ИНТЕРВЮ НА КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С Г. Й., ДИМИТРОВГРАД, 05.10.2012 г.

 

[Г. Й., на 50 години, роден в Димитровград, пенсионер, синдикалист в КТ „Подкрепа”]

 

И: Ако може само малко информация за вас в началото.

Р: Роден съм тука (в Димитровград). На 50 години.

И: А вашите родители тук ли са родени?

Р: Не.

И: А кога идват?

Р: Ще те излъжа, не знам. Педесет и някоя година, щото аз съм роден тук 62-ра година. Някъде към края на 50-те.  Но тука съм роден и тука съм живял винаги. Иначе те идват тук за работа и идват от на майната си! Те са били женени вече и идват от Дюлово, от Силистренско. А иначе майка ми е от Врачанско. И е пратена в Дюлово на някакъв стаж . И така. А аз тука съм израстнал, тука съм учил и тук си ми е целият живот. След като завърших, минах казармата и после по преразпределение в Химкомбината, в химическия цех. И трите години съм ги изкарал там. Тогава Химкомбината беше гола вода. Първо – смешни заплати, после отрови- мотрови. Няма нищо общо с това, което е сега. Аз като напусках и тамън пускаха новото производство. Той може би за това оцеля тоя Химкомбинат. Само това го спаси – защото имаше най -новото производство. Иначе щяха да го ликвидират и него.

И: Като другите? Какви стана с другите предпиятия в града?

Р: Някои приватизираха, някои унищожиха, други раздадоха и т.н. Вулкан е приватизиран сега, италианска компания го държи в момента. Но не работи. Защото има друг завод в Турция и там излиза по оферта. И внасят там в момента и правят някви игри тука. Понеже и там заводът е тяхен и тук е тяхен, но не съм много запознат. Единствено Химкомбината работи. Аз да речем миньорче бях. Бях, щото се пенсионирахме, иначе щяхме да сме гола вода. Нас ни ликвидираха. И това е. Даже ми е много смешно сега някои кат ревнат „ама, как щели 20 хил. души да се оправят”. Абе, те сигурно 1 милион хора така са ги зачеркнали за тия 20 години.  Последно бях на един рудник, спрян точно преди реформите, по време на прехода, огромен рудник. Такова чудо може би в света няма. Защото на запад не практикуват така. Не инвестират толкова в инфраструктура в рудника. Слагат тия модерните фургони, слагат климатиците, взимат докато се изчерпа и се махат. Пък там беше огромен. С бъдеще, с работа за целия град, всичко ново вътре.

И: Каква е причината да спре работа сега?

Р: Няма сметка. Малка е печалбата. Монтирахме такива машини! Да влизат по релси, за да не е мръсен въздухът, за да можеме да дишаме, сещаш се. 1 милион евро, дадоха за машината. Учудихме се тогава. То нямаше пари за нищо тогава, не се знаеше нищо тогава, пък такава машина ще купуваме.  А цялата работа беше следната. Монтирахме я пет човека, шест, за да вземат 500 хиляди лева за монтажа! Това го разбрахме после! Министарът да гушне 500 хил. лева за това. 

А, тези предприятия, които още работят и до сега не можеш да разбереш кой е собственикът. Всичко ще иде някъде на Сейшелите. Химкомбината казаха, че първоначално го купува ливанец, ливанска фирма, а има слухове, че е на Иван Костов. Ама слухове – това не можеш да го докажеш никога. Но хубавото е, че оцеля, това за града е хубаво. Той вече също има затихващи функции, но пак храни доста хора в града. Иначе щяхме да си останем само с един пазар.

И: В годините на прехода как се информирахте за промените – икономически или политически, които се случват? Медии ...

Р: А, медии, от къде ще чуеш от медиите! Какво казват медиите, те казват само когато им кажат да кажат. И то само определени работи. Медиите са ...... казват нещо, ама им викат ”шът” и после кво става!

И: До кога работи ти?

Р: До 2004 г. Еми, то и  вече закрихме тоя огромният рудник. Там поработихме колко... 99-та година го пуснаха преди Нова година, значи 3 години. Той е почти неизползван. То за това се знае някъде по София, за тия 4 милиона лева, които са инвестирани в него.  Нещо страшно! Вътре е като метрото софийското. Те галериите са се напълнили сега с вода и след сто години да ги отворят те ще са си там. Имаше две основни галерии, по 2 км. Абсолютно бетонирани, като тунел.

И: А имало ли е възможност за още работа там до изчерпване?

Р: 50-60 години!

И: Толкова много! Тука чух, че ставало дума за няколко години.

Р: Тук много работи ще чуеш! Имахме, последните години там работих, едни склад, сигурно към 150 м.дълъг. Той трябвало до три месеца да бъде пуснат, точно преди 89-та. Да бъде пуснат, всичко е било поръчано, доставено от Съветския съюз, от тук от там. И машините бяха там. В тоя склад имаше от - до! Въпреки че 15 години там Минстрой са го държали, бая са крали, след това и нашите пощипаха и след това софиянците го доосмукаха. Имаше от мебели за офисите, до....каква ли не техника. Всичко това се продаде! За жълти стотинки!

И: Кой най – много се облагодетелства според теб от това?

Р: Първоначално всичко е било отгоре. Не можеш да продадеш нещо......и наще тука и да се напрви нещо е по-дребно. Както навсякъде. За големите неща идваха уж експерти, те никой не ги знаеше какви бяха, а те от къде знаеха там какво има? Щот някой ги е пратил. И душеха и като намерят пазар, пристига, закача и изчезва.  И това не стана наведнъж. Жена ми работеше в Комбината за полиестер. Над 1200 човека работеха там. И при тях така.

И: А с комбината какво се случи?

Р: Еми, с него се случи така, че явно някой получи рушвет. Тия турските производителни на платове, събраха пари, дадоха ги на когото трябва в София и комбината беше ликвидиран.

И: Не на местно ниво......?

Р: Не, не, не! Не може на такова ниско ниво. При нас също. При нас нямаше от общината никаква намеса. Даже май не ги и интересяваше! Не ги вълнуваше, казваха „Ами, те такова, ами те такоав, нерентабилни са” Еми, нерентабилни! Кат те ти изкупуват всичко! 10 лв.тон как ти звучи! 10 лв. Това все пак не е ..... подземно се вади. Как ше са на печалба? А сега по колко са дори не знам – по 300 ли са, по 400 ли са.  Можеш ли да  си представиш!

И: Кой спечели от тая ситуация?

Р: Върхушката. И политичческа и икономическа, те си вървят ръка за ръка. Виждаш! Лидери, мидери. Знаеш ли тоя Ковачки тука... то нашия ТЕЦ е негов! Мина „Черно море” е негова! 90 -те ги взе още, към края. А си се знае, че той е на Овчаров човек.

И: Всичко това как се отрази на града?

Р: Нали виждаш. Във всеки блок празни апартаменти. Добре, че е пазарът. Ако не е той....то и той не може да крепи целия град, но просто нещо да се прави. Щото всичко останало е търчи-лъжи.  Големите бизнесмени, големите джипове, но няма никво производство. Имитация пълна!

И: А тия слухове за пазара....?

Р: За приходите?

И: Да.

 Р: В ония години всичко се случваше така. Бяха мутренските години. А те си бяха като навсякъде. Застрховахме се! Каквото и да започваш, трябва да им плащаш.  А доколкото съм чувал, от Пазарът всички приходи заминаваха за София. Така се говореше. Сега вече няма такива работи. Сега всеки си плаща масите.

И: А тази общинска охранителна фирма, която е направена заради пазара?

Р: Тогава още я нямаше тая фирма. Ама това не беше за хората, на кого му пука за мишоците. Никой няма да ти каже за кого го правеха. Нали знаеш как се става кмет, общински и т.н.

