За нас

Основната цел на проекта е развитие на интердисциплинарните хуманитарни изследвания, посветени на актуални проблеми от най-новата история на България в контекста на връзката минало-настояще. Ще бъдат осъществени обмен на методология и знания, разработването на оригинални и нови изследователски стратегии в рамките на съвместната работа на екип от утвърдени преподаватели и експерти, млади изследователи (асистенти, докторанти и студенти) в рамките на тригодишна научна програма. Ще се пристъпи към конструирането на едно самостоятелно изследователско и образователно поле. Специфичната цел е свързана с основната цел на проекта и ще се стреми да представи прехода в една плуралистична перспектива, която да съдейства за нормализиране на възприятието му, а оттам и корегиране на представите за социализма в техните крайности и особено т.нар. соцносталгията. Това може да стане само посредством използването на нетрадиционни и интердисциплинарни метдои и подходи в изследването на прехода. За целта е наложителна работата между различни звена научно изследователски звена в рамките на СУ и БАН. Описание на изпълнението на проекта (до 12 страници) Очевидно е, че рухването на комунистическите режими в Централна и Източна Европа представлява събитие с радикални и безпрецедентни последствия. За пореден път засегнатите общества, а и глобализиращият се свят, са изправени пред разнопосочни, мощни и динамични процеси на промяна. С тях си отиват не само старите елити, но и една почти половинвековна политическата система с всички произтичащи трансформации. В този смисъл българският случай не е уникален или изолиран, а се вписва в по-общия контекст на една неочаквано настъпила и неясна нова епоха, обозначавана като „преход” предимно поради връзката ѝ с миналото. Именно тази връзка е част както от актуалния политически дебат, така и от различни публични и неофициални дискурси, разполагащи се в широк спектър от режими на историчност, индивидуални, групови (поколенчески, локални, етнокултурни, субкултурни) регистри и „политики” на паметта. Тази двойнствена и противоречива същност на прехода между миналото и настоящето, е едновременно банална и драматична, в определени случаи дори травматична, и отразява нови и все още актуални социални разслоения и роли, проблеми и надежди. В този смисъл проектът ще модифицира конвенционалното понятие за историческо минало като нещо по принцип отдалечено във времето и подлежащо на „обективен” анализ само при наличие на относителна времева дистанция. От една страна, изборът на проблематиката е повлиян от кръглата годишнина след 1989 и неизбежният обществен интерес към „юбилейното”, а от друга – от относителното изчерпване на различни говорения в публичното пространство и в социалните науки. Ето защо проектният екип е изправен пред предизвикателството да се опита да внесе една работеща научна перспектива за изследване на близкото минало като алтернатива на различни „юбилейни” прочити. Осмислянето на феномен като прехода в българската хуманитаристика много често се съсредоточава върху общи фактологически реконструкции, социални и политически процеси, анализи на различни икономически, културни и други аспекти. Всяка изследователска стратегия неизбежно следва методологически, ресурсни и авторски (само)ограничения и научни конвенции, а често и допълнително стесняващи перспективата актуални политически афилиации. Всичко това прави очевидна необходимостта от интердисциплинно обхващане на тази мозаечна и разнопосочна картина. Основният смисъл на предлагания проект се състои именно в координирането на усилията и средствата на различни науки, експерти и подходи за конструирането на самостоятелно изследователско и образователно поле. Проектният екип е обединен от разбирането за наличие на различни житейски истини и памети от интимния свят на човека до големите социални и политически групи и тяхното право на самостойно съществуване. Обединяваща парадигма тук ще бъде разбирането за паметта, дефинирано от няколко водещи теоретици – „местата на паметта” на Пиер Нора, „колективната памет” на Морис Халбвакс, „културната памет” според формулировката на Ян Асман, разбирането за идентичност на Джеймс Клифърд и др. Според последния автор, всяка колективна идентичност е изначално хибридна, конюнктурна, а не зададена и представлява процес, изпълнен с напрежения и противоречия. Морис Халбвакс счита, че паметта е от колективен порядък, тъй като индивидите, принадлежащи към общността могат да си спомнят и да съхраняват спомените само благодарение на общуване и взаимодействие. По този начин колективното задава „социалната рамка” на паметта, без обаче това да противоречи на много важното и определящо индивидуално ниво: „Независимо, че колективната памет черпи силата и трайността си от това, че има за носител съвкупност от хора, то именно индивидите са тези, които си схомнят в качеството си на членове на дадена група” (Халбвакс, М. Колективната памет. София, 2001, с. 17). От своя страна, Ян Асман се опитва да разшири тази теоретична перспектива, разграничавайки четири вида памет: миметична (осъществяваща се чрез подражание); предметна (памет за миналото, попиваща се в предметния свят); комуникативна (в сферата на езика и способността за общуване); културна памет (съхраняваща смисъла в рамките на културните цялости, което се осъществява чрез повторение и възпроизводство на символни действия). Според Нора „Колективната памет е споменът и съвкупността от спомени, съзнателни или не, на един опит, изживян и/или митологизиран от жива общност, за която миналото е неделима част от нейната идентичност” (Нора, П. Места на паметта. С., 2004, 44 – 45.). Противопоставяйки обаче „класическата история” на паметта в по-глобален план, както и на понятията „историческа” и „колективна памет”, Нора стига до извода, че именно благодарение на това противопоставяне е възможно дефинирането на самото понятие „памет”. Тъкмо по този начин става възможно преодоляването на конфликта между интерпретациите, относителността на познанието в историята и политическите употреби на миналото. Този теоретичен дискурс позволява разглеждането на отделни фрагменти от историята, както и на по-големи отрязъци от време и събития, едновременно като история на миналото и като история на изображенията на миналото и техните употреби. Проектът няма претенцията за пълнота и всеобхватност, но представлява пръв опит за документиране, визуализация, анализ и придаване на публичност на разнообразни места на паметта, гласове, лица и ментални конструкции от и за миналото в контекста на настоящето. • Научни задачи; Основната научна задача на предложения проект е да се пристъпи към конструирането на едно самостоятелно изследователско и образователно поле като изследва и анализира конструирането и съпреживяването на настоящето чрез миналото по смисъла на самоуверената викторианска фраза History is past politics: politics is present history, но с ясното съзнание за наличието на различни дискурси, вариращи от „нормализацията” до стигматизацията, от носталгията и идеализирането на по-близки и дори по-далечни периоди в контекста на прехода, до травматични отражения на автобиографичния, поколенческия, малцинствения, субкултурния и пр. колективни опити. Специфични научни задачи включват събирането на автобиографични разкази на хора с различни позиции от „перестройката” до първите демократични избори за Седмо ВНС, представители на българското дисидентство, към които ще бъде приложен същият подход, различни субкултурни групи и феномени на границата между двете епохи („рокери”, „хипари”, футболни запалянковци и др; извършване на проучванията, поставящи в центъра си всекидневието, различните режими на историчност, житейските разкази и представи за съпоставянето им с официалните дискурси и превръщането им в неделима част от профила на историческото време, предполага използване като не по-малко пълноценен извор на устната история, на автобиографичните разкази на хора, намирали се от различни страни „на барикадата”. Сравняването на два типа наративи за едни и същи събития, нерядко ги поставя в различна светлина и ясно показва колко относително понятие е „историческата истина” и така се проследяват специфичните „наследства” на принудителната интеграция в полето на паметта. На проверка и анализ ще бъде подложени два контрастни, широко разпространени неофициални дискурса: че „масите” са обект, а не субект на политическия процес и че те са неоменна част от участническата политическа култура . В научните задачи се предвижда анализ на понятието политическа култура (субкултура).Тя се интерпретира като по-дълготраен феномен от идеологията на даден режим. В този смисъл изследването ще открои, чрез съответните теренни проучвания, базисното разделение между партийната политическа култура и тази на отделния гражданин, т. е. съжителството и разминаването между официален и неофициален дискурс. Водеща изследователска задача, свързана с анализа на ролята на медиите в българския преход ще бъде дискурсивният анализ на обособени медийни среди: водещите печатни всекидневници от последните двадесет години с техните основни тематични и др. проекции на прехода; злободневни отражения на прехода в различни електронни издания; българското интернет пространство като нов феномен; Особено предизвикателство работният екип вижда в научната задача да изследва различни типове локални общности чрез теренна работа, комбинирана със специфичната методология на всяка от отделните дисциплини. Усилията на екипа ще бъдат насочени към изследване на отделни локални случаи, т. нар. “key studies”, представителни за различните аспекти на промяната. В този смисъл модулът ще бъде посветен на рецепцията на прехода в йерархията „село – малък град – голям град – столица” като ще бъдат подбрани конкретни селища и градски квартали, в които да бъде разположена представата за събитийна конкретика на национално и локално ниво и паметта за прехода в антропологична перспектива. Работата в градските центрове ще бъде съсредоточена предимно върху аспекти от взаимоотношенията между жителите и местната власт, гражданското включване в политиката и вторичната маргинализация на отделните групи и субкултури. Важно тематично поле ще бъде проблемът за криминализацията като част от всекидневието. В рамките на проучване, посветено на т.нар. параистори ще бъде иследвана специфична квазиисториографска тенденция, свързана с разцвет на „нетрадиционни” виждания, намиращи се в опозиция на „официалната” академична история, на която по презумпция се приписват „прикриване”, „изопачаване” или недостатъчно осветляване на „истината” за България, българите и българското. Научните задачи, породени от необходимостта за „визуализиране” на проектните дейности, са свързани пряката изследователска дейност, насочена към представяне „художествената картина” на прехода в новото българско игрално и документално кино, в популярната култура и най-вече музиката и интерпретациите на периода след промените в интернет пространството (уебсайтове, форуми и блогове).

НОВИНИ

10 международна студентска конференция от поредицата „Преминаване на границата“, Истанбул, 29-29 април 2012,

От 26 до 29 април 2012 г. в Истанбул ще се състои 10-та международна студентска конференция от поредицата „Преминаване на границата“. Желаещите трябва да изпратят своите предложения до 20 февруари 2012 г., а одобрените ще бъдат уведомени до 15 март 2012 г. Подробности може да намерите в прикачения файл.  

AttachmentРазмер
ISTANBUL_2012_-_BORDER_CROSS_CONFERENCE-_CALL_FOR_PAPERS.pdf334.96 KB
rss: 

RADARBG: Доц. Михаил Груев: Конспиративната интерпретация на прехода е доминираща

КЪМ НОВИНАТА

ВТОРА БЪЛГАРО-СРЪБСКА УНИВЕРСИТЕСКА ИСТОРИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПРЕХОДИТЕ В ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ, Китен, 24-26.06.2013 г.

