ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА С ВАСИЛ ВЪЛЕВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 11. 10. 2012 г. 

 

Р: Аз по принцип съм работил в енергетиката. Само че претърпях една трудова злополука и спрях. 60-ти набор съм. Почнал съм през времето на социализма. Ами за мене, нали не е такова значи, специално за мен, хванахме най-добрите години на социализма и на демокрацията, когато съм работел.

И: Какво си спомняш от 10-ти ноември?

Р: Беше голям ентусиазъм, всички се радваха. Аз бях на една хижа в Казанлък и сутринта, когато се събудихме, някой каза, че Тодор Живков е паднал от власт. И някакъв възторг имаше във всички, че нещо ще се промени към по-добро, положително. Най-вече човешките свободи. Защото преди промяната хората нямаха тая свобода. Не можеш свободно да се изкажеш, трябваше да се съобразяваш. Навсякъде имаше, докладваха. От тая гледна точка беше стресирано. Иначе за работата беше добре, защото всякой беше на работа. Така, средна класа имаше в България. През време на прехода всичко тотално се обърна. Всички се надявахме, че ще тръгне към по-добро, обаче то не. Подкрепяхме опозицията, СДС-то. След това се видя, че няма никаква опозиция, всякой се бори за власт в България, да е във властта, за народа никой не мисли. Мина време, около 2000 г. се видя, че преходът е тотално сбъркан. Защото всички обещават, че ще стане нещо по-добро, ама всеки гледа за себе си.

В града, специално, аз съм работил в енергетиката, още откакто съм се уволнил. И най-вече в електроразпределителен район Хасково. Отначало беше много ниско заплащането и почти нямаше добра квалифицирана работна ръка. Но по време на прехода, след демокрацията, повишиха се заплатите, айде да не е многократно. И привлякоха много по-добра работна ръка. И подобриха. Специално в енергетиката се подобри много. Всичко се дължи на заплащането. Добри специалисти постъпиха. И грешката беше на управляващите, че разпределителните дружества минаха към чужди фирми. Навремето, когато Сакскобургготски беше на власт, разпродадоха енергийните дружества. Това беше една от най-големите грешки, защото енергетиката е печеливша. А сега в случая печалбата отива в чужбина. Тука някакви мижави данъци печели държавата. Някой се е облагодетелствал за сметка на тая продажба. Не, не доведе до спад на заплати, даже се увеличиха, но държавата губи. Приходите отиват в чужбина. В нашия район е австрийската фирма. И въпреки това доста инвестираха, подновиха много далекопроводи, таблата ги изнесоха отвън, намалиха броя на кражбите, имаше много кражби. Като гледам, за разлика от другите 2 района, нашият район, където е австрийската фирма, доста по-добре си движи работата и инвестира повече в проекти. ЕОН се отказаха, да. Те на някаква друга чешка фирма ги продадохда, не ЧЕЗ, друга, не съм навътре. Имаше, работата се подобри, от икономии, стана по-добре, обаче това е, че фирмата е чужда. На цяла южна България е.

И: Какво ти е впечатлението от кметовете, които управляваха през този период?

Р: Еми, и на местно ниво има някой, който е взел. Индивидуален случай мога да кажа. Ставаше въпрос за ПК (полиестерният завод), където е в Димитровград. Идваше италианец, който искаше да го закупи и да почне да функционира и искаше да инвестира доста пари, за да произвеждат платове. ПК си беше за времето едно от най-големите предприятия за производство на плат. И понеже ние сме ходили лично там, и всичко беше уговорено италианецът да го закупи, обаче в последния момент какво стана, някой турчин дойде и той тотално го разпродаде. А обещанията му бяха, че ще заработи ПК. Тука на местно ниво погрешно решение. Ами, самият град беше един от най-големите индустриални центрове и всичко се разпродаде на безценица. За мините нямам много информация. Тя самата държава се изтегли от мините. Преди имаше субсидии за всички рудници, а сега дъражвата тотално се отказа от всички дотации. Всичко затвориха. По принцип самата държава вече ... просто приватизацията. В България целият преход е сбъркан, не стана в самото начало, а почнаха да объркват държавната работа с частната. Оттам източиха предприятията и те изкуствено фалираха. Като цяло това раздържавяване, което се получи в тоя продължителен преход, източиха с частни фирми, дъщерни и държавата не се намеси навреме. Това се направи, да може някои, шепа хора, да се облагодетелстват за сметка на народа. Масово навсякъде, не само в Димитровград. Вулкан почти не работи вече. Там италианска фирма закупи завода.

Неохим по същия начин е източен, обаче там се задържа проиводството. Но има голяма разлика там в заплащането на работниците и администрацията. Защото е разделен на 2 фирми и едната фирма, която фактически там извършва продажбата, печели, а работниците получават някакви такива, айде да не е мижава, ама средна заплата. Който изкарва парите, дефакто, взима много по-малко, отколкото тия, които продават. 2 фирми, обаче едната е за продажба на торове, а другата е за производство на торове. Работи си, обаче вече почти 1/3 от комбината работи, от предишния капацитет, дето е работил. Той си е по принцип пазарна икономика и които цехове са ненужни са ги закрили. Ако затворят и Химкомбината и самият град става едно голямо село.

