ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С АТИДЖЕ РИЗОВА[1], ГР. ДУЛОВО, 2012 г.

 

Това, което аз ще кажа... Допаднахте ми, Мартине, и аз нямам какво да крия, но не всичко, което аз съм преживяла може да Ви свърши работа. Затуй съгласна съм каквото отрежете – отрязвате, каквото не съм казала когато разказвам ме питайте, ако нещо важно, нали, Ви интересува. Разбрах целта и Софийския университет приветствам, че битието и житието на различните региони на хората, как живеят, преживяват... Хубаво е, идеята ми харесва, защото затворени в Университета и в града няма как да имате реалната информация за живота на хората.

        45-ти набор съм, зодия овен съм. Три деца сме в семейството. Имах, той вече е покойник, брат. Семейството ми е средностатистическо, но и тримата се изучихме. Брат ми завърши без родителите ми да познават София. Той сам отиде. Ветеринарен лекар завърши, това работеше, но преди 5 години почина. Сестра ми акушерка тогава завърши и по разпределение, нали тия времена така изпращаха, в едно село отиде. Там се омъжи, там си създаде семейство. Аз като завърших средното си образование, втори випуск съм в медицинско-стопански техникум, татко така е преценил, че със земеделие ще се занимава нашето семейство. Аз съм от Севар, до Кубрат едно село. Пратиха ме в селскостопанския, защото сме три деца, за пет години. А те са селскостопански труженици мама и тати, а брат ми студент в София, мене на друго място не може да ме пратят, при едни роднини в Завет на квартира ме оставиха, там да завърша. И наистина животновъдство завърших там. Добра ученичка бях. Учителката ми по химия ме подготви за Софийския университет. Тати като дойде на връчването на дипломите каза, че една година трябва да изчакам, за да завърши брат ми, сестра ми във Варна завърши училище. Добре де, но аз почнах работа в едно съседно село до Кубрат – Съден, като младши бригадир на овцеферма. Това съм завършила. И етърва ми... виж съдбата. Ние сме вярващи. Моят чичо беше водещ на алианите в Севар. На баща ми брат му. Ние сме така възпитани, въпреки че през времето на социализма, атеисти, нали, трябваше да бъдем. Но аз в душата си... В къщи такова възпитание сме получили. Ние сме алиани. Първо за нас е науката. Формата за нас, последователите на Али не е важна. Да отидеш непременно на джамия, непременно на коленете си да седнеш, непременно ходжата – за нас не важи. Може да си полулегнал, може да си на стол или на земята. Тука, чистотата на сърцето и вярата в бога за нас е важно. Ние така сме възпитани. И религия, която иска да остане за вековете, трябва първо да се отвори към науката. Така сме възпитани и какво виждаш колкото може толкова се изучихме. Моята братовчедка се омъжи първо, моят мъж да двама братя, за по-големия брат. И тя ми е първа братовчедка. Заедно с брат си идваха в моето село на гости. От Дулово, те са местни дуловчани като мъжа ми. Той ме харесал. Ама ‘62-ра, ‘64-та любовта не се състоеше в други увлечения, но да ме хареса, да ме докосне, да си приказваме, да му допадам. Но мен пък родителите ми за едни хора са ме сватосали и аз имам демек приятел. Наистина той не ме обичаше и аз не го обичах, но родителите ни така са казали. Аз ще се женя ли за този дето не го искам, нито той? Разправям му да каже на неговите като мъж, че ние сме само приятели, не може нещо интимно да има. Той не смее и аз не смея. Пък сегашният ми мъж като идва и заминава, се влюбил в мене, харесал ме. Ама като казал: „Оооо, тя си има приятел, не може там да се бъркам”. Но понеже идва и в нас, не смее да каже на никой. И като чул, че ние се разделихме с него, веднага дойде да ме вземе. И така се оженихме с моя мъж в Дулово през ‘64-та година, ноември месец.  И така животът ми започна. Той беше ветеринарен техник. Беше казвам, защото преди петнайсет години, ’97-ма той почина.

        Имам две деца – дъщеря и син. Свекър ми и свекърва ми също бяха интелигентни за времето си хора. Свекър ми е завършил... Понеже до ’40-та тук нали е било румънско. Той е учил в Букурещ личеу, гимназия все едно. И така интелигентен човек, възпитан човек. И тука попаднах в такава среда. Никога не са ме ограничавали. Те имат двама сина, нямат дъщеря. Но аз ги заобичах. Понеже уважението към възрастните го имам от къщи, от моята майка и то татко. И от чичо, който беше религиозен водач там на алианите от село. И така много хубав живот. Доволна съм от това, което съм живяла.

        Започнах работа. На 30-ти ноември се омъжих, 5-ти януари ме назначиха на работа тук в Черник. Там имаше овцеферма и кравеферма, телета като младши завеждаш ферма. Една година там работих по специалността си. Животновъдство завърших в селскостопанския техникум в Завет. Там забременях и когато се наложи да раждам първото си дете ме взеха в управлението. Защото тогава майчинството беше 45 дена. Няма как да кърмя детето си и да пътувам до Черник. Тогава нямаше градски автобуси и не можех пълноценно и ме взеха в управлението. И останах вече в Дулово. Харесаха ме. Третата година ме назначиха за ръководител кравекомплекс. То сега няма как да го видите, защото всичко събориха, птицеферма май направиха. Но аз с желание за работа, защото баща ми е работохолик, също съм поела неговия характер. Докато не си свърша работата, за мене работно време няма. За мене работата подсказва времето – колко часа ще бъда на работа.

