ИНТЕРВЮ НА ГЕРГАНА КРАМАРСКА С НИКОЛАЙ ВЕЛИНОВ,

ПЕРНИК, 09.06.2011 Г.

 

 

И: Нека се представя. Заедно с преподаватели и студенти от СУ провеждаме изследване на тема близкото минало в град Перник, като се интересуваме от спомените на хората, как мислят годините преди 89-та и след това. Значими събития от 80-те, 90-те години, спомени, през личния опит, през това какво се е случвало в града. В интервюто ще присъствате с възрастта, пола, позицията, която заемате, като имате възможност да останете анонимен, това вие ще прецените. И надявам се нямате нищо против разговорът ни да бъде записван?

 

Р: Разбира се, няма никакъв проблем!

 

И: Добре. Кои са по-значимите събития, по-ярки спомени, които са останали за вас в периода на 80-те години? Можете да разкажете случка или събитие, което е било значимо за вас или тук за района.

 

Р: Едно от значимите събития за мен, в нашия град, беше 85-та година, 86-та по-скоро тук в Клуба на културните дейци, Двореца на културата в Перник имаше една лекция на арх. Андрейчин, един от доайените на модерната архитектура в България, лекцията беше озаглавена „Впечатления от архитектурата в някои от по-големите градове в САЩ”. Тази лекция беше обявена за, около час и половина, но се оказа толкова интересна, толкова богат снимков материал, че продължи два дни по шест часа. Той постави много богат свой снимков материал от свои впечатления, от едно свое доста дълго пътуване в Щатите, от архитектурата в много градове в Щатите, значи като започнем от Ню Йорк, Бостън, минем през Атлантик Сити и Лас Вегас и Ванкувър и след това продължим през Сан Франциско, наречената от него съвременна Венеция на света, Лос Анджелис, Бевърли Хилс, Маями, Хюстън. И тези два дни, тези две нощи фактически, на нас в Клуба на културните дейци ни се сториха като два мига и след това когато аз излизах от тук, през главния вход на Двореца на културата и гледах мъждукъщи светлинки на нашия нощен център, се чудех на кой свят съм се намирал преди малко. И това всъщност породи у мен една, една неистова, как  да го кажа, една благородна завист към онези, които живеят нормално. Аз преди това си бях изградил един стереотип на политическо мислене, тогава бях на 26 години, аз съм роден през 63-та година и моите родители бяха твърдо анти, те бяха гонени от комунизма, ето такива бяха нещата, също бяха следени, аз и сестра ми бяхме следени и имахме проблеми с комунистическите власти навремето. И това породи у мен едно голямо желание наистина да опитам, да отида да видя какво става там. Всъщност аз го направих това нещо, избягах през границата, без никакви пари.

 

И: Кога, по кое време?

 

Р: През 86-та година. Бях в един емигрантски лагер в Австрия, след това заминах за Америка и там се свързах с такива български сдружения, политически емигранти и решихме, така доста хора, да се върнем в България, за да помогнем за блъскането на комунизма в България, така образно казано, защото тогава се подготвяха процесите. И разбира се, така стана, аз повече не съм се връщал, защото имах неблагоразумието да се върна тук и да се оженя (смее се). Това беше едно голямо събитие за мен лично.

 

И: Да, какво е означавало, в смисъл всичките тези нови неща, някак си, вие как ги приехте, нормално, кое не е било нормално?

 

Р: За нас не е било нормално за това, защото беше, всичко това, което го видяхме беше извънземно, това беше, това беше една демонстрация на една велика нация, една нация, която е развила до съвършенство своето общество, своята икономика, абсолютно всичко, което представлява една нация, значи това за мен, за мен е една нормална държава.

 

И: А кое я прави нормална?

 

И: Знаете ли кое я прави нормална, това, че в единствената конституция в света, Американската конституция приемливо пише, че всеки гражданин в САЩ има право на лично щастие. Това е! Аз го видях с очите си. И наистина тогава когато излезнах отвън и погледнах Профсъюзния дом, обърнах се към Двореца на културата, тази прекрасна сграда наистина, и се разходих из нощния център, аз наистина разбрах в какъв свят живеем. И ми се прииска да тръгна, и отидох наистина, върнах се.

 

И: А тук кое не е било нормално, в смисъл, това, че човек не е имал възможност за лично щастие ли или как?

 