 

ВТОРА БЪЛГАРО-СРЪБСКА УНИВЕРСИТЕСКА ИСТОРИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПРЕХОДИТЕ В ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ,

Китен, 24-26.06.2013 г.

 

 

Научна програма

24.06.2013 г.,

водещ доц. д-р Тодор Попнеделев

9:30 – Откриване на Втората българо-сръбска университетска историческа конференция – проф. д-р Пламен Митев, проф. д-р Мирослав Йованович

9:45 – проф. д.и.н. Христо Матанов, Възходите и спадовете в средновековна България и Сърбия като исторически феномен

10:00 – проф. д-р Радивой Радич, Године прекретнице у историји Византије 14. века

10:15 – доц. д-р Александър Николов,  От Vulgares до Бльгаре- метаморфозите на етнонима и етноса

10:30 – проф. д-р Влада Станкович, Србија и Бугарска у "византијском комонвелту": Историјска стварност, историографске конструкције и динамика промена (Serbia and Bulgaria within the "Byzantine Commonwealth": Historical Realities, Historiographical Constructions and the Dynamic of Changes)

10:45 – проф. д-р Таня Суботин-Голубович, Календари српских средњовековних књига као одраз промена у богослужбеној пракси

11:00 – Лариса Орлов, Промене и преображај византијске балканске политике у доба Комнина: Контекстуализација односа – научни проблеми и методологија

11:15 – Драголюб Марянович, Промењене перцепције: Свети Сава према папству 13. Века у светлу савремених „апокрифа“ 

11:30 – проф. д-р Синиша Мишич, Промене и карактеристике граница у српским земљама после 1371. Године 

11:45 – Катарина Митрович, Однос млетачке управе према црквеним поседима у Зетском приморју и северној Албанији – промена статуса (1392-1571)

12:00 – 12:45 Дискусия, водещ доц. д-р Тодор Попнеделев

 

 

25.06.2013 г.,

водещ проф. д-р Мирослав Йованович

9:30 – проф. д-р Пламен Митев, А сега накъде? (Цивилизационният избор на Махмуд I)

9:45 – проф. д-р Ненад Макулевич, Идеологизација периодизације: Нови век у културној историји Балкана

10:00 – гл. ас. Ваня Рачева, Сърбия до средата на 30-те години XIX в.: от османски пашалък към автономно наследствено княжество

10:15 – м-р Иван Обрадович, Промjене у сагледавању балканског јединства у српској јавности крајем 19. и у првој половини 20 вијека

10:30 – доц. д-р Валери Колев, От васалитет към независимост: българската външна политика (1879-1908)

10:45 – 11:30 Дискусия 

 

 

26.06.2013 г.

водещ проф. д-р Влада Станкович 

9:30 – доц. д-р Тодор Попнеделев, Славянската идея в българската историография втората половина на 40-те години на ХХ в.

9:45 – гл. ас. Христо Беров, Историята в плуралистична медийна среда

10:00 – проф. дМирослав Йованович, Имагинација „великих идеја“ – Транзиција на Балкану крај 20 – почетак 21 века: идеје и пројекције (територијалних) промена у савременој култури младих на Балкану (у интернет простору)

10:15 – доц. д-р Веселин Тепавичаров, Някои предпоставки за провалите на бг прехода (етноложко експозе)

10:30 – гл. ас. Димитър Григоров, Промени в култа към личността в Турция от края на 80-те години на ХХ в. до днес

 

10:45 – 11:30 Дискусия

 

 

 

Съпътстваща програма

23.06.2013 г.

9:30 – Заминаване за гр. Китен от паркинга пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“

12:30 – Обяд в гр. Стара Загора

16:00 – Пристигане в гр. Китен и настаняване в творчески дом Китен на СУ „Св. Климент Охридски“ 

20:00 – Вечеря в творчески дом Китен на СУ „Св. Климент Охридски“ 

 

26.06.2013 г.

20:00 – Коктейл в творчески дом Китен на СУ „Св. Климент Охридски“ 

 

27.06.2013 г.

10:00 – Отпътуване от град Китен към град София 

 

 

Културна програма[*]

23.06.2013 г., следобедПосещение на Регионален исторически музей-Стара Загора, Музей на религиозната толерантност-Стара Загора, Музей на бирата-Стара Загора

 

24.06.2013 г., следобед – Посещение на река Ропотамо

 

25.06.2013 г., следобед – Посещение в град Созопол

 

26.06. 2013 г., следобед – Посещение на село Резово и природната местност Силистар

 

 

 


[*] Културната програма няма задължителен характер и в нея всеки може да участва ако има интерес към конкретните предложения 

Гостуване на доц. Михаил Груев в Програма „Хоризонт“", 24 април 2013 г.

Преходът: гласове и памет" - дискусия за промените през погледа на малката общност 

Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма

 

Богословски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски” организира академична дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”.

Дискусията ще се проведе на 10 ноември в Зала 8 на Богословски факултет. 

П Р О Г Р А М А 13.00 – 13.10 

Откриване

Встъпителни думи и приветствия към участниците

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет
ПЪРВА СЕСИЯ 
13.10 – 13.30 
Държавна сигурност – митове и реалност

Екатерина Бончева, Комисия за разсекретяване на документите на ДС
13.30 – 13.50 
Агентурният апарат на Държавна сигурност – развитие, обхват и контрол

Христо Христов, разследващ журналист и публицист, основател на независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com
13.50 – 14.10 
Ролята на Москва за „демократизирането” на Българската православна църква

Д-р Даниела Калканджиева, Център за изследване на религиите, СУ
14.10 – 14.30 
Държавна сигурност и Зографския манастир

Д-р Горан Благоев, историк и публицист, БНТ

14.30 – 14.50

Дискусия върху изнесените доклади 
14.50 – 15.30 Кафе-пауза 

ВТОРА СЕСИЯ 
15.30 – 15.50 
Духовната академия в плановете на Държавна сигурност

Дфн Момчил Методиев, историк, главен редактор на сп. „Християнство и култура”
15.50 – 16.10 
Моето досие в комунистическите служби на ДС

Проф. д-р Иван Денев, Богословски факултет, СУ
16.10 – 16.30 
Агентурната дейност на ДС в Духовната академия – поглед от вътре

Доц. Дилян Николчев, Богословски факултет, СУ
16.30 – 16.50 
Свобода на волята, вина и отговорност: около разкриването на досиетата на ДС

Проф. дфн Калин Янакиев, Философски факултет, СУ 
16.50 – 17.10 
Зависимостта от тайните служби като богословски проблем

Гл. ас. д-р Павел Павлов, Богословски факултет, СУ
17.10 Заключителна дискусия

 

Източник: Uni-sofia.bg

Снимка: Anamnesis.info

Новината е цит. по Anamnesis.info

Дописка за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“

Дописка за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“

Тук може да прочетете дописката за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“ - КОМУНИЗМЪТ' 2011 - Между присъдата и носталгията

Доц. Михаил Груев: Зад скандалите с исторически привкус - политика и връщане към учебникарския разказ

Доц. Михаил Груев: Зад скандалите с исторически привкус - политика и връщане към учебникарския разказ

КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА 

Доц. Михаил Груев: Конспиративната интерпретация на прехода е доминираща. Интервю за проекта „Преходът: Гласове, образи, памет“

Доц. Михаил Груев: Конспиративната интерпретация на прехода е доминираща

КЪМ ИНТЕРВЮТО

Иформация от сайта PREHODBG.COM е цитирана във видински сайт, 2013 г.

Информации в резултат на дейността на сайта PREHODBG.COM са качени на видинския сайт VIDIN ONLINE. В края на публикацията е посочен източника, т.е. интервютата от проектния сайт. 

КЪМ НОВИНАТА

Кръгла маса: Българският комунизъм – две десетилетия по-късно

 

Кръгла  маса:

Българският комунизъм – две десетилетия по-късно

 

 

Как се мисли комунизма 20 години по-късно, с неизбежно променящата се от отдалечаването във времето гледна точка, през филтъра на натрупалия се през тези две десетилетия жизнен и обществен опит, с неотслабващите (при)страстия на живелите в онази епоха поколения и при безразличието или невежеството на по-младите?

 

Търсейки отговор на тези въпроси, Българският хелзинкски комитет, Институтът „Отворено общество“, Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Институтът за изследване на близкото минало, Центърът за академични изследвания и Центърът за либерални стратегии организират кръглата маса Българският комунизъм. две десетилетия по-късно. Идеята е да се обсъдят още веднъж бели полета в изследванията, соцносталгията и изобщо черно-бялото отношение към комунизма, възможните рефлексии при интерпретацията на този период от миналото ни.

 

С настоящето писмо Ви каним да участвате в Кръглата маса. Дискусията е свободна, като се очаква да се включите със свои разсъждения (в рамките на не повече от 10 минути) по избрани от Вас проблеми от широката обща тематика на съответния панел.

 

Кръглата маса ще се състои на 9 ноември 2011 г. (сряда) от 10.00 до 18.00 ч. в зала 6 на хотел Радисън.

 

Български хелзинкски комитет

Институт „Отворено общество“

Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия

Институт за изследване на близкото минало

Център за академични изследвания

Център за либерални стратегии

AttachmentРазмер
Pokana.doc2.51 MB

Кръгла маса на тема „Българският преход: гласове, образи и памет”

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” започна кръгла маса на тема „Българският преход: гласове, образи и памет”.

Събитието има за цел да представи резултатите от 3-годишната работа на екипа от историци, социолози, етнолози и политолози, участници в научен проект, озаглавен „Преходът гласове, образи и памет”, който е финансиран от фонд „Научни изследвания” към МОМН.

Ръководителят на проекта доц. д-р Михаил Груев откри събитието, представяйки теоретичната рамка на проекта и основните резултати. „Една от специфичните цели на проекта е насочена към представяне на прехода в плуралистична перспектива, която да съдейства за „нормализирането” на колективно осъзнатото, а оттам и за коригиране на представите за социализма в техните крайности и за изживяването на т.нар. соцносталгия, присъща на определени сегменти във всички източноевропейски общества.”, отбеляза доц. Груев.

Друга специфична цел на проекта е научноизследователската. Съвместната работа на учени и преподаватели от различни полета на социалните и хуманитарните науки позволява не просто обмен на инструментариум за изследване на специфични съвременни феномени, а изработването на една интердисциплинарна методология, позволяваща разностранен и многоаспектен анализ на изследваните феномени.