        Назначиха ме на работа ръководител на кравекомплекс с 500 крави. Седемнайсет години работих към АПК-то, към ТКЗС-то, каквито формации минаха от едно време. Седемнайсет години. Може би най-хубавите си седемнайсет младежки години бях във фермата. В четири часа съм била на работа, когато почват да доят, защото животните не знаят 1-ви май, или 9-ти септември или Байрям, работата продължава. През зимата свекър ми ме носеше на работа, защото пъртина трябва да направи. Той ме поемаше и ме носеше до там. Вечер идваше да ме посрещне. Та седемнайсет години докато стане кравекомплексът 2000 глави и да направим доилна зала алфа ла лай. Тогава за времето  си бяха най-модерните зали, животните влизат издояват се, апаратът се върти и след туй отиват  в помещението. Не в същото помещение да се доят, както по принцип е нали, като ядат да се доят. Тази зала през моето време, когато бях ръководител, се построи. Седемнайсет години... За мене съм удовлетворена, защото направих поколения от крави, които бяха в окръга на първо място по млечност. 4-5 хиляди литра. От Дания като внесоха в Силистра вносни крави, насочиха ги към Дулово, защото наистина и база има, и човек, който с желание ще ги подреди. Поколения техни дъщери, внуци съм подредила по порода животните. И наистина спечелих... Удовлетворена съм, че работата ми, която вършех едно, че удоволствие ми доставяше, друго пък че виждах, че хората са удовлетворени от тази работа.

        След това селскостопанските труженици ги осигуриха. Създадоха профсъюз на селскостопанските работници. То тогава не бяхме осигурени. Заплата си получаваш. Работниците от фабрики и заводи си бяха, но селскостопанските труженици 40 ст. гюндерик, не знам какво. И направиха профсъюз на селскостопанските работници. И аз нали много приказвам, общителна, пък и хората ме познават, ме избраха за секретар на профсъюза. И напуснах като ръководител на кравекомплекса. Тогава партията решава, ръководството решава. Така че оглавих за две години. Но това беше начинанието. Структурите се създаваха на профсъюзите в коневъдните бригади... Ти си млад, може да нямаш представа за ТКЗС-тата, за звената, за бригадите, за ентусиазма на тогавашните хора, за съревнованието у кого ще бъде знамето. Аз съм ги преживяла тези години. Две години бях секретар на селскостопанските работници. Тук, в общината. АПК-то обхващаше тези села. Ние сме община с 26 села. И оттам ме взеха в партията за кратко време в стопанския отдел. Селскостопанският отдел на общинския партиен комитет. От там за кратко време в кооперацията към ЦКС-то работих като заместник-председател и партиен секретар. Но много кратко време. И ме изпратиха в общинския комитет на Отечествения фронт като секретар. 3-4 години бях секретар и на следващата конференция ме предложиха за председател на общинския комитет на ОФ. Малко време работих с Кубадински, след това Гиньо Ганев, който беше омбудсман на държавата – той също беше в структурата на ОФ. Вие сигурно сте чели – ОФ беше движение. Няма значение дали си БЗНС или си БСП, какво е. Главната работа беше да обединим, да организираме хората за изборите да разгласяваме, за обучението на туркинята най-вече имаше курсове. Момичетата вместо да се женят – да продължат образованието си. По селата кръжоци, курсове за шеф и кройка, фризьорство, готварство. Това съм правила като председател на общинския комитет на ОФ. За успехите ми – за тогавашното време говоря – ме избраха за член на националния съвет на ОФ. Присъствала съм и на партиен ХХI конгрес като член на националния съвет на ОФ.

        Това, което не ми харесва след демокрацията, наистина много хубави работи станаха, но аз не харесвам, че всичко хубаво, което се създаде преди от бедна България чрез ТКЗС-тата, чрез създаване на работа на всички. Хората едно равнище бяха достигнали – и със знанието, и материално. Всеки си направи къща за разлика от други европейски държави. Ние защо хубавото образование развалихме, като нашите специалисти са най-добрите компютърни специалисти в света. Ние развалихме с демокрацията. Това е, което аз не харесвам. Здравеопазването – защо хубавата практика от преди... Аз не отричам нищо и сегашното харесвам, но да отричаме всичко хубаво, което през нашето време се направи. Взаимопомощта между хората беше жива. А сега завистта излезе на първо място. Защо аз нямам, а ти имаш; защо ти си там, а аз не съм. Едно време нямаше това... То го имаше. То го има от Адам и Ева, от Кабил от Хаарун дет’ са се убили, но не беше на преден план.

        В нашата алианската култура има седем правила. Първото – ще скриеш това сърсаклама се казва на турски, което не си видял с очите, не си сложил с ръцете. Няма защо като си чул да разпространяваш. От тази тайна, ще вземеш туй, което ти върши работа. Първо, нищо, че на второ, аз го слагам на първо – науката юлим се казва. Мохамед е неграмотен човек. Корана получава чрез Джебраил, чрез ваахи. Не писмено, а казвайки. Той разпространява, разказва, но не знае да пише. Неговият племенник на брат му син – Али-то и по после зет, защото взема най-малката дъщеря на Мохамед за жена. Ние сме последователи на Али-то. Той като по-млад, интелигентен, имам значи, за времето си учен. Той пръв приема заедно с жена му Атидже на Мохамед с Абу Бекир (Бакр) и Али-то, дете на 12 години, приема Корана. Той е от първите наизустил Корана и го размножава, защото има четмо и писмо. Ние, например, Корана само по тълкуването се различаваме от сунитите. Те дават по-голямо значение на фигурата, на формата. Непременно уруч ще правиш за Рамазан Баирам. Ние не правим непременно. Непременно мъжът ще иде в джамия, там пет пъти намаз да прави. При нас го няма. Ние, нашият водач е тоз човек, и всеки район си има свои водачи. Сядаме на халка като сема. За нас халката символизира въртенето на света. И гледаме нашия боба или деде в лицето, не като джамията отзад. И възприемаме неговите идеи и каквото ни харесва питаме. То е един вид обучение. Няма да крадеш, уважение и на първо място науката. Хаджи Бекташ Вели казва: „Пътят без наука в задънена улица отива.” Отдаваме значение. Нашите деца трябва да знаят компютри. Ние като Мохамед и като Али няма да се качим на муле. Дай Боже хеликоптер да измислят за всички. Науката, наученото и езиците. Непременно на арабски не държим. На разбираем език. Ако чета на тебе Корана на арабски няма да го разбереш. Но турският какво иска да каже. И нашите молитви на дедетата са на турски език. Така че съвсем разбираемо. Нашите деца да знаят и английски, да знаят чужди езици. Да може да използват чуждата литература и история за нещо, което може да постигнем ние. Та наш’те събирания в четвъртък вечер. За нас мюсюлманите то е петък, ние посрещаме петък и който има време неделя вечер. Като се съберем повечето да говорим за принципите. Няма да крадеш, няма да обиждаш, ще почиташ. Всички религии – аз съм чела и Корана, и Библията – ние признаваме всички светци. От Адам като почнеш Алибрам, Аврам дето е, Нух за нас, за християните Ной, Муса, Мойсей, който Червеното море минава тъй, тъй, тъй, Исус е Иса, Дева Мария за нас е Мириам ана. Признаваме всички религии и уважаваме всички религии. Но ние сме мюсюлмани и алиани. Аз харесвам тази религия. Радвам се сега, през време на демокрацията, свободно си изповядвам религията. Преди, през време на социализма, забраняваха да влезем в джамия, в църкви. Българите пък младите там да влизат. Скрито беше нашите боби да правят ритуалите си. Все скришом. Като почина свекърва ми ’88-ма година дойдоха от партията като активист. Няма да я къпете тъй, тъй, няма да я заравяте. При нас мюсюлманите голи заравяме само с един памучен тензух отгоре, каквото и да бъде с плат, без ковчег. Тогава нали въведоха с ковчег.

