ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ С ХРИСТО ШИШКОВ, ДИМИТРОВГРАД, 04.10.2012 г[1].

 

И: Каква беше ситуацията в Димитровград в последните години на социализма в политическо и икономическо отношение? Вие сте бил на ръководен пост, разбрах…

Р.: Работил съм за Димитровград. Виж… ще бъда малко и субективен… Аз съм дошъл ’51-ва година тука…

И: А откъде идвате?

Р: Идвам от новозагорския край. Едно село на шест километра от Нова Загора. Нашият набор имаше щастието и нещастието да служим много. Аз служих тука едни 36 месеца и 6 дена. Ние бяхме наборът, който почна да служи най-много! Омръзнало ми беше и… и тука! Аз дойдох на гости на брат ми – той работеше тука, по-голям от мене. И ме оставиха тука, останах да работя и това е.

И: Къде работехте тука?

Р: Еми тука… съществуваше едно училище сградостроително, където се обучаваха младежи за строители. Няма много работа – строител. Строителство – голямо, нужда от работници, младежи идват, обаче идват така… с ентусиазма, но нямат практика, нямат занаят… В това училище имаше 600 ученика. То си имаше, там, управител, не директор, а управител. Брат ми работеше тогава в комсомола – в градския комитет на комсомола в Димитровград. И аз ходех при него питах: „Какво, брат ми, що, брат ми…?“ – може да са ме наблюдавали нещо и ме извикаха един ден. Аз не можах да почина… от тия 36 месеца и 6 дена в казармата, дойдох да почивам. Тука десетина дена, петнайсет при брата да видя преди да се върна там по Нова Загора. Имам… бяхме се уговорили с „аскер-аркадаши“ – употребявам някои турски думи, но така си говорехме тогава, да се видим. Те големи момчета вече… Извикаха ме един ден и ми казаха: „Ще те направим управител [на сградостроителното училище] веднага!“… 600 деца, това не е никак малко! Вече пълнолетни граждани над 18 години. Голяма част са ходили войници. И аз не бях ходил, не знаех – отидах там, гледах, запознах се и… де да знам… съгласих се. Питах брата какво да правя, те са разговаряли с него… Какво ще правиш на село, там няма работа, а там ме викаха на работа в Нова Загора… и така, останах тука и това е!

И.: После какво стана?

Р.: После поработих… може би… година да е било като управител. Извикаха ме и отидох… моят брат отиде на работа в партията, мене ме вземаха в комсомола. В комсомола работих, пратиха ме да уча една година – тогава имаше младежка школа, едногодишна младежка школа в София. Седалището беше, където е онкологичната болница – тя е градена за младежка школа. Там се върнах… те са много подробности… аз… моят живот е много различен от другите… Тук се върнах, почнах работа. След може би 2-3 месеца, 5-6 месеца, не помня вече, ме извикаха и казаха: „Пращаме те в Мадан!“

И: Ама кой ви извика?

Р: Еми от ръководството на Комсомола. Окръжният комитет в Хасково беше. Отидох в Мадан, работих 5-6 месеца, след това на конференция избраха ме за първи секретар в Мадан. Там изкарах четири години и половина. Тогава се организираха ’57-ма година бригади за Русия, за Съветския съюз – младежи от различни краища на страната… затова, защото няма работа. И второто, което е, да се получи квалификация по определена професия. Аз съм в Мадан, там са само миньори. И отидох в Съветския съюз ’57-ма година, ’60-та се върнах и почнах работа във „Вулкан“, големия циментов завод „Вулкан“, там работих три години и нещо. Оттам отидох да уча в София, завърших висше образование „Икономика на промишлеността“, върнах се тука, отново във „Вулкан“ ме върнаха и ме направиха заместник директор по стопанските въпроси на „Вулкан“… аз друго и какво да правя… Ми едно такова, объркано е моето развитие… Работих там няколко години и след това ме извикаха, ме направиха кмет на града.

И: Това коя година е?

Р.: ’71-ва. Кмет на Димитровград. Един мандат, втори мандат, три мандата.

И.: Значи до коя година? По колко са били мандатите?

Р.: По 4 години.

И.: Значи до ’83-та.

Р.: Да, до ’83-та. Юни месец беше… аз бях кмет, нали… И имаше конференция партийна и ме избраха за първи секретар на Димитровград. Там работих 7 години и половина и се пенсионирах.

И.: Значи точно ’89-та година се пада…?

Р.: ’88-ма година… аз съм ’28-ма година роден. ’88-ма година навършвам 60 години. Исках да се пенсионирам, бях си уредил нещо в Мозамбик, една държава…, нали, реших така… беше ми обещано, добре, ама тука Окръжният комитет в Хасково се заядоха: „Ние нямаме човек, това нямаме, онова нямаме…!“. Поработих още една година и някъде юли месец, юли-август ’89-та година се пенсионирах. Вече бях навършил 61 година. Аз на 60 трябваше да се пенсионирам, навърших… и ноември месец дойдоха промените вече… и това е! Историята.

И.: След това не сте се занимавал нещо с…

Р.: Не, не… с нищо не съм се занимавал… Който и да ми приказва… Абе тогава условията на живот бяха други и на мен лично ми се видя много 12 години кмет. Много ми се видя! Не беше година, не е две, не е три, смятай – 12 години! През това време Димитровград си растеше, развиваше се, интересно беше всичко… Ама интересно беше! Имаше какво да се… Аз, например, като ме направиха кмет, площадът беше само бетон и го направихме… Преди 5-6 години го ремонтираха – идваха, викаха на, разговаряхме… остарява.. ’72-ра година го направихме…

И.: А сградата [на общината]?

Р.: Нея я имаше вече, но площадът не беше завършен. През това време правехме тая ротонда [приземното тяло на сградата, където се проведе интервюто]. То е интересно… в кръг… В дряновския край пекахме тия работи [керамичните пластики по фасадата на ротондата]… това са подробности. Като станах кмет ние го направихме тоя площад по случай 25 години от основаването на Димитровград, тогава празнувахме… ’72-ра година. Този партиен дом насреща – това беше партиен дом, него го нямаше, сега е съд, прокуратура. От другата страна има един магазин, затворен, ако ти прави впечатление – него го нямаше, през времето, когато аз бях кмет го построихме… аз не съм го построил де – като Бойко Борисов: „Аз това направих…!“, какво си направил, си вземал на баща си парите, бе?! Димитровградчани си го направиха, обаче тогава имаше един орган, който трябва да ръководи и т. н…. През моя период е направен, гордея се с това. Една спортна зала – тогава беше много модерна, тогава се направи спортната зала… Тази пешеходна зона – тогава имаше две улици тясни и я направихме тогава – доста пари се дадоха, имаше много против, особено от Хасково някои, но както и да е…

И.: Е защо?

