ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С МАРИН МАРИНОВ, ДИМИТРОВГРАД, 2012 г.

 

Р: Значи преди да стана кмет, кмет съм четвърти мандат от 99-та година, октомври месец 99-та година до сега съм кмет. Първи в България тръгнах по частния бизнес. Значи моята професия е хладилен техник и работих в областта на битова техника. Имах много рационализации преди 89-та година, много. Купих си „Волга“ тогава само от рационализации в областта на битовата техника. Базата съм си я правил аз за ремонта на хладилници там, на, на битова, изцяло битова техника. Така, първи тръгнах, казах Ви, по частния път още по 35-то постановление, после беше под аренда и после даде, така, Господ възможност и си закупихме там, излезна такова решение – могат да се, така, закона де, могата да се купят тези, които са работили повече от три години в това предприятие ли кво, те могат да закупят. Те го направиха за тях си това, ама и ний използвахме. И си закупих един партерен етаж в Димитровград от три входа. Значи 520 квадратни метра, ремонт. Значи фактически най-големия сервиз за ремонт на битова техника е моя. Сега е вече синът ми там. Отворихме и магазаинче. Находчиви бяхме, работливи бяхме. Работил съм аз по 12, 13 часа и повече, и 15 и т.н. Добре горе-долу като начало докато тръгнаха големите акули, нали. Какво имам предвид големите – че тия, които намериха път да внесат техника, която, ако внесат пет тира, един обмитят, другите 4 минават гратис и си играят с цени и т.н. и си отвориха магазини по градовете и т.н. и ний не можахме да се борим така. Ама аз, щото аз не мога да излъжа човек да знайш, такъв ми е характера. Аз мога да се сбия с някой, мога ей сега скачам веднага, но не мога да излъжа човек или пък да направя мръсотии. Предлагаха ми много варианти, щото аз ти казвам - първи тръгнах. Когато беше времето на държавно и частно, едно преливане имаше объркано, тогава са ми предлагали от Антон Иванов:

-         Пълни, имах Шкода Европа тогава, пълни Шкодата и дай някой лев! - Викам:

-         Дайте ми документ! - Викат:

-         Не можем.

-         Тогава да йа да си платя както си е, щото...

Щото мен ме познават. Аз съм селски кмет, мен ме познава цялата област, нали. И, и така че тези, които тръгнаха с далавери, сега не можем да ги стигнем. Чу ли? Мошениците. Щото след 89-та година ний се радвахме на демокрация, ний се радвахме на нов живот, на по-добър и т.н., но той стана обратното. Той не е, стана буквално обратното – мошениците, мръсниците, мутрите станаха бизнесмени, станаха хора, богати хора, а ей такива като нас, които искаха почтено да работят и си изкарват с труд хляба, го закъсаха. И сега не мога да кажа, че съм, нали, гладен, не съм гладен, нали. И моя син не гладен, но ний, тия, които тръгнахме първи, още един път казвам и които не ни се нравеше мушикацията и мръсотията сме (не се разбира 05:16) и т.н. Това беше това, което, нали, мога да кажа за, за това време. Или мога с две думи да обобщя. Значи, след 89-та година управляващите, сега аз Ви казвам – аз съм с ГЕРБ и после ще кажа няколко приказки, нали, за това, че да критикуват, да не правят и т.н., но, но, значи това, така направиха, така командваха, така ръководиха тая държава, че да съжаляваме за бай Тошо. Не съм бил никога комунист, никога не съм бил комунист, но да съжаляваме, защото, Вие сте малък, ти си малък, едва ли помниш, смътно помниш, смътно помниш, но ние помним как живеехме. Ние помним как, че моята жена можеше да се върне от Димитровград до Добрич без притеснение в 12 часа вечерта, без да й се случи нищо. Че ний имахме работа, имахме работа за всички, че ний си направихме къщи, че ний си купихме коли, нямало да бъде Мерцедес или Фиат или еди-къв си, щяло да е Жигула или пък Москвич, но имахме, ходехме по два пъти на почивка, от ресторанти, аз бях такъв пиацаджия, нали, от ресторанти не излизахме. Чу ли? А сега? Сега има, ще видиш хора по кошовете да ровят, има хора хляб не могат да си купят. Това не го приемам аз. Чу ли? Не го приемам. И сега хвърлят вина на ГЕРБ, не знам какво и т.н. и т.н. Защо ще хвърляте вина на ГЕРБ, бе? Може ли ти да искаш, да искаш да ти се напълни камиона с дини, когато бостана е обран? И отиваш с камиона, обаче обран бустан. Откъде да вземеш? И да напълниш тоя камион с дини? Хм? Откъде ще го вземеш? Отникъде! И сега моето мнение е такова, аз казвам моето мнение, че хъкат, скачат сега тия, ония, критикуват бат’ ти Бойко, такъв бил, онакъв бил, ше го сменяме, значи, не знам кво, преждевременни избори, не знам кво, оставка! Няма такова нещо, бе – те само аларма дигат, бе. Те не смеят да вземат властта, те не искат да я вземат. Чу ли? Който и да са от тея алармаджии там, които са. Щот знаят на какво дередже е българия. Нали! Така че... И така, значи, казах ти, 89-та година, 89-та година април месец съм взел базата, 89-та. Преди десети ноември. А така! И сега работи моя син там, аз съм тука. От 99-та година съм кмет и съм избиран винаги от първия тур. Имаше тука, получи се малко конфликт тука между, между мене и да кажеме едни напреднали в бизнеса хора, собственици на Неохим, които третия мандат бях първи, първи мандат не, втория мандат беше с мене, третия мандат бяхме заедно и издигнахме сина му за кмет, нали, бившия кмет Стефан Димитров е син на Димитър Димитров, който е собственик на Неохим, той е от нашто село и живее тука, нещо не знам, не можахме да се поразбереме ли, не знам какво нещо. Може би, така, аз го попитах и не можа да ми отговори той защо така отношенията ни се промениха спрямо мене и аз така мисля и даже и, даже му го казах, тогава той си замълча, мисля, че защото Вие виждате, нашето село е красиво стана, хубаво...

