ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ С МАРТИН ГОСПОДИНОВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 2.10.2012 г.  

 

Максим  Господинов: Всички забравиха социализма - нали той си е имал за някои и хубави страни, за други, обаче, не толкова хубави, но в исторически аспект все пак си е период, в който са упражнявали властта си, нали, комунистите и не може от историческа гледна точка да го зачертаеш. Защото по тоя начин, като зачертаваме тяхното управление, може да зачертаем и Римската империя, и другата империя, нали. Историята си е история и тя трябва да се помни да се възпроизвежда истински, за да знаят поколенията след нас какви са грешките на еди кой си строй, какви са предимствата, да могат да си направят равносметка за живота. Нали, тя историята с това е ценна, защото след време показва кой е бил прав, кой е бил крив.Но тя е съдникът, историята, не някой друг. Ние сме само вътре в тея исторически моменти, създаваме ситуации, решаваме ги и ако ги решаваме правилно, оставаме на власт, ако не ги решаваме, други идват… такава е ситуацията.

Аз вече от една година не съм в политиката, 20 години съм бил общински съветник и то само от Демократичните сили – това са 5 мандата и 5 мандата съм бил избиран единодушно като председател на Комисията по законност и обществен ред в общината – и от сини, и от червени, и от всякакви. Това са 20 години. От миналата година не съм – дъщеря ми навлезе в политиката, тя сега е председател на най-голямата парламентарна група, тука, в общинския съвет…

Антон Ангелов: Коя е тя?

Р.: Ами там са обединени, ДСБ, СДС, земеделци… тя доминира в момента… И така…

И.: И как влезнахте в политиката в началото?

Р.: Вижте сега, аз по професия съм лекар, невролог и … ’87-ма – ’88-ма година бяха много тежки…

И.: В какъв смисъл?

Р: Това беше период на една криза на комунизма, той се беше почти като строй изразходвал… Нали знаете – по теорията на Маркс революцията настъпва тогава, когато управляващите не могат да управляват по новому, а пък народът не може да живее по старому, нали се сещате… и вече всичко е дошло до кокала. И в една такава ситуация аз като лекар гледам болни, няма лекарства да ги лекуваме, опашки по магазините, няма продукти, цялото общество се намира в една улица без изход. Без изход! И в един такъв момент аз си казвам: абе аз съм лекар, мъча се да ги лекувам по единично – на ден преглеждам по сто човека, нашите кабинети са много натоварени, а пък то – цялото общество болно… Значи ние трябва да намерим къде е болестта на това общество, за да може да се опитаме да я излекуваме, да я премахнем. А болестта беше, че нямат идеи за управление, не могат, крадат като за последно – от всичко това страдат хората. И тогава имаше синдикат „Подкрепа“, помниш ли го, знаеш ли го?

И.: Да, да…

Р.: Да, аз съм деветият член на „Подкрепа“ в България. Тогава Тренчев ’88-ма година го бяха вкарали в затвора, той ми е колега, един мой приятел, тука, който е политически затворник, ходеше два пъти в седмицата да оправя гумите на „Лада“-та на баща му, понеже ги пукаха, умишлено ги режеха, а той е лежал в затвора с Тренчев, той излязъл преди няколко месеца… И в един момент започнаха – те си имат някакви партийни събрания в болницата, аз не съм бил партиен член…

И.: Става въпрос в Димитровград?

Р.: В Димитровград – да обсъждат поведението на Тренчев. И започват да го нареждат, че той е фашист, че не знам къв, не знам къв и в една от почивките – в 10 часа винаги има почивка – на мен ми казват: „Трябва да дойдете, да обсъдим поведението…“, събира се, там, БКП, и става същото… чакай бе, аз не съм комунист, как ще ме караш да ходя на събрание! „ Задължително за всички!“, „Я, си гледайте работата, идиоти с идиоти, аз какво ще обсъждам“ – щото в „Работническо дело“ си пише, нали, Тренчев е такъв, такъв, нали, фашист, баща му… по тяхната си идеология, те са винаги… и тогава се ядосах и им казах – а тогава започваше да се създава „Подкрепа“ – викам ще стана член на тая организация, викам, а тоя моят приятел ще ме запознае с него, в момента, който лежи в затвора – излезе, запознахме се, учредихме „Подкрепа“ и дойдох тука, събрах инициатори в града, избраха ме за председател на „Подкрепа“ и за една година-две имах 5000 човека в „Подкрепа“, 5000! Можеш ли да си представиш кво нещо! Всичките партии, взети накуп нямат толкова членска маса. И оттука нататъка каквото кажеше „Подкрепа“, а това бяха моменти на стачки, защото на миньорите не им стигат заплатите…

И.: Това вече след ’89-та…

Р.: След ’89-та. Стачки, не съм си събувал ботушите по 6 дена. Други фирми започват да фалират, защото директорите им започват да работят за комисионни – отиват вземат някаква поръчка да я изработят, но работят на минимална цена. Примерно – една шивашка поръчка, трябва да се ушият 1000 костюма, вместо да ги шият по 100 лева от гръцка фирма, щото това е на ишлеме, той пише договора, че за 60 лева ще ушие костюма, обаче 40 лева си ги гуши като комисионна, той, разбираш ли ме, обаче хората недоволстват, защото първо няма работа, второ няма заплати… Те са мои членове и аз като председател съм длъжен да им защитя интереса и като съм длъжен да им защитя интереса, това трябва да го направя по професионален начин, а аз не съм професионалист, аз съм лекар. И затова събрах екип от икономисти, които като влезат вътре в предприятието, щото те са длъжни да им представят документацията – какъв договор, как го е сключил, що не го е играл на търг, и по тоя начин ние ги хващаме. То е ясно, че той е направил такава далавера, гушнал си е тея пари – так! веднага го предлагаме за изгонване… нали аз в същото време бях и общински съветник от СДС, а пък първото правителство на Филип Димитров вече беше встъпило в длъжност – и го махаш! директора на голямо предприятие, химическо, ей тука… Влизаш тука и гледаш, че на входа стоят двайсет фирми и на изхода стоят двайсет фирми, едни и същи, тяхни фирми! Те ти вкарват материалите – горива, всички заготовки, разбираш ли… и си слагат техния процент печалба, много голяма. На изхода по същия начин, а пък на минимални цени взимат на изхода, за да могат да вдигат маржа, за да го продадат тоя тор някъде в Гърция, Турция, да си вземат отгоре тяхното! А! Тая работа как става така бе! И в един момент такъв голям завод – 40 милиона долара загуба. Е, то като се направи анализа, тая загуба лъсва, вижда се откъде! Така не може! Смяна, нови хора, новите хора  и тях ги следим изкъсо, щото нищо, че ние сме ги сложили, нали, като другата година тая загуба не е намалена, и той е вътре в тая схема, така че… ей така – двайсет години от живота ми минаха така! Обаче като общински съветник съм призван, нали, по принцип да се разпореждам със общинската собственост, да я ръководя по най-добрия начин, да се грижа да я ръководят по най-добрия начин… И там вече, още първата година на мандата, кмет беше Ангел Найденов…

И.: Той от коя партия е?

Р.: БСП, той е говорител на БСП в момента. И още на първото заседание, иска ми анализ на общинската собственост, нали в кои фирми е обособена, общинските фирми, кои са ръководителите, какви печалби прави и какви дивиденти отчита на общината, понеже тя си е чиста общинска собственост и в един момент виждаш едната фирма, печалбата е 1000 лева, дивидент да общината няма, защото тя ги е „реинвестирала“…

И.: Тоест?

