ИНТЕРВЮ НА НЕВЕНА ГЕРМАНОВА С МИЛКО БАГДАСАРОВ, КЪРДЖАЛИ, ЮНИ 2012 г.

 

И: С какво се занимавате?

 

Р: С всичко ли, с което се занимавам?

 

И: Да започнем отнякъде.

 

Р: Основната ми професия, все пак, педагог съм, учител, директор на това хубаво училище от 22 години, това е най-голямата фирма в България, 1600 ученика и близо 200 души персонал работи тука, обслужващ персонал. Освен това се занимавам и с политика, след като бях 5-6 години директор и разбрах, че най-лесния начин, за да постигнеш нещата, които си ги поставяш тук катo цели в училището, се постигат чрез политиката, като видях, че за всяко нещо и съвсем дребно да е, което като идея имаш, трябва да го прекараш през министерства и законодателни органи, нямаше как, ангажирах се и с политиката и съм председател на БСП и на областния, и на ОС от 95-та година, вече 17 години, най-дългогодишния областен председател на областен център на БСП. Отделно и със спорт се занимавам, почти професионално, президент съм на единствения професионален клуб в Кърджали, „Арда“ – Кърджали, волейболния клуб и какво... член съм на тази федерация, която много я критикуват и съм председател на комисията по плажен волейбол в България, и се връщам вчера от един прекрасен турнир, който направихме първи в Смолян, много живописно беше, много силен турнир, какъвто не сме го правили от години, от години не е имало толкова силен турнир, винаги се е знаело кои ще са първите 3-4 отбора, а сега мачовете бяха много оспорвани, но на ниво, при мъжете, при жените, всички най-силни двойки български бяха там, това са шампиони на балканско равнище, така че пенкилер.

 

И: Значи имате широк поглед върху случващото се в града, кои според вас са важните събития в града от 80-те, досега?

 

Р: Това, което всички помнят, безспорно беше първите една две години, многото бих ги казал сблъсъци с етнически привкус, със политически противоречия между партиите, но те бяха определено на етническа основа, 90-та, 91-а година, тук палаткови лагери имаше, сблъсъци, създаден беше Общонароден комитет за защита на националните интереси, Отечествена партия на труда, партии, които в много голяма степен бяха създадени заради тези етнически противоречия между хората, това бяха първите години, не бяха хич лекички, защото много... (телефонът му звъни, изключвам диктофона)... след това събитията, аз чисто в политически план ги коментирам, след това 95-та година, когато бяха местните избори с едно решение на Окръжния съд, което отмени изборите, и след това решение, след 6 месеца на Върховния съд, тогава нямаше две съдилища, имаше само един съд нали Върховен, след това се разделиха, Върховен Административен и Върховен касационен съд, което отмени изборите и след това върховния съд пък ги призна за редовни.

 

И: Какво се случи?

 

Р: Аз мога много да разказва за тази история, защото беше много интересна, все пак аз бях страна, ние тогава участвахме в изборите с едно движение от 30 партии, гражданско, в което влизаше и БСП.

 

И: Как се казваше то?

 

Р: Обединение за Кърджали, мисля, че беше, вече съм забравил, то името не е толкова важно, Бъдеще за Кърджали мисля, че беше, не съм сигурен вече. И тогава успяхме, обжалвахме изборите и резултатите бяха, разликата беше около 5-600 гласа.

 

И: За коя година става дума?

 

