ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА С ДЖЕВАЙДИН ИБРЯМ, БИВШ КМЕТ НА С. ПОЛКОВНИК ТЕСЛАКОВО, ОБЩИНА ДУЛОВО, 11. 2012 г.

 

 

Кое за вас е най-важното събитие от последните 20 години на ХХ век?

 

За мен лично е раждането на дъщерите ми. Но иначе остава за жалост неприятния спомен от 1989 г., това с „възродителния процес“ и нашето изселване от България в Турция. Това се запечата като един трагичен спомен. Ние живяхме на границата на комунизма и „промените“. Аз бях тогава към 20-годишен. Съответно нямам бистри спомени от времето на комунизма толкова.

 

Разкажете ни за „възродителния процес“, как ви завари?

 

1985 г. аз бях в осми клас, беше началото на февруари. Един неприятен спомен. Една заран се събудихме с войници в селото. То беше обградено. Никого не пускаха да влиза и да излиза от село. По-видните хора ги вземаха с джипки, насила ги преименуваха. Имаше и побоища.

 

Имаше насилие, т.е.?

 

Да, аз съм свидетел, макар че бях дете. Имам такива запечатани спомени. Биеха хората с приклади на автомати, с палки. Знаете, не бяха само имената. Забраняваха обрязванията, направиха нови гробища. Всички обичаи бяха забранени. Моят баща беше сватбен музикант и им беше забранено да свирят турска музика по време на сватбите. И имаше такъв случай на една сватба, те свирят хоро, ама хората играят кючек, понеже това знаят. Идват, арестуват ги. Баща ми една седмица лежа в милицията, остригаха му главата. Имаше дело, обвиниха ги, че са свирили ориенталска музика. Всичко беше просто една пародия. Лежаха една седмица за глупости.

 

А имаше ли организации, които по някакъв начин да се противопоставят на политиката на режима?

 

Имаше един в моето село, Февзи Реджеп, който започна с тези гладни стачки. Постепенно те станаха щафетни в цяла Североизточна България.  Имали са някаква организация, но тогава ние не ги знаехме тези работи. Бяха нелегални организации, тогава нямаше такава голяма гласност. Нямаше откъде да научиш, самите хора не казваха. Аз ти казвам това, което сме виждали. Той направи 30 дни гладна стачка, след това стана щафетна. Денонощно го пазиха милиционери. Тогава започнаха и тези „майски събития“, на 6 май 1989 г. В началото на юни той беше екстрадиран за Австрия. Пет човека от моето село, от повечето населени места имаше по двама-трима. Това бяха първите изселени, после знаете какво се случи.

 

Слушахте ли някакви западни радиостанции?

 

Аз лично всяка вечер слушах радио „Свободна Европа“ и то тайно. Имаше и хора, които обслужваха властта. Имаше кодоши, имаше информатори. Но оттам получавах информация главно.

 

От самите „майски събития“ какво си спомняте?

 

В моето село бяха окачили турското знаме на фасадата на училището. Що бой се изяде.  Хората лежаха в овчи кожи, буквално бяха пребити. Тука в Дулово имаше също голяма стачка, нещо спонтанно. Пак имаше много пребити, някои после починаха. Г-н Борисов, сегашният премиер, беше тука в Дулово. Какво ги правеше той хората в пожарната... Тогава улиците бяха разкопани, правеше се канализация. Имаше пожарникари, танкове. И хората от едната страна на изкопа, милицията от другата. Като ги разпръснаха, беше като бойно поле по всички улици. Когото хванеха, го водят в пожарната. Там цяла вечер ги били. Имаше хора възрастни, хора българи също бяха бити.

 

А Бойко Борисов като какъв е бил тук?

 

Бойко Борисов е бил началник отряд. Тука бяха командировани части от други райони на България, а тукашните пък бяха изпратени другаде. Имаше вътрешни войски, запасняци, милиционери, пожарникари. Специално Бойко го знам, защото бях ученик осми клас в Межден. Самото училище имаше голямо общежитие и Бойко беше там настанен с неговия отряд. Около 100-тина човека бяха. По-късно имам и такава история, като бях десети клас. Имахме ученически карти и ни бяха казали, ако някой ни ги поиска, да го помолим да се легитимира. И имаше един такъв случай, докато чакаме на автогарата да се прибираме на село, двама души се сбиха. Ние със съучениците си говорим на турски, нали. И тъкмо се качаме в автобуса и идва някакъв и ми иска ученическата книжка. И както ме бяха учили, аз го помолих да се легитимира. Той се оказа цивилен милиционер. На сутринта ме извикаха в милицията, в детска педагогическа стая. Що съм го бил разкрил пред хората? Той бил таен агент и т.н. Искаха да ме преместват в ТВУ само заради това, но благодарение на хора от село, които бяха приятели иманяри със шефа на полицията, се оправиха нещата.

