ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА С K. K.[1], ДИМИТРОВГРАД, 13. 10. 2012 г. 

 

И: Какво се случи и какво се промени в града след началото на промените?

Р: На зле е. На зле е цялaта работа. Едно време, нали преди 9ти (б.а. 10-ти ноември) имаше повече работа за хората. Предприятията рàботеха, работата беше сигурна. Например аз като завърших Химията (б.а. Химическия техникум в града), имах нещо като договор – значи, завършиш ли, и след това трябва да започнеш работа. Аз както завърших химическия техникум и ми дадоха заповед, която след като се увòлня трябва да почна работа в завода. Иначе глоба 500 лв. Имаше сигурност на работата. Сега това нещо го няма. Значи, тогава, почвам, и с началника така си говорим и глей си работата, ще му кажеш „напускам”, има работа другаде. Ама сега не може. Седиш, чакаш и се ослушваш, не можеш директно да говориш. Някакси имаше възможност и другаде да почнеш. Докът’ ся, не е така. Ся е много рудно. Мойта щерка в Търново стана тука от седмица и половина не може да си намери работа. Със висше образование и сега кара магистратура, ама си трябва работа, защото иска там. Защото тука града ... ’къв тоя нашият град. Да видиш Търново, знаеш какво движение, какво нещо. Тука ... В наш’те години като тръгнем от Малина към Съвета – отляво, отдясно – скамейки, народ, младежи. Ся го няма т’ва нещо. Няма ги, избягаха хората. И т’ва цялата работа е от липса на работа. Значи, като няма работа – кой ще седи тука в тоя град? Няма. Ставаме едно село като Симеоновград. Аз по-рано виках нашият град се превърна като някое село, като Симеоновград – там е тъпо село, нарекоха го град, ама не е град. Там е пълна бомба, няма нищо. Тука пак 1-2 предприятия, ама ги унищожават. Частникът гледа, взема. Ся един Вулкан – той съществуваше навремето, дет’ се вика давахме цимент на турците. Да, преди 10-ти. Аз бях 10 годишен, караха цимент и търчахме след тия тяхните камиони и викахме „Сакъз, сакъз, ...” Оттогава тоя цимент във Турция и направиха Босфора, моста е с наш цимент. А ся к’во стана – вкарват от Турция цимент, а наш’те ги закриват. Ами, как стана ... наш’то е руска техника, стара, остаряла, аз на т’ва наблягам. Аз откъкто съм в завода, работи нашият завод, ама не е конкурентоспособен. Примерно, западните, или пък на украинците, газта им е на тях евтина, наш’то всичкото е внос. Кремиковци зак’во го затвориха? Как може да направиш ти завод в центъра на България, а не примерно до Бургас. Така или иначе ша внасяш. Ама кат’ внасяш, до пристанището да ти е заводът, зак’во трябва да е в София? Да, с к’ва цел. Не знам и аз, не мога да си представя к’ва е била тая стратегия.

Значи, преди нещо като си имахме с тия руснаци може би оттам е имало нещо дадено, не знам. И ся т’ва дето го наследяваме то остарява. Няма кой да го поднови – частникът гледа да крета. Значи сега почнаха да подновяват малко по малко в нашия завод. И като тая година такъв капитален ремонт не е имало. Основен ремонт на един основен цех – вадят старо, слагат ново. Англичани дойдоха, досега не са идвали така. Със старата техника просто не можем да се конкурираме с другите, нали. Горе-долу с наш’та стока изкарваме нещо, да има, горе-долу за прехраната.

Какво остана в тоя град – един ТЕЦ и нашия завод. Значи, Вулкан, няк’ъв италианец го купи. И пак той стара руска техника е, тя на изживяване. Италианецът гледа да има печалба. А тая стара техника, примерно, много ток гълта. Много често се чупят частите, а части вече руснаците не ги дават кат’ навремето – ний приятели. А ся долар искат да им дадеш, че да ти дадат части. И скъпо. А едно старо нещо се поддържа скъпо.