Р.: Защото се развиваше… През времето, когато бях аз, три пъти общината беше награждавана за най-зеления град, най-чистия град, най-благоустроения, тротоари… а сега тръгнат и ленти режат на два километра шосе. Не, сериозно ти говоря, аз съм много откровен… това са такива… не мога да го приема и се смея, и се ядосвам, и псувам даже някога… Така че това тогава стана… Изградихме една поликлиника – тя не можа да влезе в действие, тъй като дойдоха промените, нали, Десети ноември… голяма! Направихме елегантна хубава постройка към Министерството на народното здраве, на ХЕИ, много хубава постройка направихме. Димитровград асфалтирахме напълно! За няколко години… Там едно голямо кръгово движение пред Химкомбината… детелина. Детелината – аз като отидох там на първия секретар тогава… викам: „Др. Цанов, това много идва, бе…!“, „Абе, недей се безпокой, ти си млад човек!“ – той наистина по-голям от мене… тогава направихме и нея. През това време се направи разширението на Химкомбината, построи се ПЕКА – голямо предприятие, произвеждаше полиестерна коприна, платове, прежди, работи… напълно тогава го изградихме, едно предприятие „Клокотница“… да не изброявам…!

И.: А по какво се различаваше постът на кмет с поста на първи секретар? Защото казвате, че след ’83-та година сте станал първи секретар…

Р.: Да, ами виж сега. Аз винаги съм бил малко такъв – винаги съм обичал да се занимавам с работа, със строителство, бе да работя… докато в комитета е малко… партийна работа, трябва да правиш събрания, да ходиш да контролираш хората, не можах да свикна! Ми различава се от това, че имаш едни контролни функции, занимаваш се с политика, не за всекиго е тоя работа. Но искам да ти кажа, трябва да се знае това! Имахме отбор, който отиде и в „А“ група, футболен, в „А“ група имаме баскетболен отбор, в „А“ група имаме волейболен отбор, в „А“ група имаме отбор по борба свободен стил… широко развита спортна дейност! Аз имах отношение към спорта и сега се интересувам от спорт… аз не съм имал проблеми, важното е кои хора са около тебе, да ти помогнат, да ти подскажат… Но партийната работа не ми беше…

И.: А усети ли се перестройката тука, вие тогава сте бил първи секретар?

Р.: Ми… не. Какво да го усетя. Димитровград беше силно развит промишлен град, работа има за всички, всичко е високо платено, тука има централи, две централи, електроцентрала – висока заплата, циментовия завод „Вулкан“ – висока заплата – там са трета, втора, първа категория; имахме едно СПП – то произвеждаше строителни материали… много работи, няма да ги изброявам… Химкомбината – високо платени – това беше най-интелигентното предприятие, не предприятие, а хората, които работят в това предприятие – там трябваше хора с образование, със знание… и… абе добре живееха хората! Това е!

И.: Да, а как се промениха нещата след промените?

Р.: Ми аз трябва да ти кажа, че до тогава някакви катаклизми, някакви промени да се усетят у хората по време на перестройката не е имало, ние не сме го усетили… Например провеждаше се едно ненормално явление в България – примерно „Възродителния процес“ – аз не го приех тоя „Възродителен процес“ и бях много далече от него и съм проявявал малко… са ме критикували, нали, за това, че… за какво да се захващам? Аз съм много… приятели имах турци, нали, аз съм живял сред българо-мохамедани пет години в Мадан. Така че тука, в Димитровград, не е имало някакви конфликти… сега се пишат някои много такива… със заслуги, дисиденти били, нищо подобно! Те бяха подмазвачи, типични подмазвачи! Не всички, но голяма част от тях. Една Нешка Робева взема участие, жената на Станко Тодоров, тя участва… с Жельо Желев сме приятели, аз имам снимки със него, ще ти ги извадя да ги видиш и ще си кажеш: „вие сте неразделни!“. Жельо Желев какъв дисидент е? Никакъв дисидент! Той си пишеше неговата… „Фашизъм“, нали, Людмила Живкова го защитаваше, тя му разреши… Не знам знаеш ли още преди промените книгата му беше издадена, така че… Много активисти се явиха след тия промени. Но когато вече се бях пенсионирал, когато дойде Десети ноември и наблюдавах, ходех по заведения да се почерпя с приятели, вестници, клюките бяха много големи – аз не говоря клюкарски такива, но информация, беше много голяма, много различна, много субективна, а имаше и хора, които… и сега ги има, които една песнопойка не са прочели – едно време по панаирите едни пееха и продаваха песнопойки – викам: „Ти песнопойка не си прочел…!“, пък почва да ми дава оценки… ние сме специалисти българите… по медицина, по политика, по спорт… Но тогава стана, много напрегнато стана…

И.: Кога?

Р.: Десети ноември. Като стана и почнаха да излизат различни оценки, различни групи…

И.: Те откъде дойдоха тея различни групи?

Р.: Еми от хората всичко идва… Ако търсиш тоталитаризъм и ред - имаше го. Не можеш да тръгнеш и да приказваш и да псуваш… Но една промяна към повече права, нали, към повече демокрация – трябва да я осъзнаеш, трябва да я разбереш какво можеш и какво не можеш, да се съобразяваш какво трябва да направиш… а сега вече всички ?????? и най-голямата беля беше взаимоотношенията между хората – в кръга на приятели, съседи, нали – обиди… , нали… Никой няма право да вини другия. Примерно аз съм комунист, тогава съм член на БКП, ти не си – кой съм аз да те виня защо не си член на БКП? Това е въпрос на лична оценка. Защото за да членуваш в една партия, трябва д имаш някаква програма, някаква идеология… И по-рано го имаше – някои идваха, членуваха в БКП, за да могат да се уредят, да се настанят на някое място… и ето сега даже тия, дето ги разкриват по линия на Държавна сигурност – те сами се изяждат… Вчера гледах едно предаване – Коритаров става и казва: „Тия са нечестни хора, такива онакива…! Що не са си признали?“, те го питат: „А ти що не си призна?“ Нали знаеш – той много години е сътрудник на Държавна сигурност. Намесиха сега Агов, който при Иван Костов… той е голям борец за свобода, за антикомунизма – трябва да от?????? това предаване… те самите, които са в една ???????? какво говорят за него… и за много други . Сами почват да се разобличават сега. Истината ще си дойде… историята не може да бъде оценка за 5-10 години. Трябва да минат много години и да има един обективизъм, не субективизъм. Колко книжки се изписаха кой какъв е… и колко народ се изтрепа за тая работа… и тогава е имало…. Значи тоя, който е казвал, че не е имало, нали, преди промените кусури и недостатъци – ми грях му на душата! Има и такива! Сектанти. Казва: „Не, от БКП по-хубаво няма! БСП не е нищо подобно!“ Много сериозни грешки допускат. Никога не съм могъл да си обясня аз защо хора честни, работливи, спортисти, когато със спортния отбор трябва да ги пратим някъде, на път едни проверки… дядо ми какъв е? – какво те интересува дядо ми! Дядо ми ще ходи на състезание! Нали! Имаше ги такива работи много. Аз най-много съм възмутен от „самоизяждането“ на нацията! Ходят да се клеветят, доноси, неверни информации. Аз съм бил почти 20 години „вътре“. Възмущавал съм се от хора, които идват и почват да клеветят някого! Тука, наши хора! Да клеветят ръководители, директор някакъв, семейството му… всичко добре, но идва да направи нещо, щото гледа да направи една крачка по-нагоре, да спечели. Не вярвай! Аз ти го казвам – не вярвай, че тогава можеше да се краде. Можеше да крадеш на дребно. Богат тогава не можеше да станеш. Не можеше да станеш! Сега ги приказват: „Тоя крал, оня крал!“. Ако крадоха, крадоха по времето на Десети ноември и след Десети ноември няколко години. Аз също се чудя някои хора откъде толкова бързо спечелиха, станаха толкова богати?

