ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ МЕДАРОВ С ЯНА ЖЕЧЕВА, ДИРЕКТОР НА 5-ТА ЦЕЛОДНЕВНА ДЕТСКА ГРАДИНА, ГРАД ШУМЕН, 05.10.2010

 

Г.М.: Да започнем от там, за вас кое е най-важното от последните 20-30 години като преживяване или в обществен план.

 

Я. Ж.: В обществен план.

 

Но от ваша гледна точка... Идеята е наистина.. от гледна точка на самите хора. Какви са техните спомени за Шумен в края на 20-ти век.

 

 

За Шумен като град, първо. Значи след промяната Шумен имаше приблизително 15 години застой. Като развитие, като град, като инфраструктура. Последните 5 години, може би, нещата започнаха да се променят. Не знам дали се дължи на новото ръководство или не, или на самите хора и на тяхното виждане. Значи започнаха такива едни по-модерни сгради, центърът да изглежда по-добре, повече зелени площи. Това е като град. Като културни събития в града, значи, не знам дали това е интересно, но години наред, може би 12 г. вече, през 2 г. Карнавал на плодородието. Който е така за Шумен е едно събитие. Хората за него се готвят 6 месеца назад всяка година, да не кажа, че може би се готвят след всеки карнавал започва подготовката за всеки нов. Друмевите театрални празници. Това е едно много голямо събитие. Значи, до преди няколко години преди да... ръководството на “Шуменско пиво“ да отиде в София, когато си беше тук в Шумен правиха всяка година едни бирени фестове, където се събираха от цяла България хора. Той продължаваше около седмица. И те канеха известни групи, значи, шуменци не могат да си позволят да поканят много изпълнители, защото нали хонорарът е много висок, но Шуменско пиво тогава поемаше и така имаше един добър празник в рамките на седмица. Откакто, не мога сега да кажа дали е 3 или 4 години, ръководството вече е в София. Т.е. София ни, как да кажа, ощети ни града. Другото нещо е, аз понеже съм така, живяла във времето на социализма, както се казва, и мога да направя разлика между тогава и сега. Значи, днес хората живеят свободно, но не са свободни духом. Защото всичко им е отнето. Не знам, това е моята гледна точка. В Шумен имаше много предприятия, където човек можеше да работи. За КТА “Мадара” предполагам, че може и да сте чували. Беше едно много голямо предприятие, където имаше недостиг на работна ръка. Алуминиевият комбинат. Значи, хората живееха спокойно. Не, че са имали свободата примерно да излязат навън така, както всички в момента имаме свободата да излезем навън - взимаме си паспорта или там картата и излизаме. Тогава не можеше да стане по този начин, но човек живееше спокойно. Имаше хляб, имаше работа, имаше сигурност, имаше спокойствие и не беше така изнервено. Нали, това е животът ми в личен план и то също ми се е отразил. Защото ако бяха ония времена може би моята дъщеря нямаше да учи в друга държава и да я виждам един път в годината. Още повече, че аз съм с ясното съзнание, че тя даже няма да се върне в България. Така че промяната за мен не е в положителна посока. И за мен това не го направиха обикновените хора, направиха го политиците. В Шумен също. Нали, ние се вписваме в цялата тази картина на държавата с разрухата. Значи, рушим и не създаваме. Но то не зависи от обикновения човек, макар че всеки ден ги слушам как се дърлят политиците и нищо не решават, те просто си прехвърлят топката и страда обикновения човек. Това лято си направих труда да попитам голяма част от моите хора, които работят при мен, от моите познати, къде ще почиват. Оказа се, че 90% от тях няма да почиват. Тоест ще си седят в къщи, не могат да си позволят да отидат на море. Преди 20 години такова нещо не можеше да се случи. Всеки можеше да си позволи да отиде на море. И пак казвам, има много така положителни неща, че човек има свобода, има свободата да решава какво и дали иска да направи. Ето, както мойта дъщеря е решила, че иска да излезе навънка. Тази свобода тя нямаше да я има. Но човек тук в държавата не е свободен - когато нямаш пари, когато нямаш сигурност, тогава не си свободен духом... за съжаление... Не знам какво друго да ви кажа. За мен нещата в личен план много са се променили. Аз съм била учителка и така след промяната тази свобода даде възможност на много хора да мислят по различен начин и да изказват свободно своите мнения. Аз може би пострадах при тази свобода. Това пък ме амбицира да стана директор.

 

В какъв смисъл пострадахте от тази свобода?

 

Ами, значи преди 20 години нещата не се казваха така свободано. Не можеш да мислиш нещо за ръководителя и да отидеш при него да му кажеш “Извинявайте, господин Петров, аз не мисля като вас и вие не сте прав.” Такива неща малко трудно се случваха. Щом човекът е над теб, щом заемаше определена йерархия, значи той имаше право. Такова беше мисленето. Аз може би вече бях по-свободна, защото си позволих да направя едни такива изказвания. Бях един комсомолски секретар на една организация и не се очакваше от мен да говоря по този начин, нали, затова казвам че хората не бяха така свободни....

 

А това коя година е било?

 

Ами, значи аз съм запознала да работя 85-та.

 

А сте били комсомолски секретар в коя организация?

 

Тя е територална организация на една община - Хитренска община. Аз съм от Хитрен. Тя е голяма община, в която влизат 21 села. Аз бях секретар на тази териториална организация.

 

В какво се изразяваше тогава работата ви? През 80-те години. Също още един въпрос, свързан с тези промени. Споменавате много пъти тези промени, но кога настъпиха те и в какво се изразиха за вас в момента, в който настъпваха и кога разбрахте, че настъпват някакви промени?