И: То не им е много изгодно така?

Р: Е, много ясно, оставят тука някакви мелници и ся от Девня карат някакъв такъв опекан цимент, който само трошачките да го работят и го казват, че вулкански цимент. Държи си още значи името. Както примерно, „Сони”, може да го правят в Китай, ама щом е „Сони”, цената си му е същата. И тука така във Вулкан – произведено във Вулкан-Димитровград. Обаче той е с една дума девински цимент. Сега, останали са 20-30 човека, ама това ще е до време, предполагам. И той ще фалира. В общи линии т’ва е положението – няма ново, което да се направи в тоя град. Един ПК (полиестерен комбинат) – какво направиха в тоя ПК? Значи, преди години, там имаше работа за жени, поне, айде да не са 1000, ама едно поне 7-800 имаше. Жени, които работеха постоянно. Купи го турчинът, какво направи? Всички се разби. Да, след 10ти. Останаха едни сгради. Чу се, че няк’ви складове щели да го правят, ама така и не го направиха. Значи, за к’во го купува турчинът – конкурентна фабрика. Маха я тая фабрика, почва неговото. За да го унищожи, естествено. И неговата продукция продължава да върви. Конкурентно предприятие на ниска цена купува. И на него му е изгодно по-добре неговото предприятие да работи, отколкото наш’то, дето ще му е конкурентно. Няк’ви такива игрички направиха тогава.

И: Значи, в повечето случаи купувачите са чуждестранни?

Р: Дотука е така, значи, Вулкан и ПК. Всичко се унищожава с лека ръка. Обаче кой го продава? Значи, за да го продаде, някой е намесен отгоре. Който печели от тая работа. Има няк’ва полза да се закрие. Ама тя е лична полза естествено. Кой ще ти такова. Частниците изкупиха машините, турчинът ги вкарва в Турция, наш’те, който могъл се е допрял до тях, купува машините, той си прави предприятие такова шивашко. Масовото след 9-ти(б.а. 10-ти ноември), аз т’ва виждам – шивашки цехове, плеташки, основното, това е. На това се крепи горе-долу нашият град.

Едно време имаше крупни предприятия – Вулкан, това беше нещо, дето се знаеше в цяла България, № 1 бяхме, лидери. И между другото, след 1989 г., тука скоро почина един от наш’те директори, да, Хаджииванов. Значи, по негово време бяхме много добре. Не знам к’во стана, но качеството на самата наш’та тор беше нещо върхът. Вземахме няк’ва награда № 1, най-добро производство в Европа. И от там, те постоянно, тая инфлация вдигаха заплатите, бяхме най-добре тогава по заплати, по негово време. Това е непосредствено преходът. Оттам нататък новите директори като застъпиха и взеха към тях си, не на работниците. На работниците гледат нещо средно. Значи, примерно, ако е до София, както Кремиковци, нашите заплати няма да са, примерно, средна работна заплата 7-800 лв. В завода горе-долу така са – значи който почва от 400 до 500 ги назначават. И после почва да му расте във времето. 11,35 -12. И ако сме в София ще е 2000 лв, така си мисля. Както бяха Кремиковци – губещо предприятие за милиарди, пък взимат крупни заплати. И на загуба си работи, а заплатите им, къде-къде наш’те. А ние печелившо предприятие... 12,30 – 12,40

И: За мините?

Р: Пак нещо има, има някой, тука, от тия големите там, от партийните линии с лека ръка ги затвориха. Защо ше внасяш, като, едно, че осигуряваш работна ръка на тия хора ... По-добре го произвеждай, осигурявай хляб на тоя народ, отколкото да внасяш, на други да даваш парите. Всичко тука в недрата има, аз си спомням тоя рудник тамън го разработиха, направиха едни големи сгради, мина се, не мина се и казаха, ще ги закриваме. За к’во, к’ва е тая такава политика, не ги разбрах т’ва нещо, не ми е ясно. Как да не протестираха. Грозна картинка, и да протестираш, кой ли не протестираше, ама те като кажат няма... В интерес на истината тука нещо голямо не е ставало, нали, като протестираш и да стане обратното. Винаги печели тоя, дето е казал, че ще стане така. За работника, няма, братче.

