ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА С A. П., ДИМИТРОВГРАД, 14.10.2012 г.

 

[А.П., пенсионер, работи като охрана]

 

И: Спомняш ли си 10-ти ноември, зарадва ли се, на промяната тогава?

Р: А, к’во да се радваш, тя наш’та е една и съща. Нас това не ни радва, 10-ти ли да е, какво. Тогава мислехме, че ще става нещо, ама каквото стана, стана, ние го видяхме. Всичкото затвори в града, предприятия няма, всичко фалира, няма работа за хората. УСМ, ПК, разни други работи. Разпродадоха ги и някой си напълни джоба и... Ами, ПК на някой турчин го продадоха, той грабна машините оттука, занесе ги в Турция. И остана паметник, няма нищо сега, само сградата стои. ДАП-а всичко разпродадаха на парчета. Е, там, дето едно време автобусите бяха, където гробищата. Всички автобуси, от селата, от града. Държавна агенция го водеха, ама к’во беше ... Чакаха да се разтури всичко, разпродадохда автомобили, всичко се разпродаде и си го взеха пак тия, дето бяха там, дето знаят за какво става въпрос. Всеки, дето работи там, си окраде каквото му трябваше и си направи частно. Кой да го спре? Той тоя, дето трябваше да го спира, той крадеше повече от тях.

Като наш’те рудници същото беше. Ей наш’те рудници спряха там работа, само даваха по някъв лев, който откраде нещо, някакво парче желязо, кабел-мабел влечаха. И всичко го заровиха после и закриха.

Вулкан работи още там, ама те няк’ви италианци го държат те. Италианска фирма е. Но и там е работата... Автобуса им спряли сега. Викат „идвайте на работа който с к’вото найде, не можем да ви плащаме автобус”. Такива работи.

Неохим, те го взеха и си го оставиха. Работи, защо работи? Те го взеха ония отгоре, знаят, че има кяр от него. От автобусния транспорт какво ще има – днеска автобусът отива до това село, вози 2-ма души. Докато торта всеки я купува. Навънка продават, тука продават из България. Веднага си го приватизираха, туриха си техни хора там и айде, и се работи. Той само той остана, то друго няма. Той остана, ама той е най-печелившото предприятие. Циментът трябва може да ти трябва днеска една торба цимент и това е.  Обаче не можеш да сееш нещо и да не сложиш тор. И те затова и навънка продават, печелившо е. Но и те от ден на ден пътуват надолу. Бяха 3-400 души, щом са останали 7-800 човека. Падат надолу и ... Нормално е. То е на 50-60 години ли, колко. Стара техника е, обаче, поддържат я. 2-3 месеца и правят ремонт. Изкара 7-8 месеца, пак и правят ремонт. Нова, няма средства за нова.

И: Какво ще кажеш за пазара?

Р: Пазарът, то ако не е тоя пазар, градa направо го затриваме. Да, той си е пак (общинска). Ами има там сега например, като раздадоха местата, това место е твое, мойта сергия е на него, аз си плащам на тебе наем. И така са се разбрали. Има си директор, той към общината горе. Там, как беше, „Пазари и … „ какво се води. Ангел Колев. Той е най-големият мошеник в града. Там трябва да дадеш, то навсякъде станала...особено из града се знаят 5 души. Слагам на тебе и работата върви. След това (б.а. след 10-ти ноември) те се навързаха и т’ва е. При Хаджииванов го туриха Ангел управител. И после остана и при Стефан и сега си е. Значи, ясно, че добре си работят.

Частници, всичко частно, шивачки. Няма нищо определено, голямо предприятие няма. Частни фирми. Всичко е, защото за пазара – кой направил гараж с 2 машини, кой с 4 машини. Ама хората са прави, ако закрият пазара, половината хора няма да ги има. Половината се хранят от пазара. Иначе лошо.

И: Как се случиха нещата с ТКЗС-тата?

Р: Те са запазиха. Там, в с. Брод, ТКЗС Раковски, то се води кооперация, де. Там има една жена, тя остави там и са добре и е едно от най-добрите кооперации тука в областта. Тая ена купи нова техника, комбайни, трактори и работят. И дава, тая година по 100 кг рента им дала, олио дава на хората. Тя е един от най-добрите.Това, дето се запази, иначе всичко друго е фалит. Сега, кой може да работи – трябва да имаш техника. Иначе по селата има такива, някои от ТКЗС-то си взели един трактор, ходи да работи, ама то 10 декара, айде 20. То трябва да е голямо място, за да може да се работи, иначе не става.

