ИНТЕРВЮ НА АНАСТАСИЯ ИВАНЧЕВА И КРИСТИНА БОБЕВА С ХЮСЕИН ХАЛИЛ ЯМАН - ЕДИНСТВЕНИЯ ПРОСТРЕЛЯН ЖИТЕЛ ОТ С. ЯБЛАНОВО ПО ВРЕМЕ НА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС"

С. ЯБЛАНОВО - 03.10.2010г.                                   

 

 

Аз тогава (когато е прострелян) работих във Велико Търново в предприятие „Архитектурен резерват”. Това е ’85-та година. Пак януари. Там като работих във Велико Търново директорът на предприятието ни каза. Те знаели, че ще има „възродителен процес”. Ние не знаем. Каза: „Момчета ся като се приберете по селата – ние от Велико Търново си идваме тука цялата бригада. Вика – Сега като се приберете не си вдигайте главите, защото ще има място и в Белене ще ви вкарат. Аз дойдох тука. Цялата бригада дойдохме от Търново вечерта. Това беше на 18-ти вечерта. На 19-ти излязохме. Всички хора излязоха и аз излязох. Бяхме тук на центъра. А тук по-рано три дена са водили войни. Аз не знаех за това нещо.

Ние тръгнахме от Търново към 5 часа някъде – това са 3-4часа път от Велико Търново насам. Вечерта на 18-ти. А на 19-ти те нахлуват вече с армия тук да превземат селото. Армията не можала да превземе селото. Те взели архива всъщност. Преди да дойдем ние.  От съвета, от кметството. Вече на 19-ти нахлува четвърта армия, гарнизон.  Всъщност танковата дивизия на 4-та армия. Заедно с ген. Ганев. А ние вече цялото село бяхме, като влизате в селото, там. Бяха там. Танкове, БТР-и, почнаха там да ни бият. И някои викат да се приберем към съвета, че ще ни превземат.  А всъщност аз живея в Горна махала. 80-та година там си построих къща. А в Долна махала баща ми живее.  Викам сега към нас ли да отивам, към бащата ли да отивам? И тамън се отделих от пътя. Ей тука към центъра. Отделих се от пътя. Един вика: „Къде майка ти турска?” И вдигна калашника  - от два метра ме простреля човека. И текна кръвта. И аз някак си се добрах до бащата. И този човекът, който ме простреля, беше запасняк, не беше от редовната армия. Аз всъщност човека до ден днешен го помня. Не беше войник. То имаше войска, обаче имаше и запасняци. Да речем от Пловдив. Де да знам откъде са мобилизираните хора дошли. И почват да разправят в центъра, че има ранен човек. И казали го в центъра, човекът бил прострелян, от загуба на кръв ще умре, да го пратят да се лекува в Котел. И вуйчо там, на жена ми двамата вуйчовци, ме докараха тук в центъра. Кръвта ми тече, от двата ми крака. Кръвта ми тече. И ме качиха тук в една линейка. Качих се и тръгнах за Котел, за общинската болница в Котел. Обаче на Филаретово, Филаретово е малко село съседно. Там един от БТР-ите погазил един човек. Убили го с БТР-ите. Викат: „Сега да го вземем този човек да го караме в Котел.” С мене заедно с линейката. Единият вика: „Дай тоз да го караме в Котел, на втория курс ще го вземем него.” Филаретово, оттам пътя за Тича, ако си видял там пътя за Омуртаг. Има един мост в Тича. Там имаше един голям трактор отпред с гребло. Там отпред, никой не можеше да излиза от селото. И викат: „Сега трябва да дръпне тракториста – трябва да го караме този в Котел.” Има един капитан там вика: „ Какво ще го караш в Котел? Да го прострелям тука да се върнеш да вземеш и другия дето остана във Филаретово.” Той вика, тоя дето е от Сливен – ген. Ганев, тоя дето командваше армията. А той всъщност ген. Ганев е тоя дето е най-големият човек в МВР-то, не в армията ами в МВР-то. Те знаят, че съм жив, никой не се наема да ме убие. Никой не се нае да ме убие. И ме караха, някак си ме прибраха в Котел. И три месеца в Котел ме лекуваха, лекуваха. И три месеца аз лежа. Хората за апандисит идват и си отиват, аз все там лежа, лежа. Накрая имаше един, той човека почина, д-р Дралчев се казваше. Викам: „Аз кога ще оздравея? Раната хич не ми зараства.” „Ми ти много ли знаеш? Не стига, че приемаме тука да те лекуваме, та много ще знаеш.” „Изпратете ме някъде другаде да се лекувам – викам – три месеца лежа.” И някак си без да съм оздравял се ядосаха и ме изписаха от Котел. Е тука пише кога да ме изписали (показва). Значи аз три месеца съм лежал там. И той ме изписва от там. От там като дойдох тука вика: „Ти си работил нагоре по Търново, не си работил по нашия край – където си работил там ще ходиш да те лекуват.” Дигнах се аз да ходя във Велико Търново. Ходих до предприятието и там лежах в болница. И там лежах, защото тука почнаха да не ми обръщат никакво внимание. Защо съм казал. Все лекувам рани. И между другото правят ми една инжекция на 6-8 часа разстояние да ми минат болките. Ама болките след 2 часа пак се появяват. През това време ме оставят без лекарство. С мои лични пари течен аналгин съм си купувал. Много страдание.

Всъщност три деца имам. Децата колко реваха. И аз не мога да рáбота никъде, нито на работа ме приемат, нито нищо. Децата и жената ми се изселиха в Турция. Вече става осем години сам живея. От семейството идваха ми в болницата. Тия години като бяха тука идваха. Позволяваха им.

 Дадоха ми име Христо Христов Георгиев. Аз никъде не съм се подписал. Не съм дал съгласие за име. Направо дойдоха от Котел от МВР-то, хвърлиха ми една лична карта и викат: „Това ти е името.” Толкоз.

Аз тука (в селото) нищо не съм подписал, не съм казал това име ми дайте. Те са ми направили лична карта, снимали са ме и ми дадоха. Затова всъщност картона ми още е с българско име.

След време  като  утихнаха тия работи, след колко време беше, колко години не знам. Сега на ново пак си взех име. Дори не е старото име. На ново име си взех. Тогава се казвах Хюсеин Халилов Хасанов сега станах Хюсеин Халил Яман, нова фамилия си взех.