 

А по тези събития има ли изселени хора в Белене от вашия край?

 

Да, моят тъст примерно. Две години е лежал в Белене. Вземат го в самия ден на преименуването, защото е буен мъж, беше и горски. Един такъв едър. Сутринта бил сръбнал и малко ракия и на трима-четирима милиционери им хвръкнали шапките, подбрал ги там. Накрая му чупят носа с приклада на автомат и го карат в Белене. И от съседното село имаше хора в Белене. Ако не беше всичко това, тук турското население беше много доволно от комунизма.

 

А вече голямото изселване от 1989 г. вас как ви завари?

 

Тогава даже имах повиквателна в казармата. И с цел да се измъкнем по-бързо напуснахме за един ден страната. С 3-4 куфара. Роднините ни бяха заминали и не исках да влизам в казармата. Там имам чичо, който се изселва 1978 г. и ние отидохме направо в тях. Има си къща, направо там се преселихме. После като падна властта на Тодор Живков много хора започнаха да си идват обратно. Тогава моят баща искаше да се върне, аз лично нямаше да се върна. Баща ми има трима братя, единият е този изселил се 1978 г., но другите двама също се върнаха в България и баща ми искаше също. Не, че бяхме зле. Просто, как да ти кажа, тогава за пръв път видяхме какво е див капитализъм. Положението, в което сме ние сега. Просто в тая ситуация сме. Аз работех в една текстилна фабрика. Разболя се един мой колега, здравното лице във фирмата с одеколон го дезинфекцира, вместо със спирт и му би инжекция. Това съм го виждал. И поколението на нашите бащи не можа да се адапира към това нещо. Те бяха свикнали тука по времето на комунизма. Баща ми беше млекар, изкупвач на мляко. Със синята манта, с химикал тука така. Изведнъж като влезе в турската фабрика като хамалин, на ден да товари по четири камиона с брашно и трудно му се видя.

 

А какво стана, когато се прибрахте в България?

 

От 90-та година насам баща ми е безработен. В малките населени места няма какво да работиш. В едно такова място държавна работа има за трима-четирима. Да речем за един кмет, за един пощенски служител, за още един-двама. Другите се занимават със земеделие и животновъдство. С това основно се препитават.

 

Новите частни фирми не осигуряват ли работни места? Тук примерно фирмите за семки?

 

Това са глупости. Те първо, че са малко хора там и второ работят в мизерни условия. Моята жена работи в най-голямата такава фирма. 2007-2008 г.  изнасяха огромно количество семки в Румъния. Набраха много работници, но те работят за без пари направо. Да не говорим за здравни и социални осигуровки. Да не говорим за работно време. Сутрин в 7 влизаха, вечер понякога към 2 са се прибирали. Един вид ги експлоатираха. Колко човека може да поеме една такава фирма? Не повече от 100 човека. Нещата са много трудни. Поне по отношение на препитанието.

 

А да ви върна на падането на Тодор Живков. Как го приехте тогава, особено след като бяхте видели ситуацията в Турция?

 

Виж сега, аз това съм го казвал и на други хора. Не вярвам някой българин да е плакал на песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България.“ Аз съм плакал на тази песен, когато бях в Турция. Ти изведнъж от една система влизаш в друга система. Ние тука сме се родили, тука сме израснали, тука си тежим на мястото. Там като отидохме, един вид бяхме отритнати. В такъв смисъл, че тяхното население не е като нашето. Ние сме много по-образовани. За мен комунизма като система беше на по-високо ниво от капиталистическата, поне в социалната сфера. От тая гледна точка. Тяхното местно население много-много не ни обичаше, защото работодателите започнаха да наемат нас. И като по-образовани и от друга страна, като по-евтина работна ръка. Защото бяхме на зор. Когато падна Тодор Живков ние се зарадвахме много, едва ли не ликувахме. Мислехме, че е дошло времето да ни върнат имената.

