ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА И ПЕТЪР ДОБРЕВ С И., ПЕРНИК, 9 ЮНИ 2011 г.   

 

Като кажем последните 20-30 години, за какво се сещате първо?

-Ами това, че имаше много, много ентусиазъм, много надежди и се оказаха някои илюзорни, някои балони се спукаха, защото нещата явно са били по сценарий и ние бяхме като шерпи. Големи митинги, големи надежди; в началото – 90-та година Луканов спечели, много съмнително беше с компютърни игри; след това правителството на Филип Димитров с девиза: Малко, но завинаги. Много скоро се оказа, че хората на СДС уж бяха хора на СДС, но поставени хора бяха, от Шести отдел и т. н. – много разочарования имахме.

 

-А какви бяха вашите първоначални надежди?

-Смятах, че ще има демокрация, икономическа свобода, защото в миналото, вие сте малки и не знаете, но в София не можеше да се работи, ако не си жител. Трябваше специално разрешение от Окръжна инспекция от съответния окръг, едно закрепостяване имаше; а да не говорим, че, ние, с вас си казахме преди това някои неща, ако тогава си казвахме такива неща, човек много трудно, да не говоря, че няма да направи кариера, но и много трудно физически оцеляваше. Даже по този повод има един анекдот: питат го един в психиатрията – Защо си тука? – Защото исках да бягам през границата. – Защо си тука, а не в затвора? – Защото исках да бягам през източната граница. Не знам, аз смятам, че това, което се направи не е малко. Поставиха се основите, има старт за положителни промени. Имаше напредък, регрес; имаше на Ленин една книга – “Крачка напред, две в страни”; горе-долу и тука имаше такива неща – танцуваше се. Но общо взето се върви напред. Най-хубавото е, че основните цели, които си постави първото правителство и особено управлението на Костов, лично аз, с всичките му кусури, бързо раздържавяване има упреци към него, не е точно така, защото тогава беше много труден момент – хиперинфлация имаше, аз съм се ужасявал, всички магазини се затвориха, с една заплата можеше да се вземе килограм, килограм и половина кашкавал. Можете да си представите на какъв хал бе. И после, деноминацията с трите знака, знаете ги тези неща, слушали сте, така че се направиха и хубави неща, т.е. основната цел беше и се даде старт – да се влезе в НАТО, да се влезе в Европейския съюз. Ние сега ще отидем по – назад, ако не ни дърпат ушите, в добрия смисъл на думата го казвам. Все пак основните неща се изпълниха, но много бавно стана, с много скъпа цена, с много мизерия, обикновено върху обикновените хора. Има една сентенция, аз много я харесвам: една революция, или промяна започва от идеалисти, извършва се от фанатици и се завършва от кариеристи. Сега изплуваха други, други елементи, други сили няма нищо лошо личните елементи за съвпадат с обществените, лошото е, че личните интереси елиминират другите.

 

-А как се оформя опозицията в Перник, знае се, че е по-скоро “червен град”.

- Наистина е червен град и аз бих казал с чиста съвест, че е доминион на червените и сега още се смята за червена крепост. Значи, обикновено тука по регламента, съобразно брой на избирателите, пет души са депутатите. Имало е случаи, когато спечелиха почти 4 – 5 депутати и никога кмет на града не е бил син. Единственото изключение беше предния мандат на Антоанета Георгиева.

 

-Тогава как се оформиха първите стъпки на опозицията?

-С голям страх, с резерви, аз бях тогава член и на Подкрепа и си спомням, работех на Рудник Георги Димитров, плановик съм, икономист по професия и си спомням председателят на Подкрепа ми каза, тихичко: - Аз съм те записал, не съм казал на директора. Викам: Кажи на директора, аз не се страхувам; той беше много свестен. В един момент после синдикатите станаха много силни, особено Подкрепа, и Подкрепа още по времето на Тренчев беше част от общата опозиция. Тренчев е един от организаторите на старото СДС, но там бяха Петко Симеонов, от Първо главно разузнаване, Каракачанов, Александър, баща му беше генерал от Държавна сигурност, можете да си представите какви бяха водачите на СДС, от тука тръгват нещата.

 

-Ами Вие като знаете тези неща, как...

- После се разбраха тези неща. Аз говоря за национално ниво, тук в Перник беше наистина много трудно, аз бях член на българската социалдемократичска партия.

 

-На Дертлиев?

-Да, Дертлиев обаче искаше да води независима някаква политика, но по-близко беше до социалистите. И се направи социалдемократическа партия на Куртев; тогава СДС беше движение, не синя партия. Имаше 11-12 партии, които бяха вътре. Тогава партията на Дертлиев се оттегли, остана СДП – социалдемократическа партия на Куртев, но само БСДП най-напред на Куртев, след това на Дертлиев, наброяваше 100 хиляди официални членове, можете да си представите каква мощ за СДС – социал-демократическата партия.

-Това е била е най-силната партия в СДС, социал-лдемократическата?

-Беше и мисля, че е и сега, но те са в друго пространство на дясно. Като казват социалдемократи, те се управляват от социалисти.

 

-А на мен ми е интересно нещо друго, Вие сте работил в мината, като икономист, когато минава 10 ноември, как се появи опозицията, чисто физически?

-Значи аз съм от 89-та година в дясното пространство, заместник председател на секция, бях председател на социалдемократическата партия, после по здравословни проблеми се оттеглих.

 

-Затова ми е интересно как започва това нещо, как се оформи опозицията?

-Спонтанно, много спонтанно. И колегите като ме видят, че аз се разписвам на разни подписки - най-напред започнаха за БКП, която беше в основата на цялата власт. Първи член падна от Конституцията, за да може да се разкрепостят нещата. По едно време като се разделихме с Дертлиев, защото Дертлиев остана малко по-по средата, или умерен, а ние, социалдемократите на Куртев в СДС. Добре, защо не продължи да си с Дертлиев, чудно им беше.

 

-Как се мотивираха хората в Перник да подкрепят новите десни движения?

-Значи в началото имаше и хора, които поддържаха СДС, а после и БСП, които смятаха, че не е свобода, а слободия, както се казва на жаргон, много хора имаше. Но страхливичко тръгна, на първия митинг, тука беше пред двореца, трябва да ви кажа, че бяхме 300 души, имаше много полицаи и много хора на Държавна сигурност, много страхливичко тръгна, включително и аз съм се страхувал, в интерес на истината да си призная. Страхувал съм се в смисъл, че знае ли човек какво ще стане.

 

-Кога беше този първи митинг в Перник?

-Първият митинг мисля, че на 2-ри беше, тогава дойде Желю Желев и тогава вече раздаваше автографи на неговата книга “Обикновен фашизъм”, това е било пролетта на 90-та.

 

-И какво си говореха хората, какво искаха помежду си?

-Знаете ли, че хората не можеха да повярват най-напред когато падна Тодор Живков и го свалиха Петър Младенов, Луканов и т.н.; хората ходеха като пияни, не смееха да си отворят устата. Имате късмет, че не сте живели в тези времена.

В мината тогава имаше, сега не знам дали има, много високо квалифицирани специалисти, технически има предвид. Аз също имам 37 години трудов стаж. След промените започнах да им водя лекции по социална политика, не на БКП, а по профсъюзна линия се водеше такива. Но каква стагнация имаше, какво чудо беше... Петър Манолов имаше един, той е истински дисидент, екстрадираха го и го махнаха от България.

