ИНТЕРВЮ НА КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С АНТОНИНА ПЕТКОВА, ДИМИТРОВГРАД, 3. 10. 2012 г.

 

[Антонина Петкова, стоматолог, около 55 години, родена в Димитровград]

 

Р: Не знам какво са ви казали в музея, но аз съм и общински съветник.  Ще се опитам да бъда обективна, но ако има моменти, в които бъда по-критична към сегашната ситуация, просто трябва да ги отдадете на пристрастие. Аз имам партийна принадлежност и може би някои от нещата ще ви звучат по по-различен начин.

И: За нас са важни всички гледни точки.

Р: Дано само не попадате на номенклатури, защото там няма да са много обективни. Но те не могат да бъдат избегнати.

И: Може ли само да се представите за начало?

Казвам се Антонина Петкова, стоматолог съм, работя  в Димитровград от завършването си, имам профил хирургична стоматология. Членувам в БСП, била съм общински съветник три мандата. От 91-ва година, дванайсет години. Имам две деца, децата ми са големи вече. Синът ми е на 30 години и работи в София. Дъщеря ми в момента е студентка. Учи право. За това поканата която отправихте към мен ме заинтригура. Първо, защото сте млади хора и второ, защото сте от най-уважавания университет според мен и смятам, че това което ще напарвите ще бъде полезно не само за вас, но ще бъде и полезно за всички останали, че ще е с обществени цели. 

И: А вашите родители от града ли са?

Р: Не са от тука. Майка ми е от този регион, баща ми е от Пиринския край. А иначе майка ми тук е завършила, учила е. Баща ми идва тук 52-ра година да работи. И така се събират.

И: Имало ли е подбор на кадрите, които са се заселвали в Димитровград?

Р: Може и да е имало, да ви кажа. Защото баща ми е дошъл тука и той се е занимавал също с обществена дейност.  Той е на крачка от активен борец срещу фашизма. А пък аз тук съм учила средното си образование. А висшето си образование съм завършила в Пловдив. По мое време най-близко беше Пловдив. И по разпределение се върнах пак тука. Не съжалявам. А след това специализирах в София и пак се върнах тука. За разлика от сегашното време мен просто ме натиската по-бързо да си взема образовението, за да съм полезна някъде. Чак галеник на съдбата не, но никакви пречки не съм имала. И съм си работила и после с партията. След промените аз бях човекът, който пишешe въпроси на БСП, що се отнася до здравеопазването. Такава болка е обаче това здравеопазване.

Дано това, което правите, да е полезно за следващите избори и най-вече за неправителствените дружества, които трябва да бъдат подпомагани, които крайно време е да формират някакво гражданско общество.

И: Смятате, че нямаме гражданско общество?

Р: Аз смятам, че ние нямаме. И съм категорична в това. Както на месно ниво, так и на  национално ниво, опитите да бъде формирано такова, не са довели до, как да кажа, до изчистване на образа на гражданското общество. Всичко е в сферата на пожеланието. Всичко е в сферата на първоначалните стъпки. Но гражданско общество, в истинският смисъл на думата,  нямаме.

И: Мислили ли сте някога, че е имало такива моменти- на зараждане на гражданско общество през годините? Усещали ли сте подобно нещо?

Р: Не, аз ще си позволя собственото си мнение по отношение на развитието на политическата система, не политическата система, а на политическия живот в Димитровград. Димитровград и Перник може да се каже, че са били едни бастиони на комунизма, то не беше комунизъм, беше някакво израждане на социализма, които започнаха като червени градове, червени крепости, но с годините тези градове показваха, че те не са били такива.  Това е моето мнение. В Димитровград на първите избори, говоря за местни избори, може да се каже, че е имало някъде  ........(не се чува), но през цялото време се виждаше, че нещата вървят някъде към център дясно. И в момента, в който излязаха независимите кандидатури, визирам 1999 година, в Димитровград определено се доказа, че партии като Гергьовден и други такива, могат да спечелят избори с независими кандидатури. Тази независима кандидатура, която в Димитровград спечели, после спечели още един мандат. Това е Хаджииванов, който наскоро почина, и след него всички следващи избори, има още два, да кажем последният избор, без да се притеснявам ще го нарека корпоративен. Аз не се притеснявам за това. Беше корпоративен и последният избор местен, говорим вече за мен за някакви симпатии. Но абсолютно, според мен, неосъзнат избор. И базирайки се на всички тия неща, къде може да се случи гражданското общество. Ако говорим за инициативи, които да провокират създаването на гражданското общество, бих казала, че това са напоследък интернет сайтовете, които провокират хората да излезат и да защитят някакви свои интереси. Но за мен гражданското общество трябва да има  полезност, съпричастност, трабва да има доброволци. Все още хората не осъзнават какво могат, за това, че те ще излезнат на момента да защитят някакви свои интереси, те са на момента, те не се осъзнават  според мене, и те не могат....как да кажа, могат да бъдат основа на гражданското общество, но не могат в истинския смисъл на думата да са организирани, това, което ние през годините сме се опитвали да променим и имитацията на политиката. В България има имитация на политика. Крайно време е да се разбере, че това да бъдеш политик е професия. То не е нщо, което за моменат ти е дадено и като мине един определен мандат, то вече не важи. Според мен политикът е нещо, което трябва да се изгражда постепенно и когато бъде избран за такъв, когато бъде признат за такъв, той трябва да бъде такъв.

И: Смятате ли, че политиците в България след 89-та година не са подготвени за това?

Р: Не бих казала, че не се подготвени. Значи, не всички не са подготвени. Има хора, които в своята си област са абсолютни професионалисти, но не зная защо, когато вече влезат в управлението, защото той политикът трябва да бъде разделян на два периода- когато е в управление и когато е в опозиция. Политиците се държат по различен начин в тези два периода. Не трябва да има такова разделение. Независимо къде си – в управлението или в опозиция, ти трябва да си политик.  А не непрекъснато да се противопоставяш тогава, когато си в опозиция, а когато си в управлението да се налагаш наложително и да казваш само аз  и никой друг. Това, смятам, е една типично българска черта, а в бъдеще, това, за което трябва да се работи с младите политици е коалиционнната култура. Българите нямат коалиционна култура. Много е хубаво да се разделят на червени и сини, но те не осъзнават, че когато дойде едно управление то работи за страната си, то трябва да бъде подкрепяно, независимо каква е украсата. Това е коалицината култура, но тя  не трябва да е само политическа, тя трябва да касае всички. Т.е не трябва да сме толкова крайни, трабва всички онези хора, които искат по някакъв начин да се промени нещо, да почнат да го разбират. А не „Аз не харесвам Бойко Борисов защото е от ГЕРБ.”.  или Станишев например.

И: Това не противоречи ли по някакъв начин на силната ангажираност към дадена партия която много хора имат?

