ИНТЕРВЮ НА ПЕТЯ ВАСИЛЕВА-ГРУЕВА С ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 02.10.2012 г.

 

 

И: - Да започнем първо малко биографично…

Р: - Роден съм 1954 г. Първо поколение димитровградчанин, тъй като баща ми е от шуменските села, майка ми е от Харманли. Дошли са да строят град и след това стават и първите жители. Подобно е и при бащата и майката на съпругата ми, където тъстът ми е от Сомовит, тъща ми е от Хасково. По същите причини са се озовали в Димитровград. Димитровград по онова време, то и сега е бил, както казва Стайнбек, врящо гърне за претопяване на нацията. Тук са дошли хора от 963 населени места да строят град и са се смесили. Идеалисти, авантюристи, затворници на свободен режим, миньори, химици, строители, бригадири и се е родил градът. Градът на големите надежди, а може би и на големите илюзии. Както казва един наш поет „тук няма град, тук всичко е мечти”. Сега има град, но няма мечти, за съжаление. Завършил съм Българска филология, имам двама сина. Единият работи в Стара Загора помощник регионален мениджър на банка. Другия в София, софтуерен специалист, защити степен в Сан Франсиско. Бил съм три пъти лидер на БСП. Заместник-кмет на община Димитровград, избираем. Избираем казвам, защото по времето на начеващата демокрация правата и свободите бяха по-големи дори и в законово отношение, и заместник-кметовете се избираха от местния парламент, сега вече се назначават еднолично. Значи демокрацията върви назад в България, а не напред. След това бях пряко избран за кмет на общината. След това бях пак пряко избран за кмет на общината. След това бях избран за председател на Общинския съвет от местния общински съвет. Миналият мандат бях заместник-областен управител на Хасковска област. Сега завеждам маркетинг и рекламата на Триесот (?) и едновременно с това съм началник на автогарата в Димитровград.

И: - Все още се занимавате активно с политика?

Р: - Все още…бих казал член съм на партийния съвет или на партийното ръководство, но не толкова активно.

И: - Добре. Като започнаха промените, 1989-та къде Ви завари? Какво работихте тогава?

Р: - През 1989-та година бях заместник-председател на общинския съвет на

социалистите. И след това бях избран непосредствено на първия редовен мандат, защото имаше едно време т. нар. тричленки, които бяха избрани, ако си спомняте, ама вие ни си спомняте, защото сте била твърде малка. След местните избори, първите редовни бях избран от Общинския съвет за заместник-кмет на община Димитровград. Та активно съм участвал и като партиен лидер и като заместник-кмет в промените.

И: - И как се случваха промените в Димитровград?

Р: - Променете в Димитровград… Димитровград е един много символичен град и би могъл да се има като еталон или като лакмус на промените. Първо градът беше с концентрирана тежка промишленост – Маришкият басейн, който вече го няма, в рудниците работиха над шест хиляди човека. С ТЕЦ 3 още 7000 човека, в полиестерният комбинат 1200 човека, циментовият завод работеше на три смени, Химическият комбинат също. Значи това беше един град с тежка промишленост, който когато се разпадна СИВ, общо взето много бързо взе да запада. И то по много причини. Тогава хората, които бяха от т. нар. „Демократично левица” живееха с илюзиите и агитираха и си вярваха, че когато дойде демокрацията или перестройката едва ли не всеки ще се качи на Мерцедес, нашите селски стопани ще карат джипове „агротики” както се казва в Гърция… всичко ще тръгне по мед и масло. За съжаление, от дистанцията на времето се вижда, че не е така.

И: - А от какво са се получили тези илюзии?

Р: - От това, което виждахме в Западна Европа, което виждахме в съседна Гърция, което виждахме в Италия, тъй като Димитровград, не знам дали знаете, е съучредител на федерацията на побратимените градове в Европа, единствен и само един, не София, не Пловдив, не Варна. Може би по онова време, когато се е състоял този форум се е смятало, че Димитровград е емблема на България. Днешно време това е „Съюзът на регионите и общините на европейската общност” и Димитровград и по онова време на социализма имаше активни връзки с градове в Италия, Унгария, Германия, Русия, та не беше затворен за света. Та тези илюзии може би се подхранваха от това. И може би тези хора вярваха, че това ще стане. Но за съжаление в България не се проведе една „нежна революция”, както в Чехия, а се проведе една „криминална революция”. Те първа историците ще пишат за това. Още повече, че хаосът беше толкова голям, че той не беше хаос сам от себе си, а сякаш беше дирижиран хаос. Но това историята ще го докаже.

И: - А от кой е бил дирижиран?

Р: - Ами това е ваша задача да го изясните. Аз ще дам пример с полиестерния завод. Фирма Миролио, които сега в Сливен направиха голям текстилен завод, искаха да купят полиестерния завод в Димитровград и да го развият и от 1000 да станат 2000 работни места. За съжаление тогавашното правителство и министърът на финансите Муравей Радев го ликвидира и го продаде на турци. До ден днешен полиестерния завод стои затворен и не работи, защото той би могъл да е конкуренция на двата турски завода в северна Турция. По този начин турската икономика си закупи и затвори един от конкурентите на пазара, който се намира на 85 км. от тях. Ако това не е дирижиран хаос, какво е тогава? Ние закрихме… или нашето правителство, Ал Джибури беше заместник-министърът, който увещаваше миньорите, че въглищната промишленост на Марбас не е ефективна.  

И: - Той беше от правителството на НДСВ ?

Р: - Не, те са двама Ал Джибури, този му е братовчед, който беше заместник-министър на енергетиката, а на НДСВ беше другият. Но… понеже аз съм работил и в Марбас, енергоносителите се оценяват на тон …гориво и ако да ден днешен Марбас работеше имайки предвид сегашните цени на нефта и на тон …гориво това щеше да е едно ефективно, енергийно предприятие. Но него вече го няма, мините са заличени, напълнени с вода, бетонирани.

И: - Кога стана това?

Р: - Това стана след промените…

И: - Коя година?

Р: - Ами започна от 1996 година…

И: - А как се взе решение да се затворят? Прецениха се за неефективни?

Р: - Да и тъй като мините са изключително държавна собственост бяха затворени и ликвидирани. По същия начин се тръгна и със земеделието. На всички е ясно, че модерно земеделие не може да се прави на земи върнати в реални граници. Абсурд е. Нивите от преди 9-ти, които са по 5, 7, 3, 6 декара, да се обработват механизирано с тази техника. Но идеята тогава на Иван Костов и неговите съветници беше, че когато оземли хората и ги направим собственици ще променим мисленето, манталитетът на народа и изведнъж той от колективизъм ще мине на индивидуализъм и ще гласува като частен собственик. Практиките показват, че земеделието сега е в отчаяно състояние и заради това.