Пазарът не е като предните години, кризата се усеща навсякъде. Всеки се лишава от всякакъв вид удоволствия. Преди пак е имало, аз помня предните годни, от 92-а, 4та, народът все още си живееше мнго по-добре, отколкото сега. В цяла Европа има криза обаче в България кризата си е вечна. Тогава беше (96-7), то си беше шок. Изкуствено се направи, за да съберат парите на хората по тия наин. Защото хората имат големи спестявания, през социализма си имаха спестявания и това изкуствено се направи, вдигнаха долара и взеха парите на народа. Изкуствена инфлация и хора, дето са спестявали цял живот ... това беше най-големият гаф.

И: Синдикатите, например, не можаха ли да се намесят по някакъв начин в полза на хората?

Р: Аз бях в КНСБ. Добре отначало, беше добре, застъпваха се за хората. Обаче след това вече, всичко си мина. Ръководителите почнаха да изпълняват, служеха в услуга на управляващите. Те, промениха се нещата, доста промени имаше в началото (б.а. след 10-ти ноември). Обаче след прехода почти едни и същи хора седяха, при различна власт и почти си изпълняваха препоръките на управляващите. Никой не се затъпва за нас, за работника. В България да потестираш – когато си седнал на масата, тъй протестираме. Не може да се каже, че чак не ни защитават, но това са такива някакви дребни. Когато трябва нещо да се направи за работниците, почти не става. Не виждам някаква разлика да е имало между двата синдиката. В България всичко е борба за власт, за мене е така. Ако имаме 10 синдиката, никой няма да се откаже от тях. Да се усвояват някакви пари.

И: Какво е мнението ти за местната власт, кметовете?

Р: В града, сега моето мнение, че от тоя преход, който тръгна, почти много малко работи се правиха и единствено Стефан Димитров, когато беше стнал кмет, почна нещо да се прави. Аз на какво го определям, определям го на това, че просто нямаше опозиция. Когато има опозиция, винаги почват дразгите, на тоя няма да отпуснем пари за туй, на оня няма. И  винаги има ли опозиция, много по-малко работи се правят. Когато властта е в някой, може парите да отиват в неговия джоб, обаче се направиха много работи за града. Това е за обикновения човек. Докато вече за частните фирми там, аз специално от предишния кмет съм най-доволен. Сегашния, има някакво разделение, има боричкане.

И: Как мислиш се отрази затварянето на предприятията на броя на хората в града?

Р: По принцип няма ли работна ръка, няма и хора. Всичко идва от работната ръка, оттам се увеличава и оборотът, оттам и държавата трябва да печели. В България е точно обратното – няма, не се създават работни места. Сега в момента има по някакви програми отпуснати пари за безработни. Това от една страна е добре, намира се работа. Поне да могат да ги усвояват тия пари. И от предприятият и от Съвета. Това е една от алтернативите. Временно е, но и това, трябва да се усвои. Защото в България отпущаме пари, ама не можем да ги усвоим, най-вече от бюрокрацията. Или да не се дадат парите на обикновения човек, дай ние да ги вземем. И тия пари, които ги отпущат, за да не можем да ги усвоим, значи нещо има объркано в тая работа. Намаля наполовина градът. Ами, значи, според мене като цяло, трудът в частни фирми и държавни фирми не се заплаща реално. Особено на шивашкия бранш, тотално частникът прибира почти цялата печалба, дава на жената колкото да може да преживява. Едно 20% дава на работника, около 80% остава за работодателя. Тука трябва да има намеса и на държавата, не може в една държава частникът да печели от 50% нагоре, а работникът 20%. Даде, ама в цяла Европа, това се регулира от самата държава – печалбата на частните предприятия, а тука в България никой изглежда не такова. Не може един прекупвач, да кажем на плодове, да печели повече от един производител.

И: Какво се случи по време на прехода със селското стопанство, ТКЗС-тата?

Р: Аз съм работил в ТКЗС отначало. Значи по принцип и отначало, през времето на социализма, там що-годе беше, не, че беше разпределен трудът на хората както трябва, защото тия хора, дето работеха на полето произвеждаха цялата продукция работеха за жълти стотинки, а самата администрация взимаше парите. По време на прехода върнаха земите на хората, разтуреха всички стопанства и се появиха няк’ви арендатори, които без да влагат никакви средства, само мислеха да печелят, за сметка пак на народа, защото изкарваха такава продукция, която не се полива, само да могат да печелят. И нищо не влагат, не инвестират в земеделието. Хората си получиха земите, обаче много малко частници се пробваха да си работят земите. Обаче самата държава, когато не ти осигури пазар и няма къде да си реализираш продукцията, и просто се отказваш. Появиха се тия арендатори, които, нали, произвеждаха повече зърнени продукти, с по-малко разходи да печели повече. И отначалото натрупаха някакъв капитал, сега в момента започнаха да пускат субсидии, тръгнаха в една посока, но още нее  на това ниво, както е в ЕС. По принцип сега почнаха да ги обработват, защото за всеки декар им отпускат субсидии. Сега се обработват земите. Но то пък тая година беше голяма суша. Но започнах да ги обработват. Има някои, специално за Димитровград, в кооперацията, която е в Димитровград е на едно добро ниво. Нейният ръководител е една жена, доста мъжка жена. Разбира от агрономство, разбира от търговия. Рядко такива ръководители има. И има и на други места ръководители, които милеят за земята, за хората, но са малко.