 

Лесно ли стана това връщане, примерно в Кърджали по това време има голямо напрежение?

 

Не, че нямаше и тука. Тогава нещата бяха политизирани, хората бяха насъскани. Особено в един такъв регион. Аз се върнах по-късно от Турция, но тези, които идват първи разказват, че в село Окорш са били приготвени местата за масови гробове. Нещата са били на косъм. Ако не беше паднал Тодор Живков, можеше да се случат нещата, били са в ход. Всичко е било запланувано.

 

В нашия район българите са по-малко, от 26 населени места, само 3-4 са с българско население. Другите са повечето турци и в по-малка степен роми. Но 1989 г. нещата бяха в полза на българскато население. Аз ти казах, аз заминах с два куфара само и оставих цяла къща. С цялата покъщнина, с мебели, с животни, с овце, с две крави. Като се върнахме намерихме само керемидите. Всичко останало беше буквално разграбено. От нашите комшии българи. Започнахме всичко отначало. Айде, ще ти кажа и една друга история, мислех да не я казвам. 1989 при изселването в седем часа сутринта тръгнахме от Дулово за Свиленград. Тогава шофьорът ни каза, че на границата позволяват само по 500 лева на член от семейството и един грам злато. Ние имахме 25 хиляди лева, а си оставихме само 2500, защото бяхме петима души. Другите ги оставихме на шофьора, който ни убеди, че ако се върнем, ще ни ги върне.

 

Шофьорът българин ли беше?

 

Да, българин. Оставихме му и доста злато, десет семейства бяхме в един автобус. Както и да е, минахме благополучно и като се върнахме в България си потърсихме парите. Баща ми един път ходи у тях, втори път, на третия път шофьорът направил жалба до полицията. Извикаха баща ми, изяде две-три палки и с това си останахме.

 

Дали с много хора е станало така?

 

Много хора се възползваха. Имаше ги тези неща.

 

Как след такива неща се нормализират отношенията?

 

Казват, че времето лекува, но остава тъжен спомен. Човек ги преживява тези неща, но остава неприятен спомен. Сега човека го виждам, даже синът му е началник на някакъв сектор в полицията. Виждаш го, че се е замогнал от твоя труд и трудно се преживява.

 

Нямаше ли възможност да се оплачете на някого, още веднага след падането на режима се създава ДПС?

 

Цар далеко, Бог високо. Всичко е било на взаимна основа, няма свидетели. А и в началото комунистите още си бяха на власт, държаха нещата. Достатъчно е да кажат в полицията, че някой ги тормози и край. А нашите хора са доста наивни, достатъчно е да го удариш веднъж с палката и той се примирява. Но вражда между обикновените хора не е имало. Самата система насъскваше българското население против нас. Имаше теория, че нашето население е на по-нисшо стъпало. Насаждаха една омраза и някои се хващаха.

 

Впоследствие и вие започвате да се занимавате с политика, кога става това?

 

С политика започнах 2003 г. То стана по-случайност повече, не че толкова съм искал да се занимавам с политика, а си търсех работно място. Дотогава бях работил известно време в Германия, в една кораборемонтна фирма. Като се върнах, точно същата година имаше местни избори. Както ви казах, тука няма много работа и аз реших да се кандидатирам. Първоначално смятах от ДПС, защото тука си наясно как са нещата. Мой първи братовчед, Ремзи Хамза, беше заместник-областен лидер на ДПС и освен това беше лидер на местния съвет на ДПС в селото. По една или друга причина искаше аз да съм кандидат. Но с него малко се поскарахме и реших да се кандидатирам като независим. И така стана, че спечелих.

 

Сега независим кандидат успя и за кметското място в Дулово, разбира се подкрепен и от ГЕРБ.

 

Малко работата е „стани, че да седна“. Не знам до колко следиш, но тука основния дерибей е един господин Гюнай Сефер. Той в момента е депутат и дълго време беше консуматор на благата в нашата община. Сега него и неговите фирми ги няма да печелят общинските поръчки, но вместо това имаме нов господин, Тодор Тодоров от ГЕРБ. Местният шеф на ГЕРБ, сега той се разполага. Така че, нищо ново. Наскоро даже имаше един случай, Тодоров беше набил началника на болница, защото не полагали достатъчно грижи за жена му. Която и партия да е на власт, всеки гледа да лапа.

