ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С АНГЕЛ АНГЕЛОВ, ПЕНСИОНИРАН УЧИЛИЩЕН ДИРЕКТОР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВАРТАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БСП В КВАРТАЛ БАЙКАЛ, КЪРДЖАЛИ, 06. 2012 г.

 

Р: Насочете ме, така, въпроси, които ще ме питате, за да мога малко да се...

 

И: Ами, Вие споменахте за "Възродителния процес", ако искате, разкажете ми за това!

 

Р: Записва ли вече?

И: Записва.

 

Р: Ами, вижте, януари месец тъзи година се прие в Народното събрание декларация за тези събития. Явно, авторите бяха ГЕРБ, политическа партия ГЕРБ. Тя е озаглавена опит, неуспешен опит за насилствена асимилация и прогонване на, на българските турци от България, нали, така е озаглавена. Четох аз и разговорите в комисията, когато се е обсъждал този проблем, той ми ги дава, Назми Мюмюн, тука. Мойта позиция, да, и с речниците направих справка какво значи "асимилация." Уподобяване, да го направиш подобен на себе си, нали, точно първата трактовка на думата "асимилация" е такава - уподобяване, нали, сменяш му името. Сега най-напред със смесени бракове започнаха, започнахме, после и, почнахме ги подред (смее се), подред. Да, откровено казано, със полиция ставаше всичко, двама полицаи, милиционери тогава, един такива, там... активисти. По улици, по апартаменти. Хартийка, "Ето ти новото име!", нали, те си го избират, вземат им личните, паспортите тогава. И така стана имената 84-та и 5-та. Бях директор на гимназия, класни ръководители ме викаха, смесени паралелки - българчета и български турчета, реват, плачат, момичета, момчета. Това беше декември 84-та. Идват и ми викат: "Идвайте, чудим се какво да правим!" Успокоявах ги тогава: "Политиката такава!", нали. 84-та и 5-та свършихме с преименуването, поуспокоиха се нещата. Тука имаше много... напрежение голямо, в града, в града, едни митинги, на две разделени - българи, български турци. Пред общината - българи, от другата страна, към паметника на Георги Димитров, някогашния, той стои още там, колоните стоят. Настръхнали едни срещу други и едни лозунги тогава издигаха, аз не съм бил привърженик никога на тия, "Турците - в Турция", нали.

 

И: Това още 84-та година?

 

Р: Да, и 9-та. 

 

И: И 9-та?

 

Р: И 4-та, и 4-та още, а и 9-та, и 9-та година имаше, нали, екскурзията, така наречената "Голяма екскурзия." Така тука лозунгите ни бяха... крайни, направо националистически, как ше му, тук роден, прадядо му, дядо му, баща му, къща има, ниви има, тук се е родил, тук сме ги учили, нали, и студенти, с предимство влизаха, де, ситуацията беше такава, че имаха предимство при влизането във ВУЗ, с тройки туй-онуй, нали, но да има кадри и от тях, правилна политика, за това време, нали. Но лозунгите ни бяха много крайни, тука речи на разни оратори от Отечествената партия на труда, ОКЗНИ там имаше, отечествена каква беше и местни, местни оратори, обикновен един преподавател от института Митко Арнаудов, едни лозунги, които не ни правеха чест. И така. Ножове много хора (смее се) в палтата си, но кръв не се проля.

 

И: От българите?  Ь

 

Р: И българи, и от тях, и от турците, нали, но и българи, направо така познати хора, отстранява едната страна на сакото и се вижда ножа, нали, много напргната обстановка. Нали,бронетранспортьори на автогарата и тука на кръстовището, нали, напрежение голямо, голямо напрежение, но не се стигна до сблъсък, даже и сбиване е нямало, нали. Явно и двете страни проявиха разум, че, от човешка, от морална гледна точка, от чисто човешка гледна точка, нали. И поотихнаха нещата. Сега, за "Голямата екскурзия." За смяната на имената, нали, декларацията в тази си част я приемам: опит за насилствена, неуспешен опит за насилствена асимилация. Нали, опита не успя, нали, в крайна сметка след 89-та, там, Народното събрание реши "Връщаме имената!" Така. Насилствена, насилствен, неуспешен опит. Но за прогонването, нали, нещо, което се твърди от много български турци, нали, предполагам не от всики, нали, включително и от Назми Мюмюн. Познавате ли го Вие?

 

И: Да, да.

 

Р: Познавате ли го?

 

И: Да, да, запознахме се.

 

Р: Ние много добре се познаваме с него. Аз от 8-9 години го познавам този човек. Нали, голям социалист, позволявам си да го, директно така да, така, но и той: "А!" Няма! Милицията тогава, те ЖЕЛАЕХА да отидат в Турция. Явно след смяната на имената в това са виждали изход. Вероятно. И така е, аз представям си да си в подобна ситуация, нали, да ти сменят името и след това ще има и други, за религия не ги пипахме, остават си мюсюлмани, нали, така, не християни, туй, но стрес голям. Така. Но никой насила никого не е карал: "Хайде, вземай си багажа, товари каквото можеш!" Нали, таксиметрови коли, шофьорите тогава направиха хубави пари, таксиметрови и товарни коли. Обърнат колата, товарят шкафове, гардероби там, всичко - жени , деца, сакати. И колони, колони и милицията, така, много, много усилия положи колоните, в колоните да има ред, да не се струпват на Свиленград страшно много хора, нали,страшно много хора, храна, тоалетни, проблеми, веднага. Тука имаше, в Широко поле ги спираха ей тука, нали, ги задържаха, задържаха ги и ги пущаха така на колони, колони, групи, групи. Върбово, едно Харманлийско село, тука един по-пряк път за Свиленград, така. Никой, категорично казвам, никой насила не ги е прогонвал, въпреки че и нашия Назми тука (смее се) казва: "На мен ми беше казано "За три дена да те няма!" "Да те няма!" Такива неща не са казвани. Аз точно тогава бях в градския на Партията и на съвещание всичко устно, нали, никой не ни е казвал "Казвайте им, че тука за 2-3 дена трябва да изчезнат от България!" Нали, такова нещо нямаше и в тази част декларацията не я приемам, не я приемам. Да, интересен момент е тука нашият народен представител Димчо Михайлевски, ако Ви говори нещо това име.

