ИНТЕРВЮ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ с ВЪЛЧО ПЕЕВ1, КЪРДЖАЛИ, ЮЛИ 2012 г.

-Ако говорим за последните 20 години на ХХ век, за какво първо се сещате?

-Проблемите за реда и сигурността се задълбочиха и станаха много критични след смяната на имената през 84-та година. Първо смяната на имената започна при смесените бракове. Какво означава смесен брак? Това означава брак между българомохамеданин и туркиня, брак между турчин и българомохамеданка и турчин, българин християнин и туркиня. Изведнъж дойде отгоре една заповед да се започне смяната на имената на хората със смесени бракове. Това беше работа на другата администрация ролята, да сменят имената, ние се занимахме с реда и сигурността. Охранявахме местата, където се сменяха имената. Ние се опитвахме да държим в ръцете си положението да не се предизвика нарушение на обществения ред и т.н.

-По това време от колко време бяхте в системата?

- Повече от 15 години. Аз бях заместник началник на Окръжното управление на МВР по Държавна сигурност, точно с това съм се занимавал. Населението не беше съгласно, не малка част се занимаваха с вражеска дейност, палеха гори, взривяваха, имаше и нелегални организации, въобще голяма съпротива беше.

-Когато за пръв път разбрахте за тази инициатива, тя дойде от партийния връх, предполагам.

-Дойде от партийните ръководители, те съставиха план как да стане, какво да стане. Общинарите приемаха хората, които подменяха имената и сменяха паспортите. Ние само охранявахме сградата, където трябваше да стане това нещо и да не дойдат 20-30 човека да им трошат главите.

-Когато за пръв път разбрахте, че ще има такъв процес, вашите хора как реагираха? Как беше оправдано това нещо?

-Ние бяхме подчинени тогава и не можеш да реагираш, поставят ти задача и започваш да работиш по проблема. Ние сме изпълнителни органи и трябва да изпълняваме, работехме по реда и сигурността. Имахме доста проблеми тогава, в тоя период, дето казват военните, ми се стъжни работата, денонощна работа. Аз не съм имал толкова проблеми, колкото 84-89 година. 89-та година, като се отпусна вече парният клапан, нещата станаха други.

-Казвате, че е имало доста нелегални организации?

-Имаше доста нелегални организации, в книгите на Веселин Божков са описани, една част са тук, други в Северна България; има ги в архивите на МВР, има доста неща, доста събития има шпионски организации, терористични организации.

-Сещате ли се за някоя от по--активните организация?

-Имаше една остра организация, която искаше да отвлече един рейс с деца и да преминат границата. Стремежът беше да отидат на Турско, бяха въоръжени с гранати, бяха подготвили и други неща, имаше лозунги, хванахме ги, осъдиха ги, после, след 89-та ги освободиха от затворите, сега част от тези хора са по Турция, други са по други държави. Имаше един, дето ни тормозеше, закачил 15-20 знамена на различни места, хванахме го, осъдиха го на 5 години, лежа 1 година, освободиха го, замина в Турция, сега е в Турция, продава по пазарите. Общо взето – имахме тежка работа.

-Говори се, че процесът е започнах заради действия на турското разузнаване.