 

-А Вие познавахте ли го? 

-Не. И събираха подписи срещу него, подпиши се, че си против, какво ще правиш, подписваш се. Това беше преди 10-ти ноември, края на 88-ма и началото на 89-та година. Политическа учебна година, по партийна линия, партийни звена, по профсъюзна линия, по комсомолска линия. Да ви кажа с две думи каква беше структурата на мината. Мината беше СМЕК “Георги Димитров” се казваше, старото й име, в чест на техния Димитров, което означаваше Стопански минно енергиен комплекс - пернишките рудници, мината, с пернишките ТЕЦ-ове, със Софийските мини - Чукурово, Славянци, - 12, към 13 хиляди наличен персонал.

 

-Сега повечето от пернишките рудници не се експлоатират, или бъркам, поради опасност от срутване?

-Не, не, неправилно са ви информирали, сега има подземни частни рудници в Бяла вода, докато тоя е открит. Как да ви кажа, по социалистическо време – парата отиваше в свирката - повече се шумеше. Имаше една такава нагласа, Стахановско движение, хората гледаха да печелят, добри добиви да има, но не беше организирано, не се стопанисваше хубаво. Това се казват стълбове – хубави въглища се прескачат, за да може по-бързо да се добива и повече пари да се печелят, имаше човек, който водеше социалистическо съревнование, Стахановски метод, награди се дават. Бившият рудник “Георги Димитров”, сега “Света Анна”, той е  подземен, значи подземието, сега още има част от подземието, ама то е в ликвидация и са останали пет души, преди бяха 50, значи подземния рудник “Света Анна”, бившия “Георги Димитров”, смесени рудници имаше – с подземна дейност и с открита дейност. Вие говорите за подземието, значи подземието беше преди 2 години - 3 работеше, сега тук-таме копаят нещо,  някаква белгийска фирма и в Бяла вода, той е квартал на Перник, това е извън обсега на открития въгледобив, се продължава, има запаси, даже са открили много големи запаси. Линията Перник-Волуяк-София, под линията има много запази. Сега въпросът е, че по подземен начин много е висока себестойността, ако са високи пластовете, значи пари се дават за да се открие пласта, подготвителни неща и т.н. и т.н., докато при открития способ, грабваш с механизацията, имаше там с някакви примитивни проходещи комбайни бяха, съветски, се добиваше при много тежки условия. Те не са силикозни мините, но имаше много хора, които се разболяха от силикоза, които са работили.

 

-Какво се случи в самите мини, когато почнаха промените?

-Подкрепа беше много силна и по времето на Луканов, когато се спечелиха първите избори под натиска и знаете колко непрекъснати митинги имаше, чували ли сте затова? Това беше на Александър Йорданов, стачки и митинги до дупка и тогава пернишките миньори с каските отиваха и манифестираха и открито казваха, че Луканов трябва да си замине.

 

-Това е интересно, митинги на работническата класа.

-Оттам тръгнаха и тръгнаха на страната на демокрацията, с чиста съвест го казвам, но после се промениха. Какво имам предвид? Миньорите се пенсионираха, подземните на 50 години, на 45 и всички, които бяха опитни, много бързо си тръгнаха. Тук ги водеше Слатински имаше един депутат от СДС. Връщам се назад и отварям една скоба – как такива илюзии, ами повярвали сме. Слатински в добри отношения бяхме, Николай Слатински, сега е професор по математика, депутат от СДС, отговарящ в комисията по националната сигурност, жена му е рускиня, тъста му е полковник от КГБ, и се оказа после, че не е човек на СДС. Приключвам със случилото се. Блага Димитрова беше заместник президент, когато беше Желю Желев, и тя го представи: - Това е най-младият, който трябва да бъде кандидат депутат.

 

-Казахте Блага Димитрова, Вие споменахте, че имате и собствена стихосбирка ?

- Да, тук издадена. Сътрудничех на “Димитровска знаме” и интересното, че шеф на “Димитровско знаме” беше един човек от Кладница. Той е от партизанска фамилия, но е демократично настроен, после като дойдоха промените вече се дистанцира и се върна където му е мястото. Но рубриката беше “Черната овца” и аз написах едно стихотворение в акростих. На едикой си, стихотворението акростих. Не му казах и той прибледня, прибледня защото се оказа, че на времето в “Народна младеж” с четири стихотворения – Пролет Лято, Есен, Зима, всичките са с акростих: Тодор Живков е глупак. Забранено беше с акростих, но ние го пуснахме.

 

Пишех и епиграми. Разсърдиха ми се някои колеги, като се огледаха; “Мижитурка, мижитурка, но човек на шефа, свети му кротко като светулка и така си кара кефа.” Главният инженер, той ми беше приятел, но и той се обиди, защото племенничката му беше при нас на работа, много деликатни моменти имаше...

-Вие казахте: По-добре, че не сте живели тогава.

-Да, но как да ви кажа, пионери бяхме, лошото е, че нямахме този опит.

 

-Все пак, какво се промени след 89-та г.?

-Ами, опитахме се нещо да направим заради вас, това е истината. Не знам доколко успяхме и доколко ни позволиха да успеем. Нещата трябваше по-другояче да се случат и много бързо да се излезе от този преход. Този  двадесет годишен преход е тенденциозно раздут и режисиран. Определено смятам, че ние пак се въртим в друга сфера на други интереси. Ние сме на кръстопът, вие учите история и знаете, че България много рядко е провеждала самостоятелна политика и не случайно Божидар Димитров каза - за да иска някой да се състезава за президент, трябва да има благословията на някоя от великите сили, т.е. или Русия или Щатите. Аз съм убеден и ви казвам, че ние стоим 90 процента в орбитата на Русия. Вие виждате историята с Белене, тя е раздута. Един голям журналист и го набедиха, и е работил за Държавна сигурност, Иво Инджев, има много хубава книга –“Течната дружба”. Той сега каза, че руснаците са заделили над 400 милиона евро за да се лобира за Белене, т.е., ако вие сте фактор ще получите 50 хиляди евро, ей така ще ви дойдат отгоре.

 

-Вие казахте ние се борихме на лично ниво, на макро, за какво? Какво искахте Вие да имаме ние?

- Нямаше свобода. Да не говорим в буквалния смисъл свобода на словото, свобода на мисълта нямаше. И пак – един анекдот за разтоварване. Разказват вицове и питат един: Ти защо си тука в затвора? – Защото се успах. – Е, как  се успа и си тука? – Разказвах политически вицове и се успах. Значи някой е станал по-рано и е отишъл и е казал, че другите са разказвали. Наистина имаше страх. Ти можеш да си говориш велики неща, но в тая посока, в която те искат.

 

-Най-важното – нямаше свобода?

