Политически суб-култури

Интервюта

Йордан, „Бойко даде големи обещания, но нищо не направи“ (интервю, с. Лозарево, 24.09.2010 г., автор Иванка Абаджиева, Антон Ангелов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И АНТОН АНГЕЛОВ С ЙОРДАН[1], С. ЛОЗАРЕВО, 24.09.2010 Г.

 

- Вие от къде сте?

- От София, студенти. Много хора има в това село. С какво се занимават?

- Винпромът, ДТК... Много семейства има като мен на по 80 години и турците взимат къщите. Вече има 20-30 семейства турци. През турско не е имало толкова турци тук. На други места няма работа, а тук имат препитание.

- Турците купуват ли къщите?

- Купуват ги.

- Те откъде идват?

- От Шуменско, от Балкана идват тук.

- В Подвис сме отседнали и хората казват, че там няма турци.

- А, има едно семейство там работят. Той идва да си взима тук пенсиите, на себе си и жена си.

- Цигани има ли?

- Цигани имаме много. Ромите.

- Разбирате ли се?

- Нашите цигани тук, аз ги помня, с мен са порастнали, бащите. Въобще ги имаме като приятели, роднини, те не крадат. Хубави хора! Но тези, които дойдоха от Градец, напълниха селото тук... Крадат!

- Кога дойдоха от Градец тези цигани?

- Ами, отдавна. Купуват къщите. Горе на Балкана няма препитание, няма работа. Нашето село, ние сме на кръстопътя.

- Циганите организирано ли идват?

- Не, по един, двама, трима. Идват тук като секат дърва. Повечето работят в горското.

- Много ли кражби стават?

- Не. Нямаме, ама на други места задигат, каквото видят… Тук старчески дом има.

- Бяхме там.

- Има към 20 човека персонал от млади хора. ... ... В Карнобат има кабелен завод, германски или турски. Тук има 20-ина човека, които работят там. Вземат много хубави пари. Вземат, ама тежка работа работят. Аз 30 години работих в ТПК. Детски играчки правихме, закачалки за Англия. Затвориха го. Сега има по-малко от Велинград взимат чамове и трупи, бичат дъски, има 10-20 човека.

- Ама вече не е старото ТПК?

- Частно е. Правиха миналата година модели на играчки, мъчиха се, ходиха в Германия, но няма да правят. Не им харесаха моделите на германците. Англичаните и германците не искат тези пластмасовите, а искат дървени играчки. Дървото си е дърво. Защото малките деца в яслите гризат пластмасата, а в дървото няма отрови.

- Кога ТПК-то е станало частно?

- Ами преди 2 години.

- Като има толкова турци тук, сигурно ДПС е силно?

- Ами силни са, я! В Сунгурларе избраха един доктор Генов от Карнобат, ДПС-то. В Манолич нагоре, ми направи го градче. За там е хвърлил 3 милиона, а тук ни дава 2 лева. За църквата, аз съм в съвета, даде 800 лева. На нас ни трябват 3000 лева за майсторите. А пък за материалите не дава нищо. Защото не сме гласували. А Лозарево, тук от 800 човека са гласували само 30 човека. И казва Лозарево ще умре. И не дава пари. За турците само.

- Тук за БСП ли се гласува повече?

- Да. Горе в Балкана Манолич, Климаш и Костен са 95 % турци, всичките гласуваха. Амам сега пишман, защото нищо не дава.

- А вашият кмет? Той нали е българин?

- Да. Той е добро момче, ама като не дават пари, какво може да направи!

- Добре ли се живееше през социализма в селото?

- Добре беше. Всички си направихме къщи. Сега можеш ли да направиш къща? Стаите ми се напукаха през 82-та година. От гарата стоварваха ешалони по времето на ЩИТ-82 за обучение. Може да сте чували. Към 1000 танка са минали. Моята къща е на 3 метра от улицата, напука се и едната стая не можах да я направя. По-миналата седмица един майстор я прави – 800 лева. Пенсията ми е 250 лева.

- 82-ра година не е ли имало, кой да се погрижи за тези неща?

- А, кой ти... Ние в ТПК-то взимахме малко пари. Аз там се хванах и пенсията малка. Ама пак биваше. 200 лева вземахме, ама и трите си деца изучих все в Бургас. Има пари да си вземеш и салам, а пенсията като си вземеш два пъти салам повече не можеш да си вземеш.

- Кога е било това?

- Ами преди 89-та година.

- ТПК веднага ли след 89-та година се развали?

- Ами, не тук преди 2-3 години се развали. Работехме, правиха детски играчки. Моят братовчед беше бригадир, но той остаря и се отказа. А като се отказа, вече няма кой да прави моделите. Най-важното са моделите. Като няма кой да направи моделите...

- А щом е работила, защо са го развалили?

- Защото няма пазар. Защото няма кой да прави моделите, няма кой да ръководи. Младите хора не разбират, а ние по професия сме бъчвари. Като затвориха цеховете, минахме там и почнахме да работим. Сега пак е хубаво някъде, но където взимат много пари. А сега ето намалиха заплатите. Моят син взимаше 1000 лева в Бургас, сега взема 600... Ток, вода, квартира... Какво му остава на него? Ако не сме ние да го поддържаме... Аз гледам много зайци, много животни гледам и като си дойде, правим ястия в буркани и във фризера. Стигат за 20-ина дни. После като дойде пак. Иначе, не може.

- А той какво работи?

- Кара електротехникума 4 години в Бургас. Ходят по обектите инсталират каквото трябва.

- От последните правителства някое не беше ли по-добре от другите?

- Вижте какво едни хора харесват БСП-то. Миналата година 4 пъти ни увеличиха пенсиите и после гласуваха за Бойко. И аз гласувах, ама нищо няма. Всеки ден вдигат цените.

- Вярно, много хора гласуваха за Бойко Борисов.

- Ами, тук 90 на сто гласуваха за него. Той даде големи обещания, но нищо не направи. Едно време царят се яви и всички гласуваха за него. И какво направи той? Дойде да си вземе, само дето не взе връх Мусала.

- А, по времето на Иван Костов?

- Това направо унищожи ТКЗС-то. Ако не бяха унищожили ТКЗС-то, знаеш ли, колко млад народ щеше да има тук. Имаше работа много. Земя има, много трактори. Окрадоха ги, взеха ги тези тук някои хора! И защо сринаха ТКЗС? Тук има 10 000 декара лозя, а те ги унищожиха. Лозята всичко е изсъхнало и пустеещо.

- Добре, не се ли появиха частни стопанства?

- Има частни. Има 3 частни сектора, но единият обработва 60 декара, другият обработва 100, другият обработва 50 и повече няма. Иван Костов с Филип Димитров унищожиха ТКЗС и този... Жельо Желев! 

- Той идвал ли е тук?

- Бил е в Сунгурларе, но тук не е идвал.

- А друг голям политик идвал ли е?

- Не. Тези депутатите, но от два мандата никакъв депутат не е идвал тук.

- А за изборите идвал ли е някой?

- Никой не е идвал! Въобще не идват.

- Ами, как подлъгаха хората да гласуват за Бойко Борисов?

- Ами, агитация нали знаеш!

- В София излизаха новини, че се купуват масово гласове...

- Купуват, ами! Аз не мога да разбера кой лъже, кой правилно казва. Станишев казва 1 млрд. и 800 млн. оставили в хазната. Бойко казва 1 лев не е оставен.

- Защо падна комунизмът? От какво е предизвикано това след като е било добре?

- Развалиха го... Иван Костов... На моята жена брат й работеше през комунизма в отдел Машиненна ЦК на БКП и като дойдат на гости става въпрос той (Иван Костов) е бил партиен, жена му е била партиен секретар също. Обърнаха се, станаха СДС и унищожиха България. Може ли такова нещо? В Слънчев бряг ходили ли сте?

- Ходили сме малко.

- Кога?

- Миналата година за малко.

- А-а-а аз мислех, че сте ходили по-рано. А сега какво е там? Не можеш да минеш от строителни обекти. По-рано... Този, Милен Велчев, с царя, нали ние слушаме вечерните новини, където разправят... Колко милиарда лева 4 или повече, трябва да дойдат в България, а Милен Велчев ги отклонил и направил 7 хотела. По 4000 човека единият хотел. Смятай каква голяма работа, за каква пара става дума. Какви пари да има за народа, няма пари да има. Ние вноските, които сме внасяли за пенсии, СДС-то ги унищожи. Как ще увеличават на нас пенсиите. Пари няма.

- През социализма имаше ли кражби?

- Пак имаше, но малко. Тодор Живков не ходеше ли във Франция да пие едно кафе. И това ние го плащаме. И там имаше ама по-малко.

- Накои хора казват, че комунизъм не е имало, а социализъм. Каква е разликата?

- Откъде да знам. Аз не съм член на партията. Не станах член, даже в Комсомола малко членувах. Като влязох в казармата, бях моряк, питаха ме не искам ли да съм член на Комсомола. Не щях да членувам. Баща ми и чичо ми, а пък чичо ми беше преди 9-ти полицай. Станаха членове, но ги изключиха от партията и третираха заради чичо ми и децата зле. Виж какво нещо е било. За това...

- Имаше ли много хора, които искаха да стават?

- Ами, имаше. Натискаха се тук младите хора. И хубави работи имаше и лоши имаше. Това беше хубаво, че за 14 лева карта съм ходил на почивка. На Пещера, на Банкя. Сетне на 24 лева ги направиха – ходил съм 10 пъти. Сега можеш ли да отидеш на почивка? Не можеш. Ходи, който има пари.

- В чужбина ходил ли сте?

- Ходих на екскурзия за 2 седмици. Една седмица в Москва, една седмица в Петербург. Хубаво е.

- По-различно ли беше от тука?

- Ами, по-различно. Там имаше голяма дисциплина. Ние вървяхме от нашата група и един хвърля фаса. Един цивилен го хвана, натисна го и му каза Там има кошчета. Чистота голяма. Аз гледам в София хвърлят от блоковете боклук, хартии. В Съюза няма такова нещо. Там по магазини и навсякъде е хубаво.

- А вие кога сте ходил там?

- 82-ра година.

- Имаше ли хора от селото, които са ходили да работят в чужбина?

- От село ходеха в Коми 5-6 човека от село. Даже имах един братовчед, който и мене ме караше, но аз не отидох. Тежка е работата, студено е много. Който може да издържа.

- Има ли много, които заминават извън България?

- От село няма. Има, обаче, такива, които ходят по корабите. Особено моите комшии турците. Ходи, изкара един рейс, седи 2-3 месеца тук. После пак заминава.

- Какво работят там?

- Ами, някои в риболова, търговски.

- Едно време със Съюза ли сме търгували най-много?

- Да. Аз ТПК-то напуснах, скарахме се с председателя и ме намрази. Отидох в ЖП-то да работя 5 години. Смятай в Карнобат има консервена фабрика, в Кричим има, в Софийско има, пълно! Работеха за Съветския съюз консерви, за Чехия. Сега ни носят от Полша доматите. Всичко изнасяхме. Тук имаше зеленчукова градина от 200-300 декара, а сега няма един декар.

- То и Съветският съюз вече не съществува.

- Те го разтуриха.

- Как стана това?

- Те бяха 16 републики и всичките се разделиха като стана перестройката.

- На Горбачов?

- Да.

 


[1] 77 г.

AttachmentРазмер
Intervyu_Yordan_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Lozarevo_24-09-11.pdf58.29 KB
Intervyu_Yordan_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Lozarevo_24-09-11.doc53 KB
Intervyu_Yordan_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Lozarevo_24-09-11.odt31.28 KB

Желязко, „Дядо Тодор ако беше жив, смятай пак щяха да го изберат“ (интервю, с. Подвис, 23.09.2010 г., автор Иванка Абаджиева, Антон Ангелов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И АНТОН АНГЕЛОВ С ЖЕЛЯЗКО Г. Р., С. ПОДВИС, 23.09.2010 Г.

 

- Тука усеща ли се кризата?

- Аз съм пенсионер. Бабата почина. Самичък много и е трудно. 200 лева пенсия, какво да правим. Аз по професия съм бъчвар, но...

- От кога си пенсионер?

- А колко години ми давате? 81 години навърших на 24 юни. Бабата почина на 81 година. 61 години сме изкарали семеен живот. Тя беше на 20 години, а аз бях на 18. По-голяма, но много добра беше и да се скараме нещо – абсурд.

- В началото, като си почнал да получаваш, пенсията по-добра ли беше от сегашната?

- Ами, 125 лева. После Иван Костов ги намали. Бабата се смееше 44 години трудов стаж имам – 44 лева пенсия.

- Тя какво е работила?

- Работи в стопанството. В ТПК също беше за няколко години.

- Какво се произвежда в ТПК?

- Играчки правихме за Германия.

- Сега съществува ли?

- Не.

- Тук 9 септември празнувате ли го?

- Не. По-рано само.

- По царско време селото хубаво ли беше?

- Не. През социализма се направи така. И читалището през социализма. През царско това го нямаше. Тука (в центъра) се събираха говедата. Тук свините пасяха и магарета. После вече направиха. Тук се асфалтира, тука беше на ТКЗС-то. Селото беше много хубаво, сега е към 400-500 човека. Преди около 2000 е трябвало да има. Оня ден, горе на гробищата, където хората си слагат мъката, сложил човекът парапет да огради самия гроб. Цигани или кой отишли и изрязали парапета да отидат, да го продават. Е, туй сега демокрация - демокрация, ама демокрацията трябва да си умен. И ги защитават... Да ги защитават, ама гледам оня ден как изкарват в Ямбол конете от апартаментите.

- Едно време циганите къде са били? Така ли е било?

- Пак так. Тука лятно време като дойдат тези копанари – дето правят лъжиците. Идват тук, аз съм говорил с цигани, имат като кмет на циганите. Той избръснат, потури нови, ризата – чиста, пък отива при кмета, остава си паспорта. И ако хване някой циганин да бере царевица или друго там по ТПК, казва Аз се разправям с циганите. Хвърлям им един бой и туй е!Тука сега няма, ей това тук е детска градина, няма деца. Онова беше шивашки цех, 20 жени имаше и него затвориха. Фурната не са ни затворили още.

- Тук проблеми с циганите имали ли сте?

- Имали сме! Крадат. Циганин в къщата си няма да го пущаш. Пуснеш ли го в къщи...

- Гласуват ли хората?

- Ами гласуват. Кой – за когото иска.

- Коя партия събира най-много гласове?

- Всеки към който има симпатия… Дядо Тодор ако беше жив, смятай пак щяха да го изберат. Бабичките особено.

- При него хубаво ли беше?

- Ами, от една страна може да е било лошо, от една страна е било хубаво.

- Ти не се похвали колко деца и внуци имаш.

- Двама сина имам. Единият работи ветеринарен лекар. Другият в Бургас – пенсионер е   вече.

- Той какво е работил?

- Той работеше в корабостроителния комбинат. После на други места ходи. Завърши в Русе. Той има дъщеря и син. Имам и правнук. Внук ми завърши пиано най-напред в Бургас музикалното, сетне в Пловдив музикалната академия и сега се намира в Германия. Ходи в Дубай 2 години по 6 месеца, за да свири. Там като иде му дават апартамент без пари, а иначе една вечер да пренощуваш е 6 000 лева. Свирят там. Участвал е на сватба с 400 човека. Там на булката злато подаряват, ама жълто. Самото емирство го подарява. Дават им кола и къща. И сватбата емирството поема всичко като подарък. Аз съм гледал на компютъра. Трудов стаж обаче няма, и като се върне... Иначе, там всичко има.

- Къде повече му е харесало? В Дубай или в Германия?

- Дубай са много богата страна. Там, вика, има по три жени. Там жените въобще не работят. Там колко нефт, кладенци, пари – много. Има в хотела жена, която минава, почиства. На всяко свирене трябва да имаш костюм специален. В Германия... да си пенсионер, казва там. Там отиде с една жена с цигулка да свири. Там свирили на пенсионерски клубове, ли... Както нашите тук пенсионерски клубове. И там им свирят да се забавляват. Ама, там е осигурено още като отишъл. Там си плаща квартирата, обаче и се грижи за храната сам.

- Къде повече му харесва?

- Сигурно в Германия, не знам. В Дубай са много богати. Сега учи немски, купил си  кола – мерцедес, но не е нова ами на десетина години и повече.

- Ти кога си живял най-добре?

- Ами какво да ти кажа. Аз съм останал на 12 години без майка. Бос, през царско време, бягаш по полетата. Има едни къпини, краката ти целите стават в кръв. За децата през комунизма беше хубаво. За това децата много се разглезиха. Дето им викаше бабата Чети баба, чети, че ще ходиш в ТКЗС-то да работиш! Чети!. И на децата не им се работи вече, сега пък няма работа и го удариха на алкохол. Аз тук така, както съм запомнил, по-младите, дего го удариха на алкохол измряха. То бива да пиеш, ама 700 грама алкохол или 1 литър ракия? Руснаците като дойдоха тук, най-напред германците идваха. Децата разпуснаха училище и сложиха знамето – нацисткото. Ядяха там хляб черен, ама пък едни шоколади даваха и едни други работи с някакво семе имаше.

- Германците как се държаха като дойдоха тука? Имаше ли проблеми?

- Не. Германците като видеха някое магаре, качи се някой на него, а другите му правят снимки. Те бяха едни млади момчета спретнати. Всяка сутрин тука голи до кръста се миеха. Все едно не са били на война. Руснаците, брате, като нас – омазани целите. С каруци минават тука и Водка! Водка!. Аз тогава съм чул водка. Нямаше газ, няма ток. Токът после го прекараха и то пак през комунизма.

- Какво му беше лошото на комунизма?

- Аз не съм някой... (има предвид партиец)

- Какво не ти харесваше?

- Много хубаво беше, обаче тук напоследък почнаха да крадат по едно време от ТКЗС. Някой хора почнаха да крадат и тук в село се направиха 40 къщи за една година. Това ако беше през царско време, как ще се направи. Аз съм почнал да правя къща 58-ма година, ама нямам пари. Почнах къщата с 500 лева. Децата малки. Правихме тухли... (не се чува) Баща ми работеше, жена ми работеше, аз работех в ТПК-то тогава – бъчвар и точилар. По-рано тука сме се работили ехе-й-й-й, народ. Бидонът унищожи бъчварството. Казват, че в бидонът по-хубаво вино ставало. Това не е вярно. Бидонът е мързелива работа, премиеш го и го оставиш. Бъчвата трябва да я оставиш, пък да мухляса, дървото преработва материала. Преработва виното, ракията, дето е полезно в тях, а онова си остава вътре.

- И какво? Почнаха да крадат през социализма?

- А! Ти си приятел на мен. Домакинът... те почнаха годишно да ни дават 5 декара. Домакинът, той като го тегли, какво му пречи вместо да вземе 500 кг, да ми пише 700 - 800 кг.

- Това ли само му беше лошото на социализма?

- А! То лошо и хубаво...

- Имаше ли репресирани от Държавна сигурност тук?

- Нямаше... Ама като си мълчиш и като си гледаш работата. Политика! За какво ми трябва политика на мен? Щом си добре...

- Значи щом имаш работа е хубаво и не те интересува?

- Ама, то и в другите държави е така. Гледат да имат работа хората.

- Ходил ли си в чужбина?

- Не. Аз като съм бил малък тук в Карнобат, дето съм ходил и Бургас – морето... Ама, казвам ти – ако не беше социализмът, това нещо нямаше да го има. И хората се изучиха. Къде щеше да има толкова студенти иначе. През царско време нека да е имало студенти в това село някъде 4 човека само.

- Те по-богати от другите ли бяха тогава?

- А, богати... Баща му като се наложи трябва да плаща, както и сега се плаща. Той си продава вола, продава си нивата. Ти си чорбаджия, а той, човекът, си продава нивата, за да може да си изучи децата. Пак, който е бил по-умен. Двама бяха прависти, май. А след 9-ти септември много деца се изучиха.

- А сигурно за това са напуснали селото – защото са се изучили?

- Напуснаха селото и се обезлюди. Ама, има и друго... Казва Бригадирът с 8 клас, а аз със средно образование ще ходя да работя при него”. И отива в завода в Бургаско. Пенсионери там с по 600-700 лева пенсии.

- Ама има ли такива пенсии в България?

- Има, как да няма. Тук има един военен, полковник. Иван Тодоров се казва, 700 лева взема. Таванът на пенсиите. Има работили в мината и те толкова взимат. Има  от нефтозавода – 600 лева пенсия. Аз имам братова дъщеря и зетят е там, те по-млади се пенсионират, и 1400 лева вземат двамата. Ама, сега вече не. И полицията тогава – стане полицай и веднага му дават жилище. Държавно жилище, ама дават. Аз моя син, в Сливен той отиде, извикаха го като се разтуриха ТКЗС-тата. Отиде там ветеринарен във военен свинекомплекс. Голяма работа беше тогава. Дадаха му апартамент и след това го изплати. Ама, това преди демокрацията. А после като дойде демокрацията...

- Я кажи като дойде демокрацията какво стана?

- А, какво става! Не виждаш ли ограбиха всичко!

- Защо се развали социализма, след като е било добре?

- Защо... (смее се) Щом се разпадна Съветският съюз... Колко години се мъчиха да го направят? А пък социализъм, според мен комунизъм... Имаше тук в наше село хора, дето подкрепяха – партизани. Ако не беше дошъл, ако 42 - 3 година Германия не беше обявила война на Съветския съюз война, нямаше да има този комунизъм. Един ден една ясновидка, гледам по телевизията, момиче същото като тебе – младо. И не се страхува, понеже има свобода. По-рано, ако каже така, ще иде в Белене. Тя така каза сега, не знам – ще гледаме: 2013-14 година Европейският съюз ще се пръсне. Народът ще иде към стария Съветски съюз или към Русия. Повечето народ ще отиде натам.

- Ще видим какво ще стане. Тук усети ли се влизането в ЕС?

- А, какво да го усетиме! Това затворено, онова затворено.

- А внукът ти нали е военен? Около влизането в НАТО нещо промени ли се?

- А, той да не е някой генерал! Младо момче – лейтенант, още не е навлязъл в живота. (не се чува)

- Депутатите вършат ли нещо в Народното събрание?

- Ами, те хората го казват – за България са много тез депутати.

- Като беше една партията по-малко ли бяха?

- Тодор Живков ги събираше рядко, да кажем като ще взема някое решение. А сега са всеки ден там, карат се само.

- А кое е по-добре като има много партии или като има една партия?

- Зависи как живееш. И да има 100 партии, и да има една – като не си добре... Аз не съм историк. Той, Първанов, е историк. Той сега ще смъкне една пенсия, частен шофьор и държавна кола без пари. Приказваме за Левски, ама май няма такъв като Левски. Те през 100 години се раждат такива.

- При кое правителство беше най-добре през последните 20 години?

- За мене все таквоз. Не можеш да си позволиш да вземеш нещо за ядене. Нали тук сега говорят за тези меса сега – кой кремвирш бил хубав, кой – лош. Сега взема кайма народна, дето дават рекламата. Кайма за 4 лева, ами то пълно с боклуци, пълно със соя, пълно с други работи. Слагат вътре бои. Аз съм вземал преди. Като сложа каймата в ориза, ориза стане целия червен. По-рано през Тодор Живково време го нямаше това. Чисто беше. Дават кремвирши, тази журналистката гледам по телевизията, казва Дай да видим туй кучеи го гледа дали ще яде от кремвирша. Ами, не го изяде. Ходят инспектори, ама, ти как ще го познаеш дали е хубава каймата. Ами, по едно време разваленото свинско месо, дето даваха по телевизията. Колко тона беше... Нашата земеделска страна най-хубавото чисто месо, сирене и всичко. Сега, е-й-й- мандрите – плочки, фаянс, наредени, всичко подредено. А едно време в плевника, само с камъни направено, празно вътре. Там правиха мляко, там правиха кашкавала, сирене... Каракачаните. А не е като сега със сухо мляко! Този боклук! Сирене, аз съм бъчвар и тогава сиренето в бъчви го пълнеха. Тогава сиренето беше страхотно. Кашкавал тогаз един месец, 40 дни зрее. Като го отрежеш – с масло. Сега предварително му взимат маслеността и нищо не остава. Каракачаните знаеш ли какво сирене правиха! Ето това беше една грешка на социализма, че унищожиха каракачаните, за да няма частници. И той човекът идва от турската граница, от Балкана. Той човекът знаеше къде даваха най-хубавото мляко. Нито фураж искаше от държавата, нито слама, нито нищо, а те ги взеха в ТКЗС-то. И сега – няма. Едно каракачанче преди 5 - 6 години ми казва Дядо ми имал 5000 овце, седеше е-й-й-, в тези чукари горе в Балкана. Взеха му овцете, взеха му кучетата, всичко му взеха. Дядо ми умря. Сега ако ме накарат да ида – няма да ида там (в ТКЗС).

- Много ли каракачани е имало?

- Идваха.

- Ти за смъртната присъда ли си?

- За нея! Обесваш го на площада там, ама няма да го вземаш. Да седи. Ще го напръскаш да не се вмирисва. Да седи там 20 дена, 30.

- Мислиш ли, че ако въведат смъртната присъда ще се подобрят нещата?

- Аз смятам 100 %. Най-важно значи да нямаш защитен дом, ни нищо.

- За американците какво мислиш?

- Ами, всеки гледа да се прехрани. Отиваш там да изкараш някой лев. Тук стреляха една - две години и доматите изгоряха. Самите снаряди кой знае какви са. От Америка идват и казват стрелбищата хубави. Ами, не е хубаво стрелбището, ами хората спазват екологията.

- Тук стрелбище ли има?

- Сливен, тука Ново село. Идваха тук с униформи, ето тез очила ми изписаха. ... ... ... Той Желев, президентът, идва тука да поставя плочата.

- Значи Жельо Желев е имал афинитет към селото?

- Да, той е от тук, Веселиново. Ама, баща му като нас. По време на комунизма дядо му беше председател на АПК-то, на цялото АПК – Съединение, Костен надолу, Манолич, Славянци, всичко. Дядо му с Тодор Живков се е имал чак. Жельо Желев имаше изкарана книга там – за фашизма.

- Чували сме за нея.

- Ние имаме книга за село Подвис.... ... Един американец май беше при Слави. И Слави го пита Какво не харесваш на българите и какво харесваш?. Казва Българите от една страна са много зависливи, от друга страна много малко деца правят – правете поне по едно, две най-малко. Вие сте трудолюбив народ, хубави хора сте.“ 

AttachmentРазмер
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.pdf71.29 KB
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.doc58 KB
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.odt31.69 KB

И. Г., „Сега не е хубаво“ (интервю, с. Прилеп, 23.09.2010 г., автор Ивет Фандъкова, Кремена Йорданова и Стойчо Михов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА, КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА, СТОЙЧО МИХОВ (СЪКРАТЕНО И) И. Г.[1] (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 23.09.2010 Г.

 

Р: От къде сте?

 

И: От София сме. Питаме за селото.

