ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С ЯШАР ШАБАН, КЪРДЖАЛИ, 06.2012 г.

 

Р: Значи започвам не със двайсетте, а със 23 години. Щото съм, хм, участник в края на 89-та, 90-та година в тези събития, които промениха системата, статуквото, мислите на хората към нещо по-различно от оня режим. Дали към добро, дали към лошо, може би (не се чува). Но промяна имаше.

Тези, които ги направиха тези промени бяха, не знам тая дума дали Ви говори: аджамии.

И: Хора без опит, така.

Р: Значи хора неопитни в правенето на политика, в добрия смисъл на думата. И... когато те настъпиха... Ще ви върна назад последователно: първото правителство, неуспешно, беше на Филип Димитров. На демократичните сили. Те бяха носители на нещо по-различно, но именно този, тази неопитност ги провали. След това дойде преходното, никакво на Попов. След това вече Жан Виденов тотално се провали. Когато комунистите спечелиха тогавашните избори.

И: Любен Беров имаше междувременно.

Р: Това е говорим за 96-та, 97-ма година.

И: Мхм, да.

Р: След това вече Иван Костов. Иван Костов направи някои неща... като приватизация, хайде, по-меко да се изразя и разпродаде две трети или три четвърти, това не е моя работа и нямам такава възможност да го пресметна, от цяла България. Просто я разпродаде. Приватизация! Което значи присвояване. Това е. След туй вече дойдоха двете коалиционни правителства, в които имаше и участие на Движението за права и свободи. Там някакси се получи „Мижи, да те лажем!” Имахме европейски пари, имахме опции, имахме възможности и се случиха нещата и хората някакси се поуспокоиха, гражданите на страната ни. Сега в момента така наречения „Бате Бойко пожарникаря”, министър-председателят срина България повече от Жан Виденов. И продължава да я срива. Един-единствен мотив – от три години, не знам при Вас как е, Вие сте в неправителствения сектор, нали така?

И: В университета съм аз.

Р: В университета и това е по линията на някакъв проект.

И: Да, да, който е спечелен от изследователи от университета, да.

Р: Да. Нито точка, нито на йота не е мръднало нещо в тези три години. Аз работя като учител. Преди това съм бил на много различни места. Но забавянето на разплащането със служителя, с работника няма начин да не сте, няма как да не сте чули за оловно-цинковия комбинат.

И: Ние вчера ходихме дотам, да.

Р: Ами едните прехвърлят топката на другите, другите - на първите. Демек, правителството не се е справило. А ОЦК е приватизирано предприятие. Обаче приватизатора казва : „А сиктир!”

И: Добре, а, тъй като нашето изследване, тоест периода, който изследваме приключва към 2000-ната година, да се върнем назад към 90-та години. През това време Вие какво правехте, във вашия живот какво се случваше, бяхте ли активен политически по някакъв начин?

Р: Значи 89-та  края, 90-та основахме, един от основателите съм на Движението за права и свободи.

И: Тук в Кътджали или въобще?

Р: В Кърджали. И след това и в национален мащаб. Народен представител във Великото народно събрание. След мандата ми заместник-кмет 4 години в община Кърджали. И след това малко в „общинския бизнес.” Имахме тогава едно предприятие, което се занимаваше с търговия с лекарства и лекарствени средства. Добре... се справих. И после се върнах вече към учителската си професия. От която бях отделен (засмива се) края на 89-та година.

И: Ма по ваше собствено?

Р: Тогава беше, ти си млад, Мартине и не помниш, това беше края на „Възродителния процес.” Започна 84-та, 85-та година и продължи края на 89-та година. Смяна на имената, на езика, на културата, на религията, всичко, за каквото се сетиш. И така.

И: И заради това Ви принудиха всъщност... 89-та Ви изгониха в Турция?

Р: Просто, просто те изритват. 89-та година правилата в кавички бяха такива, че така наречените червени паспорти, ако направиш прошение да ти го издадат, си аут от играта, от работата. Значи подаваш молба за издаване на червен паспорт и на мига те изгонват от... Стегнахме, стегнахме се ние по настояване на моите близки, защото аз бях абсолютно сигурен, че този процес не може да продължава, този поток не може да продължава, бяха станали някъде около 350-400 хиляди души, никой не им знае точната бройка, затуй ти казвам 350-400 хиляди, може да са били и 500 хиляди, и на 22-ри срещу 23-ти август Турция се самопринуди да я затвори границата. И край. Приключи се с този, с това движение към, за Турция. И тогава вече, ние сме без работа, жена ми е без работа, и нея я изгониха, тя е акушерка. А сега, де! Дето имахме спестени някои пари, ги похарчихме за глупости - ние си заминавме вече, не сме тука. И понеже съм завършил преди това механотехникум, автомонтьорлъка го владея. Отидох в автосервиза, там имах един приятел, викам: „Пешо, айде, брате, помагай!” Автомонтьор втори разряд в автосервиза на Кърджали, щото той беше само един, не е като сегашните сервизчета във всеки гараж. И така жена ми седеше вкъщи, децата бяха малки, от там си докарвах достатъчно приходи. А и след работа, си на, все още на 33 години, млад си, частно с един мой колега, той имаше един голям гараж с канал, до 12-1 часа през нощта на частно бачкахме. И докарвах 3-4 даскалски заплати, учителски заплати.

