ИНТЕРВЮ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ С  МИТКО МИТЕВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 10. 2012 г.

 

 

-Като Ви кажа 80-90-те години на ХХ век какво за Вас е най-важното събитие?

- Както го наричат преврат, или преход, събитието от 89-та година и нещата, които се случиха през това в областта на икономиката и което през тези 20 години доведе България до това състояние. Според мен ние сме една от най-бедните страни не само в Европейския съюз, а може би и в света. Причините затова са, според мен, разбира се, в нещата, които са започнали през 89-та година с много грешни начинания в областта на икономиката, които буквално разсипаха много структури. Най-очевидно това нещо личи в селското стопанство, където с вкарването на ликвидационните съвети се нанесоха огромни щети. Селското стопанство е на нула. В момента земите се обработват от арендатори, които предпочитат най-вече интензивни култури да сеят и това намали производството и в двата отрасъла – животновъдството и растениевъдството. Не може една държава, която има опит и на селско стопанство са се учили от нас и други страни, да изпадне в това положение да внася селскостопанска продукция откъде ли не. Всичко се помля в селското стопанство; мога да дам един пример, от Димитровград, защото съм оттук, от един квартал Черноконево, ТКЗС-то, разполагаше с 18 хиляди декара земя, от които 2/3, или 12 хиляди бяха поливни, сега няма един декар напояван. Цялата поливна система, с помпена станция по Марица, с водоеми, всичко това е потрошено и това не може да се възстанови никога. В животновъдството – имахме една от най-модерните кравеферми в страната, нямаме я вече. Наскоро говорих с наместника на Черноконево, общинския пълномощник преди изборите, по негови сведения, в целия квартал с около хиляда къщи има 12 крави. Така стои въпроса и с другите отрасли, докато започна приватизацията, сменяха се ръководни кадри, когато дойде времето през 89-та година, с цел да няма политика в бизнеса, а всъщност се правеха  масово политически назначения и това доведе до съответно съсипване на икономиката на територията на общината. Сега в момента в Димитровград работи Неохим, бившия Химкомбинат, който може би има четири пъти по-малко персонал от това, което беше през 89-та година, имаше реконструкция и т.н. Всичко друго, като се започне от единия край на Димитровград и се стигне до другия, не функционира. Един завод “Вулкан”, който имаше персонал 2 200 човека, остана с персонал 200 човека и в момента “Вулкан”, който произвеждаше най-добрите марки цимент в Димитровград, в момента пакетират цимент, внасян от Девня или мисля от Турция или някъде другаде. Полиестерния комбинат, също беше с 2 000 души персонал, приватизираха го, продадоха го на някакви турци, които го взеха, за да го съсипят тук и съответно да си върнат техните заводи, произвеждащи такава продукция в Турция. Рудниците, колкото и бедни да са нашите каменни въглища, можеше нещо да се съхрани и там. Толкова пари са вложени в изграждането на един рудник, със съответните проучвания, че там ще има въглища, това всичкото да се затрие с лека ръка. Това съответно доведе до безработица и до обезлюдяване на общината, много хора излязоха навън да работят и градът от младежки, стана пенсионерски град.

-Когато дойде тази промяна, Вие на каква позиция бяхте?

-Работих в икономическа полиция в Димитровград. Там много осезателно също се почувстваха промените. Икономическа милиция е оперативна служба, преди 89-та, беше стопанска милиция и с тези промени и с нещата, които се заговориха за агентура и т.н., предимно се говореше за разсекретяване досиетата на Държавна сигурност, но не се разбираше добре от хората, защото тази работа е много специфична и това доведе до отслабване на най-силното оръжие на оперативните служби на стопанската милиция. Тя беше към структурите на милицията. Но в тези реформи, които почнаха нашите сътрудници, защото това е много силно оръжие -  живият човек нищо не може да го замени, сътрудниците, които са ни помагали бяха много притеснени от цялата тази работа.

-Някаква чистка на кадри ли се проведе?

-Не, защото те си бяха засекретени и никой не знаеше за тези хора. На тях са подавали някъде информация за много тежки престъпления, говоря не само за стопанска милиция, но и за криминална. Чрез тези хора са разкривани тежки престъпления и естествено е хората да се притесняват. И по тази причина секна информацията или поне не беше на това ниво, на което се подаваше преди. Нарасна престъпността. По принцип се знае, че в тоталитарните системи и държави при социализма е по ниска по различни причини. В резултат на това нещо, разбира се има и други фактори, не само това, че информацията е секнала към полицията, а и престъпността в Димитровград нарасна десетки пъти, ако трябва да бъда точен – десет пъти. Към 89-та година имахме регистрирани към 200 - 250 престъпления, и след това първите години, към 94-95-та пикът беше, когато нараснаха регистрираните престъпления на 2 500.