 

И: Да.

 

Р: Той от чисто зрели, отговорни съображения гласува за декларацията, въпреки че официално нашата група на БСП излязоха от залата, не гласуваха. Той живее и работи в смесени райони, нали, имал е съображения вероятно как обикаля и в чисто тур, всички села в общината ни са български турци. Всички села! Нямаме ни едно българско село в общината! В града сме 50 на 50 процента. Те много от селата дойдоха да живеят в града и малко повече може да са, но в селата, бяха 94 села едно време си спомням, те някои затриха ги от географията, малки такива селца, но 50-60 села има, но той не може да стъпи в селата, ако не приеме това, че е било опит за асимилация. Нали, те веднага ще му кажат: „Идваш, да ни агитираш, да гласуваме за, за твоята партия (смее се) като ти не признаваш, че това е било опит за асимилация.” Така, това е, така, друг въпрос, въпроси да питате, ако имате въпроси.

 

И: Ами, а този период да речем между 85-та, 89-та, между сменянето на имената и „Голямата екскурзия”?

 

Р: Ами, то колко време. Те замълчаха, свиха се, нали, размисъл, нали, много, много размисъл, нали имаше, да, точно тогава, те искаха да идват в Турция, Турция не ги приемаше, нали, имаше един такъв момент. И нашето правителство, Тодор Живков, нали, вика: „А, пущаме ги, приемайте ги!” И те отвориха границата по едно време. В един момент я затвориха, щото много, нали, те пък се чудеха кво да ги правят там, нали, иска транспорт, иска храна, иска жилище, нали, спряха. И те реагиреха така, тихомълком, мълчаливо реагираха: „Кака така! „Идвайте!”, пък в един момент спряха!” И накрая всички, които искаха отидоха, някои се върнаха. Нали, с багаж отидоха, с багажа се върнаха. Нали. Но останаха много, много останаха там и така, поне по техни думи, се устроиха и в голяма степен е истина това. Аз е тука съм директор на училище, имам към 1300 ученика, 85 учители, 376 лева ми е пенсията. Колеги учители от нашето училище, български турци, отидоха там, имат над 1500 лева пенсия, наши пари. Над 1500! Моята е 376. Те от тука взеха малко, колкото стаж има, нали в България правителството морално постъпи, нали, стажа в България, каквото ти се полага за 10 години стаж в България, плаща му данъци, осигуровки, вземат и там са много, работници, имам информация, така, няма да лъжат, много хубави заплати. Но, Вие знаете, турската икономика стъпи здраво на краката си. Икономическата криза мнооого малко се почувства там, 6-7 процента брутен продукт всяка година се увеличава, за разлика от Европа, дето паднаха всички на, Грмания, Франция, на един, на нула, седем, мръднаха напред малко, пък за нас да не говорим, българаската икономика. Тъ така, без, да, по време смяна на имената палеха гори, нали българските турци. На много места пожари. Просто протест, нали. Мълчалив протест, че не са съгласни с това, което се прави с тях. На много места повари. Борови гори, да, изгоряха, ей тука съвсем, на 500 метра от града (засмива се), борови гори ги запалиха, още си личат стеблата, обгорели, на боровете.

(Влиза Н.М.)

Н.М.: Как върви?

И: Добре.

Р: Върви, бе.

Н.М.: Всичко е наред, нали?

И: Да.

Р: Върви.

Н.М.: Добре!

(Излиза.)

Р: И, да, върнаха се после. 89-та година си спомням, промяната като настана у нас, парлама (?). Лилов, Алаксандър Лилов, така, си спомням в парламента беше. Професор Иван Ангелов, икономиста, беше говорител на БСП. След заседание в парламенте се взе официално решение - връщане на имената. Много добре си спомням, Иван Ангелов излезе на стълбите там на Народното събрание, имаше, очакваха, те очакваха решението какво ще бъде, „Докат си идете във къщи, имената ви, всичко ще Ви бъде сменено.” И успокоиха се нещата, няма напрежение между нас и тях. Крайни има! И от двете страни! Сега! И сега! Крайни, крайни националисти и от българите и, нали, айде – симпатизанти на Волен Сидеров, нали крайни, е, още, „турското робство.” Те пък казват: „Ами, добре, дай турско робство така, ами възродителния процес като е бил преди 23 години, преди 30 години?”, нали, съвсем скоро и те са участници във него, в тоя „Възродителен процес”, но напрежение между нас и обикновените хора няма. Нали, няма, ние се поздравяваме, на една маса се сяда и се черпим, и си вършим услуги, разговаряме най-спокойно. Но има крайности, нали, и от нашите някои псуват, псуват ей така, не в очите да те напсува, ама „Абе, стига сте им вярвали, не им вярвайте?” Ми, хора като нас, историята ни е отсъдила да живеем заедно. Историята ни е отсъдила да живеем заедно! Тъ сега ситуацията е съвсем друга. България е член на Европейския съюз. Няма, граници не могат да се променят, въпрки, ето сега една седмица, последните 20-ина дена една карта в Турция, дет се появи, нали, Кърджали, там Ямбол, североизточна България в картата. Но те пък отговарят: „Официално никой не е приел тази карта като официален документ.” Но неоосманизма си има привърженици в Турция сега. И Ахмед Даватоглу никак не е случаен и слаб дипломат, професора, министъра им на външните работи. Едни теории негови, дълбочинна стратегия – нулеви проблеми със съседите от Балканските страни. Значи нямаме проблеми, нямаме, но има – Ангорския договор от 25-та година, аз съм бежанец от, майка ми, 12-та година родена, 13-та година, след Балканската война бягат насам. Нали, да, от майка ми знам, майка й й е разказвала, моята баба, нали и те така – войниците дошли: „Айде, вземайте, каквото вземате, тръгвайте за България!” И с овцете си заедно дядо ми е дошъл в България, нали. Докато западна Тракия, чел съм исторически романи, така, военните, турските военни са били по-лоши. И се е стигало до убийства, разстрели, палежи, деца, жени. Източна Тракия, турска Тракия както е сега, Бунархисар, майка ми е там родена, нали, по-мирно са си, са се прехвърлили насам, но са оставили всичко и Ангорския договор е записано, нали, тогава е направена сметката – турците какво са оставили тука, защото и турци пък от България отиват в Турция, но по-малко тогава, те 20-та, 30-та година и 70-та година турци от тука отиваха във, се изселваха, брат, сестра, ако имаш, там имаше едни наши закони, събиране на роднини, нали, ако дъщерята е там, бащата има право да се изсели. Така. И в Ангорския договор е записано – 10 милиарда долара ни дължи Турция затова, от това, че, сега не мога да кажа колко, колко хиляди, стотици хиляди тракийци от там са дошли в България и са оставили къщи, ниви и турската държава е разполагала с тях и още нищо не са платили. Има междуправителствена комисия, десетилетия работи. Президентите, министър-председателите нашите като идат в Турция поставят така, този въпрос, така и така, онея се опъват – „Ама трябва да сложим в сметката и 50-та година изселването от тука, и 70-та година, 72-ра имаше по, най-голямо изселване и сегашния, и сегашната „екскурзия”, а сегашната „екскурзия” нямат никакво основание, нито правно, нито морално да, да я слагат в сметката. Те са си български граждани, нали гражданството не им е отнето, нивите му са ей там в селото ниви, къщата му е къща, негова си е, ключа си го държи, когато си иска идва тука, сменят си паспортите там на пет години ли как е, плащат си, нищо не му е отнето, нали, държавата не му е отнела нивите, без негово съгласие никой не може да ги даде на някого да ги работи, нали, и затуй нямат основание. За 72-ра и 3-та... имаха право да си продават къщите, аз съм от, селско момче съм, 30 години съм живял в мойто си село, знам, че си продаваха къщите, така, познати, нали, продаде си къщата, заминава за Турция. По закон там, когото го хващаше спогодбата, перодочни спогодби имаше между правителствата. Спомням си Иван Башев. Това име говори ли Ви нещо?

