ИНТЕРВЮ НА НАДЯ МАНОЛОВА-НИКОЛОВА С ИНЖ. ИГНАТ БОЖИНОВ[1], ПЕРНИК, 19 ЮНИ 2012 г. 

В началото на разговора коментираме положението на ТЕЦ „Република“ в Перник.

И.Б. Да не бъркаме политиката, аз се залових като бях председател на борда на директорите, писах писмо до министър-председателя, ВКП се занимава, следствието ..., обаче нещата ударат ли до българския съд  всичко се разпада. Не можахме да го спасим предприятието, жалко за тия усилия толкова години, а и сега като видях какъв погром е ..., малката централка разграбена, унищожена, просто ми е мъка за хората, с които съм работил толкова години, тука имам 36-37 години, един вид излъгахме надеждите, не очаквах такова рухване, но станалото станало, все пак  ... да започнем.

Н.М. Да започнем отначало, кое е родното ви място, на колко сте години, образованието ви?

И.Б. Роден съм на 9 март 1940 г в с. Новачево, Плевенско и първите години до четвърто отделение съм учил в село. След това семейството се е преместило в Перник, тъй като, то нашето малко объркана работа. Баща ми е брат на Петър Божинов, който е бил секретар на Никола Петков, и e бил народен представител в V ВНС, арестуван е, Белене, знаете съдбата на Н. Петков. Баща ми тука беше под чуждо име Трифонов, така си и умря, в Перник се преселихме, тука сме живели. Аз завърших техникума в Радомир, техникум по електротехника „Никола Йонков Вапцаров“, силни токове. След това две години в казармата и през 1967 г. завърших ВМИ – София, специалност „Електрически мрежи и системи“. Бях разпределен в „Марица-Изток“ на работа, там започнах трудовия си стаж през 1967 г., две години работих там. После майка ми имаше  здравословни проблеми и аз се върнах в Перник, в  ТЕЦ „Република“ и така до края... Трудовият ми стаж е бил само в енергетиката, 41-42 години аз на друго место не съм работил. Преди да отида войник бях електрошлосер на рудник „Република“ и след това вече следвах, после последователно бех механик на цех, началник-цех, главен инженер  - 19 години, понеже не бях партиен член и после заместник-изпълнителен директор, изпълнителен директор. Като изпълнителен директор първо „ уволних“  Шиляшки, след това ме уволниха „жълтите“, даже министъра не ме познаваше..., кой беше там ... Севлиевски. После ме назначи Румен  Овчаров и след седем сесеца, и той ме уволни, и така живота ми беше ... но през всичко това време все беше свързано  с ТЕЦ „Република“ и Топлофикация Перник. Имам три месеца работа в Топлофикация София като заместник-изпълнителен директор по експлоатация и ремонт... от там ги знам тия разправии на колегите с „Топлото“ (намеква за подвеждането под съд на директора на Топлофикация София В. Димитров ). Бях в екипа на Атанас Михов, след като него го освободиха, аз си подадох оставката тъй като той ме е назначил и си тръгнах с него. А сега работя към фирма „Риск Инженеринг“ и в момента съм на обекта Белене. Преди това, след първото уволнение 2001 г., също съм работил в „Риск Инженеринг“, седем – осем месеца. Тогава ръководих монтажа на турбина ІІ на Марица- Изток ІІ, пуснахме я турбината. Тука също сме направили сами една турбина – ІІІ-та  турбина, и това ми е гордостта. Фактически имам две  деца и две турбини. Така че имам две турбини пуснати в експлоатация и още  работят ... (смее се)

Н.М. Добре работят ... (смее се)

И.Б. Иначе семейството:  семеен съм, имам две деца и двама внука, да са живи и здрави. Единият учи в Германия, другият сега ще бъде първи клас в София, в еврейското училище...

Н.М. А в момента къде живеете в Перник или в София?

И. Б. Те живеят в София, аз живея в Перник. Те (има предвид децата си, б. Н.М.Н.) живееха в Перник, но след събитията видях, че тука нещата не стоят добре и предпочетох да се изнесат в София. Тука почнаха много да ги тормозят, нали знаете да си директор на онова време беше ужас!  Просто съм чул невероятни неща за себе си, за семейството като нищо общо нямаше с истината...

Н.М. Имате предвид 90-95 година ...

И.Б. 1991 – 1992, 93 г., аз не членувах в политически партии, нали, имаше натиск за политически уволнения ..., аз отказвах да изпълнявам такива заповеди, подадох оставка, не я приеха, това по времето на Шиляшки. След това имам такъв един епизод,  извикаха ме да ме правят шеф на НЕК-а, но не ме одобриха пернишките депутати, върнаха ме обратно...

Н.М. А пернишките депутати бяха от коя партия?

И.Б. От СДС беше Пресолски,  Пламен Стоилов, имаше един от Габрово от партията на Дертлиев, те нали бяха към СДС, не мога да си спомня ...

Н.М. Да, т.е. Комисията по енергетика не ви е одобрила, така ли?