И: Как?

Р: Еми трябва да слушкаш! Почваш от най-ниското ниво, от градското, повишават те на окръжно, продължаваш нагоре. Подписваш каквото трябва, продължаваш да слушкаш и за тебе ще има.  На кой му пука за хората на пазара иначе, нали всичко идва от горе. Инициативен комитет! Тинтири – минтири!

И: А сега като сравниш нещата за които говорим, с времето на социализма?

Р: Еми, през социализма тука си беше индустриален град. Имаше си много заводи и  плющеше всичко яко. Имаше работа. Той си беше индустриален център. Тука си имаше комбинат, завод за климатична техника, полиестер, Вулкан, консервена фабрика. Тя не съществува вече. Не можа да се разпродаде – явно беше стара вече! Не си е заслужавало. Разпродадоха я като терени. Въпросът е, че тази приватизация не трябваше да стане така, категорично! Поне при нас, понеже знам, не трябваше. Примерно, Перник. Понеже другарят Първанов е от Перник, там колеги от синдикатите, говорил съм с тях, казаха, че въглищата са се изчерпали, промишлените количества. И уж бяха свършили, а сега слушам по телевизията „Миньорите от Перник....”, вързаха ги към социланото министерство. И сега Перник си работи и даже имат и частни рудници. Доколкото знам. А тука, кво ще се занимават! 8 милиона за два рудника, един и същи човек ги ликвидира! 8 милиона чиста пара. Отделно там имаше стотици хиляди тонове метал. Защото основите на сградите беше от метал. Огромни метали. Най - високита ни сграда беше 37 метра. Смятай! И го унищожиха! И всичко заминава в джоба. За това. Даже не се притесняваха. Сега камъче не е останало.

Така е с всичко което пипнаха. Същото и със земите. Кво като ги върнаха? Кой ще ги обработва? Все едно сега да си купиш магаре и да кажеш  - почвам.  Не става така. Сега разбираме за някои неща. Че тия АПК-та, въпреки че се говореше друго и до някъде беше така,  все пак това е било бъдещето. Виж как е запада. По телевизията поне съм гледал, по 3 хил декара обработват. Това е колкото едно ТКЗС или поне АПК, за да се затвори цикълът. Не можеш да работиш на дребно. Но това не ми е много ясно, защото никога не съм се занимавал. Все пак горе-долу се получиха земите хората, тук- такме е имало проблеми, но не е нещо... Но те и ТКЗС-тата също се разграбиха. Същата история. Дадоха тия компесаторни записи, не знам си кво, един - двама взеха техникатата, а на останалите – на ти крава, на ти прасе. Е, кво ще го правиш това прасе? И те ги изколиха! Напълниха фризерите за една година и край! До там! И това му бяха активите от на дядо му земята, от кооперацията. А после се оказа, че ние нямаме с кво да орем, нямаме трактор. Ама другите имат. И така – плащаш и стават нещата. Това раздаване на земите. Това беше огромна грешка. Трябва да има  и двете. Кооперацията просто трябваше да се запази. Който иска да излиза- да излиза. Другото обаче продължава да се обработва. Трябва да оправим земеделието. За това няма и производство.  Това беше, което даваше хляб на масата хора обаче.... защото зеленчуците искат ръчен труд. Това е най-голямата грешка за мен. За това и селата са празни. И квото и да си говорим това завръщане към селата няма да стане така като в Европа- трябва ти земя, трябва ти къща отново да оправиш. Нека си има внос, но нека и ти да участваш.

А пък нашия си рудник можеше да продължи. И при тия скъпи брикети, даже  да не можем да постигнем качеството на брикетите, на 100лв.да ги пуснеш и ще стане. А си имаше работа за години напред! Но всичко се разтакова. Къде за скрап, къде в някой рудник, който още работеше. Всичко чисто ново!

И: Обвиняваш ли някой конкретно за това?

Р: Всичките! Всичките са в кюпа. Всичките от тоя преход, до един! Няма БСП, няма СДС, но СДС-то най-вече, щот излъгаха хората. Подведохме се.

И: Какво очаквахте края на 89-та, началото на 90 година?

Р: Очаквахме какво ли не! А никой не напарви нищо за нас, всичко излапаха. За това става въпрос. И тук лидерът на сините псува БСП-то, пък после всичко излапа. Те тук всички го знаят в град, уж голям бизнесмен, на Иван Костов човек. Местният лидер на СДС. Но няма значение, без имена.

И: Иван Костов ли е големият обвиняем!

Р: Еми, Иван Костов си напълни кошничката. То това беше борбата. То борбата и сега продължава да е свързана с Иван Костов. Ама все пак, тая власт новата, има някой хубави неща, има някои заченки, ама те не могат да оправят всичко, защото и те са били в тая помия. Бойко Борисов къв беше? Кой имаше право на охранителни фирма тогава? Това да не е ставало така? Той беше една от най-големите – СИК, ВИС, а той беше Ипон. И той си е от групировка, около бай Тошо също. Тогава не е успял да стигне до върха, и сега пробва! Не става, не можеш да вземеш властта просто така, някои си мислят, че е лесно. Хич не е просто.

И: Краят на 80-те години усетихте ли няккава промяна?

Р: Еми, ние тука сме на главен път и винаги е имало доста информация за нещата, които се случват в България и в света. Тираджии, те излизат навънка и горе - долу се чува. Въпреки че нищо не разбрахме ние всъщност. С течение на годините разбираме много неща. Така както цялата икономика си плющеше, всички работеше, пък една година в магазините нямаше оцет примерно. Това началото на 90-те. Пък кво било? Те трупали на склад. И след това „хоп”. Триста процента надценка! Три пъти скочиха цените! Това по времето на Луканов май беше. Те доста се изредиха. Пък после кво било – служители по банки, се чуха работи, даже и те разбрали последния момент. Така, една наша приятелка, си накупи тогава климатик, дребни работи. Ама тогава да имаш климатик, телевизор, дограмата да си смениш. Ама нали прехвърлят картончета там. Тогава нямаше още компютаризация. Тогава на картончета- на тоя заем, на оня заем. И кви са тия заеми, а той шефът и главен счетоводител. Постановлението е било за стимулиране на частния бизнес. Нали създава се частен бизнес, основата е хубава. И така имаш право да изтеглиш до 1 мил.лв.  на едноличен търговец, не на голяма фирма. Подробността е, че всичко по списък ....(не се чува). от градския комитет на пратията. Трябва да си в списъка.  На рудника един наш колега 10 мил.изтеглил. По най-бързия начин вкарали го в играта, в списъка.  Казали  му да действа, защото три месеца е действало това.....(не се чува). Кой разбрал, разбрал. И това са първите милиони. Абсолютно законни!!! Човекът веднага – на жена си, на дъщеря си, на баба си, на дядо си, на всичките деца от родата по една фирма. А по магазините празно, то бе и купонна система тогава. Пълен хаос. До де разберем какво се случва.

И: И кога го разбрахте?

Р: Разбрахме го дръжки! След 10 години! Кой да подозира. И да разбереш, ще кажеш ли. Те банките са разбрали накрая, пък са казали след време, защотото...и аз не знам защо. Или защото и на тях им е казано да си мълчат.  И с тия 10 милиона, след три месеца, при тоя глад за стоки, връщат ги на пазара, те са платени стоките в складове  –  и квот ти дойде на акъла – захар, олио, основните продукти. На какви цени! Така връщат си 10 те милиона, печелят още и с тия нови пари ти си новият капиталист! Чисто нов човек.  Това според мене, ако не е престъпление...въпреки че реално не е престъпление, реално не е. Това, че никой не е знаел, да се е интересувал.

