ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ С ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА[1], ДИМИТРОВГРАД, 03.10.2012 г.

Антон Ангелов: Да започнем например с това какво се случваше в града през 80-те години, кои бяха водещите личности?

Величка Петрова: Да. Мисля, че Христо Шишков беше кмет на града… не… Христо Шишков беше кмет на града, след това Сашо Димитров го замести, мисля, че… в края на 80-те години той беше водещата фигура, Шишков беше шеф на БКП, Ставрев беше един от водещите фигури, Селяков (?) отговаряше за образованието. Тогава имаше… тези строги правила ние не ги измисляхме, те ни ги сваляха, но според мен, имаше някакъв ред и дисциплина. Ерик Фром казва, че да си свободен, това е отговорност и много хора бягат от свободата, защото свободата е вид отговорност, много задължения. Това е като любовта. Ние мислим, че любовта идва… тя идва, но човек трябва да се бори за любовта си, за да я съхрани до края, до живот. Любовта е нещо, което се отглежда като всяко друго живо създание. Любовта е най-живото нещо между хората. Свободата е също най-живото нещо между хората. Свободата… мисля, че всеки дух или носи свободата, или не носи свободата. Тези, които са носили свободата в себе си навсякъде са се бунтували, тези, които не са я носили са се примирявали или са търсили други вратички, чрез които да се изразят, но това е част от житейския пейзаж на хората.

Какво си спомням още за тогава? Значи, аз бях директор на едно училище, спомням си, че много доброволен труд сме полагали, без някой да ни го е налагал. Значи, това е илюзия като казват, че са ни налагали безплатни работни дни. ’85-та години нашето училище взе се решение от министерството или да се закрие, или да се премести в града – то беше извън града, в едни руини, в един рудник. И пред колектива седеше дилемата: ако се закрие, ние оставаме без работа, ако се премести, ще останем на работа… и това е някъде към края на юли. Значи ние… аз така успях… аз и волята на колектива, на екипаq разбира сеq успяхме да организираме работата си, че ние на 15 септември отворихме врати – училището с пансион, с всичко до последните подробности, всичко беше направено. Даже комисия от съвета и комитета, когато дойдоха да проверят как стоят нещата после на мен… всеки има приятели някъде, всеки на някого докладва… на мен ми казаха: „Вили, те дойдоха да ти отрежат главата, но останаха с пръст в устата…“. Всичко беше перфектно направено и това е по добрата воля на учителите. Учителите тогава казваха, че – защото имаше някои неща буквално непостижими за толкова кратко време, но те така са го коментирали. Щом трябва да казват, то наистина ще стани. И то ще стане, защото аз общувам с широк кръг от хора, с низините…. Значи аз повече общувам с низините, отколкото с върховете, аз приятели нямам там. Обаче тези низини ми помагат, когато вземем някакво решение, да го осъществим. Значи, когато отида да се помоля, да речем имаше два поделения тук, в Димитровград, отивам при командира и му казвам: „Имам нужда от вашата помощ.“, той пита: „Какво?“, конкретно, точно и ясно… в живота си разбрах, че искреността, моята искреност ми е помагала да успявам… Значи, може би това е моят модел за успеха в живота. Ако съм максимално искрена, защото аз съм максимално искрена в ситуации трудни и максимално притеснителна, това са мои лични характеристики, но те винаги са ми давали развитие. И тогава си спомням, че за много кратко време постигнах много добри успехи. Тогава училището даже имаше идея да бъде наградено и т. н. Това са подробности. За града…. Ами всички хора работеха. Всички… градът беше тогава около 60 000 жители, общината, не с присадените села. Сега градът не знам колко жители е. Драстично е намалял. Мога да кажа, че няма жилищен блок, в който няколко апартамента да не са празни. Младите хора, дори и родителите да искат да ги задържат тука, не могат, защото те не се примиряват… и аз се възхищавам на младите хора, че не се примиряват. Аз се възхищавам, защото младите хора казват така: „Ние искаме сега да успеем!“ или „Искаме това, което полагаме като труд, да се заплаща достойно!“. Ние сме това поколение, ние повече сме изпълнители, отколкото лидери. Ние очакваме от младото поколение, което в момента расте, защото децата на 90-те години вече са пораснали, тези деца на новото време са пораснали и аз съм убедена, че именно тези деца на нашето време, те ще променят облика на нашата родина. Обликът на нашата родина в момента, според мен, по моему е в плачевно състояние. Тя е ограбена, кръвта на младите е изпита, защото кръвта на младите я няма тука. Нашата родина в момента диша с противогаз. Нашата родина в момента… представете си един огромен лъв, който в момента е нападнат от много хиени – нашата родина е в такова състояние. Тя е велика, аз обичам родината си! Много я обичам, но не виждам държавниците, не всички, но за 23 години не знам какво показаха те. Сега това, ако искаш го пиши, ако искаш не го пиши, това си е твоя воля, но това си е моята гледна точка. Това е моята гледна точка. Докато тогава, в онова време… какви права не сме имали? Да, не можехме да говорим разни работи, въпреки, че на масата сме си го говорили, никой не ни е спирал, на масата каквито вицове казвам сега,  мен никой не ме е спирал и не ме е наказвал за това, но да речем, не мога открито да се опълча срещу някой шеф, в никакъв случай! Даже имаше един израз: „Не плюй срещу вятъра!“ и имаше един израз „Шефът винаги е прав!“. Но тези изрази и сега са живи, и сега са комуникативни и сега са в оборот. Тогава не можеше да отидеш в капиталистическа държава, да! Но в соц-лагера аз съм го обиколила! Значи съм имала достатъчно средства да ходя в соц-лагера непритеснявайки семейството си, непритеснявайки бюджета на семейството. Имали сме като семеен бюджет достатъчно средства, лятото да отидем на почивка на морето, зимата да отидем на планина. А от 2000 година аз никъде не съм ходила. А пък нашето семейство, ако отиде някъде, то е за два-три дни и то отиваме на гости при наши близки, на морето. Значи ние накърняваме техния бюджет. Това е! А тогава аз съм била хотели авангардни, такива с три, четири звезди, каквито имаше тогава, съм си почивала спокойно. Със детето или сама. Всяка събота ходех на пазар в София или в Пловдив. Сутринта отивам с експреса, вечерта се връщам, без никакъв проблем. Вярно, че много неща нямаше, вярно е! Но! Сега много неща ми харесват. Харесва ми това, че човек, ако реши, може да обходи света, никой няма да го спре; че човек, ако реши да се развива и да има достатъчно воля…, но нашето поколение е осакатено поколение – ние не сме формирани да имаме лидерска воля и да имаме лидерски качества и да имаме свободата. Това още в зародиш е ???? у нас. Затова смятам, че вие младите… аз ви се възхищавам, аз на всяка крачка казвам, че умният човек слуша младия… говоря за зрелите хора. Зрелите хора трябва да се вслушват в младите, щото младите много повече знаят. Че вие сте авангард, вие сте пред учителското поколение и разумният учител той знае да извлича от вас това, което е важно, за да може да ви представи на всички останали. И сега има много деца, които … просто са разкошни… ние казваме: „Те са такива, те са наркомани, те…!“, да, такива са, но защо са такива, защото няма… детето по природа е любопитно, детето по природа е активно и когато тази активност и това любопитство по някакъв начин са отнети, а те са отнети поради простата причина, че няма родителят средства да си прати детето, да речем, на някакъв лагер или няма средства детето да участва в някаква извънкласна форма, качествено, нали не говоря за масовки и т. н. И когато тези неща се отнемат и когато родителите отсъстват от семейството, за да спечелят пари и да нахранят същото това семейство, детето не може да бъде отглеждано качествено от баба и дядо. Щото баба и дядо – това са три поколения! Бабите и дядовците са създадени, да речем, да гледат детето, те не могат по друг начин да подходят към него. Те си спомнят своята младост и го глезят. Детето знае, че го глезят и то не се подчинява на правилата на възрастните родители по една причина – защото е глезено, по друга причина, че тези правила на възрастните са много архаични, те са остарели, те не са във времето… ако то се подчинява, то ще бъде черната овца в класа или ще бъде нещо друго. И те започват да си търсят групички като… не упреквам детето, трябва да го приемаме такова, каквото е, където му предлагат най-големите г????ии, които могат да бъдат предложени на детето – наркотици, секс или каквото щете. Това е едното, което на мен сега не ми харесва, иначе много неща ми харесват! Какво не ми харесва още? Не ми харесва, че много престъпления имат своите шапки, чадъри. Много от наркотиците, от наркодилърите имат своите чадъри. За мен това е държавна политика, както трафикът на хора, трафикът на малките деца, където ги взимат по принуда и ги правят проститутки в Запада и т. н. Защото каналите, аз работех като психолог преди 15 години, каналите бяха ясни тогава…

