ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА С КИРИЛ НИКОЛОВ, ИНЖЕНЕР, ТЕХНИЧЕСКА СЛУЖБА ЗА ЗДРАВЕ И ТРУДОВА МЕДИЦИНА

 

Интересуваме се от Шумен в края на 20 век. Кои са най-важните събития за Вас през последните 20 години?

 

В Шумен имаше много предприятия, не като сега. През 1968 аз бях директор за 3 години. Така се полагаше по тогавашните правила, докато бях в младежка възраст. Тогава създадохме в училищата и в предприятията клубове за техническа подготовка на младежта. Това включваше стотици извънкласни форми.

 

Това само за деца, които се интересуват, или за всички задължително?

 

Имаше задължително във всяко училище такива. Промишленици изработваха технологичния план, който се правеше всяка година. Нашите младежи ги вземаха и ги разработваха в метал. После изработеното се взимаше от предприятията. В училищата разработваха собствени виждания. Те си развиват определена тема и обучават учениците. В Пловдив тогава всяка година след Пловдивския панаир се правеше младежки панаир. 1977 година нашият град се нареди на трето място след София и Русе по брой на разработките и по брой на висши правителствени награди главно от промишлените предприятия. От този период съм много доволен, защото опознах целия окръг и целият окръг опозна мен.

За мен лично последните 20 години на 20 век са едно от най-ползотворните. Малко преди 1970 година завърших висшето си образование. Но съм благодарен, че съм попаднал тук, защото Шумен беше един от големите индустриални центрове на България. В тази връзка мога да посоча няколко примера, без да имам статистически точни цифри, тъй като това не ми е било предмет на трудовата дейност. През тези години в Шумен настъпиха изключително големи промени.

 

Като казвате ползотворни, имате предвид за вас или за обществото? 

 

И за мен, и за обществото. Какво имам предвид под огромни промени в Шумен? На първо място във външния облик на града. Когато аз дойдох в Шумен, той представляваше нещо като днешен Преслав. Един сравнително малък град, с малко жители - около 40 хиляди. И през тия двадесет години той промени изцяло своя вид. Разшири се в хоризонтално направление, като се появиха нови квартали. Първо, Тракийският квартал, който се състоеше от няколко десетки къщички, едноетажни и двуетажни. А сега прилича на отделен малък град. След това квартал „Боян Българанов”. Добруджанският квартал се разшири много. Квартал „Еверест” също е много голям, с много жители и жилищни сгради. Между другото в този период, особено след 75-а година, в Шумен се произвеждаха от порядъка на 1500-2000 жилища. Т.е. Тогава бяха създадени материалните основи за такова разширено строителство. Създаден беше Домостроителен комбинат с капациет между 2000 и 2400 апартамента на година. И това даде добра основа за разширение  и подобрение на жилищните база, независимо, че сега срещаме много критики по отношение на т.нар. 'панелки'.  А това не е проблем на Шумен. Това е световен проблем. Растящото население не може да разпростира в къщички, построени само по хоризонталата. Другото характерно, което е още по-благоприятно е, че в Шумен се създаде изключително мощна промишлена база. КТА „Мадара” представляваше завод за резервни части, Той  беше започнат в началото на 50-те и към 1954-5 година имаше вече някакъв облик . След 70-а година започна неговото разширение. Построени бяха още много промишлени халета. В края на 80-те общата численост на персонала в този завод, заедно с цеховете в околните градчета и села, стигна около 6500-7000 работници. Сега не са повече от 500-600. На базата на това разширение в КТА „Мадара” се произвеждаха автомобили „ГАЗ” по съветски проекти. Не крия, че ги наричахме 'виетнамки', понеже някои от тях участваха във войната във Виетнам, заради специалната им военна конструкция.

 

Споменахте населението и работниците. Това население само български ли беше?