-А сега имате ли представа колко са извършените престъпления?

-Когато напуснах полицията пред 2000 година, бяха регистрирани около 1 200 престъпления. Сега, мисля те са, някъде към 700-800 в рамките на община Димитровград. Този период се отрази пагубно и на обучението на младите оперативни работници. В тази обстановка не можаха да се научат на основни неща в оперативната работа и най-вече, както казах да ползват най-доброто средство за получаване на информация; разбира се, получава се информация и чрез специални разузнавателни средства и т.н., но за да се разреши ползването на специално разузнавателно средство, трябва най-напред да имаш за основа някаква информация.

-Мрежата от информатори се загуби, така ли?

-Абсолютно и това се случи по ред причини, но и хората бяха притеснени от това.

-Че ще ги набедят за сътрудници ли?

-Да. Обстановката стана много трудна, милицията имаше всякакви сътрудници, сътрудниците започваха от нивата, които са най-необразовани, имаше сътрудници на икономическата полиция, които заемаха най-високи постове, говоря само за общината. Хората, които бяха по-горе в тази йерархия, те разбираха извършващите се промени, и ако имат доверие на оперативния работник, те могат да продължат да работят и да подават съответната информация. Но пък ония хора, които бяха долу, където пък от друга страна е масовата престъпност, криминалната, те бяха сериозно разколебани.

-Явно, самата милиция също изгуби възможност и своя авторитет и вече нямаше тази сила да ги привлича да работят за нея.

-Ако говорим за привличане към сътрудничество в последните 80 години, даже и преди това, сътрудниците бяха привличани на чисто доброволна основа. При криминалния е малко по-специфична мотивацията. Така че тези събития, говоря за атаките към агентурата и т.н., се отразиха сериозно, както на подаваната информация, след това и на кадровото обезпечаване на полицията. Загуби се този навик да се работи с хора, въпреки няколкократното увеличение на полицейския състав. Преди 89-та година в криминална бяха 4-5 човека, за да станат 15 в тези години, за които говорим. Сега има някаква нова програма, нови структури, но това вече е отделен въпрос.

-Вие запазихте ли поста си?

-Да, нашата служба сега е в същия състав, в който ни завариха събитията през 89-та, останаха си колегите да работят, но другото, което е, работата се затрудни, много трудно се добирахме до необходимата информация. Започна приватизацията, там имаше нарушения, но трудно се работеше, за да се разкриват, трудно се документираше - нямахме тази сила, която имахме преди 89-та година.

-Вие винаги ли сте бил в тази сфера, икономическата полиция преди 89-та година, или почнахте от друго?

-Не, до 90- та година бях в националния сектор в димитровградското районно управление, под мое ръководство бяха и криминална и икономическа. За малко време бях изпълняващ длъжността началник РПУ. Независимо че съм работил в икономическа, имахме поглед и върху криминалната, защото работата опира до добиване на информация.

-А имаше ли политически натиск след 89-та във вашата работа, защото това са доста бурни години?

-Политически натиск, примерно когато сме работили по някакъв случай, не е имало, но може би вследствие на политически натиск, на много места бе последван от политически назначения. За съжаление в системата на МВР това беше доста явно изразено. За съжаление при тези политически назначения не винаги се подбираха и избираха най-добрите кадри. Преди 89-та година имаше хора, които си градиха кариерата на базата на партийна основа, тупаха се по гърдите, че са големи комунисти, комсомолци, натягаха се по партийна линия и вървяха нагоре в кариерата. Същите тези хора, след събитията през 89-та година, започнаха да действат обратно, да оплюват българската комунистическа партия, станала след това социалистическа, и започнаха да вървят нагоре по стълбицата.

-Хората, с които сте работили в милицията, то е ясно, че сте били свързани с партията, преди 89-та много тясно, след това как стана преформатирането, да не се обслужват партийни интереси?