Р.: Тоест направила е ????от на някое заведение, печалбата е страшно занижена, в същото време директорските заплати – огромни, краде се поголовно и викаме: то така не може! Ние сме общинарите, тя е наша общинска собственост, значи ние ще се разпореждаме с нея! А на всичкото отгоре и кмета, понеже една общинска фирма „Обществено хранене“ разполага с 40 обекта – това са отделни кафенца, кръчми, магазини, разбираш ли… и усещам, че кметът ни предлага да обособим еди кой си обект като самостоятелен, да го извадим от капитала на това дружество, за да го продадем, защото общината няма пари. А! Че как  ние ще ти забраняваме на тебе… ти си изпълнител на нашо решение, не ние на тебе! Нали, кметът по принцип е изпълнител на решенията на общинския съвет. Тогава за една нощ вземахме решение - ние бяхме мнозинство в общинския съвет, Съюзът на демократичните сили вземахме решение да направим, ако ще се продава, а трябва да тръгне да се продава, понеже общината няма пари и тия имоти са само на загуба. В същото време ние трябва да направим така, че тая собственост да не се продава… и направихме Агенция за приватизация – само с наши гласове на Демократичните сили. Вземахме от София, примерно, поискахме, вземахме го като се конструира на принцип – нали трябва да има надзорен съвет, петима човека, които да определят кои ще са обектите, да определят кои ще са оценителите, щото всеки един обект се оценява, оттам нататъка трябва да се докладва в общински съвет, общинският съвет да вземе решение дали да го продава, дали да не го продава. Нали, по принцип, ние право правим програма, която се одобрява от общинския съвет и после тая агенция от пет човека пуска тоя обект, пуска оценителя, играе се търгът, и ние участваме, и общински съветници участваме в търга, и служители на кметството участват в търга – тоя, който даде най-добра цена – той! И ние подписваме договора… тоест не договора, а протокола подписваме, а договорът се подписва с кмета, вече накрая. И като направихме това нещо, тая агенция, спомням си – луд скандал! БСП не иска да гласува да има такава агенция за приватизация…

И.: Що?

Р.: Защото не им отърва! Защото на кмета не му отърва! Кметът е комунист, кметът иска той да ги продава! Той като ги продава, не ги продава на светло!

И.: На отбрани…

Р.: Естествено, естествено! А пък тука градът кака е устроен, че всичко е общинска собственост. Тук няма реституция, той е нов град. Няма стари домове, няма реституция, няма нищо! Всичко е общинска собственост. И два дена подред сме водили преговори, аз като председател на общинския съвет…

И.: Това коя година става?

Р.: Това е ’90-та година, в самото начало. Значи, аз съм такъв човек, че никога не се карам с политическия си противник – искам да седнем на масата с аргументи, да са разберем… и съм избирал хора, с които мога да говоря, примерно учители или пък такива познати, нали… аз не му се меся в неговите идеи, обаче дай да работим за общината – кое е правилното! И седнах и ги убедих, че по квотен принцип, колкото имаме ние хора от надзорен съвет, толкова трябва да имат и те, щото това е публичен процес, трябва да стане пред очите на цялата община, не може да е с лявата ръка или с дясната ръка, трябва и с двете ръце! И едните, и другите тоя процес, те трябва да го стиковат, да го поднесат, общинският съвет да вземе решение, оттам нататъка – най-доброто за общината и тея пари, които ще ги получим, пак по същия начин – да решим за какво да ги дадем – щото болниците си нямаха техника, улиците имаха един метър дупки… нали това нещо трябва по някакъв начин да е запълни. И така… постепенно влезаха, заедно започнахме да работим, решения започнаха да взимат, започна да се изпълнява приватизация, натрупаха се много пари… оттам ние имаме приоритети – приоритет за нас беше здравеопазването. Аз като лекар съм лобирал в продължение на 20 години, нали отделяме пари за техника, за скенери, за ехографи, оборудвахме си по най-добрия начин болницата в ония години – 3 милиона долара сме хвърлили за …

И.: А всъщност какви бяха тия общински предприятия и собственост, която се е приватизирала?

Р.: Ами много… те са три-четири общински предприятия… като започнеш – едно общинско предприятие за кафенета, безалкохолни, имаше друго пък за магазини… не мога да си ги спомня…

И.: А кои останаха общински?

Р.: Общински останаха само тея, от които имаме нужда. Значи едно „Благоустрояване“ остана общинско, щото си му даваме бързо поръчката да направи ремонт на еди кой си тротоар, на ей такива работи; общинско остана „Погребално бюро“, щото трябва да се извършват тия услуги, а всичкото другото защо ти е? Ние направихме нови собственици. Нали знаеш, че частната собственост се командва най-добре? Когато му дадеш на човек шанс да си вземе магазин, той го стопанисва, разработва го по най-добрия начин и започва да плаща данъци на общината и на държавата и ние от тия данъци без да сме инвестирали един лев, даже сме спечелили чрез продажбата, второ не сме инвестирали пари в ремонти или в нещо друго, трето не храним персонал, не поддържаме, нали, четвърто не плащаме консумативи – ток, вода и еди кво си… Всичко това той го поема. Накрая, обаче, той трябва да ни плати примерно 20% печалба. Влизат данъчните и му определят: Ти така, така, имаш толкова печалба – 20 % печалба той я плаща на държавата. Ето, виж как мисли един десен човек. Десният човек мисли така че да даде шанс на човека да се развие, той самият с ръцете си да направи бизнес, след което да си плати данъците и това е в полза на обществото. Щото тея данъци после като отидат в хазната, оттам нататъка има за лекарства, има за болни, има за всички – така трябва да се преструктурира икономиката… Затова, ето виж, аз съм един реализиран десен човек! И съм казвал, че само десният човек може да бъде социален. Аз имам 40 човека при мене работници и един път не си спомням да съм отишъл и да не съм питал: вземаха ли си хората заплатите? И чак тогава взимам аз пари за мен, нали, но първо хората ми – тези – не взимат малки заплати, визмат по 1000 лева заплати, осигурявам ги, отпуски, нали всичко. И те никога не искат да отидат другаде, понеже аз мисля за тях! Респективно мисля за държавата, защото като дадеш шанс на 40-50 човека да направят нещо за себе си и респективно те го правят и за държавата, тая държава започва да подхваща! Така е, за двайсет години имам чувството, че съм завършил десет висши образования…

И.: Много опит…

Р.: Да, много опит. Знам за всяко нещо, което става в тая община. За какво става въпрос, Кък трябва да се реши, кой има интерес… чи тоя интерес, той така не може да стане, нали, трябва да дадем шанс и на друг да се заинтересова, да му се вдигне цената, щото тая община нали трябва да се храни от нещо! Не можем да бъдем мащехи за общината си!

И.: Тоест искате да кажете, че общинската собственост напълно прозрачно си е била приватизирана в димитровградския случай…

Р.: Да, абсолютно! Това го признава целият град, че и БСП си го признават! В началото се бяха заинатили и то заради Ангел Найденов, другите ги убедихме много набързо! Много набързо – седнах с учители, обясних им – дето ми искат пари за училищата за ремонти, отде да ги вземем тия пари, ето анализът какво показва - 1000 лева дивидент не искат да ми платят, бе! А пък оттам, ние примерно ще вземем 50 хиляди долара – е от 50 хиляди долара от тоя обект, ние ще дадем 20 хиляди за ремонт на тая детска градина, всички детски градини бяха без парно, без нищо… Трябва да си хептен с капак, кон с капак, за да не го разбереш това нещо! Но не с противопоставяне! По никакъв начин – нали, аз ти казах – реалностите, фактите на масата и айде да говорим: Кое е по-добре за общината? Веднага ги съгласявам – няма такъв човек, който в продължение на двайсет години да не съм го съгласил, нямам нито един враг от тея политически противници, дето са, даже ми са приятели всичките, врагове нямам, щото като поставиш аргумента и после като се види, че цялата тая схема, която съм я направил, сме я направили заедно, тя е положителна! Нали, много е важно в един момент да реализираш положителна схема за управление! И всеки може да я прави, тя се прави с много акъл. Значи, целият ни център беше като вторични суровини – едни стари врати, изкъртени дограми и за две години го преобразихме, хем го продадохме, хем направихме стотина човека собственици. Търговията тръгна, всичко тръгна.

И.: Появиха ли се такива, по-едри бизнесмени тогава, още в тия години?

