Медии и религия

Интервюта

Иван Стефанов, "След като бях прострелян от пенсиониран генерал на УБО, не ме страх ни от Господ, ни от нищо" (интервю, Камено поле, 2011 г., автор Росен Гацов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА РОСЕН ГАЦОВ С ИВАН СТЕФАНОВ[1], КАМЕНО ПОЛЕ, 2011 г.  

След като бях прострелян от пенсиониран генерал на УБО, отношението ми към религията се промени. От нищо не ме е страх. Каквото е имало да става е станало. Ни от Господ, ни от нищо. Може и да го има. И да го има какво... имаме манастир край родното ми село /с. Долна Бешовица/,  уж са много набожни там, пък оставиха да се развали манастирът, никой не обърна внимание. Кметицата и мъжа и направиха едно сдружение – двама човека чувал ли си да правят сдружение и какво направиха обраха парите. Спечелен беше проект за манастира, но парите ги взе кметицата /кметицата в с. Долна Бешовица е от БСП/.

Вярата преди десети ноември не беше толкова модерна, а сега всеки ходи по църкви, кланя се , пали свещи, моли се, а къде бяха преди десети. Гонеха хората. Но какво да правиш. Не е чиста работата им. Не са искрени.

В Европа по-вярващи ми се струват, ходят  и те по черкви, но истински се молят сякаш, поне това , което чуваме и гледаме по телевизията. Докато при нас съвсем различно е положението. Аз не ходя по черкви. Тука като отворят наща си черква само бабици. И те не се събират да се молят нали, ами оправят селото /т.е. клюкарстват/. Не ми харесва тая работа, че да тръгна да хода или да си водя децата. Не. Не че не вярваме – вярваме си и аз, и Деси /съпругата му/, ама то нашата вяра е да си боядисаме яйца, да се купим козунаци и толкова. Черквите е вятър работа.


[1] Роден  през 1974 г., образование  - средно, професия - горски

AttachmentРазмер
Intervyu_I_Stefanov_Rosen_Gacov_Kameno_pole_2011.doc35.5 KB

Маргарита Христова, "Чували сме от децата, че не е така по държавите" (интервю, Камено поле, 2011 г., автор Росен Гацов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА РОСЕН ГАЦОВ С МАРГАРИТА ХРИСТОВА[1], КАМЕНО ПОЛЕ, 2011 г.

 

Много е вярващо семейството ни, още баба ми, деда ми. Моят вуйчо беше поп. Така го знаехме вуйчо поп. Такова уважение... идва вкъщи и викне: „Стойне има ли некой тука”, а оная майкя ми го посрещне, полее му да си измие ръцете, па му даде кърпа. Уважаваше се попа едно време, а сега като го срещнат децата какво викат – пипат се едно друго и викат „Предавам ти попу” – подигравка. Ама, и поповете други бяха. Запретне се и работи с хората наедно. Няма дележ. Сега само маси, курбани.

На запад може и по друго да е, но тук ще си стои такова – никакво. Чували сме от децата, че не е така по държавите.

Вярват си хората. Ходят си по черквици, молят си се. Не е изкуствено. Докато в България всичкото е мъгла. Отидеш молиш се, после правиш шашкънии /правиш вредни за обществото неща/. Е, как може, къде го има. Само тука. И преди девети и преди десети все едно и също. Нямаме култура ние.

Аз ходя от време на време в черквата, тука нашата с жените, ама то какво е, сберем се, сберем се, па той попът не дойде. И се пръскаме. И се отказваме да ходим. Утеха е. Всеки си има проблеми, търсим утехичка. Има некой не знаят, как да се държат в черквата – приказват високо, смеят се. Е, не може така. То не е бакалия. Затова не ни и признава Бог. Не ни е истинска вярата. Аз и у дома си се моля, защо трябва да ходя всяка неделя там. Тук си се моля. Е, пална си кандилото и така.


[1] Родена 1933 г., образование висше, пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Hristova_Rosen_Gacov_Kameno_pole_2011.doc27 KB

Цвятко Ангелов, "Вярата идва от държавата" (интервю, Камено поле, 2011 г., автор Росен Гацов, ПРЕХОД BG)

ИНТЕРВЮ НА РОСЕН ГАЦОВ С ЦВЕТКО АНГЕЛОВ[1], КАМЕНО ПОЛЕ, 2011 г.

 

Вярата идва от държавата, каквато е държавата такава е и църквата. Естествено, че сега ще е ходят на църква – интересно им е. Преди десети никой не стъпваше, биеха, гонеха изключваха от работа и така... в един момент, когато стана позволено да се ходи на църква, всички се хукнаха – черкви та черкви и какво. Ония комунисти даже повече от назе ходят. Забравеха какво правеха до вчера.

Ние имаме черква тука край село /с. Камено поле/ убава черква. Аз помня рисунките вътре. Дойде девети, взе я ТКЗС – то и пуснаха вътре свини, да се просвещават. Един нормален човек може ли да го направи това – да пусне свини в черквата. А тя е много стара от времето на цар Асен е. След десети /10.11.1989г./ същата работа уж за свобода говорихме да няма насилие, да няма комунизъм, да няма лошотия, то какво стана – същата работа. Пак същите станаха управници. Поповете същите. На времето имаше ПОПОВЕ, не като нашите и ние имахме вуйча, вуйчо Поп. Ама, поп да видиш. И то при комунистите. Нямаше за него лош ден. Все в черквата, който си искаше намираше начин да ходи, да не се оправдават. В нашето семейство се е ходило винаги. Въпреки, че са ни правили мръсотии много комунистите.

От всеки човек може да стане комунист – идеята е съблазнителна, омайват те, но от всеки комунист не може да стане човек. Заразени са вече.

Нашето семейство си уважава черквата и сега ходи жената като има време, ама ние в село нито поп имаме като хората, нито хората ни са като хората. Поп иде от дъжд на вятър. Има една тук дето държи ключа за черквата, ама онаа – глухарче, за нищо не става. Все се пише набожна. Не сме като в градовете, като имаш проблеми в семейството, като имаш болен, като имаш на път някой да отидеш да палнеш една свещица в черквата. Тук не – от неделя на неделя я отварят и то треба да и се молиш на клисарката.

На запад не е така, аз съм ходил, виждал съм – съвсем друга работа, не е като тука, ония си знаят, може да са католици, може да са всякакви, но си знаят – неделя на черквата.  Грешиш  ли попу ще те изповеда, помъчиха се и тука да го направат това изповедване, ама не върви некак си. Не сме ние за тая работа.

Но вярата им не е фалшива. Докато в България всичко е на майтап. Не става. Не се учи българинът. Толкова години, казват, църквата пазила народа – верно ли е, не е ли, кой ти казва. Как е станало така, че в един момент се отказваме от черквите. Аз не знам дали девети само е виновен. Комунистите много навредиха в тази насока. Изгониха хората от църквите, а сега искаме вяра, е няма вяра. От къде да дойде!? Ние не сме свикнали да вярваме. Каквото беше преди девети беше.

