ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ МЕДАРОВ С БЕТА ХАРАЛАНОВА, НАУЧЕН СЪТРУДНИК В РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМЕН, 04.10.2010

 

Г. M.: За вас какви са най-важните събития от края на 20-ти век?

 

Б. Х.: Края на 20-ти век?

 

Да кажем последните 20, 30 години.

 

Това в културния живот ли, в политическия? В какъв аспект? Аз за това попитах. Или във всякъв?

 

Да. Ами във всякакъв, както смятате вие?

 

Ами от историческа гледна точка, през 20-ти век, 1980-та година, 81-ва, за нашия град специално, аз бих казала, че това са събитията, свързани с приготовленията и въобще с тържествата, посветени на 1300 години от създаването на българската държава. Тук нашият, тогава окръг, шуменският окръг, беше център на тези събития. На 28 ноември 1981 г. бяха тържествата. Тогава се откри официално експозицията на Историческия музей и като сграда, и като нова експозиция, с 9 експозиционни зали, от праисторията до социалистическото строителство. Което беше в момента, като зала. В същия ден се откри стопански комбинат за обработка на алуминий, "Алумина" тогава, сега днешната фирма Алкомет АД. Тържествено се откри музея във Велики Преслав. И естествено паметника "Създатели на българската държава". Но всички тези обекти, които официално се откриха на този ден, бяха съпътствани с една масова подготовка, в която подготовка се включи цялото население на Шумен - с бригади, с различни ритуали, с различни общности. И аз, като съвременник на тези събития, бих казала, че това ще остане завинаги в моята памет. Като човек любител на изкуството, на театъра бих казала, че в Шумен се провеждат такива традиционни, преди Друмеви театрални дни, а сега Нова българска драма. Значи, бих запомнила тези събития, през май месец, когато са дните на град Шумен, с това, че в Шумен гостуват редица театри. И софийски, на което нашият град не може да се радва твърде много и твърде често, както всеки един любител на театъра в София. Нямаме възможност постоянно да гледаме такива постановки. Но по време на тези спектакли, залите са пълни, което говори, че шуменци не забравят традицията, че в нашия град се е играла първото театрално представление през 1856 г. Сега, в последните години вече, бих казала от края на 20-ти, началото на 21-ви век, като едни събития в такава културна област, свързани с нашия град - това е Карнавалът на плодородието, който се проведе в събота и неделя. С едно страхотно шествие, карнавално шествие, независимо от кризата, все пак се почувства, че има малко криза - шествието продължи 3 часа. С едно кулинарно шоу, в което участва и Ути Бъчваров като жури. С много голяма масовост, т.е. хората все още искат и имат желание и да участват в такива събития, и да гледат, и се радват, че се правят тези неща. Така...

 

А освен в културно отношение, какво важно според вас, да кажем 80-те и 90-те години? Какви други важни спомени за вас има в този период?

 

Ами...80-те години, по принцип, това е така в началото на 80-те години - годините на промяната, които настъпваха. Чувстваше се този полъх на промяната в нашия град, бих казала, макар и по-бавно, но все пак имаше такива новости, такива промени. 90-те години няма да ги забравя с началото на кризисите, на купоните, имаше такива даже години на купонна система, години, когато се редяхме страхотно на опашки, и чакахме за 200-300 грама кашкавал, които ни се полагаха, едно парче маргарин или масло. Не бива да се спомнят такива неща, не искам да се връщат наистина, в никакъв случай да се повтарят. Дано да не става, но това бяха доста кризисни моменти. 97-ма година също жестоката криза, която беше известна и за цяла България. И лично и за нашето семейство бяха много тежки години, защото предприятията не работеха, децата ми пораснаха и трябваше да отидат войници, абитуриенти. Нямаше пари, нямаше средства. Мъчителен период. Много труден период. Имаше икономия на ток. Тука се бяхме свряли в една-две канцеларии. Не се работеше, както трябва.

 

А това за кой период?

 

92-ра, 93-та бяха жестоки години.

 

А казахте тези, както ги наричате промени, че са се предусещали 80-те години, по какъв начин? В смисъл, преди още 10-ти ноември?

 

Ами значи имаше едно такова 35-то постановление, с което се даваше право да се работи и на частно. Значи, появиха се първите таксита частни. Хора, които работеха на едно място, а вечер отиваха и работеха, караха собствените си, даже в началото, коли като таксита. И това се почувства. Аз просто си го спомням, защото това се почувства. Примерно, ние живеехме навремето в един квартал, в който транспортът не беше така уреден. И когато има такси вече дава някакво подобрение. Може да отидеш да си го вземеш, може да отидеш в по-далечно място. Имаше някаква сигурност и за придвижване, и за контакти да се създадат. И тогава вече има така... Ние примерно по това време четяхме “Московские новости“ редовно. По принцип нашето поколение учеше руски език, но и го говореше. И аз лично го знаех руския език, сега вече съм го забравила. Но тогава руските вестници и списания сме си ги купивали и сме си ги получавали, и ги четяхме редовно, защото имаше време в периода на Горбачов, в който точно се говореше за това преустройство, за промените, които настъпват. Радио Свободна Европа се слушаше много. Просто се събирахме и си говорихме за всичко това, което става и в Съветския съюз, в Полша събитията, за Солидарност. Много, много си говорихме за тези неща.

 

А какво друго... 80-те години също има и този Възродителен процес. Той до каква степен, според вас, е свързан въобще с тези промени.