-Вие искате да мислите, вие сте личност, искате да бъдете себе си. Ако ви моделират, ако непрекъснато ви промиват съзнанието, ако ви казват какво да правите – това е тоталитарната държава. Нещо отвратително, наистина отвратително. Не говоря, че сега е икономически по-добре. Но ще ви кажа, не знам дали знаете, много колеги тука не са ориентирани надясно. Вие сте прави, Перник е бастион, бивш, сега не знам какво ще стане в бъдеще, на комунизма. Спориме с колеги, които казват, че по социализма се е живеело по-добре. Да, ама се живееше на кредит. Три пъти заеми. България е фалирала три пъти преди 89-та година, вие го знаете от архивите на Държавна сигурност. Първият път, когато фалира Хрушчов дава помощ, обаче взема златния резерв. Втория път се дават пари, но се дават при много тежки условия, това е по времето на Брежнев. Третият западът дава, но се мълчи. Е, добре, сега, ако ипотекирате нещо ще живеете сега, а после? И сега тоя казва: При социализма беше добре. Хубаво, носталгия някаква, вярно, че тук-таме имаше грижа, опитваше се нещо, но ако някой глава стърчеше над другите, веднага се режеше.

 

-Явно сигурните заплати са били по-важни?

-Какви бяха тези заплати, на какво ниво, просто назаем се живееше. Хората, аз лично смятам, че не го оценяват така в дълбочина. Битието определя съзнанието, не че Ленин го е казал, това си е икономическа постановка. Знаете ли, политикономия на капитализма се изучава, и политикономия на социализма, и ако трябва да се явя сега на изпит, аз не зная каква е разликата между едното и другото. Добре, каква е тази разлика, на запад има работническа класа, на която  й се плаща. Добре тука не се ли плаща? Ама била обща държавна собственост. Какво значи обща държавна собственост? Имаше много идеологеми – учеше се научен комунизъм, история на БКП едно на ръка, ами история на КПСС, какви ли не глупости. Партийни структури при студентите, партиен секретар от студентите, който е партиен член станал, той може да просперита...

 

-Какво си спомнята от годините в Подкрепа?

-Да ви кажа ли, от гледна точка на комунистите  страховете бяха не толкова на политическо ниво, по-големите страхове бяха от Подкрепа, защото тя подкопаваше икономическа власт. Някои директори, даже когато стачкуваха работниците, те отиваха и си пийваха с тях, дали по-умни са били и се ориентираха. Имаше и политически преследвания, да, имаше, но не толкова силно. Но по линията на Подкрепа беше много силно, половината от хората на Подкрепа бяха уволнени в региона.

 

-А Вие останахте ли освен в Подкрепа и в предприятието ?

-Да. Тука на Тренчев има учредителния протокол, аз го показвам на колегите, когато преди 89-та година прави Подкрепа.

 

 

-От колко време работите в системата на мините?

-Аз съм от 75-та година, смятайте това са вече 36-37 години в системата. От 2000 година съм тука; 2003 година, ето вие говорите за подземен добив. 2003 година се раздели на подземен и на открит добив. И започна подземния добив по низходяща градация, още строят. Има сега ликвидатори, които консервират, защото не могат да се оставят шахти така.

 

-Интересно ми е в самата мина дали продължи да се работи по социалистически?

-Сега ще ви разправя, минаваме от тука с бившата кметица, която беше от СДС точно когато бяха масовите протести, 1997 г. Жан Виденовото време и протестите, аз излизах тогава през цялото време; Видях как от гарата дотук символично носят някакъв ковчег, сякаш погребват БСП. Тука пред мината, тогава колегите от мината преди да свърши работното време се изтеглиха, защото да не бият на очи. Докараха ковчега тука точно пред черквата и между черквата и с поглед към мината. Мината като стара сграда, макар от 30-те години, сякаш че беше символ на тоталитарното време. Хубави времена, макар че наивни времена. Далеч от истината бяхме.

 

-А самата мина тя си беше естествено по комунизма държавна. След това какво?

-Да. Вие сте видели долу книгата, аз я имам тука, ще покажа – за двустепенно управление преди 44-та година. Значи, управителен съвет, надзорен съвет, като в управителния съвет е бил директорът – Радославов, има снимки...

 

Аз се казвам Богомил, защо го казвам,  не от клюкарство, един от директорите е Богомил, моят кум някога е работил тука, той е брат на Богомил Радославов, ще го видите, той го е харесал много; ето вижте от кога почва, управители на мина Перник – Димитър Йорданов и др., всички са висококвалифицирани, в Петербург, в Белгия, в Австрия са завършили, изключително ерудирани хора, ето Петко Тодоров, затова е гробът тука, той е бил повече от 15 години директор, в Петербург е завършил. Някои във Франция са завършили. Ето го тук Богомил Радославов и последния, Васил Радославов. Вижте, на две степени са: административен съвет, той се води от директора, но вижте кои влизат в административния съвет – министър на търговията, едикой си инженер, запасен полковник, адвокат, хора с голямо име са били, и са били елита на България. Тя е имала автономно управлението мината, гласува се от Народното събрание с каква сума ще се разполага, дават я, дават се отчети, но нямат право директно да се намесват в работата. Това са хората, които отговарят за работата на мината. Затова искам да ви покажа и да го свържа с тези неща.

-А вече по комунизма става...

-Ще се върнеме и затова. Атанас Буров, единственият му неуспех, защото той, каквото си е наумил си го е правил, единственият му неуспех е, че е искал да закупи мината, още тогава и не е успял. Значи това е единственият неуспех на Атанас и Иван Бурови, по-умният е бил Атанас, той е бил банкера, той е захапал много гори, един от най-богатите хора.  И най-интересното е сега, че в този регион, не знам вие от кой край на България сте, но тук Радомир е бил по-голям град, сега е малко градче.  Перник става в 29-та година град. Значи мината го превръща в град. И тук старият квартал, тук има много жилища, създадени още преди 44-та година – Монте Карло се е казвал, на по два-три етажа са сградите; казвал се е Монте Карло, защото тези добри специалисти, които са били тука, когато са се забавлявали в свободното си време са играели лек хазарт тука и така е останало – Монте Карло нарицателното на квартала.

 

-И по комунизма ли така се казваше?

-Да. Знаят хората, има кафене Монте Карло, това е където е училището е този квартал, иначе е било 39-та година – кал; управлението на мините сега, където е полицейското управление, е стара сграда, докато се оправи, оборудва, чак 32-ра е открита минната дирекция. 29-та става град, а 30-та – минна дирекция, значи кой определя, мината е ракета носител, тя превръща едно село в град. Тук има хора даже от северна България, от къде ли не, защото са търсили поминък. Много хора, които са от този регион – от Пернишкия регион или от Радомирския, са имали препитание тук, но са били селяни и в свободното си време отиват в село и там се занимават с кърска работа, със стопанска работа. И интересното е, че когато са правени старите блокове, 44-та година, те са входове с два апартамента, да не се притесняват, да се чувстват като в големите блокове; градинка има. И сега има едни, към Пашов, които са с два входа от едната страна, от другата страна, хубава градинка. Значи, мислено е за хората, много социални дейности. Музеят е направен от мината, даже където е музеят от едната страна има театър, минен театър, басейн се прави, дето сега Люси Стойков го използва, много неща са правени, всичко това са дело на мината.

 

-А по време на прехода, много хора заминават за София, за да си търсят работа, или?