И: Тези хора сега продължават ли да са в бизнеса на града?

Р: Естествено, те са върха на каймака!  То в цяла България е така. Ама, какво да напарвиш.  То основната работа е, че малко то тях разбираха от нещо. Повече бях такива  мекерета, мижитурки, дето ги лансираха с пари и дето са свикнали да им дават и за това и икономика нямаме. На него отрежат ли му държавната субсидийка и умира. До там е. Това е. Кметът трябва да е негов човек, да му даде поръчки, министърът трябва да е негов човек да му даде поръчки.

И: Смяташ ли, че е повече заради „лапането”, а не от некомпетентност на другите?

Р: Ама кои са били на върха. Те почти всички бяха такива. Системата е такава. Не, ако си кадърен и виждаш какво, нали ще си отвориш устата. Кат вземеш много да приказваш и айде пътя. Схемата е от пет хиляди години.  Горе, се държат хора и на всички ръководни места, които слушкат. А те, хората си мислят да дойде някой да ме оправи. Те как го мислят това оправяне. Едни и същи. Има един случай тука в града само, един сам се вкара във властта тука. Тоя го признавам, че е пълна шайба. Седя едно лято, всеки божи ден на центъра, това му беше работата, разпъва си масичката, разпъва си две пана, плакати, призиви, подписка. Всичко законно. И стана общински съветник. Това е върхът на сладоледа дет съм го чувал. А в София не можеш да идеш просто.  

И всичко това си дойде от социализма, от там дойде. Само че в много по – лош вариант. Навремето пак гледаха, все пак на ниските нива, някой все пак да върши работа. Тогава всичко работеше. Все пак гледаха да ги контролират тия хора.  А сега каква работа да се върши! Те напарвиха един мижав империализъм, мижави фирмички. Кажи ми една голяма фирма? Не ми е позната. Уж създадоха, нищо не създадоха. Унищожиха всичко, още грабят даже, още грабят. Още има постройки, парцели, още ниви. Двайсет години това правиха. Всичките са такива. Купиха си заводи без пари, за 1 лев, фалират ги изкуствено и после ги дават на..... Къде и тоя нещастник тука, Захариев, дето на КЦМ-то Кърджали дето е, преди това бил на Кремиковци, разказа му играта, оцоцка квото оцоцка и те за награда, айде тука. Айде и това унищожиха. Всичко се унищожава. Ама пак за пари, за лично облагодателстване. Еми сега Кремиковци. Тоя велик бизнесмен, дет отпреди три месеца си създал фирмата. Ти вярваш ли, че той е човекът. Това вярваш ли го? Иди, че убеди, в личен разговор, че ще купиш примерно Девня Цимент! И кой седи зад него, тоя който е на власт в момента! Със сигурност това е държавна гаранция. И така, какво излиза, няма никаква разлика между всичките тези партиии! Никаква! Само че трябва да се гледа, все пак, кой нещо е напарвил, кой не е! Ей сега, те сега го плюят за тези магистрали Бойко, ама вие що не ги направихте тогава? Ко направиха? Сто пъти ги предупредиха „Стига сте крали, не така пред хората....”. Няма, братче, спряха ни те всички субсидии, всички европейски пари ни спряха. Да ти напомня! И ква ни беше файдата тогава на целия народ – да си изравним стандарта с ония, на нашите заплати. И ние отнесохме, зради някакви си там мекерета, които не спират да крадат. Ей, то си пише навсякъде за прите от Европа, като минеш покрай някое училище и детска градина, то нали отпред си пише от кого са прите. А колко време ще им трябва , за да го напарвят това – сигурно 20 години. И като свършат последната, първата ще е пак за оправяне.

И: Най си разочарован от правителството на Станишев май?

Р: Мисля, че да! Ако погледна сега, май съм най – разочарован от това управление. Но пък след 89-та година съм доволен от един управляващ. Имаше един луд –Филип Димитров! От него съм най - доволен. В личен план обаче. Защото заплатата на миньорите тогава стигна около 200-300 долара по курса. И благодарениее на неговото управление тогава, които се пенсионираха тогава, нали се дават по избор три години за пенсия, и всичките колеги тука дават именно тия три години за пенсия! Той беше десет месеца, но все пак ги дават тия години. И го махнаха обаче, защото бъркаше работата. За да задържа долара евтин, за да е стабилен. Тука хората тогава си накупиха всичко – хладилници, телевизори. Ама къде ще ги държиш добре хората – трябва да се граби, бе човек! Системата е такава – все някой да ни държи на дъното.  Пет – шест години са водени преговори със Запада, кое как ще бъде. Нали си чувала за този план Ричард Ран – Пирата?   Беше първият бизнесмен, който идваше тук, такъв финансов експерт. Луканов му дава параметрите на това, което е зимислил. Искат да им направи доклад примерно, какво ще стане като направим това, това и това. И оня им прави доклада. Ама доклада е секретен. Чак сега, преди една – две години, май като дойде Б. Борисов, дето изровиха някои неща, та той като го прочел за първи път щял да падне. Какъв апокалиптичен сценарии е дал. И единственото, че той е американец, те живеят в друг свят, те си нямат хал хабер, те ако затвори супермаркета за два дена ще решат прираста, те ще измрат. Но не се отчете, че в първите години на прехода, имаше още хора по селата и връзката със селото остана. Бурканчетата, туй - онуй. Това ни е спасило. Защото е било нещо страшно. Оня написал – глад, епидемии, завръщане на чуми, холери, хора ще умират по улиците. И те са знаели, че това е почти осъществимо, но пак са си напрвили каквото искат. И какво да приказваме за тези хора! И това е почнато по времето на Луканов, но е продължено и от другите партии. Те всички са от една партия всъщност. Дет се пишеха, за такива, как се викаше, дисиденти, били в затвори. Хубаво, били сте по затвори, ама как излезнахте? Някой задава ли си тоя въпрос. Как се излиза по бай Тошово от затвор? Да робитш ти против властта и така излезнал, и оцелял. Съответно почваш да се съмняваш. Имаше един, той почина, не знам от коя партия беше. Баща му са били буржоа, още по царско време, богати хора, Стефан Савов. „Аз съм бил по лагери, лежал съм” и туй – онуй. После се оказа, че е лежал в лагер, ама найш къв е бил? Понеже висшист, има високо образонвние, те го направили отговорник, да пише, да рисува. Той не е работил! Кво се пъчи, че е бил в лагер! Ей, така са всички. Ама така е, само да сме живи и здрави, пък тези да се оправят. Ако не ги е срам. Но ставаме по –зле. От година на година сме по – зле. Давам ти пример с моята жена. Тя в цеха през социализма стигаше до 370 лв., сега работи абсолютно същото, в частни фирми, дето се пръкнаха от началниците там, кой купи машинки, кой откраднал, но направиха две-три малки фирмички. Тогава стигаше до 370 лв. Сега взима 300лв. За същата работа. След колко години? И тогава обаче баничката струваше 0,10 ст, а сега е лев. Простичко! Токът да речем се е качил пет пъти. За какво говорим тогава? Едно дигне ли се, то и другото с него. Дигнат тока и всичко, което работи с ток и то се вига веднага. Верига. Той Милен Велчев ще излезе прав. Аз тогава малко така, теглих му една майни, виках си тоя дали е ненормален, бъзика ли си. Пък той май си каза истината.

И: За кое?

Р: Еми, питаха го Милен Велчев, когато беше финансов министър, по времето на царя, кога според вас ще се оправим, всичко да е нормално. И той тогава каза „След 35-40 години”! 23 минаха, остават само още 17-18! Горе - долу за вашите внуци май! Точно така излиза. Не за нашите, за вашите! Това бъдеще е голяма работа!

И: Кои са обаче положителните неща след промените?

