ОТРАЖЕНИЕТО НА ПАРАИСТОРИЯТА ВЪВ ВИТРУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО ПО ПРИМЕРА НА ФОРУМИТЕ „БОЙНА СЛАВА”

 

Кристина Бобева

Теодора Костадинова

Анастасия Иванчева

 

            При анализирането нa темата за параисторията и влиянието ú в обществото в наши дни трябва да се направи поглед върху историческото развитие на българската нация, за да могат да бъдат обяснени, поне в известна степен, процесите протичащи в началото на ХХIвек в нашето общество. Подобно на другите балкански народи в продължение на близо пет века българите нямат самостоятелна държава. Това естествено води до липса на собствен обществен елит, който да поддържа самочувстието на нацията. Годините на чуждо политическо владичество водят до прекъсване и в книжовната дейност на българския народ, в това число и на историческа тематика. В продължение на близо три века до началото на средата на ХVIII век българският народ страда от пълна лиспа на собствена писмена култура.

Актуалната днес тема за параисторията има своите корени в българското общество още от периода на Възраждането. Част от псевдоисторичните теории разпространявани днес са повлияни от произведенията на редица възрожденци и учени от края на XIX и началото на XX век, но не трябва да се забравя, че до голяма степен те са обслужвали националната идея, а не историческа достоверност. Поради особеностите на политическото положение на българския народ в този времеви обхват най-актуална тема за авторите, занимаващи се с история е произходът на българите. Това се обяснява с идеята да се повдигне самочувствието на българите чрез изтъкване на величието на тяхното минало.

 Произведенията  върху тази проблематика от периода на Възраждането и от първите години след Освобождението на България от османска власт през 1878г. не могат да бъдат определени като псевдоисторични, тъй като професионалната история също не е добре развита в този период. Редицата теории, които се появяват относно произхода на българите в началото на ХХ век носят белезите на политическите събития и идеологии, които се разпространяват в цяла Европа по това време. Налагането на тоталитарен режим след 1944г. води до налагане на цензура върху всички сфери на науката и културата. В продължение на 45 години съществува монопол върху изводите от историческите изследвания, които трябва да се съобразяват с официалната държавна позиция.

Това своеобразно потискане на проучванията по различните теории за произхода на българите води до ответния „бум” на произведенията по тази тематика след промяната на политическия режим от 1989г. Параисторичният дискурс получава своя шанс за развитие и разпространение в България след края на социалистическия период, но началото му се корени във възродилите се националистични идеи през 70-те години на ХХвек. В рамките на големите промени, които търпи българското общество след падането на социалистическия режим, се появяват редица автори, които правят своя интерпретация на всеобщо известни исторически факти или „откриват” неизвестни такива. През първите години след смяната на политическия режим в освободеното от цензура българско публицистично пространство излизат редица псевдоисторически трудове, по-голямата част от които са дело на непрофесионални историци[1].

Тенденцията за увеличаване броя на произведенията на историческа тематика и особено започналата да става все по-разпространена практика те да се пишат от хора, за които историята е хоби, а не професия, показва дълбоката криза на доверие, което изпитва българското общество към академичната историческа наука. Това недоверие може да бъде анализирано от две гледни точки. От една страна  отричането на историчеките изследвания при предишния политически режим е в унисон с идеята за заклеймяване на всичко, което е свързано със социалистическия период. Официалната теория, част от която е създадена след 1944 г., бива „обвинявана” от параисториците  в служба на чужда пропаганда, както се вижда в нападката на ст.н.с. д-р Петър Добрев „България се намира в своето днешно жалко духовно положение не само заради своите политици, но и заради греховете на голяма част от своите казионни историци от просъветски тип”[2]. От друга може да се обясни с желанието „другата” история, останалата „скрита” история да бъде истината за хода на събитията в миналото. Това заключение може да се направи, макар и условно, когато се погледнат периодите на най-силно развитие и разпространение на параисторичните трудове в българското общество. Кризата, продиктувана от мъчително осъществяващият се български „преход” в края на XX век като че ли позволява на псевдоисторията да набере сериозна популярност. Опитът на обществото ни да се легитимира като достоен член на европейската общност в началото на XXI век поражда все по-широкото разпространение на множеството параисторични теории, повечето от които имат своето начало още в годините преди Втората световна война.

Както вече беше посочено темата за произхода на българите е разглеждана от редица автори още в периода на Българаското възраждане. И макар тези произведения да са писани от непрофесионални историци, те имат своята подкрепа и от академични учени в годините след Освобожението на България. Темата остава особено актуална в хода на редицата въстания и войни  за национално обединение. В този смисъл теориите за произхода на  българите до голяма степен зависят от политическата обстановка в страната.