- Имаше деполитизация в полицията; казаха: – ако искате да си членувате в някой партия, независимо коя е партията, напускате и толкова. Напуснали почти нямаше. Макар че повечето от офицерите и сержантите в полицията бяха членове на БКП. Естествено, хората предпочитаха да си запазят работата. Най-напред можеха да членуват в първични партийни организации по места, а не в учрежденията, в които работеха, след това се мина на варианта деполитизация и естествено е, че избират да останат на работа. Той е бил 5-10-20 години с трудов стаж в полицията със съответните привилегии, които ползва, каквото и да си приказваме, материалният интерес си е материален, в крайна сметка. Имаше хора, които се отказаха, напуснаха полицията и казаха: не, аз си оставам член на партията и напускам. Що се отнася до тогава – как сме се справяли, искате да кажете с политическите пристрастия, примерно?

-Защото все пак, макар и официално, не е можело да се членува, но може би при някои хора е имало зависимости.

-Преди това, нещото, което дразнеше беше намесването по партийна линия в нашата работа, макар че това се случваше много рядко, в смисъл, ако някой е извършил противозаконно деяние, то да се зачеркне. Работи се по номенклатурен кадър, отива се до съответния комитет, и се казва: “Другари, това и това е констатирано.” и ако има действително сериозни неща, нямаше го това да се спре и т.н. След прехода трудно можеше да се каже кой към коя политическа сила се е ориентирал и дали е изпълнявал определени поръчки. Постъпва информация за лица, които са членове на едната партия, съответно постъпва информация и от опозицията, от другата партия да кажем. Но специално в Димитровград, колегите и аз в това число, смятам, че се предпазихме от изпълнението на такива политически поръчки, както това се е случвало по други места, за които научаваме от медиите.

-Вие сте имал поглед, бидейки в икономическа полиция, по приватизационните сделки след 89-та; много се коментира в обществото, че приватизацията била мътна, че много неща едва ли не престъпно са сменили собственост.

-Да, това е така, но не мога да го подкрепя с примери. Като хора, които сме работили в тази система, дали една такава приватизационна сделка е престъпна или не, ако е минала по съответния ред и се е стигнало до съд и там се каже: да, така е. Много неща, в процеса на приватизация на предприятията, изглеждаха поне от към страна на цената нелогични. Но информация имахме.

-И не се стигна до присъди?

-Това нещо не мога да го твърдя.

-Но защо тогава не се стигна, примерно до намеса на полицията, съд за някакви сделки, които не са били легитимни, не са били чисти, защото казвате – имахме информация.

-Не е казано, че не сме работили, има приватизационни сделки по които сме работили, изпращали сме материали до прокуратурата, от там нататък дали са повдигнали обвинение, дали са го внесли в съд, ако са го внесли, ще се знае, нали?

-Имало ли е случай, по който сте работили да се стигне до прокуратурата, да се задейства, да се стигне до съд.

-Да, но не се стигна до присъди.

-А според Вас, имаше ли основание?

-Щом като сме го изпратили до прокуратурата, сме го изпратили с мнение за съд.

-А можете ли да кажете  точно кой случай?

-Не искам да говоря за това.

-Носеха се такива спекулации, че хората, които са имали някаква вътрешна информация, примерно от икономическа полиция, защото все пак са познавали какво се случва в кухнята на нещата, са се обогатили при такива сделки. Имаше ли информация за такива ваши колеги по един или друг начин са участвали.

-Казах, че специално в Димитровградската служба се предпазихме от такива поръчкови изпълнения и от нашите тогавашни служители няма такива, които сега да са много богати, те са от прословутата средна класа в България.

-Всъщност какъв типаж хора са се обогатявали по тези сделки, вие сте ги следили, знаете кои са били съучастниците. Какви хора в крайна сметка бяха печеливши от тази приватизация, поне тук, на местно ниво?

-В началото имаше много хора, които участваха в приватизацията в съответните браншове, бяха професионалисти, разбираха от работата си и знаеха като приватизират дадено заведение или завод и пр. и какво да правят оттам нататък.

-В обществото се носят като легенди, примерно, че пак хора от партията са се обогатили най-много от приватизацията, защото са били вътре в нещата.

-С кого да са свързани друг? Естествено хората, които бяха професионалисти вътре и си разбираха от работата, те си бяха партийна номенклатура и си движеха нещата.

-Малко или много има нещо вярно в това, че партията вече си разпредели финансите, за да положи основите на капитализма.