И: Оправено село е, много оправено.

Р: Почнаха да пишат, почнаха да пишат вестниците, телевизията, интернет страница имаме, мож да влезнете – село Добрич вижте, ще видите какво е и т.н., може би това, това така завидя ли нещо и почнаха да се държат по-странно с мене и той като кмет, и той като бизнесмен, така. А пък моя характер, аз така, в грубия смисъл на думата да кажа, аз не съм лизач, не лижа задници и не тупам по рамото и да викам „Вий сте най-велики.”, нали. Характера ми е такъв, директен съм и така. И се разминахме на тия избори, обаче явно че хората са преценили и двете страни и явно дадоха си гласа за мене и с 204 гласа ги бих. Така, това беше засега. Сега, ако имаш нещо? Общо така, с общи приказки, нали, то има много да се говори, ама тука мога да говоря за, за селото, нали. Как го взех, че още на първите избори минах, минах през вси, всеки сектор там, къде: благоустрояване, ВиК, здравеопазване, образование, навсякъде и просто взех информация какво, къде куцаме ний в нашето село, къде куцат нещата и там, където можех да си дам отговор аз, дадох отговора, там, където не можех потърсих специалисти, нали и ми казаха. И когато се срещнах с хората, аз им казах проблемите и веднага отговора на проблемите. И така че нямах един въпрос, зададен от тях. Ей го –четвърти мандат съм избиран, въпроси не са ми задавали. Аз, аз нали, аз казвам проблемите къде са и решението на този проблем казвам. И тогава им казах, че, ако бъда избран, много трудно стана впрочем, да се завъртя малко, да се върна сега – много трудно се съгласих да стана кмет аз. Аз си карах бизнеса и значи тогава бях член на земедел, и аз съм член на земеделците, но нещата така ме принудиха, че, нали, просто помогнаха ми ГЕРБ в труден момент и аз им обещах, че, нали, че просто и аз ще ви помагам и ще стане, след изборите обаче, не искам, нали, тук хората да кажат „Е, той стана сега ГЕРБ, да могат да му помагат ГЕРБ, да в изборите.”, след изборите, аз се заявих като независим тука, сега последните избори. И, нали, и съм в ГЕРБ, бях земеделец тогава и дойде мой приятел земеделец, каза:

-         Така, ний се събрахме на събранието и решихме на теб да ти издигаме кандидатурата за кмет. - И аз се усмихнах, усмихнах се и викам:

-         Вий мен? Аз за кмет? - А мен не ме е влечало никога административна работа, никога. -Това няма да стане!

