25 години след 10.11.89 г.

 

Едва 1% от българите са доволни от прехода

Намираме се заклещени между две абсолютно непродуктивни абстракции, сподели социологът Боян Знеполски

 

10 Ноември 2014 17:34

 

Днес се навършват 25 години от падането на режима на Тодор Живков. По този повод водещи български интелектуалци и хора от научните среди се събраха и споделиха своето виждане, относно всичко онова, което последва след тази дата в българската история.

Социологическо проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в началото на септември т.г. показа, че едва 1 процент от българските граждани оценяват периода след 10-и ноември 1989-а г. като напълно успешен. 27 на сто от анкетираните мислят, че това са напълно загубени и тежки за народа години.

Според социологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" ключовите години след началото на прехода са 1997-а и 2001-ва, когато начело на държавата застават съответно Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. "Подобна е и ситуацията с кабинета на Бойко Борисов, защото нещата горе-долу изглеждат сходни. Вие можете да видите колко скоростна е загубата на този кредит на доверие при Сакскобургготски, колко по-плавна е, примерно, тя при Костов и най-вече при Борисов и колко всъщност съвсем плавна е, да речем, при Станишев или при Орешарски", посочи той.

"На ръба сме на нов преход", смята Петър Николов от Института за дясна политика. Поколението, което е на 40 години през 1990-а година, е поколение, израсло в лъжа, осъзната лъжа. Преходът формално свърши 2007-а, но реално той свършва сега, 25 години след началото, по една проста причина, сега свършва поколенческият преход", изтъкна Николов.

"В момента българската нация е по-скоро като повехнало цвете, нужни са добри градинари в ролята на качествен елит". Такава оценка направи пред БТА историкът от ВТУ доц. Иван Лазаров по повод навършването на 25-годишнината от 10-ти ноември 1989 г. По думите му най-големият проблем на страната ни - 25 години след началото на демократичните процеси, е липсата на политически елит, който да гарантира спазването на правилата. Като задача на обществото ни за следващите 20 години той препоръчва да се научим да съблюдаваме правилата. "Единствено спазването на правилата ще ни направи свободни", категоричен бе ученият. 

Като специалист по история, той е категоричен, че преходът е приключил с раздържавяването на индустрията и влизането на страната в ЕС и НАТО. Младите хора ще изведат страната от кризата, защото живеят и се борят в реална, а не в идеологическа обстановка - това поколение носи шансовете за нормалност и добруване, отбеляза доц. Лазаров, специалист по средновековна политическа и културна история на България. 

"Преходът получава негативна оценка, но за сметка на това носталгията към социализма се засилва. Намираме се заклещени между две абсолютно непродуктивни абстракции", сподели пред БНР преподавателят в катедра "Социология" на Философския факултет при СУ "Кл. Охридски" Боян Знеполски. Едната абстракция е, че социализмът е бил общество на реда, спокойствието, сигурността. Докато преходът е тотален провал: несигурност, корупция, мутризация. В основата на тези две абстракции има някакво зрънце истина, но те са така деформирани, че се превръщат в митове, които крият една основна опасност – да изпаднем в апатия, предупреждава ученият. 

Кръглата годишнина от падането на режима на Живков накара някои съвременни политици да се върнат назад във времето и да си припомнят как са научили за събитието. В профила си в Twiter председателят на ДСБ Радан Кънев написа, че вестта го е заварила пред готварската печка, докато вари дънките си, за да станат черни. Според него много по-важно е онова, което се е случило у нас след тази дата. 

25-ата годишнина от падането на комунизма задължително си струва да се отбележи и да се осмисли, но в никакъв случай с казионен ентусиазъм и с висок патос, сподели бившият президент Петър Стоянов в интервю за БНР. "Аз съм сигурен, че след още 25 години оценката за българския комунизъм ще бъде такава, каквато му се полага – една човеконенавистническа система, основа на лъжа и цинизъм", категоричен бе той. Бившият държавен глава призна, че е наясно, че преходът в България не отговаря на очакванията на българите. Но, "това е така, защото той се прави от същите хора, може би със същия ентусиазъм, които строиха комунизма в България преди 1989-а година", каза още той.

Д-р Петър Берон подкрепи казаното от президента Петър Стоянов и добави. "Комунистите видяха, че управляващите не могат да управляват по старо му, а масите не искат да живеят по старо му. И те решиха, както беше казал един: Ако ще строим капитализма, капиталисти ще сме ние. Настаниха първите, разиграха си връзките и сега всички фамилии, които ни управляват, са с червени корени", сподели ученият.

Източник: ПРЕСА