И: Добре, а синдикатите?

Р: Наш’те синдикати в тоя завод, всичките са навързани като... Имаме „Промяна”, имаме „Подкрепа”, имаме КНСБ. Значи, тия 3-те, ся в момента там тайничко правят и ще стане, Асоциация на химическите апаратчици – една определена групичка и тя се разраства. И сега искат да стане синдикат. А тези нали, 3-те синдиката са обвързани, кой с директор, кой със зам.-директор. С една дума ние протестираме за заплати, те „добре, добре, ще увеличим”. Примерно, протестираме за коледни, те „добре, ще дадем”. Обаче ние искаме, примерно, 200 лв., те ония рекат „200 не може, 50 ще ви дадем” и те са съгласяват с добра ръка, без да натискат, без да настояват това, което се иска да стане. Винаги е така – наполовина, или 1/3 да дадат. И няма ник’ви синдикати за мене. Нещо, което го има, а всъщност го няма. Понеже, нали аз съм в тая „Промяна” и сега той дойде един път, примерно, събере се с всичките там членове и „т’ва ще направим онова ще направим”, ама няма. Дойде декември, примерно Нова година, ще правим банкет и айдее. Т’ва е синдикалната организация за нас, с две думи няма ник’ва организация. А тия сега, дето ще станат, има няк’во бъдеще, понеже те са амбицирани и начетени момчета, виждат нещата как стоят. Значи, аз като взема да протестирам, кой съм? Все ще ми намери нещо и ще ме изгони от завода и к’во правим на улицата. Няма работа, търсенето е голямо.

И: Какво се случи с ТКЗС-тата, селското стопанство?

Р: Сега мога да похваля тука една наша. Значи, понеже минавам аз и го виждам т’ва нещо. Жената, тя е агрономка, стара агрономка, която виждам, че си разбира от работата. Т’ва е като излезеш от града, за Злато поле и Симеоновград. Първото в дясно. Има едни поля т’ва са нейни. Като гледам все нова техника, последен модел, от тия новите трактори, дето са сигурно по 400 000 лв. Обаче не сее една реколта, сее 2 реколти, признал съм я. Примерно, зелен фасул, втора реколта царевица. И гледам, че е на печалба. Кооперация „Слънчев бряг”. Техниката е перфектна и поливната и система, с помпи, едни модерни пръскала, виждам, че тя е на печалба и лесно си възвръща заемите, предполагам, че няма да намери кеш, всичкото от тия субсидии там. Това е единственото, което съм виждал. Другото по селата, всичкото се руши. Значи от ТКЗС-тата няма, с една дума, няма ги тия работи, всичко се унищожи. Спомням си, мойта майка е от Гоце Делчев, от едно село там  Мосомище. И казват, че ликвидират ТКЗС-то. Братчето, с една дума вуйчо ми – „елате да си вземете месото”. Колим кравите. Те дават, примерно 200 добитъка имали и който е бил член на тая кооперация, т’ва ТКЗС, има няк’во наследство и така. Всичко се върна. Даже се скараха тия наш’те хора. За пръв път тая година слушам, има едно село до Добрич, който дава аренда и той тоя, нашият директор на завода, той стана крупен милионер, голям и където се подаде земя и купува. И казва така „няма да ти я купя, обаче ела към мен, ще ти давам 20 лв на декар, само че идваш в мойта кооперация, ще ти давам аренда”. С една дума той да ги обработва. Досега не съм чул 100 кг жито дават на декар. Досега 20, 30, 40, тая година 100. Викам, ми другата кооперация, и те 100. Това е чисто, не ти искат пари за обработка, нищо. Но той по тоя начин взима земите, има пари, може да ги обработва, защото има техника, те са добре, тоя район Добрич. Понеже има кой да ги финансира и доволни хората. Защото толкова ... Нашето село Длъгнево – 30-40 кг на декар. Като разтуреха ТКЗС-тата, кооперации, сключва се там някаква коопераци и казват, това е. По принцип веднага всеки искаше да си вземе земята. Добре, аз ще я взема, ама техника като няма, не може да я обработваш. И я даваш на някой, който има техника.Тоя, дето има почва да работи, ама той гледа него си. Примерно няма да ти даде на тебе, както сега дават по 100, ами дават по 30. Останалото 70 му е печалба. И тая печалба, гледаш го след 1 година кара последен модел Мерцедес. Е, откъде, аджеба. И така, тия новоизлюпените милионери така станаха милионери. С работа кой е станал милионер? Всичкото е така.