Третата цел е образователната, реализирана чрез включването на студенти от различни степени – бакалаври, магистри и докторанти, подготвени чрез предварителни семинари, лекции и най-вече посредством теренната работа за прилагането на методологически подходи от други научни области.

Приносът на изследователския екип на проекта е, че успява да представи нова перспектива към проблема – „Преходът като многопластов социален феномен, имащ не само столичен, но и свой провинциален живот.”, следвайки в работата си прогресията „село-малък град-голям град-столица”. Друг нов акцент за подобен род изследване е включването на нови теми, които до момента са останали встрани от изследователския интерес – границите и граничността, възходът на параисторията, траекториите на промяната на алианската общност, проблемът за оформилите се в годините на прехода политически субкултури и др.

В резултат на работата на екипа на сайта на проекта www.prehodbg.com е събрано голямо количество интервюта. „Към днешна дата това е най-голямата колекция от интервюта за прехода, съществуваща в България. Необходимо е да се подчертае, че тя не е ориентирана към известните политици на прехода, чиито гласове не е трудно да бъдат чути или прочетени в десетки интервюта, речи и коментари”, подчерта доц. Михаил Груев.

Натрупаните материали представляват своеобразен дигитален архив, който е на разположение на всеки, който пожелае. Ще бъде от полза на изследователи и през следващите десетилетия, когато по-голямата времева дистанция ще позволи по-различен поглед към проблема. Предстои публикация на текстовете от втория етап на проекта в електронното списание „Анамнезис”.

ВЖ. НОВИНАТА НА САЙТА НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Магистърският курс "Проблеми на българския преход 1989-2001 г." стана част от електронното обучение в ИФ на СУ

Магистърският курс "Проблеми на българския преход 1989-2001 г." стана част от електронното обучение в ИФ на СУ. Курсът, воден от доц. д-р Михаил Груев, е достъпен на електронната платформа, с помощта на която се провежда обучението. В курсът може да се регистрират само записани студенти в магистърските програми на ИФ на СУ. 

Неделчева, В. Представяне на резултатите от проекта на научна конференция във Варшава, 6-8 ноември 2014 г.

Представяне на резултатите от проекта на научна конференция във Варшава

Валентина Неделчева

Между 6 и 8 ноември 2014 г. в Библиотеката на Варшавския университет се състоя традиционната конференция, организирана от Европейската мрежа за памет и солидарност (http://enrs.eu/), която тази година беше посветена на 25тата годишнина от събитията през 1989 г. и падането на тоталитарните режими – Collected vs. Collective memories. 1989-1991 from an Oral History Perspective.

 

Участниците бяха учени, занимаващи се с проблематиката за паметта, падането на режимите и процесите на т. нар. преход, които започват през 90те години на ХХ век. В темите на докладите бяха засегнати промените в държавите от Източна и Югоизточна Европа, а географският ареал включи и примери от Южна Америка. Присъствието беше изключително разнородно и богато, като включваше утвърдени и млади учени от университети и изследователски центрове от цяла Европа, Северна и Южна Америка.

 

Задача на конференцията беше да представи през различни призми разпадането на режимите в Източна Европа (и извън нея), като отправна база за разсъжденията беше паметта за процесите, случващи се в годините 1989-1991.

 

Конференцията засегна в детайли следните аспекти:

 - основните агенти на паметта на събитията, случили се в периода 1989-1991 в Източна Европа; За кого са национални и за кого транснационални събитията от този период, как и защо?

 - какви различни хоризонти на очаквания и реалности са съществували в годините 1989-1991? Как тези очаквания и преживявания са препредавани и реконструирани, и по-важното – какво се случва с тях 25 години по-късно?

 - как различните професионални групи, общности, среди или съсловия разбират,  обсъждат и подхождат към събитията и последствията от промените през 1989-1991?

 - как доминиращите разкази за спомени за 1989-1991 са еволюирали в политически, културни и академично-образователни наративи, употребявани в сфери на национално и транснационално ниво?

 - до каква степен и по какъв конкретен начин публичният наратив е  „преведен“, отразен или оспорен от комуникативни и индивидуални спомени?

 

Лектори на конференцията от първия ден бяха проф. Ян Кубик от Rutger University, Майкъл Бернард от University of Florida и Джеймс Уелч от Washington University in St. Loise. Професоф Лутз Нийхамер беше гост на конференцията, като тя отбеляза и неговия 75 годишен юбилей със специална сесия, в която той сподели примери от огромния си опит в изследване на устната история. Всички лектори коментираха методологическите аспекти на изследване на паметта, запаметяването и спомена в аспект на събитията от 1989-1991 г.

 

Вторият ден на конференцията представи няколко изследвания, обединени от  тематиката за връзката между паметта и устната история. Разгледана беше разликата в концептуалното мислене за индивидуална и колективна памет, а също така и особеностите, които се наблюдават в изследването на тези два аспекта. Освен това бяха представени доклади, които описваха поколенческата памет, механизмите и подходите към проучване на този специфичен вид проявление на спомените.

 

Заключителният трети ден на конференцията включваше различни паралелно провеждащи се сесии, посветени на паметта за събитията 1989-1991, погледната от много различни ъгли. В тази връзка бяха определени 6 панела: Религия, етничност и памет; Дискурс, преживявания и биографии; Овладяване на наратива; Групова и поколенческа памет; Паметта за ключови исторически събития; Агенти на икономическата промяна.

 

Именно тук, в панела „Паметта за ключови исторически събития“,  беше представен и проектът Преходът: гласове, образи и памет чрез доклад, изготвен на база на направените проучвания и събраните теренни материали. Представена беше общата идея на проекта, дейностите и резултатите, които изследователският екип постигна в годините на реализирането му. Беше поставен акцент върху паметта в България за 10 ноември, като докладът направи анализ на паметта и възприятието, битуващо у хората за тази дата. Дискусията, свързана с докладите, предостави нова отправна точка за анализиране на резултатите от проекта и реализирането на бъдещи изследвания по темата.

 

След приключване на дискусиите в различните панели конференцията продължи към заключителната си част – финална дискусия с представяне на резултатите от обсъжданията в различните паралелни сесии. Акцентът отново беше върху методологията на подобен тип изследвания, бяха изяснени много от методологическите конфликти, които съществуват в науките за проучване на паметта. Беше споделен ценен и интересен опит в различни казуси, с които голяма част от изследователите са се сблъсквали като част от работата си на терен.

Нови материали в ПОЛИТИЧЕСКИ СУБКУЛТУРИ

В страницата на модул ПОЛИТИЧЕСКИ СУБКУЛТУРИ са публикувани СЪБРАНИ ТЕРЕННИ МАТЕРИАЛИ В СЕЛАТА СЛАВЕЙНО И ВИЕВО, ОБЩИНА СМОЛЯН (12.05.2012 г. - 29.05.2012 г.)

Те са достъпни само за регистрираните потребители. 

ПРЕХОДНО ИСТОРИЧЕСКО в блога на Явор Николов

КЪМ БЛОГА НА ЯВОР НИКОЛОВ

ПРЕХОДНО ИСТОРИЧЕСКО: Интервю на доц. Михаил Груев за WEBCAFE

ПРЕХОДНО ИСТОРИЧЕСКО: Интервю на доц. Михаил Груев за WEBCAFE

КЪМ НОВИНАТА

Представяне на книгата на Искра Баева и Евгения Калинова „Социализмът в огледалото на прехода”

 

П О К А Н А


на представяне на книгата на Искра Баева и Евгения Калинова „Социализмът в огледалото на прехода” на издателство „Изток–Запад” на 17 ноември 2011 г., четвъртък, от 18 ч. в Новата конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”. 

На 17 ноември – 22 години след като Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет на НРБ;
– 22 години след като от трибуната на българския парламент се чуват остри критики срещу доскорошния Първи в държавата Тодор Живков;
– 22 години от първия митинг на прехода, организиран от БКП пред сградата на Народното събрание с участието на оперната певица Гена Димитрова;
– 22 без един ден от първия свободно организиран митинг на българските дисиденти, готвещи се да се превърнат в нова опозиция и да поведат страната към модерна демокрация.
Ще предствим новата си книга, която се опитва от недългата дистанция на отминалите две десетилетия да оцени спонтанните и преднамерените реакции на българите от различни поколения към ставащите „големи промени”, наречени преход;
да отговори на различни въпроси от рода на тези:
От какво към какво прехождахме така дълго?
Приключи ли в съзнанието на българите мъчителното пътешествие на прехода?
То успешно или неуспешно беше?
Кой и как определи печелившите и губещите от прехода?
Кои бяха и са личностите, които сами или с външна помощ се опитаха да променят оценката на българите за близкото и по-далечното минало и доколко успяха?

Всъщност ние, авторките, и издателство „Изток–Запад” каним всички, които се интересуват от нашите и от своите отговори на тези въпроси на свободна дискусия.
Заповядайте!

Книгата “Социализмът в огледалото на прехода” не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото – смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните българи възприемат насилието и репресиите от различни исторически периоди, интерпретациите на травматични събития като „българската следа” в атентата срещу „полския” папа Йоан Павел Втори, „възродителния процес”, дейността на Държавна сигурност и тайните й връзки с българското общество, но е отделено внимание и на един по-спокоен поглед върху това как съвременните граждани на Република България възприемат наследството от близкото минало на НРБ в категориите „добро” и „лошо”. По всички тези проблеми българското общество продължава да спори, затова и нашият отговор не е окончателен, а е само част от започналата, надяваме се здравословна за българско бъдеще дискусия за миналото.


Авторките на книгата – Искра Баева и Евгения Калинова, са преподавателки в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Те са съавторки на книгите „La Bulgarie contemporaine entre l'Est et l'Ouest. L'Harmattan” (2001), „Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944–1955)” (2003), „Българските преходи 1939–2005” (2006), „Bulgarien von Ost nach West. Zeitgeschichte ab 1939. Braumueller” (2009), на документалните сборници „Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Том І; „Възродителният процес”. Международни измерения (1984–1989). Том ІІ, (2009). Искра Баева е авторка и на книгите „Утопия и реалност” (1991), „Източна Европа след Сталин 1953–1956 г.” (1995), „България и Източна Европа” (2001), „Тодор Живков” (2006), „Източна Европа през ХХ в. Идеи, конфликти, митове” (2010). Евгения Калинова е авторка на книгите „Победителите и България 1939–1945 г.” (2004), „Българската култура и политическия императив 1844–1989”.