Харесва ми това, че има повече богати хора. Аз разсъждавам така: колкото повече богати хора, толкова по-малко бедни. Но аз смятам, че богатите трябва да имат отговорността да създават работни места, за да работят тези хора, които живеят…, а понякога местните богаташи се превръщат във феодали и като се превърнат във феодали, те практически се превръщат в изтребвачи на народа си, защото като не осигурят работни места или закрият работни места, тях не ги интересува какво е, що е, хората без работа загиват. В момента нашият град, аз мисля, че е със затихващи функции, защото няма работа. Тука няма промишленост, всичко е унищожено. Имахме полиестерен комбинат, който беше единствения на Балканския полуостров, той не знам за какви стотинки се е продал и кой се е облагодетелствал… Аз знам кой се е облагодетелствал и отгоре знаят кой се е облагодетелствал. Значи, много такива неща, те са продадени на безценица, за да се задоволят определени личности. И тези определени личност в този период са били водещи фигури в политиката. Политиката в момента не се интересува за държавата, тя се интересува как максимално да се облагодетелства лично… значи как да се облагодетелства политикът, родът му, семейството му, кланът му и т. н. В момента това, което се прави като политика, че са опитали някои неща да се правят вътре, това е чудесно, но аз губя вече надежда дали това на практика ще се осъществи. Защото какво виждаме – показни неща виждаме, а реалност… законът ни е един заспал закон. Той просто спи! Ама той може би планът на ???? е такъв – да спи нашият закон български. Много неща в момента са приспани. Много неща в момента… В парламента в момента има единици хора, които се вълнуват от държавата, не от държавата – от родината да я съхранят такава, каквато е била. Аз след 50 години виждам нашата родина унищожена. Виждам я. Може би името „България“ ще стои там, но там българи не виждам. Защото шегувам се много често и казвам на моите близки и приятели: „Аз винаги ще остана млада!“, викат: „Как?“, викам: „Ми младите ги няма! Като ги няма младите, сред всички старци аз съм най-млада…“. Това е…!

И: Може ли да ви върна на периода преди… последните години усещаше ли се някаква промяна, че престои тогава?

Р.: ’89-та година ли искаш да кажеш?

И: Да кажем 80-те години като цяло…, може би втората половина…

Р.: Значи какво се… Последните години от соца какво се усещаше? Усещаше се някакво недоволство сред хората, но това в никакъв случай не се отразяваше! Защото, да речем, ние имахме пари, но много стоки ги нямаше, те отсъстваха…

И.: А преди това е имало?

Р.: Имаше един възход до 80-те години, може би някъде до ’85-та или ’82-ра година имаше определен възход, имаше. Но след някъде ’87-ма година много неща по магазините нямаше. Какво тогава не ми харесваше? – отиваш в магазина и всичко е под щанда – ти трябва да имаш връзка продавачка, която да ти е близка приятелка, за да ти даде това, което е искаш, иначе не е възможно! По същия начин в книжарниците – авангардната литература, която на мен като специалист ми е трябвала, аз трудно я откривах, аз трудно я откривах, но тогава имаше библиотеки, нали а сега почти не ползвам библиотека, защото това, което ми е необходима, аз го имам вкъщи. Аз съм си го закупила, но съм си го закупила след като дойде демокрацията. Много се радвах, когато се смени режима – бях щастлива. С моя мъж и с детето ходихме на заведение, имаше едно заведение тука „Тракия“, да се почерпим затова, че режимът е сменен. Беше 2-3 години тази поляризация на чувствата на приятели и т. н. Имаше един период… защото аз съм била ръководител на училище – имаше един период, в който моите, най-близките ми приятели… буквално… с моя мъж съм споделяла, че ако времето е било смутно, аз можех да бъда убита. В смисъл такъв – не съм страдала от параноя, обвиняваха ме в неща, които по-късно се доказаха, че нямат грам истина. Но в това време всеки всекиго може да обвини. Докато на Запад всеки е невинен до доказване на противното, при нас формулата е : „Всеки е виновен до доказване на противното“. Освен че… Значи, в последните годи, ако е имало хора, които са се подмазвали на управление, на правителство и т. н., последните години се чувстваше някакъв уклон в тези неща. Аз като ръководител съм ги забелязвала…, но иначе градът ни е бил спокоен, винаги е бил спокоен. Може да е нямало някакви продукти, но винаги се е намирало… ето, аз затова казвам, че събота и неделя съм ходила в София – там, слава богу, мога да си намеря това, което не мога да намеря тук. Но аз съм имала средствата. Сега мога да намеря всичко, но аз нямам средства. Джобовете ми са празни, тотално празни! В момента ние оцеляваме на ръба. Тогава – какво… отоплението, винаги съм се отоплявала с електричество, в апартамент живея, така, дървата и въглищата не ги обичам, защото въздуха и т. н., нафтата също не я обичам. Ами с 34 лева на месец, което при една 300 лева заплата, която и сега ми е толкова, да речем, аз съм отоплявала целия апартамент – баня – моето дете беше мъничко, с блузки с къси ръкави… Сега зимата ние сме навлечени с един куп дрехи… Значи това понятие „нощница“ то не съществува в нашия дом и в много други домове. Щото аз съм сложила нощница, обаче върху нощницата слагам един куп дрехи, за да мога да спя. Въпреки че с климатик сме, с един друг радиатор, щото пак апартамента ни… пак трябва да го отоплим, не мога да не го отопля, понеже аз имам такава теория – ако не го дам за отопление, ще го дам за лекарства тези средства. Значи при това аз плащам… зимата плащах 480 лева сметки при положение, че хонорарът на мене и на моя мъж е 560 лева. И когато кажете, че толкова процент отива за сметки, аз… ми става гадно, защото в момента пак има информационно затъмнение. Тези инфлации, които в момента се цитират, че са нула и колко процента – ми това не е истина! Аз знам миналата година какво можех да купувам с тези пари и знам какво купувам с тези пари. Така че нищо… пак има информационно затъмнение, пак има цензура на информацията и на медиите, пак има цензура…! Но в момента всеки богаташ си е купил някаква медия и тя си ????? еди какво си. Нищо не се е променило! Променило се е това, че аз мога сега на центъра на града да изкрещя нещо, но никой няма да го чуе. Но и на времето Пеньо Пенев е крещял по жп линиите и по гарите и никой не му е обръщал внимание… така че никой не го е хванал да го арестува и да го прати еди къде си…!