 

Това население беше многонационално. В него участваха много етнически групи. Голямата част беше от българи. Голяма част бяха т.нар. Турци, българи с турско самосъзнание. Немалко цигани участваха в производствените процеси. Аз дадох пример с КТА-то, но в този период беше създаден алуминиевият комбинат, в който работеха около 600 човека. Създаден беше заводът за корабномощно строене, който построи тук в Шумен пет речни кораба, т.е. есенни кораба. Произвеждаше и продукция, която отиваше директно с корабите за износ, включително второ направление или Западния свят. Създаден беше заводът за нестандартна екипировка. Разшириха се и произвеждаха изключително важна продукция за изхранването на населението не само на Шумен, но и на България, „Сердика”, „Родопа”, „Булгарплод”. Между другото „Сердика” и „Родопа” като преработвателни предприятия бяха много години национални първенци и затова Шумен се гордееше с тях. Други заводи, които функционираха, са Заводът за ремонт на трактори, Тютюневият комбинат, който имаше няколкостотин работника и продукция, от която може би около 80% се изнасяше в Съветския съюз и Източна Европа, мебелното предприятие “Август Попов”. Не знам дали е известно, но нашият мебелен завод направи цялото оборудване на интересната и известна сграда на СИВ в Москва. Дори в момента има работници в салона, които са участвали в това производство и в монтажа в Москва.

 

Кажете нещо повече за хората с турско самосъзнание.

 

По мое лично мнение те имаха доста периоди, в които се колебаеха как да се самоопределят. В определени моменти са прилагани доста силови методи спрямо тях, за да си признаят, че са българи. Знам от личен опит, че някои от тях, особено младежите, се радваха, когато получиха български имена. Моята дъщеря, която беше ученичка в Селскостопанския техникум, ми каза, че целият клас е играл хора, когато си сложиха български имена.

 

Си сложиха или им сложиха? Защото казахте, че са прилагани силови методи и става дума за Възродителния процес.

 

Си сложиха. Този възродителен процес със силови подходи не беше масов. Аз съм срещал по линията на мобилизацият хора, които са упражнявали по някакъв начин отпор на този процес. Имало го е в по-голяма степен в Родопите, където хората и до днес не могат да се определят какви са. Явно при тях са силни влиянието на образованието и чуждото влияние, и от южната, и от югоизточната съседка.

 

А каква беше ситуацията в предприятието, което сте управлявали?

 

Ще ви разкажа един случай, който може да се нарече дори трагичен. Аз бях осем години директор на автотранспортно предприятие. Около Възродителния процес за една седмица напуснаха 120 шофьора с турско самосъзнание, което беше почти изградено, благодарение на появилата се организация на сегашния лидер на ДПС.

 

Но той се появява по-късно?

 

Той се появява по-късно, но има организация и всичко е започнало по-рано. За организацията агитация, обработка и т.н.. Доган през това време е в затвора. Точните дати не ги помня, но след като излиза от затвора, нещата приемат съвсем друг характер. Но населението, за което говорим, голямата част от което беше заета в селското стопанство, не можеше да не бъде доволно, защото без  никакви изключение се занимаваше с производство на зърно. Това включва поливъдни бригади, ТКЗС-та, бостани в северния регион на Шуменска област, АПК-та, някой от тях изцяло под ръководството на съселяни. И всички те бяха заети в производството и след като са заети, не могат да нямат приходи и да не се чувстват добре. В момента пак обикалям по селата, разговарям с някои хора и разликата с преди е огромна. Някога хората не са знаели какво е глад, а сега се чудят как да си изхранят децата.

 

Споменахте, че е имало трагичен инцидент с един младеж, по времето, когато сте били директор на предприятието.

 

Трагичният случай е това, че за пет дни напуснаха 120 шофьора от моето стопанство и аз се чудех какво да правя и как да си прибера житото. А 89-а година беше година с много силна реколта. Имаше огромни количества пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед. Ръководството на Шуменския окръг се видя в чудо тогава. Мобилизираха се работническите колективи от промишлените предприятия, създаваха се бригади. Поискахме помощ от Украйна и от Молдова и оттам ни пратиха шофьори. В крайна сметка всичко се прибра.