-Да, но отделен е въпроса дали тези хора продължиха да поддържат партията или пък смениха цветове. Но това са много сложни неща, много, и трудно ми е да дам еднозначно определение за тях, защото има толкова разнообразие в подхода към някаква приватизационна сделка, към хората, които участват в приватизационната сделка, пък и кой стои зад тях, кои са поставените лица и т.н. На всеки му е ясно, че има поставени лица; може подставеното лице да е съвсем обикновен човечец и зад него да стои, дявол знае кой стои зад него, всеки може да стои, който съответно има някакви лостове и някаква сила и финансов ресурс и всякакъв друг ресурс да я подкрепи, и да успее да осъществи в своя полза приватизационната сделка. Даже смятам, че голям процент от приватизационните сделки бяха извършени с поставени лица.

-И за полицията беше трудно да улавя точно кой зад кого стои.

-Трудно е. Може информацията да е много точна, но доказването на самата информация, да отидеш и да му кажеш: - аман-заман, ти стоиш зад цялата тази работа, много е трудно. Плюс това беше ясно, че нещата вървят към приватизация. Можеше по съвсем друг начин да се подходи и въобще целия този процес, ако погледнем цялостно, можеше да протече съвсем нормално и не беше необходимо да не се разсипват готови структури, имам предвид икономически и др., защото има една приказка: - недей да събаряш старата къща, преди да се настаниш в новата.

-Кой всъщност е виновен за разрушаване на старото, защото, казахме, че често пъти че хора, свързани с партията са ги поели. Защо след това са ги разрушили?

-Защо са ги разрушили, сигурно, за да ги вземат на по-тънка цена. Не знам, но това мина през нас като информация, не можехме да се намесим толкова ефективно в тези процеси. Даже имаше един период, в който даже се заговори, и то да не посочвам имена на длъжностни лица, на високо ниво, които казват, че икономическа полиция е със затихващи функции точно в най-големия процес на приватизация, защото всичко ще стане частно и т.н. Никъде го няма това нещо, такива икономически структури, които упражняват някакъв контрол било даже и финансов контрол, и да се борят с финансови престъпления в сферата на икономиката, но изглежда някой нямаше интерес да се контролират тези процеси. Защото иначе щяха да кажат: - Айде, момчета, задръжте ги. Доста много неща се разграбиха, много.

-Често в публичното пространство фигура,  която се свързва с разграбването, е Иван Костов и неговото правителство. По Вашето наблюдение каква е неговата роля?

-По негово време  станаха повечето приватизационни сделки, но в голяма степен тези приватизационни сделки бяха облечени в някаква законна форма. Трудно можеше да се докаже и разбие примерно престъпна дейност, и да се разтури дадена сделка. Плюс това имаше и агенция за контрол.

-Мисълта ми е, дали хората около  г-н Иван Костов масово са се обогатявали или пък по-скоро хора, свързани със стария елит. Или това са едни и същи хора, въобще?

-Последното е може би най-вярно.

-Въпреки неговата претенция да е опозиционна сила, демократична.

- В политическия живот в България през последните двадесет и няколко години едно от най-лошите неща, които се случиха е отслабването на СДС, според мен. При един силен СДС, съответно като опонент на БСП, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Наскачаха след това много политически сили, беше царят, та и Атака и т.н. и това се отрази много лошо в обществото. Слушах мнението на един политолог, който каза, че СДС и БСП си остават най-демократичните структури след тези промени.

-Вие имахте ли отначало симпатии към СДС, в смисъл очаквания за някаква позитивна промяна?

-Да, определено. Имаше в предишния строй и в тази еднопартийна система много недостатъци, но по отношение на икономиката имаше много неща, които трябваше да се съхранят, да не се стигне до такава разсипия. Когато се извършваха ликвидационните процеси, разговарях с председателя на един ликвидационен съвет, точно в момента, когато в една голяма кравеферма раздаваха животните на хората и те, като ги изкарат от фермата, съответно ги унищожават. Казвам – защо го правите това нещо? Имате изградена кравеферма с цялостно оборудване, фуражи, транспортна лента и пр. Е, - казва той, - тя кравата отишла, ти мислиш за юлара. Това не може да се нарече въобще юлар, в тази модерна кравеферма са вложени толкова пари и труд, всичко изведнъж рухна. Всичко се разсипа, като се тръгне из димитровградския район, вижда се. Защо беше необходимо това? Не знам.

