ИНТЕРВЮ НА КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА С РАДОСЛАВ НИКОЛОВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 04. 10. 2012 г. 

 

И: Ако може да се представите с две думи?

Р: Радослав Николов се казвам. Роден съм в Димитровград и съм на 54 години.

И: А вашите родители и те ли са от тук?

Р: Моите родители са дошли по време на започването на Бригадирското движение, 1947–ма година, тук се запознават, създават семейство. Баща ми работи в Химическия комбинат, а майка ми в голямото консервно предприятие, което вече не съществува.

И: Вие сте учили тук?

Р:  Тук съм учил, да.

И: Средното си образование?

Р: Да.

И: И сте започнали да работите веднага тук в града? През цялото време ли сте бил в града?

Р: Не. Десетина години съм работил зад граница. От 79- та до 89-та...

Къде сте бил?

На много места- в Германия, Полша, Съветския съюз...

И: Имали сте възможност по това време да пътувате?

Р:Да.
И: Оценявате ли тази възможност?

Р:  Много хора имаха тази възможност.

И: Често  казват, че са нямали, повечето хора  възможност да пътуват.

Р: По-скоро се спекулира с това. Въобще не е вярно, че не е могло. Аз не зная защо твърде често се говори по този въпрос. Навремето имах един приятел, бивш служител на МВР, почина, Бог да го прости, с който съм си говорил по тоя въпрос. Той казваше така: „Нека да ги пуснем да идат, да видят какво е там и онези да ги видят какво представляват!” Значи сега вие вече сте големи и разбирате много неща, чувате много неща, осведомеността по ред причини е много по- голяма в момента и съм убеден, че не всички хора, които търсят реализация в чужбина, я намират. То е нормално и така да бъде. По същият начин е било навремето - една част от хората бягаха, аз познавам голяма част от тях...

И: Тук от Димитровград или...?

Р: Ами, естествено хора от Димитровград. Единият е ловец на крокодили от 30 години. Постигнал е нещо- лови крокодили, а другият е бояджия...и те тръгнаха 70-те години.. Даже една част от тях бягаха, защото наистина не всеки можеше лесно да отиде в западна държава. Гледаха по някакъв начин служебно или на екскурзия. А аз съм работил и трябва да Ви кажа, че не са ми били необходими някакви контакти, за да излизам навънка да работя. Но съм работил и с много други хора, така че мога да преценя, че не всички хора са били свързани с режима. Не съм бил нито член на БКП...

Майка ми даже е изключена от БКП. Казвам Ви, с хора от цяла България сме работили. За мен България в тези години търсеше себе си, търсеше реализация, предполагам от политиката на държавата. На тези места на които аз работех, са места на които ние се учехме и всичко това ни даваше възможност по някакъв начин, след това като се върнем, да реализираме това, което научаваме вънка, в България, в нашите предприятия. Пример давам- Вие сте слушали за комплекс Марица- Изток, където се добива по открит способ въглища. В Германия, в предприятието в което работех, се правеха тези роторни багери, чрез които се добива по открит способ въглища. Уникално съоръжение, което се прави една година, толкова е голямо. Човек трябва да го види от по-близко, защото от далеч не може визуално да прецени за какво става въпрос. И след това нашата задача беше да се връщаме и съответно да работиме в предприятия, в които държавата имаше интерес да се развиват. Инвестираше се в България. иначе имаше и други, които работеха в чужбина.  Ние имахме музиканти, които и в онези години си работеха и учеха в различни страни. Сега не мога да кажа как е било в Швейцария или в Англия, където много по-късно, много деца имаха възможност и сега имат възможност да отидат. Тогава, може би е трябвало да имаш някаква привилегия, не зная. Но ние винаги сме имали добри деца. На Васко Василев, известният цигулар, кой му е помогнал? Харесали са го, че е добър цигулар, лансирали са го, изпратили са го в Москва да учи. То винаги е така. Вие, например... Не ви  трябва някой да ви лансира? Всеки родител иска да отиде детето му някъде да учи. Аз например, искам да Ви кажа, че моята дъщеря, за съжаление не успях да я убедя да отиде да учи в Съветския съюз... в Русия сега. За мен това е една държава, в която образованието е на много високо ниво. Особено в сферата на техническите университети, на културата, на изкуствата. Прекрасно. Близки на нас като език. И аз не зная защо, в последните години, каква е тая политика... Не знам българин, който да не изпитва някакво влечение, най-малкото заради общите ни славянски корени... какво тръгнахме да обтягаме тези отношения с Русия? Русия никога не ни е била враг, никога и няма да ни бъде враг! Русия по- скоро, ако в днешно време ние продължаваме по тоя начин, тя по някакъв начин няма да ни обръща внимание, а от това губим само ние.

И: От кое най- много губим?

Р: Най- много губим в икономически аспект! Русия е един огромен пазар. Защо  там се намърдаха кой ли не от Европа и американците? Само че от това губим  ние. Имаше такива върли анти-руско настроени хора в България, човек да се чуди защо. Вярвайте ми, нищо не дава това. Минал съм по този път, бил съм в Германия 2 години и навремето изпитвах едва ли не любов към Русия, така по убеждения и обратното към немците, които са водили една голяма и  жестока война. Близки народи, аз ги виждам. Един работлив народ- Германия, вижте днеска, 65 години след войната къде е, какво произвежда и какви отношения има с Русия. Страна- победена и страна- победител. А ние?! Вместо нашите хубави деца да имат възможност навсякъде по света, след това да търсят реализация навсякъде по света, да се връщат, да бъдат полезни- нищо.

И: Стремежът към западна Европа...

 Р: Двете неща не се изключват взаимно. Изконна, стара Европа е нещо много хубаво и ние винаги можем да се учим на нещо от тях. Заради това, че те в икономически аспект са много по-развити от нас. Но това въобще не пречи да имаме и добри взаимоотношения с Русия. Вижте какво става в момента с туризма в България. Освен организирания СПА туризъм- идват немци, ирландци, англичани, най-много са руснаците. Те са най- много като количество собственици на имоти в България. Правителството не могат да го спрат това нещо.

И: Каква е причината според Вас да се опитат да го спрат?

Р: Мисля, че има платени хора в България, които срещу пари... Това е битка, естествено между всички големи държави, кой да има най- голямо влияние някъде. Това е истината. Това няма да спре никога. Това е отношение към всяка една държава, не е само към нас. Има определени хора, които намират израз на отношението си и подкрепа от някъде, защото ти не можеш гол... например аз, колкото и да обичам Русия, не вървя по улиците да крещя колко обичам Русия, а те си позволяват да го правят това нещо, като примерно поругават едни паметници. Аз това не мога да го разбера- нещо, което е направено, да го съсипеш. Хубаво, не го приемай, ама защо трябва да го съсипваш?! Тук имахме паметник на Георги Димитров и изведнъж някой се сети, че бил агент на НКВД , не знам си какъв...ама такива определения. Абе, хора, хубаво, кажете си го, ама това какво пречи на паметника да си седи? Сега Общинския ни съвет решава да го върне обратно...