Мисълта ми е тази, че… гадно е било, че е имало „Белене“… Аз бях член на партията. Когато по телевизията, в една късна телевизия, бях останала до късно, бях станала маниачка по отношение на слушане на новините, чух един възрастен човек как казваше във „Белене“ как са го шибали с ш???? по фалоса и как оттогава е станал импотентен – този човек никакъв не ми е на мене, но аз се разплаках, аз се разплаках и не можех да проумея, че това нещо е станало при социализма! Просто не можех да проумея! И тогава реших, че билета няма да си го възстановявам, аз имах идеята билетът да ми бъде възстановен, но тогава… и така… няма значение… това са подробности от пейзажа. Но! Тогава също е имало извращения, но сега извращенията са много по-големи! И Тодор Живков не носи цялата вина. Моят баща е комунист в червата, той е бил партизанин, той не може да не е комунист. Но фактът, че в последните си години той прозря… Тодор Живков е идвал тука, на 60-годишнината на БКП в Димитровград, идвал е на едно посещение, баща ми винаги е идвал на тези банкети. Когато е идвал на банкети, е казвал: „ Да им еба майката!“, извинявам се за израза, вика: „От пиле мляко…! … а бай Тошо - едно кисело млекце и катма“ – това му била вечерята. Хапнал катмата, хапнал малко от млякото и се прибрал… а иначе до сутринта банкетите… Това е все на гърба на някого – сега не е ли така? Само че сега е много повече! И сега аз съм благодарна на тези собственици, които са новобогаташи, че те си пазят… те гледат наистина като частник – това е много добре! Обаче добре ли е да има сива икономика – да те назначат на половин щат, а да те карат да работиш осем часа и половина? Или да работиш на ненормиран работен ден, да те осигурява на половин щат? Ако ти протестираш – аут! Това всеки го знае – защо държавата не предприеме някаква политика? Всеки го знае! Държавниците не го ли знаят? Ми тези фактури на пазара се продават редовно, фактури, продават се фактури там, можеш всичко да запишеш! Не се ли източва ДДС по този начин? – Източва се! Това не го ли знаят полиците? – Знаят го! Но не е в техен интерес и много други неща…! Питай ме конкретно и ще ти отговоря. Аз може би ще те отчая…, не! Аз съм убедена, че вие младите ще спасите България! Убедена съм в това нещо. Но ако заминете… защото ако Европейският съюз се оформи като едни европейски щати като САЩ, по същият начин няма никакво значение кой къде ще живее, България тук ще бъде населявана от други етноси, което е лошо… България няма да има… както индианците в родната си Америка колко земя ?????, значи и ние ще загинем и после ще ни правят паметници.

И: А да кажем, 80-те години продължаваха ли да идват млади хора, да се заселват в Димитровград, да стават граждани или тоя период вече беше минал по това време…?

Р.: Не. В Димитровград винаги имаше недостиг на апартаменти. Винаги, абсолютно винаги. Винаги имаше масово преселване от селата към града. Вечерно време, когато излизах по алеята да се разхождам, било с приятели, било с… алеята е претъпкана от хора, претъпкана, все едно, че има панаир в града. Сега на панаира няма толкова хора…

И.: Тоест имало е градски живот…

Р: Много градски живот! Много! Значи, това, което тука прави библиотеката, това което прави Клубът на дейците на културата, е било много активно. Много личности от чужбина се канеха. Даже западняците канеха тука, в Димитровград специално, аз имам такива спомени. Но активният културен живот в Димитровград е бил винаги на висота, абсолютно на висота. Докато сега даваха някакъв филм по телевизията за Димитровград – ами това е осакатяване на града ни… щото градът ни, наистина, това е… Йозимир Индже беше в Димитровград, щото беше награден с наградата „Пеньо Пенев“, той казваше, че това е град… дали го има някъде другаде по света, на една гола поляна да построиш един гол град, защото си искал да построиш един ???, един социалистически. Градът ни е… за нищо не бих го заменила, защото има много преимущества. В момента… през социализма беше много замърсен и водата, и въздухът, сега не е така. Сега е така, но аз не знам дали това е отдадено на политиката на управляващите в нашия град или защото градът ни е със затихващи функции. Защото тогава работеше циментов комбинат, сега ??????? , то там колко хиляди работници работиха. Минното строителство – аз съм говорила с миньори, които… мините са закрити у нас, в този район. Говорила съм с миньори, които казват, че най-последният рудник, който беше, беше рудник „Здравец“, че той има капацитет за експлоатация колко… около сто години напред. Той беше закрит. И всичко разтарашено! Тази приватизация – това не е приватизация! Това е легализирана кражба, според мене, защото какво приватизираш ти! Приватизираш един труд, който целия народ го е положил, а кой го приватизира? Земята, да! Съгласна съм земята да се приватизира, чудесно! Но какво друго… добре, сгради, в където хора са живели там – тази къща е била на еди кой си, еди що си – да се приватизира, но защо ще се приватизира една мина – да не би да е била на някой собственик преди Девети септември, ако е била, нека си му я дадат! Но тука, в този район, няма такива мини или такива предприятия! Всички предприятия са строени след Девети септември, следователно няма собственост… Нико ПЕК е била собственост на някого или Химкомбинатът, нито Циментовият завод е бил собственост на някого, за да бъдат приватизирани! Защо няма държавно участие? Кой не е учил политикономия да не знае, че държавата, за да има власт над едно управление, трябва да има 51% от капитала или акциите 51%. Не 30 %, както е при НЕК или еди какво си… или 27% - никой не може да управлява с 27%! Може само… [да краде (със знаци)], което ние добре го правим. Може да те разочаровам, но …

И: А има ли по някакъв начин да се делят отделните квартали на някакъв принцип, в смисъл един да е работнически или те всички са такива…?

Р.: Не! Специално за Димитровград… за Димитровград, тука, центъра, можем да кажем, че елитът е живял тука, в центъра… „аристократите“… аз така ги наричам. Значи работници, които са в чиновническия сектор… тоест в държавния апарат, администрацията и управляващият апарат са тука, в центъра.