И: - А тук има ли големи арендатори?

Р: - Целият ентусиазъм на общинските съвети, на държавата беше впрегнат в смяна на имена на улици, на площади, на затваряне на мавзолеи…нещо, което не храни нацията, не е същностно. С това се занимаваха години наред и правителство и общинските съвети. Да сменим името на бул. „9-ти септември” да го преименуваме на „3-ти март” и с това България ще цъфне и ще върже. Да, ама не. С една дума – не вярвам българина да е толкова непрагматик, за да ги правим тези неща.

И: - А да се върнем на местно ниво, как се реши да се махне паметникът на Георги Димитров?

Р: - Това беше точно по тази еуфория. Не мога да Ви кажа точно годината. В музеят може да Ви кажат. Аз бях тогава заместник-кмет 1992-3-та година. Там някъде. Около еуфорията за смяната на имената на улиците и булевардите се реши да се махне и паметникът на Георги Димитров като решението не беше да се премахне, а да се демонтира и да се постави на друго място. До ден днешен не е поставен. Една голяма драма беше, поне за живите строители на града. Защото България губи и от това. Аз съм имал възможността да бъда във всички свободно икономически зони на Китай, да бъда в почти цяла Европа. Нашият побратимен град в Унгария, те са преди нас в НАТО и в Европейския съюз и до ден днешен имат паметник на Георги Димитров и никой не го е махнал. Нещо повече – побратименият ни град – Димитровград, в Русия, който е един интелектуален град, 147 хиляден, който има 16 атомен реактор, институт за мирно приложение на атомното енергия, на 300 годишнината си, на която и аз присъствах. Преди 300-годишнината си имаше референдум дали за 300-та годишнината си да си върне старото име Мелекез или да остане Димитровград. За моя голяма изненада 96% от руснаците гласуваха името на града да остане Димитровград. И пред заседателната сграда на Общинския съвет или на Градския съвет стои огромният паметник на Георги Димитров. В Китай познават двама българина. Георги Димитров и Стоичков. Такъв нихилизъм аз не мога да си обясня.

И: - А този паметник политически не беше угоден или имаше настроения в самия град?

Р: - В града не е имало настроения, но Общинският съвет имаше мнозинство.

И: - Тогава той беше доминиран от СДС?

Р: - Да. Имаше превес СДС и се взе това решение. Но малко по-късно започна и еуфорията и настояването да се смени името на Димитровград. Беше предложено той да носи името Каменец или Тракия. Имаше подписки, имаше и малка революция в Димитровград, тъй като един митинг пред съвета, втори неразрешен митинг до гарата. Бригадирите ветерани и много от младите хора легнаха на линиите и спряха международните влакове за Истанбул и Западна Европа. Пристигнаха вътрешни войски да разделят двата митинга, защото полицията не стигаше, повикаха подкрепление от Стара Загора. Нещо, което не бях виждал до тогава и нещо, което пак няма отношение към икономиката. Сякаш някой тласкаше народа към такива неефективни действия за смяна на имена и паметници, а не за насъщния и мисъл за развитието на страната. Тогава почна една грандиозна подписка за защита името на града. Събраха се голям брой подписи. Връчиха се, депозираха се в президентството. Председател на Комисията беше покойния знаменит българин проф. Николай Генчев, Жельо Желев беше президент. В един дневен ред бяхме с Михайловград, който се прекръсти на Монтана и Димитровград. За голяма наша радост, комисията взе решение, че Михайловград ще се преименува, а Димитровград няма да се преименува. Ще запази името си, защото съгласно указа, който беше няма какво старо име да се възстанови. Това беше единият мотив. Определението от заседанието на комисията и Николай Генчев беше, че единствената църква запазена от селото е Свети Димитър, съборът на село Раковски се е правил в Димитровград, така че който иска да си мисли за Георги Димитров, който иска да си мисли за Филип Димитров, а който иска да си мисли за Свети Димитър, но е добре градът да си запази името и президентът Желев уважи това становище на комисията, което беше много добре и поне това успяхме да спасим. Защото една нация ако не уважава историята си няма нужда да бъде нация. До ден днешен…Вие може да сте били в Рим, къщата на Мусолини още стои. Има паметна плоча, посещава се, а той е идеолог на фашизма, нали. А Георги Димитров, освен всичко, което му се преписва след девети септември е бил шеф на Интернационалът. …Целта беше според мен, дирижирана…България да стане една аграрна страна, а тя в момента и това не е. Една страна, която в момента изнася гастарбайтери и леки жени за Западна Европа. Това са фактите, няма какво да ги крием. Дисковите запаметяващи устройства, които бяха в Стара Загора вече не се произвеждат и ние не сме конкуренция нито на IBM, нито на „Хюлед пакард”. Нещо повече, мога да Ви кажа, че наши специалисти, които им се даде американско гражданство и работят в Санта Клара, Силиконовата долина от тук. Включително и ръководител на проекта Нева (?) Всичко, което беше кадърно, знаещо и можещо се насочи към Западна Европа като хора, а това, което беше като ресурс и работеше за СИВ или имаше пазари на Запад беше ликвидирано. Ликвидирано със закон, с ликвидационни съвети.

И: - Т. е. смятате, че всичко е било умислено, така ли?

Р: - Това ще го каже бъдещето, все още е рано. Истинската история се пише от дистанцията на поне петдесет години. Още са минали само двайсет. Но фактите говорят това. Защо в Чехия не се мина към реална подялба на земята и даване в реални граници, а до ден днешен работят колективи. Защо в Чехия до ден днешен работят големите предприятия, които бяха дадени с такъв закон, че ако предприятието не е ефективно, работническото-менаджерския екип се сменя и го губи и идва западен инвеститор, който има опит в тази сфера. И „Шкода” работи, купена обаче от „Фолсцваген”. Първо беше на 70, 80 сега е на 100%. А защо Вазовските машиностроителни заводи и производството на лагери не се дадоха на шведите, а минаха през пет български ръце, за да не остане нищо от завода. Защо военният завод в Казанлък произвежда продукция, която няма право да изнася в трети страни, а изнася чрез западни инвеститори.

И: - А защо Вие как си го обясняване?

Р: - Вие трябва да отговорите. Вие правите изследването. Не са защитени българските интереси по никакъв начин.

И: - А това смятате, че е целенасочено? Възможно ли е българските политици да бъдат толкова недалновидни?