Р: Еми, има ги. Като, например, можеш да ходиш навсякъде. Проблемът е, че няма с какво! Казваха „българите тръгнаха, няма карти вече”. Българите! Не казват цифра. Кои българи?  Като с банките. 25 процента от българите, държат 25 милярда в банки.  Това са официални данни. А пет процента от 25-те процента държан 20 милярда! Другите 20 процента са с 5 милярда! Ей, къде е външният дълг плюс откраднатото. И продължава да расте! В период на криза! Да ти споделя, защото аз това го подозирах, а и колеги и познати говорят. Дойде тая криза, на някои им дойде дюшаш. Съкратиха работниците, другите опъват каиша и за тях и даже им намалиха и заплатите, на тия които са останали. И им викат „Шт, щото тебе те оставихме, а другите ги махнахме.” Иначе вечер по телевизията ревове, че фалират, а БНБ-то си дава бюлетини по телевизитята и го обявава за нов рекорд. Продължават спестяванията да растат! Веднъж бях слушал едни икономисти, преди 10-12 години, мътеха там, както с тебе ся си приказваме, бистриха политиката, как можела да стане. Единия каза, че има два начина. Единият е така както го правят в Америка и по големите държави. Печаташ пари и хвърляш, без покритие. И въртиш икономиката. Потреблението се качва, производството съответно също и накрая пишеш голям брутен ръст. Това е измислен модел и най – бързо става. Америка от 20 години го прави това. А вторият начин е тоя дет правят нашите политици. Най-сладкият! Най-спокойният за тях. Замразяваш доходите, пей сърце, всичко ти е шест, опукваш си мандатчето, квот можеш чопкаш през мандата. Ама не можели хората да се оправят! Абе еби им майката, с извинение. Кво ти пука. Нали на времето имаше един виц за Жан Виденов. Правили конгрес на партията, в няква зала и Жан Виденов казва „Другари, през изтеклия период, бяхме много добре.” Очаквали се ръкопляскания, ама настъпва пауза.  И някъв будала отзад се провиква „Ами ние?”. Хахах. Това е. Сега караме по лесния вариант. Като Милен Велчев. Ама и той чопна квото можа.

И: И кой не „чопна”?

Р: Оня лудият, дет го изгониха – Филип Димитров. А той наистина  май ше се окаже слуха верен. Дето писаха по вестниците, че бил в лудница. Там дето в „Адаптация”, във филма се мярка, че той нали е сниман в лудницата филмът. А пък може и той да е чопнал. Ама тогава, министър – председател и хоп, изведнъж във вестника, опааа той лежал в лудница. И ония, за секунди, всички копия на филма, засмукали ги и след два дена ги върнали! И малко монтирали кадъра. Та няма да се излагат, я.  

И: А относно другите положителни неща?

Р: Ама, дет викат уж свобода, свобода на словото.

И: Доколко я има тази свобода?

Р: Има, ама..... как да ти обясня сега. Аз се заприказвам, ей така с някого на чашка, и кой сега ще те чуе. Другото – по телевизиите приказват, по вестниците приказват, но кво, кво от това. Пуснаха ли го тоя хубавец, Марио Николов, пуснаха го. Хората в Германия си излежаха присъдите. И кой го пуска – новоизбраното съдийче във Висшия съдебен съвет! Ти си осъден и идва тоя новоизбрания и случаят е приключен на бързо. И заради това сигурно пак ще има клъц на някакви парички от ЕС. Те хората не могат да се месят, само казват, или го напаравете това или не става.

И: Ти как си обясняваш, след като това се вижда и по медиите, защо хората не реагират?

Р: Ти кво ще реагираш? Какво можеш да реагираш. Някой нали трябва да те води. Аз го знам, защото съм бил в синдикатите, бях в „Подкрепа”. Да ти кажа. Примерно, как седят нещата. Аз съм някакво лидерче, например, тука мънинко. И, как да ти обясня сега, те така се зараждат работите, че ако речеш да кажеш нещо, веднага ще те отстранят. Примерно, за синдикатите, 70 % от приходите от членски внос заминаваха за София. И ти с 1,20-1,50 лв членски внос, колко пари ще събереш? Кого можеш да подкрепиш? Ти една стачка за два дена не можеш да подкрепиш! По един сандвич не можеш да има купиш на тия хора! Единствено КНСБ – то платят десет автобуса и ...... Но трябва да те води някой, да има организация или пък човек с пари. Или човек близък до властта.  Ето, те си имат телевизия вече, всяка партия или групировка си има вече телевизии. Т.е медиите манипулират. Кажи коя телевизия ще се раздвижи. „Хрътките”, идат разбутат някоя история, ама ги оставят така нещата, щото им се карат. Единствено, италианското предаване, „Господари на ефира”, ама и те не всичко проверяват, ама поне някои проверява. Идат, разбутат кашата, направят материалчето, вземат парите, хонорарчето и предаването е готово. И после ходи ги хващай. А, иначе, нали софиянци, те нали са голямата работа, те можели да се разбунтуват, да кажат – те основно се бунтуват като трябва да не плащат нещо! Сто години ние им плащаме парното и градския транспорт и още продължаваме. А масово се краде, газта се дига, обаче те викат парното не можело да се вдига. Е, кака да не може, кой ще го плаща? И това всичките ние го плащаме. Тия пари всички ги пращаме в София. За това и Булгаргаз е на ръба, но се съмнявам, че някой ще го купи. Щото някой може да даде 1 лв. За него, ама трябва да поеме и задълженията. И всичко това заради софиянци. Та това ти казвам, че никой няма да стане да ревне. Така са свикнали хората от много години. А ако има, то някой ги е водил в началото.

А къде се отплеснахме ние, а щях да ти разправям за синдикатите! За тия синдикати, дето си мислят, че за да защитавам аз тоя работник, а дори не съм и на хонорар, нищо не получавам, аз съм от добро желание, губя си от личното време след работа, занимаваш се цяла нощ с глупости и накрая пак опираш до директора. Щот ако не си свършил работа, нищо няма да видиш. И им казах, те ме псуваха, ама аз им казах истината. Викам, ходихме на банкети често, поне в Подкрепа беше много  добро отношение в миньорския синдикат, на три месеца семинар, всички, от цялата страна -ядене и пиене. Отчитаха дейността, ама поне нисшият апарат се докосваше до някакви удоволствия! Докато в КНСБ, само председателите и то един път в годината на банкет!  И като се върна, те тука чакат колегите и се чудат какво сме решили. Викам „Решихме да го духат бедните”, те с кви пари си мислят, че ядем и пием. Дефакто големите, които внасят много в синдикатите, те командват и те дават най-много пари, но все пак взимаме от общия джоб, за да ядем и пием. Ама това е навсякаде. Така е и в Европа. Германия каквото каже и това става. Ама това  е нормално.  Никой не разбира, че за да робтиш за работниците, за да ги защитаваш, не трябва и ти да си от работниците. Трябва да си ти дават заплата и да ти е работа, и тогава всяка сутрин, аз ще дебна работодателя пред офиса, ще го чакам с кафенцето, ако трябва на стълбите ще стоя на сгъваемо столче, и ще го дебна. Ама да не завися от него и да знам за какво се боря. Как ще стане иначе. Всичко опира до фианаси естествено.

И: Тук говориш за изградени структури, в които се организират хора, а можеме ли да говорим за гражданско общество в годините на прехода?

