ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА С ДАНАИЛ ДИМОВ, ДИМИТРОВГРАД, 11. 10. 2012 г.

 

[Данаил Димов работи в озеленяването]

 

И: Спомняш ли си 10-ти ноември?

Р: Помня, помня. Това какво беше, ’89-та, така ли беше. Бях на училище в Химията тогава и това на обяд се разбра, че Тодор Живков е детрониран от власт. Няк’ва еуфория настана. Т’ва беше общото настроение, аз това си спомням. Като ученици. Че ще настъпи някаква анти-дисциплина сега. И от следващия ден, айде не от следващия, ами след една седмица, хвърлихме униформите. Така стана, от наша гледна точка беше хубаво. Твърде млади бяхме. Тогава ми е и рожденият ден, между другото. След това отидох да уча в Пловдив. Значи, така стана след тая дата, както носихме едни чанти там по 5-6 килограма, с учебници и неща, после тръгнахме с един тефтер. Несериозно, да. На това се радвахме тогава. Не, че не учехме, ама все пак. Свобода имаше по-голяма, от гледна точка на ученето.

‘96-та завърших. Тогава, нали учех в Пловдив върнах се и започнах да търся работа. Стана 2-3 месеца, не. Бях безработен, чаках да ме викнат в казармата. В Плевен, 6 месеца и в Смолян 3 месеца. Там няма, не можеш да усетиш нищо, казармата си беше казарма. Въпреки че беше, от моя гледна точка, беше добре, имах си компания, с които си допаднахме. За мене беше лесно. Та, нямаше промяна тогава.

Наш’те емблематични предприятия са Неохим, Вулкан, ТЕЦ-ът, тоя ПК, не знам кога се разпадна, не помня точно. Пък за Неохим, моите родители са работили там и двамата, брат ми беше там. Да, той е приватизиран. Той е частна фирма. Не знам къде е главата на управлението, не ми е ясно. Не знам да има някакво държавно голямо предприятие тука в града. Неохим е най-голямото и си е частно. Вулкан и то. Ами, как е станало, купуване, по третия начин. Ясно е било горе, за тия хора, иначе не, за хората не. За Неохим, поне майка ми и баща ми след 90-та година си получаваха нормални заплати за времето. Даже инфлация имаше страхотна. Имаше един период, когато Хаджииванов беше директор на Неохим, тогава хората бяха най-доволни. Увеличение на заплатите и тогава хората бяха най-добре. Може би заради това стана и кмет, защото да речем 30% от гласоподавателите работят с него в нашия град. Айде, да не са 30, 20%.

И: Какво се случи с ТКЗС-тата?

Р: За ТКЗС-тата, картинката ти е ясна и на тебе. Нечии интереси, не знам, държавна политика. Може би и международна. Това раздробяване на земята води до много недостатъци. Защото не можеш да съпровождаш техника в някой блок, примерно 1000 декара, той няма как да вкараш там трактори и да си ореш другото. Това е големият недостатък. Земята трябваше да се запази така, според мене. Нека да си е частна, но да си остане техника, да се обработва, това е начинът. Всичко друго на много смешни цени се предлага. Един трактор да струва примерно 30-40 000 лв, знам, че имало някакви такива цени за по 500-600 лв. Значи, ликвидационен съвет ли, нещо ей такова беше. И най-вече те са се облагодетелствали. Те са изготвяли документи, продажби, на тоя, на оня. И те като си имат техника вече почва по-лесната част. Наемаш хора, плащаш, обработват. Има такива. Имах такива колеги от нашия ВУЗ, като сегашни агрономи работят при такива собственици, дето имат хиляди декари земя. Един има 15-20 000 декара и гледа жито, там получават големи заплати. Щом получават големи заплати, значи, какво прави, печели. По 2-3000 лв взимат заплати. Има, разбира се, земи, които пустеят, не знам какъв процент, ама може би 20-30 %, да не кажа и повече. Като пасища се водят, 8-ма, 9-та категория. И поливни системи също. То всичко това е свързано и поливни системи е имало, много зеленчуци са се гледали. Няма ги тези поливни системи, всичко е разграбено и унищожено тотално. Именно, държавна политика, явно е нямало контрол.

Преходът продължава. Не знам колко време продължава, ама хората стават все по-зле. От прехода хората станаха по-бедни. И то доста по-бедни и продължават да обедняват. Значи уж тръгнахме от комунизъм, тръгнахме към по-добро, към демокрация, всеки да си изказва мнението, хората да живеят по-добре, но в крайна сметка какво стана? От един строй се отива към по-друг, дето е по-добър за хората. Ама при нас се получи нещо друго. Много бавен преход и тотално обедняване на повечето хора за сметка на други. Аз имах някакъв оптимизъм такъв, айде, 5-6 години и после, а то може би 20 вече. Едно и също. А не е едно и също, май и по-надолу. Трудно е, парите не стигат, това са баналните истории. Много бавен преход и не знам кога ще свърши. Има и положителни неща – има супермаркети, който има възможност кара хубави коли, живее по-добре. Това са средна класа и нагоре хора, дето за тях е много добре сега. В комунизма нямаше да бъдат така. Там си имаш някакъв таван на развитие. Оттам нагоре само политиците и най-високите по върхушката. Така е било, значи в Неохим обикновеният работник взима 250-260 лв, а началник цеха взима 320, нещо такова, заместник-директорът взима 400, директорът – 500, айде. Разликата сега да не ти казвам каква е. Работникът взима 400, директорът на Неохим не знам колко взима, с 4 нули отзаде.