 

Да ви върна и към разделение между турците, които сами си взеха български имена и тези, които силово са били заставени. Знаете ли примери и за двете категории?

 

Не, не мога да цитирам имена. Знам, че силово се е подхождало преди всичко към възрастните. А възрастните подхождат силово към децата си. Моята дъщеря има една приятелка, която в момента живее в Истанбул, но често си идва тук. Тя не искаше да заминава и не искаше да си сменя името, но няма как. Тя се омъжи, мъжът и замина пак под въздействие на родителите му. В момента са добре там. Нашите момичета и момчета бяха образовани тук. Създадоха фирми там свои.

 

Какво е вашето лично мнение за този процес?

 

Да, мисля, че беше правилен, защото ние не можем да се отличаваме от съседните държави. Но процесът беше закъснял. Не улучихме удобния момента, така както го направиха Турция. Там няма българско население в момента, няма български имена или са съвсем малко. Къде са българите от Източна Тракия? Къде са българските имена на населените места? Друг пример е южната съседка. В Западна Тракия, която е някогашна българска територия, живеят българи. Някои от тях и в момента са по-големи българи от нас самите, но не смеят да си го признаят публично. Какво направи Гърция? Известно ви е, че Гоце Делчев е убит в село Баница. Преди две години по наша телевизия показаха посещение на една наша репортерка в село Баница и се установи, че там е останал само един-единствен камък. Там няма нито сграда, нито животно, нито човек. Селото го няма.

 

Казахте, че не можем да се различаваме от нашите съседи.

 

Всички действат съобразявайки се с действията на съседите си. След като всички съседи са се отнасяли към българите по този начин, значи и България трябва по същия начин да подходи, може би за да се ограничат стремежите за раздори сред населението на съседните на нас държави и стремежите на онези, които желаят по нелегален път да излизат от България. В резултат на съответните споразумения ние знаем, че много пъти се среща Тодор Живков с ръководителите на турската държава. Затова казвам, че моментът не беше подбран правилно.

 

До 90-а година стигаме. Знаем какви събития са се случили 89-а година. Важни ли са според Вас тези събития?

 

За мен лично са важни, защото след тази година започнаха процеси, които доведоха до срив на всичко. Например от моето предприятие, в което имаше 380 автомобила, в момента няма помен. В Шумен имаше 5 товарни предприятия и едно автобусно. А в момента има едно автобусно и то е приватизирано акционерно дружество. В тези транспортни предприятия са работили около 3000 човека. В автобусното сега не знам колко са, но мисля, че там има по-малко българи, отколкото турци. От моето предприятие, предприятието за корабно машиностроене, което произвеждаше директно за износ котли и около 200 разновидности продукция директно за корабите, а чрез тях и за втори страни (Япония, САЩ, Англия, Бразилия), стоят само сградите. То даже вече не съществува и сградите се отдават под наем. Това е разруха. През България са преминавали какви ли не племена и войски и не е имало такава разруха. Вярно е, че не е чак толкова за разрушаване, но това което направихме последните 20 години на 20 век не може да бъде отречено. Друго, което може да служи за илюстрация за нашето тогавашно ниво на развитие е, че тогава в Шумен имаше и космически център и още съществува.

 

Досега говорихме за икономическата сфера. Какво можете да кажете за политическите промени след 89-а година?

 

Аз съм за плурализма, за многопартийното управление, но съм против създаването на стотици партии. В най-развитите страни, Щатите имат 2 партии, Англия също, Германия 4-5 не повече. А това са държави с населени от десетки и стотици милиони.

 

Но и в България в началото бяха основно две партии?

 

Основно две бяха не повече от една година.

 

В София имаше митинги на опозицията. В Шумен какво се случваше?