Р: За 95-та година и тогава имаше даже избран временен кмет, спечелихме делото в Окръжния съд и няма да забравя на Върховен съд, след като загубихме, всъщност, влязох да присъствам и се оказа, че от всички седящи от лявата страна двама адвокати, които ме представляваха, те бяха много опитни хора от София, Еньо Комитов и Иван Андов, даже не знам дали са живи още, бяха възрастни хора, с тях, бях само аз, а от другата страна имаше около стотина души Коста Богацевски, бившия главен секретар беше там, техен адвокат, на МВР главния секретар по времето на СДС, той представляваше ДПС, кметът Расим Моса тогава, заедно с цялата почти парламентарна група на ДПС, заедно с всичките им областни председатели, заедно с едно доста голямо множество от медии, в по-голямата си част турски, телевизии и т. н. И аз бях малко като размазан, все едно, че ме беше ударил парен чук по главата, излезнах от съдебната палата, влезнах в Позитано и лека му пръст на Кольо Добрев: „Какво ти става бе?”, „Какво ми става, бях...”, „Че кой ти каза да ходиш там?”, „То е ясно, вика, че ще спечели ДПС, те са се разбрали с...“ , той беше тогава министър на вътрешните работи, „те“, вика, „се разбраха миналата седмица, много скоро ще има Върховен касационен и Върховен Административен съд и председатели ще станат двамата от тройката, които сега ти гледаха делото“ (смее се) и наистина след няколко месеца, как се казваха, аз вече им забравих имената на председателите, времето вече малко ме поразделя от..., но те двамата станаха наистина председатели, двама от тройката. След това вече тука нямаше токова големи емоции около това, което се случваше по-нататък избори нормални, както навсякъде. Първите удари почнахме да ги получаваме чисто политически през 2001 г. на парламентарните избори, тогава за пръв път усетихме така, усетихме лекото присъствие на туристи от Турция, имам предвид наши изселници, които дойдоха да гласуват, те бяха малко, но в някаква степен това се отрази доста на изборите, това беше през 2001 г., а 2003 г. вече на местните избори се усети тяхното присъствие много здраво се усети тука, защото това, за което ние вдигаме шум през годините, те идват малко, но те действат много мотивиращо на тея, които са тука. Значи те, примерно пристигат хора от по-нисък социален статус, по-беднички, на които им е платено, автобуса, за които това е възможност да дойдат да си видят близките, по-възрастни хора, и както казваше тука даже една моя колежка, казва „В нашия блок всички са зад вас”, но след изборите вика, сядаме и си говорим „Защо гласувахте все пак за ДПС?”, говорим за етнически турци и те казват: „Като ти дойдат роднини и не си ги виждал от 10- 15 години и кат ти кажат: „Ние идваме да гласуваме” от 1000 км за ДПС и на теб ти се обръща всичко, забравяш, вика и хубавия човек и хубавите думи и хубавите неща, които вика, някой може да ги свърши и отиваш и гласуваш като стадо, те си го казаха. Те идват за това, трябва след това  да се отчетат с печати, с чудесии, с билетите, за какво са гласували, те може би остават и с впечатление, че някой ги следи, нормално , хора, които са и по-неграмотни, това е съвсем нормално. А това дето сме го гледали тогава и сме реагирали, значи идваха хора, които си купуваха картофи и зеле от тук, чували с картофи си купуваха от Кърджали, за да занесат в Турция зеле, значи си направи сметка за какви хорица е ставало въпрос, бедни хора. Вече тоя процес се поразви нататъка, той си стана направо бизнес за ДПС, защото следващите години вече, това е 2003 г., коментираме и изведнъж 2005 г. вече отидохме на 90 000 гласуващи при положение, че преди това сме стигали до 70000, 20 000 се увеличи броя на гласуващите при положение, че в тези години, това, което нормално става тук си е обезлюдяване, не обезлюдяване толкова, колкото обезбългаряване на района, защото аз мога да го кажа вече като човек от нашата система, от образованието и като ръководител, където ме канят, особено като дойде май месец и юни на такива традиционни срещи на 10-20-15 годишни випуски, преди това бях заместник директор на математическата гимназия тук, от 35 деца класове, от 25-6, максимум двама трима са останали тук, говоря за силни класове, за деца, които са се реализирали, но не са останали тук за съжаление, отиват да учат в чужбина също го има, сега повече даже към чужбина бягат, но основно София, Пловдив, Варна.

 

И: А вие какво правите, като знаете какво се случва?

 

Р: За съжаление какво можем да направим, за съжаление, толкова години борба, в един момент виждаш, че някои партии идват на власт, за да си обслужват собствените интереси, без да мислят какво може да стане тука. Ние може да правим прекрасно планове, ама след като не можем да ги реализираме, като не можем да дойдем на власт, няма какво да ги направим. Иначе, докато бяхме на власт за 4 години, аз мисля, че тук направихме страшно неща, тук се вложиха страшно много инвестиции. Над 300 милиона влезнаха в областта.