И.Б. Не ме одобриха наште пернишки депутати, не ми гласуваха политическо доверие и ме върнаха обратно в Перник, както и да е, това са такива ..

Н.М. Не, това са важни моменти във вашия живот, нали?

И.Б. Важни са, но за мен е било важно това, че през цялото време бяхме    1 002 души в ТЕЦ  „Република“ и успях да съхраня целия състав, като бях принуден за да избегна съкращения, направихме едно предприятие „Енергоремонт“, отделихме го отделно. Сега е кръстено „Терс“ ?, не знам по какви причини, (смее се). И там отделихме ремонтния персонал над триста човека, другите около 640 човека ги съхраних  до, до преди два месеца. Сега вече,какво ще бъде  оттука нататък не знам. Междувременно поддържахме тука цялата инфраструктура, имахме малка централа с  три котела, две турбини, всичко беше в изправност, беше като резервна мощност за тежки зимни периоди. А горе (в самия ТЕЦ)  работеха пет котела.  Като се върнах по-миналата есен, с управлението на ГЕРБ ми предложиха отново да съм изпълнителен директор, аз обаче отказах... Първо съм на години, второ здравословното ми състояние не ми позволавя така да работя, пък аз съм от тия хора, като се хванат на една работа докато не я свърша, няма ден, няма нощ ...няма ядене, няма вечеря, исках да спазвам някакъв режим... и приех да бъда председател на борда на директорите, а изпълнителен директор да бъде човек, който позвана работата, израснал е в централата. И заварих тогава централата със спряни четири производствени мощности, запечатани от Брюксел, и само един котел. Схемата  беше крайно ненадеждна, очакваше се тежка зима, и успехме в четри - пет месеца, единият  котел да мине на газ, защото това е условието на Брюксел да промениш  технологията на горивото, за да може  да се получи  разрешение за експлоатация, успехме да го направим. Така, че в момента поне централата е стабилизирана в това отношение, на тоя етап, има какво да се прави още ... Взехме един кредит от Световната банка, разработихме един проект за модернизация на предприятието, първо заедно с една американска фирма „Гилдър“  на първия етап; а втория етап беше с една фирма от Финландия, тука успехме та взехме 7 350 000 долара кредит и подменихме всички главни топлопроводи в централата, абонатни станции с модерна, съвременна  автоматика,  направихме някои подобрения вътре в централата. След това успяхме с министъра Ковачев, който баща му е бил някога главен инженер на предприятието и  помогна много, взехме един кредит от Фонд Козлодуй 10 000 000 грандов кредит, който предприятието няма да го връща сега, и новият  собственик Ковачки (има предвид Христо Ковачки- б.Н.М.Н.) също няма да го връща. С тия пари успяхме да модернизираме големия котел, който беше бракуван, междувременно го беха съсипали ...Като ме нямаше, бях уволнен, неправилна експлоатация, беше изгнил  и ... не можеше да го пуснеме, и тука пак със собствени средства... Имахме купен някога един котел от Чехословакия за разширение на седми котел, обаче ние го бехме съхранили, не го бяхме унищожили. С неговите части от тука оттам успехме да го възстановим този V-ти котел и сега с това разполага централата. Междувременно сами монтирахме една турбина, пак така с наши сили, то ние не сме се занимавали  с проектантски организации; бехме много добър колектив, много добре се работеше, най-важното имахме си доверие. Хората имаха спокойствие, никой не се е чуствал потенциално застрашен, аз никога не съм си позволявал, грубо казано да преследвам някой заради убеждения, това си е негова работа, важното е от портала като влезе да си върши работата, а като си отиде вкъщи да прави каквото иска. Много пъти като съм се връщал (от поредното уволнение-б.Н.М.Н.) все викат  този такъв, онзи онакъв, все едно нищо не е било. И до сега не съм паднал на това ниво да преследвам някого за убежденията му, защото бил казал нещо.  Нали знаете много често се сменяха ръководства по партийна линия, от окръжни ръковдства и с всеки трябва да намериш език,  така че да се свърши работата, нали.

Н.М. Чуствахте ли се незащитен, за това че нямахте партийна политическа принадлежност?

И.Б. Разбира се, разбира се, обаче аз все пак вярвам, че в управляващите има разум и не могат да те преследват, ако си вършиш работата... В крайна сметка живота го доказа, освободиха ме, за три месеца видяха, че не върви и обратно. Даже тогава ни обединиха с мината и бях едновременно директор на Мината и на Топлофикация –Перник.

Н.М. В кой период е това?

И.Б. Октомври 2001г., а през 2002 г.  отново ни разделиха с Мината, защото това беха условията на Световната банка, двете предприятия да са разделени,  за да няма преливане на пари от Мината в Топлофикация, за да ни дадат кредита. Тогава пак се върнах в Топлофикация, въпреки че желанието на министър Ковачев беше да остана да ръководя Мината, но просто манталитета на тия там (в Мината) и нашите е съвсем различен. Предпочитам да работя с хора, на които имам доверие, пък и начина на общуване, контактите са съвсем други. При нас не се крадеше, както в Мината се крадеше.