-Няма такова нещо, слушайте, аз като човек, който съм израснал тука с турци, говоря турски. Вижте каква е ситуацията, понеже по принцип за това население беше затворено отиването в Турция, въобще ние бяхме затворен свят, тези хора нямаха представа за какво става дума и си представяха, че техните близки ще ги посрещнат, ще ги настанят, представяха си, че са богати. Чичо му има там едно магазинче за прежди, той е търговец, казва, но отива там и вижда какво е положението. Тука се е устроил, има дом, има собствена среда, има самочувствие. Сега вече никой не предприема отиване в Турция, затова че вече има информация оттам; преди беше затворен света и нямаха представа за какво става дума. Разбира се, пропагандата, турската, ги е работила винаги, а тук мероприятията, които се водеха от партията, а партията беше от активисти нагаждачи, говореше, че тук населението е готово, готови са да приемат българския език. Три етажни къщи имат, асфалт, ток и вода имат, но специалните условия не променят етническото самосъзнание. А е характерно и за българите, които навремето са завършили в Истанбул, били са богати, имали са богати къщи, даже руснаците като стъпват в Свищов на времето, понеже руската войска е от мужици /селяни/, видели какви къщи има, казали – ние кого идваме да освобождаваме, защото те живеят в коптори, в сламени къщи. Това е затвореността, липсата на информация. Сега човек има информация всякаква и решава къде да отиде. Една от основните причини е затвореността, другата - турската пропаганда и после – стремежът да бъдат социализирани тези хора. Социалният елемент беше много силен, и сегашните, тези които са в ДПС, те са повечето бивши партийни секретари, даже са и били бивши агенти на държавна сигурност, нагаждачи, да живеят по-лесно, по-добре; не ходи на нивата на копае тютюна. От една страна на партийни форуми, събрания, казват – работили сме често, предано, за каузата на партията, на държавата. И този естествен експеримент доказа колко са им били прави приказките. От една страна Бай Тошо и политбюро, години наред, те не ги казват тези неща нашите, за да не развалят взаимоотношенията с Турция. Основният проблем е - години наред Тодор Живков се срещаше със Сюлейман Демирел, за да може най-активните, най-върлите, тези, които не искаха да се включват в обществения живот на България да ги пусне да отидат в Турция. Пият кафе, приказват, онзи все шакалкави и договор няма. И другото нещо, понеже те бяха под влияние на турската пропаганда, всяка пролет, когато трябваше да се сее тютюна, а те участваха и в много национални обекти, като им пуснат фитил, че ще има изселване, в българското консулство, посолство в София изведнъж 20-30 хиляди се изсипват. Напускат работните си места. Тодор Живков търсеше някак си да отрегулира този процес. Това е едната страна на този процес, от другата- нашите нагаждачи, казваха, че нашето население е готово, предано, както те са готови да си сменят имената, така и те; да, но обикновеният човек си изкарва хляба с труд, който е много труден. По тия събития Живков беше вече възрастен и се е повлия от тук и се стигна до смяна на имената. Смяната на имената това е най-тежкия процес.

-Това го е виждал като форма на социализация?

- Като форма на пълно приобщаване на това население и отказването му от Турция, без да съзнава, че обикновеният човек до него не е стигнала никаква пропаганда, той си вади хляба с труд – дали е социализъм, като е капитализъм дали е в Турция или България, той е работещ човек. Според мен това са причините, поради които беше заблуден бай Тошо и политбюро и решиха да сменят имената. Ще ви дам пример за да разберете за какво става дума. Тука 89-та година, когато тръгнаха за Турция, когато бай Тодор каза: - пущам ги, масово тръгнаха да търсят паспорти. Този процес, за да се отрегулира в държавата, тук беше създаде една организация, дали е най-сполучлива, е друг въпрос, на други места имаше инциденти, но тук нямаше. Бяхме направили един лагер, стоят в него 1-2 дена и ги пущаме да преминат през границата. Отивам, за да проверя как са битовите условия, храна, вода, тоалетни, все пак са хора и гледам, един се крие от мен, питам го защо, а той казва – не ми е удобно да се изселя, а той, – тракторист. „Жена ми ми казва: – ти ли си най-големия будала, кмета на селото се изсели, партийния секретар се изсели и директора на училището. Аз съм обикновен човек“ - казва. Първите ръководители се изселиха и това даде пример на обикновените хора и те ги последваха.

-На това ли се дължи масовото изселване 89-та година.

-Това се дължи на липсата на информация и на информираност, след това се дължи и на етноса – етносът дали се намира в България, дали е в Гърция, бързо го обхваща психозата, това са едни вътрешни механизми, които вие, социолозите, не можете да си ги обясните. Това са вътрешни връзки, които са роднински, селски, землячески, каквито искате ги наречете, но това един защитен механизъм.

-Има теза, че т. нар. голяма екскурзия е инициирана от партията.

-Това са пълни глупости! Това са пропаганди на тъпанари, на които всеки момент в главата трябва да им удариш един кютук, за да млъкнат, да не говорят, без да познават проблемът. Проблемът е свързан с етническото самосъзнание, с дългогодишната затвореност затова какъв е живота в Турция, и с партийните нагаждачи тука, които заблудиха ръководството горе, Политбюро, че тези хора са готови за България да умрат; те – казват, говорят помежду си с български имена; изобщо пълни глупости, заблуда.