И: Вие „за” или „против” сте да го върне обратно?

Р: Аз съм „за” това да не се рушат паметници. Не съм съгласен с това, което правеха онези Юзеирови в Северна България, с полумесеци някакви... Абе чакай бе, ние до преди някакви 120 години сме били под турско робство. Не можеш да си играеш с паметта на хората, които са си отишли и са били жертви. Каквото и да си говорим и добри неща сигурно е имало, но все пак ние сме били под робство и това е част от това, че България е по-изостанала от Австрия, защо те  до там са стигнали. Това са неща които не бива да не се отчитат. Да, Турция е развита държава, имаме много добри отношения.

Аз дълги години работих на пазара в Димитровград, че тази съсипия след 90-та година, засегна много града. Тук имахме един прекрасен завод за производство на полиестерни влакна и коприна.

И: Какво е станало с него?

Р: Работеха в него 1600- 2000 човека, най- вече жени. Ами какво е станало- дойде времето когато, по времето на правителството на Иван Костов, двамата вицепремиери Бакърджиев и този, който почина- Александър Божков, се бореха дали да го купи известната италианска фирма „Миролио” или една турска фирма „Йешул”(?). Намерили са платен човек от комисията и „Йешул” разбира колко пари дава „Миролио”, дава малко повече. Целта на турците беше да съсипят завода, за да може тази продукция ние да я купуваме от там.

И: И това е ясно за всички от града?

Р: Е как да не е ясно?!

И: Още тогава ли се знаеше?

Р: Още тогава, надали. Тя, държавата като няма интерес да контролира този процес, един човек какво може да направи?! Ето, приватизираха  завод „Вулкан”, вторият след Батановци, Перник, завод за производство на качествен цимент в България. Като малък няма да забравя как турците купуваха от Димитровград цимент, защото са нямали производство предполагам, а и качеството на този беше много добро. В момента този завод не работи.

И: Какво се случи?

Р: Явно след приватизацията нямат интерес да функционира. Намаля строителството в България като цяло. Аз преди работех като еколог към циментовия завод 5-6 години и карат от Девня, там където е голямата „майка” на завода, карат клинкер и този клинкер тук само се мели и така този завод е на доизживяване. Добре че „Неохим” го купиха местни хора и имат интерес града да работи и функционира, хората се борят, за да може този завод да работи.

И: Значи това е единствения завод или предприятие, при което всичко е минало както трябва?

Р: Аз не съм запознат в подробности, но пак казвам, хората са от Димитровград, работи си завода - има около 1000 човека в него, това все пак е нещо. Другите големи предприятия ги няма, ето Марбас го няма, това е бившото миннодобивно предприятие. Много предприятия си отидоха.

И: Как си обяснявате начина, по който се случи приватизацията?

Р: Мисля си, че е имало някаква договорка между политическите сили. Едните я направиха касова, другите масова и така или иначе останаха много малко предприятия, които не се съсипаха. От това нещо мен ме боли, защото знаете ли какво е да останеш на 50 години без работа? Жестоко е. Точно годините, в които детето завършва средното си образование, отива да учи висше образование, създава семейство, а ние българите обичаме да помагаме на децата си. Нормално е. А в тези тежки години как да го направиш?

И: Това според вас от некомпетентност ли се случи или се следваха нечии интереси?

Р: Каквото и да говорят, до промените случайни хора нямаше. Тях много бързо ги разбираха, че са случайни и си отиваха. Докато след промените много случайни хора влязоха и управляваха България. Това естествено е едно от нещата, които доведоха до тази разруха. Защото когато някой не е компетентен, а просто изпълнява политическа поръчка така се получава. Аз когато работех в циментовия завод „Вулкан” имаше един затворник, който стана лидер на синдиката „Подкрепа”. А аз съм много принципен, тъй като съм бил в държави с големи традиции и тъй като през 1986 г. бях станал член на БКП,  той нищо конкретно не можеше да каже, на мен работата ми спореше, освен да започне да въздейства и да настройва хората срещу мен, защото съм комунист. На тези неща никога не съм обръщал внимание, но когато един полуграмотен човек назначава директори, контролира ги, всичко това е много унизително. Бившият директор на Марбас, Стоян Стоянов един интелигентен и добър човек, в чието предприятие работеха 7000 човека, и там отново затворник стана лидер на „Подкрепа”. Нямаше подготвени кадри и смениха първи, втори, трети, пети... кой ли не и всеки се опитваше да работи само за себе си. Това нещо продължава и до днес. Който и да дойде на власт, си слага негови хора, без да се съобразява имат ли данни или нямат. Разбирам да смениш главното действащо лице, но не сменяйте другите хора. Не може да работиш в дадена администрация 20 години и да дойде някой, който не те харесал, да те махне и да дойде друг, който тепърва започва да се учи...

И: Целият преход ли виждате така?

Р: Разбира се. Не го казвам пристрастно, но по-крайни бяха новопоявилите се политически партии. Левицата е по-внимателна с тези работи. По обиграна, може би. Това са все пак традиции на държавно управление. Не мога точно да конкретизирам, но са по - внимателни и елитарни.

И: Вие казахте, че 1986г. сте влезнали в БКП. Защо тогава? Не усещахте ли вече идеята за промяна?

Р: Аз винаги съм бил прозападно ориентиран и никога не съм мълчал, че ние имаме какво да вземем от тях. Което не пречи да имам леви убеждения, които са свързани с това, че искам всички хора да живеят добре. Всеки да има работа, да си издържа децата, не като отидеш на лекар да плащаш. Хората да живеят по- спокойно, а не да си отиват толкова рано... По ред причини имам сега възможност да обикалям по различни по- малки градове на България, например в Ивайловград или Тополовград, това са градове, които вече ги няма. Ние си убихме родината. Всичко е на доизживяване. Онзи ден бях в Маджарово, където имаше празник. Там живеят 500- 600 човека, а преди са работили по 3- 4000... Сигурно рудодобива, тъй като там са произвеждали оловно- цинкова руда, не е ефективен, но това е богата земя за гледане на животни- на овце, на крави...Но хората вече не искат да обработват земята Държавата трябва по някакъв начин да ги стимулира. Навремето Тодор Живков даваше привилегии на млади семейства, които отидат в тези западнали райони, като философията беше в това да се заселят. Не може цяла България да живее в 5 града. В София виждате какво става, всеки се стреми да отиде там. Не е нормално това. България е богата навсякъде, особено тук в южната част... В едни села, в Ивайловградския край ходих преди няколко години, през месец ноември имаше домати и грозде- благодатна земя. За съжаление всичко е изоставено. Тогава си говорех с един председател на едно ТКЗС, вече покойник, и той ми каза така: ”Радо, партията ни постави задача да произведем дафинов лист. На втората година произведохме толкова дафинов лист, че нямаше къде да го приберем - тя Европа не може да произведе толкоз много!”. Природа. От нея трябва винаги да се възползваме.