-Не, всъщност, времето на прехода в 97-ма година запозна страшно -  хиперинфлацията и 2000-та вече нещата по-сериозно стоят. Не беше точно така, имаше подземия, много поделения работеха. Перник е промишлен град. Всъщност точно обратното беше, сега от Перник потоците са за София. Преди това от София идваха да работят, в Стомана, ДМЗ, идваха с рейсове работници, отделно имаше рейсове за ИТР-състава за инженери и т.н. Само лекари от София, за профилакториума, два профилакториума има за цяла България, изградени от мината, там могат да се лекуват, някои си плащаха, символични суми даже преди 89-та година, мината имаше право на 40-50 легла в профилакториума. Значи за болницата, за профилакториума пътуваха лекари от София; само лекарите идваха с два рейса. Значи потоците не бяха от Перник за София, а от София за Перник, защото имаше свободни работни места. Аз се опитах да почна преди 89-та година работа в София, стигнах до личния състав даже в една поща, каквото и да е, викам си, да започна, само да се измъкна оттука, а винаги има технически служби, те са специални служби в пощата, то сега ги има, та камо ли преди 89-та година.  Но когато отидох при личния състав и като видяха, че съм от Перник – край, оказа се, че не мога да работя и идеята беше да отида в Мърчаево три месеца, да се водя формално, за да мога да работя в София. Такива ограничения имаше за перничани, от други места пак можеше да се отиде, но специално от Перник не можеше да се отиде в София да се работи.

 

-Сега все пак има някаква запазена индустрия, не е ликвидирано всичко? 

-Какво работи? Мината работи, Стомана работи, мината е някъде на границата на открития въгледобив, 1 000 души, представяте си бяха 12 000 души, само мината. “Благой Попов”, токоизправители, “Каменина”. Казваме на едно предприятие предприятие -  ние не ги броихме за предпиятие тези, които са по с 4-5 хиляди души, феромагнити, токоизправители, обикновени жени работеха, правеха навивки, бубинажен цех – 5 хиляди души.

 

-Това грешка ли е, според Вас, че намалиха това индустриално производство, или това бяха законите на пазара?

-Не знам какво да отговоря на този въпрос, много е тънък въпроса. Закономерно, защото беше, първо някои неща бяха, както Кремиковци, беше мастодонти, не им беше тука мястото, то не беше издържано, но по този начин, толкова бързо да се сринат нещата, едва ли някой го е очаквал. Освен, ако не е някакъв дълбок сценарий, намесата от колегите масони, не знам какви си глупости, това, че България трябва да бъде зарита; добре, е как ще стане, защо тогава източният блок, защо Полша тръгна напред, защо в Унгария са по-добре, може би има друга разделителна линия, католици, православни, тънки работи са. Не е добре да няма промишленост; България не е промишлена страна, но е имала България е имала златен лев, който е имал покритие.

-Преди 44-та година .

-Да, много силен лев, конвертируем лев, и България толкова грозде е произвеждала, колкото Франция. Вие знаете, Франция има много грозде,  много вино произвежда. И сега има един осмарски пелин, Осмар е бил най-богатото село, някъде бях чел, бях го запазил, защото не е имало нито един комунист и всички осмарски моми са се омъжвали за адвокати, за доктори, много богато село. Това, че ние, дето казваме: А, примитивно, - да, наистина, но един от най-богатите хора от Габрово, мисля че от Севлиево или Габрово беше -  Пенчев; скоро някакъв историк говори на такава тема, значи той е милиардер на времето, изчисляват му се един милиард, ама златни лева, сега като се опитаха да осъвременят нещата се оказа повече от 10 - 12 милиарда. Много предприемчиви българи е имало и то с изключителна хуманна дейност, изключителна благотворителност, той е правел за възрастни хора дом, за много млади, надеждни бедни момчета и момичета, които да се развиват;след Девети всичко се разбива на пух и прах.

 

-И с мината ли е така?

-Пазарен модел е имало преди девети, макар че мината пак е била държавна. А аз като бях плановик, централизиран плановик, кой ми е позволявал да мисля? Сега вие знаете онзи министър на енергетиката от правителството на БСП – Румен Овчаров. Значи Комитет по планиране имаше, преди 89-та година, който беше с ранг на министерство. Председател на Комитета по планиране беше друг Овчаров, бащата на Румен Овчаров. Виждате кой ги наследява тези неща. Май че този преход се оказа в полза на дъщерите и синовете, де факто е така и де юре, може би е така.

 

-А как се промени собствеността след 89-та година, изобщо какво се случи с мината изобщо след 89-та?

-Мината до 2003 година беше държавно предприятие, със смесена дейност и подземна...

 

-И вероятно с намаляващи функции все повече.

- Имаше низходяща градация, защото имаше един момент, когато не можеше повече да се вземат, месеци и нещо са забавяни заплати и т.н. Спомням си преди една Нова година ни дадоха по 50 лева, за да можем да посрещнем Новата година. Аз мисля, че това тенденциозно е водено. Това е лошото, че наистина не е измислено това, което се говори, че е по определен сценарий, много неща се разбутаха тенденциозно. Тази приватизация не беше в полза. Костов го упрекват именно в това, че не е успял да създаде средна класа. Ами те имаха пари – хората на бившето БКП те взеха, даже не всички хора на БКП, има и свестни хора, не говоря за тях, но старата номенклатура – това не е мит за куфарчетата. Сега не знам с какви очи ще погледнете, но много хора знаят, не знам дали сумите са същите, но над 40 милиарда Луканов е въртял парите на партията и над 60 милиарда Дойнов, тези двата клана на БКП и после на БСП. Дойнов беше в чужбина и като почина го погребаха тука. И не случайно - кой уби Луканов? Опозицията, дясното пространство, нищо подобно, те помежду си се скараха пак там; руски интереси, защото той с Виденов се скара, не мина една тръба за газ тука и т.н., хвана им техните интереси, някъде ги захапа. А той е резидент на руското разузнаване, Пентхауз, Калчев, дето ги пишеше нещата, точно има предвид Луканов в Пентхауз, в цикъла “Нерон”.

 

-Вече казахте след 2003-та има промяна в мините. Какво се случва точно?

-Значи някъде лятото мината е приватизирана изцяло, и открития въгледобив.

 

 

-Ако се върнем, обяснихме си малко икономическото развитие на прехода, и стигнахме до политическото, че в 90-та година има все пак формирана опозиция, макар и трудно.

-Но тази опозиция е оглавена от хора, които са били от службите, като Николай Слатински. А знаете ли, че предния мандат, защото сега идва нов, а преди да спечели тази кметица - Росица Янакиева на БСП, точно когато беше, за съжаление Антоанета се разболя, изключителен човек обаче, с много хубава харизма, много кротък човек, хрисим; някои грешки от нейни сподвижници се получиха, защото да си кмет и да загубиш избори, когато си управляващ кмет, според мен, значи трябва да направил някакви грешки. Може да не си много силен кмет, да не изградиш много неща, не трябва да правиш фатални грешки, но се направиха, и то не нейни, но от нейния щаб и тя не можа да излезе даже на балотаж. На балотаж излезе Колев, това исках да кажа, който е известен, той влезе от РЗС и водеше с 15 процента на Янакиева, но това беше по времето на управлението на Сергей Станишев. Изпрати жандармеристи, защото Колев купувал. Бойко Борисов тука е прав като казва като беше кмет: Вие изпратихте жандармеристите и обърнахте в полза на Янакиева. Така че тя от упор спечели. Значи да водиш преди балотажа с 12-13 процента и да загубиш изборите на балотажа. А?

 

- Предишните кметове също са от БСП?