 

В Шумен не се случи кой знае какво, не се появи опозиция. Необяснимо за мен, първите цели на опозицията бяха да се смъкнат паметниците на някогашните ръководители на държавата - на Георги Димитров и на Васил Коларов. Направиха митинги и ги събориха. Един от първите, които допринесоха за събаряна на паметниците, стана партньор на БСП на следващите избори. Т.е. той търсеше начин да влезе във властта. Второ, не можем да кажем, че тази опозиция е била градивна. Помня думите на Александър Йорданов от председателската трибуна на Народното събрание, че опозицията ще събори всичко, което е построено от комунистите и ще започне от нула. Това може да го каже само един смахнат човек. Няколко месеца след това генералният секретар на НАТО Вьорнер дойде в БНТ и каза, че ние имаме материална база в някои сфери на над световно ниво и ни посъветва да не я разрушаваме, а да градим върху нея. Това можеше да стане, ако опозицията имаше ясна представа какво ще прави, след като дойде на власт. А те не знаеха какво да правят освен да рушат. Първо разрушиха селското стопанство - приватизация, разрушаване на ТКЗС-та, разпродаване на животните, разплодни стада, а селското население остана без хляб. Това за мен е разруха, която няма нищо общо с нормалното човешко развитие.

 

Вие приемате ли наименованието преход за периода след 89-а година? От какво към какво е този преход?

 

Аз ще го нарека преход от благоденствието към нищетата. В този клуб в определени дни на седмицата се пълни с хора, които идват да стоят на климатик, защото вкъщи няма с какво да се отопляват. Този клуб се отопляваше с централно парно. Сега се налага да се молим за помощи, за да си купим печка и климатик. Социални помощи са необходими, но те няма откъде да идват, защото няма кой да работи. КТА “Мадара” внасяша 150 млн. лева в бюджета.

 

Частните фирми не предложиха ли работа на хората?

 

Не и отношението на хората, а и моето също, към фирмите става негативно. Аз работех за частна фирма, но не знаех дали са ме осигурявали, и след като се пенсионирах разбрах, че не са. Едни мои комшии работиха за един човек. След като свършиха работа, отидоха да си получат парите. А той имал пистолет, строил ги двамата като войници, дал им пари за транспорт до родните им места и им казал да си ходят. Т.е. Той ги е експлоатирал.

 

Виждате ли разлика между години след промяната?

 

Почти няма. Малки разлики има. Спомням си Беров като каза “Братя, не купувайте!”. Е, как може да живееш без да купуваш? Аз усетих разликите, когато имах спестени пари в банката. Отидох да питам един познат в банката дали слуховете за пирамиди са верни. Отговори, че тяхната банка е стабилна. След един месец затвориха банката обаче, а след три години ме пратиха да си взема парите, понеже банката се ликвидираше, и от няколко хиляди лева взех само 200. Така почувствах разликата. 1992 година останах безработен. Дотогава бях директор. Влязоха с ритник на вратата като разбойници и ми казват и ме питат докога ще виждат необразовани хора да работят тук. Просто искаха други хора да сложат на това място. Получих заповед за дисциплинарно уволнение, без обосновка. Това става по време на управлението на Филип Димитров.

 

Обяснение за уволнението имаше ли? Какъв човек назначиха на вашето място?

 

Не, има. Нарушение на трудовото законодателство. Но никой не беше направил проверка и не беше посочено.

 

Обжалвахте ли после?

Няма пред кого. Когато юристът, който трябваше да ме защитава, беше от другата партия, от СДС.

 

Трудно ли си намерихте работа след уволнението?

 

Не толкова трудно. Два месеца бях таксиметров шофьор. След това работих във фирма, не искам да цитирам името. Трябваше да направя цех за изработване на сателитни чинии. Успях да се справя с подръчни средства. Събрах и бивши колеги. И въпреки че изработвахме количеството, което трябваше, една сутрин получих дисциплинарно обвинение, отново без обосновка. Що за подход е това?! Има ли закони? Колега на човекът, който преди мен беше на тази позиция, също беше освободен по такъв начин.