 

И: Какво се направи тогава?

 

Р: Строителство, инфраструктура, най-различни неща. Ето водното огледало – най-критикувания обект, но за това водно огледало, този най-критикуван обект, аз няма да забравя думите на две млади момчета по на 30, 30 и няколко години, инженерчета, от Германия бяха дошли, тук монтираха скенера в болницата и ги караме нали да видят водното огледало, те гледат и викат: „Я това нещо го прави управляващата партия, това ако стане в един, те просто разсъждават от своята позиция, това ако стане в Германия, в едно малко градче, такъв огромен обект, той променя вече цялата визия на града, респективно, защото около него ей сега почнахме от едната страна парка, от другата страна могат да се направят 1000 работи, защото те са големи площи, самият факт, че земите четворно, петорно им се увеличиха цените е достатъчен, това е показателно, че то всъщност си върна парите, защото тези земи всички бяха на по 15 долара, 15 лева да кажем квадратния метър около мочурището Арда, сега откакто е построено водното огледало всеки търси, готов е да дава петорно по-високи цени.

 

И: Има ли инвестиции за тези земи?

 

Р: Не, в момента се гради цялостната концепция за парка, отстрани, то е свързано с изграждането на много неща и хоратa търсят, хората следят и чакат да видят какво ще се появи, примерно ако там се каже, тук ще има хотел или тук ще има ресторант, или тук ще има това и това, всички са готови да инвестират. Има голяма готовност, щом са се дигнали, търсенията са 5 пъти повече, при положение, че сме в криза.

 

И: Какво друго се направи тогава?

 

Р: Около 40 % промяна на цялата ВиК структура, едно време тук беше всеки ден, хайде да не казвам всеки ден, седмично по един път щеше да има авария, спира водата, тук се пукна водопровод, там протекло, това нещо го оправихме, пътищата бяха да не кажа на 90%, но там някъде имаше рехабилитация на над 30% от цялата пътна мрежа, направиха са много неща, казвам, че над 300 милиона се вкараха тук за този мандат, сега няма нищо, защо, защото в крайна сметка сега гледаме... аз това го казвах често, предпочитам водното огледало пред софийското метро, от моята позиция в Кърджали е така и ние така разсъждаваме, би трябвало всеки да разсъждава така, докато сега виждам, че управляващите в момента гледат да са добре с политиците си, със свойте началници в София, отколкото да направят нещо за града. Най-лесно е да кажеш като не можеш да направиш нещо, не можеш, защото еди какво... не е така, видя се, че може. Мога да кажа спокойно, че никак не е било приятно да искаме много пари и за едното и за второто, и за третото, знам, защо всеки е търсил, но тези неща са се случили, те са факт, те се виждат, колкото и да ги коментират, колкото и да приказват глупости по техен адрес, те се виждат. Та казах ли за тези двамата инженери какво казаха.

 

И: Не, не.

 

Р: Ако една партия направи в едно малко градче такова нещо при нас, тя 30 години няма как да загуби изборите и след 2 дни ние взехме тук четвърто място или трето място. В едно много близко село тука ние направихме 4 футболни игрища, отзад има едно в моето училище, само че моето си е по проект на УЕФА, няма нищо общо. Направихме в това, по селата, в село Падина, това е Ардинска община, село Чекаларово, това е Кирковска община, и в село Комунига, това е Чернооченска община, в Комунига направихме игрище, което е горе долу колкото, е не е колкото тоя двор, но на половина да речем, хайде, което струваше някъде около 90-100 хиляди лева нали, имахме възможност, защото наш заместник министър имахме в регионалното развитие Михалевски, слагахме там проекти, реализираха се, помагаха приятели тук, тогава го направихме там това игрище и го открихме на 5 юли ли бяха изборите 2009-та, на 5 и ли на 4, на 5 бяха, значи на 4 сме го открили, защото нямаше ден за размисъл на тези избори, предния ден го открихме, сутринта в 11 часа с демонстрационен мач, с присъствието най-малко на 1000 души от района, селото е с около 6, 700, 800, хайде жители, то е сравнително голямо село Комунига, то е на пътя и бяха дошли от съседните там села, от Боровица, от Черноочене, направихме едно, що годе, за тези мащаби на едно село грандиозно откриване, рязане на лентата и т.н., аз даже имам и снимка, само да погледна дали ми е тука (рови в телефона си), а да аз съм я отрязал, няма значение, все пак се вижда, лентата нали се вижда, това е областен управител до мен, от БСП, това е кмета на Черноочене, отзад се виждат и хората нали.

