ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ  С А. В., ДИМИТРОВГРАД, 04.10.2012 г.

[Анонимен, пенсиониран миньор, 53-годишен]

Анонимен: То ние сме наемни работници, знаем ли как са нещата около тия, дето са движили…

Антон Ангелов: Е, каквото сте чули…

Р.: Ако чуеш нещо, но не се знае дали е истина това нещо. Той прехода… значи ’89-та … Аз две години работих в рудника, аз там съм пенсионер, той и комшията и той, той е по-малък, аз съм ’59-ти набор, той е ’62-ри. След това напуснах там и работих четири години – защото тоя преход, който почна да става, нали – мините закриват, това-онова и изкарах курсове за готвач, отидох тука, отказах се, след три години пак се върнах в мината, направих си стажа, пенсионирах се и заради дъщерите ми, понеже толкова работихме в тия мини и толкова ни се плащаше, че трябваше да работя и още шест години работих и сега вече, от три месеца съм напуснал, смятам, че съм ги изкарал, да си вземат образованието и всеки да се оправя. Плаша ги – то пак си е така, защото сега пълна подкрепа от наша страна, около 1000 лева на месец за двете… И такива са ни възможностите, аз пенсията ми е 550 лева, жената и тя е строителен техник към една фирма, и тя взима към 500 лева и основно… Това е… нашите родители помагат с по 200 лева – на тях 900, ние го караме с 400 лева на месец – както го виждаш … стандартът е това, просто сме на нулата и така трябва да изкараме до пролетта, за да може примерно дъщерята да завърши втората магистратура, съответно малката пък ще завърши четвърти курс – тя магистратура ако кара вече по-лесно ще е – само на едното място… тука прекъсваме субсидиите, така да се каже, 80%, да не кажа 100, то винаги ще има нещо… Но не е като сега – гледаме да осигуриме 300 лева примерно за ядене, най-елементарно… тя пък нямала право на общежитие и е на квартира, поемаме част от квартирата й, да може да завърши, но тя сега тепърва ходи да кандидатства, някаква работа искала да почва…

И.: Може би едно време е било по-лесно в това отношение или?

Р.: За работа ли?

И.: Ми и за работа, и за образование…

Р.: По времето на социализма… не, сега не ни е трудно, ние сме едни от най-бедните, но примерно в тоя блок са 72 апартамента, аз познавам ги всичките, горе-долу сме контактни хора, само на нас ни се случва и на още едно семейство двете им деца да са студенти и да ги издържат… а пък още две-три семейства двете деца, но пък в различен период… Тука е това – работнически град, в голямата си част населението е такова – кара месец за месец, иначе ние сме карали по Бай Тошово време, нали, работа за всички – аз съм работил в рудника за 300 лева, това ми е максимума и съм бил ръководител на 100 човека, денонощно производство…

И.: Било ли е добра заплата за тогава?

Р.: 300 лева , еми все едно сега да взимаш 500 лева… добра… Жена ми беше в съвета, в общината работеше преди 4-5 години, тя е строителен техник и идват такива, по разни програми, американци, ходят в различни държави и подготвят се, примерно, за дипломати, като минат известно време, това обясняват – Крис се казваше това момче – той като я е питал, тя: „А, мъжът ми е пенсионер…“, той: „О, ти защо работиш въобще тука?“, „Защо да не работя?“ – тогава даже само едната дъщеря беше студентка – „Дъщеря ми е студентка, ако аз не работя, няма как за я издържам! Мъжът ми и той се е хванал на работа, за да може…“, „А! Мъжът ти е миньор – сигурно и на дъщеря ти децата са подсигурени… В Щатите най-малко 10 000…“, той бил ръководител даже… но това е отвъд океана. Тука е друго. Тука е цял живот за 300 лева. Тогава, примерно, минималната беше 150. Аз съм взимал 300. На това ниво. Тези дето са работили, директно въглищата са вадили, дето аз ги командвам и поддържам цялата организация ми тежи на главата – те са взимали максимум някои 400 лева. Поддръжката – 250, електричарите…

И.: А тогава усещаше ли се някаква промяна, че предстои последните години преди ’89-та година, в Димитровград?

Р.: Тука, че ще става ново време?

И.: Да, че ще има криза или нещо…?

Р.: А, криза няма, нищо не се е променило. Това, дето го говорят, че сме влезли вече в заеми, това имаш предвид, нищо – тука си на едно ниво…

И.: Тоест неочаквано е, че ще се сменя системата…?

Р.: А, почти вече беше очаквано. То се виждаше, че няма… Предните години даже се правеха промени, аз като един вид ръководител някакъв и се събираха с директора на мината, главен инженер, електричар, 10-12 човека… и партиен секретар, ние сме на това ниво, тогава имаше само една партия, нали знаеш и казват: „Трябва да се променят тия неща!“ И основното в системата беше това, че много се краде, много аварират машините – те се чупят… Лошото беше, че ние не сме вързани към енергийната система, тука димитровградските въглищни мини или тогава бяха т. нар. „Марбас“, те ги закриха вече, след 2002-3 година. Имаше един такъв период от 10-12 години, дето ти казвам, тръгнах и аз да ставам готвач, съответно в мините пак, ми оставаше…

И.: И защо са ги закрили?

Р.: Ми заради това, че е нерентабилно – въглищата са лигнитни въглища – най-ниско калоричните въглища – но те горят в нашия ТЕЦ, заедно с мазут. В Хасково беше направен ТЕЦ, изграден със всичко, сега го рушнаха след 15 години. Той беше предвиден, понеже нашите мини – ей тука към Стара Загора след село Радиево, вляво направиха сега соларен парк – там бяха нашите мини – всичко беше там, там съм влизал – от Димитровград, в началото под земята съм ходил до това село – 10 км – това всичко е прокопано отдолу – галерии, вземан е въглищния пласт, към Марица тука и оттука нагоре – Раднево, тука, дето се излиза по-близко до повърхността и това са също лигнитни въглища в „Марица-Изток“, които сега се копаят, но понеже са по открит способ и много повече се копаят. Затова там е по-рентабилно, нали те са вързани към енергийната система… И най-циничното по време на комунизма беше, че тука произвеждаш въглища, имаш ТЕЦ, а ти си на режим на тока, абсолютен режим. Три часа няма, един час има. Дъщерите спяха в оная стая покрити, имаме една акумулираща печка 2 КВт и половина – включваш, като има ток топли, като няма поддържаш… Та редовна работа – да, но много ниско платено. Както сега най-ниско платеното ниво в държавата. Примерно пенсионират ме на 150 лева, дето взимам до 250 – 300. Щото ни е трудно да се издържаме. Само за най-необходимото, не че ще умра – държавата, дал Господ, е богата на храни, но на човешкото съществуване не му трябва само храната, трябва всеки един индивид да се развива! А не да навърши 60-70 години, човек да не може да си позволи нищо. Това е! Оттам пък като дойде преходът, дойде уплахът като се почнаха съкращения на по-малките предприятия. Тоя град беше примерно между 50-60 хиляди живеещи, в момента едва ли има повече от 20 хиляди. Най-малко е на половина. Защото има и друго – много хора се водят, примерно, тука при нас – в нашия вход живеят 62-ма души, но от тях 9-10 човека – в Германия, Гърция, Испания… Те се водят на отчет – утре-другиден ще има избори, те се водят в списъците. Те са тука, но ги няма. И затова, ако отидеш в кметството, ще ти кажат: „Ами ние имаме 30 хиляди и еди колко си…“, щото имотът, жилището им е тука и плаща данък, но той не живее тука, аз съм свидетел, нали години наред – от Германия се върнат за един месец, това-онова и се прибират, като на почивка идват. А те работят нелегално там. Имам приятели в Испания – 3 месеца са тука, там ги съкращават, берат портокали, работят в преработвателни предприятия за сок, „Като дойде септември, почва, вика, работата, като дойде май…“, те нали викат хората, много социални програми такива, пари без да има производство… както у нас едно време ни лъжеха, че „ний, социализма, охооо! пенсионираме се на 40 години, еди какво си, сме използвали…“ – нищо не сме използвали! Онези хора използват – те са вече над десет години в Испания – идват си май, септември си отиват, само подписват се и всеки месец получават по 500 евро социални помощи. Затова, че са безработни. И това е всяка година! Само един пример – в България, ако моята жена, примерно, я съкратят, както е било преди време, отива на борсата, плащат й според стажа 3 месеца, 6 или 8, там, до една година, после 3 години нямаш право да ползваш това нещо! Записваш се на борса, но без плащане, без нищо, докато… виж разликата – работят 8-9 месеца, 4 месеца на борсата, даже без да се подписват – при нас трябва всеки месец да се подписваш, щото ако не се подпишеш, губиш всичко. „Социална държава“ сме били – не сме никаква – там хората са построили някакъв тип социализъм, към който се стремят всички.

