ИНТЕРВЮ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ С  ЙОРДАН БЪРНЕВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 10. 2012 г.

 

 -Като Ви кажа, последните години на 20 век, кое е най-важното събитие за вас ?

-Най-важното е, че през тези години преминахме от социализъм към пазарна икономика, което преведено на друг български език, това е капитализъм, така го тълкуваме. Това събитие е важно, защото промени много неща в социалния живот на хората, обаче от тази промяна Димитровград пострада. Димитровград имаше 60 000 жители, сега надали има и 20 000. Около 20 000 работни места бяха закрити. Затвори се държавно минно предприятие Марбас с 6 000 работници; от 5 000-те работници на Химкобмината останаха 1 000; 2 000 – ПЕК –а; 2 000 се закриха от консервения комбинат и 2 000 от Вулкан, в който работеха към 3 000 души, сега е пред затваряне. Като се вземат предвид и някои по-малки предприятия, се оказва, че повече от 20 000 места за работа са затворени. Всъщност настъпи едно разотиване, казано по-меко, едни от хората, предимно от по-младите заминаха за Гърция, Испания, Италия, а по-старите – бивши апаратчици, от Химкомбината, миньори и т.н., се ориентираха към натурално стопанство. С паричките, които са си спестили, изкупиха в околните села малки къщички с дворчета и започнаха да садят домати, пипер, да гледат някакви животни и пр.,а това се нарича оцеляване чрез натуралното стопанство. Обаче той не произвежда стока за пазара, за износ и т.н., той произвежда единствено за себе си. На времето Химкомбинатът произвеждаше печалба за около 100 милиона долара, която подхранваше Културния дом, културни институции, съвета и т.н. Всеки може да си говори каквото иска, че няма работни места, но за тези 20 години управляващите града асфалтираха улици, направиха тротоари, градинки, ние минаваме за най-чистия и най-озеленения град. Ние от Димитровград пострадахме и затова, че носи градът носи името на Георги Димитров, всъщност го брояха за червен град. С голяма злоба събориха паметника на Георги Димитров и го хвърлиха в парка на река Марица. Освен това тук се разви една фирма Пайнер и от цяла България знаят, че нашия град е столица на попфолка. Ползват един ресторант в хотел в Харманли и там си правят записите, както и в бившето ни кино “Дружба” и стотици, хиляди дискове изпращат по цяла България. И при все, че Пайнер не е изнесъл нито един концерт, градът ни е опорочен като център на с поп фолкмузика. Като говорим за музика, искам да отбележа, че в града има много добър оркестър, изпълняващ забавна музика, който изнася концерти и в София, участва на фестивали в Италия и т.н.

-Когато се случи тази промяна, Вие на каква позиция бяхте в личен план?

-В Димитровград живея от 58-ма година, завършил съм минно инженерство и отидох в едно миньорско селище, един квартал – първа, втора, трета смяна, такъв беше обичаят, докато човек се изгради и докато получи това, което в института не се дава – атмосферата, нравите, навиците, обичаите и пр. Постепенно стигнах до старши инженер в дирекцията, после станах главен инженер на рудник, след това началник на най-големия подземен рудник “Смирненски”. Всеки месец на 2 000 работници подсигурявах кой къде да работи и накрая на месеца им плащах. Рудник “Смирненски” внедри четири съветски комплекса с комбайни и механизирахме 80% от труда на миньорите. Бяхме най-добре механизирания рудник в България, с четири галерийни комбайна; посрещахме делегации, споделяхме опита си и т.н. Всъщност аз съм закърмен в тази работническа среда и като чувам от София лъже-политици да говорят, че българина бил мързелив, казвам: нека да дойде тук и да види как се изкопават и натоварват 6 тона въглища под земята, толкова беше нормата. Аз бях два мандата, член на изпълкома на Градския народен съвет, от 60 до 64-та година и от 64 до 68-ма година, и всичко, каквото е ставало е минало през мен, строителството на града и т.н.