Р: Нищо не е било нормално, тук нищо не беше нормално. Аз съм чел, аз едвам съм си намирал стихосбирките на Александър Бутински например, той има две стихосбирки, да Александър Бутински, един тогава забранен поет. Едва си намерих и си купих книгата Лице на Блага Димитрова, която беше повредена, бракувана, защото нямаше околоне!, не Лице, не!, не всичките, и двете книги, да!, и двете книги на Блага Димитрова, които по онова време бяха повредени някак и си ги купих по цени на брак и имаше около 30 страници такива бели, бели, явно някаква техническа грешка. Това не беше нормално. Не беше нормално, че всеки петък гледахме съветска телевизия, как така? Откъде накъде? Аз например слушам джаз и бях нещо като музикант. Аз харесвам не руска музика, аз харесвам американски джаз. Имаше там навремето прочути вокалисти от джаза и това беше единственото, което съм слушал, аз нямах възможност, нямах достъп. И най-големия филм, който съм гледал, защото съм кинаджия, навремето, по онова време беше Сталкер на Андрей Тарковски, и той всъщност Търковски беше поканен в конкурсната програма на Кан, но другаря Брежнев не разреши, само в информационната програма, всъщност общото мнение, тогава, на големите, на големите кинаджии в света по отношение на този филм беше, че ако е бил представен в конкурсната програма той е щял да спечели Златна палма. За какво говорим! Аз отидох, мен ме уредиха, например, един пропуск в кино видео клуба навремето в Младежкия дом Лиляна Димитровадето е парка Заимов, сега е зала Средец; уредиха ми един пропуск с триста зора да гледам Писма на мъртвия човек, това е един филм, който беше апокрифен, какво нормално е било? Слушах Свободна Европа и Гласът на Америка с баща ми навремето. Нищо нормално не е имало, нищо нормално не е било; 17 години съм чакал за ладата да си купя, да, направиха ми моите родители вноска на един мой рожден ден и след 17 години ми дойде ей така бордерото и аз си купих лада, и бях тук в Перник и ще карам лада 88-ма година, млади перничани, които карат луксозни коли, коя е луксозната кола!? Аз искам да карам форд мустанг, за мен това е нормалното. Едно общество, един социум, в който аз се чувствам значим, това беше за мен. Друго значимо? 90-та година, когато стана превратът, значи 90-година, тука имаше една проява, еманация на българската в кавички масова култура, един масов гол стриптийз горе на стадион Миньор, сега е стадион на Мира, нали, това беше нещо уникално събитие и ако тогава имаше интернет и имаше youtube и v-box7, щеше да спечели огромни лаври това нещо с това видео, това беше нещо уникално. Разбирате ли, масовата култура българска. Онази емоционална вълна, която повдигна цяла България, вълната, която отприщи свободното мислене у хората, която отприщи емоциите – позитивни и негативни – всички онези така десетилетия таени емоции и онова обществено либидо, което се отприщи тогава позволи да се случи този фарс. Представяте ли си стриптийз, масов, стадионът пълен, нещо невероятно беше. Също значимо нещо си спомням на изборите за Велико Народно събрание когато, искам да го отбележа това нещо, да го заявя, тогава когато се случи една от най-големите лъжи в историята на съвременна България, с манипулирането на изборите, тогава за първи път ние в цяла България ние отворихме синьото шампанско, когато Слатински стана депутат. Той тогава беше окръжен координатор на СДС, на нашето СДС в Перник. И така, синьо шампанско за първи път в България гръмна тук, 90-та година, след изборите, нали когато разбрахме какъв е резултатът, че Николай Слатински е избран, и така. Голямата лъжа, голямото нещо, което всъщност го разбрахме впоследствие, с течение на годините и ние го разбирахме много болезнено; и това го разбирахме болезнено, така както в момента на мен ми минава раната, с годините. Това е, че това не беше преход от комунизъм към демокрация, това си беше един партиен преврат, всичко си беше нагласено, средата на 80-те години когато България влезе в една страхотна рецесия, икономическа криза, обществена криза, културна криза, тогава явно се е подготвял сценария. И така, еманацията на тази голяма лъжа беше, нали така, която се прояви много ярко, това беше така наречената Кръгла маса, Кръглата маса и последващите я събития, така под сурдинка така изказвани, дори не в медиите, така между хората, аз си спомням някакви такива събрания, сбирки на Хисаря, сега не мога да твърдя, че е истина, но това съм го слушал когато Андрей Луканов е казвал: да куфарчетата с парите са тук, правете, правете икономика; политическата власт ние си я имаме, взимаме парите от (не се чува) там имаше и други разни търговски фирми, така действали под егидата на Държавна сигурност в западна Германия, в други държави, ето парите са тук, действайте. Така се зароди така наречената организирана престъпност в България, мутрите, всичко е еманация на комунизма. Аз говоря така като много заклет антикомунист и наистина съм такъв, трите неща, които мразя са бившата ми тъщата, змията и комунизма, нищо друго не мразя повече, иначе аз не съм такъв човек, аз не мразя. Да, Кръглата маса е нещо впечатляващо наистина. Беше необходимо да има кръгла маса, защото имаше разнобой в новосъздаденото политическо пространство в България. Значи имаше едни сдружения и възкръснали стари партии, които нямаше как да нямат представителство официално, обществено и политическо пространство в България, нямаше как. Тази крагла маса беше необоходима от гледна точка на това да се синхронизират политическите процеси в България и да придобият по-европейски вид тези неща, които се случват България, да не стане това, което се случи в Румъния по онова време когато ние гледахме, аз помня и това  е един от моментите, които бих искал да изтъкна, тогава Румънската революция и последващия публичен процес срещу Елена и Николае Чаушеску и смъртта им на живо, която аз видях, това беше ужасно, трябваше да се случи. И знаете ли каква огромна разлика имаше в хората, които участваха в кръглата маса? Това ми направи потресаващо впечатление. Комунистите от едната страна изтупани с марковите костюми, една супер визия, едни такива мазни до блясък до лустро, с очилата с тънки рамки, блестящи, блестящи във всяко едно отношение и онези демократи, до скоро неформали с шлиферчето, ризка, с протърканите дънки, Георги Спасов, ей такива бяха. Също така друго нещо, което ми анпарви впечатление, беше края на 89-та година зимата, аз работех в гр. Трън, бях директор на Културния дом в град Трън тогава и ми се обади една жена, която ме познавала задочно, намерила там, проверила къде работя, намерила ми телефона служебния и ми се обади и се представи Сашка от Перник, работи в РИОСВ, това е РИОКОЗ  нали: каня ви да учредим ако искате, ако вие желаете, нали, да учредим Зелената партия в България. И аз тогава, Зелената партия в Перник, нали разбира се, аз откликнах, разбира се. И дойдохме тука, в нейния апарттамент се събрахме и учредихме Зелената партия в Перник, направихме общинска организация, това беше една от първите общински структури в България, нашата Зелената партия в Перник. Разбира се зелените партии, въобще зелените движения са леви по убеждения, по философия, аз съм може би тъкмо крайно десен, но консервативно десен. Но идеята за зелени движения на мен много ми допадна, защото живеех, а и домът ми в момента е в района на най-мръсните квартали в Перник, кв. Даскалово на 150 м. от Стомана. И там почвата беше отровена, въобще страшно беше да се живее там. И Прегърнах тази идея, и наистина така стана, бях секретар на Зелената партия и всички там, начи по устав СДС приемаше за свои членове председателите, зам председателите и секретарите на съдружните организации и партии и аз понеже бях секретар на Зелената партия в Перник, бях в СДС Перник и учредихме СДС в Перник, първия, Коалиционен съвет на съюза на демократичните сили в Перник. Това е следващото събитие, нали, с което се гордея и което страшно много ме впечатли. Ние положихме демократичните условия на Перник.