-А през месец май 89-та имаше някои по-големи протести, особено в Северна България, тук усети ли се нещо?

-Първо бяха сменени имената тука, а после отиде смяната в Северна България. Те използваха опитът, който вече тук имаха, обаче закъснява във времето, защото когато отидоха в Северна България, тука вече се зароди негодуванието, започна от Турция една по-масирана пропаганда, турски емисари идваха, западняци идваха да проверяват има ли ранени, убити, заклани и т.н. Западната пропаганда започна много активно да работи срещу нас, бяхме изоставени от доста наши “съюзници” и се стигна дотам, ние да водим една отбранителна линия, отбранителна политика, която много трудно се водеше. И в Северна България населението беше готово и затова там се стигна до съпротива. Тук също имаше един-два инцидента, но бързо се разминаха.

-Казвате, че имаше много западни наблюдатели.

-Да, идваха тука, водели сме ги по пазара, по селата, по градовете, за да видят има ли убити, убедиха се че няма, върнаха се, но пак си пишат своето.

-И все пак не може да се отрече, че партията използва сила.

-Ясно, но когато те идваха да си сменят имената, нямаше сила. Те бяха си приели съдбата, казваха – това е държавна работа, ние срещу държавата не можем да воюваме, аз говоря за една част, тези, които нелегално са работили, те не се срещат с дипломатите, те се срещат с обикновени хора, идва в сладкарницата, говори с обикновени хора. Но най-главното е, че държавното и партийно ръководство са заблудени, че тези хора са приели България и са готови на всичко само и само да останат в България. Това не е истина, те имат много роднини в Турция. Това изселване започва още в Кримската война, не малко турци се изселват, 1886 година, освободителната война – също изселване; има много перманентни изселвания. Имат много роднини в Турция, обаче връзката между тях не беше открита, да отидат, да видят в какво състояние са роднините им, ако бяха информирани, нямаше да има такава масовост на тръгването.

В нашия район българите християни са много малко, болшинството население е турско, и полека-лека с инвестициите от Турция се превзема икономиката. Като се превземе икономиката, българският елемент, който е тук, става наемен работник.

-Казвате, че имало „сила“?

-Не може да е нямало насилия, напр. седи някой човек в къщи, затворил се е, а трябва му се смени името, пратени са общината 5-6 човека, той не идва, вземат 1 милиционер, като види униформен, излиза човекът от къщи. Това е насилие. Сега, хиперболизират се някои неща. Интерес има да им подържат духа и да ги сплотяват, трябва да им говорят такива неща. Тъпанарите за пари да спрат да пишат, да пишат истината някой си казал глупости, провери това, което казва, говори с още 5-6 човека. Имаше един казваше, че го насилвали, пускали му ток. Как ще оживее като му пускат ток?

Имало е сила, също както сега, тези протестиращите в София на Орлов мост, правят нерегламентиран протест, има си начин да вземат разрешение. Така беше и тогава, правят нераглементиран минтинг, обикалят из града, с коли, викат, крякат и т.н. Трябва да се гледа обективно на проблемите, да се решат с разбиране и виждане, но когато не разбира от дума, ще яде тояга, има убеждение, но има и принуждение. Що се сърдиш на милионера, той е длъжен да си изпълнява задълженията си.

-Вие имате ли приятели турци?

-Това ми беше работата, имам приятели сред тях. Все някаква болка ще изкаже, той е човек, има проблем, който го души, който го споделя. Имаше една жена, няма да й споменавам името, критикува баща си, като станаха промените: - Нашия баща, голям будала, не можа да се преустрои. Момиче, ако баща ти не беше лидер, щеше още да ходиш след кравите и да гледаш тютюн. Ти влезе по списък с предимство в университета; за да се вдигне културното ниво тук, бяха определили бройки, за лекари, инженери, учители и с предимство влизаха. На нашият лидер, детето разлигавено, калпаво, влиза в списъка, ако е детето на тютюнджия, и е способно, то си влиза само. В Кърджали разкриха училище за медицински сестри, без да имат средно образование ги записват, имаше нужда от тях.