 

И: Има много хора.

 

Р: Много хора и на другия ден бяха изборите. Познай колко гласа имахме в Комунига, това е нещо, което е грандиозно, те там такова нещо нямат просто, те са едно село, в което там минаваха щото това е училищния двор целия големия, минаваха крави тогава и коментираха как вече всичко ще се затвори и тая красота ще остане.

 

И: Колко гласа имахте?

 

Р: Някои викат, би трябвало, след като е имало там 1000 души, но хайде да речем, че право на глас са имали 7-800, някои казаха, сигурно 90 % от гласовете, сте ги докарали, други, викат, при всички случаи като знаем как е обстановката, не сте изкарали повече от 100 гласа. 12, 12 гласа.

 

И: 12 гласа изкарахте тогава.

 

Р: (смее се) Да бяхме дали, да бяхме дали на 900 души, колкото е селото там по 100 лева щяхме да съберем, сичките можеше да дойдат да гласуват за тези пари, ние просто направихме, което сега стои обаче, аз с удоволствие като минавам оттам ако съм с някой „Виж какво игрище направихме”. Аз се гордея, че сме го направили, защото то остава, също направихме и в Падина, там имахме 34 гласа и 23 имахме в Чекаларово, това са големи села. Но ако примерно тук е с турци населението, там все пак са българи, може да са българи мохамедани, но все пак са българи.

 

И: И те гласуват за ДПС.

 

Р: Те гласуват за ДПС и за ГЕРБ. На хората им е по-добре да коментират негативната страна на хубавите работи отколкото позитивизма, но всеки е различно устроен, за съжаление тази нова система, сега управляващите наслоиха такова едно противоречие между хората, което е, за всяко нещо, в крайна сметка вътре се слага на първо място негативизма и след това се мисли какво може да се направи, ето както е сега при нас във волейбола, как да обясним сега на хората за какво става въпрос.

 

И: Аз ще ви върна мaлко към 89-та. Спомняте ли си как научихте вие, че е паднал режима, какво си спомняте?

 

Р: Аз мога да коментирам фактите още от май месец, защото те за нас бяха много интересни през май месец тук нали, преди да падне режима, защото единият от най-добрите ми приятели, той беше депутат след това от ДПС, беше лидер тук на окръжната организация на ДПС, Мехмед Ходжа, той и партия си създаде, след това, като влезе в конфликт с Доган, той дойде да се сбогува с мен, без да ми казва къде отива, каза, че отива до Унгария и аз тъй като последните една, две години, тогава по-рядко се виждахме, бяхме много големи приятели, но по-рядко сме се виждали и се учудих, че специално ме търси да пием кафе, без да ми каже нищо и се насълзиха очите му, отивам до Унгария, аз така и не разбрах защо трябва да плаче, че отива до Унгария, а то се оказа, че той просто е знаел един, два дни преди речта тогава на Тодор Живков и няма да забравя, че тази реакция, която се предизвика от тях беше страхотна, то тук беше просто много сериозен проблема, напуснаха всичките, зарязвайки къщи, имоти, каквото се сетиш, работил на нивата, облича се и тръгва за Турция, без даже да се обърне, да погледне примерно, че ако е приготвил корени за засяване половината ги е засял, половината ги е оставил да изсъхнат, много такава гледка беше, тогава ги изпратихме доста народ в Турция, много малко се върнаха, повечето си останаха там. И от по-друг ъгъл гледахме на тези проблеми тук в Кърджали, малко по-различно беше отколкото в цялата страна. Естествено на 10 ноември, това беше така много голяма степен национално ликуване, всички се чувстваха победители, аз имах чувството, че няма някой, койтода се чувства неудовлетворен от това, което се е случило, но след това почнаха да идват проблемите. Тогава дойдоха първите проблеми тук със връщането на имената, тогава тръгнаха тука едни колони, тогава тръгнаха едни стачки, тогава се създаде ОКЗНИ, аз даже в началото бях много активен участник в един инициативен комитет, който направихме хора от образованието, за да предпазим образованието от всички тези битки, обаче просто нямаше как да го предпазим.