Р: Гражданското общество,  аз нещо не мога да си обясня какво е това гражданско общество. То няма определение за него сигурно. Според мене е ако има непримиримост към недъзите на управляващана система и на самото общество. Но недъзите се оправят, като се спазват законите.  Така се оправят. Хора, които са ходили тук по Германия, така разправят. Няма тинтири - минтири.  Бабата, като те види, че правиш нещо съмнително, вдига телефона и вика полицията. И веднага идва. В Англия. Наели цяла къща българчета. На първите етажи една тънки пердета. Кой на работа, кой спи. И комшите почнали да подпитват, кои са, какво правят в тая къща. Тия пердета защо постоянно са дръпнати, питат.  Ще се обадим в полицията! Предстваяш ли си!  Е, това е гражданско общество. Просто наслагване на навици. Но за всичко трябва да се знае, че ще има наказание. Но те от горе пак тръгват нещата защото те не искат да става така. Защото ще важи и за тях! Защото тебе ще те глобят 500 лв., а него могат да го вкарат  в затвора. То и съдебната ни система една. Дет вика вчера тука едни, най – независимата съдебна система. Ама найш ли в какъв смисъл. Че такива огромни ресурси лапат, че направо са независими. Така е тук. И законодателната и съдебната система обслужват само чужди интереси. Но и не е само така. Там има и кадърни хора, но те нямат възможност да се покажат. Или пък като дойде Марио Николов, той отива при еди кой си.  Това е като в един вход примерно. Всичките ако пазим чисто, един да има да  фърля фасовете и да чопли семки, то е достатъчно. Доколкото виждам така вървят нещата. То вече и митология има. Еди кой си, дето Бойко май се изправи и вика „съдийката на мафията”. Е, то това не е случайно.  Като оправдаваш всички от тия известните. Не било верно, имало хиляди изпълнени присъди. Ама аз не говоря за оня мушумрок, мангала, дет си го осъдила, говорим за 100-200 дела, дето сички знаят, дет са големите пари и нищо не се прави. Сигурно ще трябват много години, за да се оправи това. Ей така е, за 15 % максимум работим всички, цялата държава ще работи за тях. Какво да коментираме повече. Годините си го показват, като се обърнеш и така се напасват нещата като се обърнеш. И на някои места, като видиш някакъв, който го знаеш какъв е бил и сега е станал бизнесмен. Майкоо!  За това какво да говорим за гражданско общество или за демокрация. На демокрацията може и да и беше времето, ама идва по изкуствен начин и за това не може  да сатане. Власт се смена с кръв и това го даказва историята.  Това нашето е пряко договорено със западните капиталистически държави и за това пет-шест години, другарят Горбачов се сурна по преговори, пазарлъци, ние сме една пионка в играта. Това е цялата работа. Пазарлъкът е такъв. Спираме да въоражаваме, защото Русия бяха много напреде. И така, ние ще спрем и ще пуснем една демокрация. Договориха я горе-долу каква демокрация, осъществи се. Ако не знаеш да ти кажа. На Иван Костов му дадоха от Американския департамент 115 милиона долара или 150, там някъде беше, да се организира, да е в политиката. Това хубаво, дет ти казвам не можеш да влезеш от никъде иначе. Дадоха му да си организира изборите, да си плати предизборните материали. Ти можеш ли иначе да си позволиш една зала да наеме. Аз някой път не мога да си платя данъците, имам проблем, зала ще ти наемам. А пък американците са си направиле тяхната сметка. Ние сме потенциален пазар и така и стана. От какво ядем сега – от Кауфланд, от Карфур, от майната си. Унищожиха нашето производство и това грабене е със съгласието на Запада. Ние станахме един потребителски пазар за тях.

И: Кога разбра ти за тези неща, кога разбраха хората, че са „излъгани”?

Р: Много хора въобще не знаят за какво става въпорос.  Аз по тия синдикати, като видях вече какво става в София и почна да ми прояснява. Това е още края на 90-те. За това се и отказах от синдикатите.

И: Някои хора смятат, че са излъгали надеждите им?

Р: Е, ако то всички си е било замислено. Кво като са те излъгали.

А от къде се отплеснахме, а аз исках да ти кажа, че едно от положителните неща на демокрацията е, че имаш право. Да речем можеш да гласуваш, можеш и да не гласуваш. Обаче то пак е измислено така, че и като не гласуваш обслужваш нечии интереси. Като гласуваш пак. Пак нямаш избор демек. И за това казваме така всички – да изберем по – малкото зло! Така всяко време си има заблудата, хем най – малкото зло, хем обаче излиза и месия. Сегашната заблуда, която сега ще излезе е другарката Кунева. Партийната работничка, комсомолската деятелка. (имитира я много готино!) Говори все едно съм се върнал 30 години назаде, на някое комсомолско събрание. А кво да знае тя. Тя оттам излезе.

И: Виждам, че знаеш и след нея кой ще е!?

Р: Първанов, естествено! Хаха, след две месеца пак ще го видим, помни ми думата. Той сигурно от личните си пари е дал, оня там да се махне, оня очилатко. Първанов от джоба си е извадил пари да поткупи оня, да го изберат! Ти не се ли питаш как изведнъж секна тая битка между тях. Както щяха да правят извънреден пленум и изведнъж....край. никой дума не обели! Те защото медиите са безпристрастни!!!. Та той ще се върне. Но сега е ред на Кунева. Тя според мен е луда, но бабите я харесват. Била хубаво момиче. Тя няма толко много да спечели, но ще влезе. Пък знае ли човек, може и тя да си купи телевизия или да си напарви.

И: А според теб с ГЕРБ какво ще се случи?

Р: ГЕРБ най-вероятно пак ще спечелят. Те, повечето дето цоцаха от другите, минаха към тях. Така е поне на местно ниво. Но предполагам, че и горе е така. Кунева, аз така си я представам – това е медуза, една хлъзгава материя, това няма хващане. Това е медуза, хващаш я и тя ти излиза между пръстите. Клише до клише, само с клишета говори. Ох, веднъж по телевизията такава сълзлива история извади. Питаха я защо не е Пръмова, а е Кунева. И тя като почна, как много уважавала баща си, много го обичала, за това неговата фамилия запазила(имитира я). Както и да е. Но след нея ще си е Първанов. Еми, като гледам подписите за Белене, те влизат със сигурност, това са им гласоподавателите реално. И аз на това се чудя, защото електоратът им намаля много, по естествени причини, те все пак почнаха да измират. А тия младите им, те са неориантирани.  Ама така трябва, кой за когото си иска да гласува, кой на кого плати. Ако искаш кебапче – яж го! Лошото е, че не за всички има. Има само за избрани. Само за някои, на които тарторите каквото им кажат и те слушат, те са прости като галоши. Някой дошъл ли е у вас? Няма и да дойде! А аз това викам, който дойде и даде пет лева, веднага ще гласувам за него.

И: Иначе гласуваш ли?

Р: Някой път гласувам, някой път не. Последният път гласувах, за Бойко.

И: За Царя гласува ли?

Р: Не помня. Щях да гласувам. Той тогава, той беше модата. Той беше Бритни Спиърс тогава! А като го слушаш и да пукнеш от смях. (имитира го). И накрая зареди 30 дела, всичко си взе което можа, и квот не можеше даже, даже се надскочи. Имах едни приятели от София и те така казваха за него „Абе, мани го тоя покерджия”. Аз не знаех, човекът идва от вънка, той не е обременен, учен. Оооооооооо! А той наистина  бил покерджия. Дет се пъчеше много за дядо му, за баща му. Медалите, униформите на дядо си – всичко продал.

И: Кое ти липсва най –много от социализма?