-         Ама, приятел ние...

И тогава имаше една силна кандидатура на БСП-то, бивш кмет, който е бил и преди, преди 89-та година, който действително работеше за селото и направи доста неща за селото и след това е бил пак кмет, след 89-та година, даже преди, преди, значи е бил кмет... 96-та ли са били изборите? Деведесе и честа изборите, 99-та – другите избори. Значи той беше предишния кмет и се кандидатира за втори мандат и беше силна кандидатура и тия казаха „Само ти мож да се сбориш с него.” Отказвах, предлагах други, предлагах, значи други млади момчета и т.н. Те казаха: „Не! Ти, ти, ти!” Бре и аз дръпнах се и после викам „Бе, чакай аз да направя (не се разбира).” Във всеки бранш имам приятели, значи бранш съд, прокуратура, полиция, доктори, мафиоти, администрация, областна, общинска, много приятели. И така реших и отидох, намерих бившия кмет, още преди 89-та година на Димитровград, Сашо Димитров се казва и направих консултация с него. Той ми каза така: „Абе, ти си се доказал като техник, що не опиташ да се докажеш и като кмет?” Попитах още няколко човека, попитах мои приятели доктори и един от моите, така, дългогодишни приятели, от 30 и кусур години сме приятели, доктор Бекяров така ми каза: „Абе –вика – абе, ставай и остави сина ти да се развива. Щото ти като си там, той се притеснява и няма да се развие.” И може би и това ме накара, това ме накара аз да се съглася, съгласих се и нали ти казвам, вече им казах тогава: стана ли, бъда ли избран за кмет, най-напред ще очистя селото от боклуци. Най-напред! Първо, да. И действително, значи, станах кмет още октомври месец и натиснах хванах – боклуци, моклуци, каруци, селскостопански инвентар, трактори, сума техника беше натрупана по улиците. Я сега ако тръгнем – торища! – няма една, една шепа тор не мож да видиш в мойто село, ей сега да тръгнем, да видиш! Тук-таме ще видиш строителни материали, които, нали, правят нещо, работят нещо. Но такива – трактор оставен, такава, плуг оставен или нещо, инвентар селскостопански – няма такова нещо, такова нещо няма! В мойто село. Това е. И после, после направих това парка ей тука, това е парк, ама това втори път го правя, по-напред, значи тука беше сметище, сметище. Направих го първия път, имам го на снимки първия път какво е, какво е представлявало. Нямам какво представляваше като начало. Ма съжалявам, сега нали знаеш – човек не всичко може така да му. (респондентът провежда телефонен разговор)

Направих, направих парка, нали, тука пооправихме, там край пътищата насипахме малко с, край реката, там дето, нали, не бяха асвалтирани пътищата и т.н. Две и първа година качих се горе до манастир имаме един, качих се горе и гледам – паднали тополи вътре, разградено, чешмата беше една такава, не знам дали имаш представа какво е, знаеш кат пиеш някъде в, на полето чешма, която е предназначена за поене на добитък, знаеш какво представлява – като корито такова и значи отпред такова, вътре и кози, крави, овце и ми стана, болно ми стана така. И върнах се тука, събрах църковното настоятелство, викам: „Искате ли да отсечем тия – щото те нали паднали, други – да отсечем тия тополи и с паричките да направим една оградка ей тука, да заградим поне само, да не влиза човек.” Те викат: „Готово!” На другия ден намерих една фирма, викнах фирмата направо на манастира, айде и вий, църковно настоятелсво на манастира и им казах така: „Ето тополите, ето фирмата, ето църковно настоятелство. Аз като кмет, аз съм също член на църковното настоятелство, но няма да участвам, да не ме обвините после в разни далавери и т.н., махам се, направете си вий пазарлъка.” Направиха пазарлъка, 3000 лева искат. С три хиляди лева почнахме и има, Господ има, да знайш! Значи почнахме... ако има време, да ти го покажа, ама...

И: Аз имам време, ама ти бързаш!

Р: Ний ще завъртим само от там кат тръгнеме, само да погледнеш. Ако трябва да се снимаш, снимай, да видиш кво е.

И: Аз не съм си донесъл.