Следа падането на комунистическия режим и разпадането на социалистическия блок, който в известна степен е обединен и от панславянската идея, в българското общество настава нова криза на идентичност, свързана с произхода на прабългарите. Тежките икономически условия и цялостното обезверяване на населението към политическия живот в модерната българска държава води до търсене на средновековните корени, които да докажат на обикновения българин, че романтичните идеи на Възраждането са възможни и че България е била и отново ще бъде велика държава.

На тези търсения в обществото отговарят не професионалните историци, които се занимават с академична наука, а най-различни хора, за които тълкуването на историята се оказва лесна и достижима задача. В края на ХХ век псевдоисторическите произведения се издават обикновено в много по-големи тиражи от научните трудове на професионалните историци, тъй като са емоционално и политически атрактивни. Възможността за разпространение на информация на тема история, както и по всички останали тематики, нараства и променя своята същност с бързото развитие на модерните технологии в края на миналия век. На границата между ХХ и ХХI век, когато интернет е част от живота на почти всяко домакинство, значението на виртуалното пространство при анализиране на свързани с параисторията придобива все по-голямо значение.

            В настоящия текст ще се опитаме да представим отзвука от разпространението на параисторичните теории в обществото. Тъй като обемът от информация в медиите е твърде голям и разностранен трябваше да се спрем на една единствена платформа. Избрахме да акцентираме в своето изложение върху представянето на система от интернет форуми, които се занимават с историческа тематика.

 По своята същност военно-историческите форуми „Бойна слава” представляват пространна система от интернет форуми, обединени не само от военно-историческа тематика, но и философски, езиковедски, филологически и други теми. Замислени като дискуционно пространство за обмяна на знания и мнения в областта на историята и близки до нея хуманитарни науки, те придобиват и чисто информативен характер. Това превръща форумите „Бойна слава” в привлекателно поле за изява на потребители с интерес към тази тематика, но без подготовка или умения да набавят нужната им иформация от друг източник. Историческите познания на определени членове на форума понякога достигат до такива детайли в отделни области на историята, че един любител или случаен посетител на форума остава респектиран. Някои от участниците в „Бойна слава” са създатели или администратори на други интернет-форуми с военно-историческа тематика като „Третият Райх,  „Вимпел”, “Манлихер”, „Великата война 1914-1918г” и др. Всички тези сайтове, включително форумите се финансират, израждат и поддържат на частни, ентусиастки начала. Юридически интернет пространството на „Бойна слава” представлява частна собственост, съответно управата на сайтовете и форумите има пълни права за определяне на правилата и ограниченията при ползването им. Самата платформа е разделена на няколко секции с различни предназначения – International, Общи приказки, Световна история, Българска история, Световните войни и Военна техника. Тъй като обаче, както вече беше отбелязано, прабългарстиката е най-податливата на параисторични теории тематика ние ще се спрем само на раздела засягащ Средновековната българска история, както и този за Литература, тъй като там се обсъждат параисторични издания. Основният акцент в текста ще падне върху правилата на форумите, които засягат публикуването и коментирането на теми, които са пряко свързани с разпространението на параистористорични тези.

При вече описаните характеристики на форума би следвало да се очаква, че именно в темите за средновековната българска история ще бъдат публикувани теориите на най-различни параисторици, псевдоучени и хора, повлияни от различни публикации, които се разпространяват в общественото пространство. Форумите „Бойна слава” обаче са приятна изненада в това отношение. Разделът за средновековната българска история е под строг контрол на модераторите. Взимането на решения за проямна на правилата, затваряне или изтриване на тема, както и забрана за достъп и изказване на мнения на деден потребител се решава от форумен съвет от петима членове, които са модератори на различните раздели във форума.

Повечето теми, свързани с произхода на древните българи са заключени,а съществуващите са под строг контрол на модераторите. Това  ограничава възможността да се изказват разнообразни мнения, които понякога граничат с абсурдното. При разглеждане на темите ставя ясно, че причината тези тема да бъдат заключени е именно възникването на спорове, които са повече на емоционална основа, от колкото опити за доказване на дадена теза чрез доказателства. Това налага и промяна на правилата на форума, що се касае именно до този раздел:

Поради явното израждане на нивото на дискусиите във форума за българското средновековие, занапред всичко, което модераторите биха сметнали за обида към опонента, включително маскирано като шега или ирония, всичко, което априори отхвърля директно теорията на този опонент, а не представените за нея доказателства и всяко мнение, набъркващо комунизъм, антикомунизъм, нихилизъм, евреи, масони,  ДС,  КГБ,  Коминтерна и всякакви други тайни служби ще бъде безмилостно и без обяснения изтривано. Ако смятате, че нещо е много важно за темата, подкрепено е от доказателства и засяга някое от изброените - пишете го, но ако по нашите критерии не е така - ще бъде изтривано.[3] По този начин модераторите/администраторите на форума показват своето отговорно отношение към влиянието, което подобно интернет пространство би могло да има във формирането на общественото мнение. Това е особено важно с оглед на факта, че анонимността, която осигурява интернет пространството, позволява по-директно изразяване на отношението към дадена личност или проблем. Така, поради явно зародилото се напрежение сред потребителите на форума, част от темите в раздел Българско Средновековие не само са изтрити, а са създадени редица нови правила, които да регулират разпространението доказателствено необосновани мнения и теории пряко засягащи най-ранната българска история.

