ИНТЕРВЮ АТАНАСКА МАДЖАРОВА С ХРИСТИНА ГОРАНОВА

 

 

- Какво можете да разкажете за събитията през последните 20-тина години на XX век? 

 

-   Свързвам ги с проекта за посещение на дипломатическия корпус, с изграждането на града в неговата същност като градостроителство, инфраструктура. Тогава в Шумен, а мисля и в цялата страна съществено място заемаше подготовката за посрещането на 1300-годишнината на българската държава и Шумен заемаше едно от значителните места където се провеждаха най-ярките прояви. Паметникът на създателя на българската държава се откри на 28. 11. 1981 г., тогава и хотелския комплекс във връзка с дипломатическия корпус, хирургическия блок, библиотеката, историческия музей. Направи се реконструкция на централната улица. Да оставим, че икономиката беше значително развита, тежката и леката промишленост, земеделието. Тук беше един от центровете на земеделието. Все пак сме макар и малка част от златна Добруджа. Тези промени не бяха еднократни, до откриването на паметника непрекъснато имаше тържества, различни, имаше едно всеобщо оживление в града и в целия окръг. Имаше програма, реда, организацията искам да кажа, че това събитие отекна дълбоко в сърцата и етническите различия бяха приглушени, хората си живяха спокойно докато не настъпи този възродителен процес 84-85-та тогава започнаха някои процеси, които не бяха до този момент. До този момент имаше едно сближаване между хората. В Пловдив имаше близки, които бяха ходили в Турция и бяха разочаровани от там, бяха щастливи че се връщат.  Шуменската крепост - част от нея беше възстановена. Имаше народни и фолклорни изпълнения, те красяха празника. Нагоре имаше някакъв ред за извозване, но предпочитаха да вървят, имаше много хора, като на манифестация. На паметника се редяха всички колективи. Горе до последния момент се е работело, театърът също тогава беше реконструиран и се работеше и по градинки, навсякъде. Имаше едно единение, личното участие е от съществено значение, то даде самочувствието на хората. Да оставим това, че всички хора бяха заети в промишлеността. Навсякъде имаше предприятие мебелно, „Мадара” за камиони, Шумен беше добър селскостопански регион, лека, тежка промишленост, хранителната ни промишленост беше много развита там бяха подредени консервената „Родопа”, „Сердика”. Винпром Шумен беше малко поизместен. Шуменското пиво от 1882 година едно от най-старите а може би и най-старото. Богата реколта си произвеждаше окръгът - имахме и за износ - първо и второ направление. Във връзка с 1300 год. имаше навсякъде програми - съревнование, окръжни и общински прегледи, социалната програма по всички учреждения бяха на много високо ниво. Това беше повсеместно, по всички предприятия имаше здравни пунктове. Имахме заедно с това лекар и зъболекар, от време на време идваше и лекар за профил прегледи акушерката беше постоянно там защото бяхме женски колектив КТА Мадара - заводът за товарни автомобили имаше болница която беше предпочитана пред поликлиниката и другите централни градски, защото трудовите хора бяха там и всекиму беше по-лесно, там имаше много добри специалисти. Работническа болница беше много развито здравно заведение Тогава се разшири висшия педагогически институт, пое името шуменски университет „Константин Преславски” не знам дали покрай 1300-годишнината. Военното у-ще - Шумен е бил винаги военен център с военен гарнизон. Имахме полувисш институт за учители, детските градини бяха на много добро ниво в Шумен. Там работеха много добри и сърцати учителки, педагози, че аз съм им се възхищавали. Празници се организираха за съответното детски заведение. По празниците идваха и родителите. Всички предприятия имаха почивни бази горе на самото плато и когато се наложи да се разширят градините част от базите си ги дадоха за децата и те през седмицата бяха горе и в края си ги извозваха. Добре живееха тогава хората. Някои казват това нямаше, банани нямаше. Е, имаше за който искаше да си вземе, но по-малко. Но пък имаше домати… българска продукция. Почти всеки си имаше село. Отпускът по майчинство беше голям и платен, отчиташе се трудов стаж, можеш да си гледаш децата.Аз съм на мнението че всеки организъм трябва да се развива и започнаха да се прокрадват някои….Но не сме говорили за цената на храната, за образованието- имаше много школи: по музика, спортни школи, по математика. Много добре работеше пионерския дом, сега младежки., към училищата също. Работеше се във връзка с по-оптималното регулиране на реализацията на младите хора. Отдаде се значение на професионалното обучение на младите хора. Когато настъпи този период на екскурзиите в Турция много от тях си намериха работа, защото бяха професионално подготвени. Всички отрасли на промишлеността и на икономиката бяха развити. Професионалните училища дадоха тласък. Всички работеха - и циганите, и турците.  