Всички трябва да имаме еднакви възможности. Не може една част да бъдат привилегировани, а други - не. Не казвам, че нямаше и трудни неща. Като да имаш възможност и да няма какво да избереш. И това е така. Имаше един период в историята ни в който това беше така. През социализма имаше много недоимък на някои неща...

И: Кои са нещата, които оценявате като минус на социализма?

Р: Тогава имаше хора, които благодарение на партийната власт, спекулираха и не са били достатъчно грамотни. Използвайки тази си власт са настройвали част от обществото срещу себе си. Такива хора винаги има. Няма как де избереш точно най- добрите и точно те да ръководят. Но аз помня хората в началото, които ходеха с цървули, по селата онази дума „нужник”, която беше в другия край на двора... След това видях и онова по- различното, защото, както казах, съм ходил и в мегаполиси, в Лас Вегас съм бил и във Франкфурт на Майн, в Лондон и в Монте Карло, т.е на много места съм бил. Мога да преценя, че ние си вървим по един път, който 45-те години за които казват, че са години на застой, за мен не е така. Много неща се направиха тогава. В духовен аспект също много неща се направиха- тогава се четяха много книги. Едно от местата, на които човек можеше да види много хора, бяха книжарниците, а сега в момента дори книжарници няма. Книги се купуват рядко, промени се отношението към книгата. Вашето поколение сега търси всичко в компютъра. Често казвам на моята дъщеря, която е на 28 години: „Запомни, не четеш ли книги, губиш си речника!”. А в отношенията между хората най- важно е общуването. Хората трябва да бъдем добри и да гледаме да имаме напредък, да имаме морал.

И: Смятате ли, че моралът на българина се промени през последните години?

Р: Промени се, да. Парите промениха много хората.

И: А смятате ли, че строят е поддържал морала?

Р: Да, точно така смятам. В семейството се възпитаваха добродетели. Тогава например, никой не си заключваше къщата. Такива кражби и убийства, както е днес, просто нямаше.

И: А съществуваше ли по някакъв начин страх от властта?

Р: Не. Твърдо не. Но сега не изпитвам доверие в тази система. Не й вярвам. Това стана в продължение на 10-15 години, съсипаха цялата система, махнаха много кадри, които са били служители на Държавна Сигурност, членове на БКП и т.н. Тези неща са абсурдни, трябва да се гледа стойността на един човек, ако той има данните, защо е необходимо да го махаш? Заради това в системата влязоха много посредствени хора. От това ме боли много, защото всеки човек иска да е спокоен за семейството си, за собствеността си... Това са големи негативи на прехода и аз си мисля, че много трудно ще се справим...

И: А кои са положителните неща на прехода?

Р: Има много положителни неща. Навлезнаха много чужди капитали, а те са синоним на напредъка. Вижда се, например, промяната на автомобилния парк в България, сега вече има всичко от- до, а навремето всички бяхме с Жигули. Навлязоха също и много технологии, промениха се много неща свързани със строителството, има такива компоненти, които се използват и дават много голям коефициент на полезно действие. Тези неща по- рано ги нямаше. Съвсем друго е да контактуваш с държави, които в икономически аспект са много години преди нас. Ето, аз бях в Китай преди 3-4 години, за около един месец, за които винаги се е говорило с една такава насмешка. Всички разсъждаваме така, докато не го видим.. Докато не го видях аз с очите си- 24 часа строителство, магистрали на 4 етажа... Градът, в който бях, тогава беше с 8 млн. жители, а сега са 16 млн. Няма как да спре този народ, защото там има ред и дисциплина.  Ако съчетаем реда и дисциплината от онова време и нововъведенията от демокрацията нещата могат и да станат. Но ние защо не се учим от тях, от другите? Всичко си е до човек. А вижте какво се случва. Аз съм сигурен, че е имало хора от всякакъв политически спектър, които са били честни, работили са коректно, развивали са се, но за съжаление явно трябва да се мине по този път- да се къса от държавата, да се къса от човешката душа, защото нашите родители, гледайки всичко това, аз съм сигурен, че ги боли. Защото се руши всичко това, което е направено.

Навремето се гледаше работа да се създава на хората и беше правилно, защото майка ми е от село и са били пет деца. Всеки е отишъл в някакъв град, за да търси реализация. Там освен тютюн и горско стопанство, друго няма и до днес, въпреки че е голямо село в  Сакар планина. Сигурно и там трябва да останат хора, за да продължат този поминък, който имат, но кой не иска по- лекото?!

Много са причините, които доведоха до това този преход да е такъв. Например един месец бях в САЩ, пак преди години, в Маями, Орландо и Лас Вегас. Много неща видях, те са постигнали много, Америка е богата държава. Всяка държава е различна.

Нещото което не ми харесва в човешкото развитие там е тази надпревара във въоръжаването, огромните пари, които се хвърлят там. Вместо да се дават пари за образование, за здравеопазване, хората да живеят добре, да не бъде свързано всичко с оръжие. Не може да прокламираш, че искаш да помагаш за демокрацията в света, а да създаваш войни.  Богатият трябва да помага на бедния, защото е по- интелигентен, то за това е и по-богат. Ето, някой държави в Африка – ЮАР, Зимбабве са богати държави, но има и много бедни хора. Не може само да впримчваш бедния човек да работи за теб, да става по-беден, а ти да ставаш все по-богат. Не знам какво им дава това на някои и какво удоволствие им доставя.

Ето, аз много съм разпитвал майка ми за 9-ти септември, да ми каже къде, какво, защо и т.н. И тя ми казваше, че много обикновени и посредствени хора, заради това че са били срещу фашистката власт, влизат в управлението и се намесват в политиката, а те са били посредствени хора с цървули. Но не беше ли същото 90- те години?! Аз тогава си помислих, че ще стане нещо по- добро, явно, че онзи строй си беше изживял времето, но не биваше да става по този начин. Трябваше да се запазят предприятията, да се намерят точните стопани. Казваме: Кой проявява интерес към този завод, към тази фабрика? и да идват чужди инвеститори, а не да се дават на близки и приятели без пари, защото след това има връщане на комисионни и т.н. Ето това стана в България и за това на мен не ми харесва.  Например в една Чехия не е така. По друг начин мислят хората, обществото им е по- различно. Поляците също са други хора. Полша по съвсем друг начин си прави прехода. Те са между  Германия и Русия и са яли бой и от едните и от другите, но това ги е стягало и ги е направило по- умни. Аз съм бил в районите до руската граница, имат добро отношение към Русия, както и тези до Германия. Имало е война, но тя е свършила. Ето това казвам и за Турция, имаме наслоения, но всичко това е свършило. Сега трябва да работим с тях, всичко добро, което можем да вземем, да го вземаме и обратно. А ние съсипвайки това цялото нещо, се превръщаме пак в слуги на някой. Интересът на България е да се инвестира и да се строи.