Първото правило гласи: „Не използвай исторически аргументи от преди 1000-2000 години за да обосноваваш съвременните си политически убеждения и националистически пристрастия.” То ясно демонстрира една от основните нападки в публичното пространство срещу тези, които цитират официалните постановки на академичната наука, а именно обвинението в антинационализъм. Често тези, които приемат параисторията, чиято основна цел е да докаже величието и древността на българският народ и държава[4], за достоверна са привърженици на крайния национализъм. Те смятат себе си за най-големите партиоти.

Друго широко разпространено обвинение отправяно към академичната наука е, че тя служи на чужди пропагандни и агентури. Тази тенденция също в отразена в правилата на форумите. „Не използвай конспиративни теории, че някой съзнателно до ден днешен крие истината по политически, религиозни и други подобни причини. Т.е., че Ватикана, гърците, руснаците, германцитe, евреите и комунистите са фиксирани върху идеята да предотвратят излизането на доказателства за величието на българския народ. На теория трябва да добавя „освен ако нямаш много сериозни доказателства”, но понеже имаме идея за такива „дискусии” на други места може направо да си ги спестим.”

            Опитът на управата на форумите да поддържат определено ниво в съдържанието им личи в правилото засягащо аргументацията на потребителите:

Възможно повече ползвай оригиналните извори, за сметка на съвременните историографските интерпретации. Разбира се мнението на авторитета има значение, но само когато е подкрепено от доказателства, а и да не забравяме, че онези, които са авторитети за едни, не са авторитети за други.”  Тук ясно личи опита за ограничаване на разпространението на всякакъв вид професионални и не толкова професионални мнения и интерпретации, които не се основават на достоверна и убедителна аргументация.  

            След като описахме общите положения и форумните правила ще направим по-детайлно разглеждане на темите от раздела за българската средновековна история.  Разделът включва 371 теми. Модератори са Guy de Mond Ferrand и Thorn. Предишен модератор на форума, който също затваря редица теми, насочени към произхода на прабългарите е gollum, който вече не е модератор на този раздел. Сред затворените теми са: „Генетика на българите!?”, „Религията на първобългарите”, „Прабългарите”, „Какви са „българските” славяни”, „Езикът на прабългарите”, „Кога точно е възникнала българската държава?”, „Численост на Аспаруховите българи” и др. Преглеждането на темите показва, че те най-често за затворени, защото в тях спират да се излагат доказателствено подкрепени аргументи, а форумното пространство става поле за размяна на лични нападки. С цел да се изяснят правилата има специално започната тема от модератора ThornКак трябва да се водят дискусии за прозихода”. В унисон с предложенията в тази тема са създадени отделни теми за всяка от теориите за произход на българите. Идеята на тези теми е в тях да участват само потребители, които подкрепят въпросната теория, за да не се получават безсмислени и по своята същност нерешими спорове във форумното пространство.

            Напрежението около темите за прозихода, езика, религията и т.н. на прабългатите ескалира толкова, че на 10 август 2007г. е въведен шестмесечем мораториум върхи всички теми, свързани с произхода на на прабългарите. Ограничението е въведено поради явното израждане на повечето от дискусиите, които засягат въпросите, свързани с етногенезиса и културата на първобългарите. Дори тези, около които би могло да се развие дискусия твърде често се превръщат в обект на изразяване на лични непокрепени с извори мнения. За публикуване на постове, които не са съобразени с правилата на форума изключени от „Бойна слава” са редица потребители. Сред тях са Galahal, inabus, KG125, bozman и др.   

            Освен върху начина, по който протичат дебатите във форумното пространство има дискусии и отностно източниците, върху които те градят своите тези. Един ярък пример в това отношения е темата за обсъждане на произведенията на д-р Ганчо Ценов[5]. В нея всъщност личат основните причини, заради които и до днес параисторичните теории имат немалко поддържници. От мненията на потребителите става ясно, че ако за професионалните историци липсата на методология и разглеждането на извори извън техният контекст означава липса на научна достоверност на дадена теория,  за любителите историци методология не е нужна. Около това противоречие са концентрирани и мненията в темата, в която се обсъждат българските параисторици „Българските историчати – П. Добрев и ко”. Сред обсъжданите в тази тема автори са  д-р Петър Добрев[6], д-р Божидар Димитров[7], споменатият вече д-д Ганчо Ценов и др. Дискусията в темата се изгражда именно върху въпросите за методологията, по която авторите правят своите изследвания. Това са професионални историци, които разполагат с необходимия обем знания и ресурси, но съзнателно акцентират върху дадена част от изворите, с цел да докажат своята теория. Лиспата на цялостно анализиране на данните за дадено историческо събитие или епоха е всъщност основата, върху която се градят параисторичните трудове.

