ИНТЕРВЮ НА ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА С  ИВАН НЕЧЕВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 05. 10. 2012 г.

        

Интервюиращ (И) Галина Георгиева

Респондент (Р) Иван Петров Нечев.

 

И:  Как се казвате?

 

Р: Иван Петров Нечев

 

И:  И сте актьор?

 

Р:  А някой биха казали бивш, но както в други професии може да се каже може би, при нас актьор оставаш цял живот, защото за да почнеш тази чудесна професия трябва да имаш сърце, а сърце има човек, тогава докогато то тупка. Така че съм актьор.

 

И:  Къде сте играли?

 

Р: Ами в Хасковския и Димитровградския театър. От 78-9 година, започнах като млад актьор с една страхотна заплата от 155лв. като млад специалист и приключих 93-4-та година, защото имаше други проблеми и се оказа че... Малко ми е  трудно да говоря на тая тема защото звучи малко песимистично тъй като… значи парите започнаха да не стигат.

 

И: А преди това ви стигаха така ли?

 

Р:  Преди това мога да кажа че нещата с духовността и културата, зачитането и уважението на творците беше коренно различно. Изведнъж хората започнаха да мислят повече за материалното и с годините нещата станаха много върло капиталистически. Тоест първия стадий на капитализма- за мен да е добре, другите не ма интересуват, но не говоря за всички, говоря за като цяло идеята, за начина на приватизация, за начина по който започнаха да мислят власт имащите. Не говоря само за актьорите а и изцяло за просвета , култура и музика и и и ... И се оказа че всичко трябва да бъде за тях, защото те имат тези възможности, а от къде ги имат- никой няма да каже.

 

И:  Добре, аз писах дипломна работа за графичният дизайн на социализма и четох че е имало доста сериозен контрол върху всички форми на изкуство през социализма, едва ли не канон. Това имаше ли го?

 

Р: Аз другарят тогава Чурчулиев и понеже по- дълго съм бил в Хасково и в театъра сме имали художник – изпълнител, си идваха мъже, който разбираха не само от рисуване, но се вплитаха и в театъра и знаете ли много е спорно, когато започнем да говорим. Тогава имаше някакви забрани, а сега сме свободни, всичко можем да правим. Защо сме свободни и тогава е имало морал и сега би трябвало да има; и тогава е имало норми на поведение, и сега би трябвало да има. Значи този творец, който... айде предполагам, че вие намеквате свободолюбиви, който са имали проблем с излагането на някои свои творби. А сега няма ли? Което означава, че всяка власт има свойте закони и закономерности, при които тя се утвърждава или рухва. Добрият творец винаги може да намери начин да прокара своята идея. Дори и в партийни пиеси, разбира се, че е имало, във всички театри преди 89-та година са били заложени 1 или 2 партийни пиеси, но имаше и класика, имаше и Шекспир, и руски съветски пиеси, които с нищо не показваха че там е наложено някакво партийно решение че точно те трябва да бъдат.

 

И:  А вие някакви ограничения усещали ли сте, не само в професията, а и като цяло?

 

Р: Знаете ли много може неприятно да прозвучи от ваша страна, когато аз ви отговоря, защото като млад специалист започнах в Хасковския театър и тогава имаше една такава жива връзка между актьорите и предприятията.

 

И:  Как така?

 