Р: Примерно безгрижието. Единственото, за което можеше да те е яд е някоя дефицитна стока. Щото имаше дефицит тогава, ама му се намираше колая. Тираджии тук има много, и се намират начини. Ей, тука идеш на ханчето, и с комшото правиш алъш вериш, с турчолята. Следващият месец чакаш тука с толкова пари. Не беше масово. Но му се намираше начина, ако се наложи. Иначе, всички тия в София чужденците, с това се занимаваха. Идеш вземеш от тях валута пък идеш в Кореком-а. Те за такива дребни неща не правиха проблеми. Някой път може и да са правили, но до 20-30-100 долара... Сага това ме мъчеше, че нямаш право да приказваш за политика, да речем. Ама не ми е правило толкова много впечатление. Кво да се правя, аз да не съм като ония дето от буржоазните среди излезнаха, от там с държавните пари сега ми се правят на ощипани моми. Да не ми се правят, щото всичките сме ходили по комсомолски и по партийни събрания заедно. А пък на комсомолското събрание, кво му е лошото. Цъка - цъка, заседанието минава, стандартни неща, нищо работа. Само чакаме да свърши, щото знаем, че на всяко годишно заседание за комсомолците ще има весела част. Айде, банкета. К`во му беше лошото? И те са чакали същото. А иначе има и доста общи неща между социализма и сега. Ей, такива некадърници като сега – те ги издигаха. Щото цареше шуробадженащината. Което си е абсолютно същото и сега. Оня е некадърен, ама дядо му е партизанин. Абсолютно същото. Само дето има много безработица. Иначе ако речеш да си намериш хубава работа, някой трябва да се обади някъде, да те вземат. ...

И: Какво си спомнаш за Възродителния процес?

Р: Еми, да ти кажа на рудника беше пълно с турци. Даже съм им правили проблеми. И тогава им сменяха имената и им даваха други. Имах близък колега. И му го смениха. Той беше много готин, тука израстнал, избягал от село. И естествено като всички беше против. На тебе да те викнат сега и от утре си Меджие? А на тях им даваха един списък, от който да си избират. Викаха ги, имаше там един клуб, и като те викнат, началникът те води. И полицай на входа. Влизаш вътре, а ония отвънка! И така. И така и не се разбра, и до ден днешен не ми е ясно защо стана това. Слухове много. Аз не мога да си го обясня. Не стига, че не беше хубаво, ами и нищо не стана.  Кво като му смениш името, той си е пораснал такъв и такъв ще остане. Пълна глупост беше това. Аз и тогава му виках на колегата, те си знаеха, че така ще стане от по-рано и ние на майтап го карахме, щото не беше на нашия гръб. Та му викам „Тебе ше те кръстим нещо съветско, по - така да е”. И той псува. Ама, кво да напарвиш, срещу властта не се върви. Утре и мен да ме кръстат-  ще стане. Има два вариант иначе с бой или без бой. А пък както ти казах, власт се сваля само с кръв, кардинална и бърза промяна само така става, колкото и грозно да звучи.  Е, като другаря Пиночет. И Турция така, преди генералите какво е било? И сега на там отиват.  А пък нашите генерали, когато трабваше властта да вземат, нямаше как да стане, защото първо са се клели на партията, а после на държавата. И сега нищо не могат да ми кажат. Кат трябваше да се опълчат те на партията служеха. За това сега да си траят.

И: След 89 -та година тези кадри къде отидоха, в полицията?

Р: Полицаи отидоха. Най-големите некадърници там отидоха. Взимат заплата и ти не знаеш за какво. А после в групировките, от полицията влезнаха хора. Защото те бяха в нещата, виждат за какво става дума. Какви пари се завъртат. А сега полицията, като видиш сградата- мизерия. Иначе сега от полицията не можеш да се оплачеш. Гледат си работата горе - долу. Ама, как да ти кажа, те са под натиск. Те не могат да използват оръжие. Какво да приказваме повече. Такива случаи има на пребити полицаи. Не казвам, че преди беше по-добре. Защото преди се използваше груба сила, не се поплюваше. Сега те самите ги е страх, всеки си пази хляба.

И: Така като говорим за толкова различни неща, според теб кое е нещото, което най – силно куца на Прехода?

Р: Законодателната власт! Категорично! Това е стълбът на държавата. Ние сме парламентарна държава. Пък и президент не ни е нужен. Само се влагат в това милиони, за тоя дето духа. Сложи на негово място един салонен управител, да ги посреща от летищата, да ги развежда, да обяснява. Това е. Не ни е нужен. То няма нищо в него. Можел да връща до два пъти законопроекти. Голямата работа. На третия път, квото му дадат, това трябва да подпише. Може да пусне някой престъпник! Ние сме парламентарна република. Не сме Русия!

И: Какъв според тебе е идеалът за държавник?

Р: Идеалът за държавник е тоя дето историята ще докаже, че е напарвил нещо за държавата. Ама лошото е, че това се доказва със задна дата. И тогава със задна дата, виждаш кой е дал нещо за народа реално. Аз ти казах. Филип Димитров – палячо, ама според мен даде най – много на тоя народ. Ама никой не разбра тогава за какво става въпрос. И аз след време го оценявам. Щото ако ги питаш хората, и като ги върнеш назаде, ще се сетят може би някои. Ама видя пътя. Тия около него го изхвърлиха. То така май при повечето става. Има и още.

И: Жан Виденов?

Р: Да, Жан Виденов. Ама на него тогава му става ясно за какво са го сложили. Те за това ги слагат тези хора. Да ти свършат мръсната работа и после да ти духнат под опашката. И те да разправяте, оня беше. Единственият, който хвана здраво властта беше Иван Костов.  Държи здраво и изцоцва държавата.

И: Ще запомниш Костов с лоши неща?

Р: Абе, да ти кажа не си спомням добри. Просто очакванията тогава бяха много големи. За него. Тогава бяха гладните години, 96-та, бунтове, барикади, затваряхме пътя на рудника.

И: И ти си участвал, значи.

Р: Ми, как! Всички. На рудника специално. Естествено, имаше и тарикати, да не участват. Ама много се очакваше от това управление. И за това и разочарованието сигурно е толкова голямо от Костов. Иначе правихме стачки и протести и 90-та година. Тогава пък мислихме, че нещо голямо правим! Пък какво стана. А тези, които участваха в тези работи са още живи, ама си мълчат като шушумиги. А колко милиона ли са вкарани тогава за активисти, пропаганда, за туй- онуй.  Безвъзмезно. Смятай, Иван Костов сигурно поне 50 милиона е сложил в джоба. Те щом на градско ниво примерите са такива, представи си той.  Няколко милиона е чопнал, може да не са 50, айде. Тука ми разправяха едни истории, за председателката на градското СДС, как някакви 50 хил.долара дошли тука. И какво стана тогава – хванаха 10 коли, обиколиха няколко пъти града с тях и айде, парите ги няма. И това са същите щатски пари. А нагоре имало още по – големи суми. Кой ти е за идеята! За идеята пее само Богдана Карадочева! А до хората кво да стигне – може би някоя бира, някой сандвич.

И: Твърдеше се, че част от хората в София, които протестираха, и които нахлуха 97-ма в парламента са били купени?

Р: Там дето, палежа ли?

И: Да.

Р: Ааа, естествено. Та то беше очевадно от кадрите. Детска история. Тоя кадър там, не знам дали си го гледала, една облегалка на стол и ей, така влизат вътре. И счупиха там пет прозореца и голямата работа. Провокатори е имало, пак то като станат нещата и ти се увличаш. Така и с хората. Увличат се. Нашият председател на Подкрепа има кадри от тези събития. Има един кадър, на Радисън, дето едни блъска един офицер. Та този човек е нашият председател на Подкрепа. Тогава от тука пращаха хора за София. Подкрепления за протестите. Бая народ отиде към София тогава. Ама дет викат хората, „Годините бяха такива”. И край.

И: Можеш ли да определиш какви бяха очакванията ти  97-ма година?