И: … тези сгради, помпозните…

Р: Тези, да… или тези, които спестявали са пари хората, едни блокове, много интересни, ние ги наричаме „Форсайтови“, там си живеят различни хора, но те са спестили от парите си. Но в държавни жилища, тука, в центъра, повечето са били на елита, на управляващите… Вече след време тези неща се разместиха, но… имаше и някакъв стремеж от кварталите хората да дойдат да живеят тука [в центъра] и те си дойдоха да живеят тука. Значи всяко предприятие тогава си е имало ведомствени жилища и значи, била е много голяма борба за тези ведомствени жилища. Но независимо от това, моите родители са миньори, успели са да живеят тука. Щото те са миньори, те са обикновени миньори – майка ми е била миньор и баща ми са били миньори… Но със много труд, в смисъл такъв – с много борба са успели, значи много каваци са правили, за да дойдат тука… аз мисля, че сега е същото – сега пък се напускат жилища, защото не могат да се стопанисват. Хората бягат на село – там е по-тихо, по-кротко. Можеш да вложиш труда си в земята, да преживееш по-скромно. Защото ресурсите или финансите, които ние получаваме в момента, те не са за оцеляване! Те са под минимума на всяко оцеляване! Ми аз мисля, че в Южна Африка хората сигурно получават по-високи заплати. Една пенсия е 145 лева и смяташ, че е пенсия. Това е работния ден – аз имам племенник, който е работеше в Италия, той казваше, че работният ден там е 120 лева. Един работен ден! За какво става въпрос и защо да стои тука! Ми аз ще му кажа: „Къш! Махай се оттука!“, въпреки, че ще ме боли, защото… и така нататъка… Аз познавам едно момче, което е било научен работник в… не знам… сега е в Италия! И работи пак по специалността, но взима къде, къде по-висока заплата. Когато майка му беше тука есента, тя каза: „Ми то, вика, е смешно!“, „Да, викам, смешно е научен работник да работиш за тази заплата!“. Тука има принципът: „Разделяй и владей!“, но този принцип от край време съществува. Съществува и по време на соца… не, даже по времето на соца – не, нямаше такова противопоставяне на селяни срещу граждани, докато има сега противопоставяне на пенсионери срещу работещи… Ми пенсионерът не задава ли въпроса: „Къде са моите пари?“, защо държавата ги е изяла, каква вина има той, че ги е изяла държавата…? Сега казват, че един работещ издържа пенсионер и половина – защо ще издържа пенсионер и половина? Защо? Въпросът е логичен! Защото тези хора са работили, дали са своя дан към държавата… Сега, това, че тези пари не били в определено перо, а били в общия бюджет и тези пари били по някакъв начин излапани… Ми по време на социализма какво имаше? Нещо много важно съществено! Всеки български лев е бил обезпечен със злато! На всеки български лев пише: „Обезпечен със злато“… Сега къде пише „Обезпечен със злато“? По време на демокрацията по телевизията показваха как тонове златни кюлчета заминаваха на Запад. Показваха го по телевизията, със собствените си очи съм го гледала! Защо това се позволява? Защо? Планът „Ран-Ът“ все в действие и кой каквото и да ми говори… щото планът „Ран-Ът“ е от 9 милиона да станем 5 милиона. И ние ще станем, до 2050-та сигурно ще станем! Това е! Социализмът не е давал всичко, много неща не е давал социализмът, но имаше спокойствие и сигурност. Там на човека търсеха работа, на човека търсеха работа! Много пъти съм се възмущавала като някой ???? работи, намерили са му работа. Търси работа на човека, не му позволяваха… нямаше циганин, който да не работи, нямаше такъв! Нямаше ром, който да не ходи на училище! Аз съм била директор и това нещо го знам. Ако някои деца не ходят на училище, прави се всичко възможно… накрая наказват мен, ако аз не успея да ги доведа тези деца на училище… Сега 30%  от децата не ходят на училище! Кой правилник ще позволи на Запад… не знам дали има такъв правилник детето може да направи 60 неизвинени отсъствия! Идват при мене – аз работих после като психолог, идват при мене родителите – казвам на детето: „Ти защо, ти си направил 5 отсъствия, защо?, питам го. То ми казва: „Ама госпожо, чакайте, аз трябва да направя 59…!“, те се чувстваха отговорни, че трябва да направят 59, за да спрат. Защото ти не можеш да позволиш на едно малко дете, дете, което не познава опасностите на улицата, опасностите на капаните, които го дебнат в живота, да му дадеш самоконтрола. Ти хем му позволяваш да направи 60 отсъствия и тогава да бъде наказано, хем да има самоконтрол да не прави отсъствия… Не е възможно това нещо! Това не е възможно! Значи закони, които се бият помежду си и сега се опитват… опиват се, но сега трябва да минат още 20 години, за да стане нещо. Притчата в Библията, че Мойсей 40 години е управлявал, не важат. Това поколение трябва да изчезне, за да… защото ние сме поколение по отношение на свободата… тази свобода е ощетена от нас, тя наистина е ощетена! Дори и да не искаме да го признаеме.  Но аз много неща не съм си позволявала по отношения на действия и постъпки. Сега аз съм поетеса, мога да пиша всичко, което искам да пиша. Но тогава не мога да го напиша, веднага ще ми вдигнат… Веднъж в нашето училище трябваше да даваме кръв, моите колеги казаха: „Няма да дадем кръв!“, защото нас ни търсят само когато трябва да даваме кръв. За никакво друго мероприятие не ни търсят. Аз го съобщаван това на инспектората, инспекторатът ми казва: „Вземи си чантичката и си заминавай!“, „ОК!“. Прибрах се в училището, прибрах си нещата и тръгнах. На другия ден ме викат в комитета на разговор, отидох, предупредиха ме да бъда по-мека, знам, че той е шеф, не мога да бъда ясно, точна и така… Аз пак много меко го обясних, че ето, нека те да отидат, да не карат учителите да дадат кръв… Аз може би в продължение на 12 години съм давала кръв, щото давам пример, защото знам, че не бих могла да накарам никого, ако не дам личен пример. Ако моят екип е работил в училище безвъзмездно, без заплащане, не се срамувам от това нещо, че съм работила без една стотинка. Докато сега в какво е превърнато здравеопазването? Едно време, ако имаш нужда да си в болница един месец, те ще те държат един месец, ако имаш нужда от лечение една година, те ще те държат една година. Те няма да позволят на човека, който е болен да излезе болен. Сега за 12 дена пишат „Подобрено състояние“. Аз го преживях – моят баща така почина и свекърва ми така почина. Аз питам в болницата, отивам и питам: „Какво е подобрено в състоянието на свекърва ми…?“, те викат: „Ми, г-жо…, викам  „Вие не ми разрешавате да се грижа за него!“, „Как така не ви разрешаваме! Как така!“, викам „Ми така, тя не може да се храни, като й махнете системата, ще може ли да се храни? Разрешавате ли ми на мен да я храня? Не ми разрешавате!“, „Тя може чудо да стане с нея…!“, какво чудо, след един ден си отиде женицата. Това през социализма никога не можеше да се случи. Системата ще тече дотогава, докато човек се оправи. Или да подпишат документ, там, близките, че еди какво си ще стане… Ние загубихме… къде е приемствеността в… във всеки учебник пише, че трябва от една формация към друга да има приемственост. Къде е приемствеността? Това, което е придобито, не трябва човек да го губи. На Запад хората се борят, но те са свободни по дух, ние не сме свободни по дух. Нашият ген на духа е клъцнат. Може би още по време на турското робство и после по време на септемврийските събития, когато на Гео Милев окото му го намерили в една пещ, нали елитът на нацията е бил убит! Нашият ген на свободата е унищожен! И затуй сега политиците могат да си разиграват кончетата и да говорят всичко, че българският народ е такъв, българският народ е такъв… Като българският народ е кротък – той страда, но кротко страда, той не се бунтува като гръцкия народ, като еди какво си, не се бунтува, той е кротък. И мен това ме възмущава, обаче, само ме възмущава. Аз също не съм предприела нищо. Защото аз вече съм уморена, просто съм уморена. Когато съм имала активността да правя такива неща, аз съм ги правила по друг начин, но в момента… сега, като съм активна два часа, трябва три часа да си почивам.

И.: А да ви питам в първите години след ’90-та година какво се случваше в града…?