 

Значи 89-та година, когато се случиха тези неща с освобождаването на Тодор Живков, с промените, аз работех в община Хитрен. И бях Личен състав, т.е. държах досиетата. Като казвам досиета не е кой знае какво - молбите за работа, трудовите договори, допълнителните споразумения, така, така. Може би два или три месеца по-късно ние освободихме всички служители по заповед, която дойде от Министерски съвет. Значи, още тогава ми беше ясно, че нещата които се случват не се случват заради хората. Нещата започнаха да се наслагват, човек от ден на ден вижда, че не може сам да управлява. Малкият човек не може сам да управлява. Значи, всичко е със заповеди, всичко идва от горе. То и днеска е така - постановление на Министерски съвет, решение на Народното събрание, нали, като има и като влизаш в едни рамки, няма мърдане.

 

Кога беше това освобождаване, което споменахте?

 

Което сме направили ли?

 

Да.

 

Не мога вече да ви кажа.

 

Към края на 89та или преди това?

 

Ами значи ако не се лъжа, не, не е било 89-та. 89-та някъде ноември станаха всичките тия истории и може би пролетта е било. Не мога точно вече да кажа като време. И оттам нататък започна тази мандатност, която беше. Следващия път вече аз бях освободена. За мен тази мандатност не е удачна. Сега. Значи, когато един човек встъпи в длъжност, той не е наясно с много от нещата. Нали говоря въобще, кмет да си и директор да си, където и да отидеш на ново място, на теб ти трябва определено време, за да навлезеш в нещата. В дадено предприятие, да речем. След което идват годините, в които можеш да започнеш да правиш нещо, защото вече си наясно. И тогава, когато си започнал да правиш нещото, изведнъж трябва да си тръгнеш. И да дойде нов човек, който на ново да навлиза. Значи един мандат, тези четири години, те не са достатъчни, за да може един човек да разгърне собствения си потенциал и да може да покаже нещо. Значи, в момента, ако ви прави впечатление колко е разбит центъра. Последно, може би, повече от 20 години той не беше пипан. Нищо не беше пипано по центъра. Тази година, не знам може би е проект и не съм наясно как точно стана, но мисля че е проект, значи кметът е успял да направи нещо. И започна едно реконструиране на центъра. Да, но догодина свършва мандата и не се знае този, който ще дойде - добре е да е той, но може и да не е той - добре е направеното да не спира до тук. И не се знае дали следващият ще го продъжи. А ние нямаме достатъчното съзнание да довършим това, което е започнал човека преди нас. По-скоро имаме съзнаннието, даже несъзнанието, да рушим. Както е в момента в София един паметник, който за мене... той е паметник на културата, какво значение има съветски ли е, японски ли е, еврейски ли е, какво значение има? Това е паметник на културата, това е нашата история и сега ще го съборим. Защо? Щото трябва да мине метрото. А в развитите държави просто ще го преместят. Ще му намерят друго място. Ще го преместят.

 

Сега оценявате негативно въвеждането на тази мандатност, но 89-та как я оценявахте? В смисъл, когато разбрахте, че идват тези, така да го кажем, промени?

 

Не знам. Тогава не съм мислила по този начин. тогава по скоро съм имала очакване за нещо добро. В интерес на истината аз съм била на 22-23 години и сме чакали нещо добро. Всеки е искал да излезе навънка, да види различни неща. Тогава гледахме само съветски филми. Не знаехме какво става по света. Тези, които бяха излизали из Европа, бяха много малко. Нали това, особено за 20-годишен човек, си е едно предизвикателство. Тогава не съм разсъждавала по този начин. 20 години по-късно виждам, че нещата в държавата не са се променили нагоре и напред. За съжаление. Нали, не, че не се случват и хубави неща, но те са толкова малки в сравнение с това, което можеше да стане. Българският народ е трудолюбив народ, но горе само се карат. Те това правят и в момента.

 

Но това каране защо се получава? Заради тази мандатност, която споменавате или?

 

Не. Не.

 

А каква е причината?

 

Ами... Ами, тя политиката е много сложна и не е за един директор на детска градина. Имам си някакво мое виждане, но това е...

 

Ами по-скоро вашето виждане ни интересува.

 

Ами, знаете ли. Това е много сложно политически. Защото една партия печели. Тя си има определена стратегия. Хората са там, защото защитават интересите на тази партия. Тоест, всеки, който в момента, както аз преди 20 години съм изказала своето мнение по въпроса. Когато някой каже "Ами, нещата не се случват така и не бива да се случва така" и даден министър си заминава. Значи, всяко едно правителство защитава своята гледна точка, своята позиция и... Аз не знам кой какво иска да направи, защото дотук нищо не се случва. За съжаление. И ако преди 20 години имаше едно уважение към учителя, към лекаря. Днес това умря.

 

Тоест към всички авторитети няма уважение или?

 

Не точно. По-скоро към хората, към обслужващата сфера. Тоест, ние се грижим за децата, но на учителя се гледа много негативно. Не казвам, че някой не е направил нещо, но не може да сложиш 3000 учителя под един и същи знаменател. Или както лекарите. Те толкова кадърни лекари се грижат, и един, примерно, направил нещо и "Лекарите са некадърни" и от този сорт. Но категорично слагаме всички под една черта и сме загубили уважението към дадени професии.

 

Споменавате учителите, лекарите, тоест към кои? Социалната сфера да кажем.