 

Значи, 84-та, 85-та е Възродителният процес. По това време аз тука работех в Историческия музей. И първо... значи аз се занимавам с периода на най-новата история. От служебна гледна точка... ние ходихме и заснемахме всичко. И беше много трудно. Значи, това да гледаш, особено 89-та, когато беше времето на Голямата екскурзия и беше жестока... гледка. Жестока, бих казала. Опашката пред Спестовна каса в града. Ама така хората с едни физиономии уплашени, страхливи. Седят и чакат да могат да си изтеглят пари от Спестовна каса. В Радко Димитриево на поляната, едно село, което е съвсем близко до Шумен, имаше направен лагер и от там вече ги пускаха през Ришкия проход за границата. И там с бебета, с пране, нали предварителен лагер, с колите, натоварени. И ние отивахме да ги снимаме, и просто да ви кажа, и аз сега като си спомням, ми се плачеше и тогава. Първо, че ме беше страх, защото хората не знаеш как ще реагират. Ние отиваме да ги снимаме. Второ, че, не че беше страх, но ми беше неприятно, че снимаш една човешка болка. И тогава, и сега, знам, че това е била  неправда, и не е реално, и ненужно за свършване. 2004 г. бях в Истанбул и точно такава задача си бях сложила, с една моя колежка и с още оператор правихме филм на среща с българските турци, изселници в Истанбул за това как се чувстват там, кое мислят за отечество, за родина, как са приели Възродителния процес. Точно с тези български дружества - шуменско, делиорманско, разградско се срещахме и така. Имам доста големи виждания и познания, срещи с хора, свързани с Възродителния процес, което, казвам ви, и досега за мене е абсолютно несправедли процес. А пък иначе за самия Възродителен процес, аз лично само веднъж ходихме да заместваме в села, като на изселниците турци, да вършим някаква работа, но там като бригади в кравефермите ние лично не ходиме много. А 24-ти май, когато беше демонстрацията тука в Шумен, също така стана, че ме нямаше, бяхме извън града, бяхме на доста по-далечно събитие, но имахме една колежка, която всъщност участва пряко като една от организаторите на тези демонстрации. Накрая се наложи, да я махнат, да я съкратят. Тя замина за Истанбул, върна се после, но... нещата бяха много двупосочни. Имаше така... И колеги имахме, имаше един турчин, който работеше при нас. Но той по-леко ги прие като че ли нещата, докато другата колежка не можа да ги приеме. И... градът беше раздвоен, просто се чувстваше, така... това, че хората, едни от тях, и не само тях, въобще от хората в града възприемат този и подкрепят този Възродителен процес, а други - не.

 

А това разделение доколко беше също и етническо разделение? В смисъл, имаше ли и българи, които подкрепят турците и обратното?

 

Да, имаше, имаше българи, които ги подкрепят, нали ви казвам. Ами, много интересно беше и с нашите деца примерно. Аз имам две деца, които по това време бяха 8-9 годишни, примерно, и тогава изведнъж в училище децата отиват с различни имена. И те не могат да го възприемат и почват да приказват "Защо, бе мамо, тоз така му казвахме, пък сега нали...? Той беше Нури, пък сега еди как си станал." Но имаше нещо друго, че галено те се наричаха с един вид, с български така, съкратени, но и българско звучене. И по този начин пък, по този начин после вече като възвърнаха вече имената, някои от тях не успяха... не поискаха да си върнат турските имена, останаха си с българските.

 

А сега до каква степен това разделение е преодоляно, което е съществувало тогава?

 

Ами, как да ви кажа. Аз винаги съм... аз понеже съм еврейка, аз не съм българка и за мене няма етническо различие, но винаги сме си били толерантни към други, и преди и сега сме си имали приятели турци, и арменци. Бяхме си създали едно дружество за толерантност и сме се събирали  от 95-6-та година. И до ден днешен сега като се виждаме и се събираме, говорим си за обичаите, за празниците, посещаваме се. Ние вече нямаме синагога, но в арменската църква, в джамията сме ходили, така... Просто се събираме и има много хора приятели сред тези етнически общности.

 

А извън вас и вашия личен кръг, примерно в града дали вече е преодоляно това нещо, сред останалите хора?

 

Ами в града не. Специално за нашия град, мирен, тих, етническо... в етническо отношение, да, обаче вътрешно между хората погледнато се делят на българи и турци. И това прави... впечатление на много хора. Значи, аз не знам от колко време сте в Шумен, но така вървейки по улицата, предполагам, че ще ви направи впечатление, че в града се говори много на турски. Така, както е, даже и в Разград по-малко ще чуете сигурно турска реч. А преди години го нямаше това нещо, преди години се говореше на български. Много, много рядко, около автогарата, като слезе около гарата някой автобус, ще се чуе турска реч. Сега упорито, почти навсякъде се говори на турски. И това, малко или много, дразни останалата част от населението. Просто за... етнически... не бих казала, че се воюва. В никакъв случай. Толерантни са отношенията. Няма етническа омраза, макар, че... еврейските гробища наскоро бяха поругани. Бяха сложени с... нарисувани паметници с хитлеристките знаци. Те на два пъти, през две години ги бяха. Преди две години пак ги бяха поругали, но там беше хулиганска проява - съборени там паметници. А сега за мене вече е проява на антисемитизъм. И с много жестоки, груби надписи на оградата написани. Просто това беше, за мене, проява на антисемитизъм.

 

Това ново явление ли е? Например 80-те и 90-те години не е имало такова нещо?

 

Да, нямаше, нямаше. Сега се засилва. Не е... даже не е и хулиганска проява. Просто, в смисъл...така...такива ми са впечатленията и наблюденията.

 

След като е имало такива символи, не е хулиганска проява.

 

Да, да. Просто се засилва това нещо, но явно и полицията е безсилна да открие злосторниците, защото непрекъснато даваме оплакване и получаваме отговори от прокуратурата, че се прекратяват действията.

 

Добре, да се върна пак на Възродителния процес. Според вас, заради какво се стига до там? Какви са причините зад тези събития, да се стигне до там държавата да предприеме тези действия?