Р: Веднага казвам, имаше самодейност в предприятията. И значи ние можехме да ходим в предприятията в свободното си време и сключвахме приятелски взаимоотношения. Да де, вие ще ми кажете, обаче тогава идваха и организираха едва ли не под строй в театрите. Спорно е, на една качествена пиеса, всеки би искал да я види. Това че има различни хора, защо трябва да един, който е прочел малко книжки и е гледам само екшъни филми, защото и тогава имаше, да не му покажеш и изкуство на живо. Когато види, че и неговите колеги отиват и види, че спектакъла е добър, ще му хареса. За това е много важно театрите сами да си избират пиесите, не говоря нали, за партийните пиеси. Много ясно, че като свърши представлението и се запия ей там, и правя простотии тогава МВР не си затваряше очите, а сега полицията си обръща главата на другата страна. Естествено е да има някакъв ред, имали закони- има ред, има сигурност и донякъде удовлетвореност на хората, че могат да работят без да се замислят, че като се приберат вкъщи няма да им е обран апартамента. Е, сигурно това е друга тема, щото го докарах много дълго. Тогава ни плащаха, даваха по 25лв на месец, имаше и предприятия които не можеха, нямаха такава форма за допълнително заплащане на актьорите. Аз ги разделям на задължително правене на изкуство или както ся му викат- халтура и работа извън работно време, която ти доставя удоволствие. Тази в предприятието ми доставяше удоволствие. И много пъти така близки по възгледи, без значение на образование се привличат и така се създаваха самодейни колективи, те се създаваха от по 5-6 човека и тези хора оставаха, почивката им когато беше. Те не отиват да ядат, а идваха да репетираме композиции по определени теми- за първа пролет, за 8-ми март. Имената на предприятията бяха на партизани, на ятаци и явно и на годишнини техни. Сега възхваляват борчетата, сега възхваляват борците, не знам дали прайте разлика. Предполагам.

 

И:  Добре а промени ли се нещо по време на прехода, в театъра?

 

Р:  Да, много.

 

И:  Към по-добро или към по-лошо?

 

Р: Естествено, значи театъра е настройка на обществото, започва се първо с базата, имаш ли я базата икономическата започваш да правиш настройка и изведнъж всичко се срути. Много от най-големите партийци, защото имаше обикновени хора, които вярваха в идеята, а колкото вървяха към върховете на партийния ешалон, толкова се замисляха за материалното и за изгодите, които можеха да измъкнат от тоя строй, а обикновеният човек работеше, а изведнъж се оказа, че хората останаха в мъглата. И не знаеш на къде ще те изведе, колко хубаво ша бъде в капитализма и хората викат „да де ама защо съм по-зле”. Щото тоя загнилия капитализъм започна да мирише зле, а при тях си миришеше добре, щото имаше дънки, а при нас имаше Кореком. При нас валута не можехме да си я  взимаме, щото те питаха от къде е, а сега никой не те пита от къде е и мож да си пазаруваш от къдет си искаш, стига да имаш. И какво мога да отговоря на въпроса, при това положение- няма я сигурността, няма го сигурността на обикновения човек, няма го стабилността икономическата, няма го законността в държавата, което води след себе си логика, колкото и да е неприятно на някой хора, да казват  „ам те старите така, щото те са живели”, защото са ходили по 2 пъти на почивка. Аз тогава, ако искате ше ви кажа, когато отидох втората година, щото мене ма поканиха, имаше полувисше институт за културно – просветни кадри и водих „Художествено слово и техника на говора”. И значи, свършваме годината със студентите, плащат ми хонорара, взимам си от театъра парите и тръгваме с мойта мила съпруга, с един Москвич, който успях да си купя, на старо, разбира се. Щото млад човек не може нова да си купи, родителите ми толкова имаха, баща ми цял живот е бил добър работник, майка ми е била добра работничка в Химкомбината, както и да е. И се натоварваме с мойта мила съпруга и отиваме на Ахтопол, то мисля че и сега го има на Съюза на артистите, от там отиваме в Бургас, при наши състуденти, по-скоро на съпругата ми, от там отиваме във Варна, при мой колега на гости, от там в Севлиево- при майка й, да ги видим, от там в София, да видя мой колеги и от там в Благоевград, да видя други мои колеги, от там през Пампорово и Пловдив, да си видя вуйчото и си отиваме в Димитровград. И отивам след една седмица и си вземам аванса. А сега да видим кой може да направи два месеца и половина такава обиколка и с колко стотинки. А защо тогава ми стигаха? Не сме живели охолно, но сме живели доволно. Човек трябва да търси оптимизма в бъдещето, а сега какъв оптимизъм да имам, за какво?

 

И:  Няма ли никаква надежда?