 

Р:  Какво да Ви казвам за едно време, дето сме пеели ? По-рано покриваха къщите със слама, нямаше керемиди. С брат ми живеехме, много се обичахме. Аз съм по-голяма, 27-ми набор. Ама крака да нямаш и ръце да нямаш, много лошава работа. (Трудно подвижна е).

 

И:  Кажи за царско време какво си спомняш?

 

Р:  Ами какво, синовете работеха, булките, бащата командва. Аз като са роди царчето сега този Симеончо, бях в първо отделение, с 5 минах и от царчето 1 – 6. Имах една братовчедка, дето имаше 6 и все я подиграваха, че мина със 7. А такива работи едно време. Това помня, това знам.

 

И:  Хубаво ли беше тогава?

 

Р:  По-инък. И най-важното пенсионерите са по-добре. Имат по някой лев тук да си купят, онуй да си купят... Не като младите, където ходят, крадат.

 

И:  За сега ли говориш?

 

Р: Сега де, сега. Тогава нямаше такива работи, какво е това кражби?

 

И:  Сега има ли в селото кражби?

 

Р:  Няма, но тук има една кадъна, винаги ще дойди у нас гладна, от моя хляб ще ѝ дам. И все и се моля: Ела, няма кой да ми изчисти стъклата. Има ли пари, няма ли, не я знам.

 

И: Искаш да ти измие стъклата, така ли?

 

Р: Да, да ги измие.

 

И:  Е, помогна ли ти поне? Помага ли?

 

Р: Мързи я, мързи я. Такива работи. От 6 годинки съм тръгнала,  брат ми по-малък от мене, баща ми много нервен беше. С майка си ходих да върша земеделска работа, от 6 годинки съм тръгнала и сега ме болят краката. И брат ми малък, не може да работи ... И двамата с нея, тя оре.

 

И:  Преди социализма харесваше ли ти ?

 

Р:  По онова време и на екскурзии ходихме и всичко...

 

И: Къде ходехте на екскурзии?

 

Р:  Ми ходехме, тук като ни качиха в автобуса и обикаляхме, ходихме по 2-3 деня. Ходила съм много. В Котел, в цяла България съм ходила.

 

И:  И после като дойде социализма хубаво ли беше?

 

Р:  Ами, какво да е хубаво ? Сега не е хубаво.

 

И:  Ами ще се оправи ли или няма да се оправи?

 

Р:  Не се знае какво ще стане. И хубаво да е и лошо, все за младите. Имам една правнучка, дето какво ще види това дете, какво ще види?

 

И:  Ами Бойко Борисов, добър политик ли е ?

 

Р:  Ами аз откъде да го знам, не съм по политиките. Гледаме всяка вечер по телевизора, но не знам.

 

И:  Какво гледате?

 

Р:  Турски филми, български, както дойде.

 

И:  Новините?

 

Р: Новините, СКАТ гледаме, а като дойде събота гледаме Галя(a?), такива работи.

 

И:  А вестници купувате ли ?

 

Р:  А, вестник взели? (към мъжа си, който не дочува). Купуваме, „Трета възраст”.

 

И:  Интересен ли е ?

 

Р: Ами като четеш, всичко пишат хората. Аз много чета. Но скоро време, като падна една мъгла на очите ми и взех да не виждам. И годините вече много и ...

 

И:  Преди Тодор Живков харесваше ли го?

 

Р: Преди, при Тодор Живков, ти казвам беше държавно.

 

И:  Кое е по-добре частно или държавно?

 

Р:  Тодорово Живково време като стана, няма ние да ходим, машини работеха.

 

И:  А кога влязохте в ТКЗС-то?

 

Р:  Като казаха, първият път и влязохме.

 

И:  Искахте ли или на сила ви накараха?

 

Р: А, като казаха и какво да правим ... Той (мъжа й) заминава, войник отива, няма кой да работи нивите.

 

И: Добре ли беше в ТКЗС-то?

 

Р: Ами казвам ти, работихме, ама машините по-работиха. Имаше комбайни, трактори. Имах една приетелка и на мъжа й брат му, и ходеха двамата и жънеха с комбайна. И не като сега да пръска сламата, ами със въже се събираше, купичка да стане. Сега ни се работи...

 

И:  А сега как трябва да е, частно или държавно?

 

Р:  Как да е частно? Частно, нали виждаш какво става. Земята никой не я работи.

 

И:  Трябва да е държавно?

 

Р: Държавно. Е, имаме лозе, кой да го работи? Синът и дъщерята в Бургас, идат да ни видят, ама... Вие записвате ли си нещо?

 

И: Записваме.

 

И: А беше ли ви страх от ДС едно време или не сте имали проблеми?

 

Р: ?...

 

И: Да имаше забранено нещо, да те следят, да те подслушват?

 

Р: Не да подслушват, едно време, не като сега да има милиция. Пак имаше, ама тогаз бяха няколко, два и нощно време го казваха нощен пазач и не пушка има, не нищо. Една пръчка има, какво ще варди? И ние момиченца, ходим на седенки и този пазач дойде и гони момчетата.

 

И: Имаше ли да ви забраняват тука празници някакви, да не палите свещ, да не ходите на църква? Такива неща имаше ли?

 

Р: Ние нямаме църква тук. Почнаха да я правят, не им стигнаха парите и я оставиха. В първо отделение, сега първи клас, ни заведоха тук в едно съседно село на църква и свещенника ни даваше по малко винце в идна чашка и по една хапка и това запомних тогава. Пък ние нямаме църква.

 

И: Ами като влязохме в ЕС, очакваше ли да стане по-добре?

 

Р: Очаквахме, ама нищо. Виж какво стана... Гладни хората.

 

И:  Ами Русия харесва ли ти? Трябва ли  пак България да е с Русия?

 

Р: Ами вие сте по-млади, знаете.

 

И: Кое е по-добре към САЩ или към Русия да се ориентираме?

 

Р: Русия, тя вече свърши, не виждате ли какво е и там? Внукът ми отиде, стана вече 3-та година в САЩ. Каквото имаше продаде го. Отиди така, с жена си и палето, на 3 годинки, малко. И пристига и направи един ресторант да прави пици. Пици прави, ама с машини, с роботи. И компютър имат и всяка вечер и на мене се обаждат. Едно времи никъде не ходеха. От това село да отидеш до другото. Повече нищо не знаехме.

 

И: А в чужбина да заминеш можеше ли?

 

Р: Не, нищо. Сега ходят, който ходи. Такива работи.

 

И: А гласувате ли тука?

 

Р: Ами ние сме двамата, ние сме вечи стари хора, кога да гласувам, на колко години съм, не гласувам, нищо. По-рано, по Тодор Живково време имаше тука един, дето свиреше, гайдата ни посрещаше, с каруци ги разкарваха, нямаше коли.

 

И: Кой ги разкарваше?

 

Р: От Съвета.

 

И: А тука с турците в селото разбирате ли се?

 

Р: Разбираме са много. А пък в това село Подвис много се мразят. И казват турчин там ако замръкне, няма да усъмне.

 

И: А спомняш ли си 85-та , дето тръгнаха към Турция?

 

Р: И тука минаваха, излазах ми да ги видя. А сетне като са върнаха, никой не ги видя как се върнаха. Станахме сутринта- върнали са. Нощем са връщаха. Минаваха от тук, от цяла Северна България минаваха.

 

И: Трябваше ли да им сменят имената?

 

Р: Ами, на теб ако ти сменят името, дали ще ти е хубаво?

 

И: Тогава застъпвахте ли се за тях или бяхте с власта?

 

Р: Тук в Съвета дойдоха милиционери такива, казаха да си сменят имената. Който иска доброволно, който не ще, ги бият.

 

И: Имаше такива неща?

 

Р: Имаше, имаше, дойдоха военни. Имало и лошо, което е хубаво, хубаво, което не е, не е.

 

И: Тука в селото Атака харесвате ли, на Волен Сидеров  партията?

 

Р: Ние с това не се занимаваме. Която партия дойде, с нея.

 

И: А трябва ли да има много партии или да са по-малко?

 

Р: Ами да, хубаво бяха две партии, но сега, какви са тези партии? 30 ли са, колко са? И затова се пръсна народът и така стана работата. Млади сте, ще казвате, не щем много партии.

 

И:  А не е ли хубаво че има сега свобода на словото? Преди можеше ли така да си кажеш всичко?

 

Р: А можеш!

 

И: Имаше ли някои хора да са репресирани от власта?

 

Р: Слушай, ние в нашето село нямаме такива хора. Когато дойде руснакът и тогава вече се навъдиха фашисти. Който е чорбаджия, той е фашист.

 

И: А сега Путин може ли да оправи Русия? Харесваш ли го?

 

Р: Ще я оправи! Как да го харесвам, не виждаш ли какво става? Изгониха циганите да дойдат в България тук. А това са тия американците.

 

И: ЕС ли, дето изгониха циганите тука да дойдат?

 

Р: Да, да.

 

И: А искаше ли да влезем в ЕС?

 

Р: Каквото казват по телевизора, това знам. Радваха са, че ще влезим, а какво стана?

 

И: Има ли някой политик, който харесваш?

 

Р: Аз много ги познавам! Само по телевизора дето... забравям им имената.

 

И: За Бойко Борисов какво мислиш?

 

Р:  Какво да кажа за Бойко Борисов, той прахоса България.

 

И: Кое не ти харесва?

 

Р: Нищо! Нито пенсии увеличава, нито заплати.

 

И: А Станишев?

 

Р: Станишев, той мина. Той по даваше пенсии.

 

И: Ами царя, Симеон кат дойде тука?

 

Р: Ами, тогава стана работата де, обедня България. Всичките гласувахме за него. Да направи нещо, ама...

 

И: Ами преди това, Жан Виденов и Костов?

 

Р: И Костов толкова, какво да го харесвам... Абе да дойдат хора, да оправят България.

 

И: Кой да дойде?

 

Р: Дето има умни хора. Всеки гледа да крадне.

 

И: Как е по-добре, да се сменят управляващите на 4 години или като Тодор Живков?

 

Р: Абе, работата да върви пък ... Трябва да ги сменят, всеки да куса. Тодор Живков умееше, много работи направи, ТКЗС-та .

 

И: Ами Георги Димитров?

 

Р: Вий знаете ли го?

 

И: Знаем го.

 

Р: Ходихме да го видим в музея. Не трябваше да го бутат.

 


[1] 83-годишна, пенсионерка.

AttachmentРазмер
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.pdf74.81 KB
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.doc66 KB
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.odt29.36 KB

Баячка, „Да ни оправи като Левски някой!“ (интервю, с. Прилеп, 22.09.2010 г., автор Ивет Фандъкова, Галина Георгиева, Кремена Йорданова и Росен Гацин, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА, РОСЕН ГАЦИН И КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С БАЯЧКА, С. ПРИЛЕП, 22. 09.2010 г.

 

Вижте какво, едновремешното няма да го видят и децата ви дори!

 

По-хубаво ли беше?

 

Да, по-хубаво. Честно!

 

Кога ти беше най-хубаво, кои години?

 

Ами, като бяхме момичета, като дойде Тодор Живков, обединихме се всичките, мъже и жени и какво стана сегажената работи с чужд мъж, мъжът с чужда жена – това не е добре! Не ми харесва.

 

Значи преди 1944- та беше по-хубаво?

 

Ами, хубаво беше. Частно беше, всеки си знаеше семейството. Едно време едно момиче даде ли си честността, никой не го взема. Или вдовец ще я вземе или парясник ще я вземе. Не може ергенин да я вземе.

 

А сега? 

 

А сега – страх. Хем момчетата ги е страх. Хем момичетата ги е страх. Ти като идеш на заведение, то те е страх да си идеш. Например, майка ни нас ни завежда на вечеринка, пък бащата ни посреща. Събираме се, ама изпращат ни и ни посрещат. Сами момичета вървим, ама трябва да има човек.

 

Да не ви открадне некой, имаше ли такива, дето да ги откраднат?

 

Пак имаше момичета, ама по-таквиз, дето да не могат да се пазят. Ама като го натиснат какво ще прави.

 

А насила да се ожени за нея, да я открадне някой?

 

А, имаше на средната ми дъщеря... дядото я крал за хубост. Без да й даде гаранция сватята. Ама то хубост. Вика „Ще те открадна, няма да ти дам да мръднеш никъде. Имаше, тези, които са по-чорбаджия, гледаха да е по-хубаво момиче, пък да е скромно, да работи.

 

Кога почнаха да се развалят отношенията, да се променят?

 

Ами, сега като дойде вече комунизма. Обединихме се на едно. Мъже и жени всички работим общо. Как няма да се залюбваш!

 

А имаше ли хубави неща като дойде комунизмът?

 

Ами, имаше. Беше евтино. Всичкото беше хубавина и евтино. Но туй, дето ни събраха на едно и народа се развали. Те се мъчат да го оправят, ама няма да стане. Няма да стане никога, не могат да го направят.

 

Казваш, че имало всичко да си купувате, а имаше ли разнообразие?

 

Всичко пък беше еднакво, сега втора употреба дрехи. Ама едно време беше наряд като през войната. Ние бяхме седем деца. Четири дъщери. Не е като сега по едно. Е, България как ще я завъдим, няма! И момичета и момчетата не се женят. Те се женят без брак. Роди едно дете и това е. Трябва да има брак!

 

А защо според тебе не раждат сега?

 

Не раждат, защото развали се народа. Отиват, играят, ихооо, про...сти...утки, не мога да го думам...

 

А мислиш ли, че е защото няма пари?

 

Не е от туй. Всичкото е, защото всичките са заедно, на едно са. Всичката работа е тази. Защото не е днес при мъжа си. Едно време всеки отива на нивата с децата. После влязахме вече в ТКЗС - то, първо не щяхме, ама влязахме. То щеш не щеш....ще влезеш. Мъжете  правят тъй, тогава голи срещу слънцето, пече, той шета гол в ТКЗС- то как няма да видиш, ще се хареса, хубаво е.

 

Ти беше против влизането в ТКЗС - то?

 

Ние после влязахме. 56-та година. Ама си беше разпределено всичко там. А сега при туй правителство. Я сега влез в коя да е къща и да видиш, че няма нищо. През четири години да се сменят, това не е хубаво. Едно време ще седи, докато мре. Какво е това през четири години, обират хазната. България е по-зле от всички. Обраха я!

 

Значи според тебе трябва да дойдат едни и да седят...?

 

Председателят, докато умре там ще си седи, на стола. През четири години, през четири години – то нищо не остана в България! Как да ни дадат. Откъде да ни дадат. Аз имам 136 лв. пенсия и от дядото взимам. Дядото, докато беше жив,  и той ще вземе и аз ще взема, той с отрязан крак беше, и имаше. Пък сега като няма.

 

За сегашното управление какво мислиш?

 

Правителството хубаво, но хората не са хубави! Народа! Не е проблемът в тях. Всеки един отиваотива в небрано лозе. Нали има една поговорка. А като заварва през четири години, какво може да направи.

 

Кое беше най-доброто дотук управление?

 

Ами, те всичките партии се представят добре, ама България, народът не се представя.

 

Ти гласуваш ли?

 

Гласувам.

 

Как решаваш за кой да гласуваш? 

 

Да ни оправи като Левски някой!

 

Какъв трябва да е тоя човек?

 

Левски е бил, бягал човека и го слушали хората, и се обединили. Пък ние сега пак се разделихме. Едно време сме били три Българии, ние като учехме.

 

А Тодор Живков харесваше ли го?

 

Как да го харесвам, като той направи работата, защото изпъди жена си, а пък краварка беше. Неговата първата жена.  Защото взе втора жена и народът почна по два пъти да се жени и той.

 

Той подведе народа да почне да се жени по два пъти?

 

Ами, как, той беше! Той си остави жената като стана президент, жена му краварка, и той взел та я остави. Ама тъй сме чували като момичета.

 

А как би изглеждал добрият политик?

 

Ами то политици има много, но народът не сме. Чуе от теб, той го казва на друг. Трябва напред, напред, да слушат хората. Едно време карнобатска област имаше един милиционер. Като рекат, че идва милиционерът и всички момчета се страхуваха. Сега  във всяко село има, ама полицията ги е страх.

 

Има ли престъпления в селото?

 

В село сме добре все още. Спокойно сме.

 

Ти в града ходила ли си?

 

В Карнобат. Сега в Бургас ходя при дъщерята. Ама, от няколко години не съм ходила.

 

А в София ходила ли си?

 

В София съм ходила.

 

Би ли живяла в града?

 

А, не, не!

 

Кое не ти харесва?

 

Защото в града бягаш все на работа. Сега много трудна е вашата работа. Децата като се оженят, деца на градината, на работа ли да  ходят или не. Туй работата е най-важното. При Тодор Живков имаше работа.

 

Тука хората какво работят?

 

Нищо няма да се работи. Има само тука язовирът горе. Имаше тук преди шивални, всичко се затури. Имаше ресторанти, всичко се събаря.

 

Как е по-добре държавно или частно да са нещата?

 

Държавното е по-хубаво

 

Защо?

 

Да е еднакво като идеш в магазина. А не като влезеш да е различно. Сега 1 и 70, на друго място 1 и 60.  А преди всичкото беше еднакво.

 

Сега може ли да си позволиш повечето неща?

 

Сега не се купува. Нямаме избор. Какво да си купиш. Едно време имаше сборове, панаири имаше, събираха се роднините. Сега на втори братовчеди не се познават. На какво да се събират. Няма нищо. Ние панаири едно време в Карнобат цяла седмица. Децата ще ходят, купуват продават. Сега къде да се видят. Специално на леката кола да й туриш бензин – без бензин тя не върви. Ама и не можеш да идеш – те са на работа. Не знам как ще я правят тази работа.

 

Как ще станат нещата занапред?

 

Няма да се подобри. Па, де да знам. Но тъй като гледам телевизията…

 

Какво трябва да се промени според тебе?

 

Народът трябва да се промени. Всеки да стане тъй като мене чувствителен. Да се уважаватдобър ден, да си приказват, да не буйстват, да се обединяват.

 

Защо сега не са така обединени?

 

Туй ми е чудно и на мене, защо сега стана.

 

Дали от училище, дали от родители?

 

Родителите какво, баща и майка как няма да те възпитат. Всичкото е от училището. Едно време като идем на училището, ама не се сърдиха майки и бащи, сутринта ноктите трябва да са изрязани, слагаш ги на чина, което има, чука с дряновата пръчка. И което има, идат и ги режат майките и бащите. А сега....ама, той детето ми удари с таквоз!. Ами, той е учител. Трябва малко дисциплина да има. Те, сега учителите изобщо не ги смятат. Защо ги няма децата, майките са им на работа. Кога си доождат – вечерта. Па, детето заспива. А учителите много ги слушахме. Сега учението много трудно за децата. Не трябва да е така. Аз така знам. Ти като се скараш, ще ти мине. Оженвате се, като идеш ти с мъжа си най-напред ще свикнете с характера си. Няма да му забелязваш, може да се разсърдиш, но трябва да свикнеш на характера.

 

Сега не правят компромиси, карат се развеждат се?

 

Абе, ще си свикнете дома. Туй, дето се залюбват с другите, това пречи.

 

Сега гледат много сериали и там се случват такива неща. Ти гледаш ли телевизия?

 

Нищо не гледам. Само новините гледам и хората. Аз три имам телевизии.

 

А вестници четеш ли?

 

Аз само пенсионерски чета. Сега ги купувам, сега донася дъщерята, донасят и чета.

 

Кое слушаш и четеш – политиката, какво става по света?

 

И по света, и тука. Интересно ми е. Все гледам дано се оправи нещо. Постепенно.

 

Като влизахме в ЕС ти беше ли „зада влезнеме?

 

Какво беше то!?

 

Знаеше ли?

 

Знаехме, щом ще влизаме. Влязахме.

 

Ти как си го обясняваш ЕС?

 

Ами, те тогава думахме Америка, Америка била богата, ама работа искала. Аз виках, ше дойде Америка, ще идем, ама ние трябва да работим. Абе, ние не разбрахме, какво е това Америка.

 

А Русия не е ли по-добре?

 

Тя мина и замина. То и туй ще мине и ще замине.

 

Ти коя страна по света най ти харесва? 

 

Която дойде, към нея сме, защото другата няма да се върне. Тодор Живков няма да се върне – в секи отива напред.

 

Ако можеше би ли искала да се върне на Тодор Живков времето?

 

Не може да се върне.

 

Ами, ако можеше?

 

Сега е хубаво, частно, работят си хората. Но сега няма работа за хората. По-добре работа да има за народа, да не се бие. Да не ходят циганите. Тогава имаше за всичките цигани работа. Сега няма и те правят...

 

Тука имате ли в селото цигани?

 

Нямаме. Само един. И го държат ей тъй!

 

Кой го държи?

 

Милицията, кой да го държи. Трябва да слуша. Да не краде, да не ни е страх. А сега непрестанно ни лъжат. Сега по телефона.

AttachmentРазмер
Intervyu_Bayachka_I-Fandakova_G-Georgieva_R-Gacin_Kr-Iordanova_Prilep_22-09-10.pdf56.88 KB
Intervyu_Bayachka_I-Fandakova_G-Georgieva_R-Gacin_Kr-Iordanova_Prilep_22-09-10.doc56 KB
Intervyu_Bayachka_I-Fandakova_G-Georgieva_R-Gacin_Kr-Iordanova_Prilep_22-09-10.odt26.33 KB

Е. М., „При Тодор Живков по-добре беше, работа имаше повече“ (интервю, с. Прилеп, 22.09.2010 г., автор Росен Гацин и Стойчо Михов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА СТОЙЧО МИХОВ, РОСЕН ГАЦИН (СЪКРАТЕНО И), Е. М.[1] (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 22.09.2010 г.

 

И: Преди по-добре ли живяхте?

 

Р: При Тодор Живков по-добре беше, работа имаше повече. Откъде да знам, сега по няма...

 

И: Тук гласуват ли хората?

 

Р: Ами, да, гласуваме.

 

И: А ти гласуваш ли?

 

Р: Ами, гласувам, да.

 

И: За коя партия повече се гласува?

 

Р:  Всеки различно гласува, за кмет гласувахме, ама партии...

 

И: Има ли разделение между българи и турци?

 

Р:  При нас в Прилеп няма. Много добре са разбираме с българите. Аз съм туркиня, нищо лошо не съм видяла.

 

И: А какво си спомняш за Възродителния процес?

 

Р:  Аз на много места работих и тук в консервената, и в Подвис на хладилник, и на гарата... сега тук съм на 4 часа... имам много време до пенсия, млада съм, но имам проблем, рак на гърдата са ми казали...

 

И: Кой набор си ти?

 

Р: 63-ти и съм  тук, къде да отида. Ама при Тодор Живков по-добре беше, по друго...

 

И: Ами смяната на имената?

 

Р:  Ами имената , тогава за какво сме вдигнали бунт не разбирам ... Аз се  казвам Ематуа.

 

И: Какво означава Ематуа?

 

Р: Ами, и аз не знам.

 

И: И какво, казаха ти да си Ема така ли?

 

Р: Не, вика:Каквото име искате, така ще се кръстите“. И аз си избрах Ема. И заминахме за Турция, пак са върнахме ... и така.

 

И: Защо се върнахте?

 

Р: Ами, тук по-хубаво беше.

 

И: Ами, сега, как е?

 

Р: Преди беше по-добре.

 

И: Сега в коя страна се живее най-добре?

 

Р: Не знам, аз само тук, знам как е.

 

И: А най-зле?

 

Р: Може и тука да е. Не знам.

 

И: Очакваше ли нещо да се промени България като влезе в НАТО?

 

Р: Очаквахме, ама нищо не стана.

 

И: Ами от ЕС, очакваше ли промяна?

 

Р: Надявахме са, ама пак нищо, само по-зле става.

 

И: Трябва ли България пак да е близка с Русия, както със СССР преди?

 

Р: Какво да е близка с Русия и те само тях си гледат.

 

И: Ами със САЩ тогава?

 

Р: Много е далече...

 

И: Имали някой български политик, който харесваш?

 

Р: Ами те са еднакви. Хубаво говорят, а като ги избереш- нищо.

 

И: Какво ще стане с България за в бъдеще?

 

Р: Не знам, дано по-добре да стане, но не вярвам.

 

И: Четеш ли вестници?

 

Р: Не съм абонирана, само от време на време, тук в магазина каквото оставят.

 

И: А телевизия гледаш ли?

 

Р: Гледам.

 

И: Какво гледаш?

 

Р: Ами сериалите и турските, и другите. И малко новините.

 

И: Ами СКАТ гледаш ли?

 

Р: Не, какво да й гледам?

 

 (Влиза в магазина)

 


[1] 47год., продавачка, от турски произход

AttachmentРазмер
Intervyu_E-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_22-09-10.pdf46.17 KB
Intervyu_E-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_22-09-10.doc34.5 KB
Intervyu_E-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_22-09-10.odt20.2 KB

М., „Само можем да мечтаем за миналото време!“ (интервю, с. Подвис, 22.09.2010 г., автор Иванка Абаджиева, Антон Ангелов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И АНТОН АНГЕЛОВ С М.[1], С. ПОДВИС, 22.09.2010 Г.

 

Магазинерка: Имаме писана книга за Подвис от Желязко Кьосев, той е местен човек, тук, обаче е журналист, нали, в Бургас си живее, но оттук е произлязъл, той написа книга за Подвис. И там във тази книга за Подвис е описано там, коя година е кооперацията, всичко, кои са основателите… Имам я книгата, но не съм я чела, да си призная.

Иванка Абаджиева: А вие оттука ли сте?

М: Да.

И: А мъжът ви?

М: Мъжът ми не е оттук, но баща му е оттук, баща му е оттук на моя мъж, след това той се е изселил в Челопеч, Софийско, работил е на сондите, там са живели много години и след това се пенсионираха там. И после те си бяха купили къща в селото на свекърва ми, във Върбица, Шуменско, тук на 50 км през Балкана, така се минава, има Върбишкия проход, ако сте чували, там е Върбица. И те починаха и моят мъж дойде тук при мене. Ние бяхме тук, десетина години в Бургас живяхме, обаче се върнахме тук и си живеем сега… аз съм пенсионерка, но съм решила до Нова година да работя и вече са пенсионирам, не ми се работи вече…

Антон Ангелов: Кой ще ви замести тук?

М: Който иска.

А: Има ли желаещи?

М: Ами, има, има няколко млади жени, по-млади от мен, които не са пенсионерки, те ще дойдат да работят…

И: А вие какво сте работили тук?

М: Аз ли? Ами, аз преди да се махна от село, пак работих тук в кооперацията, но имаше горе пластмасов цех, там работих като домакин, фактурист, там работих, после отидох в Бургас, десет години работих, после пак се върнах тук и пак ме сложиха вече в магазина…

А: А защо сте напуснали пластмасовия цех?

М: Ами, защото се преместих да живея в Бургас, там ходихме да работим, децата бяха по-малки…

А: Мислех, че са го затворили и затова…

М: Не, не, години след това го затвориха. Но той, пластмасовият цех, още си го има, сградата долу стои, но

А: И кога са го закрили?