 

И: На мен ми стана интересно, понеже споменахте зелените, има ли други идеи, зад които сте заставали?

 

Р: Ще ви кажа, значи няма да се разпростирам много, защото не съм политолог, пък и политическата философия не ми толкова, но бих могъл да ви насоча в тоя сайт, там има политическата програма на партия Либерален конгрес на Янко Янков покойния, бог да го прости. Това е една дясна партия по философия, която беше създадена в началото на 90-те години. Янко Янков беше много деен член на СДС. Това е философията, която изповядвам, всъщност десния консерватизъм, политическата философия на Маргарет Тачър, това е за мене, това е капитализмът и това е нормалното общество. Много голям привърженик съм на един сайт атлас бг, сайт за радикален капитализъм, и там понякога пиша статии, много рядко ми се случва, но така от любов към писането, към публицистиката написвам по нещо. Това е, това е моето верую, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, неприложими в България, защото те са обърнати тука ляво и дясно и в момента Синята коалиция е нищо друго освен една еманация на костовиските желания за лидерство и култ към личността, ДСБ за мен е първа частна партия, аз така си я наричам и имам конфликт с разни такива заклети десебари, които са лумпени, които за мене са зомбирани хора и аз не виждам, не зная каква е причината, те дори да признаят грешката на Костов, аз зная бил съм в кухнята на нещата и зная как, по какъв начин Костов се появи в СДС и въобще, да, историята с Лукойл, с нефтозавода в Бургас как беше продаден за жълти стотинки, това е, но аз! Не ги разбирам тези хора; те го знаят това нещо, нищо лошо против Костов, това са карикатури на посткомунист в България. Къде отиде идеята СДС, къде отиде? Още 99-та 2000-та година, той превърна СДС от всенародно движение, той го превърна в партия. Нали, там където са парите, там е Костов, дори днеска е така, и това мога  да го кажа открито, да, ето аз съм Николай Велинов от Перник и го казвам. Хич не ми пука, защото това са, това са фактите. Костов и Валентин Златев са дупе и гащи в момента. Валентин Златев е проводник на руските интереси в България, дори на руските енергийно мафиотски интереси в България. АЕЦ „Белене”, че Иван Костов нямам нищо против да се строи Белене, 99-та година 2000-та на едно събрание в Плевен самият Йордан Соколов се изказва за АЕЦ „Белене”. Кандидатът за кмет в момента на Плевен, Найден Зеленогорски, за кой ли път, нека, щом си го обичат нека си го изберат, той също е една, в момента Найден Зеленогорски е за АЕЦ „Белене”. Къде отиваме ние? Какво е това Синя коалиция? – еманация на посткомунизма в момента, това е! Онези хора, които са били, които преди 10 ноември са се грижили за своя имидж, дъщери и синове на бивши партийни секретари, нали, идва 10 ноември и си отдъхват, нали по най-слабия начин го казвам, първите десни хора, ама това ли са десните хора? Няма такова нещо! Няма такова нещо! Как така! Всъщност когато ние създадохме Зелената партия в България, аз имах, аз тогава бях в едно такова двойствено емоционално състояние, да говорих за контакти, за запознаването ми с тези хора от националния съвет там на Зелената партия, ръководителите на Зелената партия в България, които дойдоха в апартамента на Сашка. Не знам може би имам такава силна интуиция, добре развита интуиция, в лицето на Каракачанов видях бивш комсомолски секретар, да. Но другото лице, неговия заместник, тогава много си приличахме и на мене ми викаха Фил, защото с очила и брада и страшно много приличах на Филип Димитров. Филип Димитров изведнъж, тогава когато се ръкувах с него, той в качеството си на зам. председател на Зелената партия, на мен страшно много ми допадна, и така. И за мен всъщност в момента има няколко човека, няколко светли личности, демократи, истински демократи, български, които нямат абсолютно никакви скруполи да се  нарекат демократи, които имаха огромното достойнство да бъдат такива, и го доказаха. Това са Стефан Савов, бог да го прости, Георги Спасов, бог да го прости, Любен (не се чува), бог да го прости и Филип Димитров, да е жив и здрав човека, който много достойно преди известно време, стана от Народното събрание и каза: аз си подавам оставката. Той много достойно го направи, той много достойно предложи вот на доверие на кабинета 93-та година, това е един от малкото достойни демократи в България, това е той, е това е лицето на СДС, това е СДС. Дори не Желев, аз нямам мнение за Желев. Това е, това е той, кой друг? Няма Костов. И всъщност и още някои, които са живи, между които бих споменал Едвин Сугарев. Навремето с Едвин Сугарев и Владо Левчев имахме такива, нали, литературни обвързаности, Глас и Мост, тези печатни издания, които бяха създадени 88-ма и 87-ма година, тогава публикувахме там. Едвин Сугарев е недолюбван от така наречените десни от  ДСБ, защото той, той знае спатиите на Иван Костов, той и той е против АЕЦ „Белене”. И защо в нашата група във фейсбук, спри АЕЦ „Белене”, никой не си позволява да публикува статия на Едвин Сугарев и неговите приятели в svoboda.com против АЕЦ „Белене”, само аз го правя това нещо, и няма никакви коментари, и аз оня ден питам: защо когато публикувам някоя статия на Едвин Сугарев против АЕЦ „Белене”, никой нищо не коментира, ами защото вие сте окупирали, големите дсб-ари са окупирали един сайт, който, една страница, която може да се превърне в началото на едно гражданско движение в Б-я против АЕЦ „Белене”. Има ли гражданско движение в Б-я? Няма, ние нямаме гражданско общество, нямаме такова общество, с голямо огорчение мога да

