ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА И ПЕТЪР ДОБРЕВ С ЕМИЛ ИГЛЕВ[1], ПЕРНИК, 10 ЮНИ 2011 г.

 

-Вашият род е един от известните в Перник?

-Да, свързано е с мината, с Георги Димитров, а Георги Димитров знаете кой е – героят от Лайпциг, трибуна на пернишките рудничари и т.н. Той е от тоя регион, от Ковачевци, с който се гордеем, не само в Перник, а в България, в света, антифашистите и т.н., това е една от големите гордости на Перник. Даже на Лайпцигския процес, когато са го обвинили, че той е представител на една дива и изостанала страна две неща е казал: Каква дива, когато в България писменост се създала, вие Германия сте говорили на немски с конете. И второто, което казва: Аз се гордея, че съм син на българската работническа класа. Той именно е имал предвид Перник, защото от тука се заражда работническата класа, даже в 1911 година, когато в Народното събрание се прави спор дали има работническа класа в България, а оттам да се прави и законодателство, той става и казва: Да, има. Те казват: Не е верно. И той прави прочутия пеши преход на пернишките рудничари до София. Пеша са отишли, водени от него да покажат че има работническа класа. Това нещо е изобразено в Профсъюзния дом тука, има едно пано – барелеф, на който е даден Георги Димитров и рудничарите как тръгват към София. Много е интересна историята.

 

-Родът Ви как е свързан с тези неща?

-Ами родът са: Темелко Ненков, той също е трибун на пернишките рудничари, има паметник до Профсъюзния дом до това пано. Значи той е изгорен в Дирекция на полицията в 23-та година, когато се прави едно изтребление политическо на дейците с леви убеждения. От този род е Фердинад Тодоров, той също има бюст паметник и е бил профсъюзен лидер на рудничарите, помагал е на Темелко Ненков. От този род е също Иван Гарванов, той също има бюст паметник до Профсъюзния дом. Значи той е най-изявения в антифашистката борба. Той си е поставил две задачи: да работи с двата най-силни работнически отряда в България, със софийските железничари и с пернишките миньори и връзката му е била пътуване с влака и организиране цялата нелегална борба. Рудничарите са били военно мобилизирани, значи след Първата световна война, благодарение на производството на мината, ние други национални богатства не сме имали, освен мината, с пернишките въглища са изплащани репарациите през Втората световна война също и във възстановителния период след Втората световна война от 44-та година. Значи на базата на пернишките въглища се развива енергетиката. Изгражда се най-голямата централа на Балканския полуостров, електроцентрала.  Сега какво е представлявал Балканския полуостров и каква е била икономиката може да съдите, че тая централа е била най-голяма на Балканския полуостров, а е само 150 мегавата. Представяте ли си, сега общата мощност в България е 8 500 мегавата. Но това е било, от тука тръгва. След това на базата на мината и на електроенергията се развива металургията. Първо тука мината е имала леарна, машинна служба все пак това оборудване да се поддържа и т.н. и на базата на нея се изгражда първия машиностроителен завод в България, завод Струма, където е. Първият машиностроителен завод в България, може би и на Балканите, завод Струма е бил дето е сега магазин Кауфланд. Виждате с каква архитектура е направено там на цеховете и т.н.,  след Девети септември е правен, модернизиран е.

 

-Старото е модернизирано, разширено.

-Да, нови цехове и т.н., виждате каква само архитектура и не пожелаха да го съборят, за да остане като паметник, че това е първия машиностроителен завод в България и вътре да развият, вътрешността става за всичко, има великолепен проект, но сега с кризата го спряха. Това е проект за МОЛ, а Кауфланд е едната част, а другата е за МОЛ, те я започнаха, но я замразиха. В същото време става и паметник на първия български машиностроителен завод да се види, нали има спорове, че примитивно се строило по времето на социализма, па нищо подобно няма, това са живи паметници и т.н. Виждате какво се строи – най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров, модерен машиностроителен завод, първенеца на черната металургия, завод Ленин се строи тогава. И ще ви кажа тогава, значи 49-та година, две годишен план за възстановяване, правителството взема решение за изгради металургичен завод в Перник. Защо в Перник? Има въгледобив, това е стратегически отрасъл, има електродобив, електрическа централа, всичко това са големи неща и са необходими за завода, такъв металургичен. Освен това този завод работи с газификация на въглищата, с генераторен газ, въглищата се подават в газ-генераторен цех, където се газифицират чрез напълно изгаряне се получава въглероден окис, получава се метан и други компоненти, които се подават в мартеновите пещи като гориво и се извършва топене на желязото и т.н. Освен това тогава не е имало нито Марица Изток, други бази такива няма. Цялата страна се е снабдявала с въглища от Перник и влаковете са отивали от всяка точка и са можели да докарват суровини за  металургичния процес, той е бил скрап-руден - и с руда е работено и със старо желязо. После се строи и електростоманодобивен цех.

 

-Когато разбрахте, че 89-та става промяна, какво си мислехте, че ще случи с всичките тези заводи?

-Само да довърша мисълта си, нали, тука се развиват стратегически отрасли, тежки, за да ви обясня на въпроса, точно това, което ще кажа, ще допълни. Така, значи както виждате тогава се изчислява потреблението на прокат и други метални изделия. Някъде нуждите са били към два милиона и половина-три. Един типов металургичен завод се строи за най-малко един милион, за да произвежда и да е рентабилен и да има смисъл, иначе става някаква работилничка, която за нищо не става, нито можеш модерна технология да създадеш и т.н. И тогава се построява десет години след металургичния завод се построява гиганта Кремиковци. Но виждате, че Кремиковци не можа да оцелее. Не можа да оцелее поради недалновидно управление. Той също е много модерен, мина на модерна технология, а завод Ленин, или сегашна Стомана индустри непрекъснато се модернизира от пускането и сега през време на прехода, когато тежката промишленост беше много важно нещо за Перник, защото при прехода, който правехме, тия отрасли нямаха добро бъдеще, понеже ние бяхме в системата на СИВ и т.н., за където се специализирахме, но след като се разпадна тази голяма система, тука с влизането в Европейския съюз, се ориентираха към други отрасли – земледелие, даже спорят дали енергетика, дали това. Не може една високо развита страна без такива отрасли, аз просто се чудя на това. Сега в тази връзка, значи само преди две години, на базата на проектиран такъв модерен цех беше пуснат един от трите най-модерни цеха за сортов прокат, това са бетонно желязо, винкели, плоско желязо. Сортов прокат в Европа, осемстотин хиляди тона прокат, един цех модерен може да го дава с най-модерните прокатни клетки - ганиели, които стояха на склад за “Благой Попов” бяха и искаха да ги продадат като скрап и просто ние имахме някакви глупаци, които се заемаха с прехода и не знаеха какво да правят с това оборудване. Това е на вашият въпрос – какво да правят с това оборудване. Но тука, местни бизнесмени и т.н. просто за да спасят завода, нямаше къде да отидат толкова съкратени хора изведнъж, ние нямахме други отрасли такива развити. Привлякоха една фирма гръцка, спасиха завода и ще ви кажа, значи на откриването на завода, което стана преди две години от президента Първанов, той е перничанин, знаете това, значи имаше 800 гости от цяла Европа. И мене ме поканиха, аз съм работил навремето в завода като инженер-металург и съм участвал даже в някои разработки. Даже за мене беше изненада, аз не знаех дали ще се сетят за мене в тези времена. Един прекрасен ден, отидох там, на четири езика предават това, това, това. Бях много горд, че спасихме металургията. Без металургия България не може да е в Европейския съюз и ми е много тъжно, понеже съм инженер-металург, завършил съм в Московския институт за стомана и сплави, едни от най-реномираните предприятия, че не можаха да спасят Кремиковци. Сега, в тази връзка, след като България разви тежки отрасли, енергетика, машиностроене, трябваше да се реши въпроса с изграждането на завод за тежко машиностроене. Значи оборудването в металургията, в енергетиката, работи при извънредно тежки условия, много се изнася и трябва непрекъснато да се поддържа; един капитален ремонт струва колкото да направиш ново. Има закон в металургията и в тежките отрасли, всеки капитален ремонт, който се прави през година, да не говорим за през десет, трябва да бъде съпътстван с модернизация. А модернизация да правиш без да имаш такъв завод, който да ти произвежда сменово оборудване, който нали тия модерни технологии да прилага на леене и т.н., е невъзможно. Правителството решава и го изгражда тука в Перник, обаче Перник беше котловината не много голяма и затова се прехвърлихме през Голо бърдо в Радомир, даже искаха тунел да направят, да се върже направо, но и така, десет километра е нищо, трябва да има и такива отстояния. Значи такъв модерен завод като завода за тежко машиностроене нямаше в лагера, в смисъл такъв на едно место да събереш всичко това. Значи в един прекрасен ден тук дойде един академик, руски металург, дето се казва нещо като колеги сме, аз съм също металург, и като прочел за този завод и че тука има хора, които са учили в института Сталин, идва в Окръжния комитет на партията, където аз работех, в командировка и казва: Искам да ми дадете човек, който е учил в Москва и да ме заведе и да ми покаже завода за тежко машиностроене. Викам: эсть такой человек. Дадоха ме, аташираха ме към него, вика само ще ме поведеш по потока, значи гледа го и ми беше интересно какво ще каже, след като аз не исках, беше смешно да му давам обяснения на академика. Значи гледам го оглежда скрапния цех, прочита оборудването, наблюдава технологията, радва се и така просто го пипа и му се радва, и цялото това го обиколихме и каза: Млади момко, аз бях още млад тогава, това става преди тридесет години и нещо, казва – това нещо, това чудо може да рискува да го направи  само соцстрана. Толкова капиталовложения на едно и да събере всичко, но казва: едва ли ще може да го използвате на сто процента, тъй като сте малка страна. Можете само в кооперация вие с нас. Той излезе като пророк. Това е великолепно нещо. За нас беше интересно какво ще кажат специалистите.

