ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА С ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ, ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ШУМЕН, ПАРТИЯ ГЕРБ

 

Кои са най-важните събития за Вас през последните 20 години? Можете да се върнете и малко по-назад, до 80-те.

 

Аз 80-а година точно влязох в казармата. Говорихме си още тогава за развития социализъм. Когато кандидатствах във ВИНС-а във Варна с география и математика, имахме и политически изпит. Постоянно говорехме за писмата, които Тодор Живков е изпратил от ЦК на ДКМС, и как ще постигаме развитото социалистическо общество. 1982-83 година, когато започнах да се следвам, нещата се обърнаха. 1982 година почина Людмила Живкова и не се знаеше дали е станало естествено, или някой е 'помогнал'. Началото на 1983 година почина Леонид Брежнев. И изобщо заредиха се едни такива събития и нещата почнаха да се чувстват по-различно. 1983 май имаше един страхотен режим на тока и всички започнаха да си мислят, че работите не са добре. Имаше примерно два часа ток, а четири нямаше. А ние тогава бяхме студенти, млади като вас. Стояхме по таваните с ушанки, пиехме вино и си говорехме, че в тази държава нещата не са добре и че почват да се променят. А 1985 ли беше смяната на имената на турците , или 1984 беше…

 

Зимата на 1984 до февруари 85-а . Тогава студент ли бяхте?

 

Да. Аз 1986 се дипломирах. Беше много объркващо, защото то вчера си ги виждал тези хора, познавал си ги с едни имена, а от утре са с други. Все едно на мен да ми кажат, че от Димитър ставам Любомир.

 

А как разбрахте, че се случва този процес?

 

Аз тренирах конен спорт и яздех във «Виница», един квартал на Варна. Една сутрин отивам и гледам един военен и полицаи, струпани на входа на града. А във Варна общо-взето няма турско население. Те са струпани в Шумен, Разград. Казаха тогава, че нещата са се променили и че турците и ще ги правят българи и ще им сменят имената. Зачудих се как ще им сменят имената. Все едно както турците са ни клали и са ни карали да си сменяме вярата, сега да правим обратното.

 

Имали ли сте колеги, съученици, познати турци?

 

В Шумен в гимназията имах една роднина, но от тогава не съм я виждал. Иначе в основното училище имаше 4-5 човека. Дори с едно момиче Ерджан се бях срещал след това. Родителите ѝ искаха да ходят в Турция, обаче тогава не ги пускаха, а едва 89-а година. Тя се чувстваше ужасно. Социализмът няколко грешки има и тази е една от основните. Спомням се, че преди това те се притесняваха да говорят на турски. Майка ѝ и баща ѝ идваха в училище и тя се изчервяваше и се чувстваше неудобно, защото трябваше да говори с тях на турски. Защо го направиха това, след като турците започнаха да се вписват в нашето общество. Според мен е огромна грешка.

 

Като студенти какво мислехте за това?

 

Говорехме си, но нищо не сме правили. В нашата група нямаше турци, но иначе имахме в потока.

 

Те заминаха ли за Турция.

 

Не знам. З имах контакти след като завърших с мои колеги, но точно с турците не съм имал. Спомням си, че имаше един министър на търговията Караманов в този период, за който си говорим, около 1980 година. Тогава се всички говореха, че ще има увеличение на хранителните стоки. А тогава нямаше като сега свободна търговия и свободни цени. Всички стоки бяха с определени цени. Една вечер излиза министър Караманов и заявява, че това не е вярно и цените на хранителните стоки няма да се увеличават. И на следващия сутрин ги вдигнаха цените. Тогава излезе следният виц: “Ако на лъжата краката са къси, то министър Караманов трябва да ходи по ташаци”. Смяната на цените беше също знак, че нещата не са добре. Ние тогава си говорехме вкъщи по тези въпроси. Баща ми е 1921 година раждан и като ученик или студент е бил бранник. И той казва, че по същия начин е трябвало да бъда в комсомола. И наистина не можеше да не си в комсомола. Ако не си в комсомола, няма да е пуснат да следваш висше образование. И по негово време е било същото. Той стана доктор на науките едва на шестдесет и няколко години. Преди това е бил изтласкван, въпреки че е имал научни трудове, публикации в чужбина. Въпреки отрицателното му отношение към социализма, все ми казваше да внимаваме какво говорим. Защото ние като млади хора все обсъждахме кой на кого е син и какви привилегии получава. Много се притесняваха родителите ми, защото знаеха какво можеше да се случи.