-Да, Андреев имаше преди, който два мандата беше. И когато спечели Георгиева, хубавото беше, че те се разцепиха, които бяха БСП. Старите, които бяха с Андреев, направиха Патриотично обединение за Перник и волно и неволно помагаха на Антоанета, защото тръгнаха срещу другия кандидат на БСП, не си спомням кой беше кандидат. Това разцепление помогна много; тука е много трудно в дясното пространство.

 

-Вие даже казахте, че имало страшни моменти в началото.

-О, да, когато на митинги се каза – човек да внимава. Имаше случаи в Кландица - едно момче му отрязаха уши, на друго момче бяха му извадили очите.

 

-По политически причини?

-По политически причини. Това беше 91-ва, 92-ра година. Много страхове имаше, сега ние можем да си говорим каквото искаме, най-много, ако човек много сгафи и накърни нечии интереси да се прости с работата си. Какво значи свобода? Свобода значи човек да е икономически независим. Сега при този преход, смятате ли че има икономически независими хора, при тази стагнация и безработица? Е, как ще има свободолюбиви хора, аз ви задавам въпроса. Ако работите по някой проект и аз плащам добри пари, вие може да не сте съгласни с тези идеи, но сте добре платени, човек може да жертва някоя свободолюбива мисъл. Знаете ли какво пише на Яне Сандански на паметника, където е загинал: Робът се бори за свободата, свободният се бори за съвършенство. Но знаете ли чий девиз е? На масоните. Яне Сандански, Тадаръкова доказа, че той не е бил никакъв революционер, той е бандит и т.н., но това е друга тема, ние си говорим сега за Перник, но понеже говорим на политическа тема, значи първо той отива, плаща му българското правителство, отива при младотурците, в турска униформа манифестира, убива хора на ВМРО, за да им вземе парите, бандит, той е бил с петокласно образование, непросветен и т.н. и т.н. и го убиват хората на ВМРО. Обаче защо, вече се връщаме по времето на Желю Желев, когато е президент, всичко хора от ляво и от дясно искат да се смени името на Сандански, да се върне старото име Свети Врач?! Изпращат послание, обаче Желю Желев, скоро имаше интервю, аз го слушах: Е, да ама ние го имаме за революционер, какво ще кажа македонците. И така по ред причини не се връща това име. Но една от причините да се мълчи за ролята на Яне Сандански е, че неговия вуйчо бил много образован човек, той е бил адвокат и е бил един от хората, които много помагал на тесните социалисти и бил сподвижник на Благоев. Той е водел делата на тесните социалисти тогава. Тогава пак е както сега -битки, малко ориенталски манталитет и т.н. Те са били в опозиция по политически причини също така Гоце Делчев е бил автономист. Има една сентенция: историята не лъже, а историците.

-Това е друга тема, но Вие споменахте младотурците и аз се сетих,  какви са ви спомените от „възродителния процес“?

-Значи аз съм виждал много малко турци, тука няма турци, но съм виждал старите магазини, как се казваха – корекоми, значи влизаха в тези корекоми и по-свободно се пазаруваше с пачки пари съм виждал турци, които на не чист български, така завалено говореха, вземаха такива боклуци, защото се изселваха. Много тъжна история.

 

-Вие кога чухте за първи път, сещате ли се?

-Ами някъде 85-та, 86-та, не мога точно като години да се сетя, понеже ние нямаме тука смесено население, само съм виждал, че пазаруват от тук. Наистина, тъжно беше, ако мен ме питате, не би трябвало това да бъде, но знаете, нали, приказката на Иво Инджев, че най-успешния проект на Държавна сигурност е ДПС. И на Костов приказката, че ДПС е най-голямото проклятие за България. Аз понеже съм бил общински съветник и си спомням, Слатински го казваше, макар че се оказа, че не работи за синята кауза, че ДПС са имали някъде 30 депутата във Великото народно събрание и само двама души не са били сътрудници на Държавна сигурност. Всички са сътрудници на Държавна сигурност, включително и сега.

 

-А все пак, „голямата екскурзия“, която се случва 89-та година, тя вече е доста разтръбена от социалистическите медии, какво беше отношението в Перник затова нещо?

-Ами, че е правилна политика, че това е истерия на турците, правеха се партийни събрания за партийните членове, отделно по профсъюзна линия, говореше се, обясняваше се, оправдаваше се.

 

-А Вие, на лично ниво как така го мислехте?

-Нямахме подробна информация за тези неща, които се правеха с турците никой не знаеше толкова дълбоко, че цели селища, знаете, че с танкове са минавали. ДПС прави сега някаква чешма, над 300 души убити, деца. Те пускат най-напред деца с жени и всичко е смазано с кръв. Не мисля, че е правилно. Алексей Петров, той какъв мислите че е – той е помак.

 

-Вие казахте, че в СДС сте бил заместник-председател, кога стана това?

-Това е в началото 91-ва, 92-ра година.

 

-И как така тука се случи историята на партията на местно ниво, на национално знаем как така постепенно се разцепи, загуби сила.

-Тука най-силните структури бяха на социалдемократите и на демократическата партия. Стефан Савов като беше, аз изпитвах изключително уважение, респект към този човек. Сега Лили Маринкова води Неделя 150, какво имам предвид? Лили Маринкова го подхвана, при първото управление, на Филип Димитров, той беше министър-председател, ама тя го подхвана и го направи на две стотинки, а той, кротък, хрисим човек и така отговаря интелигентно, а тя го мачка. Защо сега не си позволява такива неща? Значи пак нещата опират до лоби и до пари. И в един момент, понеже говоря за Стефан Савов, той пътува някъде в провинцията, той е председател на Народното събрание, обажда се каза: Вижте какво, каквото искате отношение имайте към Филип Димитров, но понеже аз не съм при вас, аз достойни бих ви казал -  Филип Димитров е министър-председател, това е институция, Вие как се държите? Тя веднага, уплаши се. Но говоря за съветско влияние.  Журналистика се влизаше на четири кръга, и влизат накрая синовете и дъщерите им; включително и Иво Инджев, за да станеш журналист и за да излезеш в чужбина трябва да си сътрудник на Първо или Второ.

 

-А сега, как виждате журналистите?

-Слаби! Изключително слаби, първо, аз имам афинитет към българския език, на мой приятел сестра му – Манолова, тя е също доцент, като ваша колежка, Манолова. Тя е много добър литератор, тя не само филология е завършила, но е и много добър езиковед, доцент е и аз имам някои нейни книги и много се дразня - няма младеж, който правилен език да има, пълният член, ударения, ето това например – игрища, игрища. Обидно е просто. Няма добри журналисти изградени като език, като обща култура, още по-страшно е, че няма честни журналисти. Който е по-умен, лекичко така стои настрана, или лобира за някого, за да изкара някой лев, защото са трудни времена. Вие виждате сега тази, дето Иван и Андрей й подхвърлиха пари на тази журналистка, Вася Ганчева, вижте сега за какво става въпрос, тя нали е против тях. Толкова са досадни, че ако отворя една консерва Иван и Андрей ще изскочат от там. За 500 лева да почне да пише за тях, или за каква сума... Аз по принцип съм левскар и взимам Стандарт, ама Стандарт, нали на Батков вестника, Боже, обидно е. Кой е Батков? Защо му дадоха на Батков орден Стара планина?  Обидно е, че води Левски, отбора на България. Той какво общо има с Левски?