Р: Значи, аз  от опита който имам, трябва да ви кажа, че в началото когато тръгнахме да говорим за политика, ние имахме съвсем друг начин на говорене. Ние стъпвахме тогава на някакви платформи, на някакви програми, в които се обясняваше, виждате ли, тия десните ще бъдат лошите, ще искат да въведат капитализма, пък ние искаме да запазим държавността, да запазим АПК-тата, ТКЗС-тата, но с годините това се оказва, че не е най- важното. Нещото което е най – важно, сега ви говоря като социалист, това е една социална държава.  Една социална държава, дали ще я управлява десен или ляв, или център, или каквото и да е, пак ще се развие. Затова смятам, че и хората вече толкова често почнаха да си променят вота. Те ходят да гласуват за царя, защото са недоволни от Иван Костов, след това могат да гласувам да речем за Стенишев, сега пък ще гласуват за Кунева. Аз говоря за тази коалицинонна култура, която трябва да се създава не в момената, в който минат изборите, а преди изборите. В края на краищата българският народ не е чак толкова аполитичен, не е чак толкова не наясно какво става. Той просто решава като подрежда- първа е тая политическа сила, после е тази. Той дава шанса след това на политиците да изградят някаква конфигурация. Обаче после политиците не могат да я изградат. И така се започват едни такива нетрайни съюзи. Та и сега, като предстоят избори, това което трябва да се коментира от политолози и от социолози, като въпроса който на мен ми задават непрестанно – ако бяхте в парламента щяхте ли да подкрепите Бойко Борисов. Това от хората не се разбира. И те започват, тези които не са доволин от Бойко Борисов като чуят, че няма да се коалират и казват „Да, аз ще гласувам за него.” Не може така, не така. Или пък обратното. Коалиционата култура трябва да е само култура на политиците, а и на гражданите.

И: Мислите ли, че може да се получи такова нещо след като самите политици не могат да го приложат спрямо себе си?

Р: Мисля, че ако в парламента бъдат гласувани някои закони,  ако в България думата олигарх не бъде мръсна дума, ако в България на богатите хора не се гледа като на вредители, много от нещата няма да бъдат такива. И ако в политиката все пак влязат хора, които не могат да бъдат заставени, рекетирани и купувани, нещата може да са други. Може би звуча като дясна, но аз в момента ще кажа нещо, което говоря от три години и то съзнателно, след управлението на Тройната коалиция, след като почна управлението на ГЕРБ, аз знаете ли кой искам да ми е премиер? Иван Костов! И го казвам абсолятно съзнателно. Наистина, трябва да мине някакъв период от време, в който хората да могат да осъзнаят кой какво е направил, защо го е напарвил и най – вече какво говори. Защото ние гледаме кой говори, а не слушаме какво казва. Ще бъде много жалко, ако Иван Костов не намери място в следващия парламент.  Това нека не звучи еретично!

И: Защо искате сега Иван Костов? Толкова хора са разочаровани от него, а вие го искате? Не го ли обвинявате за политиката му?

Р: Защото го разбирам какво ми казва.  Да, това е управлението с най – много негативи. Това, че този човек обаче има проблеми с характера си е едно. И как няма да го поискам? Сравнете нещата със сега. Сравнете кампанията, сравнете по отношение на управление на една държава. Ако сегашният премиер беше случил на финансист, на човек който да е учил, той може много да е учил, но той е работил просто в еди каква си банка. Ама то е много различно ти да управляваш държавата, да подреждаш преоритети и да правиш бюджет. Аз съм гласувала 12 години бюджет на община. Ти започваш да разбираш и знаеш за какво става въприс. Знаеш как да разпределяш местни данъци, знаеш как и от къде идват приходите. И как няма да го искам Иван Костов. Това, че той има един куп прегрешения няма значение.

И: Има ли политик от този преход, който да ви е харесал?

Р: Думата харесвам не я одобрявам.  Не бих могла да кажа харесвам Станишев, харесвам Брат Пит! До преди 6 месеца беше Първанов. Толкова време мина откакто той вече не е президент. И защото си представях по друг начин поведението на един екс президент. Колкото и, как да кажа, недостатъци да виждаме в президентите на Америка, има едно нещо, което винаги ми е правило огромно впечатление. Че когато слезнат от там, те не решават да дръпнат килимчето или столчето на някой. Така смятах, че Първанов е по-умен от Петър Стоянов, който реши да става председател на партията и т.н. Просто по друг начин си ги представях нещата. Че един Х. Коул, един Т. Блеър, въпреки многото пари не тръгнаха да се връщат така във властта. Стигнали са до високото и никога недей да слизаш надолу по стълбица.  А аз като цяло мога да критикувам всички тези политици, не бих могла да кажа, че някой ми харесва, по скоро ще ви покажа негативните му черти. Но това е нещото, за което говорех, това е гражданското общество.  Пък и търпя промяна на възгледите си, на симпатиите си. А ако не изградим добре това гражданско общество, стабилно, в противен случай то може да стане като поп-фолка.

И: Вашите политически съмишленици как биха приели подобни ваши твърдения, като това за Костов?

Р: Опитвам се по този начин да ви покажа, как човек може да е отворен. И ако Иван Костов на мен ми стане премиер, няма да съжалявам, защото първо, той ми е доказал какви качества има, виждам последователността, която той има като политик последните години. Абстрахирам се от думите „Той е крал”.  Смятам, че наистина има някои неща, които трябва да се променят, но не е важно това. Един депутат да може да стане и да каже „Аз защитавам интересите на еди кои си”. Той може и да ги защитава, ама не може да го каже. Няма пред кой.

Аз искам в България да се случи това, което се случи в другите държави. Искам в България да има две пратии. Да кажем три, айде. Защото ДПС не можем да ги игнорираме. Не искам да има толкова партии, да се пилеят гласовете и искам на изборите резултатите да са 50 на 50. Хахаха. Защото не са готови хората да направят правилният избор. Вие виждате какво се случва с годините. Ама сега ще има Атака и хората гласуват за нея, сега ще има РЗС....ние не сме готови за това. Тези безпринципни коалиции и договорки не оправят нещата, виждате как е. Както и не искам една партия да има мнозинство. Искам коалиционно управление. Когато има избори, партиите могат да правят каквото си искат, да се мразят, да си говорят какви ли не неща и когато изборите минат, когато и хората кажат кои са избраните, те да седнат и да се разберат. Това искам. Разбирателство и спокойствие за хората. Аз не искам да гледам по телевизията хора, които са отишли в сутрешния блок, за да кажат какво ще се случи по еди кой си въпрос и да виждам как те не се слушат! Те се карат, те не могат да се гледат, те се обиждат. За какво говорим!

И: Е ми опитът с коалиционно правителство, каквото беше това на НДСВ, БСП и ДПС?

Р: Опит! Несполучлив. Привържаник съм на тезата, че това трябваше да се напарви до мемента в който ни приеха в ЕС. Защото ако либералната политика, която искат да водят ДПС и НДСВ, защото те са такива-либерали, можеше да изглежда като социална, ок. Но то не беше така. БСП, най-голямата грешка която направи, беше тая квота, която напарвиха 8-5-3, което неминуемо означава, че не е ясно как да подчиниш либералната политика на твоята социлана политика, която ти трябва да водиш. А може би и аз е трябвало да стана либерал.

Сигурно и вие искате да ме питате нещо, сигурно и за здравеопазването ви вълнува.

И: И за това разбира се. От дистанцията на времето, оценката ви, във вашата сфера, каква е в различните периоди?