И: Какво стана с машините, животните?

Р: Всичко отиде на кино. Изклаха, дадоха на народа, тогава, като разваляха ТКЗС-то. Извикаха ни – 2 овце, пари-мари, дадоха и всичко се затвори. Само и само да се махне, иначе няма кой да гледа ТКЗС-то. Нали трябва да го разсипеме! Трябваше да се разсипе това нещо, за да може сиренето сега да е 20 лв и да го внасяме отвънка. Помня навремето Горски извор (б.а. село в общината) имаше 6-7 стада, по 100-120 овце. И това всичко, разсипа се, отиде на кино. Идваше една цистерна, пълнят 5 тона мляко и заминава за млекозавода. Пък сега няма, не можеш да си купиш от село едно кило мляко за тебе.

И: Мислиш ли, че това е целенасочено направено или не са мислели, че може да има такива последици?

Р: Ами тогава беше кой каквото му дойде на ум и правят. Ей това за става ли? Става. Добре, почва. Дойдат другите, така не бива, дай обратно. И всеки правеше експерименти и дотам се стигна. Свобода. Ти селското стопанство да не задържиш в тая държава, к’во да държиш. Нищо нямаш. Има арендатори, в Горски извор има един такъв. Дават му субсидии. Вземе 2-3 години субсидиите, дава на хората рента, остави ги. 2-3 години като вземе житото без да ти дава рента ... има там по 20 кг дава на хората и далаверата е... Той идва, сключва договор, взима субсидиите 1-2 години, хвърля нивите и бяга, няма отговорност. По селата има бая (б.а. пустеещи земи). Как да обработва, то с 2,60 лв. нафта, той като дойде да ти изоре днеска 10 декара и като ти поиска по 30 лв, 300 лв, сеене, тор и га го ожънеш, той си идва по-добре да си го купиш.

И: Градът намалява...

Р: Ние тука имаме приятели, дето по 7-8 години като стана тая работа и всичките избягаха в чужбина. Няма к’во да правиш като няма работа. ПК затвори, а имаше 2000 човека в ПК. Значи 2000 без работа. Какво да проестират, той казва приватизация – продавам, на еди-кой си е предприятието, оправяйте се с него. Оня идва, казва, няма, не мога да ви плащам, казва, няма работа и край. Ти 3 месеца да ходиш на работа и да не ти плащат. Всеки гледа да се оттърва, гледа, че не върви на хубаво. И тоя взе машините, изнесе ги от България и сега взимаш чорапи, пише Турция, не пише ПК. Пък наш’те машини отидоха там. Те го продадоха тогава, турчинът дойде тука, оня е знаел, например идва да купува оттука плат, к’во ли е рекъл, дай да взема машините аз тука. Всички машини ги пренесе там, няма нищо вътре. Само е цимент и сградата седи. То като си платиш колко му има да ти съдейства. Пари имаш ли, си цар навсякъде. Имаш ли пари, плащаш си и не те закачат. Че той продал т’ва предприятие – ми приватизация беше тогава, к’во. Той си взима 10-15 % полагаемата комисионна. Тия Божковци зак’во се отказаха от тая политика? Зак’во им трябва? 2-3 години той продаваше всичко. Александър Божков. Той ги продаде, той продаде ПК, тука наш’те предприятия той ги разпродаде. Той беше на власт тогава.

В града е само охранители и пенсионери. Това е. И другото е шивачки, някой търговец. Друго нищо няма, няма такъв работник, дето, няма предприятия. Няма работа. То и тия шивачки, женичките работят без нищо, по за 200-300 лв. Колкото да има хляб. И аз работя там охрана. Оня ден идва един, реве човекът „казвайте нещо тука да свалям, само работа да има и аз съм без работа и жената е без работа.” Лошо е.

И: Какви впечатления имаш от местната власт, кметовете?

