ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ МЕДАРОВ С КАТЯ ВЕЛИКОВА, СЛУЖИТЕЛ В ШУМЕНСКА ОБЩИНА, 06.10.2010

 

 

К.В.: Не съм в тази среда. Повечето съм работила сред военни. Живяла съм на село повечето. Градът ни е по-малко познат. Ние сме от 94-та година тука, така, че...

 

Г.М.: В кое село?

 

Плевенско.

 

Ами тогава кажете как си спомняте последните 20-30 години. Не е задължително само тук в Шумен, но и от плевенско.

 

Естествено. Аз за това ви казвам, че тук живеем от края на.... от 95-та всъщност. Там сме живяли, там сме работили със съпруга ми, семейството и тогава сме дошли тук. Общо взето във военна среда сме и двамата работили, не съм била в цивилния живот и за това е малко по-специфично. Така да го кажем. Как да ви кажа. Споням си... Аз съм била и по-малка тогава естествено.... ТКЗС-тата тогава бяха мисля. Ние бяхме малки. Мога да кажа, че впечатленията ми са били добри. Специално на село, където бях аз си спомням, че имаше ТКЗС, което беше много голямо. Даже моят дядо е бил един от основателите на така наречените ТКЗС-та на времето. И БЗНС-то, когато тази там партия, която е била на власт. Впечатленията ми са много добри. Все пак повтарям, защото на село съм била. Работиха много хората. Отглеждаха се различни култури - и овощни и зеленчукови. Особено зеленчуковите. Много хора бяха привлечени там на работа. Добре са се чувствали, най-вече, че всички бяха на работа. Поне това са ми били вижданията, че са били много доволни хората тука от така наречения социализъм.

 

А били са много доволни, а сега какво? Какво се промени, че не са доволни.

 

Нали говорим за тогава, за ТКЗС-тата. Сега не мога да кажа дали са... дали са вече. Сега другата страна го гледаме на нещата, тъй като вече не съм в селото. Виждам, че пак има, нали, все пак кооперации някакви, които... Но и сега като си ходя там и от коментарите, които слушам и моите родители и от близки, нали, от по-възрастните хора, които са живяли тогава, земите са били национализирани. Всичко е било. И сега, и сега мнението им е, че не са много доволни от това раздържавяване на земята и сега просто съм чувала коментарите, че като излязат на полето и като виждат на какви кутийки е разделена земята, просто не е това, което е било преди. Правят веднага равносметката, че тогава по им е харесвало.

 

Да.

 

Сега вече не съм, нали, там в селото. Нямам представа. Виждам, че има кооперации, има разни нали там ренти, които им дават...

 

А вие кога започнахте да усещате, че нещо започва да се променя?

 

В смисъл....?

 

В смисъл 80-те кога започнахте да се усещате, че преди имаше тези ТКЗС-та и това одържавяване... и одържавена земя, но кога вие започнахте да усещате, че нещо ще се промени?

 

Ами когато започнаха промените след 89-та година. Когато вече започнаха вече там с промените в закони и всички нормативни уредби за раздържавяването на земята, и за частната собственост нали, влизането във сила. В село всеки си взимаше земите и горите. Всеки започна да си търси наследвените документи. И сега сигурно все още хората, които все още не са си, може би, намерели така наречениете наследствени земи. Вече там коя година стана аз като година нямам представа, но нали демокрацията след 89-та година беше това. И то постепенно започна вече. Това са моите впечатления тогава. Аз съм била и така да се каже млада. Да не кажа малка. Това е което съм чувала. Не съм пряко ангажирана с такива, нали, земи, с имоти, с наследства, за да имам представата. Но погледа ми тогава, работата в ТКЗС-тата за мене специално е била добре. Това, което съм виждала ми харесва, въпреки, че моите родители не са работили в ТКЗС, те са били винаги на държавна работа. Все още са живи, да са живи и здрави още. Но вече като пенсионери сега като си ходим виждам там, моя баща специално. Той е от едно съседно село там, наследствени земи, ходи, документи, търсеше тогава, когато да ги оправят, да ги разделят с брат му. И сега имат там гора. Някакви декари, които... Дърва от там трябва да се добиват. Те самите не могат. Не им разрешават. Просто е една такава голяма хамалогия за нещо, защото все пак те са възрастни хора. И виждам нали от тази гледна точка. Може би нали... не, че не е доволен от това, че има тази възможност сега и това наследство. Но може би и тогава е било съвсем друго и мисленето и на него, защото и той е бил по-млад тогава.

 

А специално 89-та година как си я спомняте?

 

Ами 89-та година аз тогава съм била по майчинство и не мога да кажа, че имам някакви.. просто събитията, които ставаха съм ги гледала по телевизия, слушала от радио. И нали от коментари от тук и там. И не мога да кажа, че имам някакви впечатления така. Чувахме, пак повтарям, че на село сме били, чувахме какво става, виждахме особено в големия град, в столицата какво става. От тогава вече не съм.

 

И какво беше отношението ви към събитията в града, които виждахте по телевизията.