Тогава беше истинската България, сега вече е лъжа всичко.

Всичкото, което го дават по телевизията че хората ходели по църкви, че се тикат по празници – всичкото е лъжа. Вярата е лъжлива. Отиват, но незнаят защо го правят. Палят свещи и незнаят защо ги палят. Не е искрена вярата ни.

 


[1] Роден 1926 г., образование – висше, пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_Cv_Angelov_Rosen_Gacov_Kameno_pole_2011.doc39.5 KB

Спомени, религиозна, окултна, биографична литература

Велко Вълканов, Неподредени мисли за бога, 1998

Велко Вълканов, Неподредени мисли за бога, 1998

AttachmentРазмер
V_Valkanov_Nepodredeni_misli_za_boga_1998.pdf75.54 KB

Генадий Трешнов, 2001

            Вечерта, разсъждавайки върху събитията от изминалия ден, аз се улових, че си мисля: „Та нали чеченските бойци стреляха от онова руско гробище, където са погребани сестра ми и близките ми роднини“. Ето, вече действително започваш да се замисляш за Всевишния и да вярваш във всякакви спасителни знаци. 

            След месец имах възможност да посетя гробището. Отдавна смятах да го направя, но все не успявах. Открих бързо гроба на сестра ми, малката Люба. Тук разказах на съпровождащите ме офицери историята с хеликоптера. 

            - Изглежда, че ангел-хранител ви е помогнал, другарю генерал, - каза някой от тях.

            Може и да е така. Длъжен съм да отбележа, че много войници и офицери, напълнили се с информация за биополета, астрали и прочие окултни работи, вярват в защитните свойства на амулети, талисмани и даже записани на листче от техни роднини и близки молитви. Медальонът, кръстчето, закачено на врата на боеца от майка му, в разбиранията му изпълнява функциите на броня. Не се наемам да отсъдя каква е реалната сила на подобни неща. Но в чеченската война се наслушах на истории, които не могат да се обяснят по никакъв друг начин.     

            Признавам, че бях поразен от случая със старши лейтенант Олег Пагус. По време на сражение той губи съзнание, а когато се събужда, вижда, че вражески куршум е заседнал в иконката на Божията майка, която той носил на гърдите си. По време на отпуската иконката му била сложена от майка му. Материалът, от който е била изработена, разбира се, не притежава никакви противокуршумни свойства, Казвам, че имаше доста такува случаи. 

            Жалко, че нямаше такива ангели-хранители за всички наши войници в Чечня. Едно не ми е ясно: нали майките на загиналите се молиха и се вълнуваха за синовете си също толкова, колкото и майките на оцелелите?

            Често ме питат: вярвате ли в Бог!

            - Не, - отговарям, - не вярвам. Аз отраснах в това време, когато имаше само атеисти. В църква ходя само на тържествени служби, когато ме канят, но, признавам, че се чувствам неудобно. Удивен съм колко бързо много държавни чиновници и някои господа офицери изведнъж станаха вярващи. Ако наистина в душата изведнъж се е появила вяра – това е друга работа, но когато става дума за плащане данък на модата, то тогава отказвам да го приема.

            Впрочем, никога не преча на войниците да достигнат до Бог, не ги разубеждавам и не  им преча да съблюдават религиозните ритуали и пости. Може би човек трябва да вярва в светлото, в прекрасното. И да се бои от Божия гняв ако това му помага да живее достойно. Защо не? Загрижен съм само стремежът към религията да не възприеме уродливи форми. Много съм благодарен на свещенниците, които идваха на предната линия в Чечня, кръщаваха войниците и офицерите, смиряваха ожесточените им души...

            През пролетта на 2000 година на Великден, аз посетих разрушения православен храм на Архангел Михаил в Грозни. Подариха ми сребърно кръстче. И досега го нося със себе си, както и иконката на Свети Георгий Победоносец – подарък от осетинските приятели още през първата чеченска война...

 Превод от руски: Димитър Григоров

Трошев, Г. Моя война. Чеченский дневник окопного генерала. Москва, 2001, <http://lib.ru/MEMUARY/CHECHNYA/troshew.txt> (05.01.2011, 14:10)

 

Левчев, Л. Имаше ли такъв Бог, такъв разговор, такъв проход?..., София, 1998 г.

1. Великият взрив

И тръгна Намтар да си говори с боговете.

Боговете го викат да си говорят

с него за смъртта: „Разпознай Бога, който не

стана пред теб на крака, и го отведи при твоята господарка."

Из „Вавилонски епос"

 

  Но аз не можех вече да го разпозная... Имаше ли такъв Бог, такъв разговор, такъв проход?...

Вървях по коридорите на властта. Исках да изляза, но вратите бяха изчезнали. И откъде толкова хора тук? Като че ли беше пуснало кино. Но не излизахме никъде. Всичко ставаше все по-тясно отвън и притеснително отвътре. И се спускахме пак в галериите на карбонарите. И се връщахме в катакомбите на първите християни. А оттам през Орфеевите пещери към отвъд­ното...

Изведнъж забелязах, че не хвърляме сенки, а сами сме хвър­лени от нищото. Нашите илюзии, нашите халюцинации от умо­ра, нашите нежни миражи вече не се отразяваха в локвите от ловка теория на отражението.

Стада плъхове ни изпреварваха и изчезваха в мрака на Свет­лото бъдеще. А Оня бил казал: „Няма да им дам да напуснат кораба.” Какъв кораб? За къде?

Думи и понятия трескаво търсеха нов смисъл, нова посока.

Пламъчетата на старите карбидни миньорски лампи пукаха, което означаваше, че в рудника се наслоява избухлив газ.

Тогава къртиците на историята възкликнаха: „Господи, исто­рията свърши!”

Бяхме спрели пред входа на отвесна шахта. Голям ръждясал асансьор зееше като... капан. И колко естествено група действа­щи лица зае подемника на този абсурд.

„Тези са обучавани по системата на Станиславски” - помис­лих си аз.

Вратата издрънча. Телената клетка се разтресе и тръгна нагоре.

„Заслужен отдих!” - беше безсмъртната реплика. „Социали­зъм! Повече социализъм!” - ехтеше от някакво празно като

суфльорска будка пространство. „Към нов Девети септември!” - крещеше опасен оратор.

Боже мой, та аз ги познавам отдавна тези героични гласове, които се опиват от нови, неферментирали фрази! А лицата? И те бяха познати и нови едновременно. Променяха се пред очите ми. Сменяха цвета си. Никнеше им друга козина, други рога и нокти. Ето го дори и оня, който си вземаше отпуска преди всяка промя­на, дори когато се сменяха сезоните, за да не го призоват за свидетел. И това плахо създание сега се надвикваше дръзко, обладано от стръвен възторг.

А над тази тъмна метаморфоза трепкаше едно бистро стра- тосферно сияние от души и в него разпознавах образа на моя син, пронизан от отлъчващи лъчи. Какво се случваше? Какво се сме­няше?