Ето сега за АЕЦ Белене, престъпление е да не се прави, кой каквото ще да говори. Еколози най- различни за сеизмични зони. Те са мислили навремето и са направени всякакви изследвания, за да преценят става или не става. Нали вървим напред. Икономика. Всеки вкъщи все повече и повече ползва електроенергия. Най- високото КПД има ядрената енергия и е най- евтина. Битката тук е по- скоро политическа, дали да е Русия, дали да не е Русия, американците да се намесят... какво я интересува Америка България, на 10хил. км. сме от тях. Заради такова нещо ние да спрем един проект в който има хвърлени пари, и референдуми и кой ги знае какво още ще измислят. Това  не е рентабилно, разбира се. Не мога да разбера защо непрестанно се изтъкват всякакви поводи, само и само всеки да развие неговата схема. Аз не искам да убеждавам, аз просто разбирам, че е добре да има ядрена енергетика. Защо по целия свят може да я има, а при нас не?

И: Нали сега започват да се отказват?

Р: Това е временно явление, бъдете сигурни. Особено за Германия- там има много въглища. Германия е съвсем друго нещо, това е една елитарна държава от която ние можем само да се учим. Отказват се тези, които могат да си го позволят. А България какво има, с какво можем да се похвалим? Та тази ядрена енергетика на нас ни дава работа, сигурност... В този беден край, в Северна България, никой не мисли за тези хора. Ако се строи АЕЦ Белене, знаете ли, че там, в продължение на 10 години ще работят между 5 и 10 хил човека, а после ще останат да работят минимум 1000 човека. Трябва да се мисли и по този начин. Това са неща, които не бива да се игнорират. А ние, тесногръди- щяло в Русия да го правят ядрения реактор, после не знам кой друг... това е от нещата, за които последно трябва да се мисли. Аз съм сигурен, че Русия няма за какво да ни ощетява, какво ще спечели Русия от България? Нищо. А може и въобще да не е руска, да я прави който иска, въпроса е да я има. Бихте ли били против ако някой иска да инвестира в България? Искам да Ви кажа, млад човек сте. Продължава да има такива паразити по места някъде, на всякакви нива, които са незапознати с правата, които имат като служители и по никакъв начин не помагат на хората, които създават България. Просто пречат, работят си инертно и по- точно нищо не вършат. Не бива да бъде така. Такива хора трябва на мига: Пречиш- Вън! Да ги видим тогава.

Това е съвременна България. Защо никой не го махне това нещо? За какво са ни 240 депутати в Парламента?! Нека са 50 човека на същия принцип... Комисии създават, та подкомисии създават и искаме България да е богата. Това няма как да стане.

И: Значи цялата тази система трябва да бъде променена?

Р: Ами, да. Трябва да бъде променена. Вие не го ли разбирате това? Защо е необходимо всичко това? Все пак тези хора получават и заплати, които са ненужни. Например общински съветник- той няма да получава въобще заплата. Като иска да е общински съветник, ще работи за благото на народа и няма да получава заплата. Навремето при Тодор Живков знаете ли как бяха депутатите? Викат ги на сесии, няма заплати. Всичко се решава оперативно от властта. Ето сега, като не те харесват, след 4 години си отиваш. Та за какво ни е това ти, онова ти... Та Министерство на здравеопазването има хора, които се познават в тази сфера, защо трябва Парламентът да решава нещо, което може да си направи самото министерство? Много излишни хора има и това разхвърля много пари, вместо тези, които работят да вземат хубави заплати и да живеят добре. В България само една част от българските чиновници живеят добре, повечето не, а така не може да е. Не може в селата и регионите, където няма работа, предполагате каква битка е, включително между роднини, по време на избори, само и само да получиш заплатата на кмета или на секретарка там и така...

И: Разкажете за вашата 89-та година. За това как Вие я преживяхте и участвахте ли по някакъв начин?

Р: Не. Бях за промените, но не съм участвал, защото излезе, че хората, които излезнаха по площадите тогава, не бяха хората, които трябваше да направят промените. По съвсем друг начин трябваше да бъде.

И: Кога започна разочарованието? Поне тук в Димитровград.

Р: Още като видях първите назначения на така наречената нова власт. Просто ти е ясно тоя човек какво може да направи. Не може да сложиш този, който най- нестава, защото бил усетил времето или просто се е случил там по ред причини. Обикновено нещата не са свързани толкова политически, а просто има хора, които са нещо против, набутват се някъде и търсят реализация. Аз съм говорил с хора на много висше ниво от тези новите и питам единия: „ Добре бе, обясни ми защо?”, а той казва:” Е как защо?! Защото търся реализация!”. Това са парадоксални назначения за мен. Значи човек, за да го сложиш на такъв пост, той трябва да има кариера, трябва да е доказал себе си. А не защото е послушен, защото ми харесва, защото ми е любовница... 

И: Говорите на общинско ниво?

Р: Не. Говоря от долу- до горе.

И: За всичките тези кадри, които извадиха тогава СДС имате такова отношение?

Р: Не казвам за всички, но една голяма част...Навсякъде такива посредствени хора къде ли не сложиха... Защо не върви държавата? Защото такива хора я ръководят. Например селското стопанство, където съм невеж, но все пак го разбирам- как ти ще разбиеш клетката ТКЗС? Как?! Унищожаваш живота на хората в това населено място.

И: А как трябваше да се случи, за да не е така болезнено?

Р: Искахме да променяме формата на собственост, да не е  кооперативно, а да е частно. Добре. Направете го постепенно- всеки да влезе с тези дялове за които може да докаже че има, но това да се запази. Този който иска да гледа.

И: По избор?

Р: Разбира се. Кои са тези хора, които имат частна земя? Има ги вече, много са, които казват: ”Вие вече не сте прогресивни, аз искам вече сам да се движа.” Да, нека има и такива хора, но това ли беше начина? Да изядеме прасетата, телетата и гледаните селектирано животни, за да започне всичко от начало после. И разбира се, всички млади хора избягаха от селата, защото нямат бъдеще. Освен във всяко едно селце има по една или две кооперации, там винаги има някаква конкуренция, която е пак на лична основа. И така може, но трябваше ли цялото това нещо да се унищожава. Това може ли да стане без знанието на властта? Не. Понеже ги знам тези неща покрай мои приятели, с които имам лични контакти. Единия е колбасар и като станаха нещата и ми казва: „Продават ми елитни крави бременни. Аз ги купувам и ми се плаче. Направихме едни временни обори, за да могат да се родят телетата, не да ги колим.” А неговата цел е да се произвеждат колбаси. Това не е ли престъпление? Вземат там по едно, две шилета и всеки коли и прави буркани. Това е простотия. За една година ще го изядеш, ами после? Знаете ли какви комплекси стоят празни? Те просто използваха това, че всеки иска да има. И всеки казва: „Аз да си го взема, че не се знае какво ще става после.” Малко хора удариха по масата и казаха:”Тук няма да променяме нещата!”.

 Макар че навлезнаха много съвременни техники, които са прогресивни. Сигурен съм, че частното е много по- прогресивно. Но мен ме е яд, че ние съсипахме това, което го имаше. Имаше поливно земеделие- няма го вече. Създава се всичко на ново. Ами те нарязаха заводите за скрап, за да се обогатят една шепа хора.

