Записи от март – април, 2012 година, село Горни Лом, община Чупрене

Зима на границата

 

Общи сведения:

Село Горни Лом се намира в Западна Стара Планина на 376 м. надморска височина, разположено по двата бряга на горното течение на река Лом. На запад над него се издига връх Миджур, който е 2 168 м. Селото се е проточило на 2-3 км. около реката. Името на селото означава – Горни от горното течение на реката, а Лом – буйна, ломяща сила на водата. Лева, равна и бърза река са трите притока, които се вливат в реката. Селото се намира на 30 км от град Белоградчик, на 80 км. от областния център – Видин, на 50 км от Монтана и на 150 км от столицата София. В района на селото има медна, желязна, волфрамова, молибденова руда; от скалите – гранит, сиенит и габро. Броят на населението е 820 души през 2007 година.

И.Т, видима възраст около 55 год., мъж, родом от селото, средно образование

Заставата

Заставата се намира в местността „Люта” . В миналото е имало пограничен пост в местността „Еличи трап”, после постът е преместен в мандрата, а след това е построена и Заставата, чиято постройка още стои. В района около нея в годините след 1989 година са построени няколко водни електроцентрали. В местността Средореци е бил пограничния пост, който два пъти е обезоръжаван от горниломци през 1923 година. По-късно по време на социализма в тази местност имаше пионерски лагер – масивна постройка на три етажа с осемдесет места, бунгала около нея за помощния персонал и ръководителите, имаше и място за събирания.

Д.Б., видима възраст около 80 год., жена, родом от селото, основно образование

Легендата за селото

Едно време разказва живели от другата страна на Стара планина, в село Равно Буче, днешна Сърбия, двама братя. Мизерували много там и решили да си намерят по-добро място у Балкана. Дошли отсам Балкана. Тръгнали по течението на реката и стигнали до днешното село Средогрив. Там решили да се заселят. Тръгнали да се връщат да преведат семействата си и решили да спрат да починат. Имали само хляб. Единият брат бил ловец, а другият брат бил рибар. Запалили огън. Вървял ловецът през гората и видял елен. Прострелял го с пушката и тръгнал след него по следите му. Намерил го да лежи пред олтара на мъничка църква. Другият пък брат при реката намерил воденица. Двамата отишли в църквата и се смаяли от красотата й. Решили, че трябва да се заселят около нея, за да не пустее.

Развитие на поминъка

(Из книгата на Любен Антова Милицин, Извадки и допълнение към миналото на село Горни лом, община Чупрене, област Видин, с. Горни лом, януари 2007 г.).

ПК Доверие е основана през 1920 година. Открити са няколко магазина, дъскорезна работилница, мандра, развива се виларство. В центъра на селото се построява двуетажна сграда – на първия етаж е кооперацията, а на втория – Кметството и читалището.

Горското стопанство се разкрива през 1950 година.

ТПК „23 септември” се създава през 1951 година. До 1990 година в него работят над 200 души.

ТКСЗ се учредява през 1958 година. Развива се главно животновъдство – овце и телета за угояване. Работели в него над 160 души.

  • Училището в селото се открива през 1848 година. 1904 година е построено училище с четири класни стаи. 1921 година се открива прогимназия. През 1966 година е построена съвременната сграда на училището.
  • 1961 година построена е фурната за хляб, пивница, млекосъбирателен пункт, лимонджийница.

 

  • 1965 година – смесен универсален магазин

 

  • 1970 година е открит паметника на площада в чест на загиналите в Септемврийското въстание.

 

  • 1972 година е построена здравната служба

 

  • 1973 година е построен стадиона, довършено е водоснабдяването, уличната мрежа е обновена, направено е подземно електрозахранване на училището, детската градина, киносалона, ремонтиран е пионерския лагер.

 

  • 1950 – 1985 година 95% от жилищният фонд е обновен. Всички домакинства са електрифицирани и водоснабдени.

 

След Видин и Белоградчик, селото се нарежда на трето място по производство на промишлена продукция на глава от населението в периода от 1960 до 1985 година.

 

Мъж, средно образование, 68 г. , роден в с. Горни Лом, живеещ в Белоградчик, бивш военен от системата на МВР:

1-ва гранична зона

Тук не си личеше толкова границата. Например там по Кулско имаше цели села разделени с телени ограждения – границата минава през двора му. Тук не беше така. Ние даже като сме се качвали на Миджур и някой път се засечеме на върха със сърби и сме си пили бирата на браздата. Изнасяхме по цели каси бира на гръб – тогава бяхме млади. Някой овчар се заблуди, мине оттам границата, но нищо, после го върнат.