Р: Това което стана в сферата на здравоепазването нямаше как да не се случи. Тази сфера нямаше да може да издържи, ако се беше запазила както е от миналата система.  И на всички ни е ясно защо – защото нямаше пари. Лошото е, че по начина по който стана, доведе до система, от която никой не е доволен – лекарите не са доволни, пациентите не са доволни, и касата не е доволна. Тогава човек си задава въпроса, дали това трябва да продължи да съществува по този начин. Ние не може да върнеме социалистическия начин на здравеопазване.  Няма как. Но могат много неща да бъдат подобрени така, че всички в тоя порочен кръг да бъдат удовлетворени. Защото аз, която съм от едната страна, това е може би единственият случай в който всички сме от една страна, аз съм от едната страна като работещ, но аз съм и от другата като пациент.  Аз не мога да имам едно мнение като пациент и друго като работещ. Трябва да се намери баланс между пациенти, работещи и каса. Дали ще се  внесе модел от други държави, където има две каси, аз пак съм сигурна, че няма да помогне. Няма да помогне. И пак ще кажа нещо, което сигурно звучи много дясно. До мемена,  в който не се увеличат здравните осигуровки, до момента, в който всеки не бъдат осигурени, а не нали държавата да влачи на гърба си, няма как да стане. И това не е само дясно управление, това е социално управление. Защото колкото повече има, толкова по - лесно се употребява. Ние имаме толкова много безработни, имаме толкова много неосигурени, че от къде да дойдат парите. Връщам се на това което говорихме  - размиха се нещата. Вече няма крайно леви и крайно десни. Ако искаш и мислиш за това нещата да се подобрят, ти искаш държавата да бъде богата. Ако това ще стане с десни мерки, нека да стане. Ако това ще стане с леви мерки – нека да стане. Но това трябва да стане по някъкъв начин защото минаха много години. Не изпитвам носталгия по онези дни.

И: Никак?

 Р: Може би само по това, че хората бяха малко по-спокойни. Но не изпитвам носталгия. Не мога да кажа, че всичко в ония години е било прекрасно. Не съм била ограничавана, имала съм възможност да пътувам, да чета. Никой не ме е репресирал. Би трябвало да го харесвам! Но аз не изпитвам тази носталгия. Бих живяла пак в този преход, защото той, колкото и да е тежък, по някакъв начин това е развитие. Понякога става по – доре, друг път става по-зле. Положителни страни си имаше все пак едно време. Беше по-спокойно. Имаше гарантирана работа. В края на краищата с годините каквото и да се случва, най – важното за хората е това, да имат работа и това да имат достъпно здравоопазване. Другите неща остават сякаш на заден план. Добре е да ги има, ако ги има. Не обичам да коментирам едно време как се е ходило по отпуски, как било..... нещата се променят. Тия неща трябва да се приемат. Че е невъзможно иначе. Онова другого, ако е можело да бъде, то щеше да си остане. И не може непрекъснато да се коментира, ама то Горбачов....не е така

И: Кое според вас беше основният катализатор за промяната?

Р:  Смятам, че просто хората узряха и осъзнаха, че това е един балон. Не беше сигурно вече. Сигурността е нещото, което дава спокойствие. И когато тя започна да липсва, хората излезнаха навън. Краят на 80-те вече се усещаше, че нещата се променят. В никакъв случай не мога да кажа, че тогава беше много лошо, но се усещаше. Но не можеше, като че ли вече да продължава така. Усещаше се, имаше вече един силен глад за информация, какво става навън, имаше желание на хората сами да преценяват дали това оттатък е по – лошо. Защото това беше по накакъв начин насаждано. И самият факт, че няколко години преди това, започна да се говори и за приватизации, и за  даване на възможност на частното. Тия неща започнаха да се намесват и хората започнаха да мислят, че не е толкова лошо да се променят нещата. Друг е въпросът, че при нас нещата минаха в най-лошата форма и това, което започна да се прави не се направи. Но не можем да виним  непрекъснато политиците за това, което се случи.  Аз мисля, че и хората по някакъв начин не ги правиха нещата както трябва. Самите хора не знаеха как да реагират на ситуацията.

И: Според вас хората какво разбираха под думата демокрация?

Р: Под думата демокрация те влагаха съвсем друго понятие. Че това е някаква прекалена свобода, в която ти можеш да си правиш каквото си искаш. Че над тебе няма закони, че над тебе няма държава. Така се изроди демокрацията. Не обичам клишета, но понякога се налага да ги използвам. Всички казват, че в България има закони и че в края на краищата ако всеки спазва закона, от този който  е в кабинета, до този който е в парламента, то нещата сами ще дойдат. Но при положение, че винаги се открива някаква възможност, някаква вратичка, по която да заобиколиш законите и по която можеш да не ги спазиш и те така си и станаха нещата.

И: Което ме подсеща да попитам за борческите години в Димитровград........?

Р: Аз съм имала случай, но ако го кажа случая ще бъда точно в тая графа на хората, които са направили неправилния завой и така се справят.  Да имала съм, имала съм рекет. Естествено, ако не плащаш всеки месец пари..... но освен местния има и  по-висок.  А ако имаш достъпа до по – високия.....за това говоря. Няма човек, който да не е правил компромиси с някаква ценостна система, няма човек, който да не я е заобикалял тази ценостна сисема поради нужда. Няма такъв. Ако има нещо, което трябва да се промени, то е тоя начин на мислене на младите хора. Ето, те започват да правят кариера, в моменат в който усетят някаква сигурност, те създават семейство. Какво обаче се случва с раждането на едно дете. В момента на забраменяването на жената се търсят връзки за специалист. След като почва да ходи на училище, търсят се връзки за най - добрият преподавател. И като се започне това нещо, от раждането на човека, връзки в болница, връзки в университета, това не е демокрация! И това нещо с годините толкова много се налага, че става уродливо. Защото ако всичко си е по нормалния начин –  знаеш, че като родиш, всичко ще е нормално и не ти трябва да търсиш еди кой си, че когато родиш детето си, ще има къде да посещава детско заведение, че има учители, правоспособни, че не се налага друго. Това с връзките е наследено от едно време, това не е от демокрацията. И тогава беше така. И това си остана. И като се сложи усещането, че в демокрацията имаш само права и никакви задължения -става това. Но Димитровград не е от градовете, които могат да се похвалят като град на групировките. Първата бомба, която избухна заради икономически интереси, беше в тази сграда на втори етаж. Това е 94 –та година. Предполага се, че тя избухна защото трябваше да бъде унищожен един архив на една фирма, защото фирмата дължеше много пари. Така архивът изгоря.  И керванът си върви. Но други такива неща....някакви дребни неща- да. Аз съм имала случаи, в най-трудните години, когато никой не искаше да бъде съветник от БСП, съм имала случаи са ми чупили прозорци. Но това го отдавам на едни ниски страсти. Не смятам, че е нещо, което е осъзнато, за да тръгна да говоря, че съм репресирана, за да се изкарвам ....не трябва така. Напротив, трябва да направиш точно обратното, за да разбереш човека, който го е напрвил. Иначе по този начин нищо не можеш да постигнеш.

И: Смятате ли, че зад тези групировки са стояли и политически интереси?

Р: Задължително! Винаги стоят. Точно защото, пак казвам,  няма ги на светло истинските хора с интересите. Има поръчител, има извършител, не е ясно другото.  Но не бих казала, че Димитровград може да се сочи като град, в който е имало някакви противопоставяния. Той е малък град. Човек като погледне в дясно или има приятел, или има роднина! И някак си трябва да уважаваш това. Чак кой знае какви неща.......

И: Знам, че Доктора е от тук.