(За работата по време на „възродителния процес”)

 Ние от село имахме една бригада – все наши хора – брат ми, на сестра ми мъжа, от село 10-20 човека. В строителството работихме. Срещу Царевец в Търново има една църква там. Срещу нея правехме бордюри. Там идват чужденци, правят снимки, бордюри сме правили там.  В строителството работих във Велико Търново.

Той директорът всъщност е знаел, че  като се приберем по селата ще ни сменят имената. Всъщност ние не само от това село и от съседните  села имаше бригади. И той директорът още преди да се качим в автобуса да си заминем ни каза. Ние там работехме по 15 дена. През 15 дена идваме да си починем, мием се, дрехи сменяме,  пак отиваме. А те са знаели или от София са им се обадили по предприятията – да не вдигнат глави работниците.  Та мисълта ми е - още тогава разбрахме, че ще има възродителен процес. Българин беше директорът.

Всъщност автобусът ни докара тука до Долна махала. Обаче взеха та искаха тука дето са от нашето село хората, искаха да убият шофьора дето ни кара от Търново. Викам: Как тъй ще убивате човека? Човекът е българин. Той човека от работа ни докарва. А тука в центъра, дето направиха сега площадка, гори – огньове. Те хората, аз преди да дойда, нашата бригада, преди да дойдем от Търново, тука три дни се водели сражения. Искат да вземат архива. Аз тия работи не ги знаех.

Всъщност на другия ден става цялата паника. Те тука са дошли от Котел партийни функционери. Не можали да влязат в селото. И вече на третия ден, аз като пристигнах, на 19-ти вече танковата армия като дойде те превзеха селото. Цялото село обградиха. А всъщност хората не са само от нашето село от съседните села тука имаше хора, голяма тълпа. И вече почнали, кой кого, удряй, куршуми.

Всъщност аз много на държавата, на военната прокуратура писах за обезщетение. Много пари изхарчих досега, обаче няма резултат. И до президента съм писал и къде не съм писал... Няма резултат. Това са все пари, все работи, а една стотинка от тая държава не съм получил.  То миналата година преди изборите от тая партията, ДПС-то, изкарах едно решение поне да ме пенсионират. Еднократно обезщетение нямало... Всъщност партията БСП била против еднократно обезщетение за простреляните. Ние в България сме били само 20 човека простреляните от цялата България. Ахмед Хюсеин се казваше тоз човек, вие може лично да не го познавате. Той е председател на Комисията по човешките права от ДПС-то. Миналата година дойде на сбора, каза на Янко Янков, в Сливенския избирателен район от ДПС-то е Янко Янков депутат. Каза на господин Янков: „Ти си господин Янков от Сливенския избирателен район депутат. Момчето ще го настаните в Сливен в болницата, да му се дадат епикризи и ще го пенсионираме. Не можем да му плащаме еднократно обезщетение, щото няма закон – вика. – БСП-то е против, не може да мине закона. Не остава друго освен да го пенсионираме тоз човек.“ Настаниха ме в сливенската болница. Лежах там 5 дена или 6 дена миналата година. През това време ми дадоха една епикриза, всъщност с тая епикриза дори не можаха да ме пенсионират. Дадоха ми 25% и обезщетение. Дори до ТЕЛК не стигнах. И ме накара да плащам за здравните осигуровки. Здравните не ми бяха платени. С абокат ходих по Сливен да търся спонсори да мога да си платя здравните осигуровки за последните 15 месеца. Та тогава намерих тоз депутата Янко Янков. Ето го решението (показва) – това отговаря за  25% инвалидност, а не отговаря за 50% та да може да ме пенсионират. Обезщетение дори не съм взел. Еднократно поне. Миналата година областната управа беше Христина Чолакова, тя предишната, сега е Марин Гяурков, и тя ми отказа. Имам тука решенията, с които са ми отказали. Това са все документи, накрая нищо не излиза. Омръзна ми да плащам. И накрая какво – останах без семейство и без пари, ни за умиране, ни за обесване.

После, горе-долу като оздравях, тука имахме един килимарски цех, там постъпих на работа. До ’89, до „голямата екскурзия“ там работих 3-4 години. Добре де, ама като почна „голямата екскурзия“ и фабриките се затвориха. От тогава насам ни стаж имам, ни нищо нямам.

Мен специално не ме изселиха, защото този от МВР-то в Котел, Хъндърчев се казваше, той каза тъй: „Цялото село ще замине – вика – ти най-накрая ще заминеш. Ако отидеш сега в Турция кой знае какви данни ще дадеш там, какво ще говориш.“ И не ме пуснаха. Всъщност дори нямах намерение – да си говорим откровеното. Аз  си правя сметката – сега да ида в Турция, на поляна, разбираш ли, с три деца с жената. И какво  ще правя там? Аз там нямам баща, нямам една педя земя моя, нотариално заверено място. Аз тука ’80-та година си построих къща. След 5 години става възродителния процес. И аз ся нова къща да направя пък да ида да живея на поляна. Аз викам: Какво ще правя там? И дори тогава пък не ме пуснаха. Тъй останах. После децата се ожениха  и жената и тя отиде с тях. От осем години сам живея. Сега нямам пари даже да отворя едно дело да се разведа със жената. Тогава пък законите бяха тъй, ако не направиш договор не ти дават право да правиш сватба. Със жената имаме брак сключен. Ся не мога да се разведа със жената. Трябва да отворя дело да се разведа с тая жена или пък наново да се оженя... всъщност една забутана работа – не мога да се разведа. Нито тя идва, едно такова положение...  Един човек няма в нашия сливенски район прострелян като мен. Да речем от Котел или Градец, друг няма. Единственият човек съм тук от сливенския район. Никой не ми помогна досега, никой. Нито някъде да ми дадат някаква лека работа, нито нищо, никой не ми помага. Ей тъй нацепям на хората дърва, баласта им товаря, откъдето мога да изкарам някой лев.

Ей тука по тия документи всичко се вижда. Областният управител – сега новият от ГЕРБ  Мартин Гяурков – дори накрая с тях си имах работа. Ми обеща: „Хюсеин аз – вика – лично ще намеря начин, ще ви се плати обезщетение.“ И той става 5 месеца не се обажда. И чакат сега изборите да дойдат. Изборите като дойдат дават ни по 20лв, по 30лв или пък настаняват ни в комисията за 20-30лв и после всеки си се настани на стола и си гледа вече неговата работа.  