Не се разбира - етносът е едно, социалните проблеми са други, различни работи са това.

-Всъщност в органите на ДС имаше ли хора турци?

-Имаше, при нас работиха 3-4 човека.

-Как реагираха при тия процеси?

-Някои се оказа лицемерни, нагаждаха се към ситуацията, правеха го за заплата. Други се оказаха честни хора, като станаха промените се оттеглиха. Едно момче сега шофьор.

Трети влязоха в ДПС, зависи от индивида, но те са прави за себе си, трябва да същестува.

-Казахте, че партията е била заблудена.

-Не партията! Отделни нейни ръководители, които взимаха решенията.

-А една от официалните версиите е, че по исторически път е доказано, че това население има български корен.

-Вижте, това са исторически неща, за които никой не може да каже нищо. Знае се, че по времето, когато прабългарите идват тук след славяните, една част идват в Родопите, и понеже прабългарите имат връзка с мюсюлманския свят, когато идват турците в 13 век стават мюсюлмани и се потурчват. Други развиват друга теория, че завоевателят се настанил тука, понеже в Родопите има много дъбови гори, пасбища, вода, в империята става нещо и те преселват тези номади тука; селата им са малки -20-30 къщи, отделни фамилии заемат територии. Има много теории. Говорим за самосъзнание в настоящия момент.

-Борбата беше в крайна сметка за самосъзнанието на това население?

-Това е основното, нашето население има турско самосъзнание, то си държи на националното.

Понеже Турската държава е голяма държава, империя е била, мощна, тя има сега други външно политически цели, няма да води война със сабите и с пушките, бомбите, а ще превземе икономически Балканите. И натам вървят нещата, бавно, бавно. Америка стои зад тях, понеже Турция е стратегическа държава, тя “подпира” арабския свят, подбира Русия, подпира и Европа. Америка е заинтересована да даде тласък на Турция и така и ще стане.

-Вие усещате, че има нещо като заплаха?

-Не мога да кажа, че е така, това е нормално протичане на живота, защото природата е в човешкия и в растителния, и в кой ли не свят, и това са закони природни. Така вървят нещата, не може да се спре – световният господар провежда такава политика.

-Ако възродителният процес тогава беше по-успешен, по-различно ли щеше да бъде?

-Нищо не може да стане, аз така го чувствам. Според мен, не може една малка държава, каквато е България да води асимилационна политика. Да асимилира население, което е свързано с една империя. Това е невъзможна работа, просто не са отчетени обективните обстоятелства. Когато човек мине определена възраст, той няма рецептори, които да му дават възможност да прави анализи. И сега съвременните ръководители нямат рецептори, свързани сме с Европа, а искаме от Кувейт да ни прекарва пътищата през България.

-Ако се дистанцираме от възродителният процес, промяната, вие как я усетихте на местно ниво и като човек?

-Нищо особено. Тук са тихи хора, кротки хора, отделни индивиди имаше, които по-буйно реагираха, но те усетиха, че проблемът идва от горе сервиран. Някакви сблъсъци между българи и турци имаше първите години, тук доста викаха, скачаха, крякаха, но емоциите им излязоха навън по митингите; отбранявали сме ги, да няма сблъсък, защото на едното место правят митинги турците, на друго българите. Мина мирно.

-А тази политика на партията да върне бързо турските имена, вие одобрявахте ли?

-Ще не ще, трябва да ги върне, защото натискът отвън е много голям. Върнаха ги, за да успокоят вътре ситуацията и общо взето успяха да я успокоят.

-Тогава от българска страна имаше ли ответна реакция срещу връщането на имената.

-Имаше, защото голяма част от българите бяха включени за парчето хляб; санкционират го, ако той не участва в тази политика.

-Не може да се отрече, че много хора от тези, които оглавяваха тези националистически движения, например ОКЗНИ са от Държавна сигурност.

-Не са от държавна сигурност, този, който тук оглавяваше ОКЗНИ беше уволнен от Държавна сигурност. Той търси изява и там намери и понеже тези хора бяха свикнали с коловоза, в който бяха вкарани и от този коловоз изведнъж започнаха да ги обработват, без да разбират за какво става дума.

-И когато 90-91 година вече има ново противопоставяше, вашите служби, как постъпиха?