 

И: Интернет не е ли място, в което гражданските движения биха могли да се мобилизират?

 

Р: Гражданските движения биха могли да се мобилизират, разбира се, обаче ... фейсбук да или туитър, някоя социална мрежа би могла да помогне, обаче знаете ли, че има и нещо друго. Например фейсбук, това съм го казвал неведнъж, фейсбук е Ганкиното кафене, аз сядам пред компа, започвам да си щракам, да си пия биричката или текилата и да надувам мускулите. Колко пъти съм казвал, хайде да ходим да спрем АЕЦ „Белене”, бе, аз имам сини знамена от 90-та година, които прашасват вкъщи, да ги развеем тях; имам палатка от протестите на 39-тимата пред Парламента, палатковия лагер. Ааа ее пак започваме да развиваме теории, кои сте вие бе? Така че интернет какво е, Ганкиното кафене е. Ама айде да се юрнем да ги бутнеме тия, е не става, не става, защото живеем в 21 век, в България са тези хора, има върлува нещо страшно, една епидемия, криза на идентичността (не се чува) говорим за проблеми на характера, е това е! Чувството да бъдеш бог, това говори за проблеми на характера и тези хора ако я прочетат тая книга, ще разберат какви проблеми имат. Аз съм се опитал да изчистя тези проблеми, защото това за мен е настолно четиво.

 

И: Добре, да се върнем към 89-та, да разкажете как ви завари новината за падането на Тодор Живков, в смисъл къде бяхте, как разбрахте, как реагирахте, хората – ако сте били в града – как са реагирали на това събитие, в смисъл говорело ли се е за това преди или след това, как се случи?

 

Р: Случи се така, отидохме с бившата ми съпруга на гости на нейната сестра и мъжа й, в съседния квартал тук в Перник. Никой нищо не е подозирал, в интерес на истината. И събрахме се, пийваме си напитката, мезенце, така ей такива неща. Събрали сме се в хола, гледаме телевизия, По света и у нас, и изведнъж гръмва новината. И така гръмва новината, появява се Петър Младенов, така на Пленума на Политбюро на ЦК на БКП, гръмва новината и аз и баджанака някаква неистова радост, скочихме и двамата, аз не знам как сме скочили, започнали сме да се прегръщаме, целуваме, да играем даже, да играем, и така даже аз му предложих да играем казачок, аз му викам как стига бе, бутаме комунизма, той вика, стига бе какъв казачок вика ще играем, и той много бесен. И така ме завари новината, в една така семейна обстановка с балдъзата и баджанака и беше много хубаво и така. Изкарахме цяла нощ. Коментарите в моето семейство течаха непрекъснато в продължение на месеци, нали докато не стана Кръглата маса и вече не се разбра за какво става въпрос, нали. Интересното беше това, че на разни такива други събирания преди 10 ноември, начи в Независимо дружество за защита на (не се чува) и преустройството, в Комитета на защита на Русе, навремето, начи, малко преди 10 ноември, когато беше побоя в градинката на Кристал, Екогласност когато внасяха петицията в Парламента, никой нищо не казваше, защото никой, нищо от нас, тези, които бяхме там анти, не знаеше, че след известно време ще се случи такова нещо, никой не знаеше. Ние с Вероника Николова, говорехме, тя е един от доайените на Екогласност още преди 10 ноември, говорехме точно за тези неща, да, но просто и тя, никой, никой не знаеше такова нещо, октомври да речем, септември, октомври 89-та година никой не подозираше, че ще се случи такова нещо; ето ти го преврата.

 

И: А след това в града, в смисъл след като вече всички научават, нещо говорело ли се е за това, някакви разкази или, по повод?