 

И: Какъв комитет, какво правехте?

 

Р: Ами, инициативен комитет си бяхме направили, чисто с представители на учители, педагози, аз бях заместник директор тогава, просто да си съхраним училището от това, което ставаше на улицата.

 

И: Какво ставаше на улицата?

 

Р: Какво ставаше на улицата? От едната страна се провежда митинга на ОКЗНИ, в който всички викат „Турците в Турция”, нали, където има 5000 души излезли, естествено това влияе на всички. От другата страна, същият участник, който е там отива на другия ден в училището, в село условно казано тук, примерно Перпер, защото учителите тогава да не кажа в 100 %, но в по-голямата си част, 80-90% пътуваха, отива в селото, което е с компактни турско население, нали разбирате как го посрещат там и как го гледат. Тогава имаше такива случки, които просто не бяха за коментари, но те всеки ден ни се сервираха на нас. Примерно в едното село му оставили изпражнения на учителя в чекмеджето, а бе глупости от всякакъв род и тогава идеята на този инициативен комитет беше да се поемат някои от нещата в наши ръце, да говорим за проблемите, но образованието да го дистанцираме малко от другата проблематика, защото, от една страна, учителите трябваше да ги защитим, тези, които бяха по селата, но трябваше да ги защитим така, че пък тези, които бяха отвън да не допуснем пък те да влезнат и да почнат да говорят за другата крайност. Значи примерно ние сме се събрали в Културния дом и сме вътре 300 души, учители, сбирка, за да си говорим за проблемите, за да решаваме проблемите, какво правим, искаме да защитим учителите, които отиват по селата, това са все българи, да ги защитим, че нямат право там да се отнасят по този начин, по който се отнасят към тях местното население, турците. В същото време отвън активисти на ОКЗНИ, най-яростните напъват да влезат вътре, да сложат микрофоните, за да може да прозвучи призива „Турците в Турция”, значи ставаше едно такова дублиране, дето да... много сложни времена... тогава се беше настроило едно срещу друго обществото, докато не се успокоиха, чак 91-ва се успокоиха малко нещата и то след изборите, тук беше много трудно и по време на временните управи и след това, лошото е, че в годините, особено първите години, като кажа първите 10 години, даже и повече, ДПС печелят цялата власт, местна, в същото време нямат и за 10% от местата хора, които да са способни да си гледат работата. Влезнаха много неграмотни хора в управлението, това естествено влияе на всички, естествено нещо освободи ли се, както навсякъде, само че тук се слагат хора неподготвени за всяка една работа, както е сега. Боят е между ГЕРБ и ДПС, надпревара, ние казваме, че сме като боксова круша между тях, но при тях надпреварата е кой ще назначи повече народ, нали едните в държавните структури, другите в общинските структури, без да гледат кой какво може. И за това се ядосваме, че останаха много кадърни хора извън управлението и младите хора виждат това нещо и затова и не се прибират, как да се реализират, сега ако е някой, който знае, че ще се реализира с помощта на една или друга партия се прибира, но този, който е съгласен на млади години да направи този компромис със себе си, не знам до колко след това може да има професионално твърдение.

 

И: А тези митинги от началото на 90-те, едните са организирани от ОКЗНИ, а другите, кой ги организираше?

 

Р: ДПС, бяха се разделили хората на българи и на турци тук.

 

И: А как се успокоиха после нещата?

 

Р: Ами, няма как да не се успокоят, защото аз се прибирам вкъщи, комшията ми на етажа, аз идвам от едната групировка, той от другата и в крайна сметка, като знам, че трябва да отида до, 3 дена на курорт или 2 дена да излеза и естествено да дам на комшията да ми наблюдава жилището, защото до сега го е правил 20-30 години, почвам, все пак да си говоря. То тогава имаше и кръстчета слагани по къщите, отбелязване, а бе глупости.

 

И: Какви са тези кръстчета?

 

Р: Там където живееха българи се слагаха кръстчета, християни (смее се).