Р: В първите години след ’90-та година ще ти кажа, че аз бях щастлива! Много щастлива, защото усетих благата на демокрацията. Значи най-щастлива съм била по времето на Филип Димитров. Тогава спомням си за една Коледа аз купих какво ли не за преди Коледа и имах гости сестра ми, така… трима човека… това не е малко гости… сега като ми дойде един човек на гости, мисля един месец, така съм си свила бюджета… купих толкова много неща за преди Коледа и за след Коледа. Съм ги купила. Подаръци купих на всичките и много интересно, пари ми бяха останали в джоба! Сватбата правих ’94-та година на детето си, то много младо се омъжи. Аз теглих заем, за един месец този заем успях да го върна. Значи всичко започна много добре, обаче в момента не бих могла да кажа, че има нещо добро. Доброто е какво…? Доброто е сега, че сме в Европейския съюз и Европейският съюз много неща може да контролира… И фактически, тези, които казвате, че това трябва да направим, това трябва да направим, аз съм убедена, че това са послания на Европейския съюз към нашата държава, към нашите държавници, че трябва да ги направят тези неща, че те са длъжни да ги направят. И въпреки това, че те са длъжни, какво има насреща? Онзи, който уби Мартин, българският младеж, който 98 рани нанесе на друго българско момче във Франция, французите да го осъдят на еди какво си, тука в България да го оправдаят. Какво е това? Това през социализма не можеше да се случи! Никога! През социализма, аз си спомням веднъж със моя мъж пътувам за Стара Загора и се изрепчих на един полицай, той вика: „Знаеш ли, че сега мога да те прибера?“, викам: „За какво?“ – един знак спира колата, на един знак, който не се вижда, той е скрит в дърветата… и нарушение. И аз казвам: „Къде вие знакът? Къде? Трябва да излезем, за да го видим!“, точно така, аз се наведох, за да го видя. Това само му казах, той вика: „Знаете ли, че сега могат да ви затворят!“, викам: „Ми затворете ме!“, аз наежена. И моят мъж ме бута отдолу там… това е! Не казвам, че тогава не е имало издевателства, но те са били много по-малко. Сега издевателствата са над целия български народ. Над целия! Тогава е било мъничко! Как може цели села да загиват и да няма кой да се грижи за тези хора, които денонощно, всеки ден са ограбвани, похищавани, изнудвани, да няма правосъдие да се справи с тези хора? Законът бил такъв! Снощи даваха по телевизията за едно момиче убито и мъжът, който го прегазва с условна присъда! Законът бил такъв! Как може такова нещо! Ми защо приемате такива закони? Парламентът на всеки пет дена сменя законите си, в Англия законите са от колко века стоят едни и същи…! Защо! Значи ние пригаждаме законите към хората, не пригаждаме…, ние пригаждаме средата към човека. Ама средата е милостива, средата е такава, каквато е. Ние като пригаждаме средата към човека, ще дойде едно такова време, каквото е дошло у нас сега. Средата вече се губи. В смисъл такъв ние не можем океана да го направим тихичък, океанът е такъв, какъвто е. Ние можем да… някой мързеланко, който не му се ходи на училище, да му сложим 60 отсъствия като право да ги ползва… Сега всичко се връща, просто плащаме си за онова, което не сме направили качествено или за опита, който не сме имали. Щото казваме: „Никой не е правил приватизация!“, да, така е! Но Унгария и Полша, и Чехия, и Румъния са по-добре от нас! Значи нашата приватизация е така побългарена, така максимално деформирана и изперверзена, че нищо няма! Може ли на Запад – на Запад работят земята, ние… всеки си има някакво оръдие на труда, което го храни… Тука, у нас, даже и рало нямаме. Значи ние имаме някаква определена земя, която ние трябва да копаем с мотиките или еди какво си еди що си. Това не е нормално. Или пък дори… айде да речеме дървен вал… това не е нормално…! Никъде на Запад няма такова нещо. Никъде! Те на Запад казват: „Вие, вашите корпорации, които бяхте ги направили като ТКЗС-та или както искате, запазете ги, нека всеки да си има там земя, но ги запазете! Щото това е било достижение, това е било достижение! А сега земята колко… 30% ли  колко, ако не и повече линее. България, която е била износителка на всичко! На всичко е била износителка. Ми нашият, тука, консервен комбинат, също, затворен! Защо? Защото… тука пак дребните… аз това време го определям като времето преди България да падне под Турско робство… всеки феодал се е затворил в своята крепост и не се интересува. Не се интересува! Той гледа да му бъде добре – да граби, да мъчи, да мачка и т. н. Това не може да продължава вечно! По същия начин – тука, за да се облагодетелстват определени личности, които са били на определени постове, всичко друго е бастисано. Ми аз говорих с един човек на много висок етаж – той ми каза, че докато всичко не се продаде в България, България няма да се оправи! Бях шашната! Викам: „Наистина ли ми го казваш?“, той вика: „За съжаление е така!“. Какво да харесвам? Кажи? Китайци даваха по телевизията, дошли в Северна България, искали да направят нещо и хората в селото казали: „Те догодина няма да дойдат!“, защото те виждат тромави процедури, които непрекъснато те хапят, непрекъснато трябва да даваш, да даваш, за да се направи нещо, няма гъвкави процедури. На Запад всичко е просто. Да речем дори да вземем образованието. На Запад имаше един професор, който казваше: „На Запад критерият, за да направиш учебник, нека да  има много фирми, но критерият са 88 изисквания. Отговаря ли на тези 88, учебникът е пуснат, независимо… Авторът може да е дърводелец, но първият критерий е максимално да се ?????, вторият критерий е можеш ли да четеш азбуката, можеш да се самообразоваш…, а при нас колкото е по-сложен учебникът, толкова е по-добър. Тоест един човек с висше образование, ако дълго време не се занимава с тази материя, за да може на едно дете трябва да прерови целия учебник, за да може да му извади сентенцията. Това е учебникът. Децата идват при мене и ми казват: „Госпожо, не го разбирам този…!“, в нас като го чета, и аз не го разбирам. Какво да им кажа на децата? Аз като го прочета, не го разбирам. Аз съм с две висши образования. И този въпрос, когато го зададох на професията, поради тази причина беше продиктуват в мен да го задам и то и там им обясних – на Запад е максимално просто, максимално достъпно, всичко е максимално. Била съм на много семинари на запад, с много западни специалисти, американски – една методична единица, едно нещо, което на детето ние ще го кажем, и след него ще го затрупаме с лава от нова информация, тази методична единица, в продължение на 4 дни тя се върти в различни ситуации и трябва да си не знам какъв, за да не го проумееш. Тука при нас е… При нас имаш знания, но тези знания не водят до никаква практическа приложност.

И.: А да ви питам промени ли се… престижът на града след ’89-та година? Като възприемане в България… като чуеш Димитровград…