Археология на границата

 

Е, когато идваха на събор роднини трябваше да имат разрешение, ние от тук се обаждаме в милицията и аз съм един вид гарант за тях. Диктуваме имената, егн-та; записват ги на мое име – аз съм им домакин. Кога ще дойдат, кога ще си тръгнат. Жена ми в паспорта – зеления, имаше гранична зона. Една година бяха тръгнали с децата за събора, а аз бях дежурен в Милицията тогава и тя си забравила паспорта. И на Фалковец, където започваше граничната зона, там имаше дървена граничарска будка, я спират за редовна проверка. Тя се опитала да каже, че е съпруга на еди кой си катаджия от града – аз тогава бях началник на КАТ. Ама не минава – ония момчета не са и чували за мен. И я върнаха. Тя обръща колата, идва си обратно в града, взима паспорта и се връща. Няма жена, няма с малки деца – такъв беше редът тогава.

Терен от влака Видин – София - Видин,

януари 2013:

Мъж, роден 1946 г., средно образование, работил е в сферата на строителството и участвал в строенето на различни обекти за нуждите на гранични войски в пограничните райони. Роден в село Гъмзово, живял в София, но когато започват през 80-те на ХХ век да разселват етнически турци от смесените райони, се прибират обратно цялото семейство поради реалната възможност в къщата им да бъде настанено турско семейство. След това се премества да живее във Видин.

Граничните зони

Имаше гранична зона 1 и 2. Във втора гранична зона можеше да се ходи навсякъде – в първа, не. Аз имам сестра, омъжена в Балей. Там не можех да ходя. Трябваше да заявиш в милицията – имената, номер на паспорт и ти отговаряш за тях. Ма то бяха страшни мрежи, ограждения – ненормална работа! Но то беше най-вече, защото от Източна Германия идваха много туристи тогава и от тука бягаха за Западна Германия и за Запада… Те пазеха от тук да не се излиза. Сърбите нямаха какво да пазят.

Сръбска музика, сръбска телевизия

На Панаира (Видинският търговски панаир, провеждан всяка година есента по времето на социализма – бел. на записвача) сръбска музика не даваха да се свири и да се слуша. Сръбското беше забранено. Сръбската телевизия беше забранена – даваха западни филми. Новините им бяха истински за Чернобил научихме първо от там. Мостът на Белослав като пропадна през 77-ма година нашите тук обявиха, че жертвите са само 7, а те бяха над 180 човека. Криеха много, а сърбите – не. Румънската телевизия също беше забранена. Заглушителите – локаторите не можеха да заглушат сигнала. В София не можеха да хващат, но ние тук и сръбска, и румънска телевизия си гледахме. Заглушители имаше в Брегово, в Белоградчик на кулата, но сигналът беше силен и не можеха да го заглушат. Даже бай Тошо критикуваше: „Вие там много сръбско слушате!”

Друг мъж, роден в Бойница, завършил Търговската гимназия в Монтана, бивш финансов ревизор в Министерство на финансите, роден 1943 година. Се намесва в разговора:

Социализъм; Югоембарго и търговия

„Ами то е ясно кой беше по-добре тогава – разбира се, че сърбите. Аз да си взема касетофонче за Варбург-а. Що ли ми требваше да си купувам, ама на… Баща ми гледа зайци тогава да мога да събера точки, да си купя долари, че да си взема касетофончето.

…А иначе по време на югоембаргото търговията с бензина беше много на мода, особено сред лекарите тука във Враца.

Първият мъж: …всичко се продаваше тогава. Калоянчев и Мутафова – ей такъв беше театъра на границата – всичко се продаваше и всички го правеха. Бабичка на моторче без двигател, бута го. И аз съм продавал – всеки ден съм ходил (Аз: Колко пъти в месеца имахте право?)  Всеки ден съм ходил. Тука до 2000 – та година. Аз не през Връшка чука, на мен ми беше близо през Брегово...

Първи опити за самостоятелен бизнес след 1989

Финасовия ревизор: Аз да ви кажа, че от всеки икономист търговец не става . Аз съм правил опит. От София, от Илиенци намерих една връзка и ленени чаршафи ще продавам. Доставиха ми ги. Абе и аз и жена ми продавахме, продавахме и по осем комплекта продадохме. Ми другите кво да ги правим? На балдъзата, на сестра ми, на майка ми и на тъщата – ми не можем да продадем на никой друг! А! И на кръстницата... Рекох: «Жена, ние с теб продадохме по 8 комплекта, имаме двама сина – по 20 комплекта на всеки и другите ги давай на който намериш. И края на годината отивам – закрих фирмата и край.

* * *

Още за търговията по време на Югоембаргото

Записвач: Добре де, какво друго освен бензин, изнасяха към Сърбия, питам аз малко по-късно.

Мъжът от Гъмзово: Всичко, бе всичко – сирене, кашкавал.

Ревизорът: Намираха си начини и го изнасяха с тенекии и печелеха някои. Мъжът от Гъмзово: Ама сърбите бяха хитри – те дойдат и накупят от магазина в село всичко и застанат малко по-нататък и го продават. Хората мислят, че те от Сърбия го носят и купуват, а те го купили малко преди това от селския магазин. Сърбите са търговци...

AttachmentРазмер
Antova_Sv_Terenni_zapiski_Gorni_Lom_2012.doc47.5 KB