 

-Какво стана с него после?

-Той и досега работи, но не може да се натовари.

 

-Ако не е имало възможност, защо толкова да се инвестира?

-Ама как, ние развивахме такива отрасли, той е пуснат 83-та - 84-та година, вече към края на ерата на социализма и т.н., когато имахме планове от СИВ, ние се специализирахме, изведнъж всичко това рухна, и става преориентиране и почват едни глупави: - Защо това, защо онова, защо токова. Ами това щеше да бъде чудо в България, както вие знаете, и в електрониката развихме компютри, България се движеше в авангарда.

 

- И промените промениха това?

-Промените съсипаха. То това беше смисъла на интеграцията на източна Европа в това нали, да може да западне това, пък  да останат тия отрасли, които тях не ги интересува. Но без металургия изобщо не може и това се отрази много тежко на Перник, той целият беше това. Значи тука даже сме се опитвали да правиме лека промишленост, да заангажираме женската работна сила, хармонизация да може да се получи и изведнъж това рухна.

 

-А Вие предполагахте ли, че такова нещо ще се случи тогава? Или в партията, или Вие лично, какво сте си мислили?

-Ние усещахме, че това натрупване, това малко едностранчиво развитие, използвайки опита на други страни, ще може да се случи. Защото Перник беше нещо като ударен отряд на държавата, най-тежко, най-трудно, дайте там има опит, оттам е почнало. Ние имахме много кадри тука, като почнете от мината, най-добрите инженери от Петербург, от Фрайбург, от цяла западна Европа в мината работят. Мината става чудесно предприятие - 17 000 работници имаше преди Девети септември, модерни рудници, след това завода направихме, ТЕЦ-а направихме, язовир пуснахме. Но в тия отрасли, даже някои е забранено и в мината и на други участъци жени да работят; за тях се яви проблем и ние почнахме да развиваме шивашко производство покрай другото, но всичко беше концентрирано. И най-голямата петилетка, така обобщено за този преходен период, първата петилетка за Перник, казвам какви обекти се строят и започна индустриализацията, след това се разгръща в цялата страна и идва шестата петилетка. Когато аз станах кмет на този град, беше също и петилетка на Перник, изгражда се ЗТМ, реконструкция и модернизация на завод Ленин – Стомана индустри, на първия машиностроителен завод и на циментовото в Перник.

 

-Това всичко в шестата петилетка.

-Да, аз тогава бях на специализация в Москва, тука пращат нов първи секретар - Борис Манов, с много голям принос, който да поеме ръководството на окръга и да осигури изпълнението на тази грандиозна програма. Значи тука са изсипвани по 1 милион лева капитални вложения всеки ден! Представяте ли си каква организация на производство на това трябва да се направи. Градът – недостатъчно развит, магистрали нямаше, площад нямаше, представителни сгради нямаше, на отделни късове беше, тука се развива мината, минни квартали, развива се енергетиката мощно, развива се градче на енергетиците, развива се металургията – квартал Ленин, той стана 45 000, напр. Чух, че Ловеч сега е 33 000, областен град. И идва Борис Манов да формира екипи, да поеме ръководството и да се осигури изпълнението. Обаче за разлика от сега, където кандидати за кметове има много, тогава никой не желае и особено на Перник да решава тия градоустройствени проблеми. От едната страна се строи, от друга мината го разрушава, няма накъде. И значи проучва, той не ме познаваше, аз бях на специализация и се готвех за друга работа, обаче перничани казали за мене, в моя чест, абе ние го виждаме, има в Москва един. Предстояха избори, местни и чрез посланика ме извика, каза: Не те познавам, но перничани те предлагат за кмет. Ще мога ли да разчитам, познаваш града, да решаваме тия много сложни задачи и ще ти кажа направо, никой не иска. –Ще ви кажа, за мене е голяма чест това, все пак ми е роден град, аз и затова съм дошъл тука да специализирам, поемам задачата, ако ме изберат, разбира се. -Е, това е наша работа! И така станах кмет. Значи какво чудо беше, почваме магистралите. Значи сега там, дето се пресичат трите магистрали в източния район – Люлин, Струма ние започнахме транзитната магистрала, или това е магистралата София-Перник-Кюстендил-Македония. Значи три главни магистрали, всичко се пресича на входа на Перник и трябва там да се развърже движението и да се осигури възможност града да се развива, за да се обедини като град. Това е бурно развитие и кое по-напред.

 

-А в тази динамика, в тази бързина имаше ли някои минуси?