Р: Хаджииванов. Те се изредиха там, Ангел Найденов, Господинов, Хаджииванов. Стефчо изкара едни, сега и Иво. Ама те, детска работа, Стефан и Иво. То не е за тях. Срамна работа, за Иво, ходи да лъже за тая диплома. Той иначе не е лошо момче, ама ясно, че се е подвел. Сега учел там, в Пловдив, 4ти курс. Ама то да се изложиш веднъж и 10 дипломи да изкараш, свърши вече. А ония другите, то всичко си беше да върви работата. Те бяха в играта. И Стефан, тя майка му командваше всичко, де, той к’во да командва. Стана накрая за смях тука, казали му няма да се кандидатираш за кмет, бяха предложили там на Максим дъщерята, тука едни смяхове, ходиха по циганите да им дават пари, да може да гласуват за тях.

Аз гледам и в складовата зона, там работех, гледам и там, по-рано сутрин на тия складове натрупват се, купуват, за магазините. Ся няма, ся големите магазини окупираха града. Кой имаше магазинче, т’ва онова, отиде на кино. Ония магазин дава по-евтино, голяма стока купува един тир, ти отиваш, купуваш 5 кила, на тебе ти дадат колкото трябва да го продаваш, не можеш да изкараш нищо. Градът да е 20-на, 22-23 000 души. В магазините се пазарува, бабите и дядовците, те взимат малко пари и отиват там.

Какво независим, той Хаджииванов беше от комунистите първия път като го избраха и втория път стана независим, втория мандат беше независим. Сега, к’во си независим, като събират се там. Сега, който и да бяха казали към ГЕРБ, щеше да спечели. Дали ще е Иво, даи ще е някой друг. Стефан беше към, какво беше, не Иван Костов, после „Да за Димитровград” стана, измислиха там. Абе, разбойници. Махнаха го кмет, отиде в Химкомбината, разбута хората там, та ги уволни. И там не го искат, ама. Ама парите са в него и т’ва е. Взимат те по 5-6000 лв заплата, работникът взима 300 лв.

И: А синдикатите не правят ли нещо?

Р: К’ви синдикати? Ти си на работа към него и той ти плаща. Ти си на работа при мене и ще кажеш после Стефан не го бива. Как, утре си отиваш. Те са такива, всичкото е измислена работа, тия синдикати. Аз разбирам синдикат, обаче отива и казва, „аз искам така и така”. Пък те там седят в канцелариите, пият си кафето и ония вика „а, стана ли 5 ч., айде да си отиваме”. Утре пак така. И иде някой каже „е, работни дрехи ли нямате, дайте им по един панталон там”. И т’ва е, панталон да има и обувки. Няма да каже т’ва и онова.

И: Това отношение не е ли давало повод за стачки, например?

Р: Боже! В града няма нищо. Народът гледа вкъщи да закърпи положението, не го интересува нищо. Ей там да го набиеш, да му кажеш, „излизай, ще ти се увеличи с 2 лв заплатата”, няма да мръдне. Всеки си гледа да е тихомълком да се прибира и т’ва е.

И: През 90-те, когато е имало митинги и т.н.?

Р: Имаше, пълнеха ни в автобуси и в София ни караха, т’ва онова, ама това беше ей така, някой хванал инициативата, например. Пратили пари, оттам 2 автобуса, ще идем до София, една екскурзия да направят. Те отиват на стачка, ония бягат по магазините. Ходиш там да се главоболваш и т’ва беше. Тоя да се махне, ония да се махне, те си останаха. (б.а. правителството) Закриваха тия предприятия. На рудника до последно работихме там, казаха ще закриват. Добре, ще стачкуваме, всеки си наведе главата, ако се обадиш, махкаме те. Всеки си мълчеше, само и само да остане, до края, колкото изкара, изкара. Няма, той народът такъв, че никой няма да защити другия. Гледа си интереса той да има работа, не го интересува другия. Аз да съм добре, пък другите ... Ония ден гледам там, след Балканската война в България няма нещо, дето така да стане и да е общо. Ако кажеш бяло, другият казал черно, трябва да има опозиция.

Нашият град, тука умряла работа, бе. Всичко и строителството ни е такова, тоя блок плава, ония плава. Сега имало програми за саниране, такива работи, някой дойде да направи такова нещо отгоре вземе пари, дойде и на тебе вземе парите. По програма саниране, ама ти да му платиш и той да си вземе и от програмата и вика „харно е хорото”.

Те им развързаха ръцете и който е в играта, който има малко. Колко блокове направиха, до тоя блок направих друг. Т’ва през онова време не можеше да стане. Никой не може да ти каже нищо. Отиваш, плащаш си като имаш пари.