Вместо отговор един от въздигащите се в лифта извади цига­ра и кибрит. Драсна спокойно клечката и я хвърли долу при нас.

Последва Великият взрив.

"Баща му е Слънцето, майка му е Луната. Вятърът го е износил в утробата си. Земята го е откърмила.”*

Огромен блясък изгори очите ми. Трясъкът ме изхвърли вън от съзнанието. Стените на системата - кремълски, берлински и всякакви, се срутиха.

Не изпитвах вече нищо. Не ме вълнуваше къде съм.

Ето – помислих си, – аз съм мъртъв. Не съществувам. Но защо тогава мисля? И съвсем не зная какво трябва да правя като мъртвец. Спомних си, че човек си спомнял в мига на смъртта целия свой живот „като на филмова лента”. Тъпа метафора! А преди кинематографа? Как са се навивали и развивали бързеите на Съдбата? Като змията около онова дърво в рая?...

Хайде, старо сприхаво момче! Не вади думи от ножницата, ами по-бързо си припомни нещо, за да постигнеш забравата...

И да си поговориш с боговете.

*Из „Изумруденият скрижал” (Tabula Smaragdina)

Източник: Левчев, Л. Ти си следващият. С., 1998, стр. 5-6.

AttachmentРазмер
Levchev_L_Imashe_li_takav_Bog_1998.rtf69.9 KB

Нешка Робева, „Храмът бе осветен втори път, а малко след това отец Натанаил катастрофира тежко. Дано е разбрал за какво е било наказанието“, 2010

„Няма да забравя думите на леля Ванга по повод на (с. 12) отец Натанаил - човекът, който освети храма на Рупите. Правеше го насила. Изтъкна аргументи срещу освещаването, които бяха смехотворни и можеха да бъдат изречени само от фанатик. Цялото му поведение излъчваше омраза. Той беше един от тези, които помрачиха празника. Леля Ванга само каза, че той не може да бъде свещеник, защото го водят омразата и нетърпимостта. Молеше се Бог да му прости. Но не му беше простено. Храмът бе осветен втори път, а малко след това отец Натанаил катастрофира тежко. Дано е разбрал за какво е било наказанието“, разправя смирено Нешка Робева. (с. 13)

Източник: Ванга Светицата. Истината за жената, която промени съдбите на милиони хора. С., 2010, с. 12-13. 

Павел Писарев, „В България социализмът рухна и партията отстъпи, но Българската патриаршия и Негово светейшество патриарх Максим не се предадоха“, 2011

Павел Писарев, „В България социализмът рухна и партията отстъпи, но Българската патриаршия и Негово светейшество патриарх Максим не се предадоха“, 2011

Искам да вметна тук, че в България социализмът рухна и партията отстъпи, но Българската патриаршия и Негово светейшество патриарх Максим не се предадоха, не отстъпиха от светия канон, съкрушиха раколниците на Пимен, изгониха ексцентрик като Фори Светуката, преградиха инвазиятъа на католицизма, клирът остана близко до народа да го успокоява. Църквата не се включи в бесовщината на СДС, издигна високо светия кръст и, както във всички трудни времена в нашата история, води българсите християни към по-добри бъднини. А сега вече църквата е в подем. Той се дължи на патриарх Максим, велик български духовен пастир. Аз наредих с една от първите ми заповеди в телевизията да се организира пряко предаване на богослужението на Великден от катедралата „Александър Невски“. Дали изкупих греха си отпреди години, когато нареждах точно тогава да има забавна и развлекателна програма, та миряните, и особено младежите, да си седят пред телевизорите вкъщи и да не ходят по черквите? (стр. 467)

Източник: Писарев, П. Подир изгубеното време. Спомени. С., 2011, стр. 467

Публикации в пресата

„24 часа“

1997 г.

Димитрова, А. Мощи и гроб церят софиянци. 24 часа, бр. 32, 2 февруари 1997 г., стр. 8

Между 500 и 1000 души на ден оставят дрехи и бележки с молба за помощ при мощите на св. Крал в църквата "Света Неделя" и при дядо Серафим в Руската църква в центъра на София.

Маскръчка, Т. Стотици запалиха свещ на гроба на Ванга. 24 часа, бр. 217, 10 август 1997 год., стр. 7

Според авторката : "Пророчицата вече е канонизирана в съзнанието на хората."

Валентин Хаджиев. Гърция изолира 50 хиляди помаци, смята отец Саръев. - 24 часа, 14 сeптември 1997, стр. 3

Валентин Хаджиев. Гърция изолира 50 хиляди помаци, смята отец Саръев. - 24 часа, 14 септември 1997, стр. 3

AttachmentРазмер
Garciya_izolira_pomaci_24_chasa_14_sept_1997.jpg877.65 KB
rss: 

В Троянския манастир ще празнува 83-ия си рожден ден патриарх Максим. - 24 часа, 29 октомври 1997, стр. 32

В Троянския манастир ще празнува 83-ия си рожден ден патриарх Максим. - 24 часа, 29 октомври 1997, стр. 32

AttachmentРазмер
Patriarh_Maksim_rozhdenden_24_chasa_29_oktomvri_1997_str_32.jpg973.71 KB
rss: 

Владислава Андреева. Дядо Фори се върна като правозащитник. - 24 часа,1 декември 1997, стр. 1-2

Владислава Андреева. Дядо Фори се върна като правозащитник. - 24 часа,1 декември 1997, стр. 1-2

AttachmentРазмер
Hr_Sabev_pravozashtitnik_1_ dek_str_1_1997.jpg1.35 MB
Hr_Sabev_pravozashtitnik_1_ dek_str_2_1997.jpg944.45 KB

Информация под снимка за извършени кражби от митрополит Калиник. - 24 часа, 22 октомври 1997, стр. 3

Информация под снимка за извършени кражби от митрополит Калиник. - 24 часа, 22 октомври 1997, стр. 3

AttachmentРазмер
Kalinik_krazhbi_22_okt_1997_str_3.jpg917.44 KB
rss: 

Калиник барикадиран в митрополията, попове готвят щурм: Дядо Неофит чакал патриаршеския жезъл. - 24 часа, 13 октомври 1997, стр. 6

Калиник барикадиран в митрополията, попове готвят щурм: Дядо Неофит чакал патриаршеския жезъл: Доростоло-Червенският митрополит договорил сделка с разколника. - 24 часа, 13 октомври 1997, стр. 6

AttachmentРазмер
Mitropolit_Neofit_se_gotvi_za_Patriarh_oktomvri_1997_str_6.jpg874.35 KB
rss: 

Хомобрак, но без деца. Осиновяването от обратни е сатанинско дело, твърди шефът на православния център. Интервю на Марияна Йорданова с Никола Петков. - 24 часа, 21 ноември 1997, стр. 13

Хомобрак, но без деца. Осиновяването от обратни е сатанинско дело, твърди шефът на православния център. Интервю на Марияна Йорданова с Никола Петков. - 24 часа, 21 ноември 1997, стр. 13

AttachmentРазмер
Homobrak_bez_deca_21_noemvri_1997_str_13.jpg969.95 KB

1996 г.