-Ами вижте сега, трябваше да се решава комбинирано. Много интересно, значи, тука като в Москва ми поставиха задачата видях, че така както я поставят няма да мога да се справя и е невъзможно. Три-четири големи квартала, които бяха замразени, възникнали стихийно да ги изселиш, да ги залесиш, да им построиш жилища и в същото време да сториш магистралите, викам не съм феномен. Обаче, ако кажеш “Не мога”, а в металургията е забранено да се казва не мога, само казваме: “Не можах”. Аз поемам задачата и казвам, че ще търся решение. Значи така малко да отклоня, казвам: Приемам! -Добре, ние ще ти помагаме. Първо реших, в тия квартали, аз съм видял в Съветския съюз, всякъде може да се строи, ако приложиш съответната технология, т.е. според мястото да се строи. Казвам – ще ги строиме, размразяваме ги, правим инфраструктура, правим проучвания, какво строителство може да се направи, освен архитектурен план и технически, с пояси и т.н., знаете ли на неустойчив терен какво е да работиш. Но това ми е школовката в Москва и казвам – правиме. А тука хората имаха големи доходи в металургията, сами ще го построят, ние само да им осигурим материали. Единия включим, другия, третия, развързах си ръцете, обаче всичките тия големи предприятия имаха много големи социални програми, на тях трябваше да намерим свободен терен, а в Перник да намериш свободен терен е доста трудна задача, но тук-таме има няколко островчета. И аз привлекох за работа един минен инженер, той е по-възрастен от мене, обаче сила беше, когато той работи в общината - не могат да ме излъжат къде се разработва, кои терени са нужни за мината, иначе не ги интересува, градоустройство решаваш, но те си решават техни си задачи. И като ги превзех отвътре, той ме консултира, провеждаха се срещи при първия секретар, канеха се професори от МГИ-то, все пак да ми се доверяват – доверяват, но не на сто процента, не знаеха дали ще реша задачите. Но аз казвам: Може, аз гарантирам, а той ми подсказваше решения този човек от мината. Понеже такива проучвания никъде не са правени. Като имаш проучвания, всичко можеш, докато професорите по принцип казват: – трябва да уляга 40 години. Този квартал, дето го възстановихме, има паметна плоча, че е възстановен, чак сега трябваше да почне това. Той е сега за чудо и приказ, казват шапката на Перник. Там като направихме това, се хвърлихме на магистралите, ама със страшна сила. Значи закупихме един блок – 144 семейства да ги извадиш наведнъж, значи вадиш ги, разрушаваш, вкарваш го в това, вадиш, вкарваш, разрушаваш. Трасето освободихме, 16 километра трасе. Магистралата тогава струваше 16 милиона. Това е магистрала чудесна. Преди 40 години точно направихме първата копка там, дето Бойко Борисов и кмета на Перник откриха това кръгово движение, там дето са трите магистрали. Другите въобще ги нямаше в плановете на държавата, ни Люлин, ни Струма, но това беше първата магистрала по този коридор, европейският. И казах на кметицата, имахме преди два-три дена пленум; викам: Вие, това, което с Бойко открихте, ние преди 40 години там първата копка направихме, и много се радвам, че е на същото място. Това спаси Перник. Освен това нашият девиз беше – всеки недостатък на града, да бъде негово предимство. Първо като е лента, като пуснеш като тигел от единия край до другия 6 километра тая магистрала и като пуснеш паралелно на нея вътрешно-градска, тя е 10 километра, да видите какво движение може да се организира по две магистрали, четирилентови да хвърчат коли, камиони. Само на определени места, където е градчето на енергитиците се връзват двете и се прехвърлят от едната в другата. Освен това Перник има много голям опит, в самия център на града, където се е развил минния музей, тука се развива така да се каже минната част на града, тия квартали – инженерен, той сам говори за себе си, Красно село, Монте Карло, Твърди ливади, това са много модерни заводи, строени са след Първата световна война, при тия кризи, с мината държавата изплаща репарации и строи и се заселват хора тука, за да може да се развие. Въз основа на тях ние приложихме тези технологии вече в източна посока и дадохме един квартал Тева, покрай градската магистрала, и там концентрирахме строителството на блокове на мината, на завод Ленин, там имаше здрави, прави терени в източната част на мината, около които обединихме квартала до село Църква и т.н. Задачата беше да се даде възможност да се осъществи тази програма. Пари много, въпросът е да организираш. И аз смятам, че ние в общината като преценихме силите – да хвърлим в магистралата, да размразим кварталите, да дадем терени за предприятията, за да стоят и остана за общината по-малко инвестиции, блокчета за крайно нуждаещи се, за тези, които не работят в тези сфери. Ние не се грижихме къде да живеят къде да работят живеещите в мината, а се грижехме за другите. Те строят по хиляда апартамента, ние по триста. Така решихме този проблем през шестата петилетка и съм много доволен, че поръчението го изпълних и не казах “не може”. Това беше една битка, кой как може да излъже, казваха, че не това не може и т.н. Даже ще ви кажа, че с мината имахме много интересен спор. Перник нямаше спортна зала, въпреки че 26 вида спорт имахме. Та баскетболът се е родил в Перник, самият отбор Миньор беше едно чудо; и трябваше да направим спортна зала, ама как да я направим, инвестициите са в мината. И аз се ангажирах с директора на мината, под формата на това, той да го прави уж за склад, едно голямо хале и после да кажем, че не става за склад, а става за спортна зала. Казвам: Аз ще помогна, аз не мога такива инвестиции от общината да правя, но вътре обзавеждането, ще направя паркингите, външната инфраструктура, кооперирахме се и стана. Обаче директорът на мината като се заинати, там имало въглища, това-онова, а в същото време на 200 метра сторят един модерен цех, ремонтно-механичен, за ремонт на минно оборудване на цялата страна. И сега играем на котка и мишка. Той вика: Не можете, аз уважавам общината, моите специалисти казват, че не може там да се строи, понеже има високи води, подпочвени, киселинни. Обаче мене ми хрумна идея, след като стоят, а искаше тука в центъра да го направят, един парк да се унищожи. Той е инвеститора и значи трябва да се разбереме. И аз казах така: Добре, ще проучим дали не може,  помогна ми колегата от мината. Ами казваме щом не може, тогава ще спрем на мината този цех, дето го изграждате, те са на 200 метра. Той ми стисна ръката и каза: Един на един! Изравнихме резултата, тука ще е. Аз поведох, но ти го изравни. Спирам го като кмет, как вие ще строите, аз да не мога. И така започнахме в съглашателство да работим. А там, колко ще изкарат от тия въглища, ние ще изгубим някъде да го джитнем и не знам къде, а тука много добре се връзва. Ей така сме работили.

 

-То вече следващата петилетка се оказва и последна, нали така, правилно ги смятам?

-Да, това е още 76-та година, още една, май още две имаше.

 

-79-та.

-Аз съм кмет от 71-ва до 76-та година. Значи това е петилетката на Перник, развива се като индустриален център и го много засяга преходът. Аз за прехода бях започнал – голям проблем. Значи разруха. Атакувани сме от всякъде, защо това сте правили, защо тези пари, абе как да обясняваш на хора некомпетентни, аз съм бил на колоквиум на европейските градове, бил съм на различни форуми, България беше стигнала на 26-то място по икономически потенциал, до 27-мо се смятат за развити, това са данни на ООН. Ей сега казват – Г-20, Г-26, ние бяхме в Г-26 по опазване на околната среда ние направихме голям удар; знаете това постановление в Перник за премахване на парните локомотиви, за филтри. От първо място по замърсеност, той беше известен в цяла Европа,  и един от най-замърсените в България. И аз станах известен, като кажат кмета на Перник, българския Манчестър, българският Шанхай, град-завод и т.н. , беше накъсан – завод-селище, завод-селище. И получих покана от асоциацията на европейските – тогава източна и западна Европа в една асоциация, не се деляхме. А големи градове се смятаха и се регистрира от ООН – 100 хиляди ние бяхме под 100 хиляди, някъде 95 хиляди, но това няма никакво значение, потенциалът ни беше голям. И Перник от първо място по замърсеност отива на 30-то, т.е. само 10 града бяха по-чисти от Перник, а преди това бяха 39 по-чисти. Значи каква гигантска работа! Ей тука бях ви заразказвал имаше табан, дето е сега стадиона на мира, нататък като тръгнете това е изкуствена планина, залесена. Ти на табан да засадиш такива дървета, това е засаждано аз бях тогава студент в Москва, 54-та, 55-та, петдесет годишни дървета да имаш там, ама то е такава гора. Идваха от Великобритания, където има развита минна промишленост, Уелс, викат: Абе как садите в табани? Ами садиме, викам. Обаче проучване, научният подход, как може със засипване на горния слой; освен това много интересни показатели има, на по-голяма дълбочина, понеже вътре гори, ще изгори корена на по-голяма, отколкото е нужно, по-малка пък ще изсъхне, то много деликатна, много тънка работа. Ние нямахме спасение, аз съм работил в завода, млад инженер, облека бяла риза, ей тука на сто метра, като духне, ризата стане черна, нямаме спасение. Западната зона залесихме, пояси залесителни. Сега като пенсионер, викам: Чакай да видя, минах Бала вода, гора страхотна, великолепие. Минах над Рудничар, ей всичкото това нагоре, 30-40-годишни борове, квартал Ленин. Тоя пояс спаси града. Ние нямахме изход, аз тогава им казах на този форум: Ние се спасявахме, ползвахме и вашия опит, но внасяхме предложения в Министерския съвет, правехме изследвания. Знаете ли какви изследвания имаше за влиянието на замърсеността в Перник, те даже бяха малко засекретени, но аз викам, като поемам тази работа, трябва да съм наясно с всичко. Оттук започна инспекцията по опазване на природната среда. Както се изрази Борис Манов, тука в общината трябва да работят и замърсителите, защото те са най-компетентни, а твоята задача е да ги мобилизираш и да напредваш. Взех директора на ТЕЦ-а в Перник беше главния замърсител, ТЕЦ Република и му казвах така: тоя сектор е достатъчен затова, формираш екип, почваш наблюденията; първо - да се изпълни програмата, правителството е дало програмата, но ако ние не организираме контрол или струпат нещо, което не върши работа, проваляме идеята, проваляме всичко, проваляме и града, и трябва да си заминеме. Тука ни е поръчано много. Изнесох му една лекция, той по-стар от мене с 20 години, обаче аз поемам задачата.