Представяне на сборника "Насилие, политика и памет: Комунистическият режим в Пиринска Македония - рефлексии на съвременника и изследователя"

 

Представяне на сборника "Насилие, политика и памет: Комунистическият режим в Пиринска Македония - рефлексии на съвременника и изследователя"

На 16 октомври 2011 г. в Зала 1 в сградата на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски" от 17:00 ще се състои представяне на сборника "Насилие, политика и памет: Комунистическият режим в Пиринска Македония - рефлексии на съвременника и изследователя".

Съставители са доц. д-р Михаил Груев, доц. д-р Веселин Тепавичаров, д-р Петя Василева-Груева, д-р Виолета Коцева-Попова, Мария Костадинова. Книгата е отпечатана от Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Сборникът ще бъде представен от доц. д-р Даниела Колева, д-р Алексей Кальонски и д-р Димитър Бечев.

Програма на Кръглата маса, ПРЕХОДЪТ: ГЛАСОВЕ И ПАМЕТ, 24 април 2013 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Ректорат, Северно крило, Нова конферентна зала

ПРЕХОДЪТ: ГЛАСОВЕ И ПАМЕТ

 

Кръгла маса, 24 април 2013 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Ректорат, Северно крило, Нова конферентна зала

 

ПРОГРАМА

 

 

10:00 Откриване: Михаил Груев – „За прехода и неговите изследвания”

10:15    Мая Грекова – „Градският облик на прехода

10:30    Невена Германова – „Хетеротопии на прехода. „Война”. „Еуфория”. „Носталгия”

10:45    Веселин Тепавичаров – „Преходът и политическите субгрупи в България – формиране и динамика на развитието”

 

11:00 – 11:30 Кафе пауза

 

11:30    Маргарита Карамихова – „Етнология на границите”
11:45    Светлана Антова – „Спирала на бедността”

 

12:00    Дискусия

 

14:00    Алексей Кальонски – „Ябланово – едно алианско село в годините на прехода

14:15    Надя Манолова – „Църква и вяра ХVІІІ – ХХ в. в историческата редиодика на прехода

14:30 Любомир Кабакчиев – „Параразказите и конспиративните теории – езотеричен спектър”

14:45 – 15:15    Дискусия

 

15:15 – 15:45 Кафе пауза

 

15:45   Димитър Григоров – „Балканските политически лидери като продукт на прехода

16:00   Георги Медаров – „Антипартийните настроения като критика на политическото представителство”

16:15   Андрей Лунин – „Архиви и архивистика в годините на прехода

 

16:30   Заключителна дискусия

 

17:30 Чаша вино

Раздел ВРЪЗКИ е обновен

Раздел ВРЪЗКИ е обновен.

Вж. тук

Раздел ВРЪЗКИ е обновен

Раздел ВРЪЗКИ е обновен.

Раздел Медии и (пара)история › Интернет ресурси е обновен

Раздел Медии и (пара)история › Интернет ресурси е обновен.

Вж. тук.

Рецензия в списание „Обектив“, посветена на сборника „Българският комунизъм. Дебати и интерпретации“ (Михаил Груев и Диана Мишкова (съст.). София: ЦАИ, 2013)

Сборникът „Българският комунизъм“ не поставя точка на дебатите за изследването на комунизма

Стефан Кръстев, 30 Септември 2013

Обектив,  Брой 213, ISSN-1310-3911, 30 Септември 2013

СЕМИНАР, Китен, 24-26.06.2013 г.

ВТОРА БЪЛГАРО-СРЪБСКА УНИВЕРСИТЕСКА ИСТОРИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПРЕХОДИТЕ В ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ,

Китен, 24-26.06.2013 г.

СЕМИНАР

ПРЕХОДЪТ В ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ /ЕЖЕДНЕВИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО/

Китен, 24 -28 юни 2013 г.

24.06.2013 г.

14:15 – проф. д-р Юри Тодоров, Електронното обучение – един дигитализационен ресурс

14:30 – проф. дфн Желязко Стоянов, Рецепцията на миналите култури

14:45 – проф. д. изк. Симеон Недков, Основаване и дейност на регионалната организация на международния съвет на музеите на Югоизточна Европа /ICOM – SEE/

15:00 – 15:40 Дискусия

25.06.2013 г.

14:15 – проф. д-р Андриана Нейкова, Преходите в историята на българските архиви

14:30 – доц. дин Димитър Арнаудов, Преподаване на смисъла – задача за културни прозрения и ориантации в обучението по история и цивилизации

14:45 – доц. д-р Румен Донков, Алгоритъмът на българския преход

15:00 – 15:45 Дискусия

26.06.2013 г.

14:15 – доц. д-р Тодор Мишев, Училище „Петър Берон” – ежедневното образование в едно малко селище

14:30 – доц. д-р Дора Калчева, Ежедневието на българските евреи по време на Втората световна война

14:45 – доц. д-р Анна Кочанкова, Всекидневие в архивите: щрихи от българския преход след 1944 г.

15:00 – 15:45 Дискусия

27.06.2013 г.

14:15 – гл. ас. д-р Янко Христов, Проповед, ежедневие и медицински познания в „Слово за поста и молитвата“ на старобългарския книжовник Петър Черноризец

14:30 – доц. д-р Костатин Паев (ЮЗУ ), Ранният конституциализъм и републиканската идея на Балканите в края на 18 и началото на 20 в.

14:45 – отец Захарий Дечев, Педагогика на свободното време в помощ на туристическото екскурзоводство

15:00 – 15:45 Дискусия

28.06.2013 г.

14:15 – ас. д-р Красимир Кръстев, Образование, книжовност и ежедневие в средновековна България (1280-1323)

14:30 – доц. д-р Соня Георгиева (РУ „А. Кънчев”), Студентският педагогически стил – резултат от емпирично учене

14:45 – проф д-р Мария Радева, Второто социалистическо „преустройство” на модела на историческото образование

15:00 – ас. д-р Ралица Цветкова, Достъпът до архивите в условията на преход

15:15 – ас. Андрей Лунин, Архиви и архивистика в прехода 1989 -2007 г.

15:30 – 16:45 Дискусия

ПРОГРАМА ЗА КРЪГЛА МАСА „ПРЕХОДЪТ: ГЛАСОВЕ, ОБРАЗИ И ПАМЕТ“, КЮСТЕНДИЛ, 13-15 МАЙ 2011 г. (Предварителен вариант)

ПРОГРАМА ЗА КРЪГЛА МАСА

ПРЕХОДЪТ: ГЛАСОВЕ, ОБРАЗИ И ПАМЕТ,

КЮСТЕНДИЛ, 13-15 МАЙ 2011 г.

(предварителен вариант)

 

13 май 2010, петък

 

17:00 – Заминаване на участниците с автобус от паркинга пред Стадион „Васил Левски

19:30 – Пристигане и настаняване на участниците в Туристически комплекс „Трите буки“ над Кюстендил

20:00 – Вечеря в ресторанта на комплекс „Трите буки“, Кюстендил

 

14 май 2010, събота

 

9:00 – Закуска

Сутрешен блок – модератор: доц. Маргарита Карамихова

9:30-10:00 – Откриване на кръглата маса от ръководителя на проекта „Преходът: гласове, образи и памет доц. Михаил Груев, запознаване с направеното по проекта, представяне на участниците в кръглата маса

10:00-10:15 – Андрей Лунин, Димитър Григоров: Презентация на сайта Преходът: гласове, образи и памет

10:15-10:45 – Кафе-пауза

10:45-11:00 – Десислава Пилева и Мария Попова: Икономически промени и последвали миграционни движения в Белоградчишко (90-те години на XX век и началото на XXI век)

11:00-11:15 – Анна Вълчева и Валентина Неделчева: Ембаргото и търговията на българо-сръбската граница (в района на Белоградчик), 90-те години на ХХ в. - гледната точка на българските участници

11:15-11:30 – Цветомир Тодоров: Границата в Добруджа в годините на прехода

11:30-11:45 – доц. Маргарита Карамихова: Домакинските книжки на бежанците като нов извор за изследване на границите и политическите проблеми на Прехода

11:45-12:00 – д-р Емилия Занкина: Трансформация на политическия елит в периода на прехода

12:00-12:15 – Петър Добрев: С носталгия по Живков, в очакване на Левски

12:15-12:30 – Виктория Митрова: „Истината“ за нас и за „тях“

12:15 -13:00Дискусия

13:00-13:45 – Обяд

Първи следобеден блок – модератор: проф. Майя Грекова

13:45-14:00 – проф. Майя Грекова: „Нищо не остана от града“ (Шумен в края на ХХ и началото на ХХІ век)

14:00-14:15 – Георги Медаров: „Нашият преход не е преход“ - употреби на понятието преход в разказите на шуменци

14:15-14:30 – гл. ас. Димитър Григоров: Тодор Живков като феномен на прехода

14:30-14:45 – Мая Иванова: „Беше толкова хубаво… Каквото и да идваше, щеше да е по-добро”

14:45-15:00 – Гергана Крамарска: Интерпретации на промените в България след 1989 г. през погледа на шуменци 

15:00-15:15 – Мартин Петров: Вина без мезета: житейски разказ и оценки на един пенсиониран училищен директор

15:15-15:30 – Дарина Кючюкова: Споменът за спокойния социалистически живот

15:30-15:45 Дискусия

15:45-16:00 Кафе-пауза

 

Втори следобеден блок – модератор: доц. Надя Манолова

16:00-16:15 – Галина Георгиева: Паметта за миналото (по материали от с. Подвис и с. Прилеп)

16:15-16:30 – Антон Ангелов: Потребителски основания за соц-носталгията

16:30-16:45 – Иванка Абаджиева-Иванова: Представата за термините демокрация, социализъм и комунизъм при левия избирател" (по материали от с. Подвис и с. Прилеп)

16:45-17:00 – Кремена Йорданова: Теория на субкултурата

17:00-17:15 – Людмил Илиев: За добродетелите на диктатурата (или как може да се живее добре и без свобода)

17:15-17:45 – доц. Надя Манолова: Перник – история и съвремие /визуален разказ/

17:45-18:45 – Дискусия

20:00 – Вечеря

 

15 май 2010

9:00 – Закуска

Сутрешен блок – модератор: гл. ас. Димитър Григоров

9:30 – 9:45 – Андрей Лунин Бъдещият архив на преход: Настоящи проблеми и предизвикателства

9:45-10:00 – Пламена Коева Youtube като визуален източник за българския преход

10:00-10:15 – Деница Тодорова: Интересът към историческите теми на страниците на „Дума” и „Демокрация” 1996 - 1998

10:15 – 10:45 Кафе-пауза

10:45- 11:00 Ивет Фандъкова: Паранормалното и пресата в началото на 90-те години на ХХ в.