 

Какво можеше да се случи?

 

За един виц можеше да отидеш в затвора.

 

Каква беше позицията на родителите Ви относно Възродителния процес?

 

Баща ми не приемаше това един човек, който се е родил с едно име и се е осъзнал като човек, после да получава друго име. Когато тръгнаха да се изселват 1989 година, беше голяма лудница. Правиха им много номера. За да си изготвят документи, трябваше да си направят снимки. Имаше безкрайни опашки. Вземаха им многократно по-скъпо за правенето на снимки. Когато тръгнаха да се изселват, си продаваха собствеността на безценица, защото нямаше какво да я правят. От кадрите по телевизията се виждаше, че е било кошмар по КПП-тата. Имаше депа, като например над Веселиново, където хората се събираха хиляди хора и чакаха, защото не можеха да ги пуснат. Чакат два-три дни и като се отпуши границата, им казваха да тръгват натам.

 

А тук в Шумен какво се говореше?

 

Спомням си, че имаше митинги.

 

Митинги за какво?

 

За имената на турците. Те бяха инсценирани. Нашите партийни величия започнаха да правят събирания и да обясняват, че тези хора са българи. Може и българи да са, защото ние сме толкова омесени на Балканския полуостров. Но в човекът си има име и иска да си го носи. Има си религия и иска да я изповядва. После обаче си спомням, че имаше митинг за връщане на имената. Много хора се бяха събрали и имаше полиция. За пръв път ставаше такова нещо по време на социализма. Гледали бяхме само по телевизията кадри от стачки в чужбина, които приличаха на това. След това ги разпръскваха с пожарни на булеварда. Бяха стреляли с истински патрони по земята и от рикушетите имаше ранени. Опитваха се да ги спрат да идват с автобуси насам, но те се движеха пеш. Беше неприятно и дори страшно на моменти. Аз тогава работех в едно селскостопанско предприятие и директорът ни събираше и ни питаше дали знаем някой от колеги да са участвали в протеста. Имаше много, но никога не сме казвали, защото винаги съм мислел, че тези хора са прави.

Също когато заминаваха, те продаваха всичко много евтино, а каквото купуваха, беше ужасно скъпо. Турците много харесваха полски фиати, които ги имаше едно време. И ги купуваха за луди пари. Доларът се вдигна тогава, защото търсеха да купуват долари много тогава. Доларът беше станал 5.50-6 лева. А преди това беше 3-3.50 лв. Разбира се всичко се купуваше на черно.

 

Спомняте ли си реакцията на хората? Радваха ли се, че си заминават турците?

 

Имаше и такива. На мен ми е било винаги мъчно за тези хора. Но някои хора смятаха, че турците нямат работа тук и трябва да си заминават. А хората не са виновни. Всичко произтича от политиците, които дърпат конците. 89-а година вече се обърнаха нещата. Тодор Живков изглеждаше на снимките сякаш не знае на кое небе е.

 

Кога чухте, че е паднал?

 

По телевизията разбрах. Казаха, че е имало пленум на ЦК на БКП и че Петър Младенов става президент.

 

Каква беше вашата реакция?

 

Ние стояхме и разбирахме, че нещо става. Иначе аз знаех за “Солидарност” още от 80-те години, понеже бяха идвали 84-а година поляци, които познавах. Знаехме, че там се случват неща. Но поляците винаги са били по-будни от българите. Чували бяхме за тези неща. Бяхме слушали радио “Свободна Европа”. Но като станаха тук нещата, бяхме като в небрано лозе. След това се случи първият митинг в София, където хората скандираха “Долу БКП!”.

 

В Шумен какво се случваше по това време?

 

В Шумен почти нищо. Градът е 'червен', пълен е с военни и хората ги е страх. Траехме си, гледахме наоколо. Желев като дойде малко по-късно, го замеряха с яйца. Ние се бяхме събрали на един митинг, когато беше той тук, и го подкрепяхме. Но имаше провокатори, които го замеряха с яйца. Но не се стигна до сблъсъци. 