М: 99-та ли, коя беше… аз коя година се върнах? Значи пластмасовият цех е съществувал, когато се върнах, а аз се върнах 91-ва година. Значи той е работил…

И: Добре, а тази кооперация има ли връзка с ТКЗС-то?

М: Не. Това е потребителска кооперация, занимава се с търговия. Преди това пластмасовият цех беше към кооперацията и бяхме много добра кооперация, бяхме национален първенец в България.

А: Какво означава това?

М: Ами, това значи, че сме имали най-добри в икономически резултати. Защото пластмасовият цех беше към тази кооперация, имахме зеленчукова градина към тази кооперация, всичко беше… Нали като има в една кооперация вече някаква друга дейност, промишлена дейност, е вече съвсем друго. На една гола търговия не може да се изкарва така печалба… Кооперациите специално, защото те са нали по-… Ето имаме фурна в кооперацията…

А: Сега действа ли?

М: Действа, ето там на другия ъгъл ще отидете…

А: А кога е бил първенец, по кое време?

М: А, не помня коя година. При Тодор Мишев беше то…

А: Сигурно по социалистическо време ли?

М: Да, тогава, тогава…

И: Тя промени ли се от социалистическо време досега?

М: Разбира са, че са промени! Много е трудно, нямаме кой знае какви резултати, но все още се крепим.

А: Преди по-лесно ли е било?

М: Много! То премии се раздаваха, то беше… цветуща работа беше…да… Сега е малко трудничко. То се разпределяше на хората, които са работници тук, които работят. Те така ги разпределяха печалбите – във вид на премии, нали: като почнеш, нали, на началника най-голямата, другите… по степени тъй… според заплатата… така беше.

И: А как се промени кооперацията?

М: Е, ами не към по-добро във всеки случай.

А: Защо?

М: Ами защо? Не знаете ли колко кооперации се ликвидираха тук в областта…

А: Това по кое време е?

М: Ами преди 5 години, преди 2 години, всеки… ето, например, сега Лозарево, тука съседното село, откъдето идвате, в него няма кооперация, има един магазин, него РКС-то го взе – ние имаме управление РКС Оралов Карнобат, ние са числим към него, нали, там си отчитаме дейността, всичко нали и този магазин в Лозарево го взе РКС-то. И много добре го е разработило, много хубава печалба има… мен ме информира, този, който ми носи стоката, от нашия склад, на РКС-то, той ме информира – казва по 600-700 лв. заплата си докарва жената, вика, която работи в магазина. Той, защото е точно на центъра нататък и от площада слизаш направо в магазина… на ден, вика, по 1000 лева прави оборот. Много, вика, зарежда и защото е на много хубаво место и затова, нали ходят хората там. Този, например, частният магазин отсреща много ни подяде клиентите. Ние, също магазинът не беше много добре, обаче там е на много хубаво място, пък тук има стълби – хората са много възрастни вече на село… особено пък като стане зима… предлагаха тук да се направи някакъв парапет, нали, да са хващат хората и да слизат, ама си останаха стълби. Много хора казват Не идвам при тебе, искам да дойда, ама не идвам, защото стълби има там…, много пъти се налага да им помагам да слизат долу…

А: А тук съседното празно помещение какво е било?

М: Било е магазин, магазин Домашни потреби, тук над мен отгоре пък беше железария, по-надолу беше обувки, трикотаж, текстил… много хубави магазини имахме навремето. Аз като ви казвам, че бях в Бургас, в плод-зеленчука работих, тогава знам, ама вие сте деца още, виe сте по-малки от нашите деца, къде ще знаете – нямаше нищо в магазините през социалистическо време! Тъй беше! Всичко беше зад, отдолу, отдолу зад щанда, отдолу беше! Аз имах една приятелка – на моята дъщеря беше учителка, класна, беше ми приятелка, че познаваха ме магазинерките, нали учени деца, туй-онуй, като ме води и отдолу всичко – нали, ако искаш да си купиш нещо хубаво, нали отдолу ти го вадят или те вкара в склада да си изберешвсичко беше по втория начин. Нямаше нищо да си купиш! А тук в Подвис аз от Бургас съм идвала и съм си пазарувала, като си дойда в събота и неделя, идвам и си напазарувам тук – луканки, такива деликатеси, каквито има сега, но тогава бяха истински! Тука има едно село, нагоре, в Шуменско – Смядово, то беше известно със смядовската луканка, с месокомбината си беше известно. Ама, като ни донесяха тук салами, кайми като отворят колата – какъв аромат! Ухание на истинско месо! Пък сега какво месо, нищо! И съм идвала да си пълня кашони и съм носила луканки и суджуци, и салами в Бургас на колежките си, които работят…

А: Това много странно – обикновено големите градове са по-добре заредени…

М: Нямаше, нямаше ви казвам, едно време, честно! А тук беше пълно! Тодор Митев, старият председател, какви връзки беше направил…? Беше направил… Ние имахме един, той беше близък, беше в Общинския народен съвет в Бургас… то тогава пак беше по втория начин (смее се) … и нашето село, не само кооперацията ни беше национален първенец по хигиена, по благоустрояване.. защото вие знаете ли какви села? – то сега занемарено, но ние имахме тук 5-6 жени чистачки, метачки по улиците, нагоре булеварда, където вие сега сте, и тук по-насам, имаше едно заведение Боргоре – беше много хубаво заведение. Идвахме от окръга тук вечерно време в това заведение. Беше много хубаво селото. Обаче сега вече обезлюдя, умират хората, 450 човека дали има, а бяхме 2000.

А: Кога?

М: Ами 2000 кога бяхме – 71-ва!

А: Тогава най-много сте били?

М: Да! Като са родиха моите деца… ми ние, 49-ти набор съм аз, бяхме 42-ма човека, всичко беше тук! Като родим по две деца… обаче после всичко почна да бяга в града!

А: Защо почнаха да бягат?

М: Защото няма работа вече, почна да им става вече тъмно тук на село, няма такива развлечения… ами така е сега…! Това го предлага града, не е като тук! Сега например, да искаш да излезеш, няма къде да отидеш! Има едно смотано кафе там, горе… и то не е кафе, ами една кръчмичка. Нищо няма! Няма просто къде да отидеш да се развлечеш! И какво да правят децата тука да седят? И работа няма! Това е! Работата постепенно почна, постепенно, постепенно и така…

И: Хората ни разправяха, че свине са се отглеждали, овце…

М: Имаше! Това беше вече не към нашата кооперация потребителна, ами беше към земеделската кооперация, земеделската кооперация имаше най-различни ферми. Ферма – овце, ферма имаше и коне, имаше крави, имаше свине, имаше агнета… беше голяма работа! Навремето! Сега няма вече…

А: А кога е построен магазина?

М: Тук тази сграда е построена 1982 година.

И: Позапазена е

М: Запазена е, защото все още се обитава. Ако стане необитаема, няма. Ето по-долу, където беше сградата на земеделската кооперация направо горе, ако вдигнете глава, ще видите прозорци, стъкла… погледът ми все пада там и направо потръпвам… ето и училището…

И: Това училище ли е било?

М: Да.

А: Значи е имало деца.

М: Имаше не, ами доста. След това имаше такъв социален дом за деца без родители, доста години, не помня колко години, защото мен ме нямаше, може би през тях, но като се върнах тук и постъпих тук на работа, доста години така, но го затвориха.

А: В сградата на училището?

М: Не. Тук учеха децата, а имаше долу една друга сграда, където беше бившия здравен дом, нали здравна служба – там. Здравната служба я изместиха тук отсреща в тази сграда, а нея направиха, пригодиха за такова и там спяха децата, а тук по-надолу имахме детска градина, детски дом. Уж казаха, че ще я правят такъв дом за старци, носамо се чува от време навреме… Много ни беше хубаво селото, много! На мен понеже явно такава ми е било съдбата, много си обичах селото. Отидох в града – 10 години живях и непрекъснато тъгувах за моето село и се върнах! И много ми е свидно така! Много ми е свидно! Заото като питам моята сестра, аз имам по-голяма сестра, викам на сестра ми Нещо свидно ли ти е, така в селото?“ – „Не, вика, не, нищо!. Пък аз по по-друг начин. И синът ми е така – все иска, бяга на село, докато дъщеря ми – не. И така като го гледам – заминава си, събаря се, това-онова и… като знам какво е било, какъв живот имаше тук… Забави, когато ние бяхме така като вас… Тук нямаше такива кафета, сега, дискотеки… тук на площада точно имахме момчета, което едно свири на китара, друг свири на тромпет, един свири на тъпан… забави, танци!... Тук кино – долу в читалището се прожектираше всяка вечер кино, имаше филми – от филма а-а-айде тук на площада!  Един с тромпет, един с китара, свирят, играем, пеем, стоим до сутринта…! Хубаво беше! Пък сега няма! Сега какво – отиваш на едно кафе да пиеш, трябва да пиеш…

А: И кой го развали това?

М: Кой го развали! Такива времена дойдоха! Ето сутринта си мисля, гледам календара и си викам: 6-ти беше празник, спомням си какво беше, нали, 22-ри пак празник – единият на Съединението, другият на Независимостта, не мога да го запомня, а пък, викам 9-ти септември го отрекоха! Защо, викам, ще го отрекат?! Ами то за времето си беше празник. Как са живели нашите родители? Защо го отрекоха? Защо ги отрекоха тез празници?. Не е правилно! Не е правилно! Манифестации, тук обикаляме, празник, с нови дрехи, радостно… сега няма на какво да са радваме! Какво да се радваш – 200 лева вземаш заплата – тя за никъде не стига, какво да се радваш? Пък на времето всеки имаше еднакво! Почти еднакво имахме!

И: Добре, а от Европейския съюз няма ли някакви проекти, кметът нещо…?

М: Чак тук пък да стигнат! Ами ние имаме, това, кооперативното движение все още не е загинало съвсем, защото ние имаме Централен кооперативен съюз, нали вие сте чували, Централна кооперативна банка и много нови проекти, много нови магазини правят по веригата КООП. Те отговарят абсолютно на новите магазини, които частниците правят – става дума за хранителни магазини. И тук преди две години идва една комисия, защото нали по резултати някакви икономически все пак сме добре в сравнение с други кооперации и идва една с представител от Централния кооперативен съюз, той беше нашият стар председател на РКС-то, после го изтеглиха в ЦКС-то в София, идва той се една друга комисия и уж щяха да правят по веригата КООПтози магазин, обаче като чуха тук колко човека сме население, просто няма смисъл, вика, да влагаме толкова средства… то след пет години ще останат 200 човека… на година сме ги изчислявали някъде по 30-40, по 50 човека умират. Те са все възрастни хора. Ние сме едни от по-младите, държим още 6-7 семейства по-млади от мен – към 50 годишни да са… това е! Всичко друго е над 80…

И: Добре обаче селото нали има земи там…?

М: Ами, има земи, има тук 3-4 арендатора, които обработват земите, дават ни рента, обработват ни земите и не знаем какво ще стане после…

И: Ама, те не са млади хора от селото, а са новодошли…

М: Не, не… не са никакви млади хора от селото. Единият е от София – адвокат, назначил си е тук, от Лозарево една счетоводителка ли, какво и тук от село един-двама, едни бивши агрономи, и те са към 70-годишни, те се занимават с това нещо. Другият пък, той има надолу магазин, другият арендатор, той оттук, местен е, той се занимава нали с това и третият, кой беше, има МТС, МТС – Сунгурларе, има клон тук в Подвис. И те, значи, трима арендатори са, дето обработват земите. Дават – по 40-50 кг от декар дават и ние се задоволяваме с това. Какво да правим? Иначе кой ще ти обработва земята? То е невъзможно да я обработваш! И всеки си я пустее, оставя я пустееща, ако не са не знам… то трябва да има такива хора да я обработват, иначе сам човек какво може да обработва? С какво? То трябва да имаш техника! Можеш ли да си купиш трактор? Не можеш! И така! Гледаме си градинките, в дворовете си имаме градинки, произвеждаме си зеленчуци и това е!

А: Чухме, че някакви чужденци идват да купуват къщи…

М: Идват, идват, идват… Нашата махала, тук, аз живея до църквата, значи в нашата махала, 9 семейства руски са купили къщи. И нашите съседи, те са до нас, започнаха да ги привличат. Те, изглежда, се занимават с такава работа, като брокери, те изглежда го привлякоха, направиха си, тук, интернет си прекараха и се занимават с това, защото те така печелят. Защото тези, съседите ни, на колко са години – Люба е на 44 години, имат 3 деца, едното било приемно дете от приемно семейство и туй лято идваха и трите й дъщери – едната, където е приемна и другите техните двечки. Тук поседяха един месец и се върнаха, защото са после на училище, студенти и тези седят тук, тук са. Тя засади, давах й домати, пипер, разсади, сади, прави – да видиш каква рускиня – работи! Мъжът по не се хваща на такава работа… исках да кажа, че те повече време стоят тук, другите стоят тук по един месец и си отиват, а пък те са свободни и явно се занимават само с това, защото…

А: А от кой град идват?

М: Те са от Белорус, от Минск. А пък едното семейство, коеот купиха къщата, те от Москва май били, най-нагоре на ъгъла в дясно и те били от Москва. Знаеш ли колко младо семейство! С малко бебенце на девет месеца и го довели тук… Два месеца стояха тука. Нищо не ги плаши да го пренасят от Москва с колата, дълго пътуване, нали, такова малко бебе. Всеки малко ще се позамисли, по-трудно става. Дори нашата съседка Люба ми вика догодина, вика, възрастните хора, майка й и баща й щели да идват тук за постоянно. Викам Нека да дойдат!. Те, за да дойдат тук да живеят за постоянно, трябва да имат пари, с какво ще се изхранват? Пък тя каза, че техните пенсии са горе-долу стандарта като нашия в Белорус. Ама, като ги слушам те девет къщи са продали, значи вземат процент те, 10 %. Къщите по 20 000 лева вървят, нищо, че са съборени някои, по 20 000 лева. Тя 2000 на една къща взема. И 9 къщи по 2000 лева  - ето ти 18 хиляди лева – аз кога ще ги спестя 18 хиляди лева, за колко години? 230 лв. ми е заплатата. 2500 да вземам на година. Пък те 18 000 лева за една година тук ги изкараха.

А: А в читалището има ли дейност сега?

М: Да, да, има! Не ходихте ли в читалището? Читалището развива много сериозна дейност – ходи на всички събори. Имаме групи от баби по-млади, дето ходят, ходиха на Копривщица, бяха първи, на първо място бяха, второ място… след туй ходиха на Петрова нива…

И: То тук във всяко село има…

М: Ами, почти. Хората гледат да си разнообразят някак си живота. Сега ги слушам – ще ходели на екскурзия, някъде към Трявна ли, нагоре… бабите… не бабите, ами който желае да се запише… Всяка година така се организират екскурзии и е много хубаво.

И: Ама, в някои села тези екскурзии се организират от някои партии, някои организации…

М: Не, организациите са си все там, в старческия клуб.

И: Има ли пенсионерски клуб?

М: Има. И тя е, не като председател, мисля, че като отговорник, жената, тя организира екскурзията, нали трябва все пак да се свърже със фирма, да… и тя организира… Иначе гледам пък децата – тук има една друга жена, в една къща, от Бургас, организират децата цяло лято, нали от града ги взимат, идват тука и ги организират и са всеки ден в читалището – събират ги, пеят, рисуват, четат… тя тази жена ги организира, какво ги прави – не знам, казва, слагат някакви обяви, концерти изнасят и така. Има деца лятото, тук на площада изнасяха концерта децата, хубаво беше, пяха, танцуваха. Ами какво да правят? Кажи, какво да правят.

А: Аз съм чувал, например, БСП да организира да ходят на Бузлуджа, когато е празника им…

М: А, не, не , тука всичко е организирано. Едно време се ходеше, ама сега – не. Откъде ще има средства за …

А: А тук няма ли такъв на БСП, да кажем, комитет…

М: Има, ама съвсем няма, никаква дейност няма. Няма, не е както едно време.

И: Кога е западнала дейността?

М: Ами след това, след промяната, кога… Аз, например, бях партиен член и… от много години, откак стана промяната и край! Не посещавам ни събрания, нито нищо… Какво да ходя? Да си губя времето само…

И: А други партии?

М: А, има СДС уж, имаше, имаше БЗНС, ама въобще не чувам нищо сега…

А: Има ли оттук хора в СДС да са отишли?

М: Има, има, ама то беше по-активно след промяната веднага, сега вече всички… опитаха се някои това, онова, ще променят, нищо не се промени! Това си е. Времето си тече… особено по селата – никой, никой, с едни мижави пенсийки, кретаме и това е!

А: Много хора на Бойко възлагат надежди, че ще…

М: Е-е-е, много хора гласуваха, от село така, от селата, но той пък не оправда чак толко… Аз съм откровена, аз не съм гласувала за Бойко и не съм го подкрепяла и не съм го харесвала, казвам си го. Ама, има хора, които го подкрепиха и го харесват!  То за всяко нещо си е така

А: И от Атакамай имало тука…

М: Ами и от Атака“ – има, няма начин да няма, аз, което чуя оттук, оттам…

И: А тука няма ли някой политически деец за тия 20 години да е идвал, да е…?

М: Ами знам ли! Ами идвали са! Идвали са, как да не са идвали! Идвали са, но питай кой да е идвал – не се сещам… Жельо Желев е идвал, да… И Първанов е идвал, той по партийна линия, по БСП-то…

А: Жельо кога е идвал?

М: Жельо като стана президент. Той идва, знаеш ли защо?  - защото е от това ниското село Грозден… той не е от Грозден, а жена му е от Грозден, пък той е тук от Веселиново… Идва, той паметната плоча е там… то не паметна… от Атанас Далчев ли беше – на чешмата…

А: Нещо за репресираните от тоталитарния режим – аз така прочетох…

И: Тука имало ли е репресирани…?

М: Ами имало е… (прекъсват я клиенти)

А: Тук дали има турци или цигани?

М: Нямаме турци, цигани имаме приходящи от време-навреме дърва режат, иначе постоянно нямаме…

А: Защото тогава Атакана какво се основава тук, като няма …?

М: Ами има, май съм чувала, но не съм сигурна…

И: Те тук хората гласуват ли…?

М: Ами не знам, всичките не знам дали гласуват, ама сигурно гласуват. Какво да ти кажа – те ходят по домовете ги вземат възрастните…

И: А този стандарт Стара планина, където го направиха май…

М: Е, аз не съм получавала от Стара планина, обаче казват, че е много скъп, тези момчета, дето ме зареждат казват… май ще си останем на това, с което сме си свикнали.

А: Няма да се върнем към онези, дето казвате вие…

М: Не-е-е, това беше истинско месо! Истинско! Няма да забравя какви щафети… с кашона го нося, с кашона ми го носят оттук… но то тогава беше… имахме си и транспорт, имахме си колко коли! Имахме ГАЗ-ка голяма, имахме две-три Нисиголеми – всеки ден до Бургас отиваха, аз, нали, тогава ходех в завода, за материалите… и аз нали имах връзка с нашите колеги и нося кашони със салами, луканки, дам на хората, пък сега нищо, това е боклуци! Всичко! Какво да се яде, как!... Само можем да мечтаем за миналото време! Вие не знаете какво е! Вий не знаете какво е това радост, вий не знаете какво е това приповдигнато настроение… не може да не го знаете – сега сигурно също си имате такива моменти, но тогава като че ли, като бяхме децаама то… аз сега като си представя какви чувства са ме вълнували… Къде е язовирът сега – това беше река навремето, река Камчия, там имаше зеленчукова градина към ТКЗС-то – навремето беше ТКЗС, беше си кооперация… И там имаше зеленчукова градина и нашите родители ходеха там и работеха. Ние сме били деца – да сме били 5-ти, 6-ти клас – пеш! Сутрин пеш, вечер пеш! Ние отиваме да работим там – карат ни да връзваме домати, да плевим, просто ни намират работа! И ни дават – може да е минимално възнаграждение, то тогава беше трудови дни, осем десетки – не един трудов ден, както на нашите родители, ами – шест десетки – на половината на техния труд, колкото са плащали на тях… Ама ние с радост отивахме да работим… А сега моя внук като го накарам да работи ми казва Ще ми дадеш ли 20 лева?“… Пък ние отиваме, после пеш, отиваме, връщаме са, пеш! Защо не сме чувствали умора? Едно време нямаше бани както сега – сега в нашето село има мръсна канализация. Аз като слушам в София-град в разните квартали нямат канализация мръсна – аз просто са чудя как живеят! Защото аз знам, ние си имаме такава канализация! Тоалетните ни включени в мръсни канали, бани си имаме, тоалетни, навсякъде си имаме. А едно време нямаше такова нещо и като знам майка ми в градината имаше една дюля – сложили два-три пръта, големи пръти и едни такива стари черги, стари и направи едно такова местенце, където да са къпем. Водата на слънцето се стопля в един голям бакър и ние там се обливаме, там са къпем, няма баня, пък сега си имаме! Кои години имаме мръсна канализация? Може би още от 70-та година имаме – тогава почнаха чешмите да се въвеждат… и много хубаво беше…

А: Започнало е да се благоустроява…

М: Да, благоустрояваше се, от 70-та година нататъка. Ние имахме кмет – голяма работа беше – Георги Димов. Такъв кмет не е имало нашето село. Чисто беше, хубаво, такива треви да са, такива мръсотии… по булеварда нагоре – рози, изметено, хубаво, но ти казвам – 5-6 жени чистят булеварда, тук, площада поддържаха… и пред къщите на хората не са разрешаваше никакви такива строителни материали натрупани такива отвън, чисто всичко! Сега вече… Колко обезлюдени къщи има. Колко са съборени вече… То добре, че тези руснаци се повъртяха…

А: Ще дойдат на смяна…

М: Ами какво, не е лошо, все пак има хора!

А: А нали и англичани имало?

М: Две английски семейства имаме. И те си направиха хубави къщички. Ами, имат пари. Човекът, англичанинът, получава 2500 лева пенсия – защо да не дойде да си ги харчи тук?

И: А хората с кеф ли влизаха в ТКЗС-то?

М: А, аз не помня, аз съм 49-та година. А те го направиха 51-52-53-54-та година. Знам, че дядо ми е бил един от първите, които е влязал в ТКЗС-то. Ама, ви казвам, че си беше хубав живот, задружен живот! Може да си е имало нали минуси това управление, ама защо трябва да го отричат! Когато всички хора тъгуват за него време! Защо трябва да го отричат? То си е било за момента, това е историята на живота на даден народ! Защо трябва да го отричат – било такова, било онакова! Ами как да помня с хубаво този режим? Не е хубаво! Как ще е хубаво като вземам 200 лева пенсия, 100 лева ги оставям на пощата за ток, за вода, защото ние все пак, може да живеем на село, но свикнали с такива удобства – все пак автоматична пералня, бойлерче над мивката, нали, бойлер, печка, микровълнова, хладилници по-големи – 60 лева ток! 20 лева вода, 20 лева такова, 20 лева Булсаткоми то става над 100 лева – 120 лева. С 80 лева как ще живея, ако не съм на работа, пък аз ще бъда на работа до Нова година. Така съм решила, повече не искам да работя! Искам да си почивам. Как ще се живее с 80 лева? И мъжът ми взема толкова – той пуши и цигари… И как да го запомниш с хубаво тоз режим? Не може да го запомниш и няма да го запомня! Защото едно време всичките имахме горе-долу еднакво – може един стар Москвич, но за времето си беше Москвич“ – една Лада, може да е Жигула, обаче навремето и имаше кола. Имахме възможност да ходим – и на почивка сме ходили, и на екскурзии сме ходили… И като си купихме колата направихме една обиколка – тръгнахме оттука – нататък, нататък, нататък и са върнахме, обиколихме България. Сега мога ли да отида? Не мога!

А: Те много хора и в Съветския съюз, да кажем на екскурзии…

М: Е, зависи… И ние сме ходили в Съюза, нали по такива екскурзии, когато са ни пращали. Едно време профсъюзите – то профсъюзите – мощна организация беше едно време! То и сега, ама пак нищо не става…

И: Те хората от селото излизали ли са навън някъде, в чужбина?

М: Ама, разбира са! В Чехия, в Съюза – най-много в Съюза са ходили навремето, нали в Съюза ходихме, защото той ни беше покровителят. Русия сега. Пък сега вече къде ли не ходят – навсякъде ходят, който има пари, ходи навсякъде.

И: А тук има ли много изселили се хора в други държави?

М: Не, в държави няма. Не си спомням, може би децата на някои хора от село, нали, които са в града – те са… Има, има хора. Има – в Съединените щати има, в Германия, има, няма начин да няма.

И: Защото има някои села, където е масово…

М: Да, чела съм по вестниците, масово отиват по чужбина – ами те явно нямат пък съвсем никакъв поминък да са прехранват, да ви кажа, може би и затуй… А тук все пак има – долу има хладилник – може сезонно да работи, има кооперация земеделска – в нея има 5-6 човека, долу при МТС-то има 10-ина човека, ето тук, кооперацията има 10-ина човека, кметството все още съществува – и там има 5-6 човека, в читалището има двама човека, друго… Долу-горе… ама вече почнаха и децата ни да не помагат. Има хора, които децата им не са добре, как живеят?

И: Нямаше ли някакво правителство, при което е било по-добре в тези последни 20 години?

М: Не, какво да е по-добре? Ето пише Пенсиите и заплатите във фризера. Той пък съвсем дълбоко ги замразява, не пише в хладилника, а във фризера“ – така пишеше преди 3-4 дена. Бойко. Една приятелка вика 150 лева пенсия оня ден й дошло решението – вика 150 лева! Бойко не дава повече…

А: А при Станишев и при Симеон?

М: А, аз много помня какво е било при Станишев… Ами при Станишев миналата година Масларова поне два пъти ги вдигна! По двайсет-трийсет лева нашата учителка с 225 лева се пенсионира, сега й стана 275 лева, а пък сме набори, а пък е мойта 200, защото аз 6 месеца по-късно от нея се пенсионирах, първото полугодие, нали – тя спечели, виж!

И: А кметът все на БСП ли е?

М: БСП. Беше на СДС.

И: Кога това?

М: Предишният кмет. То всъщност все този си е бил кмет. И след това имаше един, Георги Димов, който беше най-хубавия кмет на Подвис, той взе Желязко Кънев, този, който е сега всъщност настоящият кмет. Той дойде след него и три-четири мандата беше все той. Обаче тук, преди 4 години, преди повече години, една от СДС-то беше, Събка Рабалиева. Тя 4 години стоя един мандат и след това този пак спечели.

И: Това са хора от селото?

М: Да бе, от село, местни хора!

А: А миналата година имаше за Европейски парламент – тогава как се… чу ли се нещо?

М: Нищо не съм чувала.

А: Защото имаше два избора – едното беше за парламент български, а едното – за Европейски парламент.

М: Не, не съм чула. Аз малко и не са интересувам.. Не съм много любопитна да са навирам навсякъде… ако нещо мине, каже някой…

И: А какви вестници се четат тука?

М:Труд, 24 часапо не го вземат, по не го купуват, какви четат – от Труд-а единият е останал и Телеграф. Хората гледат по-евтиничките вестници…

А: А на отделни партии вестници нямате ли?