Тогава (през 1992г.) на интернираните им дадоха еднократно обезщетение. Една голяма сума. По време, кой колко време дето е лежал по 25, по 30 хиляди лева има платиха. Викам ся и аз почвам да си търся правата. От тогава си търся правата. Никакъв резултат. Същите хора сега, тука приятелите дето бяха интернирани, ги пенсионираха сега и еднократно обезщетение получиха. Ся наново плюс пенсиите им пак им дават някаква по 100 ли, по 110 ли, по 120 ли лева пак някакви пари получават. Аз досега от никъде нищо не съм получил. А човекът дето трябва да получи обезщетение – аз трябва да получа, не и те. Аз пак – тя държавата им дава, не им се меся, ама като гледам правото аз трябва да получа. Щото аз съм прострелян, от мен кръв тече. На всичкото от горе сега и без семейство останах заради всичкото това.

То тогава на цялото село смениха имената. То тука не остана човек дето да не е сменено името. Ма те тогава взели още на конгресите там са взели решение, че ’85-та година единна нация щяло да стане, нещо такова се разчу по радиото. Аз тия работи не ги знам, аз не съм партиен човек. Ма тъй се говореше. Кой конгрес беше...? Тодор Живков казал, че ’85-тата година единна нация ще има в България.

’74-та година бях аз войник в Хасково служих. При нас имаше момчета помаци, от смолянско там. Още тогава казали та са има сменили имената на помаците. Викаме вие сте помаци, ще ви сменят, ние сме турци. Аз не вярвах, че това може да стане. После ’64-та ли коя беше им смениха на циганите. Те много цигани бяха с турски имена, ги направиха с български. Ся който си взима име пак си взима същото. За мен това не беше смяна на имената по мое мислене. Щото те тука дойдоха и се гавреха с хората, разбираш ли. Е какво направиха – смениха. И после хората пак си взеха турски имена и сега има младежи пак български имена – нищо не можеш да им кажеш. Копче на никой нищо не можеш да кажеш що си сменя името. Ама то е демокрация сега. Ама те лошо постъпиха. Трябваше деца, които са тогава родени... Един закон трябваше да вадят, който не иска българско име да си хване пътя или нещо тъй трябваше да почнат. Ама не ей тъй с репресии, разбираш ли. Ще дойдат, ще нахлуят срещу собствения си народ. Тука е всеки работлив. Хората работеха. Кой по строителството, кой по фабриката „Възраждане“. Да речем моята жена беше тъкачка във „Възраждане“. Деветнайсет години беше тъкачка. Аз преди да ходя да работя в Търново работих на „Възраждане“. По специалност съм огняр на парни котли. Огняр бях там, десет години работих. Всеки си работеше, всичко вървеше нормално. Какво им стана изведнъж?

Ама всъщност за мене това не беше смяна на имената. Той човекът вика: „Майка ти турска беше 500 години... „ – не знам какво. Една гавра беше за мене. Тука в село няма човек дето да не е бит. Да речем баща ми, бог да го прости той почина преди 8-9 години. Аз като бях в болницата в Котел баща ми идваше на свиждане. Вика: „Ти синко си добре тука нас питаш ли ни? Вечер не можем крушки да светнем. Всичко – вика – тъмно.“ А баща ми са го карали в Сливен, колко са го били... Една седмица баща ми изобщо не е можел да става, толкова са го били в пожарните дето са стояли в Сливен. „Една седмица без почивка ни биха“ – вика. За мене това не беше възродителния процес смяна на имената, това беше психически тормоз на хората. Къде ще излезеш да кажеш нещо.

 После този, не знам каква е таз политика, тука преди една седмица, Антон Дончев 80 години навърши. Пак го наградиха. А този е човекът, дето е измислил филма „Време разделно“, ако сте гледали. Човекът дето е измислил филма пак го наградиха... Как може? ’85-та година тука работех като майстор в тъкачния цех. Тогава на кълбо ни докарваха тука в съвета това се прожектираше. Даваха тоз филма „Време разделно“ да гледаме задължително. Ако трябва цял ден ще ни накарат да гледаме филма. Да ни тълпят по главите. Може ли такова нещо? После Никола Хайтов, дето е измислил тия филми „Козият рог“ и други. Това е... Може ли такова нещо? Всеки е човек дошъл да живее. Ся колко хора са воювали за България. Моят дядо и моят баща да речем са воювали за България. Какво има тука за делене? Нищо няма за делене.

Нямаме никакви проблеми с българи. Дори от Кърджали има едни момчета. Всъщност това е едно предприятие и имахме работници и от съседните шуменски села. Тия години, ’85-та се строеше спортната зала в Търново. От предприятието ни изпратиха там. Всяко предприятие даваше там по три месеца работници там да работят от партийна линия. Ние си взимаме заплатите от предприятието, а то си взима вече по партийна линия. Там си работехме – българи, турци – не си деляхме нищо. Сега една вражда... Ида в Котел, имам едни познати колко години, като ме видят викат: „Ей, турчин, още ли си тука? Що не се изселиш?“ Чакай бе, какво да се изселя? Какво ти преча аз? Човек на човек окото не може да им погледнеш, ей тъй стана. Лесно тъй няма да се преодолее. Тоз господина Волен Сидеров по Скат телевизията – как им разрешават тия работи да говорят тъй,бе? Аз съм демократичен човек. Кой на него му пречи да говори?