 

-А някога виждате ли, не точно помирение, а поне  разбиране между комунисти и антикомунисти или винаги ще са едните срещу другите?

-Значи в бъдеще аз мисля, че нещата ще се променят, може да има опит за доминиране на идеи, но сега виждате, че много твърди, много остри бяха позициите на антикомунистите. Тези, които са легионерите, това е Българския демократичен форум и ги обвиниха, че са фашисти. Легионерите се създават след Първата световна война, когато след Ньойския мирен договор България няма право да се въоръжава, те са истински патриоти. Няма нищо общо, това не са на Хитлер, хитлерюнген дето са организациите Бранник, нищо общо нямат с това, но най-тежко те са пострадали като опозиция. Аз имах познат, който беше председател на Българския демократически форум, беше 10 години в единична килия. И тези, които са препатили бяха най-кротки, най-хрисими, не уплашени, защото са помъдряли, а тези, които са поставени – о, тези комунистите, така ще направим, значи тенденциозно говореха за да поуплашат хората. Какво правят, ще колят, ще бесят. Говорител на СДС беше Георги Спасов, при Филип Димитров и преди това, той почина, но той отблъскваше хората. Дълбоко в себе си съм убеден, че не са случайни нещата. Даже аз, като се замисля, от тези 12 партии, всички, които са били лидери на партии, един-двама не са били доносници, хора на Държавна сигурност, всички останали са били. Включително Милан Дренчев, честен човек, за да излязат от Белене те са подписвали декларация и така са ги шантажирали. Те са подписали декларация, че няма да се занимават с политическа дейност. Казват, ти си подписал декларация, вземал си пари. Тежки времена. За Дертлиев аз не съм убеден, че е много чист човек, защото е единственият човек, който е упражнявал професията си след като е бил в затвора, лекар е бил, той е излизал в чужбина, дъщеря му е била в Канада, не съм убеден, че е от най-чистите, но беше умен човек, в интерес на истината.

 

-Някои казват: - какво от това, че е работил за Държавна сигурност, че е имал картонче?

-Това е отвратително, най-голямата глупост. Това е обидно, особено за вас, младите. Картонче, той да има картонче, а досие, къде са досиетата? Значи точно по времето на Луканов, когато почнаха митингите, два самолета изскочиха, едни говорят, че това са архиви и са отишли някъде в Китай, но говорят и за Съветския съюз. Значи, аз дълбоко съм убеден, че има хора, за които, даже и картонче може да не са намерили, сега може да излизат много чисти, това е и ролята им - вървят в правилната посока, но не се знае кога ще им дръпнат юздичката, и ще тръгнат в друга посока към истинските си работодатели. Така че още тогава казаха, че много валута е имало в единия самолет, много е близо до истината, а в другия – архивите. Да не говорим, че архива, който е преди 9 септември 44-та година, на Гешев, е в  Съветския съюз изнесен. И искат да ги върнат, искат да направят ксерокопие, не знам дали сте чували. Скоро имаше някакви диспути. Не знам, трудно е, сега е някакъв пак Рубикон, икономически Рубикон, който трябва да се прескочи. Мисля, че време разделно ли е, де да знам, Дончев дето ги пише. Тежък момент е, труден момент. Дай Боже вие да не го изпитате, но ще видите вие, като утре влезете в истинския живот като професионалисти, като хора, които създават и материални и духовни блага, че двете неща – материалното и духовното трудно, много трудно се срещат, не знам дали изобщо ще се срещнат, лично аз изпитвам някакви съмнения. Вие казвате стихосбирки, аз съм писал тогава, защо сега не седна нещо да напиша. Идея нямам, защото да оцелееш физически е важно. Сега не е моментът за поезия, а и човек трябва да има пари сам да си издаде и т.н., човек трябва да бъде изключително силен. Гранитски, аз лично съм го виждал, е, да ама аз няма да седна да искам пари от Гранитски, по принцип говоря.

 

-Започнахме да говорим за самото развитие на СДС, споменахме за Савов, първите години, когато демократическата и социалдемократическата партия са най-силни.

-Значи ние имахме структури социалдемократи в Радомир, в Радомир за кмет кандидат беше от СДС ; в Перник един доктор беше, в момента не мога да се сетя името. Та между другото такава беше и системата, тогава имаше и мажоритарна, много оплескана система беше даже и за депутат. Отделно една бройка имаше мажоритарна, а другите бяха по пропорционална листа. Четири депутата се избираха по пропорционална листа, поне 5 депутата от Пернишкия регион, 5 се избираха мажоритарно. Някакви каши, всичко се целеше, значи сценарият е бил такъв, че колкото може да се ощети опозиция. Аз лично смятам, че когато Луканов спечели първия път, не са истинските резултати това. За съжаление имаше американски специалисти, които тогава помагаха на преименуваната БСП, по-добри компютърни специалисти, те отчитаха изборните резултати. Почти всички специалисти, с всички хора, с които съм говорил, смятат, че поне с 6-7 процента още тогава са спечелени. А когато спечели тогава с много малко правителството на Филип Димитров, Филип Димитров беше председател на СДС, тогава не съм убеден, че пък СДС спечели умишлено с малко, за да ги провалят тотално. Така си мисля, при толкова много манипулации, промиване на съзнанието, нищо чудно да не е далеч от истината. Към Костов имам смесени чувства. Първо, много срещи съм имал с него по линията на СДС, изпитваха респект към Костов. Костов като влезеше и всички скачаха като фанатизирани, сякаш Хитлер влиза; казвам Хитлер в този смисъл – имаше някаква харизма, разбирате ли. И Симеон се появи, това е на комунистите проект. Оказа се, че Илия Павлов е ходил при него, това са хора не от СДС, и т.н. И се допуснаха някои грешки после, защото още един мандат Костов да имаше, щеше да изправи България на крака. Най-успешното управление е правителството на Костов. С ръка на сърцето, като икономист го казвам. Значи Костов беше по-силен като управленец, макар че сега да казват, че е мъдър политик, някои го сатанизират, други го идеализират, но той беше страхотен управленец и изправи България на крака. Хиперинфлацията 97-ма година, хиляди неща, много бързо се стабилизираха; знаете ли колко беше долара? На черно вървеше по 7-8 лева, стигна до 4 лева официално, изведнъж по временното правителство на Софиянски, доларът се върна на 1,60 – 1,70 и нещата се нормализираха. След това имаше деноминация на парите, много бързо се изправи всичко.  Костов не пусна коридор на руските войски, знаете това, за Косово говоря. А там около няколко хиляди барети са били и са чакали, ако бяха пуснали, какво щеше да стане с Балканския полуостров? Така че направиха се някои неща, трябва да се оценяват по достойнство. А че приватизация, че там се говори, че може да е сложил нещо в джоба си, всичко е възможно, пак казвам, той малко авторитарно управляваше Костов, но е силен управленец. А най-големите спекулации бяха по времето на НДСВ. Вижте как милиарди се загубиха.

 

-Ако се върнем на по-ранния период, как постепенно тези силни партии – демократическата, социалдемократическата почнаха да губят влияние?