1995 г.

1994 г.

1993 г.

Венков, Венцислав, Скална църква отворена за богомолци до Конника в Мадара, 24 часа, 5 август, стр.13, 1993 г.

AttachmentРазмер
5 август, стр.13.jpg1.89 MB

Попове готови да къртят стенописа на Царевец, 24 часа, 5 август, стр.5, 1993 г.

AttachmentРазмер
5 август, стр.5.jpg921.45 KB

Делото Христофор-Матанов отложено за септември, 24 часа, 4 август, стр.5, 1993 г.

AttachmentРазмер
4 август, стр.5.jpg977.64 KB

Евангелисти заплашват търновски общинари с ООН, 24 часа, 2 август, стр.3, 1993 г.

AttachmentРазмер
2 август, стр.3.jpg679.34 KB

Интервю на Венелина Гочева с Епископ Йоан: Сърцето на Борис III ще бъде погребано на 28 август,24 часа, 13 юли,стр.9, 1993

AttachmentРазмер
13 юли,стр.9.jpg2.82 MB

Кадиев, Георги, отказана е прошка на Калиник, Пимен и Панкратий, 24 часа, 7 юли, стр.4

AttachmentРазмер
7 юли, стр.4.jpg1.35 MB

Николов, Иван, Христофор Събев смени антикомунизма с икуменизъм, 24 часа, 7 юли, стр.9

AttachmentРазмер
7 юли, стр.9.jpg2.44 MB

Заловени опасни крадци на икони, 24 часа, 4 юли, стр.3

AttachmentРазмер
4 юли, стр.3.jpg845.04 KB

И Пимен отхвърли упреците на отец Христофор в еретизъм, 24 часа, 19 юни, стр.4

AttachmentРазмер
19 юни, стр.4.jpg1.85 MB

Кощунство бил съборът на Христофор Събев, 24 часа, 17 юни, стр.2

AttachmentРазмер
17 юни, стр.2.jpg1.82 MB

Царски икони спасени от родопски селянин, 24 часа, 12 юни, стр.4

AttachmentРазмер
12 юни, стр.4.jpg1.09 MB

Маскръчка, Антоанета, Икона за 10 млн. открита в тайник, В: 24 часа, 6 юни, с. 2

AttachmentРазмер
6 юни, стр.2.jpg957.03 KB

Отец Боян Саръев връща в християнството българи, приели исляма. Фондация „Йоан Предтеча“ работи и с Ватикана, и с Вселенския патриарх в Цариград: Интервю на Живко Гинчев с отец Боян Саръев. - 24 часа, 30 април 1993, стр. 10

AttachmentРазмер
30 април, стр.10.jpg2.04 MB
30 април, стр.10 (2).jpg1.92 MB

Тонев, Емил. С песни и подскоци 1000 евангелисти хвалиха Исус. 20 секти маршируваха в София: В България имало религиозна дискриминация, жалваха се инаковерците пред депутатите. - 24 часа, 30 април 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
30 април, стр.2.jpg1.93 MB

Петрони, Ива. В ДПС пишат законопроект за защита на исляма. - 24 часа, 27 април 1993, стр. 3

AttachmentРазмер
27 април, стр.3.jpg1.72 MB

Висшият духовен съвет призован за спора сред правоверните. Мюфтиите се увеличиха с още един: Недим Генджев са самопровъзгласи за глава на мюсюлманите у нас. - 24 часа, 27 април 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
27 април, стр.2.jpg1.77 MB

Българите сега са като при Борис след покръстването. Аз съм православен, но и държавен чиновник: Интервю на Мирослава Баджева с с Христо Матанов. - 24 часа, 24 април 1993, стр. 10

AttachmentРазмер
24 април, стр.10.jpg2.1 MB
24 април, стр.10 (4).jpg2.14 MB

Кадиев, Георги. Само Синодът канонизира светии: 13 свети старци на възраст между 40 и 88 години посветени в тайните на църквата ни. - 24 часа, 17 април 1993, стр. 32

AttachmentРазмер
17 април, стр.32.jpg2.05 MB
17 април, стр.32 (2).jpg2.07 MB
17 април, стр.32 (3).jpg1.42 MB

Петрони, Ива. Само МС ще има право да регистрира църкви. Закони ще бранят православието от сектите: Комисията на Христофор влачи година проекта за вероизповеданията. - 24 часа, 16 април 1993, стр. 4

AttachmentРазмер
16 април, стр.4.jpg1.76 MB

Сектата на Улф Екман била забранена у нас. Евангелисти изгонени от София: Проповедници се добраха до президента Желев с измама, - 24 часа, 2 април 1993, стр.1

AttachmentРазмер
2 април, стр.1.jpg2 MB
2 април, стр.2.jpg1.85 MB

Мастръчка, Антоанета, Георги Кадиев. Нов скандал разтърсва Българската православна църква. Пимен заплашен с отлъчване: Мъжеложци и блудници нямали място в царството небесно. - 24 часа, 31 март 1993, стр. 3

AttachmentРазмер
31 март, стр.3.jpg1.88 MB

С Максим не сме скарани, Христофор си остава неясна личност: Интервю на Антоанета Мастръчка с митрополит Пимен. - 24 часа, 25 март 1993, стр. 10

AttachmentРазмер
25 март, стр.10.jpg2.05 MB
25 март, стр.10 (2).jpg1.9 MB

Николов, Йово. Руското посолство праща нота за скандала с Христофор в Плевен. Авдеев иска защита за дипломатите си: Външно министерство ще проучва случая чрез парламента. - 24 часа, 10 март 1993, стр. 1

AttachmentРазмер
10 март, стр.1.jpg2.12 MB

Екзарх Йосиф е водил дневник половин век: В него божият служител се разкрива като дипломат и политик. - 24 часа, 6 февруари 1993, стр. 28

AttachmentРазмер
6 февруари, стр.28.jpg2.05 MB

Неделчев, Георги. Полицията намери открадната икона. - 24 часа, 20 януари 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
20 януари, стр.2.jpg1.94 MB

Кадиев, Георги. Баща и син печелят конкурс за първия от 47 г. храм. София ще има църква за милиони лева: Епархийският съвет се кани да отхвърли проекта заради канона. - 24 часа, 16 януари 1993, стр. 3

AttachmentРазмер
16 януари, стр.3.jpg2.08 MB

Максим официално потърси Беров. - 24 часа, 15 януари 1993, стр. 3

AttachmentРазмер
14 януари, стр.4.jpg1.69 MB

Кадиев, Георги. Църковни настоятели се избират за трети път. - 24 часа, 14 януари 1993, стр.4

AttachmentРазмер
14 януари, стр.4.jpg1.69 MB

Варадинов, Николай, Архиерейски корони майстори дядо Геласий. - 24 часа, 12 януари 1993, стр. 23

AttachmentРазмер
12 януари, стр.23.jpg2.18 MB

Баба Ванга скарала Хр. Събев с брат Джон. - 24 часа, 12 януари 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
12 януари, стр.2.jpg1.75 MB

Православни българи в САЩ се обединяват. - 24 часа, 10 януари 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
10 януари, стр.2.jpg1.73 MB

Йордановците в Бургас отърваха удавник. - 24 часа, 7 януари 1993, стр. 32

AttachmentРазмер
7 януари, стр.32.jpg1.7 MB

Цариградски владици ще пеят в наш храм. - 24 часа, 7 януари 1993, стр. 2

AttachmentРазмер
7 януари, стр.2.jpg1.94 MB

1992 г.