-А тук, в началото на прехода имаше ли политически страсти, както в София - големи митинги на едната партия, на другата партия?

-Имаше митинги в Димитровград и в някои от по-големите села, хората, които ги правеха бяха предимно хората на СДС, но инициатор на тези митинги бяха земеделците – Николапетковисти. Сред земеделците след 9-септември имаше много репресирани, засегнати хора, по лагери и т.н. Тогава политически затворници по лагерите са били предимно земеделци Николапетковисти.

-Те имаха ли някакво влияние в град, за който се предполага, че е по-червен, понеже е строен при социализма?

-Да, даже смятам, че такива хора, ако не бяха начело на СДС, бяха в ръководството и даваха напътствия в местния координационен съвет на СДС, имаха определено влияние. Отначало в града имаше повече подкрепа за БСП, но постепенно нещата се промениха, но сега, структурата на местния парламент, на общинския съвет е:  – Герб, Дар за България и БСП.

-Дар за България, местна структура ли е?

-Да, широка коалиция, различни структури, но предимно структури, които са били по-близо до СДС.

-Вие споменахте репресиите преди 89-та година, макар че сте бил в полицията, какво Ви е отношението към тези методи за справяне с някои недоволни хора?

-Тези справяния с недоволни хора и специално със земеделците от Никола Петков са се провеждали още в първите години след 9-ти септември.

-Все пак тази политика на репресии продължава частично и по-късно. Не знам, Вие сблъскал ли сте се с това?

-Сблъсквал съм се и то много силно! Моят дядо е ятак на партизани, 43-44-та година са се укривали при него. След 9-ти септември е първия кмет и първия председател на ТКЗС в квартал Черноконево, а от 50 до 55-та е в Белене по чисто политически причини, като Николапетковист. Един човек, който се е борил против фашизма. Определено е имало репресии, може би тези процеси са приключили до края на 60-те години, а и да е имало по-късно, не съм ги усещал като отношение към семейството ни. Мога да дам и един пример, когато масово се приемаше в комсомола, най-напред приемаха една група, които са отличници, и след това – втора партида; въпреки че бях силен ученик, не бях в първата група, заради дядо ми, това нещо беше парадоксално. Баба ми е призната за активен борец, дядо ми – не. Вече в края на 60-те години го реабилитираха за тези неща, които е изтърпял в Белене. Проблем беше, когато ми правеха проучването за партиен член. От местната партийна организация дойде много лоша характеристика – той е хубаво момче, обаче дядо му, виждате ли и т.н. Това нещо се отрази и след 89-та година, ние бяхме няколко човека, които работехме в полицията и мога да кажа, че си бяхме политически неграмотни. Ние мислехме, че като работим по-добре, това е добре. А всъщност нагоре в кариерата тръгнаха хора, които се ориентираха към една или друга политическа сила, а специално с моето минало, аз и друг път съм го казвал, не можах да угодя нито на червени, нито на сини. Едните викат: Дядо му е бил в Белене. Другите казват: - Да, ама той е комунист. Много сложно положение. Мисля, че в който и да е бранш, трябва да се гледа на професионалистите, които реално могат да свършат работата; с политическите назначения, да турим на едикой си пост нашия човек, не се стига до никъде, то се вижда всъщност до каква бедност сме доведени като държава, най-бедната в ЕС. А и приказките на някои хора, че ние сега сме бедни, но свободни; смятам, че комбинацията беден и свободен не е възможна. Как може да е свободен един беден човек? Каква му е свободата на бедния човек? Да гладува?!

-Да Ви върна към  80-те години, към събитията, които започват срещу турците.

-Когато започнаха събитията през 84-та година, в димитровградската община по-малко са хората, които бяха преименувани. Имаше милиция изпратена по Кърджали да се потушават тези вълнения. Тук, съответно имахме поставени задачи да наблюдаваме чрез агентурата дали тези хора няма да не направят нещо лошо. Тези терористични актове, извършени на други места бяха сериозен проблем. От Държавна сигурност ги наблюдаваха, ние бяхме в помощ, евентуално за да се предотвратяват такива събития.

-Вие одобрявахте ли самия процес, започнат от партията, какво мислехте за него?