 

-Ами дотогава, не е ли мислено за замърсяването?

-Мислели са, аз знам какво значи, понеже съм бил на специализация в Москва, в Съветския съюз, там съм и завършил, но знам, че нямаме такъв опит. Ако не го направиш както трябва, ти го компрометираш и нищо не може; трябваше да проучваме кои са най-модерните технологии, филтри. Енергетиката ние създаваме след другите страни. От Съветския съюз много можехме да се учим и аз съм се учил и като студент ходиш, виждаш как възстановяват табани, но аз бях много любознателен, понеже идвах от такъв град ми беше интересно. И всичко това го изсипах, нямах друг избор, и му казвах: Виж какво, в такива ситуации ние не можем да се учим от България; България да се поучи от нас, защото от тука тръгва. Той казва: Разбрах задачата и много се ентусиазира. Ние за две-три години в Европа се прочухме, викат: Абе как сте го направили. И оттам тръгна, опита на Перник се разнесе. Моята задача – да дадем пример как трябва да се опазва природната среда. Откъде да тръгне, ами от Перник, откъдето е тръгнало замърсяването. Кадрите тука са почнали, тука възниква енергетиката. Сега изследванията показваха - София е много по-замърсена, Пловдив, а ние сме все пак на много добро ниво. Ние загивахме, нямахме избор.

 

-Да се върнем на прехода. Вие сте познавали предприятията, начина на управление, как започна да се изменя всичко, какво остана да работи, как се измени собствеността, начина на управление? Вие вече по това време заемахте ли някакъв пост?

-По време на прехода се върнах на работа в завод Ленин като металург и там се пенсионирах. Пенсионирах се 92-ра, във времето на най-големите междуособици, скандали и спорове и това, което правеха в завода „Подкрепа“. Те имаха девиз: Колкото по-лошо, толкова по-добре. Искаха да се разруши всичко, което беше строено по времето на социализма. Аз им казвам: Абе, вие луди ли сте? Те бяха екзалтирали хората. Аз тогава не случайно заминах в завода да работя, Окръжния комитет, всичко това се разформирова и ни изсипаха кой къде да работи, за да спасяваме по някакъв начин положението. Как спасихме положението? В завода директор беше Васил Мановски. От Кремиковци го бяхме взели, някъде преди това 85-та- 86-та, в тежко положение беше завода и трябваше много силен директор, много силен управленец, за да можем да довършим модернизацията. И в Окръжния комитет на партията аз подсказах, аз работех в промишления отдел, те се консултират: Добре, ти наблюдаваш това, кажи ни какво да правим. Казвам: Знам един човек, който може да реши проблема. Пак тоя девиз: всяка задача, конкретния човек, за да може веднага да действа, без да се ослушва, без да гледа, иначе няма време. И поканиха Мановски. Аз го познавах още преди това като съм работил в завода и ми правеше впечатление и като отида по някои задачи, ние имахме голям обмен с Кремиковци, разбрах че това е някакъв чуден човек, точно такъв, какъвто ни трябва. Идва тука, аз действах от втора позиция, той не знаеше кой го е предложил. Аз го посрещнах и казах: След една седмица искам да ми кажеш защо завода беше в такова положение, колегиално.

 

-Кога се случва това?

-Това се случва 85-та- 86-та, последната петилетка. Той разбра, ние все така разговаряхме кодирано. Защото никога не искам отведнъж да се отговори, защото може да си под емоции и т.н., не е разговор колегиален. А ние много добре знаехме защо не върви, но като чуеш някакво предположение и се покрие на сто процента, тогава знаеш точната причина. Той мота-мо ми каза: Ами той не управлява добре завода, как може този завод, от тука започнах като металург, като дете ме водиха да видим завод Ленин, работих в Кремиковци и т.н. и аз си казах на ум: Това исках да чуя. За нула време обследва всички работни места, целия управленски персона, ама със замах, но тука, вика нямам сили; ние му дадохме право чрез министерството да привлича от Кремиковци. Ние на времето ги захранихме с кадри, сега беше време да се върнат, защото ние вече се бяхме изтощили. И знаете ли какво стана? Заводът излезе на печалба! Страната за валута умираше, всичко в разруха. И Мановски, поехме националната задача – да осигуряваме валута за страната, да не се срине, както се срина при Виденов. А ние нямахме валута за енергоносители. И да видите какво става – той осигури 99 процента износ в това време! В България нищо не се потребяваше, защото всички заводи спряха, машиностроителни, на никой не му трябваше прокат, строителството замря. Първо ние, за да съществуваме, трябваше да произвеждаме. Освен това да изнасяме такава стока, която да ни носи валута, не можеш да изнесеш какво да е, защото по-рано – много поръчки, по първо направление, второ направление за валута. Мановски беше силен, силен в тази работа, знаеше като чуе прогнозата на борсите, къде да щурмуваме и т.н. И в един прекрасен ден, обаче властта се смени, СДС взе властта, и почна атака да се срине това. Пълен идиотизъм. Викат: Това, което е построено от комунистите трябва да изчезне.

 

-Това ли беше точно логиката, или са мислили, че е на загуба?

-Ама каква загуба, аз ви казвам, ние първо спасихме завода. Кремиковци креташе и продължаваше да си крета, но той е много по-труден и много производства има. И сега, Мановски отива да докладва при министъра на икономиката Пушкаров, че изпълняваме добре плана, толкова валута и т.н.; той го изслушва и казал: Моята задача не е това, моята задача е да ликвидирам. И Мановски се уплашва, в чудо се вижда, добре, че се е въздържал. Как може министър да ти каже такова нещо. Аз бях там шеф на контролния блок, сутрин той идва рано от София, аз идвам по-късно, горе-долу по едно и също време; и той много разстроен го виждам и пушеше с двете ръце. Като го видя в такова състояние знам, че след десет минути можеш да разговаряш и да вземем някакво решение. Той не може да се успокои, не може да седне, не може да мисли, как да проведем оперативката. Викам: Слушай, аз съм малко по-възрастен от тебе, първо отвори прозореца, второ хвърли тези цигари, тази отрова, знам каква отрова носиш от София. –Откъде знаеш? – Ами някои работи ги усещам. – Ами знаеш ли какво ми каза министър? Викам: Да не си посмял дума да кажеш затова, ами ти ще демобилизираш хората. Заводът ще рухне за нула време, всичките ти усилия ще отидат; точно обратното ще кажеш. Ще кажеш: Бях при министъра, казва: Добре, тази валута е нужна за страната, но трябва още да се стегнете. Само три изречения ще каже. И той се успокои. Викам: Ами ти нямаш друг избор. Как ще кажеш онова, ами след три дена завода е затворен, щом трябва да го разрушаваме. –Ле-ле, - викам, - откъде ми дойде тая мисъл и аз търсех и собственото си спасение. Той казал: Нашата задача е това, и от тогава тръгна точно обратната задача – да спасяваме завода. След това вече като се смениха това и тоя цех се проектира, тука местното ръководство, местните бизнесмени и Стойков, дето искат да го съдят и т.н., но той привлече този инвеститор.

