ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА С А., ПОЖЕЛАЛ ДА ОСТАНЕ АНОНИМЕН, БИВШ ЗАМ. НАЧАЛНИК ПО ЕКСПЛОАТАЦИЯТА В БДЖ, ДИМИТРОВГРАД, 20 ГОДИНИ ПАРТИЕН СЕКРЕТАР, 2012 г.

 

Кои за Вас лично са най-важните събития от последните 20 години на ХХ век?

 

Завършил съм в София, работих девет години като локомотивен машинист на парните локомотиви тук в Димитровград. След това станах инструктор на локомотивните машинисти, които са в колони формирани – една колона може да бъде от 10 до 12 локомотивни бригади, в това число и локомотиви. След 18 години на тази длъжност станах зам. началник по експлоатацията и след четири години – в пенсия. Пенсията ми дойде почти с идването на демокрацията – 1991 г. Беше един такъв етап на съкращения на хора и тези, които влязоха веднага ме пенсионираха. Това беше линия на демократичните промени, която бих казал и сега продължава. 15-16 години не съм се ангажирал никъде. В демокрацията много промени станаха. Аз не бях, разбрахте, случаен и не бях безразличен към промените. Нещата тръгнаха за мен много катастрофално назад. Промяна не знам, в тези работи няма промяна, няма демократичност. А ликвидирането на заводи, на предприятия, на ТКЗС-тата, това беше крах за България, за хората.

 

Все пак в началото нямахте ли и Вие някакви положителни очаквания?

 

Аз виждах това, което се прави и в резултат на това не очаквах, че нещо ще се промени. Да съм откровен, то не се е и променило. България затъва. Младите хора естествено не могат да устоят на тези проблеми. Нямат работата, а трябва да работят, за да имат средства за съществуване. И както да правят – тръгнаха да търсят работа по света. Кой където може. Все още има, които се реализираха. Да, ето криза има в Испания, но нашият човек си има ресторант, шава си там, бизнесът му върви – гледах по телевизията вчера.

 

Какво се случи конкретно в Димитровград в началото на промените?

 

Казах ви аз къде съм бил. На моя началник му искаха да напише книга за предприятията в Димитровград. Аз понеже бях и друг някакъв и правех една характеристика, проследяване на историята на депото. Искаше да му я дам, за да се ползва за книгата. Но след около два месеца исках да разбера какво става и намерих книгата. Директорът на Марбас, неговото описание, пише, че е имало 10 хиляди работещи в рудника. Химкомбината пет хиляди, Вулкан толкова и т.н. Градът беше 60 хиляди, сега дали има и 20 не е много сигурно. Щом няма работа, няма живот. Във всеки апартамент има човек навънка. Има и много апартаменти изцяло свободни, хората ги няма. По-рано беше проблем да си осигури човек жилище. Бях приятел със заместник-кмета по строителството. Имаше до нас петно за строителството и му казвах да го вземем за нашите хора, да направим частна кооперация, който има възможност. Така и стана и направихме блока. Но имаше голяма нужда от жилища, сега е обратно. Да не говорим село Мариово до Вулкан, там животът кипеше. Сега и къщите около завода даже се унищожиха.

 

Как стана това?

 

Ами първо се обезлюди и после нашите хора, ромите, започнаха атака. Всичко вземат. Марбас го ликвидираха изцяло. В моята сфера, машинистката, железничарската, достигна до мен информация, че е останал един локомотив на гарата и не могат да го изкарат, защото са взели даже релсите. Ликвидацията не е мое откритие. Това унищожи не мерак, не желанието на хората, а направо физически ги унищожи. А имаше предприятия, както споменах, които поемаха много работна рака. Имаше и цехове по селата, в Свиленград също. Имаха си собствени административни комплекси, стол съответно. Булгарплод също беше едно стабилно предприятие. Ето сега накрая и железницата ликвидираха. Работещите по моето време бяха 84 хиляди железничари. Това е препитание на толкова голяма цифра хора. А сега не знам дали има 15 хиляди. Депото го ликвидираха. Персонал, администрация почти няма. Бройките хора са ликвидирани, влаковете са намалени, защото няма товари, няма производство. За Кърджали в денонощието вървяха 7-8 чифта влакове, т.е. отиване и връщане. По 1000 тона товари на отиване и връщане във всеки влак. Това го няма сега.

 

Нямахте ли желание впоследствие под някаква форма пак да се занимавате със железницата?

 

Това е политиката, линията беше такава. Аз бях по-ранг най-малък, имаше началник-район, другият началник депо в Бургас, третият началник ел. секция в Пловдив. Тръгнаха да бягат да се крият да не ги пенсионират. Аз си бях на работното место и без проблем стана всичко. Но аз усещах, че нещата отиват натам. След това бях само наблюдател на негативите. И толкова.

 

Партийно бяхте ли активен?

 

Аз бях 20 години партиен секретар. Хората трябва да кажат как съм се справял. Не съм пресилил властта си към никого. На 16 човека осигурих жилища, мисля, че  е добре. Не съм им дал пари, но за да се стигне до кооперацията, делът ми е стопроцентов. 2005 в депото монтираха нафтови котли за отопление. Личният състав, който беше същият и при мене, ме пита да намеря някой, който да участва в бригада от четири човека за един месец. Трябвало им четвърти човек. Казах им, че ако трябва аз ще отида. Отидох един месец. 2006 заминах за Америка и до 2007 бях там. Пак там нямали хора, пак ме потърсиха. От 2008 г. работя към отоплителните системи за библиотеката и музея.

 

Тези години как се отразиха и на хората около вас, на вашите приятели?

 

Имаше приказки, че ще върнат земите, ще ги продадем и ще забогатеем от това. Хубаво, земите ги върнаха, ама няма кой да ги купи. Тия дето искат, дават стотинки. Някои мислиха да се пренастроят към новото, пляскаха, ама им угаснаха надеждите. Няма го това спокойствие вече. Няма ги и тези развлечения, дори на такива елементарни, местни нива. Профгрупата навремето правеше излети, след събрание – почерпка, излети до Боровец, до Пампорово, много мероприятия. Хората се ограничиха. Работните места – мен тази дума след толкова години стаж не ми е било познато да се коментира постоянно. Ако няма в единия завод, в другия ще има. А сега колко хора има без работа?

 

Приемате ли понятието „преход“ за този период?

 

То всичко се ликвидира. Да, имаме сега големи вериги магазини - „Кауфланд“, „Била“, „Лидл“. Но там на касите работят по три-четири човека. Не преход, а ликвидация. Правилно си назоваха съветите ликвидационни, когата разваляха ТКЗС-тата.

 

Нещо позитивно в новото не виждате ли?

 

Не. Строим това, което не носи работни места. Ако носи, то е за момента. Магистрали строим сега. Тези, които ги строят сега се осигуряват, работят, но утре? Няма да се строи завод. Ей, сега и Белене. За мен е глупаво въобще да се спори. Не, защото съм бил партиен секретар, а съвсем обективно. Костов не искал. Защо да не се строи? За мен той е в основата на цялата тая бъркотия дето стана.

AttachmentРазмер
Intervyu_A_Viktoriya_Mitrova_Dimitrovgrad_2012.doc36 KB