 

Някои хора казват, че преди промяната не е можело да се оплачеш, ако те уволнят. Така ли е и след 1989 година как е? 

 

Без да се свеня ще кажа, че това е промиване на мозъци. Казват, че едно време има затвор и не можеш да се оплакваш от нищо. А сега те уволняват и нищо не можеш направиш. Най-много да си похабиш нервите и да спечелиш една заплата. А за мен е по-важно да си запазя нервите. Има хора, които ме оценяват и ме поканиха на работа. Започнах като ръководител на пароцентралата в болницата, където изкарах две-три години. След това ме покани на работа сегашният областен управител, Димитър Александров, който ме познаваше от преди. Отидох в неговата фирма и не бях удовлетворен от условията, но с моето пряко участие неговата база стана една от първите добри бази в града. Тя е база за продажба на водни продукти, горива и особено за производство на грес. По мои скици бяха направени съоражения за производство на грес. Работих дълго време  и оттам се пенсионирах. За голямо съжаление ме беше срам да кажа колко ми беше пенсията. С около 30 години стаж като ръководител - заместник-директор и директор на предприятие, пенсията беше 140 лв. Това означава, че от моето уволнение през 1992 година насам осигуровки са допринесли за тази 'хубава' пенсия. И ако трябва да изразя някакво задоволство, това е от последните четири години, когато малко по малко пенсията ми нарасна, и не само моята, а и на повечето хора, и сега е над 250 лв.

 

Не е ли плюс според вас възможността всеки, които има потенциал, да започне със свои ръце някаква частна инициатива?

 

Плюс е. На базата на разрухата, създаването на нещо е плюс. Не мога да приема за плюс дивата експлоатация. Казвам го така, защото го изпитах на гърба си, т.е. да работиш без да ти се заплаща или да не ти се заплаща колкото трябва. Ако не беше тази дива експлоатация, откъде щяха да имат някои хора толкова пари. Ще дам пример от Шуменската действителност. Как  може човек с неголяма фирма да си позволи да участва в рали „Стари столици”? Само за излизане на един автомобил, за зареждане с гориво са необходими около 30 хиляди марки. Откъде ги има той тези пари. И много други примери мога да дам. Но изключително съм доволен от моя живот в Шумен и то преди всичко преди 1992 година, защото успях да израсна професионално. Започнах като конструктор, завърших като директор на предприятие, т.е. минах по всички тия пътеки и се обогатих професионално. Няма промишлено предпирятие в България, което да не съм посетил, и по този начин съм се обогатил и съм развивал моите творчески способности. Имам около 15 свидетелства за мои лични разработки. Значи съм се трудил за благото на родината.

 

Всеки ли имаше възможност да се издигне?

 

Абсолютно. Не се издигаха само подлеците и онези, които нямаха умствени способности. Човекът, които организира “Подкрепа” в Шумен, беше неуспял ел.техник. Затова, че съм доволен говори и фактът, че преди три години бях потърсен от човек, който ме помоли да отида да работя в една фирма. Попитах го защо търси мен, след като съм пенсионер, а той отговори, че няма млади, които да вършат тази работа. А работата не е толкова сложна.

 

Качеството на образованието ли е паднало, или няма интерес към тази професия?

 

Тази професия е инженерна. Занимавам се с технически проблеми. В службите по трудова медицина трябва да се прави оценка на безопасността и здравето в работещите фирми. Понеже документацията изисква оценяване и създаване на инструкции за безопасна работа, оценяване на всяко работно място, където има опасност от поява на рискове. Това, което най-много ме учудва е, че съгласно закона от 1997 година всяка фирма трябва да изгради своя служба на трудова медицина, а ако не може, трябва да ползва външна. Отново ще дам пример как влизат при мен бизнесмени, някой бият по масата, и изискват да им направим оценка на риска. Казвам им, че ще им направим. Някои искат длъжностна характеристика да направим, а тя се прави от работодателя и от никой друг. Една бойка жена искаше да з направим длъжностна характеристика за аниматор. Казвам им, че ще я направим, след като те не могат. Само я питам дали имат назначено лице и скакво се занимава. Отговаря, че има, но не иска да каже с какво се занимава. А ние, за да си свършим работата добре, имаме нужда от информация. Питам я и с каква система на заплащане работят, но тя не знае изобщо какви видове системи има.