И.: Тук, в Димитровград имаше ли такива случаи конкретни?

Р.: Имаше един Иван Евлогиев, който го писаха като милионер – той наистина много пари… и след това…

И.: Той какво е…?

Р.: По принцип беше един директор на предприятие тука, на КБУ. Един инициативен човек, момче, горе-долу връстник със сина ми, работлив, практичен, но малко поразглезен – и аз имам в това число вина да го разглезвам – той беше футболист. Та той се набърка там, той няма откъде да открадне. Той се хвана с едни руснаци, почна едни бартерни сделки, той внася метали, а оттука какво точно е изнасял… спечели много пари! Спечели си много пари, насочи се да купи някои предприятия тогава при приватизацията. Реши да купи една банка, купи тая банка, взема един съветник, който да разбира и оня го ограби, взема му пет милиона, аз съм споделял с него, щото го знам, нали… и го накараха да фалира. И той фалира толкова, колкото… сигурно си е осигурил живота и на децата, и на внуците сигурно…. Но няма, неговото богатство свърши. Сега пак се занимава, бачка, работи. Други хора нямаме. Имаме Доктора, Доктора, дето го убиха – той е от Димитровград. Аз познавам първия му братовчед, тогава работеше при мене. Но него не познавах, той в Димитровград почти не е живял. Но той е известен – колкото ти знаеш, толкова и аз знам… и го убиха. Има някои момченца, които се поза????аха тука, те си останаха, работят си. Нямаме такива…

И.: А другите предприятия в чии ръце отидоха?

Р.: Другите предприятия развиха една философия, че ще минаваме на мазут и… затвориха се рудниците. Тука произвеждахме 2 200 000 тона въглища. А един миньор винаги храни трима-четирима човека – жена си, децата си и примерно майка, баща. Второто, което е ПЕКА го продадоха, дето се вика, за един лев на един турчин. И той само от машините, които продаде си изплати цялото предприятие и то стои. Нищо не се прави. А там дадохме 70 милиона долара. Печелеше се много. Беше проблем – могат ли да се изградят на две различни места – в Ямбол и при нас. Ние тука преждата приготвяхме, тъчахме, вземахме съвършено ново боядисване – апаратурата… и него го продадоха на турчина и турчина го затвори, продаде машините – цялото оборудване е японска техника… абсолютно всичко… само от нас е направена постройката. Там работеха към 2000 човека. ТЕЦ-овете си останаха, „Вулкан“ също го дадоха на някакви италианци, там също са четири пещи и почнаха затвориха една пещ, втора пещ, трета пещ и сега те работят, спряха го вече почти. И там работеха към 2000. И през цялото време това, което ти приказвам аз, на мен ми се набират горе-долу осем години в това предприятие, така че го познавам най-добре него. Много народ уволниха, много хора останаха без работа, много хора останаха гладни… Химкомбината беше достигнал 42 вида продукти производство, това е много нещо! Химията. Сега останаха… не ги знам точно колко са, но няма нищо, една десета остана от Химкомбината, който беше. И то сега е едно от предприятията, което сега поддържа малко жизненото… по-добрия живот в завода, в града. Имахме много силно развито селско стопанство. Имаше агро-промишлен комплекс… тея, фактически, филиалите на едновремешните ТКЗС-та, след това „земеделски стопанства“ ги кръстиха, чудеха се какво да правя. Аз съм се изказвал, че тия АПК-та не свършиха добра работа, но при нас, тука – много земя, хубава земя, имаше консервен завод, и него го продадоха на една варналийка и тя дойде и го разпродаде на парцели и сега там е „Кауфланд“… Много предприятия имаше! Много продукция се произвеждаше. Беше ни поставена задача да произведем 100 000 тона пшеница. Ние изнасяхме две хиляди и не знам си колко тона пипер, домати, патладжани, карпузи… много… тогава се изнасяше оттука… картофи ранни, фасул… те разтуриха селското стопанство. Най-големият грях, който за мен направиха Филип Димитров и Жельо Желев – моят приятел, е дето разтуриха селското стопанство. Никъде това не го направиха! Разтуриха го! Хората си оставиха стопанства, кооперации. И след това те вече си вземаха и нивите, и това… Защо трябваше за изграждаш ликвидационен съвет? А приватизацията е другият грях – там вече разграбване, кражби. Не можеш да имаш… не знам колко милиарда казват, че струват нашите предприятия… аз ти говоря малко така оплаквам се, но ти говоря истината!