Р.: Виж какво, в първите години се появиха едни, все бивши директори на предприятия, дето все като ги изгонят, тоя забърсва пари, мъчи се да направи някакво производство, ама от тия всички, дето така тръгнаха, нито един досега не е преуспял, всичките паднаха надолу, щото той мисли само как да откраде, да излъже някой. Не мисли, че ето примерно нашата фирма – имам аптека, имам нали, тоя автоцентър. Той така е направен, че е един от най-добрите на Балканския полуостров), нали…. Като дойде тука човек, като го обслужиш, като му дадеш най-нормална цена, че като му ????иш пласмента, ако е фирма, за един-два месеца му дадеш шанс тия пари да ги завърти… След това, нали, казах ти, че съм председател на комисията по законност – ние имаме най-голямото тържище на Балканския полуостров – димитровградския пазар, нали знаеш? А знаеш ли в ония години какво нещо бяха мутрите? Искаш ли да ти дам един пример сега? Аз съм в кабинета следобед на работа. Пристига по едно време един с едни уши дебели, вика : - Ти ли си д-р Господинов?, викам: - Аз съм!, - Ела да поговорим вънка на кафето!, викам: - Че къв си ти?, - Аз съм председател на една охранителна фирма, трябва да поговорим, от тебе зависи!, викам – Не може!, - Какво!?, викам: - Казах ти - не може! Аз съм на работа до 7 часа!, той: - Добре ще те чакаме след работа!, - А, така, викам, може!. И излизам вънка, той, седнали пет-шест човека: - Ние сме от ВИС, така, значи, дайте ни тоя пазар да го охраняваме, ти толкова ще взимаш, така… Викам: - Гледай сега, никога не съм взимал, никога няма да взема – вие искате сега, не да охранявате, ами да станете рекетьори, да ме рекетирате за гражданите. Само че, викам, има земато решение и е в ход процедура по правене на общинска охранителна фирма… На момента ми светна, че аз трябва да направя нещо. – Ама…!, - Няма „ама!“! Общинска охранителна фирма, полицаи, полицията ще ги назначи, ние ще им плащаме заплати от пазара, това е! Нищо не можем да направим! Довиждане! И си тръгнах, така завърши. И още на същата вечер пратих в София хора – там пак бяха направили общинска охранителна фирма. Взимам ????, взимам всичко, внасям докладна в софийския общински съвет, убеждавам ги всички тия, казвам им какво ще стане, мутрите вече настъпват, всеки си избира една редица и казва: - Ще ми плащаш толкова!, на търговеца. И търговецът какво да прави – плащат. И по най-бързата процедура – 30 човека охранители, полицията и тя помага, нали и ги изгонихме – една мутра не стъпи тука! На тоя пазар. Нали, защото ти защитаваш съгражданина – как да си продава, да си извади стоката, да е всичко в ред, нали, ако той направи на тоя пазар 500 лева и той му вземе 200, какво става? Та по тоя начин защитихме интереса на търговците си… но това пак виж какво бързо приключване, на момента. Ей такива… Ето примерно, знаеш, че сме град, който е строен от бригадири, значи хората са дошли тука отвсякъде на твоите години с едни мечти. Ново управление, идват тука да направят нещо, да имат работни места, нали, всичко това е под знака на комунистите – те го правят. И в един момент направили някакъв град и тоталитарната власт е сложила навсякъде символи. И тоя паметник на Георги Димитров неслучайно тя го е сложила до кмета – иска да олицетворява, че БСП=държава, нали тая партия БКП на държава на община, на всичко! Но в момента, в който настъпи демокрацията – чакай сега! Има и други партии – това пространство не ти е само за твоята партия! Това е пространство на целия град, нали, мястото му не е там! Предлагаме, нали, да се маха – ще го съхраним, ще го сложим някъде, обаче няма да бъде там! И взимаме решение – един месец не се изпълнява, втори месец – Ангел Найденов – кмет. На третия месец взема областният управител, щото той е човекът, който трябва да каже на кмета какво трябва да прави…

И.: Той от коя…?

Р.: От нашата партия, СДС… И веднага конкурс, тък! Махнаха го… и го прибрахме на едно място там. И ето, минаха годините, преди 5-6 години – аз имам хотелче на Арапя – ми беше дошъл на гости един графичен дизайнер, той прави дизайн на етикетите на вино. По цял ден сме там в ресторантчето, пием, приказваме, аз чета книги, вестници и вика: - Докторе идвал съм във вашия град, водил съм скандинавци, скандинавците искат да видят тая социалистическа архитектура… ти нали разбираш колко е – тя е, нали, такава, мегаломанска, блоковете имат… 200 метра са така, така…, вика: - Умират си да видят това нещо! Аз съм син човек, тъмно-син човек съм, искат да видят една комуналка, знаеш ли какво е комуналка – това е апартамент с четири стаи, в който са живели четири семейства… искат да го видят това нещо! Вика: - От това нещо се правят пари! Щото, вика, като вземат да ти идват организирано рейсове, те ще ти дойдат в музея, ще отидат, ще ти видят това, ще преспят в хотела, ще си оставят 100 евро. И аз викам: - Прав си, ама като че ли още не сме узрели за това нещо, и ми вика - Колкото по-бързо узреем, толкова по-добре! То се прави първо, ти си бизнесмен човек, ти го виждаш, след това е история. Ама аз бях много такъв един келеш, разбираш ли… Обаче мислех, мислех и викам: - Има право! Обаче ще го направим при наш кмет, когато дойде наш кмет. И напънах се един мандата и направих Стефан Димитров – един млад, едно младо момче кмет. Като го направих и започнахме да правим проекти, да ги вкараме тея всичките композиции в тея блокове като архитектурни паметници с цел първо да можем да вземем от Министерството на културата пари за реставрация, второ като ги направим и направим един такъв туризъм, влезе в програмата, значи това са си приходи за общината. Успяхме, влезахме в такава програма – в Италия един град, в Унгария един град, при нас един и в Полша един град… В Италия е фашистки, там където е паметникът на Мусолини – те не са си съборили паметника на Мусолини, един град в Унгария и димитровградския – 4-5 града. И са борихме с Пловдив за тая програма и надделяхме ние, Димитровград. Надделяхме! И тогава, като им покажеш ти архитектурните забележителности на тоя град – те са соца, архитектурните забележителности, но са, за тях са. Ти трябва да им покажеш и „мотора“ на това нещо. Идолът в чието име са работили хората – идолът е Георги Димитров. Тук е моментът как аз го гледам – аз го гледам с насмешка, за мен той е национален предател, това е първо, второ – той малко не е добре с главата, малко не го слуша главата, щом е дал разрешение приживе да му се прави град, разбираш ли! Значи десният ще го гледа от тоя ъгъл, левите пък ще викат: - Аз пък му симпатизирам! Нали да дадем шанс на хората всеки да си мисли! И, все пак това е история. И затова решихме да отделим едно място в алея, не в центъра на града, а ние имаме три парка, много хубави, даже там специална алея на такова соц-изкуство. Обаче софиянци откраднаха идеята и там я направиха, бе, ама ние първи го вземахме като решение! Преди 4 години сме го вземали! Да го инсталираме там и всеки да има според кой на кого симпатизира да отива там и да вика, да му слагат китки, възхищават му се, ние ще викаме: - Тоя ли идиот, бе, д’eee…? Дето едно време е продал България, искал да ни дели тука на македонци и на българи, нали се сещаш. И такааа. Това решение го взема обаче вече новият парламент, новият общински съвет, в който моята дъщеря има…. доминира - тя има около двайсет и няколко гласа, пък ГЕРБ имат …, ГЕРБ бяха против – те не бяха против, но винаги гласуват „против“. Тука гласуваха Демократичните сили с БСП заедно за това мероприятие да го върнат. Щото ние преди вас сме направили тия сгради, направихме ремонт, парковете ни са обновени. И като гласува моята дъщеря, аз съм на морето и ми звънят журналисти от „24 часа“ и питат: - Докторе, ама ти преди 20 години беше инициаторът, беше на СДС, да се махне паметника, а твоята дъщеря гласува да се върне! И аз викам: - Всички забравиха социализма, и най-вече социалистите го забравиха, те не искат да си го спомнят, разбираш ли ма? Щото тогава са били БКП и искат да се отърват, разбираш ли? Викам всичко забравиха – това е едното, второ – ние сме влезнали в програма, в която ще идват туристи, редно е туристите да го видят, все пак това е история, искат да видят историята, никой от туристите не ти идва, заради хубавите ти очи, той идва, заради историята на града! Нашата история за съжаление е такава, обаче ние не можем да избягаме от нея! Това е! Аз сега като гледам какъв хъс имат сега нашите млади хора! Имам чувството, че са специален геном, защото редиците им са подбирани, това е самоподбор, най-ентусиазираните хора от едно време са тръгнали от най-различни села, все будни хора, разбираш ли? И това е второ поколение, значи генът се предава, разбираш ли? Не може да имаш майка и баща, които са ентусиасти и са работили и са имали хъс и ти да си някакъв мърльо…! Геномът съществува в тебе. И сега им се радвам просто като ги гледам, нали, младите – те най-толерантно сядат и си говорят, въпреки, че са с политически различия. Нали, може би ние сме им дали такъв тон от самото начало, но ей така трябва да бъде демокрацията, не трябва „А!“, „О!“, „И!“ – да крещиш, да викаш, нали, независимо кой си ти, той е човек и си гледа неговата кауза, ти – твойта!