Н.М. Да, разбирам. А можете ли да направите разлика между периода до 1989 г и след това, примерно по отношение на управление ...

И.Б. О, разбира се! Преди 9, т.е. преди 10, знаете всичко беше планово, ръководството беше по-разтоварено, примерно ние имахме задължението да подадем заявки за резервни части и всичко друго минаваше централно през Министерството, те доставяха, ние само експлоатирахме. Нямаше го това натоварване, просто ние не бяхме подготвени да бъдем и мениджъри в истинския смисъл на думата, тъй като не се занимавахме директно с финансови въпроси. Финансовите въпроси дойдоха след събитията, тогава вече всеки сам трябваше да се оправя и да учи икономика, да ...

Н.М. Вие лично как се справихте с тоя проблем?

И.Б. Какво да ви кажа, аз, малко нескромно звучи, но аз съм от тия хора които непрекъснато се учат. Завърших „Силни токове“, имам 5 години радиотехника, след това имам специализация по теория на надеждността, дисертация по надеждност, теория на управлението в Москва,  в Копенхаген ходихме по топлофикация, обучение специално по топлофикационни мрежи, след това по КИП и Автоматика. Междувременно дъщеря ми учеше икономика и аз покрай нея доста добре навлязох в тая материя. Поддържах контакти с всички, независимо каква партийна принадлежност имаха тия ръководства и дето викат  „ со кротце, со благо“  успях да докараме толкова пари в предприятието и да направиме някои нови работи. А и самата работа с тия западни предприятия доста ни обогати, натрупахме опит, знам вече какво е апликационна форма, как се оформят документи, за да кандидастваш пред банкова институция, това не е проста работа и ние за това не усвояваме така средства, защото хората не са подготвени. Просто там си има друг начин на мислене, за да вземеш 5 лв. се създават сигурно документи ..., тонове ... изписваш докато ги получиш, след това изразходването  също върви, наблюдават го от много места ..., много трудно могат да се отклонят такива средства, макар че чувам, че има такива схеми. Ние  поне не сме го правили това нещо, всичко което сме го получили е вложено и се вижда. Да, беше ми трудно, просто попаднахме в друга среда, отделно това че дойдоха Синдикати,едни, два, три, четири,  с разни искания,  даже имал съм случай, в силните години на „Подкрепа“, да кажем изберат някого за шеф на „Подкрепа“ от групата той да определя кой да работи, а нарядите ги подписваше механика и той носи съдебна отговорност. И съм имал такива разправии с тези „шефове“:  ти не носиш отговорност, чакай ти ли ще ми кажеш ..., ето такива разправии... Просто на местно ниво много такива проблеми и това много дразнеше . Особено когато създавахме системата за заплащане, ние бехме направили, нали тогава се вкара новата система с коефициенти за отговорност, за сложност, хиляди параметри .. и бяхме направили една схема от чистача до директора, кой как трябва да върви, така че този който е в по-горното ниво да получава повече от този на по-долното. Да има едно сравнително справедливо заплащане по отношение на отговорността, на опита, защото не всеки който има голем трудов стаж носи някаква отговорност. Тогава имаше нормативна база за разход на труд, за материали и ... ето сега ги наблюдавам, слушам по радиото, тия работи са махнаха и за това толкова много се изразходват средства нецелесъобразно, защото няма нормативи. Никой не може да каже, примерно, тая операция трае 5 часа, един час струва да кажем 8 лв.  - общо -  40 лв. Договарят се например за 200 лв, другите се разделят помежду си и за това масово се източват пари. За това пари недостигат, навсякъде където погледнеш, защото се пренебрегнаха елементарни правила по които се води една стопанска дейност. И продължава това безумие за съжаление ... Поне аз докато бях директор това не се случваше. Всеки знаеше, даже по едно време имах прозвището „Железния“, кажа ли нещо, приключен е въпроса. Всеки е длъжен да работи, изслушвам всеки най-внимателно, всеки има право да си каже мнението, карали сме се, но като вземаме решението от тук нататък се изпълнява. Няма вече коментарии дали това трябва да стане или не, това вече не се коментира. Така чуствам хората и сега като се срещнем някъде ми е приятно, щото винаги сме си имали доверие. Това е най-важното в един колектив, да ти вярват хората и ти да знаеш,  че няма да те подведат. И понеже дълги години така, имаше и семейственост, имаше дядо, син и сега внук на работа в ТЕЦ-а.

Н.М. Няколко поколения?

И.Б. Поколения, 17-18 души работят. Помните в ония години когато нямаше колбаси, салами...?

Н.М. Да, 1990-1991 г.