Р: Имам, сега ще кажа нещо, което може  да ви шокира, но имам честта да познавам Иван. И да говоря за него с малко име. Първо защото той е също като мен по образование,  второ,  защото ми е пациент и трето, защото беше добър човек. Аз естествено не познавам  Иван с неговите финансови интереси, защото ние с него нямаме никаква пресечена точка. Той беше десен. Но Иван като човек беше невероятен.  От него можеше да поискаш услуга, която той можеше да свърши. И той ми я свърши!   Ето така ще отговоря директно.

И: Няколко души вече ми казаха, че са го познавали и че е бил добър човек, както и вие.

Р: Да, защото по никакъв начин бизнеса, който той въртеше, той не злепоставяше хората в града. Това беше бизнес, който се развиваше извън града. Всички го знаеме това. Но тука в самият град – не.  Той повече вършеше услуги. По някакъв начин помагаше на хората, но тук хора от града, които са  му движили бизнеса...не. Той не даваше възможност на кой и да е. Ако има нещо, за което може да се говори, че касае града по някакъв начин е формирал някакви, кака да кажа....клики, от структурите на властта, то това не е той, това е пазарът. Пазарът на който в началото много от нещата се случваха. Срещи и като паричен поток. Но не и Иван. Защото той (пазарът) дълго време беше един от най- големите на Балканския полуостров. Сега не знам още ли е така. Тържище, което са търгували руснаци, мафии, тука имаше всякакви.

И: Това доколко се отрази на града?

Р: Аз смятам, че имаше един период, в който Пазарът даваше много добро представяне на самия град. Говорим за около преди 10 години. Но след това нещата се промениха. Те се промениха, защото най-вероятно една голяма част от законите тук, като управление се наложиха, говорим  за ръководството на града, които наложиха правилата.  Може би и кризата си има и своето въздействие. Пазарът не е това, което е било като препитание за града. Имало е периоди, в които имаше екскурзии до Димитровград с цел посещение на пазара. И все още има, но не е това което е бил. И смятам, че  всички онези незаконни неща, които са се развили, като вносът, по някакъв начин са увладени. И ако го има то не е в този размер, в които бяха. Но имаше един период, в който беше нещо страшно!

И: Знае ли се в града, кой се е възползвал от това?

Р: Ами, според мен, има хора в Димитровград които са се възползвали, но най-вече това бяха хора извън града. Но сега да кажа определена политическа сила, ще бъде малко пресилено. По - скоро са нещо като икономически елити. Не мога да назова обаче..... Това, че те имат хора в града, които движат нещата- това е така, но истинските хора, които движат нещата в никакъв случай не са от града. То щеше да проличи. При всички положения, то щеше да остане тука, то щеше да проличи от това, че има някакво развитие в града.

И: А  други икономически промени, които са най – ясно видими в Димитровград през целия период?

Р: Ами, през целия период пак бих казала, че в Димитровград най-много страдаха мъжете. Защото това беше един работнически град, в  като нали, като почнем рудниците, после Вулкан, като включим и Химическия завод, като включим и ТЕц-а,  всички тези предприятия и заводи, там най – вече намираха работа нашите мъже. Имаше и полиестерен комбинат, в който работеха предимно жени. И сега настана момент, в който  рудниците бяха закрити, Вулкан беше затрит .

И: Коя година стават това?

Р: Оооо, 92-ра, 93-4. Постепенно. Това , което остана е един цех, един Неохим, Вулкан е почти с един цех и на практика мъжете освен да работят в строителство и търговия, тези мъже на практика няма къде да работят. Не всеки може да завърши образование, за да работи на компютър или да има частна фирма. За мен, мъжете, които тогава са били на 40 и няколко, това сега са едни 60 годишни мъже, които къде да отидат сега. За мен това е най – големият проблем. Защото жените, откриха се малки шивашки цехове, за тях.

И: А полиестерният комбинат?

Р: Ооо, продадохме  го! Аз бях съветник тогава. Продадохме го. Това е за мен, една от....... на един турчин го продаохме, на когото няма как да помна естествено името, 96-97-а година. Кандидат беше собственикът на Миролио, италианците, който беше собственик в България на голяма част от бизнеса. Той включително има и шато.

И: Този, който има и в Елин Пелин.?

Р: Да. Тогава, продажбата стана под масата. Смея да твърдя, то архивите още трябва да се пазят, аз не съм гласувала за тази продажба на турчина, бях категорично против. Той го купи защото има аналогично такова в Турция. Защото този полиестерен комбинат на него му беше конкурент. Той го купи, разпродаде машините, една част от тях, които бяха на много високо ниво естествено си ги взе и другите ги продаде.  А го продадохме....Пфуу, ние го продадохме за жълни стотинки! Не мога да кажа точната сума. За жълти стотинки! Да кажем, за жените сега си намират работа като шивачки, по някакъв начин това нарежда пазара, защото има места, където се продава евтино бельо да речем, но това не води до израстването на града, това са малки частници. Производството си оства тука, в никакъв случай не може да се говори за печалба отвън или за икономика. За мен това не е икономика. За мен това дава някакво мнимо представяне. Но това не е развитие на града.

Тогава това си бяха чисти икономически интереси, не политически.  Но нека си кажем и признаем, зад всичко стоеше синьо-червената мъгла. Обичам да казвам така. Защото в общински съвети в Димитровград има само един съвет, които е от БСП, а когато правиш подобна сделка ти не можеш да разчиташ единствено на съветниците на една политическа сила. И тогава синьо-червената мъгла се включи. И аз смятам, че този израз трябва да се упротребява винаги, когато има грешни ходове. Ако става въпрос за коалиционна култура, пак за това което говорихме, в която може да има полза, нека се обединяват, но това което беше си е чиста мъгла.

И: А другите предприятия?

Р: Еми, Вулкан се преватизира, но след това премина някаква част към това... където правиха цимент около Варна, Провадия ли беше. И те там взеха една голяма част и постепенно то замря. ТЕЦ-ът си остана, но и той много се сви. Неохим – може би това е единствената добра приватизация в тоя град, защото хората, които го взеха, слява Богу, си работят и се грижат.

И: При него всичко е минало наред, т.е по реда на нещата?

Р: Да. Да. И благодарение на това, че го има, препитание имат една голяма част от мъжете и жените. Не говорим за шивачки, ние говорим вече за нещо сериозно. Говорим за икономика. Говорим за завод, който може да има инженери, програмисти, много специалисти. Някъде, където можеш да видиш млади хора, които като завършат, ще има къде да се реализират. За мен това е икономика. Нещо което е съвкупност от много процеси.

Другото всичко отиде. Няма го!

И: Самите димитровградчани как го преживяха тоя процес?

Р: Еми, повечето го преживяха като си взеха маси на пазара и почнаха да продават там. Друга част, които могат да отидат на село и са си оставили земите, започнаха да се занимават с някакво зеленчукопроизводство. Благодарение на това димитровградският зеленчуков пазар е прословут. Ние през лятото  купуваме неща, които......вие не сте виждали.

И: А връщането на земите как премина?