 

Трудно ми е да отговоря, сега ... вие сигурно сте учили повече, много литература са издали, и книги се издават. Всичко е политика. Явно е, че си е политика, политическо... И то не само вътрешна политика, а и външна намеса на българското правителство. Не би трябвало да се получи. Всеки, когото попитате, предполагам, че и другите така ще ви кажат, за мене е било излишно това нещо. Защото ако искаш да се приобщи турското население, така постепенно можеше да стане. Аз ви казвам, че те се българееха и си говореха на български, и имената си ги сменяха. Така си говореха като български. По такъв изкуствен начин не трябваше да се направи, в никакъв случай. И особено това прочистване бих го казала, изгонването. Голямата екскурзия, както беше наречено това прокуждане на стотици хиляди хора, това беше неприятно нещо. Аз, когато бяхме в Истанбул и като се срещаме, и като сме заснели, хората плачат като кажат "майка България". Викам "Какво е за вас България? Родина, отечество?" - "Ми това е мястото там, където сме се родили. Ние не може да го забравим. Аз, всяка вечер сънувам ябълката в двора, която е цъфнала, дървото, на което съм се качвал, това не може да се забрави. Ние отидохме в Турция, където ни смятаха също за чужденци, за чужди. И в България сме чужди, и там сме в Турция чужди. Къде, къде да отидем? Как да се устроим?" Много тежки срещи имахме. И много откровени бяха хората, които заснехме и записахме. “Носталгия и адаптация“ - така ни беше мотото. И наистина беше така. Трудна адаптация и голяма носталгия към отечеството. А тука, що се отнася до местната политика, а... Аз ви казвам винаги между населението никога не е имало нещо, противостояние, противодействие. И в селата като се отиде и се говори ще ви кажат, че всеки се е чувствал с комшията си, заедно са си празнували. И по време на Байряма са и раздавали, и по време на Великден са си раздавали козунаци или яйца на турците - на комшиите. Всеки си живее добросъседски. Но политиката прави нещата така, че да се развалят съседските отношения.

 

От страна на хората, тези добросъседски отношения, които казвате, сега по-лоши ли са? В смисъл, давате тези примери за антисемитските прояви и за това, че има повече разделение. Т.е., може би 80-те години идва от държавата по някакъв начин това действие...или от партията, не знам. Сега хората по-нетолерантни ли са? Тогава по-толерантни ли бяха

 

Да, тогава бяха толерантни. И сега го има, има я тази толерантност, но може би...може би не сред цялото население. Сега вече има право, възможности за по-големи такива организации, по-големи участия на младежите в различни... Виждат по телевизия, ходят в Европа, по Америка, виждат как се развива света. Имат възможност да се обединяват, пък и самостоятелно да действат. И вече това... ми няма го... Навремето, по времето на социализма, имаше обучения, партийни, по университети, такива вечерни университети. Ходиха и работници, ходиха слушаха лекции, където се казва и по етика. Не само по социалистическо строителство, за партията и за родината, но имаше някакси така... възпитание. Хайде, комунистическо да го нарека, но имаше такава терминология, която все пак обучаваше в основните принципи и как трябва да се развиват тези основни принципи, които са залегнали в Стария завет, десетте Божи заповеди, които после бяха превърнати в морален кодекс на комуниста. Не знам дали ги знаете, тези... партийния ... устава на партийния член - не кради, не лъжи, не прелюбодействай. И това нещо всичко влиза, все пак, във възпитанието на подрастващите. Сега кой ги учи тези неща? Слушах един ден едно интервю по телевизията и питат, във връзка с Великден. И казват - "Вие знаете ли десетте Божи заповеди?" и някои казват примерно три-четири. "Вие знаете ли къде са те?" - "В Библията" - не знаят, че не в Библията, ами в Стария завет. В Новия завет или Стария завет - те не правят разлика. А ние говорим българският народ, вярно не е религиозен. И преди, и сега, сега вече църквата е разрешена, преди не беше разрешена. 80-те години не беше разрешено да се ходи на църква, не беше прието такова нещо. Но и сега, младото поколение, не ги знае тези основни правила, или поне няма кой да ги каже и да ги възпитава в тях. И за това се получава така.

 

До каква степен комунистическите морални принципи са били свързани с тези традиционни религиозни принципи? Според вас, те са продължение на едно и също нещо ли?

 

Не, те са взаимствани, само че преобразени под друга форма. Естествено.

 

И сега се губи този традиционен, да кажем, морал, така ли?

 

Ама то не трябва и да се повтаря. Сега, имаше и хубави работи. Ние не трябва да отричаме всичко от социализма. Не съм убедена, че всичко трябва да се отрича. Аз лично, не съм убедена. Имаше и хубави неща. Но пък, че имаше и лоши неща, неправилни неща - имаше ги. Но защо трябва да се забравя всяко едно? Ами, колко хубави неща се построиха и се направиха? Ние тогава, вярно, нямаше цифрова телевизия, имаше... трудно. Сега чествахме 15 години, или колко, от телевизията, българската телевизия. Бе 50 години мисля, че.  59-та, да, точно така, 50 години Българска национална телевизия. Сега вече цифрови 120 или 800 телевизии, и така нататък, колкото си искаш може да гледаш. Тогава имаше кина, ходеше се в библиотеки, ходеше се в галерии, ходеше се на театри. Малко или много сега липсата на средства, пък и на време, ограничава това нещо. Сега вече виждате интернета какво, пространство като фейсбука, какво ти дава. Тогава нямаше, ние... Казвате какво си спомняте през 80-те години. Еми, аз примерно, ви казах, имам две деца. Ами, спомням си, че ние сме си играли много с децата, на различни... даже на такива игри от рода на “Не се сърди човече“, “Шапка върху шапка”, имаше едни “Знайко Многознайко“ такива поучителни игри, но ние си играхме с децата. А сега, пусни му фейсбук, пуснеш интернет.