Р: Няма нищо, няма нищо, няма нищо.

И: Може после пак да дойда.

Р: Разбира се, разбира се. Ти имаш жъзможност и втори път, още неща ще си разкажеме и ще ти покажа, нали. Ще ти покажа и читалището, да видиш какво читалище в тия кризисни години направихме. Виж как завътрам сега, ама те са много неща и затова. Това село съм го направил повечето с приятели. Тая работа, виж как завъртам сега, ама такава е сега, ти ще си го сглобиш после, значи водих преговори с приятелите ми ще ми свърши ли тая работа – да. Ако струва примерно да кажем 200 хиляди, ще ми го направи за 100 хиляди. Така. Праят ми за това и аз искам от и първо за 100 хиляди (не се разбира), абе, искам една трета от общината: „За 100 хиляди лева съм свършил работа, дайте ми 30 хиляди лева!” Кой ще е тоя, дето ще ми откаже?Кой ще е тоя, дето ще ми откаже? Кой ще е тоя кмет? Е, втория мандат, третия мандат ми отказваше тоя. Тоя, ама майната му - направихме го, ей така сме го направили, да знаеш! Много са помагали приятелите. Хората също. Много! Хората, особено манастира като почнхаме да правиме, всичките дойдоха по три дена трудови, а някои имаше по десет, по двайсе, по един месец ми помагаха хора. Много ми помогнаха хората, хората ми помогнаха много. Направихме чешмите, чешмата вънка е уникална, ще я видиш. Направихме, реставрирахме, има там една сграда, която е там за миряните. Беше останала без стаички, но след като основното, направихме го, следващите дни пък дигнахме втория етаж. Параклиса удължихме, направихме там барбекюта с цел привличаме хора, нали, там да почиват, вододайна зоне е, много вода има там и т.н. и т.н. Изобщо, с няколко думи да обобщя вече накрая значи дойдох тука, аз им казах – идвам, още на първата среща с тях, първия мандат казах – идвам тука не заради паричките на кмета, не заради кметския стол или някакъв авторитет, аз си имам авторитета и не ме блазни кметския стол, идвам да ви помогна. И дотука съм си изпълнил обещанието! Чу ли? Дотука съм си изпълнил обещанието!

И: За да те избират четвърти път.

Р: Да. Изпълнил съм и то, и то избиране кво беше. Значи, нашите приятели, сега имат, нали, богати хора са, имат парички и почнаха тука заплашваха хората, плащаха, назначаваха на работа, уволняваха, щото Неохим е тяхна. И всички фирми са тяхни тука, те са много богати хора, но не можахме да се разберем с тях, както и да е, майната му! Макар че ме викаха там и искаха да ми издигнат кандидатурата те за четвърти мандат. До три часа ме държаха и аз отказах. Казах, че искам, щото не може, не може ти, значи всеки човек си има достойнство. Не може ти да се бъзикаш с мене четири години, нали, и да ме натискаш, да ме подтискаш и да ми пречиш даже, щот където пробия аз (не се разбира 20:23), те кат се намесят и приключва моя, мойта връзка, нали. И така че, но аз съм силна натура. Силна натура съм. И ти казвам, че не съм се плашил от никой, раздавам се за хората. За хората! Много съм прям и съм критичен към мръсниците. Не ме е страх от тях. О т смъртта не се плаша. Чу ли? Просто не ме е страх. Ей тука ако ми искараш пистолета, няма да ме утрепеш тука, ей тука ще е, тръгвам насреща. Такъв ми е характера. (засмива се) Съм станал на 65, 66 години, не съм се плашил досега. Нали тука, бил съм, играл съм футбол, професионален футбол, бях (не се разбира) футболист, паричките съм си вадил от футбола. После с много труд съм си вадил паричките, с много труд. Мойто е, нали, аз не съм богат човек, но горе-долу така не мога да се оплача. Ей там има и моя тука, дет я видиш.

И: А, край пътя, да.

Р: Жълтата. Тя е моя.

И: Видях я, хубава къща.

