ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА С Н. Н., ИКОНОМИЧЕСКИ ЕКСПЕРТ, ОБЩИНА ШУМЕН.

 

Разкажете ми за 80-те години- къде бяхте, какво правихте? Кога чухте за Възродителния процес (вече сме говорили за него в предварителния разговор, б.р.)? 

 

По това време бяхме студенти в Пловдив. Интересува Ви какво знаем за Възродителния процес?

 

Да, как си го спомняте?

 

Бяхме студенти в една група с трима студенти, които бяха с мюсюлмански имена. В нашата групата бяхме 26 човека, а в подгрупата - 14 човека. Както си течеше обучението в групата, служителката от деканата влиза и вика, когото си е решила. Ние въобще не подозирахме защо ги викат, нито ни правеше впечатление, че точно само тях са извикали. След време ни свършиха часовете, тримата студенти се върнаха и си тръгнахме от лекции към общежитията, в които живеехме. В този момент бях женена и живеех в семейните общежития, но преди да се оженя, аз живеех с едното от момичета в моминското общежитие. В този ден тя вървеше към моминското общежитие, а аз към семейното, където вече се бяхме преместили. И като се разделяхме, аз  казах : “Довиждане, Ясма”, а тя отговаря сърдито: “А, довиждане”. Зачудих се защо така. Дотогава живеехме в една стая. Тя не говореше български  добре. Аз на български, математика, физика, химия я учех, каквото знаех.

 

Вие я смятахте за туркиня или българка с мюсюлманско име? Или това за вас нямаше значение?

 

 

А, не, нямаше значение. Понеже в моя край, Плевенския, не съм чувала такава реч, за мен беше необичайно как това момиче е влязло да следва. На мен две стотни не ми стигаха. Впоследствие разбрахме как - имало е квоти. И тогава тя ми каза : 'И на тебе да ти кажат Пенка, няма да ти хареса'. И аз се съгласих : 'А, че няма да ми хареса, я', все пак е различно. Вече след това разбрахме, че им смениха имената. Сложиха им християнски, български имена. Това ми е споменът оттогава.

 

А след това, през 89-а година, е 'голямата екскурзия'… 

 

Тогава вече бях тук.

 

Какво си спомняте от случилото се в Шумен? Спомняте ли си 24 май 1989 в Шумен?  

 

Да, май 89-а си бяхме тука. Даже аз ходех да вземам служебно работници от едно село тука- Миланово, и имах задача - освен всичко друго в производствения процес, да бъдат с униформа без тяхната традиционна - шалварите. Ще влизат в автобуса тези, които…

 

А каква е вашата професия?

 

Агроном съм. И нали в работата ми трябват работници на полето.

 

И кой ви казва кого да съберете?

 

Ах, сега това не мога да ви кажа кой ми го е казал. Нямам спомен това кой ми го е казал.

 

Реагираха ли на това хората?

 

Е, как да не реагират! Направо отидоха, преоблякоха се. Казах им : 'Ако искате да имате заплати, да работите, вие сте винаги добре дошли. Вие знаете за мен това няма никакво значение.'

 

Но все пак те се облякоха?

 

Но все пак-да…,.както ми беше на мен поставена задачата. Иначе се връщам празна. Автобусът пътува празен и моята работа не се върши. Обаче хората дойдоха. Те и преди това идваха, но в този ден ми казаха, че така ще бъде. И така продължи известно време, нямам спомен колко. Те вече си знаеха и си идваха с дочените дрехи,  едно палтенце, панталонче.

 

После те нали заминаха и нямаше кой да работи. Имахте ли проблеми с това?

 

Не бяха те. Идваха вече акорданти от заводите. В случая те бяха за специфична работа - когато трябваше да се копаят траншеи за ястъците. Това са парници, където се прави разсад на зеленчуците - пипер, домати. За това ги вземахме.