 

Р: Разбира се, че има надежда, синът ми работи 7 години тука в Хасково и каза „тате, доникъде с парите”, проектант- земемер. Кандидатства на друго място, извън България, взеха го и няма какво друго да кажа. Носталгията е жестоко нещо, аз го усещам. Защо ние не можем да създадем общности там, както всички други. Не е заради комунизма, защото минаха 20 години, това е един съзнателен живот, а виждам на къде вървят нещата, което е жалко. Жалко е защото мойта съпруга е педагог и знам как стоят нещата, защото ходя да помагам в училищата и всички казват че нямат пари. Ами аз имам ли? Кой трябва да се погрижи- ами просветата. Не четяли книги, ами как да имат интерес, той интереса се създава. Отношението на родителя към просветата е занижено, но същото се отнася и за цялата ни народност. Жалко е, болно е. Аз съм усмихнат човек, но когато виждаш служебни усмивки ми става чоглаво.

 

И: А като започваха промените, вие участвахте ли по някакъв начин, в митинги и т.н.?

 

Р: Ами не, честно казано не и мога да ви кажа и защо, защото бруталния начин, по които се опитаха да се променят нещата и още, значи аз тогава бях на 34-5-6 години, което означава съвсем в добра възраст, в която достатъчно добре разсъждаваш за нещата. Начинът, по който всичко се направи в България, беше за мен ужасен – грабителство от всякъде и никой не се интересува от духовност, морал- никакъв, средства- вкарани от някой, след това братята партийци... а, между другото, аз също съм бил партиен член, но ние бяхме в театъра- една ядка от 5 човека и кво праихме- работехме си работата. Участвахме в партийната пиеса, но участвахме и в другите пиеси, а сега не участваш нито в другите пиеси, нито в партийните, щото всичко е на кота плюс малко от нула. За мен нещата трябваше да бъдат по съвсем друг начин и това бяхме БКП, сега сме БСП, преди това сме били БРСДП, след това появиха се СДС и в един момент сега 12-та година, те са нула. При следващите избори вече няма да ги има. От едната партия- в другата, в третата, в четвъртата, евродепутати, Атаки- само и само да сме на власт. Не искам да казвам за бай Ганьо защото е гадно, но е така. Сега тия, които са на власт, викаха „ша видим какво е ставало преди”, видяхме – чушки. Предишните викаха същите обещания и после...Живееме в безтегловност, много песимистично звуча сигурно. Макар че, казвам ви аз съм човека който като видя познати, дето са оклюмали гледам да ги ободря. Иска ми се да видя да са по усмихнати хората. Боли ме за младите хора, за мене това не е демокрация, щото това е измислена демокрация. Свободата я бъркат със слободията, няма ли строго спазване от всички на законите и реда в една държава, нищо няма- разруха. Не знам дали си пътувала из северна България да погледнеш?

 

И:  Да, аз съм от там.

 

Р: Мойте родители са от този край, Плевенския край и няколко пъти ми се налага да ходя на там – ми то погром. Тия ТКЗС-та и АПК-та, що рушнаха всичко, що окрадаха всичко?

 

И: Трябваше ли да се запазят и след демокрацията.

 

Р: Казахме ша стане частно- ок. Това беше ТКЗС, кой ша го купи? Почнаха да праят РМД-та за далаверки  в предприятията, зарязаха всичко. Дадоха, аз съм имал преди 44-та година 200дка земя и вярно съм имал, вече с наследниците стават 50-60 дка и отиваме да погледнем- то пълен хаос. Няма никва отчетност, зели под аренда и никаква отчетност и отидеш да си потърсиш и той вика- аз съм потънал от всякъде. Чакай бе, ами тия европейски пари къде отиват? На този, който притежава земята, да ми дадат европейските пари. Аз съм бил бригадир, много смешно беше, но и много хубаво беше, защото даже с мойта съпруга сме се запознали като такива. Ние напрайхме Пеньо Пенев и Гъбата- двата парка. И викат „сега младежите се дрогират”, ами що ний не се дрогирахме? И там какво, работиш до обяд, хапване, почивка, играйш. И к`во, било забранено западни- естествено, сега що не пускат българско. Секи ги крепи строя. И друго, градът опустя и не само той, къде са младите хора на 25-30-40 години? Там било криза, добре де, ама тяхната криза не е като нашта. Кои са тези млади хора- мозъкът на България. Изгониха ги и сега – евро пари за младите, да останат в България – да стажуват. Ми приятелю, 400 лв му даваш и те са мръсни пари, чистите му излизат някъде около 300, ми ко да ги прай? Няма смисъл да викаме, че е много хубаво.