М: Не, не. Имаше един Атака, но тях никой не го купува.

И: Купуват ли се жълтите вестници?

М: Те май най вървят… Клюкарят те, ама са истини…

 

 

 


[1] Магазинерка в магазина за хранителни стоки на ПК Пчела“ – 60 годишна, родом от Подвис.

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.pdf89.56 KB
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.doc105 KB
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.odt41.1 KB

Вълчо Георгиев, „Бойко Борисов, той какво ще…, той вчера постъпи, какво ще …Той не може нищо да оправи… нали виждаш – бандити навсякъде!“ (интервю, с. Подвис, 21.09.2010 г., автор Антон Ангелов и Георги Ганчев, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ И ГЕОРГИ ГАНЧЕВ С ВЪЛЧО ГЕОРГИЕВ, С. ПОДВИС,  21.09.2010 г[1].

 

 

Антон Ангелов: Къде са младите, тук само възрастни хора има  в селото…?

 

Вълчо Георгиев: За млади не питай! Всичко е навънка!

 

А: Къде?

 

В: Ами, в Бургас, София, Плевен, навсякъде…

 

А: И какво работят?

 

В: Ами, кой каквото има по специалността.

 

А: Имате ли син или дъщеря?

 

В: Аз имам син и дъщеря. Дъщеря ми работи в Бургас в Техникума по специалността. Синът ми е към строителството, но той е пенсионер вече. Той е в чужбина. Ръководител е. Но с младите – какво да ти кажа… Едното е в София, женено е там… Другият е във Велико Търново. Другите… женската в Бургас – двете – едната е лекар, едната е...

А: Е, добре, че имат работа поне… А ти какво си работил преди?

 

В: Зависи вие какви сте…

 

А: Ами, етнолози сме ние…

 

В: Говорят само за учение, а работа не могат да вършат…

 

А: А кога стана, така че младите започнаха да излизат от селото?

 

В: Какво ще правят тук младите? Нито училище, нитовсичко ликвидираха…

 

А: А по времето на Тодор Живков имаше ли…?

 

В: То, през Тодор Живков стана така – народът излезна навън…

 

А: Тогава къде ходеха да работят? В Карнобат ли ходеха?

 

В: Какво да ти казвам – аз баба нямам… разболя са… Това е. Повечето от селото си заминаха – от 2200 души сега има около 500 стари…

 

А: И кога са били 2000, там, коя година?

 

В: Ами, допреди 20 години са крепеше. Оттам насетне вече се ликвидира…

 

Георги Ганчев: Тоест, докато дойде демокрацията?

 

В: Жельо каза Кой където иска там да отиде!“… А е единственото село, където е устроено с всичко – къщата, канали – всичко! Обаче, независимо от това младежта… няма какво да прави…

 

А: А при комунизма имало ли е какво да се работи тук?

 

В: В стопанството предимно…

 

Г: Какво сте гледали тук като култури?

 

В: От всичко, от всяка една артикула…

 

А: Лозя имаше ли, лозя?

 

В: Лозя много имаше, но и те изчезнаха, няма кой да ги работи…

 

А: А сега има ли някаква кооперация на мястото на ТКЗС-то или нищо няма?

 

В: Нищо…

 

В: Аз съм 84-та година карам.

 

Г: Да си жив и здрав!

 

А: Значи можеш да ни разкажеш и за пред Девети и за после…. Кога се живееше най-добре? На кой етап?

 

В: За мен етапът беше преди Девети. След това вече…

 

А: Защо, какво тогава беше хубавото?

 

В: Защото вземаха ни всичко, това е лошото, обраха ни всичко – земя и край!

 

А: А вие сте имали много ниви и лозя, там, така ли?

 

В: Ами, 50-60 дка… даже в миналото време имаше овцевъдство, имаше говедовъдство, много! След като отиде в ТКЗС-то всичко се изкла и унищожи са.

 

Г: А преди Девети какво беше положението? Всеки си работи нивата?

 

В: Всеки си работи. Всеки си има имот, който си работи. Работехме, изкарвахме и така. Животновъдство имаше доста. А сега няма нищо! 1938 г. имаше 12 хиляди овце, а откакто дойде ТКЗС-то 12 хиляди не можаха да направят.

 

Г: Казваш, че сте имали 50-60 дка земя семейството. Вие колко деца бяхте, как я работехте, това не е малко земя?

 

В: Имахме си човек, който да работи.

 

А: А колко братя и сестри сте били?

 

В: Аз нямам никакъв брат…

 

А: А, сам си бил. А тук имало ли е така, насилие като се е влизало в ТКЗС-то?

 

В: Ами имаше…

 

Г: Ще ни разкажеш ли как точно беше?

 

В: Ами, казваха на всички за 24 часа да предадеш всичко…

 

А: Какво ще стане, ако не искаш?

 

В: Ако не искаш, не искаш, обаче, последно насилие вкараха… бичуваха… Ние сме малка страна и който вземе властта, тоз командва насилниците. Европейскияткойто казваха там, туй… нямаш свобода сам да се ръководиш…

 

Г: Ти откак се помниш имали ли сме такава свобода да се ръководим сами?

 

В: Друго беше, когато бехме при царско време, тогава беше спокойно всичко. След това вече отвсякъде почнаха да…

 

А: Е, тогава не сме ли било под германско влияние по царско време?

 

В: Не, не беше! Царят беше неутрален, той беше повече към Русия, отколкото към Германия. В Германия го отровиха, там го унищожиха.

 

А: А тук имаше ли преди Девети много комунисти в селото?

 

В: Имаше 5-6 души. Имаше, ама не знам. Дойдаха руснаците и край!

 

А: Тук идвала ли е Червената армия в селото?

 

В: Имаше тук, идваха. И германци идваха, после руснаци… По време на войната 40-та година германци идваха – в училището. След туй пък руснаците.

 

А: И какво беше отношението на германците към местните, към вас?

 

В: Те се носеха добре. Аз съм бил младеж…

 

А: Не е имало някакъв натиск, някакво насилие нещо?

 

В: Не, не…

 

А: А руснаците после?

 

В: Ми също и те!

 

А: И те къде са били – по къщите ли са били разквартирувани?

 

В: Не – в определена сграда, в училището, когато заседнаха германците, след туй пък руснаците. Руснаците не седяха много – те минават, заминават нали за фронта…

 

А: А ти участваше ли във войната?

 

В: Не.

 

А: А помниш ли Девети септември? Самият ден?

 

В: Девети септември – как да ти го казвам. Него време и руснаците били минали известна част, там, определен ден – девети септември…

 

Г: А след Девети тука наложиха ли насила да си член на Партията или нещо такова… Ти бил ли си?

 

В: Не, аз не съм участвал и не участвам въобще. Не участвах!

 

А: Имаше ли няква съпротива в началото срещу комунистите веднага след Девети септември, тука местни хора?

 

В: Значи виж какво, народът си траеше…

 

А: Защото на много места е имало такива репресии, пък в лагери са ги вкарвали… такива имало ли е тук?

 

В: Може да се каже, че при нас не са започнали да водят в лагери, но иначе имаше тормоз, нали, от администраторите – за наряди, отпускане зърно – това си  го имаше.

 

А: А преди Девети държавата не е ли изисквала пак някакви количества зърно нещо да се произвежда…?

 

В: Ами, времето вече, когато вземаха американците, вземаха наряди пак зърно…

 

А: А по-различно ли стана като дойде Тодор Живков на власт в сравнение с първите години след Девети?

 

В: Той в началото не беше, след туй, след известно време…

 

А: По-различно ли стана, каква промяна имаше тука, като той дойде на власт?

 

В: Промяната, казах, всичко под натиск! Народът негодува, ама кой го пита?

 

А: Защото нали казват, че в началото е било много строго всичко, а после като идва Тодор Живков, става малко по-така…?

 

В: Все същото си беше. И по Живков, както и в предишното време: Ти си такъв, ти си такъв, ти си такъв…

 

А: Ама, какво ти казват?

 

В: Набелязани хора! Вървим с тях или…

 

Г: Добре, как се набелязват тези хора, знаеш ли? Кой ги посочва?

 

В: То е много леко – даден администратор казва еди кой си и край! Да… Но всичко е минало де…

 

А: А сега от коя партия си най-доволен?

 

В: Никоя партия няма! Тука може да се каже още бившитедирижират, комунистите.

 

А: А Бойко Борисов? Одобряваш ли го?

 

В: Бойко Борисов, той какво ще…, той вчера постъпи, какво ще …Той не може нищо да оправи… нали виждаш – бандити навсякъде! А те бушуват 60 години, не са от вчера, тъй че…

 

А: Е, нали прави разни акции, да ги хваща уж…?

 

В: Да, те ги хващат, ама само дето ги хващат, нищо не им правят! Тук трябва да има смъртна присъда, за да се оправи всичко! Не се ли мине към тоя начин, не може да се оправи никога! Защото друго е като ти кажат Утре си изправен пред куршума, а пък иначе му казват, че е осъден на 20-30 години, еби му мамата… или плашило друго няма, казвам. Трябва да има дисциплина!

 

А: Е, нали уж при комунизма е имало дисциплина?

 

В: При тях имаше, да, при тях имаше, ще ти кажа защо – защото всичко им попадна в ръцете. Друго е да командваш един над всички, друго е…  Пък сега – все командват, пък няма никой така да хване…

 

А: А одобряваш ли, че влезнахме в НАТО и в Европейския съюз?

 

В: Слушай сега! В селото хората много не се интересуват от партиите. Защо? Всеки да изкара там парчето хляб и толкоз!

 

Г: Е, добре, ти не ходиш ли да гласуваш?

 

В: Ами, там, където и ти знаеше. Ще се види къде на кой, кой ще може да ръководи. Това е.

 

А: А излизал ли си някъде в чужбина?

 

В: Аз ли? Не. Не съм ходил и не мога да отида вече, свърши. Синът ми ходи, но аз не мога да отида.

 

А: Той в коя страна ходи?

 

В: Ами, в Русия ходи, скандинавските страни ходи, тук скоро, миналата година построи във Варшава един док от 600 метра… Ама вече е пенсионер.

 

А: А в Русия какво е работил там? То сигурно при комунизма е било като е ходил там?

 

В: Че на някакво строителство ходи… след това тук има един тунел – започнаха го може би преди 25 години, че и повече даже, там беше един инвеститор, но не му хареса и затуй напусна и излезе навънка.

 

А: А преди можеше ли, при комунизма, пак да се излиза навън да се работи?

 

В: Ами пак излизаха…

 

А: Ама в кои страни са ходили?

 

В: Ами в кои страни – предимно в Америка и други, които бяха, но после ги ограничиха по Живково време. Сега търчат навънка и толкоз!

 

Г: А на тебе трудно ли ти беше да изучиш децата?

 

В: Моите деца ги изучих до 74-та-5-та година и оттам насетне са на работа. Как да е – ще гледаме града, само в града, за яденето няма да говорим – ядене кой ти гледа в блоковете? А по-рано някоя до мъжа си не е ли, ти въобще не можеш да я видиш!

 

А: Те нали сега въведоха някаква марка Стара планина, дето…

 

В: Стига с тия марки. Вчера или онзи ден дойде на внучката мъжът й – носи ми там едно парче салам Народен“ – бил телешки“… Той не отговаря за… какво да го казвам, не знам. Аз искам вкуса, а то вкуса го няма, тъй че! Тук най-лошото е, че няма никакъв контрол, който да навлезе, да ограничи всичко, което трябва да се прави, както е било преди Девети, то няма!

 

А: Какво представляваше селото преди Девети?

 

В: Ами, селото си пак беше същото. Народът се стремеше, води борба, произвежда земеделска продукция и туй…

 

А: Тези къщи, които са сега, не са ли по-нови, от 60-те, 70-те години?

 

В: За сградите, казвам, всичко се поднови. Даже едно време имаше един, настояваше да слезем долу на шосето – добре, ама не се съгласиха ръководителите и остана тука селото. И тук се преустрои пак на ново.

 

А: Ние видяхме една гара Подвис, която е доста далече от селото, да не би там да е трябвало да бъде?

 

В: Не, тук някъде се говореше, че трябвало да бъде – между Прилеп и Лозарево. Но не стана работата.

 

А: Защо там са решили, че е подходящо?

 

В: Ами, виж сега, погледнато – то сега сме изолирани. Влак няма. Иначе отклонено, пътищата, шосе не минава тук, да кажем, за съответното село. Несвързано е с…

 

Г: Кога е било това предложение да се мести селото?

 

В: Това предложение беше още 44-та, 45-тата година на един възрастен човек, аз го знам, баща му беше занаятчия, стар абаджия. Стана дума, обаче не го поеха съответният ръководител… И най-трето – тука е високо место, а за да отидеш там, под наклон отива всичко, за където говорим. Тъй че, беше по-хубаво. А някога селото не е било тука.

 

Г: А къде е било?

 

В: Зад Камчията в една местност, казва се Маркос. Там е било селото.

 

Г: Докога е било там?

 

В: Впоследствие добитъкът, който е излизал, излизал е, тук някъде е бягал за спокойствие и са е преместило, може би преди Турското робство още…

 

А: А кога се е електрифицирало, асфалтирало тук всичко, канализация кога се е прокарала, в кое време?

 

В: Канализацията мина 66-тата-7-та година. Електричеството е от 49-та.

 

Г: Добре, тук канализацията как сте я прокарали – нещо бригади ли е имало или какво?

 

В: Специално канализацията имаше бригади от Водното. Всичко се прокопа – навсякъде улици, канали, всичко се направи, но пак чрез наша помощ, от наши хора де…

 

Г: Аз това щях да те питам – дали тук от селото са ви карали да помагате?

 

В: От селото имаме човек, беше началник на главна служба в Бургас и той отклони една сума, дето са казва тука, зорлем ги накара да го преустроят, да го канализират… Или докат няма чичко, не става нищо!(смее се).

 

А: А тия сгради, които са тука, около площада, кога са правени? И тази и другите?

 

В: Тази сграда е правена 64-та година, насреща ония двете сгради са правени към 69-та, към 70-та…

 

А: Читалището?

 

В: Читалището е правено 48-ма.

 

А: А тук няма ли рейс до Карнобат, някакъв редовен?

 

В: Бе, имаше някога, много бяха, ама сега няма вече нищо.

 

А: Няма никакъв транспорт?

 

В: Сега има само маршрутки…

 

А: А, има все пак… А през лятото не идват ли деца, внуци…?

 

В: Какво да ти казвам, вече и те не идват. Ко ще прави тука?

 

Г: Не идват ли поне да те видят?

 

В: А, ко…!

 

А: А ти не ходиш ли при тях?

 

В: Бе аз може и да ходя, става въпрос, че те няма да дойдат.

 

Г: Добре, то през комунизма много се е строило – тук канализация са прокарали и всичко… Изцяло лоша ли е била цялата работа или?

 

В: Имаше народ млад…

 

А: А освен в ТКЗС-то, работило ли се е на друго място…?

 

В: Тука имаше една централна сграда, долу ТПК ли имаше…

 

А: Те какво са правили?

 

В: Дограма.

 

Г: Добре а кога ги закриха всичките предприятия, които са давали работа?

 

В: Стана вече 5-6 години, откакто ги ликвидираха. Откак почна да става частно…

 

Г: Е, защо така се получи – едно време по Царско време пак всичко е било частно, пък е имало работа за всички, всичко е работило?

 

В: Имаше работа – на полето, на дадени предприятия, имаше. А сега да потърсиш, няма никаква работа. И земеделие няма – хората разправят, че … аз го казвам: феодализмът навлиза!

 

А: Феодализмът?

 

В: Да. Ще имате на предвид как отиват феодали, ще да вземе дадената днешност, ще ръководи пак, другите ще му бъдат чираци.

 

А: Тук вече има ли такъв пример?

 

В: Ами, има вече – фирми в земеделието! Какво ще чакаш от тях – те са грабители за мен!

 

А: А според теб трябваше ли да се разтуря ТКЗС-то? Или по-добре беше все пак да се запази в някаква форма?

 

В: Не можеше там да се запази, защото там всичко краде! Не съм крал само аз, единствен от селото, такива работи не съм правил… Няма къща, няма човек, който да не е взимал нещо от стопанството…

 

А: Какво се взимаше?

 

В: Каквото намери вътре, взима бе!

 

А: Машини ли?

 

В: А, машини… и машини. Там имаме канал от язовира за поливане, след като стана това нещо, всичко – мотори... на дадени хора, тъй че… бандитска страна! Бандитска страна е за мене.

 

Г: Добре де, кога станахме бандити ние?

 

В: Стана двайсет години. Станаха двайсет години – по-рано не се чуваха, по-рано ги закриляха въобще и се трупаха като… Сега които ги заловят, не ги осъдят – какво ще го съдят – той, човекът, е пълен с пари! Дава на съдията и край! Освобождава го и няма нищо! Вие поне не го ли чувате горе, че съдии и адвокати – всички са заразени да крадат и…

 

Г: А, бе, то ние го чуваме, ама интересно вие тук как разбирате за тези работи…

 

В: Ами,как! И ние гледаме… Неприятно, но няма как! Какво ще направиш, не можеш нищо да направиш! И ако така продължава държавата, не може да се оправим никога!

 

Г: Добре, какво трябва да стане, че да почнеме да се оправяме?

 

В: Не може да се оправи! Съзнанието го няма при българина! За мен ето това истината! И съм го казвал пред редица хора! Къде е съзнанието?

 

Г: Тоест какво – ние не сме българи вече? Така ли стана?

 

В: Хм.

 

А: А като управляваше царят, беше ли доволен от него?

 

В: А бе, какво е командвал, по него време народът е заразен със земята и всички си обработват земята и толкоз!

 

А: Не, аз говоря за сега, за Симеон като беше.

 

В: Симеон, той е подлога на онези, той беше подлога, той не може да командва. Той е единица, пет души другите, той е един, какво може да направи! Нищо не може да направи!

 

А: А тука има ли нещо турци…

 

В: Тук турчин не е имало въобще! Обаче, сега има някои и други къщички. Цигани. По-рано тук не можеше да влезе човек с друга вяра, не!

 

А: Защо?

 

В: Защото не ги допускаха.

 

А: А сега имало руснаци в селото.

 

В: Има, да, те купиха къщи.

 

А: Колко семейства има?

 

В: Ами, има, изглежда, 5-6 семейства вече да са…

 

А: Откога така, кога са дошли?

 

В: Ами, стана тука 2-3 години. Купуват къщи.

 

А: Ама, живеят ли си тук или само ги купуват?

 

В: Закупуват ги. Имат пари и ги закупуват, аз като нямам пари, какво ще закупувам?

 

А: Е, ти си имаш къща сигурно…

 

В: Аз си имам къща, имам си всичко, ако става въпрос, но то не е мое вече – то е на младите, на мен вече нищо, нищо не ми трябва. За мене изчезва всичко!

 

А: А с циганите добре ли се разбирате?

 

В: Тук ги няма, откъде да ги знам тях, на други места има, тука няма!

 

А: Значи тук не се е чувало за Възродителен процес, нали е имало такива работи?  Защото миналата година също бяхме в това село около изборите, нали имаше миналата година избори и имаше някакви активисти от ДПС, които идваха, нещо такова… значи трябва да има някакви мюсюлмани, нещо…

 

В: Мюсюлмани, казвам, нямаме. Единственото село бяхме чисто българско! Обаче сега вече – смес! Едно време, по време на турското робство, преди даже да дойде време да се освободим, тук е имало турци и е имало много работи. Но като е идело време вече за повдигане на българите – един, тук му викат Гьората – турците карали жените да играят голи хоро, и той ги събира и ги кара кадънките да играят голи и оттук вече да ги няма, изчезнали всичките и оттогава насам турци тук не е имало.

 

Г: Добре, а тук идвал ли е някой така да ви кара да гласувате за някоя партия скоро? Интересуват ли се тия управниците тук какво става?

 

В: Не, не, никой не идва да ни кара, никого не търсят, аз не ходя да гласувам. За какво да гласувам като ми е взето всичко, какво да гласувам?

 

Г: Кога за последно гласува ти?

 

В: Преди 4-5 години гласувах и туй!

 

Г: За кой гласува тогава?

 

В: Който иска да гласува! Сега е свободно! Да!

 

А: А одобряваш ли Иван Костов?

 

В: Какво да одобрявам – Иван Костов един милион лева  взе и сега няма нищо! Какво да чакаме от него? И всички така! Това са ограбници! Верно, че държавата няма, но за да няма – те парите са в тях! Те са ги прибрали парите, така че…

 

А: Кога са ги прибрали парите?

 

В: Преждевременно при Живково време…

 

Г: Още при Живково време са ги обрали парите?

 

В: Ами, да.

 

А: Значи те са все едно от партийци – така излиза…

 

В: Вижте бе, момчета – работиш на едно место и получаваш от друго заплата – това нещо какво е? При Живково време. Така че… То не е отсега – дисциплина няма в България, няма съзнателен народ и така…

 

А: Добре, а това, което казваш, че нямаме съзнание, то не е ли от това, че самия народ е такъв?

 

В: Народът де!

 

А: Ами, преди тогава защо е бил, преди Девети е бил съзнателен?

 

В: Преди Девети е бил съзнателен, защото всеки е гледал да изкара хляба и така нататък, след това гледа – тоя взема и оня взема…

 

А: Значи комунизмът ни е възпитал да сме такива…?

 

В: Не отговарям…! Не знам при вас, горе как е, но пак ви казвам, ако действително, нали, учите, там как ви възпитават? Къде отива България?

 

А: Никой не ни е казал, накъде отива България.

 

Г: Никой не ни е казвал, вкарват ни в една посока и…

 

В: Това е лошото! А трябва да знаеш всичко! Трябва да знаеш и долу какво става, и там какво става и да кажеш – това не е така, ами е така!

 

Г: И ние искаме да знаеме, обаче ние тук долу знаем какво става, горе, не знаеме…

 

В: Точно това исках да ти кажа! Тези работи, които ти ги казвам, са верни всичките!

 

А: А около изборите не идват ли разни политици тук, в селото?

 

В: По-рано идваха! Ама какво ще ръководи, няма кой да гласува по начало, сега вече свърши всичко! Сега кой ще ръководи, сега няма кой да ръководи! То мина!

 

А: А помниш ли как се гласуваше преди Девети?

 

В: Преди Девети имаше борби – пак сговористи, най-различни партии… и при избори също е било – даденият човек през нощта с коня ще иде някъде, ще донесе животинка и тя така

 

А: Ама имаше ли някакви нечестни, манипулации по време на избори, такива неща?

 

В: Не.

 

А: Някой да са го насилвали да гласува за някой?

 

В: Не, не съм чувал...

 

А: А според тебе повечето хора в селото за кого гласуват, на коя страна са…?

 

В: Ами, различно е! Повечето гласуват за Партията, нали.

 

А: Има ли у повечето хора носталгия за тогавашното време?

 

В: Слушай сега! Където е властта, там надделява всичко! Безспорно! Може да си срещу партията, привикват те и така нататък… А сега няма кой да та вика, няма кой да… където искаш, там отиваш! Тук има разлика – между миналото и сега!

 

А: Да, ама нали подкупват сега с разни кебапчета и такива работи…?

 

В: Казвам ти – то тук е отживяло всичко, няма какво… Било е някога…

 

А: А по съседните села? Чувал ли си да има такива неща?

 

В: И в съседните села е същото…

 

Г: А по Живково време задължително ли е било гласуването?

 

В: По Живково време със камшика беше, бе! Аз мога да ви кажа един случай. Служех във Бургас. Аз съм и с командира, аз се движа из града. Гласува този, а аз не отивам. В 8 часа вечерта ме търсят навсякъде, не могат да ма открият! Трябва да отидеш да гласуваш, да минеш. Трябва!. И ходих! Това е под насилието! Не по желание собствено. Тъй че… Недейте да мислите, че съм… да не вземете да ме изкарате… аз обичам хората, които вършат работа, които не вършат – въобще…

 

Г: А бе, то малко останаха тези, дето вършат работа…

 

В: Много са рядко! Много са рядко!

 

Г: И като стана дума, ти какво мислиш за политиците – вършат ли някаква работа, тези днешните?

 

В: Нищо не вършат! Нищо не са направили! Слушай сега! Всеки гледа да са настани някъде в администрацията, да си взема заплатата и край! Нищо друго не ги интересува! А то не трябва да е така! А, за да си общественик, трябва да виждаш лошото, а те рядко виждат лошото. Но под формата на дадена партия – Ний сме!“ – и край!

 

А: А, според теб, сега кое е най-подходящото развитие на България, какво трябва да се развива – селско стопанство ли, промишленост ли…?

 

В: Виж сега! На тях най-голямата им грешка беше, че унищожиха фабриките, заводите – дадоха ги на конкретните комунисти и край! Това е най-голямата грешка! Предимно те са такова и те още 20 години, те я унищожиха, вината е у тях! И днес ний ще казваме може би, ще говориме за… Ако аз съм, ще му отговоря Драги мой, вие ни унищожихте, вий не създадахте!. Къде е наш… населението, имота му, животните му? Защо яде само този типов хляб? Туй хляб ли е сега? Как ще го окачествите, как го обичате този хляб…? Това първоначално не е хляб! Едно време се отиваше на воденицата на Камчията с нивите, която е чиста, хубава продукция и вкусен хляб, пък сега те дават, обират, разбираш ли, зрънца, по складовете бутат ти го… Един ден тук, отсреща, един хляб дават, вероятно от ръж ли е, направо лепни, лепни, моля ти се! И не може да се сравни градския хляб със селския! Никога! Нали и в града съм бил, и в Бургас ходя, нали знам! Не можеш да го свържеш – там се дава хубавото, тук се дава лошото!

 

Г: А винаги ли е било така?

 

В: Винаги ми! Тази дребната рая никой не я брои…

 

А: Много песимистично изглежда всичко!

 

В: Ами така е!

 

А: А, според тебе, можеше ли да се запази дълго време тази форма, която е била преди Девети септември, ако, да кажем, не бяха дошли комунистите, щеше ли да се запази дълго време това нещо?

 

В: Щеше да се запази и щеше да продължава животът много по-добре. Обаче, горе го объркаха и така е… и самият народ, макар и млади хора, не стоят да поемат, кое трябва и не трябва, разбираш ли, пък сега най-последният отиде в града и не се връща… Защо? Кой ще се връща? Ще го прати еди къде или няма работа и толкоз! А в града, така или иначе, някак ще се нагоди и ще си преживява… Но за мене бъдещето не може да върви така! Погледнато – това нещо не може да… Държава без животновъдство, без… дават ти едно парче кашкавал, примерно, то му е взето маслото, трици ядеш… Сега е така! А едно време кашкавалът беше – питата такава – режеш от нея. Аз съм взимал, бил съм в Енергото, регулатор бях тогаварежат ти от питата и вземаш си парче – сега го няма това! Защо го няма? Питам! Защото няма кой да гледа! Всичко е на леглото! На полето няма никой да иде! Те може да казват Сега се произвежда!“ – нищо не се произвежда! Това не е произвеждане! Преди във всяко село и мандра имаше, и така нататък! Носеха сирене каракачаните колкото искаш, сега няма! Едно време с тези каракачани Балканът беше пълен! Хиляди овце, мляко, сирене…, а сега няма! Така че…

 

А: И къде отидоха тези каракачани?