 

А след това при смяната на строя. Какво си спомняте от тези първите години? Как реагирахте, като чухте, че Живков пада, че нови неща ще се случват, новите партии, първите избори?

 

Това толкова по тези години не ни е вълнувало, защото аз го разбрах в служебния живот. Не че и в личния не го разбрахме. Преди това имаше купонна система, кога беше Жанвиденовата зима?

 

97-а.

 

И: Да, по-късно беше, точно така. Помня купони ни даваха. Голямо нямане беше. Имахме пари, а нямаше стока. Купони ни даваха. Така сме си гледали децата. Токът спираше на режим. Обличахме децата да не изстинат. Вкарахме акумулатор. Осветление си направихме, ама отопление не можехме направим. Тогава не беше пригодено нищо за дърва, въглища, такива печки. Всичко беше на ток. А като имаше режим, си знаехме, че за два часа трябва да свършиш всичко на ток. Понеже другите два няма да има. Да са ти нахранени децата, опрано прането.

 

Това ще си спомняте, това е най-важното?

 

Това е. А преди това, в служебен аспект като ме питате, дойдоха акордантите от промишлените предприятия,от шивашките фабрики, лекари, учители…всякакви идваха и работеха на полето. Тези не бяха много хора. 40-50 човека бяха, които ходех да ги вземам. То беше за специфична работа, не трудоемка, но непозната за всички. Не всеки може да копае траншеи, докато всеки можеше да бере пипер, домати.

 

С какво се промени вашият живот и този на вашите близки след 89-а? Кое е това, което си спомняте най-отчетливо? Или няма такова нещо?

 

Аз допреди не знаех думата ‘няма’. Аз съм живяла в такова семейство може би. Моят свят такъв беше. Думата ‘няма’ не бяхме чували. Имаше това: “Стриктно ще ходиш с униформа!”. Не поглеждахме встрани. Това дънки, джинси, Бийтълс го нямаше. Нито можеш да четеш, нито от къде да го чуеш, да се запознаеш. Не може! На екскурзия да отидеш в ГФР, до девето коляно ще те проучват. Сестра ми не отидоха например. Имаха желание, покана. Не знам какво проучваха, какво беше, но общо взето хората не ходеха. Не сме само ние. Аз помня като започна беднотията тогава. След 90-а, 91-а, 92-а…Толкова не се усещаше тогава. Помня палатките в Радко Димитриево на поляната. Спираха всички, които минаваха там. Към Веселиново бариера имаше. Значи това е било до 89-а година . 84-а помня, защото като студенти оттам ни беше пътят от Шумен за Пловдив и ни спираха и ни искаха документите за самоличност. Като ни провериха, заминаваме. Легитимираш се и това беше. Но си спомням, че тука ни спираха 89-а или 90-а, когато на палатки спяха в Радко Димитриево. Всички тръгваха и…

 

Когато с влак си заминаваха, даваха паспортите, за да си заминат за Турция? През 89-а?

 

Защо бяха спрени там - това не мога да кажа, но бяха на поляната, където беше моята работа. Може би голямо напрежение се създаваше по границата и ги спираше полицията. На етапи, на етапи заминаваха, но имаше хора, които нощуваха там и съм ги виждала.

 

Какво се говореше в града? Доволни ли бяха хората, че заминават? Имаше ли различни мнения?

 

Сещам се как, а и сигурно нямаше човек, който да не знаеше, че те си продадоха животните, къщите си оставиха. С генерални пълномощни някои ги продадоха. Не знам дали официално с нотариални актове и документи. Хора, които познавам, си разменяха пари и ползваха тези имоти. После пък държавата им ги върна. Имаше един закон Доган. Тези, които бяха купили такива имоти на ‘екскурзианти’, бяха овъзмездени с жилища на други места, а предишните собственици получиха обратно имотите си. Има такива, които живеят сега до нас в такова жилище.