 

Да. Да.

 

А към други професии има ли загуба на уважение или не толкова?

 

Нямам наблюдение толкова, колкото към тези. Просто хората, с които общувам в момента, са в тази сфера, за това така виждам. И отношението към моите учителки от страна на родителите. Един вид са тези, които уважават учителя като учител. Всички останали смятат, че той просто им е длъжник, защото те си плащат. Нали там социални осигуровки, здравни осигуровки. Щом си плащаш, значи човека насреща ти е длъжник.

 

Тоест, загубата на това уважние идва от този процес на плащане?

 

Не. Защото хората са...бедни. Голяма част. Защото, когато не си беден си позволяваш една добра хубава клиника. Нямаш проблеми. Изнервени са от безработицата. И всичко това се отразява. Съжалявам, че така негативно говоря, ама... Опитвам се нещо оптимистично да намеря в цялата картинка и не мога да го намеря. Защото ходих, видях, дъщеря ми учи в Германия, видях техния университет, имах възможност да вляза в момента, когато на тях им преподават. Видях начина, по-който тях ги изпитват. Как ги карат да учат. Никой не казва - "Ти учи". Никой не пише присъствие, заверка в книжката на студента дали е посещавал лекции. Но това е просто толкова, така е направено за студентите, че там искаш да учиш.

 

Тя къде е, в кой град?

 

Щралзунд. Тя е много нагоре. И то е малко градче, университетско, с много специалности. Направено е всичко да е в полза на студента. Значи общежието е толкова добре направено, че голяма част от българите не живеят толкова добре. За среден пласт българи говоря. Тя има всичко за едно общежитие, което в България сигурно ще платя двойно. Всичко като комуникации и е безплатно обучението също. А тя е българка. Защо в България не могат да се случват такива неща за нашите деца. Защо трябва да се случват в другите държави?

 

Защо според вас?

 

Ами защото има некадърно управление. Няма как .Не може по друг начин да бъде. Защото България може да бъде печеливша държава. Ние имаме един туризъм, с който може да печелим страшно много. Но там има много интереси, такива политически... На хора с много пари и така, и така.

 

Разкажете още за спомените ви от 89та година, годината, в която казахте, че сте започнала да усещате тези промени.

 

Ох... Ами... Много назад. Не мога да се върна чак толкова назад, че да се сетя. Например, тогава най-хубавата кола беше Ладата. И другите коли, които карахме бяха железните Москвичи. Изведнъж започнаха да се появяват западни автомобили. Тогава японските автомобили много навлязоха първо, после започнаха да вкарват от Германия, Холандия, така, така, така. И изведнъж градът ни от един спокоен град се напълни с нови западни автомобили. Това не можеше да се случи преди. Някак по-друго. Много хора останаха на улицата. Бюрата по труда бяха пълни. Това е.... Няма как да не го видиш след като те си чакаха на опашка. Хората безработни. Седят и чакат някой да им даде помощи.

 

Кога стана това?

 

Може би 2-3 години по-късно, защото след първите години, първо при нас много се усети, защото КТА “Мадара” фалира. А там може би 10% от шуменци работиха.

 

Коя година фалира?

 

Не мога да ви кажа.

 

Но някъде там?

 

Но някъде там. Хайде, да не са 3-4, 5 години да ги сложим. И оставиха да работи само 1 или 2 крила, с много малко персонал. А всъщност в града нямаше такова развитие на бизнеса. И процъфтяха кафенетата. Значи кафене до кафене, целия град. То и в момента ги има, но тогава беше просто ужас. Другото, което беше така силно впечатляващо, беше гаражната търговия. Всеки гараж изведнъж стана хранителен магазин. Защото хората си търсиха начин за оцеляване. За друго не мога да се сетя.

 

А как си спомняте ноември месец и падането на Тодор Живков и всички тези големи събития идващи от столицата? Как ги преживяваха хората тук и вие лично как ги преживявахте?

 

С голяма надежда. Значи, може би години наред всички сме си казвали "Хайде бе, стига с този Тодор Живков. Няма ли най-после да дойде някой друг човек, някаква нова промяна". Нали когато това се случва, лично аз, аз го видях в къщи, даже си спомням, че бях болна. Тогава тези конгреси на партията нали бяха директно... директно излъчване. И тогава, когато нали избраха, казаха, че той си е подал оставката, вече не може да си спомня как точно го казаха. Той миличкият окръглил едни големи очи, той не очакваше, че ще стане подобно нещо. И нали никой не очаква да стане подобно нещо. Следващите 2-3 дни всички си викахме "А бе това шега ли е? Какво става". И остана ясно, че да, наистина така се случват неащта. И така натататък, стана много бързо.

 

Но посоката очаквахте ли да бъде тази?

 

Не. Значи... С промяната всеки очаква да се случи нещо добро, да стане нещо добро. Първите години ние си казвахме, нещата не се случват така, нали, зле ни е в момента, но може би трябва да има един, едно време, в което да се осъзнае какво става. И тогава политиците измислиха думата "преход". Добре ама тоя преход не свършва. Аз миналата седмица бях в Румъния. И понеже последните 2-3 години ходиме до летището в Румъния, там я посрещаме ,когато тя си идва. Имах възможност да мина през целия Букурещ. За 2-3 години в Букурещ има коренна промяна. Аз тази промяна в София не я виждам. Не е възможно, ние бяхме на еднакво ниво с тях. Те обаче тръгнаха и дръпнаха напред. И смятам, че е заради политическото им управление. Но при нас това не се случва. Нали, изключвам София, която има пари, нещо се случва, прави се метро, влизат пари от европейски проекти. Това обаче в малките градове не се случва. Не знам за Варна, не мога да кажа. Но в малките градове не се случва.