 

-Кой казахте, че е привлякъл, гръцка фирма ли?

-Гръцка фирма, построихме, спасихме завода. Струма не можахме да спасим, а откровено казано в таргата на централния площад да имаш леарна, каквото и прочистване да правиш, не става и това доведе да се преструктуира в друго.

-Сега какво се случва с него?

-Нали ви казах, построиха този супермаркет Кауфланд и един великолепен МОЛ, в момента е замразен. А всичко това ние искахме да го направим в центъра, дето е сега, дето е двореца. И тогава Струма в пълна пара работеше,  тия проектанти, с които правехме реконструкцията на града, ревизия на градоустройствените решения – Татаров, Серафимов, най-добрите архитекти в София ние ги привлекохме през тази петилетка, за да можем да създадем град, който подобава затова нещо. Всъщност ние го реализирахме точно там на Струма, вместо да я изнесеме, ние изнесохме производството, ликвидирахме го и т.н. Сега за “Благой Попов” да ви кажа, това е непростимо. “Благой Попов” беше базата за електрокарното производства в България. Тука беше развито супермодерно производство, точни профили по западна технология, и в Русия е развита, виждал съм го като металург, но оборудването беше модерно, 60-те години го направихме като база тук. Академик Балевски разви леене с противоналягане, това е уникална световна технология, неизвестна никъде! Такова качество на отливките се получава, просто страхотия. Но той е голям учен, Балевски, металург и машиностроител. Тук имаше машина за радиално коване, знаете ли какво чудо е, австрийска машина. Значи вие се голяма изковка, отливка и т.н.  и от четири посоки радиално се кове, нищо нямаше в Европа такова нещо и всичко това при прехода умните глави казаха: – за скрап да отидело, и го спасихме и отиде в завод Ленин, сега Стомана индустри. А щрангпресовата ликвидираха, понеже се ликвидира и електрокарното производство, просто нямахме потребители, износ няма и така, щеш не щеш. Тия заводи съществуват когато има пазар, има пазар, има заводи. Както – имаш крава, пиеш мляко, ако нямаш крава, не пиеш мляко.

 

-На няколко пъти споменавахте местните бизнесмени.  Как се появиха един, двама собственици?

-Ами местни са! Вижте, при приватизациите, нали се извършваше масова приватизация, това е нещо, което не се е правило никъде по света. Аз съм учил и тия работи в Москва. Не можеш да издигаш девиз: сто процента приватизация. Нищо няма сто процента, винаги има микс, и едното и другото. Аз съм учил индустриализацията на Англия. Закъсва някоя индустрия, държавата я взима, одържавява я, прави национализация, развива я, и пак я пуска. Държавата е най-големия инвеститор, понеже акумулира и винаги има частен сектор и държавен. Държавата трябва да владее стратегическите отрасли, за да може с печалбите да покрива другите. Този въпрос го разви писателят, дето “Козият рог” написа, той точно това го каза, което го пише в учебниците. Ама не може сто процента, държавата трябва да акумулира, иначе сто процента, ако държавата няма нищо всичко отива като печалби в частните предприятия, акционери и т.н. Държавата се грижи за всички сфери и не може да балансира.

 

-И все пак, как в приватизацията успяха...

-В тази приватизация, Стойков успя в някаква част от завода, той беше разпърдушинен.

 

-Кой завод приватизира?

-От „Ленин“. Значи “Ленин” имаше 26 спомагателни цеха и три-четири основни – доменен, електро-стоманодобивен, мартенов, прокатен и всичко това приватизира. И сега са спомагателни. Приватизирани са 26 и то на ниво там има електроремонтен, механоремонтен, енергиен, какво ли няма. Сутрин като почне оперативка в металургията за половин час всеки цех трябва да мине да каже как е изпълнил задачата, какъв проблем има, да се вземе решение и главният инженер да даде команда кой да му помогне. Да се направи стиковката, и след това да се изпълняват задачите. Аз бях на контролния блок директор, аз проверявах как всичко това се задвижва, прави и после с директора решавахме кое какво. Такава беше организацията.

 

-А вие докога сте бил там в комисията?

-В завода бях до 92-ра година.

 

-Заедно с Мановски се мъчехте да спасите завода.

-Да, спасихме завода. Мановски като дойде СДС-то на власт, значи блокирваха го.

 

-Те не се ли опитаха да ви използват като експерт, СДС?

-Гледайте сега, СДС задачата му беше не за развитието на завода, а за унищожаването. Пълен идиотизъм! Поставят въпроса – защо е строен завод Ленин, ами аз да ги питам – за да се направи индустриализацията. Трябва да им обясняваш като на малки деца.

 

-91-ва - 92-ра вие почнахте този процес за да се развива завода.

-Ние да го спасиме, ние нямахме избор.

 

-И как стана чисто технически този процес, в смисъл тогава ли се намеси Стойков, или малко по-късно?

-След това започна приватизацията. При СДС започна, преди това нямаше приватизация. СДС взе властта 92-ра година, изхвърча Мановски, изхвърчах и аз.

 

-Те защо не са ви ползвали, защото вие не искахте да работите с тях  или?

-Ама те го уволниха. Уволниха ни. Значи те публикуваха списък, понеже завод Ленин е стратегически завод, не е просто завод. Ще ви кажа, той е малко политически този въпрос. Те действаха чрез Подкрепа. От Подкрепа направиха проучване какви хора работят в завода и при това проучване, моя милост – Емил Иглев е известен, кой е, какъв е бил и т.н. Бях в списъка на тринадесето място. Васил Мановски – на първо, знае се къде, но в партията не беше работил. След това вървяха други, крупни специалисти; списък от 30 човека, които трябва да бъдат изгонени, махнати от завода и завода да рухне. Обаче аз имах, все пак съм работил в завода и преди Мановски, имаше много силен вестник – “Ленинец” и редакторката я познавах много отдавна, а те се врат журналистите навсякъде, и аз се опитах да разузная; нещо ставаше в завода, нещо се събират, Мановски няма с това да се занимава, аз съм контролен блок, аз трябва да контролирам всичко. Редакторката казва: готвят някакви списъци. Викам: Досещам се какви списъци – кои са работили тука и какви са. Тя ми го каза с две думи. -Ами, викам – твоята задача е да ми помогнеш да видим този списък. Как ми дойде в главата, спасявам завода. И в един прекрасен ден аз получавам списъка, как го е вземала, нито исках да питам, нито нищо, ние работехме конспиративно, спасяваме завода, здравите сили. И го дадох на Мановски и Мановски разпореди: да се публикува във вестника и той да обясни кои са тези хора. Тия ли трябва да бъдат махнати, за да спасиме завода, или да ликвидираме завода. Дилема! Блестяща работа! Аз се гордея с думите, които беше казал за мене. Емил, това и това направи за завода, това ли искате, знаете ли колко е полезен за завода, цялата му история знае. И така каза и за другите.

 

-И тяхната реакция на това?