 

Г: Тези каракачани заминаха за чужбината и казаха Шт! Довиждане!(смее се). И даже с един ръководител говорих тука, в околийския съвет в Карнобат – за пръв път се скарахме, аз работех в пощата и викам – не им взимаха млякото – викам Бе, бай Манчо, това нещо що го вършите вие, защо не му вземаш? Защо го караш, викам, да влиза в ТКЗС, питам те аз!“ – „Не, ти много знаеш!“ – той ми отговори, ще те вкарам в затвора!. Какво ще му кажеш повече? И това нещо ще премине, отминава, нали, аз се прибрах, аз съм работил в Карнобат. Хубаво, но за зла участ не се сетих да му кажа Бай Манчо това е глупаво, къде отиде… оставяте ги хората гладни…, а той ще ми говори, че всичко е в ТКЗС-то, ние не знаеме, ние сме по-будали пред него… нас това ме различи, като ми дойде на акъла нещо – да му отнемеш всичкото и да го… няма, то отмина, свърши, аз, на мене, не ми пречи. Да му мислят младите. Ти може да са нагодиш, той може да се нагоди, но не всички могат да са нагодят! Това е лошо! Както искате, така го вземайте! Аз ви казвам, кое е верно, кое не е верно.

 

Г: Е, добре, как мислиш ти, ще стане ли така, че младите да се върнат по полето да работят?

 

В: Не, млади хора няма да се върнат на село.

 

Г: Ами, добре, тогава какво ще стане…

 

В: Точно това е чудното – какво ще става при това положение – ще чакаш от Германия или от Холандия да ти пратят онова месо бракувано – то няма вкус, няма нищо! За мен… откакто съм влязъл в ТКЗС-то, грозде не съм ял, а имаме първото лозе в селото, вино първо качество, сега няма! Това е хубавото – кой как го разбира…

 


[1] 84 г., пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.pdf93.7 KB
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.doc112.5 KB
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.odt34.77 KB

М.Н., И.Б. и В. С., „През социализма беше по-добре. Сега една тоалетна не можеш да направиш...“ (интервю, с. Прилеп, 21.09.2010 г., автор Росен Гацин и Стойчо Михов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА РОСЕН ГАЦИН И СТОЙЧО МИХОВ (СЪКРАТЕНО И) С И.Б. (СЪКРАТЕНО Р1)[1], М.Н. (СЪКРАТЕНО Р2)[2], В. С. (СЪКРАТЕНО Р3)[3], С. ПРИЛЕП, 21.09.2010 г.

 

 

И: Как си спомняте социализма, добре ли беше тогава?

 

Р1: Ами, хубаво беше, ама...

 

Р2: Хубаво беше. Сега няма пари.

 

Р3: Сега така сме зле, на стари години.

 

Р2: През социализма беше по-добре. Сега една тоалетна не можеш да направиш...

 

Р3: Съветът няма пари. Ето там да се убие някой човек на мозайката, няма кой да я оправи.

 

Р1: Имахме по 10-15 овце, козички. Сега имаме по 2-3 козички, овцете ги ликвидирахме, кравите и тях, нищо нямаме. Хладилникът стои празен, освен един буркан кисело мляко, нищо няма друго. А по-рано не беше така.

 

Р2: Младите избягаха у чужбина...

 

Р3: 1 май, 9-ти септември, не го помните това нещо.

 

Р2: Каквото и да говорят при Тодор Живков бяхме сто пъти по-добре.

 

И: Ами преди 9-ти септември помниш ли?

 

Р2: А, много малко .

 

И: А от родителите си какво си чувал за царското време?

 

Р1: Ами, те са живели много бедно. Помня ги с цървулите... бедни бяха хората.

 

Р3: Обаче сега, от година на година, с жената си приказваме снощи, става по-лошо. Получавам 200 лв. пенсия и жена ми 135... Како ще направя с тези пари? Имам две деца, едното е в Бургас, другото в Карнобат и те нямат пари, безработни са. 20 години съм бил магазинер и 20 години тук40 години трудов стаж.

 

Р2: И не е взимал кой знай каква заплата, но е издържал, децата, ученици ... Даже и висше  образование завършиха.

 

Р3: Като магазинер съм давал заем, на колко хора съм помагал. Сега на мен не ми стигат, няма пари.

 

И: А мислехте ли че като влезем в ЕС ще стане по-добре?

 

Р1: Мислехме. Мислехме и се надявахме, обаче останахме излъгани.

 

И: А за НАТО?

 

Р3: Ние там не може да се месим. От нас не зависи нищо. Сега, Бойко Борисов какво направи, пенсийте замрази. Казват ще стигнем Европа като цени. Снаха ми в Гърция работи, стана 5-6 години, праща тук 1000 евро, хем гледа там стари хора, пенсиите са големи. Е, как щр ги стигнем гърците. В Испания, Чехия, Гърция по-добре живеят хората.

 

И: А от нас по-зле дали има?

 

Р3: Има, ние и румънците.

 

Р3: 1 май, 9-ти септември тук имаше кебапчета, музика, хората бяха весели. Сега, аз съм 35-ти набор, на 75 години съм, не съм чул някой да запее, да засвири. Пък едно време весели хората бяха. Сега са озверели. Всеки гледа себе си.

 

И: Е, според вас какво е решението, партиите трябва ли да се махнат?

 

Р1: Ами, няма смисъл от толкова много. Каква работа вършат?

 

Р3: Няма смисъл 240 човека, 120 за България стигат. Само глупости говорят. Ето, когато Яне Янев и Сидеров, като се сдърпаха...

 

Р2: Стигнахме дотам, че като започнат да говорят глупости и спираме телевизора и хич не слушаме лъжите им.

 

Р3: Е, Сидеров какво направи, излъга хората. Хората му повярваха, гласуваха и сега никой не може да го събори. Сложи Капка там, сложи сина си в Брюксел отиде...

 

И: Те със СКАТ са скараха ли ? Гледате ли го?

 

Р3: Гледаме го.

 

Р2: Гледаме го. Но той излъга, влези на чарвените пътеки там и забрави гладните години.

 

Р3: Остави си хората. Гласуваха за него и така.

 

И: А за Костов?

 

Р3: Костов за него да не говорим, хич.

 

Р2: Той пък поне увеличаваше по някой лев пенсията...

 

И: А Жан Виденов, при него как беше?

 

Р3: Значи по времето на Станишев ни дадоха коледни добавки и два пъти ни увеличиха пенсията. От него сме по-доволни, отколкото от Бойко Борисов.

 

И: А Америка дали може да ни помогне?

 

Р3: Сигурно ще по-добре. Е, цялото ми семейство е в Чикаго, моята дъщеря, зетят. Пари ми пращат, лека кола всеки има.

 

Р2: А ние тук какво имаме? Пари нямаме.

 

Р3: 4-ма човека 3 леки коли имат. Тук кога.

 

Р1: И дървата скъпи ..

 

И: Там избраха  този Обама за президент, за него какво мислите? Те доволни ли са от Обама?

 

Р2: Ние с тях ли ще се мерим. Е, нашите окрадаха България.

 

Р1: Здравеопазването е скъпо там. 15 долара на час вземат.

 

Р3: Виж сега, при Тодор Живков и пак не бяхме богати и пак скромно си живеехме, обаче хладилникът беше пълен. Масло, кашкавал имаше, сега – няма. Добре, че си гледаме животни.

 

И: А за СССР какво мислите?

 

Р3: Сега няма СССР, навремето помагаха ни, вземаха тука нашите продукти. Имаше шивачки тук шиеха, лимонаден цех , овцеферма, зайцеферма, много работи.

 

Р2: Всичко имаше, сега всичко събориха.

 

Р1: Останахме само стари хора и няма никой да ни помага. Ние по-икономично живеем и гледаме за децата да има, внучка имам.

 

Р3: Може и да я е нямало тази свобода, която е сега. Който се провини в Белене го пращаха. Но и свиреха и пееха хората, сега нищо няма.

 

И:  А за Вълко Червенков какво ще кажете?

 

Р1: Ние него няма го върнем. Ама, лъжат ни тези.

 

Р3: Обезверени сме, на никого не вярваме. Която и партия да дойде...

 

И: А Доган, я кажи за Доган?

 

Р3: Доган какво образование е имал, дето говорят сега, че ще го съдят? Неговите хора си ги държи. Те пак ще гласуват за него. Те знаят... Ами сега референдумът? Преди руснакът каквото кажеше ставаше, сега Обама, Америка каквото каже става. Той за това идва сега в Турция. След 5 години тук няма да има кьорав българин. Царят и той, ние викахме от друга държава идва, носи пари и гласувахме. Излъга ни. Всички гласувахме за царя. Взе си нивите, взе си горите, направи сватбата на дъщеря си.

 

И: Ами, баща му и той ли е бил такъв?

 

Р3: Откъде да знам, той на 7 години бил.... баща му и прадядо му откъде ги взеха тези ниви?

 

Р1: Преди беше добре, даваха хубави пенсии, не като сега. Двамата с жената останахме с 300 лева.

 

Р2: С тези пари до къде?

 

Р3: 80-100 лева за хапчета, токът да си платиш, дървата, булсата и свършват. При бай Тошо имаше. Имаше и работа, сеганищо.

 

Р1: Няма човек да засвири, да запее... Е, този магазинер беше, закупчик, играеше гол на масата. Сега нека запее.

 


[1] 71-годишен, пенсионер

[2] 80-годишен, пенсионер

[3] 73-годишен, пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_M-N_I-B_V-S_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_21-09-10.pdf51.54 KB
Intervyu_M-N_I-B_V-S_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_21-09-10.doc50 KB
Intervyu_M-N_I-B_V-S_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_21-09-10.odt24.93 KB

Раева, „Преди 89-та беше по-хубаво“ (интервю, с. Прилеп, 21.09.2010 г., автор Ивет Фандъкова и Кремена Йорданова, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА И ИВЕТ ФАНДЪКОВА С РАЕВА[1], С. ПРИЛЕП, 21.09.2010 Г.

 

Как сте тази година?

 

Ако ви кажа, че сега дори не мога да си позволя да ида в града, дори не мога да си позволя да ида на доктор. Толкова трудно живеем. В смисъл задоволяваме елементарните си нужди. Особено последните две години. И даже честно живеем, много скромно, не живея в охолство. Значи, неговата пенсия е 246 лв., 223 лв.чисто взема. И аз така. И с тези 400 лв. като семейство имаме сметките, ток, вода, телефон, мобилен телефон поддържам, защото ми е необходим. Не можеш без телевизор. Само за сметките даваме около 150 лв. Имаме няколко животни, които изкарваме на паша. И тях плащаме. Значи, в рамките на тези пари имаме само битови разходи. И оттам нататък с останалите се храним. Зимата, от тези пари заделяме, за да си закупим дърва. 340 лв. сме заделили, за да купим дърва. Ние не можем нито да сечем, нито да режем, даваме допълнително на наемни хора, на по-млади хора, да ни ги нацепят, да ни ги нарежат и там около 60 лв. и 400 лв. ни костват дървата годишно. Трудно е. И казвам, че пак добре живеем. Ако не сме в градината да си произвеждаме, домати, чушки, картофи, боб и имаме животинки. Доходи от тях нямаме, но задоволяваме семейството си с месо. 20 кокошки ги заколвам, като настъпи зимата и ги пъхам във фризера. Налага се човек да ходи да си купи някои нещасаламче, масълце, олио. А брашното е един лев. Добре, че ни дават малко жито от арендата (пускат телевизор).

 

А какви предавания гледаш?

 

Мъжът й: Всякакви. Гледам, което си пожелая. Тя гледа турските сериали, а аз в другата стая. Най-редовно следим новините. По първа програма, обикновенно „Европа-та. След това музикалните програми. СКАТ най-редовно и на Галя Асенова предаването. Аз също я гледам. За българищината. Народни песни. Стари неща. Велизар Енчев също го гледахме като беше. Гледаме всякакви предавания.

 

А какво хубаво стана за една година?

 

Нищо хубаво няма. Населението застарява. Все в отрицателна линия нещата вървят. Положителни няма. Няма нещо, което да те стимулира, което да те радва. Щом като и една сватба нямахме тази година. Една малка статистика. За периода от януари до септември са починали двайсет и няколко човека. И нито една сватба. Няма и нито едно бебе, родено. За какво говорим?

 

А младите бягат ли от селото?

 

Ами, то има едно положение, че на възраст те всички са почти наши ученици. Тези хора, които са се застояли тук по стечение на обстоятелствата, нещо ги е задържало тук. Ако имат начин и те ще излязат от селото. Няма работа. Имаме доста дори и от туркините, които ходят в чужбина, в Гърция, в Португалия има хора. Мигрират заради препитание. Тук няма никаква работа в селото. Пет-шест учителя. Детската градина е с една групичка.

Моята прогноза е, че в близките пет-шест години много от населението ще се загуби, защото са стари хората и много от селото. Има само две семейства руснаци, които си закупиха тука къщи, а другите са си тук постоянно в Прилеп. Но нямаме други хора които да идват. Цигани идват понякога.

 

А преди десет години, така ли си представяше нещата? Така ли ги виждаше?

 

По, по друг начин мислех, че ще стане. Че нещо по-добро ще дойде. Преди всичко, за да има живот в едно населено място трябва да има поминък. Предприятие някакво, нещо което да задържи младите хора. Като имат работа и те са тук. Това е лошото,  че не знам дали съм права, но предходното правителство и сегашнното в момента правителство  по този въпрос за хората, които са в пенсионна възраст, получават и пенсия и заплата. Продължават да работят. Значи на тези работни места се заемат още от пенсионери. Те са ръководни кадри и получават добра пенсия, получава и заплата. А на техните места..... Трябваше тези правителства, дойде ли времето за пенсия, излизаш си в пенсия, оставяш си работното място, за да има младите да работят и да се хванят от някъде. Ами, така вие кога ще натрупате този голям стаж, който се изисква. Вие сте на 25 години. Аз съм започнала работа на 20 години. И все по-късно и по-късно трябва да се пенсионирам. И кога ще го натрупам аз този стаж?!

 

А като ги сравняваш преди и след 89-та, кога беше по-хубаво?

 

Преди 89-та беше по-хубаво. Защото имаше много хора, имаше поминък, имаше селско стопанство, голяма част от хората работеха в селското стопанство. Имаше цехове, имаше лимонаден цех, за метална мрежа, стругари, шивашки цех. Имаше 4-5 цеха. Имаше цех за керамика. Работеше се язовир Камчия, причиствателна станция. Населението имаше къде да работи.

 

А нямаше ли отрицателни черти?

 

Сега с демокрацията единственото, което харесвам е това, че се даде право на хората да изказват по-свободно мнение и становище. Иначе нищо друго не се е променило. Корупцията продължава, и тогава е имало, а сега е още по-голяма. Тогава нямаше да крадат, ей сега ще споделя преди няколко дена влязаха в магазина и ми откраднаха чантата. Смятайте в какъв стрес съм още. А тогава нямаше такива кражби. Лягахме си без да заключваме пътните врати.

 

Сега обаче има повече неща дето преди ги е нямало?

 

Никога ги не е нямало.

 

Имаше повече неща?

 

Сега да, ама пари нямаш.

 

Кое предпочиташ евтини неща, ама малко или много, ама скъпи?

 

Сега въпроса ви е двояк. Затова, защото може да има на витрината, като братчетата на Гаврош, но като не можеш да ги купиш. Тогава всичко, което ми е необходимо, можех да си го купя. Определено като средношколка в Айтос, някога ми оставяха пет лева. Отивах на Халите купувах агнешко месо, купувам масло, един огромен резан масло, сиренето беше за стотинчици, захарта също. С тези пет лева цялото ми семейство изкарваше цяла седмица. Преимуществата на сегашното време също не ги отричам.

 

На битово равнище сте били по-добре, но не ви ли притесняваше нещо? Имаше ли репресии някакви?

        Не. Пресен случай. Той винаги е безпартиен (сочи мъжа си). Аз винаги съм си клоняла към лявото. По принцип съм с леви убеждения. Аз самата бях кмет на селото. Мен лично са ме наказвали, че първият демократично издигнат кандидат е моят съпруг. Той беше николапетковист. И разликата между него и колежката му от БСП, на събрание бяхме на партията, където той е кандидат кмет. И мен ме слагат в една комисия предварителна работа по агитацията, председател на комисията. Аз да агитирам не за моя съпруг, а за госпожата по партийна линия. И аз ставам и казвам така:Господа, аз си давам отвод за това, защото моят съпруг е кандидат за кмет. Каквото и да е, аз ще агитирам да гласуват за моя съпруг. В името на семейството, в името на децата и в името на всичко мисля, че ще ме разберете и няма да правите така.Това е 91-ва година. Тогавашният кмет, герой на социалистическия труд, Янев стана и каза:Как така?и аз Ами така. Мина се време, минаха се изборите и започнаха масирани проверки от страна на Центъра за работа с децата, ние давахме допълнителни часове и аз се побирам в рамките на работното време осем часа. И започват проверкаедин ден, втори ден, друг ден проверка. Личи си, че ми правят проверки. Но нищо не могат да ми направят. И същата година стана така, че организацията я закриха и нямаше вече такива организации. Очаквах да ми предложат да започна работа като възпитател. Не  ви го пожелавам, да го изпитате. На 15 септември бие звънецът. Години наред аз съм в училище. Дори покана за първия учебен ден нямах! И кагато се върна моят съпруг го питах Имаше ли човек, там, на моето място, понеже съм си подала документите. И той каза „да. И това всичко, защото тогава не ги подкрепих. И когато той се обаждаше нещо, че това не е редно в селото и т.н все казват „той не е партиен член, викат го в партийното бюро. От какъв зор отчет ще даваш пред партийното бюро. Че бил казал, че в потребителската организация нямало боза! Една елементарна нуждичка на възрастните хора. Защо бил критикувал председателя на организацията, той бил член на бюрото. Дай да го извикаме да го сплашим! Това е преди 91-ва, а моят случай беше след.

 

Позволявахте си значи преди 89-та да критикувате?

 

        Винаги сме критикували. Аз  смятам, че нека да отворят всички протоколи на партийната организация на събранията и да прочетат има ли протокол, в който моето име да не съществува и какво е отношението ми. Аз съм била винаги критична.

 

А ти от кога си член на партията?

 

От 75-та година.

 

Заради убежденията на социалнизма ли стана член на партията?

 

Ами, майка ми, тя е била във Ваклиново. Там са действали една група от партизани на Народен юмрук. И тя като девойка дори им е носила храна на тези хора. И просто от разказите й...обичах да чета антифашистка литература.

 

А под фашизъм какво разбираш?

Нещо, как да кажа, нещо лошо. Отрицателно.

 

А демокрация и социализъм, ако можеш да ги определиш с няколко думи?

 

Социализмът не е всъщност свободно общество. То винаги  е имало вила. Едновременно и свобода, и отгоре има някой, който да ти казва какво да правиш. Сега няма съществена разлика, единствено с това, че изразяваш отношението си свободно. Това е демокрация. Мнението си, становището си, това можеш да го кажеш. Докато някога кажеш нещо, веднага върху теб.

 

Имаше ли хора тогава, които да забогатеят много, както има сега?

 

Основата на днешните богати хора е от времето на социализма. Не можем да говорим за обикновен председател на  потребителна организация, герой на социалистическия труд, да има пари в швейцарски банки. Това е по време на социализма. И на днешно време децата му също. Зет му е бизнесмен, синът му е по същия начин. Защо моят син не е бизнесмен?!? Те не са преуспели. Зетът има едно средно образование. Хората, които са преуспяли по време на социализма, и са крали предостатъчно, сега утрояват. Защото е било е натрупано. А за обикновения човек няма. Аз бях кмет като независим кандидат. Дори част от социалистите не ме подкрепиха. И така успях. Правя сравнение с тогавашната заплата. Един кмет, 1000 жители бяха тогава, един кмет да получава 300-400, а един председателна кооперация да получава 700 лв. И сега си е така. А ние не можем нищо да направим. Човек се страхува за работното си място. Ако ме махнат от тук, къде ще отида.

 

За или против си частната собственост?

 

Те сега много частници станаха. Арендаторите, които ни взеха земята, се замогват и забогатяват на наш гръб. Сключват договори с хората по села, понеже и да имаш частна собственост, как ще я работиш частната собственост? С рало? Или с конче или магаре? Не може. Тук трябва да има техника. И тоа се базира върху това, че хората не могат да я обработват и я вземат под аренда, субсидиите от европейския съюз също. От тези субсидии би трябвало част да се дават на  собствениците на земята. Той не дава. Закупува техника, а тя става негова собственост. И така е на наш гръб. Кака да съм съгласна на такава частна  собственост?!

 

А как трябва да бъде?

 

Не бива хората да се лишават от всичко. Но ако е държавна, би трябвало, всичко да стане държавно. Един такъв преходен – ни частно, ни държавно, и частно да има и държавно, е най-добре. Да се конкурира.

За мен трябва да има в едно населено място производство и един затворен кръг. Имаме земя, сеем, орем, имаме стопанство. Житото го получаваме тук. Би трябвало тук да се обработва, тук да се мели брашното, тук да се прави хляба. Всичко на място. А така държавата дърпа към себе си, частникът дърпа към себе си и какво остана.  Предприятията да са на местно ниво. Да са затворени. Аз съм на този  принцип там, където са нашите българи бесарабските. При тях са така, затворени кооперации. Те произвеждат вино и тогава ще има и работно място за хората и няма да има такава миграция. Така се осигурява  работа на хората.

Сега за това могат да се ползват някакви фондове. Тази общност, която го организира това нещо, тя да си връща това, от което е взела, за да се подпомогне. Така ще изнесе нещо.

 

Всички ли ще искат да си дадат земята в кооперация?

 

Ами, няма млади хора вече на село. Но ако са с по-такива разбирания, няма да се организират така нещата. Вече няма такива хора.

 

Ами, както каза другите страни, коя страна на тебе най ти харесва за живеене? Къде би отишла, ако можеш?

 

Ами, аз не съм ходила много. Освен в Съюза и в Словакия не съм била навънка. През 1984 г. бях в Словакия, бях на международен лагер с деца. Тогава в Словакия взимаха два пъти по-големи заплати. Тя беше в соцлагера. При тях тогава имаше и държавно и частно земеделие. Говоря за 84-та. Когато има конкуренция, е друго. Ако видиш, че държавното е по-добре естествено е, че ще го предпочетеш. Може да изпадна в неволя, мога да я дам под аренда, но за това не бива да се взема собствеността от хората. И нещо друго, което Иван Костов го направи, но той раздребни земята на парченца. Тук нивичка, там нивичка, върна ги, както на времето си бяха, въпреки че имаше някаква комасация. Но колкото и да комасираха, по-голям масив от 20 дк. няма. Свекър ми е имал 100 дк. земя. значи разделено на трите деца по 33 дк. и няколко си ара има той (сочи съпруга си). Ако ми го дадат в един масив, аз ще си намеря техника, да ми работи земята. Пример ще ви дам. Значи тук имаме една нива от 3 дк. Двамата с брат ми. Плащаме си оран, сеитба, жътвата, всичко. Арендатора ни дава 40 кг.на декар, а ние изкарваме по 300-400-500 в годината. По 500 кг.на декар. Каква огромна разлика е!

 

И нямате възможност да сменяте арентатора?

 

Сега дойде някакъв от Лазарово, който дава по-добре – 60 на декар, ама като му погледнеш трудовия договор на другия, като погледнеш, всеки гледа да печели на гърба на обикновения човек. Просто ги заблуждават. Хорта са наивни, прости са на село, хора, които са склеротични. Ето го (мъжа й) с три - четири инсулта. Масата са такива.

 

А като говорихме за страната, според теб, накъде трябва да се ориентираме – към Америка или към Русия?

 

Ами, аз... не съм твърдо... Не можем да отречем това, което Русия е направила за България.

 

Какво?

 

Решили са да участват в Руско-турската освободителна война, да ни освобождават. За мен поне е така. Решили и са тръгнали. Но въпреки всичко ние ги смятаме за освободители. По същия начин и за 9-ти септември говорим. Свекърва ми беше много възрастна и казваше така „Като мине, булка, германецът, всичко мирно и тихо, нищо не се открадна. Всичко идеално беше. Нямаше ни врява ни крясък. Дойдоха руснаците къде, вика, кон откраднали, къде, вика, кокошка откраднали. На тейко ти вика и бутушите откраднаха.. Аз казах, че нямала съм..... 9- ти клас бях, когато в Русия, в Одеса съм ходила, че нямам друг поглед така към другите страни. Но като чувам, ето в Гърция са на  същото дередже като нас. А за румънците не ме питайте. Минаваме през целите Алпи нагоре. Те са майко мила! Цигани и половина. (става)

 

А твоето отношение към партията какво беше?(към мъжа й)

 

Аз обикновенно съм защитавал тези идеи на партията....но само голи идеи не става. Не съм бил никога партиен. Харесваха ми идеите, но после видях, че има извращения в цялата тази работа.

 

Кога?

 

В процеса на живота. Аз обикновенно математика и физика завърших. С полувисше съм в Бургас. Почнах работа, там учител, там учител. Тука в училището.

 

А като дойде 89-та искаше ли промяната да се случи, да се махне тая власт?

 

Те станаха едни събитиягладни години, ток нямаше. Ние очаквахме да стане по-хубаво, ама не стана.

 

А като дойдоха многото партии, ти избра ли си някоя?

Не съм си избирал. Аз не съм никакъв. Тогава за кмет, те ме предложиха от самата партия. Аз не съм от никаква партия. Изобщо безпартиен.

 

А сега някоя партия харесва ли ти?

 

Ами, тези големи обещания! Аз първоначално гласувах за Атака, обаче Боленчо той е болен, болна работа и нищо не направи.

 

А защо гласува за него?

 

Ами, да става българщината. Ти не виждаш ли, че се опитват да ни завладеят турците.

 

Раева : А вие дето ме питахте, в коя държава ми харесва. Харесвам България.

Защо я харесваш като е толкова трудно?

 

В България съм се родила, в България искам да си умра. Даже казвам, че не искам да ме погребват в земята. Искам да съм изгорена и пепелта ми да бъде пръсната в морето. Обичам морето. България харесвам. С никой не бих я сменила. Но ако стандартът на живота е такъв какъвто го представят в Америка и в България...

 

А като казаха, че ще влизаме в ЕС ти беше ли съгласна?

 

Да, съгласна съм. За НАТО не.

 

Имаше ли представа какво значи да сме членове?

 

Ами, значи, някога от блока, който беше имаше Варшавски съюз, само за соцлагерите в Европа. Членки бяха България, Чехия... военен блок. За защита на социалистическите страни на континента. В това число влизаше и бившият Съветски съюз. Сега за НАТО трябва да ви кажа, че не съм съгласна единствено с това, че моят син е инженер, военен. Той е завършил в Шумен противовъздушна охрана. Много съкратиха нашата армия, но докато НАТО ни защити от нещо да стане, ние... не могат да ни защитят. След като армията събирахме, ние ликвидирахме такива важни пунктове в страната. Тук Равнец беше военнно летище.