 

Р: Да, говореше се. Имаше и разни такива (не се чува) действия. Какво имам предвид, имаше тук там по центъра на града, тия по-старите блокчета и къщи от едно време още, значи там дето си живеят старите перничани, се появяваха тук там сини знаменца, по терасите, вечерно време, ей по това време сега както да речем някъде, хубаво топличко време примерно, април, май месец следващата година, минават пенсионерите тука тия разни бивши партийци, дето какво е това синьо знаме, ще им ..., нали, капиталисти, фашисти, така, това беше мнението на, има някои още живи, все още, такива, които плюят нали и така. И друго, какво друго имаше, поотвориха се малко нещата в града. Това беше много един такъв умрял град. Това беше един такъв, промишлен център, навремето комунистите го наричаха Пернишки промишлен комлекс, Червена могила, Стомана, нали тука заводи, заводи, навлеци отвсякъде, от цяла България, нали такива, за да запълнят работните места в Пернишкия промишлен комплекс, и така, просто работнически град, мините бяха в силата си. Изведнъж това се промени, открехна нещата в Перник, и ето 91-ва година, бяхме избрали, бяхме спечелили изборите СДС, местните избори, тогава се гласуваше за парламент, кметове и съветници, нали 2 в 1, нали и аз тогава бях избран за съветник, общински в нашия Общински съвет 91-ва година на изборите. Имахме си син кмет, местна синя управа, представяте ли си?

 

И: А как си обяснявате това, вие споменахте и сините знаменца в началото, в смисъл вие как го мислите?

 

Р: През 90-та година все още работех в Трън, в резервата на комунизма гр. Трън, това прекрасно градче, но трябва да отидете ако не сте, да го видите каква красота е там, това е резерватът на комунизма: Трънски партизански отряд, там са отделни комунисти. И отидох с първия брой на в. Демокрация и щеше да стане пожар, щяха да ме бият, комунистите, е това е, първия брой на в. Демокрация го отнесох там, минават партийци, всякакви такива, моите колеги са ме наклеветили, че съм отнесъл там първия бр. на в. Демокрация, че каво толкова? Ще те изгоним от тук, ти си навлек, ти си дошъл от Перник тук заради по-голяма заплата, да така беше, за по-голяма заплата отидох там да работя по граничния район, това е. Каква е тази Демокрация тук? Тук щом работиш, ние ти даваме заплатата. Викам кои вие ми давате заплатата, бе? Аз се водя кадър на отдел Култура. Кои сте вие? Ти ли ми даваш заплатата? И това се псувахме на майка на живо. Това беше страшно, това бяха, бяха такива и тук в Перник. Обаче, ето успяхме, разбирате ли? Хората тук проявиха невероятна гражданска съвест, 91-ва година ние спечелихме изборите, СДС, онова СДС, за което аз тъгувам, тогава Филип Димитров стана министър-председател, един от най-големите периоди тогава в България, аз тогава работех в Стомана и започнах да уча в НБУ и да си плащам образованието, защото работех в Стомана за 35 пъти по-висока заплата от заплата на жена ми по онова време, която беше лекар! 35 пъти по-висока заплата!

 

И: Как си обяснявате това?

 

Р: Това си обяснявам, че беше много трудна реформата в държавната администрация, тогава лекарите, тогава нямаше частни кредити, нямаше, все още нямаше, въобще тепърва започваше някакви наченки на реформа в здравната система. Никакви здравни осигурителни фондове не е имало в България тогава, никакви пенсионни фондове. Навремето 44-та година, когато онези престъпници са взели властта, 44-та година, са направили голямо густо, най-голямото ограбване на България е било точно ограбването на пенсионните фондове още 44-та година. Какво здравеопазване, какви пенсии? Майка ми е работила 45 години в металургията и почина, бог да я прости, миналата година, на 88 години почина, тя взимаше, по времето на комунизма взимаше 96 лв., до 88-ма година пенсия, какво е това? И така, че лекарите по онова време и всички държавни служители бяха много зле. Аз бях също в държавно предприятие, но там тарифните ставки бяха малко по-различни, защото аз работих в убийствена среда, първа категория, за да мога да си плащам образованието в НБУ.

 

И: А там условията какви бяха?

 

Р: Къде?

 

И: Докато сте работили в завода.

 

Р: Аз имам 13 години и половина първа категория в Стомана, в металургията, условията бяха наистина жестоки, много трудно производство, мръсно, но пък точно това нещо предполагаше един много, много здрави колегиални връзки между хората, защото това е, тук се изисква екипност в работата, един без друг не можем, изисква се екипност, това е.

 

И: Понеже казахте в началото СДС е било различно от това, което впоследствие е станало, в смисъл с какво, какво е било по-специфично, да ми разкажете, кое го е правело по особено от това, което е сега?

 

Р: Ами, така, единственото, най-съществената отлика между тогава и сега, понеже и сега има СДС, но е в Синята коалиция, нали СДС и ДСБ. Онова СДС навремето беше идея, беше идея

 

И: В смисъл?

 

Р: Идея за свобода, демокрация, идеите, които е преподавал навремето Монтескьо, това е, това беше СДС навремето. СДС беше вдъхновение, СДС беше дух, всенароден дух, СДС те караше да се чувстваш свободен, макар и беден се чувстваше щастлив, защото си свободен. СДС беше оня митинг на Орлов мост, над 1 млн., края не се виждаше на Цариградско шосе, до хотел Плиска беше митингът, това беше СДС, това беше идеята СДС, с две три песнички олицетворявахме – Развод ми дай на Асен Гаргов, с песните изпълнени от Карадочева и Стефан Димитров, това беше СДС, сега изтръпвам когато говоря. Сега какво е СДС? Това е СДС, което ви казах преди малко. Няма СДС

 

И: Какво беше особеното на този митинг, да разкажете?