11:00 – 11:15 – д-р Петя Василева: „Бяхме борци, сега сме бизнесмени” – медийните герои на прехода

11:15 – 11:30 - доц. Александър Николов: Прабългарите между историографията и политиката

11:30 – 11:45 - Димитър Вълчев: Параисторията на страниците на в. „Демокрация” 1990 – 1992

11:45-12:15 – Дискусия

12:15-12:45 – Кафе-пауза

 

Обеден блок – модератор: д-р Алексей Кальонски

12:45 – 13:00 - Михаил Груев, Алексей Кальонски: Случаят Ябланово: Съвременни рефлексии върху „възродителния процес”

13:00 – 13:15 – Теодора Костадинова: Сакрална мрежа и култ към светците в Ябланово – съвременни проекции

13:15 – 13:30 – Кристина Бобева: Религиозност в Ябланово при социализма и в годините на прехода

13:30 – 13:45 – Анастасия Иванчева: Трансформация на един човешки живот

13:45 – 14:30 – Дискусия. Закриване на кръглата маса

14:30 – Обяд

15:30 – Отпътуване за София

 



Галерията на раздел РЕСУРСИ е обновена със снимки от последната сесия на комунистическия парламент

 

Галерията на раздел РЕСУРСИ е обновена със снимки, илюстриращи последната сесия на Деветото народно събрание през март 1990 г. 

Повече тук

Раздел ЛИЧНОСТИТЕ НА ПРЕХОДА, ИНТЕРВЮТА е обновен

Разделът е обновен с пълната, изключително интересна версия на интервюто на Мартин Петров с Р., взето в Шумен на 5, 6 и 7 октомври 2010 г. Пълната версия е достъпна само за членовете екипа на PREHODBG.COM със съответната регистрация на идентифициран потребител.

Вж. тук.  

Галерията на раздел РЕСУРСИ е обновена

 

Галерията на раздел РЕСУРСИ е обновена със снимки, илюстриращи пожара в Партийния дом през август 1990 г. 

Повече тук

ГАЛЕРИИ към раздел ЛИЧНОСТИТЕ НА ПРЕХОДА е обновен

Галериите към раздела за обновени с цветна фотография на йеромонах Христофор Събев.

Вж. тук

ЛЕВИ И ДЕСНИ ПЕРСПЕКТИВИ НА ПАМЕТТА ЗА КОМУНИЗМА. Дебат в Червената къща, 22.10.2014 г., 19:00

ЛЕВИ И ДЕСНИ ПЕРСПЕКТИВИ
НА ПАМЕТТА ЗА КОМУНИЗМА

 

комунизъм 509

Възможен ли е единен национален разказ за близкото минало, каква е ролята на държавата, училището и пазара, в управлението на националната памет – вижте гледните точки на Михаил Груев и Георги Медаров.

Поредният дебат от инициативата “За важните неща: леви и десни перспективи” на Центъра за култура и дебат “Червената къща” е посветен на паметта за комунизма. Възможен ли е единен национален разказ за близкото минало? Каква е ролята на държавата, училището и пазара, в управлението на националната памет? Дебатът, който е в рамките на проекта “Българска мрежа за граждански диалог”, ще се проведе на 22 октомври (сряда) 2014 г. от 19 часа в “Червената къща”. Тук ви представяме основните тези на двамата участници – доц. Михаил Груев (СУ “Св. Климент Охридски”) и Георги Медаров (“Нови леви перспективи”). Заповядайте да чуете още аргументи и да се включите в дискусията в Центъра за култура и дебат “Червената къща”, ул. “Любен Каравелов” №15.

МИХАИЛ ГРУЕВ: ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА СА БАЗИСНИ ПРИ ОЦЕНКАТА НА СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО

мишо09

Разделянето и типологизирането на паметта за комунизма като “лява” и “дясна”, дори и с цел приближаване към обекта на изследването и свеждането му до по-обозрими категории на познанието, ми се струва неуместно и контрапродуктивно. Най-малкото защото т. нар. национална памет следва да се разглежда като късен конструкт, формирал се след отливането на научния дебат към учебниците по история и популярната книжнина и в резултат на условен обществен консенсус. Макар този процес в българското общество да не е приключил, в момента съществуват обективни предпоставки за постепенното формиране на такъв консенсус най-напред върху фактите, а отчасти и върху техните интерпретации. Вместо “леви” и “десни” перспективи бих предложил мисленето и писането (включително на учебници по история) да бъде условно разделено в четири други категории:

– Ревизионистична тенденция или литература на нормализаторския прочит. Тя се характеризира с опити за релативизиране на престъпленията на комунизма с примери от други исторически епохи и географски ширини, както и представянето му като поредния преход в човешката и в частност в българската история, където по принцип съществува дефицит на демократични практики и традиции;

– Литература на апокалиптичната интерпретация. Нейният основен акцент е върху демонизацията на комунистическите режими и собствено на българския, а чисто фактологично тя се опира преди всичко на ранните и най-свирепи години от съществуването им/му, чрез които се генерализират и изводите за целия полувековен период.

– Фактографска наративистика. Тя се стреми към обективност чрез постигането на максимална фактологическа плътност на описанието на периода, а представителите й убедено вярват, че е възможен ценностно неутрален разказ, основан на “историческата истина”. Днес голямата част от българските учебници по история са издържани именно в тази парадигма, поради което съдържат много повече информация, отколкото е необходимо, и продуцират отблъскване от историята като предмет, а и въобще – отказ от вглеждането в собственото минало.

– Историография (и учебникарство) на гражданския и морален консенсус. Тя се основава на основните ценности, рамкирани от членството на България в НАТО и Европейския съюз и утвърждаването на принципите на демокрацията като базисни при оценката не само на настоящето, но и на събитията от миналото. От тази гледна точка комунизмът следва ясно и гласно да бъде категоризиран като диктатура, несъвместима с моралния кодекс на свободата и демокрацията. Такъв е духът на европейските документи – Резолюция 1096 на ПАСЕ от 1996 г. за мерките за разграждане наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, № 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, решението за обявяването на 23 август за общоевропейски възпоменателен ден на жертвите на тоталитарните режими, както и резолюцията на Европейския парламент “Европейската съвест и тоталитаризмът” от 2009 г. В този дух е и българският Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен от 2000 г. Всичко това обаче далеч не означава, че в науката и в учебникарската книжнина следва да се сложи точка на дебатите. Напротив. Те трябва да продължат, но едновременно с това хората, които професионално се занимаваме с историята на периода, следва да се стремим да отидем и отвъд чистата хронология и фактология. Призвани сме без да скриваме или омаловажаваме едно или друго събитие, без излишна демонизация, да възпитаме едно отворено към свободата и демокрацията, толерантно и граждански активно поколение. А това е точно обратното на ценностите на комунистическата диктатура.

Михаил Груев е завършил история в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава докторат по история, а от 2002 г. е преподавател в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет. Преподава съвременна българска история и етнология на етническите групи. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на книгите “Между петолъчката и полумесеца. (Българите мюсюлмани и политическият режим 1944–1959 г.)”, “Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век”, “Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония през рефлексията на съвременника и изследователя” (съавтор и съсъставител) и др.

ГЕОРГИ МЕДАРОВ: ДА СЕ ПРИЗНАЕ РАВНОПРАВИЕТО НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ФОРМИ НА ПАМЕТ

медаров09

Краткият отговор на поставения въпрос е – не, не може да има единен национален разказ за миналото. Не само защото не трябва, невъзможно е чисто практически. Причините (съвсем лаконично) са следните:

Понякога се говори, че учените вече са разкрили Истината за миналото и оставало само да се разпростре сред масите и “фалшивото” им съзнание да се замени с “правилно”. Такива твърдения са дълбоко погрешни. Няма консенсус дори сред антикомунистическите изследователи. Най-грубо казано: някои твърдят, че комунизмът е национално предателство, че е прекомерно антинационалистически, даже че било “като по султаново време”. Други пак смятат, че е твърде националистически. Това е най-елементарен пример, такива вътрешни напрежения има много. Те отразяват богатството на научния дебат и епистемологическата невъзможност да се тоталитаризира Истината, с други думи да се реализира “мракобесната” идея за “окончателно затваряне на страницата”, както  Румен Аврамов я нарича във връзка с дебатите за комунизма.

Тези противоречия могат да се изглаждат само вторично, през заявката за следване на някаква споделена “тоталитарна парадигма”, но работата е там, че такава парадигма също липсва. Има най-различни употреби на понятието “тоталитаризъм”. Темата е твърде обширна, затова съвсем накратко ще дам няколко примера. Както показва италианският историк Емилио Джентиле, понятието се ползва за първи път още в момента на Похода към Рим от италиански (немарксистки) антифашисти като Джовани Амендола, който заявява, че фашизмът разделя италианците на две – “господарска каста” и “народ от роби”. Понятието “тоталитаризъм” бързо се усвоява от самите фашисти, за да се самоопишат, т.е. да опишат това, което иска Мусолини: “Държавата е всичко, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата”, и, по думите на големия философ на фашизма Джовани Джентиле, отрицанието на “марскисткия социализъм” и на “демократическата идеология”. Позабравеният Рудолф Рокер пък, още през 1930-те, ползва понятието “тоталитаризъм”, говорейки за “обща тенденция” в рамките на всички модерни проекти за човека (либералния, фашисткия и болшевишкия) към “икономически фашизъм”, при който “икономиката не съществува за човека, а човекът – за икономиката”. Днес нещата са коренно различни. Например, някои изследователи говорят за тоталитаризма като за “политическа религия”, характеризираща всички движения, изпълнени с апокалиптична вяра, че общественото здраве е заплашено от зъл враг, срещу който силите на доброто трябва да се обединят, за да изградят по-добър свят. Такава е позицията на популярния американски автор Пол Берман в книгата му Терор и либерализъм. Той успява да опише като “тоталитарни” не само социализма и фашизма, а и ислямизма, анархизма, франкизма и арабския национализъм…

Ритуално цитираната Хана Аренд пък предлага коренно различен подход, но не само защото настоява понятието да се ограничи до сталинизма и нацизма. Тя не смята, че тоталитаризмът е набор от абстрактни характеристики, както е при популярните през Студената война Фридрих и Бжежински, а говори за кристализацията на множество елементи и конкретни исторически практики, произтичащи от опита наевропейския антисемитизъм и на империализма. Във връзка с този опит тя работи с класическата теория на империализма, т.е. с автори като Хобсън, Хилфердинг, Люксембург и не на последно място Ленин. Аренд “критикува” Ленин, защото според нея империализмът не бил “последен стадий”, а точно обратното – първият, в който европейската буржоазия управлявала самостоятелно…

Припомням всичко това, не за да защитя “правилна” употреба, а точно обратното: искам да покажа научната несъстоятелност на твърденията, че “по света”, “на Запад” или където и да е има една “тоталитарна парадигма” (в смисъла на строг теоретичен подход), която може да се предаде на поколенията и върху обществото да се наложи “ясно съзнание за това какво е редно и какво не е”.