 

Защо се получава така според вас? Заради тази загуба на морал, която споменахте или заради намаленото свободно време?

 

Не, намаленото свободно време, може би. Не заради морала. Не могат да се правят съпоставки..., но не трябва да се отрича изцяло традицията и всичко, да се забравя близкото минало. Значи, светът не трябва да се казва, че започва... или пък нещата започват от теб, днеска, от мен, тука, в този момент. Просто трябва да се погледне малко и назад.

 

Да. А какво се забравя според вас? В смисъл, това, че е имало повече... културата е била по-развита, това, което споменахте - повече свободно време са имали хората. Какво друго се забравя?

 

Лично за Шумен, аз бих казала, че градът се обнови 78-ма, 80-та година. Тук 78-ма се направи... започна преустройството на централната част, макар че не успя да се довърши, вече 89-та г. тук двете големи сгради, които стоят като паметници на социализма, дето казват. Това наистина е така, това е гадното, което е, особено за това до пощата, което става символ за посмешище на всичко. Но основната алея, централната, която в момента пак я разкопават и пак я оправят,  78-та - 80-та се преустрои, както и долу крайречния булевард, се направиха. Тези години се направи едно голямо строителство. Архитектурният облик на града се промени. Ето, стана така, че 30 години след това, наново се почва, защото времето си минава, то си изисква промяна. Така е и в съзнанието на човека - промяна трябва да има. Просто, това е развитието. Това е философията. Промяна трябва да има навсякъде.

 

Вие казвате, че промяна трябва да има. Тогава как оценявате тези промени, които предусещахте 80-те години, които се чувстваха, идвайки от Съветския съюз?

 

Искахме да ги видим, търсихме ги като нещо положително, някакси така... като добро. Знаете ли, моят мъж работи, имахме късмет, той работеше и продължава да работи в завода за обработка на алуминий - Алкомет днеска. И всъщност нашата компания, която бяхме шест-седем семейства, те бяха едни от основателите на завода, т.е. на един от цеховете. Като се започне от самото строителство. И тъй като трябваше да се пусне този голям завод, единственият най-големият на Балканския полуостров, те бяха във валцовото производство, за да се пусне имаха контакти със западните държави. Бяха на специализация в Италия, бяха в ГФР-то тогава, в Германия. Ходиха в Русия, Съветския съюз на специализация. Но те имаха контакти и на изток, и на запад непрекъснато. И те виждаха какво е на запад и виждаха какво е при нас, тогава. Значи, тази разлика се виждаше. За тогавашното време, за град Шумен, ние бяхме едно над средното ниво. Общо взето, уравнивировката на населението беше така. Ние живяхме малко над средното ниво. Защото добре им плащаха, те бяха млади специалисти, рационализатори, правеха рационализации. Получаваха допълнителни приходи, имахме възможност да ходим на почивка. Излизали сме в социалистическия лагер, на обиколка с коли там по целия соц лагер. Ходили сме на почивка на Златните, на Слънчев бряг. Нещо, което малцина българи можеха, тия години, 70-те и 80-те години, да ходят. Ние го правихме това нещо. И ние имахме виждането значи, той като отиде се връща и ми го казва на мен. Аз също имах възможност на командировки да ходя в Източна Европа, не в Западна. Но в източна и виждах Германия, Чехия, Унгария - те бяха също много по-напред от нас. Съвсем на друго ниво бяха, нищо, че бяха социалистически държави. Но те пак бяха по-добре от нас и бяха по-напреднали с това преустройство. И ние виждахме промените и ние за това искахме и тук да ги има тези промени. За съжаление промените станаха, бяхме на митингите за преустройство и за нови промени, но не по този начин, по който се получиха. Аз преди една седмица се върнах от Румъния, най-обикновена, съвсем кратко... За три дни ходихме в Синая, Брешнов и Букурещ, замъците там на Пернеш и на Дракула. Ами, една Румъния преди 20 години, точно 80-те години, 70-те и 80-те години, когато я посещавахме и когато беше известна с крадливото си племе, с извинение, крадливия си народ. Спираха влаковете, просеха. С колите ни не смеехме да минем през Румъния, защото ни беше страх направо от това нещо. Ами сега, ако отидете - една дупка няма. Значи, минала съм тази година от Румъния до Будапеща, цяла Румъния от една страна. След това ходих до Украйна от другата страна на Румъния. Сега ходим през Карпатите, ами, една дупка няма. Една дупка по пътищата няма. Погледнете България! Погледнете България какво е! Да не говорим за чистотата. Абсолютно европейска държава. А тя е в криза, тя влезе с България заедно в европейския свят. Смятат я за една от изостаналите. Има криза. Сигурно е. Навсякъде има криза. И в Будапеща има криза, и ги видях бездомниците да спят в центъра на Будапеща, нещо, което даже и в София в момента го няма. Но така, както България изостана, като че ли  вече наистина няма.

 

Тоест тези промени 80-те години са били някаква възможност за развитие? Икономическо развитие например?

 

Да, да. Бяхме много напред. Наистина бяхме добре тогава. По времето, значи, икономиката беше добре, а 80-та културата беше много добре по време на Людмила Живкова. Тогава преди 1300-годишнината, с което казвам, с това го и запомнихме. И трябва да се помни - културата беше в разцвета си. Не успяхме да направим преустройството така, както мислехме, че трябва да стане.

 

Аз пак да се върна тогава на Възродителния. Защо се е получило така, че е имало този културен и икономически разцвет, да кажем 80-та., защо се е стигнало до тази грешка, както вие определихте, че не би трябвало да се прави това нещо?

 

Общо за цялата страна ли?

 

За България и за Шумен по-конкретно, естествено.