Тука ако те назначат на четири часов – нито данъци влизат, нито нищо, фирмите вече 23 години всичките реват, че много са тия пари, дето трябва да дадат на тоя работник. Работодателят трябва да ги даде тия пари да осигурява работниците в НОИ и да им дават заплати, той гледа по всячески да не им даде. Е, къде ще влезнат тия пари? Ние да викаме, трябва да ги раздадем на хора, социално слаби, болни или пенсионерите, обаче няма предприятия, няма кой да работи, че да подсигурява… Както едно време ние сме осигурявали нашите родители, по-рано те, техните , така също вие ще трябва да ни осигурявате, дето сме пенсионери на 54-5 години. Друг пример, тук вече е разочарованието, когато опознахме света около нас. Моят кум е в Детройт в Щатите, шофьор е в момента, 58 години, от 2 години е кара шофьор и горе-долу го осигуряват там. Но зет му, който е в строителството не е осигурен, на черно… То тепърва предстои това хората, които стояха отдолу и бяха принудени да влизаме в преход от `90-та насам, беше до 2000-та някакъв ужас! Някой да те осигурява. Забрави! И сега точно тия хора на тая средна възраст, стават на нашите години – 55-65 години – те няма откъде да имат тези години, обаче на тези години ти като не ставаш за работа, съответно да получаваш нещо, но ти не отговаряш на условията, защото тогава ти няма как да го върнеш това във времето. Работил си някъде, той не те осигурява… Аз съм работил на частно – две години, тука, от нас на 300 метра, просто едната дъщеря беше на 4 години, другата вече беше първи клас, жена ми работеше само дневна смяна – това е `94-та година… `95-та – преди да се върна в мината… Значи малката – той не ме осигурява никак, но тогава имаше възможност като частен производител да внасяш осигуровки – 30-40 лева беше вноската, пощенския клон е до нас, вляво, на сто метра. Всеки месец съм ходил, имам… работех с други трима колеги в дърводелски цех, правехме корнизи дървени, на тях халки, всичко на струг се правеше, правехме поръчки, в Пловдив, в магазини… Другите: „А, какво ще се осигуряваме? Да давам на 30-40 лева…!“, а той не ти дава хиляди, а 300-400 лева, ако минималната е 150 лева – 200-250, в зависимост от… на норма си. Извърташ една халка на струга, правиш я, тя струва две стотинки… И аз, за да си изкарам часовете, нали преходът беше в началото много тежък, тогава се осигурявам и за да бъдем коректни към шефа на фирмата –имаше по-голямо възпитание тогава, дали беше от времето, дали беше от това, че хората не бяха отворени за света, по-затворена система, нали, и дисциплината беше на много по-високо ниво. Тогава всичко беше – млад човек 24-5 годишен от средното образование с договор, с всичко, отиваш си в предприятието, работиш си, както е хубаво, примерно, за вас, за висшистите, да има някаква квота… Айде те – на детска градина, не може да си позволим да ходи, щото трябва да дам 30 лева на детската градина на месец. Вкъщи го заключвам 4-5 годишното дете, в определени месеци, не цялата година, защото жената е на работа дневна смяна, аз трябва да отида да работя на 100-200 метра, спестиме ги тия пари… в един момент пък и детските градини, лятото излизат във ваканция, а тя е на другия край на града, аз нямам автомобил, нямам нищо… в един часа се връщам, нахранвам там, нещо, докъм два-два и нещо – три, жената наближава четири часа да се върне от работа… През това време може да отскоча, защото е тук, на 200 метра – жената е до 5 часа, а аз работя до 8-9 часа, до 10 и накрая взимаш минималната заплата… Парите ти минават през ръцете и виждаш, че собственикът взима двайсет-кратно повече, а ти искаш да кажем 500 лева или… ние сме влизали в конфликт: „Добре, бе, ние без теб не можем, ти си го създал това, купил си два-три струга…“, тогава не се и купуваха, тогава всичкото приватизацията, втора употреба от това предприятие, оттука, оттука… взима го на ниска цена като бракувано и после се работи 20 години… на тебе средствата за производство ще ти останат, ако фалира фирмата… той и фалира – той е сега в Англия, продаде всичко, взема 40 хил. лева и отиде, наистина, в Англия… и тези трима четирима човека остават на другият ден на улицата, без лев… Защото си бил на това ниско ниво и възпроизвеждаш само от месец за месец. Затова противоречие стана… то винаги е било и преди, но сега, в прехода точно това стана противоречие голямо между работодателите и т. нар. работници. Разделението е много голямо – то мисля, че това е нашият проблем! Понеже нивото ни е ниско, не е като в другите държави, да кажеш, към които се стремим, ние не се стремим към Африка, ние се стремим към Щатите, Европа, Австрия, Белгия, Холандия, няма да посочвам Дания – най-високият стандарт в Европа. Затова става конфликт – работникът гледа като едно време старите работници, нали имаше един такъв лаф: „Ний ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат!“… гледа да се скатае, аз понеже съм бил и работник, и някакъв ръководител, нали, съм го изпитал и двете неща, но тогава ставаш ръководител по една йерархична стълбица, което беше хубаво. Аз съм завършил средно специално образование, тука в минния техникум, имам, нали началник-смяна да стана веднага по документ, но не мога да почна… първо почвам общ работник, след общ работник – копач или шлосер и след това, вече, направиш ли година-две примерно, тогава ставаш началник-смяна, щото вече те познават… След още 4 години ме направиха началник на участък и карах още 4-5 години и направих 10 години и напуснах – от `80-та до `90-та – това ми е стажът, то изискваха 10 години подземен труд, но пък като отидох там съвсем малко пари ми платиха и не става и частно минах 2 години тука и 2 години професия уж да почвам, не стана и по-добре… и се върнах в мината още десетина години направих и се пенсионирах…

И.: А каква беше историята на мината след Десети ноември?

Р.: Еми в първите няколко години – аз точно напуснах `91-ва до `94-та даваха се хубави пари, в смисъл такъв, че на сегашния стандарт 1200 – 1500 лева – това за един работник, дето е взимал 300-500 лева… това беше по времето на Филип Димитров. За миньорите идеална работа! Тогава влезе и това за 45 години да се пенсионират, дотогава – 50 години – моят баща, още е жив, има 32 години в тая мина! Та даваха се пари, аз съм го изпитал, понеже напуснах 4 години от `91-ва до `95-та ме нямаше… Дето ти казвам учих за готвач. Обаче като си помисля всяка вечер до края на живота си съм гнил в мизерията и в батака там – на един готвач това му е професията, всяка вечер до 12 – 1 -2, докато им е кеф на клиентите, нали да поръчват… викам: „А, не! Това не става!“ Десет години на смени – нощно време – в мината е така – денонощно производство – тази седмица си дневна, другата си до един часа, следващата седмица си от 12 сутринта до 8. И дотогава биваше. `95-6-та година вече, парите не че намалиха, а просто тя инфлацията по времето на Жан Виденов и след това Иван Костов дойде на власт и смениха парите, обезценяват се, но нашите заплати не се вдигат и по тоя начин около 2003, когато закриха мината, си останаха на 200-200 и няколко лева… И затова сега взимаме с моите колеги 550 лева… нали, ние нямаме таван. Моят баща 32 години е бил под земята и взима 700 лева сега. Който взима 700 лева, е добре за тоя живот – за възрастните хора става въпрос –да си посрещне…

И.: А приватизира ли се иначе?

