ИНТЕРВЮ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ С МАРИЯНА ИВАНОВА, ИНЖЕНЕР, СТАРШИ ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА ОБЩИНА ШУМЕН

 

Кои са за вас най-важните събития от последните 20 години?

 

Лично за мен, от моя живот?

 

Наистина това, което вие смятате за важно – то предполагам може да бъде от различни сфери.

 

Ами значи, аз съм живяла през социализма, завършила съм през социализма и те точно тогава дойдоха и промените от 1989 г. Аз точно тогава завърших. Развивах се, бях научен сътрудник. Нещо конкретно ли трябва, или?

 

Наистина, това, което за вас е важно.

 

Ами развивах се, бях научен сътрудник в  ТИАТ, института към КТА -“Мадара“. Те сега там правят още изпитания на коли. С перестройката обаче поразрушиха и заводи и всичко. След туй трябваше да си търся нова професия, да избираме и така вече 18 години как работя тука в общината. И така нанова. Започнахме наново да се развиваме.

 

Как се случи това започване отначало за вас?

 

Ами аз съм машинен инженер, а сега съм вече един администратор. Започнахме да четем съвсем различни неща, малко по малко да навлизаме в друга професия.

 

Положителна ли беше за вас тази промяна?

 

Всяка промяна не може да бъде положителна. Учил си за нещо, положил си доста усилия да стигнеш до нещо, но при добро желание човек се научва на всичко.

 

А ако погледнем не само в личен план, а и обществената промяна, която в този момент се случва?

 

В първия момент няма да ми е било лесно, защото останах без работа. Но после пък съм се доказала тук, така че не е било леко. Ама то сега и при вас не е леко. Няма работа за младите сега. Имам племеник, който завърши електроника, и за него няма работа.

 

А какво мислите за промяната, която се случи в политическо отношение?

 

Аз никога не съм симпатизирала на ничия партия, абсолютно на ничия. Трудничко ми е да отговоря.

 

Съжалявахте ли за стария режим?

 

Мен лично не ме е спъвал да се развивам. Учила съм, развивала съм се...нямам някакво мнение.

 

Има ли все пак нещо друго, за което да съжалявате, че вече го няма?

 

Сега е хубаво, че можеш да си кажеш мнението. Тогава, за да се издигаш, трябваше да си партиен кадър.

 

Тоест това са положителни промени. А има ли нещо от стария режим, което ви липсва?

 

Какво да ни липсва, просто беше сигурна работата. По наше време имаше разпределение, хубаво-лошо, имаше някакво разпределение. Сега, гледам, какво ми прави впечатление – прекалено много висшисти. Просто образованието... По мое време един-двама влизаха във ВУЗ. Сега всички учат. Просто не може всички деца да са толкова кадърни. Сега не знам при вас как е, ама просто е невъзможно всички да завършват и да са специалисти. Тия, които са завършили по мое време са по-отговорни. Нали гледам, идват по-млади хора, ами то не им пука. Докато при нас образованието си беше образование.

 

Вероятно доста хора са били във вашата позиция, да трябва да сменят работата в новите условия?

 

Да, масово, особено инженерни специалности. Ние бяхме специализирани все млади инженери. Сега имаше известна разлика  мъж-жена. Инженера мъж, колкото и да е, повече се ценеше. И те по-бързичко така се ориентираха. Докато при нас по-иначе се гледаше на жената инженер. Моята професия е по-мъжка.

 

Все пак вие сте успели да се адаптирате и да смените професията. Какво се случи с вашите връстници в същото положение?

 

Ами оправиха се, но с трудности. Някои други направиха някой бизнес. Някои, така гледам, и сега продължават да се мъчат.

 

Ако погледнем общо на вашето поколение, то понижи или повиши стандарта си?