 

Отношение не мога да кажа, че съм имала, защото не знаех... може би, нали, всичко е било за добро. Тази нагласа беше, че всичко ще доведе до нещо по-добро. За това отношение... надявахме се да видим какво ще бъде. Какво ще стане тогава. След тези събития. Така, че не мога да кажа, че съм имала някакво положително или отрицателно. На неутрално положение сме гледали и сме изчаквали събитията, как ще се развият.

 

А кога решихте и защо решихте да дойдете тук в Шумен?

 

Решихме да дойдем в Шумен по стечение на нещата, защото съпругът ми е от тук. Тук се изместихме, защото построихме жилище. Благодарение на неговите родители, те ни помагаха. Децата порастнаха. Дъщерята беше талант, певица. И трябваше да започне в такова училище, а там бяхме в селото, трудно беше, до града нали да... не, че нямаше, но трябваше да се пътува и така нататък. И за това се преместихме тук, и то пък по стечения на съдбата тя се върна отново. В Плевен се омъжи. И за това дойдохме все пак в града. И продължихме в сферата, кажи речи, в която работихме. Съпругът ми пак сред военните. И аз тук общо взето, работата, която изпълнявам е пак свързана с така наречената класифицирана информация. Това е в общи линии. По-принцип, работата, пак казвам, ни е такава, че с политики и с такива неща... сме далеч от тях. По принцип, никога не сме се занимавали и нямаме такива намерения, защото по начало знаете, че хората, военните, ние подписваме декларация, че няма да се занимаваме... Това е в общи линии.

 

 

А непосредствено преди 89-та има едни други важни събития, за Шумен тук специално, Вие не сте била тук, но и за цяла България също. 84-та, 85-та е така наречения Възродителен процес.

 

А да, да. Знам го. Да, Възродителния. Въпреки, че там къде живеехме нямаше никакви.

 

Но все пак как фигурира в спомените Ви този процес?

 

Във спомените фигурира като Великото пътуване, така нареченото, защото си спомням, че като си идвахме тук, естествено, пак казвам, че строяхме жилище и си идвахме често. Спомням си тук на село като ходихме как хората от турския етнос как пазаруваха в несвяст, така да се каже. Изкупуваха какви ли не неща. И коли и ремаркета. И всички други неща. Виждали сме и големите опашки, колони. Дори по пътя като сме пътували, вече като заминават. Това ми е спомена за Възродителния процес. Иначе нямам никакво... никакъв поглед към него, защото не сме били пряко... Нито сме имали до нас такива хора, които директно да са тръгвали нали. За да усещаме от нагласата, която те имат и да можем нещо да коментираме, и да кажем. Това е. Просто бегли спомени имам, като съм виждала как пътуват и как пазаруваха, както казват, все едно светът свърша, където има такава дума. Даже има познати на моите на свекър и свекърва ми знам, че имат семейство познати, които заминаха и после се върнаха отново в къщите си. Защото той пък свекърът е от този регион към Разград, където са били изцяло... нали. И знам, че техни познати, после разказват, че се върнаха, а други пък не са се върнали. Един вид разочаровани от там. От това, което може би са очаквали там да видят пък не са. За там не мога да ви кажа, за съжаление, нищо.

 

То по-скоро ни интересува в спомените ви как фигурира, а не като факти.

 

Това. Само това. И сега ги виждам с ремаркетата големи, натоварени, такива ремаркета туристически, с коли. Просто дори и по пътя като сме пътували с колата сме ги срещали и виждали. И тука из града тука също съм виждала. Това ми е спомена. Нищо повече. Може би тук местните хора, които имат по-пряк контакт. Вие с колегата Косев, той...

 

А иначе като дойдохте тук в града, говореше ли се за тези събития?

 

Не, не.

 

Значи тук не се е говорело за тези събития?

 

Не, не. 95-та есента тука започнах работа. Не. Почти не съм чула, нито коментари. Нали пак ви казвам, че тя моята работа не е така да е контакт с граждани и със служители много, нали. Общо взето сме гледали все да... тази тема просто не е присъствала въобще в коментарите... Може и да я е имало, но не при нас.

 

А живота как ви се стори в града, когато дойдохте първоначално. То вие сте имали контакт с този град, защото... както разбрах.