Р.: А, мината е закрита. След `95-та постепенно не се увеличава, не се увеличава, синдикати, „О, вие сте на субсидии…!“, да, естествено на субсидии, защото… другото, което е, тия мини аз съм ги изчислявал, бил съм им ръководител, съм изчислявал всичко, нали, участъкът, който аз го водя е излизал на печалба! Примерно, ти не можеш да се отделиш от другите цехове – вие сте една цяла мина. Вие работите добре, примерно, другите работят добре, но 3-4 цеха не работят добре. Условията са много трудни, не че хората там не ги бива, нали… Макар че има и друго – шикалкавене, истории, работи, дето ти обясних одеве, че от работник трябва да тръгнеш, за да разбереш нещата. И държавата намаля субсидията… Но! Тази субсидия идва и затова, че един тон въглища се продаваха за 9 лева тогава. Ние ги продаваме на НЕК, на ТЕЦ-а, който произвежда електричеството. Държавата ти забранява, тя ти определя цената, щото всичкото е държавно и ти на базата на тия 9 лева, ти няма как да излезеш на плюс. Токът постоянно може да се вдига. Тези, които си работят към електроцентралите, те са на отделна сметка, ние не сме включени в НЕК, в тая енергийна система, Националната електрическа компания, ти си в минното дело. След това, като мините ги затвориха нашите, взеха да внасят от Украйна повечето, както и ТЕЦ-Варна се захранва оттам. Сега има в бургаските мини мина „Черно море“ – те са антрацитни въглища и са няколко пъти по-калорични от тези, които се произвеждаха тука, в „Марбас“ и които се произвеждат в „Марица – Изток“. „Марица – Изток“ също… същите въглища са, но примерно ние на година, в най-добрите години произвеждаме 1 милион тона въглища в най-добрите години, нашата мина – около 1000 човека работници. „Марица – Изток“ произвежда 20 милиона тона въглища за една година – 20 пъти повече! Там има 6-8000 работника и т. н. Иначе „Марбас“ имаше до 6000 при социализма, иначе постепенно – 3-2-1000 човека. Ние бяхме последни, дето нашите мини всичко се рекултивира, има соларен парк отгоре, не можеш да разбереш… В моя скромен опит 19 години, примерно в мините, само в нашата мина има 8 смъртни случая и десетки осакатени хора! Това е част от правилата, част от производството, не може да го избегнем, както сега не можем да избегнем 500-1000 човека при катастрофи в България на година….

И.: А какво стана с другите предприятия държавни или общински след `90-та?

Р.: Ами след `90-та „Вулкан“, другото по-мощно предприятие, което беше, го приватизираха, нали, дойдоха италианци, приватизираха го, и сега вече е на закриване, от една година, доколкото знаем, работи само „Пакетаж“ от „Девня“, понеже „Девня“ също е на същите италианци и те са сметнали, че тука няма достатъчно материал за правене на цимента. Тука има една кариера, по която сега минава над жп линията – за Пловдив, която я направиха, новата и доколкото знам, някаква забрана ли, не може да минават тия кофички с материала, за да отиват в мелниците да се трошат и да се прави цимент. И да кажем, те трябва да го извозват с камиони, което им идва много по-скъпо. А и примерно, хубавият материал, щото това, което е под земята, това е недостатъчно количество, качественото, което се предполага, че ще бъде… Сега, в момента „Вулкан“ , казват, около 100-ина човека ли има, дето работят и те само докарват цимент готов от Девня и тука го пакетират. Щото е на един и същ работодател. Но, доколкото разбирам, до нова година приключват изцяло.

И.: А кога се приватизира, коя година?

Р.: О, стана над 10 години! `97-ма, мисля, че Иван Костов като стана голямата масова приватизация, тогава беше, дотогава беше държавно. Тука има завод за чанти. Фабрика „Тракия“, мисля, че се казваше, също италианец е собственик, от много години, от 15 години, примерно. Също приватизирано, износ за Италия много. По същия начин хората напускат, понеже е тежко производството, там само жени, това лепило е кофти! И заплащането… примерно 300 лева. Това се говореше. Единствено остана тук Химкомбината в Димитровград като голямо предприятие. И фирми, които, да кажем, бяха държавни, но постепенно са приватизирани или някой техника си купил, станаха един вид дъщерни на Химкомбината, за да вършат, примерно, ремонтни дейности. Ама едно време взима, да кажем, голяма фирма, която била държавна, да му свърши работа. На Химкомбината, нали, на собствениците. Като има ремонт се дава на частното предприятийце – той свършва задачата, Химкомбинатът плаща. Та има такива, дъщерни край тях навъртяни много… всичко е свързано с Химкомбината. Ако Химкомбинатът изчезне, в Димитровград остава жп-то, което, нали, примерно, тука сме на такъв кръстопът, дето няма мърдане, в смисъл, че ще минава край нас и винаги ще минава и ще има… иначе ще останем едно село от типа на Свиленград – 10 000 души. Това нас ни спасява. Тука сме сега на 15 километра от Харманли само по магистралата. Само на един километър от магистралата – качваш се и до София. Сега прекараха „Тракия“ – 25 километра, през Стара Загора – надясно, директно отиваш в Бургас. Това е хубаво. Че точно тука минават две магистрали, високоскоростни жп линии, но няма ги производствените предприятия… Това е проблемът на България като цяло, ако може да обобщим. Няма какво да се произвежда и да се пласира, както Китай, примерно, в целия свят, инвестиции, всичко, евтина работна ръка. Всичко иска евтина работна ръка –а ама то е евтино до някакво ниво, ние сме в Европа, все пак, не можем да сме като китайците, примерно, да ядеме ориз само и да ни плащат по едно евро на ден… Там имат 5 милиона милионери, ама Китай е един милиард и триста милиона! Какво правят другите, да кажем 800 милиона, ако има някаква средна класа, която да се задоволяват, от типа на нашата средна класа, като нашата средна класа, ама да е ти да взимаш примерно 2000 лева, а съпругата ти да взима, примерно 1000, нали защото все пак мъжът в семейството е по…. И физическа работа повече може да върши… иначе може и жената да взима 2000, да не правим някаква дискриминация… но примерно да влизат тия пари, да имаш жилище, да си имаш една сравнително нова кола, няма да говорим за най-нова и да имаш шофьор, това го няма. Та дето ти казвам – Китай, може би имат 200 млн. такива – показват ги тях по телевизията… Какво правят другите 7-8 стотин милиона, дайте да видим и тях! Дето нямат покрив… Това искат инвеститорите, дето идват тук, да ама ние вече имаме самочувствието на европейци и трябва да се плаща повече… Не можем да работим за 1,50  на час. Защото ако минималната заплата я изчислиш, е толкова…

И.: А участвате ли с бонови книжки в приватизацията?