И: Да.

Р: Да, Иван Башев, голям дипломат, нашите много умен ход! Аз съм 77-годишен, така, ги помня нещата, Иван Башев. Те настояваха, Турция: „Пуснете ги да се изселват, пуснете ги!” И все ни критикуваха, що не ги пущаме. Така. И нашите веднъж, нали, Иван Башев отива и казва: „Готови сме да ви пуснем всичките!” Турци, български турци. Така. И ония казаха: „А, не, не ги искаме!” (смее се) Като пискаха, реагираха, тръбяха по Европа, по света: „Ето, България не ги пуща да се изселват!” Нали, с един такъв ход и ги поставиха в шах, нали, те отказаха да ги приемат. Кой беше тоя Кенан, не Кенан Еврен, един турски президент, Кенан Еврен ли беше, той военен ли беше тоя Кенан Еврен? Военен преврат.

И: Не познавам добре историята.

Р: Да, да имаше един преди 30 гоини. С Тодор Живков били подписали някаква декларация, че те, Турция няма никакви претенции към нас. По отношение на българските турци. Нали там, свобода на личност, вероизповедание, нали, право на учение, на всичко. За един такъв документ си спомням, че бяха подписали. И 84-та и 5-та наша грешка, грешка. Русия официално много пъти съм чел, че нашите, Тодор Живков, де, се е съветвал с Москва: „Кажете какво да правим.” Нашите са казали идеята, която е озряла в ничия, нечия глава да им сменяме имената. Онез, Москва, казали: „Ваш проблем. Каквото искате, правете.” Тъй че поне за това не можем да виним Москва, че ни е наредила, нали, „Айде, сменяйте им имената, побългарявайте ги, асимилирайте ги!” Асимилация е съвсем друго. Асимилация е едно, геноцид е съвсем друго, нали геноцид е насилствено там убиване.

И: Мисля, че за геноцид никой не говори.

Р: Да, да, за геноцид не, и те нямат. Е, говорят го, нали, говорят го, нали, да, айде да не казвам неговото име пак, ние спорим много с него, нали, викам: „Геноцид е физическо изтребление, геноцид е арменците в Турция 15-та година милион и половина.”, нали, ножа и насилствено прогонване, но и ножа, кръв се лее. Това е нали геноцид и смяна на име на религия там, насила. Тука нашето беше опит за асимилация.

И: А някои хора твърдят, че в този период между 84-та променянето на имената и „Голямата екскурзия” от страна на турците тук е имало някакви провокации, имало е турски знамена, които са били издигани.

Р: Да, да, имаше ги тез неща, имаше ги. Ей тука в Черноочене има една община, тя е от сравнително малките общини, нали, знам го, на съвещание тука са ни казвали, в Черноочене, не знам ти кое село турското знаме. В училище! Нали. В училището, там джамия, кметство турското знаме сърпа и чука и полумесеца.

И: А бяха ли открити виновниците?

Р: Откриваха някои, но повечето, те не се издаваха. Идат там двама-трима, закачат го.

И: Тоест тогава в този период все пак е имало напрежение.

Р: Имаше. Обстановката, не само така месеци, когато сменяха имената беше най-голяма. Те бяха стресирани, оплашение, нали, бронетранспортьори, сега откровено казано, нали бронетранспортьори по улиците, войска, имаше поделение тука, сега няма, милиция, от други области идваха, да не са наши милиционери, да не се запомнят образи, нали, кой какво е правил, говорил. Да, от други райони дойдоха милиционери, когато сменяха имената. Цели автобуси, сменяха ги така на две седмици, де да знам колко МВР. Имаше, да, знамена се развяваха. По селата. В града не мога да си спомня, то минаха много години, де да знам в града... Имаше май един-два случая. Имаше. Но отделни така... Е, изпращаха някой в Белене в затвора, български турци и...

И: За какво?

