Христоматия

За политическата култура и средствата за масово осведомяване, 1990

Начинът, по който у нас протича бурният процес на демократизиране на обществената система и на демонтиране на командно-административния й вариант, се определя в значителна степен от политическата култура на творците на този процес. Макар и получил първоначален тласък отгоре, в него се включва целия народ, и то с твърде разнопосочни прояви, затова става дума за политическа култура не на една или друга класа, а на народа като цяло. В напрегнатите дни на неотложни преоценки от края на 1989 г., на разчистване на моралните и политическите ерозии на едноличната власт ръководителите на партиите и държавата призовават към по-извисена политическа култура на взаимоотношенията, към търпимост в политическия живот, за придържане към цивилизовано равнище на международни еталони. А в средствата за масова информация проникват отделни неблагоприятни оценки за политически изяви и реакции на един или друг социален кръг или отделна личност, които се определят като отличителен белег за принадлежност към балканския регион.

Всичко това подсказва значителен дефицит от политическа култура, от политическо поведение, което да изразява уважение към позициите на другите, да вниква в чуждите аргументи, да разграничава между разбирането и поддържането определен възглед и действие. Едноличната власт, насаждала страхопочитание и преклонение в отношенията власт-народ (с. 3), е отучила някои от гражданите от взаимното уважение в хоризонтална посока - между отделните личности. Или поне твърде малко е направила за възпитаването им в традициите на демократичната политическа култура, отражение на многообразието на политическип избор.

При силно увеличения брой на вестниците у нас  с най-различна политическа ориентация и при навлизането на много нови автори в международната проблематика главно с атестат за политическа принадлежност и по-малко за професионализъмне е излишно да се надникне по-дълбоко в това, що е политическа култура и какви са основните черти на европейската, насочена към изграждане на хуманни и равноправни отношения между държавите. Нали средствата за масово осведомяване си остават главният път за насочване към такъв вид политическа култура. 

Източник: Караиванова, П. Политическа култура и хуманизиране на международните отношения. - Съвременна журналистика, 3/1990, с. 3-4

Иво Георгиев Прокопиев. - В: Лилов, Гр. BG Милиардери. Парите им! Скандалните им тайни! С., 2014, стр. 5-6

Иво Георгиев Прокопиев. - В: Лилов, Гр. BG Милиардери. Парите им! Скандалните им тайни! С., 2014, стр. 5-6

ИВО ГЕОРГИЕВ ПРОКОПИЕВ

ВИЗИТКА

Роден е на 10 юли 1971 г. в Разград. Вече позабравено хоби - риболов.

Семейство

Баща му Георги е отговорен фактор при социализма.

Той е сред шефовете на ловното стопанство и резиденция „Воден“ и кадър на Управлението за охрана и безопасност - УБО към ДС.

Резиденцията е знаменателна за българската история - в нея са преговаряли премиерът Багрянов и Отечественият фронт, там Тодор Живков се е договорил със съветския лидер Хрушчов да стане ръководител на БКП, там са били много негови срещи с Брежнев, там се проведоха срещи от тайната дипломация за спиране на войната в Югославия.

Майката на олигарха е счетоводителка по професия и финансов ръководител на резиденцията.

Във вестника си „Капитал“ Иво Прокопиев среща и съпругата си. Тогава тя се казва Галя Тодорова и е репортерка. Двамата се женят, след като преживяват жестока автомобилна катастрофа, заради която Галя е оперирана във Виена. Сега семейството има четири деца. [стр. 5]

Галя дълго време е главен редактор на „Капитал“, но след продажбата на половината от дяловете във вестника се оттегля от журналистиката с обяснението, че трябва да се грижи за семейството.

Имат четири деца: Филип на 15 години, Вера на 12 години, Стефан на 10 години и Магда на 6 години. Амбицията на бащата за тях е нетипична: „По-малко униформени, различни едно от друго. Кой каквито таланти и способности има, ще ги оставя да се развиват“.

Иво има брат Александър - бивш служител на Държавна сигурност, който сега е предприемач в неговата империя и с ключова роля в бизнеса. [стр. 6]

Цветан Радоев Василев. - В: Лилов, Гр. BG Милиардери. Парите им! Скандалните им тайни! С., 2014, стр. 148

Цветан Радоев Василев. - В: Лилов, Гр. BG Милиардери. Парите им! Скандалните им тайни! С., 2014, стр. 148

ВИЗИТКА

Цветан Василев е роден на 12 август 1959 г. в квартал Варчевци - част от резервата Етъра в Габрово. Хобито му е бриджът.

Семейство

За родителите му няма публични данни.

Съпругата му Антоанета Георгиева Василева е родена на 26 февруари 1960 г. Завършила е икономика в УНСС и бизнесадминистрация в САЩ.

Тя е научен работник, д-р на науките от 2000 г., от 2011 г. е декан на факултета по международна икономика и политика в УНСС. Член е на Европейската академия по международен бизнес (EIBA), на Съюза на икономистите в България и учредител на Клуба на специалистите по търговия и международен бизнес. Двамата сключват брак през 1983 г.

Има дъщеря - Радосвета, родена на 12 февруари 1985 г. Тя получава средното си образование през 2003 г. в Американския колеж в София, завършва бакалавърска степен по политически науки в университета „Тъфт“ в Бостън (САЩ) и магистърска по същата дисциплина в Института по политически науки в Париж.