 

Казахте, че политиците измислиха тази дума “преход”. Защо я измислиха, какво означава тази дума за тях, за вас?

 

За тях не знам какво значи, за мен означава, че... Намираме се някъде, нали, но трябва да го изтърпим, за да дойде по-добро. Или за да решим въпроса. Нали, трябва да минем през определено нещо, за да стигнем до нещо. Но това нещо ние не го стигаме.

 

А до какво трябва да стигнем?

 

Не зная. Само зная как живеят в Германия. Или лично аз бих искала да живея по този начин, но в нашата си държава. За това съм си още тук. Най-лесно е да кажем “Вече ми омръзна да търпя всичко това прокрай мен.“, да си вземеш куфара и да излезеш навън. Но човек си тежи там, където е коренът му. Аз поне така смятам. И че хората трябва да остават в България. Макар, че за младите хора е много трудно.

 

Но все пак вие приемате ли това понятие “преход”, за да опишете...?

 

Не, не го приемам. Значи аз като ръководител на детска градина имам точни цели и задачи за постигането на тези цели. Те са сведени до знанието на целия колектив и ние работим за постигането на тази цел. Аз не знам каква е нашата цел, на нашата държава.

 

Някои казват, че е демокрация тази цел.

 

Добре, но те всички застават зад една дума демокрация. Добре, това е една красива дума “демокрация“, свобода. Да, но на какво? Да, свободни сме. Всеки е свободен. Можеш да правиш каквото си искаш. Днеска ще работя, утре няма да работя. Днеска съм в България, утре съм в Испания. Да, защото преди, за да излезеш в Испания трябваше да искаш разрешение, ако си комсомолски секретар, минаваш през комсомолската организация и те ти правят едно проучване. Къде отиваш, че този да ти разреши, онзи да ти разреши. Нали, хиляди процедури и накрая примерно казват "Не". Сега няма такъв проблем.

 

А в същия момент капитализъм има ли? Демокрация, казвате, че има някаква форма на свобода?  Това понятие „капитализъм“ как го оценявате? Сега живеем ли в такъв период?

 

Значи тя думата капитализъм е много различна от нашата дума, която е. При нас няма капитализъм. При нас има усвояне на средства по незаконен начин. Значи, това не е капитализъм. Нали тръгнахме от тази теория на социализъм, капитализъм и тем подобни неща. Не. В България няма капитализъм, България е една свободна държава, в която тези, властимащите, постигат определени неща. Даже и за здравния министър, построил си къща.... социалния от предното правителство. Построил си къщичка на морето. Но тя много скромна, само, виждаш я - 200, 300 квадрата. Въпрос на измерение, но това не е капитализъм... Демокрацията е много криворазбрана в нашата държава.

 

В какъв смисъл?

 

Ами това, че човек има свобода не значи да е свободия. Тоест, да правиш каквото си искаш. Не можеш да излезеш, да вземеш пистолет и да застреляш комшията си и утре просто да те задържат. И като нямат доказателства да те пуснат. Не може да седнеш зад волана и да караш пиян. Защото, ами... ето, ти си Максим Стависки, утре те освобождават и нямаш проблем. Значи това не е демокрацията. Не може да има свободия в една държава. Ако има едни точни закони, където не можеш да си позволиш такива неща, значи няма да се случват. Както не се случват на Запад. Значи, шофьорите, които си хвърлят цигарите на Запад, не го правят, защото там ако те хванат, значи глобата е страшна. Какъв е порлбема тука? Никакъв. Там, значи в една Румъния в момента си спазват страшно знаците, защото ако надвишиш скоростта в Румъния директно те прибират в полицията и те задържат за 24 часа. Няма значение дали си български гражданин или не, ти си нарушил техния закон. При нас това го няма.

 

А това кога стана, че това го няма при нас?

 

Ми то никога го е нямало. Но едно време нямаше такива бързи коли. Едно хората време имаха дом, бяха спокойни, имаха работа и не хващаха пистолета, не скачаха през балконите. Значи, хората живееха по-спокойно. Нямаше го това напрежение, което го има в момента. Аз не съм гледала проучванията, но наскоро някъде чух, че инфарктите са се качили двойно или тройно за последните 10 години. Значи това е натоварване на хората. Не знам дали говоря по темата?

 

Ами, по темата е. Интересно ни е това, което имате да кажете вие. Това е основния интерес. Друг въпрос да задам. Непосредствено преди промените от 89-та в България, и в Шумен също, има едни други големи събития, това са 84-та, 85-та година - преименуването, така нареченият Възродителен процес и след това Голямата екскурзия. Как си ги спомняте тези събития?