Да и техниката така, лекичко. Примерно, един трактор, дето струваше 100 000 лв те ги взеха за по 2-3000 лв. Много занижени цени. И то тая групичка, той продава той е в ликвидационния комитет, обаче в един момент след време и той участва. И по тоя начин намалят цената и присвояват. Държавното с лека ръка се продаваше. Частникът взима с малко средства и така. Всичкото беше под масата, така бяха. И техниката. Няма нещо така, да е истинско. Много е лошо. Значи, един почва да става крупен земевладелец, чорбаджия, другите покрай него мизерстват, това е положението. В България е така.

И: Как трябваше да стане, според теб?

Р: Ми трябваше за мене ТКЗС-то да си стои. Пак с тая техника. Идваме на старото нещо. Тая руска техника, тя вече е остаряла морално. За да се вземе нова техника, пак доста пари.Държавата как завъртя, каза всичко ще е частно, продавай, и к’вото стане. И к’во стана, с една дума, докато изплуваме сега ... Ама ние си бяхме и бедна държавичка, де.

С една дума ние сме изкуствен град. В интерес на истината. От едно село ще правим и всичкото с безплатна работна ръка, нали. И аз съм ходил на бригада, задължително. Един месец на бригада и нищо не ми плащат. Да, фабриката правихме буркани за Русия. Така беше. Отдолу на бурканите си пишехме имената на капачките и ги запечатвахме, викахме някоя рускиня там, като отвори буркана ще прочете адрес, всичко.

Живеехме до старата баня, нали я помниш. Точно до нас имаше една товарна гара. Значи, на тая товарна гара, говоря за преди. Значи почва се пролетта и гледаш, първо идват доматите, домати, ама с ремаркета домати, червена точка да има на домата, касетките наредени, всичко за Русия. Докато иде в Съветския съюз, доматът червен, готов за консумация. Масово се изнасяше. Карпузи (б.а. дини), пак с ремаркета. Всичко пак за Русия, патладжани, чушки. Значи аз съм свидетел, щото там си играехме покрай тия вагони. Стане есента, бурканите почват, пак с тия трактори, прехвърлят тия касетки, пак за Съветския съюз. Няма го тоя пазар, изтървахме го. Точно, оплюхме ги руснаците, те така, те иначе, затова ни направиха, затова не купуват нашата продукция, други се намесиха там. Такива хубави пазари бяха създадени специално за тия зеленчуци. И в един момент секнаха.

И: 10 ноември помниш ли го?