 

Кои от ценностите на Желев подкрепяхте?

 

Изобщо желанието за промяна, демократичност, свобода на словото. После нещата малко се попромениха, защото и ние не сме били напълно наясно какво се случва, критериите ни за нещата не са били правилни. Всички са си представяли капиталистическото общество като свободия, а всъщност е то е общество на законност и ред. Преди следването на законите е било заради страх, а не поради ценности.

 

Какво е по-различно след  89-а?

 

Още 90-а години се хванах с частен бизнес. Човек има свободата да прави нещо по-различно. Имах два гаража пред къщи. Единият го направихме оказион, другото - заведение. Обиждаха ни хората, че сме капиталисти тогава. А ние ги правихме със собствените си ръце. Също свободата на словото. Винаги давам примера с Западна и Източна Германия, с Корея. Едни и същи хора и традиции, а съвсем различен начин на живот. ГДР не са гладували, защото бяха лице на комунизма, но разликата с ФРГ е огромна в икономическо отношение. При двете Кореи разликата е още по-голяма. И се вижда какво може да направи социализмът и какво капитализмът.

 

Лесно ли беше да започнете частен бизнес? Имаше ли пречки?

 

Лесно никъде не е. Но ако иска нещо човек, прави го. Най-малко, за да разбере нещо дали може да се случи, трябва да се пробва. Българите от времето на социализма са свикнали някой да се грижи за тях винаги и затова не се хващат в ръце. Някои от хората, които нямат хъс да направят нещо, изпаднаха в лошо положение. Но всичко си има плюс и минус. По времето на социализма нямаше хора, които да ровят в кофите, а сега има. Но обществото в България е болно. Имаме много да наваксваме.

 

Кои важни неща са се случили според вас между 90-а и 97-а?

 

Много случки имаше. Първите години имаше повече пари. Нещата закъсаха с инфлацията по времето на правителството на Жан Виденов. Някой пенсионери получаваха пенсия от по 2-3 долара. А на моята предишна лекарка  в София съм носил тенекии със сирене и кашкавал и консерви от село. Едно че нямаше пари, а и нямаше какво да купиш. По времето на Луканов, имаше големи опашки, за да си купиш нещо за ядене или за да си заредиш колата с бензин. 1987 година си купувахме цветен телевизор. Обадиха ни се, че на следващия ден ще има телевизори. Аз чаках цяла нощ като първи на опашката. Списък бяхме направили на чакащите. Сутринта в 9 часа отвори магазина. Магазинерките обаче казват, че няма никакви телевизори и хората буквално щяха да ги бият. Но телевизори наистина е имало и магазинерките са знаели. Докараха ги все пак, но имаше само 12 телевизора, а чакащите бяха над 80. Аз влязох първи и взех телевизора без да го пробвам даже. Вие като по-млади не сте виждали в магазина да няма абсолютно нищо. Не знам как беше станало това, при положение, че тогава имаше развито животновъдство. Не се знае къде е отивала продукцията. Имаше пари тогава, стоки нямаше. За щастие ги няма вече тези неща. Сега пък всичко има, а пари няма.

 

След 90-а къде работят хората, след като ги няма вече заводите?

 

В средата на 90-те много предприятия бяха закрити. Не ходеха тогава много хора в чужбина. Частният бизнес не беше развит още. Но всеки се спасяваше по някакъв начин. Трудни години бяха, но и сега са такива. Селскостопанството трябваше по друг начин да се реорганизира. Аз съм се занимавал с моя частен бизнес и не съм следял много какво става в различните сфери.

 

По-лесно ли е започването на частен бизнес сега от тогава?

 

Не, тогава беше по-лесно. Тогава нямаше предлагане и се печелеше повече от търговия. Сега трябва да се спазват правилата. Трябва и да си достатъчно образован, да имаш ценз. Преди и хора без образование се справяха. Но сега, ако искаш да развиваш бизнеса както трябва и да работиш по правилата, е много трудно. Затова и влязох в политиката. Например не можеш да се конкурираш с хора, които не плащат акциз за гориво и продават на много по-ниска цена. А всеки гледа цената. Това важи и за цигарите, и за алкохола. Сега се опитват да вкарат нещата в ред.

 

Вие как влязохте в политиката?