-Когато започнаха тези процеси на промяна, Вие какво усещане имахте, усещахте ли необходимост от нея или тук нещата вървяха добре?

-Последните 10 години от трудовия си стаж изкарах като началник на производствен отдел на минно предприятие (с 6 000 работни места), главен технолог, която длъжност трета в йерархията на управлението на Маришкия басейн. Бях учуден, когато партийния секретар на комбината, с 44 първични партийни организации, равен на градски комитет от трета категория, каза, че аз, приемайки поста началник на производствен отдел трябва да стана и партиен секретар. Викам: - Чакай, нали партийни секретари трябва да станат хора от работниците, защо трябва да е човек от по-висок ранг? – Нека, - вика, - да имат страх! Така че, една-две години бях и партиен секретар и искам да кажа, че всичко, каквото е ставало в Марбас е в минавало не пред мен, а през мен. След промяната се говореше, че е имало опозиция, съпротива и т.н., такова нещо нямаше. Единствено в Русе само имаше една Еко организация на обществени начала с Нешка Робева, научавахме за тях от публикации в медиите; те бяха против замърсяването, причинявано от Гюргево. Ние не бяхме против тази еко организация. По отношение на свободата – аз никога не съм се чувствал застрашен, угнетен и т.н., от този режим, макар, че имаше някои работи, които не ми харесваха, при все, че се реализирах като минен инженер именно в този град и в тази работническа среда. Когато като ставаха промените, надявах се, че за някои неща, които ме дразнеха, вече е дошло времето, за да се променят. За да не стане като голословно приказване, ще разкажа за себе си от 74-та година до 80-та на миналия век. Завърших шест месечен курс по френски език с откъсване от производството, с 5 000 думи, писмени и говорими, и заминах за Алжир;  станах висш преподавател в един център за усъвършенстване на ръководни кадри за минната промишленост. Отидох за две години, даже получих благодарствено писмо за работата си, поканиха ме и за още две години. Имах възможност да видя  един друг свят, още носеха отпечатъка като бивша колониална страна, много неща, бяха останали от французите, и то не лоши неща, например, т. нар “кошница” – ако не можеш в обедната почивка да се върнеш вкъщи да се нахраниш, осигуряват ти безплатен обяд. В 300 села – наричаха ги “воаляж де социалист” Бумедиен настани да живеят безплатно хиляди хора в обзаведени жилища, раздаде им техника, само с едно условие – да обработват земята и да имат поминък. За впечатленията си от тези неща, като се върнах в Димитровград, исках да опиша в местния вестник, но не ми разрешиха. Ето това е едно оскърбление, но както и да е. Прекосих два пъти Сахара, два пъти бях в Париж, в Италия бях, искам да кажа, че доста неща можех да съпоставя, тогава информацията в България не беше обективна, да не кажа едностранчива, много неща прозрях; тогава всъщност в мен се изгради едно друго мерило за нещата. И така, изгря слънцето на демокрацията и птичките започнаха сладко да пеят в небесата. Обаче, то излезе една изродена демокрация, съвсем не беше това, за което ние се радвахме, че е дошло времето от един, ние тогава не му викаме тоталитарен, нито комунистически строй, (тогава за комунизъм никой не е говорил, идеите бяха комунистически),  да преминем към друг. Но сега тези, дето са се пребоядисали бивши партийни членове, те лаят по радиото и телевизията, че били участвали в свалянето на комунизма, пишат си заслуги. Чувствам се разочарован и оскърбен, че не станаха очакваните промени, които се надявахме да се случат. Беше разбита икономиката на града, вече казах – 20 000 работни места в града останаха празни и така градът ни се превърна в селище със затихващи функции. Градът опустя.

-Защо, според Вас бяха закрити тези предприятия, заради загубата на съветския пазар ли или заради лично обогатяване на някои?

-Един пример от минното ни предприятие, когато имаше 6 000 работници. По времето на Тодор Живков, имаше в София едно обединение - ДСО Въглища; от там настояваха да преминем на внос на въглища, украински, австрийски, полски и т.н. Защо? Като се копаят въглищата в България няма възможност да се получават никакви бонуси. Ако се внасят от чужбина въглища, на всеки тон въглища се дават бонуси и ако този, който сключва договора направи една сделка за 1 милион тона откъдето и да е, получава тези бонуси. По времето на Живков ги подгониха, а след време вече успешно се закри по-голяма част от въгледобива. Причината за затварянето на Химкомбината - нямаше пазар за неговата продукция, тъй като ТКЗС-та се разградиха масово и нямаше кой да купува азотни торове; хората започнаха да орат без да наторяват. В селското стопанство се разграби поливната техника; изклаха се всички животни. Днес говореха по телевизията, че в България 85% от месото е внос, а по-рано в България – 50% от животинската продукция беше от т. нар. лични стопанства, това е заслуга на Тодор Живков, но той не смееше да каже частни, защото частните стопанства бяха противопоказни на социализма, той им измисли една друга форма. Имаше големи държавни свинеферми, които произвеждаха другата част от месото, не те от години не съществуват. Сега е пълна разруха. Всичко, което е било социалистическо трябваше до последно да бъде разрушено. Вярно, раздадоха животните на селяните, връщат им ги, по памет, кой с каквото е участвал в ТКЗС-то, но хората, като нямат възможност да ги отглеждат, нямат пасища  и т.н., масово ги изклаха. Защо се закриха предприятията? Сега, в момента за завод Вулкан и той намаля производството си, говорят, че ще го закриват, тъй като Турция започна да предлага по-евтин цимент. Пазарна икономика е. Консервеният комбинат беше сринат, защото Русия я оплюха, а нашия голям износ беше за тях; защото щели сме да храним противник на Америка и на Европа, следователно – забранено е. В крайна сметка, пострадаха много хора. На времето консервеният комбинат бълваше с тонове консерви от домати, плодове, зеленчуци и това беше валута за България. Например, чехите не затвориха автомобилния си завод, Шкода – взеха от Германия мотора на Фолксваген и го сложиха с предно предаване и сега имат най-продаваната в Европа и света кола – Фелиция Шкода. Румънците не си затвориха автомобилните заводи, произвеждат Дачия. Само ние сме по-умни от всички и си затворихме и машиностроенето, и всичко.

-В сферата, в която работехте, след 10 ноември веднага ли започнаха промените в производството?

-Не, промените не започнаха веднага, но по едно време се явиха се едни хора, главно от Подкрепа, някои от тях идваха от рудниците, други бяха новоназначените началници, които бяха наши кадри, но те преминаха към СДС и Подкрепа; и почнаха да пращат рейсове на площада в града и пред управлението на Марбас и крещяха: - Червени боклуци и т.н. И започнаха, без да има производство, да си вдигат заплатите и предприятието малко по малко западна. Всъщност, СДС източи голяма част от оборотните средства на предприятието.

-По този начин, със заплатите ли стана източването, или по друг начин?

-По всякакъв начин го източиха, и тука знаят кои от бившите водачи на  СДС-то се обогатиха; и затуй  предприятието се самозакри, защото се оказаха, че са търтеи, негодяи и авантюристи. Хубавата идея на СДС не се реализира. На митинги, мене даже искаха да ме включват в тукашното ръководството, обаче аз като виждах какви хора влизат, отказах да участвам.

-Какви хора влизаха?

-Хора, които са службогонци, хора, които искат да се обогатят и да застанат начело. Знаят ги кои са, ако ви разведа да видите в какви къщи живеят и какви предприятия имат, Тодор Живков е един бедняк в сравнение с тях.

-И постепенно какво се случи с вашето предприятие?

-Нашето предприятие се закри, две-три години след 10 ноември вече фалира.

-Какъв беше официалният мотив?

-Не беше обявен официален мотив. Няма пари и работниците започнаха да не работят. За един новоизграден рудник като рудник “Здравец”  с производство на два милиона тона въглища, най-големия на Балканския полуостров, не можем да намерим работници. Всичко по този начин се разгради в обществото.

-Според Вас имаше ли капацитетът да продължи производството?

-Не, по този начин нямаше как да продължи, а и  всъщност беше отровена атмосферата.

-Но ако в момента има пазарна инициатива, възможно ли е да се възстанови?

-Те го разрушиха, административни сгради, парно, бани и др., всичко беше разрушено от една група за ликвидацията.

-А въглища има?

-Да, въглищата си стоят.

-Може би много е висока цената, за да се изкарват или въглищата не са достатъчно богати като състав?

-Въглищата на Марбас по начало са лигнитни, те не са за огрев, не са калорийни и във връзка с нашите въглища беше построен ТЕЦ Марица-3, който беше главен консуматор на нашите въглища. Обаче през зимата като закъсваше за въглища ТЕЦ Марица Изток, защото багерите не могат да работят в заснежена и заледена обстановка, започнахме от подземния въгледобив да им изпращаме композиции от нашите въглища, понеже са на 150-200 метра под земята и са по-високо-калорични от тези, които се копаят по-плитко, наземно. В бившата ГДР редица централи работеха с лигнитни въглища. Даже тук бяхме готови да внедрим един модерен начин – изгаряне на въглищата в кипящ слой; това можеше да доведе до много по-голяма ефективност, обаче никой не те пита за ноухау. Всичко отиде на боклука.

-Тогава какво се случи с Вас в личен план?

-Аз бях между червените боклуци. Защо? Аз имах вече втора категория за пенсиониране, една година повече съм работил от необходимото. Ако беше продължил социализма, можех още десет години да работя, с целия си опит, тогава бях на 54 години. Обаче тези, които идваха да крещят от Подкрепа, направиха един списък, в който влизаха 30 души инженери, които имаха право да се пенсионират, и в продължение на три месеца – от януари, всички трябваше да излезем в пенсия. А това беше всъщност мозъчния тръст на предприятието ни. И оттам тръгна упадъкът. От двадесет години вече съм пенсионер.

-Подкрепа вкара ли свои хора в предприятието?

-Не, това бяха пак наши хора, които подписаха удостоверение, че искат да напуснат поради здравословни причини, семейни и други различни мотиви, ако не им дадат парите, които им се искат от СДС; ако нещо не им играят по свирката, ги отстраняват с молба да бъдат уволнени. Тази молба си беше предварително подписана още като го назначават директор на Марбас и т.н. и я слага СДС-то в чекмеджето си, и ако той не им играе по свирката, не им дава необходимите пари, но то и нямаше такива пари по начало в предприятието, за да се раздават, дето се вика, на сульо и пульо. Пет директора на предприятието за три-четири години се смениха по този начин.

-Тоест, Подкрепа е имала изцяло негативно влияние?

-Да. И хората изобщо не искат да чуят за Подкрепа, те изобщо нямат структури не само в нашия град, а и в цяла България, и всъщност не са подкрепени от никого. Остана КНСБ. А Подкрепа – доктор Тренчев от време на време се явява, за да казва в медиите какво е неговото мнение по някои въпроси. Наистина, всичко, което казвам звучи много негативно, но аз мога да го докажа. Всъщност замря и културния живот града. В Димитровград имаше три много мощни института, културни домове. В нашия културен дом имаше детска музикална школа, хор и симфоничен оркестър, едно време се казваше ансамбъл, имаше и естраден оркестър. Същите форми на художествена самодейност ги имаше и в Химкомбината, както и в комбинат “Вулкан”. Една година след като се върнах от Алжир, бях заместник- ръководител на танцовия състав на Марбас. Участвахме в празниците на левия френски вестник “Юманите”; те за разлика от нашата управляваща партия БКП, набираха волни помощи чрез концерти, изнесени от различни художествени състави. Поканиха и нашия танцов състав, който беше носител на златен медал от комитета по култура, заминахме с наш рейс във Франция и изнесохме с голям успех концерти на  няколко места. Имаше поставени касички и в тях пускаха пари за дарения. В Химкомбината имаше самодейни състави, носители на много награди от национални прегледи на художествената самодейност. Това го няма сега. Между другото, аз бях инициатор за честване деня на миньора в един ресторант, което се превърна в традиция; по 150 души се събираме, играят хора на три синджира, пеят, целуват се, миньорите жадуват да се събират заедно, това са така да се каже остатъци от миналия живот.

Аз не съм привърженик на тоталитаризма, обаче много загуби България, че разруши, съсипа и оплю каквото имаше изградено. Други държави не постъпиха по този начин, в това число и Латвийските, те не разрушиха нищо.

-Всъщност, според Вас е трябвало да настъпи промяна, но не и да се извърши по този начин?

-Промяна се налагаше да се извърши, но по различен начини, по принципите на свободния пазар. В тогавашната Западна Германия, като падна Берлинската стена, беше въведен един личен данък за всички германци, с който се целеше да се възстановяване и достигане уровена на Западна Германия от източно германците. Нищо в Германия не се разруши, те всъщност надграждаха, а не рушаха.

-Целият период за който говорехме в медиите е известен като преход. Вие приемате ли това название?

-Този преход продължи много дълго, по-скоро е време за рушение, отколкото време за съзидание!. Те даже и в народното събрание го казват, българският преход стана пословичен и ние станахме най-бедната държава в ЕС, а бяхме на седмо място по жизнен стандарт, през 70-80-та година и това западните държави не можеха да го понесат. Последните години Горбачов, предателят на 20 век, спря всякакви помощи към България, вземания-давания, и това доведе до спад в икономиката. Мога да говоря и за развитието на спорта в нашия град, имахме баскетболен отбор, издържаха го от едно предприятия, който завоюва трето място в България. Имахме отбор по борба, който беше национален първенец, създаде Еню Вълчев и други олимпийци. Сега няма никакъв спорт, но се правят някои опити да се организират школи и т.н.

Виждате ли бъдеще за града при новите условия?

-Добро бъдеще може да има само при едно положение – ако се насочат капиталовложение, за да се създадат нови предприятие. Жилищния фонд стои, в града има много празни апартаменти, даже има семейства, които имат по два-три апартамента. Структурата – градини, паркове, всичко е готово, само трябват капиталовложения, за да се създадат предприятия, които да са конкурентноспособни на европейския пазар. Има условия затова и хората са трудолюбиви. Аз съм родом от Търговище, от 50 години живея тук и сравнявам - това е един по-богат край, и хората тук са много трудолюбиви и може да се възроди производството. Сега от Химкобмината правят опити за пробив в арабския свят. На времето, като член на изпълкома, взехме от опита на русенци, посещавахме града и се запознахме с инициативата им. Тогава само за една година тук се родиха седем-осем малки предприятия - металообработващо, мебелно, шивашко, плетаческо и др., които сега се закриха. Имаше предприятие за каишки за часовници, работеха около стотина жени, и то се закри. Специално сме полагали усилия да създаваме работни места за жените, но сега и такава инициатива няма. Наскоро, като трябваше да гласуваме за кмет на града, казвам им: – кметът на града не е длъжен да създава предприятия, той трябва да се грижи администрацията, за градинки, паркове и т.н., обаче сега няма партия няма БКП, която навремето ръководеше; сега кметът е баща, майка, бащица на всички граждани и щом гражданите нямат работа и напускат града, кметът трябва да е заинтересуван от решаването на този проблем. Ходихме да разгледаме американското предприятие за санитарна техника в Севлиево, в разговор с кмета го попитахме: как можа един кмет да издейства такова прекрасно предприятие за града. Казва: - Не ме питайте, три месеца не съм се връщал вкъщи, спал съм едва ли не по стълбите на американското посолство и на министерствата; дадохме им много терени, жилища и т.н. Така се създават предприятия. В тази връзка, с един от активистите, който идваше да агитира да изберем еди-кой си кмет, аз приведох пример с кмета на Севлиево, той ми отговори, че това сега изобщо не е във функциите на кмета. На кого е тогава?!

-Между различните кметовете, които се изредиха след промяната, както и между различните партии, които малко или повече са имали връзка с управлението на Димитровград, можете ли да направите някаква разлика?

-Не, общо взето оценката ми е положителна, също и сесиите на съвета, на местният парламент се ръководеха демократично. Даже в някои отношения се забелязва, че дисциплината се подобри.

-Други някои ключови събития в ранния период, например кризата през 97-ма година, какво Ви е останало като спомен?

-Хората останаха недоволни от Жанвиденовото правителство, и сега доста видни социолози казват, че Жан Виденов е бил добряк, но са го провалили големите риби и даже някои се съмняват, че това са хора от неговата партия. Аз от 97-ма година не съм член на БСП, защото тази партия не отговаря на моите разбирания. Аз например не съм доволен да има американски бази в България, не съм доволен да изпращаме пушечно месо, рейнджърите и да им плащаме с наши пари, за да отстояват американските интереси в базите. В Гърция, например от 50 години имат американска база, но тя е срещу 2 милиарда долара наем месечно. А сега ние измислихме една форма -  съвместно обучение с американските воини, за  да изпращаме военни контингенти. Има доста страни от НАТО, които се отказаха да изпращат свои войници в американски бази, но ние сме слугинаж, държим се като поробена страна, и каквото ни кажат, правим всичко, за да ни харесват батьовците.

-В края на 80-те години се случват и проблеми с турците, тук в Димитровград ги няма, но в региона – Хасково, Кърджали.

-В рудника, на който бях началник, имахме триста турци и ги возехме с рейсове, разбира се, не само тях, а всичките ни работниците. Аз съм ходил на техния Кочбайрям, в турски села да набирам работници и мило, и драго давахме, за да ги привлечем. От тези триста наши работници, много малко заминаха, въпреки че са били заплашвани, че ще ако не замине, ще му се отреже главата.

-От кого са били заплашвани?

-От догановските хора. Много разнопосочни са тези събития, бяха започнали да извършват доста саботажи под ръководството на турския джингиби –Доган. Бомба на пловдивската гара с избити хора българи; палежи в житни ниви Добружда, тук в нашия рудник сме хващали сложена жар на някои места, с много опасни последици. Всъщност тази организация искаше да напомни за себе си, и даже е имало планове да бъде откъсната цяла територия от България.

-Това ли според Вас е инициирало провеждането на целия т. нар. възродителен процес?

-Аз не съм бил привлечен да участвам в тази дейност, не всички участваха във възродителния процес, но изглежда това със смяната на имената е било пресилено и е наляло вода в мелницата на организаторите и тези хора си тръгнаха. Всъщност никой не ги е насилвал да се изселват, в действителност е като ответ на преименуването, като реакция и те масово тръгнаха нататък. Сега най-много български турци има в Бурса, и Цветан Цветанов отиде да им прави метани, да ги организира да гласуват за ГЕРБ. Тези хора са истински българи и даже някои от тях всяка година пътуват дотук и казват, че много тъгуват за България и я считат за своя родина. По мое мнение не беше правилна политиката спрямо тези хора, те са отрудени хора, бедни, е, не всички са бедни, всъщност те са много пестеливи, занесли са много пари и злато нататък. Вярно е че не малка част пътищата, железопътни линии в България турците ги построиха, те са много работливи. При нас в рудниците не сме имали никакви проблеми с тях, напротив, като им платиш според договореното, те работеха по-добре и от българите.

-Казвате, че около Доган, а и самият Доган, е имало някои хора, които ги организираха за изселването?

-Те ми разказват, даже са ходили от къща на къща, даже са отбелязвали кой кого ще убие при едно морабе, война.

-Чували ли сте за други лидери, освен за Доган?

-Не. Аз за Доган нищо не знаех преди 10 ноември, обаче чувах, че имат някаква организация. Впоследствие се оказа, че Доган е двоен агент; от затвора не пускат току-така, ако не те завербуват.

-Излезе и досието му.

-Всъщност аз съм на мнение, че трябваше да го махнат отдавна. Но неговият заместник в народното събрание е един много културен човек, преподавател в университета – Юнал Лютви, той не носи злина, много е почтен и в това отношение доста българи могат да му завиждат.

-За Доган не сте чували преди 10 ноември, а за други дисиденти знаехте ли, бяхте ли чували за някои личности, като Илия Минев?

-Не. Знаех за художника Светлин Русев, за Нешка Робева, които отидоха в Русе, те са от т. нар. Екогласност; тогава това беше единствената съпротива от тази неформална група. Обаче те не правеха нещо за сваляне на властта, искаха Тодор Живков да отиде при Чаушеско и да намери начин да се спре обгазяването на Русе и района. А пък този дисидент, Желю Желев, той е бил комсомолски секретар, бил е и партиен член. Вече се знае кой е написал книгата “Фашизмът” и при все, че е плагиатствал, прави дисертация, и тъй като не са искали да отпечатат и да признаят “труда” му, Людмила Живкова се застъпила за публикуването на книгата. Тя е излязла по-демократична от другите. И даже се носят разни слухове, че е платила, но на КГБ, а не на нашето ДС. Не са я харесвали, тя е ходела при капиталисти, в Япония и т.н. Сега отново излязоха за нея материали, положителни. Този дисидент, Желю Желев, който е пуснат през задната врата да направи дисертация, застана на прословутия голям син митинг в София и беше издигнат за ръководител на СДС. И всички софиянци, както и всички българи очакваха да се случи нещо голямо и хубаво и този европейски начин на живот да навлезе у нас. Ние, например чакахме по 15-17 години да ни дойде реда, при това с парична вноска за лека кола, и то съветска или на ГДР – малката пластмасова - Трабант. Това беше нечовешко, да спестяваш, 17 години да си държиш влога без лихва, за да си купиш съветска кола. Питате някои промени да съм забелязал - за две-три години, за пет, ние станахме задния двор на Германия, накупихме им колите втора употреба, но това пък показва, че българинът иска да живее по различен начин, по европейски. Какво става сега в СДС? Ежбите и котерийните борби в СДС доведоха единствено дотам, че то се самоизяде. Иван Костов отлюспи всички активисти, той разцепи СДС. И всъщност, седесарите затриха хубавата идея и много отрепки влязоха в СДС, всичко това не трябваше да се случва.  Аз съм доста политизиран, от 66-ма до 69-та година съм бил първи секретар на градския комитет на комсомола, член на окръжното бюро за комсомола, на всички пленуми на ЦК на БКП и затова сега се интересувам живот от промените в политиката. Някои четат Евангелието отпред- назад, някои го четат отзад-напред, нещата трябва да се наричат с истинските им имена, така както са. 

-Какво е мнението ви за личността на Тодор Живков?

-Аз не мога да кажа нищо против него, той разви селското стопанство, даже в рамките на социализма създаде личните стопанство и ако е имал повече пълномощия, той щеше да раздаде земя кой колкото иска, за да отглеждат животни. Даже го и упрекваха за това. Тодор Живков създаде много широки връзки с капиталистическия свят и модернизира множество предприятия. Например, японците много го уважаваха, той създаде с тях културни връзки, пионерския хор Бодра смяна многократно изнасяше представления в Япония; казано с усмивка, японците ги научихме да ядат кисело млеко и пр. Обаче, сегашните японски бизнесмени и управници, които идват тук, казват, че навремето са имали много по-големи връзки с България, но, според мен, сега не могат да разберат, че сме станали “по-демократични”.

-При управлението си Тодор Живков е упрекван от вътрешния кръг на партията, че управлява еднолично, че лансира семейството си и т.н.

-Какво е неговото еднолично управление в сравнение с управлението на Бойко Борисов?! Тодор Живков е бил голям демократ. По негово време функционираха демократично и Народното събрание, и Държавния съвет и Министерския съвет и Политбюро. Едни офицери, начело с Горуня му направиха атентат, но той струва ми се, ги посече. Аз бях първи секретар на комсомола в Димитровград по времето на Иван Абаджиев, който беше секретар на ЦК на Комсомола и член на Политбюро на ЦК на партията, той беше много нашумяла личност и Тодор Живков го зафичи за посланик; такива, които можеха да му вземат властта ги отстраняваше и разпращаше на други постове. Не е безобиден в това отношение, и сигурно е имало някаква опозиция срещу него, обаче е била слаба. Аз съм ходил на едно-две национални съвещания в зала “Универсиада” и съм се учудвал и даже малко недоволен бях, от това неистово крещене: “БКП! БКП!” А това бяха хранениците на социализма, той друго не може освен да бъде член на партията и на управата. Аз не съм партократ.

-В смисъл – сте против бюрокрацията?

-Партокрация се казва и в този смисъл са ме дразнили , и тук в града ме имат малко като ренегат, човек с малко по-свободни идеи, аз не искам да вървя в тесните коловози. Аз бях от тези хора, които питаха: – Защо и как? А те не даваха да се пита.

-И все пак, Вие бяхте привърженик на това да се запази системата по един или друг начин?

-Аз не съм си представял каква друга система може да бъде. Изведнъж започнаха всичките тези промени, но това се случи под давление на западния свят.

-И все пак, ако трябва да съпоставите, макар че е трудна съпоставката преди и след промяната?

-България сега е в разруха, какво да й се радвам на България, народът е обеднял, гледам много бедни старци с патерици, с бастуни, а това всъщност са хората, които построиха Димитровград! А пък младите хора са разпилени да мият чинии в западните страни, в това число и в Гърция. Един наш познат отиде да работи в Гърция при някакъв гръцки фермер. Викам: - Какво работеше там? Казва: – Пасях овце, в овчарника на едни картони спях, и каквото намеря ям. Това е съдбата на българина навън, пък да не говорим за българките, които отидоха да прислужват на гъркините, някои от тях да стават и метреси. Над 1 милион българи са напуснали България. Държавата е в пълен упадък! Единственият изход е да се спасяваме сами. България може сама себе си да спаси. Това може да стане като се създадат приоритети; а чувам между другото, не съм фен на Плевнелиев, обаче президента, като технократ, започна да издига шест приоритета; при среща със студенти каза, че България може сама да се оправи. Мисля че никой не може да ни помогне, нито големият брат – Америка ще дойде да помогне, да сте чували на някого нещо да е дал безвъзмездно, нито някой друг ще ни спаси от това положение. На времето получавахме цели заводи, подаръци от Съветския съюз - Химкомбината и други заводи, с оборудването и технологиите. За селското стопанство ни изпращаха, макар и не най-модерните - комбайни, трактори и т.н., обаче те ни изкупуваха продукцията, дори и бракуваната. Нас ни приеха в Европейския съюз неподготвени, не бяхме готови.


[1] Инженер, бивш началник на Рудник „Смирненски“, член на Изпълкома на Градския народен съвет

AttachmentРазмер
Intervyu_Y_Burnev_Petar_Dobrev_Dimitrovgrad_2012.doc90 KB