-Аз бях тук до 90-та година, след това ме преместиха в Ловеч. Но по време на митингите бях окръжен началник на МВР и съм вземал мерки да няма сблъсъци. Викал съм тези от ДПС, които правеха митинги, или съм отивал при тях, и съм им казвал, ще пратя 20-30 милиционера, от вас искам също 20-30 души с ленти, за да охраняваме и да мине всичко мирно.

-А с националистическите движения как постъпвахте?

-Същата работа, викам ги най-активните, те са едни дънгалаци, едни хора, нищо не ставаше от тях, обаче търсеха изява, намериха я, но общо взето са ниско образовани хора, само 1-2 –ма бяха над тях. После се опитаха да влязат във Великото народно събрание, но после ги изхвърлиха, защото не е въпросът само да викаш, а какво правиш.

-Все пак, нямаше ли някаква враждебност след като им връщат имената към такива служители като вас от службите?

-Няма такова нещо, или поне аз не знам. Имаше един такъв човек, който говореше глупости, отива в Турция и след 3-4 години идва тука, не мога да го позная, прегръща ме, целува ме, вика аз съм един-кой си, казвам му: името ти знам, но физиономията съм забравил. -Ти си бил прав, вика – ние сме мислили, че като отидем там, държавата ще ни поднесе ей така, всичко. Викали са го в МИТ, те знаят тука кой какъв и що е, МИТ е Държавна сигурност в Турция, ние знаем всичко за тебе, имат пълна информация, обаче шавнеш ли, ще има куршум. Не се занимавай с такива проблеми, не е за твоята глава. Гледай си семейството, работата. Ето един човек, който е променил възгледите си, отивайки там, защото заблудата е голяма. Затова ви казвам, че една от причините е в нея; затова пущай ги такива да вървят, да видят за какво става дума.

тези бурни години 89-та и началото на 90-та има някои организации, които имат реално влияние, или си го приписват.

-Нищо нямаше, това са пълни глупости!

-Примерно Независимото дружество за защита правата на човека, какво знаете за него?

- Нямаше влияние тук, има имаше един тъпанар, Колю Босия, психично болен, които търси изява, идваше по онези райони, но тука въобще нямаше такива активисти, тука няма и глави за такава дейност.

-И все пак нямаше ли някакво включване в гладни стачки, например?

-Едни, които излязоха от затвора, говореха от тука, тогава вече можеш с цял свят да говориш, отвън са имали намерение нещо да правят, обаче – нищо особено. Нямаше такава реакция, Тогава вече беше отворен пътя; пътуваше се в Германия, Швеция, Австрия, взимаха си паспорти и заминават. Първите хора, които изгарят от желание да отидат в другия свят, им дадоха документи и заминаха. Тук останаха по-обикновени хора.

-А какво беше влиянието на западните радиостанции, на Свободна Европа и други?

-Влияеха на тези, на които им дадохме паспорти и те заминаха за Германия, Швеция, Турция. И се оказа, ДПС като започна да структуира организацията, че не могат да намерят грамотни хора; тези, които лижеха на подметките на партията и на нас, те първи заминаха. И сега, в момента тези, които управляват това население, те са същите, които останаха, а и някои от заминалите се върнаха. Има една реакция срещу тях в турското население, те са вдигнали ръце от тях, защото те богатеят, а другите - слизат надолу. Разслоението е много голямо и има реакция срещу ДПС, има негативизъм. Те разбират, че ДНС е една организация, голям холдинг за забогатяването.

-А в началото, вие сте бил тук при създаването на ДПС.

-Те бяха една шепа хора, ние ги наблюдавахме, още като разрешиха да има такава организация. Като разрешиха да има многопартийност, вече никой не ги наблюдава. Тук можеш да направиш партия каквато си искаш, стига да има поддръжници. Опити е имало от много хора, но зависи идеята каква е. Вече хората са вдигнали ръце от мошеници, които искат чрез политиката да се облагодетелстват. Политиците са най-мразените хора в момента, защото политиците трупат имане чрез икономическите групировки, или техни поставени лица, а обикновените хора се чудят къде да отидат, за да могат работят.

-Доста се спекулира в медиите за връзките на Ахмед Доган с Държавна сигурност.