Р: Дето бяха крайни националисти, турци обаче, български турци, дето организираха протести, пожарите примерно, нали, така инициаторите на, на всичко МВР ги откриваше. Сега как са ги откривали, това си е тяхна работа, „Айде в Белене!” Нали, джипките, в Белене. Лежаха по година-две, месеци, мина 89-та, нали, освободиха ги, върнаха се, и познати, познати. И получават пенсия за тази работа (смее се). Като активните борци след 9-ти, нали. Същото сега има активни антикомунисти (смее се) от тях и получават. Получиха обезщетение. И то в пари. Нали, дали им вървят парите сега не знам, това не мога да Ви, Намзи сигурно го знае.

И: А от страна на българите в този период какво беше отношението към тях.

Р: Вижте, ние, да, не се признавахме за виновно, все им напомняхме за Турското робство и Чърчиловата мисъл „Който иска да съди миналото, не може да спечели бъдещето.” Никой не се съобразява с нея, нали, няма. Не да забравяме робството, далеч съм от мисълта, че българският народ трябва да забрави 500-те години, нали, въпреки че нещата сега, е на наши тържества тука за 3-ти март, Левски, тържества официално по държавна линия, които си вървят, нали, кмета изнася слово, винаги много хубава, добра PR-ка има, много хубави докладчета му пише за такива тържества, нали, никога не се споменава вече в техните доклади и много българи реагират, „освобождаване”, 3-ти март, думата „освобождение от Турско робство” не се споменава в доклада.

И: А как се, за какво се говори?

Р: Говори се за... чакай, да видиш как го въртят, усукват го така и българите скачат (смее се) някои от крайните, от крайните националисти, националистите. Как го казват, не за свобода, да признателност там към руски войни, финландци, румънци има го това и за Левски, нали като, Левски не се е борил против „турските поробители”, няма такива изрази в доклада, нали, няма национално-освободително движение, свобода, нали, повече се акцентува на това - „да, грешки е имало, обвинения, но в името на доброто е било” и... което на практика като цяло си го е имало тука, нали, никога тука убийство не е станало на, на основата българи-турци, нали, никога. Циганин с циганин може да се намушкат с ножове, но никога, или турчин с българин, нали, това го е нямало никога. Но те и нашите политици и държавници така много предпазливо употребяват думата „турско иго”, „поробители”, да, за „свобода”, за „национално”, „национален суверенитет”, нали, те ей такива изрази, така, се използват.

И: А Вие казвате, че сега сте си приятел с турци, по това време...

Р: Да, да, колкото щете приятели турци имам. Разбираш ли, с тях пак сме си разговаряли много спокойно, много спокойно, нокога лично аз, да, директор на училище съм бил, имаме 5-6 учители турци, туркини, нали, така. Дет се казва аз им сменях имената. Свърши зимната ваканция и 4-та и 5-та, така, с учениците свършихме до ваканцията и ми казаха: ”След ваканцията като първия, там втория работен ден, ако някой от учителите не си е сменил името, извикайте го с партийния секретар (смее се) в дирекцията и му казвате... „Името трябва да се смени.” Нали, и съм извиквал, нали, и си спомням една Б, руски, руска филология, тя начална учителка и после руска филология, руски преподаваше, просто ми каза в дирекцията:

-         Грешите - нали, нена мен, като цяло – грешите в това, което правите.

 И аз чак след година, две се размислих, нали, върху това, тази нейна, нали най-така тихо, кротко, не заядливо, не да ме заплюва там примерно „Грешите – казва – с това, което правите.”

И: А тогава Вие мислехте ли така, как, как го приемахте тогава?

Р: Ами, вижте, да, ние, нали 45 години, нали, друга идеология, наша идеология, приемахме го щом е отгоре размислено, обмислено, считахме го за правилно, нали, откровено Ви казвам, явно сме били заблудени. И никой от, ей от тука, често така кафе пием 7-8 човека 10 години на едно место, сменяме се там кой почине, друг идва, да, и викам:

-         Айде, бе в МВР – там и от МВР имаме, такова – някой от нас има ли куража да се обади тогава?

Нали, официално на съвещание в градския и в окръжния комитет на партията: „Грешим.” Нали, кажеш го това и на другия ден няма ни да си директор, ни учител. Нали, откровено ти казвам. И ей така от страх па и много не сме се замисляли, нали, направо, виновни сме, нали, и със това сме виновни за, за „Възродителния процес”. Никой, нали, много събирания официални такива в комитета съм участвал, никой от нас, слушателите не се е обадил: „Абе, другари, недейте, бе, бъркаме, хората ги боли, реват, плачат.” Да, покъртителни сцени, нали. Ей тука една наша ученичка, ей тоя магазин е нейн, ей тука стеничката, наша ученичка е била, моето училище, (не се разбира) ми разправя, тя е била там пети, шести клас тогава, вика:

-         Бронетранспортьори, ма те по-малки, нали, така, вика – треперехме, мълчахме!

Нали, никак не им е било лесно. И на децата, деца подрастващи, например 13-годишни, 15. Но разговаряли сме си, нали, така, но беше труден момент за тях, много труден. Ание, просто, ами така бяхме навикнали всички, почти всички, безкритично да приемаме постановките отгоре.

И: А нужно ли беше това насили, нужни ли бяха бронетранспортьорите, военните?

Р: Ами, вижте, те бронетранспортьори, с оглед вероятно, да, да ги сплашим, да не вземе някой да, щото имаха, някои са имали и оръжие, радиостанции имаше даже, е 73-та година бяха хванали една група турци ей тука в селата, радиостанция и ги съдиха. Много хубаво си спомням, така ни за дължиха да идем на делото даже. И те бронетранспортьори, за да ги сплашим, много да нямат, да не мислят, че ще допусне армията и милицията, милицията тогава, да, да има сблъсък, да има кръв, да има кръв, нали, и те са ги респектирали тия бронетранспортьори, върти се там, ей тука по главната, един тука се върти в центъра, пред кино „Орфей” и пред театъра или намясто стои, или такова. Да, ситуацията тука, в райони като нашия, тежичка, тажка и то не тежичка, а тежка.

И: А след това по „Голямата екскурзия” Вие вероятно сте имал учители, които са напуснали, съседи, приятели.