        ’85-та ни промениха имената. И ’89-та вече голямата екскурзия тези, които не приемат тяхното, което казват, просто ги изгониха. Но аз нямах щастието да отида, защото не ми дадоха като активист като партиен член. Защото не можеше да не станеш партиен член. Задължаваха просто.

        Имам голям спомен – не знам дали ще те интересува. Аз нали казах, че почнах работа в кравекомплекса. И от година на година успехите ми се увеличават. И са пратили от партията човек от ТКЗС-то да разговаря с мене да ме приемат за кандидат член на партията тогава. Пък аз съм снаха дошла тука. Викам: „Аз съм снаха, ще питам свекъра и мъжа си. Ако ми разрешат ще ви се обадя.”  И вечерта като се върнах в семейството на вечерята казвам на свекъра: „Днеска дойдоха от партията и ме поканиха да ставам член, кандидат член.” Той нали ви казвам и в околийския комитет е работил като за човек със средно образование голяма работа. Бил е счетоводител и на кооперацията свекър ми. Сега моят мъж, ние три години от както сме се оженили, не сме се опознали още, той малко като петел: „А, на мен не ми предложиха, че съм дуловчанин, ти вчера дойде, а те опознаха и ти предлагат.” Откъде на къде първо мене канят да ставам член на партията, пък него не са го поканили. Свекърът вика: „Седни, седни, вчерашно дете – вчера се ожени, днеска жена си ще ревнуваш. Където иска ще отива. Аз ти позволявам. Щом са преценили, че ти имаш качества, ще станеш. А пък тебе като те познават да поканят и тебе. Защо ще ограничаваш момичето.” И тези първи думи на свекър ми цял живот после ще кажа. Аз задочно учих пет години, съжалявам, но такива бяха времената, към партийната академия имаше в Горна баня. Там съм завършила социално управление. Не политика, социално управление. Работа за съветите, за общините, за ОФ, за комисиите – как да привлекат населението в работа на държавната власт. Такова съм завършила аз. Предложиха ми и аз викам да не е идеология, да не е политика, а да бъде това. Та задочно и като ми предложиха осем човека отидохме на конкурсен изпит, който издържи, издържи. Пет години съм учила там. Свекърът беше човека, който каза: „Жената, щом като може да работи и говори, щом като те са преценили, ще отива където и когато прецени.” И моят мъж нито ме е ревнувал, нито ме е ограничавал. Та завърших висшето си образование през 78-ма година.

И ’85-та, когато ни смениха имената, и ’89-та, когато стана какафонията, не ми дадоха паспорта да отидем. Те едни екстрадираха в Белене, други успяха да идат до Турция, на мене не ми дадоха паспорта. Как може партиен член... Но сега много съжалявам, защото четирима човека... Синът ми завърши в Русе инженер, снаха ми е медицинска сестра, дъщеря ми медицинска сестра, мъжът ми ветеринарен лекар и аз. Пет човека ако бяхме отишли в Турция къде, къде щяхме да бъдем? Но това ми е съдбата. Аз приемам, че не ми дадоха, не ми позволиха. Изключиха ме от партията ’89-та година. Демократите като дойдоха първите нашите партийни лидери, вчерашни мои другари се отрекоха от мене, защото съм мюсюлманка и защото съм искала да тръгна към Турция и ме изключиха на всеослушание от партията. И аз се примирих. Сега съм безпартийна. Поддържам ДПС. Всеки, който създава нова партия може да сбърка. Аз съм мюсюлманка, харесвам програмата им за равноправие. И СДС-то си оцапаха ръцете, знаеш, и БСП-то си оцапаха, тъй че безгрешен е само господ, мойто дете. Общо взето на добре вървим.