Р.: Аз съм един от малкото хора в България сигурно, дето въобще в тая глупост не съм участвал и не съм отишъл официално – ако някой ми е изработил подписа и отишъл ад такова… Това беше едно голямо крадене, което в последствие се разбра, че е така. „На нашите хора чрез тия книжки, нали, ти ще закупиш от еди кой си, после ние пък ще го фалираме, ще го дадем на някой по разни схеми“  и накрая… и от това обикновеният човек работник от това по принцип нищо не спечели… Е в един момент някой спечелил 1000 лева, ама какво от това! Но се разбра, че са открали от някои хора и съответно бедните станаха още по-бедни… Почти като едно време, но сега се чувстваме по-бедни, че има повече възможности и в магазините има всичко и не само… и като облекла, като дрехи, можеш да отидеш – едно време не можеш да отидеш – извън България – трябва да си партиен член и дори да си, трябва да си с хиляда проучвания или да си дипломатическо лице… Това е кофтито. Сега е, което ми се струва, че по-малко ми плащат, иначе е почти същото. Говорим, нали, за обикновени работници, от тая позиция изхождаме, нали, не говорим за някой кмет сега или пък на собственик на предприятие. Говоря за един обикновен човек, който е бил цял живот работник или малко над работник – някакво ръководно звено. От моя стаж грубо 31-2 години, 19 под земята и другите 15 години са мили на смени да работим и примерно на ръководна длъжност съм бил 10 години. Моята съпруга по същия начин – 4 години е работила в общината като строителен техник – средно специално образование, в Стара Загора е завършила… и сега работи, вече 6-7 години по специалността си. Преди това в едно държавно предприятие, чистачка… каквото падне, гладачка – в един частен хотел работи, фабрика „Тракия“, дето още съществува и изнася за Италия някакви облекла – работи 20 дена за 50 лева… И то нощна смяна по 12 часа. И на парна ютия да глади – по 12 часа. Най-страшното от тоя преход беше `91-ва година… от `90-та – ноември, декември – Луканов, бог да го прости, нали – беше министър председател – до 1 март, когато вдигнаха десеторно цените. Моята малката дъщеря е родена септември `90-та, януари вече нямаше кърма, на три месеца – с кисело мляко съм я хранил. Това го нямаше по магазините. Това беше най-страшното тия 4-5 месеца – от ноември до март. На 1 март всичко излезе наяве… тогава не е като сега – големи вериги, малки магазинчета под път и над път. Няма – в тоя квартал - два магазина, другия квартал – два магазина, долу – два магазина… По две-три каси кисело мляко – една каса – 24 млека. Опашки по 30-40 човека и т. н. И в магазина почти нищо няма – хората отиват за хляб, кисело мляко, хлябът с купони – вече не помня дали имаше… И отивам аз, чакам на една опашка -15 градуса, на един магазин чакаме 20 човека. Викам: „А, млякото не е дошло!“. Отивам сутринта към 6 и половина – 7 – магазинът отваря и в 11 часа дойде благополучно. Тая опашка е отвънка – вътре не те пускат. Отвън до вратата сме за кисело мляко… повечето хора нуждаещи се като мене, това дете да го нахраниш – да вземеш една кофичка кисело мляко, да му дадеш. Събота, нали, баби и дядовци, кой където намери, помагаше… И на тази опашка чакам аз, дойде човека в 11 с колата, носи две касетки мляко – тогава киселото мляко беше в бурканчета стъклени… и тъкмо влиза на вратата и първите трима-четирима на опашката там като се сбутаха нещо, нараства напрежението и като бутнаха това момче и той като изтърва касетките и се счупи киселото мляко! Жив случай! И както имаше гюрултия изведнъж гробна тишина – никой нищо не одумва и не казва! Отчаянието на хората е било толкова голямо, че накрая никой нямаше сила да напсува. Всеки си хвана пътя и кой откъдето е! За мене от прехода това бяха най-ужасните месеци! Всичко се изпокри в магазините и складовете. И как стана – пак по мошенически начин – то по принцип при нас така върви – имаш ли връзки – твои, мои хора на някаква позиция… Това е. Предварително обявиха, че на първи март ще се вдигнат цените, за да може тоя недоимък някак си да се преодолее, щото всичко се крие, всичко се такова и хоп! Ето, ти като имаш някакъв достъп, тук опираме до морала на обществото, а моралът е нула на обществото, да ти кажа аз. Щото по принцип сме били до някаква степен моралисти винаги, уж да вървим по пътя, който навсякъде го пише, че е правилен, да не правиш мръсно или лошо на хората… Та хора, които са имали достъп са ми казвали - влизаш в склада и в един ъгъл сирене, кашкавал, такива по-трайни продукти, дето траят месец, месец и нещо – пише „Платено!“, ти си го платил – по тоя начин някои хора си осребриха парите и запазиха цената на парите – докато аз и да съм имал 1000 лева, моите 1000 лева се стопиха, заделил си ги за такова, нормално е всяко семейство да има 1000, щото ако тоя хладилник изведнъж спре и не става за нищо и трябва да имаш пари да си вземеш един нов, да кажем… Около десет пъти се вдига цената на стоките.. на бензина и всичко останало – това са основните. И токът. Тези, които бяха по-близо, имаха достъп – така стана `91-ва. И след 1 март `91-ва година всичко имаше по магазините и постепенно, постепенно почна това, което нали го има, все повече стоки, повече разнообразие, това-онова. Но да кажем едно 70% от населението обедня. И в следващите години до `96-та, когато фалираха банките и се ограби още населението по тоя начин. Това е. Тогава нямаше примерно право да носиш и да сменяш валута, право имаха някои хора, по скрити начини. И тия пари какво ще ги правиш – днеска отиваш, хлябът – 100 лева, утре е станал 150, вдругиден – 200, после – 500. Това ти говоря за `96-та. Преди вече да дойде Софиянски, служебен премиер и после смениха парите, махнаха нулите, там… И 10 долара беше една пенсия или една минимална заплата по стойност на западна валута тогава, марки имаше германски и основно долари, но тогава пак по-добре беше, отколкото `91-ва година, гладната Луканова зима. Той издаде това разпореждане, нали, после го обвиниха…, но то явно е било с цел, че „нашите хора“ всичко ще таковат, които трябва, ще се облажат накрая…

И.: А имаше ли протести, стачки и при Лукановата и после през `96-та?

Р.: А! Пред парламента в София, да ! Но иначе тука, при дълбоката провинция – не, няма такива работи! Няма кой да го организира! Аз имам такова мнение… Всичкото е камуфлаж и празни приказки. Значи в една държава има синдикати, държавни, не един, два, а три – „Подкрепа“, КНСБ и „Съгласие“ ли бяха, по-малки такива. Няма нужда от повече де. Те могат да направят такива стачки, но дори и да стачкуваш, трябва… тука можем да направиме гражданска война, щото колкото и стачки да имаш – ето сега и в Гърция, какво като има стачки – каквото е казано, политиците ще се сменят, ще наплюят другите, ще дойдат другите, но тя линията ще се спазва, линията на стагнация, за щото те пък явно имат прекалено много социални придобивки от това, което можеш да си позволиш. Те хубаво използваха Европата, ама сега, примерно тея блага ние ги нямаме. Сигурно си чувал в Гърция – 13-та, 14-та, 15-та заплата. В България и по онова време не е имало такова нещо! 13-та заплата е имало по Бай Тошово време някой път, и 13-то пенсия. Но до там! А те – 13, 14, 15-та заплата, пенсия, бонуси коледни, бонуси велкиденски по една заплата. Каква производителност имат гърците – наши хора да им жънат нивите, после да не им плащат, ни осигуровки, нито нищо. Има гръцки предприятия по Сандански и по Благоевград, шивашки – с месеци, с години заплати не им дават, напускат, стачкуват – до там! Фалирал, човекът пред това време прехвърлял всичко, край! Ходи го търси!

И.: А митинги от партии организирани?

Р.: Бе, няма такива работи… Организират някой път, явят се 20-30 човека. На хората им е ясно, че … трябва синдикатите централно да обявят някаква стачка в даден бранш, както с полицаите сега – да, техният синдикат, организира, ще се види, постигнат, непостигнат… Но кой в дълбоката провинция… то в София няма кой да се организира, ако не е платено или… да кажеш. Всичко става там, защо става в София – защото всичко е централизирано там. Ако си говорим кой какво мисли, ние сме говорили с хората между нас си още преди 20-30 години, че защо трябва да се централизира и да минава през там, а да не се разхвърля по 5-6 големи градове? Сега дъщеря ми защо ще ходи в София да учи да кажем – ми на мене хиляда пъти по-евтино ще ми излезе! Аз за тия две деца до тоя момент съм дал 46 850 лева, ако бъркам със 100 лева. Нали ако учеше тя в Хасково, аз ще плащам само семестри, няма да й давам по 300 лева сега за ядене и за общежитие… Докато ако има тука един филиал на Софийския, примерно, Историческия, да кажем, що да няма един филиал – тоя град няма ли да живне, да има тука 1000 млади деца… То сега имаме 50 университета и фалшиви дипломи – тоя, оня, глупости на търкалета са това! Ние едно време нямахме визи, но сега имаш визи за всичко. В една Испания има 8 университета, на 40 милионна Испания, България – 6 милиона, има 50 университета. То се губи стойността. Даже и вие, дето сте завършили в Софийския, викат: „Охо… под път и над път…!“ И наистина.. Значи трябва да има някаква плановост за тая работа. Ето – Химкомбината – трябват химически специалисти – такива, такива, такива, дава се заявка, сто човека. В ХТИ-то в Бургас, където е малката дъщеря – толкова и толкова, в Девня … Това е една плановост, която я имаше едно време и ние не я прехвърлихме сега в сегашното време, което са направили онези държави, може би, които споменах, скандинавските и има работа за всички. А сега бълваме уж специалисти, но в следващия момент като няма къде да се реализира тоя специалист, той губи всичко.