Р: Напуснаха, отидоха, отидоха, да, съседи, натовариха си багажа, „Довиждане.”, нали, аз ей тука Байкал има един квартал, 40 години в къща живея, продадох я сега, да, съседи мои натовариха се (не се разбира), след две години двама-трима се върнаха. Не ги дразним, нали, така, не ги питаме „Що се връащате?” Явно не са могли да се устроят. А те си признават – там не ги приемат за истински турци, нали, те самите, много от тях: „Не ни приемат.” Нали, бракове, ако щете, бракове не правят, трябва да е някоя много симпатична девойка вероятно. Е, сега са се променили нещата, нали, но казва: „Няма.”, те обособени в отделни райончета. Е, помагали са си, направили къщи, те се хвалеха повече, отколкото трябва – за втора, трета година триетажна къща издигнал, друг път ще издигнеш, откъде ще имаш толкоз пари да издигнеш триетажна къща. Но са си помагали цели квартали, Бурса, той ги знае къде колко български турци има, цели квартали, ги има в много градове и градчета на Турция. Да, в Бурса много има. И в Истанбул, един наш учител в Истанбул. Даже, да, спечелил хубави пари и казва тука, европейската част на Турция получил къщата, към Люлебургас.

(влиза Н.М.)

Н.М.: Всичко е наред, нали?

Р: Наред, бе, наред, бе. Критикуваме тебе.

Н.М.: А?

Р: Критикуваме тебе, бе!

Н.М.: Ще ме критикуваш, как, ти си ми другар!

(излиза)

Р: Големи приятели сме с него. Той много ме уважава. И аз го уважавам. Работим, да, това е друг въпрос обаче, така. Друго?

И: Значи, в смисъл те не са си, тръгвайки си не са си продали примерно вашите съседи къщите или такива?

Р: Не, всички, не, чакай сега, някои продадоха...

И: Просто врътнаха ключа повечето?

Р: Да, да, да, и роднини, които остават тука, съседи там. Някои продадоха, продадоха и то много евтино, много евтино, нали, гледа да се освободи, да има пари там да направи нещо, нали така. След като, то не им беше и забранено да се връщат, нали така, като се върнаха закона позволи да си вземат къщите и апартаментите, да си вземат. Много добре си спомням, един циганин даже, много симпатичен такъв, Насър му викаха, Гамал абд ел Насър помните ли кой беше?

И: Не.

Р: На Египет президента.

И: Аха, да, да.

Р: Един така, дето по време на Израелско-Египетската война, седемдневната, той получи криза, един 6-милионен, 5-милионен Израел, те 30 милиона и Израел смачка Египет. И той не можа да преживее този, привърженик със, нали, Русия, със Съветския съюз беше тогава, сътресение и почина. И тоз му викаха Насър. Много хубав апартамент, аз съм влизал в апартамента му, върна се Насър след, така, всички му викаха Насър, много симпатичен, тенекеджия, и много опитен тенекеджия, върна се и закона им позволяваше да накарат купувача да освободи апартамента и да си го вземе собственика. Нали, това са вече детайли, подробности, но правителството е отреагирало там по начин, по който е считало за необходимо. И много се върнаха. Но и много останаха. Ей сега, тука в окръга, то в страната са 300 – 400 хиляди, официално така, Назмито вика един милион, със циганите (смее се). Викам: „Нямате един милон, бе!” Назмито. Но там останаха, сигурно 300 – 400 хиляди пък отидоха от тука там, нали, от България, не само областта. Но ние имаме и един друг труден район тука, граничен, Кирково, Чорбаджийско, Ардино. Българомохамедани. Те, да някои, и цигани се промъкнаха с турците, се изселиха и цигани (смее се), хитреци такива, то на паспорта им какво е пишело, „турчин” или де да знам какво, па приятели в МВР с корупция как се вземат паспорти. Но отидоха и се върнаха. Българомохамедани не се изселиха, не се изселиха в Турция. Те нямаше да ги приемат, тях пък хич нямаше да ги приемат, те не знаят турски, българомохамеданите, само имат самочувстие, че са като мюсюлмани, ама са разделени сега на две – християни и мюсюлмани. И даже ДПС-то по-успешно от нас съумя да ги придърпа към себе си. С назначения по общини – кметове, чистачки, нали, учители там в общината, служители, и по-малки градчета станаха обшински центрове, и, да, българомохамеданите, за нас, за моята партия са много труден проблем, една Кирково община едно време всички бяха с нас, не едно време, тука 95-та и 7-ма. И сега много малко гласове имаме от там. Вървят към ДПС. И към другите партии политически, това вече е политика тука.

И: А след това вече 10-ти ноември, след това? Как се развиха за Вас нещата?