А работите дето ги прави сега Ахмед Доган? Може да минем сега малко към политиката. Аз не одобрявам. Искам сега Бойко Борисов да го вкара в Белене. Ахмед Доган да вкара, щото виж колко е крал. Дават го по телевизията. Ако хората лъжат няма да го дават по телевизията. Там на не знам кой язовир проектирал не знам какво... един милион. Чакай аз тука гладен ще стоя, той ще печели, аз тука гладен ли ще стоя? И какво като бил от ДПС-то. Партията ДПС това е една партия, по мое мнение, аз говоря за себе си, не говоря за другите, това е продължение на комунистическата партия. Те го измислиха това ДПС-то. Хората, които трябваше да оглавят тая партия ДПС-то, са в Турция. По Бурса  или някъде другаде. Единият човек е дори от това село. Али Орманлъ се казва човекът, сега е в момента в селото, обаче вика: „Аз интервю не давам!“ Човек дето трябваше да бъде начело в ДПС-то. Тука преди няколко години бях в Шумен, нас ни викат на съвещание. На Жельо Желев помощника вика: „Къде е Али Орманлъ? Ние с него заедно бяхме репресирани, заедно в Белене бяхме. Човекът, който трябваше да е начело на ДПС-то е Али Орманлъ от това село. Къде е ?“ Викам човекът е в Чорлу. Те направо там го изпратиха. А Ахмед Доган… това са бивши комунисти. Те с нищо не помогнаха на народа. Те само крадат. Като дойдат изборите кой на кого малко ще помогне. Само по време на изборите и толкова. Като се съберат там на сбор по трибуната и :“Ние тъй ще направим, онъй ще направим.“ Кое ще направиш? Ела виж по селото пътищата гледай. Тука, да речем, в това голямо училище в половината децата учат, другата половина празно седи. А там парното работи. Зимно време парното си работи. А те какво направиха – отпуснаха пари от общината сега направиха детски ясли. Когато нямаше нужда от детски ясли. Ми вместо тия пари можеше едното крило на това училище дето е празно там да направят някаква реставрация, там да учат децата. А тия дадоха – един милион, да речем два, за какво дадоха? Да може някой тъй да прави пари.  Несправедливи работи много.  Почнаха тука на селото да сменят тръбите на самотек дето идват от Балкана от толкова години. Смениха, смениха малко работа остана. Сега Асен Гагузов ли беше, как беше, регионалния, сега той не е на власт и работата тъй си остана на половината. И ще почнат да крадат моторите и кабелите. Туй на какво мяза, може ли такова нещо? А хората, които там работеха, все хора на ДПС-то. То го поддържа. Човекът пенсия получава и там работеше. Водеше има надници, а не им се водеха здравните осигуровки.

            (Кои са тия хора?) Аааааа не искам да кажа, да не ме боли после главата.

            ( А участвали ли са по време на „възродителния процес”?) Участвали са, как. Те си знаят хората. Ние тука от селото си се познаваме. А хората дето членуват в ДПС-то от това село – това са бившите комунисти. ‘Ся ДПС-ари станаха. Нас като репресирани ни изритаха настрана, а те се настаниха. Същите хора, нищо не се смени. Как да не ги знаем? То тука след ’85-та година като почна кампанията по побългаряването, имаме човек от селото, дето в София участва по телевизията. Каза: „Ние в нашата къща на тавана намерихме кръст, ние сме българи!“ Е, тия хора са на власт сега. Тия са на власт сега, дето разправяха, че дядо им е държал кръст на тавана.

            То и сега има една кампания в селото, ако сте чували. Хасан Нухов се казвал най-големият партиец в Котел. Сега имало книга, било писало, че сме по-близо до българите, по обичаи и други неща. Е, днеска по тая тема говорим с момчетата. Дори някои се заканват, ако го хванат... Тия хора пари ли получават от някъде? Спонсорират ли ги? Как може такива работи да ги пишат? Аз книгата още не съм чел. Всъщност за нас има една книга в Истанбул дето изле, може да сте я чели. 

            Тази е книгата (показва „Щрихи към историята на село Ябланово“). Христо Ников – това е Хасан Нухов. Още е с българско име. Дългогодишен партиен функционер от Котел. Жена му е българка. На дъщеря му зетят директор на социалните грижи в община Котел. Колко пъти, аз от президента получавам отговор „да му се помогне на човека“, ония: „Ти не си ли регистриран в бюрото по труда?“ И направо ме изхвърля от стаята.

            Синът ми отиде там (в Турция) да работи и остана се ожени там. Едната тук се запозна, момчето от Турция – баща му изселен ’78-ма година. Тука се ожениха и се изселиха. Другата дъщеря отиде да им правят там сватба, обаче с бягство, хиляда марки им платих да отидат там за сватба, тогава не им даваха визи. И тя тъй си остана и вече не се връщат. Викам: Аз какво ще стана? Вика: „Ти си търси правата от държавата България. Там те осакатиха, там да те гледат.“ Не идват и аз не отивам там. Аз им казах: Щом не ме искате и аз вас не ви искам тука. Щото мястото където построих къщата ‘80-та година е дарение от майка ми, от нейния баща, нали от дядо ми на майка. После майка даде на мен да построя. Парцелът ми не е държавен. Затуй аз не съм заврян зет тука. На жена ми викам, че и нея не я искам вече тука да дойде. Чеиз каквото има в селото, в къщи там чеиза и на децата гние там по гардеробите. Направо като гледаш да плачеш. Целият ми труд отиде по дяволите.

            Най-важното ще ви кажа. По „възродителният процес” имаше един лекар в Котел, зъболекар, казваше се доктор Казаков. Човекът като дойде армията направи снимки, на цялото село направи снимки с камера. Тия данни – какво изобщо е станало в това село, кой на кой посегнал, тези гърмежи, танкове, всичко е преснимано. Познаваме се с брат му на този човек. Викам: Ти имаш един брат. Вика: „Защо ти е?“ Викам: Трябва ми. А той беше добър лекар. Вика: „По партийна линия го взимаха и отиде някъде другаде.“ Тоз човек от някъде беше ангажиран тука да може да прави снимки за цялото случая тука. И после почнали по тия снимки да прибират хората. Кой се надигнал, кой бил тука на протестите, кой излязъл.

            Още тогава почнаха да прибират. Още като превземат селото вече почнали автобусите пълни до Сливен. А тука (в кметството) долу в мазето колко хора... Те тука в мазето стояха после, тука в цеха, там ядоха – тогава за АПК-то стола работеше, там дето ходеха по улиците вечер никой да не излезе. Всеки ден тука хора биеха в мазето. Тия дето изпратиха от Сливен, от София. Всички бяха българи. Ами горе долу три месеца постояха с БТР-ите, с джиповете. Те от Сливен им дават  информация. Те и тука момчетата един друг се коладиха. Тоя бил там, тоя искал да вдигне моста. А всъщност те после казаха, че искали да гърмят хотела в Сливен. После по влаковете имало десанти. Това не са верни, за мен, това са измислени работи. После вдигнали глави турците срещу държавата.