И: Не е зле.

Р: Не ми извадиха очите, по-скоро ми изписаха веждите.

А... в момента, понеже говорим за промените... в сферата на политиката... ни тревожат хората... тези така наречени... преходни акции на партии, на формации, тъй като го няма мисленето за България, а мисленето за себе си. Значи изключение в нито една такава формация, партия няма. Защото всичките, малко метафорично и грубо ще се изразя, ни изредиха. От 90-та година насам. На всички, пак иронично, се подиграха, ни изиграха. И сега в момента какво е дереджвто през последните няколко години... наблюдавайки изборните процеси – хората не искат да гласуват. Аз се опитвам: „Нали, бе, комшо, айде сега нали, така, онака, ще се променят нещата.” М...

И: Това в ДПС ли се наблюдава.

Р: Аз говоря за ДПС. Но говоря и с хора, които не са от ДПС. Защото ние живеем в смесена махала, дето има и цигани, арменци и българи и сме расли заедно. Масово е тяхното мислене в тая посока:

-         Абе, Яшар, какво ще направят, какво направиха досега?

-         Аман, бе, Асан ага, айде, бе (не се разбира)

-         Добре, вика, ще отида, ама заради тебе.

Хубаво, хубаво, нека да е заради мене. Гласувай по съвест, гласувай както си искаш, защото, ако ти не гласуваш, твоя глас по системата изборна отива някъде, пак. Това е. Това, че си изразил някакъв протест, негласувайки, нищо не значи. Те пак ти го взимат гласа.

И: Да, така е. А това време след това, вече есента на 89-та и 90-та година какво се случи? Споменахте за аджамиите, Вие тогава сте се включил в основаването на движението.

Р: Значи... не, началото беше с русенските събития. При нас нещата се случиха в самото начало на 90-та година. Това бяха гладните стачки ей тука на площада, ако сте го видели.

И: Мхм, да, да.

Р: А, за връщането на имената, за възстановяване на имената на българските граждани от турски произход. И, и се роди вече идеята след като (трето лице се премества на масата, разменят реплики с респондента) И тогава... това беше едното. Другото, което започна да се ражда вече идеята за учредяване на нещо различно. След 4-ти януари във Варна ние на осми януари тука учредихме Движението за права и свободи. За да можем вече по-организирано да, да се стремим да ни възстановят отнетите права, тия, които ги изредих преди малко: на език, на религия, на култура, на... Беше трудно, но се случиха нещата. След като учредихме Движението за права и свободи вече се включихме... в политиката. Напуснах монтьорлъка. След това във Великото народно събрание и така. Живот.

И: Мхм.

(тримата на масата поръчват напитки)

И: А споменахте, споменахте „Възродителния процес”, още 84-та, 5-та?

Р: Че той тогава започна.

И: Да.

(респондентът разменя реплики с хора от съседните маси)

Р: Значи, те събитията като инициатива на хората около Тодор Живков, щот самия той не беше чак толкова буден, за да се сети за това...

И: То май се иска да си по-скоро заспал, а не да си буден. Не знам дали буден човек това би го направил.

Р: Не, сега ще Ви кажа нещо, което не знам дали сте го чували друг път от някой друг – това беше един пилотен проект на тогавашния Съветски съюз.

И: Мислите ли?

Р: Убеден съм. Ако той беше успешен тук при нас в България, масово щяха да започнат и техните републики.

(сервитьорката носи напитки, разменят се реплики, несвързани с темата на интервюто)

И: Добре, а разкажете ми за Великото народно събрание. За Великото народно събрание... Не, аз не искам насила да Ви карам нищо, нали...

Р: Значи... много спонтанно... като учредихме Движението, за права и свободи, много бързо настъпи времето за провеждане на избори за Велико народно събрание. Нямаше как.

И: Те са няколко месеца, да, няколко месеца минават.

Р: Буквално няколко месеца, дори мога да ги изброя, три месеца някъде.

И: Еми, от януари, юни ли бяха изборите?

Р: Юни бяха, ние учредихме партията там някъде, значи 3-4-5 месеца. Идеята беше, защото само Велико народно събрание може да промени или да приеме...

И: Нова конституция, да.