Второто, което е, трябва да се знае духът на Димитровград! Един професор има в София, не му знам името, той почна да се появява често и той… дето ни нарече „бавноразвиващи се“ в Димитровград… ако го видя, физически бих го наранил… Ние дойдохме тука от 18 години нататък, младежи. Кой ме е карал мене да дойда, излизал съм от собствени позиции! Никой не ме е карал да дойда! Аз като дойдох тука ’51-ва година, дойдох тука, нито улици имаше, нищо! Кал… ще видиш не повече от 50 камиона общо, всичко беше волски, биволски коли, впрегнати… ти може да не ги знаеш тия работи – с това се носеше материалът, ботуши да можеш да вървиш, ватенки даваха… млади, няма… тук-таме има възрастни хора, които са някакви ръководители – майстори, работи са на бригада за водопроводчици, една, примерно, за дърводелци, за арматуристи и т. н. Когато ти сам участваш в изграждането на нещо, ти се влюбваш, ти го обикваш, ти го харесваш, щото ти си го направил, там ти е минала младостта… танцувахме по едни площадки – ний си ги изграждахме, никой не се е занимавал да ни ги изгражда. Даваха ни материали кой колкото иска – цимент, целият град е в скелета… Прави се, примерно „Вулкан“ – отиваме и си правиме площадката… трудови бригади. Тогава нямаше 5-дневна седмица, а имаше… в събота до обед се работеше – събота следобед и неделя – почивни дни. Вечер – акордеонист, пеем, играем, на другия ден пак на работа. Не вярвай на тия, които казват, че не е имало съревнование, имаше, надпреварвахме се, нашата бригада колко повече ще произведе, събират се вечер, определят… абе… едно младежко настроение! Младежко!... „правено несъзнателно…“, напротив, съзнателно е правено всичко, но такъв е… ние се радвахме нещо ново да видим. Аз съм на 6 км от Нова Загора… Аз не съм живял бедно, не съм живял богато… Моят дядо е имал, там, определени ниви, занимавал се е със земеделие, баща ми и чичо ми, и двамата работят, имахме да ядем, но живеехме… недобре. Няма пари, хляб има, обаче левчета няма. И радвахме се, че ще стане… блокове, такова, къщи, дават се квартири на хората, питам ги какво правят – доволни… на малко се радвахме.

И.: А как се промени партията след промените?

Р.: Ми промени се, появиха се едни хора с лични… говоря за лошото… почнаха тия митинги, антикомунизма, митинги, телевизия, радио – всичко говори против комунизма и се казва, че вие ще видите, Швейцария ще станете… двайсет години… „45 години, казват, вие управлявахте…“ - добре, 45 години сте управлявали, сега 22 години вече – какво се направи през това време? Предприятията се разрушиха – в Димитровград няма нито едно ново предприятие, нищо ново не се направи… режат ленти на градинки – глупости! Заведенията празни – хората нямат пари, бе! Тогава в ресторантите се обаждахме за места, няма места, където да отидеш. В ресторанта влизаш, пиеш една ракия, ядеш една салата, една мешана скара и една бутилка вино… каквото искаш! Второто, което е. Това явно няма да го чуеш ти другаде – явно в партията са членували хора, които не са в партията по убеждения, а по някакви лични интереси, че някъде могат да се уредят. За голямо съжаление и това го имаше. „Член на партията? – да, добре!“… абе, нали… Това е било и беше, аз съм го преживял, и аз съм го правел, нали. Това беше един голям недостатък. И многото обещания… те трябваше да пущат хората на Запад да ходят, аз имах възможност, ходел съм, зная на Запад какво беше в Турция, какво беше в Гърция – говоря за по-ранните години, след това аз съм се чувствал унизен като отивах в Гърция. Нали, отивам в Гърция, там кметът на Дидимотика, примерно, отивам при него със семейството си, на гости, преди промените – живее добре, мама му стара! Тоест аз не живея лошо – аз съм кмет или първи секретар, имам хубава заплата. Не е кой знае каква като сегашните, но той живее добре, много рано ги пенсионират, работи… и съм се чувствал унизен. Връщам се тука и псувам! И сега и те ще го изгладуват, ама не тия, дето живяха, а децата им. Да вземаш заеми, които те за 50 години не могат да възстановят – няма кой да им ги опрости. Те са го вземали, примерно, от България, ако се съгласиш да го опростиш, значи ти трябва да го изгладуваш, трябва да се върне, ял си, пил си, айде сега връщай! Няма да стане тая работа. И аз съм се учудвал от хора – аз едно изповедание ти правя на тебе – с които съм работил в много предприятия в града, станаха едни… никога не съм допущал, че… почват да винят мене едва ли не? Примерно. Аз нямам основание да се оплаквам… сега ако тръгнем двамата, ще видиш, че всеки, който ме срещне: „Здрасти!“. Канят на тия заможните, имат клетва, че… това е шега, нали, че аз имам право във всяко заведение да влезна с до двама човека с мене, без да плащам нищо. Нали, има разумни хора, които осъзнават как съм работил, никакви конфликти, никакви… няма един да дойде да е се оплаче, че е пострадал от мене… Няма! Учудих се от такива хора, които… значи те са се подмазвали, те са ни лъгали… може и да не са вярвали… като не вярваш, недей отива, бе! Но пак от някакъв личен интерес, нещо повече – ходатайства за детето му да бъде… Ние всяка година Общинския народен [съвет] в Димитровград даваха 500 апартамента… 500 апартамента раздавахме на хората, които нямаха квартири. И сега Димитровград е празен от хора и апартаментите празни, щото няма кой да живее. И настъпи едно объркване… Някои неща не мога да си ги обясня – как тия хора стиснаха очите и сега тия хора идват и ги питам: „Защо вие дюдюкахте, бе?. Защо вие…? Поизчакайте малко, вижте какво ще стане…!“

И.: А появиха ли се различни крила?

Р.: В партията крила тук не е имало.

И.: Става въпрос след промените…

Р.: След промените – не, не е имало… Крила имаше в отделни хора – кой какъв ще трябва да стане. Ангел Найденов го знаеш кой е - аз бях първи секретар, когато Ангел Найденов до гара Север, там, тая митница беше някакъв, той беше тука първи кмет стана, областен управител беше, когато го назначаваха… но имаше и които в самото ръководство на партията, които никога не бих допуснал, че това може да го направи! Тоя Тодоров, един, който ме замести мене в комитета… във Великото народно събрание отиде, смятай какъв човек е бил, той не е назначен по някакви препоръки, това е грехът на партията, грехът на висшето ръководство. Понеже баща му е активен борец и той трябваше. Моята програма беше съвсем друга… Да послужи още малко, че тогава да го дадат, какво ще направи.. Но баща му е активен борец, това-онова и го направиха… а той е първи братовчед на Иван Тодоров – Доктора. Така че имаше и тука, събирали са се, много научавах… Аз се оттеглих… Които ми вярваха, те си останаха. Тези, които искаха да изчистят по-грамотните, по-можещите, по-уважавани… съюзиха се, бе! Съюзиха се! Един, който беше кмет тука, Господинов, той отиде и стана… социалист, БСП беше, член на БКП беше… отиде и стана най-големият приятел със СДС-то – Максим Господинов. Максим го питай за мене – нищо лошо няма да каже, провокирай го… и Максим умееше да организира, той пооткраде доста, ама не в големи размери, но… две поколения негови оттук нататък ще живеят от неспечелени пари – чиста кражба! И в голяма част от хората настъпи едно разочарование в тия години. И тоя Господин Георгиев – само един пример, аз мога да ти кажа много други примери. Как може този човек – член на това, член на това, член на това, да отиде да стане голям приятел със този и сега са си приятели… И той се захлеби – питат хората как се захлеби… Значи 12 години кмет, 7 години първи секретар – 20 години – не съм църковна мишка, аз не се оплаквам, но си живея с възможностите си толкова, колкото… Много хора живеят, нали… Второто, което е – обърнаха се срещу сина ми… макар, че е малко лично, аз не го крия това… хората са различни- тоя знаеш ли какъв мазник е Георгиев: „Непременно, другарю Шишков!“ Ето един човек, който беше два мандата – Хаджииванов, вечна му памет – оня ден почина – ние с Каваков му казваме: „Ти си предател, ти си изменник! Ти на предаде…!“ – за умрелия или хубаво, или нищо… ние го поддържахме, два мандата изкара кмет. Като разбра, че не може вече, викам: „Хаджииванов – твоят рекорд е като на Стефка Костадинова…“ нали аз се шегувам с него… Той се кандидатира за трети мандат и отиде при Ковачки – нищо лошо няма, тоя човек не съм го виждал, значи инициативен, за да купи толкова предприятия и т. н…. абе аз уважавам инициативните хора. И отиде при него. И го питам: „Аз, знаеш ли моите идеи колко се разминават с тия на Ковачки, много! - що отиде да се предадеш?“ Има там едно момче, плаща, плаща, бе…, Аз иначе си го уважавах, нали, той много добър човек беше, инженер в мините и т. н. Абе… прокоба ли, какво е…? Почина жена му, почина и той, млад човек е.