Р: - Или недалновидни или подкупни. 

И: - А кой ги подкупва?

Р: - Ами големите корпорации. Това историята трябва да го каже. Че в България най-печеливши бяха енерго-разпределителните дружества. В момента ЕVN, която е една общинска виенска фирма,ЧЕЗ, фирми, които спечелиха не на 100%, а с пъти, защото се дадоха за жълти стотинки по времето на Симеон, ей така. Ами БТК? В момента единайсетата й продажба се осъществява. Това го няма никъде в Европа, в Африка го няма. Ние сме тъжна и продажна държава. Най-бедната страна в Европа. Нигерия е преди нас по вътрешен продукт. А имаме умни хора, които за съжаление не работят тук. Това е истината.

И: - А първите демократични избори тук, в Димитровград кой ги спечели?

Р: - БСП и вторите БСП.

И: - А СДС някога печелило ли е?

Р: - …Значи предишният кмет Стефан Димитров беше издигнат като независим и подкрепен от партията на Стефан Софиянски.

И: - Мен ме интересува този период от 1990-та до 2000-та година. Когато дойде царят и разби двуполюсния модел. До тогава противопоставянето беше комунисти – антикомунисти. Мен ме интересува този отрязък от време.

Р: - Значи през това време кметовете бяха от БСП, а ставаше така, че болшинството от Общинския съвет беше доминирано от десните. Защото СДС и земеделците правеха болшинството. Но общо взето това няма решаващо значение за града, тъй като градът беше с големи промишлени предприятия, като почнем цименто -производство, въглепроизводство, енергетиката, леката промишленост и приватизацията на тези комбинати и тяхното развитие не зависеше от Общинския съвет, зависеше от решението на правителството.

И: - А кога започна тук приватизацията?

Р: - Приватизацията започна…значи Пловдив и Димитровград имат първите агенции за приватизация, общински имам предвид. И ако има някаква заслуга е, че приватизацията основно на търговията, общественото хранене и тези общински малки обекти…ако има някаква положителна страна е, че останаха на димитровградчани, защото в много други провинциални градове местната общност не можа да защити собствеността си.

И: - Т. е. останаха в ръцете на димитровградски предприемачи?

Р: - Да. Иначе било чрез работническо-менаджерски колективи, било чрез пряка търгова приватизация останаха в местни хора.

И: - Вие казахте какво се е случило с полиестерния завод, а с циментовия завод какво се случи?

Р: - Циментовият завод го купи Циментогруп, те са най-големите собственици на циментови заводи в света. Но тъй като и Девня е тяхна собственост, големия и модерен циментов комбинат тук вече почти не пекат клинкер, а возят клинкер от Девня и тука само се мели. Така че, персонал и работници намаляха в пъти. Поне пет пъти.

И: - А какво се случи с тези хора, които работеха в предприятията, които спряха да работят. Как успяха да продължат живота си?

Р: - Общината беше по онова време 82 700, в момента е 52 000 души. Тези хора не са в границите на България. Те са основно в Италия, Испания, Англия, Гърция.

И: - А тук в момента, кои са действащите предприятия?

Р: - Химическият комбинат основно. „Текстрий”, който го купи Ковашки и който работи с една пета от хората. Циментовия завод „Вулкан”, който работи с една пета от хората и прословутия димитровградски пазар, където хората си изкарват хляба с търговия.

И: - А димитровградския пазар от кога съществува?

Р: - Той съществуваше още от времето на социализма, по време на промените се разрасна и то благодарение на географското положение, че ние сме между две граници – турската и гръцката. От една страна, от друга страна след Горна Оряховица и София тук е най-големият железопътен възел. Транспортните връзки Изток-Запад и Север-Юг се кръстосват тук и са удобно място за тържище. Аз си спомням, че имаше напън по онуй време да закрием пазара, защото бил средище за контрабанда. Интересно, ако ние бяхме закрили пазара, целият Общински съвет, начело с кмета и заместник-кметовете не беше удържал на натиска какво щеше да стане. Нашата теза беше: „Добре, бе, може да е така. Дайте да видим, но след като тази стока влиза от Турция и от Гърция и тука е средище на контрабандата и това го няма, тя ще отиде някъде другаде. Къде ще отиде? На Илиянци, в Пловдив или някъде другаде. На вас проблемът Ви е държавната граница. Проблемът Ви не е Димитровградският пазар”. Та отстояхме, благодарение на солидната позиция на Общинския съвет, който въпреки политическите различия си стоеше на мястото, но бих казал, че в тези години на прехода Димитровград е коренно различен от Хасково или от който и да е друг Общински съвет. Защото по това време политиците стояха на една маса, говориха си и въпреки жестокото време си бяха хора, които общуват. Защото Димитровград е уникален с това, че тук нямаше реституция. Тук не е имало нищо, няма какво да се връща. Няма родова обремененост. Няма градът е на този или на онзи, защото нямаше родове. Градът е твърде млад. По онова време нямаше кажи-речи 50 години. Нямаше и толкова 40-45. Така че това е предимството на града.

И: - Т.е. аз от вашия разказ оставам с впечатление, че всъщност държавата ви е натискала да правите едни неща, а Общинският съвет и местната власт, въпреки различните противоборства, е успяла да съхрани до известна степен икономиката на града. Да я спаси от приватизация, която би била пагубна.

Р: - Да, поне Общинската приватизация, чрез агенцията се проведе в интерес на гражданите на Димитровград. Това, което държавата разпродаде вече не работи. Като изключим химическият комбинат и добре, че го взеха пак димитровградчани. Тъй като работническо-менаджерския екип си е местен.

И: - Т. нар. РМД-та. А те по кое време се създадоха?

Р: - Взе се решение по времето на правителството на Жан Виденов в Народното събрание, но Костов ги реализира. Виденов не посмя и падна.

