ИНТЕРВЮ НА АТАНАСКА МАДЖАРОВА С ФЕЛИЗ ХАСАН, МЛАДШИ EКСПЕРТ В ОБЩИНА ШУМЕН

 

 

Какво си спомняте от събитията, които белязаха последните 20-тина години на XX век? 

 

-По време на Възродителния процес бях много малка… където се правеше смяна на имената и не разбирах от много неща. Баща ми сам отиде в кметството в село Новосел и ни сменил имената и в един момент ние в училище вече бяхме с български имена със сестра ми двете и оттам нататък не можех да го възприема това име, защото тогава имах едно име и сега още едно име, просто ми беше чудно. В семейството ми това нещо не се говореше, не се коментираше и продължихме известно време с тия имена и в един момент беше ни забранено да се говори на турски език, навсякъде. Спомням си, че като почина един наш много близък вуйчо го погребаха в български гробища. По религия ние сме мюсюлмани, ние това нещо много тежко го преживяхме – като изведнъж от мюсюлманска религия, трябваше да възприемем християнската религия. Това е нещо, което ни е много болно, много болно. Все още ни боли за този вуйчо, защото е погребан в българските гробища. След няколко години вече разбрахме… по време на демокрацията си възстановихме нашите имена и се почувствахме много свободни и от страна на език. Но пак чувствам някаква дискриминация, постоянно ми се правят забележки да не говоря на турски, но човек като говори с майка си по телефона е нормално да говори на турски, английски или някакъв друг език.

 

Погребването на вашия роднина беше изцяло насилствено ли? 

 

-Да, беше насилствено. Казано беше да се погребе там. Също така в селото беше забранено да се носят шалвари. Кметът викаше след жената „съблечи шалварите”.

 

Това се случваше по кое време? 

 

-По време на Възродителния процес точно.

 

Като цяло Възродителния процес, смяната на имената и т.н. как се преживяваше от града, селото, от ваши близки? 

-Много тежко се преживяваше. Абсолютно много тежко се преживяваше. В един момент да си оставиш къщата, родното място, родната държава и отиваш ей така на път. На едно място, където нямаш никакви условия за живот. Много тежко беше, защото ние бяхме тръгнали да се изселим към Турция, но баща ми лека му пръст тогава беше комбайнер и не му дадоха пропуск. Тогава се излизаше с пропуски. Казаха „след като ожънеш реколтата, тогава ще ти дадем пропуск, но това не се случи. През това време вече започнаха да се връщат български граждани от Турция и ние питахме какви са условията на живот, разпитвахме. Днеска, утре… и така стана, че не отидохме и по-добре станало, че не ходихме. Възродителния процес населението много трудно го преживя.

 

Имаше ли конфликт между българи и турци? 

 

-Конфликтът винаги го е имало и сега пак го има.  Дискриминацията си я има винаги. Донякъде, не напълно има и политически възгледи, но е и до възпитание в семейството.

 

А от падането на Т. Живков какво си спомняте? 

 

-Нямам спомени да ви кажа честно. Нямам спомени от този период. За мен сякаш след 1989 г. е по-добър живота. По свободна се чувствам, тогава имаше много граници.

AttachmentРазмер
Intervyu_F-Hasan_Atanaska-Madzarova_Shumen_7-10-10.pdf38.55 KB
Intervu s mladshi ekspert Feliz Hasan.doc29 KB
Intervyu_F-Hasan_Atanaska-Madzarova_Shumen_7-10-10.odt27.7 KB