 

Шумен беше десетият град, а Шумен имаше население над 100 000 жители. Тогава беше добре. Тогава имаше КТА "Мадара", в което имаше 7 000 души. Имаше “Алкомет“, “Алумина“, дето ви казах, работеха 2000 човека. Имаше военно училище, в което учеха десетки, ще ви излъжа точно не знам колко им беше броя на хилядите курсанти. Военните получаваха големи заплати. И всичките тези приходи оставаха в общината и градът можеше да расте. 89-та стана Голямата екскурзия. Голяма част от турците се изселиха. 90-та започнаха тези приватизации. КТА-то спря, и после го продадоха за 1 долар, 7 000 души останаха на улицата. Алкомет остана, слава богу, наистина турци го купиха, но единственото предприятие, което внася приходите си в нашия град и което оставя 800 човека да работят. И то работят много добре в момента с много добри заплати, и със социални придобивки просто в момента. Нещо, където трудно ще видите в друго предприятие, някъде да работи по този начин. И не останаха хора. Младите избягаха. Военното училище го почти закриха. Не може да видите военен вече в Шумен. Няма на какво да се уповава града. Няма откъде да се развива. Няма промишленост, тя носи парите. Туризма - борим се сега за туризъм. Ние имаме обекти като Мадарския конник или Шуменска крепост, хубави, от световно значение. Но няма ли атракции, нямаме ли добро посрещане, не може да искаме туризъм. Просто няма развитие. Сега като влезете в нашия музей - експонатите са завити с найлон, защото тече покрива и залите са тъмни. Крушките са изгорели, защото не получихме 50% от заплатите си. Нямаме пари за нищо. Как да развиваме култура и туризъм? Така че просто, просто е една голяма криза сега. Отново се връщам, че 80-те години - Втори златен век на българската култура. Имаше срив 90-та година нали промените. Да се надяваме, преди 2-3 години пак така беше по-добре, има криза сега. Да се надяваме след това да започне Третия златен век. Дано... да дойде това време.

 

А това в каква степен е било... това е някакъв провал на тези промени? Сега това, което се случва, тази криза, която споменавате или...в смисъл, защо се е провалило? Или провалили ли са се тези промени?

 

Е, вие сте по-млад и по-практичен, би трябвало добре да си отговорите на този въпрос, защото при нас... аз, както си го коментирам е, че всеки работи за себе си и се дърпат конците... всеки първо гледа себе си да оправи, после за народа. Горе, не говоря за тука. Пък и може би... не знам, аз съм далеч от политиката, не съм навътре. Интересувам се, не че не се интересувам. Интересувам се, живо се интересувам, но не участвам така активно в някаква партия, или нещо в политическия живот. Но така е, просто е дразнещо и е мъчително.

 

А кой, да кажем 89-та, 90-та, вие кой смятахте, или хората кой смятаха, че е носител на тези промени? И на какви? В смисъл как оценявате тогавашните политически противоречия, да кажем, от този период?

 

Тогава ентусиазмът беше силен, 89-та – 90-та година. Тогава хората търсеха промените, но ентусиазмът беше много голям. И се надяваха, че ще стане, но бързо се раз... Нали знаете в началото се създаде СДС. Създадоха се СДС, създадоха се някои и други партии, но бързо се... разочароваха хората.

 

А тук в града силни ли бяха СДС? 90-та година той имаше ли някакви прояви?

 

Ами общо взето, то вече БСП-то беше по-силно. Имахме и син кмет, значи той два мандата изкара - Веско Златев. Там на третия, кмета - сегашния кмет взе изборите. Накрая Веско Златев не го избраха заради корупция. Хората повярваха в неговата..., че държи на корупцията и заради това не го избраха. После той стана съветник на Бойко Борисов, но... Малко по-изостанал град сме. Не сме като София или Варна. По-беден и то не по-беден, ами много беден град.

 

Тоест, вие казвате, че СДС са били по-слаби тук по време на промените, много хора ли припознаваха тези промени в БСП или..? Хората разбираха ли БСП като партия източник на промени 89-та -90-та или като някаква възможност?

 

Искате да кажете, че дали голяма част от привържениците на БСП също искаха промени? Да, искаха ги.

 

А какви промени те си представяха? Каква беше разликата между промените, които си представяха едните и другите?

 

Не знам, всеки си е мислел за нещо по-добро, да ви кажа, че иска нещо по-добро да бъде. Пътищата, начинът, по който могат да станат - едните по радикален, другите по либерален начин. Но нямаше, тука в нашия град, нямаше такива чак масови прояви, както сме ги гледали в столицата - гладни стачки, протести. палаткови лагери. Нямаше чак такива. Имаше една - две стачки с лозунги, с митинги, два-три митинга и толкова. Но това, което беше в столицата... Имаше хора от Шумен да ходят да участват в столицата, но тук по-кротко минаваха тези неща.

 

А някои хора наричат тези промени преход. Вие какво мислите за това понятие, адекватно ли е?

 

Много е дълъг, за да е преход. Просто е много дълъг този период. И не знам как след време историята ще го... Защото ако е преход - един преход би трябвало да е 5 години, 10 максимум, а то станаха 20 години и сме си още преход. Не го приемам като преход. Значи промяната си е промяна. Това не е революция, както, да кажем, е имало революции. Не е нито, наистина... Това е държавен преврат, което са извършили на 10-ти ноември. Ама толкова дълъг преход след държавен преврат. Сякаш не би трябвало да има такъв дълъг преход. Една демокрация, която не стана, за жалост, така както трябва да бъде.

 

Тоест сега смятате, че тези промени не са се извършили към някаква демокрация, така ли?

