Сестра Порфирия – игуменка на манастира „Св. Илия” в местността Текето, с. Александрия, общ. Крушари. Родена в Р Македония сестра Порфирия е завършила Богословския факултет в Белград и преди това е била монахия край Враня, Сърбия.
Интервю или по-скоро разговора не се движи в някаква определена насока. Върти се основно около проблемите на църквата и личните проблеми, които монахинята среща в този далечен за нея край на България.


Ето част от наблюдения на сестра Порфирия за ежегодния събор в местността "Текето", за най-голямо съжаление преразказани от мен, тъй като по никакъв начин не мога да предам точно живописната смесица от български, сръбски и македонски думи, които съставят езика на монахинята:

”Идва сутринта (разбирай на 01.08.2010, на събора) един турчин тук в манастира. Гледам го смутен един, оглежда се и пита. "Мога ли да вляза в църквата". "Може", викам му. Влиза той запали си свещичка. Личи си, че нещо му тежи. После идва при мен и ми казва, че големи проблеми има, да съм дадяла някакъв съвет. Да му дам съвет, ама какъв съвет да му дам, като няма да ме разбере. Нито може да се причасти, нито може да се изповяда да му олекнат греховете...
...Тук не идват (става дума за хората от събора). И аз не ходя. Каква работа имам там. Това е манастир, ей! Аз на моята си работа не мога да смогна, при тях ще ходя. А там пият, викат, играят. Не е хубаво това, че до манастира се събират, а и той манастира ограда няма...
И после в разговора отново се явява този проблем характерен за много от съвременнните български манастири - винаги ще се намерят богати хора, които да искат да дарят пари, материали и прочее. Но и тук, както и на много други места се случва така, че тези, които даряват нещо, да искат след това насреща нещо повече от уважение. Едва ли не започват да се чустват като собственици на манастира – "Искат да им слугуваш, да идват да ядат и да пият, да казват те какво да става"...