И.: А да ви питам 90-те години чуваше ли се тук, в Димитровград за разни групировки, мутри…?

Р.: Имаше си… Примерно аз съм чувал имаше „Трите седмици“ – „777“ – имаше едно време такава охранителни фирми се водеха. Имаше един Антон, вкараха го в затвора, за 20 години, дето утрепаха, тука имаше жестоки убийства. Той е охранителна фирма, но се занимава и с такива работи, нали. Ето ти ВИС, СИК кой ги създаде – това е публична тайна, че естествено службите са ги създали, един вид охраняват те, Карамански, нали, идвал е и на нашия пазар – това е другото, което спомага за съществуването на града, щото общината печели доста данъци от там. Една маса да имаш на пазара да продаваш зеленчук – 35 лева на месец ти струва, това влиза в общината. Сега оттам нататъка как ги усвоява общината, това е отделно… Те някои хора се ориентираха към земеделие, нашият район е земеделски, пита ме одеве какво са закрили – ами фабриката, имаше 200 работни места и на стотици хора в околията се създаваше работа, фабрика за преработка на плодове и зеленчуци. Тук виждаш за какво става въпрос – Марица, земя плодородна, отвсякъде! Вместо тая фабрика да я разширим и да направим, примерно, само за плодове, да прави сокове, да се обогатят нещата … ние от `90-та година тръгнахме на надолу по пистата, а не да вървим нагоре… и примерно сме стигнали едно ниво, където сме се спуснал, примерно, 20 години назад и тръгваме пак обратно и всеки един успех викаме: „Хееей! Направихме голяма работа!“ И това сме го виждали… Създаването на работа на тези хора… тук са били две-три села в началото и тая индустрия е направила тоя град…

И.: Щяхте да кажете за Карамански нещо…

Р.: Е, да… Карамански – знаеше се, че половината маси, примерно, той ги охранява, идвал е тук и всички напускат – що? Щото… режат глави и уши, дето викат хората, това е! Той казва, че… лепва му се стикера там към групировката, ВИС ли е било, СИК ли е било, като се знае, че това Карамански го охранява – край! Щото има и тука „подизпълнители“ така да се каже, които идват и те притесняват, ако кажеш нещо против него, в смисъл… или нали то тогава борбата е била за територия, точно, за лесните пари, всеки гони лесните пари, това са групировките… „Ти работиш тука, обаче на нас по 100 лева на месец, ние те охраняваме…!“, „Какво ме охранявате?“ – няма нужда, има си полиция, аз си заключвам магазина… от онова време така бяхме свикнали – полицията е всичко, това е държавата… нали ти казвам, това се създаде сигурно от ДС може би, да минат тея капитали в частни ръце… то и сега има,  какво пречи полицията да охранява, ние като граждани, ако имаме малък бизнес, ще плащаме един вид на полицията, а няма да плащаме на разни фирми… и полицията няма да получава 1 милиард от държавата субсидия всяка година и да реват хората, щото нали, те около 1000 лева получават заплати, както е официално, но ще получават 1500… Та това са тея охранителни фирми ВИС, СИК, трите седмици, дето бяха тука, нали ти като им нагазиш и те веднага…

И.: А този Доктора, дето също е бил тука…?

Р.: А Доктора, той е учил в нашия техникум, `64-ти набор е, пет години по-малък нали… контрабанда на цигари, основно с това се знаеше, че се занимава той. С това се е занимавал, но вече е стигнал до най-високите нива, щото живееше в София, еди кво си, еди що си, нямаше нищо общо с Димитровград… Казвали са, че негови роднини тука са имали фирма за производство на колбаси и преработка на месо и такива, ей тука в едно съседно село, после заминаха към Пловдив и там направиха нещо… той господ знае колко има и има и къде, това са негови приближени – това е все едно ти си ми син, аз работя някакъв такъв бизнес сенчест, дето викам и съответно  с приятели купуваш, приватизираш нещо с тия, боновите книжки от едно време и давам ти пари и ти теглиш от една банка някакви средства, за да имаш оправдание, че са дошли от банките като много хора, от банката заем, който не ти пречи да си строиш някакво замъче твое лично или да купуваш земи, както сега се прави. Земите се изкупуват от големи големи…. Никой не знае от кого се изкупуват…

И.: А говореше ли се за връзки на местната власти и тия групировки…?

Р.: А… ами тогава изчезна държавността, бе човек! Местната власт се подчинява на групировките.. те групировките подсъзнателно всеки знае, че се командват от високо ниво, нали. Настъпиш ли го този… не че Иван, Антон и Драган мене ще ми направи нещо – той е пипало на октопод, той е на някой човек и ще дойдат и ще ме смелят мене и полицията „нищо не знае“, пълно безучастие! Аз съм бил охрана 5-6 години да изкарам, за да учат тия деца… нали и идват да обират към два часа, нафта, имахме някакви транспортни коли… и аз ги видях, нали срязаха… и избягаха… полицията идва, видяха и „А, какво ще се занимаваме тука, отпечатъци да взимаме…, а нафтата сега 3 лева ще стане…! Само ще ни създават проблеми…!“ тоест подтекстът „Не можем да се наспиме, докато сме нощна смяна…“ нали едно безучастие… то може някъде и да е платено, да им дават пари да си затварят очите, както е с наркотиците… Нали официално се знае, че „Планета – Пайнер“, дето в петък и събота има дискотека, дето певиците пеят, там основно се раздават хапчетата, наркотиците и т. н. Нашите деца сме гледали винаги да ги пазим далече оттам… Та това са групировките, това им е бизнеса… Или имаш заведение и идват и ти казват „Ще те охраняваме!“, „Нямам нужда да ме охраняват…“, обаче на другия ден – изпочупени са стъклата, щото Карамански не се занимава с това, ами подизпълнители някакви – 5-6 човека отиват в това заведение, с бухалките и… полицията съответно си мълчи, „тя не е видяла“, тя идва след десет минути, може на оня ъгъл да стоят с колата… И ти като си един от тия изпълнители, ти викат: „Ей ти 500 лева, кола ти даваме да караш… но вече като някой пък се изпъчи и казвам: „Имам хора в полицията“ или „Имам мои момчета, които на фитнеса ходят, яки са…“, „Какво бе, я си гледайте работата!“ и вече тогава казват: „Отивате и ще му счупите кокалите!“, вече не като да отидат да ти счупят стъклата, това вече е тежко престъпление… и утре тебе те набарат, ама ти си “последна дупка на кавала“, отнасяш го ти, отиваш в затвора… Ако си мълчиш, излизаш след  2-3 години и пак: „Ще те направим охрана на “Син Сити“, примерно, в София.“… това е, нали слушал си за италиански, американски мафии и т. н. Тука , при нас капацитетът е много по-малък, основно е това. И тук никой не ти иска трудовия договор, не ти иска охрана, а ти си я предлагаш, щото знаеш, че ако не на базата на мълчаливото съдействие от държавните институции… щото какво пречи това всичко да е към полицията… Защо разрешиха тези частни…, защото някои хора. Ето и аз последните 4-5 години, за да изкарам 15-20 000 лева да ги дам на децата си да учат, нали, аз станах точно такъв – охранител, към една фирма, но аз не ги знам тия какви са, те ти дават заплатата. Що те ще охраняват, охранява се обект, дето може да се охранява от полицията. Само един стикер като му сложат и като сложат СОТ и се приключва работата…

Голяма тема е темата за пенсионерите – да нямат право на работа, след като за младите няма, като имат голяма пенсия, да нямат право на работа. Щото има хора, на които не им трябват пари… Нали ако чисто социално разглеждаме нещата, това е и етнологията, животът на хората… ето ние учим младото поколение на мързел и на ниски страсти в живота – да се задоволява примерно нито учение, нито работа. Баща му е пенсионер и взима 700 лева, работи в някаква фирма… не говорим за частно, където ти сам да създаваш продукт, а той взема едно работно място, първо и второ тези син и дъщеря не работят нищо, само лентяйстват и викаме: „Няма работа, няма работно място!“, да, то наистина няма – може би към 100-200 хиляди пенсионери има, които заемат такива нископлатени… ти като си висшист няма да вземеш тая работа, няма да я вземеш, но аз имам комшийчета, познати, дето ги мързи да учат, едвам са изкарали 8-ми клас и средно образование, те ще идат там да работят и ще взима 300 лева, даже не 300, ами като не е тоя пенсионер ще го осигуряват и ще му дават и 400.