Р: Да, след 89-та, абе нещата така се поуспокояваха, нали, така нямаше. Е, нещата се усложниха от това, че ние вече от колко години, от 15 години нямаме българин кмет в Кърджали. Че и повече. Нали, все ДПС-то печели кметската надпревара. Е, един Пламен Иванов, седесар, имаше кмет, ама той беше 90-та година. И оттогава, досега колко, двама, трима, тоя трети мандат е кмет. Трети мандат, преди него, такова, двама други – Саралийски и как беше името му, колега учител... Да, 15-17 години нямаме кмет и не можем да спечелим кметска, кметската кандидатура. Съветници, да, различни коалиции правим, сега имаме 7 съветника, нали, ГЕРБ имат 9 и двама независими, другите 17-18 болшинство са от ДПС, какъвто, каквото решение искат, го прекарват, си го гласуват. И спорове има тука, ние ги атакуваме, и ГЕРБ ги атакува, разбира се, но като имаш болшинство, гласуват, решението се приема. Назначения, нали, много недоволство има кого, нали, аре то, по-голям процент от гражданите на общината, на общината, на общината, нали, и селата, са български турци и така логично е от една гледна точка да има и много турци служители в общината, нали, и ги има, но попрекалиха – слабо подготвени, никакво висше образование, взето тука от, в Кърджалийски ВУЗ-ове, Минногеоложкия, един никаъв институт, никакъв институт. Те я ходят на занятия, я не ходят, изядат две печени агнета, на ти диплома за инженер-геолог. Паркове и градини един, той в Белене лежа (смее се), инженер стана, паркове и градини 10 години, служебна кола, паркове и градини в Кърджали. Да, и реагираха и основателно реагираха нашите хора и се сърдеха на нас: „Ей, стига, бе, стига сте...” Тъ, говоренето на български език в общината, и на турски, нали, проблем, по който така се спори, но си разговарят на турски. Какво да им се сърдим сега, в канцеларията трима – четири, ама влезе българин (смее се), нали, на турски се разговаря между тях, неприятно е, нали, неприятно е. Редно е в държавно заведение да се говори на официалния език. Е сега 2-3 дена, 5 дена, нали виждаш Лютви Местан и Доган в парламента - на митинги предизборни по закон само на български трябва да се говори. И сега намерили там някаква пролука в конституцията и се хващат (не се разбира) на предизборни митинги за това, че някои възрастни турци не знаели български, да им говорят на турски. В закона било, трябвало да има и преводач, българин, който да превежда и на български, като, примерно Лютви Местан или Доган каже нещо на, на турски. Защото сега само на български. Но някога си позволяват и на турски. Е, едно детенце мъничко по време на смяна на имената, един рикушет, така поне пише официално, патрон, се и стреляше, имаше убити, убити имаше по време на смяна на имената. Ще кажа 2-3 случая, но, кое село беше, де да го знам, няма значение, едно моиченце мъничко майката ли бабата го държала и рикушет куршум го уби. Тюркян момичнцето. И сега има много хубава чешма направена. Аз не съм я виждал, но винаги правят на годишнината на убийството тържества, събират сеи на турски език говорят тогава. Ей тука едно Груево има, на 10-15 километра от Кърджали, един от МВР-то, познавам го, отиват за смяна на имената с автобуси там полиция, пищови, автомати и турци срещу тях с брадви, нали, бунтовни, едно бунтовно село, и направили опит да му вземат автомата. И даже са го взели. Вади пистолета и убива, или обратно ли там, взели му нещо или направили опита да му вземата така и двама-трима ги уби. Другаде къде, да, малко. Там двама-трима. Другаде нямаше убийства. И това момиченце Тюркян. Така всички, да де повечето хора помнят това име. В Джебел така е имало, сблъсъци имаше малки, но без кръв. Само тука тоз, един от МВР, познавам го, дето уби... Щото са направили опит да му вземат оръжието. Те са имали команда при такъв, при такава ситуация, да стреля на живо. Иначе, иначе него ще убият. Да, иначе него ще убият. И нищо не му направиха. И си е тука сега. Аз се чудя как така не му навредиха на тоз човек (смее се), нали. И разхожда си се из града. Колко е спокоен не знам. Но то мина много време вече, двайсе и, къде 84-та, 16, двайсе и, и седем години, от смяна на имената. Тъ така.

И: А след това, когато БСП взима това решение за връщане на българските им, на турските имена, много, много, някои хора тук...

Р: Това беше веднага... Някои си останаха с българските, някой си остана, да, не Назмито, например един професор, в София, жив е, здрав е, да, ляв по убеждение, Шукри Тахиров му е турското име, бивш секретар на окръжния съвет, преподавател по философия, той е философ, и добър философ, нали, в института дълги години, нашият Георги Петров тогава, 18 години първи секретар на окръжния комитет на партията, секретар на общината, е, с генерала тука на МВР под ръка се водеха, добър лектор, много чете, и знаеше много, нали, преподавател по професия като нас, но къде, къде над нас, чете много, той си запази българското име, Романов ама малкото му забравих как е, Романов. И сега си излиза със статии в Дума, с българското (тропва по масата) име. Една Наиде Ферхадова имахме, една, секретар на окръжния комитет на партията по идеология, тя и в държавния съвет работи накрая там, 88-ма и 9-та, Надя Аспарухова, и тя си остава с българското име – Надя Аспарухова. И е в София сега, мъжа й – лекар, той май нещо в Турция, да, това не е от значение, но някои си, малко обаче, много малко, си оставиха, те остана, то и други, и обикновени останаха, щото по-лесно в Европа ги приемат, нали, като прочетат име Ахмед Хасан, те и там знаят вече, че... „Абе, ти български гажданин, ама не си българин!” (смее се), нали. И те от тез съображения си останаха с български имена. И още има такива. Щото имат полза от това, лична полза, нали, те и другите, нали, български гражданин кат си, ей сега из Европейския съюз си ходиш, въпреки че си турчин, български турчин. Ние много държим на това, особено Назмито и е много прав, нали, никога не се обръщаме и не трябва да се обръщаме към тях „турци!”, „български турци” трябва, така е редно, нали, така е много по-приемливо, „български турци”, не „турци” изобщо. И така, включително и нашия, изпълнителното бюро на БСП тука проведе едно заседание, Назми и други там взеха отношение и те просто ги осъзнаха тез неща. По-напред - далече от проблемите на смесените, тъй наречените „смесени райони”ни водят нас, смесени райони и от, включително и Станишев, и други, други – „турци”, няма „турци”, обидно е да ги наричаме турци, те се обиждат, „български турци.” Нали, те са български, родината им това, тук родени, тук израснали, децата им тука, нали, тъгуват си за нея, нали, които живеят в Турция всяка година идват в България, в село, вкъщи, при приятели. Ей сега е пълно с турци от Турция, български турци от Турция. Там живеят, децата им там, идват, ей тука по цели месеци стоят. Щото живели са тука, нали, живота им преминал тука. Такива, такива...

И: А това, това решение на партията след това много хора...

Р: Бе, то на Народното събрание беше.

И: Така, де, да, първо на БКП, след това и на Народното събрание.

Р: Да, да, да.

И: Много хора не го приемат.

Р: Е... българи ли?

И: Да.

Р: Е... не, вероятно да, не са го приемали затова, че има отказване от „Възродителния процес”, (смее се) нали, „Трябваше да си останат, примерно, български имена.” Европа ни осъждаше яко за тез неща, яко ни осъжда, нали, че не им даваме право. Името и религията, знаеш, знаете... личен избор, нали. Личен избор! Въпроса за религия и име – личен избор. И националност. Нали, при преброяването, последното, 11-та ли беше, 10-та ли там беше... Бе, да, наскоро беше.