            Хубаво де, до ’85-та година, до „възродителния процес” нямаше никакви проблеми. После започнаха тези проблеми. До тогава що нямаше проблеми? Всеки си работеше тютюнът, или овощна градина, всеки крави имаше, телета имаше, раждането вървеше добре, хората си построиха нови къщи, почнаха да си купуват коли. Никой не е искал да върви за Турция. Лошо направиха на хората. И сега пак продължават. От Атака, Волен Сидеров. Каква политика води този човек? Той колкото говори, той говори турците в Турция, българите на сапун, а всъщност Ахмед Доган му дава пари. Аз до колкото знам това е политиката. Според мен е тъй. Тука имаше един Сезгин Емин. Той тука идваше и викаше: „ Волен Сидеров говори – получава пари – вика – от Доган.“ Той говори, а турците се съединяват. И всички на изборите бюлетини дават за ДПС-то.  

            Емин Сезгин е председател на една партия – Национален защитен център справедливост. То уж... дори с Бойко Борисов сформира тази партия, обаче после не можаха да се разберат. До колкото разбрах пак е настанен някъде на работа. Той дори каза преди по телевизията: „Волен Сидеров говори, Ахмед Доган му дава парите. Аз съм – вика – свидетел на това нещо, ако ме съдете, съдете – вика.“  И никой не се нае да го съди човека, значи вярно това нещо.

            (за живота от 1985г. до 1989г.) С българските имена, обаче имаше вече много голяма кампания за побългаряване. Наистина сме били българи, голяма кампания. Точно тогава дето ти разправям за филма „Време разделно“. До сега няма един съден за това нещо. Всъщност на Величко Петров, първият партиен секретар на град Сливен, дъщеря му, ли внучка му сега е евродепутат в Страсбург от партията на ДПС-то. Гледай! Как ги измислят тия работи, бе?

            (Зарадвахте ли се като падна от власт Тодор Живков?) Как няма да се зарадвам, бе!? А този дето беше първият президент. Дори него години работехме в Елена на една жена мажехме къщата, вика: „Ууу, как го избраха този, на човек не мяза, виж косата му!“ Викам: Ти ще видиш след 5-6 месеца или година човекът ще напълнее и бръснар ще има специално, на човек ще почне да мяза, човекът има глава... Жельо Желев. Ма те в Елена са комунисти, аз ги знам. Та мисълта ми е, аз добре го приех човека. Жельо Желев беше демократ човека. Пак си е демократ, за мене. Петър Стоянов и той долу горе добър към политиката. А Първанов отиде в Бурса и се извини на преселниците, а не се извини в България на турците. Ся... там ли само са турците? Тук в България няма ли турци? Аз тия работи не мога да ги приема. Там се извини, пък тука кой ще се извини. На хората отиде им целия труд тия години в „голямата екскурзия“. Изпродадоха хората къщи, коне без пари – 20лв един кон, една коза -10лв. Дойдоха от Котел, от Сливен цигани, взеха на хората поминъка, нищо не остана. После тия банките, да речем Балканбанк и другите банки, и те обраха хората. 

            ’89-та почнаха да се изселват хора. Виж сега те първо почнаха  репресираните да ги изпращат. Тяхното изселване беше задължително. Идват от Котел и с една чанта със семействата, ако имаш зет, рода, направо ги изпращаха. Първо със самолет в Австрия ги караха. Там ги изпращаха, не ги изпращаха в Турция. После Туркут Юзал, бог да го прости, той лично отиде в Австрия и от там ги взеха. Али Орманлъ, той човека от селото както е..., без да си идва в село, направо от Белене е експедиран. Той се изсели. После в Чорлу там беше учител, сега в момента там пенсионер и от тука е пенсионер. Мисълта ми е, тоз човек без да си дойде в село, както е репресиран от тука в Белене, от Белене направо в Австрия, от Австрия вече със самолет каран в Турция. Та мисълта ми е, на хората труда дето работеха, пари изкараха...Това са тези години... Тогава бяхме спестили. Тогава не бяха лоши пари 25-30 хиляди лева пари бяха. Тогава къща строихме. Накрая какво - да се изселим. Продаваха тука едни коли, а тогава пък кола не може да си купиш от магазина. Аз един мотоциклет си купих „Хонда“, японска марка, 500 кубика, за 10 000лв. 10 000лв съм дал за мотоциклет. 10 000лв тогавашни пари. Къщата я строих за 9000лв, а мотоциклет си купих за 9000лв. Всъщност за 10 000лв купих го от Сливен на човека викам: Ти всичките пари ми взима, аз за път нямам ся за колата дето ще плащам да ми закара багажа до Турция. Човекът 1000лв ми върна от 10 000лв. Всъщност с него пари тогава можех да купя 100 крави, накрая мотора го продадох за една крава. Трудът ми отиде. Аз това не мога да преглътна. Да печелиш, да печелиш за 25 000лв, тия 25 000лв за десет дена да ги изхарчиш. Ако бях поне се изселил… не е лъжа имам мои хора, имаме там, вуйчовци, чичовци имаме там изселени 1951г. Там както е имало в Тракия стъкларски завод мои роднини там са големи хора. Поне щях там като огняр да се настаня. Можеше до ся да бъда пенсионер. И ся какво – ни пенсионер, семейството ме изостави.

             Аз на областния управител Марин Гяурков съм му казал това на 6-ти май като дойдоха на сбора. Имаше той приемен ден в Сливен  се видяхме. Аз викам: Г-н Гяурков идва ми до гуша. Ще ида в Котел някой ден, ще хвана един двама човека, ще им прережа гърлото, кръвта няма да си оставя. „Хюсеине, недей избързва, аз ще намеря начин, ще ти се плати обезщетението.“ Аз с тая надежда стоя досега. И им казвам в Сливен във военната прокуратура викам на прокурора: Аз ако бях наръгал някого в тая суматоха до ся щях да изгния по затворите, а какво съм направил тоз човек от два метра да ме простреля? Ами ако беше ме убил на място? По-хубаво да беше ме убил, от колкото да ме нарани и цял живот ей тъй да страдам.