И: - А защо не посмя? Той винаги е бил една спорна фигура…

Р: - Жан е честен човек. Той е обвързан с Димитровград, а не с Пловдив. Тъй като баща му дълги години почти до пенсионирането си е бил главен инженер на рудник Меричлери, а майка му е учителка в училище „Климент Охридски”. Впрочем, Димитровград е интересен, че въпреки кратката си история, ние сега честваме 65 години е дал на нацията много повече, от колкото много по-големи градове. Сегашният министър Вежди Рашидов е димитровградчанин. Вие може би ще се учудите. Роден е тука, учил е тука. Васил Гюзелев е димитровградчанин, един от първите уредници на историческия музей. Проф. Тончо Русев, академик Васил Сгурев, академик по изкуствен интелект, с най-големите автоматизирани софтуерни разработки. Проф. Иванчев, по …има  учебници, издадени и в Германия, също е димитровградчанин и не е между живите. Това е парадокс, но това е може би благодарение на кръстоската на гените. Ние затова имаме по-умни деца и по-хубави жени. Защото все пак от 963 населени места да ти дойде тук народ и да ти кръстоса гени значи. …

И: - Добре, аз преди малко се впечатлих, когато вие казахте „криминална революция”, защо си го обяснявате така? Всички говорят за преход от планова икономика към пазарна икономика а вие…

Р: - Трябва да поучите нещата на собствениците. Както казва Стаматов преди пет години, те  са забулени в мрак като в съпружеска спалня. Че ние имаме българи, които по време на приватизацията купуват 47 завода, не фабрики, не магазини. Как могат да се купят 47 завода? Как може собственичката на „Брикел” да е 23 годишна манекенка, на брикетната фабрика с ТЕЦ 1. Погледнете регистъра на собствениците и вижте милионерите до стотния българин, колко са млади, по-млади от Вас.

И: - Много се говореше в началото на прехода за тези куфарчета? Мит ли са или реалност? Как си го обяснявате? От къде тръгна тази цялата история около тези куфарчета?

Р: - Аз първо гледах интервю на Григор Стоичков и на него му зададоха този въпрос. Не вярвам това да е истина. Мита за тези куфарчета тръгна от закритите външнотърговски организации на социалистическа България. Тъй като в определени сфери имаше именно неписано ембарго срещу соц страните в това число и България. Единственият начин да се правят пробиви и да се крадат технологии са били тези предприятия, основани с български пари. Това беше или е приоритет на първо главно управление и това е приоритет на много други държави, включително и на онези жълтите, които се развиват много добре. В един момент тук настъпват тези събития, тези предприятия остават безконтролни, няма я държавната социалистическа машина, която да ги следи…аз в момента разказвам фолклор, това което се говори. В един момент викат те продадоха предприятията и дадоха куфарчетата. Елементарно. Не би трябвало да е така. Не вярвам да е станало така.

И: - А тук на место ниво? Как едни хора приватизираха дадени предприятия, откъде имаха капитал?

Р: - Е ми аз Ви обясних за полиестерния завод и свързаната с него Гергана. Турски инвеститор го купи и му сложи катинара и така до ден днешен. И тъй като той не е приватизиран, той е ликвидиран.   

И: - А защо е ликвидиран…

Р: - Защото е имал задължения към Хеброс банк по онова време, турците изплащат задълженията, нямат задължения за работни места, Муравей Радев подписва и заводът се дава на турски инвеститор и той го затвори.

И: - А тук някакви местни по-сериозни бизнесмени, които са опитвали да приватизират…

Р: - Не, това, което се разви и се запази е химическият комбинат, който се взе от РМД от димитровградчани и интересно е, че Стара Загора неудържа и химическия комбинат се наряза и сега е една площадка, на която няма нищо, а тук заводът се запази и се развива, което е добре. Има едно предприятие „Техноклима”, което се купи от един от приватизационните фондове и в момента работи основно с Германия и Австрия.

И: - А какво Ви е мнението за тази масова приватизация, сега се говори, че е било недомислица…как протече тук на месно ниво?

Р: - На гражданите им бяха дадени безвъзмездно бонове.

И: - Но имаха право да купуват ако желаят.

Р: - Да, но основното е, че тогова се изградиха на базата на законови…а, може би софиянци, казано общо, имаха изпреварваща информация и регистрираха тези фондове, които имаха възможността да обединят хората с бонови книжки и да инвестират всичките на куп, но общо взето стана като една голяма колективна безотговорност. Един мениджър, който има боновите книжки и всички други, които смятат, че имат нещо, а те нямат нищо. А където има колективно безотговорност нещата не вървят.

И: - Т.е. подменен ли беше замисълът или замисълът не беше добър?

Р: - Изобщо нямаше замисъл в цялата история. Замисълът беше на другаря Тодор Живков и ако другарят Тодор Живков имаше време да …наскоро гледах един филм с Хелмут Кол, ли беше да реализира нещата биха се развили добре.

И: - „Последният лов” ли?

Р: -  Да, Защото по негово време, защо казвам Тодор Живков излезе Указ №56, с който се направиха първите стъпки в частната инициатива, но бизнесът като развитие не достига време.

И: - А смятате ли, че може да има частен бизнес, контролиран от държавата ?

Р: -  Разбира се, аз съм го виждал с очите си. Не случайно Ви казах, че в Китай съм бил във всички свободни икономически зони. Спал съм в завод на Фолцваген с хотел, с дискотека, в който работят 14 000 човека. Бил съм в най-големият завод за диезо кристали и микрочипове. Така че, там имаме пазарно стопанство контролирано от държавата, нещо, което никъде го няма и работи добре.

И: - А ако беше приложен този модел тук дали щеше да се запази системата?

Р: - Той не може да се приложи, ние сме твърде малка страна, ние сме по-малки от една тяхна община. Нямаше кой да ни остави да го направим, а и не може да стане. Тук примерът може да ни е Словения, Чехия, Словакия, та дори и Хърватия. Ако Вие сега отидете в Загреб или Любляна, понеже синът ми се върна скоро от там, ще видите, че цената на горивата е доста по-ниска. Цената на храните почти същата или по-ниска, а заплатите са четири пъти по-високи и тези хора не са в Евросъюза, а ние сме в Евросъюза и казваме, че членуваме в клуба на богатите. Нищо подобно. Една Сърбия, която прави сега постъпки в съюза е по-добре социално и икономически от нас. Те нямат проблеми със здравеопазването.

И: - Т.е. смятате, че този преход, който направихме от планова икономика към пазарна икономика беше не добре направен или недобре замислен? Можеше да почерпим пример от държавите, които Вие изброихте, където малко по-добре беше направен преходът, защото там също имаше раздържавяване. 

Р: - Вие трябва да работите по този проблем. Това е много интересна тема, значи някой казват католическите държави се оправиха. Като погледнете дори от Източна Европа Полша спря часовниците и каза ние няма да влизаме в Евросъюза. Ама времето изтече, добре, бе. Спряха часовниците и седмици наред договаряха цената на субсидиите, включително и на зеленчуците. Ние не го направихме, ние нямаме цена за зеленчуците и плодовете и затова гледаме зърнени култури. По линия на Евросъюза, поучете и го пишете, ние сме най-ощетената страна по отношение на субсидиите. Ние се водим като северна държава в областта на земеделието в Евросъюза в момента. Ние, според Вас северна държава ли сме. Защото Италия, Гърция, Испания са по на юг от нас. Затова ние сме северна държава и получаваме по-малко субсидии, без плодове, без зеленчуци. Просто политиците ни са твърде слаби и в момента се правят грешки.