И: Имало ли е мутри в града?

Р: В нашия град слаба работа беше (б.а. за мутрите). Нямаше и далавери из града много. Имаше такива едни кокошкари, ама то града няма. Те си направят горе далаверата и ходят, някой взел заем от някой, някой т’ва направил, ходят да вземат на някой там 50 лв и т’ва беше, нямаше такива игри. В големите градове, да. Ей, тоя сталевският кмет (б.а. кмет на село Сталево, село в общината), той ходеше с тия, с Георги Илиев, върна се в Сталево, кмет го направиха. Всичките го знаят, обаче всеки си мълчи. Малкият град и селата е ... В нашия град те се знаеха, имаше 5-6. Ама нямаше далавера, с к’во да се занимават тука. Имаше цигари, наркотици, т’ва онова, в нашия град нямаше нищо, ‘щото сме по-настрани. Повече в големите градове – Бургас, Варна, там. По границите също имаше. Те бяха една шепа хора. Имаше полицаи, дето ги закриляха. Знаят го, че тоя малко по така, наежен, такъв. Не му стига багажа. Впрягат го и той ходи да прави щуротии. Ама той знае, че е защитен.

И: Накъде вървят нещата, според теб, в икономически аспект?

Р: За някои хора на хубаво. За повечето е на лошо. Няма ли икономиката да върви, да има пари държавата да има пари, няма. Сега отивам да купувам нещо, руско, китайско, нещо друго, ние подпомагаме тяхната икономика, при нас няма нищо. Сега приказвах с едно момче, изкупува чорапи, пише Сливен. Да гледам, китайските същите. Те ги взимали от Китай, само слагали лепенка Сливен. И така, ние така не работиме.

Всичко се разтури и няма вече, където да погледнеш, да идеш, няма, само дето шият в гаражите е българско, всичко другото е чужда стока. Говорим за 10%. Значи, примерно ей това предприятие като работи, аз ще искарам пари, ще отида да си купя. Ще има и за предприятието и за работника. А тоя произвел днеска 2 кърпи, няма кой да ги купи. Може и да живне. Сега, понаправиха тука малко. Не, че Бойко ми е някъв, нямам нищо към него. Ама иска да сложи данък на парите, ми как да не сложи, откъде ще дойдат тия пари. Утре-вдругиден ще увеличават пенсиите, трябва по 50 млн. Откъде да ги вземе, нали трябва отнякъде да дойдат. Просто по-открито го казва. Докато ония са лижи-мажи.

Кризата, то, какво? Ние тогава имахме работа, така че. На рудника работехме, заплати ни даваха. При нас не се почувства толкова. Даваха ни купони, идеш, вземеш салам, кашкавал, вкъщи имаше, нямаше никакъв проблем. За нас беше нормално. Макар че чакахме на опашки, нямаше мляко, дето няма, пари имаш, пък не можеш да купиш. Имаше такива работи. Сега пък много работи има, пък пари няма.

Костов съсипа България. Той обърна парите, той ни съсипа пенсиите. Тия далавери, всичко по негово време стана. После продадоха предприятията. Ти имаш направена преносна мрежа ток, отиваш да продаваш на другите. Чехите взимат парите, прекарват си ги в тяхната държава. Ти какво кяриш шт т’ва, няма нищо. Че ти свети. Става въпрос, че оня взима облагите. Ами те, май половината ги продадохда тройната коалиция. Не мога да си спомня сега, ама май и те продадоха.

Мани го тоя смешник (б.а. царя). Дойде тука, разсмя народа. Става въпрос, че идва един човек, няма екип зад него, няма хора, няма нищо. Събира тия разбойници, дето са с него и те се въртят, почват да крадат. Те тогва му казаха „ще си ти дадем гората, ще ти дадем ...” и искаха да правиха, пък той беше там. Те му ги дадоха да не ги закача там около него, дето си правеха игрите. За 3 народни събрания в 3 парламентарни групи влизаш, да си в едната, да си в другата. То това народно събрание, откакто е станало, има 5 души, дето са се сменили, всичките другите едни и същи. Добре, дойдоха ГЕРБ, влезе някой човек. Е, Христо Бисеров, дето е от Хасково та в СДС-то после в ДСБ-то, сега в турците (б.а. ДПС). Само да е вътре, защото знае, че седи и лапа там. А пък го знам какъв е, лично го познавам, умственият му багаж е... не е за там. Те са Филип са седяли там на една катедра, заедно са учили. И оня като дойде и каза „крайно време е да се оправяме”. Няма да му забравя думите, докато съм жив.