-Тяхната реакция – продължиха. Смениха Мановски, мене, съкратиха моята длъжност, другите под формата на съкращение. Структурни промени. Сложиха счетоводителя, който беше се присъединил към реакционерите, за директор. Абе той може да смята, но не разбира от технология. Пълна пародия! Обаче Мановски, като Васко Гонсавич от Червените карамфили в Португалия, когато го снемат, той удря масата и казва: Ще ме потърсите, вие не можете без мен! Мановски казва: Не искам да разговарям с вас, вие ще ме потърсите. И след това, когато взеха властта, една година управлява СДС, Мановски го взема за заместник-министър по металургията, при Виденов. Тези неща ги казвам, понеже съм бил свидетел и да знаете историята. Битката се водеше в това – първото сражение на тия сили за ликвидиране наследството от комунистите беше в Перник. Първата атака беше символично като се махне паметника на Ленин. Той беше построен пред завод Ленин.  Аз бях изпратен през прехода да спасявам завода, имах и партийна задача, ние се борим да се спасяваме. Перник ще загине, ако тия гиганти, където е 60-70 процента от работната сила, както навремето крепостта Кракра пада и града изчезва. Тя не пада, но я предават. Така. Мановски беше казал: по политически въпроси аз не се занимавам: Тия права съм ги делегирал на Емил Иглев, отивате при него и разговаряте. Каквото каже, това е. 1992-ра година идват те при мене, казват така: Трябва да махнете паметника на Ленин. Казвам: Вас какво ви интересува. Той е ведомствен паметник, на ведомствена територия, той е патрон на това, той е марката на завода, с това ние в 35 страни на света имаме пазари. Знаят какво е завод Ленин, това ние няма да позволим. Ама казват: Вие трябва. Казвам: Вие трябва да напуснете тази територия, защото ние имаме и полиция, и пожарна команда и всякакви органи, ние сме автономни и само ние може да решаваме. Иначе ще викна и ще ви арестувам. Тези права са делигирани на мене. Мога да дам такава команда вместо директора. Повече не ме занимавайте с това. Чао! Значи, готви се вече страхотна атака, вече се мобилизират централни сили. Вика се телевизия, нали те бяха тогава циркаджии, организираха такива акции, да се събори това нещо трябва да се вземе решение от ведомството. Ведомството не им се подчинява и искат да се проведе заседание в тяхно присъствие да се види защо не се изпълнява това. Това е указание отгоре и общината го такова, аз много добре го знаех, викам: Добре, ще проведем открито заседание. В Двореца на металурзите прави се официално заседание, телевизия, всичко. Точката е: трябва ли да остане паметникът на Ленин. Първо се прави дискусия, ние стоим настрана, участват само тия, които са в стопанския съвет. Аз не бях, аз участвах като наблюдател. Възхитил съм се на хората, викат: Чудя им се на акъла, защо е нужно това, това е история. Тия – мънкат, мънкат. Добре, ще гласуваме. Значи, някъде 93-94 процента, все пак някои не гласуваха, това е страхотно мнозинство. Казват: Не приемаме това. От центъра, които са дошли, казват: Това са поставени хора, хора от миналото и не може да уважиме техния глас, ще проведете нови избори за нов стопански съвет и те да гласуват и това е. А ние ще наблюдаваме стопанските избори по цехове. Мановски вика: Организирай, провеждайте избори, ти се занимаваш с тези въпроси. Провеждаме. Айде сега, проведете си там събрание, изберете си. Така, избираме нов състав, провежда се ново заседание, по-голям процент – 98! Значи, Мария Тодорова, кореспондент на БТА и на Дума праща дописка: Паметникът на Ленин в Перник остава. Значи битката е спечелена.

-А той остана ли си до ден днешен?

-Абе как ще остане! ЗЛИ КУЧЕТА! Значи какво ли не правиха и след като Мановски снеха, уволниха много, ние напуснахме вече нямаше кой да води битката, властта я взеха, те я взеха властта и го махнаха.

 

-А вече, когато се сменя правителството и дойде Жанвиденовото правителство и Мановски казвате става заместник-министър. И тогава вече сигурно се стабилизира завода, според вас?

-Заводът въобще не е бил в нестабилно положение.

 

-Може би в този период, който...

-Да, понеже износът малко намаля и след това се взе това решение да се използва това оборудване на Даниели, които искаха за скрап и т.н. Но гъркът спаси положението.

 

-Кога е станало това, коя година?

-Това става в следващите, след 92-ра година; някъде първа копка прави при правителството на тройната коалиция Овчаров за цеха, това проектирането, тая работа. Заводът беше приватизиран, гръцката фирма влезе чрез Людмил Стойков.

 

-Той пак специалист ли е?

-       Не.

-        

 -С какво се занимава? С какво беше известен преди това?

-На мен не ми беше известен, не знам с какво се занимава.

 

-Кога се появи?

-Те се появиха когато аз напуснах завода, почна приватизацията, преди това нямаше приватизация. Приватизацията започна при Костов, не при Филип Димитров, а при Костов. Жан Виденов две години управлява и след това Костов.

 

-Тогава Вие заемахте ли някакъв пост или се пенсионирахте?

-Аз се пенсионирах, 92-ра година. Иначе щях да бъда и без работа, и без пенсия, и без нищо. Щях да бъда ликвидиран, а освен това бях и болен. След това за да ме спасят четири операции претърпях, но се спасих и себе си спасих, и семейството.

 

-А след това в някакви политически организации не сте участвали?

-Не!

 

-Вие всъщност не сте ли още член на БСП или...

-Член съм на БСП. Член съм. Та така спасихме завода.

 

-А тука във вашите среди, когато се появи Людмил Стойков, имахте ли му доверие, че той ще свърши тази работа?

-Ами вижте, при приватизацията ние трябваше да имаме доверие на тях и с тия хора заедно да мислим за спасяването на града.

 

-А той от вашите среди ли беше?

-Не, той просто като патриот излезе!

 

-Не е бил изявен тука?

-Не, не, не е бил нито член на партията, но просто през преходът всеки трябваше да се заеме с някаква недържавна работа. Недържавни предприятия, фирми се създаваха масово. Регистрации, приватизации, не знам какво.

 

-Вие казвате патриот, защото искаше да спаси завода ли, в този смисъл?

-Ами това са местните, друг ако дойде отнякъде може с користна цел да дойде да го приватизира завода и след това да го надроби на парчета. А ние искахме за хората да има работа и доходи, друго не ни интересуваше. А Перник беше център на тежката промишленост, а когато ликвидираш тежката промишленост, даже няма и къде да отидат да работят. Те за друга работа не стават тези хора.

 

-Той все пак се закрепи, според вас сега как изглежда Перник?

-Сега блестящо работи завода. Да знаете какви модерни технологии, значи дънно изпускане на стоманата, това винаги е било в авангарда. Тук фактически се запазиха и тия металургични кадри, ветераните металурзи. 5 ноември, денят на металурга, това е деня на пускането на завод Ленин, 53-та година, това е пускането и на Кремиковци. И сега ние се събираме всяка година на 5 ноември в София, ветераните на металургията. И все оредяват, оредяват. Но тая година разбрах какви хора са си отишли, но такъв е живот, те са вече на 80 и кусур години. Но се радвам, че се създадоха млади кадри, и спасихме поминъка в Перник.

 

-Само да ви върна, когато Стойков приватизира, започва вече да се модернизира, той не е ли срещнал проблеми с Подкрепа? Или тяхната роля намаля?

