ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ МЕДАРОВ С П., ОТ ДИМИТРОВГРАД, 05.10.2012 г.  

 

Г. М.: За вас кои са най-ключовите събития от последните двайсет-трийсет години? Как си ги спомняте тези неща, как ги преживяхте? За града и като цяло за страната?

 

П: Не мога да ви кажа кои са най-ключови. Всички са ключови, защото в период на преустройство всяко едно нещо е ключово само по себе си. Но най-най- такова нещо... Това е типично по нашенски казано „най-“, няма „най-“. Всичко е ключово. Лошото е, че всички онези работи, които като ключови ги приехме, примерно, да кажем децентрализацията с началото на печалния период на преобразуванията, леката революция, или както и да го наречеш... Изведнъж тези, които почнаха да идват на власт, почна да им се услажда отново да е централизирано. И така, така, всичко отново стана толкова централизирано както си беше преди 1989г. Преди тия двайсет години. И започнахме отново да правим преустройство. Чуете ли, че някой реши някъде да прави преустройство, значи нищо няма да стане. Защото, ако е можело някой, независимо тук от политически сили, дали са тези или онези, да могат да направят преустройство, те щяха да го направят досега. Всички не могат да разберат, че не е тяхна работа да правят преустройство. Тяхната работа е да създадат условия, ние ще си го направим. Само това да правят. А те къде ли не правят преустройство, и всеки с нови идеи. И всеки почва преустройство в тая насока, другия в оная насока. Един в образованието, друг в медицината, трети в икономиката, четвърти не знам си накъде. Пълна глупост. Напротив, даже всички онези условия, които бяха създадени, за да се развива средния и дребен бизнес, ги отнеха. Защото правят преустройство. Първо, в началото на прехода, защото аз съм може би един от първите, които тръгнаха първо в Димитровград частното, да строим капитализма, така, както навремето строяхме социализъм, нали. И сега така. Значи, какво беше отначало. Можеш да ползваш преференции, когато си купуваш... Всяко нещо се признаваше за преференция на фирмата и не се облагаше. След това, тия преференции ги отрязаха. Казаха „Само за ООД-та“. Или беше само за ЕТ ли беше... След това, и от там ги отрязаха. Спряха се всякакви преференции. Спря се абсолютно всичко. Всичко мина отначало. Първите години, само първите години при демокрацията, ние такива демократични условия досега никой не е създал. От началото още, когато тръгна. Че ние, ако искаме нещо да направим, трябва да се върнем откъдето почнахме. Аз съм продукт на и отражение на законодателството, което се реши тогава. И ще ви кажа как се развива, да кажем, една фирма. И това го чувате от... Как да ви кажа, от един... Какво значи условия за развитие? Започваш да се развиваш... Ето, ние започнахме с брат ми, станахме асфалтаджии по покривите. Направихме едно ЕТ. Примерно, спечелихме 200 хиляди лева. За една година. И бяхме пред дилемата тези 200 хиляди лева да ги обложим или да си ги запазим, за да можем да се развиваме повече. Как да ги запазим? Ами, признавате преференции за тях, ако с тях направиш нова фирма. Направихме още една фирма с тоя капитал. И така две-три години, ние за тия две-три години направихме четири-пет фирми, откъдето успяваме да развиваме строителство, успяхме да развием шивашка дейност, успяхме да развием машиностроене, части и ремонти и т.н. Почвайки да ги отнемат тия привилегии, спряхме да правим така. Остана тогава... Аз малко съм като енциклопедия, но всичко това съм го изживял и знам какво значи да създадеш условия. Не ти да командваш и да кажеш „Така ще го направите, така ще го развивате“. Пълни глупости. Останаха тогава само тези фондациите и за фондациите приемаха 10%. И затова искахме да използваме. Никой не ни е учил. Решихме да направим една фондация. Направихме си една фондация, искахме да помагаме на някой. Накрая го зарязахме, защото те пък фондациите били мръсна работа и не знам какво. И сега започнахме да кретаме на всичко онова, което сме... И никакви условия, другото, което е, примерно... Ето, вижте колко фрапиращо... Вземаме предприемчиви хора. Аз и още някои колеги ще вземем и ще си изкараме концесия за добив на варовик, за да можем да използваме в серочистката. Успяхме, проучихме, създадохме, взехме концесия, започнахме, теглихме кредит, правим инсталация. Изведнъж казват „Не можем да приемем варовик в ТЕЦ-овете, защото нямате реализирани 200 хиляди тона варовик.“ Чакай, аз ако имам развит 200, защо ще хвърлям пари да купувам, да това, да онова...? Едната година, втората година... Третата година почнаха да ни тежат кредитите, продадохме концесията на шведите... Нищо не направиха. Сега, разбрах вече, че това не се иска. Това беше преди няколко дни. Ето условия, които влияят и потискат бизнеса и предприемчивостта. Второто, тръгнаха с едни големи плакати, ще правим соларен парк. Купихме парк с един предприемач, тук в района. Взехме едно 60 декара място. Купихме го, променихме му там дейността. И направихме планове. Подписахме договор за изкупуване на енергията, разрешително. Даже и линия за строителство. Искахме да строим. Огромна сума, за да го построиш. Тогава струваше някъде 4 милиона евро. Ами, 4 милиона евро кой има? Почваш по банки, по небанки, поставят ти условия, които изобщо... Накрая решихме, че и това трябва да продадем. Идва турска фирма при нас. Готово, да се отърваваме, защото ние не можем да го ... Взимат го и аз ги питам: „Добре де, кажете ни сега, как ще го финансирате? Това са все пак 4-5 милиона евро. Откъде ще вземете пари? Толкова ли сте богати? Какво работите? Как работите?“ След може би месец идва тоя турчин и ми казва „Всички твои папки, даже си казах името, нали. Всички твои папки събрани ги представих на турската банка и кредитът е осигурен. И пуснаха хората.“