И.: Добре, ами тези млади хора останаха ли след ’89-та година, имаха ли какво да работят тук?

Р.: Еми – не! 40-50% от младите хора… и те първи в България тръгнаха, какво да ти кажа, и където отидоха, станаха тартори. В Испания имах едно момче – излезе ’97-ма година, щото тука беха ония събития януари месец’97-ма, нали си спомняш? И той винаги участваше в събитията и след това отиде в Испания и там си е образувал нещо като бюро по труда ли, какво – всички българи той ги приема там и е във връзка с всички работодатели и ги назначава. Много такива примери има! В Англия имам хора, които, нали, отидоха там, устроиха са – и това са начи от наш’то поколение… Аз ти казах, че геномът е голямо нещо – просто хората са такива – инициативни са! Сега като се върнат и много често идват тука, в моето заведение, нали, сядат и казват: „Е това е направено по супер-начин! Както ний го виждаме там, в Испания… даже тука по-добро си го направил!“. Особено тука, ако идва да му обслужват колата, да мине технически преглед – масла да смени, гуми, нали, това нещо на едно – так! – дойде, хапне, по най-културния начин го посрещат, хапва евтино и си тръгва…

И.: Не можеха ли тук да останат, някакъв частен бизнес да си направят?

Р.: Виж какво… много от тях останаха и започнаха частен бизнес, особено в сектора на шивачеството, щото тука, нали знаеш, тоя пазар, това най-много върви. Друго, което е, че ние успяхме да защитим по най-добрия начин държавната собственост на територията на Димитровград. Значи, тука имаме един гигант – „Неохим“. В момента, в който – той оня ден почина старият кмет, Бог да го прости! – той беше шеф на „Неохим“ – по негово време заводът беше докаран, е то не заради него, а такива бяха икономическите обстоятелства в страната. 40 милиона долара дълг! Значи, имаше едно министерско постановление, в което се казваше, че до август месец държавна фирма е с дългове към държавата, минава в ликвидация…

И.: Това кога е било?

Р.: Това беше ’98-ма година. Това е по времето на Иван Костов. А ние сме с такъв дълг – нали можеш да си представиш какво ще стане тук, а работят 3000 човека вътре в Химкомбината? Започнах специални преговори с „Командира“ и започнахме тука да организираме хората да си направят дружество, акционерно, с което да изкупят акциите на тоя завод. Това е като по модела на „Фолксваген“. Знаеш ли „Фолксваген“ защо са най-добрата фирма? „Фолксваген“ са били фалирали след войната, обаче работниците изкупуват акциите на завода и тоя завод с такава, мениджерска организация, изкупуват си акциите на завода, назначават си мениджър и „Фолксваген“ са най-могъщата фирма! „Порше“ закупиха, н’ам кво закупиха…! И тука, в такъв смисъл, аз ги събрах и им казах, тук, дето са инженери: „Дайте да направим… от мен ще зависи, аз ще говоря с Министерството, тоя дълг да се преструктурира, в края на краищата той е държавен дълг! И той е към държавна фирма – „Булгаргаз“. Нали, ако съумеем, щото държавата трябва да се договори, щото това е нейна фирма – да го разсрочи, начи оттука тръгвате и с акъла си ще покажете можете ли или не можете!“ И така направиха сто човека, събраха са, направи се дружество акционерно, оттам много трудно ми беше да убедя, обаче го направихме – че не трябва да се ликвидира завода, а че трябва да се прехвърли в списъка на приватизация и да се разсрочат за 10 години дълговете му, щото те са към държавна фирма, държавата става гарант. Но мойта глава беше сложена на дръвника! Ако се провали, провалям се и аз! Понеже линията е моя! За щастие, обаче, това успя! Значи, само след две-три години започнаха да си връщат дълга… за десет години си го изплатиха дълга! И са на печалба 100 милиона. И като са на печалба 100 милиона, значи те си плащат и данък на общината, плащат си на държавата и работят… съкратиха хора, но 1600 човека работят в тоя завод – спасихме ли го? Спасихме го! По същия начин ТЕЦ-а. ТЕЦ-ът е един малък ТЕЦ на въглища, 50 мегавата. Обаче в ония години… лобира са от кой ТЕЦ да са взима ток и … щото имаме излишък на ток, България, и от кой да са вземе? И един ден аз, тука, с тия ръководителите на завода викам: „Бе, какво става, защо не работите, бе?“ – а те са само като резерва, нали, ако през зимата еди кога си… един месец могат да работят. Обаче от това не се вливат пари за поддръжка в НЕК. Щото след като те карата да работиш, те са длъжни да отпуснат пари за ремонти, щото това нещо се амортизира, нали…. „От кой зависи?“ – викат. От главния диспечер на републиката – има главен диспечер, който казва тоя ТЕЦ тая година, тоя, тоя, тоя, тоя… отивам пак, нали, на отговорно място и казвам: „Бе, виж какво, така не може да продължава тая работа!“ Нашият ТЕЦ е в абсолютно добро състояние, обаче не му се дава шанс да произвежда, ами се включват други. Така стана, че го включиха – в момента, в който го включиха, нали първо пробно за 6 месеца, но за 6 месеца му отпуснаха хиляди пари за ремонт след това, нали, за да бъде готов за експлоатация и през следващата година… щото то така се прави – работи 6 месеца през зимата, след това два месеца трябва да му се прави ремонт. Отпуснаха се пари, ремонтира се. Так! 7 месеца. Так! 8 месеца. И си заработи на 10-месечен цикъл с два месеца се правят ремонти. И се запазиха 600 човека.

И.: А иначе колко са били преди?

Р.: Ами, 800 бяха. Може и повече да са били. Сега са по-малко, понеже го купи Ковачки, сега са около 350, но хватката е, че работи, разбираш ли. Ти за това нещо трябва да мислиш. Не можеш да седиш и да мислиш за себе си, примерно, пък хората ти в същото време са на улицата. Знаеш ли колко е болно да влезеш в аптеката и да видиш дядото как си брои стотинките да си купи хапчета? Така е – с много хъс, с много работа в ей тия години… Аз се чувствам сега много уморен – една-две години, занимавам се само с бизнеса, не се занимавам с политика, но като ретроспектирам нещата, виждам, че сме направили полезни неща и се гордея с това и даже и с опонентите се гордея, тея, които са ме разбирали, нали, щото без тях пак нищо не може да стане! Нали, машината трябва да се задвижи. И ляв и десен крак трябва да има.

И.: А този завод „Вулкан“, с него какво се случи?