И.Б. Тогава ( смее се), някакво предприятия за колбаси, в ... Силистра и нямат мазут, обаждат се пак чрез хора, мога ли да им услужа с 10 тона мазут? И аз се помайтапих, идвайте за мазут, обаче карайте салами, луканки! (Смеят се!) Действително ги докараха! И ги разделихме (колбасите) по бройки на работещ човек. Вървя аз от стола към канцеларията и тича  един и вика „Г-н Божинов, г-н Божинов, Павле краде?“ „Какво краде, бе?“  „Ами носи 12 пръчки салам!“   И аз започнах да се смея, защото човека държи под мишница 12 пръчки салам, ама те са толкова много хора от една фамилия: жена му работи, сина му работи, снаха му, внука му работи, какво като ги умножиш по 2 то се получава. И човека се засрами, ето такива моменти е имало... Другата ми гордост е, че създадохме футболен отбор, който стана световен работнически шампион!!! Колкото и да е невероятно България имаше шампион по работнически футбол! - “ Енергетик –Перник“ е световен работнически шампион през 2005 г. Абсолютно аматьорски футбол, всички си работят, не е да не ходят на работа и да ...

Н.М. Не е фалшивата система, спортист на работа в „Мината“...

И.Б. Работеха си много съвестно, добре, и сега не знам дали ще ги запазат...

Н.М. Дано ...

И.Б. 2005 г. първия световен турнир в Албена го спечелихме ние. Така че има с какво да се гордее предприятието .

Н.М.  Да, абсолютно сте прав.

И.Б. Иначе ние нямахме почивна база, предприятието, ползвахме на други, успяхме да уредим една стая в хижа „Родни Балкани“, плащахме някакви пари, но сега приватизирана ли е не знам какво става.

Н.М. Имаше ли някакви по-специални отношения със стария ТЕЦ „Перник“? Знаете ли нещо повече за него?

И.Б. Старият ТЕЦ Перник е построен през 1928 г. от Мини Перник, с цел да усвои отпадъка.Тогава е имало строги изисквания за качеството на въглищата, които са имали пепелно съдържание над 28%  са се изгаряли в централите. Не са се продавали в търговската мрежа. Между другото Перник е родоначалник на енергетиката в България, първото динамо е тука в Старите рудници правено, тука на  конското игрище, под Стадиона е имало работилници и там е заработило.  След това, ако го помните на паметника на  6 септември отзад имаше една малка промишлена сградичка, сега нищо не е останало, това е първа централка в България 220 волта.

Н.М. Виждала съм я снимана и ми се струваше, че е оцеляла..

И.Б. Не, не всичко е разрушено. Ние събрахме материали, намерихме един още жив машинист, успехме да съберем снимков материал. Динамото е трофейно,  докарано от някакъв български офицер от Скопие, докарали го с волски впрягове до тука, с парен локомобил, и едно време генералния директор Калайков, той много искаше да се създаде музей на енергетиката в България, и тази сграда я бяхме определили да бъде музей, успехме да възстановим доста работи, материалите ги съхранихме и ги после предодохме в един фонд в музея“ Земята и хората“ в София. Там е и договора за изграждането на ТЕЦ „Република“ между  Чехословакия и България, подписан от Клемент Готвалд и от Георги Димитров, с червения восък и държавния печат ...

Н.М.  А за изграждането на ТЕЦ „Перник“?

И.Б. Тя е правена 1928 г., след това 1962 г. от въглища минава на мазут и до последно работеше на мазут до 1994 г. за последен път беше в експлоатация, тогава голямата зима три месеца я пуснахме. Тогава по моя преценка мазутът неправомерно достигна ненормални цени 560-700 лв на тон, а не би трябвало защото все пак мазута е отпаден продукт от един дълъг цикъл, не би трябвало да е толкова скъп, но при нас тази логика се обърна ...  По икономически съображения спряхме централата, но не сме я съсипали! Консервирахме я, вкарахме вода в котлите, да има непрекъснато циркулация да не изгние материала. До преди две години централата беше годна за експлоатация, след това вече  тука са я нарязали за старо желязо и т.н. едни инициатори... тези дето я нарязаха те не бяха енергетици, случайно попаднали,  единият е минен инжерен, другият не знам какъв ... и в това време са напривили каквото трябва...  Персоналът на ТЕЦ „Перник“  го помня като изключително дисциплиниран, нещо невероятно ! щото те живеят  точно срещу централата, там има два блока, които  си бяха персонала на централата и само да мигне лампата, оня отива, няма значение, че не е на смяна, не на работа и веднага помага. Една крушка да изчезне, наказваха, ключ да имаш счупен – също. Просто всичко беше както е от самото пускане. Понеже това е много старо оборудване, имаше музейна ценност, струваше си да се запази ...

Н.М. Да, определено...

И.Б. Сега има още нещо останало в командна зала ценно. След това ние пак сами модернизирахме електрическата уредба, един колектив, работеше на 60 киловолта, имахме връзка с ВЕЦ „Рила“, тогава 60 киловолта беше тази мрежа и София, старата  част на София, минахме на 110 киловолта и модернизирахме „Република“  като старото оборудване го пренесохме в ТЕЦ „Перник“, и пак го използвахме. Така си работи и сега. Сега чувам, че пак ще правят някакви промени, защото е продадена и като слухове се чува, че искат да продадат площадката,  тя е 37 дка в центъра на Перник ?! Има голяма стойност, още повече, че отдолу има и въглища, хубави, леко достъпни за вземане!