 

Защо няма млади специалисти с тази професия?

 

Няма, защото образованието не е свързано с практиката.

 

А преди?

 

Абсолютно. Целия период по време на следването го прекарах в Шумен. Задължително всяко лято имаше стаж. Обикаляхме и гледахме производствените процеси. Става още по-добре като работиш на машина. Искаха ми да направя инструкция за безопасна работа на комбинирана дърводелска машина. Младежите около мен се чудеха къде ще ходя да я гледам тази машина, а аз им каах, че няма нужда да я гледам, понеже я знам.

 

Вие сам ли избрахте да останите да работите тук в Шумен?

 

Аз преди да завърша, се ожених за шуменлийка и така останах тук. Стигам до извода, първо, че някои си плащат без да учат, за да получат документ. Други ги оставят веднъж в година в някой завода за няколко часа, ама те гледат през прозореца, докато им обясняват. Второ, няма неизвинени отсъствия или някакви наказания нито в основните и в средните училища, нито във ВУЗ-овете. Аз в средното училище за три неизвинени отсъствия, не по моя вина, получих намаление на поведението. Пращаха се телеграми до родителите, а баща ми щеше да ме коли с брадвата. Това го няма сега. Можеш да си правиш каквото искаш в клас сега. Знание не се получва така. Важни са практически необходимите знания, които можеш да получиш в училище. Внука ми, който учи дърводелство, сега го е страх да отиде до машината, защото не е ходил в работилницата. Той е правил всичко друго само не и това. Учителят не знае какво да го прави и му пише тройка само за да се оттърве от него. Има и повсеместни заплахи към учителите да пускат учениците. Зная го, защото моята сестра е учителка в гимназията.

 

Сега ли става това? Докато преди е било различно?

 

Да, сега.. Преди правиш отсъствие и ти намаляват поведението. Ако не си поправиш поведението, ако не си вземеш изпитите на второто явяване на поправителната сесия, край,

 

За всички деца ли са важали тези условия?

 

Абсолютно. Някои хора ще кажат, че децата на големците са изключение. Но аз мога да дам примери за деца на големци в Шумен, които са станали едни от изявените учени на България. Синът на Бойчо Иванов, командирът на партизанския отряд, е може би професор вече в София. Не се става такъв без знания. На един друг, Костадинов от София, синът беше в апарата на Окръжния комитет на комсомола.

 

Но нали казват, че тогава не всеки можеше да учи?

 

Това не е вярно. Аз съм от село, което трудно може да бъде намерено на картата. Но все пак с труд съм успял. Бил съм на командировки в Чехия, Германия, Франция. Значи не е вярно, че никой не можеше да излезе. Срещах се с шведи и на панаири и в софийското представителство. Един австриец ми каза, че ще ми даде машините без да се уговаряме за плащането, защото България е най-платежоспособната страна в източния свят. Французинът пък ме пита откъде знам френски език и се учуди, че се учи френски език в средното училище и че сме много грамотни хора. Аз му казах, че само тия, които искат да учат са толкова грамотни. Един друг също се чудеше, че се учат чужди езици. А се учеха и френски,  и английски, и немски, и руски. Руският разбира се беше като задължителен. Но благодарение на него България стана промишлена държава и отиде в Космоса. Имаме прибори, които летят в Космоса, има и шуменски такива. Те се правят в една къщичка тук, която е част от Космическия център на България. Затова казвам, че съм доволен от живота си преди всичко до 1990 година. Не съм чак толкова недоволен и от периода след това. Но законите, които се установиха, разсипаха хората. Сега като казваме, че пенсионерите са ненужна част за България, защото на тях трябва да се дават пенсии, а няма откъде да дойдат парите. А това е защото малко хора работят.  Аз имах цигани работници на времето и те бяха едни от най-добрите. Не бяха много, но бяха от най-добрите. Единият в момента продава чехли в подлеза до автогарата. 15 години работи с една Шкода с ремарке и никога не влезе в ремонт. А сега говорим за циганите, че не са хора. А ние не сме им създали условия да работят. Навсякъде ги гонят. Те се борят за живота си и нямат какво друго да правят освен да крадат. Сред тях имат милионери, което значи, че има способни хора. Но условията определят битието. Или както беше казал един философ, когото, отричаме, трудът е превърнал маймуната в човек.  А ние това битие го съсипахме и оттам нататък няма как да се търси добър резултат.