            Ся тука братя, сестри имам и всеки: „Отивай при семейството си!“. Никой не ме иска. Тая дето Оазиса тука, тя ми е сестра. Вика: „Отивай при децата си, какво правиш тука?“

            Както всеки и аз исках да се изселя в Турция. Точно това ти викам. Тоя мотоциклет, багаж дето не ни трябваше... Аз тия 25 000лв трябваше да ги харча. Там български пари не минават. И казваха българите спирали камионите по пътищата и им взимали парите. Жената имаше огърлица от жълтици подарени от майка ми и от баща ми. Тя пък ходих в Търново при един златар. Човекът на кантара сложи една мъжка гривна, на жената огърлицата – 18гр чисто злато ми взима. Даде ми пръстена. Синът ми една вече дошъл, излязъл с мерак, му взимали, били момчето на моя син и златото отиде.

            Синът ми тука изкара казарма и после вика: „Аз там ще ходя да работя.“ Тука няма работа. Пък те тогава младите не ги пускат и визи не им даваха. Нелегално. Дадох им пари на тия дето ги карат в Турция през Балкана. Момчето 1999г декември месец беше, едни от Хасково го караха. После другата дъщеря и на нея с пари им платих. Не че аз им платих. Жената там роднини от Турция, една баба, на жена ми майка й там изселена ’89-та година, тя оттам изпрати парите с тия парите децата ми заминаха там. След ’99-та година се разтури вече цялата работа.

            Долу горе добре си живяхме (от 1989 до 1999г), нямахме никакви проблеми. Едната ми дъщеря изкара тука в Котел гимназията. Другата не можа да завърши, ама се оженила сега и на два месеца дъщеря имала. Аз не ходя там. Скоро една комшийка дойде от Турция вика: „Дъщеря ти се разведе. Мъжът й има любовница.“

            Нашите се изселват в Чорлу, му викат Са‘алъ махали, квартал на Чорлу. Не е надолу по Бурса да ходят, това вече към Анадола се пада. Нашите старите изселници предимно са в Чорлу. Стари изселници са дето са изселени да речем ’51-ва година. Чичо ми е изселен тогава, на баща ми брат. Всъщност на чичо ми на жена му баща й се изселвал и той като зет имал право да се изсели. Това изселване всеки не обхващаше. Обхващаше... ся старите дето са там правят визи... Тоз човек го поемат вече там за яденето, поемам му разноските да дойде. Изпращат в посолството визи и казват, че искат този човек  да им дойде като изселник. И той вече поема целите разходи. А вече там дали държавата ще има даде един декар ли, два декара, аз тия работи не ги знам. Аз до колкото знам тая екскурзия, тия изселвания още от ’80-та (1880г) година са имали тия изселници. Да речем на моята жена майка й ’89-та година е изселвана, тя обаче без мъж, мъжът и почина. Бабата на моята жена се оженила в Турция мъжа й от варненско там от едно село, човекът от ’80-та(1980г) година е заминал, сега е 90-годишен. Изселването до колкото аз знам е почнато още в 1980г. Не е от ’89-та година. Преди това са имали изселване ’51-ва година. Всъщност тоя квартал на Чорлу предимно са от нашето село. Тука от това село колко хора имаме в Чорлу... Тука да речем сега ако има 5000 човека идеш ли в Чорлу в таз Са‘алъ махали може да са 10 000. Ако нямаше тия изселвания досега селото можеше да стигне до 10 000 до 15 000 човека. Такава беше кампанията на комунистическата държава, че през 10 години се правеше изселване, да не виреят, да не стават много, че да не минат 1 млн. Как няма да знам!? Това беше официалната политика. Щото като беше война в Югославия едни журналистки, като вас млади, питат в кърджалийско там в едно село в едно кафене. Викат: „Тя Босна се отдели сега хърватска. Правилно ли направиха, че се отделиха? Вие ще искате ли да се отделите от България?“ Човекът вика: „Щом там играе мечката ще дойде и тука да играе. Ама ние – вика – не претендираме за това нещо. Ма след време не се знае какво може да стане.“ Мисълта ми е, такава беше политиката на държавата, че да не ставаме тука много хора. Горе долу по моето мислене и по моето тълкуване такава беше политиката. Щото мои съученици... ’78-ма година пак имаше изселване. Тука момчета заедно служехме.’74-та влязох войник, ’76-та се уволних, ’78-ма пак имаше изселване. Не доброволно. Мои набори, дето служихме заедно баща им се изселил там. Ако е оженен, баща й ако е изселен, има право да си вземе зетя. Тогава беше такъв закона, можеше да поеме там зетя и зетя се изселваше. Ама пак се правеше оттам, не на всеки. А всъщност ’89-та тая „голямата екскурзия“ хората, които не трябваше да бъдат изселени, те се изселваха. Дето много добре си живяха тука. Да речем били бригадири към АПК-то, имали си коли, децата им са били учени. Те се изселиха. Който не трябваше да бъде изселен. Тогава пак беше политиката такава, че не на всеки се падаше. Тогава, които бяха много мераклии дадоха пари към МВР-то, рушвети и тъй се изселиха. Хубаво направиха, че се изселиха. Сега се пенсионираха там, взимат 1200лв пенсия и тука идват и тука се пенсионират сега. Не са на загуба. А нашето какво е сега? Нито изселване, нито нищо. И изхарчихме ги парите и никаква работа сега. Е тука имам пример, да речем, един мой приятел, с когото сме работили 10 години заедно на „Възраждане“ той беше елтехник аз бях като огняр, после тоз човек беше майстор на тъкачни машини. Човекът се изсели ’89-та година там си построи къща колкото тая сграда (кметството) има къща. Ся там и квартиранти настани в къщата. Човекът дойде пак тука къща си купи и тука си живее. От там взима 1200лв пенсия, от тука взима 120лв пенсия. Кога иска тука живее, кога иска там живее. Човекът и тука е работил. Всъщност така я направиха тая политика, че тия хора дето се изселиха от тука, стажовете минават и в Турция сега. Те такъв закон изкараха. От тука взима стажа, да речем от „Възраждане“ взима 15 години и да речем... То в Турция години няма, има дни. И да речем правиш си дните и те пенсионират няма значение на колко години си.  Да речем сега единият моят зет, аз съм баща, на дъщеря ми мъжът й, сега е пенсионер. 30-годишен човек пенсионер. 1500лв пенсия получава. Ние за какво сме работили тука сега? За какво сме се трудили? По-хубаво да бях се изселил. Пак не съжалявам, ей тъй късмета не си знаеш, ама ей тъй си представям, че можеше да се пенсионирам сега там и къща можеше да имам, да ми помогнат там роднините. И ся какво стана нито се изселих, децата те отидоха, стана работата много лошо.