            Подобна тенденция има и в някои мнения на потребителите в форумите „Бойна слава”. Пример за подобно частично интерпретиране на информацията има в коментарите на потребителя проф. Добрев. От линк към неговия профил, става ясно, че зад този потребителски акаунт стои проф. Иван Добрев, който е тюрколог по образование и има собствен блог, в който са публикувани негови изследвания. Един от неговите основни опоненти в оформящите се дискусии е потребителят T.Jonchev. Той е преподавател по история в Ломската гимназия. В постовете на тези двама потребители са пример, който често се среща в публичното пространство. Проф. Добрев разполага с голям обем информация и в мненията му относто лингвистични въпроси личи добро познаване на тематика. По отношение на историята обаче той прави категорични заключения на база твърде малко информация. T.Jonchev от своя страна освен изключително богата аргументация и изворова база към своите коментари изрично подчертава, че на посочените документи са възможни няколко интерпретации. Той често публикува и линкове към трудовете на омаловажаваните от параисториците академични учени, чието професионално занимание е анализирането на изворите за историята.

            Представените няколко примера са само част от многото, които могат да бъдат извадени от форумите „Бойна слава”. Те показват, че основната причина за противоречията между професионалните и непрофесионални учени е използването на определена методология като това се пренася и в интернет пространството. Приведените примери показват ясно как темата за най-ранната история на българите поражда не само дебат в обществото ни, но и ескалира в напрежение между защитниците на различните тези и мнения прерастващо в обиди и лични нападки. В настоящия текст е даден пример само с една интернет платформа, но това явление може да се наблюдава навсякъде в интернет пространството, където анонимността на потребителите позволява свободно изразяване на всякакво мнение. Особеният случай на форумите „Бойна слава“ е, че подобен род напрежение е максимално ограничен чрез усилията на модераторите  да поддържат  дискусиите на високо, почти научно ниво. Този добър пример от българското интернет пространство показва, че при достатъчна воля от собственици, администратори и модератори е възможно да се създаде сайт, чиято основна тема е историята, но който не се изражда в поле за изява на параисторични теории.

 


[1] Николов, Александър. „Параисторията като феномен на прехода: „преоткриването” на древните българи” http://prehodbg.com/node/965 посетен на 18.09.2011г.

[2] Добрев, Петър. Комедия от грешки. http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm посетен на 17.09. 2011 г.

[4] Пример за такива автори е Стефан Цанев, който в първата част на своята тетралогия „Български хроники” твърди, че преди възникването на Стара Велика България са съществували 9 други държави, създадени от прабългарите. Друг пример, дори по-краен, е мнението на Росен Минев, публикувано в списание Ави-тохол според което още в VІ в.пр.Хр сред китайците живее и проповядва българинът Боян, наречен от тях Лао-Цзъ, а скито-хунорският княз Сакия Муни създава будизма или, че Константин-Кирил и Методий са потомствени български благородници.

[5] Д-р Ганчо Ценов е български историк, работил в края на XIX - нач. на XX в. Неговите изследвния са съсредоточени освновно върху българската история през Късната Античност и Ранното средновековие. В своето емблематично произведение "Кроватова българия и покръстването на българите" той излага хипотезата, че българите са автохтонното население на европейскста част на Скития. Теорията му обаче не е приета добре сред българските академични среди и кандидатурата му за доцент в катедра Стара история на Софийския Университет е отхвърлена. Между д-р Ценов и проф. Васил Златарски и проф. Петър Мутафчиев има сериозна полемика прерастваща на моменти до лични обиди. По-късно работи и живее в Германия, където и са издавани трудновете му. Последното издание на „Кроватова България и покръстването на българите” е от 2004г.

[6] Петър Добрев е български учен от втората половина на ХХвек. Ст.н.с в Икономическия институт на БАН. Прави стопански изследвания върху историята на прабългарите.

[7] Божидар Димитров е български историк, който е известен в българското обществено пространство с изразяването на мнение по  различни исторически въпроси и стремежа му да „разбива митове” за българската история.

AttachmentРазмер
K_Bobeva_T_Kostadinova_A_Ivancheva_doklad_Belgrad_19_21_09_2011.pdf132.36 KB
K_Bobeva_T_Kostadinova_A_Ivancheva_doklad_Belgrad_19_21_09_2011.doc84.5 KB
K_Bobeva_T_Kostadinova_A_Ivancheva_doklad_Belgrad_19_21_09_2011.odt39.38 KB