 

Р: Особеното беше, светът прогледна. Светът прогледна, видя какво стана в България, Бил Клинтън беше там на митинга. Това беше, аз винаги съм се питал около тая истерия, тя много готина тая истерия, но ми е било много любопитно по онова време какви грами е пращал на държавните департаменти, наистина много любопитно, тогавашния посланник и точно на тоя митинг. Комунистите се уплашиха, ние направихме такава огромна синя вълна, тя такава от типа мексиканска вълна, бяха много изплашени. Тогава престъпността ескалира, няколко месеца след това престъпността ескалира, защото този митинг, това, което го доказаха българите, че могат да бъдат демократи, това така наля много отрова в (не се чува) на комунистите. Тогава престъпността ескалира! И тогава започнаха тези убийства, глупости, ей тогава започнаха тези неща.

 

И: А тук в града има ли така значими събития 80-те години?

 

Р: В града, за мен значими събития тука в града бяха митингите на СДС, които бяха тогава по време на кампанията, на предизборната кампания 91-ва година, все пак аз бях длъжен да съм тука, защото бях кандидат за общински съветник, нали, и трябваше да съм в групата нали, нашите застъпници така се грижеха за тези неща. Нямам преки впечатления, значи, цялата моя дейност, политическа, обществена дейност е свързана най-вече със СДС, и така на национално ниво бях постоянен кибик там на митингите пред Ал. Невски и аз тук в Перник не се появявах, пък работех в Стомана и ходех вечер на лекции в НБУ, прибирах се късно, после пак на работа, да. Е не съм бил чак толкова, можех да бъда и по-активен, и може би трябваше да бъда по-активен и повечето хора трябваше да бъдат по-активни, за да се, за да не се случват такива неща в България, за да го няма Бойко Борисов, за да няма мутра, която е издигната вече като министър-председател и така, но няма да го има и него де, но жалко, че я няма идеята, че сега СДС не би спечелила и 4 % от изборите, те няма да минат и бариерата, което е отвратително, това е ужас. Аз съм на 47 години като се замисля да се върна пак там, където бях навремето в обетованата земя, там в оня свят, нормалния свят и ще го направя, живи и здрави ще го направя. Аз не знам и синът ми учи, той е първа година в Техническия университет, като майчин език му е английския, ще ме извините, но той наистина завърши Английска гимназия, не се е замислял да остава тука и с право. Болно ми е, кофти ми е наистина, искам България да просперира, да процъфтява, но няма как да стане, жалко за вас младите наистина. Демокрацията, този преход към демокрация се падна за нашето поколение, за нашето поколение. Онези, които бяхме по онова време на по 25 и 26 години изтърпяхме всичко това.

 

И: А други събития, така, и през вашия опит, годините след 89-та, 90-те години от вашия живот? Имало ли е моменти, които са били трудни за вас, моменти, които са били особени, нещо, което се е случило за вас?

 

Р: Е, имало е да. Имаше навремето, 96-та година заболях от едно онкологично заболяване, рак на лимфата, 6 химиотерапии, 1 лъчетерапия. Една от химиотерапиите ми съвпадна с датата 10 януари 97-ма година; направиха ми вливката, бяха две вливки, всяка вливка, две вливки се правят през една седмица в хематологията в Александровска болница, изтече ми вливката в пет и половина и трябваше  да седя, да си лежа там един ден в стационара, обаче, аз отидох пред Народното събрание, да! 10 януари, погрома пред парламента, чупиха прозорци и скачаха по автомобилите, естествено! Как няма да стоя! Трябваше да падне, а онези престъпници се бяха събрали вътре в парламента, седнали така, на пода и пеят: къде си вярна ти любов народна. Майната им! Това беше един важен момент в живота ми, 97-ма година след там коя беше втората или третата химиотерапия аз скокнах и отидох пред парламента.

 

И: Кое ви мотивира да?

 

Р: Омразата към комунизма, нищо друго. Живи не мога да ги гладам. И оня, който умре бог да не го прости. Това, това е ужасно. Престъпленията на комунизма нямат давност. Трябва да има Нюрмбергски процес срещу комунизма, и днеска това го писах в един форум – трябва да има, трябва да има Нюрмбергски процес, морално може да, не, не напротив, не, не, не , не няма прошка, няма прошка, над 60 млн. са избити през комунизма, много повече жертви отколкото през Втората световна война, даже бройката е към 80 млн, не знам, нещо такова май си спомням. Няма прошка, няма прошка за онези, които са измислили тази утопия. Няма прошка! Не може така. Това е, това не бива да бъде простено както и самата инквизиция.

 

И: След като се е случило падането на Тодор Живков, може би е породило някаква надежда? Имало ли е някаква визия за това какво сте искали да бъде, в смисъл представяли ли сте си, имало ли е представа за това какво искате да се случи или, как?