-Вижте, много хора не бяха съгласни с Костов да стане синя партия, СДС беше движение, с отделни партии. Аз също така не го асимилирах, че това не е нормално, тоталитарно, такива неща, но се оказа, че е бил прав. СДС се раздираше от противоречия, властолюбие, какви ли не неща; аз съм бил на конгреси, когато основното искане беше бивши партийни членове да не участват, да не са членове на СДС. Филип Димитров спря конгреса, каза: Аз съм много демократичен, аз напускам СДС, ако вие вземете такова решение. Виж колко толерантно отношение. Говорехме за синята партия, но колко противоречия имаше, това са различни движения, имаше различни интереси, някои внедрени и т.н., и ако няма структури и организация сериозна, няма как да стане. И хубаво, че се направи синя партия. И аз пак казвам, ако още имаше един мандат на Костов, нещата биха били далеч по-нормални.

 

-Кога се направи синя партия?

-По времето на Костов, 97-ма година управлението на Костов.

 

-Вие тогава се прехвърлихте в синята партия.

-Да. Тогава много хора, не говоря, свободолюбиви че са, но и сега има хора, които много идеализират Костов, има хора, които го сатинизират, сега аз казвам, че е някъде по средата, много силен управленец, силна личност. И сега някой да говори, леко засягат Мартин Димитров, когато говорят за синя коалиция, защото той е по-млад, няма какво да си спомня. Колко време мина, един мандат, на Сергей Станишев втори мандат, половин мандат, значи това са десет години, още се страхуват и респект имат към Костов. Това е безспорно. А Филип Димитров много го обичаха хората. Той беше достъпен. Майка ми работеше в Медицинска академия,  тя като кажеше: „Филипче“. Той е бил психолог и е работил в Медицинска академия, той работеше денонощно, тръгваше си в 10 часа вечерта, тя му обяснява така – „Абе, Филипчо, жена ти ще се изостави“. Аз като му казах за майка ми, той стана да се поклони: „Не на теб, поклон на една жена, която се е трудила“. Имаше две фракции на СДС, две властолюбиви амбиции и той казваше: „Какво правим, бе хора, по-добре да няма СДС, отколкото две, дайте да се борим за други неща“. Докато Костов, по-прагматичен, по друг начин действаше. Различни хора, различен манталитет. Той е истински християнин, вярващ човек е. “Ибо Господи” – книга написа. Примерно, ако за Желю Желев говорим, аз съм ходил, разпъваха палатки там: „Ние нямаме президент“. След Боянските ливади, знаете този момент, но се оказа за някои неща прав. Той е един от честните хора, не знам колко добър политик е, но честен човек беше. И сега мисля, че някой каза, че една трета, ако не и една втора, някои казват една трета, от заплатата си дава за сираци, той е направил дом за сираци. Малко е примитивен в поведението си, но е много мъдър, той е философ; че не казал някаква реплика еди как си, че слязал от самолета и се спънал, хайде, бе, че на Сергей Станишев, не е ли первезно баща му къде е бил. Той е Димитриевич, руско гражданство, една година преди това, за да стане министър-председател. Е, добре де, министър-председател руснак, за какво говорим тогава? Вие ме питате за 20 години преход, за какво говорим?

 

-И по време на НДСВ тука започва вероятно да залинява партийната структура.

-Като че ли това беше знак. Значи той Симеон е много кротък, хрисим, идвал е даже тука, аз не бях, ходих на посещение, закъснях малко да дойда, работех в  поделенията. Симеон Сакскобурготски, той така като говори хрисим човек, дали това е някаква поза? Говорят, че той бил много беден и зависим човек. Трябва някъде по архивите да се намери, когато 6 или 7-годишен си тръгва при едно условие – когато навърши пълнолетие да му дадат 20 милиона долара. Имат предположение, че са му дадени парите тогава, обаче срещу някакви услуги. Допускат се някакви неща, поне така говорят много хора, които са опозиция, и то опозиция в чужбина, излезли са отдавна и нямат добро мнение за Симеон. Много сложно е това, трябва да мине доста време, да се разсекретят някои неща.

 

-Вие приемате лисамата дума преход като обозначение на това, което се случи?

-Много е субективно, не съм се замислял; преход – може да се каже преход, защото това е наистина преминаваме в крайна сметка от социалистическа, от една форма на собственост в друга форма на собственост. Но изкуствено удължаване, това са различни интерпретации. Вие ми кажете, от политолозите, кой не е от БСП, или с такова потекло. Андрей Райчев ли, и други ли? Аз не виждам един нормален човек да излезе и да говори. Плаща със статистика да се изкарат различни прогнози, значи с много пари се променя и статистиката. Ако СДС е реално с три процента, може да се пише от някоя агенция, че СДС има осем процента избиратели, ако сега се гласува, знаете за какво става въпрос.

 

-А Вие все още в СДС член ли сте?

-След Иван Костов си дадох оставката, пое Надежда Михайлова СДС; тя е много чаровен човек, но като че ли не става за ръководител. Пак имаше тука парашутисти, спомняте си, Христо Марков, олимпийски шампион по троен скок, е, той няма нищо общо с Пернишкия регион, влезе като депутат по настояване на Надежда Михайлова. Като че ли тогава тихомълком се довършиха някои неща. И не знам доколко е прав Костов, Костов е силна личност, видя, че СДС съвсем щеше да се затрие, мисля че се опита някои неща, да вземе някои неща така. Те сега казват: Костов търси реваншизъм, не съм убеден. Аз казвам – не съм привърженик, в смисъл костовист, оставам си към СДС, но в Перник има изявени, стари седесари, които отидоха към БСП. Като казват СДС, нали тези три букви, абревиатура, има нещо романтично, така, силно е, но на практика, пак ще казажа: СДС не е силно. Не може така, предлагат за председател на СДС човек от вън, който не е член на СДС. Това говори, че нямат потенциал. Аз като си спомням, на първите митинги, отидат 200 души, от които 100 души милиционери, полицаи. След това изведнъж залите станахапретъпкани, не могат да се съберат на сбирки на СДС в двореца, повече от 500 души, ентусиазъм; с много вяра и с много ентусиазъм се работеше, но това е, политиката е такава. Нали знаете, шерпите носят багажа, на върха отиват другите. Ето на върха отива Христо Проданов, видяхте нашият алпинист, дето отиде на Еверест, но той не успя да се върне.

 

-А Подкрепа, как се разви Подкрепа?