Р: Да ти кажа, ако знаех, че така ще стане, нямаше да ходя и аз да вдигам двата пръста. Тогава бяхме (б.а. на 10-ти ноември) много на Балкана, на ски. Сега го няма т’ва нещо. Всяко едно предприятие си имаше база някъде. Неохим имахме в Крайморие, но имахме няква база. Тая база и тя се унищожи, разпродаде, както ТКЗС-то. Само че те си ги запазиха за тях си и си го направиха, нали да печелят добри пари от това нещо. Тогава като ходехме на почивните станции имахме една станция на разменно, КЦМ Пловдив имаха много добра база на Пампорово. И мене ме свари там точно тогава промяната. И гледам по телевизитя барикада имало до Марийно, ама мен ме е нямало тука, нещо ставаше тогава, ама точно тогава бяхме там, на почивка.

И си казваш, свобода, ще можем да ходим там, тука, Германия-Мермания. А то това всичко свързано с пари, ще ходиш, къде ще ходиш. Ходих, опитах се, ама да ида да работя, някакъв лев да изкарам, макар че съм тука на работа. И к’во ми остана от тоя целия преход – един апартамент. Понеже, прехода, мойта щерка тогава родена, ‘89та. И тогава взехме да мислим за жилище. И от тоя завод, т’ва ми остана от тоя завод – панелката. Пак е нещо, защото ей сега иди купи, да видиш. Всичко е скъпо, много много стана по-скъпо. Аз си спомням, че едно болтче, една гайка нямаше в магазина, ако ти потрябва, да отидеш да си купиш, няма! Гайка и болт. Порталът няма магнитна карта, излизаш и влизаш спокойно. Имаше там някакви, които отговаряха за охраната, ама няма да те спрат, беше слободия. А сега, частникът – „да не ме крадне той мене”, сложил видео, гледа те. Една минута да закъснееш, 5% от заплатата, една минута по-рано да излезеш, пак така. Контролът е много по-завишен. Гледа максимума да вземе, максимума да те изцеди и той да го има. Значи, те имат и взимат каквото се подаде. Някой продава къща, той купува. 7 или 8 къщи има. Не знам защо. Влага човекът, заграбва. Да има. Така са богаташите.

И това помня, значи, тогава ни хвана, бяхме на Пампорово и викаме а, сега тука ще стане работата. Какво стана? Ако знаех, че така ще стане никога нямаше да вдигам тия 2 пръста. Значи, те го обвиняват (б.а. Иван Костов) всичките, че е най-големият мошеник. Той продаде най-много. Като казаха всичко ще се продава и ... Имам чувството, че има нак’ва намеса и в нашия завод, че той е съдържателят, че той дърпа конците, крупна сума отива към него. Един от собствениците е той. Но чува се, дали е така, не мога да кажа. Нашият директор е подставено лице.

Помня, понеже точно в тая криза ... наш’то производство е най-рентабилно и най-добре работи в зимни условия. Аз работех в азотна киселина, цех, произвеждаме азотна киселина по технология. Значи най-доброто призводство е в зимния период, става най-качетсвена. Точно тогава, в тая криза, казаха, няма да пускаме завода. Тогава, зимата, става с охлаждане, с очистена вода. Като казаха няма да пускаме, беше много работа – всичко, където има вода, пуснаха го да тече и отделно въздух, да се издуха, да няма влага. На някои места не можехме да ги подсигурим, останаха така и след година, като почнахме пускови операции, имаше спукано, трябваше подмяна. С една дума – лош период беше. Едно, че нямаше производство и второ, туриха ни в неплатена, к’во да ни правят, криза. И айде, задължително трябва 1 месец да излезеш в неплатена. К’во правиш, мислиш. Аз например, почнах да санирам, какво да правя. И в тая криза пак народът се сви. Като стана тая криза, спряха да санират, спря и това – алуминиеви дограми, врати. Намирахме някакъв начин, някакъв лев изкарах аз, но по тоя начин, търсиш.

Няма бъдеще, няма ли строителство, няма и бъдеще. Нашият град направиха няколко блоа, сега стърчат като паметници, пише продава се. Те ги направиха пак ей тези, които се замогнаха, примерно нашият директор. Той 3-4 блока направи тука в града. И ги продават, ама няма кой. Младите бягат. Моята щерка вика, „никой път няма да дойда в града, пък и в България, като взема магистратурата”. Как се изкарват 100 000 лв с 500 лв заплата. Не става. Цял живот трябва да си роб и децата ти.