            Как ще се изселвам сега? 55-годишен човек какво ще работя? Те хората на моите години за пазачи не ги  взимат. Ей тука четеш по вестниците: Търся пазачи бивши милиционери или пожарникари, да борави с оръжие. Нас кой ще ни... никой не ни иска.

            Разликата (след 1989г.)… останаха ей тъй несвършени работите. Работа преди поне имаше, всеки си работеше, ползваше си живота. Кой се изсели се изсели, а хората пак си продължиха живота. Тая криза откъде се взе, де да знам. ‘Се викат криза, та криза. Аз кризата го знам, ама дърва – кубик – 50лв. Мисълта ми е правят я на въпрос кризата. Ама хляба в селото беше 50ст., до преди месец, сега от един месец насам хляба го направиха 70ст. Криза викат, пък на всичко дигат цените. 500лв. за 10 кубика дърва! Хубаво де, като е криза, що не ги правят дървата да речем 30лв кубика? Що хляба от 50ст. не е на 30ст., а стана 70ст.?

            Той (Тодор Живков) нали отиде в Съветския съюз и на връщане вече Петър Младенов, външния министър, взе неговото място. И после каза една голяма дума там да дойдат танковете, ама не можаха да спрат хората за демокрацията. И него го смениха после за тая дума дето каза да дойдат танковете. Та тъй смениха Тодор Живков. Всъщност за мен до ден днешен не ясно – тази политика от Съветския съюз ли е направена експериментално. Всеки говори било експериментално в България.

            Аз от телевизията видях, че е сменен Тодор Живков. По телевизията го дадоха още като слезе от самолета от Съветския съюз. Още като кацна в София го арестуваха. Там преврата… Александър Лилов беше там. Луканов пък после руската мафия ли, кой беше там, го убиха. Не беше лош Луканов. Лилов и Луканов бяха тогава главните действащи лица. А за нашия окръг, Сливенския, Пенчо Кубадински отговаряше. Всъщност тоз Пенчо Кубадински бил бивш партизанин. Дори са имали там бай Федал, той почина, той на него идваше тука на свиждане. Ние имахме авторитет в това село. Всеки има търпение, търпение, ама търпението вече изчезна. Ние тука чак лекари имаме, учени, студенти. Накрая – ти си бил студент, ти си бил такъв, нищо не помогна. Наим Сюлейман, Наум Соломов както го направиха после, щангистът. Човекът с европейски и световни титли и неговото име смениха, хич нищо не помага пред държавата. Та мисълта ми е вземе ли се едно решение нищо не помага. Аз знам, че срещу войска, срещу държава не се стои. Ама хората, които са там на масата, да вземат хубаво решение, да бъде правилно решение. Тука колко кметове сме сменили в общината в Котел. Аз отивам: Намерете ми лекар! „Как да ти намерим?” Ей тъй минаха годините една лека работа дори не ми намериха тука, като пазач нещо.

            Ся какво говорят в Европа, ние европейците. Е какво европейците? Да дойде някой да те пита как живееш. Като че ли България е само София. Ела по селата, говори с хората кой доволен, що не е доволен, такива работи няма.

            По добре живяхме (по комунистическо време), това не мога да отрека. Нали ви казах жена ми работеше във „Възраждане”, аз изкарах в Преслав училище паралелка като огняр на парни котли. Хубаво си живяхме. 

            После си виках дано дойде по-хубаво. Ние тия години… хората си говорят, ние все на работа. И тогава имаше хора, които добре си живяха. Да речем бригадири по АПК-то, трактористи, агрономи, едно друго. По-добър живот е идеш ли в магазина поне в хладилника си, ако не всеки ден, то поне през ден една кокошка да можеш да имаш в хладилника си, за децата да имаш какво да им готвиш. Да речем като работех във „Възраждане” хубави заплати и храната беше евтина – 50ст. ти струва обяда. Ти ся с 50ст. едно кафе не можеш да пиеш. Е, до къде сме стигнали? Идеш ли в някой от градовете вода няма от де да пиеш. Тъй е направено, че да идеш безалкохолно да купуваш. Идеш до тоалетна с пари, туй какво е? Срамота! Тогава поне такива работи нямаше. Тогава беше свободно. И ся отива по на зле.

            Според мене Европейският съюз е – едни богаташи там се събраха и смукват от държавите парите. Той дава, дава, ама и взима. И туй не мога да обясня сега… Да речем човека има 50 овци. Той си продава млякото - взема си парите, продава си вълната – взима си парите, а държавата му дава субсидии. Той какво дава на държавата, та да взима субсидии? Ама накрая тез пари няма да ги искат от тез хора. Каква е ползата аз не мога да разбера. Какви данъци се дават на държавата? Аз не вярвам на туй нещо. Особено тука животновъдите от селото много са доволни. Държавата дава субсидии, дава паша. Аз не знам те да дават на държавата данъци за крава, едно друго. До скоро имаше един закон – имаш една крава, гледаш я, даваш 20лв. На държавата и за стаж минава, разбираш ли. Как ги измислят тия работи сега? Една крава ще гледаш, ще правиш стаж да можеш да се пенсионираш. Аз не знам как ще стават тия работи. Не можеш да се пенсионираш. След време ще могат да се пенсионират само хората, които са пожарникари, полицаи, учители, тия които работят в държавни учреждения. Простият работник няма да може да се пенсионира. Той не може да направи стаж. Няма години. Той не може да си плаща и осигуровките. Както вика сега тоз господин Бойко Борисов: „Да ги вкараме в затворите, които не си плащат осигуровките.“ Как да си плащаш осигуровките като няма къде да работиш, откъде ще намериш пари да си плащаш осигуровките.