И: Да, там някъде. Да, наскоро беше.

Р: Там на 10 години го правят, нали, така и в пресата четох, преброители разни, нали, народност, какъвто, каквото каже, това пишеш. Циганина каквото каже, това пишеш – „българин”, „българин” ще го пишеш, нали, и така, „циганин” – „циганин”, там „ром”, циганин, „турчин” – „турчин”, нали. Религия, такова... Така стоят нещата.

У нас битува едно такова виждане, че в низините ние много добре се разбираме, но горе, в парламента престрелки много често стават. И те дават отражение и в низините. Ние тука сме си спокойни. Те като кажат горе някога: „О, напрежение има!” Няма напрежение, нали, сега, последните години. Никакво напрежение няма между нас. Е, има някакви изяви, да кажем, че назначили двама-трима турчина наводещи места, но какво да се прави. Ако кмета е наш, щяха да са наши (смее се). И така е, кмета, ако е наш, наши ще назначим.

И: А тогава, след това решение на Народното събрание, тук имаше ли напрежение?

Р: Не, нямаше, реакция такава видима, остра, нали, повече от нормалното аз не усетих, не виждах „Бре, що им върнаха?” И ние ги преосмислихме нещата. Нали, аз лично и други, други. Ами, това е, насила им сменихме имената.

И: А от страна на българските турци?

Р: Е, те, те с голямо желание, те с голямо желание. Нали, спомням си в Народното събрание, там „Ура!”, ръкопляскаха, радостни, нали, много радостни. И тука, нали, коментарите бяха „Ето, правдата...” нали, една правда, нали, едно грешно решение се коригира и е добре, нали, бяха, е сега благодарни, да не кажем сега благодарни, но все пак с положително виждане на, положително прие, като положително приеха това решение, нали, за връщане на, връщане на имената. И си ги върнаха, паспорти, лични, картон, паспорти тогава, без пари им ги издаваха, имаше такива подробности чак, да не харчат, такова. Да, то не може, за мен например един много интересен момент има. Български турци, които са в Турция. Но са и български граждани. Сега се роди дете, тяхно, в Турция, става български гражданин. Нали, е и български гражданин, идват му вадят лична карта от България, и от България. Нали, ето, двайсе и, 84-та, 16, 27 години, нали така, 27 години. И това ще върви до не знам кога. Нали, така, аз не мога, замислял съм се, но ей така не мога да кажа в момента сега „Абе, бива да спрем това!” Роди се там ето сега, сега се роди и да бъде и български гражданин. Америка, нали, ако се родиш там, американски гражданин.

И: Да.

Р: Нали така. Знам го, това съм го чувал. Няма турчин, китаец, българин, като се родиш там – американски гражданин. И името му...

И: И не е само Америка.

Р: Да, да, и други страни, разбира се, да, да, нали. Така. И това двойно гражданство, нали, по време на избори, те сега ги отрязаха, нали, да, ний всички не приемахме и още не приемаме, но той закона излезе сега, изселил се в Турция, 20 години живял в Турция, идва избира кмет тука. Нали, идва, нито данъци плаща, айде данък сгради плаща, нали, ма други осигуровки там, туй-онуй, нищо не плаща. Щот не живее тука, нали така. Така. Идва на изборите, нали, автобусите, знаете от вестни, от пресата, от медиите. По 30, по 50 автобуса идваха на общински избори тука. И ти гласуват за кмет. И ний затуй не можехме да, имаше моменти, когато можехме, но без тях. Ама сега ги отрязаха, нали, нямат право. На общински избори нямат право да гласуват за кмет и за съветници, само за президент имат, щот са български граждани. На президентски избори и за депутати в европейския парламент майче гласуват. Да, сигурно гласуват, това не съм категоричен, но за община, отрязаха ги, нямат право.

И: Да, да. Е, то това мисля, че се направи заради изборния туризъм в такива общини, където има голям, примерно има силен туризъм и разни хора с интереси в туризма си вкарват хора отвънка, да им гласуват за тях.

Р: Да, де, да, де, смесените райони, идват и ти решават проблема кой да е кмет. Да, идват, идват и, да, да, де, така е. Да, да, да, да. Нали, безплатно транспорт, ги транспортират дотам, по за пет дена ето ти пари за дневни там, да ядеш, да пиеш 3 дена, 4 дена и гости и си ги връщаха обратно без пари. Само и само да гласуват за кмет български турчин.

И: А след това 90-те години, 90-та и след това? Как тръгнаха нещата? С падането на режима.

Р: Как, нали 89-та...

И: Въобще, нали...

Р: Прелома?

И: Да.

Р: Прехода като започна, нали?

И: Да.

Р: И те като нас, нали, като всички други.

И: Не, имам предвид не само с турците, въобще, примерно за Вас какво се случи тогава? Как се промени живота?

Р: Е, ами, вижте прехода знаете, виждате, едно обедняване има на всички. Обедняване на всички. Това е, това е. Едно 5-10 процента олигарси да кажем и... не милонери всички, разбира се, но обикновените хора, и много млади хора, знаете го по-добре от мен, нали, нямат работа, ей сега, нямат работа. Няма работа! Имахме едно ОЦЗ, ОЦК сега, знаете, следите събитията, ОЦК, 54-та година е открито, до, до прехода, нали, но и след прехода, олово и цинк на световно равнище, с 99 и четири 9-ки чистота, на английската борса въобще не го проверяват, се търгуваше и печелеше държавата страшно много. Нали, страшно, заплати много хубави, пенсии, нали, отчисления за града, нали, общината, там пари отиват, държавния бюджет колкото щеш, след прехода, както много други предприятия, просто източване. Един Захариев, Валентин, го купи, нали, от, да, от 7-8 години. Той нищо не влага ново, всичко се амортизира и физически, и морално (не се разбира) и пещите само стоят, те още ги топлят, за да могат, ако истинат пещите, месеци трябва да ги подгряват, за да започне наново производство. От 7 месеца нямат заплати, нали, завчера пак стачкуваха. Дойде Бойко Борисов тука, аз сега не Ви знам и неме, не искам да ми казвате какъв сте по убеждение...