 

Ох... Значи, аз не одобрявам тогава, че правителстовто наложи, със закон наложи смяната на имената. Макар, че смятам, че тя щеше да дойде от самосебе си. По това време имаше голяма част от... тези хора. Те сами си бяха сменили имената. Не на документ. Но голяма част от тях вече ги знаеха само с български имена. Значи, имаше един момент, в който те самите смятаха, че трябва да носят български имена, беше им по-приятно и смятаха, че... отваря им много врати. Значи, тяхното съзнание беше тръгнало с промяната. Не знам на кой му дойде тази идея и защо реши изведнъж да го направи. Беше много грозно. Значи, по това време, защото имаше едни... Как се казва... именници, където бяха със страници бълграски имена и човек влиза "Как ще се казваш?" - "Ами, изберете ми там едно име, ама да започва със 'с'". Понеже аз последанта година го хванах това нещо, когато работих вече в община Хитрино и така. Така се сменяха имената. Другият момент беше, че Турция отвори врати за тях. Защото реши, че това са техни граждани. Не знам защо. И им позволи, нали, ако искат да отидат в Турция. Не разбирам от тази политика. Но знам, че на хората им беше много трудно да си напуснат домовете. За да запазят собственото си аз. Който иска може да си смени името, но който иска. Защо трябва човек да го караш да си смени името насила? И едни големи композиции, влакови композиции, строени по гарите. Където то просто беше много страшна картина. Одеала, юргани, дрехи, деца, колички, възрастни и така цели композиции тръгваха. Понеже в Хитрино беше една от гарите в България, където тръгваха композициите за региона. И примерно строяват композицията и цяла седмица хората се нанасят. Просто се нанасят. И не са само такива вагони, където влизат трима или четирима. Те са от тези големите вагони, където се отварят с двете врати и там се нанасят 2 или 3 семейства с една част от покъщнината си. Който успее да продаде къщата я продава, но то като обезлюдее селото няма и на кого. Просто я оставя. И какво се случи? Значи, те пристигат в Турция. Там разчитат на свои роднини. А ако не успят някъде да бъдат при свои роднини, предполагам, че сте говорили някой, който е ходил в Турция. Значи имаха едни палаткови истории. Така след 4-5 месеца като видят, че не могат да се справят. Този турски, който те говориха, не е този турски, който нашите говориха. И имаха големи проблеми с работата, с издръжката, с децата. Голяма част от тях се върнаха. За мен това беше нещо необмислено, неправилно направено. То щеше да се случи. А сега вече няма да се случи. Напротив, нали, настроихме хората срещу себе си. Ние като ги народ ги настроихме, направиха го няколко политици, а сега вече. И тогава никога не се е говирило за турска етнос или циганска етнос. Никога не се е говорило за такива неща, докато не дойде до там, че да се сменят имената и да се говори за турци и българи.

 

А за какво се говореше тогава?

 

Нищо. Те си бяха едни добри съседи. Нямаше никакъв проблем. Никога не е имало такова напрежение. Особено в тези села, където голяма част от населението е било турско. Така, че... Аз имах 2 или 3 съученички, на които бях забравила, че те имат турски имена. Завършвала съм икономически техникум. В икономическия, в последните 2-3 години, изцяло сме им казвали с български имена и те, те си го... те го наложиха. Но когато изведнъж им смениха имената, те самите заминаха за Турция, с роднините си, с родителите си. Не знам. Не мога да обясня тази...

 

Те си измисляха имена преди 84-та година?

 

Да. Да, да, да. Нямаше проблеми. Аз за това казвам, това може би щеше да се случи с младите хора, щеше да се случи. Не знам защо правителството тогава реши да го наложи. Нямам идея защо го направиха. А и не съм разбирала от политика, аз не, че сега разбирам. Но вече нали от позицията на годините, човек може да прецени. Тогава на 20 години не съм разбирала защо се случват тези неща. Пък и не съм се интересувала толкова, по-скоро ми е било болно, че комшийката си заминава, с която съм изараснала, тя така и не се върна. Да речем, моята. Но аз никога не съм имала проблем с тях. И те не са говорили по този начин по който говорят сега.

 

Сега по кой начин говорят?

 

Политиците. Настройвайки населението срещу нас. Необяснимо е за мен, че така ги убеждават, че на всички избори те тръгват от Турция, идват до тук, за да гласуват и се връщат обратно.

За мен това няма обяснение... Не е нормално.

 

Имате предвид ДПС. Тези политици?

 

Да. Абсолютно, да, да, да. Защото те няма как да спечелят такъв процент за народни представители, ако една част от живеещите българи в Турция не дойдат да гласуват тук. Защото аз смятам, че те са българи. Не може да се родиш в една държава и да си някакъв друг. Не, не може. Всякакъв произход си има.

 

В какъв смисъл всякакъв произход?

 

Ами, примерно тези в Благоевград казват "Ние сме си македонци". Но те не македонци. Те са си българи. То се знае, че са бълари, но ... Говорят на такъв диалект. Имало е едно време тракийци и те тогава са си казвали "Ние сме тракийци". Нали, лошо ли е да кажеш “Ами, аз съм тракиец.” Но той е българин. Какво толкова? Да се определиш с дадена област, даже и да казваш, че си от турски произход. Нищо лошо. Но след като си се родил в България, аз смятам, че човек е такъв. Какво друго да ви кажа? Не знам. За мен нещата се случват... Как да кажа? Има една приказка - човек е това, което ... Човек е такъв, какъвто е. Тоест, каквото направи за себе си. Значи ние само това сме направили за себе си и за това сме тук. И сме стигнали до това положение и, че нищо не ни се случва хубаво. Иначе откъм промени... За мен промените са само в отрицателна посока.

 

А кога разбрахте, че тръгват в отрицателна посока?

 

Ами може би след като съм се омъжила, след като съм имала деца, след като съм сравнила с това как моите родители са ме отглеждали и възпитавали и това, което аз правя за децата. Може би тогава? Не знам. Не знам. Не, то няма определено време да бе, аз е в ето тази година разбрах, че нещата тръгват наобратно. И то просто година след година, година след година, нещата се натрупват и човек разбира, че... може би е живял в по-добро време.