 

А сега не е ли по-важно разузнаването, отколкото тези бойни единици? Трябва ли да има служби?

 

Винаги е имало и продължава да има. И в България.

 

А за ДС какво мислиш?

 

На Държавна сигурност  сега някакво ново наименование дават.

 

Имаше ли преди 89-та страх от ДС?

 

Да!

 

В какво се изразяваше?

 

Значи следят те и непрекъснато досието ти може да стане ей такова.

 

Знаеш ли за хора които са пострадали?

 

Специално тук в Прилеп – не. Слухове се носеха. Не знам. Специално за хората, които бяха в тези трудово-възпитателни лагери и училища... не знам. Може би хората или за елементарни провинения са ги вкарвали или понеже не е удобен на власттта.

 

Това го отчиташ като отрицателна черта?

 

Да, отрицателна е.

 

А за смяната на имената на турците?

 

Не съм съгласна. Аз го отричам възродителния процес като историческо събитие. Не можеш да казваш до вчера си Хасан, от другия ден Кубан. Това е първо обидно за самия човек. Ама и те ги надъхаха. По този начин те ги накараха повече да се озлобят към държавата ни. И то от това преселение, то беше държавнически въпрос. То беше между Тодор Живков и тогавашния президент на Турция. Защото изселване имаше 75-та година, голямото преселение беше не се сещам точно, когато им смениха имената и ги принудиха хората да си продадат покъщнини и всичко. По-голямата част от нашите турци, които отидоха после се върнаха. 90 процента се върнаха.

 

И ти въпреки  всичко продължи да подкрепяш идеите на партията? Кои бяха тези идеи, които те впечатлиха толкова, че ти винаги и до сега да си останеш в пъртията?

 

Аз съм била винаги... не подкрепям... искам доброто на хората. От части БКП даваше това на хората.

 

А промяната след 89-та в партията? Идеите й?

 

Сега моето отношение към партията е, че я няма. Дори от партийни членове станахме повече симпатизанти, въпреки че имам карта, че съм член на партията. От тогава не съществуват първични партийни организации по населените места (от 90-те). Знаете ли какво значи това, какъв живот беше, и събрания и заседания. Сега няма. Че господин Станишев от време на време се тупа в гърдите това било, онова било.

 

Мъжът й: Разбирам да си партиец заради идеите, ама аз съм партиец и да грабя!

 

Аз съм на същият принцип прямо да бъдат сложени нещата а идеите на партията да нямат покритие в действителност.

 

Ти покрепяше ли предното правителство (на тройната коалиция), в което участваше и БСП?

 

Не. Единствено, защото там вече бяха в комбина. Там ДПС, там царя, какво да ги подкрепям. Нито в единия виждах, нито в другия, нито в третия. Имах някаква надежда, някаква надежда, че Бойко Борисов ще направи нещо.

 

Заради него като личност или заради партията му?

 

Не. Партията му е съвсем нова. Не можем да кажем, че той има някаква партия. То беше едно движение, което после прерасна в партия за много кратък период от време. Пет-шест месеца. Кой как какво и изведнъж, какво харесват в Борисов като управник? Ще прозвучи малко лошо, но както и да е. Той води поликата на Тодор Живков!

 

Това не е ли хубаво?

 

Не. Не може лидер на партията, министър-председател, там където отива, каквото каже, такова да става. Той трябва да се вслушва в хората, които са около него. То той тоталитарният начин на живот и на управление се връща отново. Ами, да не крием нещата! Той беше един от охранителите на Живков.

 

Той се е научил от Живков как да ръководи?

 

Да. И такава му е политиката. Въпреки че,  ще кажете майка с леви убеждения, но синът ми е привърженик на Бойко Борисов. Иди го убеждавай в нещо друго.

 

Според теб той какво харесва в него?

 

Е, не знам! Това са лични мнения и становища. Не може да знам какво мисли. Но взе да става полицейска работа, толкова полицейска държава. Полицейска е държавата. Ама не е и полицейска държавата!  Тук един човек командва, а не трябва да бъде така. Борисов, така, каквото каже той. Каквото каже, такова става. Според мен е слаб политик. Може да кажете, че много философствам, ама 40 години, казвам на 20 години, започнах работа и съм била и в средното образование и отряден, и дружинен председател съм била, винаги съм се занимавала с организаторска работа и съм следяла нещата от близо. Четиресет и няколко години и мога да дам някаква оценка за политическия живот в страната.

 

Мъжът й: На мен ми омръзна – все убийства. Да ми оправи пенсията, ама нищо не можа да оправи. Все си стоим без пари. Ние трябва да се оправяме сами, българите. Никой няма да ни оправи. Като че ли капиталистическа държава, ама извратен капитализъм. Колкото грабил, още иска. Туй е страхотия.

 

Това от капитализма ли идва или от нещо друго?

 

Туй идва от комунизма! Там че някои,  които бяха комунисти, усетиха на къде отива работата и после започнаха да грабят.

 

Ти кое предпочиташ преди или сега?

 

Де да знам.

 

Как виждаш бъдещето на държавата?

 

Не можем да се оправим. Да се премахнат тези партии, кой за коя си е, да си я защитава, да си защитава интересите й, ама държавата да върви. Не искам да има партии. Държавата да върви и да живеем добри.

 

А кой да управлява? Цар?

 

А, цар! Симеончо дойде, той ми е набор. Какво ни оправи? Нищо.

 

Той като дойде ти за него ли гласува?

 

Гласувахме. Ще ни оправи. Минаха дните и нищо не се оправи. И защо му върнаха на него тези богатства, а?

 

А по Борисово време не е ли било хубаво, на теб са ти разказвали майка ти и баща ти?

 

Тогава, какво да е било хубаво. Тогава се ореше с рало земята. Никаква техника не е имало.

 

А кой политик на тебе най ти харесва?

 

Не мога да ти кажа.

 

А Доган?

 

Не. Той е една хитра лисица, дето хората...

 

Ами, тук разбрах, че по региона оправил разни работи?

 

Какво напарвил?! Божей! Нищо. Първоначално  тук като създаваха тяхната организация единственият българин аз бях там на събранието. Не да ги подкрепям, те си създаваха организация, а да видя. Само аз един българин, а вие сте тук всички турци. И какво стана?!?!?  Мани ги тия?

 

А Костов?

 

Костов обърка работите. Ами, национализации това...

 

А Виденов?

 

Ами, той умно момче беше, ама объркаха работата. Партията, такива години бяха, ама го сринаха. Като личност беше умен.

 

А Тодор Живков?

 

Бай Тошо, те го лъгаха много. Наша партия уж!

 

А Вълко Червенков?

 

Аз малко закачих от него.

 

Какво си спомняш от него?

 

Ами, те бяха първите години при него. ТКЗС-то като образуваха.

 

Ти беше ли за ТКЗС-то?

 

Ами, аз съм бил малък, то 51-ва, бил съм на 20 години, луда глава. От тогава са ме гонили още. Още от младежките ми години. Що съм бил с дънки, що съм пускал коса дълга. Пу, да им се невиди!

 

А ти сваляше ли ги дънките?

 

        А-а-а! Какви ли не ни изкарваха! Младежки години значи! Що не съм се подчинавял?!  Няма да се подчинявам, ами!

 

Е, не ти ли напарвиха нещо като не се подчинавяш?

 

Винаги щуротии съм правил, ама съм бил упорит. Нищо сериозно.

 

После нямаше ли проблем за работата, да са ти го писали това някъде?

 

Аз се мъчих, някъде да постъпя и те „ай, не може тука. След казармата се хванах на работа в Карнобат и вечерно завърших. Четири години работих общ работник в пощата. Завърших вечерна гимназия. Две години кандидатстватх в София и в Бургас. В София при първите теливизионни техници. В Бургас ме приеха на две места и реших да стана учител. Три години учене. И цял живот имаше хора с предимства. Някои ги набутаха във висши учебни заведения, а аз не можах да се наредя. Не те представят добре. Ръководството не те удобрява. И кандидатствах в Шумен, скъсаха ме на политическия заради някъв конгрес. Ха-ха-ха! И аз се отказах. Повече не се занимавах. Казах си, предавай си математика и толкоз. Ако съм преподавал някой друг предмет, досега да ме бяха махнали сто пъти. Но понеже нито на физиката, нито на математиката можеха да ме хванат на политическа тема, да ме прекара и за това. Много простаци има. Местните комунисти... отиваме на бригада да работим. Качвам се, правим коптор, ударен ден! Отивам си, качвам се, работим. Председателят, който е на ТКЗС-то, един партиец, го вика да си карат банкета, а ние ще работим! Викам:Е-е-е. Е, такъв комунизъм не го разбирам аз.

 

А как трябва да е, всички да работят?

 

Ами, като сме решили да работим, ще работим!

 

Кога се работеше повечепо социализма или сега? Сега не са ли по-мързеливи хората?

 

Май има една такава работа, ама те експлоатират и сега. Продължаваш да работиш 10-12 часа.

 

Къде по добре се работи – в държавно предприятие или в частно?

 

В държавно според мене. Защото частното те лъже. Не ти дава необходимото, което трябва да е.

 

А държавата не те лъже?

 

        Ха-ха, ама там си осигурен. Трябва да има повече държавни предприятия.

А вестници купувате ли, четеш ли?

 

Чета, ама няма пари сега!

 

А за кой иначе беше абониран?

 

Новинарполучавах.

 

Пътувал ли си някъде по света?

 

Не. В България ходехме с децата на екскурзии. Бедно дете, баща ми почина. Цял живот съм за единия хляб! С една учителска заплата до никъде. С тези ниски заплати не става.

 

То си е червено село тук, нали?

 

Не чак толкова. Навремето, по времето на Костов, бяха половина сини, половина червени. После на Воленчо Сидеров дойдоха. Болни мозъци много. Но по-големият процент е ДПС.

В Прилеп, специално, откак време оно е съществувало като партии. 23-та година започват комунистите. И са били пет-шест зрънца в селото. След това започват селските движения – земеделски, николапетковисти. Моят мъж беше издигнат 91-ва година от партията на Никола Петков за кмет. Но той не е член на партията, Александър Стамболийски, която беше доста популярна. И ДПС като най-нова партия.

 

Веднага ли набъбна идеята на ДПС тук?

 

Да. Даже искаха да въвлекат и съпруга ми. Той категорично каза не.

 

А какво е мнението на другите от селото за привържениците на ДПС?

 

Те не знаят кого подкрепят. Всеки може да членува там, където иска.

 

Българи има ли, които членуват?

 

Не, няма.

 

Имат ли си клуб?

 

Не, те ползват читалището. Навремето беше клуб на партията, долу. Всички го ползват този клуб. А когато се появи Атакасе наостриха много. А за Ред, Законност и Справедливост дали имаше и един, който да е гласувал за тях на последните избори, не знам. Един или двама. След като Атакасе провали имат по един двама привърженици.

 

Сега ще ти изброим известни личности от България и чужбина и ще те помолим да ни кажеш по две думи за тях? Георги Димитров?

 

Вожд и учител на българския народ! Положително ми е мнението за него. Организацията, която съм ръководила, е Димитровска младежка организация.

 

Роналд Рейган?

 

Това е един от президентите на Съединениете американски щати.

 

Ленин?

 

Първоучителят на революцията.

 

Цар Борис ІІІ?

 

Не го познавам, но съм чувала от дядо ми, че е бил много добър човек.

 

Добре ли са живяли по това време хората?

 

Сравнително добре. Бил много добър. Само това съм чувала. Между другото съм чувала за войната в Германия. Че германците го отравят. Така се е говорило още тогава.

 

Маргарет Тачер?

 

Кралицата на Англия!

 

Карл Маркс?

 

Е, „Капиталът. Учихме го едно време.

 

А чела ли си го?

 

Да. Не ме е заинтригува. Политикономия съм учила, това е по задължение съм го чела, не е че е приятно.

 

Никола Петков?

 

Един от ръководителите на БЗНС. Изгонен от България, отива в САЩ. Неговата дъщеря, как й беше името, Анастасия Мозер му е дъщеря. Нямам обаче общо с тях и нямам отношение.  Просто от историческа гледна точка знам кой е бил. Борел се е за хората.

 

Тодор Живков?

 

Дядо Тошко всички го знаеме. Ръководител, вожд и т.н. Аз не го удобрявам.

 

Не удобряваш него или едноличната власт?

 

За мен, като личност и човек не е лош, но за мен беше много ограничен човек, интелектуално ограничен, та чак Георги Джагаров му пишеше всичките томове и доклади.

 

Е, може ли тогава в такъв ограничен човек да е цялата власт?

 

Ами, за това, защото на него му дърпаха конците.

 

Откъде му ги дърпаха?

 

От различни места. И от Съюза го дърпаха яко, ако му натискаха вилата на врата. Един Брежнев, те се целуваха на времето. Той също е един от ръководителите на Съветския съюз.

 

Андрей Луканов? Какво си спомняш за управлението на Луканов, ние сме по-малки и не помним много.

 

Той съвсем малко беше на престола.

 

Как се отрази Лукановата зима в селото?

 

Зле, много зле! Като навсякъде. Иначе, беше член на Политбюро.

Барак Обама?

 

Това е днешният президент на САЩ. Познавам го дотолкова, доколкото от пресата видях. Иначе, в сравнение с Буш, като че ли  още не е ясен, по-замъглен ми е. Той отказва борбата с  исляма!

 

Това не е ли положително?

 

Отрицателно е! Аз не съм настроена положително към тях. При политиката, която водят. То от исляма идват всичките им терористи. Изобщо, те може би не са всички хора. Аз нямам лошо мнение към хората.

 

А към религията им?

 

Лично аз вкъщи имам Корана. Книгата е нещо свещенно. Дали е Библията или Корана. Чела съм техния Коран на български. Като кмет искаха да ми я предоставят, беше на руски и на български. И ми я донесе ходжата и аз я прочетох, като художествено произведение. Няма съществени разлики между Коран и нашата Библия. Само героите са с различни имена.

 

А отношението ти за влизането на Турция в Европейския съюз?

 

Не съм съгласна. За това, защото по-малката и териториална част е в Европа, а по-голямата и е в Азия. Няма място за тях тук.

 

Само териториално или, защото е различна?

 

Само за територия.

 

А ако един ден Русия поиска да е част от ЕС?

 

Сега имам и нещо друго впредвид. След като тази Европа има такова негативно отношение към турците, които населяват и Франция, и Германия, Холандия. Всички недоволстват. Те целят да влязат не само в България, а и в Европа, и да са център на Европа. Помнете ми думата. Тяхната политика е такава. По начало на турците политиката им е такава. Значи и приятелството им, казват хората, е под коляното. Докато имат интерес. За това е поговорката „Интересът клати феса. Това е моето мнение. Аз не удобрявам влизането на Турция. Първо, защото изповядват исляма и другото е че по-малката им териоториална част е на континента, отколкото е в Анадола, в Мала Азия. Да си отиват там, където са били. По начало европейската част на Турция не е била турска, тя е била византийска, била е българска.

 

Жозе Барозо?

 

Френски президент, но съвсем малко за него знам.

 

Сталин?

 

Изнесъл войната. Но той е водил една по-специална политика. И много строг човек е бил, много е наказвал.

 

Положително или отрицателно ти е мнението за него?

 

За мене той е един герой. По това, което чета, е герой, защото е изнесъл войната на плещите си. Но от друга страна тези сталинистки лагери, заточения в Сибир, хората, които е наказвал... и положитело, и отрицателно.

 

Вълко Червенков?

 

Култът към личноста. Тук ще кажете, лелята малко е превъртяла. Иначе не го знам. Аз съм се родила по негово време.

 

Жан Видонов?

 

Известен беше с аферата Орион и най-лошият политик на БСП. Той не беше за там. Те го набутаха момчето там. Не е той виновен. Що го оплюват, той не беше виновен. Той не беше узрял да вземе властта. Измиха си ръцете с него. И тук има вина и предходния Луканов.

 

Симеон Сакскуборготски?

 

Оф-ф, не искам да коментирам!

 

Разочарова те?

 

Изобщо е един елементарен човек, прекалено елементарен, пък го богославяха, че завършил не знам си какво си, ама възпитанието е отделно. Сега за умствен потенциал не мога да говоря. Не ме карайте да говоря, не искам да говоря за него.

 

Бил Клинтън?

 

Бивш президент на САЩ. Той по -така искаше да изпъква, да се набива в очите. С Афганистан това направи и нещата се усложниха. Човек на войната.

 

Путин?

 

Държавник. Твърдо го харесвам.

 

А в сравнение с Елцин?

 

Искат да имат последователна политика. Но този е по-твърд. Като президент се справи добре, сега и като министър-председател. Играят някаква роля двамата.

 

Кой кого води в същност?

 

Путин води! Но се вслушват един в друг. Докато при нас е едноличен

 

Харесва ти този вид управничество?

 

Да, харесвам го. И президентът и министър-председателят не бива да имат различия и търкания. Това е политика. Трябва да се водят ръка за ръка. Докато при нас не е така.

 

Ами, тези скандали, които стават при нас между президента и премиера?

 

Отразяват се на държавата. Много неща минават изобщо в политиката си. Последният закон за какво беше. Върнаха го за... пенсионната реформа, Първанов казва едно, министърът казва друго. И не само тук. Ами, и в Министерството на отбраната. Той е и главнокомандващ, Ананиев и президентът са непрекъснато в конфликт. За какво говорим тогава. Значи нямаме държава! Трябва да има разбирателство. Може да имат търкания, но да сте чули в Русия така на яве един друг да се плюят! Не! Пък тук открито!

 

Иван Костов?  

 

Нямам положително отношение към Иван Костов.

 

Защо?

 

Не само заради земята. Той така направи, че разпокъса земеделието в страната. Реституциите. Ето, пак пример, защото тук в Прилеп, говоря на времето секретарката и бившата кметица, която кандидатства с моя съпруг, бащиния си имот на времето го продадоха на общината и го направиха хотел. Общината изразходи не знам колко хиляди левове, за да го подобри, за да има някакъв вид. Да има от първа необходимост възли. Първо беше Клуб на пенсионера, беше барче. Дойде времето на господин Костов, госпожата се възползва и си го реституира, продаде го, накупиха си със сестрите си холови гарнитури, перални и после си го реституираха и си го върнаха. И сега живеят в този имот. Е, за какво говориме! Значи политиката е много въртиопашка Иван Костов.  Аз не го харесвам.

 

Илия Павлов?

 

Мафията.

 

Слободан Милошевич?

 

Той е бивш югославски лидер. Изби толкова много хора. Имаше смъртна присъда.

 

Иван Славков?

 

Батето! Какво да му кажем. Обича жените, обича живота!

 

Роля имаше ли в политиката той?

 

Не, пионка! Местеха го оттук оттам. Къде в ДС, къде в не знам си какво.

 

Кадафи?

 

И той е от арабския свят и той е президент.

 

Божидар Димитров?

 

Той е от партията все пак. По-добре да си е там в Историческия музей. Рови се, за всичко е вещ, обаче как са му дали титлата професорската не знам. Не го харесвам.

 

Ахмет Доган като политик?

 

Добър политик. Знае как да подхожда, със средства, с приказки, с всичко, върти хората.

 

Как излезе той на политическата сцена?

 

Държавна сигурност го издигна, за да е на днешно време политик. Той е бил дълги години във Варна. Но е  добър политик, умее да си води хората.

 

А отрицателното кое е?

 

Не го харесвам като визия, като поведение. Нагъл е!

 

Кеворк Кеворкян?

 

Той изпадна от сцената. И той е бил агент. Дългогодишен в БНТ. Водеше, кое предаване, вече го забравих. Не съм го харесвала много и тогава.

 

Любен Гоцев?

 

Тоз не е ли... президента ни!? Не мога да кажа нищо.

 

Волен Сидеров?

 

Той си е националист, преди всичко националист.

 

За тебе това положително ли е?

 

Не, отрицателно е. В такива крайности. Краен е, във всяка нещо е краен и такава политика води. Това е един човек, който все още няма образование. Ходи в Шумен, не се е дипломирал. Добре говори, дълги години е бил литературен критик и журналист. Дори на Демокрациябеше главен редактор. Добре му върви словото, ама само словото.

 

 

 

 


[1] бивш кмет на с. Прилеп

AttachmentРазмер
Intervyu_Raeva_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_21-09-10.pdf116.98 KB
Intervyu_Raeva_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_21-09-10.doc145.5 KB
Intervyu_Raeva_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_21-09-10.odt47.86 KB

Златка, Христина и Иванка, „Най ми харесваше преди“ (интервю, с. Прилеп, 20.09.2010 г., автор Ивет Фандъкова и Кремена Йорданова, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА И КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА СЪС ЗЛАТКА[1], ХРИСТИНА[2] И ИВАНКА[3], С. ПРИЛЕП, 20. 09.2010 Г.

 

 

Каракашев, старият кмет, той оправяше селото. Той почина човекът. Ако оживеят и да погледнат селото, няма да замръкнат и пак ще починат. Това, колко години стана, като починаха… Каракашев и Янев. Да, да преди 89-та година. По-хубаво ли беше тогава? Ами добре беше и работа имаше за младите хота, а пък сега няма работа за младите, вдигнаха се, останахме само старите. Много малко млади останаха. Децата са по града, една е в Бургас, едната във Варна. Ами, лятото идват, от време на време. Е, помагат, с квото могат.

 

Помагат, квото имат да вземат – вземат (смее се).

 

Дойдат, печката е счупена, 110 лв. ми даде синът, ами как помагат.

 

Подготвяме се за зимата.

 

Сега като има домати, като има пипер сама ли ще го ям, разбира се, ще им набера.

 

Дядото почина, синът почина, самичка съм. Имам дружки да. Имам внучки, имам и друг син в Айтос. И аз тука вардя къщата. Голяма, ама празна, виж какво стана, избягаха по ония дупки, блокове, насам-натам. Какви блокове, каква земя имахме. И се работи, ама…

 

Има и да не се работи, отсреща по-рано се работеше от линията на нагоре, сега всичко изоставиха. Тука нагоре имаше земя, всичко остана.

 

Долу под линията го казвахме, имахме градина, овощна градина, за чуждите страни беряхме ябълки. За всичките страни. На спирката стоварят вагона и заминават, износ. Като нашето село нямаше, питайте тукза Карнобатско.

 

Аз ти казвам, Янев, Каракашев, докато бяха...

 

Проблемът е, че няма такъв човек сега ли?

 

Има, но няма пари.

 

Ами, тогава откъде е имало… по-друго беше, млади хора имаше, работят. По-рано като малка нямаше обувки, но с дървени налъми сме ходили и какво да ти кажа кал, мръсотия, като бяхме малки… а после направиха Янев и Каракашев, после оправиха селата, стана по-хубаво… а пък сега… Пак да благодарим, че не е кал. Ама то сега наврет е тъй, селата тъй са направени.

 

Пък заради дупките не мога вечер да спя, леглото ми се друса, когато колите минават. Някой път ще се блъсне някой, ще ме затрупа вътре. Няма ли да се оправи това шосе нагоре да вървят?

 

 Аз съм раждана през 36-та. Най ми харесваше преди (социализма). И работа имаше много. Ще ида да работя в един цех, там съм работила и на частно имахме шивашки цех, и нощес ще работя и сутрин пак ще отида рано да набера тютюн, ще се върна и нощес ще нижа и така сме работили.

 

Тютюн има тука и лозя имаше. А когато не ходим на работа, пак щеше да се замаже, да си изтрия прозорците и дворове правехме.

 

За малко пари работихме, обаче имаше. И сме спестили пари и мъжът ми беше добър, няма да си скрием парите, няма нищо. А сега на варненската (дъщеря й) дадахме толкоз пари и я изучихме и завърши висше. А сега и на бургаската (другата дъщеря) купихме гарсониера. А сега няма стотинки, не ми стигат, а пък уж имам 200 лева пенсия. Нямаше лоши работи, на мене ми харесваше. Можеше да се работи много, ама не ми тежеше.

 

Много ми харесваше, много работя, саката съм сега, взимам 200 лв. пенсия, 60 лв. давам за лекарства, не мога да ида хляб да си купя, не мога да ида до магазина и едно шишенце… аз и лимонада не мога да пия… трябва да имам сега една продружителка до мене, да й давам 150 лв. пари. И 60 и 150, какво ми остава, отговори ми на въпроса?! А, ти кажи, кой е виновен?! Аз ли съм виновна, че съм работила и сега съм саката.

 

Отгоре, отгоре (има предвид властта). Тези, дето ни управляват. И управляващите, ни първото, ни второто, ни третото, сега четвъртото, нито едно управление не става.

 

 Нито помощи ми дават, нито нищо, ни захар дават, ни дърва ни дават безплатно, аз давам 300 лв. за дърва.

 

 Олиото 4 лева, едно шише. Етърва ми, която е снаха и момчето имат свободно време и те ми пазарят от Бургас, по-евтино е. А тук всичко е скъпо, за нас е скъпо. И не стига пенсията. Откакто нямам, дядо станаха 12 години. Ние сме по-държаливи, вярно е, сами, сами. А за предното управление какво мислите? И двете таквиз, и двете, няма разлики.

 

Бойко ще ни закопае, нито за Нова Година пари даде, нито за… даде.

 

Какво Станишев и той такъв и всички такви.

 

Костов пък той ептем, той направи парите тогаз, аз 120 лв. пенсия зимах той я направи на 60. Намали я. Как да съм за Костов, след като направи тези неща.

 

Как гледахте в началото на промените?

 

Ние все се надявахме за хубаво.

 

Все за хубаво се надявахме.

 

А сега хубавото веке в гробищата.

 

Мислиме за хубаво, пък то…

 

Ние старите не разбираме, те младите искаха да стане хубаво с Бойко, ма той пък ни закопа… май.

 

Може да ги оправи… айде добре, може да ги оправи Бойко.

 

Нема да те оправи, нема.

 

А Тодор Живков?

 

Тодов Живков го погребали по очи да му целуваме гъза. Какво да кажем, при негово време… много работи направи.

 

Преди Тодор Живков нашите майки, ко изтъчаваше облечи го, кою оплетяваше обуй го, като дойде дядо Тодор и фабриката пуснаха, и завода, и работехме. Парата беше пак скъпа, ама и къщичка направи ме, и се обзаведохме.

 

13 години работих в цеха, шивашки цех…няма да казвам за частното, дето работихме, защото… в шивашкия цех 40 човека работят при мен… 10 човека ни чакат да отворя вратата…ама недейте, началникът ще ми се кара…,отваряйказва, ще се хвърли през прозореца. По две закуски носеха, даже по 3, можеха малко пари да дават, но по-евтино беше, а сега… Въобще не мога да отида да си позволя да си пазаря, а каквото има в градината, домати, пипер. Ето една печка просто купих, аз съм заела 300 лв. пари, 50 лв. взех от нея, от сестрата взех 60 и 100 ми даде зетя, за да купя печка… той работи към Нефтохима.