Р.: „Вулкан“ беше и той фалирал – с много дългове, 10 милиона. Решавам, че нали, трябва да сменя директора. В момента, в който решавам да го сменя – 10 милиона, анализ сме направили, поискали сме го в Министерството на строителството – получавам в петък сутринта заповед на министъра за назначаване на нов директор. От четвъртък като започнаха тука едни циментовози, стачка, не искат да се сменя директора… той с 10 милиона вкарал завода, те не искат да се сменя! Аз седя и гледам и не вярвам на очите си! Отивам при прокурора и му казвам: „Ето заповедта на министъра, искам да се въведе новият директор!“, бях решил в понеделник да го сменя, обаче след като ми демонстрира такова дебелоочие, в петък вечерта ще бъде сменен! И отивам, влизам вътре и… какво нещо е демокрацията! От приятелите може да направи врагове. И от враговете може да направи приятели. Мойте хора, дето са членове на „Подкрепа“, били при мене, аз вече не съм председател на „Подкрепа“, директорът им напълнил гушите, дал им по-високи заплати и те стоят зад него! И двата синдиката застанали зад него и той там и влизам аз викам: „К’о става тука, бе?! Вие, синдикатите сте длъжни да защитавате синдикалните права на хората! К’о защитавате в момента? В момента защитавате ваште заплати! С 10 милиона загуби! И това не е ваша работа тука, собственик не сте вие, собственик е държавата!“  Държавата разпорежда като принципал кой да ръководи – той не ръководи добре, ето приятел си ми, ще останем пак приятели, но от днеска нататъка излизаш! – „Ама то така не може… трябва да има събрание на акционерите…“, - „Не! Държавата е сто процента акции, няма такива акционери, от днеска нататъка не си, желая ти всичко хубаво в бизнеса, частния бизнес! Оставаме си приятели, нали?“ И така. А отвънка 500 човека останали отвънка да го защитават. Никой не смее да каже нищо! Влезе, извърши се това нещо като процедура, снимаха го телевизии-мелевизии, не знам кво и така… И заводът тръгна много добре. Изкара го на печалба с 2-3 милиона да 2 години новият директор. След това проявиха интерес към него италианска групировка, която държи 50 завода в света циментови – „Италчименти Груп“ и го закупи. Италианците го закупиха, но закупиха и цимента в Девня и сега тука продукцията има много голяма себестойност, понеже ???? се кара от едно място тука, кара се на една въжена линия или с транспорт – тея транспортни разходи много морят! Освен това то е газифицирано, газта е много скъпа! Като турските заводи горят с въглища, не е така… Модерен производител, но 80 % от себестойността му са разходи за работни заплати, за печене на клинкер, докарване, нали разбираш? И оттам нататъка им стана неактуален. Те предпочитат от конкурентите си да вземат от Турция, да го мешат със тоя, да го пуснат и пак да спечелят 10%, вместо да правят такова производство. И сега остана само… една част от ??? подготвят, малко работници останаха, но… той е частен, той е.. но пак е така, позапазено.

И.: А този директор, заради когото е имало дългове, откога е бил директор?

Р.: Еми, на БСП директор беше.

И.: Да, ама от преди ’89-та или след това?

Р.: След това, след това. Не… той не е бил виновен, той го е наследил, пазарите се изгубиха, циментът не се търси…

И.: Друга ситуация…

Р.: Друга… икономическа, макроикономическа ситуация, всичко е ста???, к’о да прави, продава на безценица, нали…!

И.: А после, такива директори съкратени, премахнати, какви бизнеси са си направили?

Р.: Еми, направи си бизнес човекът за поддръжка на пещи, понеже той е вещ по това нещо, нали, направи си фирма, поддържа пещи в „Марица-Изток“ на централите, дето произвеждат ток и си вади пари… Не се сърди, даже сме си приятели, той е от БСП – където се видим, стискаме си ръцете, много умен човек, много бързо схващащ нещата…

И.: А други случаи на бивши директори в държавни предприятия или такива, които са били там, в ръководството, да са си направили някакви частни бизнеси имало ли е?

Р.: Ами, сега, например по-предишният директор на „Вулкан“ , и той си направи такъв частен бизнес… Него пък по времето на Филип Димитров ей така, само за две минути му казах: „Трябва да се махнеш!“, той вика: „Добре!“, махна се. Хвана си бизнес човекът, ей оня ден бяхме на погребението на стария кмет, здрависа ма… направи си завод за производство на електроди в Радомир ли, къде… То те си имат такова, разбираш ли – направи си нещо да си печели…

И.: А откъде взимат начален капитал…?

Р.: Виж какво, банките бяха, отпускаха едно време, отпускаха пари стига да… трябва да си хитър… ето сега ще ти дам един пример с мене си. Аз като председател на агенцията за приватизация в града нямам право да купувам обекти от общината. И аз нито за момент не съм си помислил да купя, нали чрез подставено лице, чрез еди кво си… И отидах – Химкомбинатът продаваше аптеката, отивам да я играя на търг, щото искам да развивам такъв бизнес. Отивам, спечелих я аптеката, нямах пари да я купя! Обаче събрах 30 човека приятели, които имаха право да теглят по 1000 евро и ги изтеглиха и ми ги дадоха и си платих аптеката! Като заработи, а то между другото, аз имах и друг бизнес, нали от другия печалбата връщам парите…

И.: Какво е било другото?

Р.: Еми, … с петрол се занимавахме, горива. Бяхме дистрибутори на „Нефтохим“, на „Приста Оил“… Ние сме още тука регионални представители за „Приста Оил“ за Кърджали, за Хасково, Стара Загора, нали… работят със нас, не искат даже други да  погледне. Та, изплатих я, заработи си… тя… 8-9 човека работят вътре, тя е нон-стоп, денонощно… Печалба не искам от тях, искам да си изкарват заплатите и на една надценка от 5% се работи, взимаме най-ниските цени, понеже сме много отговорна аптека. Утрепват се да ни дават по-ниски цени, ние слагаме 5%, не като другите, примерно, по 15-20 да слагат… 5% - так! и всичкото ти идва само от опита, нали, но ето… Много са малко моментите, в които съм се разочаровал, примерно, от някой бизнес, който съм го подхванал… аз усетя ли, че бизнесът нещо не върви – трябва да имаш усет – на минутата го прекратявам! Няма такива работи! Трябва да си много ??????, всичко трябва да усещаш! И да отреагираш веднага, иначе си под леда…

И.: А този димитровградски пазар той се появи 90-те години или още от едно време го е имало?

Р.: Ми, две-три години преди това се появи… аааа, даже и по-рано, може и десетина години преди това. Виж ся – той е естествен кръстопът Димитровград. Първо той е кръстопът на Русе с Турция, на София със… кръстопът сме тука, бе! Жп кръстопът сме, пътен кръстопът сме. Най-близко сме до Турция. В момента, в който се внесат стоки оттам или от Румъния, идва се тука и цяла България – най-лесно е да идват тука в Димитровград, нали, отвсякъде се стичат, щото равни километри са, нали, обменят си стоката. Начи, тоя пазар е продължение на един пазар, който е съществувал преди векове. Узунджовския. Узунджовския е тука, на десет километра. Таме ставало такова тържище. Начи тука си е естествено място. Тук е общинска собственост, значи само трябва да направиш така, че формата на управление да е благоприятна за общината. Да не плащаме данъци към държавата, разбираш ли,… то си е чисто общинско предприятие и има си схеми [?], нали финансисти, хора, които са давали акъл – Хърсев – той е наш, димитровградчанин, нали няма да е „наем“, щото се облага с данък, разбираш ли, ами ще е „такса“, които е с такова.. от тия пари дава най-много в републиканския бюджет. Остават си при нас. Ние правим три… до пет милиона правехме собствени приходи от пазара. Пет милиона! Наша заслуга е, че го запазихме, че не пуснахме рекетьори, че го разширихме, че инвестираме в него и че е прозрачно управлението. Нали, имало е моменти, в които и там сме хващали  хора, които печатат билетчета, взимат пари от паркинги, обаче веднага викаме нашата полиция, която ги хваща, уволняваме, нали, щото приходите в общината… трябва да идват пари, нали не може… пазарът се разраства, пък приходите – едни и същи! Значи някъде тече, има ли теч – трябва да го хванеш!

И.: А и преди ’89-та ли е бил общински?

Р.: Общински.

И.: Ама сигурно е бил по-малък?

Р.: По-малък беше, да.

И.: Ама, пак същите стоки, всякакъв вид или?