Аз си направих една вила в едно село и отидох там. Не можех да понасям тука тея, този начин на живот! Нали пенсионер човек съм аз, отивам на скамейката, седна ли, чувам само омраза, завист, клевети. Имам приятели, казвам: „Ще играя карти при вас, обаче за хора няма да говоря!... Ти искаш… хубаво, ами нека ги извикаме, съгласен съм да ги извикаме и да разговаряме! Как ще…? Те и за нас приказват.“, „Ти ги защитаваш!“, викам: „Не ги защитавам…!“, аз хора, които не ги уважавам, той почва да говори против него, нали… аз не ми е неудобно, честно да ти кажа, да говоря против когото и да било, но ние, които ще говорим против, нямаме моралът, няма го човешкото. Що ще говориш против някой, който го няма и не знае за какво и не може да ти реагира… Ето тия неща ме таковаха… Аз сега като вървя, вече няма на кой „Здрасти!“ да кажеш, мъчно ми е за това, яд ме хвана…

И.: Аз имах предвид под крила в БСП – едните да са например проевропейски настроени или някакви такива…?

Р.: Не, аз не живея в тоя град…

И.: Аха, нямате поглед. А по принцип БСП като цяло, не само градската организация, каква промяна настъпи след…

Р.: аз поне много добре се познавам с на Сергей Станишев баща му, има обстоятелства, които ни сближиха – познавам го много добре и той ме познава. Аз изхождам оттам – направихме председател на Министерския съвет от Пловдив… как се казваше… забравям… така, след това дойде редът на Тройната коалиция. Съгласен съм, че се направи компромисът да се съюзят Царят, Доган, Станишев. Трябваше да се влезе в Европейския съюз, в НАТО и го направиха. След това се вижда, че нещата зациклят, няма разбирателство между тримата… Вярно – ръста на производство, на влагане на вложения – всичко това беше хубаво, нали, хубаво беше… Ама хората дойдат и си направят.. те си гледат интересите, а те решиха да направят – Симеон не ще, Доган не ще… и аз едно писъмце написах на Станишев, дали отиде при него или не, още като мина втората година: „Подавай си оставката! Нека правят ново правителство!“. Не може да те приеме БСП, да работи с тебе Доган – той стана вожд, но когото го направи фактически БСП – Възродителен процес – той използва това, настроението, той предлагаше да се забрани БСП като партия, Доган го предлагаше. Второто, което е – как ще работи с тебе човек, който на седем години БСП го е натоварил на три вагона, с багажа, с парите, с всичко и го прати да си отива в Италия? Те ве Египат ли отидаха тогава…? Говоря за Симеон, цар Симеон – ми той като чуеше думата “комунизъм“, ми той душата ти ще извади, бе! Гръклянчето ей така, с два пръста ще го извади, бе! Но службата е хубаво нещо! Службата е като хубавото вино – колкото повече пиеш, можеш да се напиеш. И затова им казвам: „Внимавайте, бе, хора!“ Той – не, продължи да работи с тях… Защо продължи, кажи ми, бе! Да дочака изборите, когато наистина кризата настъпваше, вече се чувстваше… „В България, те казаха, няма, няма криза!“ Как да няма криза, бе, ние тука, по места усещаме… Горе може и да не усещате, обаче цялата ти информация е проблем! И Сергей Станишев, не само той, говоря, централното ръководство на партията, направиха сериозна грешка и нанесаха такава вреда на БСП, която не може да се съвземат! Какво е това 40 народни представители БСП да има? Когато те направиха нещо много – много капитални вложения, най-важно – увеличаваха се работните заплати. Иван Нейков ме беше докарал мене в неговите изчисления – аз имах сравнително хубава пенсия 500 лева, той беше я изчислявал по точки и беше я докарал до 210 лева, та живях доста години с 210 лева и затова знам какво значи да вземаш 210 лева! Благодарение на Тройната коалиция – те два пъти увеличиха пенсиите, три пъти… и аз изкарах 500 лева пенсия, макар че не беше.. тия неща, които правеха, но както и да е…! Те не можаха да се изяснят, не се разбраха и почнаха личните си интереси да защитават, не обясниха на хората откъде ?????? Аз сега ги питам някои пенсионери: „Колко ти беше пенсията по време на Тройната коалиция?“, „???????, но при Бойко…“ Бойко за мен е един неграмотен човек – той е природно прост човек! Той не знам песнопойки дали е чел, но…. Не, казвам ти аз нямам друга работа, чета наблюдавам… не може сутринта да кажеш нещо, на обед друго и вечер друго! Но те го умеят, тия , неговите помощници! Неговите помощници най-много влияят… Аз не говоря, че БСП може да спечели избори, сама и сама да създаде правителство – това не може да стане! Но трябва да стане на тия избори това, че не ГЕРБ да получи пълновластие… той е учил за пожарникар, може много добре да знае как да гаси огъня, кой го знае… Откъде ги има той неговите 500 милиона лева, питам аз. Отде може да ги е спечелил?! Търсете отговора! Щото и аз питам сега – Овчаров – и той милионер! Сега, не ща да се поддавам на клюки, ама нашият Ангел, разправят, че и той е милионер! Как печелят тия хора!? И тръгва и изведнъж дали му милион и половина, там, за Цанков камък и отиват да го защитават. Защитават го, защото утре и той тях ще защити. Ние тука се караме, правиме, струваме, работим, те там си гледат ??????? БСП е в много тежко състояние… аз съм си замразил сега членството…

И.: Какво означава да си замразиш…?