Р: Нямаше проблеми, но в същото това време една голяма част от земите остнаха необработваеми. Това е един зеленчуков район, аз винаги казвам, колкото и да е бил лош социализмът, имало е такива неща като планиране  и организиране, които са се правили там, където ти можеш да взимаш суровина. Да кажем, ти можеш да имаш суровина, която не е необходимо да я караш, да кажем, от Свиленград, за да я преработиш в Димитровград. Това, продажбата на консервения комбинат, също става в тия години. Така ни замря и зеленчукопроизводството. И това е нещо, в което и аз също съм участвала при продажбата! Всичко стана както трябва там, но това му беше хубавото. Ето, един консервен комбинат, първо земята е обработваема, второ, работна ръка, трето, целият износ отиваше в Русия. Такова нещо се изнасяше! Аз като ученичка съм работила по бригадите в консервната фабрика и това бяха влакови композиции! Това беше камиони! Не може да си представите за какво става въпрос. Ето, това ако може по някакъв начин да се върне! Това организиране, това контролиране. Знаеш къде какво да създадеш. Но го няма.

И: А с рудниците какво се случи? Те още продължават ли да работят?

Р: Ами,.... в една голяма част от така наречените рудници,  хората които работиха казваха, че въглищата вече са се били изчерпани от количество. И целият рудник, който беше много нов и трябваше да функционира и след промените това е рудник Здравец. Там беше хвърлена много съвременна технология. Но когато се приватизираха като цяло, те отидоха в Мултигруп, това са неща които целият свят ги знае, най-вероятно прецениха, че няма там да се копае, да се работи и всичко се замрази и остна, така. Имам много пациенти, които са работили в мините, всички казват, че всичко е било въпрос на години, още малко е имало, на доизживяване. Но пак казвам, там работиха много мъже и то не само като миньори. Димитровград, ако някой не ви е казал, много ще се радвам да съм парвата, в годините, в които аз дойдох да работя тука, имаше много  интелигенция. Защото в резултат на това, че е имало толкова отговорност е имало всякакви хора. Не само при правеното, но в резултат има много тежка индустрия, но и много интелигенция. И това бяха хора, които учеха  в големите градове, имали са възможност да отидат на опера, на театър, да дават възможност на децата си да четат, да учат. Те поддържат тук всички културни институции.  Икономиката обаче даваше възможност на този град. Сега обаче нещата започват да се променят.  И то много, защото не може един Неохим да носи на гърба си цял град. И на мен много ми се ще нещо ново да започне, нещо ново да стане. Сега очаквам с нетъпрение сегашния кмет да представи стратегията си, защото той е длъжен, за развитието на общината. Да не разчитаме само на магистралата, че ще минава международният път. Няма как да стане.

И: Смятате ли, че приватизацията беше правилно направена?

Р: Разбира се, че не! Категорично не! Тук ви Димитровград, една голяма част от хората  си дадоха боновете в една фирма Компакт, която на времето беше много силна, един от кредитните милионери, които 97-98 –ма  беше освободен с най – високата парична гаранция, който от София като замина стоеше на бюрото на Буров! Който аз, имам не честа, който познавам. Тогава, когато се създаде този приватизационен фонт той тогава изкупи търговскта мрежа. Боновете! Говорим за търговска мрежа, ама солидна търговска мрежа. Това са магазини, това е търговията на едро и дребно. Това са ония големите структури. Отидоха си и толкова. Как да си доволен. Единствено Неохим.

И: А относно предприятията.....?

Р: Смятам, че една голяма причина това да се случи бяха един куп. Не говоря само за кмет, за общинска администрация, а за некомпетентност и на общински съветници за взимане на решенията, когато става въпрос за продажба на общинска собственост. Сега, с годините осъзнавам, че една голяма част от нещата, като собствеността, която продавахме, аз в никакъв случай не искам да кажа, че не съм съучастник в тая работа, ги продавахме, за да имаме пари да оборудваме болницата. Защото имахме едно непрекъснато усещане, че ако не купим този апарат, или не купим тази пътека,  за еди кое си отделение, болницата ще бъде закрита. Обаче се оказа, че не е така. Болница не може да се закрие така. Истина е, че министерство на здравеопазването искаше някви високи изисквания, за да можеш да имаш ти по - висока категория болница. За да не ти падне категорията ти трябва да имаш модерно оборудване. Падне ли ти категорията първо, ти загубваш възможността  да приемаш болни с еди какво си заболяване. Второ, трябва пазиш местата на хората, които работят в болницата. Но след години какво ще се окаже? След години ще се окаже, че не е достатъчно ти да имаш необходимата апаратура, след години ще се окаже, че ти трябва да имаш  необходимите специалисти.  А ние влагахме, влагахме.... дограма, апаратура...... Имаме страхотна апаратура, обаче ти ако не се грижиш за специалистите, те нещата не вървят. И какво става. Да, продадохме много неща. Няма ги. Наляхме в болницата, обаче това което сега става е, че болницата няма специалисти и с времето ни пада рейтингът и клиничните пътеки по които можем да работим. Това означава, че тези хора трябва да бъдат пренасочени към по-големия град. Освен хубавата апаратура ти трябва по дадена клинична пътека да имаш един или двама специалисти.  Това което най- много засегна здравоопазването е липсата на специалисти. Ето, аз ще ви кажа от 92 – ра година в Димитровград всеки новозавършил стоматолог не защитава специалност. Защото законът е така напарвен, че ако той иска да вземе специалност трябва да не работи, трябва някой да го издържа. Това е! И примерно в Димитровград, в който сме имали много стоматолози, в момента сме двама, които сме взели специланост преди 92 година. Само че аз мога да реша утре да си взема чантата и да си ходя. Колегата може да реши и да иде другаде. Така в Димитровград няма да имат един стоматолог. Тук няма детски стоматолог от 92-ра  година, такъв който да е защитил! Няма нито един защитил специалност! Какъв е смисълът  да завършваш стоматология при положение, че те не се насочват към тясно определена специалност? Същото важи и за болницата. Там няма специалисти след 92-ра година. А имаме преди това в болницата специалисти с по две или три специалности! В Димитровград няма ревматолог, отиде в Германия, защото там му предлагат по –добра заплата. В момента има назначен пенсионер в АГ, пенсионер! Който е почти на възраст такава, който  е най – добре да си остане в къщи. А е задължително да присъства на раждане и на секцио, защото в момента, в който се прави секцио той е човекът, който трябва да види дали с детето всичко е наред. Ако този човек реши, че вече не иска да ходи на работа, жената, която ще ражда, ще трябва да си извика някой от най - близката болница. От Хасково да речем. Ами ако не подпише касата?! А в същото това време – оперерационна перфектна, апаратура перфектна, дограмата перфектна! Ето, това е хубавото на онова време. Имаше по някакъв начин прогнозиране и планиране. Примерно, тази година завършват еди колко си човека, на нас са ни нужни толкова, отнаряме толкова места и те започват да учат. Не може да имаме качествено образование без хора със специалности. Не е възможно. Хубаво, ще останат в Димитровград няколко отделения, колкото да има. Другите ще се пренасочват към другите болници – Стара Загора, Хасково. Обаче ограничиш ли здравеопазването, ти  ограничаваш и много други неща, които (звъни телефонът. Разговаря)

Най-добре живееха хората, аз го усещам,моята  работа е с пациенти, които плащат, най-добре живееха хората и най-трудоспособни бяха хората по време на управлението на НДСВ. Най-непротивопоставени бяха едни на друг партиите пак по времето на НДСВ. Царят можеше да си има много недостатъци, аз не съм човек, който да му дава оценка, но някак си той като че ли не обръщаше внимание на тези вътрешно партийни проблеми. Може би и за това към края на неговото управление имаше хора, които не бяха удовлетворени и почнаха да излизат и да правят Ново време и подобни неща. Те си знаят за какво не се разбраха. При всички случаи става въпрос за пари. Но иначе усещането по онова време беше много различно за хората. След това обаче, като дойде Тройната коалиция и хората вече почнаха да се изнервят, да си прехвърлят вина, да не могат да си погасяват кредитите, да не могат да си позволяват някои неща. И това което пак нажежи и раздели хората е тая грешка, която прави Борисов, да сочи хората, да сочи виновника. Това води до жестоко противопоставяне, което за мен, сега като гледам от страни, като човек как оценява собствената си ситуация, но и тази на хората, тъй като аз искам те да са добре, за да мога и аз да печеля от това. За това трябва да бъдеш обективен. Може да е прагматично, но е така. Защото ако могат те тук да платят, те могат и в магазина да платят, те могат и на адвокат да платят. Сега не е така. Не е така и в образованието. Не бива да е така.