И: Имаш ли конкретно мнение за кметовете, които са управлявали града през периода? От кого си най-доволен?

Р: Хаджииванов, Стефан Димитров и сегашния. Хаджииванов той беше 2 мандата. От политика не се интересувам, но при кой е било най-добре. За моето семейство, Хаджииванов и Стефан, работа има. Ама не само заради това. Стефан направи, въпреки че работеше в по-трудно време, според мене. Но доста неща направи. И сега се правят, ама не знам с някакви кредити ли е, с какво е. Хаждииванов направи площад България тогава. Доколкото знам беше независим. Всичко, което имам, колкото и да е малко, по времето на Стефан Димитров съм го спечелил и завоювал един вид. За този сега нямам наблюдения, но твърде кратко е времето. Правят се някакви неща, там кръговото, ама това са си проекти, с европейски пари. Общината е потънала в дългове, ама едва ли са от него. Най-прословутото е, че нямал диплома. Пак не е кой знае какво. Ама то грешка предимно негова и на неговия щаб, защото рано или късно това ще се разбере. Диплома не му трябва, но става въпрос, че не е законно. Пълно излагане. Но като ръководител е още рано да го оценяваме.

Хората отиват към по-големите градове с цел да намерят работа. Особено младите хора. Тука възрастовата граница все повече и повече се увеличава. Но наистина градът, де да знам, сигурно наполовина е вече. Помня след ‘90-та година, нали като тръгнехме от центъра, пълно наистина пълно. То имаше някаква традиция такава, нали, да тръгнеш от Малина-та и да идеш до площада и обратно. И ние сме 4 човека, примерно, разминаваме се, но не можеше да ходим така 4мата, просто нямаше място. Пълно с кафета и всичко е пълно. Сега да направиш 2-3 обиколки на центъра и няма. Центърът едва ли тогава е бил по-привлекателен, но имаше повече хора. За да са пълни кафетата. Не знам някъде има ли повече от 100 човека, като изключим Неохим. Като персонал. Няма други, другите имат по 20-30 човека. Цехове, шивашки, ама толкова. Няма такива големи, то е ясно, че няма и големи предприятия. Вулкан вече не функционира, има някакъв персонал, ама пред закриване е. Доколкото знам. В ПК (полиестерният завод) доколкото знам е имало 3-400 човека. То е на огромна площ. Нищо няма вътре. Сградите са разпаднати, срутени, прозорци няма. Имаше един пазач, ама той какво пази? Някакви двигатели ли има, има още, ама всичко е тотално...грозна работа.

И: А на по-високо, държавно ниво, например в началото на управлението на Костов, на Царя?

Р: Честно казано не помня, не ми е бил. Имаше някаква надежда. За Виденов си беше, той от старата партия. Избрали са го Костов, но след като тотално се опариха от Виденов, но надеждите умират една по една. 10 правителства и няма промяна, промяна има само в отрицателна степен. Айде, и на едно ниво да сме, няма нагоре. Царят, той пак някаква надежда, но много бързо се изпарява.

И: Какво се случи с пазара?

Р: Пазарът беше по-различен. Тука са продавали и животни на нашия пазар. И животните бяха в неговата лява част. Коне, магарета и овце, всичко имаше. И нямаше такива маси, сега са като мини-магазинчета, с дограми, с такива работи. Беше някак разпръснат и беше по-голям. Отиваше чак до Прима-та. Пак почваше от линиите, чак до Прима-та. Не знам колко маси са сега, сигурно има над 1000 маси. Не им знам наема, но по 20-30-40 лв. и повече са даже. 60-70 лв. На месец, 100-на хиляди лева би трябвало. Патент се дава и на някои търговци, което не знам къде отива, в общината ли, или държавно. Той си е 20% от хората. Може би на 7-8 семейства едно.

Мините си бяха държавни, те пък защо не станаха частни? Защото са били, доколкото знам, губещи. Субсидията е спряла. Защото е голям разход на държавата от това. Може би са изкопали каквото е имало, не знам.

А по повод дали е станало по-добре, че Неохим е преватизиран, не знам дали е така, защото той пак щеше да работи, ако беше държавна. То Девня не знам фалира ли, в Стара Загора фалира ли. Мисля, че фалираха 1-2 такива комбината. И нашият остана. Той май най-големият след Девня на Балканският полуостров. Сигурно пак щеше да работи, има пазар, изнасят. Март-април камионите са чак до детелината. После в кораби. За Аржентина, доколкото знам. От друга страна имаше някаква такава мини-криза преди 2 години, бяха тръгнали неплатени в Неохим. Не знам защо така стана, нямаха пазар ли, какво беше. Наплатени, хората се бяха уплашили тогава. Откуски, и ако си вземеш платена отпуска 20 дена, не, неплатена 10 дена, ти дават 5 платена, някакви ей такива, само и само да неси на работа. Имаше такъв период. За повече от година. Имаха капитален ремонт. Но е стабилно предприятие, хората са доволни.