Р.: Значи не се отказвам от БСП, но с това ръководство в Димитровград не ща…

В това село, където съм над 50% гласуваха последните избори за БСП… На хората трябва да се седне и тихо, мирно… няма само да хвалиш, когато и най-простия човек виждаш – грешките, недостатъци…

И.: А кой сега е начело на БСП в Димитровград?

Р.: Едно младо момче. Димитър Петров. И на него му обещах аз, когато изборите правеха, покани ме, той направи среща с актива в Димитровград и аз дойдох. Той знае, че съм замразил… има, хубаво е, че съм замразил – това е едно вътрешно удовлетворение и една малка демонстрация, с която да кажеш: „Не ви одобряваме и затова!“

И.: Какво по-точно не одобрявате?

Р.: Не одобрявам един човек, който… след Ангел Найденов тоя Господин Георгиев върти ги тука, синът му член на бюрото, съветник, синът му, жена му, той и си продължава…

И.: По-скоро някакво личностно отношение…?

Р.: Личностно! То е личностно, но то вреди на партията, искам да се осъзнаят някои. И понеже Петров обеща, че няма да има така, аз го наблюдавам, правя си изводи и му казвам: „Не е верно! Ти се влияеш от тях!“, той е интелигентно момче, грамотен, с характер… той характерът на ръководителя трябва да е малко по-различен. Ние не сме организация на попове, на свещеници, на вероизповеданията… Ние сме организация, която е участвала и в революции, и кръв е проливала и го прави за добро. Понякога не се получава. И като не се получава – ето Сергей продължи да служи с Доган и с Царя, дойдоха изборите и му казаха: „Хайде, бягай оттука!“ 45 гласа, 45 депутати! Никога не е било!

И.: А за десните партии в Димитровград…?

Р.: Аз трябва да ти кажа както и горе [в София] няма десни, така и тука няма десни. Няма десни! Деветдесет и колко организации… то щото е демокрация… Имай предвид, че аз живея в тоя великан, обаче много често много хора идват при мен, аз не съм отлъчен човек, но имай предвид, че аз съм посещаван там много, не съм забравен. Идват от общината да се грижи за мене направо и миналият кмет, и сегашният – тоя от ГЕРБ, оня беше от Софиянски, партията… Режа ги добре, удрям им по една контра, идват се, грижат се, доволен съм, благодаря за вниманието! Но те бяха големи приятели, примерно. Аз сега ми е мъчно, бе! Мъчно ми е като я има тая язва в общинския съвет! Щото тая язва се отразява на работата на кметството и на живота на димитровградчани! На сегашните разбирания, имам чувството, че всичко го интересува колко може да спечели по честен път и ако има някакъв начин и да ограби! Не ги интересуват хората! И сега е такова разединено ръководството на общината между бившия кмет Стефан и сегашния кмет. Бяха добри приятели, работеха, много ги харесвах аз двамата, сега не щат да се погледнат, уж си приказват… не! И сега Иво не може да проведе мероприятие, щото са се обединили БСП със Стефан или Стефан с БСП, както и да е – те го парират Иво Димитров и му създават много проблеми. Много проблеми му създават! Аз му казвам на Иво: „Не се сърди на БСП, не се сърди на Митко Петров – както ти изпълняваш указанията на Бойко Борисов, така и той изпълнява на Станишев!“ И аз съм „за“, защото Станишев не е седнал и не е станал да говори против БСП… ето тая сутрин пак. И виком: „Какво искаш ти сега – Борисов и ти като народен представител, Иван Петров и трети, значи те ще хулят сега БСП, ще хулят, нали уж сме слаби, нали 45… оставете ни на мира, бе! Стига! Какво сме ви направили на вас? Защо се сърдиш сега, че сам остана?“ – той сам остана, тя Капон има 4 съветника…

И.: А разбрах, че са гласували за връщането на паметника на Димитров…

Р.: Да, да, решено е. Сега пък, вчера, четох в „Труд“, така, водеща заглавка – искат да се сменят имената на Димитровград и на Благоевград, пък този президентът казал: „Въобще няма да се занимавам с тая работа!“

И.: Нали още в началото е имало предложение за смяна на името…?

Р.: Имаше, ама не стана.

И.: А тогава по кое управление на града е било свалянето на паметника?

Р.: Най-много БСП е управлявала, затова ме е яд мене! Сашо Димитров беше кмет, той ме замести мене като кмет… След Сашо Димитров беше кмет Ангел Найденов, след Ангел Найденов, беше Господинов, който и сега се вре, който разтури партията. След него беше Хаджииванов, член на партията, и т. н., дето почина, два мандата изкара той. И фактически управлява един мандат сега Стефан, втория мандат Иво. Те са много сложни работи, бе!

Аз казах, че тогава [в началото на прехода] се изолирах… Не бива по настроение да се говори, аз имах контакт с хората – някои с добри намерения, някои с недобри намерения… Аз идвах, тука, в Димитровград, два пъти в седмицата и ходех… с компаниики, приятели, другари, виждам ги на мероприятия, които провеждат, също идвам, на сесии съм идвал тука, когато ме интересува… Примерно 52 въпроса на сесията – за мене това е абсолютно нормална работа, но то е нормално, защото такава бюрокрация има сега – декларации, писма, срокове, абе, ужас е! Така че идвах, сега вече спрях да идвам, и годинките ми много станаха…

И.: Помните ли по Жан Виденово време какво ставаше тука, имаше ли митинги, протести?

Р.: Аз за него ти говорих, дето не можах да се сетя името ме – на него баща му е бил минен инженер в Димитровград. Правеха, събирания – Андрей Луканов идва на едно събрание тука, вънка, много народ имаше, тогава, когато беше Жан Виденов… сигурно е имало, но те не бяха достатъчно организирани още, те бяха малко така… разсеяни. Има много македонци тука, македонска организация имаше по-добра, СДС-то беше по-добро, след това се яви Дилов-син… „Гергьовден“, след това и ГЕРБ се появиха, след това се появи и Ковачки… Виж сега – никого не оправдавам, обаче съм песимист, че скоро ще се оправят нещата! Като ги слушам тия политици и „наши“ , и „ваши“ – няма! Стоят един до друг…. Видинския, аз го харесвам, дето беше на МВР, от БСП… той замести Румен Петков, той е много активен сега, харесвам го! Беше в „Панорама“ и казва, че трябва да дойде един момент на единодействие, иначе няма да стане нищо! Всеки дърпа… Някой, ако почне да прави, другият води борба да го развали, да каже: „Ти си мръсник! Ти си такъв, ти си такъв…!“ И тоя казва накрая, има такъв призив…. Близък на Сергей Станишев, юрист от видинския край, беше министър на вътрешните работи, особено име и фамилията му… Той казва: „Вие не спирате, бе! Дайте, вика, да се съберем всички политически партии, които са в парламента и да проведем разговори, да проведем едни честни избори!... Вие, вика ми отказвате, говори за ГЕРБ, и други отказаха, но вие сте главната, решаващата сила, вие отказахте! Еми как ще стигнем – единият почне, направи нещо, другият, вика, го отрича. Вие много хубаво нещо сте направили, ама вие, понеже само говорите против нас и затова няма да ви кажем какво сте направили, да ви похвалим…!“ Така че няма да има скоро единодействие между тия хора!