Р.: Да, значи по-рано, по времето на соца, като кажеш Димитровград, викат „Пеньо Пенев“. Сега да кажеш „Димитровград“, - „Аааа! Чалгата! „Пайнер Мюзик“!“. Смяташ ли, че престижът е по-висок? Градът ни е, аз ти казвам, може би един от най-хубавите градове в България. Той е първо много зелен, Димитровград си държи на… нови неща няма построени, но има поддържани. Паркът на Пеньо Пенев беше загинал! При кмета Стефан Димитров всичко се направи, всичко възможно, момчето, да събуди този парк. Паркът „Пеньо Пенев“ беше атракция на нашия град по време на соца. Обаче по време на прехода той просто си залиня и си загина. В Димитровград, в парка водните лилии бяха атракция. Сега водни лилии може би вече има, това лято не съм ходила, но миналото лято имаше водни лилии, но не бяха цъфнали, значи сигурно има. Нашият град е един от най-зелените градове. Димитровград е много чист! Много чист! Значи, когато беше Стефан Димитров кмет, беше облизан. Но той има фирма „НеоТитан“ и това му дава. Градът ни беше „облизан“! Моята сестра живее в София и като дойде в Димитровград и казва: „????“. Тука е едно прекрасно място за отглеждане на малки деца и цял ден няма да те дразнят отпадъците от газта на колите или бензина и т. н. Градът ни е много хубав, но в момента се дава грешна информация за нашия град. Нашият град в момента е прочут с пазара и с „Пайнера“. Но кой ли град не е прочут с някакви такива… В момента самата медия представя негативното на преден план, а онова, което е станало хубаво, тя с микрошрифт го отбелязва някъде. А с грамадни заглавия, пък да не казвам какви са заглавията – нещо убийство или изнасилване, еди какво си, еди какво си. Аз бях в Русия това лято. В Русия също са капитализъм или демокрация, както искаш, го наричай, но в Русия такова нещо не можеш да видиш! В никакъв случай! Защото ние, когато даваме гласност на престъпленията, тоест когато ги вкарваме в пресата, когато ги вкарваме в мрежата, когато ги вкарваме в медиите, ние на практика ги мотивираме. Щото те стават известни. Когато тази гласност не съществува, ние фактически ги демотивираме. Кметът сега като иска да влезне в медията, ще направи някаква простотия, ама там, вътре, по телевизията даже гледах едно много хубаво момче, което тепърва излиза на сцената музикалната и казва: „За да се прочуеш, трябва нещо да направиш, някаква простотия…“, нали някаква интрига да има… Аз преди години, преди 20 години, когато първата ми и втората ми стихосбирка излизаха, казваха: „Стиховете ви са много хубави, но трябва да има някаква интрига около тебе… Искаш ли да пишем сега за тебе, че там, еди  кой си…“ … че ми е любовник. Викам: „Не, благодаря!“ Всъщност това ли е моделът. Може би това е моделът, не знам. Бях много изненадана – има един автор Стивън Кови, не знам, може би си го чел, може би не – той е формулирал успехът на личностите със заглавието „Седемте навика на ефективните хора“. И постулат, който е за успеха на една личност, са връзките, казва: „От връзките в трамвая, до връзките на обувките“. Значи аз съм на 53 години – тогава да проумея, че това е било много важно, защото пък моята психика е такава, че ако имам аз такива връзки, аз най-старателно се мъча да ги залича, да ги унищожа, а то било това много важно. Викам: „Ето какво съм бъркала в живота си!“, но не съжалявам. Така че градът ни… в интернет в момента има толкова много информация за града ни… и аз знам, че „Пайнера“ и битака не са атракциите на града. Въпреки че няма нищо лошо, че „Пайнер“ съществува – има много качествени певици, много качествени! И тези, които са качествени, са си качествени, не можем да ги отречем. Не можем да ги отречем, защото по всички тържества, които са народни, те присъстват и по всички предизборни кампании те присъстват и хората се стичат да ги гледат. И няма нищо лошо в това. Лошото е, че … „дънките ш’ти цепна“ и т. н. и на Мишо Шамара, дето се гаври с… аз не знам твоето мнение какво е, за мен това е гавра със символите на България… Но коментара по телевизията беше, че той може да осъди България в Страсбург, което е много изненадващо за мене. Много изненадващо…

И.: А какви културни събития имаше 80-те и след това 90-те години…?

Р.: Значи имаше един период културните събития от 80-те се възродиха през този период, сега. Но имаше един период, където нямаше никакви културни събития. Това са първите години на демокрацията… не първите години точно, а когато инфлацията ’96-та – ’98-ма си спомням… Не че не е имало културни събития, но хората бяха толкова нещастни, толкова мизерни, толкова…, че не им беше до това. Даже по-рано всяка година е имало павилиони – целият град е обсипан с павилиони, да речем за Коледа или пък за Великден и целият град свети. ’96-та година до ’98-ма година някъде може би – тъмнина! Няма нищо! Нищо няма. И до 2000-та вечерта тука като излезеш, пълно е с деца, с тийнейджъри, с млади хора, с по-възрастни хора, с възрастни хора. 2000-та година аз наблюдавах една възрастна двойка мъж и жена, в която мъжът беше на 94 години, жената на 95. В 11 вечерта се разхождаха. Пълно, фраш, всичко! Просто като излезнеш, душата ти е пълна! Пълно с хора. Сега няма хора! Сега… тази алея, която е централната непрекъснато имаше движение нагоре-надолу и аз коментирах, че всички „Мис Свят“ са тука в Димитровград, защото виждам хубави момичета, красиви, без грим, без нищо, прекрасни са, прекрасни! И смятам, че българката е прекрасна, смятам, че българските младежи са прекрасни, смятам, че момчето българин е прекрасно. Щото аз само гледах красота и аз се наслаждавах. Сега има такива хора, като мене. Младите, в момента са на училище, но като свърши училище, лятото, това нещо го няма, пък като отидат да учат по-нагоре, отлита някъде по света… Тук рядко някой се връща.

И: Според вас промяната… самите хора ли я предизвикаха да се случи по този начини или по-скоро управляващите я предизвикаха да стане по този начин?

Р.: Не, не. Аз не мога да кажа, че само управляващите са… аз мисля, че тази вина я носи всеки българин. Защото и на Запад има управляващи, които управляват скапано, но хората са други… Но нашата основна вина е понеже дълго време сме… така си го обяснявам аз, може би греша… ние просто сме… не искам да обиждам българския народ, но ние сме кротки, търпеливи и хрисими – това са характеристики, дълбоко залегнали в нашия генотип, убедена съм в това нещо. Защото как бихме оцелели пет века през турското робство, ако не сме такива? Ние сме повече индивидуалисти, отколкото екип. Като индивидуалисти, всеки българин, който е отишъл на Запад по някакви причини е направил нещо добро, в смисъл такъв – по някакъв начин се е изявил и постига своя „Еверест“, независимо колко е висок. На Запад, защото на Запад погледът, обществото, самото общество, влизайки на Запад, ти вече си част от това общество, не можеш да мърдаш от правилата. Ако искаш да ги нарушаваш правилата, веднага има строги… веднага мрежата ти грабва строгите правила и те вкарва на местото, докато при нас това няма… няма правила. Има правила прекрасни, но може би написани на хартия. Може би Европейският съюз като ги чете, те се… да, възхищават се…, но ето САПАРД сега, програмата САПАРД – как на Запад осъждат, тука не осъждат? Те самите се чудят как е възможно! Значи трябва еди какво си. Примерът с поругаването на герб, на знамето на България на Мишо Шамара, той не е единичен. Ние не признаваме… ние сме анархисти в мисленето си. Ние не признаваме правилата – „откъде на къде?“ Значи, ако съм в колата, аз ще протестирам, че пешеходецът прави така, ако съм на пешеходната пътека, аз ще протестирам, че шофьорът прави така… Тоест… какво е – аз спазвам ли правила някакви? – Никакви правила! – това е типично за българите, типично! Да се бунтува срещу всичко! Да се бунтува, обаче не в екип, а индивидуално – ако може там да кръшне, ако може това да не направи, ако може еди какво си да стане… Но в екип – „Ааа! Там да ходя! Не! Ами какво ще кажат другите? Не! В никакъв случай!“. Това е! Аз затова смятам… значи защо смятам, че младите ще спасят България? Защото първо имате друг мироглед, второ не сте обременени от социализма – ние малко или много сме обременени от социализма, колкото и добри страни да има… добрите страни са били образованието, здравеопазването, това е. И може би тези стопанства, които обединяват много земя и т. н. Това са добрите страни. Всички неща, които ставаха, нямаха гласност и като нямаха гласност, те не могат да бъдат преди?????ли. Тези негативни събития не могат да бъдат предизвикатели???? за други негативни събития при други хора. Щото младият дух е бунтарски дух. И когато младият дух е бунтарски дух, гледа това и казва: „Щом той го е направил, защо и ние да не го направим?“. Не може едно момче да излиза и да се изкефи да прасне другия чак да му спука далака, чак да чуе плясъка на далака му. И с това да се гордее и да го съобщава по медиите, по фейсбук и т. н. Кое е човешкото на това нещо? За мен този човек не трябва да излезе от затвора. За мене, аз така разсъждавам. Защото човешкият живот е една ценност, която никой на никого не подарява. Човек има уникалната възможност да се роди на този свят и кой, с какво право ще му отнема живота на другия? Законите са прекрасни, но какво от това, когато не се прилагат? Те не се прилагат законите! И за мен със законите…. Тази песничка „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони…“ тя е основен постулат в нашата култура.