 

И: А имаше ли тука да върнат някакви земи, сгради – някаква реституция?

 

Р: Не, моите родители са дошли като бригадири в Димитровград 47-ма година, Хаимбоаз са строили, Химкомбината са строили, шесторката горе – първите блокове на Димитровград, живели са в едни огромни такива хангари, но имаха дух. Те са били бедняци, баща ми е бил от бедните, а мама е била от богатите, но са решили, че нищо не искат от там и са дошли насам. Аз може да се каже, че съм репресиран от социалистическата власт.

 

И: Защо така?

 

Р:  Защото се оказва че моя дядо, на мама, не е искал да влезе в ТКЗС-то и така хубаво е млатен в Ловешкия затвор, там е имал един близък от надзирателите, който е бил от нашто село и му е казал „или подписваш или нагоре и от острова не съ знай дали ша са върнеш”. И на другата сутрин подписва, прибира се в село и след 4 месеца от побоищата си отива. Така и какво мога да кажа, как съм посрещнал новото- с надежда и какво виждам- ужасно.

 

И: Кога дойде това разочарование?

 

Р: 91-ва- 92-ра, защото за мен нещата трябваше да са както направиха Полша, Унгария. И там е имало някаква частна собственост по време на социализма, то и тука имаше- конфута разни, кат искаш за себе си нещо. Та кво да са лъжем, село Брод тогава му викаха селото гъба, щото беше цялото в оранжерии. Имаше една година, в която искат да им закарат в консервения комбинат доматите, а те искат да ги карат по пазарите. И го заградили в едната страна, обаче те през Марица ги прекарват и си отиват по пазарите. Чак толкова лошо за хората, които са работили и са се трудили не е било. Е, размаха ли са му пръст, но просто живееха добре. Викат ами колите, нямало щот бяха руски, че ко им е на руските? Сега какво са руските коли- муци, ама няма кинти. Попитахте за земите, те са дошли като бригадири, живели са в тези жилища към предприятията, след това точкова система и на мен ми доставиха възможността да имам, но тогава нямаше такива огромни лихви като сега, то да не смееш да поискаш заем. Държавата нямала механизми, това мога да ви го кажа, щото наскоро се замислих. Дигат цените на яйцата, на месото и викат „ами така е щото държавата няма механизми” , сичко е частно. Има един механизъм, едни викат „конкуренцията”, чудесно. В Димитров град прайш 3 месарски магазина и се договаряш с тях, изкупуват месото евтино и му слагат надценка. Защо в другите държави го няма това? Значи надценката, която е, е 12% или 13%, що в България не е така? Ако има 3 магазина с по-евтини цени, кой ша отиде в другите. Но виждам че хората загубиха вяра, ето сега говориме си- за кой ша гласуваш, за който и да е, ама май за никой. Всичко е старо, даже няма и нови хора.

 

И:  Няма ли някое правителство, което да ви е харесало от прехода до сега? Например Царят като дойде, нямахте ли някакви надежди?

 

Р: О, Царят беше чудесен, той не искаше нищо и в следващия момент- та Врани, та гори, изнесе всичко. Много го обичам, ама той мен не мъ обича. Ние сме като полустадо, дойде за 3 месеца, почна да приказва и кат лапнахме сички по тоя човечец и аз съм гласувал за него. И аз съм гласувал за Бойко и разочарованието е абсолютно. И за БСП съм гласувал, обаче защо съм ги сменял- заради искрицата надежда. Аз съм за що годе човешки взаимоотношения между управляващи и народа. Сега викат „столицата и провинцията”, ми кой сте софиянците- муньовците от софийските села, които по някакъв начин, по партийна линия влязоха в София, щото там са министерствата и са нагъчкаха, и сега децата им са там. Аз искам да видя нови хора- умни, не да чете, един човек чете ли, то означава че то не е в главата му. Хайде, вие сте млад човек, на кого вярвате- на никой. Аз знам даскали хора и  ша ходи по кофите сега, ало държаво! Те си изнесоха парите навън, не ги държат в България щот ша ги питат от къде са. Ама има начин да са хванат тия хора. Защо ша са оказва на практика, че той е на държавна служба- министър, министър- председател и сключва договор с външна фирма и се оказва, че той взима бонус за това,  че е осигурил тая фирма. Че той е на държавна служба, не може да получава облаги, трябва да защитава мене. Като отида в съвета, не искам да виждам службари, казва се служител, за да служи на този, който отива при него за някаква информация. Всичко е много извратено някак си.