 

А казахте за 89-та как си спомняте, а 90-та година как си я спомняте?

 

Ами не знам вече. Аз там 92-ра съм си родила едното дете и си бях вкъщи... Не мога, не мога много да кажа.

 

А тези големи, да кажем, големи политически събития, основно може би в София...

 

София не е България, винаги казваме ние. Защото нещата в София се случват, в София говорят по един начин, обясняват на хората, но винаги говорят от позицията на софиянец. Но те не знаят как седят нещата в малкия град. Никой не е дошъл да ги види. А когато дойдат да ги видят, те изглеждат лъскави. Тоест, ние знаем, че Бойко Борисов ще дойде в Шумен и се стягаме тука, правим хиляда неща, за да покажем на Бойко колко е хубав Шумен. Защо го правим? Няма логика да покажеш нещо, което не съществува.

 

Да. А пък 90-та година какви бяха събитията тук в Шумен. Защото в София всеки знае, може би, кои са били събитията, но тук в Шумен какви неща се случваха тогава?

 

Ами, не мога много да се сетя. Помня, че хората протестираха срещу режима, срещу смяната на имената, имаше много стачки, протести, но аз не съм ги видяла, нито съм чула. Защото, пак казвам, аз по това време съм си гледала детето, живеех в квартала на Шумен, където ми е било по-спокойно. Не съм се, не съм била в тези събития, не мога да кажа.

 

Да. А относно смяната на имената. Имаше ли преди 89-та или 89-та година някакви протести от страна на хората?

 

Ами значи те не бяха смяна 89-та смяната.

 

84-та и 85-та са, да.

 

Да. Да, да, да, да. Те бяха много по-рано.

 

Ами примерно там, където сте били на работа, там имало ли е някакви... Каква беше реакцията на хората, чиито имена са били сменени.

 

Ами... На никой не му е било приятно да му сменят името и да му кажат, че “От днес ти вече не си този, който си, ти си някой друг.: И понеже общините Хитрино, Венец, Калолиново са изцяло с такова население. И беше нормално, че хората ще протестират. И така доста, доста народ се беше събрал и сега къде стигнаха... Малко след Хитрино бяха стигнали, като се бяха събрали. Нямам идея дали наистина е имало танкове, но се каза, че са направили преграда с танкове срещу тях, за да върнат обратно хората. Не съм била там, не съм го видяла, само, нали, съм го чула. Но... Хората, които правиха подмяната на имената, тоест, които работиха в архивите, защото... вадят се книгите, където са актовете за раждане, нали там върху тях се прави подмяната, защото след това всичките, които са подменени минаваха през съда. Тогава, не знам, районен, окръжен, как се е водило, градски съд, където се слагаше номер на свидетелството. И тези хора си ходеха с охрана. Тоест, ходеха на работа с охрана и се връщаха с охрана, защото те не бяха виновни за подмяната, но бяха човекът, стоящ насреща. И така, имаше доста заплахи срещу тях, ама не знам, не, нямаше, нямаше пострадали. Но имаше така, дълго време ги водиха под охрана, за да си вършат служебните задължения. Имаше напрежение орепделено. Нормално е всеки да се озлоби. Това е накърняване на човешките права.

 

А тази демонстрация ли беше това, което казахте, че са се събрали хората и са тръгнали?

 

Ами аз не знам и за къде са били тръгнали. Не мога да се сетя сега, толкова назад във времето не мога да се върна.

 

Да. То не си спомняте и на коя дата също е било и кой месец?

 

Не, не мога. Но това беше определено след 89-та вече. Значи техните имена бяха сменени. Тодор Живков вече не беше на власт. Това си го спомням.

 

И тогава те са протестирали с искане да си върнат старите имена?

 

Ами, може би ДПС е започнала да става политическа партия. Зараждаща се политическа партия. Нямам идея. Не мога да се сетя. Това са неща, които не мога да ги твърдя, защото аз не мога и да се сетя.

 

Значи преди 89-та не е имало никаква форма на протест?

 

То беше голям стрес за всички. Значи с подмяната на имената, даже и да е имало протести, не са били такива мащабни протести. Защото хората, изведнъж. То си беше голям стрес, голям удар. Сменяш си името, дават ти възможност да напуснеш, ако искаш да напуснеш държавата, взимаш си багажа и заминаваш. Може би след като 2-3 години по-късно се върнаха. Тогава започнаха протестите. Те тогава започнаха и другите протести, защото хората останаха без работа. Тоест като социално напрежение, там в следващите 5-6 години беше страшно. Откъм напрежение. Не знам.

 

А кога им върнаха имената?

 

Имената ли? Не мога да си спомня. Те им дадоха възможност да си върнат имената... Ще излъжа за годината. 1996? 2001? Нямам идея. Може би трябва да питате някой, който е участвал в този така наречен Възродителен процес. Някой, на който са сменили името и са го върнали. Аз всъщност имам една женица ама тя беше първа смяна.

 

А имаше ли някакви хора, които бяха против това връщане на имената, тук от Шумен да кажем?

 

Как против?

 

В смисъл, българи да кажем, които бяха против това да се върнат турските имена на хората?

 

Не. Не. Поне аз не знам да е имало. В края на краищата всеки си има име. Той... И в Америка да живееш да си запазиш името, но фамилията ти вече не е българска. И там не се водиш българин, там се водиш американец. Тази демокрация не я имат. Там я няма.

 

Коя демокрация, която има тук?