Р.: Не, не… тогава нямаше свободно преминаване на границата…

И.: … и частна търговия, някак си…

Р.: Е частна търговия… казват, че тук на нашия пазар може да се намери даже част за совалка! Разбираш ли… [смее се]… Ама той от цяла България човек идва да си носи стоката тука и винаги ще намериш това, което търсиш! След туй вече като започна с Турция тука…, нали, шивашки фирми, дадахме им право да си направят едни хубави магазинчета и оттам, от цяла България пристигат хора и си купуват тая стока, отиват на мястото си след туй и я продават, щото тука е най-евтино. Но както се говореше „битак, битак“, сега е уважавано предприятие „Общински пазари“ със собствен вестник, със сайт, със всичкото му… Нали… Ей това, хубавото нещо трябва да те обединява – целта, добрата цел, в името на обществото, в името на града, на общината. Това като те обединява, какво друго трябва да те разединява? Какво друго да те разединява, ако се замисли човек… Нищо! Значи само по време на тея години имаше „урунгели“ им викам аз – той влязъл, за да може да краде нещо – направил съм го общински съветник, той - оп! На втория, третия път започва да ми гласува с думите, щото те му обещали нещо… Аааааа! Така ли? Няма та в следващата листа, няма та! Докат дойдаха хора, които разбраха, че има политическа цел и политическа воля, обаче ти си изпълнителят, щото ти вдигаш ръка там. И виждам, че предишния мандат кметът е направил толкова, колкото за 20 години съм направил, предишният… и уважаваше и социалисти, и уважаваше… той съгласуваше с тях, при всяко приемане на бюджет той трябва да съгласува със всички партии! Влиза си вътре и им обяснява! И като им обясни, те имат право на корекции и той се съгласява с тях и тогава вече един бюджет никога не го гледат пет дена, а го гледат пет часа. Щото той  съгласуван със всичките, нали, на всичките интересите са горе долу запазени… В смисъл политическият интерес е… на един приоритет е примерно здравеопазването, и на другите – здравеопазването. Едните искат еди коя си детска градина да се ремонтира, щото са лобисти там – добре, бе ще отпуснем и за вас, за ремонт! Не само – всичките ще ги ремонтираме. Сега ги ремонтира всичките – училища, детски градини… В най-големите моменти на криза – даже си спомням, че Ангел Найденов беше кмет и му изтичаше мандата – и бяхме събрали три милиона пари и в края на мандата, той поиска да асфалтираме улиците в Димитровград, което автоматически му осигуряваше втори мандат. Аз какво да направя, да кажа „Не!“ ли? Като тея дупки са ей до тука? И викам: - Знам, какво ще се получи, ще получиш втори мандат, обаче аз не мога да вървя против съгражданите си! Ще гласувам! Ако ме разберат – разберат!...“ А знаеш ли, че по време на голямата инфлация, спомняш ли си я тая инфлация?

И.: Помня , да ’95-та – ’96-та…

Р.: А така… имахме 3 милиона пари, хубави пари, от тея, скъпите пари. Обаче общината няма право на валутна сметка. И ние тия три милиона пари сме ги гласували да отидат за закупуване на апаратура, медицинска апаратура. Инфлацията навлиза в спирала. Общинският съветник от БСП, който беше и директор на Химкомбината е най-умният човек там, отидох при него и му казах така: „Знай, че тези пари ще изгорят! Дайте да направим така, че с решение на общински съвет да ги прехвърлим на Химкомбината, за да може той да ги обмени във валута, да ги запазим и ти ще проведеш търговете за медицинска техника… без туй купувате най-много техника за болницата вие!“. И той вика: „Да, докторе, това е единственият начин да ги спасим тея пари!“. Отива и го казва на групата на БСП. Казва им: „Вижте, три милиона пари ще изгорят! Дайте да вземем решение общинският съвет да ги прехвърли на Химкомбината, да ги обмени в долари, нали, и аз да проведа търговете!“. Те казват: „Кой ти го даде като акъл това нещо?“. Той казва: „Максим.“. Те казват: „Щом ти го е дал Максим, няма да стане!“. Можеш ли да си представиш какво нещо е?! Такива бяха в тоя момент тея съветници… И на другия ден вика: „Докторе, такава глупост изтърсих, че не мога да си го простя! Защо казах твойто име!, вика, щяха да бъдат съгласни… и тея пари сега не може да ги спасим!“ И ги изяде инфлацията – от 3 милиона – 30-40 хиляди лева останаха! Можеш ли да си представиш? Най-голямата загуба! Но понеже търговете трябваше да ги прави кмета, а той си беше техен – Ангел Найденов беше, а той пуснал заповед и те – не! А това с едно решение на общинския съвет можеше да се отмени и да се обменят парите вътре и щяха да се запазят, щяхме да имаме милион и половина долара… два лева беше тогава курсът… и от кризата щяхме да излезем с половин милион долара…

И.: А как се появи „Пайнер“?

Р.: Виж какво, „Пайнер“, Пайнера беше инженер тука, в ПЕК-а, едно предприятие за преработка на полиестерна коприна. Аз, като млад лекар бях лекар на ПЕК-а, ТЕЦ-а и едно предприятие имаше „Гергана“. По разпределение тука ме изпратиха и когато контактувам, примерно, с директорите за обзавеждане на здравната служба, той ми казва: „Отиваш при инж. Димитров, трябва да се направи стелаж за картотека, горе в болницата…“ . Отивам при него и се запознахме, станахме приятели, като дойде при мене почваме да си ????еме. А моят баща беше лекар в „Океански риболов“, по кораби пътуваше и носеше видеокасети… обаче непреведени и той пък – хобито му беше да записва касети и да продава на пазара – аудио музика…

И.: Ама това е било леко нелегално…

Р.: Нелегално. Нелегално, ама много пари се печелеха. Като излезе с тея касетки, хубава музика, так-так и плащаш си сергията. И тогава… мисля, че беше по Указ 56 – търговец си там и си плащаш някакъв… не е нелегално, не!... плащаш си там… не знам по кой начин е било, но съвсем законно. И започнахме да си обменяме видео-касети. В София аз пък имах човек, който можеше да ги превежда – взимам ги 5-6 касети, нося ги в София и оня ги превежда – так-так!, так-так! на микрофон, вкара гласа на касетата так-так! и започнахме да си разменяме касети. Аз имах един от първите видео-магнетофони в града… това е ’87-ма година, “Akai”. И той. И станахме големи приятели, нали с видео-музиката, с това и по едно време… срещаме се непрекъснато… вика: „Максиме, ще… с тея видео-касети работата умира…

И.: Защо да е умирала?

М. Г.: Защото се е изчерпала, с тея аудио-касети… той пак си я има тая дейност… обаче тогава му хрумна да започне да записва певици. И най-хубавото нещо, което е направил тогава е да си вземе ???? адвокат, щото той тръгва нов бизнес да прави, което е свързано с договори, договори между работодател и изпълнител, щото се определят проценти – какво можеш да правиш, какво не можеш да правиш, не можеш да отидеш еди къде си да пееш, да вземеш бакшиша, а на него нищо да не му дадеш, нали така… и си взема една млада адвокатка тука Маги Колева и като подхванаха професионално да правят нещата… Аз съм първият, който съм се запознал с Глория – тя дойде тука, той ми я представи, вика: „Ето, ще я направим певица!“ и започна със нея. На касети, на аудио-касети. Той чак след години започна да прави клипове, че и телевизията… Та, аз съм съратник на неговото израстване, разбираш ли? Знам го кой е бил преди това, колко е амбициозен, колко е точен, той е невероятно ерудиран и точен човек! С усет! Всичко добре, обаче виж в момента какви размери взема тая чалга. Кажи ми сега за какво става въпрос – тази чалга чалгаризира обществото, младото поколение, направо стана като раково образувание. И не съм говорил с него, това все пак е бизнес, с това прави пари, но сега го гледам, че почна в друга сфера – тия народни музики, започна да реализира повече пари, започнаха и други стилове да пеят тея, неговите певици, не са такива прости като такова… и в същото време нищо не ми е отказал на мене, никога! Аз съм правил певици с една дума. Имаше една, която пееше „Хищна хиена“, как се казваше… той, мъжът й е артист Стефан Кирков в Хасково. Стефан пристига, той беше в СДС – Хасково: „Помогни, бе, той Пайнер не иска да я вземе, а тя хубаво пее, бе…!“. Аз отивам при него и викам: „Вземай я, дай й шанс!“, вика „Тя едни гръцки парчета пее… не вървят, не вървят… ама айде, заради тебе ще я взема!“. И я взема. Той даже Стефан Кирков издаде книга, една книга за всички фолкпевици и тях ги описваше – коя курва, коя проститутка, нали, та и там ме пише… „Докторът се заинати, че жена ми трябва да стане певица и тя стана…“ [смее се] И след 3-4 месеца излезе с 3-4 хита и вече 10-15 години ги върти, тя отида в Кипър сега. Та това е явление, но за мен лошо влияние оказва на младите хора, нали, младите се подвеждат, тях ги влече на живот, лесният начин на вадене на пари, те така си мислят, че нещата лесно стават. И се поддават на тая еуфория, искат да подражават на тея певици, защото виждат ги, че те правят пари и не подражават много деца, ами десетки! И по този начин не го интересуват другите неща, които всъщност трябва да прави – трябва да учи, нали, трябва да мисли аз бъдещето си – ей това не ми харесва.