 

Няма да умрем, баба.

 

То не се умира, ще живеем, ще се оправиме…

 

Ма, не може да се оправиме.

 

Събираме се, какво да правим. Празници преди имаше много, веселби по-рано и сватби правеха, и се женеха младите. Сега не се женят. Две внучета имам в Бургас момчета, 30-годишни, ще мине седмица идат, с момата заедно лежат, ни се женят, ни се годят.

 

Нито деца правят. България ще свърши, както са я подкарали. Как не може да гледат (деца), как са ни гледали нашите. Аз имах 2 деца.

 

И аз 2 дъщери имам, едната във Варна, едната в Бургас. Всичките по 2 имаме, няма 1 при нас. Сега всичко има и хубаво, обаче скъпо и работа няма за хората, за младите.

 

Тази баба как казва, няма работа за младите, ами що няма… ами защото едно време един баща има 3-ма сина, единият взема колата и воловете, единият взема овците да пасе, едният на ЖП-то, той там ще е и работата е готова. На полето с рало, с таквоз и работа се върши… сега нещата да вървят, не щат да копаят. И за туй сега работа няма по селата. Не щем, не щат да копаят.

 

Цехът като работеше, изнасяха продукцията в Съюза. Спряха износа за Съюза, затвориха цеха, няма работа. Дойде един турчин, отвори цеха, занесъл документи, каквото беше, работихме един месец, вдигна са, отиде си, не плати на никой, нито стотинка. И кажи, кое да ти харесва.

 

Викате да ходят с воловете, а тези машини какво ще правят, те пуснаха вече машини.

 

Ползват машини, да.

 

Работи се.

 

Работи се, да, има земя, зърно, има и земя, която не се работи.

 

По-рано тракторът беше с 3 плуга, сега тракторът е с 8 плуга.  Хубаво, хубаво, хубаво е, но  няма работа за младите и скъпо, иначе всичко има и е хубаво.

 

По-хубаво е, ама частно, трябва да ревеме на частното, трябва държавно да е.

 

Държавно, държавно да е, не щем частно.

 

Ние сме свиканли на едно, не щем да се делиме.

 

А конкуренцията не е ли хубаво нещо?

 

Не, те пак са едно.

 

Не, не. Обаче, работа нема, ходят младите по другите държави, бягат. Ходят да работят, нали ги виждаш.

 

Гърция, Турция, Италия.

 

Навред, тук всичко е съсипано.

 

Ама, слушай при това положение хубаво не може да стане, как ще го направим. Вие сте млади, учете, как можем хубавото да го направим като България вече е източена, била източена, няма нищо. Ние мрем и какво става. Ей го на, пенсийка да се увеличи, кой ще ни даде.

 

Пълнят гушите, пълнят гушите ей такви… 4 апартамента имал този, онзи имал вила, хотели направили… кой го направи… от село има ли някой да ги направи… няма.

 

Тук богат няма никой, няма. В града ли е по-добре или на село? Аз колко мърморя на варненският зет, една дъщеря има изкарала е във Варна, изкарала е в София и… на 3 места е държала изпити… реках, защо я пращаш ти, защо не я остави във Варна, колко ще й плащате, реках. Рекъл, тук няма висше образование, там да отиде да учи. Там от това, което ще учи 30 човека взели и е приета, и ще я пуска, и аз казва съм оставил на банкомат ли на кво ли, колкото изкарвам казва, моите ще отиват там да учат. Аз исках зд уча, аз исках лично и дипломата ми остана в Айтос. Аз рекох поне в Айтос да ида, татко каза аз дадох пари на турците ниви да купя, не, никакво ходене. Моята пет и половина беше дипломата. Имах по-малка сестра, тя беше отличничка от първо до последно. Казва не (баща й), отивай на фабриката да работиш… има държавна фабрика в Ямбол, ще ходя да уча там и тъй направи. И ходи във Варна да учи, после в една влажна стая, та не можем да я спасим, та сетне се ожени там, ама си изгуби здравето. Пък мен хич не ме пусна, едно време до 3-ти клас беше. И аз седнах на машината при баща си. Аз 8-ми клас изкарах с 4 и 30 диплома взех, баща ми ме караше да ходим във Варна във фабриката.

 

Гласувате ли?

 

Гласуваме, кво да правим. Много партии има.

 

Чуваме и така решаваме (за кой да гласуват), стари хора.

 

За Възродителния процес?

 

Ходихме да ги изпращаме. Лошо е, туй не беше хубаво, дето ги изселиха. Те искаха, по желание отидоха, ама…

 

Имаше пожелание, имаше зорнати.

 

Те отидоха, ама като разбраха, че не им харесва, върнаха се. Сега отиди в турските къщите са по-хубаво подредени от нашите.

 

Работят, работят. Ние българите сме нищо. Много са подредени.

 

 За празниците?

 

 За нас всичките празници бяха големи. А, сега кой празнува. В къщи само.

 

 Като дойдат младите, като е Великден, като е Петровден, това. А бе, обърка се една работа, че не можем да я оправим не знам, мислите му вие, нашата вече е оправена.

 

За ЕС?

 

Ха! Чуваме, ама…

 

Аз не разбирам нищо.

 

Нищо не знаем, нито ги познаваме, нито знаем какво ще е, що ще е.

 

 Нищо няма да се промени.

 

Казват, че като влезнем в ЕС, ще се подобрим… е чакаме. (саркастично)!      

 

За телевизията?

 

Гледаме. Дето пеят… да, народна.

 

Хич не съм седнала на телевизията да пусна, ако има да пеят може да седна да слушам, да пеят, иначе не.

 

Да и новините. Само по Скат, тази телевизия е много…

 

И аз го гледам.

 

Скате много сериозна.

 

Турски сериали?

 

 Не! Не ща да ги гледам. Искам български, що не дават български. Може да са хубави турските… ама не ги искам, защо не ми дават български. Има, ама не ги дават. Стъклен домдецата като го пуснат само.

Стъклен домкак няма да го гледаш ма.

 

Хич не го разбирам.

 

Гледам Галя и гледам тук, туй дето поздравяват всяка вечер.

 

Вестници?

 

А, вестници!

 

Вестници… за хляб пари няма, вестници ще давам… ами така де, за хляб пари нямам, какво да ям, че вестник да плащам. Има, има да купуват, който може. Останах 12 години с една пенсия, за никъде не стига.

 

 Но за 1 лев… 1 лев ми е вестникът за един месец!!! Така е, аз съм абонирана. За цялата година 12 лв.

 

За 12 лева ше карам един месец без хляб.

 

Като вземам пенсията и си оставям един лев за вестник. За такъв, бабата дето е…Трета възрас. Аз ако искам да чета куп вестници, тези носят, другите. Ще ни уморят значи. Като рекат много слънчоглед и оп 3 лева олио, това какво е. 43 години имам стаж и 3 часа! За 220 лева! И сега какъв е този Борисов ли, какъв е, казва като взима 200 лв., повече тя няма право на нищо. 317 лева ми костват дървата. Какво става, отговори?! Как може тази работа!

 

Искаме да ни увеличат пенсиите. Ще отиват в други държави децата ни. Коя държава трябва да ни е пример?

 

Към Русия като бяхме, беше по-добре, сега сме по-зле.

 

По-рано живяха при нас 6 месеца руснаци. И първият път като дойдоха не си казваха и името, баща ми ги пита, те не казват. Обаче останаха 6 месеца… ние едно време подаваме. Богородица, някой празник… майка ми ще ги събере подавките, ше иде да им даде на тях. И като разбраха, че не сме лоши хора и като почнаха да живеят с нас, почнаха хазяй давай ботуш, давай брашно, ще дава ботушиза брашно. От тук е вземал шофьорът от нас брашно и е пращал в Съюза. Много добри бяха.

 

А, добри били, руснаците са най-лошите… германците са много по-добри. Е, войната като беше.

 

То като мина войната, останаха да живеят в нас 6 месеца. Каруцата ни взеха (руснаците)! И казваха хазяй давай, едно време взимаха вълна от татко, имаше 50 овце, 7-8 кози, биволици, доихме мляко, сирене имаше, мама им даваше и вече като разбраха, че животът е добър тук с нас и почнаха. Като я постелят вълната, сложат одеалата, легнат и викант да пеят, хич не им забравям песните – падрушка мояи аз играя и ме учиха руснаците.

 

А като минаваха всичките (през войната)германците минат чисти, не спират, пък недели да направят беля, пък руснаците като спрат колите, палят зърно, какво руснаците. Будала държава. Социално слаби… който има дават възможност на социалните… 1 стотинка, ако по-горе има… за една стотинка може да дават, за една стотинка не може… да кажем имам 200 лв., за 200 лв. дават продукти, там каквото е… аз имам 201 на мене не се дава. Хубаво, какво ще му е убавото. По-лошо ще става. Чиновниците там трябва да се сменят. По-младитете да дойдат. Трябва всичките да се изместят.

 

 Конска опашка има и за туй. Имало едно време от баща, от баба, от дядо ли и се наместят и зарад тъй, имат просто конска опашка, казвам по старому.

 

 Който има владика той става поп, същата работа. Като нямаш владика поп не ставаш. Станишев какво прави пак вътре, какво прави пак в парламента, там какво прави. Хубаво вече никъде да не ходим, да не гласуваме, не трябва, каквото знаят, да правят.

 

На нас който ще да дойде… 200 нямаш ли.

 

Иван Костов какво прави там…

 

Нищо не направи Иван Костов, направи туй – раздели майката… Събори ТКЗС-тата.

 

Атака?

 

Батак.

 

Не Батак, не Батак.

Държи на българското, той продаде пак България, ние го харесвахме, той

Той казва, разбира от тази работа, ама няма…

 

Те казат Левски, ама… няма нищо.

 

 Ние рекахме, този е Левски… така го припознавахме, ама… И той обещава, ама нищо не направи.

 

 Много държи човека, много и хубави приказки приказва. А какво да го харесвам, никого не харесвам, тък като направят, не харесвам никого. И веке не отивам да гласувам, ако ще да се нахвърлят тук у село… Та, да го правят брат ми тук министър, няма да ида. До сега гласувах, ама вече няма… аз не мога да вървя и за мене никой не мисли, аз защо ще мисля за тях да ги оправям.

 

Жан Виденов?

 

Той къде остана? Те го изхвърлиха, изнесоха го.

 

Кризата сега усеща ли се?

 

Ами, как няма да се усеща.

 

Усещаме, не стигат парите до никъде.

 

Криза, мриза, ние гладни останахме, ние жадни останахме, ние боси останахме. На магазина има всичко, благодарим, който дава тази пенсийка, който го е направил това нещо, на старите хора да се дава пенсийка, този човек да живее… той е умрял, ама… да жив… долу в земята… това нещо, дето го е направил, ние сме благодарни. Криза, мриза, да ни дават там някой лев и ще живеем. Трябва и да я увеличат още по малко. Туй ни е страх, да не наченатда не останат 180, нея да не съкратят.

 

 Не стигат 200 лв., ама… ако не ми дадат, нямаше да си купя и печка. Царят (Симеон Сакскобурготски) като дойде? Какво от това. Дойде и ограби България, и така. Като дойде приемах го, младите казваха, като дойде ще ни оправи.

 

Айде цар, царсе казва, едно време цар... царуван.   

 


[1] родена през 1936 година, пенсионерка

[2] родена през 1938 година, пенсионерка

[3] родена през 1929 година, пенсионерка

AttachmentРазмер
Intervyu_Zlatka_Hristina_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.pdf91.94 KB
Intervyu_Hristina_Zlatka_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.doc88 KB
Intervyu_Zlatka_Hristina_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.odt35.14 KB

И.М., „Тодор Живков е най-добрият, трябва ни още един като него“ (интервю, с. Прилеп, 20.09.2010 г., автор Росен Гацин и Стойчо Михов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА РОСЕН ГАЦИН, СТОЙЧО МИХОВ (СЪКРАТЕНО И) С И. М.[1]  (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 20.09.2010 г.

 

И: Вие от тук, от Прилеп, ли сте?

 

Р: Да.

 

И: Тук ли си живееш, в селото?

 

Р: Да.

 

 И: Работиш ли?

 

Р: Да.

 

И: Какво работиш?

 

Р: В кабелния завод съм. Поне имам работа.

 

И: Какво мислиш за  социализма? По добре ли е било?

 

Р: Ами по-добре, аз само добро си спомням. Имахме повече пари.

 

И: Как са живели хората?

 

Р: Ами как, всичко е можел да си позволи човек, не като сега. Много по-добре е било.

 

И: Какво си чувал за Ленин, за Русия?

 

Р: За Ленин, история съм чел, ама ...

 

И: За Тодор Живков какво знаеш?

 

Р: Най-добрият, трябва ни още един като него.

 

И: А за този, новият президент на САЩ?

 

Р: Барак Обама ли, както е тръгнал ще направи нещо.

 

И: Ами за българската политика какво ще кажеш?

 

Р: Пълна корупция. За нищо не стават.

 

И: А кой политик така ти е най-симпатичен? Кого харесваш?

 

Р: Няма такъв.

 

И: Ами Бойко Борисов харесваш ли го?

 

Р: Ами честно, не. Ама тук гласуват за него.

 

И: А за други партии тука гласуват ли?

 

Р: Да, за СДС и за ДПС.

 

И: За повече СДС ли са, ДПС ли са?

 

Р: ДПС.

 

И: А Доган харесват ли го?

 

Р: Харесват го.

 

И: Ами царя, Симеон?

 

Р: Още повече ни забатачи, и той много обещаваше, ама само обещания.

 

И: А за баща му чувал ли си нещо?

 

Р: Учили сме.

 

И: А за Сталин чували ли сте?

 

Р: Сталин не беше ли американец?

 

И: Не, руснак.

 

И: А в кой държави най-добре живеят?

 

Р: Най-добре са японците и Америка, германците... векове са напред.

 

И: А от нас по-зле дали има?

 

Р: Не знам .

 

И: Какво едемокрация”?

 

Р: Ами какво, уж е демокрация пък ... само крадат.

 

И: А фащизъм”какво е?

 

Р: Фашизъм... учил съм какво е, ама не мога да го обясня.

 

И: А,социализъм”?

 

Р: А социализмът това си е комунизъм.

 

И: Във вашият род има ли репресирани?

 

Р: Не, не, не знам за такива. Тук няма такива.

 

И: Имате ли в рода си хора, които са били на високи позиции преди и след 1944г.?

 

Р: Не.

 

И: На добре ли върви България през последните 20 г. или на зле?

 

Р: На зле, само обещават ама нищо не правят.

 

И: Как виждаш бъдещето на България?

 

Р: Ами как, все така, само по-зле може да става. Няма оправия.

 

И: Добре ли е че България влезе в НАТО?

 

Р: В кое? НАТО ли? Ами какво от това, нищо не са променя.

 

И: Ами в ЕС?

 

Р: Същата работа, очаквахме, че нещо ще се промени, но...

 

И: Какво знаеш за комунистическата Държавна сигурност?

 

Р: Чувал съм, че си е вършела работата, не като сега.

 

И: Какво знаеш за КГБ и ЦРУ?

 

Р: Ами вършат си работата, не са като нашите.

 

И: Как е животът във вашето село?

 

Р: Не е добре, но поне работа има. Много са бедни хората.

 

И: Много млади хора ли живеят тук?

 

Р: Не много малко сме. Повечето отиват в градоветеБургас, Варна... там.

 

И: Четеш ли вестници?

 

Р: Не.

 

И: А телевизия гледаш ли?

 

Р: Гледам.

 

И: Какви канали и предавания?

 

Р: Ами, музиката гледам и спорта.

 

И: А новините?

 

Р: Новините рядко, само глупости говорят.

 

И: Гласуваш ли?

 

Р: Гласувам.

 


[1] 25-годишен, работник в завод

AttachmentРазмер
Intervyu_I-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_20-09-10.pdf54.89 KB
Intervyu_I-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_20-09-10.doc41.5 KB
Intervyu_I-M_Rosen-Gacin_Stoycho-Mihov_Prilep_20-09-10.odt18.36 KB

Илмаз Ремзи Ахмет, „България няма в момента… няма подготвени кадри да ръководят тази държава, няма, има ли!?“ (интервю, с. Прилеп, 20.09.2010 г., автор Ивет Фандъкова и Кремена Йорданова, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ФАНДЪКОВА, КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С ИЛМАЗ РЕМЗИ АХМЕТ[1], С. ПРИЛЕП, 20.09.2010

 

Аз съм 68-ма година. Помня преди 89-та, много… По-хубаво беше, да. Значи, че имаше работа за всички и всички бяха равни, ми харесваше това, че …как да ти го кажа…., че някои партийни лидери бяха малко по, по-така… бяха по привилигеровани, тогава да. Сега пак продължава същото, обаче в малко по-изопачен стил, смисъл всеки иска да се прави на лидер. Тогава беше един и се определяше от самата партия, а сега иска да се прави на голямата работа, всъщност партията определя единия човек.

 

Една партия или много?

 

Да има избор и според мене е така. Щото демек говорим за изборност от долу на горе и горе на долу, нали. Тогава беше на времето комунизма беше от долу на горе и горе на долу, пък сега е просто от горе ти казват и така ше е. Същата работа. Тогава нямахме гласност, не, не ми е пречело, бяхме много малки тогава. Сега мога открито да стана и да му кажа “не ставаш” или нещо от тоя род, а тогава не можеше да му кажеш, щото… Еми или ще бъдеш отстранен от няква длъжност или в най-лошия случай някъде да отидеш където не трябва. Има такива случай да (в селото). Тоя който даде гласност, своето мнение. Да познавам такива хора. Еми в Белене примерно (били пратени) Да, някои се върнаха.

 

Имаше ли ефект това върху тях?

 

Еми разбира се, след това станаха лидери на партии (смее се).

 

Гласуваш ли?

 

Винаги.

 

Как решаваш за кой да гласуваш?

 

По лично убеждение, това мое убеждение за кого ще гласувам и си е мой личен избор.

 

Какъв трябва да е добрият политик?

 

Е какъв трябва да е… до сега не съм видял добър политик, прагматичен, с идеи, с нещо… всеки изказва някаква идея, не знам до каква степен я осъществява и в един момент мафията го завлича след себе си и става нещо, което не трябва да става. Да, има някои които стават – Ахмед Доган примерно. Защото е държал и е отстоял идеите си. Да, бих казал опитва се да ги реализира, но колкото му позволяват силите съответно. Тук в селото…да, смисъл такъв, че бяхме една малка партия, впоследствие се разраснахме и в момента имаме общински кмет издигнат от нашта партия. Имаме прогрес. Може би малко по… де да знам.

 

Какво мислиш за сегашното управление?

 

Сегашното не (цъка с език). Значи дойдоха с много добри обещания… може би и аз съм гласувал за тях, нали това е лично мое мнение. И кво? Вие пътувате по тоя път нали… и какво правим (има предвид, че пътя е с дупки)…кво правим – нищо.

 

Какво ти е отношението за Бойко Борисов?

 

Не, не ми харесва, не, тва не може да бъде лидер на партия. Лидер на партия трябва да излиза отдолу, так-так-так-так (в смисъл нагоре) и да остане като лидер на самата партия. Не от обикновените хора казвам, а от партията. Всичко е демагогия.

 

За Тодор Живков какво мислиш?

 

Еми… какво да ти кажа, отроче на комунизма това е. Не, не го харесвах. Не, политиката му не беше справедлива спрямо, спрямо… примерно българите… спрямо българо-мохамеданите, спрямо българо… ььь… как да ти кажа, хората със смесено етническо самосъзнание.

 

Това ли беше най-лошото на режима?

 

Има отрицателни черти, тогава този коментар сега, който го правя нямаше да мога да го направя. Пък сега не ми пука, сега мога на Бойко Борисов мога да му кажа да си гледа работата, аз няма да гласувам за него и нещо от тоя род, а тогава, ако го кажеш това нещо си някъде. Равни бяхме в смисъл в социален статус, като материално положение, но не и като… И… това е. Сега не, че не ми харесва, че има богати хора… трябва да има богати хора, а бедните трябва да се стремят към богатите хора…, но… но… но, някои просто изопачават някои идея, как да го кажа. Когато кажеш, че си богат, добре докажи как си забогатял в край на краищата. Навремето имало е везир, имало е бей, имало е от този род и наследник на еди кой си род е еди кой си, той е получил някакво наследство, че го е прахосал това си е негов проблем, но поне обществото е знаело, че… тва е потекло някакво. Целият преход е лош. Много неща. До къде докарахме едно образование, аз работа в образованието. Не може един ученик да стане в час и да се подиграва с учителя си, не може. И морално и материално. Ученика казва “господине искам в час да си ползвам лаптопа”, ти му казваш “нямаш право”, нали няма право… “не аз имам право”. Добре, ако всеки започне да ползва лаптоп тая схема дето е сега би трябвало да изчезне… тогава айде всички да изкараме лаптопи, ми няма. Няма уважение към учитела, няма уважение към институцията, към нищо. Кога преди… комунизма… е по време на комунизма нямаше лаптоп (смее се)… за уважението говорим да. Е разбира се и преди ако ги имаше тия гсм-и, може би и тогава. Не, тогава не са забранявали да носиш дънки, но забраняваха да носиш дънки в училище. Това имам предвид, равенство пред институциите, всички бяхме с униформи. Аз съм учител. От 16 години. Не тука, в едно друго училище (село). Да от тука съм (роден). Пътувал съм, навсякъде. Аз бях ученик, имахме експедиционен отряд и когато щехме да ходим във Варвара, там едно село близо до Турция, искаха ни листи, понеже бях турчин, целия експедиционен не му позвалиха ходи, заради мене. И курсовият беше бесен. Абе глупави работи. Беше 85-6-та година. След това съм имал възможност и да ходя на специализация в Турция даже.

 

Отиде ли в Турция по време на възродителния процес?

 

Лично аз не съм се местил, но съчувствам на хората, които са се преместили. Тогава бях в казармата. Мойто семейство ме чакаха, аз съм един на майка и баща. Ооо мойто има е сменяно поне 7-8 пъти. За пръв път го смених 85-та година. Казвах се…кво се казвах… Дениз Демирев, не знам какво, после казаха “а, това не може да бъде българско име”, смениха го на Дениз Росенов, после пак е такива глупости. Накрая установих, че аз имам не името, с което се водя в момента, а се казвам Денислав Росенов Башев. Нито баща ми се е казвал Росен, нито дядо ми се е казвал… няма фамилия Башеви.

 

Как ти е сега цялото името?

 

Илмаз Ремзи Ахмет… пишеш ли го, записвай го не ми е проблем. Идвахме в кметство, разни заявления, един път до Бургас, втори път до Бургас, трети път… Как може да се противопоставиш, ти би ли се противопоставила сега на Бойко Борисов, ако ти каже няма да се казваш… Аз съм учил турска филология, в Шуменският университет, спортна академия, бил съм на много специализации в Турция… вярвай ми нямал съм желание да се върна в България, нямал съм желание. Всяка година си ходя в Германия и т.н., работил съм. Защото нямам право да стоя в Германия, защото ме връщат обратно. Кой ти каза, че сме в Европейски съюз… Бойко Борисов?! Ние в Европейски съюз ли сме! Вярно ли е! (риторично) Ари бе! Защо тогава ме връщат от Германия? В целия ЕС аз съм ходил навсякъде.

 

Не се ли чувстваш като част от ЕС?

 

Чувствам се до такава степен, ходя и обикалям, обикалям и в един момент те принуждават да се върнеш, принуждават те.

 

Какво мислиш за САЩ?

 

Аз не съм бил в Щатите, но Америка не може като империя да налага. Аз съм учил много история и съм чел много, и знам… не може империя било Руска, Турска, и Османска империя не може, не може да владееш територии без съгласието на населението, което пребивава на тази територии, не можеш бе, не можеш. Идва момент, дали е Божа работа, дали е исторически факт, то си е исторически факт, идва момент когато империята се… Вземи една Англия, Британска империя, каква й е работата, къде е Британия, къде е Лондон, къде е Делхи, отиваме там да правим демокрация, що, що хората не могат да се развиват там, те са прости, няма кво да ядът. Тия цигани от къде са се пръснали по целия свят, защо Англия ги е пръснала по целия свят, тия най-гадните. Чакай, Америка ква държава е, Америка е страна на убийци и на.. на...на изверги. Вие не учите ли история изобщо…САЩ какво са… страна на демокрацията… дошли някви бандити със кораби, които не трябва да бъдат пъдени и убивани в Англия, в Шотландия и в Уелс и а са ги изпратили.Защо питам аз така се е получило? Питам аз защо на времето не са повярвали… ся порицаваме Османска империя, порицаваме я…ааа, тя била не знам какво… Знаете ли Османската империя какво е донесла на света, не сте чели нали, щото не сте учили турска филология. Аз мога да ви кажа сега “ии гюнлер” и да си тръгвам щото наистина съм много изморен обаче.

 

Кажи за Русия?

Оставете ги тия глупости.

 

А за арабските страни?

 

Сега значи, било Османска империя, било Американска империя, било Руска империя, една империя аз ви казах рано или късно има край.

 

България каква трябва да бъде?

 

България трябва да бъде ъъъ… България няма в момента… няма подготвени кадри да ръководят тази държава, няма, има ли!? България ще бъде, би трябвало да бъде. Като си кръщаваме децата на Ивет и на Кремена, няма да пребъде. Къде останаха Мария и Иванка и Драганка и Петканка. Защо на времето примерно моя дядо е кръстил майка ми Иванка.

 


[1] 42 години, учител

AttachmentРазмер
Intervyu_I-R-Ahmet_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-0910.pdf40.29 KB
Intervyu_I-R-Ahmet_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.doc47.5 KB
Intervyu_I-R-Ahmet_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-0910.odt30.67 KB

Димка и Янаки, „Този Бойко нищо не дава на народа, нищо. А преди Тодор Живков даваше“ (интервю, с. Подвис, 19.09.2010 г., автор Иванка Абаджиева и Георги Ганчев, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И ГЕОРГИ ГАНЧЕВ С ДИМКА[1] И ЯНАКИ[2], С. ПОДВИС, 19.09.2010 Г. 

 

Димка: Зетят ми 41 години има в МВР-то. Пенсионира се сега, преди няколко месеца. Онзи ден ходи и си взе там, където им дават 20 000 лева. Тук селото е празно. Да паднеш тук, няма кой да те вдигне. Самички сме тук. Аз имам слугиня. Давам й по 50 лева на месец.

 

- Как се казваш?

 

Д: Димка. На 80 години съм. Не са малко.

 

- Внуците не идват ли изобщо?

 

Д: Ами, кой да идва. Синът ми става 3 години, откакто е починал, кой ги е виждал, кой ги е чувал. Не им трябвам вече. За какво сме им! Сега те на нас трябват, ама... Не идват.

 

- От село ли си?

 

Д: От село. Тук съм родена. 26 години работа имам в свинефермата. Хубава пенсийка взимам – 356 лева. Дядото – 266 лева. Имаме някъде около 600 лева, ама здраве нямаме.