И: - А защо смятате, че политиците ни са слаби? На какво се дължи тяхната слабост, на това, че служат на чужди интереси или просто нямат необходимото образование или съзнание. Защото това е чисто срещано обвинение, че политиците ни не стават.

Р: - Значи, нека се върнем на темата за католическите държави. И действително е така, но това не е верски принцип. Това е наследено. Вие като човек, който се занимава в тази сфера знаете, ако вземете фолклора на католиците, който е автентичен, там намеса не може да има. Там се отива на гости на Курт, се пее в песента или се разказва приказката на събор и му казва: „Курт тази вечер ще ядем кокошки, ще пием шнапс, след туй бира, ти ще спиш в обора. И аз след три месеца ще дойде при теб на събор при същите условия. Значи във фолклора им има елемент на контракт, на договор. В нашия славянски фолклор и български има „шест кокошки съм заклала, руйно вино съм наляла” – емоция, няма плановост, това е автентичен фолклор от Първомайско, осъвременен от „Канарите”. А що се отнася до политиците, погледнете какво става. По времето на Сергей Станишев и самият Сергей Станишев, който е лидер на европейската левица, ми той няма един ден трудов стаж. Ами новите министри – Дилян Добрев, министърката на строителството? В страните, които нямат ресурс като България, една Япония, която няма въглища, няма руда, но изнася автомобили в цял свят и електроника, политиците са над 55 години – няма млад политик. Ръководителите на звена в заводите са над 55 години, бригадирите са над 50 години.

И: - Т.е. смятате, че няма професия политик, а човек трябва да има някакво образование и някаква реализация…

Р: - И опит, не се учи нито в Кеймбридж, нито в Софийския университет, животът трябва да те очука. Това е факт. Ами Жан на колко години стана, въпреки че сме лични приятели…

И: - А защо тогава беше избран или защо той се нагърби да прави промяната, да стане премиер на тази възраст?

Р: - Защото беше идеалист, за съжаление по-късно разбра, че само идеализъм не стига.

И: - Може ли да съществува идеализъм в политиката? Всички казват, че политиката е игра и идеалистите не могат да виреят.

Р: - Те не могат да виреят, но те правят историческите промени.

И: - Вие смятате, че промените са плод на идеализъм?

Р: - Не, промените в Източна Европа са плод на това, че загубихме Студената война. И дори самите американци бяха неподготвени за това рухване, те имаха проблеми с това нещо.

И: - Тук отново изплува фигурата на Горбачов, който никак не е долюбван в източноевропейските страни

Р: - Нещата можеха да станат на доста по-висока цена или планове…

И: - Западът много го рекламира като човекът извършил промяната.

Р: - Трябва да влезете в „Кауфланд” или „Лидл”, за да видите за какво става въпрос. Къде са българските продукти. Дори по плана „Ран-Ът” ние трябваше да сме селскостопанска страна, а ние не сме и това в момента. Погледнете европейските проекти – пътища добре, те ни обслужват, пристанища, летища – хубаво. Безработица, работа с ромите, социално слабите… дайте да видим пари за производство. „Ама ние не правим производство, за да създаваме конкуренция, това си е ваша работа.” Аз съм убеден, че ако вървят така нещата, не знам дали ще съм жив, но след 50 години няма да имаме държава. Запишете го, запомнете го. Ние ще останем някаква територия, но държавата няма да я има. И то по няколко причини, едното е демографският срив. Той е катастрофа, той не е срив. В 11 общини в Хасковска област в момента започващите първолаци българчетата имат превес само в четири общини. И интересно защо това се крие, това е засекретена информация. Ние ще сме малцинство в собствената си страна, ако продължава, а няма да имаме и страна, защото младите хора нямат реализация тук. Вземете статистика на завършващите гимназия 10 години назад или висшите учебни заведения и вижте колко от тях остават в България.

И: - Добре, а вие като общински център, казвам Вие, защото все пак сте участвали в управлението приемахте ли програми за регионално развитие, за приобщаване на младите, беше ли възможно да се прави такава политика?

Р: - Плановете за регионално развитие може да ги вземете от Пловдив Южен централен район се водеха доста по-късно, с едни могили, определения и щампи, които бяха „район за устойчиво развитие”, „регион за издърпване”, „община за догонване”. Добре, но конкретно как ще стане това, как ще се развие, никой до ден днешен не го е направил. И не може да го направи, защото ние ликвидирахме Комитета по планиране, обаче Щатите до ден днешен имат Комисия по федерално планиране. Страната с най-пазарна икономика има такава форум, но България го разруши. Всеки прави, каквото му дойде на ума.

И: - А защо го разруши България…

Р: - Защото се смяташе, че това е наследство на социализма. Както сега за БАН, там стоят някакви, които нищо не правят, само получават заплати. Какво ги издържаме, я остави пазарът ще се наложи. Ами Вие в Софийския университет колко семестъра учите Маркс?

И: - Аз не съм учила Маркс. Завършила съм след 1989г.

Р: - Голям недостатък. Проверете института „Джордж Вашингтон”, който е на 15 минути пеш от Белия дом, ние имаме наш студент, който работи в  „Д.П. Морган” завеждащ отдел, който два семестъра в Икономическият институт „Джордж Вашингтон” учи Маркс и четири семестъра -  Кейнс и кейнсеанството. А ние в България не учим Маркс. Ами за това са по-подготвени американските икономисти.

И: - Преди 1989г. се е учило т. нар. политическа икономия…

Р: - Разбира се, и тя си действа – принадения продукт, великият Маркс го е измислили.

И: - Да, но при нас тази дисциплина изчезна от учебните планове. И смятате, че това не ни подготвя да сме икономически образовани.

Р: - Да, разбира се.

И: - Аз искам пак да Ви питам, това наложено понятие „преход”, ние преход към какво направихме?  Към демокрация?

Р: - Значи, тръгна се от гласност и демокрация, нали това беше девизът на перестройката. Мина се през демокрация, защото първият закон за местната администрация и местното самоуправление е най-демократичния. Сега са пет поправки и сега е доста рестриктивен, отнемат се права. Непосредствено след промените, не мога да ви кажа годините. Сега доста неща, включително и в разпореждането на Общинските съвети със собственост се ограничиха или както казва… това е приказка на Жельо Желев: „В начало беше демокрацията, а постепенно нещата минават со кротце, со благо и со малко кютек. Все пак той е философ, аз не мога да го оспорвам.