И: То е интересно как точно в Димитровград, в който славата е, че е град на много труд, пък изведнъж става като столица на…

Р: … на фолка. Да. Ако си спомняш, че бяха написали… бяха ни дали едни определения, че сме… какви бяха… перхидролени… ей нещо ей такова. Един идиот, дето е пещерен комунист, това беше министърът на таковата… Божидар Димитров.. ще нарича поколението тука „перхидролени травестити“, можеш ли да си представиш! Къде се намираш ти, бе!

И.: Така, а значи не е успяла някаква по-мощна групировка да влезе в града в ония години…?

Р: Не, категорично, не! Превантивно, нали ти казах, превантивно, преди да го направят…

И.:… още в зародиш… А в Хасково, например, имало ли е такова нещо…?

Р: Че най-големите престъпници са от Хасково – Маймуняка, еди кой си го заловят с кокаин… там е луда работа! Само че тука няма такава работа.

И.: А връзките изобщо с Хасково на града на каква основа са, в момента, като икономика, нещо …?

Р.: Ние сме икономическият лидер, Димитровградска община е икономическият лидер в областта… само с торовия си завод. Кво да имат, те нямат кадри…

И: Тоест оттам идват да работят тука, не обратното…?

Р: Не, ние им изпращаме кадри да работни постове, щото те нямат, ние им пращаме директор на РДВР, на полицията, на областен управител… В Хасково…

И:… те са по-скоро административен център..?

Р: Център, но те са друг тип хора…

И.: В какъв смисъл?

И: В такъв смисъл, че от едно време той си е занаятчийски център, всеки си е имал дюкянче, щото това е стар град, на хиляда и кусур години град… е хиляда може да няма, но триста години, примерно е! еснафски град – еснаф по принцип е занаятчия.. а занаятчията, нали го знаеш, е с малко по-други такова – той си гледа занаята и не го интересуват другите работи. Затова му казват „еснафски град“ – не го интересува… само неговото обкръжение, неговият бизнес… обществените неща по-малко го вълнуват. Докато тука сме по-различни хора. Аз ти казвам какво поколение е дошло тука, нали. И затова винаги се получава така, че тука са по-така таланти във всяка една сфера и се налагат и си контактуваме помежду си – и като политици, и като общественици и се вижда, че тука нашите хора доминират. Нали, в мисленето доминират, в реакциите доминират, в решенията си доминират и сляп ли си ???? какво да правиш – щеш, не щеш, клякаш и казваш: „Може да е в Димитровград, обаче е по-добро!“…

И.: А иначе вие тук сте роден?

Р: Не съм роден тука. Баща ми е от харманлийските села…

И: А те са дошли, когато се е изграждал градът…?

Р: Да, да, да… Те са дошли….и аз съм роден тука, в едно село Черепово, дето като отивам на морето, все през него минавам и през родното село Бреница, предишното, дето съм живял, минавам, гледам ги, хората, къщата как пада, варосвам и отивам да я ремонтирам, понеже много цигани има там и непрекъснато крадат… Ама иначе ми е мило, там съм израснал, аз съм ставал в три часа да бера тютюн – баба ми и дядо ми са земеделци – в три часа, ??? ???? ???, отиваш, береш, после седнеш, нижеш го, отиваш, къпеш се в язовира и вечерта взимаш една ????? и отиваш на центъра и това ти е! Като дойде септември месец, купят ти или обувки,  или панталон заради труда идваш тука и почваш да учиш! Обаче много труд, аз съм закърмен с много труд, аз не съм закърмен като стане един часа да седна да пия ракия… Моят дядо от малък ми е казвал, като порасна така, нали… викам: „Дядо, сложи да пием по една ракия!“, „-Дядо, вика, има още един бой слънце!“  - един бой слънце, нали – докато не се скрие слънцето, нямаш право да седнеш да почиваш!... Ей тука горе имам една вилички, през ония години сами сме си я строили – аз баща ми, брат ми и като лекар си дадох една цяла заплата да я покрия с едни плоскости, които са много демоде сега. Сега имам пари, нали, преустроил съм я, навсякъде съм я направил „лукс“, дет’ са казва и всичките казват: „Докторе, що не ги смениш тия керемиди…?“, викам „Не, няма да ги сменя, искам да ми напомнят за предишни години…!“… е щото така е, другите като са засинеят и сега: „Дайте такова…!“. Та преди години – имам една къща в Балкана… те две къщи са, да ги дам, в Троянския Балкан и на тавана горе намерих много цървули… И един ден ми хрумна една идея, че нашите хора се бяха самозабравили. Дойда тука и с журналистите непрекъснато си контактуваме и си викам: „Сега ще пращам на всеки по един цървул, да може да си спомни откъде е тръгнал!“, щото всички се самозабравиха! И те са пукат от смях. Аз непрекъснато контактувам – с всички журналисти, няма един, който да каже: „Дай интервю!“, аз да не дам! Ето вчера тука ме срещнаха от Дарик Радио, от БТА: „Ама, докторе, какво стана, една година не сме те виждали, млъкна, много ни е хубава приказката с тебе, правиш се на Костов и ти мълча като него две години…!“ и им викам: „Не, не съм, ама има ново поколение, аз съм история, дайте да ви разправям история, ама какво ви вълнува историята, бе? Вие я знаете и без такова?“

И: А добре, ако ви върна на времето на социализма, кои бяха най-оптималните години и за България, и за Димитровград… то може би не може да се каже, че за всеки човек е било…?