Разбира се, невъзможността за тоталитаризиране на Истината за комунизма в науката не означава, че тази истина не може да се конструира за политически цели. В крайна сметка нима не е това и проекта за национално историческо образование на модерната държава? Изфабрикуването на национално минало от националистическия проект, вграден в националната държава, вече е със съмнителна ефикасност. То се конкурира с пазара: от “историческите” бестселъри и популярни телевизионни предавания до собственика на книжарница на гарата, решил да си сложи календар от 2014 г. със снимка на Сталин. Всъщност т.нар. “носталгия” е опосредена изцяло от институциите на съвременната либерална демокрация: независимо дали става дума за рекламите за “вкус като от едно време”, интернет страници като “Спомени от Народната Република” (с над 100 000 харесвания във Фейсбук), тематизиращи често “разрухата”, “живота преди и сега” и т.н., или пък за хипстърски ресторанти, капитализиращи от социалистическата естетика. Всеки опит за национализиране на производството и разпространението на историческа памет от държавата ще се провали ако не отчете дълбоката противоречивост на множествеността от форми на памет, както и конкретните механизми за нейното възпроизводство в рамките на реално съществуващата либерална демокрация.

Поради това, поне за мен, са твърде шокиращи исканията за одържавяване на паметта от хора, които смятат себе си за “десни”, за привърженици на либералната демокрация, свободния пазар и гражданското общество. Още по-озадачаващо е, че понякога от същите позиции се говори за това, че мнозинството български граждани “няма памет”. Дори да допуснем хипотетичната възможност, че едно описващо себе си като малцинство успее да наложи чрез политически инструменти (мащабни държавни инвестиции, закони, забрани на символи, идеи и т.н.) “правилната” памет над мнозинството, не виждам как този проект би успял да се представи за демократичен. За десен може би е по-лесно, но по-скоро за дясно, както го разбира строго специфична група от десни български граждани.

Ако тук се налага да защитавам “лява” позиция, все пак трябва да се съглася с проблематичността на това да оставим производството и разпространението на историческа памет на саморегулиращия се пазар и на гражданското общество. Но за да не се превърне публичната регулация на паметта във фарс, то трябва да се отчетат практическите специфики на днешното ѝ производство, както и нейната множественост, да се признае равноправието на всички възможни форми на памет, независимо дали са мнозинствени или малцинствени, както и всичко между тях.

Георги Медаров е докторант по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Участва в група “Нови леви перспективи”.

Проектът “Българска мрежа за граждански диалог” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Източник: http://kultura.bg/web/%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%81...

Международна научна конференция „25 години промени – граници и периодизация на българския преход, институции и качество на демокрацията в България“, 13 Дек 2014 12:00 - 14 Дек 2014, Конферентна зала, Ректорат

Международна научна конференция „25 години промени – граници и периодизация на българския преход, институции и качество на демокрацията в България“

 

Конферентна зала, Ректорат

Организатори на събитието са Инициативата „25 години свободна България“ и Катедра „Политология“ в партньорство със Софийска платформа.

25 години след настъпването на демократичните промени в България, все още липсва консенсусна позиция относно границите и периодизацията на българския преход, липсва както обективно представяне на това какво ни се е случило през този период, така и оценка на постигнатото - на пропуснатите възможности и на реализираните положителни резултати. Научната конференция „25 години – граници и периодизация на българския преход, институции и качество на демокрацията в България“ си поставя за цел да обхване този период през мултидисциплинарния поглед на различни експерти и академици и да разгледа събитията и тенденциите в демократичната история на България през призмата на историческата истина, развитието на политики, еволюцията на демократичните институции и литературата.

Очакваме Ви от 13 часа в събота, за да обсъдим заедно периода от началото на демократичните промени у нас и да се опитаме да стигнем малко по-близо до консенсусно мнение относно най-новата ни история.

Информация за конференцията можете да намерите и на сайта на инициативата 25 години свободна България (http://25freebg.com), и във Фейсбук (https://www.facebook.com/events/786560444747658).

Събитието се провежда със съдействието на фондация Америка за България.

ПРОГРАМА

13.12.2014 (събота)

12:30 – 13:00

Откриване и приветствия

проф. Иван Илчев, ректор на Софийски университет “Св. Климент Охридски“

доц. д-р Мартин Иванов, секретар на президента на Република България

13:00 – 15:30

Първи панел: Българският преход

Модератор: Анна Кръстева

проф. д.ф.н. Ивайло Знеполски (Институт за изследване на близкото минало)Преходът - реалност и илюзии

проф. д-р Александър Кьосев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)Мисли за историческата трансформация на отношението "морал - политика" в български контекст

доц. д-р Михаил Груев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)Преходът в България - опит за контекстуализация и периодизация

доц. Румяна Коларова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)Теоретични рамки за анализ на политическите промени в България: преход или ниско качество на демокрацията?

доц. д-р Добрин Канев (Нов български университет): Качество на демокрацията в България

доц. д-р Боян Славенков (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“): Икономическа философия на българския преход

15:30 – 16:00 Кафе пауза

16:00 – 18:30

Втори панел: Българският преход и институциите на демокрацията

Модератор: Румяна Коларова

проф. д.п.н. Георги Карасимеонов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“): Трансформациите на партийната система в България

проф. Екатерина Михайлова (Нов български университет): Оставки на правителството и процедури, водещи до предсрочни избори

доц. д-р Веселин Методиев (Нов български университет): Вотове на доверие и вотове на недоверие към българските правителства (1990 – 2014)

Димитър Димитров (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)25 години динамика и устойчивост на изборните правила

доц. д-р Анна Кръстева (Нов български универтситет): Пост-преходни предизвикателства: популизмите

д-р Емилия Занкина (Американски университет в България): Трансформацията на българския политически елит

д-р Катя Христова-Вълчева (Нов български универтситет): Членството на България в ЕС и институционалните ефекти на европеизацията

доц. д-р Иван Чалъков (Пловдивски университет и Институт за изследване на обществата и знанието, БАН): Периодът на ранния преход и осъзнаване на случващото се

14.12.2014 (неделя)

09:30 – 11:45

Трети панел: Преходът в Източна Европа. България в сравнителна перспектива

Модератор: Михаил Неделчев

проф. д-р Искра Баева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)Цената на свободата – предпоставки за и последици от прехода в Източна Европа

д-р Адам Бураковски (Институт за политически изследванияПолска академия на науките):Кога дойде краят на комунизма в Централна и Източна Европа?

проф. д-р Дариуш Ярош (Институт по история, Полска академия на науките): Отвъд социалната съпротива и политическата опозиция. Поляците и колапсът на комунизма: в търсене на нова парадигма

д-р Елена Валева, к.и.н., ст.н.с. (Институт по славянознание, Руска академия на науките):Революции и трансформации в Източна Европа: научните изследвания в Русия

проф. д-р Щефан Трьобст (Център по история и култура на Централна и Източна Европа, Лайпцигски университет)Образът на България в Западна Германия, ГДР и обединена Германия

проф. д-р Евелина Келбечева мерикански университет в България)„Тялото идва!“ – съдбата на комунистическите паметници в България

 

11:45 – 12:30 Кафе пауза

12:30 – 15:00

Четвърти панел: Преходът през призмата на политики

Модератор: Михаил Груев

проф. д-р Михаил Неделчев (Нов български университет): Среща на различните периодизации (Културата помага на историографията)

доц. д-р Вихрен Чернокожев (Институт за литература, БАН): „Възродителният процес“ през 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности

доц. д-р Милена Якимова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)Свобода и бедност

проф. д.н.к. Евгения Иванова (Нов български университет)Националистическите гримаси на прехода

проф. д.и.н. Любомир Огнянов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“): Мемоарите на Симеон II като извор за историята на българския преход

доц. д-р Илиана Марчева (Институт за исторически изследвания, БАН): Българската академия на науките в условията на прехода (1988 -2008)

д.ф.н. Момчил Методиев (Институт за изследване на близкото минало)Ръководните кадри на Държавна сигурност: произход, квалификация, принципи на кариерно развитие

Мария Дерменджиева нститут за изследване на близкото минало)Наследството на Държавна сигурност

15:00 – 15:30

Заключителна дискусия и закриване на конференцията

 

Източник: СУ „Св. Климент Охридски“

 

Откриване на изложба „Преходът. Образи.”

Днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе открита изложба „Преходът. Образи.”. Изложбата е част от съпътстващата програма на Третия международен конгрес по българистика, който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира. Събитието, което ще се проведе за първи път след 1986 г., е част от програмата, с която най-старото висше училище в България отбелязва през 2013 г. своята 125-та годишнина.Изложбата представлява част от фотоархива на проект „Преходът – гласове, образи и памет” на сдружение „Анамнезис”. Съставителите са едновременно и автори на повечето от снимките, но има фотографии, правени от други участници в проекта. Идеята на изложбата е да бъде представена една експресивна и същевременно мозаечна панорама на хора, артефакти и ситуации, които да илюстрират прехода в цялото му многообразие. Избраните топоси са от проучваните селища, срещнатите по пътищата на страната типажи, пейзажи, животни и превозни средства, уловени през обектива.Изложбата откри доц. д-р Михаил Груев ръководител на проекта „Преходът гласове, образи и памет”, финансиран от фонд „Научни изследвания” към МОМН - „Има известна символика в мястото, където е разположена изложбата, тъй като темата е преходът и образите на прехода. Има известна цикличност – от където тръгнете, там ще стигнете. Има междинност - между двата етажа, между двете науки – история и философия”. „Усещането на тази изложба е експресивно, то идва да акцентира върху цялата внезапност на прехода и най-невероятните ефекти, които това произведе през десетилетията във всички части на страната, в които правихме своите интервюта и анкети”, подчерта доц. Груев.След откриването доц. Груев даде думата на гл. ас. д-р Алексей Кальонски, който заедно с Кремена Йорданова и Ивет Фандъкова е основен съставител на изложбата. Той благодари на всички, които са дошли на изложбата, на всички съставители и доброволци. „Всяка снимка говори сама за себе си. Изложбата е експеримент, защото това са снимки на различни хора с различен поглед, от най-различни места”, каза Алексей Кальонски.Виж цялата новина

Програма за Contemporary approaches to Cold War and Post-Cold War Balkans: “main themes, open questions, unresolved debates” – Belgrade, Serbia, 7- 9 December 2012

Програма за Contemporary approaches to Cold War and Post-Cold War Balkans: “main themes, open questions, unresolved debates” – Belgrade, Serbia, 7- 9 December 2012

AttachmentРазмер
Belgrade Conference Agenda_7-9DEC.pdf234.76 KB

Раздел ВРЪЗКИ е обновен

Раздел ВРЪЗКИ е обновен

Вж. http://prehodbg.com/?q=node/249

Разделите ИНТЕРВЮТА в Личностите на прехода и Последиците от Възродителния процес са обновени

Интервютата с Н.Н. от гр. Шумен и К. С. от с. Ябланово са достъпни само за членовете екипа на PREHODBG.COM със съответната регистрация на идентифициран потребител.