Р: Еми, да ти кажа, по-големи от 89-та. Ама сега се сещам, като чух за бай Тошо новината тогава, останах кат гръмнат! Въпреки че то се усещаше, че ще става нещо. Чаушеску утрепаха, сега вече не знам преди него ли, след него ли. Взеха да ги сменят. Усещаше се и въпреки всичко се изненадах. А те му сложили на бай Тошо в чай успокоителното, та да говори пред телевизията. И да ти кажа бая се зарадвах. Казах си, „Ееее, айде , ставаме тука като на Запад!”. Нали знаеш, тогава млад бях, за други неща мислих. Коли ще има! Телевизори! Ама дръжки. Стана по-лошо.  Тогава хоп, няма работа. Най-вече за младите. Яд ме е, че създадоха една мижава икономика. И това е. Най-големите предпиятия са обвързани с властта. И като падне от власт някой – айде, закривания, фалити.

И: Ще ми разкажеш ли за пазара?

Р: Той си е още от бай Тошово време. Просто се наложи като тържище, може би разположението, защото сме разпределителна гара. По-малък разбира се беше, беше импровизиран. То нямаше и сергии. И като почна демокрацията, като почнаха да ходят нашите по Сърбия, по Турция да внасят, да носят. Тръгна търговията. Това е още 90-те, като почнаха да издават международните паспорти. Имах много колеги, дето бачкаха на пазара. То беше всеки на етапи. Тая година ще ходиш да купуваш от Гърция, ама другата не става, че там на границата затегнали режима. Ай, давай Сърбия тогава. Тогава сума ти народ се хвана с търговия и с пазара. Нали всеки се радваше, че има частна инициатива. Да ти кажа, част от хората, които работиха в предпиятията и те като затвориха, отидоха да работят на пазара. Ама малка част, то предпиятията имаха толкова работници, че пазарът няма къде да ги тури.  Да затвориш 5-6 завода с по 3 000, с по 500, с по 1000 души и като ги събереш. Част от тях обаче отидоха. Тук имаше един бум, куцо и сакато да шие. Щото предпиятията, като се разкараха, кво да правят. Всеки шие, купува машини, в къщи или наема помещения. Има още от тях работят. Но се поизчистиха нещата.

И: А слуховете за нередности на пазара?

Р: Еми, нередности, чуваше се, че всичко заминава за София. Че нашата община нямало никаква файда от тоя пазар. А иначе, то е ясно за нередности. Няма начин. С тия такси. То се чуваше за една шефка на пазара. Дето стана много богата. Значи е пощипвала. Ама не съм аз човекът да го доказвам. Ама така е тоя чул, оня чул. То и сега има нередности, дето уж се поизчистиха нещата. Много по-променени са нещата. В ония години там беше тъмна Индия. Не знаеш кой, с кого, къде, как.  Мътна вода. Сега поне се виждат нещата. А пък и доверие нямам много на местната управа. То е като на високо ниво, просто тука е в умален вариант. Търчи-лъжи. Ей, сега от предния кмет бях много доволен. Някои пък викат срещу него, а аз виждам че много неща е напарвил. Пък той ипотекирал сума ти имоти. Обаче може да е ипотекирал, ама вече в тая община има и приходи след неговата намеса в пазара. Ама станаха разни истории, навързани неща. Иначе щяха хората да гласуват за него за кмет, не за ГЕРБ. Например баща му е шеф на Химкомбината. А Химкомбината е на Иван Костов. И синджир. И какво става. Явно му предлагат да стане кмет, ама да се кандидатира то тях. Той не може обаче да приеме такова нещо. По ред причини. Щото ако приеме, да речем, оня черния (И. Костов) може да махне татко му. И тя навързана работата. И за капак, яви се той от костовата партия, за заместник. А за кмет, щерката на един тука, дет не ще целият град да го гледа, Максим. Покерджия и къв ли не. Ама това е излагация след излагация!   Може ли да кандидатстваш за подобна длъжност, а да спираш, да излизаш от колата пиян и да псуваш съгражданите си „майка ви ше еба, комунистическа, докато не умрете, няма да се оправи тая държава”. А ти знаеш как е на центъра, насядали по пейките бабите! Как да го избера? А и то се говори в града, че е покерджия. По цели нощи стоял, инфаркт щял да получи като издумкал 40 хиляди за една вечер. И сега не знам дали пак не е той шеф на СДС-то, пък може и да е щерка му! Хахах! Срещу нея нищо лично нямам, ама като знам кой е баща й. А тоя същия бил казал на всеослушание „Айде, да си ходят комунистите от власт, че за нас нищо няма да остане”. За крадене говори. Какво да очакваш от тоя човек. Ето, това е властта.

И: Щели да връщат паметника на Димитров, в центъра, казаха, че съветниците от СДС гласували със „за”?

Р: Сериозно ли? Не знаех за това. Тоя период не можеш да го прескочиш. Имаше период, началото на 90-те, да сменят името на града! Една смяна обаче знаеш ли какво значи? Цялата документация наново. Всичко да си смениш. Аз от тая гледна точка. И кво ще се промени. Този град е създаден като нов град, за това си е с това име. Няма старо име, ама селото си е пак там, не може да го слагаш това име. Тук не е имало нищо. Ниви. Иначе за паметника като говориш, тогава бяхме в еуфория, и не мислехме. За паметника ми беше безразлично, но за името – не съм съгласен.  А и не можеш да промениш историята. Ама аз съм против, трябва да сме си Димитровград, нов град сме. Да се набутвам аз, за да позволя на някъв си шаран, да ми се пъчи по телевизията!

И: Ти гледа ли преди няколко седмица филмът за Димитровград, по Канал 1?

Р: Да.  Ох, тука някои много насериозно го приеха. Пък, сещаш ли се, оня пияния, еми сега, аз бая се смях. С ония баби. А пък филмът, според мен, показва точно нещата. Показва градът. Сблъсъкът на поколенията. Имат финансиране подобни филми-правят се. Тоя главният, дет бяга непрестанно във филма, той е тоя дето ти казах, дето сам се избра за общински. Същият! Е, това си е живата истина. А относно връзката с Пайнер, еми....то кво да ти кажа. То нищо не виждаме ние от тоя бизнес. Всичко това е другаде.

И: От къде идва този човек знаеш ли?

Р: Гледай сега. 90-та година, куфарчетата, т.нар.куфарчета! Митичните куфарчета! Те всички отидоха по предназначение. И той от там. Пари много. Разпределя се държавната пара. На определени хора. Ти, до вчера си партиен секретар, ти кво разбираш друго – нищо. Ти можеш събрание да направиш, банкет да напарвиш. Маса да наредиш. И ти дават един куп пари и ти казват действай. Ставаме капиталисти, другари. Хотели, казина, кораби купувайте, ако искате. Ама като не разбираш! И каква беше ситуацията, защото аз имам съученик. Ако го питам, той никога няма да каже, че е така. Но просто видях как изведъж, от едно дребно пазарджийско ниво, кокошкарско изведнъж- пъсссссс! И де да знам, всичко тръгва от софийските групировки. Там е Груп, като има Груп има Мултигруп. Кой е Мултигруп – държавна сигурност! Кой е ДС- днешната полиция. Ма, то няма лошо в това. Аз така ги виждам нещата- ти не разбираш нищо, дали са ти един куп пари и трябва да се развиваш. И на места пускаш познатите и им казваш да търсят млади и кадърни хора. Дето разбират. От тях парите- от тия акъла. Да го развият. Така за пари не се мисли, ти само работиш. И според мен Пайнерът е от тях. И има и други примери.  На различни нива. Навсякъде. Те са лицата, а пък парите, никога няма да разбереш от къде са дошли. Човекът, който затвори Марбас, четири рудника, беше на 36 години. Ергенин. Няма жена, няма дете. Имаше леки коли за над два милиона сигурно.  И колко пушки, че е фен на пушки. И това го знаят всички. А тия, дето се облагодетелстваха се една шепа хора. Те мутрите за това бяха създадени. И за това изчезнаха, ако си спомняш, за една вечер. Седнаха горе и се разбраха. И се приключи- разпределиха държавата. И тях ги пращаха, за да изглаждат проблемите на местно ниво. Мутрите си бяха черноработници. За мене те се явиха именно в този период и за това, да помагат при разпределението на парите и на влиянието. Някой иска повече да чопне, да ама не може, дойдат мутрите, набият му канчето и всичко пак си идва на мястото. Той Бойко Борисов, правилно викаше в началото, да им ударят фирмите. Като запорираш сметките и имотите и умира. Още не беше станал голям. А ето ти зависимост, която е ясна. При всяка смяна на властта в София, някой от по-големите дилари го отстрелват. Нов ред. Тука по радиото веднъж слушам, ставаше въпрос за бандеролите на цигарите, и се обажда един от Хасково. „Искате ли да ви кажа, казва си името, коя фирма, дето пълнеше преди касичките на тройната коалиция, тя пълни също сега касичкита на ГЕРБ. Фирмата се казва, някаква си беше за макаронени изделия, не си смпомням. Мога да ви кажа кой ги ръководи. Бивш старши инспектор, името му казва.”. и какво от това. Стоп, кой чул - чул  и се забравя.  И тия журналисти и те замазват. Аз покрай синдикатите, като ги видях какви са журналистите....ужас