Но нашата религия, ние под ръководството на Хасан не се занимаваме с политика. Кой е на власт, кой не е, ние религията, вярата. Няма да крадеш, няма да лъжеш, ще уважаваш. Моят дядо, дето отивам при него да ми чете ритуала да си правя... При нас, който има тука нещо, прави, знае, говори, него почитаме. А Алибрям боба е по-млад от мене. Затова много е важно знанието. Нека си работят, да станат инженери, космонавти да станат, но религията е над всичко, над политиката. Защото господ е един за всички ни. И целта ние, той може Хасан да ви е говорил, може Алибрям да ви говори... Ние се събираме чрез спонсори, събрахме пари, купихме място, където ще си изградим къде да се събираме, къде да се обучават нашите младеж, ние къде да си правим ритуалите. Мястото е готово, защото ние субсидия от никъде не чакаме. Някое наше момче, нали бизнесмен, ако даде от джоба си. Често с неговата лична кола отиваме където на мероприятие, но ние религията си, наш’та вяра трябва да държим, изправени да стоим. Не се срамувам, че съм мюсюлманка, че съм туркиня, че съм алианка и го казвам. Моят внук учи архитектура и строителство в София, четвърти курс. За нас българи, турци, цигани, евреи няма. Както шейх Бедреддин не дели, така и ние. Ние искаме чрез нашата група, чрез дедите, под негово ръководство да знаят хората, че ислямът ни е вярата. Мюсюлмани сме. Обаче, ние сме по тълкуването на Корана Хазрети Али. Признаваме всички светци и Иисус Христос Иса Пейгамбер и Дева Мария Мириам ана признаваме. Али-то е вземал свещ да палим от християнската религия като символ на огъня. Вземал е и жената до себе си. Казва: „Мъжкият лъв е лъв, а женската лъвица не е ли лъв?” Така че жената е винаги до мъжа. Това искаме да кажем на нашите млади хора. Затуй си оставихме работата и когато се налага ще си останем в къщи, домакинството, другото градината, да можем да покажем наш’те обичаи. Този танц сема е от Мохамед. На първото учредяване Кърклар дет’ се казва се събрали седемнайсет жени в изграждането, в основата. Мохамед е живял VI век ли... 571-ва се ражда. Тогава още Али-то събира. 22-ма мъже и 19 жени и прави Кърклар. Този танц се играе мъже жени заедно. Пръв Мохамед е играл. Едно гроздово зърно той смачква и затуй ние консумираме вино домашно и ракия. В нашите обичаи, когато правим курбан в чест на Джебраил,  на светеца, че е помогнал на религията на Али-то. Ето направихме скоро, Алибрям май ги е поканил, тържество курбан по случай, че прибрали сме царевицата, житото, градините сме обработили, доволни сме. Благодарни сме на господа, че е създал обичай, създал е храна, всичко е направил. Нашият беше събота вечер на Алибрям. Ние отбелязваме благодарността си към господа за урожая, за здравето си, за всичко което ни е дал през лятото курбан правим. На 22 март пък правим курбан вече новата година. Първа пролет за нас, за мюсюлманите е и нова година. Почват дърветата да се раззеленяват, полетата. Март месец правим голям курбан. Дедето чете да сме здрави, да работим, да има работни места за всичките. Няма при нас всеки ден джамия, защото Мохамед казал на Али. Синовете, внуците на Али са нашите дванайсет имама. При вас са апостоли, при нас са имами, най-учените. Това са внуци и правнуци. Демир баба е един от внуците на тези дванайсетте апостоли. Там (където сега има теке) искал да си направи, но тамошните хора не го приели, защото там да от сунита, отиват в джамия, държат Рамазан тъй, тъй, тъй. А той Демир баба е последовател на тази да него казвам секта. Ние си признаваме мюсюлманството, но обичаме Али-то и неговите прогресивни идеи като зет на Пророка. За мене и за моите деца, и за моите съмишленици бог е единствен, който не греши. Хората могат да сбъркат стига да си поправят грешките. Безгрешен е само господът.

След ’89-та година малко време работих още работа. Към тютюневата, кухненски работник, малко време в полимера като партиен деец не дадоха. Но след това, имайки предвид, че съм работохоличка и имам висше образование, хората ме обичат, бях директор на ДКС-то, то и сега го има. Последната година преди да се пенсионирам бях еколог на общината. Но след ’89-та година с политиката ми свърши работата. Имам само господ, религия и семейство и вяра. Ние признаваме религията, но свещите, жената до мъжа са от християнството. Ние не сме като някои да отричаме предишните. В Корана фигурират имената. За Ной пише, за Муса, за Иисус Христос. Единствената жена в Корана се споменава Мириам ана Дева Мария. Ние признаваме всички прогресивни, хубави страни на религията, не сме крайни. Ние науката, религията и вярата в господа. Ще дойде време кой как е спечелил богатството ще излезе наяве. Господ прощава ако знаеш как да се молиш. И грях може да си свършил, стига да станеш пишман и да му се молиш да се извиниш господ прощава. Но крадеш ли, мафиот ли си, няма прошка. И да забогатее и каквото и да прави ще дойде време... много ми харесва шейх Бедреддин – най-голямото богатство е знанието. Знанието пази човека, не богатството. Аз ти казах, че моя чичо беше водещ. Тука като се омъжих свекъра и свекървата също е член. Преди деде ставаха синовете или внуците. През време на комунизма понеже плашеха дедите, забраняваха им, нали атеисти станахме и се уплашиха и не станаха. Сега в момента водещи боби, с изключение на някои, те наистина молитвите си знаят, думите си знаят, но малко познават основите на религията. Но сега ... като Алибрям баба се подкрепяме да може да привлечем младите хора. И ако направим молитвен дом ще направим кръжоци.

Комунистите през социализма атеисти ще бъдем, няма бог, отричахме всичко хубаво. След това, който иска на църква, който иска на джамия, религията ни е свободна. Благодарим за това. Щото бог е един. Дали Адам или Едем, дали Ева или Ево ние оттам сме тръгнали. Има крайни и в наш’те среди и при християните. Но ние сме уравновесени.

Искам да кажа, че тука в района ние не се делим по религия на общини. Бръдвари е силистренска община, но по религия са зависими тука от Алибрям баба. Дулово е винаги центъра, Черник е винаги центъра. Първият човек преди сто години, който е донесъл алианството от Черник. В тези 26 села само в Дулово, в Черник и във Водно има алиани. Тези 33-ма боби така са разпределени, не са на всички села. Ние в този клуб, който искаме да изградим ще обединим от Бръдвари, Черник, Водно и Дулово. Да имаме едно свястно място, да извикаме младите хора, да извикаме хубави хора да изпеят, да покажат. Сега най-много може 50 човека да се съберат, даже 50 не може. Ние субсидия от държавата не чакаме. Ако някой даде 50 лв., 500 лв., 10 лв., с такива средства ще построим. Сами ще работим където можем, обзавеждането ще правим. Защото нашата религия е прогресивната част. Тълкуването на Корана, на една и съща книга е различно. Те тълкуват както на тях им е изгодно, а ние алианите тълкуваме прогресивно. Чрез науката. Без жената какво семейство ще създадеш? Кой възпитава децата – жената. Ти си на работа. Жената възпитава. Жената казва: „Няма да крадеш. Няма да плачеш. Няма да завиждаш.” Така че жената винаги трябва да бъде и в религията равна.