 

Да. Ако си временно пребиваващ си българин, но ако се установиш да живеш там и искаш гражданство, вече си американец. Не можеш да имаш американско гражданство и да си българин. Значи, аз за това казвам, че нашата държава много така криворазбрана демокрация. Ние искаме да постигнем много неща, но не ги правим може би по правилния път. Казвам ние като нация, макар, че никой не ме пита мене или там втори, трети. Някой отгоре идва, налага и това става. Както с... Защо трябва да има допълнително пенсионно осигуряване. Допълнително. Кой ще го получи? На кого е то? Къде отива? Както и въпроса за здравната реформа. Защо правим здравни осигуровки, къде отиват те? На Запад всеки си има номер на сметката, в която му влизат осигуровките. И той може да каже да към този момент имам, в момента имам 1000 евро, имам 500 евро, имам 3000 евро, милион имам. Нали, всеки си позволява каква му е осигуровката. Къде отиват нашите пари? Никой не може да каже. Значи, цялата тази реформа е нещо, за което никой нищо не знае като обикновен човек. Тоест, човек като мене не знае защо се случва и какво става и къде отива. А всяка вечер ни заливат с един куп информация.

 

Тоест това е някаква форма на липса на демокрация, така ли? Това незнание. Защото казвате, че от една страна има прекалено много демокрация за някои неща, но незнанието на гражданите...

 

Тя е криворазбрана демокрация. Тя е свобода. Свободата всеки да прави каквото иска. Тоест, правителството също прави каквото си иска. И всеки който дойде на власт прави някакви промени. Или както това правителство, пробва дали ще мине промяната, като не мине, дърпаме я, тя не става. Какво значи държавният служител да не си плаща здравната осигуровка. Значи една работнчка, която взима 240 лв. ще си плаща здравната осигуровка, а един полицай, който взима 1200 лв. заплата, не си плаща здравната осигуровка, плаща му я държавата. Защо? Ами това са такива едни въпроси, на които... Аз и да питам никой няма да ми отговори. Коя съм аз, че да ми отговорят, но това се случва в нашата държава. Нали, то не е тайна. Аз не говоря против... Но това се случва. Много негативно ли ви говоря?

 

Ами, то не е въпросът дали е позитивно или негативно за нас, мен ме интересува, и целият екип, какво имате да кажете, кои са важните за вас неща. То не е задължително да бъде нито позитивно нито негативно.

 

Като колектив на градината ли?

 

Не, не. Като колектив на екипа, на изследователския екип. За това казвам нас в множествено число, защото нас това, което ни интересува, е наистина това, което е по-важно за хората. В смисъл, за местните хора, в града. Кое те оценяват като важни събития.

 

Става въпрос за нашия град

 

Да.

 

С две думи. Последните 20 години всичко, което беше създадено, е разрушено. Като производство, като дух. Нещата, които са останали просто са толкова малко и поддържани с неимоверни усилия. В нашия град.

 

И това е свързано... До каква степен е свързано с тази прекалена свобода, която споменавате? Това ли е причината?

 

Ами... То е сбор от много компоненти. Не мога да кажа, че е само свободата. Ето например, преди 20 години в града е имало още 7-8 детски градини, които са закрити.

 

Сега в момента колко има? В смисъл 7-8 по-малко?

 

Ами, да. А пък сега няма къде да приберем децата. Но не се строи. Няма нова детска градина. В момента едно училище го префасонират за детска градина. Не е нормално. Би трябвало да има начин да се построи нова детска градина след като толкова много са разрушени. И за това казвам. Преходът, този преход, тези 20 години, през моя поглед, са разрушителни. Няма нещо, което да кажа “Да, ето това е построено.” Да, имаме си студентски парк. На мястото на старото гробище е направен студентски парк. Това е направено. Другото, което е направено са големите вериги. Но това... Те не са направени... Как да кажа. Дошъл е външен инвеститор и ги е направил. Ние не сме си построили нещо в нашия град. Всички училища ги има отпреди повече от 20 години. Всички детски градини са от повече от преди 20 години.

 

А кога започнаха да изчезват детски градини и училища?

 

Ами, когато хората започнаха да бягат навън. Тоест младите, в България в момента населението е застаряващо. Младите хора са навън. И нормално е като излязат навън децата да се раждат в другите държави, да не се раждат в България. Макар, че голямата част от хората започнаха да остават и тука, тъй като видяха, че и навън не е толкова лесно. Тоест, да, можеш да изкараш пари, можеш да живееш по-спокойно, но си чужденец в друга държава. Мисля, че и за това се върнаха голяма част от хората обратно в България, даже и звезди наши.

 

И вината за тези, за тези събития къде трябва да се търси? Да кажем в политиците като цяло или в конкретни политически сили повече или по-малко?

 

Вината е в нас хората. Разбирате ли? Въпросът не е дали си политическа сила или не си политическа сила. Ако нямаш ясното съзнание, че искаш нещо да направиш за тази държава, за този народ, имайки тази власт, защото само тези, които са властимащите могат да го направят. Който няма власт, не може да го направи. Но ако има ясното съзнание, че той иска да направи нещо, нещо добро и да се случи нещо то ще стане. За това последните години и... Не го казвам аз само. Не трябва да гласуваме за партии, трябва да гласуваме за хора. Но за хора, които да ми покажат, че искат да направят нещо положително... Но не знам дали ще стане някога.

 

А хората в България гласуват по-скоро за партии или по-скоро за личности?