Сайтът PREHODBG.COM бе представен от авторитетното белградско историческо списание Годишњак за друштвену историју.

Сайтът PREHODBG.COM бе представен в брой 3 от 2011 г. на авторитетното белградско историческо списание  Годишњак за друштвену историју от известния сръбски специалист по История и компютри Слободан Мандич. Вж. публикацията в прикачения по-долу файл. 

AttachmentРазмер
PREHODBG_S_Mandic_predstavyane_2011_3.pdf1.55 MB

Част от програмата на Червената къща с акцент върху годишнината от 10.11.89 г.

09.ноември (неделя) 2014, 18:00 – откриване

10.-14.ноември , всеки работен ден от 10:00 до 19:00
залa Бeзименна
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прекрачване на границата 

Двуканална видеоинсталация (2009) с автор Ергин Чавушоглу
Как едно пиано минава граничната бразда през 1989 г. по времето на кулминацията на т.нар. „Голямата екскурзия“? Ергин е учил изкуство в Художествената гимназия в София, а после в Турция. Живее и преподава в Лондон. Изложбите му са едно от най-интересните явления на съвременната европейска арт-сцена.
С подкрепата на Инициативата "25 години свободна България" под патронажа на президента Росен Плевнелиев, Софийска платформа, Червената къща.
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.

Вход свободен
 
прочети повече


10.ноември (понеделник) 2014, 17:30-19:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прожекция на филми – архив  БНТ – част 4

Документални филми, кинопрегледи, репортажи, произведени от Филмова студия „Време” и Българската национална телевизия. Сцени от живота, пропаганда, илюзии, „перестройка” – минало, но все още „незабравимо”.
Добре дошли (1974 г, 29’); Благодарим ти партийо (1969 г.,20’, реж. Теодосии Попов); Митинг в подрепа на Тодор Живков(1989 г., 41’); Червена приказка (1969 г., 8’/Лека нощ, деца)
На български език.
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
Вход свободен за прожекции БНТ архив
 
прочети повече
запази място


10.ноември (понеделник) 2014, 19:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Какво се случи с медиите?

дебат 
По-информирани ли са българите днес? Доколко журналистиката остана зависима от сенките на тайното сътрудничество със службите за сигурност и пропагандните техники на информация, дезинформация и активни мероприятия? Как  медиите да са по-полезни на обществото?
С участието на Севда Шишманова (БНТ), Весислава Антонова (в-к Капитал), Ирен Филева (БНР) , Иво Божков (блогър), Георги Лозанов, Диана Иванова и други журналисти, бивши и настоящи шефове на медии и анализатори.
На български език.
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
Вход за отделен дебат: 3/2 лв.
Вход за всички дебати: 8/5 лв. 
Вход за целия фестивал: 15/10 лв. 
прочети повече
резервирай билет


10.ноември (понеделник) 2014, 21:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прожекция на филми – архив  БНТ – част 5

Документални филми, кинопрегледи, репортажи, произведени от Филмова студия „Време” и Българската национална телевизия. Сцени от живота, пропаганда, илюзии, „перестройка” – минало, но все още „незабравимо”.
Ефир 2 - снимка за спомен 1992-2000 г. (49’50”, филм на Екатерина Генова и Дамян Серкеджиев); Аз копелето от телевизията (39’40”, реж. Васил Добревски)
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
На български език.
Вход свободен за прожекции БНТ архив 
прочети повече
запази място


11.ноември (вторник) 2014, 17:30-19:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прожекция на филми – архив Студия "Време" – част 6

Документални филми, кинопрегледи, репортажи, произведени от Филмова студия „Време” и Българската национална телевизия. Сцени от живота, пропаганда, илюзии, „перестройка” – минало, но все още „незабравимо”.
В името на спорта (сц./реж. Адела Пеева, оп. Стоян Чакъров, 34 мин.); Завръщане (1989, сц. Б. Манов, реж. В. Данаилова, оп. Г. Николов, 8 мин.); Раздяла (1989, сц/реж. В. Данаилова, Г. Николов, оп. Г. Николов, 13 мин.); Началото (1989, сц/реж. Вера Данаилова, оп. Георги Николов, 25 мин.)
На български език.
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
Вход за отделна прожекция - други архиви: 3/2 лв. 
Вход за всички прожекции - други архиви: 10/8 лв. 
Вход за целия фестивал: 15/10 лв. 
прочети повече
резервирай билет


11.ноември (вторник) 2014, 21:00-22:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прожекция на филми – архив  БНТ – част 7

Документални филми, кинопрегледи, репортажи, произведени от Филмова студия „Време” и Българската национална телевизия. Сцени от живота, пропаганда, илюзии, „перестройка” – минало, но все още „незабравимо”.
Бул. Ленин (24’); Улица Шипка (1976, 12’ реж. Николай Волев);Улица Раковски (14’50”, реж. Ина Гуляшка); Бул. Клемент Готвалд (1976, 22’); На дневен ред (1981 г.); Хроники (23’, реж. Кушова); Ханът (1985, 22’, реж. Андрей Алтъпармаков)
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
На български език.
Вход свободен за прожекции БНТ архив 
прочети повече
запази място


12.ноември (сряда) 2014, 17:30-19:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Прожекция на филми – архив  БНТ – част 8

Документални филми, кинопрегледи, репортажи, произведени от Филмова студия „Време” и Българската национална телевизия. Сцени от живота, пропаганда, илюзии, „перестройка” – минало, но все още „незабравимо”.
По български (17’29”); Избори (1990 7.50 мин.); ИФ 1036 (БНТ, Дирекция Информация); Векът на България (1989, 11,10 мин., реж. Ралица Димитрова); Разрушаването на мавзолея (5’05”, автор Владо Береану)
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
На български език.
Вход свободен за прожекции БНТ архив 
прочети повече
запази място


12.ноември (сряда) 2014, 20:00
Червена зала
25 години след 1989: Къде сме днес? (06.-14.ноември)
Какво се случи с доверието в институциите?

дебат 
С участието на Деян Деянов (Институт за критически и социални изследвания) и Иван Кръстев (Център за либерални стратегии).
На български език.
Цялата програма на фестивала можете да видите тук.
Вход за отделен дебат: 3/2 лв.
Вход за всички дебати: 8/5 лв. 
Вход за целия фестивал: 15/10 лв. 
прочети повече
резервирай билет


13.ноември (четвъртък) 2014, 19:00 - откриване
зала "Пеша Николова"
Културен шок - клуб за чужденци и техните приятели 
Основно занимание на клуба е изучаването на български език, жестове, реакции, българското схващане за вселената. Как се чувстват чужденците в България? Как българите приемат чужденци? Как се превежда българската култура? Всеки любопитен по тези теми е добре дошъл в клуба.
На български език.
Времетраене: 90 мин.
Вход за единично посещение: 9 лв. (информация за намаления – в прочети повече
прочети повече
запази място


Постоянната експозиция на скулптури на Андрей Николов в Червената къща, осъществявана съвместно с Националната художествена галерия, е временно затворена. 
Вижте повече за сградата и за Андрей Николов.

Започна Втората българо-сръбска университетска историческа конференция „Преходите в историята на Балканите”

Започна Втората българо-сръбска университетска историческа конференция „Преходите в историята на Балканите”

   
Започна Втората българо-сръбска университетска историческа конференция „Преходите в историята на Балканите”

Конференцията се провежда в гр. Китен в периода 24-26.06.2013 г. Събитието се организира от Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” съвместно с Центъра за съвременна балканска история към Философския факултет на Белградския университет.

Конференцията бе открита от декана на Исторически факултет на СУ проф. Пламен Митев. Той благодари на Христо Беров и Димитър Григоров, които за много кратко време положиха много усилия, за да осигурят организирането на настоящия научен форум, преборвайки се с доста трудности и неясноти. Проф. Митев изрази своята надежда гостите от Белградския университет да са останали доволни от културната програма на конференцията, която ще продължи и през следващите дни. След това той изказа своята благодарност и на колегите от катедра „Архивистика и ПИД”, които всяка година организират методически семинар в Китен, за това, че са се съгласили да обединят двете събития под общата тема за преходите в историята на Балканите.

Деканът на ИФ пожела успешна работа на конференцията и даде думата на проф. Мирослав Йованович. Той благодари на колегите от ИФ в лицето на декана проф. Пламен Митев за усилията да организират такава конференция на българското Черноморие. Проф. Йованович благодари и на ректора на СУ проф. Иван Илчев, с чиято подкрепа се развива толкова успешно сътрудничеството между СУ и Белградския университет. Проф. Йованович изрази радостта си от усилията, които колегите от двата университета полагат, за да организират подобни съвместни конференции и да правят наука.

След това думата бе дадена на ръководителя на катедра „Архивистика и ПИД” проф. Тодоров. Той представи подаръка, който катедрата направи на доц. Румен Донков - юбилеен сборник в чест на 65-годишнината му. Сборникът е издаден с подкрепата на Историческия факултет на СУ, Кооперация ИФ – 94 и доц. Димитър Арнаудов. „Сборникът е в съответствие с духа и творчеството на доц. Румен Донков, който уважаваме безкрайно”, отбеляза проф. Тодоров.

Доц. Румен Донков, който е един от главните инициатори на Китенските методически семинари, благодари на всички за вниманието и изрази надежда семинарът да продължи да се провежда и през следващите години. През 2013 г. Китенската методическа конференция се провежда за 34 път.

Препечатано от:

http://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/zapochna_vtorata_b_lgaro_sr_bska_universitetska_istoricheska_konferenciya_prehodite_v_istoriyata_na_balkanite

Раздел ВИДЕО е обновен

Раздел ВИДЕО е обновен.