Едно време наш’те алиани не са отивали на съд. Няма съдия, няма прокурор за нас. Там в джема където се събираш бобата и неговите помощници... Изневеряваш на жена си... Там в джема. Дали прошка ще искаш, дали ще се извиняваш. Те казват наказанието. Едно време при нас... Бобата до такава степен трябва да е възпитан, да познава законите и начина на живот, да може да прецени правилно. Сега го има, обаче времената са други. Ние това искаме младите. Вместо наркотици, вместо пиене и ядене, да знаят, че има господ, че е грях да консумираш това, което вреди на поколението ти и да се загубваш като човек. Да дойдат при нас. Дали саз ще свирят, дали ще пеят, но не на наркотика, не на пиенето, не на побоищата и смъртта. Щото господ е дал до кога ще живеем, господ ще реши твоята съдба. Няма защо ти да го убиваш с нож, с пушка, с пистолет, с какво да било. Ние искаме да привлечем младите хора. За това ни трябва сграда. Да може като дойдат шах да има, курсове за език да има, книжарница да има там, религиозни, наши книги, алиански. Не там – джамия – два часа си остави непременно работата. Айде на намаз, щото като не дойдеш на джамията ти си безверен. Компютърна зала ще има най-малко, интернет ще има. Такоз нещо трябва да направим, за да привлечем младите хора. Къде ще отидат те – в кръчмата – къде да отидат на друго място?

Ризова бях като ни смениха името. И понеже колко години от ‘85-та 5-6 години като общински от ОФ в махали, в села съм влизала и много хора по инерция като Хасан сега Ризова съм. Но аз приемам понеже Ризов е на свекър ми баща му и ние казахме, че ще приемем. По паспорт сме Думанджии. Аз бях Анелия. Баща ми Хюсеин Христо. Не знам какво стана, щото то по делото за възродителния процес нищо не излезе в съда. Това е на Политбюро решение за асимилаторска политика. Даже ‘88-ма година почнаха да изселват отделни турски семейства около Стара планина. Долу от Стара планина, Родопите, Рила. Етърва ми и брата на моя мъж ги екстрадирана в Бобов дол с багажа. Много мои комшии отидоха във велинградските села. Там където няма турци ги оставят по едно семейство, по две. Да не общуват на турски език, децата да не знаят, че са турци и да асимилират така и така. Това е било политика на Политбюро, но никой не каза... Сега Тодор Живков не е бил сам. И идеолози е имало. Сега кои са... Делото не излезе за възродителния процес. Мене например като партиен член през нощта дойдоха от полицията да ме водят да си сменя името като пример за другите. Викам: „Ама аз имам свекър, имам мъж, имам дете.” Синът ми беше войник. Той се казва Гювен – Доверие. Нали като сменят и неговото име трябва да сменят. Първо моят мъж Ваадет се казва, какъв да бъде, че поне с буквата да започва та Валентин. Аз Анелия от Атидже. Татко от Хюсеин Христо. Та аз през нощта от общинския комитет партията не накараха да си сменя плачейки името. Не ти дават възможност да мислиш, да общуваш.  Та това беше погрешната политика, асимилаторска политика. Защото където и да си... Та те искаха да асимилират, но не постъпиха правилно. Младите хора и без това, ето моя племенник на брат ми сина, в София живее. Той завърши тъкмо когато... Много са учени. На брат ми децата са по-умни от моите, това признавам. Моите имаха 5-ци. Завърши МЕИ във Варна Икономика на банковото и застрахователното дело. Той е ’73-ти набор, не е от тия дето сега влизат и си плащат и знаеш как става сигурно и при вас ги и има. Та той чрез конкурс започна работа от Варна в София. Сега работи в една фирма голяма. В София направиха в Бъкстон офис. Жена му, преди да се продаде Булгартабак, българката Камелия беше ученичка на Орешарски. Знаеш Орешарки. Бивш министър на финансите изпълнителен директор на Булгартабак. Българка е, на моя племенник съпруга. Сега вече частен бизнес захванаха. За нас нищо, че е българка, няма нужда да си сменя религията. Тя вярва в Иисус Христос. Аз вярвам в Али-то и Мохамед. Няма нищо, ние сме хора, живеем си и тя ми е по-добрата снаха от мюсюлманката. Второто момче е доктор на брат ми. Снаха ми, на брат ми жена му е доктор, завежда детско отделение в Кубрат. Тя вече пенсионерка въпреки това завежда. Малкият син на брат ми такава специалност завърши дето на скенер. Едновременно в Кубрат работи, купи си жилище в Русе и в Окръжна болница също работи два пъти в седмицата, ние сме работохолици, нали ви казах, родата. Та аз се гордея с българката снаха. Не деля хората по вяра, не деля човещината, човека. Знанията, уважението, начина на живот. Ако ме излъжеш, ако се опитваш да крадеш, ако нещо виждам, че не си наред може да си мюсюлманка, може да си алианка, може да си всякаква не ми трябваш. Не делим хората по богатство, нито мъж и жена, който харесва моята религия ставам и си давам стола на него. Но вярата, че господ е един... никой не може да ме убеди. Въпреки че съм работила в партията свекърва си ’88-ма, когато беше забранено да се къпе, щото ние къпем за разлика от християните. То и вие може би къпете, но ние навънка изнасяме и без дрехи само с тоз плат увиваме. Нямаме дъски, ковчег, само с плат се пуска в гроба да може да изгние и да се слее с пръстта. При нас седмото число е свещено и искаме като умрем вместо да изгният дъските да изгние тялото. Затова погребваме голи, защото сме се родили голи и се връщаме на ония свят. Различно е дали вярваш в задгробния живот, дали не вярваш. Но ние умирайки душата излита. Дали има или няма... Аз нито отричам категорично, нито мога да ти обяснявам философска материя, аз само вярвам, че има. Че тука на земята ако правиш злини, ако тука не си живял там ще изгниеш. На това вярвам. И още веднъж признавам си грешките, може да съм сбъркала, може да съм обидила, но аз се извинявам. Въпреки годините си и на младите се извинявам. Щото моята религия казва, че безгрешен е единствено господ. Стига да се учиш от грешките си да не повтаряш. И затуй господ приема като се молиш опрощава. Знае, че си се опомнил, че този грях вече няма да допуснеш. Защо аз да не ти прощавам като господ прощава, щом се разкайваш. Много важно в наш’те религия е разкаянието. Предполагам, че във всяка религия е така. Но сега, че различни секти има... всеки е какво иска, както иска. Аз чета Корана, уважавам Мохамед. Никъде на Мохамед снимката я няма. Той казал така: „Не искам да съм красив, да съм грозен, аз съм създаден от господ. На 40 години господ ме е избрал да бъда между бога и хората, да ги възпитавам.” В арабския свят четеш от книгите. Преди Мохамед, какъвто и да го разправят, че многоженствал, че не знам какво, тази гледна точка на неговия характер не ме интересува. 40-тата година господ го преценява, че той е много честен. И там в Хира планината до Мека, нали той е там 40-годишен като е навършил, там първото чрез Джебраил приема. Чела съм книгата за Мохамедовото многоженство и от наш’те среди има такива, които ще ти разправят той се е женил за това, той... Единствено той се жени за Айше мома, даже тя е била на 12 години и той е чакал две години да стане на 14, за да станат мъж и жена. Първата му жена Атидже е вдовица двадесет години по-голяма от него. Всички други жени поименно ги имам написани да не го казвам сега, щото може да сбъркам, през войните, на които мъжете им са приели мюсюлманството и са жертва. Жената как ще се издържа в пустош? Мъжете отиват на война не могат да си хранят семействата. Той ги приемал под своето крило. Не може Мохамед с това възпитание да живее с жена без бракосъчетание. За да ги прибере под крилото си да ги изхрани. Щото една вдовица тогава в арабския свят как мислиш живее. Той затова се жени за всички. И последната Мария, която след войните  дават като подарък за победа в една война, тя му ражда мъжко дете. Но всички негови момчета и Каасим и Ибрахим, той има и от баба Атидже, от първата си жена. Освен трите момичета, Фатме е последната, има още две. Но господ казва твоята рода ще тръгне от Али и от Фатма. Не от твоите деца. Нали преценявайки възможностите на Али. Той символизира много умен и като лъва го сравняват. И като сабята и за куршум за всичко, ловък момък и господ преценява родата му на Мохамед не като другите светци по мъжка линия да продължи, а по женска. Така че и от Мария последното дете момче също починало. На млади години починали синовете му. Останали само дъщерите. И най-малката Фатме е съпруга на Али. Въпреки че той му е племенник. Тъй че ние сме на Али-то последователи. Неотричайки Корана ние го тълкуваме както Али-то е тълкувал. Искам тази вяра да предам на младите хора, щото безверието е лошо нещо. Независимо дали е християнин католик, какъвто и да е. Безбожен ли си до никъде не можеш да стигнеш. Може да забогатееш, но това ще бъде за кратък период. Господ ще вземе така както ти е дал възможност да те изпитва. Да забогатееш, ама накрая не може. Щом чрез мафия си забогатял не става. А знанието и вярата цял живот те подкрепят.