 

Ами даже и да гласуват за личности, тя е в определена партия. А от тази партия, ако има една личност, която да, или двама, които да обединяват. Другите са там... просто, за да участват в политическия живот и за да имат изгода. Сега аз не мога да кажа точно, то ако се замисля ще кажа. Но откакто е започнала демокрацията има едни, които само сменят партията. От една партия, във втора партия, трета партия. И те са все някъде из политиката. Защо? Те нямат място там. Или правиш нещо, или не правиш нищо. Защото политиката носи изгода, няма какво да се лъжем. На много хора.

 

Кажете пак малко в личен план, как изживяхте последните 20-30 години? Вие казахте 85-та година, че сте работили в това...

 

В общински съвет, в съвета, там работих

 

И след това? До кога работихте там?

 

До кога работих? 95-та може би.

 

И след това дойхте тук в Шумен?

 

Аз поначало си бях в Шумен, но просто там работих.

 

Да. А то на колко километра е от тук?

 

20. Но... Значи, като съм учила в икономическия техникум имах договор, сключен с община Хитрен. Там имахме, значи, учейки вече знаеш къде ще работиш. И аз имах сключен договор, пет годишен договор с общината, където ми беше осигурена работа.

 

Казахте, че от техникума човек си е знаел къде ще работи след това?

 

Да, да, да. После като родих и второто си дете, после работих в един вестник, беше ми много интересно.

 

В кой вестник?

 

Север-изток. Той беше регионален. Аз винаги съм работила и как да кажа. Винаги съм разполагала със средства, които са ми били достатъчни. Нямала съм много, но винаги са ми били достатъчни, колкото да не се оплаквам, особено като тези, дето мрънкат всеки ден. Така отгледах си двете деца, мъжът ми е преподавател в Шуменския университет. Как да кажа. Ходила съм и по кина, и по театри. От нищо не съм се лишавала. Не казвам, че съм си седяла във вкъщи и нали съм мърморила колко съм нещастна, че живея в тази държава. И въпреки всичко много ме е било яд, че нищо хубаво не се случва. Нещо грандиозно. Което да стане, което да е хубаво за хората, да се радват. Където и да отида всеки казва как няма пари, няма работа, колко му е зле вкъщи, как са се скарали за пари вкъщи. Значи това е... Тормози хората. И какво? Дъщеря ми завърши. Тя завърши езикова гимназия. Научи три езика. И всъщност, с влизането в езиковата гимназия тя беше наясно, че няма да учи в България. Може би така покрай баща си виждаше как учат студентите. По-скоро как не учат студентите. Как идват да звънят, да му обясняват защо не са били на лекции, как не са можели да си вземат заверките, защото са се случили хиляда неща. Което е ненормално. Значи, ако искаш да учиш, ако искаш да си някъде, правиш и невъзможното то да се случи. Така е. Може би тогава реши, че тя ще учи навън. И така. Оттам нататък. Имаме и син, който тази година ще е абитиурент. Може би така живях с техните преживявания. Покрай тях. Имам хубави деца. Ние всяко лято живеем по един месец в балкана, така. И сме четиримата, което ни сближава. Той е такъв, рапърче, което не одобрявах в началото. Много, много разговори водихме докато той не показа, че той има друг светоглед. Да, важното е да уважаваш този. Сега пък е минал в другата крайност, ходи с костюми на училище. Понеже ще е абитуирент и е решил, че е крайно време да се промени. Имах възможнотта да отида и поседя известно време в Германия, при дъщеря ми и да видя начина, защото ми беше ясно тука как учат студентите. Там как седят нещата. И вече съм спокойна за нея. Не мога да кажа, че моят живот е лош. Нали. Да се оплаквам, защото виждам, че покрай мене има хора, които наистина живеят зле. Които са без работа. Аз никога не съм била без работа. Може да е, дето се вика, винаги съм имала пари за хляб. Така, че не мога да кажа. Но ми се щеше държавата в нашия град, да се случват хубави неща. Още повече, че историята на нашия град е много богата. Той е възрожденски град, с много неща. Тука могат да се случват неща. Но Варна е голям град. Така повечето събития се случват във Варна, като големи събития, нали културни, международни. И София. Каквото и да стане, става в София. В малкия град не се случват. Примерно, качваме се тука и заминаваме в София. За да гледаме опера. Или пък, за да отидем в Народния театър. Не, че нашият театър е лош, обаче не играят артистите, които искаме да видим. Е това е, че... Може би сега за театрите ще решат въпроса като станат на граждански договори, че ще могат да ходят повече из държавата и така хората ще могат да ги виждат, и да се радват на това, което те правят. Защо да го правят само в София? Ето. Ето, това са неащта, които не са решени в държавата. Но пак казвам. Ето в момента човекът, който трябва да ги реши нещата, е Вежди Рашидов. Нали. Говорим за личности, които трябва да искат да напрвят промяната. Където нещо да се случи и то да стане хубаво. Да е положително за хората.

 

А той е личност, която би могла да реши тези проблеми според вас?

 

Защо не?

 

Добре.

 

Не само. Във всяка една сфера нещата могат да бъдат решени.

 

Стига да има нужните личности?

 

Не. Стига човекът, който заема тази длъжност, да иска да го направи. Нали? Да го направи за хората, не за себе си.

 

Добре. Благодаря ви.

AttachmentРазмер
Intervyu_Yana-Zhecheva_G-Medarov_Shumen_5-10-10.pdf118.24 KB
Intervyu_Yana-Zhecheva_G-Medarov_Shumen_5-10-10.doc101.5 KB
Intervyu_Yana-Zhecheva_G-Medarov_Shumen_5-10-10.odt47.61 KB