 

И: А там, където живеят турци, слагаха ли се полумесеци?

 

Р: Не, не, имаше много големи изпълнения тогава, много големи изпълнения.

 

И: Сещате ли се за някое друго, голямо изпълнение?

 

Р: Аз си спомням 1000 работи, ама неприятни неща, те си продължават сега нещата.

 

И: Преди малко споменахте за връщането на имената...

 

Р: Да, това беше в края на 89-та, декември, там 30 декември, мисля, че беше, там обявяването на едно решение, даже мисля, че Александър Лилов ли, кой го обяви, се получи една малко верижна тогава реакция на всички българи тук, тръгнаха с колите, защо ще им връщат имената, то оттам тръгнаха тези лагери и всичко това, да не им се връщат турските имена, да си останат българските.

 

И: А вие имате ли спомен за Възродителния процес?

 

Р: Имам, даже се шегувах тук, че тук има на ъгъла един ресторант, на едно момче, което беше по Германия някъде, върна се, той е много предприемчив, беше мой ученик. И когато откриваше ресторанта, той е турче и активен вуйчо имаше, депесар, който му помагаше, хора около него, които бяха свързани и по време на откриването на ресторанта, голям ресторант тук, даже сега сватбен салон направиха отделно, ме канят и аз отивам и всички изведнъж започват да се оглеждат, защото, е не бях единственият българин, но на практика единствения различен от ДПС вътре, има поне едно 70-80, да не кажа и 100 човека официални гости, депутати, кметове и т.н, само аз се явявам нещо различно от БСП и всички ме гледат и викат „А?” Ани викам, и аз има участие във възродителния процес, не сте само вие участници, преки, независимо от коя страна потърпевши, аз съм пряк участник, него викам аз го кръщавах, специално това момче. Той беше ученик и влиза в кабинета ми, аз съм заместник директор, точно тогава и вика: „Казаха ми, че трябва да си сменям името”, десети клас е бил той, дойде просто за съвет детето, викам, ти не можеш нищо да промениш, но харесай си някое, той вика: „Това питам какво да си избера, как да се казвам”, ми дай като моя син викам, големия син, давай Радослав и той се кръсти Радослав (смее се). На мен в тоя период, въпреки че вече 4-5-та година работех в Кърджали бях малко по-настрани от процесите, защото все пак аз съм пловдивчанин и дойдох тук по разпределение, трета, ли четвърта година бях в Кърджали, но като пряк участник мога да кажа, че това си беше една политика, начертана от БКП, декларирана, лошото е, че тръгнаха, намериха се хора, които тръгнаха силово да я прокарват, това беше проблема, а мога спокойно да кажа, че хората бяха готови сами да стигнат дотам, защото тук имаше някакво ниво, тук имаше някакво търсене да се реализират, виждат, че не могат да се реализират. Това, което тогава беше като политика на БКП, сега е точно обратното. Тогава имаше 7-мо постановление, докараха се хора от цяла България, дадоха има са доста големи бонуси, заради това, че работят тук.

 

И: Като граничен район?

 

Р: Като граничен район, като район със смесено население, като район с турско население, за всяко едно нещо тук се даваха двойно по-големи заплати, беше политика на държавата, сега в момента точно обратното. Тези райони са обезлюдяват, тук идват деца от селата, които идват с майка си и баща си да им превеждат, след 8-ми клас да кандидатстват, майката и бащата превеждат. Те са учили по онова време, докато детето сега до 8-ми клас няма на село къде да чуе българска реч, това момче от БТВ Антон Хекемян, миналата година за 24 май, имаше там така една акция за българския език, не си спомням точно какво беше, май пак няакви промени щяха да вкарват в законите, наредба ли щеше да излезе, той вика искам да дойда, разбрах, че някои учители преподават на турски, че децата не знаят български, искам да дойда да ми помогнеш в някое село да отидем, скрита камера. Викам, бе, Тони, ти веднага имаш едно агне от мен, ако, в което и село да отидеш, намериш някой да ти говори на български (смее се). Ти нямаш деца, които да ти говорят на български.

 

И: А учителите турци ли са?