-Бил е сътрудник, някога, даже аз познавам двамата, които са го ръководили. Общо взето умно момче, но лицемерно. Разбрали са, че е лицемерен и го изоставят. Там нещата се подлагат постоянно на проверка. Целият живот е в проверка. И явно, че са го проверили и са видели, че лицемерничи и са го изоставят. Той търси изява и затова се включва в тази организация. Няма начин в тези служби да лицемерничиш. Там нещата се подлагат на проверки, когато се работи сериозно с един човек и искат да го използват дори и не го съзнаваш, че са проверки и изявява същността си. Там не може да се лицемерничи, може да се лицемерничи в партията, другаде, но там не можеш да лицемерничиш.

-Вече през 90-та година е самостоятелен играч?

-Не мога да кажа дали е самостоятелен играч или не е самостоятелен, той не е от тук, не е наш контингент. Но за да има такова самочувствие и да има такова влияние, и да се среща с партийците, а те да го използват, не е самостоятелен играч, най-вероятно е свързан с Турската държава. Но най-вероятно той иска да се измъкне от опеката им; оттам трудно се измъкват. Или куршум или политическа смърт. Напоследък не се изявява, те готвят някакъв заместник, но кой ще е заместника, не знам, разузнаването да каже, ако има разузнаване. Те готвят двама, трима, те имат алтернативи.

-Какво е вашето отношение към ДПС?

- Те си защитават интересите на своето население и правилно го защитават. Те са формирани като организация и населението чувства, че ги защитава. Няма друга организация, която да влезе вътре и не може да влезе по простата причина, че партията, която навремето трябваше да ги защити, не ги е защитила. Те сега имат негативно отношение към всички други партии. Който защитава интересите им, в определени моменти, социализират се.

-91-ва, казахте сте вече в Ловеч, как видяхте отвътре реформирането на службите, въобще реформирането на цялата държава?

-Америка наложи на Европа тази система, система на индивида. Силният индивид изплува навсякъде, интегрира се, ако не се интегрира в политиката, ще се интегрира в бизнеса, ако там не се интегрира, ще се интегрира в тероризма, в мошеничеството и т.н. Стремежът на всеки индивид е по-малко усилие, по-добре да живее. И в животинският свят е така – силните животни изяждат по- слабите по веригата. Ние сме част от този свят, усещането трябва да бъде остро, но не всеки индивид е подготвен да усеща нещата. Капитализмът е строй на индивидуалистите, то и социализмът е строй на индивидуализма, но това е прикрито под формата на груповщина, на пропагандата, която внушава, че благата са за обществото, но той гледа да само да се облагодетелства.

Съвременните управленци на света са по-умни, те не допускат да се достигне до революция. Социолозите им “снасят” информация и те се намесват в процеса, дадат нещо. Както сега имаме проблеми в това ОЦК, ако сме държава, дайте на този идиот, дето го е купил за 20 милиона и тоя завод, или го затворете или му сменете технологията. Няма решение, било частно. Как е взело решение Народното събрание да го продадат на частник, нека така вземат и решение да го върнат обратно на държавата; 600-800 човека ги държат сега в напрежение, 6 месеца не са им плащали, никъде не могат да отидат, защото се водят техни работници. За такива процеси говоря. Ако е в оня свят, веднага взимат решение, нашите шъкалкавят. Триста милиона да си ги плаща, дето има кредит на банката, ако не може да му вземат имането. Такива социални конфликти онези ги хващат на време и ги решават и по този начин се избягва революцията. Революцията е характерна за бедните, за онеправданите и нямащи нищо.

-Вие в Ловеч колко време бяхте?

- След 7-8 месеца работа, там се пенсионирах. Тук Семерджиев като дойде, министъра на вътрешните работи, вика трябва да те преместим другаде.

-Точно заради събитията от възродителния процес ли стана?

-Може би някой е казал: този сатрап, той е виновен за всичко. Е, добре, щом аз съм виновен за всичко, готов съм да се пенсионирам, или да отида където ме пратите. Видях че там нещата вървят на зле. Не се интересуват от т. нар . оперативна обстановка, тях ги интересува кой е на власт, какви партии са на власт. Викам: ние сме деполитизирани, по закон, ние гледаме някой да не взриви, да не наруши обществения ред.