 

То всеки по джоба си съди. Ние тука, мисля сте наясно, големи заплати не вземаме. Преди вземах горе-долу хубава заплата. Позволявала съм си почивки, екскурзии, чужбина. Сега малко трудничко. Сега с една такава заплата доста си правиш сметката. Правиш си приоритети, цигари ли ще пушиш, какво ще правиш. Стандарта не мога да кажа, че при мен се е вдигнал.

 

А общо за града, като сравнявате?

 

Ами града, просто всикчки предприятия ги затриха. Сега има предимно търговия, внос, такива работи. Но заводи почти нямаме. „Алумина“ си остана голям завод, ама с КТА-то нищо не стана. В момента тъй не мога и да се сетя какви заводи имаме, то няма. Относно индустрия града просто обедня. Има много безработица. Ето мога да дам пример с КТА-то, там работеха 6000 човека, сега просто са вънка. Е, все някои от тях са се ориентирали, то не можеш да стоиш гладен.

 

Ако мога да ви върна и на някои от политическите противопоставяния от края на 80-те. Напрежението по националния въпрос – смяната на турските имена, изселването, какво си спомняте от тези моменти?

 

Точно моето поколение изпита всичко на гърба си, да ходи по бригади. Аз съм 50 кг. човек, трябваше да вдигам бали сено по 25 кг. Как няма да ми се запечата такова нещо? Аз мисля, че ние нормално живеехме, турци – българи. Аз и сега имам една селска къша, която след това си купих. Комшиите са ми турци, общуваме, даже те ми гледат къщата. Нямаме проблеми, това тогава беше изкуствено създадено напрежение.

 

От чия страна беше създадено?

 

От държавата и ръководството. Не от нас.

 

От тогавашна гледна точка как ви се струваше тази политика?

 

Ами как да я одобрявам: той си има име, що трябва да го сменят. Той, ако иска ще си го смени. Просто...

 

А как беше настроението в града по този въпрос?

 

Ами беше страшничко в нашия град, просто беше страшно. Камъни се хвърляха, а това е град. Как е било в селата, в Делиормана, там е било доста страшно. Ама и на мен да ми бяха сменили името, не знам какво щях да правя. То на човек каквото му дойде до главата, той го разбира. Не им е било леко. Но просто съм и против това – саботажи, влакове-млакове. Това беше другата крайност.

 

Покрай тази друга крайност имаше ли българи, които да се настроят срещу турците?

 

Имало е, предполагам, но аз нямах проблем.

 

А какво си спомняте за масовото изселване?

 

Спомням си как продаваха къщи, килими, цяла покъщнина. Не знам кой ги е гонил, защо тръгваха, просто не знам.

 

Дали не е било отново държавна политика?

 

Никой насила не ги е карал. Не може така да си оставиш дома и да хукваш, никой не ги е гонил. Но аз ви казвам, аз в града съм живяла, не знам какво е било по селата, не съм се и занимавала. За мен беше абсолютно необяснимо. За пръв път виждахме такова нещо, побоища-палки. Ти не можеш едно дете да го настроиш да хвърля камъни – турците бяха настроили и децата си по тоя начин! Аз съм ги виждала на центъра, какви са тези деца, че да хвърлят?

 

Вече след 89-та година, вие казахте, че сте започнали да работите в администрацията. Как виждахте да се променя отвътре държавната машина?

 

За мен все по-зле отиват нещата. И сега продължаваме все повече да затъваме. Това е моето мнение. Просто ето, няма работа за младите, бягат в чужбина. Не, че държавата е длъжна да им осигури нещо, но защо бълва толкова много кадри, а няма икономика? Икономиката е в застой.

 

Вие се занимавате със стопански дейности в общината. Съдейки по нещата, които минават през вас, нещата отново ли вървят назад?

 

Аз нямам данни за цялата община, само за общинските предприятия. В момента става въпрос за обреден дом, младежки дом, такива неща. Тяхното състояние не е добро. С приватизацията съм се занимавала преди това.

 

По честен начин ли стана приватизацията?