 

Не, пак е като демокрация. Не може сега, не може да не кажем - ние влязохме в НАТО, в Европейския съюз. Това са си промени. Това си е демокрация. Това е демокрацията. Въпросът е, че това, за което ние говорим, за социалния облик, за социалните реформи, които се вършат в полза на това общество, това не може да бъде преход. Все да го даваме преход и да се връщаме назад в миналото, че социализмът е виновен за това нещо... Защото е много дълъг този период на преход. Значи, аз лично си мисля, че трябваше да бъде много по-кратък. Тъй, както в страните от... социалистическите страни - Унгария, Полша, за които ви казвам, се оправиха. Много по-бързо мина техния преход. Така би трябвало да бъде и при нас, ама не стана.

 

А каква е причината, че не стана?

 

Ами, това ви казвам, че това... правителствата, които идваха на власт не гледаха да оправят преди всичко социалната сфера, нали хората там и всичко останало, ами гледаха да си направят, сега, дето говорят, квартала на богатите или пък своите лични интереси. И така...всеки първо гледа за себе си и после за останалите. Не знам, може би не съм права. И сигурно не съм права, защото съм по-далеко от политиката и от... Но аз го гледам като обикновен гражданин.

 

То е и въпрос на мнение. И този провал - провалът на тези промени, според вас, кога се е случил? В началото казахте, че много са били обнадеждени хората, но след това са се разочаровали. И кога се разочароваха от въпросните промени и защо?

 

То, вижте, то ставаше твърде честа смяна на правителтвата тогава. Колко много правителства се смениха, колко много партии се съзадоха. Аз, дето се смея, викам само няма партия на... трябва да създам партия на Зодия Везни. То толкова много партии, защото аз съм зодия Везни, викам създавам една партия и това е. Но във всяка една, не само политически, ами сметнете колко фондации в началото се създадоха. Тези парите да се операт, мръсните пари нали, които са останали. Абе, както е казал още Константинов, Алеко Константинов ли беше, политиката е мръсна работа. Така, че...

 

__

 

Малко се отплеснах в разговора

 

На целия проект е интересно това, което имате да кажете като цяло. Ние не целим да зададем някакви конкретни въпроси, а по-скоро наистина спомените на...

 

Ами все пак трябва да се подскаже, защото може би трябва подвеждащ въпрос?

 

Ами какво друго да ви попитам... Това е, като че ли.

 

Аз искам да ви кажа, че Шумен е един град с една изключително богата история. Няма да започна да говоря за Плиска, за Преслав, за Мадара. Но той е богат град и на личности, от световно, от национално, от местно значение, изключително. И една голяма част родолюбиви личности, не само дарители, са допринесли твърде много и в областта на културата, и в областта на дипломацията, и в областта на изкуството, и на промишлеността - това са все една голяма част жители на Шумен. И заедно с един мой колега, за миналото си говорим, бяхме решили да напишем една книга за бележитите шуменци. Понеже преди известно време така излязоха доста книги, посветени на "100 известни личности", "100 известни актьори", или нали всичко свързано със 100, и ние решихме да издадем 100 бележити личности на Шумен. Бележити личности. И когато започнахме да събираме данни, се оказа, че те не са 100, ами те са много над 100. Можеше да съберем и 250, и 300, и така трудно бихме ги отделили. И се решихме и се спряхме на една цифра "199 шуменци в националната култура". И я издадохме тази книга. Сега работим върху втората книга, която е “199 шуменци за Шумен. Тоест, хора, които са... даже не всички, които са родени в Шумен, но които са допринесли за този град, допринесли са за развитието на този град. И искам да ви кажа, че страшно интересни личности срещнах и това го правим именно с цел младото поколение да знае какво е имало преди.

 

Мисълта ми беше, че тази книга, която направихме, е предназначена, не само за студентите от нашия университет. За учениците, за младите да знаят, че нашият град е допринесъл, че твърде много е допринесъл за развитието на цялото българско общество. И нека да има такива хора, с които младите, бъдещите изследователи също да могат да се захванат и да започнат да ги изследват. И аз се радвам, че един от носителите на медали на световни първенци по информатика, стана точно шуменец. Тука скоро Президентът ги прие и ги награди. На последното световно първенство едното момче е шуменец. Така, че има такива последователи и това е хубаво. Но това нещо трябва да се научава, а не трябва да се забравя. Не трябва да се мисли, че животът започва от нас и от днес, защото много хора го забравят това нещо. Казват "Ето тъй, тъй и тъй се прави", а забравят какво е било вчера, какво е било още миналия ден. И аз за това ви казвам, не трябва всичко да се отрича, каквото е било през социализма. Имало е много лоши работи, имало е, но имало е и много положителни неща. И даже сега ще ви подаря една такава книга. Вие откъде сте?

 

От София съм аз.

 

Предполагам, че ще ви хареса и ще ви е полезно. Втората книга сега ще я довършим. Изследването ви във вид на книга ли ще го правите или за докторантура?

 

То е цял екип, аз участвам само в екипа, като взимане на интервюта. Да, вероятно ще се стигне до някаква публикация, но не мога да кажа. Ръководителите на екипа точно ще го определят. Последно се сещам да ви попитам.... В началото започнахте с това, че си спомняте тези големи културни проекти тук в града, за честването на  1300- годишнината. А вие тогава в личен план с какво се занимавахте? Още в началото ли работехте тук в музея с основаването му?

 

Да, аз от 1976г. съм в този музей. Именно с епохата на социалистическото строителство и за да направим тази експозиция, за която вече няма зала, тук 90-та я развалихме залата, но тогава се извършваше една голяма събирателска и проучвателска работа. Събирахме много материали, заснемахме ги. Имаме много богат фонд на снимки от този период и така. С това съм се занимавала. 83-та година станах научен сътрудник, ходих по изпити.

 

А то е било за историята на социализма тук или в България?

 

Не, в цяла България. Конкурсът беше обявен, всеки можеше да се яви, имаше и друг кандидат.

 

Но самата експозиция тук в музея?