-Имаше ли повишаване на опасността след митингите?

-След като минаха тези митинги, всички си клекнаха, турци и българи се убедиха, че така ще си върви. Като започнаха да се съкращават тези предприятия, икономическите проблеми ги натиснаха.

-От 91-та вече странично наблюдавате тези събития, върнахте се в Кърджали?

- Тук имам жилище, тук са близките ми, роднините ми, познавам града, мен ме познават, вече съм пенсионер.

-Не сте постъпили някъде на работа?

-Бях постъпил в пощата, има една служба която се занимава със сигурността на пощите, обаче извикали директора и му тропнали: - ти що си взел този полицай, да ни следи. Мен ми казаха, аз имам хора навсякъде, отидох, казах му: ти си младо момче, няма да ти убия бъдещето, ето ми молбата, напущам. Напуснах. Не искам да създавам проблеми на никого, нещата са променени.

-Хората от ДС, от системата вече не бяха приети добре, така ли?

-Ние излязохме от системата и не се интересуваме вече. На който са възложили тази работа, нека той да се занимава. Аз съм се занимавал достатъчно дълго време, имал съм много проблеми, денонощно съм работил, не съм обръщал внимание на семейството си, стига толкова за държавната. Аз съм се отдалечил от всякакви такива събития, вече не ме интересуват.

-Като сравнявате по ваше време, в службите сега как се развиват нещата.

-Нямам информация, не се интересувам, не общувам с никого. Там сега са все млади момчета, имат нови цели, идеи, закони, работят хората.

-Ако погледнем на живота преди промяната и след, какво ще кажете?

-Ами аз бях добре тогава, от гледна точна на материалите неща, имах голяма заплата, шофьор, имах всичко, но сега, свиква се. Като си обикновен човек, свикваш. Две-три години ми беше криво, но свикваш. Не ме интересува нищо, някои ме занимават, викам – каквото искате правете, сега вие управлявате, сега вие сте на път, ако искате подпалете България. Това е животът, и тогава имаше доволни и недоволни, и сега е така. Няма живот в реалния свят всичко да е наред.

-А промяната на живота в града и селото?

-В града затвориха доста предприятия, и хората нямат работа, голяма част от младите отидоха да работят в други градове, или в други държави. Няма значение дали е българин или турчин, добре че имат поне отдушник, някъде да работят и там те работят, метат, чистят изкарат по някой лев, изпращат на семейството си. Не им е лесно, един мой приятел има байпас, беше в Америка за две години, закачам го: – тази Америка е голяма работа, а той казва: - Не си бил, затова е голяма работа, аз, 2 години от 10 до 6 сутринта съм търкал един магазин 5 декара. Идва сутринта един негър, който отговаря за хигиената, види петно на пода, и после два часа трябва да го чистия. Човекът там се разболя, 50-годишен е и е с байпас.

-Вече 20 години сме в новия „строй“, като го съпоставим със стария, какво мислите?

ова е и в природа, тя преминава от една форма в друга, от едно ниво в друго. Преустройването на обществото зависи от личностите, от водещите, но както и да го устроиш, все ще има недоволни.

- Можеше ли, според вас, социализма да се запази?

ожеше, ако се беше реформирал, ако бяха допуснали тези, които имат вътрешни амбиции, да допуснат да имат повече и да ги контролират. Ако имат повече, как го имат, има си закони и сега ги има, но той продава наркотик, или взема рушвет. Навсякъде в цяла България рушветът е нещо узаконено. Това не може да се хване от обикновените хора, а от институции. Рушветът, посредничиш, получаваш пари, но си плати данъците. Да узаконят посредничеството и да си плащат на държавата, да имаш дан към обществото, а сега те нямат дан само за себе си.

-Последните 20 години в медиите най-често се наричат „преход“. Одобрявате ли, легитимно ли е за вас това понятие?

-Държавата много разчита на медиите, не може да разчиташ на медиите, има специализирани органи, които трябва да се занимават с проблеми на държаната. Вие можете нещо да разкриете, но не можете да го документирате и да го предадете на прокуратурата.

-Имам предвид преход ли е това, според вас?