 

Не. Твърдо не. С моята заплата аз не мога да си купя такова нещо.

 

Когато сравнявате икономиката преди и след 89 г.?

 

Преди имаше икономика. Сега просто няма.

 

Как продължава да съществува Шумен?

 

Знаете ли, и аз съм се чудила. Ние нямаме толкова предприятия. Някои хора има заминали за чужбина, магазинчета, търговийка и това е.

 

Но явно някакви пари се въртят, откъде идват?

 

Въртят се, ама, за да прави държавата пътища, да се строят мостове и т.н., трябва да се развива икономика и да се плащат данъци. Туй като го няма... с една търговийка не става. Просто не е възможно.

 

А усещате ли разликите в работата на общинската администрация в зависимост от различните партии, които са били на власт на местно и на държавно ниво?

 

Нямаме качествени политици, включително и на местно ниво. То местното ниво е според бюджета. Като няма бюджет, какво да направи. Но не ме питайте при коя партия е било по-добре. Това не мога да кажа. Улучвали сме на кметове. Но не знам кой трябва да дойде, за да ни оправи.

 

Имало ли е драстична разлика в управлението в зависимост от даден кмет или партия, или всичко в общината си тече по един и същи начин?

 

Имало е. Личността е много важна. Аз партии не уважавам, но личности. Винаги съм гласувала за личности. Какво е било не мога обаче да коментирам, защото може да си замина.

 

Преди 89 г. нямаше избор на партии. Според вашето разбиране за партиите това дали не е било по-добрият вариант?

 

Не, и това не беше добре. Трябва да има демокрация, всеки да си казва мнението. Не щем диктатура.

 

А от гледна точка на личностите, тогава по-добри ли бяха управниците или сега?

 

Ами ние един знаехме, пък той си избираше останалите. На местно ниво не знаех какво е било преди да дойда в общината, а и не ме касаеше. Всичко си беше в някакво русло.

 

Тази предвидимост на живота нещо добро ли беше?

 

Абе, виж сега, друго си е да имаш сигурност. Имаше сигурност. Сега просто не знаеш утре какво ще бъде. Помним и времето и на Жан Виденов. Аз със заплатата един чорапогащник вземах. И това не е добре, нали?

 

Виденов ли е най-яркият спомен за политик след 89-та?

 

Е, тя беше най-тежката зима. Не, че пък другите бяха нещо кой знае какво. Едни подскачаха и всеки гледаше за себе си, да лапа. Това е.

 

Имаше ли моменти, в които и бие бяхте съпричастна, примерно в желанието да падне Жан Виденов?

 

Не, никога не съм била съпричастна към политиката.

 

Ако трябва да изведем някакви важни политически събития, освен зимата на 97 г.?

 

Нямам мнение, просто. Не разделям политиците, никой не е оправил живота ми. Нямала съм надежда в никой.

 

Тоест и сега нямате особени очаквания от правителството?

 

Ами, ето една година, не виждам нещо особено да се е променило.

 

А има ли нужда от промяна, поне в общината?

 

Има, има. Много народ се назначава. Айде да не кажа накадърен, неподготвен. Трудно се става администратор. Не се е променило абсолютно нищо. Роднини, шуробаджанащина, това е.

 

За младите виждате ли възможност при това положение да останат тук?

 

Много бих искала, но казах ви за племеника ми. Викам му: нямаш работа в Шумен, оставай във Варна, там избора е по-голям.

 

Споменавате, че във Варна е по-добре, дали цялостно за страната има подобрение през последните 20 години, или повече застой – като в Шумен?

 

Като общуваме, като се срещаме схора – излиза, че е трудничко, за всички е трудничко. Далеч съм от тези, дето си направиха палати и никой не ги пита и не ги проверява. За тях не говоря, говоря за такива като мене. А начин има.

 

Какъв е този начин. Казвате, че не искате диктатура?