За нас не е лошо, но за много хора е лошо. Айде, ние взимаме някой лев, ходим на работа, малко. И що-годе посрещаме си нуждите. Можеш тая година да идеш 5 дена на почивка, да се разходиш, да посрещнеш елементарните нужди – ток, телефон, вода. Не да викаш „днеска не мога да си платя кабелната, ще ме отрежат”. Не сме останали гладни. Такова лошо няма, дето лошо да е. Ама не са много хора така. Редовно контактуваме с хора, гледаме няма хляб да си купят. И т’ва е.

Преди 10-ти задължително трябва да отиваш на работа, идват и ти казват. И тогава имаше много работа. Значи, след казармата за 2 години смених 3-4 работи. Отидох в УСМ-то, отидох в ДАП-а, в рудника. Сутринта напускам УСМ-то, на другия ден почвам в рудника. И тогава имаше работа, отиваш веднага, искам т’ва, искам шофьор. Няма да каже „няма да те вземем”. Тогава се знаеше, че разликата между работниците е 20-30 лв.Оня е 5-ти разряд, тоя 6-тиразряд, тоя 7-ми разряд, 15 лв разлика. Беше малко ей така. Всичко отиде на частно. Частникът как ще ти даде пари? 3 години, 4-та година работя, една и съща заплата, частникът 1 лев не е вдигнал. На т’ва положение седиме и край. Той си е добре, той си взима. Направи на морето 3 етажа вила, яхта си купи. Вика „криза е”. За кого е криза? За нас. За него не е криза. Аз нямам нищо лошо, че неговият стандарт е такъв. Добре. Ама, дай и на другите. Ами, като се обаждаш, пък, си отиваш. Колегата до мене, дето е охраната, в другото предприятие, взема 240-50 лв. И оня казал „минималната стана 290 лв”. Оня му казал, „утре иди си вкъщи, дават 290”. Та, оплачеш ли се на частнкът, веднага ще ти намери цаката. Като му кажеш нещо, „криза е”.

То навсякъде е така, не само тука. Племенникът ходи да работи в строителството. Миналата година си намираше малко работа, тая година на зян. Каквото изкарах, вика, не мога да си покрия нуждите, квартира, такива работи. А миналата година и зимата и лятото работеха постоянно. Значи, ясно, че навсякъде, не само тука. Там, дето има 2 млн. народ и се строи и се прави.

И: За идеята за смяната на името на града какво мислиш?

Р: Както искат да го кръстят града, какво ни интересува нас. Бил на Димитров, ми какво като е на Димитров? Или Тракия да станел, или как. За мене т’ва не е най-важното. Да, те правиха подписки тука, паметника махнаха, щяха да го сменят, ама то това не става ей така. Ако искат да го направят Истанбул да е, нас не ни интересува, да има работа, да има хората с какво да се хранят.

Стефан Димитров имаше тая инициатива. Да прави тая алея там в парка Марица. Беше пазарил и други паметници да ги нарежда, ама го махнаха и свърши се работата. Той беше подел такава инициатива. Нещо се разсъхна работата. Като казаха,че няма да се кандидатира и взеха да ровят, друг да слагат.

И: Свърши ли преходът?

Р: Нашият преход още бая време. Колкото мина, смятам, че още толкова ще е. Прехода нашия... Трябва хора с акъла си да отидат там. Всяко правителство 4 години почва нови експерименти, после нови експерименти, дойде друг, нови. За мене, тия да си останат още 4 години, ако не направят нищо, тогава. Точно това е, че, народът е тъп. Ей сега на тая баба и казват „имаш 1000 лв, утре ще ти ги вземат”. Те не казват, че ще и вземат 4 лв, ми казват 1000 лв. И тя трепери, и който и друг да е, само да не и вземат парите. Не знам, дано да е на хубаво вече, наш’то мина, поне за вас да се оправи. 

AttachmentРазмер
Intervyu_A_P_Valentina_Nedelcheva_Dimitrovgrad_14_10_2012.doc68.5 KB