Аз въпреки 68-те си години не седя в къщи. Търся какво да слушам, къде да отида, какво да правя. Уважавам хората, обичам хората, не подценявам никого. Имам доста комшии българи. Има и турци има и българи. Едните ми комшии в момента са, две дъщери има една в София, другата е в Пловдив, свекър ú е доктор и мъжът и е доктор, отиде да учи в Хранително-вкусовата в Пловдив и се омъжи там. както и да е... Те са мъж и жена пенсионери. Сега се пенсионираха. Тя учителка беше в горното училище. Донесоха ми ключовете, там срещу нас живеят: „Ще пазиш къщата, ще храниш кучето и котката.” Другите по-надолу Султанкини те пък две дъщери имат и двете в София. Една журналистка, другата е икономист в една фирма. През зимата ги прибират там. Оставят ключовете, ако стане нещо да се спука тръба нещо у нас са. Миткови тръгнаха на Русе, дошъл: „Ти ще наглеждаш.” Ние тука местни хора българи турци сме си комшии. Аз раздавам за Байрама питките, сладките, баклавата на тях, те козунаци и червени яйца на мене. Но горе има върхушка там дето смесените райони, тъй... Недейте вярва, мойто дете, щото ние се познаваме, наш’те деца заедно живеят. Безработицата хвана и мене и тебе. Сиренето ми е 5 лв. и на мене и на тебе. Какво да се делим, моето дете? Вярата е в мене, а господ е един. И Адам и Ева е един, и Иисус Христос, моят Иса Пейгамбер е един. Що да отричам. Ти вярваш в Него. Чрез Него искаш да си прочистиш душата. Вярвай. Аз вярвам в Мохамед и чрез него искам да достигна вярата. Курбан ти давам, но чрез Демир баба. Той е вожд силен, безгрешен. Чрез него господ да ми приеме курбана и да даде здраве на децата. Така е моля, моето дете. Защото аз не мога курбан да дам на  еди кой си, аз на господ давам. Независимо на кое теке. Ние алианите по текетата много ходим. На Демир баба ходим, в Черник направихме има една Патябла, там ходя. Чрез нея господ да приеме моя курбан. Защото тя никога не се е омъжила, тя имаше свръхсила. Малко ненормална беше. Приказките ú не се разбираха. Моят свекър казах, че е от Черник заврян зет в Дулово, те са били там комшии. Той лично е видял и на  мене ми предаде за Патябла, дето има теке в Черник. Когато ’44-та войската минава през Дулово през Тервел и Добрич Патябла по улиците. Аз съм родена ’45-та, но моят свекър е ’12 очевидец на случката. Когато минават войските по улицата я блъска една кола и я събаря на земята. И войската си тръгва. Отиват до Тервел – спира техниката не ще да върви. Бе бензин, бе нафта, бе волани, не. И нали е имало такъв във войските, който е дали някакъв свещеник какъвто е бил, разпитал: „Бе вие нещо да сте направили, да сте убили, да сте погазили?” И тогава водачът на едната кола: „Абе аз блъснах една, дете ли беше, жена беше.” И се връща командира с колите с камионите, намират Патябла. Техният лекар ú помага там дет’ са я блъснали. Единият ú крак май че е бил счупен. Превързва с дъсчени, сраства и добре кракът и тръгва войската и всички коли вървят. После и аз малко я срещах таз Патябла. Те викаха комшиите когато дете се разболее ако Патябла дойде да го погали оздравява, ако тя отрече да влезе в къщата умира. Значи тя предчувства, че то ще умре, не го пипа, не го гали. Тъз жена имаше този усет. Който реши нещо да ú подари едно върху друго обличаше. Затуй в нейна чест направиха Патябла в Черник. Там има още двама мъже, които имали са тази способност и празнува населението. Алианите почитаме тези наши светци, както Демир баба, както Муса баба. Ние ходим и когато искаме нещо или да поднесем на господа чрез тези безгрешни, светци ли са какви са, покрай тях да приеме господ и моето. Щото коя съм аз грешната да се моля на господа. Аз чрез Демир баба, чрез Патябла. Не познавам жив човек безгрешен. Дали от знание, дали от незнание, от подвеждане, но господ прощава, затуй се молим. Едно от качествата, който различават е тълкуването на Корана. Ние взимаме прогресивното както Али-то е взимал. Мохамед за пръв път с Фатмето за ръка, за пръв път в арабския свят мъж с жена влиза в джамия, за да видят, че и женската рожба е рожба. Щото ти  по-добре знаеш, че арабите до време заравяли живи женските рожби да умрат. Оставяли само толкова колкото да раждат и да се размножават. Мохамед забранява това и въвежда пръв развода. Преди не може мюсюлманката да се разведе, щото мъжът е водещ в нашата религия, а Мохамед въвежда. След като не се разбирате и не върви. Първият развод в мюсюлманския свят Мохамед го е направил. Ти недей вярва, моето дете, Мохамед е многоженствен, недей вярва. Човекът от скромност няма снимка. На Хазрети Али има снимка, на Юмер, на всичките, той няма снимка. Нито да го гледат, нито да го псуват, нито да го харесват, нито да го хулят. Само да остане с делата си.