Разпродадоха тотално всичко, животните ги раздадоха на хората, кой каквото дялово участие имаше. Еми, просто всякой, който е на власт винаги се облагодетелства от тия разпродажби. Машини, всичко се разпродаде. Малко от ТКЗС-тата се запазиха, една малка част, а някои даже керемида не е останала, някои тотално ги разграбиха до основи. Даже няма и сгради на места. Има ТКЗС-та които се запазиха. В селото, в което аз съм работил, едно има кооперация, частно сдружение. В село Воден се запази и наоколо в Добрич, има. По-добрият вариант е да се комерсиализира (б.а. комасира), да се окрупни земята, обаче ... за мене по-добрият вариант беше да си остане земята към някакво сдружение, да не се прави на парчета, да се разделя. Отначало всички се ентусиазираха за демокрация, обаче всичко е сбъркано, защото Западът минаха на нашия вариант, който бяхме го изградили много пред това – с окрупняване на земите – а ние точно обратното направихме. Да, това е грешка на прехода.

И: Да кажеш нещо за местната власт, политиката?

Р: Сега в момента на ГЕРБ симпатизирам. По принцип всяка една партия излага някакви идеи, но като дойде на власт и като започне да гледа т високо, променя им се виждането. Нямам някакво виждане още, той е млад кмет. Той оказа се, че имал фалшива диплома. Ама глей сега, за мен не е само той с фалшива диплома. Важното е да се върши някаква работа. Преходът наложи някакви стандарти, дето много хора си накупиха дипломи. Всичко е корумпирано в държавата. Не, преди не е имало. Сега нямаше чак такава голяма корупция. Сега всичко е комерсиализация, пари. Ами, като народ нещо ни има. Пием и пеем и ругаем поробителя. Преди колко години Ботев го е казал.

И: Свърши ли преходът?

Р: Не. За мене, преходът може да свърши, ако някой отвънка почне да ни диктува какво да правим. Дано нещо се направи. Ние самостоятелно не можем. Трябва някой да ни налага някакви норми. Иначе българинът ги изпълнява нормите, когато му ги зададат отвънка. Като се видя, че при нас демокрацията е много далечна, на светлинни години. Просто нямаме това съзнание. За мене е само съзнанието. Не сме дорасли за демокрация. Нещо има объркано в гена на българина. Това робство, което е преживял, още не може да го асимилира, това предателство. Там нещо има сбъркано. Няма кой да обедини нацията. Да станем задружни. Като гледам по хората. И злобата е по-голяма и завистта. Все лоши качества за българина. Пак трябва да има фигура. Политик ли ще е, някой, в който хората да повярва. Аз специално (б.а. за царя) по-такива надежди нямах, обаче доста хора повярваха. Костов, аз имах някакви надежди към Иван Костов и почти ... сега харесвам го като ръководител. Както и Бойко Борисов. В България, за да командваш, трябва сам да взимаш решенията. Човек, когато сам взима решенията, може и грешни да са, е по-добре отколкото много хора да се намесват. За мен. Донякъде Иван Костов беше тръгнал добре, обаче не му дадоха  време да се развие. Трябваше още един мандат да изкара, обаче те го заблудиха с царя. Ако беше още един мандат изкарал, може би щяхме да сме по-добре. На прехода може би той беше най-добрият ръководител. Сега вече се провали тотално.

Като личност вече Бойко Борисов привлича хора. Да, има разочарование, ама пак ще гласуват за него. Бойко Борисов е партията ГЕРБ. Ако го няма Бойко Борисов, ще си стане една малка партия.

И: Имало ли е мутри, подобни групировки в града?

Р: То си беше някаква ниша, и за тях имаше кяр. Аз вече не помня кои години бяха. ВИС-1, 2, когато се създаваха. Когато, нали, държавата вече тотално беше ... когато се разпадна цялата система се появиха тия мутри и те най-вече влияеха на ... защитаваха търговците един вид. Взимаха рекет, защото полицията не си гледаше работата. По някакъв начин да печелят пари. По принцип повечето спортисти бяха една голяма част от тях, които се ориентираха към тоя бизнес и спечелиха. Сега в момента е по-културно. Застраховки, туй онуй. Минаха в легалния бизнес. По принцип в България всичко е наопаки. Все се надявам, че ще се оправи, трябва да сме оптимисти, няма смисъл, ако не си оптимист.

 


[1] Васил Вълев е работил в Енерго-то, пенсионер по болест

AttachmentРазмер
Intervyu_V_Valev_Valentina_Nedelcheva_Dimitrovgrad_11_10_2012.doc59 KB