Вж. тук

Раздел ВРЪЗКИ е обновен

Раздел ВРЪЗКИ е обновен.

Вж. тук.

История и псевдоистория, лекция на проф. Радивой Радич, 17.11.2010 г. 23 ауд. на СУ "Св. Климент Охридски"

История и псевдоистория, лекция на проф. Радивой Радич, изнесена на 17.11.2010 г. в 23 ауд. на СУ "Св. Климент Охридски".

Лекцията акцентира върху бума на псевдоисторически писания в Сърбия през 90-те години на ХХ век. Правят се внимателни аналогии с другите балкански държави. След лекцията проф. Радич отговаря на въпроси и коментари от залата.

Проф. Радивой Радич е изтъкнат сръбски медиавист, преподавател във Философския факултет на Университета в Белград. Автор на множество научни публикации, сред които и радващата се на култов статут "Сърбите преди и след Адам".

Слушай онлайн тук.

ЕКИП

Екип на проект "Преходът - гласове, образи и памет"

Доц. д-р Михаил Иванов Груев,  Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски" (ръководител на проекта)

Проф. д.ф.н. Майя Димитрова Грекова, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Веселин Иванов Тепавичаров, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Надя Иванова Манолова, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Маргарита Николова Карамихова, Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Доц. д-р Емилия Александрова Занкина, Департамент по политически науки, Университет в Питсбърг (Участва в първия етап на проекта)

Гл. ас. д-р Алексей Кирилов Кальонски, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Гл.ас. д-р Владимир Георгиев Станев, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Гл.ас. Димитър Виолетов Григоров, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Ст. ас. Христо Анастасов Беров, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Явор Дачков, журналист, медиен експерт,  (Участва в проекта до края на 2010 г.)

Ас. Андрей Александров Лунин, ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Д-р Петя Стоянова Василева-Груева , ИФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Докторант Люба Деветакова, , ФФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Модул 1-2

Предложение за терени в Кърджали и Борино (2012), гайд от предишния терен в Шумен (02-08.10.2010)

Предложение за терени в Кърджали и Борино (2012), гайд от предишния терен в Шумен (02-08.10.2010)

 

За обсъждане от екипа!

 

Теренно изследване по модулитеII етап:

Паметта за прехода сред участници в политическите и социалните процеси от втората половина на 80-те години

Между травмата, релативизацията и употребата: паметта за „възродителния процес”

 

Място на провеждане: гр. Кърджали и с. Борино

Време на провеждане: предварително проучване в средата на май; основен терен – последната седмица на май-първата седмица на юни

Времетраене на терена: 7 дни или 5 + 3 в зависимост от достъпа до респондентите

Бюджет:

Предварително проучване на терена – установяване на контакти и уговаряне на срещи:

2 дни Х 2 души Х 20 лв. дневни – 80 лв.

2 нощувки Х 2 души Х 30 лв. – 120 лв.

Транспорт – 120 лв. (с личен автомобил)

Общо: 320 лв.

 

Основен терен – провеждане на интервюта:

7 дни Х 15 души Х 20 лв. дневни  - 2 100 лв.

1 ден Х 15 души Х 10 лв. – 150 лв.

7 нощувки Х 15 души Х 30 лв. – 3 150 лв.

Транспорт: 15 души по 36 лв. (двупосочен автобус) – 540 лв.

Общо: 5 940 лв.

 

ОБЩО: 6 260 ЛВ.

 

При наличие на средства, предлагаме провеждането на съвместен терен с модул 5 в Димитровград през м. октомври 2012 година. При този терен няма да се интересуваме от т.нар. Възродителен процес.

 

 

Ще бъдат интервюирани:

-          местни функционери на БКП (от края на 80-те години),

-          местни (областни) администратори,

-          представители на различни партии (от началото на 90-те години),

-          представители на местната съпротива/недоволство от управлението на БКП – „изчезнали” в годините на прехода или овладели значими местни политически/икономически позиции.

 

Изборът на това равнище на подбор на респондентите позволява обединяването на двата модула и внася допълнително предизвикателство в изследователската работа – обвързване на паметта за прехода с най-травматичното събитие от края на социалистическия период и взаимно оглеждане на паметта на местните политически дейци с паметта на хората-обект на „възродителния процес”.

 

Участници: 

  1.  Михаил Груев
  2.  Майя Грекова
  3.  Алексей Кальонски
  4.  Димитър Григоров
  5.  Мартин Петров
  6.  Георги Медаров
  7.  Виктория Митрева
  8.  Петър Добрев
  9.  Мая Иванова
  10.  Дарина Кючюкова
  11.  Гергана Крамарска
  12.                         …
  13.                         
  14.                         
  15.                         


Гайд за интервюта

Основни тематични полета:

  • „късният социализъм” – животът в гр. Кърджали/ окръг Кърджали; с. Борино;
  • политиката на БКП на местно равнище – местни интереси, битки, противопоставяния…
  • ключови събития на 80-те години – „възродителният процес”…
  • „възродителният процес” – какво се случи в края на 1984-началото на 1985; лятото на 1989; последствията – 90-те години;
  • споменът за ноември-декември 1989;
  • първите промени в населеното място/окръг/област
  • (има ли) какво е „преход”
  • сравнение на живота „преди” и „след” 1989

 

Целта на интервютата е да достигнем до личните спомени и личните оценки за случващото се в града/окръга-общината/селото в периода на 80-те – 90-те години, отвъд официализираните ключови събития и тяхната политически оцветена значимост. По-скоро интерпретацията на споделеното в интервютата ще го разположи в подбраните от нас тематични полета. Тези тематични полета обаче трябва непрекъснато да имаме предвид, когато провеждаме интервюто, но по никакъв начин да не принуждаваме респондента да си „спомня” за някое от тях.

 

Предложение:

 1.    Да заявим изследването си като „Кърджали в края на ХХ век”/ „Борино в края на ХХ век”, за да не зададем политическа рамка с думата „преход”. Така да бъде именувано изследването пред всички, с които предварително се разговаря, както и пред респондентите.

 2.    Трябва да решим как точно ще представим изследването и себе си. Напр. „Аз съм член на екипа от преподаватели и студенти от СУ. Провеждаме изследване в няколко български града и села, посветено на паметта за близкото минало. За нас е важно да разберем как миналото присъства в спомените на ключови фигури в тези населени места. Надявам се, че ще се съгласите разговорът ни да бъде записван – записът ще бъде използван единствено за научни цели. Вашата анонимност ще бъде гарантирана, тъй като при транскрибирането всяко интервю ще получи фиктивен номер, придружен с данни за пола, възрастта, позицията на респондента (???).”

 3.    Да започнем с пределно общ въпрос: „Какви са най-важните събития за Вас от последните 20-тина година на ХХ в.?

Тук можем да очакваме две различаващи се „стратегии” на припомняне:

-          Възможно е интервюираният да разказва единствено за важните събития от своята биография. Внимателно следим/при нужда задаваме въпрос за годината на случване. В този случай са възможни две стратегии на интервюиране, в зависимост от усещането ни за ситуацията/интервюирания: Ако преценим, че няма проблем за интервюирания да прекъсваме разказа му тогава, когато годината на личното събитие съвпада с приетите за важни за периода години (84-85, пролетта на 89, ноември/ декември 89 и т.н), задаваме въпрос от типа: „По това време се провеждаше…/ случи… Спомняте ли си преживяванията си на тези събития?”; „Какво се случваше в Кърджали/ Борино?”. Ако прецениме, че прекъсването на спомените ще подразни интервюирания и/или ще вкара спомените му в публично валидните (макар и различни) интерпретации на (официалните)[1] събития, не прекъсваме разказа му, но запомняме датите на важните за интервюирания (лични) събития и след това с въпросите си го насочваме към по-широкия контекст на случващото се в града/селото по това време (Напр. „Казахте, че най-важното събитие за Вас през 1989 г. е раждането на детето Ви. В историята на България тази година е белязана с няколко събития: „голямата екскурзия” на турците, свалянето от власт на Тодор Живков… Как ги преживявахте Вие?”; „А Вашите близки?”; „Какво и как се случваше тук, в града/селото?”)

-          Възможно е интервюираният да разказва изцяло в ключа на официалните събития, повече или по-малко придържайки се към някоя от публично валидните интерпретации. Едва ли би имало проблем този разказ да бъде прекъсван с въпроси, насочващи към ситуацията в града/селото, неговата лична ситуация по време на събитията и вероятно по-трудно – към неговите преживявания. И все пак не бива да забравяме, че първо, възможно е някакви хора действително да „помнят” официални събития и в публично валидна интерпретация; и второ, интересува ни какво се помни, т.е. въпросите, насочващи към лична ситуация/ преживявания имат за цел да събудят конкретни спомени за контекста на официалните събития, но е възможно такива спомени просто да няма (въпреки че е малко вероятно като имаме предвид позициите на интервюираните).   

Най-вероятно е респондентите да разказват за лични събития в контекста на официални или обратно. В такива случаи е необходимо само внимателно и в подходящия момент да задаваме конкретизиращи въпроси и да „сблъскваме” официално събитие с лично преживяване; конкретни случки в града/селото с публично валидна интерпретация на официално събитие, в чийто контекст са съответните случки.

 4.  Всички въпроси около политиката на БКП, „възродителния процес”, „голямата екскурзия”, „промяната” на местно равнище, трябва да се вмъкнат в разказа на респондента, без да го принуждават да си спомня, а единствено да събуждат спомените му.

 5.  В края на интервюто, ако до този момент респондентът не е споменал думата „преход” (или ако я е споменал, но тогава не сме сметнали за подходящо или сме пропуснали да попитаме), задаваме въпрос: „Годините след 1989 е прието да се наричат „преход”. Вие лично приемате ли подобно наричане?” / „Вие споменахте „преход” в контекста на …”  (Ако да, „В какво се изразява „преходът” за Вас/ за града/селото, в който/което живеете?”. Ако не, „Защо според Вас свикнахме да наричаме така тези години?”; „Защо Вие не приемате това наричане?”).  

 6. Тогава идва и въпросът – ако по никакъв начин не е бил обсъждан! : „За Вас лично има ли разлика между живота Ви преди 1989 г. и след това?” („За Вашите близки?”; „А за града/селото?”; „Кое е различното?”)

 

 

 

 


[1] Въвеждам разграничението „официални” – „лични” събития, за да не смесваме двете думи. Не смятам, че е необходимо да го използваме при интервютата. 

Модул 3

Модул 4

Модул 5