Полиция влизаше по домовете, за да ги кара да си сменят имената. Доброзорно беше. Това, че пожелание някои активисти... Аз ти казах, бях в партията, бях в ОФ, доброзорно през нощта, ужким че... Четох някъде, че членовете на окръжния комитет на партията мюсюлмани само пожелали са си сменят имената. Това е лъжа. Имаше войска от вътрешността. Едни млади момчета като вас бяха докарали, войници. Жандармерия имаш, полиция имаше, но понеже сме много села имаше и войници. Нищо незнаещи деца. Даже имаме и жена, дето се ожени, щото те доста време постояха тука. Живеят тука на другата улица. Нищо незнаещи. Българка взема. Дошли като им казали, че ние се бунтуваме, че ние сме лошави хора, смисъл вдигнали за автономия. Децата това знаеха. И като дойдоха и като видяха едно мирно население се шашнаха. Но тези, които закъсняха и не отидоха (да си сменят имената), влизаха по домовете с пушки. Моят комшия беше от тях. Мене посред нощ ме взеха. Никой не ме видя. Щеш не щеш. Както като ме извикаха за партийната школа да ме предложат... Аз вече бях женена, дъщеря ми беше в ясла, приготвях дрешки за цяла седмица. Можех да завърша за учителка, но прецениха, че имам дар слово. Казала съм тъй: „Ако моят мъж ме пусне ще уча. Ще се явя на конкурсен изпит.” Щото и там не взимаха всеки. Трябва да покажеш знания. Пред хора ще говориш. Аз турско училище съм завършила до седми клас. Като отидох в техникума на български език не знаех и първият ми изпих, един учител от Йонково, едно турско село, ме изпита по история. Бъкил не знам нищо. Наизустила съм историята. Кат’ ме изпита, кат’ ме закъса. Аз спирам. Като ме попита нещо нямам представа, щото аз съм го наизустила. Той ми написа 4. Така научих българския. Докато моите деца на ясла първо се научиха на българския. След като искаш нещо да станеш нищо, че ми е забранено турският език. Моето дете в България ще живее. Без акцент трябва да се говори. Първо в яслата български, след туй турски. При мене беше различно, но моето време мина. Децата ми сега като кажеш лук да вземе или чесън на турски те не могат да го различат. Българският го знаят. по-хубаво от мен говорят. Нищо, че са се метнали на баща си, той по-малко приказваше моят мъж.

Доброзорно беше, не по желание. Защото, който иска... Сега моят племенник дето е в София той е Тамер се казва, Тихомир го кръстиха, не си смени името. Ожени се за българка. Има дърщеричка. Също българско име. Те са родители. Те ще преценят детето къде в коя среда се чувства по-добре. След като живееш в България и си смесен брак българско име ще сложиш. След като има любов, разбирателство, религията не може да раздели. Ако в истинския смисъл обичаш господ не може да те разграничи. Щото началото е едно – Адам и Ева. Кой чрез кого ще стигне до господа... Много християни стават мюсюлмани, много мюсюлмани стават християни. Сега през време на демокрацията едно от малкото хубави неща е свободата на религиите. Нищо, че някои ДПС-ари и Атака-ри смесват нещата. Моето дете, недей вярва на нещата. Лъжат. Щото борбата за власт... Тежи ми, че използват обикновения човек.