 

Р: Значи, може би така масовата представа е била такава да няма, да има повече информация, информираност, да има повече свобода на, свобода на мисълта, основните човешки права и свободи трябваше да, така, бяха привлекателни, основните човешки права и свободи. Трябваше да има плурализъм в политиката, трябваше да има свобода на волеизлиянието. И това, когато се случи, на хората им стана приятно, те се освободиха от толкота много задръжки, те направо се усмихнаха. Знаете ли колко, колко усмихнати хора имаше тогава? На тези хора им се освободи духа. Аз толкова много усмихнати хора, в София като вървя по Витошка, аз пиех кафето едно време в Съюза на писателите; вие знаете ли колко много усмихнати хора съм виждал там? Като вървя към Ангел Кънчев 5, да, и дори в Съюза на писателите беше съвсем друга атмосферата вече, свободно държание, те хората вече си позволяваха така дори малко по-, така, интимни шеги един към друг, те си позволяваха всичко това вече, те те не се гледаха накриво, не подхождаха един към друг с тайния въпрос: тоя дали няма да ме издаде, да ме наклепе; нямаше такова нещо! На хората започна вече да не им пука. Какво огромно удоволствие изпитвахме когато вече когато радио Свободна Европа, Дойче веле, радио Ватикана не се заглушаваха. Свободно. Изведнъж на мен ми стана малко такова, сега няма го оня момент на забраненост, нали, да, за това ви говоря. Това бяха перфектни, страхотни неща, начи виждаш виждаш как как бужура в тоя момент разцъфва, как, така разцъфваха и хората, българите. Българите са гладни за свобода според мен. Не можем да си устроим гражданското общество, което е голяма болка и не може да го има дълги години, затова защото не сме свикнали да бъдем свободни, защото тези 45 години комунизъм са ни разкатали фамилийката, затова защото те са предизвикали в нас невероятни разпри и социални мутации, че чак всичко това нещо прилича на патология. Наште лица, младото поколение аз го наблюдавам, заразено е от това нещо, и то е много дълъг и труден процес. Ако спрем, ако трябва да спираме АЕЦ „Белене” няма да си чешем езиците във форумите във фейсбук ако трябва да се спира АЕЦ „Белене”, а ше отидеме там, ще направиме една жива верига, ще легнеме пред машините там и така ше легнем и това е. Знаете ли това е един невероятно интересен процес в четвъртата власт, стана тогава. Защо е интересно, затова защото изведнъж, то е много готино, един журналист, който му е набивано в главата, че трябва да пише за партийните истории такива и клишета дето да шитка във вестник Работническо дело или някакъв там Ефир 2 на БНТ и така нататък; изведнъж той е освободен, пред него е само етичния кодекс, който е длъжен това да го спазва. А значи започват тука вече и другите икономически интереси тук, нали, тука вече се появява пазарна икономика, нали, такива вече плуралистични икономически взаимоотношения и вече, така разни бизнес групировки и такива неща, и нали друготоизкушение: абе айде сега ти да пишеш за нашето там примерно групировка Мулти груп нали, ние ще ти цакаме парички, ама тряда ни хвалиш, абе ние сме Илия Павлов, ние сме креативи на комунизма нали, така, комунисти сме си ама дай са плащаме ти парички и ти пиши пък си бъди демократичен, такъв на свободен (не се чува) нали и пиши колкото си искаш. Айде и така, сега в момента е така. Независима медия има ли България? Няма! ТВ Европа може би, тя е комерсиална такава телевизия, е пак, защото била собственост на Емил Стоянов, брат на бившия президент Стоянов; е, какво? Какво от това, тя е перфектна телевизия и радио к2, Деновска и е.. майката преди известно време; к2 си е супер радио, то е като това, как беше, опозиционното радио, същото е радио к2, е за мен. Е? Обаче са малко такива. Ето и жалко Информационна агенция БЛИЦ я купиха, аз много публикувах в интернет, много четях във фейсбук техни материали обаче като видя, нннн не става, купиха я и нея, то е нормално. Това мога да кажа (смее се)

 

И: Добре, а дали има и други значими събития 90-те години?

 

Р: Не знам, за мен пак ще го повторя значимо събитие за мен беше всъщност погрома на парламента и също онова, което се случи с Любомир Начев там нали, тогава бъдещият министър, когато по време на тия ексцесии в парламента, дето тия лумпените, ония ги правеха нали. и той щипеше тия (не се чува) в началото, хич не му пукаше за онова, което става. Е, това беше значимо, в 02:30 през нощта избягах зад опашката на коня дето се крием от тия НСБОП там полицаите. Ей такива, за мен други събития значими какви?, няма. Голямо значимо събитие за мен беше краха на СДС и големия резил, който стана с Иван Костов с ОДС навремето когато дойде така нареченото НДСВ. Е това е едно потресаващо събитие за мене също. Тоест разбитото СДС, нисък изборен резултат за ОДС, тотално разочарование в хората и Иван Костов млъкна и започна да се сърди на всички. За какво се сърдиш, бе? За какво се сърдиш? И просто изпусна властта, заради парите, заради личния интерес, заради тези картелни интереси, към които си се присламчил и се сърдиш на хората, че са те забравили. Е, как така? Това беше голямо, зна значимо събитие за мен, е сега ше духаме супата ше си чакаме Синята коалиция някога 2086 година да спечели изборите. Ще спечели друг път!, не става. Появява се Атака, появяват се разни други такива култури, там отомански патрии, някакви такива, измислени такива. Това е патология! Това е патология. Волен Сидеров беше един прекрасен редактор, главен редактор на Демокрация, страхотни. Значи да си главен редактор на медия ти трябва да имаш политическа съвест, ти трябва да си общественик, ти трябва да си гражданин, ти трябва да проявяваш гражданска съвест (потропва по масата), ти трябва да да имаш позиция, това е, говорим за персонифицирана, визуална журналистика, ние говорим за личностна журналистика. Той беше такъв наистина. Какъв е сега? И всъщност кой е истинския Волен Сидеров? Кой е тогава и кой е сега?