 

А в музея беше само за шуменския окръг. С различни теми - от 9-ти септември - посрещането на Съветската армия, участието на шуменци в Отечествената война, бригадирското движение, после социалистическото строителство, т.е. икономиката, героите на социалистическия труд. Нещо, което вече никой не се сеща за тези неща, всички са ги забравили, сега се налага, и така... Пишем статии. Даже една статия, имаше една конференция, участвах, за забравените герои на социалистическия труд, защото ето и това е едно движение, което пак нали има и положително и отрицатело в него от епохата на социализма. Защото героите на социалистическия труд, имаше истински герои на социалистическия труд. Даже истински герои на труда, да не е на социалистическия. Но по-късно и то се изврати, както много неща от епохата на социализма. Започнаха, във връзка с 80 годишнината, активни борци против фашизма, да ги правят герои, във връзка с 80, 90 години от тяхното рождение и да ги правят герои на социалистическия труд. Какъв герой е той на труда? Той не се е трудил. И по този повод аз направих точно едно изследване, както вие сега правите, но за това кои са героите на социалистическия труд от Шуменски окръг, кога са били и в каква степен и защо, трябвало ли е да бъдат примерно. Какъв процент от активните борци, какъв процент са истинските... Защото този, който е истински герой на социалистическия труд, не са го карали насила да работи. Вярно, че е имало, на няколко пъти са им давали преимущества, нали, понеже... Но е имало и такива, които не са били, просто наистина са обичали труда, професията си, и са отдавали всичко на това.

 

Това изследване сте го провели по време на социализма, още тогава?

 

Не, не. Сега, наскоро. Преди три години ли имаше някаква конференция.

 

Тук в Шумен?

 

Да, но беше национална. Сега всъщност аз такива неща изследвам и се занимавам с културата на градския бит на Шумен през 30-те и 40-те, 60-те години.

 

А значи и преди социализма също?

 

Да, периодът след Освобождението всъщност вече. От новата и най-нова история.

 

А тази експозиция за историята на социализма тук, кога беше махната? 90-та година?

 

90-та

 

Коя част на 90-та Помните ли? Съвсем в началото ли беше махната?

 

Не, към края на 90-та. 91-ва открихме една зала, на мястото на революционното движение. Те бяха две зали - официалната експозиция имаше две зали. Едната беше отделена за революционното движение, другата за социалистическото строителство. Революционното движение - сега това също е един голям пропуск, този период след Освобождението. И това беше неправилното в социалистическата епоха. Защото се обръщаше - ето революционно борба, революционно движение, антифашистката борба, 41-ва там да кажем или 23-та. Така след Освобождението, но основно на революционното движение, на партийното движение, строителство. А сега, вече след промените, като почнахме да търсим материали, свързани с бита, с културата на хората, с икономиката през този период от Освобождението - оказа се, че ги нямаме тези неща в музея. И почваме да ги търсим, да ги събираме, във връзка с изследване, във връзка с изложби. Правим много често изложби тука. И се оказва, че това е един много голям пропуск. Имали сме личности, които може човек да се е отдал, нямам нищо против - Тодор Петков, Август Попов, такива личности, партизани, но не е било нужно само революционното движение. Трябвало е да се види и всякакъв друг вид дейност или живот, цялостния живот от всички гледни точки да се събират и да се информират хората. А така си загиват, вече са си починали хората.

 

А имаше ли някакви дебати тук в музея относно премахването на тази експозиция на историята на социализма? В смисъл всички ли хора бяха съгласни с това нещо?

 

То беше точно тогава нареждането отгоре, дето се казва, защото по това време се махнаха и паметниците на Георги Димитров, на Васил Коларов, които бяха в града, всичко свързано. Тогава беше точно периода, сега поутихнаха нещатa. Беше, както и борбата да се махне мавзолея. Всичко, което беше свързано с името социализъм, комунизъм, трябваше да бъде махнато, независимо, че трябва да е история това нещо и не трябва да се...

 

Това 90-та значи то от самите социалисти значи, от ръководството?

 

Не, не то беше края на 90-та година. 91-ва някъде. Защото в края на 91-ва..., значи може би до 91-ва да е била експозицията, но може да се бъркам. Може края на 91-ва и 92-ра да сме я махнали. Защото 92-ра направихме иконата. Тогава пък минахме на другата крайност, свързано вече с иконите и...

 

И с религията?

 

С религията, да.

 

А как... В смисъл, тази смяна на историята на социализма, на тази експозиция, с история на основно междувоенния период ли е било или на целия период след Освобождението?

 

Периода на социализма обхващаше 1944г. - 1980г.

 

Аз имах предвид след това, след 89-та, когато се маха тази експозиция. Вие казахте, че се е сменила с експозиция на...

 

Тогава като се махна тази експозиция, залата я направихме "Християнско изкуство и култура". Сложихме икони и църковни... А другата зала е "Зала съкровищница" с нумизматика и съкровищници.

 

А след промените, смени ли се начина, по който се представя историята от междувоенния период?

 

То вече не се представя при нас, единствено и само с временни изложби - тематични. А когато е тематично, няма как да я представяш. Нали, представяш си я реално, както е било. Но иначе няма как. Няма цялостно като период да го разкриваш по някакъв начин на посетител не се прави, защото няма такава експозиция. Няма и написана такава история. Аз не знам, вие сте младо момче, коя година сте учили, но аз дълги години подготвям кандидат-студенти по история, и така като им следях учебниците как примерно Лайпцигския процес излезе вече отдавна от учебника. Нищо не се споменава за Лайпцигския процес, за Георги Димитров. Започна да се споменава за "Моята борба" на Хитлер. Ето пак, от едната крайност в другата. Нямам нищо напротив, но защо трябва да отричаме всичко от историята. Може Георги Димитров да не се е държал като герой, точно с тези думи нали, там както е ило, по време на Лайпцигския. Но събитието го има, това не е от България. Всъщност в Лайпциг, нали, че той е изгорял Райхстага, защо да не се спомене с една дума. Едно събитие, което е премахнато, заличено от българската история. А се отделя много повече място на "Моята борба" на Хитлер.

 

Но в какъв аспект смятате, че се отделя на "Моята борба", защото предполагам и че по времето на социализма се е изучавало също за нацизма?

 

Не, не се е изучавал Хитлер и нацизма. Там тогава се говореше за антифашистката борба срещу нацизма, но за Хитлер, като "Моята борба", като книга въобще... Тя беше забранена.

 

То сега също е забранена, в смисъл поне законово.

 

Не е, не знам да е забранена. Аз и преди години, по времето на социализма, в нашата библиотека я имахме. Можех да я чета всъщност. Не знам сега да е забранявана.

 

Продава се публично, обаче не знам дали е разрешено това. Струва ми се, че не би трябвало да бъде, ама може би бъркам.

 

Не знам. Мисля, че не може да бъде забранена, но... не знам.

 

Тоест вие смятате, че учебниците са минали до другата крайност. Тоест, едва ли не да реабилитират някакви идеи.

 

Да, това е лошото. Аз нали ви казах. Особено първите години след тези промени, които бяха, беше пълно отричане на всичко, което е свързано със социализма, идеите за комунизма. А оттам вече и един вид пълно отричане на историята.

 

И защо се е стигнало, според вас, до това пълно отричане?

 

Ами, това наслагване 45 години на тази, както й казват, тоталитарна диктатура, тоталитаризъм. Това вече кара хората изведнъж да почувстват като революция. Трябва по някакъв начин, може мирна революция, не кървава революция, не чрез гражданска война, не чрез... този преврат. Трябва някаква промяна да стане и по този начин става.

 

По кой начин?

 

По този начин намират...

 

Като алтернативна намират в междувоенния?

 

Като алтернатива, да. Отрицанието. Изчистването, т.е. промяната в душата, в съзнанието, във всичко, става чрез отрицание на всичко минало.

 

 

––

 

 

 

 

 

за кмета:

 

Това е много, как да ви кажа, работохолик е. Човек, който се отдава на работата си, лично аз го харесвам. Сигурно няма да го преизберат, но лично аз го харесвам. И направи много за града. Като предизборните обещания си ги изпълнява. Направи... беше горе, парк Кьошковите, на който сигурно не сте ходили, в края на града, към стария град посоката, да се възстанови. Той беше изоставен, а е страхотен парк, той е в гората. Възстанови го. Направи парк, студентски, който беше обещал. Ето, въпреки кризата успяха да направят този карнавал на плодородието, чувстваше се, не беше като първите няколко. Чувстваше се малко кризата, но го направиха, защото ако спре да се прави, след 2 години въобще няма да се повтори. И така. Лично аз го харесвам.

 

Изборите кога са? Другата година, нали така?

 

Да. Сигурно няма да го изберат

 

А защо няма да го изберат?

 

Той е в БСП и ГЕРБ сигурно ще спечелят.

 

Тук се промениха настроенията вече?

 

Не знам, нямам представа, сигурно е така. Аз лично не знам кого ще издигнат от ГЕРБ, но дори ако в днешния момент попитат кого ще, както водят такива анкети... Просто лично аз съм доволна.

 

Сега първи или втори мандат е той?

 

Първи. Макар, че примерно целият град е разкопан, но това е европейски проект - ИСПА. Трябва да се направи водопровода. Тук е най-големият негатив, който той може да натрупа. Тези разкопани улици да му попречат. Но, общо взето, го виждам като човек, който работи. Но той е бил, примерно, активист - първи секретар на комсомола. Ако можете да се допрете до него, той ще ви каже.

 

За областния управител

 

Започва с частен бизнес. Освен това е такъв председател на... как се казва, ами занимава се с коне, конен спорт и на дружеството там в конния спорт участва. Има си бензиностанциите, въобще се занимава и с бизнес. Ето сега става и областен управител. И той израства от... Той е някъде около 50-годишен. И той израства през този период, но ето с друго мислене. Значи единият партиен, не се занимава никога с частен бизнес, бил е и без работа човекът, но работи сега в момента, виждам как работи за града. Другият се противопоставя на тези му действия, защото от административна гледна точка. Почти нямат допирни точки двамата - областен управител и кмет. Но пък аз от друга страна харесвам и областния, като приятен човек, като човек, мислещ с... ново мислене, нали, има вече виждания и по друг начин, защото има виждане в бизнес средите как се работи и по какъв начин. И това са интересни... интересно е, но е противопоставяне и не е много хубаво за самия град, защото като нямаш уеднакяване на позициите, като нямаш поддръжка между институциите, всичко това пречи на града, както и в цялата държава.

 

Тоест, това политическо разделение по някой път...?

 

Не някой път, винаги пречи. Това противопоставяне пречи. А то, ако го няма наистина, няма да бъде политическо разделение, тогава пак ще бъде с една партия. А то не е. Трябва да имаш опозиция. Ама сега, така е. Какви други личности да ви препоръчам... някой от артистите. Нямате определени така нещо хора, нямате?

 

Не, има определени. В смисъл, ръководителите на проекта са изготвили някакъв списък. Аз просто попитах, ако евентуално вие се сетите. Но иначе има някакъв списък с много хора. Ние сме някъде... десетина човека участваме във взимането на интервютата.

 

То така е интересно. От различни гледни точки, от различни политически позиции да видите, да погледнете, да разпитате. Това е интересно.

AttachmentРазмер
Intervyu_Beta-Haralanova_Georgi-Medarov_Shumen_4-10-10.pdf186.01 KB
Intervyu_Beta-Haralanova_Georgi-Medarov_Shumen_4-10-10t.doc234 KB
Intervyu_Beta-Haralanova_Georgi-Medarov_Shumen_4-10-10.odt58.25 KB