 

Има ли разлика в отношенията между българчета и турчета в училище, заради тези процеси?

 

Не, напротив. Ние свикнахме и си живеем с тях. Аз свикнах в Шумен. Може би в Шумен не е толкова фрапиращо, но по селата е по-различно. Но въпреки всичко, понеже съм от Плевенския край, за мен беше необичайно, че чувах тук толкова много друга реч, която е непозната за мен. Но децата си израстваха с такива другарчета. И до днес продължават да учат. И аз съм работила с такива. А с въпросната състудентка продължихме да си се имаме. Тя идва на нашата сватба.

 

Тя остана ли да живее тук?

 

Не. Когато турците заминаха в Турция, тя отиде в Канада и не сме се виждали вече.

 

Някои наричат този период след 89-а година ‘преход’. Вие приемате ли това наименование? И какво означава то? Как си го обяснявате този период?

 

Обяснявам си го само на политическа основа. Смениха строя, статуквото. Специално за мен, какво разбрах…

 

Какво стана когато сменихте работата си? 

 

Животът ти е свързан с работата, защото десет часа си извън личния си живот. Какво всъщност се промени. Аз произвеждах зеленчуци, плодове. Семепроизводство правехме. В “Опитна станция по семепроизводство и сортоподдържане” съм работила. Там, където съм работила,  на четири километра от Шумен, където хората от цялата Шуменска община идваха да си купуват зеленчуци, 20 години нямаше нито домати, нито пипер. Сега виждам, че от тази година, частници започнаха отново да произвеждат.

 

През тези 20 години имало ли е опити на частни лица?

 

Опитваха се хората, но за 20 години много рядко съм видяла някой да създаде трайно насаждение на такива големи площи, зеленчукови или овощни градини.

 

А сега какво работят тези хора, които преди са се занимавали с това?

 

И: Ами те вече не са в България.

 

Емигрираха?

 

Да. Сега като пътувам, питам по селата кметовете на населени места, с които работим, колко празни къщи има и те отговарят, че са много.

 

Вие как си го обяснявате? С липсата на работа?

Специално за земеделието - да. Ние си работихме преди на нивата, произвеждахме и нямаше криза. Поне по отношение на храната. Имахме си заплати и си издържахме семействата. Докато сега децата ни завършиха средно образование и искат да работят някъде, спазват всички правила, регистрирани са в бюрото по труда, обаче не им предлагат никаква работа. Не става дума дори за търсене на подходяща работа. На 7-8-ия месец им искат да си платят осигуровките. Как да си ги плати един човек на 19 или на 20 години, който вчера е завършил 13-и клас? Откъде да спечели? Питат го защо няма здравни осигуровки. А той няма доход и не може да си плати осигуровките. На всичко отгоре се разболяваш. А  няма как, разболяването не става по заявка. И трябва да платиш 20 лева. Откъде да ги вземе този човек на 19 или на 20 години, който току-що е завършил и кандидатства, но примерно не го приемат първата година. Пак си търси работа. Не е спряло детето да си търси работа и не е само нашето. Много други са в това положение. Вижда се, че са трудолюбиви младежи, обаче няма къде. Няма заводи, няма земеделие. Всичко се разби. Те не могат без пари да почнат частно земеделие или каквото и да било - фабричка или частен бизнес. Трябва да има начален капитал. Затова ги няма младите българи. А те вече и на нашата възраст започнаха да се изселват цели семейства. Аз понеже съм чула за и познавам такива, които се изселиха в Испания, в Англия.

 

Така си обяснявате периода?

 

Ами то това е живият живот!

AttachmentРазмер
Intervyu_NN-Viktoriya_Mitrova_Shumen_3-10-10.pdf57.5 KB
Intervyu_NN_Viktoriya_Mitrova_Shumen_3-4-10.doc50.5 KB
Intervyu_NN-Viktoriya_Mitrova_Shumen_3-10-10.odt30.8 KB