И: Никакъв не съм.

Р: Нали, на коя страна сте, но Бойко Борисов...

И: Не го харесвам Бойко Борисов.

Р: Да, ами да, щото не е достоен за харесване, щото не е достоен за харесване! Като култура, като, като всичко, като такова. Ей тука, нали, знаеше се, че Бойко Борисов и социалния министър ще дойдат, там една събота ли беше или неделя, работниците тука ги чакаха, ей тука на 20 метра пред стария Окръжен съвет е това, работници, ей ний тука седяхме си пиехме кафе наши, активист наши, така Бойко с там, нали, катаджийски коли, туй, онуй, за 15 минути слезе, каза онез приказки, които станаха, ги научи цяла България:

-         Аз съм прост, и вие сте прости, ще се разберем.

„Аз съм прост”! Нали, това аз лично не го чух, но хора, които бяха там дойдоха на минутата и ни го казаха: „Аз съм прост и вие сте прости, ще се разберем.” На ви по 325 лева от социалните помощи, нали, не от някакви други пари. Е, Тотю Младенов е намерил пари, нали, те имат за социални помощи, за извънредни ситуации там, нали, ако стане голяма, там земетресение, какво да е, айде по 325 лева и, джипката, той я кара, на 15-тата минута изчезна, отиде си, до една седмица завода ще го купи някой. Някой. Минаха 2-3 месеца, никой не го купува, щото като дойдат и като го видят, че просто е всичко отишло по дяволите, сега, завчера Първа инвестиционна банка, намерила някакъв инвеститор, банката щяла да му даде пари и работниците доволни, нали, по тяхно настояване тая банка казала „Ще ви платим.” Даже един наш активист, работник там, инженер вика: „Добре.” Банката казала: „Ще ви платим всичките заплати, нали, с тоя нов инвеститор и за 2-3 седмици да започне производството на цинк. А то олово май не се произвежда сега, цинк само. Едни поляци тука щяха да го купуват, един месец въртяха министъра, отказаха се. И сега уж тия, някаква, някакъв инвеститор щял да дойде. Да, пещите (не се разбира), те напущат вече. Седем – осем месеца без заплати, без заплати.

И: А нещо за тези, за това време, тея 90-те години, нещо промени ли се към по-добро? Споменахте обедняването, нещо положително имаше ли?

Р: Вижте... Абе, вижте положителното е, нали, онова, което на теория звучи добре, и на практика е добре – свобода на слово, на печат, нали така, аз не съм неграмотен човек, нали, добре, може да говориш каквото си искаш сега, нали така. Преса, ей вестникарите в София си вадят хляба от... какво ли не пишат! Нали, жълта преса, нали, жълта преса! Нали, какво не се изплю по, по много кадри. Аз не казвам, че само по нашите кадри, нали, Емилия Масларова Цветан Цветанов пет пъти го заяви като, нали, спечелиха изборите и 9-та година, нали, 5-та и 9-та, да, Сергей, и 9-та те, пети пъти по телевизията пред цяла България, Емилия Масларова е преценила – думата „присвоила” – 11 милиона лева там от един ремонт там на един дом в Стара Загора. Нали, не знам дали си спомняте това?

И: Да, да, да, да.

Р: Единадесет милиона „присвоила”, не, така, нанесла щети на България, нали, едно е да нанесеш щети – могат да те накажат, но това присвояване, това значи да идеш в затвора, и то непременно в затвора, нали така, 2, 3, 5 години – нищо. Нашето водно огледало, прословутото водно огледало в Кърджали, 100 пъти повтаряха и Цецо ,и Бойко Борисов: от 7-8 милиона там по проект, първоначален нарастнали разходите на 78 милиона, нали, от 7-8 на 70, „престъпност”, това, „присвояване на пари”, туй, онуй. Проверки, проверки, проверки, проверки, двама шефове на МВР-то, на регионалното МВР освободиха затова, че не можели да открият нарушение, нали, проверяват всички, те имат икономисти, нали така, МВР-то – икономическа полиция, проверяват, нали, проекти, изпълнение, платено – няма нарушение, нали, двама шефове си отидоха. Така. Нашия Димчо Михайлевски, народния представител, той е смолянски, ама е наш, от Кърджали е. Познавате ли го така? От екрана.

И: От екрана, да.

Р: От екрана, да, от екрана.

И: Не го познавам лично.

Р: Да, от екрана, разбира се. Всяка събота и неделя е и тука с малки изключения, когато в Смолян няма работа. Но е смолянски народен представител тоз мандат, следващия няма да е в Смолян, щото КК сигурно ще е водач на листата. Нали, и неговото име, Димчо Михайлевски - тъ-тъ-тъ-тъ-тъ, присвояване на пари. Така. Проверки, проверки, проверки – никакво нарушение, нали, разходите – толкоз, не ги... И строителите имаха да вземат 20 милиона още, нали, нашето правителство, нашето като казвам – Сергей Станишев, нали, 50-70, 50-60 милиона плати и нещо е останало недоплатено, недовършено, неплатено, щото ние му рязахме лентата, открихме го официално. Преди изборите 2005-та. Така. Видяха, че няма икономически нарушениа, финансови, финансови, всичко чисто, хванаха се за качеството на изпълнението. Там, щото има шлюзи, бетона трябвало да бъде нещо супер марка, не така обикновен цимент, нали, не го знам, Димчо е нашия строителен инженер, той ги знае там марка не знам каква, не знам какво. Кат се хванаха: „Бе, бетона – некачествен!” Нали така, кат се хванаха за това! Така. Нашите – Димчо, строителите, той един софиянец, името му го забравих, няма значение това, той главен строител и има подизпълнители тука, нали, кърджалийски фирми, две големи строителни фирми. Така.

(Разговорът се провежда в клуба на БСП. След края му Ангел Ангелов и Назми Мюмюн влязоха в открит, но дружески спор по въпроса дали изселването на българските турци през лятото на 1989 г. е било насилствено.)

AttachmentРазмер
Intervyu_A_Angelov_Martin_Petrov_Kardzali_06_2012.doc126.5 KB