Стойкова, Мария, Венцислав Венков. Н. Генджев свиква 700 имами в Шумен за бунт на чалмите: Духовниците са подкупени със зелено, твърди А. Якуб. - 24 часа, 30 април 1992, стр. 3

AttachmentРазмер
30 април 92, стр.3.jpg2.35 MB

Тодоров, Румен. Българска църква ще се строи в Париж: Дарения и помощи очаква инициативен комитет. - 24 часа, 27 април 1992, стр.1

AttachmentРазмер
27 април 92, стр.1.jpg945.86 KB

Църквите водят битка за душите ни: Интервюта с Мариян Стоядинов и пастор Георги Бакалов. - 24 часа, 24 април, стр. 6

AttachmentРазмер
24 април, стр.6.jpg2.77 MB

Петкова, Весела. Окръжна болница ще става християнска, ако ѝ върнат втория корпус: Медицинска академия си имала лоби в НС, не давали сградата. - 24 часа, 21 април 1992, стр. 2

AttachmentРазмер
21 април 92, стр.2.jpg2.77 MB

Лидерство за православието няма да гарантира държавата. - 24 часа, 15 април 1992, стр. 2

AttachmentРазмер
15 април 92, стр.2.jpg3.73 MB

Денев, Владимир. Дъновистите чакат шестата раса: От славянството ще покълне най-висшият човек на Земята. - 24 часа, 25 март 1992, стр. 13

AttachmentРазмер
25 март 92, стр.13 (2).jpg1.12 MB

Методиев, Валентин. Разцеплението в Божия дом започва още от разпятието: 2000 г. християните се карат кой е най-близо до Бога. - 24 часа, 25 март 1992, стр.13

AttachmentРазмер
25 март 92, стр.13 (1).jpg1.95 MB

Светият синод няма да обсъжда оставката на патриарха. - 24 часа, 20 март 1992, стр. 1

AttachmentРазмер
20 март 92, стр.1.jpg1.7 MB

Петкова, Весела. Църковни глави щели да падат с правителствена програма: Кабинетът ще преценява дали миряните спазват уставите си. - 24 часа, 19 март 1992, стр. 3

AttachmentРазмер
19 март 92, стр.3.jpg1.74 MB

Божилова, Буряна. Вартоломеева нощ: Пазач на реда ритнал плевенска богомолка. - 24 часа, 13 март 1992, стр. 16

AttachmentРазмер
13 март 92, стр.16.jpg1.73 MB

Иванова, Весела. Религиозни секти преследват електорат из залите на ВУЗ: В спора кой точно е Бог, победител не бе излъчен. - 24 часа, 2 януари 1992, стр.8

AttachmentРазмер
2 януари 92, стр.8.jpg1.93 MB

1991 г.

Вълков, Камен. Източната религия у нас излезе незаконна: Бръснатите глави на кришнитите и непривичните им обичаи уплашиха Дирекцията по вероизповеданията. - 24 часа, 11 септември 1991, с. 1

AttachmentРазмер
11 септември 91, стр.1.jpg1.69 MB

От български старинни черкви се предават мисли на разстояние: Експеримент на съветски и американски учени потвърждава този факт. - 24 часа, 19 юли 1991, с. 8

AttachmentРазмер
19 юли 91, стр.8.jpg1.72 MB

Отец Христофор посика да направи всички депутати добри. - 24 часа, 22 юни 1991, с. 8

AttachmentРазмер
22 юни 91, стр.8.jpg1.88 MB

Почина вселенският патриарх Димитриос Първи. - 24 часа, 20 юни 1991, с. 8

AttachmentРазмер
20 юни 91, стр.8.jpg1.9 MB

Тодоров, Румен, Лина Гочева. Живият бог на будистите ще разговаря с български политици: Тибетският Далай Лама дойде в София. - 24 часа, 20 юни 1991, с. 1

AttachmentРазмер
20 юни 91, стр.1.jpg2.12 MB

Архитекти възраждат камарата си в манастира. - 24 часа, 8 юни 1991, стр. 2.

AttachmentРазмер
8 юни 91, стр.2.jpg1.96 MB

Привърженици на съюза „Спасение“ нападнаха мерцедеса на патриарх Максим. - 24 часа, 13 май 1991, с, 4

AttachmentРазмер
13 май 91, стр.4.jpg1.97 MB

Генчев, Димитър. Софийската митрополия си иска имотите. - 24 часа, 10 май 1991, с. 4

AttachmentРазмер
10 май 91, стр.4.jpg1.67 MB

„Градски вестник“ (Перник)

Николова, Павлина. Цветница. - Градски вестник, г. III, бр. 73, 14 април 1995 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.3, бр. 73, 14 април 1995г.,с.3.jpg749.57 KB

Николова, Павлина. Народен календар: Лазаровден. - Градски вестник, г. III, бр. 73, 14 април 1995 г.

AttachmentРазмер
вестник, г.3, бр. 73, 14 април 1995г.jpg760.57 KB

Богданов, Радомил. Отчаянието е грях - не го втълпявайте! - Градски вестник, г. II, бр. 193, 21 септември 1994 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г. 2, бр. 193, 21 септември 1994г.,с.3.jpg336.03 KB

Стефанов, Иван. Лъжеучение иска да бъде единствено. - Градски вестник, г. II, бр. 186, 12 септември 1994 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.2, бр. 186, 12 септември1994г.,с.3.jpg349.23 KB

Ирена Ицкова. Прошка за греховете молиха стотици вчера. - Градски вестник, г. II, бр. 185, 9 септември 1994 г., с. 8

AttachmentРазмер
вестник, г. 2, бр. 185, 9 септември 1994г.,с. 8.jpg319.41 KB

Романова, Наташа. Храмът „Успение Богородично“ отвори двери. - Градски вестник, г.II, бр. 167, 16 август 1994 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.2, бр. 167, 16 август 1994г.,с.3.jpg345.51 KB

Вярата прави хората, затова вярвам изцелението на нацията, в просветлението и пречистването на българина: Интервю на Марияна Маринова с отец Николай. - Градски вестник, г. II, бр. 157, 2 август 1994 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.2, бр. 157, 2 август 1994г.,с.3.jpg300.47 KB