Децата трябва да се възпитават много внимателно, все пак трябва да има някакъв страх, нали, не уплах, а нещо – авторитет… и да имаш от полицията стрес, така да се каже, да знаеш, че има някой, който да те защити. Нали, ни можеш така да си разиграваш ти коня… Тука всичко е вързано като социална система – дрогата, алкохола, това-онова и вече не знаеш какво правиш… и ние като млади миньори – знаеш, миньорите са пияници, та вечер пиеме, то е важно и количеството…

И.: А кои партии се появиха в Димитровград след `90-та, кои бяха най-силните?

Р.: Не участваме в политическия живот и избягваме да участваме…

И.: Аха… като наблюдение?

Р.: Като наблюдение… тука примерно имаше влияние Стефан Димитров, той преди беше от партията на Стефан Софиянски, предишният кмет, дето сега е от директорите на Химкомбината. Други – БСП-то, „тука, викат, е червен град…“ на нас, така че тука БСП-то традиционно си има много хора. Сега покрай вълната на ГЕРБ има преимуществено в общинския съвет, нали има повече съветници от ГЕРБ. Други… „Новото време“ имаше такава партия, които се увличаха… СДС си има традиционно, но слабо проявени… Той състава на общинския съвет като го видиш, като го видиш, би трябвало да… мисля, че 11 съветници от ГЕРБ, 9 са от ЗСП-то, от СДС-то има двама ли, трима ли… Те всъщност се изродиха в „Коалиция за Димитровград“, да кажем, Стефан Димитров - „Коалиция за Димитровград“, нали на местни ниво… Абе местните си гласуват за хората … тях партиите по принцип не ги интересуват… Затова тоя, Иво Димов, с фалшивата диплома, дето официално си признал, че му е фалшива дипломата, той в ГЕРБ стана първи, заради това, че Стефан Димитров не се кандидатира за кмет. А защо не се кандидатира – това си е тяхно провинение, ние не знаеме тези игри какви са, що са… той застана зад една жена – Катя Панева, Стефан Димитров ще подкрепя нея. Но се говори в Димитровград, че 97% от хората не я избраха тая жена, щото тя е дъщеря на шефа на подкрепа едно време – Максим Господинов. Защото той пък от едно време се знае, той беше като шеф на „Подкрепа“ тука в града, един вид като групировка – лично за него си и за сина си и дъщеря си да работи. Принудително държавните фирми, примерно, те бяха така направени – 6 фирми примерно – една доставчик на нафта за „Марбас“, той я доставя, но взима нафта, която е второ, пето качество и слагат нафта и блокират рейсовете, които извозват работниците…, но той ще се взима неговата нафта, примерно и оттам хората намразват тези неща, намразват тоя човек… Той се има над Карамански, щото той е силният, ти не го знаеш дали е бил свързан с Карамански или с Георги Илиев, с ВИС, нали или с брат му Васил – тия, дето са най… за прехода  или със СИК, Бай Миле и т. н. Ето, и сега Венци Стефанов, дето е на „Славия“ и то официално с знае, заедно с тоя Страхил Славов, че те са шефовете на СИК. На „Славия“ кой им дава парите като никой не ходи на мач? Откъде ги взема, каква далавера върти там и кой е луд да дава милиони… Ето вие като млади хора трябва да си зададете тия въпроси за прехода!... Откъде? И всички клубове, нали… „Бай Ганьо“ на „Левски“, нали, казват на Тодор Батков, кой дава пари – там неофициално се знае, че Чорни държи конците в „Левски“… или в ЦСКА – „Титан“, защо ще дават милиони, дошъл един футболист и му даваш неадекватни заплати. Ми те и в Димитровград половината работници са цигани, половината са българи, чисто етнически, ако ги разделим – те взимат по 250 лева заплата. А цял ден да работиш с мотиката – то ниско, ниско, ама пак стигаме до това, че ниското ниво е много ниско!  Трябва да се промени. А „Титан“ следващия момент дава на еди кой си Силва, дошъл от на майната си 10 000 лева официална заплата. Какво е това – никой не ходи на мач. То ако ходи някой, да кажеш стадионът пълен, оттам идват. При нас всичките тея клубове са с неизвестен произход на парите! Така тръгнахме и за Максим Господинов, дето е от местните. Държавата си затваря очите пак, това ставаше през тоя преход – „нашите“ и „вашите“ на високото ниво. „Нашето“ предприятие ще му плати на него, няма кой да повдигне, че въобще няма… той трябва да фалира. На мене може да няма заплата, но на такива доставчици, които са „наши“ хора… и то всеки се стремеше към това. Аз като работих в болницата също част от партиен функционер, не му знам името…, това `94-5-та, това беше една от сладките работи ти да доставяш на болницата за стола храна. Първо там има леглова база 150-200 човека, те всичките трябва да папат. Идва този и носи – той купил портакали някъде, обаче тогава `93-та населението още не всеки беше луднал… то лудването беше първите години за портокали и банани, което беше … нали… нямаш по Бай Тошово време… купил някакво количество, той иска, нали, един удар да стане… има много хора, които с това са станали милионери. Оставя ги в болницата и нас ни викат, ние бяхме в поддръжката, да ги разтоварим, бусът, разтоварваме го, болницата ги приема и му ги плаща – след три дена идва и си взима той на цена на пазара – той примерно дава 1,20 и ги продава на 1,30 – кьорава работа отвсякъде! Хващам портокала, половината го пускам пред домакинката, която приема и той се пръсна на земята – той понеже кашнат, те половината са кашнати! Огромни пари са правени по тоя начин! Щото тя изписва: 150 болни по толкова и толкова – те половината са пуснати в деня у дома, примерно, всеки иска да си дойде от болницата, който може… на тоя му дават парите, изкуствен бизнесмен… това е! Така е и Максим. И затова сега хората не избраха дъщеря му кметица и спечели тоя с фалшивата диплома… Аз не участвам в политиката, като независим гражданин ти го казвам. Щото преди изборите като се разбра кой кой ще е, нали, всеки псува, нали, язък за това момиче… тя е мениджър на неговата аптека, майка на две деца, против нея няма нищо… И това е малкият град – че всички се знаем кой колко струва и съответно ти може да си добро момче, да си стабиляга в бизнеса, искаш да станеш кмет с добрата идея да подобриш нещата в тоя град… в най-зеления град в България, примерно, на глава от населението – да, това го знам от Мариела Запрянова, тя беше в общината ландшафтен архитект, с моята жена е лична приятелка, идвала е на гости у нас… по зеленина е най-добрия град в България, всичко е в зеленина, от блок до блок, по площ на човек… а сега сме два пъти по-малко хора. Но това момиче не я харесаха, понеже беше много почтен и точен човек, обаче сега работи при тоя, в Министерството на регионалното развитие ли беше или при Томислав Дончев ли беше, чуждестранните инвестиции, по нея програми… Максим Господинов – нали връщаме се – затова не избраха дъщеря му, защото мислят, че като си от това котило, като ти викат: „Абе, ти не може…“, а пък нали, другото, което е и което са си прави хората, не може да има огромно влияние от бащата- той е общински съветник 20 години, винаги е в общинския съвет, циганите на Гвардията са негови хора…, нали там го избират, към която партия се прикрепи, те си го избират винаги – Гвардията, това е циганския квартал на Димитровград.  „Млада гвардия“ се казва… или сега квартал „Изток“ ли е, не му знам… те го смениха, щото е комунистическо име.