 

Вие като независим кмет на малко населено място имахте ли някаква свобода на действие?

 

Според закона кметът на населеното място е функция на кмета на общината. Един вид общинският съвет и кмета възлагат своите функции за конкретното населено място на избрания кмет. Имаш много ангажименти, много отговорности, много задължения, но нищо не зависи от теб. Като нямаш собствен бюджет какво можеш да направиш? Получаваш една заплата и това е.

 

Споменахте, че поставяте комунизма пред капитализма като система.

 

Определено комунизмът е по-добре. 2005 г. моята съпруга се разболя от неврологично заболяване, имаше киста на главния мозък. Принудихме се да я караме в София. 5000 лева дадохме в плик на професора, за да я оперира. Уж операцията беше планова, но винаги се вмъкват напред приятели, познати и ти оставаш да чакаш. Накрая се принуждаваш да плащаш, защото жената беше в много сериозно положение. Тогава се наложи и да видим какво дължим към НАП, съпругата ми дължеше някъде 500-600 лв, за пет години. Платихме ги. Миналата година обаче пристигна писмо, че съпругата ми дължи 500 лв. здравни осигуровки и още толкова лихви. Тя вече беше почнала работа и те и запорираха заплата. Та тези неща ги изплатихме пак. По времето на комунизма беше съвсем друго. Човек, ако е болен, го караха и си получаваха лечението безплатно. Лежеше се в болница, после го пращат на санаториум. Всичко безплатно. Днеска нямаш ли пари, никой няма да те погледне. Това съм си го видял. Нямаш ли пари, бедна ти е фантазията, особено тука в нашия район. Хората нямат здравни осигуровки, пък и да имат...По-добре тези пари да стоят на една сметка и като ти трябват да можеш да си ги вземеш като ти трябват.

 

А приемате ли определението преход – за всички тези години след 1989 г.?

 

Да, определено. Поне на вид това е преход от социализъм към демокрация. Но то стана един вид разграбване на държавата. Преход трябваше да има, но не в този вариант, който се направи в България. Всичко, което беше построено за 40 години, с лека ръка се разруши. Разруши се и се окраде.

 

Как стана това на местно ниво?

 

Който беше на власт, имаше властовите механизми. Тези хора, които бяха на власт, сега пак са на власт. Те се възползваха от цялата ситуация. Обикновеният човек си взема 10-15 дк. ниви, които ги има от своите бащи и деди, и това е то. Просто тези, които бяха в подходящия момент на подходящото място, те се възползваха от цялата работа. Да погледнем икономическия преход, не политическия. Какво има в един град? Има един завод,  две-три предприятия и кой ще ги вземе? И как ще ги вземе? Примерно г-н Сефер, който беше областен на ДПС за Северна България, си присвои в законова форма всички по-важни институции. Той имаше механизми да заграби това, което е било. Хората бяха като абонати на ДПС, търпяха ги 20 години. Сега на последните избори им удариха шамар. Но ще видим на следващите. Самата структура на ГЕРБ тука не е на такова ниво, че да може да задържи доверието на хората. Почнаха да правят елементарни грешки, включително на етническа основа. Прогониха много турци от работа в общината. Почнаха да назначават българи. Не съм оптимист за ГЕРБ. Същевременно ДПС е най-ошлайфаната партия в България. Знае да прави политики, да прави избори. Била е два мандата на власт. Но има много голяма корупция, това е техният проблем. Има способни хора, но се оказва, че в един момент и те са зависими от някого. В началото имаше много идеалисти, но в един момент бяха изритани от хора с криминално минало или от хора с партийно минало. Те се наместиха в структурите и всичко тръгна на зле. Ето този г-н Хамза, за който ви споменах. Той беше председател на АПК, участвал е и във „възродителния процес“. Аз бях един от учредителите на ДПС в моето село. Тогава Хамза беше бригадир в съседното село и провокираха нашето събрание. После обаче видяха накъде духат нещата и те седнаха. Сега те са ДПС. Не съм оптимист.

 

Съжалявате ли в някаква степен, че не останахте в Турция?

 

Съжалявам, в смисъл, че сега щях да имам друга реализация там. Тука не можах да се реализирам, нямам такава възможност. Там са по-големи възможностите.

AttachmentРазмер
Intervyu_Dz_Ibryam_Viktoriya_Mitrova_Dulovo_2012.doc62 KB