Н.М. Ясно!

И.Б. Имахме, изградихме връзка между ТЕЦ „Перник“ и  ТЕЦ „Република“, тръбопроводна връзка и тя спаси града години наред! Сега градът се топлоснабдява фактически отгоре, за тази работа са ми дали 25 лв. като рационализация! (Смеем се!)

И.Б. Както и да е! Това си е, така беше. Преди 1990 г. това беше голямата слабост. Учехме в институтите как се оптимизира процес, как се вземат експлоатационни разходи, оборудване, други фактори, оптимизира се и се взима конкретното решение, но преди 10 ноември цената беше, каквото е казал партийния секретар, ако той каже  – тука се строи, строи се! Ама трябва, не трябва, има ли смисъл, няма ли, никой не мисли. Тогава аз поне не съм видял ръководител на високо ниво, който да говори за ефективност!

Н.М. За икономическа ефективност?!

И.Б. За икономическа ефективност  тогава не се говореше, това беше голямата слабост на времето. Въпреки, че аз съм имал доверието на директорите, имало е от кого да се уча, например Стоименов ми е бил добър учител (дългогодишен директор на Мини Перник, б.Н.М.Н.) , Ганчев, който беше наш директор, Тодор Стоянов, Календжиев – един от най-добрите енергетици, топлотехници  в България по това време. Между другото „Република“ е родоначалник на енергетиката, тука всички работили като директори, началници след това стават министри, ръководители в министерството,  или пък са били в ТЕЦ „Перник“. Това помага, щото като отидат там,  и милеят,  и помагат, в крайна сметка това беше добра инвестиция.

Н.М. Да разбира се, това е добра връзка ...

И. Б. Докато след събитията от 1989 г тези неща се разпаднаха, дойдоха случайно попаднала хора в енергетиката, кой по партийна линия, кой по профсъюзна линия, министър, зам. министър ...

Н.М. Тези хора нямат опит?

И.Б. Те са добри, но докато го убедиш минава време, а в енергетиката процесите са бързи. Като стане авария за секунди, можеш да оставиш държавата без ток..., за това не могат да се бават решенията. Ето ние почнахме и трябваше да вземем 23 милиона от Световната банка, обаче се смени правителството, докато ги убедиме, държавни гаранции и... и останаха само  7 милиона... от непрекъснато размотаване по разни институции.

Н.М. От 23 на 7 милиона!..

И.Б. Не, че не са имали желание да ни дадат парите, но самата организация е неефективна. Единият министър се чуди два - три месеца и ... После ние загубихме значение като републиканска единица. До 1956 г. ТЕЦ „Република“ е била най-голямата централа на Балканския п-в. А после със създаването на Пернишкия промишлен комплекс, бяхме „и др.“ в отчетите и пр. На края променихме структурата от енергопроизводствено предприятие, станахме топлоснабдително и съпътстващо произвеждахме енергия. След това отпадна „Стомана“, там ние давахме много голямо количество топлинна енергия...

Н.М. Кога стана това?

И.Б. 1995-1996 г., тогава при управлението на Виденов, 1994-1995 г. до тогава Стомана бяха добър потребител и 60% от това, което произвеждахме беше като топлоенергия, сега е обратно – 30% топлоенергия, а другото - 60 и още - електроенергия и с това покриваме баланса. Тогава имаше много строг контрол на разходите на топло и електро енергия, не можеш да прехвърляш разходите от топлоенергията към другите разходи, имаме  ДКВР, той контролира тези работи. Сега гледам правят кръстосано  субсидиране, топлоенергията я превърнаха в политическа стока. Един кандидат-кмет беше обещал на перничани, че ако го изберат за кмет ще им опрости плащанията и аз го питам как ще стане това на практика и той – ами ей така, ще ги отпишеме...(Смеем се) Ами ти разбираш ли нещо от счетоводство, как така ще отпишем задължения? Наивно???

Н.М. Като партизаните ще ги изгорим?

И.Б. Като дойде СимеонІІ ( правителството на Симен Сакскобурготски, б.Н.М.Н.), бях директор на Мината. Първият ден беше вторник, отивам в  8 часа, такова е работното време, даже и половин час по-рано. Никой няма, даже и секретарката я нямаше, и почнаха към 9-10 часа да идват. В Мината нямаше никакъв ред! Събрах ги, прочетох им едно конско и им казах – вие ме познавате като директор на ТЕЦ-а, от утре съм директор тука, има си ред, който не го иска – моля да напусне. И мина месец, един ден се прибирам от рудниците бех ходил, към 2 часа, в този ден имам приемно време. Гледам една дълга опашка, близо 30 м, по три – четри възрастни жени се наредили в коридора пред канцеларията. Влизам вътре, питам секретарката -  какво става?  Не знам какво става! А, те на практика какво става – царят, правителството бяха обещали  да дават по 5 000 лв на дребния бизнес, по 5 000 лв на човек! И някой излъгал бабичките, че ще дадеме по 5 000 лв да си платят парното! Два месеца всеки ден имаше по 50-60 бабички на ден ...! На всяка да обясниш?!!

