ТРЯБВА ЛИ ДАНИЯ ДА СЕ ИЗВИНИ НА НОРВЕГИЯ ЗА 400-ГОДИШНОТО „РОБСТВО“?

 

Мортен Нордхаген Отосен, постдоктор към Южнодатския университет

Расмус Глентхьой, постдоктор към Южнодатския университет

 

 

Някои смятат, че Норвегия е била систематично експлоатирана от Дания в продължение на повече от 400 години (Норвегия и тогавашните норвежки зависими територии Исландия, Гренландия и Ферьорски острови са в състава на едно кралство с Дания от 1380 г. до 1814 г. В Норвегия този период традиционно се нарича „400-годишната нощ“ – Бел. прев.). Трябва ли Норвегия да иска официално извинение от датчаните за 200-годишната от отделянето си?

 

Официалните извинения за престъпления от миналото изглежда са придобили популярност в последно време. Тони Блеър, например, се извини от името на Великобритания за робството, а пък племето Толай от Папуа Нова Гвинея се извини, че е убило и изяло четирима мисионери през 1878 г.

В Дания министър-председателката Хеле Торнинг-Шмид се намира в уникална ситуация, която може да се нарече постколониална дилема: от една страна Девствените острови (Вирджинските острови - Бел. ред.) в Карибско море, и от друга Гренландия, искат да бъдат обещетени за греховете, извършени от датчаните в миналото. Девствените острови искат извинение и компенсации за робството по времето, когато са били датска колония, докато гренландците твърдят, че ще се задоволят с помирение, макар и след като те поставят условията.

 

Комисия за помиряване

 

Ако Девствените острови и Гренладния искат да бъдат обезщетени за грехове, извършени във миналото, може би и Норвегия трябва да го направи. Критиците на датско-норвежкия съюз от 1380 до 1814 г., както преди така и сега, описват ситуацията на Норвегия в този съюз като нает под аренда имот. Наистина този съюз е струвал доста на Норвегия. Норвегия губи Шетланд (Шетландските острови - Бел. ред.) и Оркнейските острови през 15-ти век, губи и територии на изток през 17-ти век, пари и сребро изтичат към столицата Копенхаген.

 

След 1814 г. Норвегия съответно е искала значителни обещетения за всичко това, обаче великите сили са подкрепили Дания, и Норвегия вместо това е трябвало да плаща своята част от датските държавни дългове. Дали ако сега Норвегия, след 200 години, няма да иска компенсации (като не забравяме и че е натрупала милиарди от петрол), то поне може би най-малкото би трябвало да поиска извинение?

 

Да се иска извинение от Дания обаче май е малко прекалено. Норвегия би могла вместо това да се вдъхнови от искането на гренландците и да пожелае да се състави комисия за помиряване. Датското правителство обаче е отказало да участва в гренладско-датска комисия за помиряване, ако такава ще описва 300 годишното датско малтретиране на гренладците, и която след това да ги помирява по южноафрикански модел. Може обаче да се каже, че Норвегия има по-големи възможности от гренландците да наложи политическа преса, като определи условията, при които датчаните да участват в такава комисия.

 

Вече помирени?

 

Погледнато от обратната страна обаче би могло да се твърди, че Дания и Норвегия са вече помирени. Повече от 25 години рекламата за норвежки туристи в Дания е, че е „прекрасно да си норвежец в Дания“, а пък датчаните не уважават нито една нация повече от норвежците – може би защото те най-много приличат на самите тях. Зад тази забавна фасада обаче се крият различни възприятия за датско-норвежкия съюз от миналото. От време на време се появяват и от двете страни изблици на чувства, като например на футболни или хандбални мачове, както и между историци, които както знаем имат навика да се карат.

Може би обаче норвежците помнят само лошите страни от съюза, а пък датчаните помнят само хубавите. Тази взаимна загуба на историческа памет несъмнено затруднява датско-норвежките отношения. Освен това все още съществува определена двойственост в норвежкото отношение към Дания. В синьото небе над морето между двете страни има и тъмни облаци, появяващи се в резултат от възприятието, че Норвегия е била третирана несправедливо преди 1814 г. Можем ли обаче да се запитаме дали Норвегия въпреки всичко не е имала никакви ползи от съюза с Дания?

 

Трябва ли Норвегия да е благодарна на Дания?

 

Не е трудно човек да си представи, че една независима Норвегия в средните векове е могла да стане лесна плячка за Швеция и норвежците щяха днес да говорят шведски. Норвежките селяни са плащали между другото едни от най-ниските данъци в Европа, въпреки че за разлика от други места сами са отговаряли за своята военна отбрана.

Освен това Норвегия не винаги е била ръководена от датчани. Държавните служители в Норвегия постепенно са започнали да се назначават от местното население, тоест от норвежци. И макар, че най-висшите постове са били заемани от хора, идващи от юг, те не са били непременно датчани. Те често са били немско говорещи, и принадлежността им към кралския двор или някое негово разклонение е била по-важна от други техни квалификации. Самата династия също не е била национална, а имперска, и затова не може да бъде считана за датска в национално значение.

Сред държавните служители е имало норвежци, които са участвали в колониалната администрация и търговията с роби. Затова Норвегия трябва да внимава искащите компенсации Девствени острови да не научат за това, особено при сегашния обем на норвежкия петролен фонд. И докато няма съмнение, че паричният поток е бил от Норвегия към Дания, норвежците са държали монопол в железарския и стъкларския сектор в Дания, а пък норвежките търговци често са получавали по-добри условия от датските. Следователно Норвегия е имала ползи от съюза си с Дания.

 

Към Копенхаген

 

Даже и потока на пари и ценности да е бил основно от север на юг, той не е бил от Норвегия към Дания. Потокът е бил към Копенхаген. Копенхаген не е бил столица на Дания, а столица на империя. Норвегия така не е била в по-лошо положение от континенталната част на Дания, която също е била в периферията на империята.

 

Отговорът на въпроса от заглавието доста прост: Дания трябва да се извинява на Норвегия колкото и Норвегия трябва да е благодарна на Дания.

 

Това, което и двете страни трябва да направят, е да преоткрият своята обща история. Не само заради самата история, а за по-добро разбиране на днешна Дания и днешна Норвегия. Едно такова преоткриване ще допринесе да се премахнат ограничителите, които дълго време са определяли тълкуването на историята и от двете страни. Всяка нация тълкува миналото по свой си начин, а нито Дания нито Норвегия са били национални държави преди 1814 г.

 

Едно такова преоткриване на историята ще покаже, че тя не е така черно-бяла, както най-често е представяна. Тя е по-скоро сива, без това да я прави скучна.

 

Превод от норвежки: Димитър Сербезов.

Източник: <http://www.vg.no/nyheter/meninger/kronikk-burde-danmark-si-unnskyld-for-400-aarsnatten/a/10123763/> (22.10.2014. 16:54)

 

AttachmentРазмер
Tryabva_li_Daniya_da_se_izvini_za_400_godishnoto_robstvo.doc46.5 KB