-Той не беше атакуван от тях, той идва отвън, нито е работил в завода, нито е работил в тази сфера, но тогава тия хора, които искаха да се занимават с бизнес в страната търсеха начин да се сдобият със собственост чрез приватизация. И тогава тия фирми, тръгна такъв процес. Дотогава нямаше такъв процес в България. Но във всички градове е така, местните бизнесмени играят важна роля в този процес, важна роля в смисъла да се погрижат, а не за ликвидация. Той даже с целия си акъл Филип Димитров беше създал и ликвидационни съвети. Абе ти луд ли си, хората като чуят ликвидация, как ще се отзоват на този процес? Ликвидационни съвети и министрите му работеха като ликвидатори. Те смениха след това технологията, при Костов не се говореше за ликвидационни съвети. Как ще говориш за ликвидация. Какво значи да ликвидираш? Не може държава без икономика. Въобще няма политическа мисъл, това беше някаква идиотщина. Извинявайте, аз съм много емоционален, но бях в целия този процес в битката и това беше една голяма битка на реакционни и прогресивни сили. Това беше реакционен преврат. Това беше едно неразбиране, не се прави така нежна революция. Само се говори за нежна революция, това беше страхотна битка, какви епитети, какво се употребява, какви разговори, какви диспути, даже Мановски тука излезе една книжка “Нашата младост и зрелост”, всички, които са работили в сферата на промишлеността в Перник, значи за металургията това, което е написал Мановски в книжка трета на “Нашата младост и зрелост”, никой не го е написал така, тя беше табу – как е решаван въпроса за Кремиковци. 56 човека излязоха и всеки разправя как е водил битката и аз съм записан там; целия тоя екип я издаде за младото поколение да се знае как се е вършила индустриализацията, какви проблеми са решавани. Не е това, което се говори. Може ли например, един завод за автомобили да строиш, ако не произвежда най-малко 400 хиляди бройки, той е нерентабилен и не трябва да го строиш. Ако строиш един металургичен завод и по-малко от половин милион произвежда, ами той ще ти носи само загуби, ти не можеш да го използваш. Елементарни работи, които хора некомпетентни, само обвиняват, на прокурора даваме, глупости, хора бе, абе недейте така. Политик не се става така, чул- недочул, разбрал-недоразбрал, трябва да мислиш, да разбираш. Грешки е имало, естествено, това са грешки на растежа, ние сме се консултирали, ще ви кажа пак от моя опит. Големият удар в индустриализацията направи Япония през 60-те години, чак към 60-те Япония се свести. И когато ние вече го бяхме пуснали завода, те даже дойдоха да видят нашия завод. Тия, които после ни строиха мощности и т.н. в завода за тежко машиностроене. Японски специалисти дойдоха да видят завода за помпи във Видин. Ами знаете ли какво правиха поляците, когато да създадат металургията? Единадесет страни обиколиха. Съветският съюз – металургична сила, Западна Германия, Източна Германия, даже и тука идваха да видят. От единадесет места, а тука нашите веднага се нахвърлиха – а, какви сте, какво сте правили. Е това е разликата до прехода и затова направихме най-неудачния преход.

 

-Според Вас, как трябваше да протече промяната и изобщо трябваше ли да има промяна?

-Промяната трябва да протече културно, правиш я плавно, да се види защо се прави тази промяна, какви са недостатъците от предния строй, защо се стигна до това положение. Ами то се стигна, защото цял пазар се ликвидира. СИВ, една трета от световното пространство рухна и се разедини и трябваше нови стопански връзки и т.н. Всичко ново, знаете какви центробежни сили, всичко това трябваше както са го правили поляци, японци, чехи и т.н. Отиваш, проучваш опита на други страни и тогава правиш заключения, правиш стратегия. Луканов тук извика Рем да правят стратегия, обаче Луканов, жалко за опита, който имаше, не направи както трябва. Този Рем, който му даде тия съвети как да се развие България бяха користни, с цел да се ликвидира. Западът не искаше Източна Европа да остане в тия отрасли, в които беше силна. Тука се водеше такава битка, ала се прикриваше, аз ги усещах тия работи, и знаех какво е, защото в Москва на специализацията и това съм учил как са правени в другите страни. В Съветския съюз има институт за САЩ, те изучават всичко, което е в САЩ, от САЩ можеш само да се учиш, както и в САЩ има институт за Съветския съюз и във всички страни и т.н. Има и икономическо разузнаване. Ние имахме много силно икономическо разузнаване, ние сме се докопали, аз ви казвам, руснаците се зачудиха, когато се докопахме до тия технологии, радиално коване; Румен Сербезов, този беше много силен, нашия посланик в Япония, беше секретар на партията по промишлеността и не случайно беше пратен там. Тодор Живков знаеше къде кого да прати.

 

-Кога беше това?

-80-те години, преди прехода. Той помогна да привлечем японците тука за ЗТМ-то в Радомир.

 

-Дето казвате, че Западът е искал; казват, че самата партия е преценила и е искала вече да смени системата? Какво мислите затова? Някои историци смятат промяната за вътрешен преврат, Вие какво мислите?

-Какво значи вътрешен преврат, ако проследите историята на капитализма, през 12 години са се правили вътрешни преврати, да го кажем поврати. Първият вътрешен преврат в капитализма се прави през 56-та година, когато атакуват челно чрез контрареволюции социалистическия лагер, знаете събитията в Унгария, Чехия. В Чехия стават не 56-та, а 68-ма. След 12 години в 80-та – Полша със Солидарност. Беше жестока битка и те я спечелиха, имаха по-голяма сила. Ние не се развивахме, от много ниско положение след Втората световна война да правиш индустриализация, при изолация, при такава желязна завеса, това от никъде нищо не ти дава, на собствени сили трябва. Но руснаците си имаха потенциал, създадоха и машиностроене и енергетика. Нали Ленин е казал: Какво е съветската власт – електрификация, колективизация и т.н. Почват от такива етапи, но без електрификация, без металургия не става, и след това без ядрена енергия не става, и без модерни въоръжени сили не става, за да защитиш това. Ние бяхме изолирани, и затова Маркс и Енгелс са казали: Социалистическата революция като алтернатива на капитализма може да победи само в няколко силно развити едновременно страни. Защото в изолация е много скъпо ти да направиш тези преобразования, които искат и технически прогрес. Но Ленин не е имал възможност да разработва и други стратегии. Русия има несметни богатства и разработва теорията, че може и в отделно взета страна, която има ресурси, и в мирно съвместно съществуване и ползва, доколкото може и други. Това Ленин изстрадано го е казал. Вие знаете ли колко години са минали за да започнат  те първата петилетка? Чак 29-та година. Добре, как да се възстановиш, как да се индустриализираш, как да се колективизираш, и как да отблъснеш удара на противника, който иска да ви няма и да не сте му конкуренти. Много е сложно.

 

-Вие казахте, че все пак, че капитализма печели и ако трябва вие да съпоставите Перник, а и България преди и след 89-та, сегашното положение, какво бихте казали?

-Сегашното положение бих го определил като известно стабилизиране, за да можем да се разгърнем в тия посоки, в които имаме възможности и сили, в машиностроенето. И сега в тази връзка, новият кмет на Перник, социалистите тука си възвърнаха властта, кметската управа преди четири години с тази сегашната кметица – Росица Янакиева. Преди това беше СДС – Антоанета Георгиева. Тя ми е колежка, инженер металург и моята задача беше да я укротим. Абе, колежке, ние сме на едно и също положение, викам, а ти искаш Перник да ликвидираш. Ама партията, - казва. Ти трябва да си над партията, над СДС.

 

-А как виждате да стане този компромис?

-Аз се справих, аз съм много доволен и тя казваше: от колегите само той ме разбираше. Всички други едни я нападат, други я обиждат. Аз викам - тя е спечелила в това, трябва да я мобилизираме, да работиме, не може кметските екипи да правят глупости. А тука знаете ли какви глупости правиха, имаше един Бояджиев, това ликвидират, онова ликвидират, ликвидират структура, паметници. По телевизията даваха последния скандал в Перник, какво правиха с паметника на Георги Димитров, по цяла Европа се прочухме. Много съм доволен, че с Антоанета укротихме топката, а тази кметица разработи друга стратегия – да се изгради нова индустриална база на Перник. Тя е продължение на целия южен район на Перник, индустриалната зона – завод Ленин, завод “Благой Попов”, ТЕЦ, след това всичко е наредено и на старата индустриална улица има 43 предприятия, които след приватизацията да действат под някаква форма, но те нямат тази сила да действат както тези стожери, там действат и тези спомагателни цехове на завода, които са нови. А тази кметица, ние в общината по мое време, другата част я бяхме определили да развием местната промишленост като алтернатива на голямата, за жени да има работни места. Това да можем да хармонизираме и да спасяваме града, защото ти имаш безработица за жените. Дето е сега зад университета много модерен шивашки цех направихме “Елена Георгиева”. И сега, кметицата разбра за какво става дума и блестящо реши въпроса. Прокара една нова индустриална улица, продължение на тая, която ние бяхме направили за местната, значи километър и половина. И това е едно плато покрай транзитната магистрала. Яви се на камарата на работодателите в София и им каза: Перник става много добро място за чуждестранни и всякакви инвестиции. Първо, той е опасан с три магистрали, които се пресичат в една точка, и за нула време могат да ви отнесат във всички съседни държави. Второ: в Перник има много добра инфраструктура на индустриални предприятия, които могат да се индустриализират. Освен това, казва – на летището в София може да се отиде за нула време. Тук има едно, звучи малко като виц - на времето Борис Манов беше забранил да се дават квартири на хора, които не работят в Перник. Ние прибирахме отвсякъде работна сила. И при мене идва един летец, ние имахме много квартири, можех да дам, но не смея да дам. Къде работиш? – В София, на летището. – Ами, казвам – да ти дадат от летището. И той се много обиди и веднага отива при Борис Манов и той по червения телефон ми звъни и вика: Емиле, къде е летището на Перник? И аз разбрах какъв е въпроса. –Ами, - казвам, - Другарю Манов, на Перник не му трябва летище, имаме великолепно летище само на 40 километра от тука, с магистрали. – А, вика – тия перничани, които работят на летището, трябва ли да им дадем квартира? – Ами, викам – вие забранихте. -Е, добре, де, добре, дайте му. Аз давам на всички перничани. Та значи, имаме също много добри кадри, въобще всички такива предимства тя блестящо ги изложи. Пратиха оферти, прояви се доста интерес, много активно работни, тя е инженер. Откакто аз постъпих, аз бях втория кмет инженер в Перник, постъпвам 71-ва година, преди мене също е бил инженер -66-та, досега са минали 13 кмета и все са инженери. Друг не може да поеме тази задача. Перник е такъв град, никой друг не може да го разбере, това да обясняваш на един адвокат, или на един лекар. Той е индустриален град, друга възможност няма.