Н.М. Не може да бъде? ...

И.Б. Да, това е политиката ...

Н.М. Политици, които нямат нищо общо с икономиката, не разбират от това!?

И.Б. Просто за момента, вдигнала го вълната, взел там някаква позиция и трябва да си защити присъствието и създава такива ситуации..

Н.М. Не мислите ли, че това е един  парадокс. Ние мислехме в края на социализма, поне аз си мислех, че ще се ликвидира тая политическа опека над икономиката, а всъщност като че ли преходът не го направи това?!

И.Б. Въобще нищо не се промени, одеве си мислех за това, как да го кажа то ... Има един Райчев, политолог, извадили са една книга статистиката за изборите в България, кой за кого е гласувал, аз съм любител на цифрите ...така ..

Н.М. Андрей Райчев?

И.Б. Андрей Райчев, да, книгата съм си я купил. Най-внимателно съм прегледал цифрите, защото когато работих по дисертацията  са занимавах със статистика ...

Н.М. Нека малко поговорим за дисертацията, къде сте я защитили?

И.Б. Нищо не защитих, там е работата, че направих дисертацията, 19 души станаха инженери, един стана доктор на науките, а аз не можах да се защитя.

Н.М. Така ли?

И.Б. От тия събития, аз не можах да защитя, нямал съм обществена, какво беше там, с една дума не съм носил байраците по време на манифестациите, това беше.

Н.М. Ама това е било преди 1989 г.?

И.Б. Точно преди 1989 г., проф. Влъчков за моя ръководител проф. Тошев, да не им вдигам кокалите, лека им пръст, това беше мотива, аз си защитих минимума, направих дисертацията и после когато трябваше да се пусне защитата към ВАК, бил съм главен инженер, но не съм имал обществено полезни действия ли не знам ..., не съм участвал на събрания и ...не съм участвал в партии, не съм ходил там, онам ...

Н.М. Просто кошмар ...

И.Б. Както и да е, така си е разбирал живота, не му се сърдя... Но за сметка на това аз натрупах огромен опит и познания. Познавах енергийната система, понеже дисертацията беше надежност на цялата енергийна система с оглед на нивото на изолациите, на генератори, на мрежи и бях събрал огромен статистически материал, обработен, закономерности .. нали ти казвам 19 души бях направил инженери, бях им ръководител на дипломни работи около тия работи и моя професор стана доктор на науките, математическата част аз я направих, както и да е ..

Н.М. А имахте ли специализации в чужбина?

И.Б. Имах в Русия по теория на управлението, в Дания по теория на топлинните мрежи. Най-добрите топлофикатори за датчаните в Европа и предварително изолираните тръби всичко това са техни продукти и там разбрахме много работи. За съжаление, обаче когато се готвеше закона, точно обратното нещо, което ни учеха, точно обратното се записа в закона! И в наредбата, която се готвеше. И тогава аз се отказах, там трябваше да бъда некакъв член в комисия и аз се отказах. Ние донесохме датския закон, един си напрви труда да го преведе, и наредбите с които работят, защото най-важното е наребдата за икономиката на предприятието, как да дели разходите, кои са за топлоенергия кои за електроенергия, как да ги прехвърляш, според сезонността ... всичко това отиде и датчаните се оттеглиха... Те даже финансираха Плевенската топлофикация, тръбите  са подарък от датското правителство! 26 милиона датски крони им дадоха безвъзмезден заем, за да демонстрират качеството на продукцията и да си направят реклама и действително това се оказа много добро решение...

Н.М. Да.

И.Б. Но ето, ние като правихиме закона събрали сме се всички управители на дружества, между другото имам много добри колеги и сега някои от тях работят, към частни фирми и са си добри специалисти. Имаше много добри юристи в министерството, две - три момичета,помня ги, правиме наредбата, а няма закон, а то не можеш да правиш наредба като няма закон. Дойде време да се плаща на разработчиците, зам. министъра пита какво ще каже юридическото тяло? Тя става и казва наредбата не може да се приеме, след като няма закон. И си сяда. Значи безмислено работите и правите наредба, следва смях,  плаща се и се събираме след шест месеца, отново същото  и така до ден днешен. Сега има закон, но няма наребда ?!! Така че, тия неща са пречели много ... Основната причина, че много често се сменяха екипите в отраслите... Икономиката е основополагаща, екипите не трябва да се сменят като носни кърпи!!! Щото то трябва опит, да го натрупаш четрири – пет години само да разбереш за какво става на въпрос, след това трябва да дадеш нещо от себе си, да го обогатиш четри-пет години и тогава да отидеш на друга позиция. А сега таман ги научи къде са кабинетите и къде са тоалетните, и те го сменят?! Не става така.