И: - Това са думи на един друг български политик…

Р: - Да, Жельо ги цитира.

И: - Това е интересен поглед. Все пак Вие сте били в кухнята и виждате вътрешните механизми на това как се случва промяната на местно ниво и в държавата.

Р: - Аз имам поглед и как стана това и в двете Германии. Значи нашият побратимен град Айзенхютенщадт е близо до Франкфурт на Одер, на полската граница. Когато се съединиха дете Германии правителството каза вие ще си кореспондирате и ще обменяте опит с един град до Саарбрюкен, където са заводите на „Форд” и има и голям металургичен комбинат, такъв има и в Айзенхютенщадт, общинските съветници спряха да работят, администрацията обслужваше само дребни документи, те бяха на обмяна на опит и им дадоха, заготовки и готови рецепти, както в Западна Германия. Може би не бяхме членове на Евросъюза, на нас не ни се дадоха готви рецепти и правила и настъпи един всеобщ хаос.

И: - И все пак имаше един план Ран-Ът, вие го споменахте преди малко, той защо не успя да се реализира?          

Р: - Той изобщо не беше приет. Той беше…дори трудно се намира, но вече го има публикуван в Интернет, той беше едно виждане на двама американци, той не се обсъжда и в Народното събрание, защото имаше голям вой срещу него и те двамата си казаха истината.

И: - Малко да поговорим за личностите на прехода? Около тях има много митология. Има един Андрей Луканов…

Р: - Лека му пръст

И: - Да…, името му се споменава около тези куфарчета и медиите му бяха наложили едно прозвище като „Архитектът на прехода”.

Р: - Имам възможността да го познавам лично. Нещо повече, той ми беше застъпник при първите избори на успешната ми кампания за кмет. Значи, аз съм се учудвал с този човек, когато имахме среща с прохождащия частен бизнес, помня в сладкарница „Миньор” бяхме, ръководители на държавни предприятия все още, която беше планирана за около 40 минути и продължи 3 часа. Този човек беше ходеща енциклопедия на цените на борсовите стоки, коя борса как вървят. Човек, който много знае, той се занимава с външно-търговска дейност …а…Все пак мисля, че това е мит, защото, в момента да предположим, че той е бил диригентът на прехода, че той е реализирал нещата, брат му, семейството му трябва да е много добре икономически, за разлика от …известни нам бизнесмени и общински съветници, които имат имоти по Монте Карло и Ривиерата и купиха вестник „24 часа” и „Труд” и сега са подведени под отговорност. Никой от семейството му, с изключение на племенника му притежава „Арома”, край, нищо друго. Къде са тези милиони. Или на Тодор Живков, виждаме в момента в „VIP Brother” Тодор, внука му. Къде са милионите на внука му? Всичко това са митове, по-скоро голямата приватизация и нещата, които се случиха са от хората на Иван Костов.

И: - Добре, а защо тези митове циркулираха, защо не можаха да бъдат обезличени, а продължава да съществува тази митология от началото на 90-те години. Много хора продължават да вярват и за тях, това е единственото обяснение, за това как се е случил прехода. Как партийната номенклатура е била отгледана, в един инкубатор, така да се каже и в един момент са и казали „айде, отидете и правете банки, приватизирайте”. Много хора вярват в това.

Р: - Нещата са прости, погледнете вече 20 години почти е прозрачна собствеността. Заинтересовайте, кой завод, на коя банка, кой го е препродал…Единствената българска банка в момента коя е? Първа инвестиционна. Е… Собствениците на Първа инвестиционна не са имали нищо общо с БСП или БКП. Вижте големите заводи, от кой са продадени, от времето на Иван Костов и кои са хората, които са ги купили. Вижте една от най-големите български фирми „Каолин” – Иво Прокопиев, Николо Николов, Разград…заводите, те си живеят в Англия. Какви са? Били ли са членове на БСП или БКП ? Не, напротив били са активисти на СДС. Погледнете миналото им.

И: - Значи не може да се говори за партийно отглеждане…

Р: - Напротив. Иван Костов е на-добрият марксист-лененец. И Ахмед Доган, казвам Ви го съвсем откровено, защото те защитаваха тезата, къде открито къде не, че активна…има една марксистка постановка, че когато има плурализъм в политиката и плурализъм в собствеността идва време когато собствеността и капитала диктуват политиката и това е така. (тупа с ръка – б. р.) Именно за това Иван Костов  чрез бързата блиц приватизация нахрани актива си с предприятия, в това число и Димитровград, мога да ги изброя, но няма да е коректно, от най-малките, до най-големите. Ахмед Доган също. Актива на ДПС е много богат (продължава да тупа с ръка по масата – б.р.). Погледнете превозите, сега сме на автогара. Вижте големите фирми за превози в страната и чужбина на кой са. Мога да цитирам имена. Най-големите фирми по транспорта. Като почнем…включително и автогара София. Най-големите фирми за транспорт в чужбина са на ДПС. Един автобус знаете ли колко струва? Този, който пътува за Гърция е 492 000 евро. Един милион лева. Двайсет автобуса на провинциални фирми на ДПС. Такива фирми социалистите нямат. Всичко е мит. И ако ме е яд на социалистите, въпреки че аз съм социалист, Чърчил казва: „Ако човек на млади години не е лейбарист или ляв няма сърце, но след 50 години да си остане ляв, значи няма мозък”.  Аз изглежда съм от онези без мозък. Та нещата са очевадни.

И: - Т.е. вече сте разочарован от БСП, така ли да разбирам?

Р: - Не, вече съм разочарован от България, че нещата не се получават.

И: - Кой е виновен нещата да не се получават?

Р: - Ами всички ние. Нали знаете предсмъртните думи на Хитлер: „Явно ние не сме немци и незаслужаваме да имаме държава.” Като се самоубива в бункера, ами защо, защото гърците, на които им опростиха 12 милиарда външен дълг и продължават да им опрощават са на улиците, а испанците са 10 пъти по-добре от нас. Нашият е робски народ. Най-ниските пенсии, най-ниските заплати, пълна мизерия, най-висока безработица и никой не е на улицата…Значи всеки народ заслужава съдбата си.

И: - Явно и политиците си. Хайде пак са се върнем към митовете. Вие казахте за Иван Костов и Ахмед Доган, но нали най-големият мит е, че всъщност опозицията е продукт на комунистите, една удобна опозиция. И тези скандали, които станаха с досиетата в началото на 90-те убеждаваха хората, че опозицията е отгледана, че не са случайно хората там, че демократичният вот е бил подменен. Това мит ли е, реалност ли е? И че всъщност Иван Костов не е случаен човек. Нито Ахмед Доган.