Георгиева, Пелагия. Перничани вкупом се отричат от сатаната. - Градски вестник, г. II, бр.141, 11 юли 1994 г., с. 2

AttachmentРазмер
вестник, г.2, бр.141, 11 юли 1994г.,с.2.jpg324.29 KB

Празнувате ли Великден и вярвате ли във възкресението? - Градски вестник, г. II, бр. 94, 30 април 1994 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.2, бр. 94, 30 април 1994г.,с.3.jpg299.94 KB

Крумова, Мира. Секти се развихрят пак. - Градски вестник, г. I, бр. 104,17 декември 1993 г., с. 5

AttachmentРазмер
вестник, г.1, бр.104,17 декември 1993г.,с.5.jpg341.58 KB

Желю Желев ще дари 20000 лева суха пара за храма в Чуйпетльово: Президентският жест бил капка в морето, твърдят компетентни. - Градски вестник, г. I, бр. 97, 9 декември 1993 г., с. 3

AttachmentРазмер
вестник, г.1,бр.97, 9 декември 1993г.,с.3.jpg351.07 KB

Вчера беше Въведение богородично и ден на християнското семейство: Тържествена литургия в храма „Св. Иван Рилски“ отслужи отец Николай. - Градски вестник, г. I,бр. 82, 22 ноември 1993 г., с.3

AttachmentРазмер
вестник, г.1,бр.82, 22ноември 1993г.,с.3.jpg776.29 KB

Тамакярска, Елена. В деня на св. Димитрий Мироточиви радомирци бяха благословени от самия патриарх български. - Градски вестник, г. I, бр.60, 27 октомври 1993 г.,с.1

AttachmentРазмер
вестник, г.1,бр.60, 27 октомври 1993г.,с.1.jpg330.98 KB

Кръстева, Красимира. Възстанови се православното християнско братство. - Градски вестник, год. I, бр. 51, 16 октомври 1993, с. 3

AttachmentРазмер
Gradski-vestnik_g-1_br-51_16-10-1993_s-3.jpg735.9 KB

Николаева, Мира. Вяра, надежда, любов. - Градски вестник, год. I, бр. 27, 18-19 септември 1993, с. 3

AttachmentРазмер
Gradski-vestnik_ g-1_br-27_18-19- septemvri_ 1993-g_s-3.jpg789.21 KB

Асенова, Мила. От черквата в „Калкас“ изчезнаха три икони. - Градски вестник, год. I, бр. 27, 8-19 септември 1993, с. 2

AttachmentРазмер
Gradski-vestnik_ g-1_br-27_18-19- septemvri_ 1993-g_s-2.jpg740.69 KB

Йорданова, Анна. Ще се прави църква за 1000 богомолци. - Градски вестник, год. I, бр. 2, 20 август 1993, с. 2

AttachmentРазмер
Gradski-vestnik_g-1_br-2_20-avgust-1993-g_s-2.jpg328.1 KB

„Съперник“ (Перник)

Арсов, Асен. Средновековни отгласи: Пустее Пещерският манастир, въпреки миналата слава (продължение от бр. 111). - Съперник, год.I, бр. 40, 26 февруари 1993, с.6

AttachmentРазмер
-к Съперник, г.1.бр.40, 26 февруари 1993г.,с.6.jpg306.13 KB

„Най-малкото жито да бъде като мене, от едно да стане хилядо“: Кукери играят по Сирница. - Съперник, г. I, бр. 40, 26 февруари 1993, с . 6

AttachmentРазмер
-к Съперник, г.1,бр.40, 26 февруари1993г.,с.6.jpg746.93 KB

Арсов, Асен. Средновековни отгласи: Пустее Пещерският манастир, въпреки миналата слава. - Съперник, год.I, бр. 39, 25 февруари 1993, с.6

AttachmentРазмер
-к Съперник,г.1, бр.39, 25 февруари 1993г.,с.6.jpg324.87 KB

Борисова, Албена. Надежди по Богоявление: ...И проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете. - Съперник, г.I, бр. 4, 7 януари 1993 , с.1

AttachmentРазмер
-к Съперник,г.1, бр.4, 7 януари 1993г., с.1.jpg786.69 KB

Христианство и култура

Христианство и култура

Християнство и култура, год.IX, бр. 3/50/, 2010

Билингтън, Дж. Православие и демокрация, с. 9-17.

Особено интересен прочит на руското православие и на състоянието на руското висше духовенство.

Християнство и култура, год.IX, бр. 5/52/, 2010

 Изабел дьо Голмин, Европа-мозайка от християнство, с. 64-66. Статията представя петте  най-големите страни от Европа и отношението им към християнството, проучването е поръчано от La Croix. Открояват се специфики във всяка от страните, които накратко са посочени заедно със статистически данни. Изработва се нещо като европейска картография на религиите.

сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ, бр. 3,/38/, 2009

с.6-11; Представяне на Андрей Зубов, политолог по образование, автор на исторически книги, върху причините за руската ревеволюция от 1917 г. открива ги още в управлението на руските императори от Петър І до АлександърІІ; век и половина опити за реформи, които обаче изграждат няколко социални стени в обществото; създадени са дву субкултури – на европейската субкултура и тази на негармотността; християнството престава на бъде основа на народния живот; църквата подкрепя висшия сегмент на руското  общество и за това революцията минава под знака на богоборството.

С14-20 Андрей  Зубов, Християните и политиката:гонещата църква и гонената църква.

За известна промяна в полза на християнския морал и ценности сред младите хора в Русия, но и на Запад; смята че гонещата църква е несправедлива, а гонената винаги ще я има, макар и гонени можем да променим света към християнските норми.

сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ, бр. 3,/38/, 2009

С.16-32 Златина Каравълчева, За черните дупки в живота на църквата... и за надеждата

 Статията е посветена на новия устав на БПЦ от 2008 г.; за ролята на медиите и техния поглед върху църковните въпроси, ограниченията, самозатварянето, което възбужда любопитвството на медиите и има за резултат силно преувеличаване на въпросите за имотите, правомощията на патриарха и др. Всъщност авторката повдига въпроса за съборността на църквата, който принцип е в криза. Истинските проблеми – феодализация на Църквата, централизиран бюджет и проблема за общия имотен регистър – църквата като държава в държавата и излизането от това, създаване на регистър на имотите; обръщане към европейския опит и по-точно Гърция; шестия църковно-народен събор повдига и въпроса накъде върви църквата към демократизация или клерикализация. „ Според клерикалното мислене църквата се състои от клириците, а предмет на нейната професионална работа са миряните – подобно е мисленето през епохата на Възраждането, когато църковността е била в криза, може би не по-малка от сегашната. Те заедно със специфичните национални задачи, с които е било натоварено движението за църковна независимост, са създали термина „Църковно-народен събор“ като най-импониращ на времето". Сега има по-точен термин и за това има реакция; миряните се ограничават в механизмите на решенията. Като цяло оценката е положителна за новия устав, но трябва да се работи срещу феодалното разпадане на църквата на отделни владения


сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ, бр. 4,/39/, 2009

с.  28-30, Теодора Карамелска, Нагласите към религията в България според европейското изследване на ценностите/2008 г./

  Представително изследване провеждано от Европейския съюз на всеки девет години; в общата скала на ценностите от Евросъюз до политически партии, в България църквата е на трето място след ЕС и образователна система; за религиозни се определят 52% от българите, а атеисти само 4%;  очакванията към църквата са в сферите на духовните потребности на човека, а по-малко към моралните и семейните проблеми. Авторката твърди, че това са полета за работа на църквата; на базата на обработените сведения, както личи от сатията тези полета са много повече. Във кризата се очертава следната тенденция – най-вероятно българите ще заложат на ентофилетизма-един народ, една държава и една църква, православната църква може да радикализира посланията си и да се постави в услуга на изолационистки идеологии. Но може и да се насочи към по-отворен дебат за новите явления – интернет социалната солидарност, несемйното живеене и др, така няма да се превърне в перо в шапката на „националната идентичност“.

 

сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ, бр. 7, /42/, 2009

Стилян Йотов, Хабермас и религията, с. 53-60;  основната му теза е, че Хабермас търси общи решения в модерния свят, при които демокрацията ще се радва на мотивираната подкрепа на „строгото“ знание и различните „вери“. Статията подпомага разбирането на много сложния език на Юрген Хабермас и точния смисъл на неговите термини и модели.

сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ, бр. 8 /43/, 2009

М. Методиев, Държавна сигурност и посещението на патриарх Максим в Америка с. 49-60.

Изложени са различни гледни точки към пътуването на патриарх Максим в САЩ, според автора неговото предназначение е да се засили връзката държава – църква; за начините по които комунистическата държава прокарва своята политика в църквата чрез структурите на Държавна сигурност.

сп. Християнство и Култура, Год. VІІІ,бр. 11-12,/46-47/, 2009

Златина Иванова, Православно-католическият  диалог: опит за демократизиране. с. 114-129.

Статията е посветена на смесената Комисия за богословски диалог между Православната и Римокатолическата църква.

сп. Християнство и култура, Год. VІІІ, бр. 3,/38/, 2009

С. 25 Момчил Методиев, Историята на „един нов, малък и демократичен устав“ на БПЦ.

Статията е посветена на църковния устав от 3 януари 1951 г., който е преценен като една победа за БПЦ в условията на комунистическата държава.

„Труд“

1996 г.

Библейска сага хит за Коледа. - Труд, бр.353, 24.12.1996 г.

AttachmentРазмер
353 - 24.12.1996.jpg1.08 MB

Каламов, Николай. Църкви обрани за Великден. - Труд, бр.102, 13.04.1996 г.

AttachmentРазмер
102 - 13.04.1996б.jpg879.41 KB
102 - 13.04.1996в.jpg1.26 MB

Без пудра и закопчани догоре черкуват благочестивите: Мъжката челяд с предимство по Рождество Христово. - Труд, бр.102, 13.04.1996 г.

AttachmentРазмер
102 - 13.04.1996а.jpg1.56 MB

1995 г.

Животът на Христос и любовна история се завъртат на Великден. - Труд, бр.95, 22.04.1995 г.

AttachmentРазмер
95 - 22.04.1995.jpg1.8 MB

Василева, Светлана. Полиция защищава булдозерите от гневни богомолци: Вандали от Петрич рушат църковния имот на Ванга. - Труд, бр.79, 04.04.1995 г.

AttachmentРазмер
79 - 04.04.1995.jpg1.43 MB

Чалъкова, Вера. Пак скандал около иконописаната пророчица: Хора на Пимен служат в църквата на Ванга. - Труд, бр.56, 08.03.1995 г.

AttachmentРазмер
56 - 08.03.1995.jpg1.48 MB

Венкова, Веселка. 160 килограма месингови плочки изчезват за един ден: Крадци на цветни метали опустошиха църквата „Св. Димитър Солунски“. - Труд, бр.43, 20.02.1995 г.

AttachmentРазмер
43 - 20.02.1995.jpg2.23 MB

Петрова, Диана. Пименовият синод очаква държавата да обедини църквата. - Труд, бр.41, 17.02.1995 г.

AttachmentРазмер
41 - 17.02.1995.jpg1.2 MB

1994 г.

Чалъкова, Вера, Църквата на баба Ванга построена върху вукан, В.: Труд бр. 235 13.10.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-235_13-10-1994.jpg1.29 MB

Македонската Църква исторически е по-близо до нашата, отколкото до сръбската, интервю на Ира Ценева с Иван Желев: В.: Труд бр. 176 05.08.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-176_05-08-1994.jpg996.76 KB

Св. синод кани разколниците на среща за помирение, в.: Труд бр. 154 11.06.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-154_11-06-1994b.jpg695.15 KB

Бойчева, Румяна, Евангелисти се събраха в Дряновския манастир, В.: Труд бр. 154 11.06.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-154_11-06-1994a.jpg624.2 KB

Синдикат ще строи църковен храм, В.: Труд бр. 131 14.06.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-131_14-06-1994.jpg642.83 KB

Венкова, Веселка, Иван Татарчев изпрати полиция срещу Великотърновския митрополит Григорий, В.: Труд бр. 116 27.05.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-116_27-05-1994.jpg1.41 MB

Максим щурмува синода, Калиник бе разжалван, В.: Труд бр. 107 14.05.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-107_14-05-1994a.jpg994.28 KB
Br-107_14-05-1994b.jpg818.37 KB

Маркова, Веселина, Свещен огън пази от зло християнските домове, В.: Труд бр. 96 30.04.1994 г.

AttachmentРазмер
Br-96_30-04-1994.jpg958.5 KB

1993 г.

Константинов, Петър, Българският великден 1860 г., В.: Труд бр. 88 петък 16.04.1993 г.

AttachmentРазмер
Br-88_petak_16-04-1993.jpg1.09 MB

Кицевски, Никола, Православието събра български и сръбски владици, В.: Труд бр, 45 сряда 24.02.1993 г.

AttachmentРазмер
Br-45_sryda_24-02-1993.jpg1.17 MB

1992 г.

Данаилова, Жечка. Православната църква прослави името на първия си мъченик, В.: Труд бр. 304 понеделник 28.12.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-304_ponedelnik_ 28-12-1992.jpg1.24 MB

Смоленски епископ Нестор, Спасителят връща райското блаженство на човешкия род, В.: Труд бр. 303 четвъртък 24.12.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-303_chetvartak_24-12-1992.jpg1.3 MB

Православен календар за 1993 г. В.: Труд бр 302 сряда 23.12.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-302_sryada_23-12-1992.jpg1.36 MB

Образец на утешение бе твоят живот: статия посветена на Св. Иван Рилски. В.: Труд бр. 243 четвъртък 15.10.1992 г.