И: Значи големият проблем е липсата на приемственост?

Р: Разбира се. Без значение кой е на власт, сядат големите и казват: ”За 20 години България така върви”. Трябва да се гледа глобално на развитието на държавата, няма значение кой какъв е. За образованието, за здравеопазването... Не може да се сменят така министри, не е нормално. Как се назначава, за да се сменят така? Няма критерии.

Този план който го имаше навремето, трябва да го има и сега. Навсякъде по цял свят го има това планиране. А ние защо бягаме от тая дума... не зная.

И: А след 89- та, вие като член на БСП, тогава, имали ли сте проблеми? В тези първи години след промените.

Р: Имах, как да съм нямал. Особено дойдат ли на власт тези които са опоненти на БСП, естествено. Аз понеже никога не съм си крил убежденията.  Аз не съм краен. Напротив, в един човек винаги съм ценял личните му качества, не кой на каква партия симпатизира. Това никога не ме е интересувало.

И: А другите спрямо Вас?

Р: Сигурно. Някои сигурно са си променили отношението, не мога да преценя. Във всички случай обаче, България много се политизира, което не е много хубаво, защото партиите какви ценностни системи имат, освен да дойдат на власт. Много хора на моите години и мои приятели казват, когато беше на власт правителството на Станишев, че 3 пъти са им вдигали пенсиите. Всички до един бяха категорични, че пенсиите им са се оправили, което не попречи това правителство да си отиде. Хората винаги искат, каквото и да им даваш, те винаги искат още, но се и люшкат. По отношение на тези партии в България, както е в целия свят, 2 партии са силни. Вярно е, че трябва да има широта, трябва да има разлика, но ако аз се скарам с лидера на партията и веднага цепя една част от хората и почвам да правя свое течение, отивам към другата партия. Само и само, защото лично са ме засегнали по някакъв начин. Нямам познания в тази сфера, но случайни партии идват на власт. Такива едни измислени. Някой им дава пари и те почват- намира се народен трибун, по който хората люшват...

И: Примери имаме доста. Но не е ли хубаво да можеш да избираш дори и от това...

Р: Ако бяха полезни и даваха нещо за развитието на държавата, тогава- да. А 20 години какво?! Аз бих се радвал ако някой построи фабрика. Хвалят се, че правели пътища... а са задължени да ги правят, това им е работата. България, 21 век, член на Европейския съюз... твоята работа е да правиш магистрали. Остави хората да преценят, че правиш нещо. Те само с това се занимават. Или пък, че правели метро - ами то метрото е започнато знаете ли още коя година, още при Тодор Живков. На мен ми харесва този хъс, с който работи премиера, но не е необходимо непрекъснато само с това да се хвали. Защо не правят фабрики? Ами, докарайте ги тея катарци не да правят пътища, а да правят фабрики, дайте земя на техни или наши хора да отглеждат крави... Те ядат там крави, ядат агнешко месо, да ги гледаме ние, те да ги купуват. Вие знаете ли, че в момента купуваме повечето от свинското месо от Европа? Знаете ли, че нашата квота за гледане на животни е много малка? Защо?! Че нямаше село, нямаше къща в която да не се гледа минимум едно прасе. Знаете ли каква е разликата във вкуса на колбаса преди и сега? И аз го питам този моя приятел колбасара „-Защо?”, а той казва: ”Това не е онова българското прасе, което имахме, сега гледаме едни холандски, които нямат никаква сланина”. И ги гледат фуражно по най- бързия начин. Същото е и с кокошките, разликата е огромна между фуражните от магазина и домашните такива. На тези години аз вече разбирам, че може и да е малко, но трябва да бъде качествено. Аз съм забранил в моето семейство да се ядат колбаси. Пак моя приятел ми каза, че на 100 кг телешко месо, се слага 50 колаген и никой не може да разбере за какво става въпрос. Затова и българинът наедря, млади хора какви структури имат- превръщаме се в това, което са и другите по света. Изпуска се контролът.

Когато навремето правихме големия пазар в Димитровград с един човек, бивш заместник кмет той ми каза: „Една нова година, решаваме да дадеме на хората кашкавал или сирене, обаждаме се на директора на „Сердика” и той казва, че не може, защото не са минали 45 дни, за да отлежи”. Трябвало да се обадят на първия секретар на партията, за да се разреши... Говоря за това, че е имало контрол и се е спазвал норматива за хранене към хората. А в случая специално, не че е било вредно, ами просто, че има повече вода, а по тоя начин ощетяваш гражданите. А това в момента е рядкост.

И: Разкажете ми за пазара. От кога го има пазара в Димитровград?

Р: Има го още от време на социализма, последните години. В съвсем друг вид, разбира се. Бидейки в Съветския съюз много димитровградчани и обратното- има много смесени бракове. Продавали са примерно агнешко, производители, електрожени, лопати, кирки, такива неща. Пазарът беше много малък. Най- вече железарии от Русия, това си го спомням, защото живеех на пазара. На този пазар аз отидох през 1996г и там вече имаше 300 наематели. Малко мога да кажа преди мен как е било, имаше го, но беше малък, защото живеейки там, за да не го забелязвам... Та ние с този човек, Руси Русев се казваше, в рамките на година и половина- две направихме пазар на който имаше 4000 наематели. 3200- 300 на този големия пазар и на автопазара имаше 600- 700 човека и зеленчуков пазар, който си го е имало винаги. От цяла България хора.

И: Това са точно тези години в които предприятията започват да се закриват?

Р: Точно. Това е една от предпоставките, за да почне този пазар да функционира. Имахме нюх за тази работа. Разбира се, имаше и някаква конюнктура- например имаше една тънкост навремето, никога не сме искали да правим реклама на пазара с журналисти, които винаги са идвали да ни предлагат безплатно да ни рекламират. Аз никога не съм искал това, което не попречи в... няма да забравя вестник „Дума” бяха написали, не помня как точно беше станало, че на пазара в Димитровград можеш да намериш и ракета!!! И от цяла България хората се втурнаха.

И: Как става така, че за толкова кратко време става толкова популярен пазара?

Р: Имахме такава политика. Бяхме решили да не работим с хора само от нашия регион, за да направим пазара известен в България, а и с други хора. Навремето бях много обвиняван, че давам на хора, които не са от града, а те ми дават пари и т.н., но нищо не се спира, когато върви. Няма да забравя хората с какво тръгнаха. С нищо!  Едно момче от Карлово, шиеше детски дрехи, които ги нямаше в магазинната мрежа, Чавдар се казваше. Имаше капитал от 3000 лв. Дойде на пазара, започна със съпругата си да шие и след 5-6 години го виждам в НДК на едно голямо изложение.  И той като се засили да ме черпи, а аз отбягвах такива неща, за да не ме обвиняват в какво ли не. Бях с жената, която беше шеф на пазара и го помолих да разкаже как са протекли исторически нашите отношения. Той каза: ”Дойдох, имах 3000лв, ти ми даде местото, каза ми даже какво да правя.” Аз го попитах какво има в момента и той каза, че е купил киното на град Карлово, което е негова производствена база с 100-ина човека шивачи,  направил си къща и че имал вече активи за около 1 млн., та за това искал да ме почерпи.