            Като стана „голямата екскурзия” тука много работи останаха недовършени. С мене какво стана... Тука в цеха три месеца работих. След „голямата екскурзия” тия, които изселиха, изселиха ги, аз останах. И след „голямата екскурзия” запустя, всичко запустя. После каквото мога това работих. 10 дена в село, 10 дена в Елена, по градовете, или някаква частна работа, ама държавна работа не съм работил, постоянна работя няма никъде. После се регистрирах в бюрото по труда в Котел. 10 години се подписвах като безработен. Аз от него полза нямам. И там се отказах да се подписвам. Отиване връщане да се подписваш, всеки месец отиване връщане. Никой не ме нае никъде на работа. Колко кметове минаха. Не само нашия кмет, аз и на общинския в Котел съм казал. Уреждат се хората дето са негови хора.  Рекох тука в училището, нали има парно там, като огняр. Горе директорът вика: „Половин бройка има място.“ Какво значи това – половин заплата. За 90лв. ще отивам там да работя. „Вечер ще палиш котлите – вика директорът. – Денем моята жена, тя нали е огняр.“ Ся там с половин щат хората дори няма да ми дават щат. Ся до колкото знам за половин щат стаж не се дава. Как ги измислят тия работи, половин щат?

             Виж, джамията, никой не може да ти даде точна информация. Тая джамия е построена от иранци, ли какво. Тука имаме едно момче, млад човек, той работи в София към иранско посолство. Жена му всъщност изкарала там висше като преводачка към иранското посолство. А мъжа ú, Халил май се казваше, учил и той за имам в София. Там живеят. Той построи тука джамията. От селото от хората не са събрани средства. Никой стотинка не е дал за джамията. Всичките пари идват от Иран до колкото знам. А всъщност нашата джамия си е долу, ако сте минали. Старата джамия е за молене. Те всъщност младите не отиват, отиват само за байрама. Два байрама имаме на годината – Шекер байрам и Курбан байрам. В петък старите отиват там да се молят, ама младите – не. А старата джамия си е от векове, от старо време. Тая новата, той човека вика: „Аз си я строя, аз работя, ние си я строим, джамията е моя не е за село.“ Дори преди кмета щеше да прави един курбан там  му се молил на Халил да даде ключовете. Дори на кмета не дал ключовете за джамията.  Това е джамия от иранците и вътре хората не ходят, не посещават.

            Аз и вярвам и не вярвам, щото нищо наготово досега не съм... Не мога да кажа, че съм набожен или пък невярващ. Всъщност майка ми корана, дето е арабският, майка ми е учила арабски, има коран, може да е от 200 години, тя си чете вечер. Ако ме боли главата отивам при нея и викам: Майка главата. И тя чете и минава. И някои работи докторите не могат да оправят. Има скрити тайни. Корана не е измислено от хората. Арабско е. Навремето се е учило арабско, сега не се учи, ма навремето се е учило.

            При моите години когато аз учих беше задължително. Да речем не първия, ама втория час е турски и задължително. Турски в седмицата през ден имаше. След време вече почнаха да не дават книги. Сега не е задължително. Правиш молба до директора да учиш турски. Кое дете ще иде след обед да учи турски. Този майчински език трябва да е учи. Като сега дето искат да правят задължително църковното. Хората вече озверяха – компютри, едно друго. Ся колко да е Корана, Библията ти дават... Ся Божиите заповеди както при вас – не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай. Както ги има в българската Библия, има ги и в турския Коран. Само че при вас е писано на български, а при нас на арабски. Младите тия работи трябва да ги знаят. Не може само на компютъра да се запознаваш или пък да определяш срещи. И какво ще ти излезе на среща не знаеш.

            Преди работех на Приморско, бетон наливах. И като подпийна малко. Чорбаджията ни почерпи нещо. Гледам хората отиват в църква и аз отивам. Попитах дали може. „Може – вика – разгледай.“ То не лошо да си знаеш някой работи, разбираш ли. Да не лъжеш, да не крадеш, да не убиваш, тези са лошо работи. Лъжесвидетелството е най-лошото. В Турция за изнасилване ако влезеш в затвора, оттам жив не излизаш. Щото там затворниците викат: „Ако беше убил... по-хубаво да беше убил. Ама що изнасилваш?“ За изнасилване ако идеш в обща килия там те убиват. Изнасилването не минава там. И по Корона и по всичко тия работи са записани. Ще почерниш ти живота на другия! Що? Да речем,  как тъй ще дойде войската в селото при обикновения работник дето е работил цял ден с оръжие и с танкове и ще ти смени името. Кой си ти, бе? ? Ти си създаден човек, бе! Аз вярвам в нашето си, ти вярваш в другото, ама как тъй ще ми смениш името? Дали са ми името с курбан, ти ще ми го сменяш. И какво направиха? Виж докъде докараха държавата! На фалити. Аз два пъти съм ходил запаси в атомната електроцентрала. Всичко си вървеше, какво им трябваше... Съсипаха цялата държава. Можеше след години, както на майтап си викахме на български имена, щяха да се побългарят хората сами. Щяха, щяха. Щото и ся в кметството на изборите гледам колко човека, около 500 човека имаме с български имена. На човека като му кажеш нещо и той вика: „Акъл не ми давай, пари ми дай.“ Ама чакай, хората заради имената ходеха по Белене. „Който ще да ходи – вика.“

            Ама сега да дойде „възродителния процес” аз никъде няма да излизам. Щото ние излязохме – изгоряхме, а които не излязоха, които гледаха през пердетата си стояха в къщи, не изгоряха. Всъщност ние докарахме демокрацията, ама за какво сме я докарали? Според мен демокрацията е – всеки трябва да бъде равен. За труда да то се плати. Е ся каква е тая демокрация. Ся има момчета отиват по морето, работят по месец-два, той им дава 50лв. за път. Е, чакай, той човека оставил семейство, там изхарчил пари, накрая да не му плаща работата. Туй за мене не е демокрация! Европейци ли сме сега? И сега никой на никого няма доверие. Старите хора що не идват за интервюто? Хората ги е страх сега дето взимат тия пари дето са лежали в Белене към пенсиите, може да им отнемат тез пари. Мен не ме е страх, щото аз нищо не съм взел. Ама аз чувам преди два-три дена тука по центъра: „Еее, тия по някои и друг лев дават и тях ще ни вземат сега.“ Тоз Бойко Борисов какъвто е – несправедливи пари никой няма да получава. Хората ги е страх.

 

  Записали Анастасия Иванчева и Кристина Бобева

AttachmentРазмер
Husein_Yaman_Yablanovo_2010.doc125 KB
Husein_Yaman_Yablanovo_2010.pdf209.74 KB