И.: Те името на самия град са говорили да го сменят в началото на 90-те…

Р.: Да, говореше се, но името не прави хората…

Ангел Найденов е бил кмет тука, сегашният депутат от БСП-то, Господин Георгиев също беше един или два мандата, също то БСП-то кмет, след него беше тоя Хаджииванов, дето кара два мандата и дето почина оня ден, Бог да го прости!, и след това Стефан Димитров и сега Иво Димов. Той е на ГЕРБ. Основното е пак… „Коалиция за Димитровград“ беше този, дето почина Хаджииванов, а той е бивши директор на Химкомбината, той спечели и изкара два мандата, след това пък отиде… абе всичкото е с тея партии е лъжа и измама! Като го свалиха от кмет отиде и стана на този, който го съдиха за измама с данъци Ковачки, от неговата партия „Лидер“, той му беше тука местния лидер на партията последните години преди да почине.

И.: А други такива случаи, дето се прехвърлят от партия в партия…?

Р.: О, много има! Но явно на по-ниски нива. Пълно е с такива… И това веднага навява на мисълта, че лична облага всеки гони с амбиции, примерно за съветник или път там, като си в първите редици, съответно без работа няма да останеш. Ние, ако бяхме някои партийни функционери, нали не се плашим, защото от едното предприятие в другото, колкото и да са малко или край общината, това-онова, работа се намира. И така е… то навсякъде по света е така! Ние не сме измислили топлата вода.

И.: А каква му е историята на паметника на Георги Димитров?

Р.: Ходихте ли да го видите?

И.: Нали са го махнали?

А.: Ема вие можете да отидете да го видите – той е в разсадника… Ми паметника го махнаха `90 и не знам коя година беше… но той си стои още в разсадника, можете да отидете да го снимате… Филмът за Димитровград, дето скоро го направиха…

И.: „Град на мечти“…

Р.: Да, направиха някакъв… Мен много не ми хареса, аз го гледах. Дадена е съдбата на един бригадир, дето едно време е станал… Паркът „Пеньо Пенев“ ходихте ли?

И.: Не сме.

Р.: Едно време там беше чисто голо, такова, сега е нищо… хората са направили нещо, добро ли е… само за единия хляб, 50-те години. Хората са вярвали в това може би точно заради това, че преди това са били нали работници, това всичкото е от цяла България събрани, за да правят града, да правят предприятията. Защото беднотията е била много, много голяма преди Девети, примерно, преди да дойдат комунистите на власт… И давайки тука само подслон и хляб на тия хора да го направят това всичко, нали… Направено е в центъра на Димитровград, с тия колони, там, основното е там! И полицията, жп-то, автогарата старата, която е на кръговото, това са основните неща… и пътят за Хасково. Това са основните старите сгради, което са построили там…

И.: Пешеходната улица…

Р.: Пешеходната – да! И от нея като тръгнеш по моста над жп-линията, той ще те изкара ей тука, на светофара и към пътя за Хасково, където правят кръгово, там е входа и на парка „Пеньо Пенев“ – значи да дойдете и да не видите парка „Пеньо Пенев“, това си е направо…! Като тръгнете, като тръгнете по централната алея и горе на върха е паметника на Пеньо Пенев, вляво само са възстановили езерата, преди всичкото беше и от десния край също… всичките езера, бяха 8-9 на брой, долу има карта на парка – това всичкото беше в блестящо състояние. Но демокрацията или прехода докара до това, това се занемари докрай, ама докрай този парк, не можеш да си представиш, алеите почти не се виждаха от трева. И никой не работеше по време на кметуването на Ангел Найденов, на Господин Георгиев, на кметовете до Хаджииванов и във втория мандат на Хаджииванов решиха този парк да го възстановяват някак си… още няма работници, които да работят постоянно да го възстановят. Тая група от „Неотитан“, която работят за 240 лева, те като им кажат, отиват там и косят и т. н. Няма група, която да инвестира… И Хаджито като беше прокараха осветление, лампи нали и възстановиха водопровода, част от тия 3-4 езера, за да са пълни, сега има водни лилии и риби има в тях. Но камъните, това, което е като пътеки, не е възстановено така, както беше… примерно там лятна читалня за събеседване, за водене на беседи, примерно някой лектор за изнасяне на лекции на 50-100 човека, примерно един професор може да дойде… връщаме се към моята мечта да има един факултет на някой университет – тогава тоя град ще живне. Аз не съм съгласен с това… ти си софиянец: „Дойдоха тука от провинцията и ни пречат…“, нали знаеш, щото има и предавания такива… Аз ти го казвам, че не е така. Ето, примерно, моята дъщеря – храним някой, който дава жилище под наем, ако ги няма тях, няма кой да го наеме, нали. Магазините няма да съществуват, защото ако не е тя и като нея десетки хиляди, няма кой да папа, няма кой да прави оборот на тея магазини, няма кой да влиза в метрото или в автобусите, щото са много по-малко пътници и съответно субсидията на гражданите на София ще бъде по-голяма, за да плащат движението на тия автобуси! Щото няма да има възвръщаемост … Та като говорим за парка, моята жена беше останала без работа и по една програма я наеха в бюрото по труда там, тя започна преди 4 години, преди 8 години започнаха да възстановяват този парк. На входа на парка вляво е къщата на Димитър Димитров – Митко – Пайнера, който е собственикът на „Пайнер Студио“ – а това е бивша партийна вила, дето той я е купил, нали… Нали, човекът сам си е… той пък е… аз не съм му никакъв, той пък е уважаван от целия град заради това, че там си е създал бизнес и такова, никой няма нищо против него. Даже дискотеката в центъра, това бившото кино „Дружба“ беше, той го купи преди 4-5 години. Много от хората негодуваха, че той си е оттука и къде ли няма дискотеки „Пайнер“, тука няма… Той го взема това кино като не работеше, възстанови и го направи. И кафе, дискотека в петък и събота, тея прословутите певици идват да пеят… Нашите деца не са ходили. Та по ирония на съдбата моята жена там почна, една година работи и след това по тая програма, нямали строителен техник и така… Нали ти казвам, животът навсякъде трябват връзки, но понякога и случайно стават нещата. То не толкова връзки, колкото да те знаят хората, не толкова комерсиално, нали, че си добър в това, което го работиш и съответно ще те вземат. Но ти трябва някъде да почнеш да работиш. Някой трябва да те пробва някъде, за да разбере дали го можеш или не можеш. Като специалност. Затова тези програми са хубави за млади специалисти, за хора с основно образование, със средно и тя почна, кара една година, после в общината и сега в тая фирма. Та това е за парка… а там по времето на социализма, там имаше техник, последните 10-15 години, които ние помниме, от `70-та насам, когато се е създал паркът и постоянно се разширяваше – още едно езеро, още малко пътеки, още естествена гора, букова, там има насадени много видове иглолистна растителност и други. С 10-15 човека работници, които постоянно само с това се занимават – ВиК специалист, електро и общи работници. То много не му трябва на тоя парк. И най-кофтито е и затова хората се разочароват от политиците, че никой не обръща внимание уж на тея дребните места. Тоя парк е уникален за Димитровград, направен камъче по камъче от хората на една гола поляна, дето нищо не расте… от хората направено без никакви средства… и ти да го съсипеш… И затова някой местен като каже: „Оставете го ….. един парк…!“ Общината разполага с 30 милиона бюджет на година. Тука, ти обяснявам, по една чисто математическа сметка – 10 човека да има на постоянна работа, дори и да са пенсионери, назначиш един ВиК и електро специалист. Тези хора даващ по 300-400 лева хонорар, ти няма да искаш от тях по 8 часа, а 4-5 часа, ще го възстановят идеално! Ще струва на общината 30-40 хиляди лева за година. Щото няма и да е постоянно – ти си до октомври и март месец почват пак. А то всичко се занемари. Оттам хората се разочароват от политиците и от демокрацията. Не че демокрацията е лошо, напротив, хубаво нещо е. Но в един момент се изкривяват нещата.