Много хора покрай пазара направиха много неща. Даже мога да дам няколко примера, може би сте чували за фирма „Юнона”, двама братя са, те са наистина много предприемчиви, работливи хора, аз познавам единия – фирма „Даймонд” Хасково... Много примери мога да дам, не ги казвам, защото надали ги знаете... предлагаха се прекрасни неща. Няма да забравя първият човек, който отвлякоха в България, казваше се Стефко Колев, по същия начин,  беше собственик на предприятие „Руен”. имаше 4000 човека шивачи, пръснати из България, купува това старо социалистическо предприятие, повече не знам. И казва: Това, което ми остава от Кърджали, шивашкия завод, който се казва „Орфей”, искам да го чистя на пазара. Да го продава на пазара иска. Трима души му работиха, един магазин има. И му казах да почне да го прави. Идва при мен и ми казва:” Такова нещо не ми се е случвали- петък, събота и неделя правя по 20, по 30, по 40 хил. лв. оборот от това, което чистя!” Това което му е останало от износа! 4000 човека шивачи- изнася много навънка.

В Стара Загора има един много известен бизнесмен, жена му е рускиня, казва се Митко Динев. Той е и много известен поет, свири и на китара, може да сте го гледали по телевизията.  Фабриката му е „Наталия” Стара Загора, по същият начин- прекрасни неща, като влезеш да се нагледаш на стока. На хубави ниски цени ги чисти.

И: Кой финансира това разрастване на пазара? Заел е огромна площ...

Р: Общината, но най- вече си го правеха хората сами, защото бяха излезли на улицата и нямаха работа.

И: И как става? Отдава се на един човек място и той всяка седмица си е там?

Р: Да, има хора от години. Никой не се мести, освен ако не фалира. В последните години се изтънчиха нравите на хората и почнаха да искат да са в магазини, а не на пазара. Промени се стила на търговия. Тогава идваше половин България на Димитровградския пазар, купуваше стока и я пръскаха по другите пазари в България. А сега вече...

И: Димитровград от къде взима част от стоката сега?

Р: Първата стока идваше от Турция, после вече дойде период, в който нашите хора се усетиха, че стоката която я купуват от Турция, могат да я шият тук на ниска цена. Започнаха да създават шивашко производство.

И: Тук, в Димитровград?

Р: Да, в града и в района. През социализма в хасковския район има много текстилни предприятия. Тези хора, които са шиели там си казват: „Защо да не почнем ние да го правим това нещо”. Освен това, това не е някаква професия за която се изисква някакво специално образование. Например Катето, собственичката на фирма „Юнона”, беше счетоводител. Те започнаха едни панталони да продават с една друга фирма „Йоланта”, разделиха се, продаваха по 1000 панталона за 2-3 часа и постепенно тръгнаха. Сега ако видите производството, аз съм възхитен, тя е построила цяло училище. Явно е, че работи много добре, облича и фирма „Пайнер”, известна е в цяла България.

Усетих, че хората, които шият набират скорост и аз имах интерес като българин да им дам шанс. И аз им казах: ”Една трета от пазара е ваша!”

И: Значи по ваше усмотрение, Вие сте решили част от пазара да бъде текстилен?

Р: Да. Тоест, аз започнах да налагам хората, които се занимават с производство. Дойде и един период от време, в който в България се появи и китайската стока, която все повече набира скорост. Тогава турците, които бяха на пазара, дойдоха при мене и ме помолиха да не пускам китайската стока, защото знаеха, че  е на по-ниска цена. Дори една част от тях купуваха от Китай. И аз им казах, че от едната страна са те, а от друга са клиентите, които искат да купуват конкурентна стока, на по-ниски цени. Разделих приблизително на 30 процента всичко- това го направих сам, нямаше кой да питам. Те за това и за мен най-много говорят на пазара. Разбира се, аз никога не съм бил ръководител, а съм работил с двама ръководители- Руси Русев и Албена Димитрова. Те винаги са ме подкрепяли, разбирали и давали пълна свобода на действие, защото са усещали, че имам нюх за тези неща. Те пък движеха другата по- важна работа- административната, контактите с общината, с властта. Аз там винаги съм ги игнорирал.

И: При такъв голям икономически център, какъвто е бил пазарът, нямало ли е някакъв натиск през всичките тези години?

Р: Имало е. Навремето имаше, т.нар. групировки, които минавайки покрай търговците на пазара, ги „застраховаха”. Вземаха от тях пари и ако нямаше посегателство върху хора, по-дълго щяха да съществуват...Аз тъй като не търпя такива работи, започнахме да работим в тази насока - общината, районното полицейско управление, взехме решение за създаването на първата в България общинска охранителна фирма, която изтика „застрахователите”. Та те започнаха да охраняват заедно със звеното Общинска полиция на пазара. Тук, на пазара винаги е имало полиция, която е създадена, заради него.

Тези години, когато пазара работеше добре, сега вече пазара го разбиха, след като си тръгнах (най- вече го разбиха случайни хора- всеки кмет идва и си слага, който той прецени). Та, като има хора, които нищо не разбират, а само си гонят заплатата и не ги интересува другото, пазарът се разби, а той е много важен за приходната част на Димитровград и за димитровградчани, които работят на него. Те от това живеят.

Има и някои други малки предприятия, но аз правих една статистика преди 5-6 години- бяха ангажирани между 12 и 16 хил.човека - шивачи, кроячи, общи работници и т.н, което въобще не е малко. Това трябваше да е общинска политика на високо ниво, а не да идва кмета и да казва: тоя не ми харесва, оня не ми харесва... Аз 2 пъти съм напускал тогава- идва кмета, не ме харесва, аз напускам и така. Сега отново ми предлагаха, но това за мен не е политика, така не може. Човек трябва да се цени по личните му качества, а не по това кой на кого е привърженик. И хората в политиката и хората в икономическите среди в повечето случаи идват неподготвени. Учат година- две, идват и казват: Аз съм кмет, аз командвам!”. Имаше един кмет, който заяви, че на него не му трябвал пазара и аз му казах, че само така си мисли, че след 2 години ще си промени мнението. Искаше да вдига таксите на пазара, за да увеличи приходите на общината, което е нормално, но аз му казах, че колкото и пари да взема, никога няма да му стигнат. Няма да стигнат за образование, за здравеопазване, асфалтиране, за социални дейности.  След една година се съгласи с мен.