Р: Виж сега. Оптимални години. Виж, моят баща, и той е невролог. Той беше БКП. ’72-ра/3-та година… значи той е началник на нервно отделение, но титулярът, който е бил началник отделение е отишъл в Либия и стои 5 години в Либия и се връща. По Кодекса на труда като не си вземал три години тая служба, тоя който я взема, автоматически става лидер. А той е бил 5 години. И идва и решават техният комитет тука и казват: „Ти ще бъдеш началник на нервно отделение!“ Той, д-р Кунчев стана ординатор и него го съкращават. Баща ми заведе дело – две, три години… уволниха го от работа. Майка ми се ядоса, майка ми е медицинска сестра, един ден я повикал главният лекар там, нещо да й говори против баща ми, тя вземала един пепелник и като замеряла с тоя пепелник и тя уволнена! Ние бяхме студенти първи курс с моята жена. Те са уволнени, две години без работа! Значи съм живял с 50 стотинки на ден! Един купон беше 30 стотинки! За ядене. С моята жена от едно ядене ядяхме. Добре, че има тука един колега, работеше в стол, помагаше на готвачите, той е ортопед, шеф на ортопедично отделение, та затова беше малко повече в тея години… И така, спечели делото баща ми и се върна само за един час на работа да докаже, че е прав и оттам се качи на корабите, лекар по корабите… Та, много трудни години, много трудни години съм изкарал… направо ти казвам… въпреки това, обаче, не съм озлобял срещу тези хора. След години, така се случи, че заедно отиваме на едно погребение на един общ познат с тоя, който навреди на баща ми тогава, неговият колега… и той дойде до мене и вика: „Искам да се извиня, д-р Господинов, за всичко, което съм направил против вашето семейство…!“, аз викам „Не ми се извинявай, д-р Лозев, искам да ти благодаря, че…благодарение на това, което си направил, аз съм в момента такъв човек…“, щото съм минал през много несгоди и лишения и съм станал волеви човек, ама много волеви, ама от нищо не ми пука! от никой не ми пука! От никой! И значи, това беше - благодаря на неприятеля си, заради това, че той ме е вкарал в тия трудности, които са държали тоя хъс… Така е, имаше хора и почтени – ето, значи тогава имаше един млад кмет Сашо Димитров на Димитровград, нали ние като млади лекари – той знае историята там с фамилията, всичко… идва: „ С какво трябва да помогна, Максиме, кажи…?“.. И аз си ги уважавам тия хора! Наскоро имахме едно събиране по някакъв празник и сме се събрали в една механа тука и до мене стои прокурорът на града, от тоя край стои съдията на града, отсреща шефът на РДВР, полицията, депутати и тука, старият кмет – Шишков. И вика: „Максиме, кое е това момче до тебе?“, викам: „Това е съдията на града.“ И вика „Какво ги такова, вика, прокурорът до тебе, съдията до тебе, шефът на полицията, депутати…“, те всичките на такова… продължава да викаме: „Какво да направя, толкоз години съм шеф на тая комисия по законност…“

И: … няма как…

Р: … няма, нали… Той вика… да ти кажа, аз бях първият, който през ’89-та година , като станаха събитията, и неговите хора на го поздравяваха, а пък аз: „Г-н Шишков, как си, дай да пием по едно кафе, дай да те почерпим нещо…!“ и той тогава на всичките рече, аз, отидох при него и вика: „Абе, д-р Гочев, кажи какво да направя с тебе?“, а той каза: „ Нищо не искам да направиш за мене, има си съд, в момента се съдя, ще се върна за един час“, след което си тръгвам, нали, искам да си тръгна с вдигната глава… „От тебе искам да ми напишеш една характеристика, както искат от „Океански риболов““, такъв човек съм и те другите: „Ей, сега написаха ти някаква хубава характеристика…!“, и той вика: „Напротив, написал съм точно това, което представлява един човек, а той представляваше най-хубавото, което съм виждал като личност дотогава, нищо излишно не съм написал!“, нали както си е, така! Той вика: „Толкова свестен човек, на мравката път правеше, помага на всеки…!“, обаче, имало е такива идиоти между нас, тогава, в тяхната партия, че вика… и то в тея моменти от живота на един човек, той, ако е личност, никога няма да могат да го съборят, но винаги трябва да си взима поука… Той по принцип животът така е устроен, че 90% от хората грешим, обаче… трябва да сгрешиш, за да се научиш! Не сгрешиш ли, подминаваш го и тоя момент ти се струпва на главата и ти не си… не знаеш какво решение да вземеш! Ако си сгрешил един път по-знаеш! Така че народът правилно казва: „Който не работи, не греши!“ Но ето, след всичкото това, което сме направили, толкова години сме се мъчили и ето сега, примерно, се кефя, че оставяме една добра община след себе си, едно уважение сред хората, нали и сред политическите опоненти, което не е никак малко… Много е важно така да стане! Взаимно да се уважавате. Няма ли уважение…

Ще отидеш при другите и ще видиш те какво ще ти кажат, например Ангел Найденов… Него съм го нарекъл „шлайфан празнодумец“, защото той може да ти говори с часове и ти няма да разбереш за какво ти говори. Ако вземеш интервю от него, ще го усетиш, докато Георгиев е друг. Георгиев е… навремето беше на БСП председателя, той е земен човек… нали ние с него сме съратници в общинския съвет и винаги ме е разбирал. Но вече… аз казвам, че който се е разболял от тая болест „жълти павета“, не е станал човек, щото той отиде там и 40 години в парламента, там, пенсия вече ще вземат, не се сещат, че трябва да освободят на млади хора да отидат, няма такова нещо…

И.: А само да преговориме, значи, след ’89-та как се сменят кметовете и от кои партии са…? Първо е този Ангел…

Р.: Ангел Найденов – той беше мандат и половина, след това стана депутат, след него стана Господин Георгиев – той беше половин мандат, след това още един…

И: И той от БСП…

Р.: Да, от БСП. След това стана Хаджииванов – той беше от БСП, обаче яви се като независим, той е дето беше на Химкомбината, дето ти казах, че отидох да сменим, да го накарам да сменим парите в такова, да ги запазим, той беше два мандата. С него така работихме добре и след това направихме и ние, след 15 години, и ние десен кмет Димитров. И сега той отстъпи, той не се яви за втори мандат… Тя и дъщеря ми беше кандидат за кмет също от ГЕРБ, нали, на балотажа двамата се появиха, но аз не искам дъщеря ми да стане кмет, понеже не е била един час съветник общински, казах: „Има си йерархия! Трябва да си минеш, да си изкараш мандата общински съветник, да са ти ясни нещата, щото няма всеки път да ти ги обяснявам…“, аз мога да ги обясня, ама не искам! Човек съм трябва да си го преживее всичкото, нали… да се понаучи и тогава, времето е пред тебе, няма къде да отидеш, ще се появиш, трябва обаче да покажеш на хората какво можеш, да си инициативна, че не си крадлива, че ги обичаш, че работиш за тях и ще стане човек от тебе. Ако не покажеш това нещо, значи, не става…

И: Сега се сещам да питам имаше ли практика 90-те години известни личности в града да си сменят политическата принадлежност?

Р: Много често, много! Аз съм единственият, който не я е сменял… Ама… мен 2000-та година ме махнаха като председател на СДС, понеже не исках да допусна тука една фирма „Каолин“ да вади залежи оттука, разбираш ли. Пак това ставаше чрез решение на общински съвет… и дойде един, който е бил дясна ръка на Надежда Михайлова. Поиска разговор с мене и каза: „Така, така, трябва да го гласуваме това нещо, изпраща ме Надя Михайлова!“, аз викам: „Няма да си изложа населението на терор, щото вие като откриете тая кариера ще разкриете там 20-30 работни места, но оттам нататък това всичкото ние ще го гълтаме, ще ни обезобразите земята…!“. И тоя човек колко нагъл беше! Синът му беше катастрофирал и беше в кома и вика: „Ще дойдем още един път да говорим!“, дойде следващият път и пак започна да ми говори и в същото време синът му починал преди два дена след катастрофата! И можеш ли да си представиш! Така ме отврати! Казах: „Не!“ и смениха ме служебно, отгоре, такъв беше уставът, смениха ме. Като ме смениха цялата организация излезна, един даже получи инфаркт, един съпартиец и почина на място в залата. Аз направих едно движение, „Гражданско движение за общество без злоба“, нали, регистрирах го в Хасковския окръжен съд, за да си запазя хората… нали около сто човека структура останаха при мене, след което се появих като кандидат за общински съветник, появих се, но ползвах за регистрация една Социал-демократическа партия и още една Партия на технологичната вълна – едно младо момче я беше създало и направихме коалиция и й сложихме това име „За общество без злоба“. И като съветник влезох. Хората гласуваха. Втория път направих „Заедно за обществото с разум и отговорност“, съкратено, значи, ЗОРО [смее се] и се появи кат’ Зоро и вкарах двама. Тогава Костов се върна в политиката, нали той беше излезнал, върна се и в момента, в който се върна дойде тука, в Димитровград: „Максиме, трябва да се върнеш, да помогнеш!“, викам: „Добре, шса върна!“ и заради него са върнах. Даже сега още съм председател на ДСБ тука в града… ама ще излизам, ще се махам…

 


[1] Максим Господинов е бил дългогодишен общински съветник от СДС, сега бизнесмен 

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Gospodinov_Anton_Angelov_Dimitrovgrad_2_10_2012.docx62.4 KB