 

И:  А като влизахме в ЕС не очаквахте ли нещо положително да се случи? Към по-добро да отидат нещата.

 

Р: Ама разбира се, мен не ме интересува кой е на власт, мен ме интересува да има достатъчно добра материална база, хората да не мизерстват, да не говорим нали пенсионерите, което означава след себе си духовност, вътрешно издигане на душата на човека към оптимизъм, към добро. А сега, ти му викаш „здрасти”, а той ти вика „Ко искаш бе?”. Случвало ми се е и та гледа на кръв и си подминава, ми ко прайм? Оня убил 5 човека- е там, по ресторанти, другия откраднал 2 кокошки и  ... Ний непрекъснато искаме да докажем, че един малък процент са елита на държавата. Плеймейтка, кво е това, въц? Едно време му викаха проститутка. Ами извинявай, ей тия жълти вестници, ми тия управляващи да вземат да прочетат, от всичките тия клюки кой как е натрупал, има зрънце истина. Управляващите нямат дупе да се изправят срещу другите, това е истината.  Исках да видя какво ша стане ама, дето казах, една тема като се преекспонира, говорим за ЕС, ний вървим приказваме, приказваме, хората ни казаха „Абе Айванкоолу, искам това, това и това”, кат са започне от икономика, търсене на външни инвестиции, като се мине през  материалното или икономическото заплащане на хората, за живеят що годе добре, като махнете престъпността. И те викат „Е да де, ама ша влезем”, ша влезем, ама оня чичо ша си пази хляба, щото един червей като влезе в дървото и то става боклук. За това ша ни забраняват българи и румънци на Запад, щото изнесохме братята роми, едно време как работеха в консервените и другаде и не крадяха така. Ми аз искам да съм циганин, извинявай, щото ако си друга националност в България, ти имаш повече защити. Че то едно скапано куче, което професор изяжда, се оказва че то е защитено. Кво Бриджидката, кво ме интересува, да си пази мечките във Франция. Тука си имаме министерство и то да си решава проблемите. Влезнал мангала, краде ма, аз за това си продадох и вилата. Взех тука едно местенце за родителите, да се движат и кво напрайха младогвардейските братя, дето много ги обичам, го окрадоха. Циганина, кмет на Вардиево ми казва „Иване, ако не продадеш до есента вилата, ша остане на основи”.

 

И:  Значи се знаят тия работи?

 

Р: Естествено и кварталния, и не знам си кой и нищо. Кво напрайха? В следващия момент се оказа, че влизат ти в къщата и ти нямаш право да се защитиш, щото кат се защитиш и го омелиш едно хубаво, може да се освидетелства и да те осъди, щото той не е влезнал да краде, а да разгледа. И секи адвокат знае презумпцията каква е, и всичко е пари. Искам да мисля хубаво, искам да мисля че утре сина ми ша са върне. Аз имам един син.

 

И:  Те вървят на добре нещата?

 

Р: Ами тъжно ми е, че го казвам. Казват ми да се боря, срещу кого да се боря, срещу стената. Ама тя стената е жива и на всичкото отгоре ти праща и борче.

 

И:  Кога се появиха борците?