В парка „Марица“ пък имаше езеро, лодки едно време, със всичкото… Сега всичкото е тревясало, дървета има огромни дървета и като минеш моста в дясно алеята излизаш на разсадника, вляво има друга алея, там има ресторант „Кораба“, такива стари, занемарени неща, които едно време са били емблеми на Димитровград, басейн имаше, ресторант „Гъбата“, който сега е възстановен… другото всичко е разруха. Тези неща като се занемарих, на хората не им остана никаква радост! Само работа, сивота, вкъщи, малко пари, галопиращи цени като цяло, никакви възможности… ако изгубиш работа край или трябва да направиш голяма крачка в живота, на която не всеки е готов – примерно да тръгнеш оттука в чужбина, да се преселиш в Бургас или в София. По-голямата част отидоха в София и тя стана 2 милиона. Говорим аз обикновените хора. За големите няма проблем, тия, които са номенклатурата или примерно минали край нея или бизнесмени от по-голям калибър, те и в София си имат… хората постоянно намалят. И GP-тата са така, нали, те са на бройка пациенти и му се плаща от държавата всеки месец, парите си му вървят, без да отиваш ти да … отделно като отидеш на преглед 3 лева, 2 лева, това са бонуси един вид. Но когато населението намаля – от 50 хиляден град, станал 20, което предполага, че съответно, неговите пациенти няма откъде да дойдат…

И.: А какви вестници има в Димитровград?

Р.: Има „Димитровградски пазар“, едно време имаше „Правда“ и… не си спомням… Ние сме откъснати от това като цяло. Не сме се абонирали никога. Ако има нещо, да вземеш… „Димитровградска правда“, това е комунистическият, тоест по комунистическо време. След него вече тръгнаха „Новинар“ ли беше, той е хасковски, но мисля, че имаше и в Димитровград и „Димитровградски пазар“… Вестник „Химик“ има, към Химкомбината, той го издава, то не остана друго предприятие.

И.: А някакви местни телевизии или радио…?

Р.: Местни телевизии – не. На комшията дъщеря му, които са сега „Близу“, те имаха студио и неговата дъщеря беше даже говорителка известно време… Тя беше 10-11 клас в гимназията тогава… и това се приключи. Ние сега сме към „Тракия Кабел“, старозагорска и гледаме старозагорска, Хасково имат също, но Димитровград, студио не знам…

И.: А имало ли е някога?

Р.: Може и да е имало, но аз лично не съм гледал. Понеже сме на два телевизора, оттатък сме цифрова на терасата такъв плазмен си вземахме сега… колкото ни позволяват възможностите. А тука другият… Но какви новини в тоя град? Има драматичен театър „Апостол Карамитев“, това е. Идват, гостуват някакви артисти от София от време на време. Мисля, че едно време имаше местна театрална трупа, сега е закрита. Само се поддържа театъра, даже по някаква програма беше целият в скелета, някакво саниране му правеха. Хубаво е по тея програми – всички училища и детски градини в Димитровград ги санираха и ги направиха „от до“! Красота! По времето на Стефан Димитров и на Хаджито, вторият му  мандат. Ето тука, една детска градина вляво – милион и 18 хиляди, а пък те закъсняха с половин година… и това става проблем. Примерно аз като съм нямал кола, работил съм 20 години в рудника, но не съм имал възможност, за какви доходи става въпрос! Нито съм алкохолик, пияница, някакъв разсипник, но една кола не мога да си позволя. Ако можеш – сега една 15-20 годишна кола. По онова време, това беше лошо през социализъма – чакаш 10-15 години за кола, да ти излезе номерът. Докато сега пък липсват средствата. Заеми е кофти да взимаш, от личен опит да ти кажа също, щото какъвто и доход да взимаш, ти си назад винаги в банката те обират минимум 30-40% от сумата.

И.: А какви събития има в Димитровград през годината? Празник на града…?

Р.: Празникът е на 2-ри септември, основаването. Казах ти, в парка „Марица“ се прави, кебапчета са наредени, това-онова, фолклорни групи, хора, вечерта пред „Пайнер“ има сцена и като беше Стефан Димитров – духови оркестри, основно е това, някой изложба наредят на някой художник, литературни четения в клуба на културните дейци – там си има пиано, от време на време канят такива творци, но тесен кръг от хора участват… Но това е работнически град – малко хора се интересуват от тия неща. Единствено това е около празника на града – 2-ри септември.

И.: А около Коледа и Великден?

Р.: Великден – ходят, обикалят църквата, както е навсякъде, църквата е вляво от площада на общината, „Св. Димитър“ църквата – хубава църква от едно време. Коледа – общината украсява центъра… Тука местни групи за песни и танци… не „Фантастико“, ами… може и „Фантастико“ да беше – от типа на модерен балет, даже едно дете в БНТ, в „Надиграй ме“ взема пари, спечели… Тука – читалище „Химик“ – там доброволно всеки може да се запише и да учи народни танци… Това е. Какви събития? Няма други събития в Димитровград. Събота да дойде там, някоя певица, там, на „Пайнера“, нали, младите това ги интересува, ние не се интересуваме от фолк-музика…

Друго – не можем да задоволиме, това е лошото, личните си потребности от туризъм по такива паметници на културата – нямаме, като нямаме автомобил, средства… С комшията ходихме на Аида, примерно, в Хасковските минерални бани, имаше празник… Искам да ти кажа, че в един момент пак опираме до това нещо – средствата, оттам-нататък вижданията на човека – един ще отиде на басейн, друг ще отида на дискотека, трети ще отиде в чужбина. Ние, докато сме живи, не можем България да опознаем, камо ли такова… Това е лошото. Тека като няма работа, няма предприятия хората нямат и средства. Социалната помощ – да, но социалната помощ е само за един вид възпроизводство на организма, да не умреш от глад, не можеш да си позволиш нищо друго.

Одеве бях тръгнал да ти казвам, че идеята на кмета е да се направи музей на монументалното изкуство на социализма – да събираме, където има запазени паметници и скулптури и да ги подреди в парка „Марица“, да има хората за какво да идват, дето викаш: „Какво се случва в тоя град…?“ Като дойде някой да отиде да го разгледа това! Може да го отричаме сега, но никой не си събаря паметниците, само ние правим тея глупости. И там, другарят Георги Димитров, дето е паднал връз носа си, като видиш, ще се вдигне, нали, плюс други такива паметници, по-дребни… Но на него, като че ли Вежди  Рашидов – министърът на културата му открадна тая идея и в София, някъде там, го направиха. Той, макар че и той в това „Млада гвардия“ е роден, дето ти казвам, да, той е димитровградчанин и може би оттам с кмета като са приказвали, таковали, той му открадна идеята… Щото Стефан Димитров много отдавна сме го чули да ги говори тия работи, ама Веждито, като има министерство, нали, има много по-големи възможности… Ето това всичкото можеше да дойде тука – едно развитие на регионите такива малки, като Димитровград – пак го направиха в София! Хората в целия свят казват:  „децентрализация!“, а ние правиме централизация. Ето сега казаха, че митницата ще е в Русе и вдигнаха гюрултия до бога! Нали те се отказват, защото техническа възможност викат, че нямало. Догодина ще стане, няма значение… Ами как да се развиват, как да има работа? Значи, ако беше, примерно да се отвори място за етнолог или за нещо близко, ето, работа към общината. Гид, там, ще чете и ще ги развежда хората като дойдат постоянно, едно работно място за един специалист. Но то няма как да се отвори… Отделно, че там ще има охрана, там хората ще охраняват, малко или много, нека да е полицията и общината ще превежда на полицията законно 2000 лева! То всичко е измислено, ама ние не щем да го правим! НЕ знам защо ние, дето се наричаме „по-простите“ хора, понеже не сме високо образовани, защо ги виждаме тия неща и виждаме как в един момент в света някъде го има, а нашите политици, дето ходят по света и се разхождат и го виждат като че ли нарочно не го правят! И хората са възмутени от това нещо и затова, когато видят някой такъв… и защо трябва ние сами да се иронизираме: „Ние, българите сме такива…!“, глупости на търкалета! И да казваме, че българите завиждаме… нали, аз лично много богати хора, доказано богати, с ума си и с талант го е направил, готов съм да му целуна ръката и да го подкрепям! Така е прието като клише и чисто патриотично е обидно за нас! Защо си слагаме такова клеймо: „Ние сме завистлива и еди каква си нация!“ , цитира се постоянно в публичното пространство… защо трябва да казваме, че ние сме такива… като не сме…

AttachmentРазмер
Intervyu_A_V_Anton_Angelov_Dimitrovgrad_4_10_2012.docx61.37 KB