 

Р: За съжаление да, това беше много голяма промяна, която се случи. Всички тези пътуващи, бяха във времето поодрязанки, сега са вече местни на повечето места. Както преди бяха 90% пътуващи, сега да са максимум 10 % пътуващите, болшинството са си местни хора. Не искам... значи аз бях много краен едно време към всички тези процеси.

 

И: В какъв смисъл краен?

 

Р: В смисъл, аз не мога да се съглася, че един учител ще влезе вътре и на някоя дума ше каже на турски, това нещо не съм си го и представял, че мога да стигна до там, в един момент да влизам в положение на колегите. Значи влиза колегата по биология и почва да предава на турски в 5 и 6 клас и аз му влизам в положение, вика поне нещо да го науча, той не знае езика, какво да правя, поне да знае нещо за биологията и аз го гледам и с времето почнах да се съгласявам с тази теория. Бях краен, че това е най-голямото престъпление, ти да влезещ да му предаваш на турски, аз защото пък съм математик, там е по-точна науката, все пак, виждаш, че много от децата, които от селата, аз имам и приятели и колеги, които завършиха и се реализираха по Турция на големи места, на големи постове, те наистина дойдоха като неграмотни палета в началото, но с времето, защото те си имах основата по математика, с времето и вече покрай усъвършенстване на езика, станаха много по-добри.

 

И: Вие разказахте тази история за Радо, който вие сте кръстили, останалите деца  в училището, как приемаха това, което им се случва?

 

Р: Много различно беше в различните райони, тук нямаше проблем, тук децата са българи, тук се българееха, защото в крайна сметка, всяко училище като погледнеш, един град като Кърджали тогава имаше не повече от 20 % от населението бяха турци, над 75-80% си бяха българи и то много чист български град и то по-български, отколкото Пловдив, отколкото Пазарджик, отколкото всички тези градове, които имат по 50-60 000 ромско население, тук беше чистотата страхотна, даже бих казал, че Кърджали сме си говорили много пъти, в езиково отношение тук е много по-чист българският, отколкото на много други места, просто защото се събираха хора от цяла България тук, всеки с диалекта си, но накрая общото, което се получава е по-голяма чистота на езика, отколкото да се получи нещо по-различно. И при децата, при хората, които работеха тук има естестевено желание за българеене, за български имена, за всичко, а при това, което се получаваше при по-малките места, по селата вече, там фанатизма в един момент изби повече, там се действаше по друг начин, там някои се опитаха силово да влизат по къщите, докараха армията и полицията тук като се струпа вече, стресът беше голям. Тук нямаше, ако беше продължил процеса по естествен начин, аз мисля, че за 10-15 години от само себе си нещата щяха да си дойдат. Някой тогава излъга партията, излъга Тодор Живков, че сега е моментът, как точно и с какви мотиви, защото се бяха направили опити на много места, тук смесени бракове, те си вървяха, после като се раждаше детето, повечето бяха с български имена, но както казват законите на физиката, на всяко действие има обратно по посока и равно по големина противодействие.

 

И: А в момента във вашето училище...

 

Р: Съотношението е фифти, фифти, 50 на 50, ние горе долу сме една картинка на това, което е в целия град, просто защото тук е един нов квартал, бих казал, малко по-независим и тук се събира всичко и от едните и от другите, не можеш да кажеш, че има превес..., сега имам гости от Норвегия, долу имам параклисче, направихме, това ви казвам, че защитаваме в момента, една, влезахме два три пъти в спор с Боян Саръев, значи нито е нещо голямо тук, аз имам 7 групи по религия, които се обучават в училище, официалната религия е православната, официалните учебници са на базата на православието. Всичо това, което учат децата в часовете по религия в крайна сметка е свързано с морал, с етика и с много неща, въпреки, че стаичката ни е осветена. Всяка група има, обаче, и турчета, всяка група от 15 деца, има и по 2-3 турчета, което е много така показателно, че винаги може да се работи в тази посока, спорът е дали да бъде религия или да бъде вероучение, не може, направим ли го вероучение, то автоматически ние ги разделяме децата на християни и мюсюлмани, вярата вече е друго, тогава трябва да отидешш в друга посока, тогава ще трябва да направя и джамийка малка.

 

И: А какво казахте за Боян Саръев?