И: А спомняте ли си веднага след Десети ноември имаше ли митинги и такива неща на различните партии…?

Р: Да, имаше митинги. Аз присъствах на един – с много любов присъствах и с много надежда. И какво срещнах аз там? Срещнах – това беше в едно кино „Дружба“, то вече не съществува – Михаил Неделчев и Александър Димитров тогава бяха сини, така си спомням, дойдоха в Димитровград и започнаха да говорят за номенклатурата: „Номенклатурата, номенклатурата, номенклатурата…“, тоест за партийните дейци и директорите на училища. Или за директорите изобщо и за партийните дейци. Аз като директор на училище знам, че всяка вещ в едно училище има номенклатурен номер. Пише номенклатурен номер. И чистачът има номенклатурен номер… И всяка длъжностна характеристика… имаше длъжности характеристики – на чистача, на работник-кухня, на всичко – те си имат номенклатурни номера. И затуй като кажат „номенклатурата“… аз бях толкова наивна, станах… аз знам какво е, но исках да ми изяснят тяхната гледна точка какво значи „номенклатура“. Първо те не можаха да ми изяснят… представих се, естествено… те не можаха да ми изяснят, после разбрах, че номенклатура било някой отнякъде да те спусне „отгоре“, тоест някой партиен деятел да те спусне „отгоре“ да отидеш някъде или пък да си партиен деятел…  Тоест връзката, образно казано връзката. Но лично аз съм била най-напред учител, после възпитател, после директор. Значи, аз смятам, че съм си извървяла стълбицата на израстването като съм била директор. Смятам, че моя път съм си го изминала, съм се доказала и затуй съм станала директор. На мен ми предложиха, аз не съм искала да стана директор. Когато ми предложиха, аз не бях партиен член. Значи аз станах post factum партиен член. Може би аз съм сметнала за необходимо вече да стана тогава. Но аз съм израснала в такава среда. Задавам въпроса и аз казвам: „Не, искам конкретно да ми кажете какво значи номенклатурен номер? Конкретно, не да ми развивате теории!“. И отзад като почнаха да ми викат: „Ти си номенклатура, ти си номенклатура…!“. Мен не ми пукаше, аз знам каква съм. Мисълта ми е тази, че съм била на такова събрание и това беше моето първо разочарование. После Иван Костов…. Иван Костов, шапка му свалям, бях възхитена от него! Възхитена бях – той говореше толкова меко! Но после, когато се разтвориха страниците, които не са били измислени от хората – сега вече не бих могла да кажа, че съм възхитена от него! Но когато той е идвал тука в двора, аз съм била възхитена от него! Тоест ние голяма част бяхме измамени, бяхме излъгани, голяма част – населението, народът бяха измамени и излъгани. Това е истината! Ние сме имали… Аз, фактът, че е станала промяната, аз бях щастлива, аз ходих… значи аз съм щастлива от промяната и после ме обвиниха в много неща, че съм едва ли не знам какво… И после да се докаже, че няма нищо общо с това, после да ми се извиняват… за какво? За какво? Значи право те смачкват и после ти казват… Затуй аз смятам, че в България всеки е виновен до доказване на противното. Всеки. Може и новороденото – то е виновно, че се родило детето…

И: А имаше ли в началото някакъв период, когато хората са смятали, че нещата са обратими?

Р.: Не, не. Никой… аз мисля, че не. Сега, може да има много възрастни хора, които … не! Не съм срещала такива хора... Че да се върне старият ред? Не! Определено. Това е някаква демагогия, ако някой го твърди – демагогия или пък… не! Определено не! Нито е стоял на дневен ред на някоя партия, нито е стоял на дневен ред на някое движение, нито е стоял на дневен ред между хората, които еди какво си… хората най-напред бяха оптимистично настроени, те бяха въодушевени, те бяха пълни с надежда, че тази промяна, тази демокрация… И аз после казах, че понятието „демокрация“ е използвано, за да замени един див капитализъм, щото при нас сега… с цървули по Дивия Запад, ние сме точно на този етап, в който Америка е била преди двеста години. Ние се на този етап. Това е! Слагам си ръката на сърцето – няма някой да е повярвал, че ще се връща социализма! Баща ми, за когото казах, че до мозъка на костите си е бил комунист, той дълго време по време на соца плюеше комунистите… Щото той е могъл да бъде министър, могъл е да бъде в Държавния съвет на власт, даже му бях задала този въпрос в последните години от живота му… викам: „Татко, ти си имал възможност да бъдеш - щото негови приятели, дето той е ли, негови приятели са съратници, са били по високите етажи на властта и тука в Димитровград, и в София бяха по високите етажи на властта, викам, ти не си ли изпитвал нужда…?“, той казва: „Не!“. Но той беше толкова честен, че… той имаше смелостта открито, ако нещо не му харесва…, ако ти си шеф, той ще те заплюе, ще ти разкаже играта и ще си тръгне и оня нищо не може да направи! Аз на това нещо не мога да не се възхищавам! Той е бил един обикновен човек, борил се е, защото е смятал, че трябва да се бори, разочаровал се е, но не е крил разочарованието си и е плюл срещу онез хора, които… Той казва… аз ти дадох пример с Тодор Живков – на банкета да изяде едно кисело млека и една катма, това му било – една купичка кисело млеко и една катма му донесли на човека за вечеря. „А, вика, на масите - мляко от пиле!“. И той си отива къде-къде, рано 8-9 часа отишъл да си легне, другите – до сутринта.

И.: А, да кажем, в първите години левицата за какво е пледирала? … или как да кажа… сигурно и тя е организирала митинги…?

Р.: Да. Значи, аз ти казах, че в първите години аз няколко пъти ходих на събрания на левицата, даже участвах в едни избори и бях щастлива, че левицата взе изборите… значи това е било ’91-ва година… парламентарни избори…, когато Андрей Луканов посочи президента, бях възхитена от жеста му, но после разбрах, че всичко това е било задкулисна игра, че всичко е било предварително решено. Значи, в тези избори, когато спечелихме и когато аз бях в тези комисии за изборите местните какво ми направи силно впечатление? Значи, в местния парламент влезнаха най-много прависти и колкото и събрания имахме, правистите все коментираха какво да се направи, че как да се направи… и тогава аз усетих, че „има нещо гнило в Дания“. И тогава, когато бях обсебена от телевизията да гледам за онова, което е ставало в „Белене“ и т. н. и когато видях там сред щипалките този старец как плаче, за мен вече беше решено, че аз в тази партия повече няма да членувам. И оттогава аз съм се откъснала и освен, че гледам събитията по телевизията, не съм контактувала с БСП. И сега, ако това излезне на бял свят, БСП ще ме „възмрази“. Имало е митинги тука, в Димитровград, да, имало е митинги на БСП и на СДС тука, в Димитровград. Но, но! Значи, понеже аз бях първият директор, на когото му беше отсечена главата, значи аз не съм ходила нито при едните, нито при другите. Защото когато от… колко колектив четиридесет и колко колектив беше – 48-49 колектив, 46 застават зад гърба ми, те пожелаха да ме върнат, но аз обясних, че преди всичко трябва да си съхраня психическото здраве, че всъщност кой ще ми гарантира, ако стана директор на това место, че няма пак да ме изгонят, няма гаранция. Значи, аз тогава разбрах, че това е една политическа чистка, защото самите адвокати са казали на хората, които стоят зад мене, че това е политика в България, че всички директори ще бъдат сменени. Но аз бях първата, пък първият знаеш, че е най-тежко! Щото после, да, всичките си отидохме тука. Но това няма никакво значение. Казвам ти го като пример кое ме е накарало да се отдръпна от тези неща… аз видях дълбокото лицемерие и дълбоката демагогия може би преди другите да я видят тази демагогия. Може би видях демагогията в хората. Аз вече видях тогава, че …. На мен, например, не ми е ясно защо го махнаха Филип Димитров, на мен това не ми е ясно. Не ми е ясно дали тази инфлация не беше изкуствена, щото златото отива на Запад, а тука мизерстваме. Не ми беше ясно! Но аз допускам, че всичко това са политически игри по някакви планове, по някакви проекти, които съзнателно да доведат до такива катаклизми в България. Както сега с тези 12 ислямисти, които съдят в Пазарджик. За мен това също е политическа игра…