 

То ние сме имали контакт, в смисъл сме идвали само тук така бегло. Ами как да ви кажа? Началото, когато дойдохме много трудно ни беше. Защото - непознати хора. Дори и тези, които познаваше моя съпруг, когато ги срещне. Ами не като ги срещне, а като отиде при тях така много надменно. Един вид. Имаше такива, но за радост имаше и такива, които ни посрещнаха. Определено трудничко ни беше, защото и двете деца започнаха училище. В град от село. Веднага нагласите са различни. Слава Богу, добре се аклиматизираха. Свикнаха бързо. Едната беше първи клас, другата в четвърти. И двамата бяхме безработни. Тук няколко месеца. И определено беше трудно. Но, слава на Бога, започнахме работа. И пак това ви казвам. Сферата, в която сме работили продължихме. Не е нещо ново, което да има някакви рязки, да правя веднага равносметка, паралела, виж при цивилните, как е при цивилните. И за това в общи линии бързо се климатизирахме, така да се каже, със живота тука. Наистина трудно беше, защото деца на училище, трябваше да се посрещат, изпращат. Като при всички родители. Но пък и ще кажа, че града не е толкова голям, както е в София. От тази гледна точка е по-спокоен, така да се нарече. И тогава беше по-спокойно, не както сега. Имам предвид за децата. Когато бяха те малки. Сигурно сте и набори или една година и по-голям. Но така се случи, че дъщерята се омъжи в Плевен и се върна в моя регион, където съм аз. За да продължим пътеките. Да не забравяме така нареченото бащино огнище. И сега търсим поводи, за да ходим по-често. На нея й харесва в Плевен града.

 

Тя в самия град Плевен живее?

 

В града си живее. Той зетя е военен. Там са си. Нямат намерение да, нито за чужбина, нито да сменят града. Поне за сега. Харесва им града. Където са родени... Тя и там е родена, в Плевен. И така. Общо взето бързо минаха годините, бързо се израстнаха. Но това, което сега ми прави впечатление е, че като че ли тогава пак беше, като че ли, пак казвам, по-спокоен живота, нямаше го това напрежение. И в училището и в къщи. Като, че ли някак си децата растяха, пак казвам, в по-спокойна среда. А сега имам чувството, че напрежението е много по-голямо и то от живота. От начина на живот. И в училището. В училищата като чувам и виждам, вкъщи.

 

Преди, кога преди, като години кога си го представяте това преди? Преди 89-та ли е това?

 

Не, казвам те когато бяха малки. 94-та, когато дойдохме тук.

 

Да, а кога стана по-голямо напрежениекто?

 

Според мен сега. Тук от няколко години ми се струва, че е по-голямо напрежението. Дали кризата, която дойде. Виждам така сред децата... чувам нали, нямам представа сега, защото вече имам внуче, което е на градина. Имам чувството, че самите родители са по-изнервени, в смисъл младите родители, като вас вече, които са. Но някак си и това от начина на живот, в смисъл винаги забързани, безпаричието най-вече, навсякъде, като че ли доминира. Това ми е поне представата. Така го виждам, така си мисля, че е. За разлика, когато моите деца бяха малки. Вече за по-малки да не говорим, за градина, защото наистина те бяха, пак ви казвам, на село в градина. Не може въобще да се сравни, както тука напрежението и живота. Просто беше спокойно.

 

Във кое село е живяло вашето семейство?

 

Телиш. С влак ако сте пътували, влакът минава и спира.

 

А някои хора наричат тези събития след 80-те години - Преход. Какво мислите за тази дума, до каква степен описва нещата, които са се случили?

 

Преход. Наистина то е преход, ако така го наричат. Но.. до каква степен, не виждам. Явно се промениха много от нещата. В повечето случаи не много добре. Но най-вече нали като започнеме от земеделието. От тези така наречение ТКЗС–та, за които говорихме. Промяната веднага. Раздържавяването на земята. После вече самия живот, като че ли стана по-напрегнат. Тогава, пак ви казвам, преди това беше много по-спокойно. Като че ли напрежението ескалираше навсякъде. Това са моито впечатления. В общи линии.

 

А ако го опишем като Преход, то преход от какво към какво?

 

За мен беше преход от по-спокойния живот към по-натоварения, по-напрегнатия. За мен специално. Такава ми е нагласата. Преди всичко най-важното беше човек да е на работа. Както и сега. И може би безработицата. Ако не сме били на работа е може би щяло да бъде много по... Благодарения на това, че сме на работа, все пак, колкото и да е напрежението, слава на Бога, щом сме здрави, мисля, че съм успяла да се справя. Все някак. За някои по-добре, за други по-лошо, за други нормално. И така си мисля, че в общи линии беше.

 

Благодаря Ви много.

 

...

 

За това ще кажа, че всичко е от начина на живот. За всеки е различен. Това ви е целта с доста хора, за да направите равнометката. Колегата сега, например, той пък и той не е от тук, той е от троянския край, но той изцяло е живял тук, животът му е минал тук. И той е бил военен. Той може би има съвсем по-различни, по-други виждания на нещата, с по-други неща се с сблъсквал, с повече... При нас, ние сме били все във един такъв затворен кръг. Омагьосан, така наречения. И почти житието ни е било, как да ви кажа, едно и също всеки ден. А не както тука, всеки ден с различни хора. Различни събития да чуваш, да виждаш. И за това отвсякъде различна информация ще получите.

AttachmentРазмер
Intevryu_K-Velikova_G-Medarov_Shumen_6-10-10.pdf61.4 KB
Intervyu_K-Velikova_G-Medarov_6-10-10.doc64 KB
Intevryu_K-Velikova_G-Medarov_Shumen_6-10-10.odt31.49 KB