 

Р: Еее, тия работи се знаят, писани са. Хората всичко си знаят. Що се получи така в един момент, щото спорта залезе. Значи всеки иска да яде и спортистите ядяха много добре от държавата и после нямаше какво и започнаха организациите. Значи тия работи никога не съм ги знаял. Може и да съм познавал някой, който е в СИК и ВИС и не знам си какво. Защо не трепят обикновения човек Висаджиите и не го отвличат, защото трепят тия дет са крали и се знае че имат. Когато някой милионер или не знам си какъв гешафтар, го гепят вестниците веднага имат статии- парцали, а обикновения човечец, дето мангала го малтретира  в скоби циганина, се оказва – мани го тоя обикновения, дай да видим кой утрепа милионера. Че те се трепят по между си, влизаш му в територията- много ясно че ще те утрепе, той раздава правосъдието.

Не вярвам вече на, ами ето вече 3 години и нещо стана, айде 3,  какво се изпълни, непрекъснато сме затягали коланите. Ами хванете ги тия дет са крали. Кво стана с тия братята Галеви, кой ги пусна? По-възрастните хора са възпитани да се трудят, да работят, не искам да обиждам сега младите, дето правят равносметка. Не може едно момченце, да не кажа по-лоша дума, което се е родило 96-7-ма година да ми вика „тия  мръсни комунисти”. Ами нали майка ти и баща ти са били комунисти и са родили чисто демократче. Може да говориме какво да направим за да сме по-добре от тогава. Добронамереност има до избори, после- супата. Не искам така да говоря, но какво да очакваш? Да станеш след време журналист в някой вестник и там собственика, партията ша ти казват какво да пишеш. Свободомислие- друг път! Да не говорим, че си момиче и жена, нищо че говорят за еманципация, еманципация- чушки с праз. Нямам думи вече.

 

И:  Най-лошото е че ние ходим по различни места, а хората масово мислят по-този начин.

 

Р: Значи отчаянието идва от убитата надежда, защото хубаво е когато човек си мисли, че от лимона, може да се направи лимонада, но когато са ти взели захарта, ти си длъжен да пиеш лимона и ако си лицемер, да викаш колко ти е сладко. Ами вижте какви книги излизат и телевизията, защото те са четвъртата власт, нали така им викат, или престрелки, или кражби, или плеймейтката еди какво си направила и била на еди кое си парти. Кво ме интересува, кво да получа от тая кака? Бат Бойко ша ми тръгне със селския отбор да играе на морето, със самолета, който бил ужасен. Егати народния човек! Кого е пазил едно време, какъв е бил?

 

И:  Понаучил е нещо.

 

Р: То е важно какво е научил. Аз си мисля, че моите родители лошо са ме възпитали, защото нито ме учиха да крада, нито да гешафтратя и сега тия хора са утайката на обществото. Лошото е, че ценностите се подмениха и сега в тия ценности се възпитават младите и те търсят връзките, по подмолния начин да се уреди. И за това няма да ни приемат скоро, то и да ни приемат, ша го бутнеме тоя ЕС. Жалкото е за децата, мен това ме боли, че просветата отиде на кино. Даскалът е длъжен за всичко, мизерства и няма права. От горе викат „това са ви учебниците”, ами те са кошмарни, аз съм се зачитал. Тия учебници трябва да се пишат от учители с поне 20 години стаж. Стига ли ти толкова?

 

И: Само още един въпрос. Как се информирахте по време на прехода че нещо се случва? Вестници, телевизия казваха ли че нещо става?

 

 