AttachmentРазмер
243 - четвъртък 15.10.1992.jpg611.4 KB

Петков, Владимир, Христос Воскресе! А след пречистването само търпимостта ще ни помогне. В.: Труд бр. 96 събота 26.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br_96_sabota_26-04-1992c.jpg1.39 MB

Вълкова, Ивайла, С Великденска "бяла магия" да трупаме сили за цяла година, В.: Труд бр. 96 събота 26.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br_96_sabota_26-04-1992ba.jpg619.55 KB

Василев, Кирил. Исус Назарянина и цивилизацията. Голгота и Възкресението, В.: Труд, бр. 96 събота 26.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br_96_sabota_26-04-1992b.jpg1.16 MB

Петрова, Диана, Християните запалиха свещи и коленичиха пред светото разпятие, В.: Труд, брой 96 събота, 26.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-96_sabota_26-04-1992a.jpg1.4 MB

Мачковска, Татчна. "Разпънатия заради нас елате всички да възпеем...". В.: Труд, бр. 95 петък, 24.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-95_petak_24-04-1992ca.jpg1.31 MB

Василев, Кирил. Исус Назарянина и цивилизацията. Гений на човеколюбието и саможертвата, В.: Труд, бр. 95 петък 24.04.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-95_petak_24-04-1992a.jpg1.4 MB
Br-95_petak_24-04-1992b.jpg1.3 MB

Римокатолическата мафия подготвя установяване на уния в България: Интервю на Татяна Мачковска с: Отец Йоан, игумен на Чипровския манастир, в изгнание. - Труд, бр. 31, петък, 07.02.1992 г.

AttachmentРазмер
Br-31_petak_07-02-1992a.jpg1.23 MB
Br-31_petak_ 07-02-1992b.jpg1.33 MB

1991 г.

1990 г.

Седларска, Веселина. Библейски център: Още един дом за християнската вяра. - Труд, бр.250, вторник, 25.12.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.250 - vtornik 25.12.1990d.JPG1.38 MB

Николова, Красимира, Жана Попова, Георги Пампоров, Петър Рашков. Спаси и благослови! - Труд, бр.250, вторник, 25.12.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.250 - vtornik 25.12.1990a.JPG1.31 MB
Br.250 - vtornik 25.12.1990b.JPG1.26 MB
Br.250 - vtornik 25.12.1990c.JPG1.3 MB

Тази свята връзка - Мадоната и Младенеца: Рождество Христово означава още култ към майчинството, защото чрез жената идва спасението на света - припомня проф. Радко Поптодоров, председател на Съюза на свещениците. - Труд, бр.249, понеделник, 24.12.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.249 - ponedelnik 24.12.1990a.JPG1.41 MB
Br.249 - ponedelnik 24.12.1990b.JPG1.27 MB

Илиева, Евелина. Камбанен звън за вечерня: Според едно проучване 42 процента от българите са вярващи. Сред мирския свят на софийските панели ще се извисяват три небесни храма. - Труд, бр.161, четвъртък, 16.08.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.161 - chetvartak 16.08.1990.JPG1.37 MB

Михайлов, Румен. 24 най в Сан Клементе... Прослава за Свети Кирил: Делото на славянските просветители е неподвластно на времето. - Труд, бр.102 , петък, 25.05.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.102 - petak 25.05.1990a.JPG1.26 MB
Br.102 - petak 25.05.1990b.JPG1.33 MB

Патриаршеско и синодално пасхално послание. - Труд, бр.73, петък, 13.04.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.73 - petak 13.04.1990a.JPG1.34 MB
Br.73 - petak 13.04.1990b.JPG1.29 MB
Br.73 - petak 13.04.1990c.JPG1.34 MB

Николова, Красимира. Шарен репортаж: Подарявам ти този ден! - Труд, бр.69, понеделник, 09.04.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.69 - ponedelnik 09.04.1990.JPG1.3 MB

Лалева, Иванка. За вярващи и атеисти: Велики пости. - Труд, бр.55, вторник, 20.03.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.55 - vtornik 20.03.1990.JPG1.32 MB

120 години от учредяване на нашата екзархия: Интервю на Ива Йолова с Тончо Жечев за страстите български. Или какво ново за поредния остър завой в историята ни. - Труд, бр.41, сряда, 28.02.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.41 - sryada 28.02.1990a.JPG1.42 MB
Br.41 - sryada 28.02.1990b.JPG1.4 MB
Br.41 - sryada 28.02.1990c.JPG1.32 MB

Ракаджиева, Лиана. Дворец на пионерите или семинария. - Труд, бр.10, вторник, 16.01.1990 г.

AttachmentРазмер
Br.10 - vtornik 16.01.1990.JPG1.4 MB

1989 г.

Библиография

Г. Драгас, Православното богословие в съвременния свят. Православието и светът днес, С. 2006

Галерии

Богоявление

Вангелия Пандева Гущерова (1911-1996)

Завръщане към вярата

Духовници

Йеромонах Христофор Събев (1946-)

 

Вж. за повече йеромонах Христофор Събев в уикипедия.

Web базирани ресурси

Planinitenabulgaria, „Още на 11.11.89 г.отидох да прибера табелата, но я бяха свалили от военното поделение до манастира“, 2009 г.

 

      Още един красив маршрут има от с. Кремиковци, като се изкачи тамошната хижа Стрелец и се слезе после към развалините на хижа Елешница, разфасована от мургавите бригадири. Вариант на този маршрут е да се тръгне от с. Сеславци по две трасета, в ляво и в дясно от реката, аз предпочитам левия път. Но пък десният минава покрай манастира Св. Николай, който има интересна църква. Той бе оплячкосан, а върху стенописите му стои и до днес бяла латексова боя с червен надпис върху нея: Да се учим от заветите на великия Сталин!

       Следващият Маршрут за Мургаш е от с. Бухово, няма да го описвам, защото е достатъчно известен. От с. Желява също има подстъп за Мургаш или по реката, който излиза на Говедарника или на Буховската чешма, може да се ползва и билото към Мургаш по газопровода. Тук ако говоря за красота, тя е далеч под тази около р. Елешница. Козите са направили страхотни опустошения. Същото важи и за маршрута от с. Елешница /Йорданкино/ покрай манастира и после по реката, с начало извора при стръмнината на шосето за Мургаш. На манастира имаше табела с исторически данни, през 1944 г.отрядът Чавдар превзема манастира. Още на 11.11.89 г.отидох да прибера табелата, но я бяха свалили от военното поделение до манастира, заради което достъпът до него бе затворен дълги години.


Източник: planinitenabulgaria

Цветан Василев е изографисан като ктитор и епитроп в манастира в Гигинци. - Дневник, 10 сеп 2013, 15:52, електронно издание

Цветан Василев е изографисан като ктитор и епитроп в манастира в Гигинци. - Дневник, 10 сеп 2013, 15:52, електронно издание