Р: - Нямаше как да има случайни хора. България нямаше изявени дисиденти. Както в Чехия. Изключваме Жельо Желев, който написа „Фашизмът” и му я спряха. Това е истината.

И: - Т.е. имало ли е реална опозиция в България?

Р: - Разбира се.

И: - А каква е била. Синя ли е била реално?

Р: - Не, не само синя. Можем да кажем…политиците, които и в Димитровград и другаде бяха авторитетите по онова време. Тука има един бай Христо, който не знам дали е между живите. Това бяха и хора, които са лежали по Белене, преди всичко земеделци, които са защитавали тезата си. Били са по 10-20 години по концлагери…а…Това бяха авторитетните хора.

И: - Да, ама те някак си неуспяха да се реализират в началото на 90-те години…

Р: - Ми, да. Другите бяха мамини синчета от рода на Стоян Ганев. Който благодарение на баща си…Ми Вие погледнете нашите министри. Министъра…айде да не говоря. Биографиите им. На единия баща му – шеф на Румно (?). Министъра на държавната администрация по времето на Мики Маус, на Царя. Баща му е шеф на държавното контраразузнаване. Другият, който тогава беше на финансите баща му е шеф на Табсо – българо-руската…България няма собствени граждански линии, беше Табсо. БГА Балкан го няма. Компания за пътнически превози става в ЮАР, отговорник за онази част на света, южната. Значи това бяха хора отгледани от социализма, които са учили на Запад, а ние нямахме право да отидем на екскурзия. Но нека, те може да са виждали по-добре нещата.

И: - Добре, а те как попаднаха във властта, в икономиката?

Р: - Ами нали виждате сега какви са ни министрите? Дори и сега…

И: - Това е много просто обяснение, че всички са от едно котило. Добре, а мислите ли, че знанието за прехода в България е подвластно на конспиративните теории? Българинът явно много ги харесва. Всички вестници казват „този, който се представя за еди кой си, всъщност не е такъв, а еди какъв си. Подменено ли беше знанието, какво се случи в началото на прехода? 

Р: - Не знам. Иска време тази история… Истината е друга, че българинът му пречи завистта. Това Иречек го е писал още.

И: - Т.е. ние нямаме колективен дух, макар че социализмът 45 години искаше хората да имат колективно мислене.

Р: - Е да, и те имаха.

И: - И какво се случи, а в същото време завистта е индивидуално чувство…

Р: - Е не е индивидуално. Аз ще напиша книга един ден ако се пенсионирам. Това е дълбоко генетично насадено у българите. Още от времето на Горното Поволожие нашите прадеди прабългарите са бесели най-знаещия, най-можещия и най-кадърния на пролетното равноденствие. И старейшините са определяли на следващото пролетно равноденствие кой ще бесят, тъй като той не е достоен да общува с тях, той е много кадърен и трябва да общува с Тангра.

И: - Вие смятате, че това е едно от обясненията защо ние не можахме да направим един нормален преход…

Р: - Ами да. Иречек какво пише, той…първият министър на просвещението, образованието и културата в мемоарите: „Аз не мога да се начудя, откъде е тази работа у българите и тази стръв да развалят един другимо работите си.”  И оттам приказката „Аз не искам да съм добре, важното е Нане да е зле.”

И: - Вие това се приели за обяснение какво се случи в България, така ли?

Р: - Не, обяснението е, че хората са много овцедушни. И тъй като нямат вече воля и хъс да излизат по площадите, те излизаха тогава, щото вярваха…за тях е много по-добре да напуснат страната или да дойдат в София.

И: - В началото на 90-те всички бяха по площадите, предполагам че и в Димитровград е била сходна картината, кога изведнъж инерцията, която бяха набрали хората, тази енергия прекъсна?

Р: - Ами, видяха, че нещата не се получават.

И: - Не се получават на икономическо ниво или на политическо…

Р: - Ми то едното е свързано с другото.

И: - И последен въпрос, ние си говорихме за икономическата престъпност. Тези т. нар мутри, които се появиха… техният генезис се определя по два различни начина – единият е, че те са рожби на прехода, а другият е, че те са някакви комунистически отрочета, отглеждани, за да бъдат бушони и да изгърмят. Или съвсем буквално казано едни пари да завъртят и след това, когато станат неудобни да бъдат ликвидирани. Ако не се лъжа Иван Тодоров-Доктора е димитровградчанин. Какво знаете за него? Една алтернативна история за прехода

Р: - Значи Доктора е димитровградчанин, а Брендо е тополовградчанин, нали…Това са пак митове. И трябва да има надеждни доказателства за това нещо. Ако партията е имала идеята да прави нещо такова, не би го направила чрез спортистите. Тя би го направила чрез хората си от Комсомола, хората, които правят разработки в ТНТМ (техническо и научно творчество на младежта – б. р), които бяха на ниво. Но в тава време на беззаконие и ненаказаност спря се финансирането на високи спортни успехи, на спортни школи…

И: - Но Доктора не е спортист…

Р: - Е да…

И: - Има ли някакво локално знание тук, което не го пише във вестниците и книгите кой е Доктора и откъде е тръгнал?

Р: - Ми…Иван Доктора усети, както и много софиянци, които не гръмнаха, но той гръмна…възможността да се прави нещо печелившо с цигарите. Защо не. В момента цигарите са два пъти и половина под себестойността, на която се продават по-евтино. Нали. Ние съсипахме тютюневата промишленост, защо да не вземеш, след като имаш две граници на 70 км да внасяш цигари или да изнасяш като си удържаш ДДС-то и тази печалба, която е 200 % да я реализираш на 100% да кажем. Това го правеше Пилето с бутчета, Иван Доктора с цигари, трети с нещо друго. Държавата е тази, която създава предпоставки.

И: - Държавата за това, че отсъства като нормативна база?

Р: - Отсъства като нормативна база и едновременно с това с глупава нормативна база – тези дисбаланси с цената на определени продукти, от което определени хора се възползват.

И: - А за Доктора тук знаеше ли се, че е мастит контрабандист преди да се зашуми за него в медиите, защото той стана известен след 2003 година и се оказа, че е създал една стабилна система още от средата на 90-те години. Такива големи средства и капитали не се натрупват за година.

Р: - Майка му и баща му си живееха докато и да го убият в панелен блок в кв. „Славянски”, на третия етаж. Това е истината.

И: - От къде се разбра тук  за Доктора от медиите ли?

Р: - Аха.        