И: Сега, като се огледате назад, можете ли да кажете доколко бяха информирани хората в Димитровград как протичат процесът на приватизация, или пък промените в здравеопазването и други сфери?

Р: Ооо, съвсем директно ще го кажа и то без да се замисля – разбира се, че не бяха информирани! Ние говорим за една реклама, а това не е информация. Рекламата не е информация. Не можеш ти да вземеш решение за нещо което не разбираш! Както сега да вземеш решение дали да има АЕЦ Белене или да няма. Тук става въпрос за професионализъм.  Тук става въпрос за това, да слушаш хора, които разбират и те да ти предават информацията така, че ти, примерно, да не си избираш приватизационния фонд защото познаваш този човек или ти е рода. Доколко този човек е в състояние той да управлява твоите пари. Доколко този човек, който да ти обясни дали да има АЕЦ Белене ще бъде независим от някакви партийни и финансови интереси. Това ни е големият проблем на нас, че ние гледаме кой го прави. Ние не гледаме какво се казва. Аз ще повярвам на този, който ще седне да ми говори професионално и ще ме убеди. Това е смисълът на нещата, когато не разбираш, някой да е откровен с теб. Медиите не ставаха за нищо. Имаше едни стоки, на които стоки имаше обещания. Как ще стане и какво ще стане. Такава безобразна история беше липсата на информация, на адекватна информация.  Иначе ние си имахме местни вестници и по отношение на вестниците и информираността и за човек, който иска да разбере, да може да ги прецени нещата, в никакъв случай не мога да кажа, че е имало по пресата манипулации. Защото в случая ние говорим за манипулации. Има много хубави начини един човек да бъде манипулират и  то така, че да не се усети. В Димитровград, по отношение на медиите, аз в никакъв случай не бих казала, че са играли ключова роля в процесите.  Но пък и не участваха адекватно в информирането. За мен журналистиката е сериозна, когато не ми разказват какво се случи днеска, а когато някой ми напарви анализа какво ще стане утре. Но това не беше достатъчно. Когато някой напише нещо, той трябва да знае, че двама човека могат да го слушат и да мислят. И ти заради тия двама човека си длъжен да го направиш като хората. А не да подценяваш аудиторията.

И: Липса на професионализъм?

Р: Да, така е! Така беше. Ти заради тия двама човека трябва да го правиш, да не е за масова употреба. И не трябва да е правено за шивачките. Пак казвам  - нищо лошо за тях. А искаме да научим децата си да мислят,не става тая работа. Аз съм за това, в по-малките градове, да се поддържа ако трябва и изкуствено интелигенция. Трябва да има. Дори то да е така малко напудрено и фалшиво. Защото по тоя начин обричаме и децата на другите, които нямат възможности. Защото аз знам какво е да отидеш в големия град, да го видиш, да идеш на опера. Има хора тук, които не го знаят. Ще дойде време обаче, в което много млади няма да го знаят. И ще влизат в театъра както сега – по къси гащи и по потник. Или пък ще отидат на изложба да дъвчат дъвка и да си купуват картина по рамка. Не, не, дори да е фалшива , дори да е напудрена, това трябва да го има. То като нямаш лекари, като нямаш учители, като нямаш инжерени........ няма да прокопсаш. Има една немска поговорка, аз не говоря немски, която я знам от моите години, това е преди прехода, която когато я научих от моите родители, смятах, че ми я казва, за да ме стимулипра, а тя е „Родиш ли се беден, умираш си прост”.  Сега вече започвам да я осъзнавам. Човек трябва да се стреми към това да има пари, защото един ще ги употреби за бизнес, друг, за да стане по – образован, трети, за да си купи нещо в мола, но ще ги употреби. Когато не се стремиш към нещо подобно...... и недейте, млада сте и не ви трябва идеология! Не бива!

И: Смятате ли, че Преходът за който говорите е приключил?

Р: Ако вярвам на Райчев би трябвало да е приключил!

И: А вие как мислите?

Р: Аз не съжалявам, че живях в прехода, но смятам, че все още сме в нещо като преход. Тъпо и клиширано е, че идва времето на хората, които са взели нещо от времето, че това е истинският преход. Не знам къде е тая граница с прехода. Може би, за социолозите това е приключило, но за хората, при положение, че не знаят кои са основните неща, как да е свършило? Които не знаят за това как да се формира едно общество, какви са им правата, какви са им задълженията. Хората са свикнали да имат повече права отколкото задължения. Какъв преход завършен тогава? Това е преходът за мен – тогава когато осъзнаеш, че ти можеш да се ползваш от правата си, само когато спазваш задълженията си. Това е.

И: Самата вие участвахте ли 89- та година в някои от събитията тука?

Р: Ами, на 10 ноември беше последният ми работен ден и излязох в майчинство!

И: Вие как разбрахте новините?

Р: Как да ви кажа, то нещо се мъдреше от предния ден. И по телевизията и по вестниците. Знаете ли кое ми беше най – интересното. Няма как, вие сте много малка да помните, но това е Кръглата маса. Това беше невероятна школовка, за едни човек който .......сега аз съм била номенклатура. Никога не съм го крила, аз съм тръгнала от комсомолски секретар не на поликлиника, а на болница! Минала съм през партиен секретар и т.н и т.н. Но аз съм обучавана при съвсем други стандарти. С партийните школи, с трудове на този и онзи. Не съжалявам. В никакъв случай. Но за мен най -интересно ми беше на Кръглата маса. За да видя, че докато аз съм била обучавана праволинейно, имало е хора, които са имали друг начин на мислене и са се образовали сами в този друг начин на мислене. Беше много полезно за мен.

И: Давали сте си сметка, че вече има хора с нови възгледи, до които сами са стигнали?

Р: Да. Защото няма смисъл да ги цитирам, и Жельо Желев, и Петър Берон, включително и Андрей Луканов. Че е имало хора, които.....вие не може да си представите какво е да те вземат от едиа скамейка и да вървиш и само да те развиват. В едни момент виждаш, че нещо си изпуснал, че нещата  само такива, каквито ти показват. И тогава наваксваш. Тогава започваш да четеш един куп автори, които се оказва, че са много полезни. И те са полезни не защото си решил да правиш някаква политическа кариера, да Димитровград ок, то на мен са ми предлагали да бъда и народен представител, но аз съм отказвала, а защото те те подготвят. Защото те знаят вече много добре на какво си способен, какво можеш да направиш. И в един момент ти разбираш, че ти си готов за новото време, а другото е зад гърба ти. Но ти си изпуснал нещото, което е трябвало да забележиш. Ако е на местно ниво – да, ти можеш да бъдеш полезен, да вземаш решения, но ако наистина искаш да правиш политика, то това си е професия. Както казах и по – рано. За мен е професия. Не можеш, ей така. Защото просто нещо си прочел или научил.