 

-Само в това ли има консенсус между СДС и БСП.

-Казах : ти си кмет на всички, ти си квалифициран човек, ти трябва да действаш като инженер, като кмет на Перник. Няма СДС; СДС засега не ги виждам, обаче аз те уважавам, нищо че си от СДС. СДС ме уволни, обаче аз ви уважавам, уважавам колегите си от СДС.

 

-Последно да Ви попитам, този период се маркира като преход. Вие това понятие приемате ли го като дума, като...

-В Русия го кръстиха перестройка. Преход звучи такова, ние преустройваме, това са етапи в развитието, по-точно е да се казва преустройство. Преход към какво?

 

-Към пазарна икономика.

-И при социализма имаше пазарна икономика, ние имахме връзки с всички,  нищо не сме могли да изнесем без пазар. Имахме си вътрешен и външен, в СИВ ни беше вътрешния пазар, междудържавен. Това условно се казва, че при социализма няма пазарна икономика. Това още Ленин го е поставил – да се мине на стопанска сметка. Тука новата стопанска система беше разработена от Тодор Живков; въобще не може без пазарна икономика, ако не си правиш стопанска сметка. Да работиш на сметка, да работиш ефективно, това е дълбокото разбиране на това, тя става чрез търговия. Изнасяш това, което можеш и си силен, и ефективно го произвеждаш и внасяш това, което не можеш да произведеш. Сега ние петрол нямаме, но за да внесеш, трябва да изнесеш. И ние много добре разбирахме тази стратегия, това са ликвидни стоки. Страна, която има петрол, която има енергоносители, която има царевица, зърно, това са стоки, без които не може въобще да съществува нито икономика, нито живот. Затова тия държави могат да просперират и затова ние развихме до невероятни размери селското стопанство. Десет милиона тона зърно се произвежда, което във всеки момент можеш да го обърнеш в петрол, това е ликвидна стока, която веднага се поема. Защо десетмилиона тона? Една страна за да се развива успешно трябва да има по един тон зърно на човек от населението, за да има и за животните, за да има и за износ, и за внос; ти с такава стока можеш да внесеш нещо в криза, не с друго. Жан Виденов защо загина, ние не можахме да внесем енергоносители. Двеста милиона му трябваха да внесе, тия изнесоха с куфарчета разни елементи, не знам как да ги нарека, и той фалира. Вътрешни ресурси търсеше, лихвата се вдигна. Това беше организирано, външен натиск се направи.

 

-А това, че някой вижда в думата преход свобода към демокрация, свобода на мислене, на говорене?

-Преустройството е същото. Свободата като я превърнеш в слободия има обратен ефект. За свободата казват, че у нас не е имало свобода. Как не е имало свобода?! Кой е бил притеснен от това? Хората можеха да учат и в чужбина.

 

-Всички ли можеха да учат в чужбина?

-Не знам някой да е поискал да учи и да не е отишъл.

 

-Е,  на някои не е било позволено дори да учат висше в България. Това го знаем.

-Добре, известно ограничаване е имало, но това са били, налагала е, необходимостта го е налагала. Да готвиш тука кадри и т.н. и след това да ги пуснеш така, хоп; това е много тънък въпрос. Даже и Русия привлича, да не говорим за Америка, Америка всичко е решавала с пари, с купуване на мозъци. Ние нямаме друг избор, да готвим кадри и да ги задържим.

 

-Казвате, че свобода е имало.

-Да.

 

-Вие къде я виждате тази свобода?

-Добре, къде не я виждам? Аз ще ви кажа, даже аз имам роднини, 48-ма година, в зората на социализма колко хора заминаха за чужбина. Мои братовчеди заминаха, заминаха и учеха. И много хора учеха, намираха начини да заминат. Той си замина с разрешение моя братовчед, много добър специалист, бизнесмен, в Белгия, в Брюксел и си идваше най-редовно. Разрешиха му да остане там да работи, и разбира се помагаше на посолството за връзка с това, щото ние развихме във всички страни търговски представители, които трябваше да работят с някои. Държавата не е спирала тотално това нещо, това е глупаво. Даже Сталин е пращал академик Бардин да отиде да поработи в Америка, в най-големите заводи металургични, след това се върна и построи най-големия металургичен завод в Магнитогорск, където аз съм бил на практика. Ами Сталин привлече техни специалисти, както и нашите привличат.

-Добре, това е търговска полза, но какво мислите за личната свобода по време на социализма, за страха от доносничество и т.н. Тази свобода не е ли важна също?

-Гледай сега, доносничество, това е много груба и нецензурна дума. Какво значи доносничество.

 

-Нецензурна, в смисъл?

-Ама какво значи доносник, какво донасяш? Ти донасяш за някой, за някои неща, които са заплаха за държавата. Това за мене не е доносничество; доносничество е, когато донасяш за неща, които не са заплаха за държавата, а просто ей така, да навредиш на някого. Имало е и такива, примеси винаги ще има. В тая сфера, които работят, за да отчетат дейност, активност, това го има; даже Сталин го е казал – в партията много хора идваха за облаги и т.н. и казва: - От време на време се налага да се направи прочистване. Те се налепваха като котлен камък в партията, вика – и блокираха системата. Това във всички държави го има. И сега много са интересни тези филми, които ги дават западните страни – как работи американското разузнаване, как работи английското. Разбира се, грешки има, ние не сме били най-опитните, ние сме се учили във време на преустройството. Освен това имаше и много големи грешки, но постепенно тия се изчистиха тия неща. Вие знаете, че не друг, че Тодор Живков забрани тези лагери в Ловеч, Белене, ами те ги закриха нашите. Значи тия концентрационни лагери, дето бяха в Перник, Куциан, ами те бяха наследени от фашистката власт и просъществуваха известно време. Нали много хора минаха оттука, но постепенно тези неща се избистриха. В България нямаше последния период политическа чистка. И сега, бил доносник президента. И какво, млад човек, работи по историята на партията,  по историята на Македония, дали му да напише като специалист рецензия за една книга в Македония и т.н. и той изяснява, пише го и това било доносничество? Ами на кого на се опре Държавната сигурност по този въпрос, ако не на хора специалисти, които да проучат въпроса.


[1] Бивш кмет на Перник

AttachmentРазмер
Intervyu_E_Iglev_Viktoriya_Mitrova_Petar_Dobrev_Pernik_11_06_2011.doc159 KB