И: - Обикновено на локално  ниво в по-големите градове си имат един местен Иван Доктора.

Р: - А има някои като Велинград, които са по-малки и си имат повече.

И: - Аз само за един знам.

Р: - Там са и Черепа и Лидия Шулева…

И: - Да, но Черепа е бизнесмен, а Шулева е политик, а вие ги сложихте под един знаменател. Има ли равенство между престъпен бизнес и политика. Може ли да се сложи знак за равенство?

Р: - Не, разбира се че не може. …

И: - Нещо оптимистично да кажете, за да завършим…

Р: - Нашата надежда е във вас. Ние правихме тази година за годишнината на града да съберем млади хора, които са се изявили, които работят в Холандия, в Щатите, в Лондон и да им кажем вземете се върнете, за да прилагате знанията си тука, но не знам дали това ще стане.

И: - А на местно ниво осигуряват ли се такива възможности да се върнат? Да бъдат устроени, да работят еди къде си.Те ще се върнат, но какво ще правят тука?

Р: - Това е въпрос на държавна политика. Аз ви питам, знаете ли колко човека работят в „Хюлед Пакард” в София ?

И: - Имам познати, които работят там.

Р: - Питайте ги колко са. 540. В „Телериг” – 320 за сега, само в София. В „Нетейч” са около 200. „Дорософт” са малко, те са около 50. Знам ги, защото малкият ми син работи в тази сфера. Тези фирми не искат ресурс. Те не искат халета, заводи, стругове. Летища, жп линии, те използват интелектуален продукт, който се работи в България. Но въпреки това Софийска голяма община по някакъв начин ги държи там, в т.нар паркове. Казвам им идете в провинцията, там наемите са по-евтини. Идете в този регион. IBM ще е там, „Хюлед Пакард” ще е в Пловдив, еди кой си в Търговище.   

И: - А защо според вас? Защо всичко се концентрира в София? България не е София.

Р: - И затова в София от месец на месец става по-трудно и с комуникация, с транспорт и с какво ли не.

И: - Добре, ама сега това правителство се опита да премести администрацията на различните агенции и имаше страхотно недоволство, дори и стачки. Беше ясно, че това е обречено на провал. Мисля, че догодина никой няма да повдига идеята нещо да бъде преместено някъде, а не в София. В същото време провинцията тотално се обезлюдява.

Р: - Да, пример е Гърция. Атина и Солун и всичко друго е села и паланки.

И: - Е те имат повече площ като плажове, туристически бизнес и са малко по-добре. Добре, благодаря.

Р: - Като казахме плажове значи „криминалната революция в България”, запомнете я. Вижте защо до ден днешен Слънчев бряг няма регулационен застроителен план и защо стана една голяма дивотия от един курорт. А вижте едновременно с това дори Хургада или Шарм.ел-Шейх в онзи Египет, където ислямистите командват сега. За да имаш пет звезден хотел, трябва да имаш 120 декара двор, с палми, пеещи фонтани, лифт. Казвам Ви, защото съм бил и съм го виждал дори в Судан. Защото там няма криминална революция. А тука съсипахме и Черноморието…съсипваме всичко.

И: - Тоест тази криминална революция е протекторирана от държавата ли?

Р: - Не. Това е една симбиоза на хората политици, бизнесмени, хитреци, които гледат да…

И: - Добре, ама тези политици в какъв цвят са?

Р: - Няма цвят. Направете един анализ. Погледнете нещата те са пред вас. Това е по време на всичките правителства този хаос.

И: - Навсякъде се твърди, че в началото на 90-те години по-подготвени бяха т. нар. червената номенклатура – стопанските ръководители или на друго ръководно ниво. Те са имали поглед върху нещата как са се случвали, не са обикновените хора, работниците. Става въпрос за стартови позиции.

Р: - Вие сте университет и сте учени. Тази митология върви и вие трябва да я проучите. Взимате Димитровград и питате: „Георгиев, т. е. мен, какво имаш?” Проверявате го в имотния регистър. Аз съм бил секретар по идеологията на БКП, най-младият.

И: - Това преди 1989-та година?

Р: - Да. Бил съм в Общински комитет на комсомола. Бил съм учител в гимназията. След това ставам заместник-кмет, бях кмет, пак кмет, председател на съвета, заместник-областен управител. Какво имаш ти? Аз имам…казвам какво имам. Проверявате имотния регистър. Нали, аз съм олицетворение на червената номенклатура. Питате друг, втори, трети в провинцията, които са били кметове, първи секретари на партията. Едновременно с това взимате демократите, питате ги и виждате какво имат. И ще излезе на лице. Аз имам един апартамент и една лека кола. Е апартаментът ми е голям – 200 квадрата – мезонет на три етажа и карам „Тойота Авенсис”. Нищо повече. Едновременно с това демократите, ние сме роднина с тях и сме добри приятели, имат няколко фирми, хотели, морета, балкани, предприятия. Хора, които не са от тази номенклатура. Това е така тук, в Хасково, Велинград, вижте го и в София. И нещата ще цъфнат…

И: - Сещам се сега за Младен Мутафчийски, той беше дълги години шеф на „Кинтекс”, ако не се лъжа и след това е доста мастит бизнесмен, който се занимава с туризъм. Т.е. ето тук имаме една форма на червена номенклатура, която успява добре да се реализира. Или пък един Георги Гергов пак се сещам за оборотно медийно лице, който приватизира панаира, ЦУМ.

Р: - Гергов няма нищо общо с червената номенклатура. Гергов те първа след промените става партиен член и сега е лидер на социалистите в Пловдив. Преди това се занимаваше…той не е бил член на БКП.

И: - Знам, че е бил шеф на свинекомплекс.

Р: - Да, нещата не са така. „Кинтекс” е друга схема. За „Кинтекс” си правете друго изследване, което е много интересно, което ще издигне в култ другаря Тодор Живков. Аз познавах Нейков, един от неживите. „Кинтекс” е… друга схема. В целия свят военно-промишления комплекс е друга схема. Индия и Пакистан воюват. Пакистан се отделя. България изнася тонове оръжие с кораби. На противната страна ние с нигерийски флаг изнасяме и немогат да смогнат и Червен бряг и Казанлък … така че...(телефонът му звъни и прекъсваме разговора.)

 

 


[1] Господин Георгиев, род. 1954 г., висше образование, кмет и заместник-кмет на Димитровград в началото на 90-те. В момента директор на автогарата в Димитровград, женен с две деца

AttachmentРазмер
Intervyu_G_Georgiev_Petya_Vasileva_Grueva_Dimitrovgrad_02_10_2012.doc152 KB