 

Т.е. казвате, че в Шумен за циганите имаше работа?

 

Абсолютно. Малко бяха тези, които не работеха.

 

Значи характерното за този период след 89-а година са лошите закони и експлоатацията на труда.  

 

Да. Синът ми, който е инженер, един от малкото хора в града, които могат да проектират инсталационни системи. С негова помощ в Шумен се изградиха десетки системи на малки и по-големи фирми. Той се чуди колко време ще му трябва, за да си направи апартамент сега, да си купи кола, да си купи място на баира, да си направи една стаичка там, наречена вила. Аз го направих за 10 години и то с неголяма заплата. Една част от парите влизаха в спестовна книжка. С останалите гледахме деца, хранехме се, оборудвахме си апартамента и си изплащахме заема, който бях взел към 1975 година. А синът ми казва, че и 100 години да работи, не може да си направи такива неща. Спестяват хората, които имат пред себе си, които имат 100-200 работника и всеки му носи принадената стойност. Между другото имаме и френска роднинска връзка. Идва снахата от Париж на времето и ме пита колко плащаме за детска градина. Аз и отвръщам, че почти нищо не плащаме, символична сума и тя се изуми. А в училище, пита тя. Пак и казвам, че нищо не се плаща. Попита ме откъде се издържат учебните заведения и аз казвам, че от нас. Ние не получавахме работни заплати, но части от стойността на нашия труд отиват в пенсионния, образователния фонд, в здравеопазване и т.н. Такава е социалната политика на държавата. Преди два века представителите на работниците последователно в Англия, Франция и Германия се борят за социална справедливост, т.е. Се борят техните правителства да правят социална политика. Ние го направихме, след това го развалихме и сега се борим пак да го направим. Е, няма как да го възстановим с бързи темпове. А и не знам дали въобще ще стане. Уж вземаме пример от онези, които са го направили най-напред, но ние взехме лошия пример - престъпността, наркоманията, проституцията, всичко това най-напред го възприехме. Това е резултатът след 90-а година. Престъпност има на най-високите върхове - кражби, ограбване на народа и държавата. Не можем да я ограничим престъпността. Сега само парадираме, а престъпниците се роят.

 

Смятате, че те са създадени след 90-а година?

 

Точно така. Не казвам, че няма наченки от преди това. Бойчо Иванов, Костадинов, Парашкелов бяха все секретари на Окръжния комитет на партията, т.е. най-големите чиновници в партията. От тях няма нито един милионер. Някои от тях живяха в нищета в този квартал. Единият още си държи Ладата. Къде са му богатствата и как е ограбил държавата? Е има и такива, които са. Може би Луканов е бил един от тях някои други също, които около 90-а година излезнаха в чужбина. Във всяко общество има всякакви хора.   

AttachmentРазмер
Intervyu_K-Nikolov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_4-10-10.pdf87.81 KB
Intervyu_K-Nikolov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_4-10-10.doc89 KB
Intervyu_K-Nikolov_Viktoriya-Mitrova_Shumen_4-10-10.odt41.03 KB