-Преименуването, както и много други неща, не трябваше да става толкова драстично. Може би пък и самият период, когато се провеждаше извършването не беше удачен, тогава, когато тръгна т. нар. голяма екскурзия, през август месец, по-голяма част от преименуваните тръгнаха към Турция. Ние тогава бяхме изпратили на КПП-то от стопанска милиция. Хората се извозваха с автомобили, камиони, ДАП-ове и шофьорите им взимаха пари и за превоза. Имахме възможност да разговаряме с тези хора във връзка с проверки как става заплащането – те си плащаха за превоза, но шофьорът ги изнудва да плащат допълнително. Разговаряли сме с тези хора най-човешки, това бяха хора трудови, имаха си положение в обществото, имоти и когато ги питахме: - Добре, де, човек, тръгваш от тук, имаш голяма къща, имаш работа, имаш всичко, защо? – Имената, та имената! – Тези хора бяха много обидени! България не спечели от това, може би идеята да е била друга, може и чужди разузнавания да са разбутали хората и да ги подтикнат към тези недоволства и тези бунтове. Картинката на границата беше трагична! Те пристигаха с всевъзможни превозни средства, натоварени камиони, коли с ремаркета и т.н. Там, където беше подходът към Турция имаше един голям плац и там се разтоварваше багажа на хората, които пристигаха от вътрешността на страната. Оттам към Турция те нямаше как да си носят багажа и го караха с каруци, обаче каруците се теглеха от хора, защото не може да се пропусне животно в другата територия от съображения, пренасяне на заболявания и т.н. и хорицата натоварват багажа, впряга се един пред каруцата, а други бутат напред, и тръгват нагоре, по стръмното, към Турция. От там как са се справяли, не знам. Багажът им беше дрехи, покъщнина, то няма как мебели, да се носят, картофени семена и т.н. Картинката беше ужасна и това са все обикновени хора.

-Имаше ли през тези години специални акции срещу някакви техни нелегални организации?

-Не, не знам да е имало такива организации, ако Държавна сигурност е правила нещо, не знам, ние не сме били ангажирани. Тогава бяхме ангажирани да се попълват едни регистрационни бланки и в тях се отразяваше предишното и новото име на дадения човек, какво работи в даденото предприятие и съответно мнението на партийния секретар, на прекия му ръководител; започвахме колегите да се шегуваме, защото преобладаващото мнение беше: – тих, скромен и трудолюбив. Но всъщност те си бяха обикновени, трудолюбиви хора.

-През 88 и 89- та година в България се появяват някои  неформални сдружения, малко или много опозиционни на режима. В полицията чуваше ли се и взимаха ли се някакви мерки? Кои бяха най-споменаваните хора?

-Да, Подкрепа беше най-известна тук; Тренчев. Но аз пак казвам, на нас, милицията конкретни задачи по тези неща не са ни възлагани. Не са казвали – насочвайте хората си към едикой си.

-По-скоро Държавна сигурност.

-Да, Държавна сигурност няма как да не е заангажирана с това нещо, но и през онези години, когато бяхме стопанска милиция, ние повече търсехме информация за стопанските престъпления и нашите хора бяха повече ангажирани и специализирани в тази насока. Съответно избирахме хора да са на позиции, от където да имат достъп до необходимата информация.

       В първите години, тези процеси започнаха така - започнаха да се изкупуват, примерно строителни материали, които само след десетки дни станаха двойно или тройно по-скъпи. Далаверата е явна, дотолкова, че аз съм го купил това нещо за 100 лева, а че за 10 дена е станало 1000 лева, какво да правим сега? Усетил съм се, направил съм го и толкова. Много примери има, особено големите приватизационни сделки са подковани и правово, с консултации и евентуално, при дадена намеса да си има вратичка, да си има изход. Имам чувството, че никой нямаше интерес да се бута този процес, колкото и да е бил опорочен и се работеше много трудно по тези неща. Имал съм случай, примерно затваряме сгради, столове и т.н. с цел извършване на проверка и съм работил под притеснение, да не би в даден момент да ме осъдят за пропуснати ползи. Защото, ако разполагаш с възможност да докараш нещата докрай, разполагаш с информация, това – добре, но ако в един момент, ако не може това не може да стигне до съда и беше много притеснително. И най-напред указанията, които дойдоха отгоре по отношение на полицията бяха нелогични и неприемливи. Ние се съобразявахме с тези указания. В един момент, когато мина време и дойдоха т. нар. комплексни проверки, казват: - а, това защо сте го правили така, нали вие казахте така; къде има черно на бяло – инструкцията не е отменена. Не е отменена и много трудно се работеше и съответно неефективно. Упреци имаше срещу нас, много хора бяха настроени срещу нас – вие ги хващате, вие ги прикривате, вие сте обвързани с тях и ей такива приказки много.