Имаше школа по селата - турците благодарение на нея нямате представа какви резултати постигнаха за три месеца. Там си добиваха също професии- шивачки, готвачки… На децата се организираха екскурзии. Школата за активисти на Отечествения фронт се казваше. Голямо внимание се отделяше на Дом майка и дете. В качеството си на участник в женското дружество се стремяхме да свържем дома със заводите, за да им осигуряват дарения. Това беше един подем. Настъпи трус, допринесоха външни сили… Идеологическата борба беше много силна между двете системи и тогава турската пропаганда беше силна. Аз не го приемам като добър начин да се преодолеят различията и да се слее турското население - с имената. Това можеше да стане много по-плавно, можехме да разчитахме на друг опит - да се приложи именна система. Това беше недомислено. Децата копираха форми на протест и излизаха на протест с ръчни оръжия, организираха шествия по главната улица минаваха и хвърляха… това беше по-късно 89-та, а имената се смениха 84-та. Възползвайки се от този грешен акт на българското правителство чужди сили се намесиха. Тези хора почти се бяха изравнили, макар че селското население си има друг манталитет. Това е много дълбоко вкоренено в традицията на тези хора, в манталитета, консерватизмът е много силен там, отношенията мъже - жени. Децата не знаеха кое е туркинче и кое - българче. Това са 5 години, в които децата не знаеха, после чак се разбра кое какво е. На нас турските имена не ни звучат много добре. Някои от тях приеха имената, с които са били популярни сред хората, с които са живели. Засилва се ислямизацията на това население в районите, в които то е помохамеданчено впоследствие. Засилен е турският елемент. Покрай вярата, религията се прокрадва турското. Те започват да се гордеят с турската си принадлежност, а не с българската. Отдалечихме се сега от това, което беше постигнато. Изучиха се децата, построиха си къщи. В Смолян голямо внимание им се отдели. Децата им имаха висше образование, намериха си работа. Ние изпуснахме този голям фронт, изпуснахме контактите си. Сега много се раздели нашия народ. И това си беше лошо - една партия…Съединението право силата или Кубратовия завет- ние не ги следваме. Сега си направихме като фамилни партии… Големият процент беше на качеството - което е качествено, то се използва. Продадохме си най- важните отрасли и най-успешните, дадохме ги на чуждите инвеститори. Не може частната собственост да се търпи, защото е свещена. Всичко зависи от хората. Допринесохме през тези години много случайни хора да влязат в управлението. Тогава хората бяха по-отворени към обществените въпроси, колективното чувство го имаше. Дано да намерим арка, която да ни даде пътя към извисяване на хората, към стремежа… През 1989-та се създаде едно много трудно положение. По селата всички граждани с турско самосъзнание стояха, а такава реколта имаше. Остана много нещо неприбрано и това донесе допълнителен разкол - като гледаш как хората оставят всичко и тръгват. Натоварват го на камиони и тръгват. Много тъжна гледка беше. Бяха принудени и от турските им неформални водачи. Имаше едно сплашване. Това го нямаше 84-та, това се изработи след това. Те бяха и притиснати от самите си техни водачи, там си действат радикални мерки.  Те не са свободолюбиви. Толкова години, колко поколения са се сменили, родени са на тази земя, но не искат да проговорят български. След промените разбрах, че някои турски граждани в чужбина са си с турските имена, защото с тях бизнеса им вървял по-добре, а в България - това не е нужно. Значи в Англия, в Холандия може да си смени името, а в България не може... Тогава… Чувстваше се напрежение, защо няма да дойде този, защо няма да дойде онзи. Трябваше да се открие този хотелски комплекс и други… Тогава настроението беше много мобилизиращо…. Защото имаше нужда от промяна, от някои корекции. В кадрите имаше недоволни от много неща. Аз съм една от тази, които недоволстваха. Вярвахме, че ще стане по-добре. Всеки беше с едно оптимистично чувство. Независимо към каква идея се върви, ще е по-добре. За съжаление не стана така. Задълбочи се процесът започнал с турското разделение. Във всички отношения ние имахме процъфтяване, въпреки грешките, а сега - да отречеш всичко. Вместо малко по-умно да преминем… аз не отричам прехода, но можехме да взаимстваме от западните държави. Ние закрихме армията. Ние сме втората държава в света без наборна армия. Много лесно се отказахме от всичко. Никога не сме били толкова богати, че да се откажем от всичко. Плъзнахме се по най-големите грешки на другите. Ето например в здравеопазването…..