 

Ама то май натам трябва да стане работата. Аз навремето като гледах в Чили, се чудехме как ги избиват, как не знам какво ги правят, мислех, че е много лошо. Ама то се оказва, че е трябвало, сега те са по-добре от нас.

 

Тоест и ние трябва да минем през нещо като в Чили?

 

Ами сега като се замисля, държавата просто не прави нищо. Държавата я няма. То не може този да кара джип, да има такава къща. Трябва да се провери какви данъци плаща, откъде са тези пари? Има начин, но държавата седи и нищо не прави.

 

Значи няма да е зле да върнем някои практики отпреди 89-та?

 

Трябва да има дисциплина. Не може безнаказано. Ти го виждаш ачик, че е крал, а на него не му пука. Така учат и младото поколение, става и то безотговорно.

 

Тази прекалена свобода отнася ли се и за етническите малцинства? Сега турците нямат проблеми с властта, но дали са добри граждани на вашата община?

 

Тука ли? Те са като нас бедни хорица. Наскоро пътувах нагоре, страшно бедно живеят. Направо беднотия. Нямат работа. Каквото си изкарат от полето, това е.Хляб си месят сами. Елитът им вече живее по друг начин, чуваме за сараи и тем подобни. Чудя се как пак си гласуват за партията, въпреки че виждат, че никой не им помага.

 

С други думи, ако хипотетично сега направим една диктатура, тях няма да ги пипитаме?

 

Не, не, те нямат нищо.

 

Мафиотите само?

 

Да, ама тях никой не ги хваща. А не са и малко.

 

Годините, за които си говорихме през това време, често са наричани от експертите „преход“. Това понятие означава ли нещо за вас?

 

Ние тези 20 години преход не видяхме. За мен той не е почнал. За някои е почнал, за тези, които се налапаха.

 

А според вас, за да започне за всички, откъде трябва да тръгне и къде да стигне?

 

Първо трябва да ценят специалистите си. Не може един такъв човек като мен, като Косев, да вземат такива мижави заплати. Тоз народ за туй краде. Децата му нямат какво да ядат. Аз понякога се замислям за циганите, че крали. Ама какво да правят? Не, че ги оправдавам, ама просто няма работа. Няма иконимика. Не се създават работни места.

 

Много хора смятат, че прехода е от комунизъм към пазарна икономика и в този смисъл е завършил.

 

Собствеността е сменена, но кой я взе, как я взе?

 

А какво трябва да стане, населението да подобри стандарта си?

 

Да, населението да живее по-добре. Туй е най-важното. Всеки иска добре да е облечен, нормално да е всичко. Гледаш го другия, той нищо не прави, а направил замъци. Как става това нещо? Ето и завистта в училище: едното дете има, а другото няма, защото родителите му не могат да си позволят. На къде сме тръгнали, просто не знам. Не съм песимистка, ама виждам, не е добре.

 

Само твърда ръка ли може да помогне?

 

Тъй мисля. Да хванат двама-трима бандита, ама те не са един-двама. Но само това е. Не случайно Чили споменах. Вярно, някои невинни заминаха там, но няма как. Дето ме питаш за този преход, до 89 г. се събирахме, позволявахме си. Сега, ние се затворихме. Не знам вие младите какво правите, но моят племеник вика, че ако излезе едно кафе и една кола да пие, пак му трябват пет лева. Откъде да ги вземе? Аз съм била студентка във Варна, родителите ми са обикновени. А сме били навсякъде, Златните, Дружба, боулинга. Може ли сега един студент да си го позволи с обикновени родители? Просто хората се затвориха. Като погледнеш вънка, не ти е весело. Това е.

AttachmentРазмер
Intervyu_Mariana_Ivanova_Dobrev_Shumen_6-10-10.pdf61.87 KB
Intervyu_Mariana_Ivanova_Dobrev_Shumen_6-10-10.doc56.5 KB
Intervyu_Mariana_Ivanova_Dobrev_Shumen_6-10-10.odt33.51 KB