И.: А 90-те години имаше ли „срастване“ на икономическа и политическа власт в Димитровград? Когато започна да се раздържавяват предприятията, да се приватизират, имаше ли източвания и т. н….

Р.: Нямаше ме тука, аз ти казах. Информация имах. Как няма да има! Ми моят приятел, който е на СДС, той сега не е на СДС, той е на Иван Костов – Максим Господинов…

И.: Да, и той какво?

Р.: Как…! Не мога да ги докажа някои неща! Крадат, източват, особено „Вулкан“ – пратиха едно, дето познавах баща му, директор на завода, отиват и му карат над 30 тона… електроди, „30 тона, ще ги вземеш ли?“, той директора: „Как да ги взема, бе?“…. Абе кой ще ти обърне внимание, приказка, нали… Не, такива кокошкарски работи не съм тръгнал да ги ровя. Имаше, крадат, взимаха…

И.: А как се приватизираха?

Р.: Каква приватизация, бе? Пълно разграбване… Вие сте млади хора, вие хабер нямате как живеехме ний! Нямате, аз имам две внучки, които са големи вече и те хабер нямат! Нямат хабер животът какъв беше преди Десети ноември! Не казвам, че е бил съвършен, не казвам, че трябва да се върне… не можеше така да продължава! Не можеше! Имаше нарушаване на – аз понеже съм икономист, нали – имаше нарушаване на обективните икономически закони! Ти можеш да вземеш постановление, да правиш, това, онова, обаче тия закони са си обективни, те не зависят от тебе, те са от развитието и т. н…. „Ние искаме да управляваме…!“ – не става така! Ние искахме, правехме опити да управляваме и природата, да вали, където искаме и т. н. , не стават тия неща, трябва… Аз ти говоря за недостатъците, които… всичкото това си влияеше. Второто, което е – беше убит стимулът у хората да работят! Горе-долу Дянков сега кара по същия начин. Той работи, произвежда, предприятието му печели много, ама не ще да увеличи там, защото щели да протестират другите! Ми да работят добре и те да печелят! Това са мои примери. Това съм се учил аз.

И.: А да ви питам за Иван Костов какво мислите?

Р.: Нищо не мисля хубаво. Нищо! Ко да мисля – ето това са изменниците, бе! Жена му е секретар на партийния комитет, когато аз бях секретар на партийния комитет във „Вулкан“, тя беше секретар на партийния комитет в УНСС… Ти знаеш ли какво значи да си секретар на партийния комитет в един институт? Висше учебно заведение! Икономическият институт е бил винаги авторитетен институт! Второто, което е – Иван Костов кандидатства години наред – иска да стане член на партията, иска… от идеологически – не, той и сега няма никакви идеологически да защитава… И той се оженва за една богата жена, тя не е била заможна тогава, ами е софиянка, имала е наследствени имоти и т. н. И когато става приватизацията, Иван Костов е един от лютите крадци! Лют крадец само че с подставени лица! Мога ли собственикът на едно такова заведение [кафенето, в което се води интервюто] да го направя шеф на банка? Той го направи! Летището Узунджово той го купи, фабриката в Доспат, той я купи, само че тя е собственост на дъщеря му, хлебозаводът „Георги Димитров“ в София – там искаха да правят РМД в хлебозавода – там работеше мой братовчед, той е жив и здрав сега… Така че той е много нечист човек! Нечист човек! Аз симпатизирам на хората, няма значение от коя партия е, чистите хора. Ето сега, той разтури дясната партия СДС… бе мръсници! Аз така им викам…

И.: А димитровградският пазар кога се създаде – преди или след ’90-та година?

Р.: Аз като станах кмет той го имаше вече, той си съществуваше. ’71-ва година, като станах кмет, пазара си го имаше. И аз там съм ходил на него – купуваме си агънца….

И.: Ама не е имало, например от Турция разни стоки да се продават там…?

Р.: Сашо, който ме замести… там беше животинският пазар. Седя си аз в съвета, нали, гледам си през прозореца – съботен, неделен ден – крави тука си вървят, карат ги кравите на пазара… И те знаят, че като видя, че има нещо, ги гоня… Сашо беше за пазара, да се развива. Сега, където е за колите пазара –това е голям пазар… аз имах един период, в който се въздържах дали трябва да го развиваме, щото ставаме свърталище, от цяла България идват, на старо продават, на ново продават – говоря в нормалните години… Събираме животните, като минат, с извинение, осират всичко и казвам на общинския съвет, в комитета да определим… и определихме между Марийно и „Вулкан“, там има много хубаво място, там пренесохме пазара за добитък. След Десети ноември стана така, че тука стана свърталище на вносни, крадени стоки, внос от Турция, от Гърция, Китай, от другаде… Пазарът е интересен, ама да имаш време да стоиш тука…

И.: А имаше ли опити разни групировки да рекетират търговците?

Р.: Ама какво ме питаш такива работи…?

И.:  Защото Максим Господинов – аз и с него говорих – каза, че е имало такъв опит, но той го е пресякъл!

Р.: Като го видиш Максим му кажи „много здраве“. Нищо нямаше! Ръководството почнаха да ограбват хората: „Давам ти маса, ще ми дадеш 2000 лева!“… Не ми се приказва… аз се интересувам от другите неща…

И.: А кои вестници и телевизии следите?

Р.: Аз получавам сега „Труд“, абониран съм за „Труд“ и гледам… не мога да ти кажа коя, но преобладава БТВ, мене ме интересуват новините. Аз гледам до 9 часа сутринта. Когато има среща, както беше срещата по „Белене“, гледам, до 9 часа. След това, аз имам програма, и гледам мачове, волейбол, баскетбол, футбол, футбола най-много.

И.: А „Всяка неделя“, „Панорама“…?