Преходът все някога ще свърши, но по какъв начин, не е ясно. Значи, това си е вярно, че всяко нещо има начало и край, така че. Значи, веднага след комунизма, то може да е било някаква дезинформация, но 60 000 души за града. И доколкото знам 55 000 е бил само градът, без селата. Значи, расте в момента само квартал Изгрев (б.а. квартал, населен предимно с роми). Много хубаво расте. Много се разшириха те.

Няма какво да правят, работни места няма. Айде, има, ама пълна експлоатация за 270 лв. ще работиш 10 часа за 300 лв. и то когато му кефне на шефа. Това е неприятното. Всички шефове за мене са горе-долу едни и същи. Ако има един начин да не ти дават пари, да бавят заплати и навсякъде заплатата е една и съща. За нашия град, ако нямаш връзки, наистина това е, 300-350 лв. ако взимаш повече, той ще те изтормози и толкова ще работиш, по 12 часа. За да ти дават някакви пари трябва да имаш някакъв хубав занаят. Няма, тия, които управляват явно така им е по-изгодно. Навсякъде хората работят по 7 часа, 5 дена в седмицата. Така ли пък ние сме най-големите шматки. Само си мълчим и като няма работа. Не може да иде другаде, език не знае и като кон с капаци. И работи за 300 лв. като нямаш самочувствие, че знаеш нещо и някой те е търсил. Тука такова е нивото за тия пари. Не знам. Идеята за синдикатите е хубава, ама...а тия синдикати кой ги избира, дали работодателят, дали хората ги избрат? Не знам, те не работят за хората. Няма резултати. Не може да работиш така 10 часа и само да те натискат и така да си е. Значи, не работят. Ама нямат подкрепата и на хората явно. Или ги е страх тях. Ама ако в Неохим утре не отидат на работа 2/3 от хората, заводът ще спре и да не спре първият де, след седмица ще спре. Стачки ли? В нашия град не помня да е имало стачки от гледна точка на работника, че няма пари и няма да отиде на работа. За държавата е имало, има такива, ама рядко. Стачкуват там, но какво, няма реална полза. Взимат някакви заплати за 2-3 месеца и тръгват пак на работа, минало-заминало. На фона на това, което хората правят, това е пълна експлоатация тука. Българите сме така. Работиме  и получаваме. То си е затворен кръг, аз не знам откъде да дойдат тия пари, ние нищо не произвеждаме. Откъде? Не само, че сме спряли да произвеждаме, тогава произвеждахме (б.а. преди 10-ти ноември), ама имаше къде да го даваме. Руснаците, примерно, нашият пазар сигурно 80 % беше за Русия. Домати, вагони, помня ги тия времена. Товареше се едно вагони огромни и заминаваха на изток. Не знам какво са плащали. Ама било е по-измислено, хората са работели, не работели, ама печелили, защото отива нанякъде, плаща се, дали ще е в менгемета, пари, бартер. Ами, това е, разпадна се този руски пазар. Ние пак произвеждаме, ама пазарът е много по-малък. Трябва да има и на кой да го продадеш, а той трябва да има пари да си го купи. Няма как да произвеждаш едно нещо, без да има пазар.

И: Какво ти е мнението за опитите за смяна на името на града?

Р: Като беше тръгнало да се променя там към демокрация и Толбухин го смениха, Добрич сега. И не знам, аз се учудих, но ако имаше нещо, в което бях сигурен, то е, че ще сменят името на града. Ама референдум ли беше нужен, защо го спряха, не помня. Щях да гласувам да не се казва така. Кръстен на някой, дето, за мене поне, не е сигурно колко е герой. В момента мойта нагласа е вече – нека да си остане името. Все пак е някаква история. И май са по-малко хората вече, дето искат да се сменя името. Тогава като че ли бяха повече, но коя година е било, веднага след демокрацията. По времето на Стефан Димитров имаше такава идея, да направи такава алея на комунистически вождове, Енгелс и т.н. В София стана ли? Но нашия го няма там. Би трябвало да е там, той е един от най-видните. Там до другите, там му е мястото. Към нашия град има някакво такова, пренебрежение, някакъв министър се беше изказал за него. Общото мнение, че нашият град е супер комунистически и тука живеят най-големите комунисти.

Ще се оправят нещата. Иначе си тръгваме от тука. Но ако се остави на нас българите, едва ли. Ако хората тръгнат да кажат „дайте да оправим българите”, ще се оправим. Не, че ние сами ще се оправим. Ако почнеме от днеска, за една, две години няма как да стане, повече ще е. 

AttachmentРазмер
Intervyu_D_Dimov_Valentina_Nedelcheva_Dimitrovgrad_11_10_2012.doc55.5 KB