ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА С ЙОРДАН ЙОРДАНОВ[1], ДИМИТРОВГРАД, 15. 10. 2012 г. 

 

 

Р: Кой не се радваше тогава, нали всичките вдигахме двата пръста. Всичките вдигахме тогава двата пръста. Ама кой си мислеше, че такава промяна ще дойде? Че ще стане по-лошо. Някои работи са по-добре, ама някои работи са по-лоши. Тогава си имахме работа. Имаше си рудници, работехме си, взимахме си заплатите. Сигурна работа. Пък какво стана след приватизацията? Затвориха рудниците. Всеки почна да се спасява по единично. Почнаха да съкращават. Колко изкарахме, една година. Всичко е с дотации. Като няма дотации, като няма пари. Като не им трябват въглища. Такива бяха работите. Като няма пари кой да дава. Ами Минстрой особено тоя го взе, как се казваше, дето сетне го утрепаха. После затвориха го и това е. Всичко се закри. Сравниха го със земята, там вече не си личи, че е имало нещо. Сгради, всичко сринаха. А, изчерпано! Нашият рудник тамън почва да копа въглища. Дотогава беше само галерии. Почнаха, тогава отвориха, какво, работиха 2 години, 3. Протестирахме, протестирахме, ама ни изпъдиха, това е. Ние бяхме от първите, дето протестирахме, дето ни изпъдиха. Който първи протестираше, те съкращават и айде. Нямаше полза от това. Синдикати, нищо няма. Синдикатите с тях, те назначени. В нашия рудник си останаха същите (б.а. синдикатите). Беше един заралия. И си остана. После оня даже го купи и пак си остана.

Вулкан го купиха италианци ли бяха, какви бяха. То тогава беше, по Костово време, то всичко тогава се приватизира. Всички предприятия ги ликвидираха, кои ликвидираха, кои приватизираха. Той ПК турчин го купи. Какво направи турчинът, купи го и го затвори. Не му търсят отговорност за какво го е затворил, печелившо предприятие, трябва да развиваш дейност. Ама той го затвори, продаде машините. Там бяха много народ. Сигурно едно 1500-2000 души рàботеха. Вулкан – същата работа – там бяха 4000 ли. Работи, ама колко рàботи? Нищо не рàботи. Ами то навсякъде, особено сега, турски цимент пълно. Кой ще ти купува нашия цимент? Турският е по-евтин. Не знам колко е по-хубав, но по-евтин.

И: Какво се случи с ТКЗС-тата?

Р: Няма нищо, разпарчосаха ги. Може и да е имало (б.а. конфликти), но не знам. (До 9,50 – не се чува). Върнаха ги и какво, тия кооперации почнаха. Как да ги рàботят хората, то това да не е едно време с магарето? Сега трябва да имаш трактори, това онова. Иначе ако решиш да платаш, няма файда. Тези (б.а. които са направили кооперациите) са били по-находчиви, да ти кажа. Който имаше връзки, можа да се оправи. Те повечето заради субсидиите. Отскоро като почнаха да ги снимат, да ги гледат кой застъпва, кой не застъпва, кой рàботи. Той минава самолетът и гледа, половината нива ако е сята, половината изорана, половината неизорана. А си ги писал в субсидиите, че ги рàботиш. Оня ден даже в село приказвахме там, едно мòмче, дето му се счупил тракторът, половината му нива изорана, половината не. Веднага го привикали със снимката – половината не е изорана. Щели да му режат субсидиите. Сега контролът е по-голям, не е като по-рано. Земеделците ще ги оправят. Защото взеха да им дават хубави субсидии. На животновъдите взеха да им дават хубави субсидии. Сега тая година, да кажем, млякото 60 стотинки, фуражът – 50 стотинки. Това е. Всичко е скъпо. Частни, колко мандри да има. 5 мандри да има в нашия окръг, не знам дали са повече. Навсякъде е така.  ... сега в момента реват. И добре, че почнаха да им плащат субсидиите навреме, преди време не им плащаха нищо. Сам как ще се справиш? Просто е невъзможно. Който гледа крави, трябва да гледа и земя, че горе-долу да свързва двата края. Ако почнеш да гледаш сам крави, без да имаш земя, просто, забрави да купуваш всичко. Преди 10-ти той всеки пак си имаше кравичка, или 2 крави. Някои прасенце. Всеки си имаше у тях. А сега така стана, че не може да гледаш една крава. Или гледаш или не гледаш.

Раздадоха кравите, разпродадоха и каквото имаше в тия ТКЗС-та се събори, приватизира. И айде, т’ва е. Те бяха създали такива, селски комитети ли, и почнаха да закриват. Имаше точно такива органи за ликвидация, ликвидационен съвет го водеха. Всичко ликвидираха. Навремето който е влизал, да кажем, с еди-колко си ниви, с еди-какъв си добитък, и даваха там. Нещо такова измислиха. Ама много работи ликвидираха, дето не трябваше да ликвидират. Имаше помпена станция, канализация голяма. Цялото с. Брод се поливаше, нямаше място, дето да не се полива. Това всичко се окраде и се изпотроши. И сега, както няма никъде вода, щеше да е благодат тая помпена станция, ако седеше. Защото трябваше да има там един пазач, селото да му плати 100-200 лв и нямаше да го ликвидират това нещо. А то всичко се ликвидира. А то не може и да се възстанови, защото те струват милиони. Циганите ги окрадоха, изпотрошиха, всичко отиде за скрап. Имаше 2 помпи, колкото ей тая стая едната помпа беше. Това всичко от  р. Марица, качваше горе, от другия край на селото имаше едно като язовир направено. Поляваше всички ниви там. всичко се сяваше. Сега като няма вода, сяват само слънчоглед и жито, или нищо. На полето, като нямаш вода, не можеш да сяваш друга реколта. Тия ликвидационни съвети какво направиха, всичко ликвидираха. Никаква мисъл, те бяха създадени да ликвидират. ТКЗС-тата имаха и постройки хубави, това всичко се събори, разпродаде и на безценица. Те затова го ликвидираха, да може на безценица всичко да разпродадат. Имаше села, дето си запазиха и обори и работи.

Хората не са единни. За мене това трябваше даже дори селото да се събере, да направи едно общо събрание, по 1 лев от къща всеки месец, в Брод са 500-600 къщи. На двама души спокойно заплата можеше да се дава за охрана. Трябва да има някой, който да го варди. Те циганите това чакаха. Те помпите са на Марица. Всичко се събори. Едно нещо не ли се варди, не ли се поддържа, не може да съществува. Особено тогава желязото го изкупуваха скъпо. Сега всичко е обрано. Сега кой ще даде толкова пари, едно време селото го е правило, събирали са пари. Ако тръгнеш да възстановяваш канали, работи...откъде пари.

И: За пазара да ми разкажеш?

Р: Значи, управител...бяха тия Радо-Мрадо, що бяха. Влякоха пари. Стана 6 пъти сменят масите. Като идеш да си вземеш място, трябва да му дадеш пари. По-рано, като вървеше пазарът особено, 3000 лв трябва да дадеш на Радо, да може да ти даде маса. Като му бутнеш 3000 лв, ей къде ти е масата. То парите от пазара отиваха към София. В нашата община какво влиза, някакъв процент. Но не и всички пари от пазара. Пазарът беше много малък преди. Пазарът нарастна много. Въобще тука ги нямаше тия маси, работи. Нарядахме се от Консервна фабрика. Тука нямаше маси. Събота и неделя беше само пазара. Отиваш, постилаш чергата и кой каквото има, продава. Да, тогава нямаше маси, всеки взимаше каквото има – походни легла, всичко беше така. После вече почнаха маси, после почнаха места. Преди беше, отиваш, заставаш, той минава, даваш му днеска 20 лв и ти откъсне билетчето и т’ва е. Ма после като почнаха вече с места, работи, с маси да се правят. Смениха колко пъти. Мине се не мине една година, не може така тия маси, друго яче. Не как са наредени, както е направен масата. Желязна маса. След 2 години викат „не може да е тая маса, друга маса”. Самата конструкция, за да може, например, дадат да направи целия пазар масите, прибере парите. След някаква година пак. Сетне им разрешиха да ги затварят. Преди нямаше такова. Сега ги направиха като малки магазинчета, ама това всичко се плаща на някаква фирма, да дойде да ги направи. Тая маса да ти я нпарваи, 100 лв да кажем и платаш. Ама някаква пара смъкнаха тия Радовци, затова никъде не работят. Сега е някаква жена ли е... мисля, че от София се назначава. Тия пари отиваха за София. Щото той пазарът трябва да е към „Пазари, тържища и борси”. Не може да е към общината. То си е държавно, парите отиваха там. значи, ако не отиваха парите в София, кой ще ти го остави тоя пазар там. има ли някъде, дето да става бизнес и да не е намесен софиянец? Има ли някъде, дето да се вадят пари, да печели някой, това значи, че е намесен софиянец. Така е, както Драганови, пантофите, бяха почнали да парвят бизнес, ама минава всичк през София. Има (б.а. печалба). Много народ се е хранил от тоя пазар. То няма предприятия, няма нищо. От цяла България идват, ама и димитровградчани. Значи, ако го няма тоя пазар, тоя град е свършил тотално. Има един химкомбинат, има няма 1000 души, друго предприятие няма.

Той е единственият, дето си работи. Защото сигурно малко химически заводи тор произвеждат, има къде да я пласират. Търси се. По Костово време (б.а. го приватизираха). Намаляха, много по-малко едно време маса народ имаше, сигурно имаше 10000 души в тоя завод. Ся има сигурно 1500, не вярвам да са повече. Не останаха тука предприятия, то добре, че е тоя Химкомбинат, защото ако не е и той, просо няма къде. ПК ликвидираха, Вулкан ликвидираха, всичко. Много хора. Преди, вечерно време, не можеше да се разминеш по центъра. От единия до другия край ти трябваха 2 часа да минеш. Да преминеш центъра. Сега няма нищо, 3 бабички седнали на пейките, т’ва е. Едно време цяла Хасковска област работеха по рудниците, тия предприятия. Имаше много народ. Сега няма. От Стара Загора работеха тука. Ликвидираха предприятия, рудниците удържаха най-много и сега няма. Кой в по-големи, кой по селата, кй в чужбина. Има, нали ти казвам, от Хасково нататък тия сека бяха тук, сега всичките са си там. какво да правиш тука. Шивашките фабрики фалираха и те повечето. Маса народ  работеше в Тракия, шиеха много. Сега има, ама и те взеха да фалират, и за тях вече омаля работата. Нямат пазар. Китайците наводниха всичко. Евтинко е, като нямаш пари, обиколиш, обиколиш, купиш китайско, не можеш да купиш марково.

И: Очакваше ли се, че така ще стане след промяната на режима?

Р: Никой не го е очаквал. Всеки си мислеше, че като на Запад, ще има работа, ще има пари, то стана обратното. Изгубиха хората работата, сега търсят нова. Всеки почна да прави това, дето не му е работата. Защото аз да кажем съм завършил шлосер в минния техникум. Нерде шлосер, нерде домати да продавам, въобще не ми е работа. Ама какво ще правиш, трябва да търсиш нещо да се прехранваш. Никой не беше свикнал тогава да прави нещо, всеки си знае, завършва, почва си. Всеки завършил нещо и си кара. Отиваш и работиш, тет и казват, днеска отиваш, това, онова. Никой не си е затормозявал акъла, че трябва да правиш нещо. Изведнъж всичките като останахме на улицата – трябва да правим нещо, кво ще правим? Почваш да я мислиш. Трябва да правиш нещо, пък ти не знаеш. Почваш да въртиш. И аз 1000 работи съм минал, та сокове ли не правехме, та оцети ли, та магазини, та какви ли не глупости. Въртиш, от едното в другото. Докато намериш някаква ниша. Това предприятие като не ти харесва, отиваш в другото, преди. А сега вър’ търси работа, да видиш. Имаш образование, нямаш работа. В една държава няма ли работа, всичко друго да се спести, като няма работа, кво ще ядеш.