 

- Това от свинефермата?

 

Д: Да. Дядото на жп-то работи. Във Варна бяхме преди 10-ина години. Ами, не си взехме в едно блокче и да си останеш във Варна, ами дойдохме тука. И децата не щат. Дъщерята отиде в София (не се чува).

 

- Ние чухме, че цигани идват да се нанасят тука.

 

Д: А, цигани нямаме. Само две къщи или три, ама те са от много години тука. Режат дърва. Намаме таквиз да идват да се преселват. Селото ни е чисто, ама и хора нямаме. Всичко по гробищата.

 

- Кога напуснаха селото хората?

 

Д: А! Кога? Преди много години.

 

- Кога започнаха да си тръгват?

 

Д: Вече десетина години има, откакто взеха да се изтеглят из градищата. Имаше всичко, а сега какво е! Нищо няма. Нашата пенсия пак е добре, а има хора с по 150 - 180 лева пенсийки.

 

- Само при Тодор Живков ли беше хубаво?

 

Д: А, Тодор Живков даваше. По това време ще отидеш на почивка по морето, а ТКЗС-то плаща. То сега какво ти плаща? Този Бойко нищо не дава на народа, нищо. А преди Тодор Живков даваше.

 

- А преди това. По царско време помниш ли какво беше?

 

Д: А, малка съм била. Цар Борис III като минаваше тук по линията с влака, го помня. Не се преживяваше и там. Ние си отиваме вече...

 

- А като дойде социализма какво беше?

 

Д: Ами пак беше хубаво. Може да даваха малки пенсии, малки заплати ама пак беше хубаво, по-евтино. С 20 лева може да караш една седмица.

 

- Имаше ли тогава по-богати хора и по-бедни?

 

Д: Имаше богати, които имаха много животни. Имаше.

 

- Ама и за бедните е имало?

 

Д: Да.

 

- Има ли турци?

 

Д: Не. Ни цигани имаме, ни турци. Циганите имат коне. Викат ги да им орат тук, други режат дърва.

 

- Ама не прават проблеми?

 

Д: Не. Никакви проблеми. Те не крадат. Извикаш го да ти направи услуга, плащаш му... А бе, това разправям на хората да се върне Тодор Живков да му умием краката, да му изпием чорбата. Тогава беше живота. Сега това не е живот, не е.

 

- Кой развали ТКЗС-то?

 

Янаки: - Които ги правиха.

 

- Същите?

 

Я: Същите, а после ги сложиха в кaкво беше - ликвидационни проекти.

 

- Не бяха ли СДС-то?

 

Я: Ма, няма СДС! Които правиха ТКЗС, после ги назначиха в ликвидационните съвети, да го развалят.

 

- Е, нали комунистите са правили ТКЗС-то?

 

Я: Те са ги правили.

 

- И после комунистите са ги развалили.

 

Д: Иска да каже, че който ги е направил, той ги разваля, защото гледат да се напъват пак да ръководят, пак да смучат.

 

- При Тодор Живков всичко ли беше хубаво?

 

Д: Ами, може и да е имало някакви лошави работи.

 

- Имаше ли свобода?

 

Д: Ами, имаше. Туй вече свобода ли е? Натиснат те, оберат те. Има стари хора ги изнасилват и им вземат пенсиите. Има самотни баби, дето ни чуват, ни виждат като нас. Няма хубав живот.

 

- Това демокрация ли е? Какво ще кажеш за демокрацията?

 

Д: Де да знам. На нас, каквото ще да е, и който ще да е – се това.

 

- Няма ли някой, който да може да помогне?

 

Д: Какво да ти помагат...!

 

- Ти гласуваш ли?

 

Д: Гласувам. Каквото ми свирят от София, това гласувам. Зетят каквото каже, каквато бюлетина.

 

- Зетят какъв е?

 

Д: 41 година в МВР-то на голям чин беше. Онази вечер ни каза Вдигнете с дядото една чашка ракия за здраве. Вече навършвам една година от пенсионирането.

 

- Всички ли гласуват тук в селото?

 

Д: Гласуват.

 

- Тук покрай избори идва ли някой да ви агитира и да казва за кой да се гласува?

 

Д: Идват, ами. Казвам ти каквото ми рече зетят таквоз. Ние не можем да ходиме. Една кола идва и ни кара.

 

- По Живково време гласувахте ли?

 

Д: Не. Какво да гласуваме, не помня да сме гласували. Може да сме гласували, ама не помня. Той колко години стана откакто умря?

 

Я: Кажете им за Желю Желев, че беше комсомолски секретар тук. Дядо му беше директор на най-голямото ТКЗС и той беше комсомолски секретар.

 

Д: И той да го загърли у гърленцето. Той разтури всичко. И пак един циганин има дато го дават по телевизията. Как се казва? Костов? Те и двамата разбиха селото и затова сме на това дередже.

 

- Ама само селото ли разбиха те?

 

Д: А, селото! Целият свят разбиха. Техните хиляди колко са! Колко построиха по морето? Колко апартаменти, колко... Сега докараха един, който е по-парите от майната си и той, от къде е... Не го знам от къде е. (тук изказването е много емоционално)

 

- Дянков ли?

 

Д: Аха. Откъде е, на къде е и той. Щял да спестява! Къде ти! Идеш да ти дават направление – хайде дай лева, идеш да си вземеш лекарствата – хайде дай два лева! Мани, мани! Измери ти кръвното – дай 50 стотинки. Това живот ли е?

 

Я: Няма да се оплакваш!

 

Д: А, тези хора какво! Те и да им го казваш, те каквото са чули, такова ще казват.

 

- Жельо Желев тук ли е роден?

 

Д: Ей, тук нагоре в Шуменско, Веселиново.

 

- Той като беше президент нямаше ли да дава тук нещо по-добро?

 

Д: Нищо не разбрахме. Даваше... От овце, прасета и крави не можеше да се мине в селото, а сега едно празно село! Не овца, не коза, не крава – нищо!

 

- Кой ги разграби всички тези животни? Какво стана?

 

Д: Кой, ами! Слушам в другите села, като ги продали, извикват и питат ако имаш една крава: крава ли ще вземеш, парите ли ще вземеш? Пък в нашето село, нищо не са ни питали.

 

И: Кой го взе всичкото това?

 

(Не последва отговор.)

 

- ТКЗС-то кога се е разтурило тук?

 

Д: През 96-та година. И не личи, че е имало стопанство там. Един кантар ли остана там и две постройки! Тях ги купиха, че да ги ползват, сега на частно.

 

Я: ТКЗС-то да не е било държавно?

 

Д: Как беше бе Янаки? Държавно...

 

Я: Е, кооперация. Държавни бяха ДЗС-тата.

 

- Каква е разликата между ТКЗС и ДЗС?

 

Я: ТКЗС-то е кооперация, а ДЗС си бяха държавни земи, земеделски. Те бяха с програма от държавата, специални растения им даваха... Фармахим...

 

- Те са били с протекции?

 

Я: Да. Тогавашните, сегашните дроги ги произвеждаха ДЗС-тата, обаче държавата търгуваше с тях.

 

- Кои дроги?

 

Я: Мак, опиум, беладона, татул...

 

- Това за лекарства?

 

Я: За лекарства, да. Макъткакви лекарства произвежда...

 

Д: Ей, сега хладилник направиха тука. Не могат да намерят хора да работят. Ходят от селата цигани, от Сунгурларе, Черница...

 

Я: А бе, как не могат бе, не говори така. Има хора, на които им отърва малко да му плаща и да не се занимава с него. Ни осигуровки, ни не знам какво и плюс това, това е собственост на депутатка.

 

- На коя депутатка?

 

Я: Вяра каква беше? Вяра Петрова. От сивата икономика – те я въртят. От село нима не могат да намерят 20 човека? Могат! Ама, колко му е да намерят от другите села турци и не се интересуват повече. Даде им 2 лева за деня и го остави.

 

Д: Я, като минеш от Карнобат насам каква градина. Туй е всичкото на Вяра тази градина.

 

- От коя партия е тази Вяра Петрова?

 

Я: ГЕРБ.

 

- Кметът на ГЕРБ ли ви е?

 

Я: Не беше на ГЕРБ, ама сега е на ГЕРБ. Преди беше на другите.

 

- Ще се оправим ли скоро?

 

Д: Не. Скоро няма да се оправим.

 

Я: Те, нали, докараха царя да ни оправи!

 

Д: Ха, докараха те царя да си върне... Имал един булюк имот, дойде и го взе, и избяга.

 

Я: Добре де, а след турско като ви докараха от Австрия цар, оправи ли ни?

 

Д: Ей, го! Като ей този с парите, както оправя! Как ме е яд на него! Но този не е крал толкова, колкото този, дето ни ръководи в София?

 

- Борисов?

 

Д: Не. Този Бойко, да!

 

- Какво ще кажеш за Бойко Борисов?

 

Д: Е, какво да кажа. Седя, седя в милицията, яде, пука, пука и айде! Аз чувам какво приказват за него.

 

Я: Внимавайте какво ще приказвате!

 

Д: А-а-а-а, защо да внимаваме? Ако искат да ме навалят ли? Мен никой не ме вече...

 

Я: Едно време нали знаеш БКП, една дума кажеш – отиде до девето коляно.

 

- Е-е-е, ние не сме от БКП-то.

 


[1] 80 г.

 

[2] 40-50 г.

AttachmentРазмер
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.pdf64.31 KB
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.doc66 KB
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.odt26.69 KB

Донка Р., „Напълно разочарована съм от Борисов! Костов продаде България! И БСП крадяха, но пък даваха и на нас. Никакво гласуване повече. ДПС-то ще спечели.“ (интервю, с. Прилеп, 19.09.2010 г., автор Кремена Йорданова, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С ДОНКА Р.[1], С. ПРИЛЕП 19.09.2010 Г.

 

Сега всеки си прави, каквото си иска, и както му скимне. Не го наказват. Той остава безнаказан и нещата от ден на ден се влошават.

А кое беше лошото по време на социализма?

Може да е имало лошо, но ние не сме го разбирали, защото до нас не е стигало. Имало е лоши неща за хора, които не са спазвали реда и дисциплината.

В селото имаше ли такива?

Не си спомням такова, такива фрапиращи случаи, не се сещам. По-спокойно беше тука, имахме си кооперация, ходиха си на работа. Цялото село по време на кооперациите направиха тези къщи, с труд, с дни ги направиха. Хайде сега да си направиш! Не можем ремонт да си направим на къщите.

Хората са имали възможност?

Имаха възможност. И канализация направиха на времето. И телефони имаше. Сега всичко, което вземат, е от тодорживково време. Вие не виждате ли?! Някой нещо да е направил. Освен едни лъскави офиси, друго прави ли се. Нищо не се е  създало. Всичко си е така.

А този път през селото?

Този път е направен още от комунизма. За коли от 5 тона. Тогава нали такива коли имаше. Най-много пет тона минаваха. А сега какви  коли минават. Минават тирове, турски, по 80 тона и ела да видиш всеки път като се ремонтира.  И само ремонти правим. Може ли да караш на такъв път?! То нямаш основа да караш 80 тонни коли. Ами, само това ли е.

А нещо, което да не ти харесваше тогава?

Пълна свобода имахме, не е имало лято да не ходим на почивка. Не е имало екскурзия да не отидем. Аз се ожених малка, имах възможност да работя, да си плащам наема, да си плащам всичко, разходи, които имах. И децата ми ходеха на училище. И детето ми ходеше на училище с безплатна храна, даже събота и неделя, когато му останеха купони то ми носеше консерви. Разбираш ли?! До такава степен е бил редът. А сега няма какво да ядат, няма какво да обуят. Ето, сега внучката ми иска да учи и за да учи, баща й отиде в Гърция.

А, нещо да те е подразнило тогава, да кажеш „абе не ми харесва това така?

Хората казваха църквата. Ама, аз не съм живяла с църквата. И не ми е правило впечатление, дали ми дават или не ми дават. Сега като ми дават възможност, ето правя църква (в момента се строи църква в селото със средства от жителите), ама дава ли ми някой един лев за църквата? Не можем да я построим. Църква не можем да построим.

А Държавна сигурност не ви ли притесняваше?

Аз не съм правила нищо незаконно, за да ме притеснява. Притеснява ги тези, които правят незаконни неща. И в Съюза ходих и там работих и нямах проблем.

А това, че не можехте да пътувате винаги, когато поискате?

Сега имам възможност да пътувам, ама, защо не пътувам?! Много дал Господ, ама като нямаш пари, къде ще отидеш. Кой използва тези възможности. Тези, които ни ограбиха. Взеха фабрики, взеха пощи, взеха това, взеха онова, ние тук си стоим на село. До Карнобат не можем да отидем. Аз тук за една пенсия от 135 лв., за която съм работила 30 години, кажи ми, аз със 135 лв. какво ще направя. Ами, че аз не мога да си купя лекарства, ами, че токът ми е 125 лв. Какво ще работя, с какво ще живея, ако синът ми не е в Гърция, и аз нямах тоя магазин?!

Децата избягаха ли?

Ами, всичките ми деца са избягали. И дъщеря ми и синът ми. Отидоха и работят. Как ще живеем, иначе.

Ти одобряваш ли, че те заминаха?

Не го одобрявам, но къде да работят. Защо трябва да бягат, като трябва тук да работят. Защо да бягат, да отиват в чужбина, да слугуват като тука може. Ама не е уреден труда на заплащане.  Дъщеря ми беше готвач, започна у Варна. Работи три месеца, едни вратове не й дадоха пари. Отиде на друг ресторант. Работи – не дадоха пари. Замина в Кипър. От Кипър отиде в Гърция. Получава  800 евро. Работи по 8 часа, осигурена е, всичко! Е, това ли е хубавото на България, на демокрацията. Кое е хубавото?! Демокрация ли е, това е свободия тука! 20 процента направили едни вили, направили едни басейни, взели едни джипове, какво ще го демонстрираш това богатство. Аз разбирам, който да влага нещо в тази България, да направи нещо. Ето, сега се строи църква, толкова богати хора има. Ама, даде ли богат един лев – никой не даде. Той ми демонстрира! Дошъл ми с джипа си, снаха му с джипа си, сина му с джипа си! Това са крадени пари, това са наши пари. Как може вчерешно хлапе да ми се разкарва с джипове! Аз, ето, 14 години магазин държа. Имам ли паринямам. Едва смогвам. Никаква демокрация не искам! Не искам нито да я чувам, нито да я виждам!

А като дойде 89-та очаквахте ли нещо по-хубаво?

Очаквахме! Много хора очакваха, обаче, всички, които мислеха така сега са в периферията и дори не ги зачитат и за хора. Всичките хора ги излъгаха. Наредиха се пет-шест и толкова.

Нещо хубаво поне няма ли в демокрацията?

Няма хубави неща! От тази година вече няма да ходя да гласувам. Защото всички надежди са излъгани. От какъв зор. Няма да гласувам. Никой няма да гласува в това село, помни ми думата.

А иначе до сега винаги си гласувала? 

Гласувах! Гласувах и хайде виж сега какво направиха ГЕРБ. Нито пенсията увеличиха…

А някои от политиците изобщо харесва ли ти от целия преход?

Не съм мислила по този въпрос. Но има. Обаче, те не се забелязват. Просто не бият на очи. Те просто стоят по на страни хората. Има такива. Има тука няколко от нашия регион.

А от управлението на Борисов?

Не ми се говори направо! Напълно разочарована съм! На мен не ми трябва лидер. Може да е най-грозният, но да управлява, да има ръководни дейности и да си личи, че управлява. Той какво направи – нямало пари! Как няма паритова правят, онова правят – за пенсионерите нямат. За нищо нямат. Нищо не направиха социално. От този преход единствено комунистите направиха, каквото направиха. Комунистите ни увеличиха пенсията, никой друг. Костов я намали, комунистите я увеличиха.

И като каза Костов, за Костов, какво ти е мнението?

Костов продаде България! Какво да ми е мнението. То, такива един дол дренки, бе! Не съм забелязала някой. Хората работа нямат. Чакай ще видим, какво ще излезе и от тия. Тези субсидии само, който е правил – правил. Друг няма. От субсидиите само хората вземат, кой колкото може и  толкова.  Вследствие социалното недоволство расте. Няма да гледаме другите. Говорим за нас, които вече сме се пенсионирали, тези, които вече предстоят на пенсия.

Какъв е начинът да се оправят нещата, има ли решение според теб?

Ами, да спре да се краде, но никога няма да стане. Никога! Такъв е манталитетът. Крадат всичките  и за нас няма да остане.

Червен (мъж, 30 г., привърженик на ДПС): Той, Бойко Борисов, не запълва дупки, той пътища прави! 16 км. направи, това малко ли е.

Ние го виждаме тук пътя, какво го е направил. Желю беше и той, поне до Веселиново да го беше направил. Аз не виждам, да е направено. Пък каква пенсия взе, пък джипове, пък охрана. Каква охрана бе, ние с охрана ли ходим, че те ше ми ходят с охрана!  Отчаяни сме, им кажи, всички хора сме отчаяни!

Имаше ли нещо положително за тези 20 години?

Нищо положително! Боже-е-е! Аз от ден на ден ставам по-зле. Дето се вика, сега ядем банани, когато си искаме! Хе-хе-хе! Тогава купувахме по едно-две кила, пък сега не можем да си купим по едно бананче.

Ами това, че нямаш избор не беше ли отрицателно?

Е, как ще нямаш избор. Вземахме си всичко. Като си вземеш салам, ядеш като хората. Варената наденица е варена наденица. Какви салами се ядяха, бе!

Червен : И сега има страшни салами, де! А, сега като има, аз не мога да си купя! Какви салами ядяхме!  Идете им кажете, че за нищо не стават, да се хващат и да изчезват!

А кой да дойде?

Хора, които умеят. Има ги, но не ги пускат. Избират най-простите, които нищо не разбират, за да могат да ги командват.

Ако БСП се върнат на власт по-добре ли ще е?

Не знам. И те крадяха, но пък даваха и на нас.

Червен: Всяко следващо правителсдтво ще бъде по-зле и по-зле. Не знам аз. Никакво гласуване повече. ДПС-то ще спечели. Сигурно до десето коляно хората им са устроени. До десето коляно най-малко. Тодор Живков бил крадял. Той ще бъде най-светлият министър-председател в България през всичките тези години.

Трябва ли ни някой като него сега?

Не може вече така.

Хубаво ли е, че има избор вече при избори?

Няма нужда от много партии. България да не е кой знае колко голяма, че да й трябват. Ако щат да са две, но да работят за България. Ти не можеш да го разбереш. Вие имате ли сега пари за парното във вашия университет? Кога е било това нещо при Тодор Живков?! Никога! Парното си бичеше. Какво да ти разправям. Въобще може да е имало режим, може всичко да е имало по някое време на Тодор Живков, ама такова нещо, за училищата да е нямало.... А сега водата е лев и 10 и се намира на 8 км! Пък да не говорим за тока. Не ме питай там. Още не съм го платила. Въобщо каквото и да питаш, няма какво да се отговори. Иначе нямаше въобще да говоря.

Не ти се говори въобще за политика?

Даже не ги гледам сутрин. Гледам Дискавъри, за да не ги гледам, да не се ядоствам.  И като почнат, колко сме дали за ЕС, а колко сме взели? Нищо!

Не можеме ли да се поучими от някой – от западна Европа, от Америка?

Абе, нашите взимат само най-лошите неща. Как могат да откраднат! Те не гледат хубавите неща. Те ходят, всеки ден са там в ЕС, ама какво са видели, нещо хубаво да са взели?! Нещо хубаво да са взели, да кажат ай това, това и това. Няма! Само най-лошото.

Вие тук не кандидатствате ли по европейски проекти?

Еврофондовете ги взе тук Киров, в кооперацията. Като него стабилен няма! Той е председател на асоциацията. Ама, за нашето село нищо не е направил. Само си обработва земите и си ги взема. Онзи ден тук на футболистите даде 1000 лв. и толкова. Направи за 1500 лв. банкет на Трифон Зарезан и за 2000 лв. продаде пелин! А Цветанов какво направи?! Хващаме ги, пущаме ги! Хващаме ги – пущаме ги! Ха-ха-ха! Единственият свестен е този по туризма и по икономиката. Абе, нищо не се прави. Уж расте икономиката, няма работни места. Все затварят всичко, вместо да отварят. Тук в това село, откак съм дошла, тези, които са на власт – все са те! Никакво и нищо не правят. Работят си,  вземат си каквото могат да си вземат и никой не го интересува за хората.

Нали ги избирате вие?

Кого да избереш. Следващите ще са ДПС.

В това си сигурна?

Абсолютно.

Само тук или навсякъде?

Навсякъде, където е смесено.

А тук разбирате ли се?

Много добре. Никога нищо не е имало. Ако не са те, ние ще изпукаме тук. Няма кой да ни изкопае гроб тук. Веднага се притичват на помощ.

Ти харесваш ли политиката на ДПС?

Не. Междудругото те, БСП-то, го направиха това. И ДПС обещаха и пари за църквата. И сега ги чакам да дойдат.

А иначе Доган харесваш ли го като политик?

Грижи се за тях. А държавата не се грижи за нас. Аз ти казвам. Положението е много тежко. Щом аз съм с магазин и не мога да вържа двата края, значи... а тях винаги са ги поддържали. И още по време на социализма и в Съюза като бях, пак така бяха. Най-хубавите работи. И сега пак е така.

А какви отнишения трябва да поддържаме с Русия сега?

Добри! Само тя! Русия вече никой за нищо не я бръсне, но следващата, иначе, която ще ни завладее, ще е Турция. И така става. Не виждаш ли и самият Бойко Борисов какво прави – контактува с тях.

А ти за или против си за влизането на Турция в ЕС? 

То по-добре е да ги приемат, защото така или иначе те използват пак наши еврофондове. Иначе, те никога не могат да станат Европа, никога. Те ще завладеят целия свят. Те са го завладяли! Нямат мозък ръководителите с тази политика, която я водят, с тази политика на демокрация и не знам какво. Целият свят завладяват.

А западът не се ли противопоставя?

Западът, Щатите ги държат. Кои сме ние, че ще  ги спрем. Кои?

А не трябва ли да сме ориентирани към Щатите?

Ние въобще не трябва да сме натам. Щатите ни докараха до тук. Ние, Европейският съюз нищо не ни помага, само плащаме членски внос там. Щатите каквото кажат. Вади-вади. Турция ще я приемат в ЕСще я приемете. Те командват ЕС, Щатите. Например, когато бяхме със Съюза отношенията бяха други. Имахме пазари, фабрики, всичко. И всичко изнасяхме за Съюза. А какво направихмене щем. Аз, например, като се върнах от Съюза, свалиха Тодор Живков, казаха не на рублите, не на руснаците, загубихме пазара, загубихме всичко, нямаме икономика. Хората се нагласиха в Съюза. Сега и да идем, и да искаме да идем, няма да ни приемат. Това е положението. И да се оплаче-файда няма. Всяка вечер се оплакват по СКАТ, ама никой не ги чува. Ха-ха-ха. Ние все още работим с техния манталитет. Но при тях хората се задоволяват с малко. Аз съм работила в Съюза и руснаци имам тук. Той днеска не готви, той яде домати, сирене, масло и е готов.  Какво, в Съюза рускиня изкарва 60 рубли, а аз с 60 рубли не мога да изкарам. Те са икономични и се задоволяват с малко. Докато ние ходим, движим се, искаме вече да бъдем по-активни, по друг начин на живот. Ама, не можем.

А на нас мястото ни в ЕС ли е?

Всъщност, да. Ние сме били най-големите европейци. Още на времето. Ами, нашите домати, нашият зеленчук, кой го иманикой го няма. А на турскиякакво му е. Ама, защото тяхното производство е евтино, и кой ще си купува нашетоникой. 

 


[1] около 55 години, собственик на магазин за хранителни стоки

AttachmentРазмер
Intervyu_Donka-R_Kremena-Yordanova_Prilep_19-09-10.pdf63.26 KB
Intervyu_Donka-R_Kremena-Yordanova_Prilep_19-09-10.doc64 KB
Intervyu_Donka-R_Kremena-Yordanova_Prilep_19-09-10.odt34.14 KB

Ж. И., „Какви ли не се изредиха, Бойковци, царе, какво ли не“ (интервю, с. Прилеп, 19.09.2010 г., автор Росен Гацин и Стойчо Михов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА СТОЙЧО МИХОВ, РОСЕН ГАЦИН (СЪКРАТЕНО И) С Ж. И. (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 19.09.2010 г.[1]

 

Р:  Какво ви интересува? Преди социализма и след перестройката и конкретно отраженията в село...

 

И: Да!

 

Р: Ние сме млади хора и по принцип аз съм привърженик на някой идеи на по-възрастните хора, че е било по-добре. Някой работи са били много по-добре тогава. Да не говорим на национално ниво. Това че, правите вие допитване, това е прецедент. И ако някъде нещо са отрази, мнението на младите хора конкретно. Преходът е много субективен, наложиха са много промени, много и особено тука, на село.  Работа е имало за младия човек тука. Аз лично, бяга ми са.

 

И: А как сравняваш социализма и демокрацията?

 

Р: Ами социализмът, като деца тук манифестирахме. Това беше 1 май, това беше 9-ти септември, тук са манифестираше. Тук имаше голяма масовка, голямо образцово село. Сега тези дупки тук по пътищата ги игнорираме... Но викахме, тогава каквото ни кажат, викахме. Сега вече тези манифестации са много далече, все по- малко поводи за сбор на хората. Последната земляческа среща беше преди 10-15 години.

 

И: А има ли репресирани в твоето семейство от комунизма?

 

Р: Ами, какво да ти кажа – има. Винаги има такива, но това не е просто репресиране, това е просто, не може да се отсее потенциалът, дори и на родител, дори и на деца. Това е било навсякъде.

 

И: А от твоя род има ли някой, който е бил на висок пост? Кметове, председатели т.н.

 

Р:  Значи, баща ми е от Ямболско, починал е. Майка ми също, цял живот е учителка начална. Нямаме такива хора.

 

И: А за партиите какво мислиш ти сега?

 

Р:  А това са хора които се опитват да манипулират без никакви обективни оценки за  потенциала на хората и ако те видят някъде такъв, той ще бъде манипулиран.

 

И: А ти гласуваш ли?

 

Р:  Не съм пропускал. Има винаги позиция своя, но едва ли с нещо...

 

И: А би ли я споделил твоята позиция?

 

Р:  Моята позиция е първо, България да е над всичко за каквото и да е. Толерантностда, но не безгранична. Правят компромиси към хора, които, нали не конкретно към българи ... Има злоупотреби, за които си затварят очите. Това звучи много тривиално, все едно гледаме новините по първа, обаче това се случва и тук.

 

И: За Тодор Живков какво мислиш?

 

Р:  Ами положителната черта е, че с налагане на режима, някакъв поне, с малко повечко дисциплина и ред и контрол, а сега без този ред и контрол, независимо колко партии се сменят и колко хора се тупат по гърдите, че ще ни оправят, няма някаква промяна. Кърпежи временни, било пътища, било...