-Колко години е преход? Ще ви кажа нещо, когато руснаците, бившия Съветски съюз стъпи на нашата територия, за 10 години изгради инфраструктурата на държавата. Имаше ентусиазъм в народа да става фабричен работник, да напускат селото и да стават индустриални работници в града и на много места се създадоха промишлени градове. Кърджали беше село от 5 хиляди души, разработиха се мините и от цяла България дойдоха хора, сега сигурно е 50- хиляден град. Действително се правеха инвестиции за 10 години. А ние, сега се молим от 20 години за инвестиции. Например, инвестират в Марица изток, и Марица изток ти продават ток за 25 стотинки, докато Атомната може да ти го продаде за 12 стотинки, това инвестиция ли е? Не може 20 години да чакаме благоденствието. И сега не дават да се строи атомната централа, защото ще им подбие цената на тока.

Преходът е мъчителен, труден и ако сами не се самоорганизираме като държава, няма кой да ни помогне. Не напразно са казвали американците и евреите – от Европа няма да получиш нищо, дръж се за Турция. Тя защо има 10 % ръст. Първо вземе от арабите кредити с ниска лихва, взема технологиите от запада и държи пазарите на Съветския съюз. Турция, когато беше западнала, разрушена държава, Америка, Запада действително построиха заводи, с технологии, не съвсем нови, но предпоследни, тя е голям пазар, по територия е седем пъти по-голяма от България. Ние нямаме пазари, как ще продадеш нашата стока навън, същата тази стока там е поне три пъти по-евтина и много по-качествена. Тук са влезли големи вериги, ликвидирали са местото производство, щом ядем салами от Германия. Мой познат има частен цех за салами, казва ми, няма да ядеш салам, купува се свинско месо зад граница, размразяват го и правят салами.

Това е България, как ще се оправим, нямам представа! Не може да има и раждаемост, след като човекът се чуди как да препитава себе си, а камо ли семейство с 2-3 деца. Моят син е на 37 години, и е ерген, доктор е в Пирогов, - Сам съм, - вика, - добре съм, иначе с тази заплата 650 лева как ще израня семейство?

-Вие сте толкова време в службата, след 89-та не ставате ли нещо като изкупителна жертва?

-Доста неща съм видял, доста време служих, вече бях уморен от проблемите; по-добре е да си навън, отколкото вътре. Имаше някои от нашите, мислят, че са родени за офицери. Казвам: майка ти не те родила за офицер, а да си човек. Всичко зависи от индивида, ако си волев тип, ако си човек, който си разчитал на пагона и като ти махнат пагона и заплата, вече си зле. Тия момчета сега повечето станаха охрана в банки.

-Има една интересна фигура във вашия район – Боян Саръев

-Боян Саръев беше районен инспектор, нещо в службата наруши и го уволниха и той напусна и отиде да завърши семинарията. Той е българомохамеданин, те са им сменили имената отдавна, бил е дете, жена му е българка, християнка и това религиозно възпитание му е дало това вътрешно убеждение.

-Политиката му на покръстване как я намирате?

-В последната книга на Божков за възродителния процес и българомохамеданите е посочено, че са им сменени имената в 1912 година, когато този район става български, до 1912 година се е намирал в турската империя. Прави се една кампания, идва Радославов на власт, един политически тъпанар и казва: - погрешна е тази политика, вземете си турските имена. И 80 % си връщат турските имена и го избират за министър-председател.

Е, това са главните моменти и третият момент е, че те нямат достъп до Турция и продължава у тях желанието да отидат; като освободиха границата, тръгнаха масово, оставят жената, децата, иначе българомохамеданите бяха имотни хора, работливи, икономични, но бяха под влияние на турската пропаганда, но това не е от сега, а от векове.

1Вълчо Пеев, пенсионер, дългогодишен заместник-началник на Окръжното управление на МВР по Държавна сигурност в Кърджали.

AttachmentРазмер
Intervyu_V_Peev_Petar_Dimitrov_Kardzali_06_2012.pdf102.29 KB
Intervyu_V_Peev_Petar_Dimitrov_Kardzali_06_2012.doc82 KB
Intervyu_V_Peev_Petar_Dimitrov_Kardzali_yuli_2012.odt49.04 KB