И: Ти защо напусна синдикатите?

Р: Защото ти виждаш и там, че е корупция! Всеки гледа да влачи и да сърба!

Вече не ме вълнуват. Това са организации дето...... Ще ти кажа една работа, дето много малко хора я знаят. Иван Костов, като дойде на власт, и се приключиха синдикатите. Дойде на власт. Три дена са били някъде, на Албена ли бяха, на морето, три дена са подписвали една нацинолна харта за гражданско съгласие, така ли беше, не си спомнам, едно завъртяно беше. Май беше, Харта на национално единство. Хубаво звучи. И ни дадоха там една чернова. Голем пазарлък е имало. Аз кво давам, ти кво даваш.  Иван Костов ги оправи много бързо. До там бяха синдикатите. Лидерите, всичките ги купи – на тоя даде нещо, на другия – друго. На всеки според тежестта. Знаеш ли какво пишеше в тая харта за национално съгласие? Двата синдиката, това е официален документ, се съгласяваха да не се вдигат национални стачки. Локални може, дребна работа. И това до приключване на реформите в България! То в Англия още правят реформи, дето са почнали преди 300 години. Какво подписваме ние! А този документ много хора го знаят, щом ние тука получихме чернова, за да знаем в синдикатите. До там със синдикатите! Парата е важна. Синдикатите станаха за ядене и за пиене. Да пият ракия, донесена от някой и някое мезенце. Пресушиме едно –две шишета докато мътим голямата политика. Други идваха напримерно, за да говорят по служебния телефон, ей ти! Председателят, бай ти Киро, той пък искаше да е председател, защото нямаше кола! Пък имаше служебна даваха. И така, поседях, поседях и видях за какво става дума. То нищо не можеш да напрвиш, то схемата така е напарвена. И непрестанно ни употребяваха! Миньорчетата особено. Някой иска тоя министър да падне. „Айде, миньорите, дигайте се”. И викаме. Да не е еди кой си генерален, да е друг. Като че ли ще се оправи Марбаса от това. И викаме. Една от толкова стачки, тук миньорите сме имали поне дестина, едни единствена стачка напарвихме за пари, само една! От над 1200 човек, стачкувахме само 170 човека! За заплата, че изнемогваме. И то само подкрепаджии. КНСБ – то, казионният синдикат, те стачка да дигнат – не! Виж, концерт да ти направят, да се веят знамена, Кичка Будурова да се изтъпани. Грешка нямат. А стачката е голямо нещо. То не е проблемът да я вдигнеш, проблемът е да я приключиш. И така само някой изнасят на гърба си цялата отговорност. Защото аз трябва и да съм на работа едновремено. Щото ако мине проверка и ме олепят може и да ме вкарат в затвора. Щото ще изкарат колко дена не сте работили, каква е фирата на заработката.

И: Вече не виждаш смисъл от съществуването на синдикатите?

Р: Никакъв, абсолютно никакъв! Край. Казах ти, Иван Костов, 97-ма година, пролетта беше. Ама то и до тогава се ползваха само за „стани да седна”. Дай да свалим тоя, дай да кажем това. За някво гражданско недоволство, ама не твоето. И това се замъгляваше под политическа форма – СДС основно. До 97-ма. И като дойда н власт най – демократичният човек.....това е. Ама за тая харта само се спомена тогава по новините. И кой чул- чул. А кога ще ги приключиш тия реформи! И това винаги може да се извади. Ако дигнеш една национална стачка и подлежиш на съд. Веднага гориш в съда. Това е дето викат „Кучето си лае, керванът си върви”.  Преди не даваха на кучето да лае. Керванът си вървеше и без кучето да лае. Сега е обратното. Сега си лай колкото си искаш! Няма кой да те чуе. Някой, някога, ако успее да се добере до някоя медиика и то благодарение пак на чужди интереси. Да се възползват другите политически сили от теб.

И: По твоите думи целият преход звучи някак опорочен?

Р: Еми, той си е опорочен! Ти смятай какво са мислили да правят. Дето ти казах за тоя доклад. Той вече не е секретен, вече го има и в интернет.  Знам, че така ще прозвучи, че казвам, че онова време е било по-хубаво. Но реално така излиза. Сухите факти така говорят. Сега на някои, че не им отърва.... Интересно ми е, че не им отърва точно на такива, които са станала хора, именно по онова време. Или бизнесмени или политици. Щото кво се оказа, че всички са с досиета. Защо не ги разсекретиха толкова години? Никой не ще. Да не говориме за трите тома на другаря Семевджиев! Засекретена работа. Нямало къде да ги съхранява! Унищожаваха на поразия. И си спомням, в едно от младежките предавания тогава по Канал 1, разговор с Илия Павлов. За това как е направил първия си милион. И той обяснава, че е регистрирал първа фирма 88-ма година във Виена. 88-ма, Австрия! Къде ще ходиш, ти бе. Хората, кога са почнали. И аз си мисля, този сигурно се е объркал. После обаче интервюто продължава. „После, ходих да режа едни атомни подводници в Малта. А после работата потръгна и един гръцки милиардар ми даде на заем едни 170 милиона.” Кво да говорим! И накрая дори имаше обръщение към публиката, младите да са упорити като батко си Илия и ще успеят в тоя живот! Ама нема да каже, че на първата му жена, баща й е бил шеф на ДС. То всичко се знае.

Ти също ползваш термина Преход?

Да. Мисля, че е много правилно. И знам какво ще ме попиташ, за края му? Нали?

Да. Защо не?

Свърши за мен, той е напарвен прехода. Свърши 97-ма година. Все пак за мен е и лично. Смятам, че котато се приключи със синдикатите, тогава се постави края на Прехода. Сега вече е друг период, перодиът на ЕС. Работите се поизчистиха. А вече има и такива, които си писаха фирмите на тяхно име.  Въпреки че още, много работи се управляват от поставени лица. Все още. Нищо не може да се каже обаче, тъй като всичко е черно на бяло, законно. Това беше преходът, да яхнеш ентусиазма на хората и да го манипулираш. И сега е така понякога, но ентусиазъм вече няма. Всички казват, че трябва да минат поколения, за да се натъкмят нещата. Сигурно е така.

AttachmentРазмер
Intervyu_G_Y_Kremena_Iordanova_Dimitrovgrad_05_10_2012.doc210.5 KB