Н.М. Ефективността е много ниска?

И.Б. За ефективност сега почнаха да говорят. Примерно в Дания, там  всяка сграда със закон е с пластмасова дограма, с троен стъклопакет, изолация минимум 15  см. Или казано иначе 40 вата мощност отива за един кубически метър да има 18-20 градуса температура. Тука при нас в Перник беше 130-140 вата, имаше блокове панелки, които са правени без никаква изолация, отиваха 180-200 вата!!! Е, как ще го грее  това парно, как ще е евтино парното ?

Н.М. Абсурд!

И.Б. И сега вече започнаха да говорят за саниране на блокове, ето аз живея отсреща и на нашия блок половинката съм я направил, защото  знам какво трябва да се направи. Обаче другата половина, като не е санирана, ефекта се губи! Дано поумнеят, в крайна сметка живота си налага едно или друго решение. Лошото е, че губим много време, дето има една дума двайсет години маршируваме на място! Или правиме кръгом и пак напред! Разбирате ли?

Н.М. Да, то се вижда, разбира се ..

И.Б. Такъв е живота, но за съжаление ние го правиме такъв. Не се взимат важните решения  от тия които са свързани с икономиката, а трябва да се вземат от специалисти, не могат да ги вземат  политици! Да ме извиняват господа политиците, но икономиката ражда политиката, а не обратното! Силната икономика прави силната политика, обратното е глупост. Без силна икономика да правиш силна политика?! Това е абсурд! Това е мисъл на Ленин, нищо че е Ленин, и там има неща, които са истина! Аз съм споделял много пъти с колегите от Перник, не знам някой да е прочел в Перник „Капиталът“, не съм срещал такъв, аз съм го прочел два пъти и даже съм си водил записки! Защото човек има какво да научи, въпреки че за мене Маркс например той е идеолога на фашизма, погледнато реално, но въпреки това като теория на парите е прав. Ние какво правим сега, продаваме енергия, това е най-голямата глупост, когато продаваш енергия без принадена стойност, ти не си богат. Може да мизеруваш, да си малко, леко гладен, но няма да си богат. За мене пример е Русия – най-богатата на природни дадености страна, а хората са бедни! Защо - защото изнасят, изнасят ток, газ, на практика какво - нищо!  Когато италианеца иска газ, ела направи си завода тука, произвеждай, остави ми го след десет години и си ходи! Ние не създаваме индустия, която да създава принадена стойност! И за това сме бедни. Гледам,  имах много лошо мнение за Турция, но преди 4 години ме агитира шуреят, понеже той работи с турци, да отида. Ходихме с жена ми за една седмица, той ни води там, аз останах шашнат, колко предприятия имат, какви училища имат, какви болници, каква инфраструктура имат, ние  само си говориме!

 Днеска сутринта съм се сблъскал, имам съседка от Ямболско и мой приятел иска да купи земя в Ямбол. Но какво ми казва тя, някакъв там влиза с машините и започва да им работи земята, изнудва ги  да подпише договор за 10 години и им плаща по 5 лв на декар!

Н.М. Пет лева на декар?

И.Б. Те със сестра си имат 180 дка и вземала около 300 лв за една година, даже е по-малко! ? И питам аз къде е това правителство, да определи минимална рента на декар, както Европейския съюз е определил такава, рента за помощ, може да е повече, но не може по-малко... , да има срок на арендата. Оставил си хората сами в полето... Като отида по Белене, страхотна работа, хората нямат работа, просто ужас. Трябва човек да е отговорен, толкова безотговорност, не знам или аз съм от другото тесто не знам.. Тия проблеми съм ги имал.

И.Б. И ще ви кажа още един случай със Световната банка и те също, както и наште управници, много трудно се убеждават, голяма мъка е. Имах контакти с Кристалина Георгиева, беше представител на един Швейцарски фонд -  дълг срещу природа. Искахме да предлагаме зелена енергия, както сега се говори и ние, ТЕЦ-а,  продавахме всяка година по 2 милиона и половина евро влизат в касата на предприятието, за това защото изградихме мрежи и правиме големи икономии на емисии, въведохме честотно регулиране на основните производствени мощности по топлоснабдяването и това всичко създава големи иконимии на вредни емисии и сега парите си остават за предприятието. Същото се направи и в София, ама много се бавят тия работи. Това трябваше да стане за пет-десет години. Скоро с мои колеги от обекта Белене има разправям, че в Америка и вентилатора на директора си регулира оборотите според това каква е температурата в стаята, за да прави икономии. Ние тия работи ...

Н.М. Не знам кога ще стигнем да ги правим?