Пазарът за мен е болка, защото го изпускаме.  Почнаха да правят разнос, защото не знаят по какъв начин да се запазят наемателите, да няма текучество. Просто не знаят как да го направят и от това идва всичкото това нещо. Жалко за градеца ни, защото със закриването на повечето предприятия, градът се обезличава. А този град, аз ще ви кажа, както и Георги Димитров, е символ. Той е символ на мечтите на нашите родители.  Не бива от днешно време да игнорираме тези неща. Защото ние не сме го преживели.  Вие не сте ходили на бригади, но за нас това беше много. За един ученик, който е силен в едно, слаб в друго, една ученическа бригада, за да идем да берем чушки например. И на мене това ми е било приятно. И когато се събереш с всичките, разнообразие на деца. Там виждаш и приятели и приятелки. А летните бригади! Нещо прекрасно! Вечер дискотеки. Това му трябваше на времето на едни човек. И тия неща няма как човек да ги забрави. Днеска как да се запозная с едно момиче? По интернет.  Не е ли сухо? Или в дискотека, където музиката те удря в главата. Докато по съвсем друг начин беше всичко. И аз считам, че такива символи, не само като Димитровград, сигурно има и други такива, които не се сещам сега... Баща ми да речем е участвал в строителството на Хаимбоас. Е ми, какво по – хубаво. Правиш проход през Стара планина.  Защо не са го направили последните 20 години? Първото нещо, което се прави през тия 20 години, това са тия магистрали.  Прекрасно! Но това не може да стане по времето на едно правителство, да не се заблуждаваме. Но трябва всеки един да оставя нещо голямо зад себе си.  Този, който е на власт, нещо трябва да остави, да напомня за него. Като оставиш нещо, тогава намираш смисъл в съществуването си . Защото иначе се превръщаш в един чиновник, на заплата  и само мислиш за ядене и сън.  Трябва да се борим да вървим напред. И да не гледаме само финансовата страна на нещата. Тя е много важна, но ние трябва да мислим и за поколенията.  Това са неща, които не знам защо, много хора ги гледат само за преживяването или само за личните си интереси.

И: Вашият стимул свързан с пазара е бил да помогнете на димитровградчани?

Р: Е ми, че естествено. Например аз....едва ли не всички са били против мен по някакъв начин. Не е добре това, защото аз без подкрепа не можех да го направя. 

И: А кой ви подкрепи тогава?

Р: Имах от общинския съвет подкрепя тогава, който е бил шарен винаги. И от кметове съм имал.  Това е една непрекъсната битка с кого ли не. Да доказваш, да показваш. Те разбират едно, аз казвам друго. Например автомобилният пазар, които се направи така, те казват, че ще бъде еди как си, аз обаче казвам друго. И излиза, че аз прав! И да влизат всяка неделя 1500 автомобила, 30 хил. лева на месец, без да си вложил една стотинка в един терен.  Колкото до спекулите, за които толкова са говори в града. Всеки всичко може да си мисли.  Сигурно много хора по различен начин подхождат, но в тези години, аз знаех какви хора са за автомобилният пазар. Обикновено млади момчета, които пътуваха из Европа, купуваха коли, докарваха ги тука и ги продаваха.  Около 250 човека от Димитровград се занимаваха с това нещо. В момента, сега съм убеден съм, че има поне 50-60 къщи. Във всяка къща по не знам колко човека. Те какво са мислили, аз не знам. Но по мое време се продаваха много авточасти и авто аксесоари. Всеки един човек, можеше да иде и да си купи това, което му е необходимо. Това е начин на създаване на работни места. Никой вече не се интересуваше от всеки един човечец, какво ще прави и как ще си издържа семейството. Аз за това винаги така съм разсъждавал – давай възможност на хората да търсят реализация.  И ако тръгнем ей сега, като ви показвам къде какво има, 80-90 на 100 са хора, които са свързани по някакъв начин с пазара.  Пазарът даде възможност, понеже имаше такава ниша, имаше глад на такива стоки, те да тръгнат и да се развият добре. Естествено, хората, когато постигнат доход, почват да търсят начин как да се развиват. Това е хубаво. Явно, че в България никой няма да направи нещо голямо, като завод или фабрика, а това ще го правят дребният и средният бизнес. Всеки човек, който има идеи, трябва да има шанс да ги реализира. Давай шанс. Включително тези, които се занимават с нещо нерегламентирано, но си оставят парите в България. Помагай им! Защото иначе ще го изнесат навънка, ще го направят някъде другаде. Значи във всички случаи, във всяка една сделка, която е започната до край, има неща които не са много чисти. Аз  продавам кола. Вие купувате кола.  Сигурно гледам да вземам повече от нея. Това няма как да го регламентираш. Дори повече да са почват да ти търсят сметка, от къде имаш пари , за да направиш тая автокъща, от къде имаш пари, за да купиш тая кола. Хубаво, нека има някакви регламенти, но не бива чак до там да се стига. Защото на държавата са й нужни доходи. Държавата живее от данъците на хората. А държавата тия пари като ги вземе, гражданинът може ли да контролира тия пари къде отиват.? И за това е по – честно, тази ми работа покрай пазара, ми дава тази широта на мислене, много добре разбирам данъчната система, знам как искат всичко да хванат. Но така разсъждават данъчните, аз разсъждавам по друг начин. 

И: Чисто човешки?

Р: Еми разбира се, че по човешки. Аз искам хората да намерят начин. Дали ще е чрез стока, дали ще е хазарт, дали ще е с труд, да може да бъде по – свободен.  Човекът трябва да е по –свободен. Например, аз си мислех, че Бойко Борисов като дойде на власт ще направи амнистия на парите. 10 години не закачам никой, платете си данъците, вкарайте си парите тука и тези пари да останат в България. Мислех, че това ще стане. В тая насока така се разсъждава. В момента много се натискат хората, аз не казвам, че не е правилно. В България е крайно време да се изчистят нещата. Но при толкова нечисти пари, този който има излишни и нечисти пари, той сигурно бяга навънка. С тези пари.  Не ги показват обаче. И защо? Е ми какво строителство имаше до преди години. Всяка една голяма фирма да не си показва всички данъци?  Сигурен съм, че не е така.

И: А вие контакти имахте ли с групировките през ония години?

Р: Контакти имахме, и то е разбираемо. Имахме някои срещи с тях. Едните искаха пазарът да иде там, другите искаха едни къде си, като си мислеха, че това от мене зависи. Но аз съм само служител. Което не пречеше да пробват да ме  притискат. Но...така или иначе съм се оправил.  Тези групировки се появиха защото пак се отвори в ония години една ниша за тях.  Те видяха възможност да печелят пари. В тях няма само лошо. В тях хората виждат само лошо. Но справедливост има ли? Някой път това е форма и на справедливост ако щеш. Аз съм убеден, защото съм го виждал и в двата варианта.

И: Получавал сте помощ?