Р: Нова конституция, друга по-различна от сега, от тогава съществуващата. И ние се включихме в похода... и влязохме в парламента. Сега, какво се случи там? Понеже бяхме една сбирщина от различни партии с мнозинство на комунистите, те си правеха това, което си искат. А и при нас нямаше кой знае какъв синхрон, защото малко по-късна Филип Димитров и Доган се скараха и такива истории. Той, когато стана, вече 92-ра година, министър-председател, просто се получи разминаване.

И: Мхм, защо стана това разминаване? Според вас.

(записът прекъсва)

Р: ...се случиха... де да знам, може би заради, именно необиграността ни в тогавашната демократична политическа дейност. А... 59 от, 59-има от СДС напуснаха Великото народно събрание и обявиха тяхната така наречена гладна стачка, тя въобще не беше гладна, ама нейсе. Движението за права и свободи реши... чрез централния съвет на движението, чрез парламентарната група, просто да напусне своето присъстви е в парламента. И къде, къде – при Жельо Желев, в президентството, те с Доган се имаха, а той имаше достатъчно (не се чува). Там наблюдавахме по телевизора заседанията, на които станаха май само комунистите.

И: Част от СДС също.

Р: Е, отцепниците, които не приеха тая концепция за гладната стачка, да, имаше, чат-пат. Обаче това беше между, първото четене беше минало на проекта за конституция на република България и второто предстоеше. А пък... аз лично като народен представител имах четири предложения във втора глава „Права на гражданите”, си ги бях депозирал, но се подчиних на партийното решение и излязох. Обаче редът, той и сега е такъв, когато един народен представител е направил, представил свой проект, когато му дойде на този проект дневния ред в дневния ред, той трябва да е там и сам да си го отстоява.

И: Да, да.

Р: Наближава деня, аз споделям с тоя колега, с оня колега – „М!” Всички се страхуват. „М, айде сега!” И на своя глава се върнах в парламента и им казах на колегите, викам:

-         До една седмица, може и да са три дена...

Те дебатитие продължиха 4 дни (не се разбира) за второто четене. Нещата се случиха. И тези 4 члена са в сега съществуващата конституция.

И: Това е много хубаво, че сте успял да се преборите.

Р: Е! Имах лоби. Имах лоби. Значи ми помагах и СДС-ари, помагах ми и БСП-ари, и се случи. А те бяха елементарни неща, но, но днеска са в основния документ, правен, на България. Значи те бяха за езика, за религията, за културата и за самоопределянето.

И: Мхм, да, абсолютно елементарни човешки права, основни човешки права.

Р: Иначе във Вликото се случиха шоута от всякакво естество. Но комунистите си бяха мнозинство и си правеха каквото си искат. Това беше.

И: Еми, да. Много хора от СДС твърдят, че тогава тези избори са били донякъде нагласени 90-та година.

Р: Естествено!

И: И Вие така смятате?

Р: Естествено!

И: Смятате ли, че иначе СДС и ДПС щяха да имат по-висок резултат, тоест че реално повече хора гласуваха за тях?

(респондентът уговаря интервюта с други респонденти)

Р: Имаше шоу-изпълнения колкото си искаш.

И: Например?

Р: Не че сега ги няма, сега са абсолютно смешни. Тогава беше началото и ние вчрвахме, че се опитваме да правим нещо добро за промяната на системата в тази държава. Сега – само интереси. Досещаш се какви.

И: Те са... да.

Р: Значи, шоу – напускането на СДС, казах ти го. Шоу, шоу – управлението на БСП еднолично, те бяха мнозинство. Тогава бяхме... 440 ли бяхме, да, около 400, хайде, да не те излъжа.

И: М, не знам, 480, ако не се лъжа.

Р: Е, хубаво, няма да споря.

И: Нали сегашния е 240, великото народно събрание е два пъти по толкова?

Р: Не, не, 400 бяхме. Твърдо. Точно 400. Значи, интересни събития: СДС – гладната стачка, ДПС – напускането, БСП управлява както си иска, като мнозинство. Няколкото неща, които ги направихме, то това беше и мисията на, на Великото, така наречено, събрание, народно – конституцията, трябваше да я приемем, нямаше как, не можехме да работим с оная, останала от соц-системата. Приехме, и там имам някакъв, някакво участие... (респондентът разговаря с хора от съседните маси)

Х: Яшар трябва да ни черпи. Такава информация тук, днес!

Р: Е, е!

Х: Нямаш си на представа какво се случи!

Р: Е добре, де, добре, де, ето и мен ме разпитват за тези промени! А!

Х: Не само за промените.

Р: Е, и какво? (не се разбира)

AttachmentРазмер
Intervyu_Y_Shaban_Martin_Petrov_Kardzali_06_2012.doc52 KB