Начинът, по който у нас протича бурният процес на демократизиране на обществената система и на демонтиране на командно-административния й вариант, се определя в значителна степен от политическата култура на творците на този процес. Макар и получил първоначален тласък отгоре, в него се включва целия народ, и то с твърде разнопосочни прояви, затова става дума за политическа култура не на една или друга класа, а на народа като цяло. В напрегнатите дни на неотложни преоценки от края на 1989 г., на разчистване на моралните и политическите ерозии на едноличната власт ръководителите на партиите и държавата призовават към по-извисена политическа култура на взаимоотношенията, към търпимост в политическия живот, за придържане към цивилизовано равнище на международни еталони. А в средствата за масова информация проникват отделни неблагоприятни оценки за политически изяви и реакции на един или друг социален кръг или отделна личност, които се определят като отличителен белег за принадлежност към балканския регион.

Всичко това подсказва значителен дефицит от политическа култура, от политическо поведение, което да изразява уважение към позициите на другите, да вниква в чуждите аргументи, да разграничава между разбирането и поддържането определен възглед и действие. Едноличната власт, насаждала страхопочитание и преклонение в отношенията власт-народ (с. 3), е отучила някои от гражданите от взаимното уважение в хоризонтална посока - между отделните личности. Или поне твърде малко е направила за възпитаването им в традициите на демократичната политическа култура, отражение на многообразието на политическип избор.

При силно увеличения брой на вестниците у нас  с най-различна политическа ориентация и при навлизането на много нови автори в международната проблематика главно с атестат за политическа принадлежност и по-малко за професионализъмне е излишно да се надникне по-дълбоко в това, що е политическа култура и какви са основните черти на европейската, насочена към изграждане на хуманни и равноправни отношения между държавите. Нали средствата за масово осведомяване си остават главният път за насочване към такъв вид политическа култура. 

Източник: Караиванова, П. Политическа култура и хуманизиране на международните отношения. - Съвременна журналистика, 3/1990, с. 3-4