И: Считате за минус това, че са ви учили на определени неща, по модел, не обвинявате ли някого?

Р: Не! Защо да ги обвинявам. Тези, които са го напарвили за себе си – браво. На мен никой не ми е виновен. Аз съм  вървяла по една стълбичка нагоре и ми е било хубаво тогава.

И: На Кръглата маса ли ви напарви впечатлението, че България има подготвени политици?

Р: Е ми, да. Направи ми такова впечатление. То и сега ми прави впечатление, че има хора, които малко им трябва, за да бъдат завършени политици. Много малко. Може би им идва от вътре. Но при тях просто се получава по-леко. Може би при мене е трябвало повече време. Сега има млади хора, за които мога да ви кажа, че просто са невероятни. И това са хора, които не го правят, за да се харесат, просто стават за политици. От това имаме нужда. Навсякъде има млади кадри

И: И все пак, може и да не сте участвала, но как мина 89-90 година тук в Димитровград?

Р: Имаше си всичко – шествия, барикади. И то тук пред кабинета ми имаше. Аз бях враг. Но като се връщам назад не си го спомням с неприятни чувства. Имаше ентусиазъм.

И: Промениха ли ви се отношенията с някои хора?

Р: Да. Катергорично! И то като че ли повече с такива, с които съм била сподвижник. Отколкото с такива, с които съм била по накакъв начин от две различни страни. Защото не харесвам и не одобрявам хората, които не мислят за промяна. Аз не казвам, че трябва  непрекъснато човек да се чуди с кого е, но трябва да има някаква вътрешна промяна. Това, че не съм била от СДС тогава не значи, че не съм се борила за промяна в статуквото. А имаше много хора в партията, които вярваха, че всичко ще бъде наред и ще се върна старото. Това е така. Не харесвам това в тях, не харесвам и манипулацията. По-добре на един човека да му кажеш директно, че нещо няма да стане. А не да го лъжеш, че ще направиш всичко възможно, че нещата ще се оправят както са били и преди.

И: А вие самата какво очаквахте?

Р: Ще го кажа по по различен начин. Явно съм очаквала и искала нещо да се промени. Когато започна първата вълна на това хората да напускат България, все още вярвах, че нещата ще се случат. Сега съжалявам за тази си вяра и че не заминах. Много ми се искаха нещата да се случат. Толкова сили и енергия се попиляха. А нещата не се случиха изобщо. Аз, за разлика от много други, съм нямала голяма част от ограниченията през онова време. Не мога да разсъждавам като някой, който ги е имал. Ако някой е бил спиран да учи, да пътува, аз не съм имала такива ограничения. Нямам как това да го коментирам. Аз съм си вървяла по стълбичката на йерархията. Вървяла съм стъпало по стъпало. Не се хвала, просто така ми се е стекъл животът. Но когато тръгнаха първите за чужбина , аз съжалявах, че не тръгвам  и аз. Което означава - пълно разочарование! И то съжалявах, че не съм го напарвила, не защото аз не съм се реализирала, а че децата ми няма да го напарвят. Това, което виждахме, в близките години, което щеше да е тяхното време, то се отдалечаваше.

И: А сред хората кога видяхте голямото разочарование?

Р: След Царя. Късно. Трябваше много неща в Димитровград да изчезнат, да фалират, да замират. Още когато се случваше приватизацията, хората още вярваха, че нещата ще се наредят. Къде покрай пазара, или друго. След 2005 година обаче, нещата вече се промениха. Все още имаше нещо за продаване до тогава. И остана само пазарът. И все още се учудвам, че има хора, които не вярват в това което се случи. Но то не е това което трябваше. Изпусна се времето, в което трябваше да се инвестира в човека, сега има система, но няма хора.

И: Кои според вас са най – големите грешки или минуси на социализма, които повлияха на хората, за да се стигне до 89-та година?

Р: Според мен най-големите грешки са това, че много от нещата се правиха без мисъл дали изобщо има нужда от тях. И след като те се направиха се оказа, че това не е лъжица за нашата уста. Да речем, толкова тежка индустрия. Макар че в нея имаше много хора, които намериха работа. Но пък там имаше и най – големите загуби. Може би това, че една голяма част от пазарите на социлаизма бяха строго фиксирани също. И може би все пак, че не всеки човек е имал възможност за това развитие, което е искал. Това е важно според мен.

И: Неща като Възродителният процес?

Р: Да, тук все пак сме близо до Хасково и си спомняме как беше. Има села, които бяха много засегнати от това. Това е да ти се набъркат в свободата на личността, в твоето лично пространство. Не искам да си представя, че моята партия това го е правила. Честно искам да избягам от това. О, има неща от които определено се срамувам. Това е едно от тях. Това е толкова жестоко нещо.

И: Нещо друго сещате ли се, което също така да ви е притеснявало, да не ви харесва?

Р: Да. Това че е трябвало, да правя компромиси за това, че тоя човек, да речем, е наш човек. Примерно, че е трябвало да предложа някой, който е наш човек, защото съм имала власт. От това се срамувам. Но съм го правила, защото така си беше в ония години. Как да кажа, че не е било така. Имаше такова нещо. А за това, което говорят за религията и за църквата, там не мога да имам мнение, защото изобщо не съм религиозна и не мога да съм ви полезна. Дали е пропуск в моето образование, в общата ми култура, но не мога да кажа. Имам позиция. Смятам, че църквата е голям длъжник на цялото общество. Няма да кажа във формирането на ценности, защото това е толкова изтъркано. Но тя е длъжник на обществото, защото нещото, което трябваше да направи е да формира в човека точно нагласата за солидарност някаква. И това е лишено от комунистическия смисъл на солидарност. В началото на прехода те трябваше да хванат юздите. На кого дадох такъв пример, когато по Коледа има кампании  и ги пишат големите дарители на Българската Коледа. Къде е църквата? Не научи хората един към друг да бъдат солидарни. Дори когато аз отида да стачкувам или когато ти отидеш да стачкуваш, че този човек до мен, които в момент няма точно този проблем, но е до мен, и да дойде до мен. Винаги давам пример Гърция. Миналата година данъчните стояха на улицата до учителите, до лекарите. Това не може да се случи в България. Данъчен да стачкува! Ние няма да го видим никъде. И дори се подиграваме на гърците. Когато хората започват да се припознават в проблемите на другите.  Сега като се замисля за всичко което си говорим... като цяло съм живяла в доста бурни времена, но не мога да се оплача нито от това което ми се е случило преди 10-ти, нито от това, което ми се е случило след 10-ти. Имала съм възможност да контактувам с много хора, но като че ли очакванията ми за онова, което можеше да се случи, просто бяха други. Емоциите не са ми чак в крайност, но не е това, което трябваше да бъде. В никакъв случай не мога да кажа, че малцината, които носеха този Преход са виновни. Всички ние имаме вина за това. Всички ние сме били участници в това, което се случи.