Р: Нали, така що-годе, що-годе, не мога да се похваля сега, но не се оплаквам, не съм гладен, нали, не съм тръгнал да прося и да събирам и т.н. Как да ти кажа, горд съм. И такъв, характера ми такъв. Сега, нали, може на някой да не се нрави, ама кажи кво да направя? Не мога да се променям. Нали! Аз, ако бях лизач, ако бях „Мъни, мъни, мъни!”, най-добре щях да съм от всичките, най-добре – лижи задниците на тоя, на оня и най-добре. Ама не мога такъв да съм, не. Просто не мога. Просто не мога! Той затва те е пратил при мене тоя... Любо Богданов. Нали?

И: Да.

Р: Любо се върна първия ми мандат той беше общински съветник и аз бях до тракторите, до булдозерите бях, ей тука на реката с, мръсен и, аз съм работил, бе човек! Ей това, което го видиш, всичко тука, коет видиш – парк, марк, ако искаш да видиш, да видиш читалището, манастира, всичкото е пректи мое, ей тука зимата съм чертал и, и пролетта почвам. Ей тука съм работил като общ работник и като майстор и кат всичко, аз мога всичко. Мога ей тука да заварвам, мога (не се разбира), мога да ти чертая, мога ти построя всичко. Ето ей това, ей това си е моя идеята. Лош ли е кабинета?

И: Чудесен е.

Р: Нали? Такъв селски кабинет има ли? Няма. И не само тука, не само тука, ти ще видиш, чешмата, която ще я видиш, това е мой, мой проект, мой проект е това.

Раздавах, просто, просто изпълних си това, което обещах. Дотука, дотука имам сто процента изпълнение на това, което съм поел ангажимент на хората. Даже, даже, казвам сто процента, коет съм поел, а пък имам и над това направени неща. Това, което съм обещал, искам да кажа сто процента от това, което казах: „Аз ще работя за вас.” Сто процента съм го изпълнил. А че съм обещавал да направя това, това, това, а съм направил още толкова, това е другата страна на въпроса. Не съм, ако нещо не съм направил, да кажем имало някаква причина, дет съм обещал, имало няква причина не от моя страна, аз съм направил пък други неща, които съм могъл, така че се припокриват, даже и надвишават, над сто процента от това, което съм поел ангажимент.

И сега пречат ми, пречат ми, но ще се оправим по някакъв начин. Просто ми пречат. Да. Така че... но губи селото, селото губи от това, аз не губя, кво да губя? Щели да ме мачкат! Мачкайте ме! Мачкайте ме! Но, ей – направиха бизнес сдружение, забранил на бизнесмените да помагат на кметството. Е това работа ли е? Това работа ли е? Не е, нали? Кой губи? Аз? Хм! Не губя аз, губи селото. Щото къде къде, ако е, ако се развиваха нормално нещата както първия и втория мандат почина, оняден почина кмета на първи и втори мандат – доктор, това, инжерер Хаджииванов. Почина човека от... късо боледуване, не мога да кажа дълго боледуване. С него се разбирах много, много добре. Разбирам се и със сегашния кмет, ей там (сочи портрет на кмета на Димитровград, до него е портрет на министър-председателя), ей тва момче ни е кмет. Много разумно момче. Той е и координатор на областта на, на ГЕРБ, координатор на ГЕРБ в област Хасково. Разумно момче, добро момче. Така че това е всеобщ, така, общо казано, нали, това е, така се развиват нещата в нашето село. Продължавам да разботя за селото. Дори и, ако имам живот, нали, и след като ми изтече мандата, пак ще помагам, независимо кой ще е кмета, защото селото е наше, в него сме се родили, в него ще живеят нашите деца, нашите внуци, нали. Дори и да не са като постоянни жители, те ще се връщат тука, имат си имати и т.н. Така че в интерес на всички ни е и трябва да бъде разбира се селото да се развива и да, в положителна посока, нали. Това е.

И: Да. Много, много добре изглежда селото.

Р: Ами, който не е дошъл, той не го е харесал, да знайш. Щото тука имахме една баба, Василка се казва. Тя просто водата е лековита и преполагам, че е така, защото идват от цяла България ходят тука. Имало е хора ей тука стои и ме чака, да видят кмета кой е, да видят какъв е, какво представлява кмета, за да, да има такова хубаво село, разбираш ли? И чисто, нашето е чисто село, виждаш. Няма назад, добре е, селото е добро, много добро. 

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Marinov_Martin_Petrov_Dimitrovgrad_2012.doc63 KB