Какво пречи на държавата да стане  гарант да изтеглим тоя кредит, примерно? Да пуснем. Ако не можем ние да го изплащаме, да го вземат, да си вземат парка като държавен да стане. Пък след това, ако иска, да го продава. Е това са условия, които трябва да се създават. Ние сами, ще си намерим местото сами.

Това е, моето момче, което имам да кажа. А пък кое е най-великото, най-великото... Всичкото е толкова велико, че чак срам да го хване човек.

 

Г.М.: А в началото, казвате, че имаше повече такива възможности да се развива бизнесът и предприемчивостта?

 

П: Да, да. Категорично. Условията бяха такива. Аз това ви казвам.

Г.М.: А кога почнаха да се променят нещата?

 

П: Ами, непосредствено след първото правителство още. Изведнъж, който дойде на власт, вече почва да централизира...

 

Г.М.: Повече регулация?

 

П: И дойде един период, дето да кажем било малката секира ли било, било на Тройната коалиция този... икономическия ли, Дянков ли..., който вече да казва какво да става и какво да не става. И на колко пари да откриват и това... Кой е тоя? Това е ... Просто там, откъдето са дошли, там трябва да си отидат всички. Още от е-е-е първите години бяхме лъгани. Особено такива, които действително мислехме, че аз... Вярвах, и по-рано вярвах. Ето манифестирахме тук „На всеки тон цимент, произведен над плана – удар по американския империализъм“, нали. И изведнъж - „Няма, ще строим капитализъм“. Как се строи капитализъм? И като ги слушаш сега, всеки идва, всеки дава акъл. В парламента ту една, ту лявото, ту дясното става. Така ще се направи, иначе ще се направи. Ми щом вие казвате как ще се направи, нищо няма да стане. Поставете си една рамка и кажете „Ето тези условия трябва да са... ние да ги утвърдим. Долу паяците да се оправят“. И паяците се оправят по-добре от тях. Колко проста работа, обаче не го правят по единствената причина, че искат да имат ... всичко да е в ръцете им, централизирано и да могат да командват. И като идеш при търга, ако не си било от когато БСП са на власт да си от БСП, когато ГЕРБ е на власт, от ГЕРБ, когато царистът е на власт, от царисти. Фирма да не можеш да вземеш търг. Било открита процедура. Е, какво като е открита? Открита, закрита... Това се пада. Това е, което имам да ти кажа.

Хубави работи, ама жалко. Скоро четох на Марко Семов за Китай. И там много правилно пише – никой не се занимава вече с четворката на Мао ли беше там, петицата ли... Всичко си отшумява и си заминава. Мълчат и работят, работят и мълчат. Е това трябва да правим. Всичко друго... Надяваме се на вас докторите.

AttachmentРазмер
Intervyu_P_Georgi_Medarov_Dimitrovgrad_05_10_2012.doc41 KB