Р.: Едно време го гледах „Всяка неделя“… Кеворк ми е приятел от много години… сега се забравихме вече… аз ще го погледам още малко и ще му се обадя… Последното му предаване беше празна работа! Ти като си журналист еднакво право даваш и на единия, и на другия, не можеш да взимаш отношение! Като тия по БТВ, тая сутрин среща за „Белене“ – от ГЕРБ беше неподготвен тоя, неподготвен! Аз гледам, ама изключвам. Някога, когато имам съобщение по Канал 3… Сашо Диков – той нищо журналистическо няма, това е един „хай лайф“, скиор, саможивец, както и да е. Но аз го харесвам – отива и се занимава с някакви неща, с които никой друг не се занимава, пита директно и така… с него се забавлявам…

И.: А да кажем, веднага след промените, какви вестници сте чел тогава?

И.: Четях си нашия вестник „Дума“. Стефан Продев – аз се познавам с него. Но спрях да го чета, не харесвам сега…! Пишат едни дълги и скучни материали… малко хора го четат… неграмотни хора – той ще ми чертае какво значи БСП, аз го знам… така че… купувахме го…

И.: А за „Белене“ какво мислите?

Р.: Не съм специалист. Не може един човек, който хабер няма от техника и от другото да става специалист и да обяснява и мен да убеждава какво е било, що е било… Мислело се е… Това е стара работа „Белене“. Спряха го. Дойде Симеон, разбутаха го. След Симеон – Тройната коалиция… Иван Костов си е за всичко виновен… Сега се хващат за земетръсните… това са чисто пропагандни мероприятия да те откажат, да те отвратят. Абе няма нищо държавническо! Трябва да направят една група специалисти по енергетика…

И.: Тоест не трябва да има референдум?

Р.: То няма… те ще го осакатят тоя референдум… ще напишат така и така… Бойко кога работи, той седи само в кабинета, кога ще прочете един доклад, кога ще проведе срещи с министри, ще направи срещи с колеги от другите партии. Той няма – самолети му държат запалени, нали да пътува, държи като стара кола на контакт… Кога работи тоя човек? Кога работи! Каквото му кажат, той това. И понеже е такъв зевзек и прави и се харесва на простите хора. Веднъж в селото един младеж имаше нещо да ми свърши вкъщи и сядаме с него да пийнем ракия и го питам : „Николайчо, какво ще правиш сега? За кого ще гласуваш?“ „Как за кой? За ГЕРБ, бе!“, не му казвам нищо! Викам му: „Каква е идеологията на тая партия, аз щото …?“, „А, каква идеология! Казаха ми, че мога да кандидатствам за кмет, обаче за да кандидатствам, трябва да стана член.“, аз така го гледам и викам: „Сериозно ли?“, вика „Да!“ И в такива моменти у мен настъпва една разруха! До каква степен един човек, който не може да се подпише, да напише реч, той по телевизора не гледа нищо, ще стане кмет и ще ръководи това село! Щото не е голяма разликата между тоя кмет и оня – и тоя иска вода да има, тротоарът трябва да е направен, животните… да не ти изброявам какво трябва да прави кмета… Та гледам го тоя Николайчо и викам „Сериозно ли?“, „Сериозно!“, викам „Добре, успех!“. То у нас не се избират, а се назначават кметовете и му обещали, сигурно на много други са обещавали…

Проблемите са много по-сериозни – обединяване! Нищо друго не може да ни спаси.

И.: Смятате ли, че Европейският съюз ще допринесе за някакво обединение и подобрение?

Р.: Нищо не може да допринесе! Те не могат да се разберат, бе! Аз все съм имал съмнение, че Европейският съюз ще се разтури, като Варшавския договор, като СИВ… сигурно! Хвалехме, хвалехме тоя Запад, ма хвалехме. Аз съм имал възможност и съм обикалял по някои страни. Аз в 25-30 страни съм посещавал. И като вземат да хвалят и се чудя! Чудя се! Гърция отидаха, Испания на път, Италия отидаха… как живее американецът, бе? Целият му живот е в заеми. Той къща няма, той тегли заеми! И сега какво лошо има у българина, че си има апартамент? Няма да живее под наем. Колата му не е „Форд“, не е „Мерцедес“, нали, „Лада“ е… айде сега вече и западни коли. Не знам как да ти отговоря колко трилиона са дълговете на Америка, знаеш ли колко дългове имат… Ама той е намерил да печати пари – това е най-порочната работа – не ти стигат пари и печатиш! Ами като няма продукция, какво ще правиш – ще гладуваш! На Гърците им няма нищо, те за какво наш’те ходят там. Дайте ми на гърците тяхната пенсия.

И.: Ама нали и по Жан Виденово време се печатаха пари?

Р.: Ама вие сигурно четете само от вестници тая информация. Това беше организирано от западните страни – не ги виня, прави са, те едно време не даваха високи технологии на нас, бе! Аз не одобрявам напълно руската политика… и те направиха един организиран дъмпинг, те ни затиснаха и нашите банки фалираха. Не ти дават продукция, не ти дават нищо. Нашите почнаха бартерни сделки – размяна, това е първобитна работа! Те ни блокираха тия страни, блокираха ни, това е голяма сила капитализмът! Много пари, с много високопроизводителна техника. Русия прави трактор, ама тракторът му е… да не се качваш… прави комбайна, ама да не се качваш, а оня не му дава технология. Ако открадне нещо, го съди, има международен съд, трябва да се съобразяваш с това. Това се беше организирано и аз не ги виня. Натиснат те за нещо и ние – това няма да харчим, онова няма да правим. Ние правим оръжия, особено Русия, така че не те са виновни, а ние…

И.: Говорите за кога?

Р.: Говоря за веднага след Десети ноември. Тогава настъпи голямата инфлация, ликвидирането на банките. Те една голяма част от тях, предварително са изтекли в чужди капитали, те ги изтеглиха, западните страни… И Гърция имаше капитали тука, и Италия имаше капитали тука, и всички държави имаха капитали – изтеглиха ги и след това сложиха ембаргото, ние искаме заем. Искаме заем, ама той ти слага една лихва 15%... това са икономически въпроси… Жан Виденов е една жертва, един честен човек, изгоря заради ето тия работи… и в това число помага и Иван Костов и всичките помагаха… Ликвидираха ги… беше си умен човек… преподавател си е, той е най-бедният председател на Министерския съвет, той! Изгоря си човекът… Андрей Луканов… Андрей Луканов – той е много умен човек, грамотен… тръгна и той по личните интереси, службата за власт, е, дето ти казвам, като хубавото вино – колкото пиеш и накрая се напиваш! Губиш сражение и накрая си отиваш!


[1] Христо Шишков, кмет на Димитровград (1971-1983 г.), първи секретар на ГК на БКП (1983-1989 г.), пенсионер, 84-годишен, след 1989 г. не е в политиката

AttachmentРазмер
Intervyu_Hr_Shishkov_Anton_Angelov_Dimitrovgrad_4_10_2012.docx53.02 KB