 

Р: Тя нашата цялата църква иска да е вероучение, споменах го защото той прави едно предаване по СКАТ, беше ме поканил, викам, стига бе, човек, ти как ме виждаш мен, той го осветил, то всъщност си е параклисче, може и служба да се проведе, мъничко. Ти сам трябва да знаеш, че това нещо, за нас е в миналото, за българите, още повече, че неговата мисия е друга, но аз му го казвам и от друга позиция, той знае, че моята жена и всъщност, това, което години аз успявам да защитя в някаква степен е свързано с нейния род, нейният прадядо е първият семинарист в България, първият, випуск, които са завършили семинария, това става преди Балканската война още и той е бил от първите свещеници, той по Велинград е ходил, за да връща религията на помаците и той от много работа е починал, на 28 години е починал, отровен  е бил, то се предполага, че те са го отровили, въпреки, че е живял тогава с този червения поп Русинов в Пазарджик. Те са си такова семейство и аз вече като част от него, като техен продължител се опитвам да изкарвам идеите. Имам един много хубав филм.

 

И: Кой?

 

Р: Ще ви  го покажа сега.

 

И: Вие сте го правили?

 

Р: Да, на практика, направих го с една журналистка, която беше в Нова телевизия, сега е ПР, направи си агенция, тя е от Перник, тя го прави филма през 2003 и беше свързан с всичко, което се случва при нас, по Родопите, с джамиите и църквите, филмът е много силен (телефонтът му звъни, прекъсваме записа).

 

Р: В целия тоя период хора, които са били и продължават да стоят тука и да  тежат, от ДПС, може би трябва да посиоча Лютви Местан, говоря за властта, той все пак ми е колега, нали от образованието, в някаква степен крайностите на Рамзи Осман, които обаче, мисля, че са по-скоро от хората, които са давали назад, вместо нещата да се развиват в правилната посока.

 

И: Какви са крайностите?

 

Р: Имам предвид, че той е бил от фанатизираните привърженици на ДПС, които освен да казват познатите от 80-та година 3 реплики: „Ако дойдат едните или другите на власт, ще ви сменят имената или ще ви сложат шалварите”, нищо ново, но 5 мандата с едни и същи приказки, човекът успява да бъде депутат. Интересна  роля играе в тези години, според мен, Пламен Иванов, той беше председател на СДС, в онези години, когато не можехме да помислим за пробив, тук се направи пробив и 3 от общините бяха взети, Кирково, Момчилград, от кметове, не от ДПС, това беше през 99-та година,  в Кърджали беше от СДС, всъщност, но в Кърджали беше независим, подкрепен от СДС, макар че, ако трябва да призная, не беше без съвместното ни участие, защото, той беше от хората, които успяваха тогава тази държавна машина да я използват максимално за изборни цели, но това нямаше да бъде възможно, ако ние не участвахме заедно. Налагаше се да ходим в градове, далече от Кърджали, да си правим срещи и да си стиковаме тактиката, защото нямаше как да излезем и да кажем, ние сме заедно, но в името на това, да съхраним нещо тука българско го правихме, не го говоря, това не е национализъм, беше просто отговор на това, което правиха ДПС в момента и тогава испяхме. Някои казват, че бил най-слабият кмет, Румен Димитров се казваше, но пък никой не може да ми отрече, че поне 2 години българите живееха с пълни гърди.

 

И: В какъв смисъл?

 

Р: Вярваха, надеждата, че можем, сега вече се отчаяха, особено, след като почнаха тези процеси, идването на туристи, особено и сега както минаха изборите, 7 от 7, вече трети мандат подред, 2003 г., 2007 г., сега 2011 г., 7 от 7, всяка община, няма възможност за друг кмет.

 

И: А по времето на Румен Димитров какво се правеше за българите?

 

Р: Разбира се, тогава в този момент, всички структури тук, общински, при положение, че кметът е българин по друг начин се подхожда към кандидатите за работа, към хората, които са тука, имаше един много сериозен оптимизъм, една надежда, връщаха се тук млади хора, за едно за второ, за трето, сега го няма, сега са се отчаяли.

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Bagdasarov_Nevena_Germanova_Kardzali_yuni_2012.doc102.5 KB