И.Б. Трябва да ги убеждаваш, да ги убеждаваш ... Беше дошъл един унгарец тука, да ни прави проверка докъде е стигнал проекта и в разговорите, водих го в Драгичево в новата кръчма „Сръбска скара“, още работеше един Драган, много качествено работеше. Унгарецът завършил атомна физика в Русия, аз го убеждавам за парите. Накрая ми казва „Гледай, не е така, и аз не знам как е, но не е така!“ Аз изтъпях, погледнах го така и се рекох какво има  да го убеждавам този, че трябва да ми даде пари ! Смениха го и взехме парите! (Смеят се)  Постоянно ги има такива! После разказвам това на един финландец Пека Салмин от Световната банка, понеже някога по време на Руско-турската война 1877-1878 г., един финладски полк е освободил нашето село,  има паметник. Казвам му  -  Пека, шансът е исторически, онези финландци са ни освободили, а ти сега ще подпомогнеш предприятието... Действително дадоха пари хората, но сега ето какво става, парите няма да ги ползват перничани...Това ме боли, но какво да направя?

Н.М. Вие сам ли се отказахте от управлението на ТЕЦ „Република“ ?

И.Б. Да, разбира се,  аз не мога да работя с Ковачки, (има се предвид новия собственик на ТЕЦ-а), аз имам принципи и ... Той е много умно момче, срещал съм се с него, има патенти, но като всеки новобогаташ, всеки е алчен, но алчността ни погубва. Той не съсипва предприятието, но се ограбва народа, с една дума, с изкуствени цени, има много начини.... Ето сега, аз съм перничанин, пресмятам реално цената на въглищата, на   цената на топлоенергията не трябва да се вдига. Аз поне съм го смятал хиляди пъти, хиляди пъти!!! Даже бяхме направили програмен продукт в ТЕЦ-а, като зададеме 4 параметъра, веднага ти казваме на каква цена трябва да работиме. Сега в „ Марица-Изток“, това оптимизиране на компютрите на директора стана в реално време излиза цената на електроенергията, но ние тука първи го направихме!, макар по-промитивно.

Н.М. Още през 90-те години?

И.Б. Да, това е най-добрата ни програма за разпределение на граждани, беше направени тука при нас. Много се занимавахме с тези работи, правихме изследване на блокове, от какво зависи отоплението, с колко входа е, какво е изложението, северно, южно, колко броя апартаменти са, дали са 30, дали са 70, всичко това влияее върху цената. Когато правихме наредбата към закона,  тия данни ги дадохме .. Но на всичко това се гледаше като на майтап, несериозна работа ..., защото заместник-министъра  стоя 5-6 месеца и отиде хвана се с партиите; та така са загинали тия работи тука ...

Н.М. Как виждате енергетиката в България, има ли конкурентноспособност в този бранш?

И.Б. Какво означава конкурентноспособност в енергетиката, всяка централа си произвежда и има икономика. За да се получи ефект в една огромна система, каквато е енергетиката, трябва вътре в нея трябва да се оптимизират много параметри. Например, ако Б. Борисов ми даде такава възможност, мога да направя така, че цената на електроенергията да се понижи! Това е напълно реално! Стига да се обърне внимание на един факт - така наречената производителност на труда! Да сте чули някой да говори за производителност на труда?

Н.М.  Ами, при социализма много се говореше ...

И.Б. Да, при социализма се говореше, ама я нямаше.  Но все пак се направиха стъпки, изработиха се норми, норми в строителството, в енергетиката, за разход на труд, за разход на материали. Това е първата стъпка, от там нататък се оптимизират вече структурите и връзките между структурите. Ние и това съсипахме в момента, за това непрекъснато се говори там надписано, там източили пари. То като я няма тая база ... Отивам в Мюнхен, Главбах, там има същите немски багери както в „Марица-Изток“, с производителност еди-колко си тона на час. Рудникът  като тепсия, подредено, нагласено, на една машина работят 4 души, екипаж! При нас – 20 - 30 души на машина, зад нея нещо гори, мръсотия! Ако германеца днес произвежда 10 000 т., нашите произвеждат 1 000 т. ! Е, цената се вдига! Като влезе с висока цена горивото в централата, то ще произведе по-висока цена на тока! Тука е ролята на държавата, ще определи тавани. Аз не приемам това, че пазарната икономика не се регулира! Нищо подобно, има теория на Адам,  но и на Кейс, има държавно регулиране, особено за такива икономики, които са след бедствия, като война, като нашата революция. Нашето си е революция, защото се смени собствеността, тука е ролята на тоя Държавен комитет, да не се свива там, ами да каже, цената на въглищата не може да бъде повече от толкова! Местният ръководител да си направи организация, като иска да е там, да работи с тая цена! А сега ...!

Н.М. Как, според вас може да се обясни тая държавна „слабост“?

И.Б.  Много често се сменят хората, попадат в ръцете на хора, които не си подбират добри екипи. Да кажеме и за собствениците,  башка остава тая алчност, прогонването на хората, не им плащат, гонят ги след 3 месеца работа, плащат минимална цена. Това са нещата.

Н.М. Благодаря ви за интересното и професионално интервю!

 


[1] Дългогодишен ръководител на ТЕЦ „Република“ в гр. Перник

AttachmentРазмер
Intervyu_I_Bozhinov_Nadya_Manolova_Pernik_19_06_2012.doc104 KB