От никой. Ами, аз не знам при някой да е било по-добре, всеки те лъже. Всеки най-различно те лъже, докато застане на власт. Разбирам, ама някой нещо да е направил за нашия град, да е отворил някакво предприятие. Кой кмет е направил нещо? Това не значи, че е сменил плочките на центъра, че е направил голяма работа. То се гледа, ама това не може да радва хората. Като няма работа, дали такива ще са плочките, дали инакви, красиви, хубави, какво те топли тебе? Да докара някакво предприятие, някакъв завод, да докара инвеститори, каква му е работата на кмета? Да докара, да отворят някое предприятие, 50 души да почнат работа пак е пари. Никой досега нищо не е направил. Не съм чул някой кмет да отвори някое предприятие, да докара някой инвеститор, няма. Кметът е да му отпуснат пари. Аз не виждам нещо друго да се е направило. Някой кмет да е направил? Или пък тия държавници? Едните ликвидираха, сетне другите, нищо, Костов-Мостов, т’ва всичко се ликвидира и оттам нататък някой да е взел, да направи? Царя щеше да ни оправи за 800 дни. Дойде, оправи се за 800 дни и си отиде. Всичките ни залъгват, ходим гласуваме и дотам. Цял живот се надяваме. И няма нищо. Чакаме.

Поне тоя (б.а. Бойко Борисов) да напарви тия магистрали. Защото досега тия магистрали трябваше да са готови преди 10 години. Защото като има пътища, надяваш се да дойдат чужденци, нали, някакви инвеститори. Ама той като няма откъде да мине, кой ще ти дойде. ако направи магистралите, пак е нещо. Защото досега никой нищо не правеше. При тия хора другите, дето са, за мене, той е най-добре. Защото виждаш, прави нещо. Другите и толкова не правиха, само крадяха, 20 години ти да не можеш да направиш една магистрала. Хубаво е като има пътища. Другото, то най-важното е инвестиции, да се отворят предприятия, някакъв завод. Нещо да се прави, да има работана ръка, иначе безработица ли, каквото и да има, файда няма.защо София се изпълни с хора? Защото има повече работа. То какво да правиш. Ей тука да останеш, какво да правиш? Нищо. Една шивачка, една магазинерка и то с връзки. Тука нашия град нищо не става. Сигурно трябва още едно подобрение. Засега няма. Хората всеки ден обедняват все повече и повече. Всичко става скъпо. Не знам. Имаше една година, в химкомбината като вземаха хубави заплати, като минат тука през пазара и нищо не оставаше, голи маси, като хуни. Чудеха се какво да си правят парите. Ама това беше за кратко. Една година ли беше, какво беше. Не знам, много тор ли продаваха, много печалба ли имаха. Едно 40% от града да има откъде да влизат свежи пари, другите ще са добре. Ти ако имаш пари да си напарвиш днеска дограма, да си поръчаш нешо друго, парата ще се завърти, ама като нямаш какво да въртиш, между мене и тебе. Няма ли свежа пара откъде да влезе, всичкото е параткя.

 


[1] Йордан Йорданов е със средно специално образование в момента се занимава с частен бизнес

AttachmentРазмер
Intervyu_Y_Yordanov_Valentina_Nedelcheva_Dimitrovgrad_15_10_2012.doc56.5 KB