 

За последните избори. Аз затова съм областен. Областният се назначава от Министерски съвет. Ние сме назначаеми, не избераеми.

 

Преди това занимавали ли сте се с политика?

 

Винаги съм бил ‘десен’. Винаги съм бил с десни убеждения, но не съм членувал в партии. Нормалният ход на едно общество е консерваторите или десните да трупат, докато има благосъстояние в обществото. След това идват левите и похарчват парите

 

Кои са нещата от преди 89-а, които не сте харесвали и сега като политическо лице искате да промените?

 

Основното, което трябва да се гарантира е свободата на словото. Хората трябва да могат да изказват това, което мислят и искат да стане. Абсурдно беше да се изказваш свободно или да протестираш по онова време. По отношение на икономиката, на времето съм бил млад и не съм имал поглед върху нещата. Основна грешка на комунистите е, че са преместили хората от селото в града. Един поминък са го закрили. Сега не можеш да накараш хората да се върнат на село. А селата всъщност стоят обезлюдени, а едни големи арендатори са се заели със селскотостопанство. А не трябва да е така.

 

В Шуменска област как стои този въпрос?

 

Като област ние се опитваме да работим за туризма. Шумен има големи големи дадености - Плиска, Преслав, Мадарския конник и други. Това не се експлоатира изобщо и ние се опитваме с нашите малко правомощия като област да насърчаваме хората да кандидатстват по европрограми за развитие на селските райони. Опитваме се да стимулираме дребните собственици. Трудно е, защото хората са отучени от селото. Комунистите са ги вкарали в големите заводи.

 

Какво правите, за да ги върнете?

 

Имаме служба за администриране на земеделието. Има хора, които се занимават с проекти и инструктират хората как да участват.

 

Сега има ли по-различно отношение към турците?

 

За съжаление има. Заради това, че ДПС беше много години във властта и българите се дразнеха от начина, по който те консумираха властта. Да се надяваме, че с времето ще се оправят тези неща.

 

Виждате ли знаци, че нещата започват да се оправят?

 

Не, за политиката една година е много малко време. Мисля, че с общи усилия е възможно.

 

Вие предлагате проектите на всички?

 

Разбира се. Не трябва да има такова деление. Проблемът с ромите се отлага и от ден на ден става все по-болезнен.

 

Какво трябва да се прави?

 

Трябва да се прилагат образователни програми, които да ги ангажират повече в училище. Образованите роми са хора като всички останали. Но други не са образовани, не могат да четат и да пишат. Раждат и по много деца и този модел се повтаря.

 

Сещате ли се дали е било различно положението на ромите преди 89-а година?

 

Тогава беше различно. Ромите бяха по-образовани. Но проблемите на ромите сега се отнасят за целия български народ. Сега има много интелигенти млади хора, които учат, но има и много, които са необразовани.

 

Защо е така?

 

Защото нямаше държава 20 години и преобладаваха интересите на една малка група от хора. Образованието се изроди също. Има различни учебници и всички са със различно съдържание. Учителите са зле платени и демотивирани. Сега като че ли учителската професия е по-привлекателна. Много неща трябва да се оправят.

 

Но преди имаше само едни учебници?

 

Така е, но се учеше физика, химия…Точните науки не могат да се преиначат. Историята може например, но те - не. Повече се държеше на образованието. А то е много важна инвестиция в бъдещето.

 

Да продължим за положението на ромите преди 89-а?

 

Ходеха повече на училище. Тогава и не можеше да стоиш без работа. Тогава почти всички роми бяха ангажирани.

 

Сега не може да се прилагат силови мерки?

 

Сега държавата да прилага програми срещу безработицата. В Шумен вчера имаше среща на различни асоциации -  на слепите, на глухите и на хората с увреждания. Те си търсят правата, защото при тях е много трудно, и държавата трябва да помага. Не може държавата да спестява от хората, които са най-зле икономически, независимо, че е криза. Затова като има свобода на словото и на мненията, трябва нашето общество така да е изградено, че да се прави най-доброто. 

AttachmentРазмер
Intervyu_D-Aleksandrov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_4-10-10.pdf73.93 KB
Intervyu_D-Aleksandrov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_04-10-10.doc64 KB
Intervyu_D-Aleksandrov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_4-10-10.odt35.64 KB