 

-   Как Ви завариха тези събития. С какво се занимавахме  1984-та, 85-та до 89-та?

 

- През 1984- та година преминах… бях започнала като технолог в консервната фабрика, бях в партийния апарат, 84-та година отидох в женския комитет. Аз преминах в тази сфера - в окръжния съвет на Комитета на българските жени. Работеше се, правеха се прегледи всякакви- женските, детските, как са социалните домове. Това беше нашата главна задача. Организирахме и благотворителни кампании, изложби, хобита, бродерии. Това ставаше по повод на ярки събития. Посрещахме делегации от ЮАР, от Йемен. 89-та бях председател на движението на жените. Дотогава получавахме една малка сума от общината. Гледахме да се организират нещата в предприятията. Трудно беше. Обществената дейност винаги е била трудна. Аз на никого не завиждам, който се занимава с обществена дейност, защото това означава да се откажеш от собствените си интереси, за да може работата да върви. Започнаха да възникват… аз 97-ма година  се пенсионирах при една много минимална заплата. Средната заплата беше 66 000, а аз имах 10 000. Бяхме оставени на доизживяване. Развивахме дейност. Възникнаха и други дружества, не само нашето. Тази работа е тежка. Те са вече с по-големи претенции. Не смятам, че те са направили нещо повече и по-добро от нас. Сега вече никой нищо не прави. Започнаха да се създават дружества по интереси, нали така - по различни болести, туристически, здравни. Аз примерно в тия години създадох първо сдружението на православните християнски многодетни семейства, по наша инициатива се създаде едно такова нещо. Непосредствено… 92-93-та, там някъде  Също създадохме клуб за национална шевица към народно читалище „Напредък”, тогава се наложи аз да го оглавя, за да тръгнат нещата. И сега си съществува към народно читалище „Напредък”. Бяхме започнали много стриктно да следим демографските процеси, статистиката. Сега не знам дали е така, би следвало. Клуб на семейството създадохме във връзка с тези неща. Там започнаха различни ритуали - за именуване на децата, деня на християнското семейство, 11 януари - денят на родилната помощ, Благовещение, 8-ми март. Ние се водехме към демократичния съюз на жените. Настъпи разделение и в нашите редици.

 

Как се отнасяте към понятието „преход”? Как го възприемате?

 

- Тази дума се наложи още от преди това. Нали знаем преустройството започна още от Горбачов. Свързвам го с промените. Преход – от едно състояние в друго, от една система – в друга, от едни структури – в други. Израз е на съществени неща, които са се случили. Друг е въпросът, че преходът не стана към по-добро. Тази дума ми е малко досадна – все да прехождаш, да прохождаш… трябва да има мярка. Би следвало вече да не говорим за преход, а за едно състояние на европеизъм.

AttachmentРазмер
Intervyu_Hr-Goranova_Atanaska-Madzarova_Shumen_6-10-10.pdf54.22 KB
Intervyu_Hr-Goranova_Atanaska-Madzarova_Shumen_6-10-10.doc49 KB
Intervyu_Hr-Goranova_Atanaska-Madzarova_Shumen_6-10-10.odt33.47 KB