Р: То са започна още от 89-та година, те самите комунисти казваха, че ша бутаме строя и идеята не е тази. То почти се знаеше, понеже тия хора, които имаха пари тогава, изкупиха магазините тогава и отвориха гаражчетата на тройно по-високи цени. Замина цялото производство. Приватизацията като начало на тоя  демократичен прелом, не беше това, за мен трябваше да се затвори за месец два, три държавните граници и всичко да се опише, което го има. Преди 2 седмици в щатите открили колата на Г. Димитров подарена му от Хрушчов и тя в момента струвала 7 мил долара. Как излезе тая кола от България, по радиото го казаха. Как може кака Надка- седесарката, даде на мъжа си целия правителствен гараж. Егати демократите! Стига ти толкова, много думи издумах.  Изобщо държавата ни е мама си джаса и не виждам кой. За Кунева говорим, извинявай снаха на партиен лидер, че тя не е расла в саксия, тя е расла в саксията с другата китка. Кво ша промени тя- отиде при Царо. Едно време богатите, като се смени властта си избраха бедни снахи или зетьове, само и само да не почне някаква глобална ревизия на имуществото дето го имат. Нъц! Много ми се иска да кажа хубаво, но само мога да кажа да мислите хубаво. И на моя така му викам, той е 33 годишен, ама не ме слуша. Защо избяга елита, там елита го ползват за черноработници- взимат си германците големите заплати, а другите са бъхтат и пак е по-добре. Тия другите по топлите нации, по-топли като кръв- испанци, италианци те не са така, затова са в криза. Гърците- не, те са византийци. Ходила ли си в Гърция?

 

И: Да.

 

Р: Ама дали си контактувала с гърци, които с добро око да гледат на тебе, за да ти каже истината, щото те гърците са коварни? Гълтаха пари от ЕС, не може пенсионера да пазарува и даже и пари да не носи в себе си и сега викат криза- 500 евро ша стане пенсията. Егати пенсията!

Гласуваме за по-малкия мискинин, не за по-добрия човек. Не е важно, че искам самолет, важно е да знам как да го направя. Не може един миньор да взима два пъти повече от един даскал, не че имам нещо против хората на тежкия труд, не може един актьор да взима три пъти по- малко пенсия отколкото един елементарен работник в енергетиката. Това се регулира от правителствата. Аз толкова много думи избълвах. Завиждам ви сега на младостта, но ми е тъжно да ви гледам. Че за какво говори Пеньо Пенев, че неговите стихове не са ли актуални сега? Той е бил поет на строя, но дори и тогава той е имал вяра че нещо ша стане, а сега хората нямат вяра. На мен ми е ясно, ей ся ша са окаже, ДПС-то отново ша е стожера, то ша решава кой да е на власт, ГЕРБ-а ша земе, БСП-то ша земе и евентуално Миглена, ни СДС, ни Атака, ни други партии за мене ша земат и от там нататък ша земат правителство и ДПС-то ша командват, понеже си имат твърд електорат. Свободен в робска държава, то така излезе. Той ти е робовладелеца отгоре, пък аз съм свободен. По кво си личи, че съм свободен. Има ли страх в един народ- той половината е загинал, загине ли надеждата- две трети е заминал и остава само едно живуркане. Аз приключих с театъра поради простата причина, че сина ми трябваше да стане студент и тогава се разбра че един актьор и един педагог не могат да издържат студент, от там тръгна цялата работа. Оказа се че ние двамата заедно зимахме 600лв., а той харчеше 550 в Пловдив за квартира и образование. И единия естествено, за мене мъжът трябва, че може да изкара повече пари и отидох в ТЕЦ-а. На първата заплата, която видях се оказа, че аз като обикновен работник, после отидох малко да поуча, взимах три пъти повече отколкото, като актьор първа степен. Много хубаво звучи.

 

И: Доста сериозна разлика.

 

Р: За ква логика говорим, каква надежда за теб да има. Гадно е, ама това е. Бат Бойко ти казва „кат не ти харесва в България ет ти ЕС”. Сега ша отида в библиотеката, трябва да си взема книга за довечера книга, че съм нощна смяна. Значи на едни уреди, прибори следя и не може да се дреме и да се спи, но можеш, понеже има защити ако паднат параметри и звуков сигнал и ако си на мястото и знайш кво трябва да напрайш- няма проблем. Но трябва да си буден, щото става за секунди. Тъга за изгубените надежди, не към старото, а към изгубеното сегашно. За к'во са ми тия 240 парцала, повече манджи, повече кюфтета. И 20 човека ша стигнат до консенсус много по-бързо от колкото 200. Аз ще вървя.


[1] Иван Петров Нечев, на 53 год., висше образование, Актьор, сега работи в ТЕЦ-а

AttachmentРазмер
Intervyu_I_Nechev_Galina_Georgieva_Dimitrovgrad_05_10_2012.doc88.5 KB