-Това са били престъпления по етажите на властта.

-Те започваха от най-ниско ниво, но тогава характера на стопанските престъпления не може изобщо да се сравнява с това, което се случи в един момент; отделен е въпроса какво се е доказало, какво се е установило и какво е минало на съд. Какво да го коментираме, то се видя в последните години колко на брой дела минаха на съд.

-Преди 89-та година не са били достъпни в публичното пространство тези данни за стопански прегрешения, извършвани вътре в партията. Вие какво можете да кажете, все пак имаше ли и там корупция и високо ниво на престъпност?

-Според мен – не, защото след 89-та година се изсипаха един куп преписки за проверка на хора от т. нар. номенклатура. Ако ви кажа, че от тези писания почти нищо не излезна.

-И все пак, във Вашата кариера преди 89-та година какви са най-крупните престъпления, с които сте се занимавали?

-Имало е престъпления в сферата на търговията, престъпления за по-крупни суми бяха извършвани в строителството, напр. при двойно актуване, актуване на неизвършени работи и т.н. Преобладаваха присвоителните престъпления, престъпленията по служба и престъпления по безстопанственост. Тогава се преследваше и обмяната на валута, по линията на валутна контрабанда, но нещата в общи линии, мога да кажа, бяха под контрол.

-А след това ескалираха ли вече нещата след промените?

-След това стана страшното!

-Казахте, че работихте до 2000 година, а след това?

-Пенсионирах се.

-След това с частен бизнес ли започнахте да се занимавате?

-Не, работил съм в други частни фирми, сега съм управител на общинска полиция, но собствен бизнес нямам.

Общо взето това беше един бурен период, за съжаление, резултата не е ефективен; нека да има бури, но да не сме на това дередже сега.

-Т.е. ако трябва да сравните – преди и след промяната от дистанцията на времето – кога беше по-добре?

-Определено преди, някои хора могат да си приказват обратното, но сега народът е много беден.

-Периодът, за който си говорихме медийно е известен като преход, Вие приемате ли това понятие?

-Обикновено, когато се прави преход, той се извършва към  нещо по-добро. Аз смятам, че и след 9-септември е имало някакъв преход. И там от начало е имало репресии, няма как да се отрича това нещо, но в крайна сметка в един период се стига до нещо, което е било по-добро, отколкото по-рано. Сега, какво правим?

-Вие не виждате сега някакво съществено подобрение.

-Елементарен пример с полицията, когато 90-та година, взехме нов автомобил за полицията, имаме 6 хиляди километра лимит на тримесечие, 2000 –та година го оставихме на 300 лимит на тримесечие. Какво да правим с тези 300 километра?

-И все пак, в това новото време, виждате ли някакви положителни промени?

-Няма сфера, в която да не сме закъсали. Икономиката е ясно, образованието – последните данни се виждат – 40% неграмотност.

-Една от личностите, която е свързана с онези години, за които частично говорихме е Тодор Живков. Какво Ви е отношението към него пак от дистанцията на историята?

-Наскоро слушах в едно предаване на Карбовски неговия политически съветник. Аз смятам, че е допринесъл за доброто на тази държава.

-Все пак го обвиняват в тоталитарно лидерство, облагодетелстване.

-Такива са били времената; когато се говори и за Държавна сигурност, какво да се обвиняват хората, които са работили в тази система, макар че ако говори за агентура, която е работила по т. нар. управление по идеология и т.н., това са неща, които могат да се отсеят. Има някои, които са вършили мръсни дела, но имало е много хора, които са работили в полза на тази държава, не бива всичко да се слага под един знаменател, много е деликатно.

-Обикновено обвинението е, че не толкова са работили в полза на държавата, колкото в полза на партията.

-Партията тогава е ръководела държавната. Сега, какво да се каже за службите за сигурност, естествено те трябва да работят за държавата. В момента една партия управлява, след това ще управлява друга партия, това значи ли, че в момента работи за една партия, а след това ще работи за следващата партия? Това е управляващата партия, това е държавата.


[1] Управител на общинска охрана, дългогодишен служител на Стопанска милиция в МВР

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Mitev_Petar_Dobrev_Dimitrovgrad_2012.doc92.5 KB