 

И: Как си го обяснявате?, в смисъл

 

Р: Ами. Не знам как се случи, но мисля, че че в момента Волен Сидеров си е истинския, е това, което си е той, това е той. Още повече, че, аз съжалявам, че се намесвам в един такъв личен проблем като, в личния живот, но например сегашната жена, с която живее, тя имаше един прекрасен съпруг, синът на Радой Ралин, това той е велика личност, той голяма личност, той е личност като баща си. Е да, ама оня после кльопа, е защо? Е, там е разковничето. Е така, просто проследете му взаимоотношенията с най-близките хора и ше видите какъв човек е. А иначе беше перфектен, перфектен главен редактор на в. Демокрация, да, наистина Демокрация по негово време беше най-силната, много четен вестник беше, го четяха и комунисти даже, да мои роднини комунисти си го четяха вестника, да. Той тогава ги събра, събра бележити публицисти а и журналисти и Христо Христов и Георги Даскалов и Петя Владимирова тя пишеше коментари рубрики, как, разбира се това беше голяма медия Демокрация. Появи се Про и анти, създаде се ДСБ  и сега от няколко години го няма Про и анти, защо? (не се чува) Няма да мога повече, трябва да се прибера (в кафето, в което провеждаме интервю се настаниха много хора, не съм сигурна дали това го е смутило, не съм сигурна каква е причината той изведнъж да каже, че не може да продължи да говори, тъй като през цялото време респондентът беше много активен, за мен беше изненада реакцията му, не успях да разбера какво го смути, вероятно нещо го е смутило, тъй като почти веднага след приключване на интервюто той си тръгна).

 

И: Добре.

 

Р: Трябва да се прибера, дано да съм

 

И: Да, бяхте много полезен.

 

Р: Не зная, дано да съм бил, но

 

И: Добре, но един последен въпрос, ако

Р: Да! ОК.

 

И: Ако сравняваме живота ви преди и след 89-та година, какви за вас са разликите? Има ли такива?

 

Р: Разликите са огромни, значи разликите са, разликата е една всъщност – тогава живеехме в затворено общество, сега живеем в свободно, по-скоро освободено от предрасъдаци общество. Затворено беше обществото навремето, защото имаше тотален комунизъм, комунистически гнет, аз съм го изпитал, изпитал съм го дори физически, така, слава богу онова, което в дъното на душата си съм мразил вече го няма, има го, нали, има ги, но това не е кой знае какъв фактор, той не може да определя живота ми както беше навремето. А, чувствам се малко по-значим в момента. Аз тогава не бях личност, а би трябвало, защото в тези години 21,2,3,4,5,6 години, тогава човек създава своята личност, аз тогава не успях да се изградя, е, разбира се тогава тук бяхме в така наречената художествено-творческа интелигенция на Перник, нали, аз съм творец по принцип така, нали, и в това отношение да, и съм доволен и беше един много хубав така период от живота ми, края на 70-те, началото на 80-те години и така, тука общувах с художествено-творческата интелигенция, пак това е едно клише от времето на комунизма, но го казвам съзнателно с голяма насмешка, да, общувах с арт обществото на града, това е моята среда.

 

И: А, някои наричат годините след 89-та година преход, вие приемате ли такова наричане.

 

Р: Не, няма преход. Не, това не е преход. Това е, да, разбира се това е от гледна точка на социалните и обществени взаимоотношения има някакъв преход, но този преход се наблюдава навсякъде в света, защото все пак ние сме в началото на 21 век, значи взаимоотношенията между хората, а още повече ние няма как да бъдем отделени от глобализацията, ние живеем в глобалното село както казва Алвин Тофлър и ние няма как да бъдем встрани от него, от самото село, ние сме в самото глобално село, ние сме част от процеса на развитие на това глобално село, ние сме вече супер активни даже интерактивни хора и не знам просто.

 

И: Преход не е ли, по-скоро, актуално понятие или?

 

Р: Не! Преходът в своя икономически, така в своя строго меркантилен смисъл преход няма в България, затова защото навремето политическата власт беше в ръцете на комунистите, днес икономическата дори и политическата власт е в ръцете на комунистите, все още. Те си изградиха страхотни структори навремето и то капиталистически структури, те си имаха своите външнотърговски организации, те си имаха своите там научно-изследователски институти и там всякакви такива истории като тръгнеш там по бул. Цар Борис III, имаше една сурия глупости, това всичко беше, това си бяха централи на Държавна сигурност, там се развиваше страхотен икономически шпионаж, в това няма нищо лошо между другото, икономически шпионаж така имам информация от хора е бил много добре развит, за това се кефя, евала им, на другарите, нали. Но какъв преход?, какъв преход. Нали, кои строят незаконни постройки на яз. Ивайловград, това китно селище, което се появи по пътя за Самоков на яз. Искър – комунистите! Филип Димитров няма един палат, няма такова нещо!, Филип Димитров е чист. Е, кои, кои? Това е! Какъв преход?! Прехода е страхотен – от политическа власт в икономическа власт, това е прехода!, това е. Е, майната им! Да умират, да умират, и да ги прощава господ, това е, няма прошка, няма прошка, няма давност, това е

 

И: Добре, да не ви задържам повече, много ви благодаря за отделеното време

 

Р: Извинявайте, че ви се натрапих!

 

И: Не! Аз ви благодаря.

AttachmentРазмер
Intervyu_N-Velinov_Gergana_Kramarska_Pernik_09_06_2011.pdf105.74 KB
Intervyu_N-Velinov_Gergana_Kramarska_Pernik_09_06_2011.docx54.58 KB
Intervyu_N-Velinov_Gergana_Kramarska_Pernik_09_06_2011.odt53.25 KB
Tags: