ИНТЕРВЮ  НА АТАНАСКА МАДЖАРОВА СЪС ЗДРАВКА СТОЯНОВА, ДИРЕКТОРКА НА КУЛТУРНИЯ ОТДЕЛ КЪМ ОБЩИНА ШУМЕН

 

 

Какви са Вашите спомени от последните двадесетина години на XX сек? 

 

       - Това, което искам да кажа, е че съм един човек на средна възраст. Живяла съм във времето на зрелия социализъм, всичко се случваше така, както трябваше да се случи, както ни се казваше… много ентусиазирани, но пак една огромна скоба отварям и казвам: българинът има робска психика, имаме стадна психика имаме много таланти, всеки втори или даже първи българин притежава  някакъв талант, заложби. Не смеем да бъдем индивидуалисти в нито една област. Това е закодирано и в семейството. Конфликтът в семейството е предизвикан от нежеланието за толерантност и да се постави Аз-ът в положението на другия. Всеки се появява с определена мисия и това е нежелание да се осъзнае. Ние се уеднаквяваме. Хората са различни само в своята голота е казал един философ. Самото обличане е уеднаквяване. Човек трябва да вярва, спре ли да вярва, спира да живее. В Китай с културната революция уеднаквиха всички- с дочени дрехи. Пристрастяването към едно мерило е най-лошото, което може да се направи. Една религия, една партия си има положителното и отрицателното, важен е човекът.

Нещото, което беше облик на целия народ беше самата дисциплина и ако някой не изпълни нещо трябваше да се каже макар и публично, а дисциплината сега липсва. Това беше през зрелия социализъм. Отговорността, която всеки първо на себе си… много е субективно, всеки мери със своя аршин. Поне тези ценности, валидни за човека трябва да се спазват: отговорност, честност. Обяснението за двуличието на българина може да се търси и да се намери. Интересът сега се измества във финансова посока.

Така наречената демокрация, защото то стана свободия. Нещата просто ние ги разбрахме криво. По нашата младост имаше една апокрифна книга „Егон осмото чудо”. Там пишеше как младежи отиват на бригада, пият Кока-кола, мокрят си дънките. В България беше забранено. В стремежа си да се освободим от така наречената завеса, която е закривала какво се случва в другите държави, ние направихме една крайност, от която не знам как ще се оправим. През 90-те работех с манекени тук, в Шумен и си говорехме как ще се изтласкаме, ще се оправим…и със студентите… имахме една надежда. Надеждата вече я няма. Надеждата ни е във вас- в младите хора.

Освен с дисциплината, с какво още свързвате този период?

С усмивката. Възрастните хора….липсва всякакво уважение към възрастните хора, към бъдещите майки.Егоизмът е над всичко в България в момента.

 

Това са все неща, които са излезли на повърхността след 89-та, така ли? 

 

-Да, да, дотогава сякаш са се стопирали нещата. Цигари се пушеха само от мъже, няма лошо да пушат и жени, но не толкова демонстративно. Така нар. еманципация: видите ли ме аз мога да пуша по-добре от мъжете. През този период все едно всичко е било заприщено и лошотията… излезе. Лошото е, че идвайки при мен най-различни хора казват : „какво беше”, кому е нужно, какво печелим, пак тъпчем на едно място? По-добре да се видят тези положителни практики. Българинът е стадо, абсолютно – първо Франция (франкофонията, коята е съществувала през Възраждането), Русия… Съветския съюз, сега Америка…. следващото сигурно ще е Китай.

 

Какво си спомняте от т. нар. „голяма екскурзия”, от събитията, свързани с     падането на режима на Тодор Живков? 

 

- Когато режимът на Т. Живков падна, аз бях в Украйна и спирайки на жп гарата в Русе обръщението беше другарю, другарко и жп митническата полиция ми казва: хайде слизайте и аз казвам: другарю може ли да… и той: какъв другар, Т Живков падна. Това няма да го забравя. Но какво значение има какво е обръщението. Важно е вътрешното уважение. Правеше ми впечатление, че в часовете по самодейност децата от турски произход все са заспали, а те през нощта белели царевица уж, а се учели да стрелят и в един момент те започнаха да се заканват. Случвайки се вече лошото нещо, защото беше лошо за мен,  аз просто си поплаках с моите приятелки. Уроците по стреляне са били нужни, за да правят турска република. Нещата бяха на много високо ниво. Не съм участвала, не знам за тези лошите места по селата, които са се случвали: обикаляла е милиция, гонели са ги и така.

 

Относно изселническите действия, спомняте ли си нещо? 

 

- Имам приятелки, които доброволно напуснаха. В Германия отидоха. Както знаете там има най-много турци. Когато съм ходила там те се определят като германски граждани. Но в България по селата не говорят добре български, по-млади от мен. Но пак казвам, аз търся човешкото. Аз като раждах, много отдавна – 77-ма година бях  в една стая с две туркини, но от едната до другата – коренна разлика.

 

Относно смяната на имената? 

 

- Ако има, то винаги е имало, де членове на партията се започваше от тях. Има един учител по история – Бойчо Мезийски, той си запази българското име. Той е от най-добрите историци в Шумен.

 

Това по негово желание ли е- запазването на името? 

 

- Не знам.

 

Какво можете да определите като важни събития за Вас лично през последните 20-тина години на XX век? 

 

- Аз започнах да се занимавам с изкуство, във Варна, да иконописвам, запознах се с много художници… Но ентусиазмът беше пълен, всички говорехме, че нещо хубаво ще се случи, че вие ще можете да ходите, където си пожелаете. Надеждата беше, че ще бъдем по-богати във финансово отношение.

AttachmentРазмер
Intervyu_Zdr-Stoyanova_Atanaska-Madzarova_Shumen_7-10-10.pdf43.93 KB
Intervyu_Zdr-Stoqnova_Atanaska-Madzarova_Shumen_7-10-10.doc38 KB
Intervyu_Zdr-Stoyanova_Atanaska-Madzarova_Shumen_7-10-10.odt30.58 KB