Р: Разбира се. Получавал  съм.  Аз няма да забравя. Карамански идва да ме търси и иска да прави чейнж бюро на пазара. И аз му викам, че това няма да стане.  Той каза „С мен така не се говори”. Казвам „Вие не ме разбирате”. Той също беше интелигентен, беше разбран човек.  Казах му,  че няма да стане, защото хората няма да идат при него да си сменат парите. Той пита защо.  Защото кой ще си покаже на вас доходите! И той ми вика „Браво бе, пич. Аз за това не се бях сетил.” Подаде ми ръката, каза „Евала” и тръгна. Но аз тогава, казвам ти честно, преценявал съм на място, кой къде трябва да е на този пазар, само и само, за да има баланс.  За да върви. За това и на него му го казах това.  Все пак това беше силна застъпена дейност тогава на пазара. Поне 20-30 човека имаше на пазара, които вървяха и сменяха пари.  Значи с Турция, като вървяха нещата с турците бяхме с марки. Нашите хора, като пазаруваха с левове, после сменяха с марки, за да идат пак в Турция, за да си купят стоката.  Тук се въртяха огромни пари. Много пари.  Имаше един, който държеше чейндж бюро там и ми каза „Просто не знаеш, щото такива неща не се говорят, аз какви пари съм сменял, по един милион на заведенията!”  Заведенията тогава правеха за петък-неделя толкова оборот, колкото две седмици без пазар.  Пазарът даваше страшно много приходи на хората в града. Аз съм си говорил с тях. И с един голям човек тук съм говорил от властта, като ги питам какви са инвестициите в града. И аз тогава му казах, че пазарът дава много повече на Димитровград отколкото дават те. Но понеже виждаш оръфаният пазарджия, който изглежда не особено замогнат, защото първите години хората се страхуваха да показват какъв доход имат. Не показваха какво печелят.  И човек не можеше да добие представа за какво става въпрос. Но аз знаех за какво става въпрос.  Но тогава си мълчахме, защото те променяха града ни. Така се случи и в Хасково, на пазара.

И: Вие познавахте ли Доктора?

Р: Да, живеехме близо. Лично го познавах.  6 години по-малък беше от мен. Изключително интелигентен човек! Изключително! Не го и разбрах с какво точно се занимава. Мисля, че все пак с цигари се занимаваше.  Но не знам. Тия неща няма как да се разкрият изцяло. Последните години, когато той вече стана много известен, вече не съм го виждал.  Питал е за мене, питал е кой е тоя Радо на пазара. Те са му обяснявали визуално, но съм сигурен, че ако се видехме, щяхме да се прегърнем. Все пак сме израствали заедно, играли сме си. Той беше висока класа човек. Той няма и как да държи такъв бизнес, на международно ново, ако няма интелект.  Но пазарът работеше с пълна сила.

И: Как вървеше системата, за да няма нерегламентирани отношения на пазара?

Р: Всеки човек, който иска да наеме место, трябва да има фирма задължително.  На базата на тази фирма ние му пускаме фактура като наемател на определено место. Значи, аз вече фирмите не ги проверявам, това е работа на данъчните.  Но без фирма – няма место. Като физическо лице, не мога да дам место. И всяка една фирма, от 96-97 година, си има и касов апарат.  Никога не е имало нерегламентирани отношения на пазара. Всичко се е водило на отчет. Там вече търговците, как се оправят с данъците си, вече не ме вълнува. Една част от тях бяха на патент, една част на ДДС, които правят по-големи обороти.  В този аспект нещата са отдавна станали.  Е, имаше най-различни цигани, такива, които идват, продават вехтошарски работи. Едни бабички имаше -50-60 бабички от Димитровград и от селата.  Идват, продават стари работи, чорапи плетени. И тях въобще никой не ги закача. Ама това сме се разбрал и  с фирмите и с общината. Все едно да изгоня аз майка си от пазара! Те продават по два лева неща. Тях не сме ги закачали  въобще. Иначе и ония мазните цигани също. Щото на пазара имаше и интелигентни цигани – производители, търговци, които работиха много добре.  Иначе в Димитровград има 400-500 турци. Те са дошли тук в момента, в който почват да работят във Вулкан. Много малко в Химкомбината и малко в рудниците. А циганите са си отдавна, то си има едни квартал. Но нашите цигани са читави, не са крадци, работливи са. Работиха и те в рудниците, във Вулкан, в консервния завод. Там работиха, в консервния завод, страшно много цигани. И много читави хора, никога не сме имали проблеми с тях.  Много са читави в района.

И: Като говорим за това сигурно си спомняте  Възродителния процес?

Р: Ами.... мен ме нямаше тогава. Честно казано аз щях да го направя – ражда се нов човек и веднага българин.  Защото една жена на 70 години, да ходя да й сменям името – не става. Това е наслагвано с годините и всички българи изпитваме, има някаква емоция по отношения на турците, но тези турци, които си обичат Турция са си отишли в Турция. Тук са останали нашите си. Аз не ги знам защо толкова се държат и само за една партия. Май не разбират, че по този начин разделят България.  Това, че са от друга вяра, не ми пречи. Аз в църква не влизам, изобщо не съм религиозен. Пълен атеист съм. Не мога да ги понасям всички. На времето в Полша като бях, там са много религиозни, питам го един млад поп защо се занимава с това. И той ми вика, че това е работа. Не съм го разбирал в онези години, сега узрях. Мнението ми е много негативно. Сега специално за нашата църква, в годините е помагала много на нашето население, за запазване на българщината. В този аспект да. Но има много неща....аз на попа примерно гледам като на учителя. Ама аз на учителя гледам като по моите си години. Когато учителите бяха чисти хора. Разбираха се и се опитваха да бъдат полезни на всички. Сега и тези неща се промениха. Няма го уважението към учителя. Сега родителите вярват на децата си, не на учителя!

И: Смятате ли, че преходът приключи?

Р: Не мога да кажа. Аз мисля, че основното е свършило вече. Приватизира се всичко. И аз мисля, че хората трябва да дойдат в съзнание. Много е важно да си подготвен. Капитал има. Ако не е тука, то по света има. Но и тук трябва да се строи и да се прави. И това ще се промени. България  ще се промени. Сега лошото е, че допуснахме много класата в подготовката на хората, които трябва да се трудят да падне.  Трябва да има хора, които да се трудят, не може всеки да е актьор, журналист, лекар. Защото принаденият продукт идва от този който работи във фабриката.  И аз това пак го казвам – развийте го това земеделие, да има хората по селата с какво да се занимават. Това е най – големият минус на България. За мен това е голям грях и престъпление срещу народа ти. И ей тия, дето са участвали, една част от тях са живи, не знам как имат лице  да продължават да застават и хората да ги гледат. Ето, например един Жельо Желев. Добър човек, хрисим човек, лошо не искам да кажа, например той запази името на Димитровград. Но как може да участва в разбиването на собствената си държава! И той е от село!

И: Обвинявате ли и други политици за това положение?

Р: Разбира се! И от ляво и от дясно имаше хора, които не бяха подготвени за постовете, които заемаха.

И: Бихте ли се радвали ако можехте да живеете пак в ония времена?

Р: Да, аз бих се радвал!

И: Без придобивките на прехода?

Р: Ее, не! Не. Но човешките отношения тогава бяха друго нещо. Разколебахте ме! Няма как човек да не иска да върви напред, да не иска да се развива, да не иска да знае. Да не иска да пътува. 

 


[1] Радослав Николов, на 54 години, висше образование, бил е началник на димитровградския пазар

AttachmentРазмер
Intervyu_R_Nikolov_Kremena_Iordanova_Dimitrovgrad_04_10_2012.docx57.12 KB