Бащата и майката на моята снаха, която толкоз много обичам, на тях им дадоха паспорти ще се изселват. На мен не ми дадоха паспорт. Как да пусна сина си? Те се ожениха ’87-ма и ’89-та, две години. Нямат още дете – те ще си вземат детето, моят син ще остане с мен. Как става в едно семейство? Моите братя не отиват, щото племенника ми беше войник. Добре де, ма на мъжа ми родата тръгват ... Моят мъж почина от рак ’97-ма само от тия мисли и проблеми да ти кажа. После аз бях много пъти без работа. Турците, които ме знаеха, че съм с БКП-то като дойде демокрацията, аз бях вече безпартийна, но как да им обясня на тях. Бях без работа доста време. Едно фургонче, един магазин смесен бяхме направили, щото трябва да ядем. Заради мене. Викам: „Ако бяхме отишли в Турция моят мъж щеше да е жив.” От нерви, от стрес от рак се разболя човекът. Мене политиката не ме..., аз един път се наядох с политика. Но ’89-та беше... Аз съм туркиня, но българска туркиня.  Пра-пра-пра-прадядовците ми тука са се родили. Земите ми са тука. Как ще ме изхвърлиш ти мене, стажът ми е тука, децата тука съм си родила, нищо че съм туркиня. В Америка имаше ли държава? Нали те я създадоха. Да вземат да ти кажат оставяш всичко, ей в толкова от камиона ще си събереш покъщнината. Как става това нещо. И да заминеш. До беше до Окорш гарата не можеш да се доближиш. Ние със заем си направихме двуетажна къща моят мъж и аз. ’64-та се оженихме събрахме пари, ’69-та изтеглихме 20-годишен заем, ’89-та свършва заема. И какво сега да правя сватба на сина си, обзаведохме етажа на ново, къде ще ги занесеш. Как да продадеш за пари като нямаш време, ти трябва да тръгнеш другата седмица. Ами каква библиотека – на Йовков произведенията, на Ботев, на Вазов. Какво да ги правиш. Някакви хора бяха дошли от Кюстендил да продават череши на тях подарих библиотеката. Ужким щяхме да заминем, раздадохме всичко. И като останахме почваш от нулата. Щото казаха само 500 лв. на семейство на границата пускат. Никакви други пари, никакви злата. В какво да си обърнеш парите. На много хора съм дала да имат. И като не ни пуснаха отново всичко. Каква мизерия. От свекър ми и свекърва ми бакъра съм подарила. Щото заминаваме. И като не дадоха паспорта и оставаш тука и нямаш никаква покъщнина. Наново. Това аз го казвам аз какво съм преживяла. Имаше хора, които се надигнаха. Имаше специални хора, пак от Дулово, които с жандармерията само да бият. Колко осакатиха и колко умряха. На моята приятелка мъжът ú така след побой замина след два месеца. Но аз, понеже моят мъж беше покорен бой не сме яли. Но колко хора екстрадирани за Австрия ’89-та. Не познаваш ни език, ни нищо можеш да носиш. Щото Турция нали затвориха накрая вратите и колко седяха из границите там. ти вземи от селото човек, който не е ходил в София, не е ходил в Русе да го сложиш сам ще стои ли. Ти битието, начина на живот тютюн да правиш. Е как така? Не може да се климатизира. Мощта на държавата ’85-та отслабна, щото всички европейски държави ни отритнаха с изключение на Съюза, а ’89-та капакът, бяхме изолирани, четеш. Международният свят кога ни призна. Щото това го няма никъде. Ние сме опитна държава. Наш’те шефове големци така и не попаднахме за 20 години на едно свястно правителство. Миналата година вече ходихме до Виена. Наш’та група ни поканиха там, щото правиха събиране на алианите. Където и да отидеш моето дете в Европа много гастербайтери си търсят да си женят децата, да си правят бизнес свои хора. Във Виена се събрахме 15 000 човека бяхме в една зала. От Англия, от Франция, от Италия. Със свои пари са дошли да чуят саза тез мелодии. Имаше и други групи от Турция. Те ни платиха пътя. Всеки си търси почва. Алианите си търсят алиани, другите си търсят други. По-сме близки като ми каже това. Без да делим хората се търсим познати. Къде в Турция да намеря познати. Моята дъщеря беше да работи там. И сега си купи във Варна жилище и там живее. Не можем да се климатизираме ние на друго място. Виж специалистите, щото те три пъти по-големи пенсии и заплати получават, икономиката им е много мощна. Тоз Ердоган не пипа икономиката. Прави джамии, прави  това, но раждат, нацията е млада, не като нас застаряваща. Много раждат. В арабския свят е грях коптажът. И колкото са по-малко грамотни, толкова по-вярват на техните грехове. Ужким грях. Как не можеш да си плануваш, ще си плануваш колко деца ще раждаш, това е работа на двамата. Дали три, дали пет. А не щом като е дошъл на света грях ще бъде. До втория месец до третия не е грях. Щото то не е станало още. При нас не е грях. Стига ти две деца да ги обучиш и да ги възпиташ. Броят не е толкова важен при нас, но Анадола нали знаеш, те си продължават тъй. Млада нация, мощна икономика и три пъти по-големи заплати. Ние с икономиката сме... Не дойде свястно правителство. Нито БСП-то харесвам, нито ДПС-то, нито сегашните. Не вярвам в наш’те политици. Как така ние винаги сме се оставяли византийци да ни ръководят, турците османлии да ни ръководят, Съюза да ни ръководи. Те ли се корумпират не знам.

 


[1] На 68 години с висше образование, вдовица

AttachmentРазмер
Intervyu_A_Rizova_Martin_Petrov_Dulovo_2012.doc130 KB