И: От кой кмет си най-доволен за града?

Р: В интерес на истината, Стефчо (б.а. Стефан Димитров). Стефчо беше много така, точен, държи си на работата, поддръжката беше № 1. Почва да прави нещо, бая работи направи тука, примерно спортните стадиони, направи нещо, улиците разшири някъде, асфалтира ги. Може би от тоя закон дето дойде за данъците да остават в общината. Може би оттам дойдоха повече средства и затова стана. Ама то човек трябва и да ги реализира, не да ги имаш само. Но инфраструктурата горе-долу я подобри. Сегашният, да ти кажа, и той се мъчи нещо да направи, ама не знам, не е негова работа. Но нямам определено виждане за него.

Тези, дето си бяха и пак са си те. Пред ’89 какво са разпределяли, какво не, откъде идваха тия средства, пак са те. Познавам 2-3 ма такива, дето бяха партийни лидери, сега станаха крупни земевладелци или на предприятия началници. Това е. Почти само си смениха боята. От червен стана син. Ако дойдат жълтите, ще стане жълт. Т’ва е българинът.

И: Пазарът...

Р: Имам чувството, че софиянци искат да го премахнат. По едно време започнаха. Там имат „Илиянци”. Преди прехода нашият пазар беше по-силен от техния, понеже сме близко до Турция. И беше на по-голямо пространство ли, де да знам, блокове ли построиха, но като че ли от ден на ден намаля тоя пазар. Такова чувство имам аз. И ония пращат данъчните. Провери, проверки, проверки. Пращат такива данъчни, понеже повечето беше незаконно. То затова е евтино. Защо нямаме магазини, такива бутици в града? Не могат да вървят. Всеки си чака пазарът да отвори и иде, си вземе евтина стока. Ей т’ва е пазарът, нашият. Но имам чувството, че ще искат да го унищожат. Като пращат постоянно данъчни, те хората не могат, нямат го вече тоя оборот, с който да избият и да реализират някаква печалба. И затваря сергията. Плюс това тия наш’те наместници и те го  удариха на големи данъци на масите. Значи, тия, дето си бяха на масите, дето ги държат, отговорникът, който е, той пък ... тая маса на хубаво място, ако е, 200 лв трябва да дадеш, за да я вземеш на централно място, обаче трябва да ми кихнеш ти на мене още 1000 лв и аз ще те сложа там. Ти ще си ги избиеш с времето парите. Ако искаш на хубаво място...и така.

И: Подобна корупция след 10ти ли се появи?

Р: Ами, глей ся, и преди си я имаше, но много явно стана сега. Понеже те се бият едни на други. Тоя сега си купил мерцедес, аз съм още с мойта лада. Чакай да сложа на тоя повече за масата и гледаш го, хоп, и тоя си взел Мерцедес. Ама не му прай, че може да не му го поддържа, няма възможност да поддържа, обаче го купува.

И: Имало ли е мутри?

Р: Да ти кажа, не съм попадал в такава ситуация. Имаше „седмици”, имаше, какво имаше още, имаше някакви такива групировки, ама не съм запознат, да ти кажа. И тука имаше, имаше такива охранителни фирми, дето ... Тука специално нашият град интересен беше само пазарът. За тях бяха по така, малките. Големите са си в София, там, за по-мащабни посягания. А тука, к’во нали ти казвам, един пазар, едни маси, конкуренцията не е кой знае какво. Т’ва е частното, дето е в града, другото са малки, шивашки. Но трябва да си много настоятелен, за да прогресираш, иначе няма. В тая криза, които изплуваха преди 2 години, малките предприятия, те вече останаха като стълб. Понеже бяха обвързани,нали с продажба, с пласиране на стоката. И там, работната ръка си остана. Иначе който нямаше пласиране на стоката, той... И не виждам някой да прави нещо в тоя град за създаване на няк’ви работни места. Особено някои, като тоя нашия директор, хубаво, де, за к’во прави сега, ми направи нещо, дето, някоя фабрика, за нещо, за тия хора поминък, да има с какво да се хранят. Ама то покрай него има много така, дето лапат. Той заводът има бъдеще, защото след тая статуатка, която стана, тогава станаха инвестиции големи. И качеството, № 1. И сега ставаме извстни и по тоя начин.