-Не знам, не е приватизирана Подкрепа, но Тренчев е от време оно. Той е силна личност, аз го познавам лично, направи хубави неща. Трябва да ви кажа, воюваше се политически – СДС и БСП, а икономически се воюваше – Подкрепа срещу КНСБ. И ще ви кажа защо, защото всички имаха взаимоспомагателна каса, това е от соцвремето. Знаете ли какво е взаимоспомагателна каса? Влезеш с 10 лева, в един момент теглиш 600 лева и ги връщаш по-малко.  Аз съм ходил при Тренчев и ми отпусна 2 милиона, но те недоминирани лева, направихме на рудник “Света Анна” самостоятелна взаимоспомагателна каса. Изведнъж те имаха щатен профпредседател, щатен секретар, а при нас всичко беше самодейно. А от хиляда и няколко души, изведнъж изравнихме членовете и както се казва, почвата из под краката им ликвидирахме. Значи, оценявам, че имаше и хубави неща на Подкрепа. В един момент, те бяха членове на СДС и се отказаха, може би е правилно, истински синдикализъм да  развиват. На няколко конгреса подред, на два, Тренчев си подава оставката, но понеже няма изявен лидер, не му я приемат. Какво да коментирам повече.  Сега кой крив, кой прав, аз няма да вземам отношение, в Бистрица в една голяма четириетажна сграда се говореше, че по линията на синдикатите се внасяли безмитни неща. Прави чест на Филип Димитров, един от честните политици, отделен е въпроса колко е мъдър и какво успя да направи като честен политик, изпрати хора-барети срещу Тренчев, изхвърлиха ги от сградата; получиха се разпри, явно икономически интереси. Сега, ако се слуша Тренчев, той ще каже: Ние сме главните организатори на СДС. Много е сложно човек да дава оценка, а на мен ми е неудобно да давам оценки. Има и хубави неща Тренчев, силна личност е; неговото верую беше: за да е силна една синдикална организация трябва да има пари, международно влияние и признание и връзки. Единственият човек, на който са му откраднали колата и той казва, че само за часове я намерил, има връзки. Все пак не си поплюва, силна личност е. Аз пак казвам: Филип Димитров е изключителен човек, но слаб политик се оказа. Вие знаете ли как падна правителството? Кой внася вот на доверие от управляващите? Но може би е бил прав, защото той знаеше, че зад него стоят хора, внедрени. Не знам какво е, но от политическа гледна точка не беше оправдано. Ще искаш вот на доверие... Може би така преходът не тръгна в правилната посока, знам ли.

 

-А можеше ли по по-добър начин да се развият нещата там?

-Навремето много интелигентни хора работеха във вестник “Димитровска знаме” и съм слушал от тях – ще вземем сопите, време е, в по-тесен кръг. След промените обаче много от тях се върнаха на изходни позиции, поуплашиха се като че ли от радикални промени. Вече интелигенцията е като че ли малко по-послушна. Например аз много харесвам пернишкият поет Борис Христов. “Вечерен тромпет”, “Честен кръст”, изключителен поет, той е един от най-големите поети. Недялко Йорданов, който е стихоплетец, ама Недялко Йорданов вестник издава и т.н., това бургаското поколение поети, те са били хора миропомазани, включително, макар че много по-силен поет е Стефан Цанев; те бургаските поети идват от априлското поколение, което е с някаква относителна свобода, урегулирана по-скоро бих казал, по сценарии. Така че горе-долу е такава и пернишката интелигенция. Тази интелигенция до вчера е била при други условия на живот, тя е с промито съзнание, да не говориме за преход. Някои колеги, които са по-демократично настроени казват: ние сме били мъртвородени. За какво говориме. “Димитровско знаме” е цензура, аз ви казвам акростих, той случайно мина. И когато се опитаме нещо по-силно да дадем, казват: виж какво, не може така. Винаги заместник-главният редактор е цензор. Мен ми правеха забележка, че нещо много мистично пиша, когато е емоционално, нали, аз казвам: „о, Боже!“ – Какво пишеш тука, бе човек? На мен ми казваха, пререждали са ми стихотворения, куплети са ми изхвърляли. Цензурът много недоволен беше: „Абе, аз с другите лесно се справям, с теб много трудно бе, като камъни, много тежко ти пипам, как така, да го преработим. Ей, човек, ще закъсам, мисли за мене, не можем да пускаме всичко“. Прави са.

 

-Тук тази интелигенция, за която говорите, как реагира на идването на Симеон?

- Хората на СДС гласуваха, смятаха че е някаква промяна, подведоха се нещо. Аз мисля, че това е грешка, защото това е връщане назад, не е безсилие, някакъв план беше, според мен - безвластие беше. Но знаете ли легендата за Моисей? Той можел да мине за шест месеца през пустинята,  но е въртял евреите, за да минат две поколения, да умрат тези родени в робство.

 

-Значи още 20 ни трябват.

-Ако библейски гледаме на този въпрос. Трябва ни време, ето и аз, донякъде съм емоционален, субективен. Трябва когато кажа нещо за БСП да не бъда краен, да е борба на идеи, а не борба на интереси. Виждате как стават изборите все още, с много пари, много арогантно. Няма сблъсък на идеи. Тук е и ролята на НДСВ, размиха нещата. Ниюо, че те са членове на либералните партии, алианс на европейско ниво. По принцип и в Щатите, има двуполюсен модел, тука се опитаха двуполюсен модел и това беше грешното за мен, поне в прехода. После може, поне след десетина години. Аз пак казвам, връщам се на нещо банално, тривиално, още един мандат трябваше на Костов, ама няма как да стане.

 

-Сега има ли преливане на хора от старото СДС в ГЕРБ?

-Значи хора, които аз ги познавах отидоха там, кариеристи, по сметка, има хора, които отидоха с надежда, че може да стане нещо ново, но има хора, които са с някакви илюзии. Ето, аз ви казвам, от хора на СДС и симпатизанти на СДС, избрани квоти, плащаш му там да бъде член на комисия и той от комисия на СДС и в момента, макар че е комисия изборна, има право да гласува. Той гласува не за СДС, той отива и гласува не за СДС. СДС веднъж му плаща, нали там като изборна комисия, то си е по линия на всяка партия се заделя някой лев; застъпници, наблюдатели от СДС, 60 процента гласуват за НДСВ, не се посвениха, някои си признаха. Вижте и на национално ниво, Николай Младенов беше заместника на Надежда Михайлова, заместник-председател на СДС, той е свестно момче, и проамериканска политика провежда. И аз си мисля дали няма да го издигнат и за президент, защото ще вземат и от дясното пространство гласове така.

 

-На национално ниво, а на пернишко ниво много ли седесари има в ГЕРБ?

-Не чак толкова, в НДСВ повече имаше, не, ГЕРБ не е силен, не е авторитетен.

 

-Няма уважавани фигури от Перник.

-Даже хората не знаеха кои са депутати, че да гласуват за тях. Хората гласуваха за Бойко Борисов и за ГЕРБ. Това е основното и аз като казах Бойко Борисов и ГЕРБ, имах предвид, че е антитройната коалиция това. Те българите винаги анти гласуват.

 

 

-Тази хубава сграда, в която работите, какво мислите че ще се случи, дали ще се запази?

-Не знам сега, понеже е на концесия. Няма как да се съхрани. Гарванов имаше страхотна библиотека, бившият “Света Анна”, там нищо не остана, той се ликвидира подземния рудник, какви сгради имаше, каква чудо, мостове, отгоре минаваха вагонетки, всичко си отиде. Библиотеката на ЦОВ, художествената литература е само в тая стая. Библиотека на Централна ремонтна база разграбиха, отиде, библиотека на рудник Република, библиотека на Гарванов. Но между другото, има и невероятни дарения. Един бивш пожарникар направи дарение от 50 тома на най-добрите автори – Кафка, “Вечер във Византия”, “Гневът на мравките”, Селинджър, разкази на Сараян и други.

 

-Негови лични?

-Да, лични дарения са, и дойдоха от местната телевизия и аз викам, чакай един реванш да направя, заснеха го, заснеха книгите. Ама те невероятни заглавия.

AttachmentРазмер
Intervyu_I_Viktoriya_Mitrova_Petar_Dobrev_Pernik_09_06_2011.doc146 KB