И: Какъв според вас трябваше да е начинът?

Р: Основното е приемственост! Приемственост! 

И: Хората не искаха ли именно от тази приемственост да избягат?

Р: Искаха. Не можаха да преценят къде им е нужна. Там където нещо добро е свършено трябваше да я има тая приемственост. И да съществува. Там където виждаш, че  нещата не са добре, не е нужно да има приемственост. А тука, такова махане на кадри е всеки път! Може би не тотално прочистване. Но много малко са хората, които се задържаха с години и това са хората, които с годините не са афиширали открито някакви пристрастия. Те са си прави за тях. Но лошото е, че си отидоха много професионалисти. И от едно време и от сега, лошото е, че си отиват и прекалено млади хора, които не са им дали възможност за изява. Един млад човек, който е започнал, показал е някакви качества и ти да го махнеш, защото не е от твоето течение! И той да остане три-четири години без работа. За какво говорим! Това са годините, в които той е най-активен. Не ни бива в тези неща. Може би това, сега кагото си говоря с вас осъзнавам, е едно от най-големите ми разочарования. То при липсата на дисциплина....има примери, които може би сме можели да следваме. Но ние сме хора на крайностите за съжаление. Както в онова време, така и в това време. Аз съм краен човек, и негативите винаги ги споделям. Аз мога да стигна и до изключване...

И: Заради възгледите си имала ли сте някакви проблеми?

Р: Да, имала съм. И то не в онова време, а сега. И то защото не искам да бъда в партии с някого и аз си го казвам това. И няма да го направя. И когато нещо не е радно – няма да го направя. Просто смятам, че не е редно. „Ама нали знаеш какви ще са последствията.”, ми казват. Да, знам, ама няма да го напаравя. 

И: А до сега била ли сте изключвана от БСП?

Р: Не, не бях, ама бях на ръба и реших да се оттегля (смее се) т.е проявих характер, че има някои неща, с които не можеш да напарвиш компромис, не може никой да ме накара да го напарвя. Да речем, сега никой не може да ме накара да гласувам да се продаде еди кое си на един кой си. Няма да го направя. Не го напарвих и след един месец казах, че се оттеглям.

И: До коя година сте била общински?

Р: До 2003г. И казах повече „не”. И сега съм опозиция на партията! И добре се чувствам. Има и други като мен. Донякъде, това което направих, съм с ясното съзнание, че може и аз да не съм права и така на тия хора да им преча. Защото все пак, по медиите съм се изказвала за ръководството на БСП в Димитровград – че са инфантилни и еди какво си и еди що си. Това и до днес може да се прочете в интернет.  Ама, въобще не ми пука. И това беше по време на престоя ми в партията. Защото винаги съм смятала, че ако някой искаш да те уважава, той ще те уважава за това което му казваш, което той не иска да чуе. И тогава се оттеглих. Реших, че те пък може и да се променят. Не съжалявам. Имам моменти, в които изпитвам леко злорадство към тях. Защото те с всеки следващ избор губят. И защото не можеш да правиш политика, ако не разбираш за какво става въпрос. Това, което аз е опитвам да налагам от толкова време. Политиката не е афиш, не е лозунг. Или го правиш или не го правиш. Когато виждаш, че не те разбират - приключваш. Имам самочувствие, благодарение на професията си и не се срамувам да го покожа. За това ви и казвам тези неща. И това е защото аз работя с хора.

И: Смятате, че професиата ви е запазила мястото в обществото през всички тези промени?

Р: Със сигурност. Тя ми е дала всичко, тя ми е дала тази възможност за кариера, тя ме е задържала тук много години в България. Защото политиката трябва да се правя и от политици. Но хората, които са обвързани с политиката, трябва да са хора, които работят с много хора. Тя не трабва да се прави от хора, които работят сами в една канцелария. Аз имам възможност да контактувам с много хора, аз има възможност да разбера какво е настроението на дадени хора по даден въпрос веднага! А оставете, че имам възможност и да ги манипулирам! Кво според вас ми пречи, докато пациентът ми влезе и седне на стола, аз да го помола, например,  „Може ли да се разпишеш тук на тая бланка за референдума за Белене?”. Нищо не ми пречи. И това си е вид манипулация. Контактът с хора е много важен.  Иначе искаш ли да прокараш нещо, няма как да стана.

И: Какво  ще кажете за образа, който се изгражда за Димитровград?

Р: Е ми, аз това няма да го обяснавам никумо. Аз живея в този град и го виждам. Но на някой му трябва това. Защото трябва да има нещо, което е останало....аз сега пак разбирам, че искали Димитровград и Благоевград да бъдат преименувани. Димитровград не е бастион на социализма. Казва ви го един социалист! И то убеден! Аз не съм се разочаровала, аз съм убеден социалист. На някой му трабва това обаче.  Да има нещо, което да бъде сочено. И какво по-добре от това, че то може да бъде свързано с чалгата и поп-фолка.

И: На кого е нужно?

Р: Така ще го кажа. Кои са двете неща в момент, към които хората се отнасят с насмешка и пренебрежение  и донякъде с омраза. Бившият строй - за хората които по някакъв начин са искали промяна. И кое е другото - чалгата. И къде са пресечните точки на тези неща? Димитровград! Аз го виждам, че това е измислица, но е решено, че го няма другаде, тука е! Нужно е на хората, по някакъв начин да свързват чалгата с миналия строй. Ако чалгата беше в Стара Загора дали щеше да е така. Не нямаше да е така. Вижте как е Перник. И той е със същата слава като нас, заради същото – Голфът, еди какво си.  Това са двата града.

И: Сетих се за това от филма „Димитровград - Град на мечти”, който даваха по телевизията преди няколко седмици.

Р: Този филм обиди много хора от така наречените първостроители. Които по някакъв начин смятат, че са си дали живота за тоя град. Ако този филм не беше наречен „Град на мечтите”, може би щеше да има друго значение. Но тая препратка към миналото, с грознот настояще, нама как да не ги обиди. Мен лично не ме обиди. В края на краищата това е личното мнение на един човек, на един творец. Той по този начин вижда нещата. Но не одобрявам името. Но явно по този начин ни вижда. Макар че в тоя филм има много истини. Така е преценил. Шумотевицата беше голяма, заради това което Димитровград не е. Всъщност това, което не се видя е, че и първостроителите, и техните деца, и техните внуци, всъщност си обичат града. Такъв какъвто си е. Нищо, че го свързват с какво ли не.

И: Предложено е да се върне паметникът на Георги Димитров в центъра на града. Какво смятате за това?

Р: Против съм. Гласувано е да се върне. И то е гласувано сега от десните. И то зари изборите. Ето това е тъпо, това е парадокс. Аз съм гласувала против свалянето на паметника, когато беха ония години, беше нещо ужасно. Но това вече е факт. Този, който най-много искаше да свали паметника, най-десният, най-върлият седесар Максим Господинов, сега неговата дъщеря, тя също е член на СДС, иска тоя паметник да се върне! И това е истина. Това за мен вече обаче е минало, това е история. А основното заради което не искам е, че връщането на паметника ще струва минимум 200 хил. Това са пари, които могат да бъдат вложени в нещо друго.

И: А доводите, за да бъде предложен за връщане?

Р: Бил символ на града! Кръстени сме на него. Но те да го кажат! Как да ви кажа, всичко е много...... И това все пак го искат десните.