И: Какво мислиш за идеята за смяната на името на града?

Р: За мене няма смисъл да се сменя и също защо махнаха паметника. Значи, чувам, че искат пак да го слагат, там в центъра. Точно имаше един Георги Димитров, там беше и ритуалната зала и всичките, като излизахме и де да знам, беше няк’ва таква традиция, да се снимаме пред паметника. Значи, всичките минават и се снимат. И дадоха, си спомням, 100 000 лв да го демонтират тоя паметник. Сега искат пак да го монтират, обаче не там, а на тая алея, дето сега я правят в парк Марица. Той, тоя нашият Стефан малко така хитър, искаше да направи Алея на комунизма. Обаче тая идея я взема тоя, Вежди-то. И той открадна тая идея от него, 100 на 100 съм сигурен. Тука не се вложиха средства. А мавзолеят, имаше мавзолей в София. Значи, за да падне тоя мавзолей, 3 или 4 пъти го гърмяха. То имало желязо, бетон и не могат да го съборят. За какво трябваше да го съборят? Готова, съществуваща сграда. Ми, махни там тоя Георги Димитров, който е бил вътре, и направи го музей. Готова сграда. Нека си остане, к’во, що трябва да го махнеш? Но това всичкото политици, такива некадърни. И защото било комунистическо, какво като е комунистическо, то е направено, здраво, може за друго да го ползваш. И ся, като нашия паметник,сега ще го дигнем и к’ва файда, само ще слагаме и ще махаме. Някое друго правителство ще дойде и айдее.

И: Ще става ли по-зле или ще се оправят нещата в града?

Р: Не знам например тоя данък, дето сега го измислиха, на лихвите, някакси гледат от данъците да го докарат. Не да създадат. За мене по-зле става, защото младите бягат. Защо пенсиите им били малки? Ами как няма да са малки, като няма кой да работи? Всичко отива в чужбина. Така, кой остава. Ние. Ние сме останали, защото вече не можем да мърдаме и ни остават няколко годинки, дето трябва да си ги изработим и оставаме тука. Обаче младите нямат надежда, те искат бъдеще, обаче няма, не създават бъдеще. Ей т’ва е. Нещо ново. Тоя град, сега закриват Вулкан. Хубаво, де, на неговото място сега тури отдолу – закрийш ли, съкратиш ли – създай ново. Същата работа и като ПК и тоя италианец. Конкуренция на цимента, турци, италианци. В смисъл такъв, че пак конкуренцията унищожаваш. Но, за да го продадеш пак политиката тука е свързана. Тури му една клауза на договора „събориш ли го ми направи ново и продължавай да работиш”. Ей къде, унищоват, закриват и тия хора остават на пътя. Няма работни места и зат’ва градът обезлюдява, няма хора. Аз в Търново бях два дена, ами движенето е страшно. Тука, кой, как да си вади хляба. Тоя човек трябва да работи, да яде, да печели отнякъде нещо. В нашия град го няма и се закриват едно по едно. Кой ресторант, кое заведение – фалирало.

 


[1] К. К. е със средно специално образование, работи в „Неохим”

AttachmentРазмер
Intervyu_K_K_Valentina_Nedelcheva_Dimitrovgrad_13_10_2012.doc83.5 KB