И.: А какво се случваше зимата на ’96-та/’97-ма в града?

Р.: ’96-та/’97-ма моят съпруг е военен, той се пенсионира ’96-та година. Ако в деня, в който се пенсионира и получи парите си, можеше да ги замени за три хиляди и колко долара, след три дена неговите пари струваха една пералня – 450 000, точно тогава 450 000 струваше една пералня. Това се случи, много хора бяха… парите им за секунди се стопиха. Понеже много хора вярват в българския лев, вярват в политиката на държавата, вярват, че е имало хора, които се грижат за тях и не са предприели тази крачка да си обменят валутата и т. н., защото това са го направили единици хора. Моят мъж е един от тях, който е решил, че няма да ги обменя, пък аз понеже съм такава… духът ми е свободен и не се намесвам и съм го оставила, но съжалявам за това. Но ето това се е случило ’96-та/’97-ма…

И.: Имаше ли пак така митинги тука?

Р.: Тука в Димитровград? Не! В Димитровград – не. В Димитровград не си спомням. Не, не мога да кажа. Спомням си мракът на града, нямаше осветление, нищо няма, просто вечерно време всичко е мрачно… А! И престъпления много! Тогава в Димитровград бяха убити хора, които при никакви обстоятелства не бих могла да си помисля, че те биха могли да бъдат убити. Един шофьор, който беше толкова грамаден и силен беше бастисан и убит…

И.: Защо?

Р.: Някакви младежи с тези вериги и т. н… Един скулптор Ангел… сега не мога да си спомня името му, който беше изключително добър – за два лева беше пребит до смърт, после много дълго инвалид, жена му се самоуби и дъщеря му се самоуби и той след това почина.. и това за два лева български пари. Имаше масови такива грабения – хора, които са без пари, как да оцелеят, аз не ги упреквам, въпреки че би трябвало да ги упреквам. Но те са поставени в ситуация на оцеляване – като няма работа, те почват да крадат и убиват за нищо. И тогава имаше един такъв период, когато бързаш да се прибереш… Сега не е така, сега е спокойно, спокойно е в града, спокойно, приятно, хубаво…

И.: Какво стана с паметника на Георги Димитров?

Р.: А да, имаше един такъв период, да! Благодаря, че ми зададе този въпрос. Имаше един такъв период, когато СДС искаше да се смени името на града. Паметника го демонтираха на Георги Димитров и сега е, до колкото знам, някъде на съхранение, но понеже градът получи статут на исторически град, на град-паметник може би ще го възстановят… Ако те интересува моята гледна точка, аз мога за изразя тази гледна точка, че историята не е хубаво да се подменя. Дали е добра или лоша, историята е един урок за поколенията. И когато се подменя историята, какви уроци даваме на поколенията? – че всичко може да се фалшифицира. Това  даваме на поколенията – че всичко може… Значи сега може да правим разни мръсотии, обаче после ще ги фалшифицираме… Уроците на историята не трябва да се подменят. На Запад паметникът на Хитлер си е паметник на Хитлер, паметникът на Мусолини си е паметник на Мусолини… най-големите чудовища си имат паметници… Аз бих ли била съгласна от Величка да ме преименуват еди как си? По същия начин не съм съгласна нашият град Димитровград да го преименуват еди как си! По простата причина, че аз живея тука. Градът Димитровград, ми да не го свързват в Георги Димитров! Има толкова светии, ми да речем св. Димитър, нека да е на св. Димитър. Това за мене е игра на дребно, това за мене е интрига просто. Тоест да отвлеча вниманието на хората от големите проблеми… ще му сменят името и какво от това?... Но най-важното е, че аз мога да съм правила много мръсотии в живота си, но тя е част от моята биография – как да я подменя? Тя е част от мен, не мога да я подменя! По-добре би било да оценя, че съм правила нещо гадни и да извися духа си и да почна да правя нещо добро. Че св. Петър от екипа на Христос, той също най-напред е гонел християните, ама никой не се е опитал да му промени съдбата! Никой! Той след това става следовник на Христос! По същият начин – защо ще се отказваме от историята си? Това, че Димитровград носи името на Димитров… ми така е бил създаден градът! Няма нищо лошо в това, нека сега да бъде друг град! Но защо да му променяме името? Ми сега, той, градът наистина си е друг! Сега има млади хора, които управляват, аз им свалям шапка! Кефят ме младите хора! Защото знам, аз съм била на 25 години, когато станах директор и знам как кипях от енергия и имах хиляда проекта за училището си, в което работих. Аз знам, че младите хора с пълни с проекти, пълни с фантазии, пълни с дух да осъществят тези неща! Какво ще им сложат някакви старчоци на 60-70 години? Евала, може по Световната здравна организация да не са стари, но те са си изиграли своята роля! Нека да се радват на живота, да почиват, да пътешестват, ако имат средства… там нямат работа!

И.: Добре, ако нещо не съм ви питал, а искате да кажете…

Р.: Обичам града си и смятам, че градът ни е превъзходен и превъзходно място за живеене, особено за майки с деца. И аз съм убедена, че след няколко години тези, които са се замогнали в чужбина, ще закопнеят за града си и може би ще се върнат тука. Надявам се много млади хора, които са в чужбина, да се върнат в България, да поемат юздите на управлението, защото 23 години едни и същи по парламента, вече ми е писнало да ги гледам… едни и същи лица, които си прехвърлят топката, играят… даже със символика използват понятия от футбола, за да обяснят на народа… „народът е толкова прост, нека използваме понятията, за да му обясним топката къде е…“ и т. н. Народът не е прост, народът изобщо не е прост! Прости хора няма, но има кротки хора! Нашият народ е кротък и правителството трябва да е щастливо, че народът е кротък, защото иначе как би стояло – 23 години се разиграва това нещо? Не е възможно. Аз копнея да станем Гърция, но вие ще направите Гърция – аз говоря за митингите, не за друго, че масово се вдигат. За това говоря, не за друго! Няма нужда да ни плашат, щото щяло да стане… Щото в Италия и в Испания аз имам приятели и ако са болни зимата, независимо дали имаш осигуровка или нямаш, дали имаш документ или не, зимата ти си човек. Ти си човек! Те те взимат и те излекуват до пълното ти излекуване. У нас си движеща се паричка…

 


[1] Величка Петрова е бивш, учител и директор на училище, психолог, поет. Пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_V_Petrova_Anton_Angelov_Dimitrovgrad_3_10_2012.docx58.79 KB